Michail Svetlev

Тенорът Михаил Светлев днес празнува рожден ден

„ (…) Всяка земна слава отминава… а душата, тя тука не остава. Името ми… да, името от син на внук ще се предава, и живота и без мен ще продължава.

Мисля, че достойно съм живял, а за това, което съм изпял, аз Лаврите съм пообрал. И щастлив ме прави мисълта, че на света част от себе си съм дал.”

(мисли на Михаил Светлев)

Драги приятели на оперната музика, днешният ден 6 март 2022 г. е свързан с рождението на един български оперен и концертен певец, чиято международна кариера е позната само на малко любители на оперното изкуство, които са имали достатъчно информации за творческия му път след 1971 г., когато той практически напуска България и започва международната си кариера. Това е тенорът Михаил Светлев, чиято лична биография е така интересна, както и самото развитие на професионалния му път.

Тръгнал от образованието си като семинарист в Черепишкия манастир едва 14-годишен, където остава 5 години, после завършил Духовната семинария (така както големият български певец и режисьор Димитър Узунов, който преди него е завършил в същата семинария), Михаил Светлев се отдава на певческото изкуство. Както самият той казва „Съдбата ми обаче беше определила не църквата, а оперната сцена да е олтара, на който да служа“.

Днес на 6 март 2022 г. Михаил Светлев навършва достойните 79 години (колко е хубаво, че е неделен ден!) и с пълно право той може да се радва на онова, което е сътворил в изминалите десетилетия по оперните и концертни сцени в целия свят. Жалко, че едва сега научаваме повече за неговата дейност. Както писах по-горе, от 1971 г. той напуска България и името му бързо е забравено. Но направеното остава – стига само да се влезе в неговите Уикипедия-страници на английски, български и на други езици, ще се разбере какви огромни постижения той е имал в много държави по света, с какви диригенти и с какви известни колеги е имал съвместни изяви.

Днес аз няма да пиша подробна статия за него – дай Боже да доживеем още една година, когато на този ден той навърши 80 години, тогава ще му посветя голяма статия. И без това през годините от 2014 аз пиша редовно на този ден статии за него – в някои години по-обширни, в други – по-малки.

Днес ще взема само есенцията от тия статии – тя е достатъчна да обрисува неговия артистичен образ така, че да се научат най-важните детайли в тази многоцветна картина.

Започвам с едно особено събитие от годината 1983: на 8 февруари 2014 г. писах статия по случай годишнината от премиерата на операта „Борис Годунов“ от Мусоргски, като споменах нещо и за Михаил Светлев. Причината беше, че той е участвал при един запис на тази опера в Лондон през 1983 г. Цитирам част от текста тогава:

„Ето една малка справка за най-значителните постановки на „Борис Годунов“ между 1960 и 2000 г. (справката е взета от информацията за тази опера в Уикипедия на руски език):

1963-64 — Италия, в партии Бориса — Борис Христов

1965 — в Зальцбурге (в редакции Римского-Корсакова) под управлением Г. Караяна. (моя бележка: Б.К. – мисля, че тук е участвал басът Антон Дяков)

1965 — Ла Скала, Милан; Борис — Николай Гяуров

1965 — Метрополитен Опера, Нью-Йорк. Борис — Николай Гяуров

1975 г. — «Ла Скала», Милан. Режиссёр Ю. Любимов

1979-80 — Ла Скала, Милан; режиссёр А. Тарковский

1983 — Ковент Гарден, Лондон (в первоначальной редакции Мусоргского); режиссёр Андрей Тарковский; дирижёр — Клаудио Аббадо; сценическое оформление — Николай Двигубский; световое оформление — Роберт Брайн; Борис Годунов — Роберт Ллойд; Марина Мнишек — Эва Рандова; Гришка Отрепьев — МИХАИЛСВЕТЛЕВ; Шуйский — Филип Лэндгридж; Юродивый — Патрик Пауэр; Пимен — Гуинн Хауэлл.

2004 г. — в Нью-Йорке (дирижёр Семён Бычков)

(край на цитата)

Обърнете внимание моля: в постановката от 1983 г. в Лондон в ролята на Отрепьев играе българин – тенорът Михаил Светлев!

В годините след 2014 аз бях вече ФБ-приятел с Михаил Светлев и сме водили усилена размяна на информации, от които съм научавал редица подробности за неговата вокална кариера. Ето извадка от рецензии за неговата дейност (в превод на български език):

ВИЕНА – „Дама Пика” – „Wiener Abend Kurier”, 8. November 1979:

„ (…) В края на спектакъла, когато певецът (изпълнител) на Херман – Михаил Светлев излезе пред завесата, виенската публика избухна в бурни овации, като че ли току-що бяха чули Павароти или Доминго…”.

МИЛАНО – „Борис Годунов” – „Das Opernglas” , März 1981:

„Милано: Възторжено ликуване, както в деня преди това Доминго получи за „Палячи”, можа да пожъне и Михаил Светлев като Димитрий… с импулсивната си игра, както и с убедителното си пеене толкова добре, че вратата на Скалата и през 1981 г. е широко отворена за него…”

ВАШИНГТОН„Бал с маски”“The Jewish Week”, Washington D.C., Sept., 1980:

„ (…) Михаил Светлев – тенор, който направи своя американски дебют с Рикардо, успя да ни накара да забравим феноменалният Рикардо на Павароти от миналогодишната продукция на „Бал с маски” на Метрополитън … Един глас с уникална красота и несравним вокален мащаб, обхващащ две октави от „До” до „До” – изравнен като наниз от перли…”.

ВАШИНГТОН„Бал с маски” – “The Wall Street Journal”, Sept. 26, 1980, Washington Opera shines “Un Ballo…”: „ (…) Тенорът Михаил Светлев може да бъде първият претендент за големите празни ботуши на Франко Корели… Г-н Светлев е впечатляваща личност. Висок, строен и оборудван с изравнен и силен глас…”.

САН ФРАНЦИСКО„ Селска чест” – “San Francisco Chronicle”, Nov. 16, 1980 “Siciliano”, a Bulgarian Tenor Michail Svetlev as “Turiddu”:

„ (…) Гласът му беше понякога „твърде тежък” за някои критици … Критиците казват … че най–после тук е тенор, който да може да запълни обувките на Корели… Светлев успя действително да стане фаворит на миланците (Ла Скала), които му отвръщат с любов и го наричат „Сицилианецът”…”.

ВАШИНГТОН – „ Бал с маски” – “Washington Post”, Sept. 22nd, 1980:

„ (…) Има един нов тенор – нов за тази страна, орисан (определен) да успее за кратко време да стане известен и пламенно почитан. Дебюта му в САЩ като Рикардо, Кралят („Бал с маски”) – mirabile dictu – българинът Михаил Светлев – строен и красив, както и благословен с богат, солиден лиричен тенор … белязан като съкровище дори и в днешния свят, в който съществуват няколко първокласни тенори … много висока оценка се дава на тази новодошла звезда … ”.

(край на цитата)

Когато получих тия рецензии от Михаил Светлев, той ми написа следното:

„ (…) Гостувал съм в най–големите градове и сцени по света. Не пиша хронология на около 2 000-те представления и концерти, които съм изпял, както и тези спектакли, невписани в статистиките. Наградата ми е самата биография на моя живот. Легендарните личности – диригенти, режисьори и певци, с които съм правил оперно изкуство са моето удовлетворение. Повече не съм и очаквал …“.

(край на цитата)

В друго писмо от това време (2014-2015) Михаил Светлев ми споделя още следните важни подробности:

„ (…) Благодаря на диригенти като Клаудио Абадо, Зубин Мета, Нело Санти, Антон Гуаданьо и други, които ме канеха често да пея с тях и с най-добрите оркестри в света. Те ми показаха, колко е важно гласа да стане инструмент от оркестъра. Благодаря на режисьори като Покровски, Полански, Пиер Понел, Джанкарло Дел Монако, от които научих да подчинявам пеенето си на характера на образа, за да бъде изкуството ми цялостно и автентично. Благодаря на много оперни величини на моето време, за удоволствието да делят своето „белканто” с мен, като: Николай Гяуров, Мирела Френи, Пиеро Капучили („Симон Боканегра”, „Риголето” ), Монсерат Кабайе, Шерил Милнс, не само колега, а и приятел („Тоска”), Рената Ското, Фиоренца Косото, Иво Винко („Трубадур”), Мартина Аройо („Аида”, „Бал с маски” „Турандот”), Леони Рюзанек, Татяна Троянос, Елена Образцова („Селска чест”), Ингвар Виксел, Анхелес Голин („Набуко”), Федора Барбиери, Руджиеро Раймонди, Сена Юринац, Мартин Талвела („Борис Годунов”), Едита Груберова, Лео Нучи („Лучия ди Ламермур”), Тереза Цилис Гара („Бал с маски”, „ Дама Пика” ), Регина Резник, Астрид Варнай, Силвия Гести („Травиата”), Хилдегард Беренс („Русалка”), Лиза де ла Каза („Арабела”), Леонтин Прайс, Маргарет Прайс („Дон Карлос”), Гуинет Джоунс („Тоска”) и много други.

Имах радостта да пея с всички известни български певци – баси, баритони и мецосопрани, както и със сопраните от Райна Кабаиванска до скъпата Стефка Евстатиева. С нея израстнахме в „Дама Пика”. Това е само една малка част от колегите, с които съм пял по световните сцени. Благодарност към проф. Георги Робев и проф. Иван Маринов, които направиха прекрасни аранжименти за мен и които записах под тяхно диригентство. Голямо признание дължа на проф. Руслан Райчев, който ме представи на оперните почитатели в България. Канеше ме често в София, както и да участвам при турнетата на Софийската опера в чужбина. С него записах и първият си оперен албум.

Един от най-хубавите моменти за мен остава концерта, който дадох пред над 80 000 души в Израел по случай 70 години юбилей на Тел Авив и 10 години Зубин Мета с Израелската филхармония. (Мета, с когото бях пял една година преди това „Тоска” покани мен и великия цигулар Исаак Перлман за това събитие). Привилегията да бъда съпровождан от тази филхармония, дирижирана от велик диригент и да бъда аплодиран от над 80 000 души, е едно безценно изживяване! След това получих и договор да пея „Верди Реквием“ с Ню Йоркската Филхармония, пак с диригент Зубин Мета. Чрез Метрополитан Опера Гилд, Ню Йорк, бях включен в група от бивши и настоящи артисти на Метрополитан, между другото и баритона Шерил Милнс, с които от 1996 г. пътувах и участвах в концерти по целия свят. Тези години ще останат като най -прекрасните 5 години от времето ми като певец.

(край на цитата)

Впечатлително нали, драги приятели и читатели? Какво мога да добавя – за мен това е една изповед на човек, който иска да каже и споделя цялата истина за живота си във форма на сбито изложение за това, което му е помогнало да се издигне до върховете на оперното изкуство, но и да сподели онова, което му е тежало години наред. Аз не искам да правя никакви коментари, читателите на тези негови мисли сами ще си направят изводите. Като страничен човек искам само да отбележа, колко странни са пътищата в областта на изкуствата, когато случайности, свързани с редица фактори определят пътя на един артист, казано с най-общи думи. Разбира се, без силна воля, голяма любов и отдаденост не може да се стигне до такива върхове.

В едно друго писмо от 2014 г. Михаил Светлев ми беше споделил и други подробности от кариерата си. Цитирам:

„ (…) Изпращам ти малко допълнителна информация за мен. Изглежда в статистиките за периода от 1970 до 1986 г., когато аз пеех в Германия, Франция, Италия, Австрия, Дания, Белгия и т.н., няма много данни. Между другото в Германия пеех до 1996 г. – последно премиера на “Манон Леско“ от Пучини. Пиша ти оперните театри на градове из Европа, в които съм пял предимно в периода от 1971 до 1986 г. След това пеех повече по Америка, Канада и цял свят: Deutsche Oper Berlin (West Berlin), Staatsoper München, Staatsoper Hamburg (и в трите около 5 години. Ако не се бяхме преместили да живеем в Америка, можех да остана на постоянен договор във всяка една от тях), Staatsoper Frankfurt, Deutsche Oper am Rhein Düsseldorf / Duisburg – (дълго време Stammbühne), Staatstheater Mannheim, Stadttheater Stuttgart, Stadttheater Bonn, Stadttheater Augsburg, Bremer Staatsoper, Gärtnerplatztheater München. Verschiedene Gastspiele in Braunschweig, Essen, Saarbrücken, Karlsruhe, Hannover, Wiesbaden, Kassel… sogar in Darmstadt – ” Ein Maskenball “. Auftritte im Fernsehen. Und wer weiß, was noch….

Ето още подробности: Започвам с Амстердам, като последваха почти всички оперни театри в Холандия, както и концертните им зали. Освен във Виенската Щатсопера, съм пял в Залцбург, Клагенфурт. За Белгия… в Лиеж. В Швейцария освен Цюрих и Женева, пях едно представление на “Риголето“ и в градският театър на Базел с Антон Дяков. (Интенданта на Виенската опера Холендер ме изпрати да подсиля състава и после ме взеха при гостуването им в Париж). Пях с тях и в Париж, но се разболях и трябваше да откажа последните представления, за да не си застраша представленията във Виена. Кой знае какво ли си е помислил Антон Дяков тогава. С него пяхме също концерти  в Париж, а се срещнахме и в Скалата, където той замени за малко Димитър Петков в ролята на Варлаам в “Борис Годунов“. Аз пях там почти три сезона като гост. Освен това и в Рим, представления на „Аида“ и на лятната сцена на „Терми де Каракала“.

За Ковънт Гардън знаеш (два сезона) с диригенти Абадо, Макерас. Мисля, че дойде за малко да дирижира и Светланов. Тарковски беше режисьор. Франция също беше страна, в която много пеех – няколко сезона в Марсилия, Страсбург, Лион, Дижон, Д’Анжер, Нант, Нанси, Монте Карло, Ница, Тулуза. Направил съм много записи за радио Париж, арии, както и опери като „Мазепа“, „Царска Невеста“, а пях и теноровата партия на Димитрий, във филмираният „Борис Годунов“ за Френската телевизия. С оперните театри по другите континенти няма да те обременявам.

Добре че си ти, да се поровя из архивите си, от които голяма част остана в Америка. Както ти бях казал, гледам да живея с настоящето, което слава Богу е чудесно.   

Операта е огромен епизод, но не и цялото съдържание на моя живот !!!

Поздрави, твой Мишо“.

(край на цитата)

Сега ще се спра на части от мои статии за Михаил Светлев през изминалите години. Първо искам да дам едно съвсем кратко описание на неговата биография и творчески път:

Михаил Светлев е роден на 6 март 1943 г. в София. Преминавайки през самодеен хор, е приет в хора на Софийска Опера. Учи оперно пеене при тенора и вокален педагог Стоян Кисьов. След това в продължение на три години е солист на музикалния театър „Стефан Македонски“. Печели сребърен медал на конкурса „Виоти“ във Верчели (Италия).

Започва оперната си кариера в Германия като спинтов тенор. Пее предимно италиански, но и руски, френски и немски репертоар. Гостува на Вагнеровия фестивал в Байройт през 1970 г., където асистентът на Пиер Булез – Бернхард Ланг, главен диригент на операта в Пасау, ангажира Светлев за теноровия репертоар на операта.

Михаил Светлев прави своя оперен дебют в Германия като Манрико в „Трубадур“ от Верди през 1971 г. в Пасау. За следващите три сезона сключва договор в „Гертнерплатц Театър“ в Мюнхен, където пее в опери и оперети. Гастролира в оперните театри на Аугсбург, Бремен, Бон, Манхайм, Есен. Постоянен гост е в оперните театри в Мюнхен, Берлин, Хамбург, Франкфурт, Щутгарт, Дюселдорф. Изработва партиите си предимно с диригентите Бернхард Ланг и Алберто Ереде, корепетитор и диригент на Джузепе ди Стефано. Пее предимно италиански репертоар като „Риголето“, „Турандот“, „Сицилиански вечерни“, „Дон Карлос“, „Травиата“, „Симон Боканегра“, „Селска чест“, „Лучия ди Ламермур“, „Манон Леско“, “Аида”. Усъвършенства певческото си майсторство при известния баритон Тито Гоби. Многократно гастролира в Амстердам, Париж, Страсбург, Марсилия, Копенхаген, Рим, Ница, Монте Карло, Цюрих, Залцбург, Атина, Лозана, Лиеж, Брюксел.

През 1979 г. прави дебюта си във Виенската Щатсопера с „Дама Пика“ от Чайковски. В същата година дебютира и в Миланската Скала с „Борис Годунов“, където гостува до 1984 г.

През 1981 г. са дебютите му в „Ковънт Гардън“ в Лондон с “Борис Годунов” и в „Театро Колон“ в Буенос Айрес с “Дама Пика”. Следват „Бал с маски“ в Торонто, „Аида“ в Претория, „Трубадур“ в Мексико Сити, Класически концерти в Лас Вегас. Под палката на Зубин Мета освен в „Тоска“, участва заедно с Ицхак Перлман в юбилеен концерт в Тел Авив и в Реквиема на Верди в Ню Йорк.

Американския си дебют Михаил Светлев прави през 1981 г. като Рикардо в „Бал с маски“ от Верди във Вашингтон. Ангажиран е в оперите на Сан Франциско, Хюстън, Филаделфия, Чикаго, Маями, Палм Бийч. Работи с режисьора Джанкарло дел Монако в редица оперни продукци. При своя режисьорски дебют в Америка (Гранд опера Хюстън) дел Монако кани Светлев да пее главната тенорова роля в операта „Трубадур“.

Михаил Светлев пее под диригентството в оперни продукции на Херберт фон Караян, Клаудио Абадо, Зубин Мета, Нело Санти, Рикардо Шаи, Антон Гуаданьо, Мстислав Ростропович, Алберто Ереде, Мигел Гомес-Мартинес, Сейджи Озава, Чарлз Макерас, Джузепе Патане, Юлиус Рудел, Марк Сустро, Хесус Лопес Кобос.

Освен с всички известни български оперни певци като Гена Димитрова, Анна Томова-Синтова, Райна Кабаиванска, Николай Гяуров, Никола Гюзелев, партнира си и с Монсерат Кабайе, Леонтин Прайз, Едита Груберова, Мирела Френи, Рената Ското, Леони Рюзанек, Гуинет Джоунс, Мартина Аройо, Маргарет Прайз, Елена Образцова, Фиоренца Косото, Пиеро Капучили, Ренато Брузон, Лео Нучи, Джузепе Тадеи, Паул Плишка, Мартин Талвела, Евгений Нестеренко, Ингвар Виксел, Шерил Милнс, Тито Гоби, Руджеро Раймонди.

Работи с режисьори като Роман Полански, Тарковски, Покровски, Любимов, Тито Капобианко, Ото Шенк, Джанкарло дел Монако, Жан Пиер Понел, Натанаил Мерил, Филипо Санжуст.

Михаил Светлев има обширен оперен репертоар от италиански, руски, немски и френски композитори, както и от меси, реквиеми и оперети.

Представян е чрез телевизионния канал PBS в Ню Йорк и Маями, както и по телевизиите на Франция, Аржентина, Южна Африка. В Германия е известен от телевизионните предавания с прочутата певица Анелизе Ротенбергер. Записва с диригента Руслан Райчев оперни албуми за „Балкантон“, издава юбилеен компакт диск с диригент Иван Маринов. Има издаден канцонетен албум под диригентството на Георги Робев от фирма „Гега“ в София. Записва операта „Борис Годунов“ за „Sony Label“ с участието на Николай Гяуров. Участва във филмирането на “Борис Годунов” за телевизията на Париж. Прави записи за радио Берлин на операта “Андре Шение”, в Сан Франциско на “Дама Пика”, в Мюнхен – на “Турандот”, “Дон Карлос”, “Бохеми”. Развива огромна концертна дейност по цял свят.

(край на цитата)

Не трябва да се забравя това, че тази многостранна вокална дейност на Михаил Светлев по целия свят не е останала незабелязана за авторите на големите музикални международни справочници, енциклопедии и речници за певците, които се издават предимно в Западна Европа. За да бъда конкретен, ще се спра сега на такива информации. Както правя в почти всички мои статии, ще дам малко обща информация и конкретни данни за Михаил Светлев, взети от авторитетни речници и енциклопедии, преди всичко от пет-томния речник на Kutsch & Riemens (издание от 1997 г., мой превод от немски език):

„ (…) При студентските музикални празници в Байройт през 1970 г. диригентът Бернард Ланг чува една изява на Михаил Светлев и му предлага ангажимент в театъра в Пасау. През 1971 г. Светлев играе първата си голяма роля – Манрико в „Трубадур“ от Верди. След това играе един сезон на сцената на мюнхенския „Theater am Gärtnerplаtz“ и после два сезона в Градския театър в Аугсбург. След ангажименти в Градския театър в Бремен Светлев сключва договори за изяви на сцената на прочутата „Deutsche Oper am Rhein Düsseldorf-Duisburg“, както и с „Nationaltheater Mannheim“. В този период той гостува и на много други оперни сцени в Германия, преди всичко в Държавните опери в Мюнхен, Хамбург и Щутгарт. През годините 1979-1984 той има изяви във Виенската държавна опера. Заедно с това следват негови гастроли в Миланската Скала (дебют през 1979 г. като Димитри в „Борис Годунов“), Амстердам, Марсилия (1984, 1985), Covent Garden в Лондон (1983 г. – пак като Димитри), Лиеж / Белгия (1982-1983 в оперния театър „Opèra de Wallonie). През тези години и по-късно Михаил Светлев гостува с голям успех на много оперни сцени и в Северна и Южна Америка: Вашингтон (1980), Хюстън / Тексас (1980), Сан Франциско (1980, 1983), Филаделфия (1982), в „Teatro Colón“ в Буенос Айрес (1980). Освен това гастролира в Израел (1979) и в Южна Африка (1982). Неговият огромен сценичен репертоар достига върховете на изпълнителското изкуство в ролите от италиански опери, по-специално: Радамес в „Аида“, Рикардо в „Бал с маски“, Адорно в „Симон Боканегра“, Херцогът в „Риголето“, Дон Карлос в едноименната опера и Исмаел в „Набуко“ от Верди, Туриду в „Селска чест“ от Маскани, Каварадоси в „Тоска“ и Калаф в „Турандот“ от Пучини, Едгардо в „Лучия ди Ламермур“ от Доницети, Бакхус в „Ариадне на Наксос“ от Рихард Щраус, Ленски в „Евгений Онегин“ и Херман в „Дама Пика“ от Чайковски, Принцът в „Русалка“ от Дворжак, Богдан в „Иван Сусанин“ от Глинка, Ханс в „Продадена невеста“ от Сметана“.

Михаил Светлев е известен и като профилиран песенен и концертен изпълнител, като солист в „Реквиема“ от Верди и в „Глаголианска меса“ от Леош Яначек.

(край на цитата от речника на Kutsch & Riemens)

В другите музикални справочници, като „International Who’s Who in Music“ (1993/1994) има също статии за него, както и в пет-томната „Международна оперна енциклопедия“ (на английски език) от началото на 90-те години, в която известната критичка Elizabeth Forbes пише в края на статията си: „ ….. with a powerfull, keenly focussed voice, he is an exciting, committed performer“.

(край на цитата)

Сега нека обобщя, че в някои години, в които писах статии по случай рождения ден на Михаил Светлев, главно през годините 2014, 2015 и 2016, съответните статии бяха нещо повече от нормални биографии и изводи за една забележителна вокална кариера по целия свят, там дадох много подробности и сведения за неговите стотици оперни и концертни изяви, а след статиите – множество снимки от изявите му по целия свят, много често заедно с прочути диригенти и артисти от съответната епоха, с които той е имал общи изяви. Но наред с тия международни изяви имаше и сведения и снимки за общи участия с български колеги, вокални педагози и личности, които са изиграли важна роля в неговото израстване като артист през различни етапи на тази многогодишна кариера.

Трябва да ви споделя, че през годините от 2013 до сега Михаил Светлев изпрати лично на мен или публикува във Фейсбук стотици снимки от богатия си фотоархив, които съм ползвал при различни статии, за което съм му изключително благодарен. Много от тези снимки предизвикаха определен интерес сред читатели и приятели, защото голямата част бяха уникални или личности в тях се срещаха за пръв път със снимките си поради липса на такива в медиите. С две думи – българската музикална историография трябва за бъде благодарна на Михаил Светлев и за това, че заедно с вокалната му дейност той добави една огромна филмотека от снимки, които остават в архивите и няма да бъдат загубени за следващите генерации музикални любители.

Искам да завърша днешната статия през 2022 г. с хубавото съобщение, че съвсем наскоро Михаил Светлев издаде в София книга за своя живот под заглавие „Монолози без грим“, където подчертава в предговора, че е написал тази книга по време на масовия локдаун в началото на пандемията Ковид-19, и че предава в нея по-същественото от живота си, свързан с операта, но и със света като цяло. Аз получих от него книгата като подарък и със задоволство чета също в предговора хубави думи, които той пише и за мен. Цитирам:

„ (…) Искам да спомена и Борис Контохов, който със своята настоятелност ме накара да отворя архива си и дълги години ме цитираше и писа статии за мен в своите оперни истории …“.

(край на цитата)

Изказвам му сега моята благодарност и се радвам, че с нещо съм помогнал изключително богатия артистичен живот на Михаил Светлев да не остане само в архива му, а да стане достижение и на много други хора по света.

Ще завърша с една рецензия за него от 1979 година, дадена в българска медия:

” (…) Михаил Светлев, доскоро съвсем непознат на българските оперни любители, още с дебюта си на Софийска сцена в ролята на Радамес от „Аида“ не остави никакво съмнение, че пред нас е тенор от класата на Димитър Узунов и Никола Николов, което той недвусмислено доказа и в следващия спектакъл на „Тоска“. Облекчен от всякакво напрежение в центъра, гласът на Светлев блести с рядка сила, наситеност и сигурност в целия висок регистър. Всеки театър би желал да има спинтов тенор като него за най-трудните роли от класическия репертоар.“

„Отечествен Фронт”, „Аида“, „Тоска“, 25 юни 1979 г., проф. Венелин Кръстев

(край на цитата)

Нека днес на 6 март 2022 г. поздравим Михаил Светлев за празника му, като му пожелаем добро здраве, лично и семейно щастие и светло бъдеще. Накрая искам лично да му благодаря за голямата помощ, която вече 9 години ми оказва със съвети, коментари, допълнения, препоръки, снимки от личния си архив и други при писане на моите „оперни истории“.

За много години, драги Мишо!

…..

Изпълнение на Михаил Светлев:

Michail Svetlev / “Tosca” / E lucevan le stelle

Pictures with Pilar Lorengar, Anita Salta, Staatsoper Berlin

…..

Изпълнение на Михаил Светлев:

Michail Svetlev: “Mamma, il vino e generoso”

Michail Svetlev, Tenor (geb. 1943) singt “Mamma, il vino e generoso” aus “Cavalleria rusticana” von Pietro Mascagni (Aufn. 1984 / Bonn)

….

Изпълнение на Михаил Светлев:

“Cavalleria Rusticana” O, Lola…/ Michail Svetlev

Live Broadcast from San Francisco

….

Изпълнение на Михаил Светлев:

Michail Svetlev in “Cavalleria rusticana” Final scene

Video private archive

…..

Изпълнение на Михаил Светлев и Гена Димитрова:

GHENA DIMITROVA / MICHAIL SVETLEV / “in Tosca” akt 3 (live)

(Записът е от 30.05.1990 г. в Софийската опера)

Private archive /non commercial use only

…..

Изпълнение на Михаил Светлев:

MICHAIL SVETLEV / opera fragments , Eigene interpretationen.

Private archive non commercial use only

……

Изпълнение на Михаил Светлев:

Michail Svetlev / Manon Lescaut / No! no! Pazzo son

live audio recroding private archive

….

Лекция на Михаил Светлев при вокалния педагог Стоян Кисьов:

Michail Svetlev with Maestro Kissiov / vocal lesson

…….

Изпълнение на Михаил Светлев:

“Mattinata” by Leoncavallo / Michail Svetlev

Eigene Interpretation. Eigene Photos Eigene Arrangement / M.Svetlev

…..

Schreibe einen Kommentar

Deine E-Mail-Adresse wird nicht veröffentlicht.