Nello Santi

Италианският диригент Нело Санти се помина

IN MEMORIAM

Драги приятели на оперната музика, късно след обед мой приятел ми съобщи, че днес на 6 февруари 2020 г. в Цюрих се е поминал на 88-годишна възраст знаменитият италиански оперен диригент Нелло Санти (Nello Santi) – едно име от света на оперната и симфонична музика, което буди възторг между тия, които го познават или са били на негови изяви като диригент.

Искам още тази вечер да съобщя в моя профил за тази печална новина. Няма да пиша много – ония, които се интересуват от повече детайли, могат да ги намерят в различни източници в Интернет: Уикипедия-страници за него на основните езици – английски, немски, френски, италиански, испански и на още поне 5-6 други. Данни за неговата биография и творечески път, дискография и редица други детайли има извънредно много. В крайна сметка Нелло Санти дирижира по целия свят повече от 60 години, при което той е известен с особено силната си „фотографска“ памет – при почти всички негови оперни изяви той дирижира по памет – без партитура пред себе си. Освен това пословична е неговата плодовита дейност – последното му дирижиране е през 2019 г. в Цюрих – операта „Лучия ди Ламермур“ от Доницети. Оперният театър в Цюрих винаги е бил особено важен притегателен център в многогодишната му дейност.

Понеже пиша за неговата плодовита дейност, само ще отбележа, че на сцената на МЕТ в Ню Йорк или при нейни гостувания на други сцени Нелло Санти има точно 401 изяви като диригент. Давам малка справка за началото и крайните му изяви там в периода от 1962 до 2000 година:

[Met Performance] CID:189960
New production
Un Ballo in Maschera {75}
Metropolitan Opera House; 01/25/1962
Debuts: Judith Chazin, Nello Santi, Ita Maximowna
Review
[Met Performance] CID:190010
Un Ballo in Maschera {76}
Metropolitan Opera House; 01/30/1962
[Met Performance] CID:190100
Un Ballo in Maschera {77}
Metropolitan Opera House; 02/8/1962
[Met Performance] CID:190140
Un Ballo in Maschera {78}
Metropolitan Opera House; 02/12/1962
[Met Performance] CID:190400
Un Ballo in Maschera {80}
Metropolitan Opera House; 03/7/1962
Debut: Patricia Heyes
[Met Performance] CID:190520 Opera News
Un Ballo in Maschera {81}
Metropolitan Opera House; 03/17/1962
Broadcast
[Met Performance] CID:192030
Aida {670}
Metropolitan Opera House; 10/17/1962
Debut: Rita Gorr

(…)

[Met Performance] CID:332696
Rigoletto {749}
New York, Bronx, Pelham Bay Park; 06/16/2000
[Met Performance] CID:332705
Rigoletto {750}
New York, Brooklyn, Marine Park; 06/21/2000
[Met Performance] CID:332711
Rigoletto {751}
Pennsauken, New Jersey, Cooper River Park; 06/24/2000
[Met Performance] CID:332717
Rigoletto {752}
Montclair, New Jersey, Brookdale Park; 06/28/2000
[Met Performance] CID:332723
Rigoletto {753}
Stanhope, New Jersey, Waterloo Village; 7/1/2000

(край на цитата)

Както писах в началото, няма да давам подробности от биографията и дейността на Нелло Санти, но ето няколко основни информации:

Нелло Санти (Nello Santi) е роден на 22 септември 1931 г. в Адриа / регион Вѐнето (на италиански: Véneto) – административен регион в Североизточна Италия. Той е един от 20-те региона в Италия. Населението му е около 4,8 милиона души, а неговата столица е Венеция. Венето днес е един от най-богатите и индустриализирани региони в Италия.

Нелло Санти се помина на 6 февруари 2020 г. в Цюрих.

След приключване на средното си образование Нелло Санти учи в „Liceo musicale“ в Падуа композиция при Бруно Колтро (Bruno Coltro) и вокално изкуство. Дебютира като диригент през 1951 г. в Падуа в Оперния театър на името на Верди в неговата опера „Риголето“. В годините от 1958 до 1969 е музикален директор на Оперния театър в Цюрих, с който театър остава свързан до края на живота си.

Както писах в началото, Нелло Санти притежава „фотографска“ памет, помни не само музиката, но и текстовете на всяка опера, която дирижира, поради което почти винаги дирижира без партитура.

Ето някои основни моменти от многогодишната дейност на Нелло Санти:

През 1960 г. в Залцбург той дирижира заедно с Виенските филхармоници операта „Дон Карлос“ от Верди с участие на Борис Христов в ролята на Филип Втори. Следват изяви в Ковънт Гардън в Лондон като диригент на „Травиата“ от Верди с участие на Джоан Съдърланд.

Важна е неговата дейност на сцената на Виенската държавна опера с участие на такива солисти като Гундула Яновиц, Валтер Бери, Франко Корели, Леони Рюзанек и много други. За да бъда конкретен, цитирам списък на всички негови изяви във Виена (дебют през 1960 г. в „Аида“ от Верди):

Suchergebnis Wiener Staatsoper

Vorstellungen mit Nello Santi

Aida

Dirigent | 8 Vorstellungen | 13.03.1960–25.06.1964

Andrea Chénier

Dirigent | 12 Vorstellungen | 18.05.1962–05.02.1982

Carmen

Dirigent | 1 Vorstellung | 24.03.1960

Cavalleria rusticana

Dirigent | 8 Vorstellungen | 17.03.1960–29.05.1964

Don Carlo (Ital.)

Dirigent | 4 Vorstellungen | 11.12.1960–03.10.1978

Il trovatore

Dirigent | 1 Vorstellung | 05.10.1969

La Bohème (Puccini)

Dirigent | 10 Vorstellungen | 07.04.1960–03.10.1982

La forza del destino

Dirigent | 6 Vorstellungen | 10.03.1961–17.09.1964

La traviata

Dirigent | 3 Vorstellungen | 01.05.1960–06.09.1982

Lucia di Lammermoor

Dirigent | 4 Vorstellungen | 16.09.1982–02.10.1982

Madama Butterfly

Dirigent | 7 Vorstellungen | 10.10.1961–15.09.1964

Otello

Dirigent | 6 Vorstellungen | 18.03.1960–04.06.1964

Pagliacci

Dirigent | 8 Vorstellungen | 17.03.1960–29.05.1964

Rigoletto

Dirigent | 5 Vorstellungen | 12.10.1963–13.10.1969

Tosca

Dirigent | 2 Vorstellungen | 19.10.1960–01.09.1982

Turandot

Dirigent | 1 Vorstellung | 19.06.1964

Un ballo in maschera

Dirigent | 1 Vorstellung | 15.05.1962

(край на цитата)

Цитирам от източник на италиански език редица от изявите на Нелло Санти в годините от 1961 до 2019:

Al Teatro La Fenice di Venezia nel 1961 dirige La Sonnambula con Ivo Vinco, la Scotto ed Alfredo Kraus.

Ha diretto alla Metropolitan Opera House, dal 1962 quando vi fece il suo debutto dirigendo Un ballo in maschera di Verdi con Leonie Rysanek, Carlo Bergonzi e Robert Merrill, poi con Aida con Leontyne Price, Bergonzi e Bonaldo Giaiotti, La traviata con Anna Moffo e nel 1964 Otello, Cavalleria rusticana con Eileen Farrell, Pagliacci con Corelli, Macbeth (opera) con Cornell MacNeil e Birgit Nilsson, Rigoletto con Roberta Peters e Bergonzi, Tosca con la Rysanek, Merrill e Fernando Corena e La forza del destino con Gabriella Tucci, Bergonzi, Cesare Siepi e Corena.

Al Grand Théâtre di Ginevra dirige nel 1966 Otello con Tito Gobbi e Josè van Dam e Simon Boccanegra, nel 1967 La bohème, nel 1968 Il trovatore, nel 1969 Aida con Virginia Zeani, nel 1970 Un ballo in maschera, nel 1972 Turandot e Lucia di Lammermoor, nel 1975 Falstaff (Verdi), nel 1981 Rigoletto con Piero Cappuccilli e La Cenerentola, nel 1983 Il barbiere di Siviglia (Rossini) con John Aler e Leo Nucci e nel 1984 un concerto con Cappuccilli.

Ancora a Vienna nel 1969 dirige Il trovatore con Cappuccilli e Wladimiro Ganzarolli e nel 1982 Lucia di Lammermoor con Nucci ed Edita Gruberova.

All’Arena di Verona dirige Manon Lescaut nel 1970, Aida nel 1980 con Fiorenza Cossotto, Bruna Baglioni, Maria Chiara, Ghena Dimitrova e Siepi, nel 1982 con Ferruccio Furlanetto e Cappuccilli, nel 1983 con Giaiotti, nel 1990, nel 1992 con Kristján Jóhannsson, nel 1993, nel 1994 con Juan Pons, nel 1995 con Gianfranco Cecchele e nel 1997 con Daniela Dessì e Giorgio Zancanaro. Nel 1971 dirige Madama Butterfly con la Tucci al Teatro alla Scala di Milano.

Ancora per La Fenice nel 1975 dirige La traviata con la Chiara ed un concerto con la Chiara nel Teatro Comunale di Adria (sua città natale) ed uno al Teatro Cristallo di Oderzo (città natale della Chiara, nel 1976 Madama Butterfly con la Chiara e nel 1995 I puritani con Giorgio Zancanaro e Mariella Devia.

Nel 1982 dirige La fanciulla del West con Plácido Domingo al Covent Garden.

Ancora al Metropolitan nel 1982 dirige Luisa Miller con Katia Ricciarelli, José Carreras e Nucci ed Il trovatore, nel 1984 Manon Lescaut, nel 1985 Simon Boccanegra con Sherrill Milnes e Dawn Upshaw, nel 1986 Francesca da Rimini (Zandonai) con Renata Scotto e MacNeil e Madama Butterfly con la Scotto e Nucci, nel 1987 Turandot con la Dimitrova, nel 1988 dirige un concerto con Agnes Baltsa e Domingo, nel 1989 La bohème con Domingo, nel 1990 La Gioconda, nel 1994 Lucia di Lammermoor con la Devia e Pons. Fino al 2000 il maestro dirige in 401 rappresentazioni al Met.

Nel 1991 dirige Manon Lescaut al Opéra National de Paris.

Nel 2000 dirige I due Foscari al Teatro di San Carlo di Napoli.

Al Teatro Verdi (Trieste) nel 2008 dirige Iris (opera), nel 2009 Aida e nel 2010 Otello con Pons.

Nel 2011 dirige l’Orquestra Simfònica i Cor del Gran Teatre del Liceu in Nabucco in forma di concerto al Festival de Peralada con Pons, Ferruccio Furlanetto e Maria Guleghina.

All’Opernhaus Zürich nel 2011 dirige Rigoletto con Nucci e Diana Damrau, Il barbiere di Siviglia, Don Pasquale e L’elisir d’amore con Rolando Villazón e nel 2012 Poliuto con Massimiliano Pisapia, Fiorenza Cedolins e Riccardo Zanellato ed Un ballo in maschera con Piotr Beczala e nel 2013 Falstaff.

Nel 2012 dirige Lucia di Lammermoor con Claudio Sgura al Teatro di San Carlo. Torna al San Carlo nel 2015 per dirigere Andrea Chénier e in novembre una nuova Traviata con Maria Grazia Schiavo, per la regia di Ferzan Özpetek.

Nel Febbraio e Marzo 2017 dirige La Traviata di Giuseppe Verdi al Teatro alla Scala di Milano e nell’Ottobre e Novembre 2017 sempre al Teatro alla Scala ha diretto Nabucco di Giuseppe Verdi.

Nel marzo 2019 dirige la Lucia di Lammermoor di Gaetano Donizetti all’Opernhaus di Zurigo.

(край на цитата)

Един забележителен списък от най-разнообразни изяви по целия свят! При изяви през 1980 г. срещаме името и на Гена Димитрова:

“ (…) All’Arena di Verona dirige Manon Lescaut nel 1970, Aida nel 1980 con Fiorenza Cossotto, Bruna Baglioni, Maria Chiara, Ghena Dimitrova e Siepi (…)“.

Нелло Санти притежава внушителна дискография. Цитирам от източник на италиански език:

Discografia selettiva

Note

Che marcia trionfale questa Aida di Santi: “…Quest’anno, in particolare, il cast è ottimo, e Nello Santi ci sembra condurre questo suo capolavoro di interpretazione con finezza e autorità impareggiabili… Ma soprattutto il fascino dell’Aida di Santi si è ulteriormente specificato. Questo direttore non è solo il trascinatore formidabile degli ensembles di cui l’opera trabocca, o il sapientissimo custode del respiro dei cantanti: è l’opposto dei direttori di routine che infestano i nostri teatri, di certi giovani loquaci e telegenici che hanno letto le opere (anzi, i titoli!) di Benjamin e della Arendt, ma non sanno come si tenga la bacchetta in mano. Le tinte raffinatissime suscitate da Nello Santi, certo alitare del clarinetto nell’aria vespertina di Verona, certo slancio drammaticissimo eppure balenante, taluni meravigliosi diminuendo (cos’era l’ultimo tema dell’opera!) non sono semplice sapienza di un Maestro così esperto (beniamino a New York o a Zurigo laddove l’Italia gli è in parte ingrata): sono pura poesia”. Francesco M.Colombo, Corriere della Sera, 11 luglio 1995.

(край на цитата)

Тук срещаме името на Александрина Пендачанска при запис през 2000 г. на операта „Двамата фоскари“ от Верди.

Ще приключа тази малка статия за Нелло Санти със забележката, че неговата многогодишна дейност е била хонорирана през 2001 и 2013 години с две забележителни награди, а именно (цитат на немски език):

Auszeichnungen

(край на цитата)

Първата награда е на организация с името „Фондация за западноевропейското осмисляне“, а втората е Награда за култура на града Цюрих.

За тази втора награда имам малка информация на немски език, която ще цитирам в оригинал:

Kunstpreis 2013 der Stadt Zürich geht an Nello Santi

PM/Codex flores, 14.06.2013

Die Stadt Zürich verleiht den mit 50’000 Franken dotierten Kunstpreis 2013 dem Dirigenten Nello Santi. Der Kunstförderer Henry F. Levy erhält die Auszeichnung für allgemeine kulturelle Verdienste, die mit 15’000 Franken honoriert wird.

Der italienische Dirigent Nello Santi ist der Stadt Zürich, in der er seit Jahrzehnten wohnt, und dem Zürcher Opernhaus eng verbunden. Insbesondere seine Verdi- und Puccini-Dirigate setzten Massstäbe, schreibt die Stadt in ihrer Würdigung des Preisträgers.

Von 1958 bis 1969 war Santi Musikdirektor des Zürcher Opernhauses, wo er noch heute regelmässig dirigiert. Seit Volkmar Andreae (bis 1949 Dirigent des Tonhalle Orchesters) habe es keinen anderen Dirigenten gegeben, der Zürich über einen so grossen Zeitraum und mit derartiger Ausstrahlung geprägt habe, so die Stadt weiter.

Der 1927 in Köln geborene Henry F. Levy engagiert sich seit über dreissig Jahren in der Förderung junger Künstlerinnen und Künstler in Zürich. In London lernte er Organisationen kennen, die günstige Räume an junge Künstlerinnen und Künstler vermieteten.

Dieses Konzept importierte er nach Zürich: Seit 1983 stellt die von ihm gegründete Stiftung «BINZ39» Ateliers und Ausstellungsräume in Zürcher Industriegebäuden zur Verfügung.

(край на цитата)

Нека днес на 6 февруари 2020 г. почетем светлата памет на диригента Нелло Санти, починал днес в Цюрих.

Мир на праха му!

…..

Schreibe einen Kommentar

Deine E-Mail-Adresse wird nicht veröffentlicht.