Днес почитаме паметта на мецосопрана Лиляна Нейчева
Драги приятели на оперната музика, днес на 5 юли 2020 г. се връщам наново към една малко известна българска оперна певица – бих казал ЗБГ (Забравен Български Глас) – мецосопранът Лиляна Нейчева, която днес щеше да навърши кръглите 75 години.
През 2015 г. на днешния ден аз й посветих голяма статия във връзка с кръглата й 70-годишнина, която се посрещна с голям интерес от читатели и любители на вокалното изкуство. Поради факта, че всяка година „моята аудитория“ нараства средно със 140-150 души, наново ще публикувам тази статия с малки допълнения. Както вече писах скоро, обръщам особено внимание на тия ЗБГ – нека тяхното дело се знае от днешните генерации любители на музиката. Именно затова наскоро отделих внимание за такива артисти като Павел Миров, Арман Токатян, Енрико ди Мазей, Никола Таджер и други, за които написах съответни статии.
Ето как започнах статията си за Лиляна Нейчева през 2015 година:
„Драги приятели на оперната музика, в първите дни на месец юли нямах календарни дати за кръгли годишнини на оперни дейци. Знаех, че на 5 юли една почти „забравена българска певица“ има рожден юбилей и започнах да събирам материали. Нека още в началото кажа името й – Лиляна Нейчева, родена през 1945 г. в Силистра, завършила Софийската музикална академия, още през 1969 г. получава ангажимент в Оперния театър в Лайпциг, четири години след това е привлечена като солистка в Баварската държавна опера в Мюнхен и оттам започва една шеметна кариера на първокласен мецосопран в роли като Клитемнестра („Електра“ от Рихард Щраус), Еболи, Азучена, Амнерис, Улрика и други в опери от Верди, в „Норма“ от Белини, в редица опери от Рихард Вагнер – Ортруд, Валтраут, Фрика, Кундри, Венус, Бренгене и редица други.“
Фактически днес ще пиша по-нататък онова, което следва от 2015 г., като в края ще добавя неща, които се случиха след като публикувах статията тук във ФБ. Така че продължавам, като променям само дати в смисъл, че написаното е с днешна дата:
За подробностите ще стане въпрос по-късно. Важно е, че Лиляна Нейчева е една от най-успелите български певици „зад граница“ в течение на десетилетия. Но както често става, бързо е забравена в родината си, след като гастролира главно в чужди страни, където всички оперни любители знаят, че е българка – само в родината си е почти непозната. Скоро писах за Арман Токатян, Енрико ди Мазей, Никола Таджер и Павел Миров, също изградили внушителна световна кариера е все пак останали непознати в родината си.
Спрях вече да се чудя на този „български феномен“. Дали е типичен само за оперните ни артисти или въобще за всички дейци на културата, които работят главно в чужбина, вече не се питам. Знам че има известни критерии, но все пак как да се съгласим с това, че една Лиляна Нейчева, която освен всичко се помина в началото на януари 2015 г. тук в Германия, където протече голяма част от вокалната й кариера не само като певица, но през последно време и като отличен вокален педагог, даже не беше удостоена с едно кратко съобщение в официалните български медии, като централната преса, радио и телевизия. Няма една дума за нея в Интернет, нито преди смъртта й, нито след това. Напразно търся тия дни, влизам в „Гугъл“ с нейните имена на български език – нищо ! Идват линкове с подобни имена, но не нейното. На латиница е друго, един след друг се редят линкове главно на немски език, също и на нидерландски, много от тях известявайки в последните месеци за смъртта й (бел.авт. Б.К.: Горните думи са написани през 2015 г., сега като пиша това през 2019 и 2020 години, наново проверявам в „Гугъл“ с името й на български език – същият резултат – нито дума. Как е възможно това – ужас за българската култура!).
Все пак има нещо ново: като погледнах през юли 2018 г. пък и сега през 2020 г. в списъка на линковете, които се появиха след влизането ми в Гугъл с нейното име, открих още в самото начало следния линк:
Versinaj: За певицата Лиляна Нейчева от Силистра…непознатата …
jordansilistra.blogspot.com/2017/07/blog-post_7.html
07.07.2017 – За певицата Лиляна Нейчева от Силистра…непознатата в България оперна прима. Назаем от ФсБ-профила на Boris Kontohow: В хода …
(край на цитата)
Стана ми веднага ясно: Г-н Йордан Георгиев от Силистра е прочел статията ми от 5 юли през 2017 г. за Лиляна Нейчева и на 7 юли е направил коментар в неговата блогова страница във ФБ, като е цитирал част от моята статия. След коментара му е написано и пълното му име, не само Йордан. Зарадвах се, значи все някой се е заинтересовал от написаното, като го е „взел на заем“ (както той пише), и то човек от Силистра – родният град на Лиляна Нейчева. В началото на неговия блог стои следното лого:
БЛОГ ЗА ВСЕКИ И ВСИЧКО. ПОЗИТИВНОСТ, ЕКСПЕДИТИВНОСТ, КОРЕКТНОСТ, ОБРАТНА ВРЪЗКА
(край на забележката ми от юли 2018 г.)
Сега проължавам със статията си от 2015 г.:
В някои от източниците на немски език се споменава, че Лиляна Нейчева е гостувала и в България. Значи, не е съвсем неизвестна там. А защо тогава няма една дума за нея? Нима не е имало някой любопитен журналист, който да я покани на разговор, за да разкаже за многогодишната си творческа кариера, за гастролите си в десетки държави и на толкова много сцени. Тя е участвала в грандиозни спектакли, например през 1982 г. в Държавната опера в Хамбург при продукцията на операта „Луиза Милер“ от Верди като партньорка на Пласидо Доминго, и с диригент легендарният Джузепе Синополи. През 1980 г. става член на ансамбъла на Оперния театър в Манхайм (на 50 км. от градчето, в което аз живея от 15 години тук в Германия) и играе заедно с другите си гастроли основните мецосопранови роли в десетки опери, поставени в този театър чак до 1994 г., когато постепенно се разделя с активната вокална дейност.
Но така е, няма заинтересовани журналисти, макар че често те правят интервюта с други гостуващи от чужбина артисти. Все пак мисля, че Българското Национално Радио е трябвало да я потърси, то е официален институт в България, който събира централно сведения за тези наши дейци, има Златен фонд за техни изпълнения и много други информации. Търсих специално в сайта на Радиото нещо за Лиляна Нейчева – не намерих. Дано аз съм пропуснал, имам ФБ-приятелки в Радиото, ще попитам след като публикувам статията в този вид, в който я подготвям. Дано уважаемите ми ФБ-приятелки Светлана Стоянова, Ирена Гъделева, Росица Кавалджиева и други не ми се сърдят за малко острата критика, но има моменти, когато не мога да мълча, такава ми е закваската. При това Лиляна Нейчева е високо в небесата, няма вече да ни чуе.
След всичко това, което обясних до сега, очевидно ще ползвам информации от източници на латиница, главно на немски език. В моя собствен архив имам съвсем малко данни за Лиляна Нейчева от времето, когато съм събирал сведения за български оперни артисти, имащи изяви на немскоезични сцени – Германия, Австрия, Швейцария. Но този архив е непълен и обхваща главно годините 1990-2000, после не съм следил редовно тия изяви в сп. „Opernwelt“ – основният източник за информация. На едно картонче за нея само съм отбелязъл: „В Театър Манхайм – сезон 1993/1994“. (Фактически тя е била там още от 1990 г.). И следните два цитата: „Вагнер – „Пръстенът на нибелунга“, Манхайм, 30 октомври 1992 г., „Opernwelt“, кн. 1/1993, стр. 48“. Вторият цитат: „Рихард Щраус – „Електра“, в ролята на Клитемнестра, Театър Висбаден, 6 октомври 1995 г., „Opernwelt“, кн. 11/1995, стр. 10“.
Тези ми пропуски не са фатални – в основния речник на Kutsch & Riemens – „евангелието“ на оперните певци, са дадени достатъчно сведения за Лиляна Нейчева, така че те са основния източник за нея. В редица линкове, с които се запознах тия дни, почти всичко е повторение на писаното там, но до 1997 г., тъй като имам изданието от въпросната година. Други нови неща, станали по-късно, ще допълня от други източници.
И така, цитирам от този речник:
Лиляна Нейчева (на латиница Liljana Nejceva – така най-често се цитира в източници на латиница) е родена на 5 юли 1945 г. в Силистра. Завършва Държавната музикална академия в София, като веднага след това дебютира в Оперния театър в Лайпциг в ролята на Кончаковна в „Княз Игор“ от Бородин. Да 1973 г. Нейчева остава в този оперен театър, след което приема ангажимент в Баварската държавна опера в Мюнхен, където играе от 1973 до 1978 г. От 1980 г. е член на ансамбъла на Оперния театър в Манхайм / Германия. Лиляна Нейчева гастролира на редица оперни сцени, като в Народната опера в София, във Виенската народна опера (Wiener Volksoper), в „Komische Oper Berlin“ и на редица други сцени. Върхови постижения в нейния оперен репертоар са роли като: Керубино в „Сватбата на Фигаро“ от Моцарт, Марина в „Борис Годунов“ от Мусоргски (1987 г. в Марсилия, Гент и Антверпен), Кончаковна в „Княз Игор“ от Бородин, Улрика в „Бал с маски“ и Прециозила в „Силата на съдбата“ от Верди, Фидалма в „Тайният брак“ от Чимароза, Лейди Памела във „Фра Дяволо“ от Дапиел Обер, Сузуки в „Мадам Бътерфлай“ от Пучини, Юдит в „Замъкът на Херцог Синята брада“ от Бела Барток (операта, в която през месец юни 2015 г. Веселина Кацарова игра на сцената на Оперния театър във Висбаден).
Но една от най-забележителните интерпретации на Лиляна Нейчева е в ролята на Азучена в „Трубадур“ от Верди, която тя играе с голям успех на редица сцени: Баварската държавна опера в Мюнхен, в „Opéra de Wallonie“ в Лиеж / Белгия (1988 г.) и на други сцени, където получава големи овации. В Оперния театър в Манхайм играе: Венус в „Танхойзер“ от Вагнер (1990), Ортруд в „Лоенгрин“ от Вагнер и Лаура в „Джоконда“ от Понкиели (1992). В Оперния театър във Висбаден през 1995 г. играе в ролята на Клитемнестра в „Електра“ от Рихард Щраус. Други нейни гастроли: в Марсилия, Бордо, Рим, Лозана, също и извън Европа – в Куба и в Япония.
Лиляна Нейчева изгражда и внушителна концертна кариера с международно участие и значение. Дискография преди всичко от „Балкантон“ (б.авт. Б.К.: понеже този речник е от 1997 г., не са включени и други фирми за записи. Аз ще дам по-късно допълнителни сведения за това).
Лиляна Нейчева е омъжена за оперния певец Михаил Миланов и често гастролира под името Лиляна Нейчева-Миланова (б.авт. Б.К.: тази информация сега не е достоверна, тъй като в по-нови източници се казва, че Михаил Миланов е оженен за друга оперна певица – Роза Гръчка-Миланова. Тук няма да се спирам на този въпрос, известно ми е, че бракът на Лиляна Нейчева с Миланов по-късно е бил разтрогнат. Тъй като за Михаил Миланов мисля да пиша статия – той през 2015 г. навършва 65 години – роден е през 1950 година, тогава ще пиша неща, които фактически се отнасят за него и биографията му. Бих добавил още, че по сведения от тези дни на негови приятели той не е роден през 1950 г., а по-рано, но за това ще пиша след малко).
(край на цитатите от Kutsch & Riemens)
През 2016 г., допълвайки тези бележки от 2015 г., прибавих в статията тогава следното: миналата година след като публикувах статията си за Лиляна Нейчева, ми написа писмо Любомир Дяковски, който е близък със семейството на Михаил Миланов. Той беше публикувал преди това на своята стена във Фейсбук една интересна снимка от посещение в Плевен на Михаил Миланов, с когото се познават от много години като оперни колеги. В това писмо Любо Дяковски внесе редица допълнения в тази насока и сега ще цитирам това негово писмо:
Любомир Дяковски на 4 юли 2015 г.:
| „Драги Борисе! Извинявай, че не ти отговорих веднага, но съм на концерти с тенорите и с моята съпруга Росица в Швейцария и едва днес по-спокойно видях пощата си. На тази снимка няма Лили! Те с Мишо са се разделили някъде около 1975-1976 година! На снимката до мен е Малина Павлова, която също след закриването на Плевенската опера пее в Германия! До нея е Роза, съпругата на Мишо, дългогодишна певица в Германия, до нея е моята съпруга – Росето (пианистка), Мишо и крайната в дясно – Мила Дюлгерова, след закриването на операта – преподавател в Консерваторията и сега – професор и декан на Вокалния факултет! Борисе, не е вярно, че Мишо е роден през 1950 година. Аз съм роден тогава … .Мишо е поне …1945 г. И мисля, че празнува 70-годишен юбилей. Но това ще проверя, като се върна, в архивите на филхармонията“. (край на писмото) Ето и моят отговор: „Любо, много ти благодаря. Знаех за това, че Лиляна и Михаил Миланов са разделени, но в големите немски речници (Kutsch & Riemens) като негова рожденна година е дадена 1950, макар и с питанка след това (изданието от 1993, стр. 735). Много те моля, вие сте приятели, а той заслужава за него да се напише статия (следил съм през 90-те години доста подробно кариерата му тук в Германия), така че може в телефонен разговор да го запиташ за датата на рождение, за да реша кога да пиша. Годината на рождение той може и да не дава, както желае. Ти знаеш, редица оперни артисти не обичат толкова подробности, но понеже пиша на календарен принцип, датата ми е важна. Утре ще пусна статията за Лиляна Нейчева, много е интересна. Предполагам, че и нея си познавал. Сърдечни поздрави на семейството . Видях вчера снимката на Люси и съпругата ти. Знам и за концертите на “тенорите” и ти желая здраве и много успех !!!“ (край на моето писмо) Трябва да ви кажа, че нещата останаха така – всеки от нас двамата продължи с ежедневните си ангажименти, Любомир не ми писа повече подробности и така не написах статия до сега за Михаил Миланов, а той заслужава. Днес си обещавам (пред вас моите читатели) да задвижа въпроса. Ще пиша на Любо да провери и дано успея до края на тази година да довърша заплануваната задача. Сега продължавам за Лиляна Нейчева. |
Както писах в началото, Лиляна Нейчева се помина през месец януари 2015 г. след тежко боледуване. Тук в Германия специализираните медии обърнаха внимание на този факт. Освен това, чрез приятел от Манхайм научих за тази скръбна вест още през януари. Лично аз не познавах Лиляна Нейчева, не съм бил на нейни изяви, макар че Манхайм не е далеч от град Дармщадт, където живях много години и знаех, че тя пее в Манхайм в годините от 1980 до 1994. Просто не съм пътувал за такава изява. Сега съжалявам, тя си отиде, но в Манхайм е много известна личност. Още сега ще цитирам цитат от официалната преса в града, която на 12 януари 2015 г. отбеляза този факт:
Nachruf: NTM-Opernsängerin Liliana Nejceva gestorben
Leidenschaft und Volumen waren ihre Markenzeichen
Von unserer Mitarbeiterin Waltraud Brunst
Wie erst jetzt bekanntwurde, starb die Opernsängerin Liliana Nejceva (Bild) bereits am vergangenen Mittwoch nach fast zweijährigem, tapferem Kampf gegen eine tödliche Krankheit in ihrer Wahlheimat Mannheim. Die Ereignisse am hiesigen Nationaltheater, ihrem Stammhaus von 1980 bis 1994, hat sie bis zuletzt mit großem Interesse begleitet.
Leidenschaftliche Adalgisa
Liliana Nejceva wurde am 5. Juli 1945 in Silistra/Bulgarien geboren. Sie studierte am Nationalkonservatorium in Sofia und trat 1969 ihr erstes Engagement am Opernhaus Leipzig an. 1973 folgte die junge Mezzosopranistin dem ehrenvollen Ruf an die Bayerische Staatsoper in München, wo sie bis 1978/79 bereits interessante Fachpartien sang. Als sie zur Spielzeit 1979/80 nach Mannheim wechselte, war ihre Antrittspartie originellerweise die Klytämnestra (“Elektra”) – eine Rolle also, mit der sonst betagte Kammersängerinnen ihre Laufbahn beenden. Aber natürlich hielt das Haus mit der damals legendären Repertoirevielfalt noch eine Fülle großartiger Rollen für einen dramatischen Mezzosopran bereit. Liliana Nejcevas großvolumiger, perfekt sitzender und höhensicherer Mezzo war prädestiniert für die großen Verdi-Partien wie Eboli, Azucena, Amneris, Ulrica und Preziosilla. Einer ihrer größten Erfolge war ihre leidenschaftliche Adalgisa (neben Monica Pick-Hieronimi in der Titelrolle) in Bellinis “Norma”. Und da in den 1980er Jahren Richard Wagners Musikdramen noch ziemlich komplett auf dem Mannheimer Spielplan standen, sang sie auch Ortrud, Waltraute, Fricka, Kundry, Venus und Brangäne. Nach Vertragsende blieb Liliana Nejceva der Quadratestadt treu, wo sie viele Freunde gefunden hatte. Sie gastierte weiter an großen deutschen Häusern und im europäischen Ausland, erteilte privaten Gesangsunterricht und war als Konzertsängerin gefragt. Viele Mannheimer Kollegen und Opernfreunde werden ihr ein ehrendes Andenken bewahren.
© Mannheimer Morgen, Montag, 12.01.2015
(превод): „В памет на починалата оперна певица от Манхаймския национален театър (NTM) Лиляна Нейчева“
Страст и обем на гласа бяха нейните забележителни черти
От нашата сътрудничка Валтрауд Брунст
Както сега стана известно, още в сряда през миналата седмица почина в града Манхайм, където тя живееше, оперната певица Лиляна Нейчева (на снимката) след почти двегодишна храбра борба с коварната болест. Тя следеше с голям интерес до самия край събитията в тукашния Национален театър, в ансамбъла на който принадлежеше от 1980 до 1994 година.
Пламенна Адалджиза
Лиляна Нейчева е родена на 5 юли 1945 г. в Силистра / България. Следва в Националната консерватория в София и през 1969 г. поема първия си ангажимент в Оперния театър в Лайпциг. През 1973 г. младата певица приема достойното предложение на Баварската държавна опера в Мюнхен, където до 1978/1979 г. пее в интересни оперни роли. Когато през сезона 1979/1980 тя се премества в Манхайм, нейната встъпителна роля е именно тази на Клитемнестра в операта „Електра“ – ролята, в която тя приключи вокалната си кариера. Но този оперен театър имаше редица драматични мецосопранови роли в легендарния си тогава репертоар, в които Лиляна Нейчева участва.
Нейният мецосопранов глас със сигурни височини, с особено голям диапазон и перфектно звучащ беше подходящ за големите роли в опери от Верди, като Еболи, Азучена, Амнерис, Улрика и Прециозила. Един от нейните най-големи успехи беше пламенната Адалджиза (заедно с Моника Пик-Хиероними в главната роля) в операта „Норма“ от Белини. И тъй като през 80-те години музикалните драми на Рихард Вагнер стояха твърде интензивно в плана на театъра в Манхайм, тя участва и в ролите на Ортруд, Валтраут, Фрика, Кундри, Венус и Брангене. След изтичане на договора й в Манхайм, Лиляна Нейчева остана вярна на „квадратния град“ (бел. авт. Б.К.: градът Манхайм е известен с това, че много от улиците му са разположени перпендикулярно една на друга, т.е, отделните жилищни участъци в определени райони образуват фигури, подобни на квадрати), където тя намери много приятели. Тя продължи да гостува на големи оперни сцени в Германия и извън нея, започна да се занимава с вокална педагогика и беше търсена като отлична концертна певица. Много колеги от Манхайм и оперни любители ще запазят светли спомени за нея.
© Mannheimer Morgen, понеделник, 12 януари 2015 г.
(край на превода)
Ето един чудесен пример как достойно и почтено се сбогуват официалните органи на един град с човек, заслужил за тяхната култура и изкуство, независимо от коя държава е. Кога това качество ще се възпита и в България? Пак повтарям, НИТО ЕДНА ДУМА В БЪЛГАРСКИ МЕДИИ, ВЪПРЕКИ ЧЕ ВЕЧЕ 6 МЕСЕЦА СА ИЗМИНАЛИ ОТ СМЪРТТА НА ЛИЛЯНА НЕЙЧЕВА ! (А сега през 2017 г. ще добавя: изминаха вече ДВЕ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА – нито дума за Лиляна Нейчева в българска медия!)
Но това не беше единственото съобщение. В редица линкове на немски език и сега могат да се прочетат подобни съобщения, заедно с данни за певческата й кариера. В един линк от месец юни 2015 г., който дава обща информация за починали артисти през годината 2015 до края на месеца, се споменава също и Лиляна Нейчева. Цитирам без превод, тъй като по-голямата част от съобщението е повторение на казано вече:
TODESFÄLLE – Stand JUNI 2015
Zusammenstellung der Liste: Walter Nowotny
Liliana NEJCEVA ist am 7.1.2015 in Mannheim verstorben
Geboren am 5. Juli 1945 in Silistra (Bulgarien); Ausbildung am Nationalkonservatorium von Sofia mit anschließendem Debüt am Opernhaus von Leipzig 1969 als Kontschakowna in »Fürst Igor« von Borodin. Dort blieb sie bis 1973 tätig und folgte dann einem Ruf an die Bayerische Staatsoper München, an der sie 1973-79 wirkte. 1978 sang sie bei der Operngesellschaft Forum in Enschede in Holland die Dorabella in »CosÍ fan tutte« und die Azucena im »Troubadour«. 1979-94 Mitglied des Nationaltheaters Mannheim (Antrittsrolle: Klytämnestra in »Elektra« von R. Strauss). Sie trat als Gast an der Nationaloper von Sofia, an der Wiener Volksoper (1974 als Carmen), an der Komischen Oper Berlin und an vielen anderen Theatern auf. Höhepunkte in ihrem Bühnenrepertoire waren u.a. der Cherubino in »Figaros Hochzeit«, die Marina im »Boris Godunow« (1987 Marseille, Gent und Antwerpen), die Ulrica im »Maskenball« von Verdi, die Preziosilla in »La forza del destino«, die Eboli in Verdis »Don Carlos«, die Amneris in »Aida«, die Adalgisa in Bellinis »Norma«, die Fidalma in Cimarosas »Il matrimonio segreto«, die Lady Pamela in »Fra Diavolo« von Auber, die Suzuki in »Madame Butterfly«, die Brangäne in »Tristan und Isolde«, die Fricka und die Waltraute im Nibelungenring, die Kundry im »Parsifal« und die Judith in »Herzog Blaubarts Burg« von Béla Bartók. Als eine ihrer größten Kreationen galt die Azucena, in der sie an der Staatsoper München, an der Opéra de Wallonie Lüttich (1988) und an anderen Bühnen Aufsehen erregte. In Mannheim sang sie 1990 die Venus im »Tannhäuser«, 1992 die Ortrud im »Lohengrin« und die Laura in »La Gioconda«, am Staatstheater Wiesbaden 1995 die Klytämnestra. Weitere Gastspiele führten die Sängerin an die Opernhäuser von Marseille und Bordeaux, an die Oper von Rom und nach Lausanne. Sie unternahm Tourneen in Kuba und Japan und kam auch im Konzertbereich zu einer Karriere von internationaler Bedeutung. Verheiratet mit dem Opernsänger Michail Milanov sie ist auch unter dem Namen Liliana Neytcheva-Milanova aufgetreten.
Schallplatten: Balkanton.
(край на цитата)
Новото тук е изявата на Лиляна Нейчева в ролята на Дорабела в „Така правят всички“ от Моцарт в Еншеде / Нидерландия. Останалото е повторение на данните от речника на Kutsch & Riemens, които вече цитирах по-горе.
Особено трогателно е съобщението в медиите, което се публикува от вокалното студио „ORFFEO“, в което Лиляна Нейчева е имала ученици. Ето краткия текст:
Wir trauern um Liliana Nejceva
„Die Opernsängerin Liliana Nejceva starb nach fast zweijährigem Kampf gegen eine tödliche Krankheit in Mannheim. Die Ereignisse am hiesigen Nationaltheater, ihrem Stammhaus von 1980 bis 1994, hat sie bis zuletzt mit großem Interesse begleitet. Im „orffeo“-Studio betreute Sie vor allem fortgeschrittene Schüller, war Coach für Berufssänger und agierte als gute Seele des Hauses“.
(превод): Оперната певица Лиляна Нейчева почина в Манхайм след почти двегодишна борба с коварната болест. Събитията в тукашния Национален театър – нейният оперен театър от 1980 до 1994 г., тя следеше съвсем доскоро с голям интерес. В студиото „orffeo“ тя придружаваше преди всичко напреднали ученици, беше педагог на професионални певци и ги ръководеше като „добра душа на дома“.
(край на цитата)
Какво представлява това студио „orffeo“ се вижда от справката, която давам без превод за обща информация:
„Das „orffeo“-studio besteht bereits seit 1990 und war zuerst als eine reine Gesangsschule konzipiert, – ein sozusagen praxisbezogenes Schulkonzept, welches den Schülern erlaubt, sich vor einem wohlwollenden Publikum auszuprobieren, zu präsentieren und somit Erfahrungen zu sammeln.
Bald stellte sich die Frage nach begleitenden Fächern (s.u.), sowie auch nach Instrumentalunterricht, und so vergrößerte sich das “orffeo” zu einer Musikschule mit breitem Unterrichtsangebot.
Die Zusammenarbeit mit zahlreichen professionellen Musikern legte nahe, innerhalb eines Spielplanes in Veranstaltungen Profis und interessierte Laien zusammenzuführen.
Das orffeo musiktheater wurde gegründet, in welchem in den letzten Jahren nicht nur Werke von Carl Orff, Darius Milhaud, Jacques Offenbach und W.A. Mozart szenisch verwirklicht wurden, sondern auch Tonfilmschlagerrevuen, Musicalshows und szenische Liederabende.
Wir erteilen Unterricht in den folgenden Fächern:
Stimmbildung / Gesangsunterricht / Vocalcoaching
Songwriting
Chor – und Ensembleunterricht
Korrepitition
Allgemeine Musiklehre (Rhythmik, Notenlehre usw.)
Sprechunterricht/Sprecherziehung: Schulung in Artikulation, Atemtechnik, Stimmklang sowie Sprechausdruck, Sprachgestaltung und Präsentation
Klavier – und Keyboard
(край на справката)
Както се вижда, една музикална школа, започнала в началото през 1990 г. само с вокално изкуство, после разширила обсега на дейност в редица други области.
Даже по случай 25 години от основаването на студиото четем в един линк:
Както се вижда, една музикална школа, започнала в началото през 1990 г. само с вокално изкуство, после разширила обсега на дейност в редица други области.
Даже по случай 25 години от основаването на студиото четем в един линк:
orffeo.de/25-jahre-orffeo/14-kat-start-aktuell.html
Der klassische Teil des Programms setzte sich fort mit Opernarien, gesungen von Boris Grappe sowie Schülern der Gesangsklassen von Liljana Nejceva, …
И тук става въпрос за Лиляна Нейчева и нейни ученици.
В Интернет има редица линкове към страници на артисти, които са учили при Лиляна Нейчева. Аз избрах само три, които ще цитирам без превод в оригинал на немски език:
„ (…) Nach dem Abitur erhielt die Sopranistin Sabine Vinke ihre Gesangsausbildung an der Hochschule für Musik in Karlsruhe bei Frau Prof. Maria Venuti und dem Institut für Musiktheater ebenfalls in Karlsruhe bei Frau Prof. Renate Ackermann. Im Rahmen dieses Studiums war sie an verschiedenen Projekten und Konzerten beteiligt. Aktive Teilnahme führte Frau Vinke in dieser Zeit in mehrere Meisterkurse von KS Hilde Zadek, Teresa Seidl und Verena Keller (Opernwerkstatt Schloß Laubach). Außerdem war sie zu dieser Zeit Mitglied des Extrachores am Nationaltheater Mannheim. Von 2001 bis 2004 arbeitete Frau Vinke mit der Mezzosopranistin LILJANA NEJCEVA und einigen Repetitoren und Dirigenten am Nationaltheater Mannheim. Aktuell studiert sie ihr Repertoire mit Stefano Gibellato in Venedig und Gary Kudo in Mannheim. Im Jahr 2002 war Sabine Vinke Stipendiatin der Richard-Wagner-Stipendienstiftung Bayreuth (…) “.
„ (…) Christof Wittmann: Jahrgang 1967, Beginn des Gesangsstudiums `92 bei Prof. Rudolf Piernay an der Musikhochschule Mannheim; dort auch als zweites Hauptfach Dirigieren. Aufbaustudium als Stipendiat des Deutschen Akademischen Austauschdienstes (DAAD) an der Guildhall School of Music and Drama, London, und daran anschließend Student im „Opera Course“ dortselbst. Unterricht ab 1999 bei Nicolai Gedda, ab 2008 Arbeit mit LILJANA NEJCEVA und Charles Reid. Spielzeiten 1997 – 2000 als lyrischer Tenor Ensemblemitglied der Städtischen Bühnen Freiburg; dort eingesetzt u.a. als Ernesto (Donizetti/Don Pasquale), „Don Ottavio“ (Mozart/Don Giovanni), „Fenton“ (Verdi/Falstaff), „Chevalier“ (Poulenc/Dialogues des Carmelites). 2001 – 2004 Ensemblemitglied des Bremer Theaters, dort besetzt u.a. als Tamino (Zauberflöte), Ferrando (Così fan tutte) und Conte Almaviva (Barbier). 2005 – 2010 fest im Ensemble des Nationaltheaters Mannheim, hier Pedrillo, Pepe (Pagliacci), Catone (Catone in Utica – Piccini), Dorvil (Scala Di Seta/Rossini), aber auch Tamino, Ferrrando, Don Ottavio (…) “.
„ (…) Astrid von Feder stammt aus Warnemünde und studierte an den Musikhochschulen in Weimar und Hamburg sowie privat bei Hanna Schwarz und LILJANA NEJCEVA. Neben erfolgreicher Tätigkeit im Konzertbereich in Hamburg und Lübeck wurde sie im Jahr 1997 an das „Schleswig-Holsteinische Landestheater“ verpflichtet. Dort sang sie unter anderem die 2. Dame in der „Zauberflöte“, die Nancy in Brittens „Albert Herring“, die Maddalena in „Rigoletto“, die Frau Reich in den „Lustigen Weibern von Windsor“, die Dorabella in „Così fan tutte“ und den Hänsel in „Hänsel und Gretel“. Gastspiele führten Sie u. a. als „Carmen“ ans Staatstheater Braunschweig und als „Öffentliche Meinung“ in „Orpheus in der Unterwelt“ an das Nationaltheater Mannheim. Weiterhin liegen oratorische Partien vieler Stilepochen im Repertoire der Mezzo-Sopranistin (…) “.
(край на цитатите)
………………………….
При по-задълбочено разглеждане на вокалната кариера на Лиляна Нейчева се забелязва, че особено в годините на ангажимента й в Манхайм тя е имала възможност да участва и на други оперни сцени, за което стана въпрос. Но договора й там й позволява да играе и при особено интересни и важни спектакли в големи театри и извън Германия. Също и да участва в концерти с интересни програми, заедно с прочути колеги като солисти. Ето такъв пример:
ALTE OPER FRANKFURT
Chorkonzert
Sonntag 17. November 1985
19:00, Großer Saal
Cäcilien-Verein Frankfurt Staatsphilharmonie Rheinland-Pfalz, Edith Wiens – Sopran, LILJANA NEJCEVA – Alt, Alexandru Ionita –Tenor, Kurt Rydl – Baß, Enoch zu Guttenberg – Dirigent
Anton Bruckner Motette Locus iste
Messe Nr.2 e-Moll
Te
Deum
(край на програмата)
Курт Ридл е един от най-известните баси през тази епоха. Дали знаете, диригентът Енох цу Гутенберг е бащата на бившия министър на отбраната (2009-2011) на Германия – Карл-Теодор цу Гутенберг (от първия му брак), който трябваше да се откаже от този пост поради една афера с докторската му дисертация. Бащата Енох цу Гутенберг (роден през 1946 г.) е виден немски диригент, чията втора съпруга е ЛЮБКА БИАДЖОНИ, която няколко години беше диригент в Софийската държавна филхармония. Повече подробности за двамата могат да се прочетат в Уикипедия-страниците на двамата.
Ето друг интересен пример за Лиляна Нейчева, който ме впечатли:
През октомври 1987 г. Нейчева е поканена за 5 спектакъла на „Борис Годунов“ във Франция, по всяка вероятност в Марсилия. Сигурно тази продукция на Парижката опера е била показана там, но не съм сигурен. Виждам само едно международно участие на солисти, като освен Нейчева има и друг българин – моят добър приятел Михаил Светлев, който в тия години тържествуваше по редица европейски и американски сцени. А знаменитият белгийски бас-баритон Жозе ван Дам сигурно е играл в главната роля (няма сведение за отделните роли). Ето подробности:
BORIS GODOUNOV
MODESTE MOUSSORGSKY
Version de RIMSKY KORSAKOV
5 Représentations : 16 – 18 – 20 – 22 – 25 octobre 1987
Production de l’Opéra de Paris
Direction musicale : JANOS FURST
Mise en scène et Décors :
PETRIKA IONESCO
Costumes : FLORICA MALUREANU
DISTRIBUTION
JOSÉ VAN DAM
MIHAËL SVETLEV
GÉRARD FRIEDMANN
MANFRED
SCHENK
CHRISTINE CADOL
DANYELLE CHLOSTAWA
LILIANA
NEJCEVA
RITA GORR
RENÉ FRANC
JOSETTE
JAQUES
GÉRARD SERKOYAN
etc…
Participation de l’Association des Artistes Lyriques Professionnels des Chœurs de Paris et de la Chorale Vincent d’Indy
Orchestre et Chœurs de l’Opéra de Marseille
(край на цитата)
Като писах през 2015 г. горния цитат в ръкописа си, ми хрумна да попитам лично Михаил Светлев за някои подробности по тези спектакли от октомври 1987 г. При подобни случаи съм постъпвал точно така и той винаги е бил акуратен и ми е отговарял бързо, стига да е в жилището си в Германия. Така постъпих и в този случай – написах му чрез Фейсбук моето желание за известни пояснения и още след обед получих следния отговор:
„Боре, до четвъртък съм в Германия. Жалко, не можах да намеря програмата със снимки, но ти изпращам нещо от афиша. За Лиляна мога да кажа само хубави неща. Срещали сме се и по други сцени в Германия. Пеехме и играехме образите си с удоволствие. Сериозна певица. Имам някъде и записи от продукцията на „Борис Годунов“. По парижки манталитет, режисьорът беше направил “полската” сцена да се играе в баня с голям брой голи момичета – миманс. Можеш да си представиш какво “пеене” падаше. Тази продукция имаше голям успех, а пък костюмите бяха истинско богатство. Изпращам ти и една моя снимка, на която не се харесвам, но заради костюма си заслужава да я видиш и да имаш малка представа. До скоро.“
(край на писмото от Михаил Светлев)
Друга особено важна изява на Лиляна Нейчева е участието й през 1982 г. в продукцията на операта „Луиза Милер“ от Верди в Държавната опера в Хамбург, където Пласидо Доминго играе в ролята на Родолфо, а Луиза е румънската певица Еугения Молдовеану (родена през 1944 г.). Нейчева пее в ролята на Федерика. Дирижира италианският диригент и композитор Джузепе Синополи.
Ето извадка от източник на италиански език:
Verdi – Amburgo Staatsoper 03/01/1982
LUISA MILLER
Luisa Eugenia Moldoveanu
Rodolfo Placido Domingo
Miller Vicente Sardinero
Conte di Walter Gwynne Howell
Wurm Richard Curtin
Laura Marianne Hirsti
Contadino Burkhard Schnoke
Federica LILJANA NEJCEVA
Live
Dir. GIUSEPPE SINOPOLI
Orchestra: Philharmonisches Staatsorchester Hamburg
(край на цитата)
Искам на това място да кажа няколко думи за певицата Еугения Молдовеану, която изгради през тези години внушителна световна кариера. За да бъда конкретен, прилагам цитат от нейната страница на румънски език в Уикипедия (лесно се разбира текста):
„Printre scenele pe care a cântat se numără Metropolitan Opera din New York, Scala din Milano, Opera din Hamburg, Covent Garden din Londra, Arenele din Verona, Teatro Colon din Buenos Aires, Opera de Stat din Viena; alături de artiști precum Placido Domingo, Jose Carreras, Carlo Bergonzi, Alfredo Kraus, Renato Bruson, Giuseppe Taddei, Ruggiero Raimondi, Katia Ricciarelli, Nicolai Ghiaurov, sub baghetele unor dirijori ca Riccardo Muti, Claudio Abbado, Giusepe Patane, George Pretre sau Wolfgang Savallish. În repertoriul ei s-au regăsit titluri de operă ca: Don Giovanni, Idomeneo, Flautul fermecat, Nunta lui Figaro, Traviata, Luiza Miller, Simon Boccanegra, Ernani, Otello, Boema, Madama Butterfly, Turandot, Gianni Schicchi, Manon Lescaut, Freischutz, Carmen, Manon, Năpasta, Oedip; iar din repertoriul vocal-simfonic: Simfonia a IX de Beethoven, Recviemul de Verdi, Brahms, Mozart, “Stabat Mater” de Dvorak, “Missa Solemnis” de Beethoven”.
(край на цитата)
Действително тази певица е пяла с най-известни колеги и диригенти на епохата. Даже и Николай Гяуров е бил неин партньор. На по-любопитните ще кажа, че Еугения Молдовеану сравнително рано преустановява с вокалната си дейност – едва на 49 години, после се отдава на педагогическа и административна дейност в Румъния. Преподава в Музикалната академия в Букурещ, през годините 1968-1990 е на важна длъжност в Министерство на културата, през 1993-1995 г. е директор на Държавната опера в Букурещ.
Лиляна Нейчева за разлика от Молдовеану продължава дълги години както вокална, така и педагогическа дейност и често в чуждата преса се четат хубави отзиви за нея по различни поводи. Редица линкове доказват това. Аз ще цитирам два такива на нидерландски език (без превод):
Stilte (voor de storm?)
15 april 2014
tags: Amedeo Zambon, Emil Gherman, France Springuel, Guillaume Maijeur, Jacqueline van Quaille, José Van Dam, Laurette Muylaert, LILJANA NEJCEVA, Maddalena Cononovici, malcolm king, Marcel Vanaud, Michael Davidson, niall murray, Patrick Dewael, Rafael D’Haene, Silveer van den Broeck, Stuart Burrows, sylvain cambreling
Het operaseizoen 1987-88 in Gent is
begonnen met… vijf minuten stilte. In de toespraak van Laurette
Muylaert namens het gemeenschappelijk vakbondsfront, die daaraan én
aan wat een feestelijk openingsconcert had moeten worden voorafging,
werd gesteld dat deze stilte « slechts een verwitting » was. Het
werd dus niet met zoveel woorden gezegd, maar harde acties hangen in
de lucht, dat is duidelijk……
…… Dit verlangen was
duidelijk bij iedereen waar te nemen, zowel bij de toeschouwers (in
Antwerpen was de zaal zo goed als uitverkocht en in Gent volgde een
staande ovatie!) als bij de vertolkers. Silveer van den Broeck
zweepte tweemaal het koor en orkest op tot het uiterst haalbare. Zo’n
vaart hebben wij hem nog nooit weten nemen: het resultaat was bij «
Il Trovatore » een zeer theatrale en kernachtige opvoering waar ook
de vier solisten Jacqueline van Quaille, Niall Murray, Amedeo Zambon
en LILJANA NEJCEVA niet voor elkaar onder deden, terwijl in « La
Forza del Destino » Maddalena Cononovici, Emil Gherman en Michael
Davidson tot groot jolijt van het Gentse publiek zich tot bel canto
beperkten.
Jo Dua en An Roos gebruikten een decor dat wij al in
een andere opera tegenkwamen en bleken zich ook weinig bekommerd te
hebben met personenregie. Voor ons kon dit er nu door omdat er met
brio gezongen en gemusiceerd werd. En daarbij… zijn de stereotiepe
houdingen van voor honderd jaar niet dichter bij Verdi dan de
zandbanken en de koorddansers van de Munt ? Zeker als men er rekening
mee houdt dat de O.V.V. dit seizoen op een wel heel slappe koord moet
dansen…..
(край на цитата)
И вторият цитат:
„ (…)
Zondag 18 maart 2012 treden Saskia Bouma, alt/mezzo en Klaas Hoek,
orgel/harmonium op in de Rotondekerk te Terband. Op het programma
staan: Kindertotenlieder van Gustav Mahler en werken van Brahms en
Reger.
De in Duitsland wonende Friese alt/mezzo Saskia Bouma
studeerde aan het Koninklijk Conservatorium te Den Haag en vervolgde
daarna haar studie bij Ronald Klékamp. Ze volgde masterclasses bij
Diane Forlano, Barbara Pearson (Eng.), Hanno Blaschke (Dld.) en
Isabel Aragón (Sp.). Momenteel wordt ze gecoacht door LILJANA
NEJCEVA. Ze was verbonden aan kamerkoren zoals de Nederlandse
Bachvereniging o.l.v. Jos van Veldhoven, Cappella Amsterdam o.l.v.
Daniël Reuss, het Gewandhauskammerchor te Leipzig o.l.v. Morten
Schuldt-Jensen en de Rheinische Kantorei, o.l.v. Hermann Max. Ze
werkte samen met vele dirigenten, waaronder Philippe Herreweghe,
Ricardo Chailly, Frans Brüggen, Paul McCreesh, Sigiswald Kuijken,
Gustav Leonhard, Ton Koopman, Christian Zacharias, Herbert Blomstedt
en René Jacobs en met orkesten als het Concertgebouworkest, het
Orkest van de 18e eeuw en het Gewandhausorchester. Als soliste was ze
verbonden aan het operagezelschap “Kontraveneus” te
Barcelona en zong oratoria in Tsjechslowakije, Frankrijk, Spanje,
Duitsland en Nederland. In Quatar creëerde ze de rol van “Mother
Setera” in de opera “Ibn Sina” van Michel Borstlap.
Naast genoemde activiteiten zingt ze regelmatig liedrecitals.
Klaas Hoek is werkzaam als musicus, organist en
harmoniumspeler. Naast solo optredens vormt hij een vast duo met
stemkunstenares Greetje Bijma en treedt hij op met diverse ensembles.
Enkele bijzondere optredens in de afgelopen jaren zijn: Fries
Festival 2008 met de kompositie “Leginde fan it Ljocht” ,
Holland Festival 2009 (uitvoering Gmeeoorh op orgel van Jannis
Xenakis), Festival Musica Sacra 2010 te Maastricht (muziek van J.S.
Bach op harmonium), Esseb Philharmonie oktober 2010: HD van Dieter
Schnebel voor harmonium, trompet en 9 Harley Davidsons, Festival
Utopie Jetzt te Mülheim oktober 2010: Orbits voor 80 trombones en
harmonium van Henry Brant. Naast zijn werkzaamheden als uitvoerend
musicus is hij bezig met promotieonderzoek over een speciaal type
harmonium.
Powered by uitburo.nl
(край на цитата)
В хода на моите занимания с биографиите на оперни артисти често попадам в Интернет и други портали на обяви за продажба на архивни снимки, програми за дадени спектакли и други, които често се търсят по целия свят от заинтересовани лица. Така както някои хора колекционират например пощенски марки, монети и пр., така някои меломани събират обекти от дадена област на изкуството, в случая от света на операта. Още през 2014 г. например бях попаднал на снимка на артиста Петър Райчев с автограф, попаднала в някакъв архивар в чужбина, който я продаваше на електронен търг. Тези дни имах нещо подобно с една програма за концерт на певеца Енрико ди Мазей в Марсилия, която също се продаваше на търг, даже бях направил копие в съответната статия. Днес имам същото с една програма от 1976 г. за операта „Риголето“ в Баварската държавна опера в Мюнхен, където е участвала и певицата Лиляна Нейчева. Ето информация:
Bayerische Staatsoper, Staatsintendant August Everding
Programmheft „Rigoletto“.
Oper von Giuseppe Verdi, Libretto F. M.
Piave. Premiere 31. Oktober 1976
J. Gotteswinter, München,
1976
Original Heft, nicht paginiert, einige Abbildungen,
beiliegende Besetzungsliste vom 27.6.1978. Zustand: gut, leichte
Gebrauchsspuren.
Musik von Giuseppe Verdi. Musikalische
Leitung: Miguel Gomez Martinez. Inszenierung: Roman Polanski.
Mitwirkende: Peter Dvorsky, Benito di Bella, Britt-Marie Aruhn, Karl
Christian Kohn, LILJANA NEJCEVA, Gudrun Wewezow, Kalr Helm, Heinz
Imdahl, Norbert Orth, Kieth Engen, Gertrud Freedmann, Hermann Sapell,
Evi List
[SW: Programmheft, Programmhefte, Theater, Oper,
Bühne]
EUR
9,90
inkl. MwSt. zzgl. Versand: EUR 3,00
(край на цитата)
Както виждаме – програма, която се продава за близо 10 евро. Но вижте кой е бил режисьор на продукцията – прочутият филмов режисьор Роман Полански. Не бях чувал до сега, че и в областта на оперното изкуство този знаменит майстор също е имал определени постижения. А между партньорите на Нейчева през тези първи нейни години в Мюнхен (постъпила е там през 1973 г.) е бил знаменитият словашки тенор Петер Дворски (роден през 1951 г.). След като Дворски спечели първа награда на конкурса „Чайковски“ в Москва през 1974 г., международната му кариера се разви стремително. Но вижте каква признателност – от 2006 г. Петер Дворски е директор на Оперния театър в град Кошице – вторият по големина град в Словакия след Братислава. Така трябва да бъде и в България – заслужили оперни артисти после да бъдат на такива ръководни постове. В тези години Баварската опера в Мюнхен беше на върха си с такъв интендант като Аугуст Евердинг.
Тъй като аз лично обичам определен брой филми на Роман Полански (например знаменитият филм „Пианистът“ с Ейдриън Броуди), заинтересувах се за оперната практика на Полански. Оказа се, че той до сега е режисирал само две опери – „Риголето“ в Мюнхен през 1976 г. и малко преди това – операта „Лулу“ от Албан Берг в Сполето / Италия. Интересно е, че като се има предвид майсторството му като филмов режисьор на „филми на ужаса“ по това време като серията „Дракула“, някои лица в Мюнхен са очаквали през 1976 г. Полански да направи нещо подобно и при „Риголето“. Като се помисли особено за финала на операта с грешката по убийството на Джилда, което може да доведе до различни сценични увлечения от страна на такъв режисьор. Истината обаче е съвсем друга – тогава още не беше започнала ерата на „съвсем модерните режисьори“ с ексцентрични виждания и други приумици. Ето откъс от пресата във връзка с „Риголето“:
„ (…) Die Münchner Boulevard-Zeitungen hatten sich gegenseitig in ihrer Erwartungs-Euphorie hochgeschaukelt; die „Abendzeitung“ druckte eine Woche lang einen Countdown, um am Sonnabend schließlich über eine halbe Seite mitzuteilen: „Am Sonntag kommt der Hexen-Meister. Der kam in der Tat, doch sowohl die Hexen als auch die Hexerei ließ er zu Haus: Roman Polanski, mit Oscars und anderen Insignien dekorierter Experte aus dem Thriller-, Blutsauger- und Horror-Bereich des jungen Films, hat, als er jetzt in München (nach einer „Lulu“ in Spoleto) zum zweitenmal in einer Oper Regie führte, weder gepsycht noch geschockt, sondern eine richtig gute Stadttheater-Inszenierung mit vielen guten Einfällen und einer Menge Unarten abgeliefert. Auch der frenetische Jubel der Fans am Ende der „Rigoletto“-Premiere im Münchner Nationaltheater kann aus dem im Grunde unsensationellen Ergebnis des beinahe sensationellen Ereignisses nicht mehr herausholen (…) “.
(Превод): „Мюнхенските булевардни вестници се заблудиха във взаимната си еуфория на очакване. Вечерният вестник „Abendzeitung“ (б.авт. Б.К.: водещият такъв по това време) цяла седмица печаташе непрекъснато един „Countdown“, докато най-сетне в събота вечер публикува на половин страница следното: „В неделя идва Майсторът на магията. В същност той вече дойде, но остави в къщи както магьосничките, така и магьосничеството. Роман Полански, награден с Оскари и други отличия като експерт в областта на трилерите, смученето на кръв и ужасите в този млад филмов жанр, режисира за втори път сега в Мюнхен опера (първият път операта „Лулу“ в Сполето). Той обаче нито шокира, нито провокира психиката на зрителите, а поднесе една истински хубава инсценировка, подходяща за „градски театър“, с много добри идеи и известно количество недостатъци. Даже френетичното ликуване на феновете в края на премиерата на „Риголето“ в Мюнхенския Национален театър не можа да предизвика един сензационен финал на иначе в основи без никаква сензация резултат (…) “.
(край на цитата)
Аз си направих моя извод: когато един режисьор гледа сериозно на работата си, не е необходимо да се правят сензации, когато той преди това в друга област е постигнал върхове. Именно сериозността на даден артист се вижда от почерка му, който трябва да е различен при различни области на дейност. Така е било и с Роман Полански. Поне Лиляна Нейчева е могла да се радва на неговата работа на сцената. Сигурно тя е играла в хубавата роля на Мадалена.
В края на тази статия остава още да отбележа, че Лиляна Нейчева е оставила внушителна дискография. В портали като YouTube могат да се слушат десетки нейни изпълнения, в някои електронни магазини се продават музикални носители с нейни изпълнения. Има линкове, които водят до тази информация, тук повече няма да се спирам на този въпрос.
Нека днес на 5 юли 2015 г. си спомним за рождения ден на незабравимата певица и музикален педагог Лиляна Нейчева, която щеше да навърши 70 години.
Мир на праха й !
(край на статията от 2015 г. с малки изменения и допълнения, специално това на г-н Йордан Георгиев от Силистра, за което стана въпрос по-горе).
Какво ново добавих на 5 юли 2016 година? Един много важен факт: още на същия 5 юли 2015 г. получих чрез Фейсбук писмо от моята приятелка – оперната певица Стефка Евстатиева, която живее в САЩ. Ето какво ми написа тя:
From: Facebook
Sent: Sunday, July 05, 2015 5:47 PM
To: Boris Kontohow
Subject: Stefka Evstatieva hat deinen Beitrag kommentiert.
„Боре, Лили беше от моята генерация. Тя, после Елена Русинова-Вульпе и аз бяхме първи една след друга оперни певици от Силистра. И трите учихме при г-жа Веселина Зафирова. В Консерваторията Лили учи с г-жа Сили Бръчкова, където учеше и Михаил Миланов. После се ожениха и веднага заминаха за Лайпциг. Тя мисля, че никога не пя в БГ и затова почти не я познаваха. Бяха много близки с Ана Томова-Синтов и това беше един много важен период в живота им.
После се разведоха и по-късно Лили се омъжи за един драматург ли беше, не помня, а и името му беше нещо като Милбрах, Милбрад??? Имат дъщеря, която пее и прави хубава кариера в Германия, като поп певица. Не се разведе с мъжа си, но не живееха заедно от много години. Тя сама отгледа и възпита дъщеря си. Лили беше ми казала, че е твърде независима личност, за да живее с друг. Имаше дом и на Канарските острови, където прекарваше голяма част от времето си. Само веднаж пяхме заедно и това беше в началото на моята международна кариера през 1979 година в Холандия, „Трубадур“. Там имахме много време заедно от декември до април десетина спектакла и се сприятелихме по-вече. Тя идва и в Ню Йорк в Метрополитен за Кундри. А Мишо Миланов, както ти сподели се ожени и то много щастливо за Роза Гръчка, сопран от Благоевград. Рози беше също ученичка на Сили Бръчкова. С нея живяхме заедно няколко години в общежитието на 5-ти километър, когато учехме в Консерваторията. Ожениха се в Плевен, когато Мишо се върна за няколко години в БГ и бяха колеги. Веднъж бях поканена да пея в „Бохеми“, та тримата бяхме заедно на сцената. Тя Мюзета, той Колин и аз Мими. После се ожениха и заминаха за Германия. С тях сме до ден днешен много близки и във връзка и са ми идвали тук в Щатите на гости. Мишо още пее, въпреки, че е пенсиониран, много успешен вокален педагог е и когато имат случай, продължават да пеят. Лятото редовно прекарват в БГ и сега са вече там.“
(край на писмото на Стефка Евстатиева)
Колко се зарадвах на това писмо и веднага благодарих на Стефчето – тя е винаги така акуратна и винаги ми е откликвала за неща, които знае добре или лично е преживяла с личност, за която пиша в дадена моя статия. Колко пъти вече установявам, че този медиум „Фейсбук“ е нещо отлично и особено полезен, когато се ползва за сериозни информационни цели. Вече петгодишната ми работа с моите „оперни истории“ окончателно ме убедиха в правотата на това твърдение.
От юли 2016 измина една цяла година, без да науча нещо ново за Лиляна Нейчева. Едва късно през 2017 г. случайно научих нещо, което заслужава внимание: на 22 май 2017 г. в един вестник от Манхайм – „Mannheimer Morgen“ е била публикувана статия във връзка със 102-годишнината на един гражданин на Манхайм с презиме Moll, в семейството на когото е отраснала и възпитана дъщерята на Лиляна Нейчева. Защо е станало така – не мога да отговоря, тъй като статията не може да се прочете напълно в Интернет – има срок за изчакване или е необходимо абониране. Както вече стана въпрос в статията, Лиляна Нейчева е била съпруга на Михаил Миланов и след като са се разделили, сигурно детето (нарича се Тамара) е трябвало да се отдели от родителите поради голямата им вокална кариера (така си мисля аз). Ще дам адрес към линка, но едва ли нещо повече може да се научи в момента. Ето адреса на линка:
“Ich habe im Leben viel Glück gehabt” – Mannheimer Morgen …
https://www.morgenweb.de/mannheimer-morgen_artikel,-mannheim-ich-habe-im-leb…
22.05.2017 – Außerdem zogen die Molls Tamara, die Tochter von Opernsängerin Liliana Nejceva groß. Noch heute hat Moll ein gutes Verhältnis zu ihr.
Превод: „Аз имах голямо щастие през живота си“ (това са думи на 102-годишния Moll).
22.05.2017 – Освен това фамилия Мол отглежда Тамара – дъщерята на оперната певица Лиляна Нейчева. Чак до днес Мол има добра връзка с нея.
(край на превода)
А сега остава днес на 5 юли 2020 г. да си спомним отново за милата Лиляна Нейчева, която е направила толкова много за българското вокално изкуство, но уви, в родината си е почти непозната. Нека отговорните за това лица си помислят – няма и един некролог за нея в официалните медии пет години и половина след кончината й, нито едно малко предаване в Българското национално радио или телевизия. Срам и позор! При това се знае, че тя има дъщеря Тамара, която сигурно живее тук в Германия, може би в Манхайм.
Музикални журналисти от България, имате толкова много теми за работа! Да оставим настрана и факта, че за баща й (предполагам че е той!) – големият бас Михаил Миланов също не се пише кой знае какво, а неговата оперна кариера също е огромна! Но нека накрая добавя, че аз вече написах статия за него във връзка с рождения му ден. Това стана на 2 декември 2017 г., когато Михаил Миланов навърши 74 години и статията се посрещна много добре!
…………….