Днес празнува рожден ден тенорът Иван Момиров
Драги приятели на оперната музика, днес на 23 декември 2020 г. e рожденият ден на един млад български певец – тенорът Иван Момиров, за когото пиша статия за трети път и то с особена радост, тъй като Момиров има забележителна оперна кариера през изминалите от 1995 г. 25 години (той започва международната си кариера едва на 21 години!) не само в България, но и в редица държави в целия свят – като се започне от Германия, Австрия, Италия, Португалия, Нидерландия, Русия, Гърция, Великобритания (той е третият български тенор, пял на сцената на Ковънт Гардън в Лондон след Никола Николов и Димитър Узунов) и се стигне до Южна Америка, Австралия, Азия и Нова Зеландия. Не случайно Иван Момиров е определян от италианската критика като „достоен наследник на Корели и Павароти“.
Вижте моля само няколко негови изяви: Дон Карлос в операта от Верди на сцената на „Ковънт Гардън“ в Лондон на 20 юли 2001 г. с диригент Валери Гергиев, също и преди това на 9 юли 2001 г. на същата сцена като Рикардо в „Бал с маски“ от Верди, Якопо Фоскари в „Двамата фоскари“ от Верди на сцената на Римската опера – премиера на 8 ноември 2001 г. и втора изява на 20 ноември с.г., заедно с Ренато Брузон.
Партнирал е на едни от най-ярките оперни звезди на нашето време – Катя Ричарели, Мария Гулегина, Мариела Девиа, Джил Андерсън, Франческа Патане, Лео Нучи, Ренато Брузон, Карло Коломбара и др. Пял е под палката на диригенти от ранга на Бруно Бартолети, Мишел Пласон, Нело Санти, Валерий Гергиев, Михаил Юровски, Джанлуиджи Джелмети, Марк Минковски, Гюнтер Нойхолд, Даниеле Калегари, Ренато Палумбо и др.
За първи път писах статия за Иван Момиров на днешния ден през 2016 г., която започнах с думите:
„Драги приятели на оперната музика, днес на 23 декември 2016 г. пиша за първи път във връзка с рожден ден на един сравнително млад български певец, роден на този ден през 1974 г. – тенорът Иван Момиров, за който отдавна имах събрана информация, но не знаех доскоро кога е рождената му дата.
В края на ноември 2014 г. станахме ФБ-приятели с неговия брат – юриста Мариан Момиров, с когото от няколко години си разменяме постове – не много често, но съдържателни и отнасящи се до оперното изкуство и отделни оперни певци, главно българи. След като имах тази събрана информация и разбрах, че лицето Мариан Момиров е действително брат на певеца Момиров, го замолих през октомври 2016 г. да ми напише рождената дата на брат си. Ето текста на неговия отговор:
Мариан Момиров на 25 октомври 2016 г. във ФБ:
„Здравейте г-н Контохов. Благодаря за писмото Ви и интереса към брат ми – той е роден на 23.12.1974 г. Познава Ви задочно от моите разкази за всичко онова, което правите и Ви поздравява! Само след няколко дни, на 01.11.2016 г. на сцената на Варненската опера ще се проведе отново концерт “Иван Момиров и приятели”, като билетите са на привършване и за мое учудване в този сезон интереса е много голям! Юлиан Константинов и Цветелина Василева също ще участват, а ще дирижира главният диригент на Операта в Сплит – Липанович. Ще дам подробности и снимки от концерта, както и за проекта, който се опитвам с все сили да реализирам, съвместно с Министерство на образованието по европейска програма “Опера в училище”… но за това ще Ви пиша някой друг път подробно. Бъдете много здрав и продължавайте все така да ни радвате! Сърдечни поздрави: Мариан Момиров.
(край на писмото)
Така че вече имах достоверна информация по случая и ето днес на 23 декември 2016 г. излагам части от онова, което считам за най-важно относно биография и творчески път на Иван Момиров. Независимо че той гостува много в чужбина, изявите му в България също са редовни и е похвално, че прави това – тръгнал е от Варна и не я забравя, като няколко пъти вече провежда там тия концерти с мото „Иван Момиров и приятели”, които имат винаги огромен успех. Както пише брат му, на 1 ноември 2016 г. е бил поредния концерт от тази поредица, за който имам подходяща информация, която сега ще цитирам:
Портал „Народно дело“ Варна
Иван Момиров и звездните му приятели пеят в операта
На 1 ноември от 19 до 21 часа залата на Варненската опера отново ще се срещне с изкуството на световноизвестния тенор Иван Момиров. По покана на директора на Театрално-музикален продуцентски център Варна – Даниела Димова и заради огромния интерес към неговия миналогодишен концерт „Иван Момиров и приятели”, той отново ще ни поднесе най-доброто от своя репертоар с всички онези красиви арии, които превръщат тенора в синоним на оперното изкуство.
Тръгнал от Детската опера във Варна, покорил световните сцени от Берлин, Виена, Лондон, Париж и Рим до Южна Америка, Австралия, Азия и Нова Зеландия, Иван Момиров е определян от италианската критика като „достоен наследник на Корели и Павароти“.
Какво означава за именития ни съгражданин да изнесе концерт в родния град: „Варненският театър е моят театър, то е все едно да се завръщам у дома. Радвам се, че тук отново ще се срещна с моите приятели и с моите съграждани. Да пееш пред публиката в родния си град е много отговорно. Гледат те под лупа и трябва да си много убедителен, трябва да оправдаеш очакванията. Вярвам, че на концерта в Деня на будителите, ние – артисти и зрители, ще се обединим около каузата на духовността. Празникът на будителите символизира този стремеж. Нищо не извисява така силно, както катарзисът, който и артистът, и зрителят, преживяват по време на спектакъл. Там, където се случва изкуството, ти ставаш част от онзи дух, който те освобождава от материалното”, убеден е Иван Момиров.
Приятелите, които ще бъдат заедно с Иван Момиров на сцената, са сопраните Цветелина Василева, Линка Стоянова и Даниела Димова, мецосопраните Бойка Василева и Силвия Ангелова, тенорът Валерий Георгиев и баритонът Венцеслав Анастасов, басите Юлиян Константинов и Евгений Станимиров. В тази великолепна компания оркестъра на Държавна опера Варна за пръв път ще дирижира Иво Липованович, артистичен директор на фестивала „Сплитско лето” и един от търсените съвременни диригенти в Европа. В натоварения си график Маестро Липованович успя да вмести варненския концерт между своите ангажименти в Theatro Massimo Bellini Catania и Deutsche Oper Berlin.
В програмата на концерта ще чуем творби от Росини, Джордано, Белини, Верди, Гуно, Леонкавало, Бизе, Щраус и Добри Христов.
(край на цитата)
Чудесни думи казва тук Иван Момиров, особено за голямата си привързаност към родния град Варна, но и във връзка с Празника на будителите.
Така че днес на 23 декември 2020 г. продължавам с текста от първата си статия, като няма да правя промени в дати и години, просто цитирам статията си до края – така както е била през 2016 г. В тези 4 години от тогава имам около 600 нови ФБ-приятели и читатели, нека научат какво съм писал тогава за Иван Момиров (продължавам):
„До преди няколко години аз нямах информация за тенора Иван Момиров, тогава не съм следил изявите му, макар и те да са били твърде интензивни на Запад, както и в България. Знаех, че е стартирал успешна задгранична кариера още през 1995 г. – едва на 21 години. Преди доста време бях срещал името му при мои справки в различни оперни списания, главно в „Opernwelt“, но съм отбелязвал в моята картотека само няколко негови изяви едва през 2001 и 2002 г. Ето цитати от моята картотека въз основа на справки в списание „Opernwelt“: 1) статия за негово участие в операта „Ломбардци“ от Джузепе Варди в ролята на Гастон на сцената на оперния театър в Генуа – премиера на 18 ноември и на 3 декември 2000 г. Има хубава рецензия за играта му в сп. „Opernwelt“, брой 2 от 2001 г. (ОW2/2001), стр. 51. 2) Полионе в „Норма“ от Белини на сцената на оперния театър в Парма – премиера на 7 март и на 16 март 2001 г., ОW5/2001), стр. 47. 3) Дон Карлос в операта от Верди на сцената на Ковънт Гардън в Лондон на 20 юли 2001 г. с диригент Валери Гергиев, също и преди това на 9 юли 2001 г. на същата сцена като Рикардо в „Бал с маски“ от Верди, ОW7/2001), стр. 78. 4) Якопо Фоскари в „Двамата фоскари“ от Верди на сцената на Римската опера – премиера на 8 ноември 2001 г. и втора изява на 20 ноември с.г., заедно с Ренато Брузон, ОW2/2002), стр. 15.
Тогава не съм обърнал особено внимание, но сега виждам каква забележителна кариера е имал Иван Момиров в Италия в тези години, но не сам там, както ще видим от изложението по-късно.
В различните печатни и електронни медии има доста сведения за този успял български тенор, като аз ще се спра по възможност в хронологичен ред на сведенията. Нека първо изложа онова, което четем в Сайта на Софийската народна опера. Там не е дадена информация кога е написана статията за него – мисля, че това се прави постоянно, тъй като при търсене в Гугъл с името на Момиров, се стига до линк в този сайт без конкретна дата. Цитирам:
Сайт на Софийска народна опера
ИВАН МОМИРОВ завършва Държавната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров” в класа на проф. Асен Селимски. Едва на двадесет и една години дебютира на сцената на „Дойче Опер” – Берлин в ролята на Владимир от операта „Княз Игор” от Бородин. Същата година оперната легенда Гена Димитрова му отправя покана за участия в честването й в галаспектаклите на операта „Набуко” на сцената на Софийската опера. Непосредствено след това концертира в Златната зала „Музикферайн” – Виена редом до оперния колос Николай Гяуров. Следват специалната награда на Хосе Карерас от конкурса „Хулиан Гаяре” – Памплона, както и покана за участие в конкурса на Пласидо Доминго – „Опералия” 2000 г.
Дебютът на сцената на оперния театър в Монте Карло в ролята на Де Грийо („Манон” – Масне), както и поредицата концерти в Италия в памет на световноизвестния испански тенор Алфредо Краус му откриват пътя към световните оперни театри – Лондонската „Ковънт Гардън”, Римската опера, „Карло Феличе” – Генуа, „Опера Бастий” – Париж, „Маринский театър” – Санкт Петербург, „Сан Карло” – Лисабон и много други. Гостува на оперните фестивали в Баден–Баден, „Звездите на белите нощи” – Санкт Петербург, Верди фестивала в Парма, фестивалът на Валерий Гергиев в Ротердам.
В репертоара му са включени над двадесет от централните тенорови партии в оперите „Бал с маски”, „Трубадур”, „Двамата Фоскари”, „Дон Карлос”, „Травиата”, „Жана Д’Арк”, „Бохеми”, „Тоска”, „Мадам Бътерфлай”, „Джоконда”, „Кармен”, „Лучия ди Ламермур”, „Норма”, „Вертер”, „Приятелят Фриц”, „Ромео и Жулиета”, „Евгений Онегин” и др.
Партнирал е на едни от най-ярките оперни звезди на нашето време – Катя Ричарели, Мария Гулегина, Мариела Девиа, Джил Андерсън, Франческа Патане, Лео Нучи, Ренато Брузон, Карло Коломбара и др.
Пял е под палката на диригенти от ранга на Бруно Бартолети, Мишел Пласон, Нело Санти, Валерий Гергиев, Михаил Юровски, Джанлуиджи Джелмети, Марк Минковски, Гюнтер Нойхолд, Даниеле Калегари, Ренато Палумбо и др.
Работил е със знаменити режисьори като Андрей Кончаловски, Ермано Олми, Вернер Херцог, Алберто Фасини, Никола Жоел, Пиерлуиджи Пици и др. В звукозаписната му дейност са включени „Йерусалим” (друго название на операта „Ломбардци“ от Джузепе Варди), реализирана за италианската телевизия „RAI”, „Бал с маски“ и Реквием на Верди. Като следствие от успешните му гастроли по интернационалните сцени на Европа, Азия, Северна и Южна Америка, Австралия и Нова Зенландия, италианската критика пише за него: „глас с античен отпечатък, съчетание между Франко Корели и Карло Бергонци”.
Една от най-интересните и престижни изяви на Иван Момиров през изминалия сезон (б.а. Б.К.: за кой сезон става въпрос, като няма дата на статията в сайта, не се знае!) е на сцената на „Сан Карло” в Лисабон с „Трубадур” от Верди. Певецът участва в поредния амбициозен проект на Световен оперен театър – реализацията на трилогията „Трубадур”, „Травиата” и „Риголето”, чиито премиери се изпълняват в рамките само на една седмица. Показателно е, че Иван Момиров отново е предпочетен за ролята на Манрико след предишния Вердиев „Трубадур” през 2003 г.
11 години след тогавашната постановка на гениалния режисьор Пиер Луиджи Пизи и след селекция на най-добрите тенори, изпълняващи понастоящем тази трудна роля на световните оперни сцени, новата артистична дирекция отново отправя покана към българина за нови пет спектакъла.
Не случайно критиката не пести суперлативите си за Иван Момиров, определяйки го като „един истински Манрико, достоен наследник на Корели и Павароти”, изпълнители на същата роля на сцената на „Сан Карло”.
Серия концерти в „Аудиториум Паганини” в Парма и „Palazzo della cultura” в Болоня, под палката на Лорънс Фостер – главен диригент на Оперния театър в Марсилия, са сред гастролите на тенора в Италия през изтеклия сезон (б.а. Б.К.: за кой сезон става въпрос?). Следва мащабно турне с най-известните тенорови арии на най-големите китайски сцени, в съпровод на оркестър „Тосканини”. Момиров е сред гостите и на януарските гала концерти, посветени на 200-годишнината от рождението на Верди, както и на майските оперни вечери на фестивала в Скопие – Македония, където като Алфред от „Травиата” партнира на най-търсената сега в света изпълнителка на ролята на Виолета Ирина Лунгу.
През изминалия сезон (??) Момиров дебютира на сцената на един от най-големите източноевропейски театри – Букурещката опера в гала спектакъл на „Бохеми” от Пучини. На българска сцена следва да се отбележи участието му в „Реквием” на Верди, с диригент Владимир Гяуров, излъчен пряко по БНР. За изпълнението на Иван Момиров проф. Боянка Арнаудова написа изключително ласкава рецензия във в. „Култура”.
Само преди седмици звездният тенор се завърна отново от Лисабон, където пожъна аплодисменти в концертно изпълнение на “Oтело” oт Верди в зала „Gulbenkian” – eдна от водещите концертни зали в света, заедно с „Мusikverein” във Виена и „Концертгебау” в Амстердам. Поводът бе отбелязването на 50 години от създаването на оркестър „Gulbenkian” – една от най-прочутите филхармонични формации в света.
(край на цитата)
Хубава обзорна статия, но не ми допада това писане без фиксирана дата – затова направих няколко забележки в текста.
В една статия от варненска медия през 2015 г. четем доста сведения, подобни на част от горните, но са дадени и следните нови факти:
„Във Варна аплодирахме прекрасните му превъплъщения в ролите на Дон Хосе от операта «Кармен» на Бизе и Дон Карлос от едноименната опера на Верди. Тази година, освен в концерта «Иван Момиров и приятели», ще се насладим на таланта му и в премиерата на „Адриана Лекуврьор” от Франческо Чилеа, която предстои в Опера в Летния театър – Варна 2015“. Ето и част от текста в началото на статията:
20 години от
първото излизане на оперна сцена на
световноизвестния тенор Иван Момиров
По
повод 20 години от първото си излизане
на оперна сцена във Варна, тенорът от
световна величина Иван Момиров, изнесе
на 24 април 2015 г. в родния си град един
много специален, обречен предварително
на огромен успех концерт, под наслов
«Иван Момиров и приятели». Приятелите
са също познати имена от голямата оперна
сцена – Юлиан Константинов, Даниела
Дякова, Йоана Железчева, Даниела Димова
и Евгений Станимиров. Към тях по време
на събитието се присъединиха още Валерий
Георгиев, братът Мариан Момиров
(най-добрият певец сред юристите) и Горан
от Македонската национална опера.
Маестро Деян Павлов дирижира със замах
Симфоничния оркестър на Държавна опера
Варна и анимира по вълнуващ начин този
уникален концерт. Публиката непрекъснато
съпровождаше изпълненията с аплодисменти,
усещайки че присъства на едно изключително
музикално събитие!
Иван Момиров изпълни
знакови оперни арии за тенор, сред които
арията на Каварадоси от трето действие
на «Тоска» от Пучини, «La donna e mobile” – ария
на Херцога от «Риголето» на Верди,
“Nessun dorma” – ария на Калаф от „Турандот”
на Пучини, испанската сарсуела “No puede
ser” и дуети с останалите солисти из
оперите «Фауст» от Гуно,
«Норма» от Белини, „Мадам Бътерфлай”
от Пучини и др.
(край на цитата)
Тъй като пиша за Варна, нека цитирам една статия от варненска медия през 2013 г.:
Световноизвестният тенор от Варна Иван Момиров става Дон Карлос
14 юли 2013 г. | Автор: Дарик Варна
Поредната
ярка творба на Джузепе Верди – „Дон
Карлос”,
ще бъде представена на 18 юли от 21.00 ч.,
като част от четвъртото издание на Опера
в Летния театър – Варна 2013. Музикалното
събитие е под знака на кандидатурата
на Варна за европейска културна столица
през 2019 г. и 200-годишнината от рождението
на великия композитор.
Драмите на
Шилер заемат значително място в
творчеството на Верди.
В тях той намира ярки характери и силни
преживявания, герои с пламенни и бурни,
противоречиви и сложни чувства, еднакво
силни в добрите и в злите си проявления.
През 1866 г. Верди отново се обръща към
творчеството на Шилер, за да създаде
музикалната драма “Дон Карлос”, поръчана
му от Парижката Гранд Опера. Либретистите
Жозеф Мери и Камий дьо
Локл съкращават текста на Шилер, само
загатват сложната линия на политическата
борба, дори напълно изключват някои
важни герои, но запазват общия дух на
Шилеровата творба, която Верди обезсмъртява
чрез
своята музика.
Варненската постановка
на „Дон Карлос” е дело на режисьора
Кузман
Попов
от 2002 г., сценограф Тодор Игнатов,
костюмограф Лора Маринова.
Спектакъла
на 18 юли ще дирижира младият диригент
на Държавна опера Варна Светослав
Борисов,
за когото тази година е особено
ползотворна. Само преди месец той откри
поредното издание на ММФ «Варненско
лято» с голям симфоничен концерт, а на
21 юни – и Опера в Летния театър – Варна
2013 с премиерното концертно изпълнение
на операта «Летящият холандец» от Рихард
Вагнер.
В ролята на Дон Карлос ще
чуем световноизвестния ИВАН
МОМИРОВ –
варненският тенор, който разнася славата
на българските оперни гласове по света.
В творческата кариера на певеца Дон
Карлос е един от знаковите образи, в
които той изявява своето ярко вокално
и артистично майсторство, своя „глас
с античен отпечатък, съчетание между
Франко Корели и Карло Бергонци”, както
пише за него италианската критика.
В
желаната от всеки бас роля на Филип
Втори ще се представи Деян Вачков, който
макар и млад, вече е заслужил високата
оценка «новият Борис Христов». Любимата
на баща и син кралица Елизабет ще изпълни
солистката на Варненската опера
Димитринка Райчева, а като принцеса
Еболи ще видим Олга Михайлова-Динова,
солистка на ДМБЦ «Стефан Македонски».
И двете певици вече са спечелили
признанието на публиката на „Опера в
Летния театър“ за ролите си в «Дон
Карлос». Същото се отнася и за солиста
на Софийска опера и балет Ангел Христов
като Великия инквизитор. Специално
заслужава да се отбележи участието на
Свилен Николов, солист на Варненската
опера, който впечатлява със своя
убедителен Родриго, Маркиз Поза.
Останалите персонажи са поверени на солистите на Държавна опера Варна Гео Чобанов (Монах), Ирина Жекова (Глас от небето) и Филипа Руженова (Тебалдо).
(край на цитата)
Нека допълня информацията за участията на Иван Момиров през последните няколко години:
Симфоничен оркестър на БНР, 14.01.2013
През януари 2013 г. Симфоничният оркестър на БНР ще зарадва своите почитатели с първия си концерт за тази година. „Реквием” от Джузепе Верди е произведението, което ще дирижира Владимир Гяуров. На сцената в зала „България” ще се качат смесеният хор на БНР и солистите ИВАН МОМИРОВ, Деян Вачков, Гергана Русекова и Олга Михайлова-Динова.
(край на цитата)
Статия от медия на руски език:
Портал „Морская звезда“
Опера «Кармен» в Болгарии – 26.04.2014
Национальный дворец культуры в болгарской столице примет на своей сцене в спектакле «Кармен» международных звезд оперного искусства Тенором оперы станет ИВАН МОМИРОВ – один из выдающихся болгарских артистов, гастролирующий на мировых оперных сценах. Несмотря на то, что Момиров уже много лет живет в Италии, он никогда не забывал о своей родной стране и, по возможности, всегда соглашается выступить перед болгарской публикой. Он прибудет в Болгарию специально для своей выдающиеся роли – Дона Хосе. В роли самой Кармен выступит известная российская исполнительница – Агунда Кулаева.
Любопытным фактом ее биографии является то, что восход ее карьеры начался именно с Болгарии, после того, как она стала лауреатом 14-го Международного конкурса молодых оперных певцов, проходящем в Софии. Кулаева, также, одна из солисток Новой оперы в Москве, окончила государственную консерваторию «Сергея Рахманинова» в Ростове-на-Дону. Она, также, пела на сцене Большого тетра в опере «Война и мир».
Другими главными героями известной оперы станут Ирина Йордакеску из Румынии – Микаэла, Венцислав Анастасов сыграет Эскамильо. Спектакль пройдет под режиссированием известного в болгарском оперном искусстве Кузмана Попова, а дирижером мероприятия станет Светослав Борисов.
Несомненно, 26 апреля 2014 г. в зале НДК соберутся отчаянные любители оперного искусства со всей территории Болгарии. Билеты на шоу «Кармен» уже в продаже, их стоимость варьируется от 190 рублей до 375 рублей.
(край на цитата)
С „Дон Карлос“ и с гостуващи солисти Софийската опера открива новия сезон – програма “Христо Ботев” ще предава директно в събота, 20 септември, от 19.00 часа
публикувано на 19.09.2014
Автор: Светлана Димитрова
Прочутият италиански бас Феручо Фурлането ще изпълни партията на крал Филип II, Принцеса Еболи ще бъде Чинция Киарини. Сред българските солисти са обичаните от нашата публика Радостина Николаева – Елизабет, ИВАН МОМИРОВ – Дон Карлос, Свилен Николов – Маркиз Поза, Петър Бучков ще бъде Великият Инквизитор, Ирина Жекова – глас от небето, а Пажът – Мария Павлова. Тази година на диригентския пулт ще застане Григор Паликаров.
В момента Феручо
Фурлането е една от големите оперни
звезди. Професионалният му дебют е през
1974 г., а само пет години по-късно вече е
поканен от Клаудио Абадо в Миланската
Скала. Казва, че след срещата си с Херберт
фон Караян оперният свят се отваря за
него. По време на срещата си със журналисти
в София на 18 септември той разказа за
първата си среща с Борис Христов, за
българските певци с които е пял преди
и сега, за работата с режисьорите, за
своя първи образ на Филип II и за хората,
оказали най-голямо влияние върху живота
му. „Когато ме поканиха да пея в София
по случай 100 годишнината на Борис
Христов, дори за секунда не се двоумих
и приех веднага.“
Съдържание
на “Дон Карлос” от Джузепе Верди
Програма Христо Ботев Музика На опера в събота
(край на цитата)
Цитирам линк към това предаване на БНР:
https://www.bnr.bg/ru/post/100462066
За да допълня картината за участия на Иван Момиров през годините 2015 и 2016, ще цитирам неговите участия в този период според авторитетна банка данни на немски език (мисля, че не са дадени всички негови изяви):
| Jul 16 Turandot Calaf it Splitsko Ljeto Festival C: Lipanović; D: Prohić Apr 16 Simon Boccanegra Gabriele Adorno Teatro Sociale di Rovigo C: Lipanović; D: Mucci Feb 16 Carmen Don José HNK Split C: M Boemi; D: Ruždjak-Podolski Jan 16 Madama Butterfly BF Pinkerton HNK Split C: Lipanović; D: Siriščević Jan 16 Simon Boccanegra Gabriele Adorno Teatro del Giglio, Lucca C: Lipanović; D: Mucci Nov 15 Simon Boccanegra Gabriele Adorno Teatro Goldoni, Livorno C: Lipanović; D: Mucci Oct 15 Il trovatore Manrico Teatr Wielki Łódź, Lodz D: Laco Adamik Oct 15 Simon Boccanegra Gabriele Adorno Teatro di Pisa C: Lipanović; D: Mucci Jul 15 Adriana Lecouvreur Maurizio State Opera Varna C: Valtcheva; D: Dean Proshev May 15 Simon Boccanegra Gabriele Adorno Macedonian Opera and Ballet, Skopje C: Acquaviva; D: Antonio Carlo De Lucia Apr 15 Concert NoRole State Opera Varna C: Deyan Pavlov; |
|---|
(край на цитата)
……….
До края на тази статия ще цитирам още няколко статии, някои и с интервюта за и с Иван Момиров от различни години, от които ще научим редица факти и негови възгледи по най-различни въпроси:
„Сега“, 18 август 2001 г.
|
КАРИЕРА
Тенорът
Иван Момиров от малък си търси сцена
Синът на футболния съдия Димо
Момиров вече е пял в “Ковънт Гардън”,
цели се в “Метрополитън” и “Ла
Скала”
НАТАЛИЯ ВУЧКОВА ИВАН МОМИРОВ е на 26 години, оперен певец, варненец, жител на света. Дошъл си е в родния град само за седмица. Пристига от Монте Карло, заминава за Италия. В джоба си държи два GSM-а – единият е италианският, вторият е за връзка с приятелите в България. Завършил е Четвърта езикова гимназия във Варна, откъдето излиза с отличен френски език. Животът му се завърта така, че чуждият език вече звучи като матерен в устата му, а покрай работата си е научил още италиански, английски и мъничко немски. От ученическите години е запазил добро владеене на руски, но въпреки това говорил с режисьора Андрей Кончаловски на френски. “Така решихме да контактуваме още при първата си среща – преди да започнем работата върху “Бал с маски” в Парма”, обяснява Иван. “Колкото и неудобно да звучи, аз от най-ранните си години не съм изпитвал по-голяма потребност от тази да се самоизтъквам”, цитира той по памет отговора на Лорънс Оливие на въпроса защо е избрал театъра. “В този смисъл и аз се чувствам най-добре, най-удобно и в свои води на сцената. От малък си търся сцена”, казва Момиров. Казва още, че винаги му се е пеело. После избухва в смях заради аналогията с категоричното “откак се помня, все пея” на фолклорните певици. За първи път стъпил във Варненската опера на 9 години, когато баща му, футболният съдия Димо Момиров, го завел на спектакъла на “Риголето”. “Аз се влюбих в тази опера, запалих се страхотно. Даже след това всяка ваканция, всяко свободно време използвах, за да отида в София и да гледам сериозни спектакли.” Следващото му “жестоко преживяване” още в ученическите му години е “Вълшебната флейта” на сцената на Операта на Бастилията в Париж. Следващият “шеметен спектакъл” за Иво Момиров бил “Набуко” – пак на същата сцена, но той вече бил студент в Музикалната академия. Когато гледах “Вълшебната флейта” си казах, че ще се върна на сцената на Бастилията, за да пея, казва Момиров. И днес е сигурен: “Най-хубавото нещо в цялата работа е, че моето хоби е моя професия. Занимавам се с нещо, което толкова много ми харесва и ме увлича, и продължава да ме омагьосва.” Вече е пял в Бастилията. Поставил си е обаче една още по-висока цел: Да “затвори триъгълника” между “Ковънт Гардън”, “Метрополитън” и “Ла Скала”. Тези театри са мечта за всеки певец в света, казва той. Единият “връх” вече е превзет – през юли тази година Момиров бе звезда в “Ковънт Гардън”. “Беше куриозно, защото пях две поредни вечери – нещо, което няма да повторя до края на живота си”, кълне се Иван. Второто излизане в ролята на Рикардо в “Бал с маски” се наложило, защото от телевизия Би Би Си щели да правят филм за спектакъла. Иван не крие, че настоятелността на диригента Валерий Гергиев да види именно него на сцената го ласкае. “Такова нещо може да ти се случи веднъж, но просто не е професионално да пееш две вечери подред”, уточнява той. А за професионалната сцена той се готви от ученическите години. Още 17-годишен във Варна решил да си търси педагог, който да го учи на тънкостите в оперното пеене. Вече бил категоричен, че ще кандидатства в Консерваторията. Никой обаче не искал да го вземе за обучение и подготовка за изпити. “Никой просто не искаше да рискува с внука на известния Иван Максимов. Всички познаваха дядо ми. Сигурно са си казвали: “Ами ако детето не влезе?”, разказва Иво Момиров. Той заминава за София. Тогава педагогът Чавдар Хаджиев казва: “Няма какво да го готвя – той е готов певец. Десет дни преди изпитите ще научи една ария и готово”. На Иво това се сторило твърде рисковано. “Хаджиев точно тогава замина за Турция и аз се обърнах към Асен Селимски. Той стана мой маестро. При него влязох, при него завърших, от него съм научил А-то и Б-то на операта.” След Селимски Момиров специализира в Барселона при тенора Франсиско Лазаро. Аз не влязох като един “случаен човек”, на когото са казали, че има глас и трябва да учи. Писнало ми е от набедени певци, от “ашладисани” певци, отсича Иван. “Талантът е задължително нещо, когато се посвещаваш на операта, на изкуството. Но не е единственото, най-важното. Трябват ти много други качества и много късмет. Всичко трябва – труд, дисциплина, информация, но и много късмет.” До ден-днешен Иван Момиров съжалява само за един случай, в който не късметът му е изневерил, а той изневерил на шанса си. Бил 22-годишен. Отишъл на прослушване в студията към Бастилията, която подготвя млади певци. “От 300 човека аз стигнах на финала и пях на прочутата сцена. Казаха ми, че имам красив, голям глас, но имам още да се уча. Трябвало да започна с малки роли, концерти. Аз просто умрях, като чух за малките роли и се отказах. И може би сбърках”, признава Момиров. През 1997 година той застава на сцената на Пловдивската опера в ролята на княз Владимир от операта “Княз Игор” на Бородин. 20 дена по-късно пее същата роля в “Дойче Опер” в Берлин. Следва “Травиата” в Русе, “Тоска” в Испания. “Нямах още 22 години, когато пях Каварадоси”, не крие гордостта си Момиров. В края на годината, малко преди рождения си ден на 23 декември, той застава редом с Гена Димитрова на сцената на Софийската опера. Пее в “Набуко”. “Това бяха четири роли в рамките на няколко месеца. Оттогава досега имам вече 13 роли.” На 24 години той прави големия си дебют на сцената на Монте Карло, пее при откриването на сезон 2000. Иво влиза “в кожата” на кавалера Де Грийо от “Манон” на Жул Масне. Оттогава живее на колела. Прибира се във Варна за кратка почивка и пак – на Запад. Отказва да говори за плановете си, защото е станал изключително суеверен. “Какво може да ми попречи ли? Човешката лошотия – във всичките й форми, или болест – не дай Боже.” През ноември м.г. Иван Момиров пее при откриването на сезона в Генуа в театъра “Карло Феличе” под диригентската палка на Мишел Пласон. “Той е най-великият френски диригент”, твърди Иво, щастлив, че е правил с него “Ломбардци” на Верди. През януари – театър “Реджо” в Парма. Фестивал по повод 100 години от смъртта на Верди. Сезонът се открива с “Бал с маски” с диригент Валерий Гергиев и режисьор Андрей Кончаловски. Иван Момиров е Рикардо. Отново там – през март, вече е Полионе в “Норма” на Белини. Партньорка на сцената му е Джил Андерсън – “тя просто е богиня”. Въпреки че хвали повечето свои партньори на европейските сцени, Момиров има един кумир – Франко Корели. Сваля му шапка, защото е “изключителен певец, с изключителна емоционалност, широк диапазон на гласа, прекрасна фраза”. На живо не съм го слушал, той вече не пееше”, съжалява Иван. “Но един млад тенор трябва да се учи от постиженията на всички големи – от съвремието и от миналото – Марио дел Монако, Алфредо Краус и други.” От днешните тенори той се покланя на французина Роберто Аланя. Най-добре се е чувствал на сцената с “едно младо френско сопрано – Алексия Кузен.” С нея е пял в “Ломбардци”. “Тя е на 22 години, но светът тепърва ще чуе за нея, прави шеметна кариера”, сигурен е в прогнозите си Момиров. “Тя е изключително надарена – с емоционалност, артистизъм и интелект – има всички предпоставки да успее.” “Чувствам се най-добре с хора, които са кибритлии, които се палят, защото самият аз много се паля”, казва варененцът. Пали го и възможността да работи с големите имена в оперното изкуство. През май дебютира в Генуа – там е Карл Седми в “Жана д’Арк” от Джузепе Верди. Дирижира Нело Санти, режисьор е Вернер Херцог. През юни пък заминава на Фестивала на Белите нощи в Санкт Петербург в Мариинския театър – “беше едно фантастично изживяване”. Там отново предлагат на публиката “Бал с маски”. “Въпреки че критиката бе определила постановката като “прекалено руска” заради особената натуралистична трактовка на Кончаловски, и в Петербург не го разбраха”, казва Момиров. За него работата му под режисурата на руснака е едно от най-важните събития в професионалния му живот. “Той е страшна личност, наистина страшна”, признава Иво. “Никой преди него не е имал толкова естествен, натуралистичен поглед върху оперния спектакъл. В Парма, където е най-консервативната италианска публика, неговата трактовка предизвика скандал. Освиркаха го. Опасно е да застанеш пред претенциозната публика в Парма. Те разплакаха дори Джил Андерсън.” Иван Момиров не се плаши от публиката. През това лято се върна във Варна за своя дебют на родната сцена. Половината зала бе пълна с приятели и съученици. Те обаче го слушаха с критично ухо. Той обича публиката. Където и да е. Просто много иска да бъде харесан. И прави всичко, което е по силите му, за да го постигне. (край на цитата) |
Портал „OFF News“
Иван Момиров: Операта не е всеядна, но не е и елитарна
Калоян Константинов | 9 април 2014 г.
ИВАН МОМИРОВ завършва Музикалната академия в София през 1997 г. Специализира в Барселона при испанския тенор Франциско Лазаро. Дебютира на сцената на „Дойче Опер” в ролята на Владимир от „Княз Игор” на Бородин. През 2000 г. участва в спектакъл за откриване на оперния сезон в Монте Карло в ролята на Де Грийо в „Манон” от Жул Масне. Непосредствено след това представя редица главни роли на оперни сцени като „Ковънт Гардън” в Лондон, „Театро дел Опера ди Рома”, „Театро Карло Феличе” в Генуа, „Театро Реджо” в Парма, „Театро Сан Карло” в Лисабон, „Национален театър” – Токио, „Театро Джузепе Верди” в Триест, както и едно участие в откриването на новия театър в Ротердам.
Дали е рок банда или опера, добрият спектакъл намира истинската си публика. А един оперен спектакъл в България винаги има своята критична публика.
Това заяви тенорът Иван Момиров пред OFFNews. Той даде интервю във връзка с предстоящото изпълнение на операта „Кармен” пред българска публика на 26 април в зала 1 на НДК.
Как и кога решихте да се занимавате с опера? Искал ли сте някога да пеете друго нещо?
Винаги съм искал да съм на сцена. Това желание е нерационално, не може да обясниш потребността си за изява, трябва да го преживееш. Сцената ти дава възможност да изживееш фантазиите си. Като дете за кратко пеех в хора на варненските момчета, но ми беше някак скучно и безинтересно. В този момент Детската опера във Варна обяви конкурс за нови попълнения, сред избраните попаднах и аз. Детската опера беше уникална и единствена по рода си формация в България. Представете си деца правят опера за деца, съпровождани от симфоничен оркестър от деца! Не е случайно, че този изключителен ансамбъл можеше да пътува зад Желязната завеса. Неин създател е диригентът и композитор Георги Занев. Никога не съм се чувствал като на репетиция. Беше страшен купон – шеги, вицове, закачки, смях, но и много труд и дисциплина. Занев носеше особена харизма, умееше да заразява с енергията си, да е авторитетът, но и приятелят, когото боготворяхме. Очевидно е разбирал от работата си, защото в годините много от нас се реализираха като оперни артисти.
Познавам историята на Варненския оперен театър,защото израстнах в него, не пропусках представление. Мисля, че не съм станал оперен артист случайно. Моето хоби се превърна в моя професия. Никога не съм искал да пея нещо различно. Смятам, че гласът ми е подчертано оперен и с тази оперна бленда няма да се справя успешно в който и да е друг музикален жанр.
Каква музика слушате извън работа?
Харесвам съвременна италианска поп музика, когато съм си в България, слушам БГ радио.
Българите са известни по света с бурното си посрещане на артистите и емоционалните си реакции по време на концерти. Но знаем, че операта е по-различен вид изкуство, по-одухотворено, как се представя българската публика в сравнение с чуждестранната, и ако има разлика в публиките – коя приема най-радушно операта?
Дали е рок банда, или опера, добрият спектакъл намира истинската си публика. А един оперен спектакъл в България винаги има своята критична публика. От десетилетия българската публика е свикнала да вижда световни звезди на сцената си. Не може да очакваме като в един популярен концерт самата поява на артиста да предизвиква бурни емоции, но когато става дума за оперна публика, може би най компетентната, предвид че е тяхно национално изкуство, е италианската. Слава Богу, че продължава и се опитва да съхрани традициите си и не позволява летвата да пада!
Без съмнение сте постигнал доста много в кариерата си и мога да кажа, че сте гордост за България. Има ли все още професионални върхове, които се стремите да покорите?
Колкото повече работиш и се трудиш, толкова повече неща откриваш. Надявам се да ми предстоят още много предизвикателства, срещи с големи имена, има толкова много роли, които не съм изпълнил. Давам си сметка колко дързък съм бил в годините. Два пъти отказах покана на Миланската скала заради по добри контракти и повече на брой представления, отклоних поканата и на диригент като Валерий Гергиев за турне с Маринский театър в Япония с „Евгений Онегин“, защото намирах ролята на Ленски за скучна. Именно това е трудното в една кариера според мен – да прецениш дали да изпееш нова и мечтана роля в провинциален театър, или да изпълниш добре позната и сигурна в по-значим такъв. Опитът учи и вероятно сега бих избрал много по-далновидно театрите и ролите си.
Един малко по-хумористичен въпрос – Тери Пратчет изразява мнение в своята книга „Маскарад“, посветена на оперното изкуство, и то е, че има два вида опери – тежка, където разни хора пеят на чужд език разни работи от типа на: „Ох, ох, ох, умирам, ох, ох, това правя аз!“. И леки, където други хора пеят на чужд език: „Бира! Бира! Бира! Бира! Обичам да пия много бира!“, въпреки че понякога бирата може да се замени от друг алкохол. Това ли са общо взето сюжетите в операта?
Малкото, което си спомням от Тери Пратчет, са интересни отговори на всевъзможни ситуации, синтезирани формулировки на всякакви въпроси, които биха послужили на един млад човек, преди да пристъпи към дълбочината на мисълта, живота, изкуството или с каквото иска да се занимава сериозно. Крилатите мисли на Пратчет ме забавляват, но едва ли искате от мен сериозен коментар, когато става дума за опера!
Чел съм текстове на опери, докато ги слушам – и пак не мога да различа къде какво пеят изпълнителите. Работата Ви помогнала ли Ви е да разбирате какво се пее в други опери?
Предполагам, че сте чели резюмирано съдържание на операта. В момента всеки оперен театър разполага с техника и зрителят може да проследи на майчин език едновременно всяка реплика, без да му се налага да владее чужд език.
Най-висшето певческо изкуство ли е операта?
Нескромно ще е да ви отговоря с „да“, предвид че се занимавам с опера. В нея всичко се случва сега и в момента, не можеш да излъжеш, няма синтезатори, микрофони, плейбек, синбек, бек вокали, а често артистът не е в кондиция. Гласът ти трябва точно в този момент да въздейства върху възприятията и емоциите на публиката, но именно това прави уникално оперното изкуство. Слава Богу, че поне сега може да се записва качествено, но и най-добрият запис не може да повтори магията на живия спектакъл.
Пял ли сте друг път на една сцена с Агунда Кулаева и какво очаквате от работата си с нея?
Това ще е първата ми среща с Агунда Кулаева, гледал съм спектакъл на „Аида“ с нейно участие – тя е много темпераментен и емоционален артист, всички колеги, които участват в „Кармен“ са млади и талантливи. Силно се надявам да има химия между всички нас на сцената и да се получи хубаво представление.
Коя е любимата Ви роля в операта, която сте изпълнявали и винаги ще искате да изпълнявате?
Дон Карлос, работил съм ролята в детайли и в България, и Италия. На първия урок моят маестро Атанас Атанасов поиска да му изпея арията, и след като я изслуша, ми каза – „Хайде сега отначало“, и около 2 часа работихме само върху речитатива, а ни предстояха още 350 страници до финала. Той ме научи, че нищо в музиката не е акцент или точка, а е чувство, научи ме, че композиторът пише нотите, а певецът ги довършва, както и че публиката трябва да вижда Дон Карлос, а не Иван в ролята на Карлос.
Има ли бъдеще операта в България и по света, или е по-скоро буржоазна отживелица?
Липсата на билети за оперни спектакли показва, че интересът към нея очевидно расте. През септември участвах в спектакъл на „Кармен“ на Античния театър в Пловдив. Арената беше претъпкана и то предимно от млади хора, за някои от които вероятно това беше първата среща с това изкуство, същото се случи и на Летния театър във Варна, отново в „Кармен“ с Надя Кръстева в централната роля. Имаше над 100 правостоящи, които така и не намериха място до края на представлението. В Италия почитатели са готови да пропътуват километри, за да се насладят на спектакъл, изпълнител, диригент. Оперното изкуство не е всеядно, но не е и елитарно!
На кого дължите това, което сте днес като човек и професиналист? Какъв съвет може да дадете на младите, а и на хората като цяло, за да се развиват като по-добри личности и професиналисти?
На всички, които ми вярват и ме подкрепят, хората, които са до мен и за жалост тези, които вече ги няма. Младите ми колеги трябва да знаят, че пътят е много труден и че не трябва да се отказват лесно. Трябва да вярват в искрата, която всеки артист носи. За да се получи добър спектакъл, трябва да се работи в екип с много всеотдайност и толерантност.
Интервюто с Иван Момиров е взето със съдействието на организатора на събитието – Артишок.
(край на цитата)
Иван Момиров: Българските оперни артисти са световна класа
12 април 2014 г. Редактор: Адриана Пейчева, вестник „Новинар“
Оперният певец ИВАН
МОМИРОВ е поредният
български глас, известен на ценителите
в цяла Европа. Сред учителите
му са Гена Димитрова, Атанас
Атанасов, Франциско Лазаро. След Димитър
Узунов и Николай Николов, той е третият
български тенор, пял в “Ковънт Гардън”.
Прадядо му е Яков Прудкин – руският
емигрант, който строи някои от
най-забележителните сгради във Варна
– “Роял”, Северните морски бани,
училище “Димчо Дебелянов”. Момиров
ще пристигне от Италия тези дни, за да
блесне в “Кармен” на сцената
на Варненската опера. На 26 април в
зала 1 на НДК ще му партнира Агунда
Кулаева от Русия. Продуцент на събитието
е “Артишок”.
Вестник “Стандарат”
предостави част от интервюто с Иван
Момиров, специално за читателите на
Dir.bg.
– Господин Момиров, успяват
ли българските певци да запазят
достойното
място на световните сцени?
–
Да. Това е вън от съмнение. Единственото,
което не е било отричано през годините,
е неоспоримата класа на българските
оперни артисти. През времето не се
отстъпи от постигнатото, а се надграждаше.
За съжаление, България няма хора като
диригента Валерий Гергиев, на когото
повечето руски оперни звезди дължат
кариерата си. Днес се изискват повече
умения, които не са свързани с моженето
и дарбата. За това е важно да има хора
като Гергиев, който менажира таланта и
го превръща в сияние. Имах щастието да
пея много пъти под неговата палка. Може
би най-вълнуващо беше участието ми на
фестивала на Белите нощи
в Мариинский театър,
където предишната вечер пя Пласидо
Доминго. Италианците казват: “Ако е
българин, значи пее добре”.
–
Операта все още ли е привилегия само на
елита или се отваря и към
“средностатистически”
зрители? Някои режисьори я изкарват
дори на
улицата.
– Дълбока заблуда
е, че операта е изкуство за някакъв
измислен елит. Светът преживя красотата
от концертите на тримата големи тенори,
замислени така, че да разбият стереотипа.
Те бяха последвани от Павароти и приятели,
от Анна Нетребко и Виясон…
Оперното изкуство става очевидно
по-популярно, овладява голямо простанство.
Най-добре, разбира се, е ако вкусът към
музиката се създава от най-ранна
възраст.
– Вашият баща, футболният
съдия Димо Момиров, е човекът, който за
първи
път ви води на опера – има ли нещо
общо между спорта и изкуството?
–
Отношенията баща-син винаги са натоварени
с особена символика, а представете си
я в съчетание с футбол-опера. Изглежда
несъвместимо. Моят баща е пример за
това, че всеки човек със сетива може да
е оперен почитател. Идва на почти всяка
моя изява. Вероятно фактът, че станах
приличен изпълнител ,облекчава болката
му от това, че изобщо не проявявам интерес
към футбола.
– Пели сте с много
сопрани, но коя ви е очаровала най-много?
–
Имах щастието да пея с най-големите –
Гена Димитрова, Катя Ричарели, Мария
Гулегина, Мариела Девиа, Франческа
Патане, Дарина Такова, Мишел Крайдер.
Истински примадони и същевременно
здраво стъпили на земята със съзнанието
за голямата отговорност, която носят
заради огромния си талант. Никоя от тях
не беше егоист на сцената, с желание да
налага собственото си присъствие.
–
Каква партньорка беше Гена Димитрова?
–
Дебютът ми в София беше с нея. Гена е и
мой ментор. Тя подкрепяше младите
артисти. Отношението й към нас беше като
към собствени деца, които я вълнуваха
с проблемите си. Безкрайно откровена,
притежаваше невероятна непосредственост
в общуването, присъща само на нея. Можеше
да те критикува и да те сравни със земята,
но това стимулираше. След дебюта ми в
Монте Карло, Гена ми каза: “Пиша ти
пет плюс.” После ме погали и допълни:
“Чедо, май ще станеш певец!”
(край на цитата и на статията ми от 2016 г.)
През изтеклите 4 години до сега Иван Момиров продължава успешно своята оперна кариера, както в България, така и извън нея. Няма да се спирам на тези негови изяви – статията става с огромен размер, но все пак искам да цитирам две последни информации за него от 2018 г. – две изяви във Варненската опера:
Сайт на Варненска опера
Последната „Травиата“ на прочутия тенор Иван Момиров
20 август, 21.00, Опера в Летния театър – Варна 2018
„Приех поканата на Даниела Димова да изпея Алфред в „Травиата”, защото никога не съм пял „Травиата” в моя роден град Варна и защото това е моята последна „Травиата”, казва Иван Момиров. И продължава: „Смятам, че певецът трябва да носи излъчването на своя герой, а аз вече не съм на възрастта на младото момче, влюбено до безумие във Виолета Валери. Истината е, че съм по-близо до други герои като Манрико, Рикардо, Дон Хозе. Дебютът ми в „Травиата” в Софийската опера беше именно с „Травиата”, с оперните корифеи на България, под диригентството на Иван Маринов. По-късно изпях и последната „Травиата” на големия наш диригент Руслан Райчев.
Имам много спектакли на „Травиата”, но повечето са извън България. Щастлив съм, че съм си партнирал на сцената с най-добрите изпълнителки на Виолета Валери – Дарина Такова и Цветелина Василева, Ирина Лунгу и Мария Девиа.
Алфред е контрапункт на цялото обкръжение на Виолета Валери. Тя не е улична жена, но е извън нормите на обществото и това я превръща в грешница. Въпреко това тя носи добродетелта в себе си, търси спасение и изкупува греха си, извисява се с любовта си към Алфред. Спасението на душата е в любовта.
Надявам се последната ми „Травиата” да стане театър, да стане хубав спектакъл“, завършва Иван Момиров.
„ТРАВИАТА“
опера в три действия, 4 картини от
Джузепе Верди
либрето Франческо
Мария Пиаве по романа на Александър
Дюма-син “Дамата с камелиите”
Диригент Паоло Олми
Режисьор,
сценограф и художник на костюмите
Кузман Попов
Диригент на хора Цветан
Крумов
Балетмайстор Желка Табакова
Действащи лица и изпълнители:
ВИОЛЕТА – Илина Михайлова
АЛФРЕД
ЖЕРМОН – Иван Момиров
ЖОРЖ ЖЕРМОН –
Свилен Николов
ФЛОРА – Филипа
Руженова
ГАСТОН – Христо Ганевски
БАРОН
ДЮФОЛ – Гео Чобанов
МАРКИЗ Д`ОБИНИ –
Людмил Петров
ДОКТОР ГРЕНВИЛ – Петър
Петров
ЖОЗЕФ – Анатоли Романов
(край на цитата)
При втората изява цитирам само началото на информацията (останалата част са описания от биография и творчески път на Иван Момиров, които вече описах по-горе):
Сайт на Варненска опера
Насладете се на една
от любимите опери на поколения зрители
– впечатляващата история за младата
гейша Чо-Чо-Сан, наречена още Пеперуда,
и американския офицер от морския флот
на САЩ!
Описание на
спектакъла:
Впечатляващата история
за младата гейша Чо-Чо-Сан, наречена
още Пеперуда (Мадам Бътерфлай) и
американският офицер от морския флот
на САЩ Ф. Б. Пинкертон, е една от любимите
опери на поколения зрители. На 18 октомври
2018 г. от 19 часа на Основна
сцена, операта “Мадам Бътерфлай”
от Джакомо Пучини ще възкръсне на
сцената с участието на солистката на
Държавна опера – Варна, сопраното Линка
Стоянова в ролята на Чо-Чо-Сан. В ролята
на Пинкертон ще се представи тенорът
с впечатляваща международна кариера
– варненецът Иван Момиров. Ролята на
Шарплес ще изпълни
баритонът Пламен Димитров, солист на
Операта във Варна.
Очарователните солисти, заедно с екипа на Държавна опера Варна ще ни върнат към вечния въпрос на Пучиниевия шедьовър струва ли си да живееш един живот без любов.
(край на цитата)
През 2019 г. Иван Момиров има редица нови изяви в България и в чужбина. Цитирам информация за негова изява в ролята на Родолфо в операта „Бохеми“ от Пучини в Северна Македония, като при тази изява в ролята на Мими играе Цветелина Василева:
Портал „Министерство на културата на Северна Македония“
Операта „Боеми“ на Мајски оперски вечери
мај 22, 2019
Во рамките на 47-то издание на манифестацијата „Мајски оперски вечери“ вечерва (22 мај) со почеток во 20 часот ќе биде изведено оперското ремек-дело „Боеми“ од Џакомо Пучини.
Операта e во четири чина, а дејството се одвива во Париз кон крајот на 19 век, а либрето се базира на „Сцени од животот на боемите” на Хенри Мургер. Диригент е Оливер Балабурски, а режисер е: Дејан Прошев. Во улогата на Родолфо ќе настапи познатиот тенор ИВАН МОМИРОВ од Бугарија.
Цветелина Василева од Бугарија, која има богата музичка кариера настапувајќи низ најпрестижните оперски куќи како што се Метрополитен во Њујорк, Кралската опера „Ковент Гарден“, Државната опера на Берлин и многу други низ целиот свет, со својот лирско – драмски сопран ќе ја изведе улогатана Мими. Валдис Јансонс од Латвија ќе настапи како Марчело, Андреа Ѕаупа од Италија во улогата на Шонар, додека Музета ќе ја толкува Катерина Стојановска, а Владимир Саздовски ќе ја игра улогата на Колин.
(край на цитата)
От банка данни за оперни певци (на английски език) научаваме и за други изяви на Иван Момиров през 2019 г. преди всичко в Пловдив и във Варна. Цитирам:
CHC Boris Hristov
Requiem, Verdi
Mi 24c Apr 2019
Dirigat – Dian Tchobanov, Chorleitung – Dragomir Yossifov
~
Soprano – Zvetelina Vassileva, Mezzosoprano – Mariana Pencheva
Tenore – Ivan Momirov, Basso – Petar Naydenov
…….
На 21 юни 2019 г. Иван Момиров има участие в ролята на Дон Алваро в операта „Силата на съдбата“ от Верди на сцената на Варненската опера. Също във Варна той има още следните участия:
На 8 август и на 10 октомври 2019 г. в ролята на Габриеле Адорно в в операта „Симон Боканегра“ от Верди.
На 18 октомври 2019 г. в ролята на Манрико в операта „Трубадур“ от Верди.
На 29 ноември 2019 г. в ролята на Калаф в операта „Турандот“ от Пучини.
(край на цитата)
През есента на 2019 г. Иван Момиров е имал изяви във Варна в операта „Симон Боканегра“ от Верди в ролята на Габриеле Адорно, заедно с Кирил Манолов в централната роля. За тази постановка разполагам с линк към тв-предаване от Варна, при разговора в който участва и Иван Момиров, както и главната героиня Амелия, която е певица гост от Италия:
……
Радвам се, че през настоящата 2020 г. Иван Момиров наново има точно през тия дни в края на декември концертни изяви във Варна. Вчера на 22 декември и днес на 23 декември във Варна се изнасят два Коледни концерта с негово участие. Цитирам подробна информация по този въпрос:
Портал „Културни новини“
18.12.2020
Виолета Тончева
Световният тенор Иван Момиров пее на рождения си ден във Варна
Ирина Жекова, Мария Павлова, Иван Момиров и Иво Йорданов са солисти на Коледния концерт 2020
КОЛЕДЕН КОНЦЕРТ 2020 ВЪВ ВАРНА
В любимия на варненци традиционен Коледен концерт, тази година под палката на нашумелия млад диригент Димитър Косев и режисурата на Сребрина Соколова, ще посрещнем първокласните солисти Ирина Жекова, Мария Павлова, Иван Момиров и Иво Йорданов. Те ще изпълнят, заедно с оркестъра на Държавна опера Варна, завладяващи арии от оперети на Йохан Щраус, Франц Лехар, Имре Калман, Руджиеро Леонкавало и други композитори.
Концертът носи допълнителен емоционален привкус заради Иван Момиров, именития варненски тенор, един от плеядата звездни български гласове, роден в навечерието на Рождество Христово 23 декември. Ще аплодираме рожденика в двете издания на Коледния концерт на 22 и 23 декември, 19.00, Основна сцена.
На този рожден ден съм щастлив, не само защото съм вкъщи, а и защото съм ценен, обичан и чакан.
Не за пръв път му се случва да бъде на сцената в светлите Рождественски дни. Точно на рождения си ден Иван Момиров дебютира в Софийската опера в галаспектаклите на Гена Димитрова с „Набуко“, по нейна специална покана. На 23 декември пее с Оркестъра на Парма в „Театро Реджио“, а концертът с Оркестъра на Тосканини, на рождения му ден преди 5 години, е толкова успешен, че обикаля с него цял Китай.
„Много рождени дни и празници съм прекарал на края на света и вече съм свикнал с тази самота, приемам я като част от моята работа. За юбилея си през миналата година също бях поканен в Китай, където изнесох 11 концерта. Върнах се на 6 януари, тъкмо преди да избухне Covid 19. Чувствах се самотен и сега на този рожден ден съм щастлив, не само защото съм вкъщи, а и защото съм ценен, обичан и чакан.
В тази кризисна ситуация трябва да се адаптираме, вярвам, че във всяко нещо може да се открие хубава страна. В навечерието на Коледа човек си дава сметка за най-важното и нещата, които изглеждат обикновени, придобиват друг смисъл и ново значение. Щастлив съм, че имам сцена, защото един артист, колкото и да се развива, контактът с публиката остава най-добрият му коректив за това накъде върви.
Искам да благодаря на моята варненска публика и специално на Даниела Димова, директор на Театрално-музикален продуцентски център Варна, за жеста да отбележим моя юбилей с постановка през идващата година на „Хофманови разкази“, една от моите любими опери. Не всеки директор е склонен да прави подобни жестове.
Радвам се също, че ще се реализира проектът на Държавна опера Варна по моя идея за концерт, в който Владимир Стоянов и аз ще представим знакови дуети за баритон и тенор в световната оперна съкровищница. Досега никой не е правил подобно нещо. Получихме одобрението за концерта на всички оперни театри в България, пристигнаха и първите покани от чужбина“, споделя задоволството си именитият певец, когото италианската критика определя като „глас с античен отпечатък, съчетание между Франко Корели и Карло Бергонци”.
(край на цитата)
Какво може да се каже още след тези информации – освен да пожелаем на днешния юбиляр Иван Момиров добро здраве, много късмет и щастие да осъществи замислената задача – да пее на „Трите големи сцени“ – Ковънт Гардън, Миланската Скала и МЕТ в Ню Йорк. Началото е сложено, следва да се продължи. Той е още така млад, днес навършва 46 години – идеална възраст да развие докрай огромния си талант. Ако продължи така, има дълги години докато стигне възрастта на Алфредо Краус, който и на 70 години беше запазил красотата на теноровия си глас.
Да му пожелаем едно такова бъдеще. За много години Иван Момиров!
……….
Изпълнение на Иван Момиров от операта „Турандот“ на Пучини:
(Giacomo Puccini – TURANDOT “Nessun dorma” Calaf: Ivan Momirov, Conductor: Bisera Chadlovska, Live performane November 2019):
´´´´
Изпълнение на Иван Момиров от операта „Тоска“ на Пучини:
(Ivan Momirov – tenore, Cavaradossi Recondita armonia – “Tosca”, Macedonian Opera & Ballet, Conductor: Oliver Balaburski 22.05.2012 – Skopje – R.Macedonia May opera evenings):
…..
Изпълнение на Иван Момиров от операта „Травиата“ на Верди:
(La Traviata – G.Verdi “Lunge da lei”, Alfredo: Ivan Momirov, Orchestra of Macedonian opera & ballet, Conductor: Alessandro d’ Agostini, May opera evenings – 18.05.2013):
………
Запис на част от генерална репетиция на „Дон Карлос“ от Верди в Старозагорската опера с участието на Иван Момиров в ролята на Дон Карлос (2017 година):
„Дон Карлос“ опера в 5 действия от Джузепе Верди, Диригент Ивайло Кринчев, Режисьор Славчо Николов, Сценография Тодор Демеров, Художник костюми Цветанка Петкова-Стойнова, Хормайстор Младен Станев, Филип Втори, крал на Испания –Юлиан Константинов, Дон Карлос, инфант на Испания – Иван Момиров, Родриго, маркиз на Поса – Александър Крунев, Елизабет Де Валоа – Велина Божилова, Принцеса Еболи – Мирослава Йорданова, Монах – Александър Марулев, Тибалд, паж на Елизабет – Яница Нешева, Глас от небесата – Деси Стефанова, Графа на Лерма – Ивайло Йовчев, Графинята на Аремберг – Нели Нечева:
….