Veröffentlicht am von Kontohow

Nicola Rossi-Lemeni

Басът от Италия Никола Роси-Лемени, роден на вчерашния ден преди 100 години

Драги приятели на оперната музика, днес на 7 ноември 2020 г. (в България е хубавият празник „Задушница“, когато се отдава почит на починалите наши роднини и близки), нямам предвидена статия за оперен деец, но вчера на 6 ноември, когато писах статия за големия естраден певец Бисер Киров, при която много мои читатели и приятели реагираха с хубави коментари и лайкове, беше и кръглата 100-годишнина от рождението на един голям артист – италианският бас Никола Роси-Лемени (Nicola Rossi-Lemeni),роден през 1920 г. За да не пиша две статии в един ден, отложих тази за Никола Роси-Лемени за днешния 7 ноември. Той отдавна не е вече между нас – помина се през 1991 г., когато беше на 70 години.

Интересен е произхода на този знаменит бас от миналия век – той има руско-италиански корени, родил се е в Истанбул. Баща му е италиански военнослужащ, майката – Xenia Lemeni-Macedon e певица и педагог в Консерваторията в Одеса. Забележително е, че през март 1958 г. Роси-Лемени играе на сцената на Миланската Скала главната роля в операта „Assassinio nella cattedrale”(Убийство в катедралата)от Илдебрандо Пицети (1880-1968), композирана през годините 1955-1957, в която опера авторът изгражда ролята му специално за него. Тази опера сигурно не е много позната на широк кръг читатели, Роси-Лемени играе същата роля по-късно и при други постановки на операта, например в Рим през същата 1958 г., в Генуа (1960) и във Ватикана при специален спектакъл пред Папа Йоханес XIII.

Илдебрандо Пицети композира още 12 опери. Ето една малка извадка за тази опера от Уикипедия на италиански език:

“Assassinio nella cattedrale” è il titolo di tragedia per musica composta da Ildebrando Pizzetti, su libretto proprio, ispirata al dramma omonimo per il teatro di Thomas Stearns Eliot Assassinio nella cattedrale.

La prima rappresentazione dell’opera si è avuta con successo al Teatro alla Scala di Milano il 1º marzo 1958 diretta da Gianandrea Gavazzeni con Leyla Gencer, Mirto Picchi, Dino Dondi, NICOLA ROSSI-LEMENI, Nicola Zaccaria, Lino Puglisi ed Enrico Campi.

Tema della tragedia è l’uccisione ed il martirio dell’arcivescovo di Canterbury Thomas Becket avvenuta nella cattedrale di Canterbury nell’anno 1170.

(край на цитата)

Никола Роси-Лемени израства и се възпитава в Италия, следва там правни науки. По време на Втората световна война той служи в италианската армия. Без всякакво музикално образование още през 1946 г. дебютира в ролята на Варлаам в операта „Борис Годунов“ от Мусоргски на сцената на „Театро Фениче“ във Венеция. През същата година постига голям успех в централната роля на Крал Филип в „Дон Карлос“ от Верди на сцената на оперния театър в Триест. Някои критици твърдят, че Никола Роси-Лемени изгражда сравнително бързо добра кариера заради факта, че големият диригент Тулио Серафин е негов ментор, понеже Никола Роси-Лемени се оженва през 1949 г. за неговата дъщеря Витория. През 1958 г. той се оженва за втори път и кариерата му се развива след това още по-интензивно. Малко по-долу става въпрос за втората му съпруга. Независимо от всичко това, списъка на всички изяви на Никола Роси-Лемени по целия свят е впечатлителен. Аз не вярвам брака с Витория Серафин да е причина, разбира се, че е дал отражение на изявите му до 1958 г. По-късно в източниците се споменава, че е женен за румънския сопран Вирджиния Дзеани (Virginia Zeani), която също има впечатлителна международна оперна кариера.

Никола Роси-Лемени пее на сцената на Миланската скала от 1947 до 1960 г., в Teatro Colón в Буенос Айрес през 1949 г., в Ковънт Гардън в Лондон през 1952 г. Дебюта му на сцената на МЕТ в Ню Йорк е при откриване на сезона 1953/1954 с операта „Фауст“ от Гуно, където негови партньори са Юси Бьорлинг, Виктория де Лос Анхелис и Робърт Мерил, дирижира Пиер Монтьо (писах статия за него при рожден ден) и режисьор Питър Брук – негов оперен дебют на тази сцена. След този дебют на Роси-Лемени следват главни роли в оперите „Дон Жуан“ от Моцарт и „Борис Годунов“ от Мусоргски. През 1956 г. гастролира в Оперния театър в Чикаго.

Ще дам повече подробности за изявите на Роси-Лемени в МЕТ Ню Йорк. Ето пълен списък на всичките му 12 участия на тази сцена – от 16 ноември 1953 г. във „Фауст“ до 29 януари 1954 г. в „Борис Годунов“:


Faust {499}
Metropolitan Opera House; 11/16/1953
Opening Night {69}
Rudolf Bing, General Manager
Debuts: Nicola Rossi-Lemeni, Peter Brook
Review
[Met Performance] CID:164050
Faust {500}
Metropolitan Opera House; 11/24/1953
[Met Performance] CID:164100
Faust {501}
Metropolitan Opera House; 11/28/1953
[Met Performance] CID:164160
Faust {502}
Metropolitan Opera House; 12/5/1953
Broadcast
[Met Performance] CID:164220 
Don Giovanni {168}
Metropolitan Opera House; 12/10/1953
Debut: Cesare Valletti
Reviews
[Met Performance] CID:164270
Faust {504}
The American Academy of Music, Philadelphia, Pennsylvania; 12/15/1953
[Met Performance] CID:164290
Faust {505}
Metropolitan Opera House; 12/17/1953
[Met Performance] CID:164400
Faust {506}
Metropolitan Opera House; 12/28/1953
[Met Performance] CID:164440
Don Giovanni {170}
Metropolitan Opera House; 01/1/1954
[Met Performance] CID:164490
Don Giovanni {171}
Metropolitan Opera House; 01/6/1954
[Met Performance] CID:164550
Boris Godunov {124}
Metropolitan Opera House; 01/11/1954
Review
[Met Performance] CID:164740
Boris Godunov {126}
Metropolitan Opera House; 01/29/1954
Review
(край на цитата)
Както обикновено постъпвам и при други артисти с изяви в МЕТ, цитирам по-долу съставите на ансамблите при първите изяви на Никола Роси-Лемени в тия три опери:
Metropolitan Opera House
November 16, 1953
Opening Night {69}
New production

Rudolf Bing, General Manager

FAUST {499}
Gounod-Barbier/Carré

Faust……………….Jussi Björling
Marguerite…………..Victoria de los Angeles
Méphistophélès……….Nicola Rossi-Lemeni [Debut]
Valentin…………….Robert Merrill
Siebel………………Mildred Miller
Marthe………………Thelma Votipka
Wagner………………Lawrence Davidson

Conductor……………Pierre Monteux
´´´´´´ Metropolitan Opera House
December 10, 1953
Revised production

DON GIOVANNI {168}
Mozart-Da Ponte

Don Giovanni…………Nicola Rossi-Lemeni
Donna Anna…………..Margaret Harshaw
Don Ottavio………….Cesare Valletti [Debut]
Donna Elvira…………Eleanor Steber
Leporello……………Erich Kunz
Zerlina……………..Roberta Peters
Masetto……………..Lorenzo Alvary
Commendatore…………Luben Vichey

Conductor……………Max Rudolf ´´´´´´ Metropolitan Opera House
January 11, 1954
In English

BORIS GODUNOV {124}
Mussorgsky-Mussorgsky

Boris Godunov………..Nicola Rossi-Lemeni
Prince Shuisky……….Charles Kullman
Pimen……………….Norman Scott
Grigory……………..Brian Sullivan
Marina………………Blanche Thebom
Rangoni……………..Clifford Harvuot
Varlaam……………..Salvatore Baccaloni
Simpleton……………Paul Franke
Nikitich…………….Lawrence Davidson
Mitiukha…………….Algerd Brazis
Woman……………….Thelma Votipka
Shchelkalov………….Arthur Budney
Innkeeper……………Hertha Glaz
Missail……………..Thomas Hayward
Officer……………..Osie Hawkins
Xenia……………….Genevieve Warner
Feodor………………Mildred Miller
Nurse……………….Jean Madeira
Lavitsky…………….Osie Hawkins
Chernikovsky…………Lawrence Davidson
Boyar in Attendance…..Gabor Carelli

Conductor……………Fritz Stiedry

(край на цитатите)

Направи ми впечатление, че при „Борис Годунов“ ролите се изнасят на английски език – интересна практика, но през средата на миналия век сигурно в редица оперни театри по света практиката е била да се пее на езика, който е официален в дадената страна. Така беше и в България, но сега нещата се промениха – всичко се пее на оригиналния език, на който е написана операта. Трудно е за много артисти, но няма как – те трябва да владеят съответните езици поне основно, или да се занимават специално от хора, които да им помагат в произношението. Но това има и преимущества – ако такива артисти гостуват в различни държави, сега те пеят само на този оригинален език. Аз си спомням какви малки неприятности имаше в България например при изяви на Николай Гяуров в негови гостувания, когато примерно в опера от италиански композитор той пее ролята си на италиански език, а българските му колеги пеят ролите си в превод на български език.

По-долу ще цитирам списък на редица изяви на Никола Роси-Лемени в цялата му кариера: „Arena di Verona“ (през годините 1946-1948, 1952 и 1954) – като например: през 1947 г. при спектаклите на „Джоконда“ от Понкиели, когато участието на Мария Калас в главната роля й донася световна слава. Дебюта му през 1947 г. в Миланската скала е в ролята на Варлаам в „Борис Годунов“ (както във Венеция), също и в Римската опера. Други роли в Миланската Скала: Оровезо в „Норма“ от Белини (1950), Алфонсо в „Лукреция Борджия“ от Доницети и басовото соло в Реквием от Верди (1950-1951), Каспар във „Вълшебният стрелец“ от Вебер (1955), главната роля в „Мефистофел“ от Ариго Бойто и Дон Базилио в „Севилският бръснар“ от Росини.

Никола Роси-Лемени има изяви на тази сцена и по-късно: през 1966 г. при премиерата на операта „La Leggenda del Ritorno“ от Ренцо Роселини (Renzo Rosselini). През сезона 1948-1949 той изпълнява главната роля в операта „Мойсей в Египет“ от Росини на сцената на Римската опера. Пак там през сезона 1950-1951 играе Закария в „Набуко“ от Верди, през 1951 г. – ролята на Борис в „Борис Годунов“. В тази главна роля той има големи успехи в „Teatro Colón“ в Буенос Айрес (1949) и на сцената на Ковънт Гардън в Лондон (1952). По това време специализираната критика го определя „като най-големия интерпретатор на тази роля след Фьодор Шаляпин“. Пак на сцената на Римската опера Никола Роси-Лемени играе през 1952 г. главната роля при премиерата на операта „The Emperor Jones“ от Louis Gruenberg.

На това място ще направя известно отклонение. Вече в няколко опери Никола Роси-Лемени играе главни роли при премиери на опери от съвременни автори, някои от които съм сигурен, че не са познати на широкия кръг оперни любители. Така е и при мен – чак когато започна да чета за такива случаи, информирам се където трябва и някои неща пиша заради моите читатели. Нали това е и една от функциите на тези мои „оперни истории“ – да дам една по-широка информация при определени случаи, както е днес с Никола Роси-Лемени. Ето нещо интересно за този композитор и пианист Louis Gruenberg (данни на английски език):

Louis Gruenberg (August 3, 1884 – June 9, 1964) was a Russian-born American pianist and prolific composer, especially of operas. An early champion of Schoenberg and other contemporary composers, he was also a highly respected Oscar-nominated film composer in Hollywood in the 1940s.

He was born near Brest-Litovsk (now in Belarus but then in Russia), to Abe Gruenberg and Klara Kantarovitch. His family emigrated to the United States when he was a few months old. His father worked as a violinist in New York City. Young Louis had a talent for the piano, and by the age of eight Gruenberg was taking piano lessons with Adele Margulies at the National Conservatory in New York (then headed by Antonín Dvořák).

Gruenberg played both solo concerts and in ensembles from the beginning, and in his early twenties he went to study in Europe with Ferruccio Busoni at the Vienna Conservatory. Before World War I, Gruenberg taught students and toured, both as an accompanist and soloist.

In 1919, Gruenberg wrote The Hill of Dreams for orchestra, which gained him the highly acclaimed Flagler Prize and enabled him to devote himself more completely to composition. As Gruenberg began to make his mark as a composer, he showed his fascination with jazz, composing works with strong jazz and ragtime influences.

On February 4, 1923, Gruenberg conducted the American premiere of Pierrot Lunaire by Arnold Schoenberg as a member of the International Composers’ Guild (founded by Edgard Varèse and Carlos Salzedo in 1921). Shortly after this performance, he and other members of the league left over disagreements with Varèse and formed the League of Composers.

In its 1933 season, the Metropolitan Opera premiered his expressionistic opera The Emperor Jones, based on the major experimental the play by Eugene O’Neill which had already triumphed on Broadway with Paul Robeson playing the title role of an African-American who declares himself emperor on a Caribbean island. In the opera, the title role was created by baritone Lawrence Tibbett, performing in blackface. It was performed at the Met for the 1934 season as well, and featured on the cover of Time Magazine receiving much critical acclaim.

Paul Robeson’s 1936 film Song of Freedom also features a scene from the opera with Robeson singing the role of Jones. (This has sometimes resulted in a confusion that the 1933 film of O’Neill’s play is a film of the opera.)

Between 1933 and 1936, Gruenberg headed the composition department of Chicago Musical College (now part of Roosevelt University). He collaborated with a man nicknamed “Roosevelt’s filmmaker,” Pare Lorentz to create ‘”The Fight for Life,” a semi-documentary film about childbirth in Chicago slums, on which John Steinbeck also collaborated.

In 1937, he moved with his family to Beverly Hills, California, where fellow League members Arnold Schoenberg and Igor Stravinsky also now lived (though they never spoke). There he worked at merging music with visual media and film, and also composed for Hollywood films.

(край на цитата)

Като оперен композитор Louis Gruenberg е особено известен с продуктивността си – написал е повече от 10 опери в годините 1913-1955. За операта „The Emperor Jones“ от 1931 г. вече стана въпрос в извадката на английски език (премиера през 1933 г. на сцената на МЕТ в Ню Йорк) – едно голямо събитие за този почти непознат за нас (може би за мен) композитор и пианист. Ето списък на оперното му творчество (извадка на немски език):

  • 1913: The Bride of the Gods, Libretto von Busoni, übersetzt von C. H. Meltzer
  • 1923: The Dumb Wife, Libretto nach The Man Who Married a Dumb Wife von Anatole France nach Rabelais
  • 1931: Jack and the Beanstalk, Libretto von John Erskine
  • 1931: Emperor Jones, Libretto nach einem Stück von Eugene O’Neill
  • 1936: Queen Helen
  • 1937: Green Mansions (Radio opera), Libretto nach einem Roman von William Henry Hudson
  • 1938: Helena’s Husband, Libretto von P. Moeller
  • 1945: Volpone, Libretto nach Motiven von Ben Jonson
  • 1954: One Night of Cleopatra, Libretto nach Motiven von T. Gautier
  • 1955: The Delicate King, Libretto nach Motiven von Alexandre Dumas
  • 1955: Antony and Cleopatra, Libretto nach Motiven von Shakespeare

(край на цитата и на отклонението)

Така че 19 години по-късно след Ню Йорк (1933), в Рим се поставя операта „The Emperor Jones“ с участието на Никола Роси-Лемени (1952). Нямам сведения дали в този период тази опера от епохата на експресионизма е поставяна и на други сцени. При всички случаи връзката на Луис Грюнбърг (дали така се чете на български език?) с Арнолд Шьонберг и Игор Стравински положително е оказала влияние върху творчеството му.

През 1961 г. идва ново участие на Никола Роси-Лемени в премиера на нова опера – пак в Рим се представя новата опера на Ренцо Роселини „Un Sguardo dal Ponte“. Участие в друга премиера Роси-Лемени има още през 1955 г. на сцената на Миланската Скала – на 2 януари 1955 г. той играе при сценичната премиера на операта „Давид (David)“ от съвременния френски композитор Дариус Мило (Darius Milhaud), 5 години по-късно – на 17 март 1965 г. при премиерата на операта „Валенщайн (Wallenstein)“ от Марио Дзафред (Mario Zafred). Eто няколко думи и за този италиански композитор (сведение на английски език):

Mario Zafred (2 March 1922 Trieste – 22 May 1987 Rome) was an Italian composer, music critic, and opera director. He also served as the president of various Italian music conservatories including the Accademia Nazionale di Santa Cecilia.

Zafred began his music studies in Venice under Gian Francesco Malipiero before attending the Accademia Nazionale di Santa Cecilia in Rome. After graduating in 1944 with a diploma in music composition he continued to study further under Ildebrando Pizzetti. In 1947 he moved to Paris where he continued to study composition for two years.

After returning to Italy in 1949, Zafred began a successful career as a music critic, working first for L’unità (1949–56) and La Giustizia (1956–63). In 1966 he became artistic director of the Teatro Comunale Giuseppe Verdi in Trieste. He left that house in 1968 to become the artistic director of the Rome Opera where he stayed until he became the director of the Teatro Lirico Sperimentale, Spoleto in 1974. In 1973 he was appointed president of the Accademia Nazionale di Santa Cecilia, where he stayed until he became president of the Sindacato Nazionale Musicisti in 1983. In 1985 he was appointed honorary president of both the Fondazione Arts Academy and the Istituzione Sinfonica di Roma.

(край на цитата)

Връзката между композитора Ренцо Роселини и Никола Роси-Лемени не се прекъсва. През следващите години тя се изявява в две нови негови опери. През 1968 г. в Оперния театър в Монте Карло е премиерата на операта „L’Avventrio“, в която Роси-Лемени участва, също и през 1973 г. при премиерата на операта „La Reine morte“.

Гастролите на Никола Роси-Лемени се развиват стремително по целия свят, също и в страните зад Желязната завеса – в СССР (на сцената на „Болшой“-театър и в Ленинград), в Унгария (Будапеща), в Румъния (Букурещ), Югославия (Загреб). Нямам сведения дали е гостувал и в България. Може би поради руския произход на майка му той е много сърдечно приветстван от публиката в СССР. Ето други държави и оперни театри, в които той има изяви: Мексико-град, Рио де Жанейро, „Grand Opéra“ в Париж, Държавните опери в Хамбург, Женева, Базел, Брюксел.

Тук ще цитирам сравнително пълния оперен репертоар на Никола Роси-Лемени, като за целта ползвам източник на италиански език:

Vincenzo Bellini

Aida (Ramfis)

(край на цитата)

Както виждаме, тук не са включени ролите му в редица съвременни опери, които аз цитирах по-горе.

Не е изключено поради голямото натоварване в предните години, през 60-те години на миналия век гастролите на Никола Роси-Лемени чувствително намаляват. От 1965 г. той започва да се занимава и с оперна режисура. През 1980 г. получава професура по вокално изкуство в Университета в Блумингтън в щат Индиана в САЩ.

Споменах по-горе, че той е женен от 1958 г. за румънската певица Вирджиния Дзеани, родена през 1925 г., която е втората му съпруга след брака с Витория – дъщерята на диригента Тулио Серафин. Тук трябва да прибавя, че Вирджиния Дзеани е отлична оперна певица и често е играла заедно със съпруга си. В Уикипедия има страници за нея на различни езици. Репертоара й е огромен – над 55 централни роли в опери от различни епохи и стилове. На 21 октомври 2020 г. тя навърши достойните 95 години, изглежда добре и ми напомня за Бисерка Цвеич от Сърбия, която на 5 ноември т.г. отпразнува 97-я си рожден ден и я почетох със специална статия. На една от страниците за Вирджиния Дзеани в Уикипедия има снимка от 2010 г, когато е на 85 години. Ето цитат за някои нейни оперни изяви и къде живее сега:

“Al Metropolitan Opera House nel 1966 è Violetta ne La traviata con Robert Merrill e Charles Anthony Caruso diretta da Georges Prêtre e nel 1967 Elena ne I vespri siciliani con Eugenio Fernandi, Bonaldo Giaiotti e Paul Plishka.

Al San Francisco Opera nel 1982 è Mother Marie con Carol Vaness, Régine Crespin e Leontyne Price.

È stata sposata dal 1958 con il basso Nicola Rossi-Lemeni (scomparso nel 1991). Entrambi furono docenti di canto all’Università dell’Indiana, contribuendo all’affermazione di diversi noti artisti, tra i quali Vivica Genaux.

Risiede a West Palm Beach, Florida”.

(край на цитата)

В един линк в Интернет намерих редица чудесни снимки от съвместни оперни изяви на Никола Роси-Лемени и Вирджиния Дзеани, както и такива от частния им живот. На една снимка двамата са заедно с малкия им син Алесандро в жилището им в Рим. Някои от тия снимки ще поместя след статията.

Никола Роси-Лемени е всестранно надарена личност – известен е и като писател и литературен познавач. Издал е два тома стихове – „Impeti“ и „Le Orme“ и е бил сътрудник на няколко литературни списания.

След приключване на сценичната си дейност и започване на педагогическа и режисьорска практика, заедно и с другите си занимания, специализираната музикална критика го определя приблизително така (подобни изводи са правени още преди това време):

„Мощен и много обемен басов глас, специализиран, отлично запознат и интерпретиращ италианския и руски оперен репертоар, като ролите в опери от руски композитори пее винаги на оригиналния език. Към това се прибавя неговата голяма интелигентност и обща култура, както и високо драматичното му и емоционално изграждане на образите, които играе. Най-добрите му роли са: Борис Годунов, Мефистофел във „Фауст“ от Гуно, Крал Филип в „Дон Карлос“, Закария в „Набуко“, главният герой в „Мойсей в Египет“ от Росини, Досифей в „Хованщина“, главните роли в оперите „The Emperor Jones“ от Louis Gruenberg и „Макбет“ от Е. Bloch.“

(край на коментара)

Стана въпрос за ролите му в опери от руски композитори. Както е добре известно, сега всичко се пее на оригиналия език, на който е либретото в операта. Понеже Никола Роси-Лемени има майка от Русия, очевидно за него не е било никаква трудност да пее тези роли на руски език. Може би някои режисьори са го предпочитали в този репертоар именно заради добрия му руски акцент.

В абзаца по-горе се чете в последния ред за опера със заглавие „Макбет“. Аз не знаех за такава втора опера освен тази на Джузепе Верди. За тия, които искат да научат нещо за автора й – композиторът Ернест Блох, ето цитат на английски език (има и философ с подобно име – Ернст Блох):

Ernest Bloch (July 24, 1880 – July 15, 1959) was a 20th-century Swiss-born American composer.

Bloch was born in Geneva to Jewish parents and began playing the violin at age 9. He began composing soon after. He studied music at the conservatory in Brussels, where his teachers included the celebrated Belgian violinist Eugène Ysaÿe. He then travelled around Europe, moving to Germany (where he studied composition from 1900–1901 with Iwan Knorr at the Hoch Conservatory in Frankfurt), on to Paris in 1903 and back to Geneva before settling in the United States in 1916, taking American citizenship in 1924. He held several teaching appointments in the U.S., with George Antheil, Frederick Jacobi, Quincy Porter, Bernard Rogers, and Roger Sessions among his pupils. See: List of music students by teacher: A to B#Ernest Bloch. In 1917 Bloch became the first teacher of composition at Mannes College The New School for Music, a post he held for three years. In December 1920 he was appointed the first Musical Director of the newly formed Cleveland Institute of Music, a post he held until 1925. Following this he was director of the San Francisco Conservatory of Music until 1930.

In 1941, Bloch moved to the small coastal community of Agate Beach, Oregon and lived there the rest of his life. He taught and lectured at the University of California, Berkeley until 1952. He died in 1959 in Portland, Oregon, of cancer at the age of 78. His body was cremated and his ashes were scattered near his home in Agate Beach.

The Bloch Memorial has been moved from near his house in Agate Beach to a more prominent location at the Newport Performing Arts Center in Newport, Oregon.

Stage

Macbeth, Opera in 3 acts (1909 Geneva-Paris)

(край на цитата)

Така че операта „Макбет“ е в 3 действия, композирана през 1909 г. Премиерата е на 30 ноември 1910 г. на сцената на Opéra-Comique в Париж. Играе се както в постановка на френски, така и на английски език. Главните лица са подобни на тези от „Макбет“ на Верди. Либретото очевидно е по драмата на Шекспир. За по-подробни справки има в Уикипедия статии на различни езици, както и дискография. Най-подробни са тия на английски и немски езици. От любопитство надникнах в страницата на немски език и открих и българско участие в един запис. Цитирам текста:

18. Juli 2003 (live vom Theater an der Wien, englische Fassung): Shao-Chia Lü (Dirigent), Symphonie-Orchester des ORF Wien, Festival-Chor Klangbogen Wien. Donnie Ray Albert (Macbeth), Susan Bullock (Lady Macbeth), Mel Ulrich (Macduff), Sabina Cvilak (Lady Macduff), Andreas Schreibner (Banquo), Wolfgang Müller-Lorenz (Duncan), Stephen Chaundy (Malcolm), Anthony Marber (Lennox), Erla Kollaku (erste Hexe), ChristaRatzenböck (zweite Hexe), NADIA KRASTEVA (dritte Hexe).

(край на цитата)

Така че Надя Кръстева, която от доста години пее с голям успех във Виенската държавна опера и на много други сцени, е взела участие при този запис, макар и в не голяма роля.

На това място искам да кажа, че днешната ми статия за Никола Роси-Лемени е за втори път. Преди 5 години – през 2015 г. написах такава в твърде скромен вид, но след като я публикувах, получих редица коментари и бележки. Някои от тях бяха много интересни, особено диалога, който имах с българския бас Антон Дяков (1934-2016), който живее в Швейцария и с когото бях близък приятел от 2013 г. Жалко, Антон се помина през юни следващата 2016 година, но той е бил свидетел на кариерата на Никола Роси-Лемени и понеже Борис Христов и Роси-Лемени са имали успоредни кариери особено в Италия, прави в този наш диалог редица изказвания относно двамата. Цитирам по-долу нашия диалог от 2015 г.:

Anton Diakov – Никола Роси-Лемени беше добър бас, но не можеше да се сравнява с Борис Христов. Беше и приятел с Мария Калас, която беше страшен враг на Борис Христов. Аз “лично” не харесвам смената на “регистрите” в пеенето и…

Boris Kontohow – Здравей Антон, може би имаш право. В литературата пишат, че е бил “най-добрият Борис след Шаляпин”, дали това не е извод преди 1958 г., когато той е бил женен за дъщерята на диригента Тулио Серафин, после се жени за сопраното Вирджиния Дзеани. Аз също имам известни резерви – може би е бил много добър драматичен артист, но не чак с толкова внушителен глас.

Anton Diakov – Здравей мили Борисе ! Аз го гледах тогава като стажант в Римската опера, в Терме ди Каракала, откритият огромен амфитеатър *(където и аз дебютирах 1961 в “Аида”) в “Лоенгрин” пристигаше на кон, от където изпя “Приветствието си”. След това беше комедия, защото не знаеше как да слезе от коня. С чужда помощ *публиката се смееше”, най-сетне успя да мине с крака си “над ушите” на коня….Неговият сценичен край всъщност дойде и скоро, като на същата сцена пя “Мефистофел” от Бойто и се разкри, че беше скрил под дрехите си МИКРОФОН-УСИЛВАТЕЛ. Пресата и медиите гръмнаха от този скандал и вече никой не искашпе да го ангажира в Италия.

Boris Kontohow – Благодаря Антон, какви интересни неща доверяваш, нека читателите знаят истината. Как може да пее с микрофон! В източниците пише, че действително през 60-те години има проблеми с гласа си и започва друга дейност – режисьор и педагог.

Anton Diakov – Театъра като “седалище” на Изкуството Опера е създаден да се слушат и виждат пеещите. Така са строени и Храмовете на това изкуство – ОПЕРНИТЕ ТЕАТРИ. Сега с модерните микрофони и т.н. започва и прехвърлянето на истинският жанр Опера, от комерциална гледна точка в голями пространства, където се пее с микрофони. Артистите едвам се виждат, истинските им дарове – ГЛАСОВЕТЕ И КАЧЕСТВАТА ИМ обективно погледнато, са в ръцете на Техници .. Това нарушава понятието ОПЕРНО ИЗКУСТВО. Даже и оперетата не би трябвало да го прави…Прави го изроденият жанр на опера – Мюзикъл, внесен от вън…Вече се реже клона, на който е построено това грандиозно изкуство – ОПЕРАТА …Това и тъй и тъй не интересува модерните режисьори…….

Boris Kontohow – Антон, благодаря ти за хубавия диалог днес. Едно малко съобщение, което съм сигурен, че ще те интересува: идната седмица бас-баритонът Брин Терфел от Уелс навършва 50 години и подготвям статия за него. Той ще пее през сезона 2015/16 (март и април) за първи път ролята на Борис Годунов на сцената на Ковънт Гардън в Лондон.

(край на нашия диалог)

Тогава тенорът Живко Желев направи следната бележка:

Jivko Jelev – Чувал съм лично от Маестро Борис Христов, когато го питахме за Калас… „Маria e un altra cosa!!! Само по себе си, това дава яснота на тяхните… не леки отношения! Случките в Театро Массимо в Палермо, след представленията на „Медея“ са известни … , но той лично я ценеше като певица много! Колкото до Росси-Лемени – добър, много добър, но далеч от класата на най-големия бас на 20 век Борис Христов!

(край на цитата)

Преди да приключа статията за Никола Роси-Лемени като публикувам неговата богата дискография, искам да цитирам един „куриоз“, както пише в източник на италиански език. Ето цитата: „Когато през 1961 г. Виторио де Сика прави филма си “Страшният съд“, той се възползва от мощния глас на Никола Роси-Лемени, когато той обявява с гърмящ глас от небето идващия апокалипсис“.

След един напълно богат живот на преживявания и на сценични успехи по целия свят, Никола Роси-Лемени прекарва останалите години от живота си в Блумингтън, щат Индиана / САЩ, където умира на 12 март 1991 г. на 70-годишна възраст.

Discografia

Incisioni in studio

……..

Registrazioni dal vivo

(край на цитата)

Преди да приключа, цитирам линк към едно изпълнение на Никола Роси-Лемени от операта „Дон Карлос“ на Верди, където той пее ария на Крал Филип:

https://www.youtube.com/watch?v=sazNc9massA&ab_channel=Oneguin65

Giuseppe Verdi: Don Carlos, Ella giammai mamo, Aria lui Filip

Künstler

Nicola Rossi- Lemeni

Album

Arii din opere

(край на цитата)

Нека днес на 7 ноември 2020 г. почетем 100 години от рождението на големия бас Никола Роси-Лемени, които се навършиха вчера на 6 ноември.

Мир на праха му!

………..

Линк към изпълнение на Никола Роси-Лемени и Вирджиния Дзеани – ария от операта „Пуритани“ на Белини:

VIrginia Zeani joins her husband Nicola Rossi Lemeni, singing the role of her uncle Sir George Walton, in the first Act duet from I Puritani. He gives her the good news that her beloved Arturo, a Cavalier, and in theory an enemy of the Puritans, will be given a safe conduct so that they can marry. Zeani and Rossi Lemeni first met very briefly in a performance of i Puritani in Florence, when she replaced Maria Meneghini Callas in the role of Elvira. Again like Callas, she learned the role in two days at the behest of the legendary conductor Tullio Serafin. It became one of her great early successes. This performance is from a live radio concert in Torino with the Orchestra Sinfonico di Torino della RAI, conducted by Fulvio Vernizzi on 10 November 1958.

…..

Линк към изпълнение на Никола Роси-Лемени – ария от операта „Мефистофел“ на Ариго Бойто:

NICOLA ROSSI LEMENI (1920-1991) MEFISTOFELE (Arrigo Boïto): Prologo: Ave Signor. This recording was made during a live performance at the Teatro Colón, Buenos Aires, in 1951 with Tullio Serafin conducting chorus, boy choir and orchestra of that theatre. Sr Rossi Lemeni, an outstanding interpreter of the title part, was in his vocal prime. Photos courtesy Mme Virginia Zeani.

……