Българският славей – Христина Морфова

Драги приятели на оперната музика, не искам да преувеличавам, но не можете да си представите с каква радост пиша днес моята поредна „оперна история“! На днешния 24 април 2022 г. има рожден юбилей една от най-именитите и същевременно най-трагични фигури в българското оперно изкуство – незабравимата Христина Морфова. И заедно с това и факта, че с нея сме родени в един и същ ден, както и забележителната истина, че като малко дете съм я познавал лично. Нека припомня и това, че на 24 април в други години са родени и легендарните певици Лили Иванова (1939 г.) и Барбра Страйсънд (1942 г.) – ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН, уважаеми дами!

Барбра Страйсънд навършва днес кръглите 80 години, да е здрава и все така световно известна! Лили Иванова празнува днес достоен рожден ден – 83 години! Браво на нея – като погледнах вчера в Интернет, научих че в края на 2019 г. тя е издала нов албум с много разнообразни песни – направо съм възхитен от това последно нейно начинание. Нека цитирам отделните заглавия – нека моите читатели и нейни любители научат какво е записала:

„ (…) В края на 2019 г. Лили Иванова издава албума „Севдана“, съдържащ песни по музика на Георги Златев-Черкин („Севдана“), Артур Надосян („Главна роля“), Веселин Веселинов-Еко („Мигът и любовта“, „Дали“ и „Този миг“), Иван Пеев („Бялага птица“), Ангел Дюлгеров („Вкусът на греха“, „Бурната река“ и „Дантелената примка на нощта“), Живко Петров („Обичай ме“) и Огнян Енев („Този свят е жена“, „Ако спра да обичам“ и „Едната любов“), Красимир Гюлмезов („За тебе бях“ и „Ти дойде“), Явор Кирин („Искам любов“, „Ти не си за мен“ и „Шепот“), Камен Драндийски („Икар“), Тодор Филков („Невероятно“ и „Какво си ти“), Александър Кипров („Хазарт“, „Малка част от мен“, „Майка ми“ и „Главният вход“), Лили Иванова („Стреките се въртят“ и „Една любов“), Бисер Иванов („Между стените на вятъра“), Морис Аладжем („Ръцете ти“), Емил Трифонов-Кембъла („…и гори“), Бенцион Елиезер („Чудо“ и мексиканската народна песен „Камино“).

Текстовете са на поетите Стефан Вълдобрев („Севдана“, „Дали“, Този миг“ и „Обичай ме“), Иван Тенев („Главна роля“ и „Мигът и любовта“), Асен Ошанов („Бялага птица“ и „Една любов“), Росен Кукошаров („Вкусът на греха“, „Бурната река“ и „Дантеленате примка на нощта“), Мартин Карбовски („Ако спра да обичам“, „Този свят е жена“ и „Едната любов“), Явор Кирин („Искам любов“, „Между стените на вятъра“, „Малка част от мен“, „Главният вход“, „За тебе бях“, „Ти дойде“, „Икар“ и „Шепот“), Емил Трифонов-Кембъла („…и гори“ и мексиканската народна песен „Камино“), Димитър Ценов („Ръцете ти“), Волен Николаев („Невероятно“), Дамян Дамянов („Хазарт“ и „Чудо“), Иван Вазов („Майка ми“), Надежда Захариева („Стреките се въртят“), Георги Начев („Какво си ти“).

Аранжиментите на песните са съответно на Живко Петров („Вкусът на греха“, „Севдана“ и „Бялага птица“), Ангел Дюлгеров („Ти дойде“, „За тебе бях“ „Главна роля“, „Мигът и любовта“, „Бурната река“, „Този миг“, „Дантеленате примка на нощта“ и „Едната любов“), Веселин Веселинов-Еко („Дали“ и „Този миг“), Емил Бояджиев („Невероятно“, „Хазарт“, „Малка част от мен“, „Чудо“, „Стреките се въртят“, „Една любов“, „Какво си ти“, „Искам любов“, „Главният вход“, „…и гори“, „Ако спра да обичам“, „Този свят е жена“, „Ти не си за мен“, „Шепот“ и „Икар“), Иван Пеев („Ръцете ти“ и „Камино“), Бисер Иванов („Между стените на вятъра“), Александър Кипров („Майка ми“).

(край на цитата за Лили Иванова)

Много пъти до сега съм споменавал името на Христина Морфова по различни поводи – преди всичко в статията ми от 16 февруари 2017 г., когато нейната вярна приятелка и спътница в живота Людмила Прокопова имаше също юбилей. Тогава писах косвено за „леля Христина“, тъй като много неща в живота и на двете артистки са се развивали паралелно. Никога няма да забравя факта, че когато Морфова се лута из улиците на Прага, желаейки да започне вокалното си образование там, по една случайност се запознава с Прокопова и така съдбата ги свърза завинаги. Даже мисля – за да не повтарям фактите – моите читатели трябва първо да прочетат онова, което писах за Прокопова, тъй като днес ще се спра на други неща – малко по-лични, но много интересни.

Защо пиша „леля Христина“? Това обръщение няколко пъти до сега ползвах в други мои статии, когато ставаше въпрос за тази очарователна жена и певица. Сега пак ще уясня: макар Христина Морфова да е родена в Стара Загора на този 24 април през 1887 г. (най-сетне се установи окончателно, че има грешка в годината на раждането й – в много източници, както български, така и в западни страни – например в речника на Kutsch & Riemens годината на раждане е 1889), по майчина линия тя има връзка с Велико Търново, където майка й е имала голям и известен род. Освен това малката Христина е учила една или две години първоначално в Габрово, даже сестра й е била ученичка в моя роден град за по-дълго време. Не знам как, но моята баба Руска – майка на баща ми Пенчо Контохов, е станала близка с нея поради съседство на къщите, в които са живели. Разбира се, моята баба е била с 22 години по-голяма от нея, тя е родена през 1865 г., пък и баща ми е роден в същата година, както и Христина Морфова. Това не е важно, интересен е факта, че по някакви обстоятелства баба ми и Христина са станали близки и след като тя напуска Габрово, тази връзка остава до края на живота й – кошмарния ден 1 юни 1936 г., когато при автомобилна катастрофа край Карлово Христина Морфова умира едва на 49 години.

Трябва да ви споделя, че около 1925 г. моят баща си е построил собствена къща на два етажа в друг квартал на Габрово, като в долния етаж живееше в две стаи моята баба – от 10 години вдовица (моят дядо Иван Контохов се е поминал на 1 юни 1915 г., през 2015 г. чествахме 100 години от тази дата) чак до смъртта си през 1939 г. Аз се родих през 1931 г. и през следващите 2-3 години очевидно аз нищо не знаех за тази връзка на баба ми с „леля Христина“, но когато като малко момченце започнах да разбирам от музика и песни, вече знаех от разказите на баба ми и други членове на семейството ни, че след завръщането на Христина Морфова от Чехия и установяването й в София, тя винаги при преминаване през Габрово (ставало е доста често поради рода й във Велико Търново, с който род е имала много тесни контакти), винаги се е обаждала на баба ми, даже някога е преспивала в дома ни поради наличие на място и поради близката връзка с баба ми. Така че – може би съм бил на 3-4 години вече – лицето на „леля Христина“ ми беше познато и се запечата в паметта ми „во веки веков“.

При това тези посещения бяха много често свързани с „домашни импровизирани концерти“, тъй като баба ми имаше хубав глас, баща ми – прочут местен тенор, участник в църковни и светски хорове, леля ми – негова сестра, притежаваше приятен сопранов глас. Може би баща ми, знаейки за такива посещения, поканваше 3-4 други негови колеги и колежки хористи, които вечерта в дадения ден по време на вечерята и след нея „музицираха“ в наше присъствие. Имахме хубав двор с градина и при създалото се добро настроение тези песни се понясаха през прозорците на приземния етаж до съседните къщи. Никой не се оплакваше, напротив, съседите ни знаеха, че Христина Морфова е у нас на гости – великолепният й школуван глас се различаваше от всички други, а ние децата – аз и сестра ми – не можехме да се нарадваме на тези импровизирани домашни концерти. Какво да ви пиша за съпровода – чест гост на дома ни по това време беше композиторът Михаил (Матю) Шекерджиев, родом от Габрово (помните ли марша „Велик е нашият войник“ ?), много близък приятел на баща ми, чията сестра Марта Шекерджиева живееше постоянно в Габрово. Леля Марта също имаше чудесен глас. Чичо Матю беше отличен китарист, той вземаше китарата на баща ми, който също свиреше добре и създаваше идеален акомпанимент на певците. От това време наричах тази чудна жена – тя беше много мила към мен – „леля Христина“ и като разбирах, че ще дойде пак, скачах от радост.

Когато разбрах в първите дни на юни 1936 г., бях вече на 5 години, че тя е загинала при автомобилна катастрофа, това изживях много трагично, ако може да се каже така. Но едно дете на тази възраст приема всички любими хора като най-близки роднини, по тази причина тя си остава за мен и до сега нещо като член на фамилията ни. Трябва да ви споделя, че много от тези неща са документирани в разни спомени и печатни издания, свързани с музикалния живот в Габрово. Ще ви дам няколко примера.

През 1986 г. музиколожката проф. Кина Проданова публикува в София книгата си „Из музикалното минало на Габрово“ – една ценна книга за музикалния живот на този известен с музикалната си култура град. Наред с многото ценни исторически материали и сведения за последните 100-120 години, имаше и редица биографии на заслужили музикални дейци – габровци. Не знам по какви причини Кина Проданова беше пропуснала да пише нещо повече за моя баща, който десетина години преди това беше депозирал в Държавен архив Габрово собствените си спомени за музикалния живот на града от края на 19-и век до средата на 20-и век, придружени с много снимки, афиши и други архивни материали. На много места в книгата тя ползваше цитати от негови сведения, дадени като забележки в края на съответната страница. Спомням си, при едно мое посещение в Габрово около 1991-92 г. майката на Кина – Боянка Проданова ме срещна случайно и ми заяви, че много съжалява, но по „политически причини“ дъщеря й се е въздържала при писане на книгата си да даде повече сведения за баща ми. Тогава тя ми призна, че сама ще напише нещо повече и ще го публикува в местния вестник. Аз се зарадвах, че най-сетне ще се каже цялата истина за приноса на баща ми към музикалното минало на Габрово. По-късно, когато аз през 2006 г. издадох в Габрово една биографична книга за баща ми и рода ни в Габрово, включих статията на г-жа Боянка Проданова, за да „затворя кръга“. Ето тази статия:

МУЗИКАЛНО ГАБРОВО

З А Ч Е Р К Н А Т И С Т Р А Н И Ц И

Доскоро от музикалната история на Габрово бяха късани и захвърляни като “ненужни и вредни” немалко страници. Всичко, свързано с имената на “буржуазни политици, индустриалци или духовници”, биваше отрязвано. Ето защо г-жа Боянка Проданова – съпруга на покойния Стефан Проданов, ревностен летописец на музикалния живот в миналото на Габрово, поднася онези откъснати страници, които трябва да отидат на мястото си и да дадат представа за няколко достойни мъже, допринесли за развитието на нашия град като един от музикалните центрове на България.

Г-жа Проданова не се е стремила да създава очерци. Тя си е поставила по-скромна задача. Написаното от нея е поредица от биографични бележки, в които основното са фактите.

ДЕСЕТИЛЕТИЯ НОСИ ПЕСЕНТА В СЪРЦЕТО СИ

Най-дълголетният по възраст и по участие в хоровете на Габрово Пенчо Иванов Контохов е роден на 22 декември 1887 г., а умира през октомври 1977 г.

Като ученик в началните класове постъпва през 1899 г. в гимназиалния хор на учителя Милчо Шипков. Там пее сопран-дискант. По време на военната си служба (1908-1910) във В. Търново група габровски войници, между които е и той, създават мъжки хор и с въодушевление пеят романси и войнишки маршове (“О, свободо сладка”, “Прощавай, мил роден край”, “Солнце всходит и заходит”, “Пратила й мама Гането”, “Капитан дядо Никола, майно ле” и др.).

След уволнението си от казармата заедно с няколко свои съграждани Контохов образува мъжки хор. Под диригентството на Димитър Генев съставът взема участие с няколко песни и маршове в тържественото честване на 1 май 1911 г. – деня на Габровското въстание. Честването се състояло на пл. “Първи май 1876”. Отличното изпълнение е аплодирано от присъстващите, кметът на града лично ги поздравява. Хорът пее в църквата “Св. Тройца” до есента на 1912 г.

След войните П. Контохов отново се включва в хоровото дело. Участва в сформирания граждански смесен хор при възстановеното музикално дружество “Ем. Манолов” с диригент Димитър Лазаров. След обединението с дружество “Бетховен” (1922) той продължава да пее в общия хор на Габровското музикално дружество с диригенти Стефан Гръблев и Коста Патрунчев. Изявява се в тази област и след сливане на хоровете на Габровското музикално дружество и Габровския народен хор (1936).

Рядко деен и предан на музикалното дело, той притежава и добри гласови качества. С приятния си школуван глас Контохов допринася много за утвърждаването и развитието на хоровото дело в Габрово. Винаги е подкрепял всички музикални инициативи и особено образуването на фонд за паметник на Ем. Манолов. Той дава солидна сума, записана в Златната книга на Габровското музикално дружество.

След пенсионирането си Контохов идваше често у нас и често споделяше със съпруга ми своите интересни спомени. Веднъж заговориха за концерта на прочутата Христина Морфова през 1934 г. и пренощуването й у тях. Той си спомняше как майка му, баба Руска, виждайки едрата певица, незабелязано подложила под пружината на леглото един сандък. Сутринта, като питали Морфова как е спала, тя весело отговорила: “Много добре, отлично – на габровски сандък. Не ми охлузи гърба, защото имаше два дюшека”. Всички се смутили, но Морфова се засмяла и похвалила габровците за тяхната изобретателност и практичност.

Пенчо Контохов доживя до почетна възраст. През 1967 г. близки и приятели му устроиха в домашен кръг честване на 80-годишнината и 6-те десетилетия музикална дейност.

Боянка ПРОДАНОВА

Този анекдот аз съм слушал лично от баща ми в детските ми години, особено след като певицата Христина Морфова загина при автомобилна катастрофа на 1 юни 1936 г. край гр. Карлово. Аз не си спомням за преспиването й в нашата къща – бил съм едва тригодишно дете, но като петгодишен в годината на смъртта й смътно си спомням, че в къщи много често се споменаваше името “Христина Морфова” (с нея сме родени в един ден – 24 април!), понеже баща ми и баба ми Руска бяха близки с нея. Като дете Морфова е живяла и учила една година в Габрово и рядко хубавият й глас още тогава е привлякал вниманието на габровци. На 25 март 1898 г. тя е дебютирала на габровска сцена (била е едва деветгодишна !), а през 20-ях и 30-ях години като световно известна певица е гастролирала и в Габрово. За пословично “грамадната фигура на певицата” има и други анекдоти. Например при концерта, за който става въпрос и след който Морфова е пренощувала у нас, се говорило следното: В деня на концерта – 9 април 1934 г. – всички билети били разпродадени, имало и много допълнителни билети за правостоящи. Управата на читалище “Априлов-Палаузов”, в салона на който щял да се състои концерта, се страхувала от събаряне на балконите. Някои от персонала на читалището съобщили на директора му Петър Стоев (роднина на моя свако Христофор Негенцов) следното, след като видели грамадната фигура на певицата: “Балконите няма да се съборят, но сцената е застрашена” (чер габровски хумор !).

Анекдотът, който г-жа Проданова разказва в публикацията си е изложен подробно в книгата на съпруга й и дъщеря й Стефан и Кина Проданови (стр. 142) и завършва чудесно, понеже показва хумористичното отношение и чувство за самоирония на самата Морфова към собствената си фигура. Не мога да се въздържа да не го цитирам до края, той е прекрасен ! Ето текста:

“Като похвалила габровците за тяхната изобретателност и практичност (имала е предвид баба ми Руска), тя продължила със смях: “Не само ти си се изплашила от мене, бабо Руске, но и животните. Бях в Париж. Поръчах по телефона да дойде файтон, за да ме вземе от хотела до операта (бел. ред. става въпрос за прочутата парижка “Гранд опера”, където тя е гастролирала). Като половин габровка запитах файтонджията, колко ще ми вземе. – “Двадесет франка”. – “Как така ?”, с възмущение казах аз. – “Зависи от човека”, ми отговори той. – “Не се пазарете много, мадам, а се качвайте по-скоро, че ако се обърне конят да Ви види, няма да тръгне”.

(край на цитата)

Чрез този анекдот баба ми Руска “влезе” в музикалната история на Габрово и аз много често си го спомням, когато гледам по телевизията предавания с певици и певци, имащи огромни фигури. Цитираният анекдот е бил поместван и в други печатни издания. През последните години той беше включен и в книгата на известния габровски краевед и писател Петър Проданов, съдържаща уникални вицове, анекдоти и кратки истории за габровци, оставили следи по различни поводи в историята на този град. Петър Проданов беше мой личен приятел, той се помина преди няколко години, а неговият син – музикантът Пламен Проданов (обоист и диригент) живее и работи в Пловдив и с него сме добри ФБ-приятели.

И накрая в тези мои лични спомени – една кратка извадка от архива на баща ми, свързана косвено с Христина Морфова:

От 1922 год., когато дружеството с наименование “Първо музикално дружество “Емануил Манолов” (председател Стефан Андреев) се обедини с дружество “Бетховен” (председател Петър Давидов) и се наименова “Габровско музикално дружество” (председател Пенчо Цокев и диригенти Димитър Лазаров, Стефан Гръблев и Антон Безлов, а по-късно Коста Патрунчев) работи с общи усилия и много добра организация до 1937-1939 год. През 1929 год. група млади хористи от състава на дружествения хор, а именно: Кръстю Костов, Христофор Рибарев, Анастас Костов, Александър Тончев, Стефан и Андрей Иванови напустна и образува нова певческа организация под името “Габровски народен хор” (председател Димитър Конкилев, диригент Минчо Димитров). С тази организация дружеството ни бе постоянно в недружелюбни отношения. В замяна на това през тоя период на време в редовете на музикалното дружество постъпиха като добри певци и музиканти, а именно: Александър Петров, Стефан Проданов, Колю Гутев (който след смъртта на Стефан Гръблев бе диригент на хора), Иван Хесапчиев (също диригент на хора), Андрея и Любо Андрееви, Дора Козарева, Станчо Михайлов, Васил Бекриев, Ц. Барановска, Веса и Анка Цапарови, Иван Чокилев, Мара Иванова (Ланджева), Кръстю и Цонка Василеви, Йонко Карастоянов, Веса Хаджистанчева, Павел Дойчинов, Иван Бонев, Борис Ковачев, Иванка Цонева, Анка Гутева, Досю и Мара Пееви, Юрданка Киртикова и др. През тоя период за председатели на дружеството са били: Стою Андрейчев, Илия Кожухаров, Христофор Негенцов (съпруг на сестрата на Пенчо Контохов), Стефан Р. Минков, а след това до края на 1943 – началото на 1944 год. – Иван Бонев. (Моя бележка – Б.К. : дъщерята на Иван Бонев – Дора Бонева е видна българска художничка, съпруга на писателя Любомир Левчев).

През периода 1922 – до 1937-1940 год. музикалното дружество е работило доста интензивно, като всяка година са давани по десетина концерта, също с гастроли на именити българи, а именно: на 9 април 1934 год. с известната ХРИСТИНА МОРФОВА, на 4 декември 1938 год. с нашата съгражданка г-жа Антония инж. Донева и други видни певци и музиканти.

(край на цитата)

Сега ще се спра на биографията на Христина Морфова. За разлика от много други артисти, за нея има сравнително подробна страница на български език в Уикипедия, както и редица други материали в печатен или електронен вид. Наскоро излезе и подробна книга за нея, написана от журналистката Румяна Лечева и представена в Стара Загора през януари 2014 г. Ето официалното съобщение:

Румяна Лечева представя книгата си за голямата певица Христина Морфова

(Публикувано на 17 януари 2014 г.)

Животът на една забележителна българска певица ще предизвика интереса на старозагорци тази вечер, тъй като за нея ще припомни документалната книга на журналистката Румяна Лечева. Премиерата на „Истинската история на Христина Морфова“, която излиза с логото на издателство „Сиела“, ще бъде от 18 часа в Градската художествена галерия в Стара Загора.
Книгата ще бъде представена от известния музиколог проф. Емил Янев, ръководител на хор „Христина Морфова“.

Документалният разказ на Румяна е една своеобразна епитафия. Той проследява детството на певицата в Стара Загора, годините й в Първа девическа гимназия в София, студентските й години, когато се запознава с пианистката Людмила Прокопова, нейна корепетиторка и първа приятелка до края на живота й, блестящите гастроли по европейските сцени. Това изследване за първи път не подминава и голямата й любов с д-р Любен Лукаш, брат на генерал Константин Лукаш, убит от Народния съд и станал причина двамата да се превърнат за дълго във фигури на мълчанието. В книгата за първи път са публикувани и неизвестни документи, снимки и писма от живота на първата българска оперна певица, завоювала слава по европейските сцени в началото на 20-ти век. Сред тях са спомените на една от любимите й ученички – проф. Райна Михайлова, и писма, съхранени в архива на съпруга й – Любен Лукаш. Румяна Лечева посвещава близо 7 години в изучаване живота на своята героиня, за да разкрие нейната истинска история  тя е използвала  над 50 интервюта с известни личности, свързани с живота й. За първи път спомени, свързани с певицата, разказват проф. Райна Кабаиванска, възпитаничка на проф. Людмила Прокопов,  и проф. Аксиния Джурова.

Проф. Янев споделя преди премиерата в Стара Загора : “Интересен е подходът, който Румяна Лечева приема при конструи­рането на своя разказ за именитата си съгражданка. В него ясно личи нейният натрупан през годините богат журналистически опит, който й позволява умело да съчетава в единен художествен продукт повествованието с документалистиката. Считам, че това е удачно намерена от авторката форма, която й позволява спокойно да утвърждава истинската история на Христина Морфова. Затова оценявам този факт като едно от достойнствата на книгата.“
Преди българските читатели с „Истинската история…“ първи се запознаха меломаните на премиерата на книгата в Българския културен център в Прага и в Българския културно-информационен център „Витгенщайн” във Виена.

Румяна Лечева е автор и на документален филм за прочутата певица

(край на съобщението)

Аз до скоро не бях запознат с тази книга, но моята приятелка от Стара Загора д-р Ема Жунич ми съобщи след излизане на книгата, че в нея като рождена година на Христина Морфова е дадена 1887, а не както в много източници се смята 1889. Това било доказано от редица допълнителни проучвания. През лятото на 2014 г. тя ми изпрати в Габрово екземпляр от чудесната книга за Христина Морфова – един уникален труд с редица спомени, подробности и сведения за дейността й, особено знаменитите й концерти в Париж и в Лондон.

Няма да преписвам от Уикипедия сведения за биографията й – това може всеки да направи сам. Предпочитам да цитирам чужди източници. Ето извадката за нея от речника на Kutsch & Riemens (1997 г.): Христина Морфона е родена на 6 май (стар стил – по официалния днес – на 24 април) 1889 г. (вече доказано е 1887 г.) в Стара Загора, починала на 1 юни 1936 г. при автомобилна катастрофа край Карлово. Морфова израства в София, където участва като солистка в любителски концерти. След първоначално музикално образование там, тя идва в Прага и учи в музикалната академия като студентка на Мария Пиводова. Дебютира през 1910 г. в театъра в Бърно в ролята на Мария в операта „Продадена невеста“ от Сметана. През 1911 г. заминава за Париж, където продължава вокалното си образование и се завръща в София. Тук през 1912 г. тя пее при премиерата на тази опера в България. Заедно с певческата си дейност в София тя започва и педагогическа работа в столицата, предприема редица гастроли на Балканския полуостров и през 1913 г. в Русия. После тя заминава за Прага, там гастролира успешно като концертна солистка и заедно с това започва и педагогическа дейност. Дебюта й на оперната сцена в Националния театър в Прага е през 1916 г. като Царицата на нощта във „Вълшебната флейта“ от Моцарт. През годините 1920-1924 тя е постоянен член на ансамбъла на този театър. В края на 20-те години Морфова се завръща в София, където гастролира в Софийската народна опера и същевременно е професор по вокално изкуство в Софийската музикална академия. В оперния й репертоар влизат роли като: главната роля в „Лакме“ от Делиб, Виолета в „Травиата“ от Верди, Донна Анна в „Дон Жуан“ от Моцарт, Леонора във „Фиделио“ от Бетовен, Сантуца в „Селска чест“ от Маскани, главната роля в „Либуше“ и Милада в „Далибор“ от Сметана. Споменава се и за музикални записи на фирмата „Columbia“ (предполагам чешка фирма). Това са извадките от Kutsch & Riemens.

В един друг източник на латиница има още следните допълнения: през 1911 г. при престоя си в Париж учи при Jaques Isnardon. Като член на ансамбъла на Пражкия театър има също и редица гастроли в Германия, Италия, в Лондон и също в Париж (бел. Б.К. : нали си спомняте, във вица за Морфова става въпрос за гостуването й в Париж при историята с файтона). Тук се отбелязва, че Христина Морфова е получила в България прозвището „българският славей“. Към оперния й репертоар се прибавят още ролите на Аида в едноименната опера от Верди, главната роля в „Мадам Бътерфлай“ от Пучини, също в „Миньон“ от Тома, както и роли в опери от Дворжак. Отбелязва се още, че Морфова е изпълнявала много успешно български народни песни, специално (цитирам чуждия текст) – Traditional Bulgarian Folksong „Song of Chuchuligata“.

След като в първата част на статията се спрях на лични спомени за Христина Морфова, свързани с моята детска възраст и такива на членове от фамилията ни, както и на данни от западни източници, днес ще допълня някои биографични данни и моменти от живота на певицата, които не винаги са особено приятни. Както при други оперни артисти от близкото минало, за които ставаше въпрос при други мои статии, например при Павел Елмазов, Людмила Прокопова и други, завистта, клюкарството и интригите не са били рядко явление в живота на тази даровита и способна артистка, и без това толкова млада напуснала този свят. Хубаво е всеки читател въз основа на данните от различни източници на български език, които ще цитирам, да си направи своите изводи, независимо какви са те. Чудесно е, когато една информация се даде на културния читател в неподправен или нетенденциозен стил, а той да си направи собствените изводи, не те да му бъдат поднесени, както редица години това беше практика в много от широките българки печатни медии.

В страницата на Морфова в Уикипедия има доста подробности, които не се споменават в западните източници. Ще цитирам най-важните:

Христина Морфова е родена в Стара Загора на 24 април 1889 г. в семейството на Кина и Васил Морфови. Тя и брат й – композиторът Александър Морфов, са деца на скромно, но одухотворено семейство. Според някои източници е родена две години по-рано – през 1887 г. (бел. Б.К.: както вече стана въпрос, доказано е недвусмислено, че годината на раждане е 1887). Майка ѝ е от известния търновски род Терзиеви. Самата певица разказва: „Още 4 годишно дете, аз помня, че бях обсипана със сладкиши за моите детски песнички, изпявани чисто и с детинска гримаса. В едно тъжно детинство крадях от устата на скъпата си майка тъжните мелодии, които тя нежно и майсторски пееше и правеше дълбоко да се връзват в сърцето ми!…“

Често гостува на своите лели във Велико Търново. През 1898 -1899 е записана в трето отделение в града. Там за първи път посещава театрално представление в салона на читалище “Надежда”. От този момент я завладява голямата магия на сцената и тя се отдава на изкуството за цял живот. Но и в бъдеще остава неразривно свързана с Търново, което продължава да посещава и след като вече учи навън. Следва в Пражата консерватория, започва сценичната си кариера в Бърно. От 1915 г. пее в Българското оперно дружество, преименувано през 1922 г. в Софийска народна опера. Гласът й обхваща диапазон от три октави. Концертира в Москва, Париж, Милано, Лондон, Прага, Бърно, Щутгарт, Кьолн, Мюнхен, Дрезден, Берлин, Братислава и други градове. Други оперни роли, за които не стана въпрос в първата част от статията ми: „Двете вдовици“ от Сметана, Маргарита във „Фауст“ от Гуно, Тоска в едноименната опера от Пучини. Творчеството ѝ покрива от колоратурни до мецосопранови партии. Безбройни са нейните представления из цялата страна заедно с пианистката и нейна най-близка приятелка Людмила Прокопова.

Чуждата преса не пропуска да пише за изявите на Христина Морфова и да оцени по достойнство нейния талант. Често срещаните комплименти звучат така: „Голям, обемист и звучащ благородно сопран, изненадва с блясъка и силата на височините. Забелижително развитата певческа и дъхова техника на артистката ѝ дава възможност да изпълни с еднакво съвършенство арията на Реция из „Оберон“, както и голямата ария на Царицата на нощта във „Вълшебната флейта“ (Вестник „Райхспост“, 27.02.1916 г., Виена).

Наред с певческата си кариера, Морфова работи и като вокален педагог и режисьор. Помага не само професионално, но и материално на десетки талантливи студенти. Първа започва да прави концерти със своите ученици, да ги представя на сцената, да им шие сама костюмите, да изпълнява фрагменти от опери и цели арии. Следва моя забележка (Б.К.): един от най-известните ученици на Морфова е басът Любомир Вишегонов, който изгражда завидна международна кариера. Във връзка с неговата 100-годишнина през 2013 г. (роден е на 22 юли 1913 г. в София, починал през 1995 г.) в немско списание се появи интересна статия, част от която искам да цитирам тук в оригинал:

Ljubomir VISCHEGONOW: 100. Geburtstag

Er studierte an der Musikakademie von Sofia bei KRISTINA MORFOVA und am Konservatorium von Prag. Seit 1933 sang er an der Bulgarischen Nationaloper in Sofia. 1937-41 war er am Nationaltheater von Prag engagiert, 1941-48 am Stadttheater (Opernhaus) von Zürich. Hier sang er in der Uraufführung von Paul Burkhards »Casanova in der Schweiz« (1942) und in der Erstaufführung von H. Sutermeisters »Die Zauberinsel« (1943 den Prospero) sowie in der (szenischen) Schweizer Erstaufführung von »La damnation de Faust« von H. Berlioz (Spielzeit 1943-44 den Mephisto), 1963 nochmals in der Uraufführung der Oper »Die Errettung Thebens« von R. Kelterborn. Nach einem Gastspiel 1948 an der Wiener Staatsoper (als Sarastro in der »Zauberflöte«, als Mephisto im »Faust« von Gounod, als Escamillo in »Carmen«, als Minister im »Fidelio« und als Ramphis in »Aida« in insgesamt 15 Vorstellungen) kam er 1948 an die Metropolitan Oper New York (Antrittsrolle: Sparafucile im »Rigoletto«). Er sang hier bis 1965 in 202 Vorstellungen u.a. den Hunding in der »Walküre«, den König Marke im »Tristan«, den Fafner im »Siegfried«, den Fiesco in »Simon Boccanegra«, den Ramphis wie den König in »Aida«, den Mephisto im »Faust« von Gounod, den Mönch in Verdis »Don Carlos«, den Lodovico in Verdis »Otello«, den Titurel im »Parsifal«, den Komtur im »Don Giovanni«, den Pimen im »Boris Godunow« und den Landgrafen im »Tannhäuser«. Er gastierte am Teatro Liceo Barcelona, an den Theatern von Genf, Luzern und Basel und war auch als Konzertsänger erfolgreich. Seit Mitte der fünfziger Jahre trat er unter dem Namen Luben Vichey auf. Auf der Bühne übernahm er eine große Zahl von Partien sowohl für seriösen Bass wie für Bass-Buffo, u.a. den Osmin in der »Entführung aus dem Serail«, den Titelhelden in »Le nozze di Figaro«, den Rocco im »Fidelio«, den König Philipp in Verdis »Don Carlos«, den Pater Guardian in »La forza del destino«, den Daland im »Fliegenden Holländer«, den König Heinrich im »Lohengrin«, die vier Dämonen in »Hoffmanns Erzählungen«, den Boris Godunow, den Kontschak in »Fürst Igor« von Borodin und den Kaspar im »Freischütz«. Er lebte später als Pädagoge in New York. Er starb 1995.

(край на цитата)

Както се вижда, една завидна певческа кариера с най-разнообразни роли от всички значителни композитори. Но понеже беше напуснал България, както и при други негови колеги като Борис Христов, Антон Дяков (мир на праха му!) и други, българските медии до 1990 г. не си позволяваха да дават много информация и хвалби, макар че чуждата преса и другите медии много често обръщаха особено внимание на тези наши артисти (малки изключения имаше за Борис Христов, особено след гостуването му в София и записите в катедралата „Ал. Невски).

Христина Морфова не е само една от най-видните представителки на художественото пеене, но и вдъхновена изпълнителка на български народни песни, които ревностно популяризира в страната и в чужбина. Обича българските народни шевици и бродерии. Живее интензивен духовен живот, поддържа будно отношение към литературата и изобразителните изкуства. В нейния дом има ценни произведения на изкуството от изтъкнати български и чужди художници и скулптури. Един от близките ѝ приятели – художникът Недялко Каранешев, който е председател на Дома на изкуството и културата във Велико Търново я кани на 13 април 1934 г. да изнесе голям благотворителен концерт в полза на Туристическо дружество „Трапезица“. Концертът жъне невероятен успех. Развълнуваните търновци я аплодират бурно, считайки я за своя съгражданка. Общинският вестник „Велико Търново“ от 31 октомври 1935 г. в хрониката съобщава: „На 19 т.м., събота, 9 часа вечерта в салона на читалище «Надежда», г-ца Морфова и г-ца Прокопиева изнесоха концерт в полза на бедните търновски пощенци. Концертът бе изнесен великолепно и публиката награди нашите артистки с бурни ръкопляскания.“

За трагичната й смърт писах в първата част на статията си. През 1941 г. скулпторът М. Миладинов изработва бюст на певицата, който е поставен на изхода на Пирдоп по посока Карлово, после същият е демонтиран и в момента се съхранява в музея на Пирдоп “Луканова къща”. Има улица, наречена на нейното име, близо до центъра на кв. Драгалевци, град София. В страницата на града Стара Загора – родният град на Морфова – в Уикипедия се казва: „Стара Загора носи името „град на липите и на поетите“. Тук са родени лириците Кирил Христов, Николай Лилиев, Веселин Ханчев, както и певицата ХРИСТИНА МОРФОВА. Градът е родно място на художниците Антон и Георги Митови, Атанас Михов и Марио Жеков“.

В музикалния речник на Иван Камбуров от 1933 г. се дават доста подробности от живота на певицата, както и оценки за дейността й. Камбуров по това време и после е един от най-изявените български музиколози и неговите оценки се смятат за особено авторитетни. Ето някои цитати от статията в речника: „Още като 4-годишно дете Морфова обръща внимание с особената си гласова дарба, после в гимназията участва с голям успех в училищни концерти. (Б.К. : Няма да повтарям данните за музикалното й образование в Чехия и Париж, както и за изявите й в чужбина). …. Завърнала се наново в София, Морфова намира операта в едно състояние на разнебитеност. Заедно с нейната другарка Людмила Прокопова се залавя усърдно с поставянето на „Продадена невеста“ от Сметана, изнесена с голям успех. През четиригодишното си пребиваване в София, преди наново да замине за Прага (1917 г.), Морфова слага началото на т.н. „популярни концерти“, които изнася из цяла България“. Оценката на Камбуров за вокалните качества на Морфова са следните:

„Тя обладава един рядък, феноменален глас, с необикновено красив тембър и заразяваща топлота. Отлично школуван, нейният глас, артистически талант и качествата й на изпълнителка я правят еднакво голяма – като сценическа и концертна певица. Ненадминато е изкуството на Морфова в художественото пресъздаване на нашите народни песни. След Михайлов-Стоян тя е най-вдъхновената тяхна изпълнителка. Когато Морфова пее и най-тъжните епически песни и балади, и най-веселите любовни и хороводни песнички, нейната маска отразява съдържанието на текста, и когато ги слушаме – пред нас изникват цели сцени из нашия народен бит. Това нейно голямо изкуство я е направило да стане най-обичната между нашите певици, и тя с всичко основание и достойнство заслужава името „народна певица“

(край на цитата)

В последно време в българската преса се публикуваха доста материали за Христина Морфова (изключвам книгата на Румяна Лечева, която изглежда е най-изчерпателния и задълбочен труд, посветен на Морфова). Някои от тях са доста откровен израз на отдавна натрупани през десетилетията полуистини или направо клюки, главно заради специалната връзка с Людмила Прокопова (за една част от такива информации писах при статията си за Прокопова през февруари 2017 г.). Ето една статия на журналистката Галина Минчева от август 2011 г., публикувана във в. „24 часа“ (правя малки съкращения на казани вече неща):

Завистници провалят живота на Христина Морфова

Христина Морфова прави неповторими и запомнящи се роли в опери на Сметана (Марженка в “Продадена невеста”, Милада в “Далибор”, както и в “Двете вдовици”), на Верди – Аида в едноименната опера, на Дона Анна (“Дон Жуан”), Леонора (“Фиделио”), Маргарита (“Фауст” от Гуно), Леонора в “Трубадур”, Мими в “Бохеми”. Незабравима е като Тоска в едноименната опера на Пучини, Сантуца в “Селска чест” от Маскани, “Кралицата на нощта” във “Вълшебната флейта” от Моцарт и др.

В ненаписаната история на българската интелигенция има много мрачни и срамни страници, които не бива да бъдат забравяни. Една от тях е свързана с гениалната ни певица Христина Морфова (1887-1936), която си отива от този свят огорчена, само на 49 години. Пухкава, но изключително подвижна, с искрящи от радост очи, певицата притежава глас, който обхваща диапазон от три октави. Композиторът Камий Сен-Санс, автор на операта “Самсон и Далила”, след като чува в Париж Морфова в ролята на Далила, възкликва: “Сигурно няма да доживея часа на вашата слава, но тя неминуемо ще дойде. Прекланям се пред вас!”. След това й подарява партитурата на своята творба.

Зад Морфова застава единствено приятелката й, чехкинята Людмила Прокопова, пианистка. От 1910 до 1930 г. българката е знаменитост. Тя е звезда, за която мечтаят европейските сцени, с изключение на сцената на софийската драматично-оперна трупа. Певицата е сравнена през 1924 г. в Лондон с Шаляпин и е наречена “негова съперница”. Дори “Кълъмбия грамофон къмпани лимитед” издава грамофонна плоча за американския пазар с 12 нейни изпълнения. Така Христина става първата българска оперна прима с грамофонна плоча. Тя е и първата българка – хабилитиран вокален педагог от пражката консерватория. В Париж проф. Жак Иснардон слуша Морфова и й казва : “Вашият глас е много по-хубав от гласа на прочутата италианска примадона Аделина Пати. Вие сте българският славей!”

Окрилена от любовта на европейската публика и от вниманието на музикалната критика, певицата решава да се върне в България. С пианистката Людмила Прокопова наемат жилище в София, на ул. “Паренсов” № 29. Христина репетира усилено ролята на Лакме от едноименната опера на Лео Делиб. При първото си появяване на софийската сцена, Морфова е освиркана от завистливи колеги. Подвикванията започват, преди славеят да е отворил уста. Те обвиняват актрисата, че живее повече в чужбина. Присмиват й се, че е дебела. Дори ръководството на операта изтъква, че с подобна визия не бива да се появява на сцената. Певицата не остава длъжна на грубите нападки. От сцената тя се обръща към публиката, сред която са и нейните колеги, с думите: “Господа, жалко! Не очаквах такъв прием в родината си, за която тръгнах с такава радост. Нека всеки да разнася българската песен толкова, колкото съм я разнасяла аз!”. Спектакълът на “Лакме” минава с успех и с нестихващи аплодисменти на зрителите. Скоро друга клюка съсипва напълно живота на прочутата ни певица. Разнася се мълва, че примадоната има любовна връзка с Людмила. Тъмно петно е лепнато върху нейната кариера. За да спре клеветите, Морфова се омъжва за инженер Любен Лукаш, който отдавна обича певицата. Но дотук спират опитите й да запуши устата на завистниците. От брака й не се получава нищо. Христина е на 37 години и е на върха на славата си. При всяко турне с нея е вярната й Людмила. Съпругът е на заден план и накрая бива съвсем забравен. Нейните братя се опитват да променят нещата в личния й живот. Тя обаче отбива атаките им с думите: “Оставете ме на мира, нужно ми е спокойствие!”. В тогавашния печат се появяват хапливи карикатури, които показват Христина и Людмила като влюбена двойка. Стресовете на българска земя докарват на певицата тежък диабет. Пред писателя Владимир Русалиев Морфова изтъква, че трябва да е родена с железни нерви, за да издържи цялата простотия на родната действителност. През 1935 г. певицата посреща с голямо огорчение заповедта си за уволнение от Софийската опера. Тя е по предложение на тогавашния артистичен директор – диригента Мойсей Златин. Преди идването си в България той е бил диригент и преподавател в Московската консерватория. В България Златин поставя над 20 опери. Основател е и на българската народна филхармония и е пръв неин диригент. Културен човек, диригентът попада под силното влияние на завистливите колеги на Морфова. Те не могат да й простят, че е обградена със слава и че е посрещана с възторг навсякъде в Европа. Така тяхното желание Морфова да не се появява на сцена става и негово. Министърът на народната просвета Тодор Радев слага тежкия си подпис и певицата остава без работа. Радев е генерал-майор и политик и не разбира нищо от изкуство. Той познава добре брата на Христина, Александър Морфов, който е композитор, поет, публицист и офицер.

И двамата участват в Балканските войни (1912-1913) и в Първата световна война (1915-1918). Радев е респектиран от разностранния талант на по-възрастния си колега Морфов, но те никога не са били и не стават приятели. Докато Тодор е офицер за специални поръчки към кабинета на военния министър, то Александър е изобретател на нов вид флейта, която се произвежда от италианската фирма “Рапони”, и на нов инструмент орфеин, с тембър на виола и виолончело. Той е автор на марша на македонските революционери “Изгрей, зора на свободата” и на либретото на операта на маестро Георги Атанасов “Запустялата воденица”. Композиторът умира през 1934 г., две години преди сестра му да бъде изгонена от операта, и министър Радев няма от кого да се срамува, когато пъди на улицата една от най-талантливите българки.

По това време другият брат на Христина, Богдан Морфов, който е известен инженер и общественик, не успява да помогне на сестра си. Богдан е уважаван човек и строи едни от първите железници в страната, а също така и пристанищата в Русе, Лом и Бургас. От 1923 до 1931 г. е пълномощен министър в Париж. Той съветва сестра си да не се връща в София. По негова молба Христина запазва жилището си в Прага и го отстъпва безплатно на младите български художници Добри Добрев и Александър Добринов. Певицата е влюбена в своя малък племенник Петър, син на брат й Богдан, и желае да го направи певец. Петър има хубав глас, но по-късно поема пътя на дипломат. Той е секретар на личния кабинет на Цар Борис III. На 34 години е обвинен от Народния съд и осъден на доживотен затвор и конфискация на цялото му имущество. По-късно е освободен и изселен във Велико Търново, където работи в търновската митрополия при Софроний Търновски.

Клюките на колегите все пак не успяват да пречупят жизнения характер на българския славей. Христина изнася около 60 концерта из различни краища на страната. Домът й се изпълва със студенти, които вземат уроци по солово пеене от двете приятелки. Щастието на Христина в България е кратко. След посещението си в Съветския съюз, където се лекува и дава концерт, Морфова е предупредена от министър Радев, че тя повече никога няма да има публична изява. Светските среди в София продължават да шушукат за личния живот на певицата – всички го намират за доста странен. Отвратена от това, тя намира успокоение единствено сред своите ученици – те живеят в дома й, а домашната й помощница готви по цял ден, за да не останат младежите гладни. Нейни верни приятели са композиторът Панчо Владигеров и брат му Любен, белетристът Константин Константинов и съпругата му Дора, художничка, която боготвори примадоната. Все пак Христина е обхваната от несигурност и усеща леденото отношение на колегите си към нея. Затова приема поканата на свои близки да се разходи из Розовата долина. Преди да тръгне, сънува лош сън – покойният й баща я вика при себе си.

За пръв път певицата пътува без своята приятелка. На сутринта тя й оставя бележка: “Така не ми се пътува! Имам ужасно предчувствие. Никога вече няма да напускам дома ни без теб.” Но все пак тръгва. На 1 юни 1936 г. автомобилът, в който е известната певица, катастрофира край Пирдоп. От всички пътници загива само тя.

Людмила Прокопова не напуска България. Дълго време се бори да превърне дома на Морфова в музей, но властите не дават съгласие за това. Когато Людмила умира, роднините й от Чехия искат да я погребат в родината. С разбиране посрещат новината от завещанието й, че трябва да бъде погребана в гроба на Христина.

Така през 1939 година двете жени отново са заедно – завинаги

(край на статията)

Няма да се спирам на други статии през последните години, които имат подобен характер. Ще спомена, че името на Морфова много често се споменава при различни поводи, свързани с Чехия, понеже там тя е учила и пяла в течение на много години. Ето един пример:

Дружеството за българо-чешко и словашко приятелство представи програмата за годината на Чехия във Варна

15 Януари 2009, Четвъртък

През феруари ще бъдат представени 2 изложби – едната на репродукции на Алфонс Муха, другата – фотоизложба „Свтлини и сенки” на д-р Стойчо Шишков. На 16-и март, по традиция на дните на чешката музика, ще се проведе концерт на клавирното дуо от Пловдив проф. Анастас Славчев и проф. Дора Славчева. На следващият ден ще се състои XII национален конкурс за млади изпълнители на чешки и словашки песни, а на 18-и март ще бъде гала-концертът на лауреатите. На 22-и март ще се състои премиера на документален филм за ХРИСТИНА МОРФОВА.През април ще се проведе и срещата на чешките пролетни празници, която вероятно ще стане факт между чешкия и българския Великден.

(край на цитата)

През 2013 година писах на този ден подобна статия на днешната. Тогава още нямах книгата на Румяна Лечева и написах следното: „Предполагам, че в книгата на Румяна Лечева има много интересни неща, които всеки любител на българското музикално изкуство и специално на Христина Морфова може да научи от тази нова книга. Статии за „леля Христина“ следваха на 24 април и през годините 2014 до 2019. Не мога никога да я забравя!

Разбрах през 2014 година, че след представянето на книгата в Стара Загора, е имало такова и в София. През 2015 г. моя позната от София – Ана-Мария Г. ми писа дословно: „Христина Морфова е незабравима за меломаните. В пресата имаше отзиви за премиери на книгата във Виена и в Прага“. Не е изключено тази книга да бъде преведена и на чужди езици. Лично аз изказвам благодарност на г-жа Лечева за положения голям труд да събере, селектира и допълни голямото количество информации за Христина Морфова.

Когато си отидах през май 2014 г. в Габрово, книгата на г-жа Лечева беше ми вече изпратена. Моята приятелка от Стара Загора д-р Ема Жунич се беше погрижила да ми изпрати един екземпляр, който авторката – нейна позната, предала на нея с молба да ми я изпрати. Имаше и личен автограф от г-жа Лечева. Всичко това много ме зарадва и съм благодарен и на двете дами, че се отнесоха така вежливо към мен. А на 24 април 2015 г. г-жа Ана-Мария Г. ми изпрати от Лондон хубави пожелания за рождения ми ден, след като е разбрала, че сме родени с Морфова в един и същ ден.

Изобщо съм трогнат от вниманието на известни лица, които знаят добре каква роля е изиграла Христина Морфова за музикалното изкуство в България и по този начин го трансферират в известен смисъл към моята особа. Книгата на Румяна Лечева е написана много сполучливо, всичко спорно е доказано с документи, има прекрасни отзиви за многобройните успехи на Христина Морфова, особено в Лондон и в Париж. Всеки български любител на оперното изкуство трябва да прочете тази книга и да се гордее с такива хора, като Христина Морфова. Но като един тъмен призрак преминава над светлото й сияние онова неприятно време, за което стана въпрос в горните няколко абзаца от статията на Галина Минчева от 2011 г. Жалко, жалко!

През 2014 г. Българското Национално Радио излъчи предаване във връзка с рождения ден на Христина Морфова. Цитирам най-важното от него:

Истинската история на Христина Морфова – събития около рождения ден на оперната прима

публикувано на 25.04.2014

Автор: Албена Безовска

Христина Морфова е едно от най-ярките имена на европейската музикална сцена в началото на ХХ век. Родена в Стара Загора, получила образованието си в Пражката консерватория, оперната певица започва кариерата си в чужбина. От 1915 г. е в трупата на Българското оперно дружество – предшественик на Софийската опера.  В репертоара й са централни роли от най-известните оперни произведения на Верди, Пучини, Моцарт, Сметана, Гуно и др. Красивият й глас е разгърнат в голям диапазон, което й позволява да пее с еднакъв успех сопранови и мецосопранови партии. Тя е първата българска певица, организирала летен курс за млади таланти. Според повечето източници Христина Морфова е родена на 24 април 1889 г. – с други думи, през 2014 г. се навършват 125 г. от рождението й. Сравнително скоро бяха открити документи, според които оперната прима е родена по-рано – през 1887 г.

Снежана Маринова, библиотекар в Регионална библиотека „Захарий Княжески“ – Стара Загора, разказва:

Името на Христина Морфова е толкова дълбоко свързано с родния й град, че няма значение дали е обикновена или кръгла годишнина – винаги отбелязваме нейното рождение. През 2014 г. празникът е много голям. Националното училище за музикално-сценични изкуства, което носи нейното име, навършва 40 години. А Регионална библиотека „Захари Княжески“ – шестдесет. С гордост искам да припомня, че във фонда на библиотеката съхраняваме оригинални ноти с автограф на голямата певица. Подарила ги е през 1926 г. на друг старозагорец, свързан с музикалното изкуство – Тодор Пъндев.  Имаме и автентична снимка на Христина Морфова и Людмила Прокопова, направена в апартамента на оперната прима в Прага.

(Интервю със Снежана Маринова)

Г-жа Маринова разказва и за поредицата концерти около рождения ден на Христина Морфова. В три поредни вечери старозагорци аплодираха възпитаници на Музикалното училище в града, както и техните преподаватели. Кулминацията беше на 24 април – с голям концерт в залата на Старозагорската опера.

Талантливата и очарователна личност на Христина Морфова от години владее творческата енергия на журналистката Румяна Лечева – автор на филм и книга, посветени на именитата ни сънародничка.

(Интервю с Румяна Лечева)

(Ария на Маргарита из операта „Фауст” от Ж. Гуно – фрагмент (архивен запис)

Тя става жертва на завистта, на „организираната посредственост“, но това не намалява желанието й да прави значими дела в родината си. Била е почтен и морално независим човек. Когато Европа я поставя на пиедестал, тук получава само удари. Има няколко нови факти от биографията й, които са публикувани за пръв път в тази книга…

Паметта за известната певица е жива не само в града на липите. Месеци преди българската премиера на  „Истинската история на Христина Морфова”, авторката е представила книгата в Прага и Виена. „Бях удивена от претъпканите зали и на двете места. Хората там още я помнят и обичат” – казва още г-жа Лечева.

Radio Bulgaria Култура

(край на цитата)

Цитирам линк към това предаване на БНР от 2014 г.:

http://bnr.bg/radiobulgaria/post/100401663

Стана ми приятно, че при четене на горния материал срещнах името на г-жа Снежана Маринова от Стара Загора – библиотекар в Регионална библиотека „Захарий Княжески“. Преди няколко години станахме с нея ФБ-приятели и сме си разменили вече някои постинги по оперни въпроси.

Понеже нелепата смърт на Христина Морфова на 1 юни 1936 г. е била оживена тема за разговори, статии във вестници и къде ли не по събрания и репетиции на хорове, разни сбирки, срещи на приятели и други, искам в края на тази статия да направя някои интересни допълнения с цел сегашните поколения да научат епизоди от това време, свързани с Никола Чилов и другите пътници в колата на д-р Чилов:

Никола Чилов е български индустриалец, роден през 1885 г., починал на 51 години през юни 1936 г. – две седмици след автомобилната катастрофа на 1 юни 1936 г. между Пирдоп и Карлово, при която на място загива голямата оперна певица Христина Морфова (1887-1936), която пътува с колата на Чилови.

Той е брат на лекаря проф. Константин Чилов. Учи в търговската гимназия в Солун, а по-късно в търговската гимназия в Свищов. Завършва финанси в Ерланген (Германия) и през 1910 г. става доктор на финансовите науки. През 1912-1913 г. е секретар на Българската екзархия в Цариград. През 1914 г. е директор на акционерно дружество за химическо производство – гара Костинброд. Създава най-голямото химическо предприятие на Балканите, което изнася своята продукция в САЩ, Англия, Япония, Италия, Германия и др. Бил е председател на Съюза но българските индустриалци, председател на българо-американската камара, на Родопското културно дружество и др. През 40-те години, след неговата смърт фабриката се преименува на „Заводи д-р Никола Чилов”.

(…)

Тогава от автомобилни катастрофи рядко се е умирало. В началото на юни 1936 г. на път от с. Баня за София, край Пирдоп колата на Чилов пада в пропаст. На място загиват проф. Христина Морфова – по това време най-голямата българска оперна певица, и В. Багарова, Никола Чилов е тежко ранен, а Н. Чилова и д-р К. Чилов (синът) са с леки наранявания. Присъствието на Христина Морфова в катастрофиралия автомобил не предоставя материал за сензации, клюки и вестникарски интриги, защото цялата българска общественост добре познава любовта на д-р Никола Чилов към музиката и меценатската му дейност.

След спешна лекарска намеса в София положението е овладяно и Никола Чилов бързо се подобрява. До зловещия 1 ч. след полунощ на 15 юни, когато емболията – попадане на съсирек кръв в сърцето – отнася индустриалеца в отвъдното. Погребан е в Централните софийски гробища под звука на сирените на всички индустриални предприятия в района.

Ръководството на химическите заводи се поема от съпругата му Мара Чилова. Тя не разпилява капитала и предприятието, а точно обратното – увеличава ги десетократно, следвайки философията, стила и методите на работа на своя покоен съпруг. До национализацията на завода през 1947 г., до когато той се нарича „Заводи Никола Чилов А.Д.“ за химически произведения.

Бюстът-паметник на създателя им и на цялата българска химическа индустрия, поставен след смъртта му в двора на предприятието, е съборен.

Цитирам интересен линк към филм за д-р Никола Чилов:

…..

Моя бележка: в годините като дете и по-късно – до национализацията на индустрията в България на 23 декември 1947 г. в нашия магазин за хранителни стоки „Контохов & Негенцов“ в центъра на Габрово редица продукти се получаваха от завода на д-р Чилов. Все още си спомням стъклените бутилки по 1 литър с олио – на етикетите им беше написано с едри букви „Олио Нива“ и в едно каре на етикета имаше малка скица на завода-производител в Костинброд. Редица други продукти, като сапуни (прочутата тогава марка „Петел“), някои химически продукти за домашни нужди, глицерин, пасти за зъби (известната марка „Идеал“) бяха в асортимента от продукти, които сме купували от този завод в Костинброд. Все още помня, че в дървените сандъчета с луксозни сапуни често имаше малки подаръци с рекламен характер. Тогава нямаше пластмасови опаковки и по-тежките продукти, каквито бяха сапуните, бяха поставени в сандъчета по 10-15 килограма, така че капаците им бяха заковани с пирони, които трябваше да изваждаме. Помня и това, че един ден – отваряйки с теслата такова сандъче – най-отгоре под капака му открих над сапуните малка картонена кутия, в която имаше два дамски ръчни часовника с изящни кожени ремъчета за ръката. На отделна бележка пишеше: „за г-жа Контохова и за г-жа Негенцова“. Само каква идея на „Чиловци“ – нашият магазин беше техен редовен клиент от много години и по този начин се даваше почитание към съпругите на двамата собственици – баща ми и неговия съдружник Христофор Негенцов, чиято съпруга беше леля Кина – сестра на баща ми. Годината беше 1940 или 1941 – бях почти дете на 10 години, но активно помагах по няколко часа след училище. Майка ми се помина през август 1941 г. и живота ни потече в други води …

Днес на 24 април 2022 г., когато и аз празнувам моя 91-и рожден ден, се радвам да отбележа със статията ми юбилея на моята „леля Христина“ – 135 години от рождението й – и с тези 16 страници да завърша една от най-приятните ми „оперни истории“ в последно време. Не трябва да забравим една от най-великите и същевременно най-трагични личности в историята на българското музикално изкуство.

Мир на праха й!

…………

Изпълнение на Христина Морфова:

Delibes: Lakme “Glockenlied”

………

Изпълнение на Христина Морфова:

Traditionelles bulgarisches Volkslied “Lied von Chuchuligata”

´´´´´´´´

Лили Иванова – Севдана / Lili Ivanova – Sevdana

музика: Георги Златев-Черкин, текст: Стефан Вълдобрев, аранжимент: Живко Петров, със специалното участие на Васко Василев, цигулка, 2019

…..