Elka Mitzeva

Днешната статия е за певицата Елка Мицева, родена на 5 май 1935 година

Жан Кокто: “Човек трябва да живее много дълго, за да научи изкуството да стане млад.”

„(…) Нашата страна не ми подаде ръка, не ми отпусна стипендия, както на други, спечелили Конкурса за млади оперни певци. Не ми дадоха и специализация в чужбина, не ми уредиха никакво участие. На България аз плащах цял живот 10 процента от доходите си, а държавата само утвърждаваше и подписваше договорите ми, които си сключвах аз самата. Много рядко бяха удовлетворявани писмените и устните ми молби за редовно или поне по-често пеене в България. Това положение беше много тежко, защото не съм имала намерение да се застоявам в чужбина (…)

(думи на певицата Елка Мицева при нейно интервю в България през 2006 г.)

Драги приятели на оперната музика, както обещах вчера в обзорната си статия за певиците Елка Мицева и Мария Славкова, които са имали твърде подобни съдби в началото на вокалната си кариера в Софийската опера, днес на 21 юни 2020 г. ще се спра по-обстойно на живота и делото на Елка Мицева, защото тя е пример за човек, който не се поддава на ударите на съдбата, напротив, решава да замине за чужбина, където успява да усъвършенства вокалното си изкуство и стартира една чудесна кариера на много места, преди всичко на сцената на Държавната опера в Берлин, където в продължение на много години е солистка в редица оперни постановки.

Вчера в статията за нея само намекнах на някои моменти от дейността й, по-точно, цитирах извадки от нейно интервю, което е дала в София през 2006 година. Това интервю е толкова задълбочено, обосновано и пропито с известна мъка, че тя не е могла да направи кариера в България, но нейният случай не е единствен. Днес аз ще поместя цялото интервю заедно и с други материали, които съм събирал за нея. Радвам се, че Елка Мицева е написала и книга за живота си, издадена първо в Германия, после и в България. Ще стане дума за това по-късно в статията ми.

Днес ще започна статията си направо с нейната биография, и то от източник на немски език, после ще дам превод на български език. Тези данни са поместени в авторитетния речник на немски език за певците с автори Kutsch & Riemens. Често цитирам данни от този речник, защото той е основна книга тук на Запад за хиляди певци по целия свят от всички епохи.

Ето текста на немски език:

Mitzewa, Elka, Sopran, * 1938 (?) Sofia; sie studierte zuerst an der Musikakademie von Sofia, dann am Konservatorium der Stadt Wien. Bühnendebüt 1961 in Luzern als Senta im »Fliegenden Holländer«. Anschließend sang sie an der Stuttgarter Staatsoper, am Stadttheater von Mainz und am Staatstheater von Wiesbaden. Seit 1966 als ständiger Gast an der Staatsoper Berlin verpflichtet, gleichzeitig Mitglied der Nationaloper von Sofia. Vertraglich auch dem Opernhaus Hannover und der Oper von Frankfurt a.M. verbunden; zu Gast u.a. am Opernhaus von Zürich, am Teatro Liceo Barcelona, am Nationaltheater Prag, in Helsinki und bei den Festspielen von Lausanne. Auf der Bühne gestaltete die Künstlerin ein sehr umfangreiches Repertoire, das als Hauptrollen die Butterfly, die Mimi in »La Bohème«, die Liu in »Turandot«, die Jenufa in der Oper gleichen Namens von Janácek, die Gräfin in »Figaros Hochzeit«, die Antonia in »Hoffmanns Erzählungen«, die Titelheldin in »Rusalka« von Dvorák, die Agathe im »Freischütz«, die Tatjana im »Eugen Onegin«, die Marina im »Boris Godunow« und die Micaela in »Carmen« enthielt. Dazu als Konzertsopranistin bekannt geworden.

Schallplatten: Ariola-Eurodisc (Titelrolle in »Rusalka« von Dvorák).

[Lexikon: Mitzewa, Elka. Großes Sängerlexikon, S. 16746]

(край на цитата)

Превод: Елка Мицева, сопран, е родена през 1938 г. в София (бел. Б.К.: годината 1938 е дадена със питанка, понеже това не е сигурно. Както ни е известно от други източници, годината на раждане е 1935, а точната дата е 5 май). Тя започва вокално обучение първо в Музикалната академия в София, после в Консерваторята във Виена. Оперният й дебют е в ролята на Сента в „Летящият холандец“ от Вагнер в Оперния театър в Люцерн. След това пее в Държавната опера в Щутгарт, в градските театри в Майнц и Висбаден. От 1966 г. е постоянен гост в Държавната опера в Берлин, заедно с това член на ансамбъла на Софийската опера. Има договори и в държавните опери в Хановер и Франкфурт.

Елка Мицева гостува също и в Държавната опера в Цюрих, в „Teatro Liceo“ в Барселона, в националните опери в Прага и в Хелзинки, както и при Музикалния фестивал в Лозана. Нейният оперен репертоар е особено широк и обхваща роли като: главните роли на Чо Чо Сан в „Мадам Бътерфлай“, Мими в „Бохеми“, Лиу в „Турандот“, Йенуфа в едноименната опера от Леош Яначек, Графинята в „Сватбата на Фигаро“, Антония в „Хофманови разкази“, главната роля в „Русалка“ от Дворжак, Агата във „Вълшебният стрелец“, Татяна в „Евгений Онегин“, Марина в „Борис Годунов“, Микаела в „Кармен“.

Елка Мицева е известна и като концертна певица.

Музикални записи: главната роля в „Русалка“ от Дворжак (фирма Ariola-Eurodisc).

[Lexikon: Mitzewa, Elka. Großes Sängerlexikon, S. 16746]

(край на превода)

Понеже в края на статията става дума и за музикални записи, Елка Мицева има и други такива, дадени на други места в Интернет. Нека ги цитирам още сега:

ALBUMS:

Emmerich Kálmán – Sylva VarescuEdwin RonaldFeri Von KerekesElka MitzewaDresdner Philharmonie-Orchester* / Heinz Rogner* – Die Csardasfürstin ‎(LP) Amiga 8 45 090 1974

Emmerich Kálmán – Sylva VarescuEdwin RonaldFeri Von KerekesElka MitzewaDresdner Philharmonie-Orchester* / Heinz Rogner* – Die Csardasfürstin ‎(Cass)
Amiga C 40-22 1974

Gustav Kneip – Rundfunkorchester Hannover Des NDR*Helmut FranzChor Des NDR*Knabenchor HannoverElka MitzewaGerhard FaulstichGerhard Gregor – Das Deutsche Vaterunser – Kantate Op. 55 ‎(LP)
Abakus 90 036 1980

Elka MitzewaEolina Quartet – Elka Mitseva Soprano – Eolina Quartet ‎(LP)
Балкантон BKA 11768 1990

Antonín DvořákElka MitzewaAnnelies BurmeisterPeter BindszusTheo AdamStaatskapelle BerlinArthur Apelt – „Rusalka“ 3 versionen
Berlin Classics 1972

(край на цитата)

Както се вижда, освен трите версии на „Русалка“ (последната позиция), тя има 2 записа на оперетата „Царицата на чардаша“ (на дългосвиреща плоча и на касета), както и като солистка в кантатата „Das Deutsche Vaterunser“ от Густав Кнайп.

Като четвърта позиция четем участие заедно с квартет „Еолина“ при запис през 1990 г. в София – фирма „Балкантон“. Записва рецитал „Песни от стари майстори“ с квартет “Еолина”.

По отношение на операта „Русалка“ от Дворжак цитирам повече подробности за един от трите записа:

Antonin Dvorak (1841-1904)
Rusalka (Ausz. in dt. Sprache)


Mitwirkende:
Elka Mitzewa, Sopran
Annelies Burmeister, Alt
Peter Bindszus, Tenor
Theo Adam, Bass


Chor der Deutschen Staatsoper Berlin
Christian Weber, Chorleiter
Arthur Apelt, Dirigent
Staatskapelle Berlin
Berlin, 1971

Нека на това място отбележка, че биографични данни за Елка Мицева на български език няма в Интернет, нито Уикипедия-страница за нея. Случайно ми попадна една информация за нейното семейство – родителите, тя и сестра й. Цитирам:

Георги Радев Мицев – баща, роден през 1900 г.

Ангелина (Лили) Грънчарова – майка, родена през 1903 г.

Елка Георгиева Мицева, родена през 1935 г.

Проф. д-р ф. н. Евгения Мицева – сестра, родена през 1945 г.

Няма данни кога са се поминали родителите на Елка Мицева, а в едно нейно интервю от 2006 г. става въпрос и за сестра й Евгения, която е починала сравнително млада. Цитирам тези данни от интервюто:

Въпрос: Стотици, ако не хиляди пъти сте умирали на сцената. Какво мислите за смъртта?

Отговор: (Дълга пауза, сълзи в очите) Знаете ли, наскоро загубих най-скъпия ми човек – моята сестра, проф. д-р ф. н. Евгения Мицева – Коларска. Толкова я обичах и толкова рано си отиде, че просто не знам как ще продължа по-нататък …

(край на цитата)

След като интервюто е от 2006 г., а проф. Мицева се е поминала наскоро, сигурно е била около 60-годишна. Жалко! При търсене в Интернет за подробности относно проф. Мицева попаднах на следния линк:

Год. XXXII, 2006, N 21, София … – CEEOL

Юлия Йорданова – „Житие на етнографа“ (Принос към опознаването на … In memoriam. Николай Кауфман (Професор Кирил Стефанов (1933-2005). …

Ст. н. с. I ст., д.ф.нЕвгения МицеваКоларска (1945-2006) …..

(край на цитата)

Както се вижда от последния ред, проф. Евгения Мицева-Коларска се е поминала през 2006 година.

Вчера на 20 юни 2020 г. в кратката ми статия за Елка Мицева загатнах, че през 2005 г. тя е издала в Германия книга за живота и делото си, която по-късно е била издадена и в България. Ето данни за оригиналното издание на немски език:

Vor und hinter den Kulissen” von Ellka Mitzewa

Produktinformation Klotz Verlag
Taschenbuch: 345 Seiten
Verlag: Verlag Dietmar Klotz GmbH; Auflage: 1 (5. April 2005)
Sprache: Deutsch
ISBN-10: 3880744726
ISBN-13: 978-3880744721
Größe und/oder Gewicht: 19,8 x 14,6 x 1,8 cm

……

Превод: „Пред и зад кулисите“ от Елка Мицева

(данни за издателство: „Дитмар Клоц“ ЕООД, Първо издание – април 2005 г., 345 стр.)

Другите данни няма да превеждам, разбират се.

Попаднах и на рецензия за книгата, но от 14 януари 2016 г. (във Фейсбук) с автор Тодор Бакалов – доктор на музикалната наука. Не знам дали той живее в България (вероятно не, защото рецензията е написана на немски език, цитирам я):

Vor und hinter den Kulissen” von Ellka Mitzewa

14 Januar 2016  

„Das ist ein originelles und sehr nützliches Buch, verfasst nicht nur von einer guten Theoretikerin und Pädagogin, sondern von einer Musikschaffenden, die in ihrer langjährigen internationalen Karriere weder gesangliche noch bühnenkünstlerische Kompromisse eingegangen ist. Lesen Sie dieses Buch einmal und zweimal. Es ist in der Tat ein lehrreiche wie schöpferische Lebensbeichte, der man viel entnehmen kann“.

(край на цитата)

Превод: „Пред и зад кулисите“ от Елка Мицева

14 януари 2016 г.

„Това е една оригинална и много полезна книга, написана не само от една добра теоретичка и педагожка, но и от музикантка, която в течение на дългогодишната си международна кариера не е правила нито вокални, нито сценични компромиси. Четете моля тази книга не само един път. Това е едно дело, което има учебно въздействие и представлява фактически житейска изповед, от която могат да се извлекат редица поуки“.

(край на превода)

Сега ще цитирам изцяло интервюто, което Елка Мицева е направила в София през 2006 година.

Портал „Блиц“

ОПЕРНАТА ПЕВИЦА ЕЛКА МИЦЕВА: ПЕЧЕЛИЛА СЪМ ОТ ЛОТАРИЯ ОЩЕ ПРЕДИ ДА СЕ РОДЯ

КАСТА ДИВА

Едно интервю на Венелин МИТЕВ

6 юни 2006

Веднъж паднах мъртва, преди стрелецът да гръмне – спомня си примата

Елка Мицева е оперна певица с дълга и бляскава кариера на световните оперни сцени, която за съжаление не е достатъчно известна в България. Специализирала е оперно изкуство в прочутата Виенска консерватория. Работила е с едни от най-изтъкнатите диригенти, режисьори, музиканти и педагози. Книгата й “Пред и зад кулисите”, в която споделя опита си на певица и педагог, е първото произведение за музика от български автор, което излезе на немски език.

  • Нали няма да ми се разсърдите, ако ви помоля да поговорим за интригите и завистта зад кулисите? За никого не е тайна, че в тази толкова възвишена професия те открай време не са рядкост.
  • Във всяка професия ги има, донякъде е и логично, но в театралните среди те наистина са много силни. Започват още с назначаването в театъра и продължават при разпределението на главните роли и определянето на премиерния състав. Фаворизирани са певици, омъжени за диригенти и режисьори, приятели на отговорни лица. Понякога те имат предимства, въпреки че друг е изнесъл репетиционната работа и друг повече заслужава или е просто по-добър. При емоционалните хора, каквито са артистите, винаги се случва “речено-казано”. Слуховете се разпространяват, отношенията се изострят, стига се до спречквания, приказки зад гърба и в същото време любезност и ласкателства в лицето. Лично за себе си мога да кажа, че не съм страдала от врагове, че съм имала много добри приятели и даже много добри приятелки от собствения си жанр, което е твърде рядко. Никога не съм се борила за роли и надмощие. Напротив, отстъпвала съм свои права и даже премиери на колегите си. Но съм щастлива, че цял живот съм пяла първите роли в спектаклите от театралния репертоар и не знам какво е да гледаш “отдолу нагоре” другите, да искаш и да не получаваш. Е, случваха се понякога и по-малко приятни неща. Например години наред пях главната сопранова роля в една опера, която подготвихме и за запис в радиото. Когато се стигна до този момент, се оказа, че моята роля ще се пее от тогавашната съпруга на диригента на продукцията. Но какво се случи – същата колежка не беше опитна в тази роля и тя не й лежеше. Лесно и бързо изкуство няма. Записът не станал качествен и го отхвърлили, а тя не се чу повече. Скоро след това научих, че се е развела със съпруга си. Въпросната колежка потърси тогава контакт с мен и се опита да ми се извини. Защо?! Аз не съм й била сърдита, но тя е имала очевидно угризения на съвестта си. За себе си разбрах, че има справедливост на този свят.
  • Имам впечатление, че напоследък у нас има все по-малко големи гласове и сме на път да загубим славата си по света. Прав ли съм?
  • За съжаление истински хубавите, рядко качествени гласове наистина намаляват и това е общата тенденция в света. За сметка на това се явяват много певци с гласове по качество добри и средни. Това са млади и добре школувани певци, които могат спокойно да поддържат репертоара в един театър. Но тези “много” не са изключителни явления. Изключителните остават единици и рядкост.
  • Известно е, че на сцената артистът понякога е изложен на злополуки, падания, наранявания. Имали ли сте такива случаи?
  • Случи ми се едно страшно падане в ролята на Русалка на отворена сцена. Трябваше да я прекося от единия край до другия по диагонал, и то не с нормален ход, не с тичане, а с шеметна бързина, защото трябваше да изчезна не като човек, а като някакво видение. И аз се впуснах в този бърз ход, без да подозирам, че подът не е равен, а погрешно оставен надиплен. Не паднах, а буквално се строполих, и то върху няколко стъпала. Така ми изпращяха кокалите, че в момента си помислих, че се счупих. А веднага след това трябваше да пея няколко такта. Изпях ги, но ми се струваше, че ги пея от някаква друга планета. Просто бях зашеметена. След няколко мига се пооправих и можах да довърша представлението. В постановка на “Трите портокала” на Прокофиев във Франкфурт, където замествах една колежка в ролята на Нинета, при отварянето на портокала един шнур сцепи горната ми устна и бликна кръв. Въпреки болката трябваше да започна репликите, и то веднага с високи тонове. Малодушие не е разрешено на такова място. Като Агата във “Вълшебният стрелец” на Вебер имах проблем с “барута”. В края на представлението залитам, улучена от омагьосания куршум. Тъй като на репетициите всичко беше премерено по време, аз падам в определен момент, който съвпада с гърма. Но на едно от представленията нищо не гръмна. Цялата сцена затихна, действието почти замря, всички чакаха “барута”, а аз вече бях “обрулена” на земята. Най-после гръмна! Сцената се оживи отново, но аз (о, ужас!) леко се усмихвах, въпреки че вече лежах “мъртва” или поне припаднала. Колегата, който се навежда над Агата, за да продължи действието, прошепна на ухото ми, без другите да го чуят: “А-а, ама тя е жива и как се усмихва!” И това така ме разсмя в позата ми на умряла, че ми беше трудно да въздържа смеха си. Има колеги, които нарочно правят такива номера, за да е по-весело. На всичко отгоре фотографът на театъра ме беше снимал зад кулисите. И досега притежавам тази снимка като жив труп, който се усмихва.
  • Битува мнение, че ако оперната певица реши да отслабне, ще загуби гласа си, а вие и Райна Кабаиванска, да речем, сте толкова фини и елегантни. Има ли някаква истина в това?
  • Има, и типичен пример е Мария Калас. Не съм почитателка на диетите и слабеенето. Знаете ли колко мога да ям и никак не пълнея. Баща ми беше такъв.
  • Как живеете сега, с какво се занимавате?
  • През зимните месеци развивам музикална дейност, а през лятото се отдавам на нещо, което характеризира втората ми същност – работата със земята: градинарство, овощарство, лозарство, винарство, строежи и разкрасявания. И плуване.
  • На едно място в книгата си цитирате големия естет Жан Кокто: “Човек трябва да живее много дълго, за да научи изкуството да стане млад.” Това ли е вашето мото в живота?
  • Да. И забележете: не да “остане”, а да “стане” млад. Думите “години” и “възраст” не съществуват за мен дори в представата ми. Аз съм ги забравила и не е необходимо да бъда подсещана от общо съществуващата мания за възраст и старост.
  • Г-жо Мицева, през 35-те години, докато бяхте на сцената, как успявахте да съчетавате живота си на примадона с неизбежните изисквания на делника?
  • Помагаше ми може би известната практичност, която притежавам, и умението ми да стоя над дребните неща. Но аз имах и щастието да срещна високо издигнати еманципирани мъже. Винаги говорим за еманципацията на жената, а според мен е много интересно, когато мъжът е толкова еманципиран, че не се срамува да носи името на жена си, да мъкне куфарите й из целия свят, да сменя местожителството си всяка година. Разбира се, аз не съм дива, която седи на някакъв пиедестал и никой не може да я докосне. Обичам непосредствеността. Не мога да разбера защо някои ме смятат за човек от друг свят – аз, която се имам за толкова естествен човек.
  • И все пак, сигурно не е лесно на един мъж да има до себе си оперна певица?
  • Артистът е индивидуалист. На него му е необходима независимост, свобода, спокойствие, мил кръг от близки и приятели, понякога уединение, за да се чувства по-добре, за да разучава и да се разгръща. Това усложнява контакта с него. Семейството, въобще партньорството с един артист носят със себе си проблеми, не само заради неговите характерови особености, не само заради свръхчувствителността му, но и поради особената му професионална заетост. Той е зает вечер, през уикенда и на всички празници. Към всичко това се прибавя и честата смяна на нов театър в нов град или нова държава. Кой партньор ще се съгласи да поеме тези неудобства върху себе си като постоянно състояние и да съпътства пътуващия артист, и да си допада с него във всички или в много отношения?! Малцина, рядко и за кратко време, до раздялата или до развода.
  • Това значи ли, че една оперна певица не може да бъде щастлива в личния си живот?
  • Най-щастливи са жените, омъжени за собствения си импресарио – хора, които могат да ги следват в пътя им и имат пълно разбиране като съпрузи. Сполучливи са и браковете, при които мъжете прекъсват собствените си професии и се посвещават на кариерата на съпругата си. Но това трябва да са големи кариери, за да има смисъл. Финансово това не е възможно при средните и малки кариери и въобще тези случаи са редки и единични или могат да се нарекат щастливи случаи. Такъв беше пътят на една Гена Димитрова и сега на Ана Томова-Синтова.
  • Репертоарът ви е такъв, че на сцената винаги сте изпълнявали ролите на влюбени жени, но животът, за съжаление, е далече от света на изкуството. Имало ли е случаи да бъдете влюбена „като в опера“?
  • Три пъти! При всички положения влюбването преобразява певеца в положителен смисъл. То го вдъхновява и импулсира. Певецът става поет, почва да твори, да одухотворява и претворява нещата, които нито диригентът, нито режисьорът са му искали. Очите блестят, усмивката не напуска лицето му, тялото се опъва като струна от прилив на сила, на активност и доволство. Влюбеният има чувството, че светът му принадлежи. На мен това състояние ми се случи точно когато разучавах “Продадена невеста” и всички любовни арии и дуети станаха фамозни. Въпреки че това си беше моя тайна, тя не можа да остане скрита за другите. Суфльорът дойде един прекрасен ден при мен и каза: “Мило момиче, ти си влюбена. Тези неща могат да се изпеят така само ако си влюбен!” и се отдалечи и ме остави учудена и зачервена от смущение да гледам след него.
  • Да, но нали и певецът като всеки друг човек не може да бъде вечно влюбен?
  • Влюбването трае известно време, за да разхубави живота на човека, и отлита като пойна птица, по думите на Кармен. А ние, певците, продължаваме цял живот да пеем любовните дуети, без да сме “лудо” влюбени. Затова пък се трупа опитът на човека и на артиста и той знае какво е това чувство и как може да го възпроизведе на сцената и да го направи убедително, и то по поръчка.
  • Стотици, ако не хиляди пъти сте умирали на сцената. Какво мислите за смъртта?
  • (Дълга пауза, сълзи в очите) Знаете ли, наскоро загубих най-скъпия ми човек – моята сестра, проф. д. ф. н. Евгения Мицева – Коларска. Толкова я обичах и толкова рано си отиде, че просто не знам как ще продължа по-нататък……
  • Не знаех това, но като четях книгата ви, останах с впечатлението, че сте родена под щастлива звезда, така ли е?
  • Може би има някакъв “кадем” в раждането ми. Още преди да съм се родила, съм спечелила на лотария. Баща ми взел билети за всички у дома, също и билет за бъдещето бебе и само този билет спечелил. Като всяко бебе съм се родила с писък, но за разлика от другите бебета не съм млъкнала цели шест месеца. Извикали детски лекар, за да види какво ми е, но той, след като ме прегледал, успокоил родителите ми: “Дъщеря ви е здрава като камък, но тя ще стане певица, затова се разпява още отсега и си развива гласа.”
  • В ония години се отпускаха стипендии за талантливи млади българи, на вас не ви ли дадоха?
  • Не, нашата страна не ми подаде ръка, не ми отпусна стипендия, както на други, спечелили Конкурса за млади оперни певци. Не ми дадоха и специализация в чужбина, не ми уредиха никакво участие. На България аз плащах цял живот 10 процента от доходите си, а държавата само утвърждаваше и подписваше договорите ми, които си сключвах аз самата. Много рядко бяха удовлетворявани писмените и устните ми молби за редовно или поне по-често пеене в България. Това положение беше много тежко, защото не съм имала намерение да се застоявам в чужбина. Трябваше да се намери една чужда австрийска академия, която ми даде стипендия по параграф “за изключителни таланти”, за да мога да преживявам в чужбина, и то по изключение, защото такива стипендии се дават само на техни граждани. Знаете ли как се пренася беден студент във Виена от един квартал в друг с 3 куфара и две ръце? Аз знам. Вървя до известно място с двата куфара, оставям ги на тротоара, връщам се за другия куфар, вървя отново и задминавам двата куфара, оставям третия напред, връщам се за двата и така до целта. Не за такси, и за трамвай нямах пари. Стомахът ми залепваше за гърба от глад, когато отивах на урок по пеене, докато един прекрасен ден ми причерня пред очите и почти паднах на стълбите на Консерваторията.
  • С годините изчезна ли сценичната треска?
  • Сценичната треска не е само страх. Тя е едно много по-интересно състояние и явление и само то води до музата. Без него не може да има изкуство, а и театралният живот без нея няма да е или ще е наполовина толкова хубав и интересен. Просто за този “огън” си заслужава да се живее. Това състояние на вътрешно напрежение, висока концентрация, желание да се изяви нещо много хубаво и много голямо, мълчаливата съсредоточеност и обтегнатост и после разгръщане на вулкан по време на действието – това са душевни бани, които изживяват само избраници.

Едно интервю на Венелин МИТЕВ

(край на цитата)

Още някои подробности за Елка Мицева могат да се научат от едно предаване на Българското Национално Радио в последно време – на 6 май 2020 г., един ден след рождения й ден 5 май:

БНР

Спомен за певицата Елка Мицева

публикувано на 06.05.2020 

Елка Мицева е певица с европейска известност, но почти непозната у нас. На 5 май се навършиха 85 години от нейното рождение. Въпреки че през 1967 г. тя е удостоена с втора награда на Третия международен конкурс за млади оперни певци в София – една престижна награда, която отваря вратите на големите оперни театри по света за много певци, за Мицева тя не допринася за кариера на българска сцена. А тя е много прецизна, много изискана певица, музикална и артистична – качества, на които се възхищават в много страни на Европа, но не и у нас. 

Елка Мицева е родена на 5 май 1935 г. в София. Завършва Теоретичния отдел на Музикалната академия. По същото време тя взема и частни уроци по вокална постановка и се готви за артистична кариера. Веднага след завършването си Мицева заминава за Виена и специализира във Виенската консерватория при Петер Клайн. Стипендия й отпуска австрийската държава за „изключителен талант“ и с големи материални лишения тя успява да завърши. Още като студентка участва с малки роли в различни опери, но дебютът й е през 1961 г. с ролята на Сента в „Летящият холандец“ от Вагнер в операта на Люцерн. В същия театър се изявява в ролите на Агата от „Вълшебният стрелец“, Амелия от „Бал с маски“.

Кариерата й продлъжава в немските оперни театри в Щутгарт, Майнц, Висбаден. Гостува на редица престижни сцени в Европа – Берлинската държавна опера, Хановер, Цюрих, Барселона, Хелзинки, Прага, Лозана. В репертоара й влизат роли като Чо-Чо-Сан, Мими, Микаела, Лиу, Памина, Графинята от „Сватбата на Фигаро“, Татяна от „Евгений Онегин“, Йенуфа и др.

Навсякъде тя  получава аплодисменти от публиката и високи оценки от критиката благодарение на голямата си музикалност, чувство за стил, перфектна вокална подготовка. Кариерата на Елка Мицева продължи 35 години. У нас гостува много рядко. С ролята на Чо-Чо-Сан от операта „Мадам Бътерфлай“ на Пучини печели лауреатското звание на конкурса в София през 1967 г. – изящна, с красиво и въздействащо пеене. Изнася и един песенен рецитал в София – тогава тя утвърждава впечатлението за музикант с висока култура. Записва рецитал „Песни от стари майстори“ с квартет “Еолина”, през 2006 г. представя и своя книга със спомени от кариерата си – „Пред и зад кулисите“.

Елка Мицева умира на 13 май 2015 г.

Чуйте в звуковия файл неин запис, направен в Германия, който се съхранява във фонда на БНР.

(край на цитата)

Линк към предаването:

https://bnr.bg/post/101271380/spomen-za-pevicata-elka-miceva

При търсене на данни за Елка Мицева в Интернет, тия дни попаднах на една дискусия в немския портал „TAMINO Klassikforum“ през 2011 г. за певицата и за записа на „Русалка“ от Дворжак с нейно участие в главната роля.

Читателят Томас се интересува за певицата Елка Мицева, чиито изпълнения познава само от нейно участие при записа на операта „Русалка“ и още един друг запис на оперетата „Царицата на чардаша“. Интересува се още дали има биографични данни за Елка Мицева, на което Харалд Крал (водещият дискусията) му препоръчва записа на „Русалка“ от изданието в ГДР. След това цитира биографията на Елка Мицева от „Речник на певците“ на Kutsch & Riemens (този речник лично аз ползвам много често при моите „оперни истории):

Портал „TAMINO Klassikforum“

31. August 2011

Die vokale Sensation auf dieser Platte ist IMO Elka Mitzewa von der es außer einen „Czardasfürstin“ keine mir bekannten Tonaufnahmen gibt. Auch biographisch kann ich über sie nichts in Erfahrung bringen. Hab Ihr mehr Infos?

Liebe Grüße vom Thomas 

…….

Antwort von Harald Kral:

Es gibt aus DDR-Zeiten eine hervorragende Rusalka-Aufnahme (Querschnitt in deutscher Sprache) – Selten habe ich das “Lied an den Mond” so schön gesungen gehört wie auf dieser Platte.

Hier die Bio lt. Kutsch-Riemens:

Zitat:

(Б.К.: следва текста от речника на певците от Kutsch & Riemens, който аз цитирах в началото на статията си и няма да го повтарям тук още един път. Там дадох и превод на български език)

Gruß: Harald

(край на цитата)

….

В една антология на немски език относно оперни постановки на оригинален език става дума на едно място и за певицата Елка Мицева. Първата част цитирам в оригинал, а втората, където се споменава и нейното име, ще преведа:

Портал „Theater pur“

2015

Eine Anthologie der besonderen Art

von Christoph Zimmermann

Spätestens seit der Etablierung von „Surtitles“ werden Opern fast nur noch in Originalsprache gegeben. Selbst das Slawische hat sich durchgesetzt, wie jüngst noch Aufführungen von Leos Janaceks „Jenufa“ in Aachen und Peter Tschaikowskys „Eugen Onegin“ in Gießen und Trier zeigten. Dass andererseits an der Wiener Staatsoper bis 1956 ausschließlich in Deutsch gesungen wurde, ist heute kaum noch bekannt. Diese Situation änderte sich, als Herbert von Karajan das Ensemble mit internationalen Kräften zu durchmischen begann. Die Komische Oper Berlin hielt als großes Haus am längsten an deutschen Übersetzungen fest, nicht immer freilich ohne Konflikte. 

Als beispielsweise der Wahrheitsfanatiker Walter Felsenstein die „Verkaufte Braut“ von Bedrich Smetana inszenierte, verstörten ihn zunehmend die blumigen Romantizismen von Max Kalbecks Übersetzung. Den Beginn der Arie „Gern ja will ich dir vertrauen, gläubig blicken auf zu dir“ empfand er geradezu als Verfälschung von Mariens Charakter. Das führte bei dem Regisseur immer wieder zu eigenen Textfassungen. Auch heute gibt es noch Verfechter der deutschen Sprache, etwa die Sängerin Inge Borkh (nachzuhören in der ZDF-Dacapo-Sendung von 1988). Für den Wortwitz komischer Opern mag diese Verteidigung noch angemessen sein, aber für das Bedeutungs- und Klangverhältnis von Wort und Ton haben sich inzwischen doch andere Ansprüche etabliert. Bei Dialogopern lässt sich u.U. auch eine witzige Mixtur herstellen, wie vor einiger Zeit in Wien bei Gaetano Donizettis Fille du Régiment geschehen.

(…)

Die Interpretin der Titelpartie, Elka Mitzewa, stammt aus Bulgarien, machte mit ihrem ausdrucksvoll zarten Sopran vor allem im Westen Karriere, band sich aber auch stark an die Berliner Staatsoper. So kam es zur Aufnahme der Dvorak-Oper, ihre einziges Tonzeugnis, von wenigen Operettentiteln abgesehen (…)

(край на цитата)

Превод на последния абзац, където се споменава името на Елка Мицева:

„Изпълнителката на главната роля – Елка Мицева, която произхожда от България, прави преди всичко кариера на Запад със своя изразителен и нежен глас. Тя е свързана преди всичко с Берлинската държавна опера. Така се идва до издаване на операта „Русалка“ от Дворжак – единствен неин оперен запис, като се изключат няколко оперетни заглавия“.

(край на превода)

Последните данни за Елка Мицева в тази моя статия са за един музикален запис от юли 2014 г. и кратко сведение за гроба й в София. Както знаем, тя се помина на 13 май 2015 г. и както е ясно, погребана е в София.

The Gypsy Princess, Act 3: Finale. Tausend kleine Engel singen

Dresdner Philharmonie, Chor der Staatsoper Dresden, ELKA MITZEWA, Hannerose Katterfeld, Eberhard Büchner, Martin Ritzmann, Karl-Friedrich Hölzke & Heinz Röger

July 18, 2014

´´´´´

ПАРЦЕЛ № 08 – СОФИЯ ПОМНИ

sofiapomni.com › parcel 047

Елка Г. Мицева (1935-2015) – видна българска оперна певица.

Нека днес на 21 юни 2020 г. почетем 85 години от рождението на Елка Мицева на 5 май 1935 г. и 5 години от смъртта й на 13 май 2015.

Мир на праха й!

……..

Schreibe einen Kommentar

Deine E-Mail-Adresse wird nicht veröffentlicht.