Veröffentlicht am von Kontohow

Nikola Vasilev

Баритонът Никола Василев (на тази снимка в ролята на Ренато в “Бал с маски” от Верди), който е роден на 24 февруари 1932 година

Драги приятели на оперната музика, на 24 февруари 2022 г. се навършиха кръглите 90 години от рождението на един български оперен певец, който вече не е между нас – баритонът Никола Василев, дългогодишен член на Софийската народна опера, оставил чудесни спомени от дейността си там в продължение на 33 години.

През 2016 година на този ден аз написах за първи път статия за него. Тогава обясних защо не съм писал за Никола Василев и статията ми се посрещна с голям интерес от моите читатели и приятели. Понеже в разстояние на една година техният брой нарасна със 140-150 нови ФБ-приятели, на същата дата през 2017 г. повторих тази статия с някои допълнения. На същия ден през 2018 г. по подобна причина – нови 160 ФБ-читатели и приятели – писах пак статия за Никола Василев. Неговото дело е огромно и не трябва да се забравя! От 2018 г. до днес не съм писал повече за него. Понеже на 24 февруари 2022 писах статия за хореографа Джон Ноймайер, реших днес на 27 февруари да уважа Никола Василев с юбилея му – 90 години от рождената дата. Българското Национално Радио му посвети специално предаване по случая, на което ще се спра по-късно в тази статия.

Цитирам по-долу моята статия от 25 февруари 2016 г.:

„До сега не съм писал за този оперен артист по различни причини – най-важната е, че в информационните източници за него няма почти нищо. Нито Уикипедия-страница, нито нещо по-съществено на сайта на Софийската народна опера, освен цитиране на името му при различни историографски поводи. За да стигна днес до това решение повода е съвсем тривиален. Когато в началото на януари писах статия за Тодор Мазаров, по погрешка в една снимка на Мазаров заедно с младия Никола Василев цитирах вместо него името на друг певец – Желю Минчев. Тази грешка бе забелязана от дъщерята на Василев, която живее в Италия и е съобщена на Весела Лепиду – бивша певица в Софийската опера, сега в Швейцария (в Оперния театър в Берн, моя ФБ-приятелка), която ми съобщи за това. Беше ми неприятно, поправих грешката, извиних се на дъщерята на Никола Василев и тогава реших да напиша статия за него, като все още не знаех рождената дата. Тогава започнах да търся материали в Интернет и се убедих, че няма да е леко.

Но който вече ме познава до сега, знае за моите интереси по отношение на издирване и популяризиране делото на българските оперни дейци, особено от миналото. Намерих в Интернет само 3 кратки статии, които се отнасят за него. И трите са във връзка с неговата кончина през 2009 година. Две са публикувани от различни източници, третата от Радио София. Именно от третата научих рождената дата и година и това беше достатъчно да се реша да пиша за Никола Василев именно на днешния 24 февруари. Така ще започна и днешната статия:

Почина баритонът Никола Василев

Портал „news.bg „

18.11.2009 г.  

На 77 години, след тежко и продължително боледуване, вчера почина големият наш солист-баритон Никола Василев.

Известният певец е завършил Софийската консерватория и е специализирал в Миланската скала, съобщи БТВ.

Неговите големи сценични изяви са от световния класически оперен репертоар. Той пее главните роли в “Севилският бръснар”, “Дон Карлос”, “Травиата”, “Аида”, “Риголето”, “Набуко”, “Фалстаф”, “Бал с маски”, “Симон Боканегра”, “Силата на съдбата”, “Борис Годунов”, “Хованщина”, “Садко”, “Елексир на любовта”, “Лучия ди Ламермур”, “Бохеми”, “А утрините тук са тихи” и др.

Опелото ще се отслужи на 19 ноември от 12 часа в църквата „Света София”, а погребението в 14 часа на Централните софийски гробища.

(край на цитата)

Следващата статия е почти повторение на първата, но с допълнение:

Добре дошли в НДТ, Добрич, България

18.11.2009 г.

БАРИТОНЪТ-СОЛИСТ НА НАЦИОНАЛНАТА НИ ОПЕРА НИКОЛА ВАСИЛЕВ ПОЧИНА

На 77 години, след тежко и продължително боледуване, вчера почина големият наш солист-баритон Никола Василев. Известният певец е завършил Софийската консерватория и е специализирал в Миланската Скала.

Неговите големи сценични изяви са от световния класически оперен репертоар. Той пее главните роли в “Севилският бръснар”, “Дон Карлос”, “Травиата”, “Аида”, “Риголето”, “Набуко”, “Фалстаф”, “Бал с маски”, “Симона Боканегра”, “Силата на съдбата”, “Борис Годунов”, “Хованщина”, “Садко”, “Елексир на любовта”, “Лучия ди Ламермур”, “Бохеми”, “А утрините тук са тихи” и др.
    
Опелото ще се отслужи на 19 ноември от 12 часа в църквата „Света София”, а погребението в 14 часа на Централните софийски гробища.

Поклон пред паметта му!

Министърът на културата Вежди Рашидов изпрати съболезнователен адрес до семейството и близките на известния баритон Никола Василев, съобщиха от Министерство на културата (МК). В съболезнователния адрес по повод кончината на Никола Василев, солист на Софийската опера се казва:

„Скъпо опечалено семейство, уважаеми близки, скърбя заедно с вас за загубата на Никола Василев. Талантът му бе ярък и осветяваше пътя му, отдаден на изкуството. Като солист на Софийската опера той записа в репертоара си забележителни роли от световната класика. Вдъхновението му бе заразително, а любовта към музиката – всеотдайна. С таланта си той печелеше аплодисментите на благодарната публика и увличаше след себе си нови млади последователи”.

БТВ / Агенция “Фокус”

(край на цитата)

А това е статията от Радио София:

БНР

Спомен за баритона Никола Василев

публикувана на 03.03.2012 г.

Помните ли Никола Василев?

Никола Василев е една от важните фигури на сцената на Софийската опера през 60-те и 70-те години. Баритонът пее централните роли в много постановки цели 33 години, но в наши дни е забравен. На 24 февруари Никола Василев можеше да навърши 80 години.

В Златния фонд на БНР се пази негов разказ за първите му стъпки в музиката. Научаваме, че се е занимавал с нея от малък – свирел е на пиано и акордеон, а голямото му желание е било да стане хоров диригент. След нелеп инцидент се насочва към оперното пеене.

Чуйте какво разказва Красимира Йорданова за кариерата на Никола Василев и споделеното от самия него, съхранен в Златния фонд на БНР. Към това добавяме и запис на Ария из операта “Силата на съдбата” от Верди, направен със Симфоничния оркестър на БНР.

Програма Хоризонт Музика Алегро Виваче   

(край на цитата)

Цитирам линк към това предаване на БНР, за да може при желание да се чуят думите на Никола Василев, записани в Златния фонд на БНР:

http://bnr.bg/horizont/post/100046577/spomen-za-baritona-nikola-vasilev

Разбира се, че аз си спомних за това, че името на Никола Василев ми е познато от други мои статии, особено при гостувания на Софийската опера във Виена. При други артисти съм цитирал техни изяви там и сега открих и неговото име при 6 изяви от 1979 година, когато Софийската опера гостува с голям успех през ноември 1979 г. Ето цитат от участията му там:

Titel des WerksRolle/Funktion der PersonDatum der ersten/letzten VorstellungAnzahl der Vorstellungen
ChowanschtschinaWarsonofiew01.11.1979–12.11.19794 mal
Pique DameFürst Jeletzki06.11.1979–10.11.19792 mal

Ще цитирам съставите на два от тези спектакъла, за да се разбере какви отлични солисти тогава са играли на виенска сцена:

CHOWANSCHTSCHINA,

Donnerstag, 1. November 1979 | 18:00 | in russischer Sprache

Gastspiel der Nationaloper Sofia

……..

PIQUE DAME,

Dienstag, 6. November 1979 | 18:30 | in russischer Sprache

Gastspiel des National-Akademischen Theaters für Oper und Ballett, Sofia

(край на цитатите)

Както казах в началото, името на Никола Василев се споменава в сайта на Софийската опера при даден спектакъл или при изброяване на солистите в различни етапи от историята й. Ето примери:

Сайт на Софийската опера и балет – 28 септември 2013 г.

Юбилей в цикъла „Вива Верди” на Софийската опера

„Дон Карлос” на режисьора Пламен Карталов триумфира по света

С операта „Дон Карлос” от Джузепе Верди Софийската опера и балет се включва в цикъла „Вива Верди”, посветен на 200 годишния юбилей на гениалния италиански композитор (…) В „Дон Карлос” се изявява високия професионализъм на тенори като: Калуди Калудов, Емил Иванов, Костадин Андреев, Бойко Цветанов, Даниел Дамянов, на баритони като Николай Смочевски, НИКОЛА ВАСИЛЕВ, Нико Исаков, Владимир Стоянов, Венци Анастасов, Пламен Димитров и други ….

(край на цитата)

(Из историята на Софийската опера)

(…) Наред с крупните фигури на Илка Попова, Катя Спиридонова, Сийка Петрова, Надя Тодорова, Таня Цокова, Христо Бръмбаров, Михаил Попов, Михаил Люцканов, Събчо Събев, Любен Минчев, Павел Елмазов, Георги Хинчев и др., в края на 40-те и през 50-те години се открояват забележителните дарования на Райна Михайлова, Екатерина Апостолова, Лиляна Барева, Надя Афеян, Катя Попова, Мати Пинкас, Юлия Винер, Илия Йосифов, Никола Николов, Димитър Узунов, Николай Гяуров, Любомир Бодуров, Надя Шаркова. През следващите няколко десетилетия постепенно се утвърждава поколението на изтъкнатите творци Александрина Милчева, Асен Селимски, Благовеста Карнобатлова-Добрева, Гена Димитрова, Никола Гюзелев, Павел Герджиков, Райна Кабаиванска, Стефан Еленков, Стоян Попов, Бойка Косева, Галя Йончева, Димитър Петков, Иван Велчев, НИКОЛА ВАСИЛЕВ, Никола Смочевски, Николай Стоилов, Сабин Марков, Стефка Евстатиева, Стефка Минева, Христина Ангелакова, Румяна Барева, Румен Дойков, Димитър Станчев, Людмила Хаджиева и др., чиито творчески изяви в България и чужбина очертават важен етап в българското оперно-изпълнителско изкуство.

Продължавайки традицията, заложена от основателите, театърът утвърждава ансамбловия стил с равностойно участие на певци, хор, оркестър, балет. Особено силно впечатление това прави при гостуването на състава в страни с големи традиции в оперното изкуство като Австрия, Франция и Италия – “Триумф на ансамбловия театър. Бяхме свидетели на един изключителен певчески ансамбъл, в който не може да се види нито едно слабо място.” (вестник “Винер цайтунг”).  

(край на цитата)

Никола Василев е бил и вокален педагог. Нямам преки доказателства за това, но цитирам едно съобщение в тази насока, което намерих в Интернет:

22.03.2013 г.

Богомил Спиров също е възпитаник на НМА „Проф. Панчо Владигеров”. Завършил е оперно пеене при НИКОЛА ВАСИЛЕВ – баритон на Софийска опера. В момента е артист-солист в Националния музикален театър „Стефан Македонски”. Богомил Спиров се е превъплъщавал успешно в ролите на Иван /Българи от старо време/, Княз Звезделин /Цар Калиман/, Айзенщайн /Прилепът/, Исус /Исус Христос Суперзвезда/, Димитриану, Йонел, Йожи /Циганска любов/, Казанова /Казанова/, Камий дьо Росийон /Веселата вдовица/ и редица още герои на Й. Щраус, И. Калман, Ф. Лехар, Шонберг, Р. Бенацки, Л. Бърнстейн и  др.

(край на цитата)

На 24 февруари 2016 г. научих от едно писмо на тенора Божидар Николов, който живее в Австрия, че Никола Василев е преподавал и в Софийската музикална академия. По-долу ще цитирам това негово писмо до мен, от което се научават подробности.

Също така Никола Василев участва в музикални записи на оперни произведения. И тук липсват конкретни примери, освен такъв за запис в Москва на операта „Дон Карлос“ от Верди. Ето цитат от източник на руски език:

Название: ДОН КАРЛОС Опера
Фонд: Музыкальный
Жанр: Опера
Дата записи: 1969
Хронометраж: 02:40:05

Где произведена запись/театр: Кремлевский Дворец съездов.

Исполнители: Действующие лица и исполнители: Дон Карлос – Бодуров Любомир (бас) Елизавета Валуа – Винер-Ченишева Юлия (сопрано) Принцесса Эболи – Стаменова Андриана (меццо-сопрано) Филипп П, испанский король – Гяуров Николай (бас) (партия исполняется на итальянском языке) Родриго, маркиз ди Поза – ВАСИЛЕВ НИКОЛА (баритон) Великий инквизитор – Стоилов Николай (бас )Монах – Христов Николай (бас) Тибо, паж Елизаветы – Деомидова Глафира (сопрано) (СССР) Графиня д, Аланбер – Ермолова А. (мимистка) (СССР) Граф ди Лерма – Пархоменко Филипп (тенор) (СССР )Голос с неба – Деомидова Глафира (сопрано) (СССР) Фламандские депутаты (исполнение на русском языке): Горбунов Виктор (СССР) Дмитрук Иван (СССР) Ктиторов Леонид (СССР) Локшин Арнольд (СССР) Мищенко Анатолий (СССР) Шкапцов Михаил (СССР)

Солисты Софийской народной оперы (Болгария), Хор и Оркстр ГАБТа СССР, соло на виолончели Вайнрот Лев (СССР). Дирижер Найденов Асен (Болгария).

(край на цитата)

Радвам се, че открих този забележителен запис от 1969 г. с най-известните от епохата солисти на Софийската държавна опера. Но тук е допусната груба грешка, защото Дон Карлос е тенор, какъвто е и Любомир Бодуров. Нека бъдем снизходителни. Адриана Стаменова (не Андриана) сега живее в Италия, тя е моя ФБ-приятелка.

На това място трябва да ви споделя с радост, че през 2016 г. успях да получа допълнителни сведения и снимки за певеца Никола Василев. Стефка Евстатиева, която сега живее в САЩ и е играла в ролята на Лиза в „Дама Пика“ при гостуването на Софийската опера във Виена (моя цитат по-горе). Тя откликна на молбата ми и ми изпрати една „весела история“, която ще ви цитирам:

„Искаш да ти разкажа нещо? На какво да се спра? Мнооооого спектакли и концерти заедно, съседи в София, лятно време в Созопол със семействата,…но сега се сещам за едно пътуване за участие в концерт по някакъв повод в Плевен. Пътуваме само двамата, аз съм много нов шофьор и шофирам в буря с наводнени пътища, подминаваме закъсали коли, но ние с дизела пристигнахме благополучно. Той не ми показа, на какво изпитание беше подложен и след концерта, както бяхме решили, тръгнахме обратно. Беше късно, мокро, но спокойно по аутобана. Някъде между Долен и Горен Богров на един завой в най-лявата лента, където карах, видях едно, в първият момент помислих, че е коленичело магаре. Нямах време за анализиране, инстинктивно завих на сантиметърчета от задницата му и като по чудо подминахме, без да се блъснем или подхлъзнем. Колю беше замръзнал до мен и аз не вярваща на очите си само казах, “какво беше това?” Той винаги много елегантен особено в присъствие на жена, изтърси една …..и после, “какъв огромен глиган”. На страха очите са големи, да, но и двамата го видяхме. Чудехме се, как можем да предупредим идващите след нас коли, но как да се върнем по еднопосочния аутобан…. Изглежда след бурята животното се беше объркало, а там нямаше и ограда за пътя… После трябваше да изтърпим подигравките на слушателите ни“.

(край на цитата)

Също през 2016 г. получих отговор на молбата ми до тенора Божидар Николов, който живее в Австрия и ми е добре известно, че е бил много близък с Никола Василев, както сега с неговия син – басът Владимир Василев. Бях го замолил да ми напише нещо по-конкретно за днешния юбиляр, и да ми прати снимки, ако има такива. Наистина получих две много хубави (ще ги приложа след статията), както и писмо, което сега цитирам без никакви промени (Божидар Николов няма кирилица на компютъра си, но всичко се разбира много добре):

„Uvagaemi gospodin Kontohow, s Nikola Vasilev ni svursva edno dulgo priatelstvo v godinite.Toj beshe edin prekrasen Baritono Cavalliere ot starata italianska skola, а negov ucitel e bil golemiat italianski Bariton Carlo Tagliabue. Oste v studentskite mi godini sum se vushistraval na negovia Figaro, Posa, Conte di Luna, Ezio i mnogo drugi roli. Cesto govorehme sa starata italianska shkola (kojato as susto mnogo zenja i ja namiram sa naj dobra) pomnja, ce toj susto se vusmustavashe ot rasbiraniata na togavasnite ni /Profesori……./ Beshe komicna situazia – toj be honorovan prepodavatel v akademiata, a /Profesorite – nisto ne rasbirasti veeha bajrazi…., no mislja i sega e taka – nisto ne se e promenilo ! Nikola Vasilev, kato bjah student v Akademiata vse mi kasvashe – eh Bojko dali ste imame kusmet edin den da peem saedno – i tova se sluci – na moja Debjut, Manrico il Trovatore v Malta toj be mojat Graf di Luna (imam i film s nego, a eto i edna nasha fotografia ot Trubadur 1990 g.) Nikola beshe i mnogo dobur i surdecen – pomnja kak mi se vushistavashe na uspeha i vinagi me nasurciavashe. Negov sin e Vladimir Vassilev, edin prekrasen Bass, ucenik na Boris Christoff.

Surdecni posdravi – Bojidar.“

(край на цитата)

Особено съм доволен и от факта, че успях тогава да се свържа и със сина на Никола Василев – басът Владимир Василев, който живее в Швейцария и е член на ансамбъла на Оперния театър в Базел. Той ми изпрати две хубави снимки (ще ги поместя след статията) и писмено допълнение, което цитирам:

„Здравейте г-н Контохов,

благодаря Ви за интереса! Това, което имате като материал е вярно. Може да добавите и името на неговия Маестро в школата на Миланската Скала, именно Карло Талиабуе, един от най-големите италиански баритони. За снимката с Гюзелев и Гяуров е вярно, това е той. Интересно би било да се спомене и участието му на много големи европейски сцени, както и големият му успех на фестивала в Глайндбърн като Онегин с прочутия диригент Джон Причерт, а по-късно и на сцената на „Роял Алберт хол“ в Лондон.

Сърдечни поздрави – Владимир Василев“

(край на цитата)

Нарочно не сложих тези важни забележки някъде в моя текст, за да бъдат автентично подчертани от Владимир Василев. Божидар Николов писа по-горе за Маестро Карло Талиабуе, а другите изяви на Никола Василев на особено авторитетния фестивал в Глайндбърн във Великобритания и на сцената на „Роял Алберт хол“ в Лондон никъде не са отразени в медиите. Това е срам и позор за българската музикална критика и журналистика, че все още не е написала нищо в електронните медии за този даровит български певец. Едва когато той се помина през 2009 г., се явиха някои съобщения за него – именно тях аз цитирах в началото на моята статия.

Знаете ли за какво си мисля в момента: България има легации или дипломатически представителства във всички държави с прочути музикални центрове, в случая Великобритания. В тях има културни аташета или служби по печата. Тези хора не се ли интересуват за такива изяви, които да бъдат отразени в медиите в България и по света, сега в Интернет. Разбирам, по времето на Никола Василев не е имало още Интернет. Но има писмени документи от тази епоха, те трябва да се внасят постепенно в Интернет и така да останат за бъдещите поколения. Така постъпват в редица държави, научавам го при статии, които пиша за чужди оперни артисти – всичко е внесено, най-често в Уикипедия. Има ли Уикипедия-страница за Никола Василев? Няма, разбира се, не само за него е така. Точка по този въпрос, вече десетки пъти съм писал при други „почти забравени български артисти“.

Все пак завършвам тази статия с оптимистично настроение. Което бях запланувал – стана, като особено благодаря на Стефка Евстатиева, Божидар Николов и Владимир Василев. Дано през идните дни напиша статия и за него, той заслужава това – върви по пътя, начертан от прочутия му баща!“

(край на статията от 24 февруари 2016 г.)

След статията ми както винаги се получиха коментари и бележки, на които няма да се спирам. Може би трябва да отбележа едно съобщение от тенора Михаил Светлев, което той ми изпрати още същата вечер. Цитирам:

Михаил Светлев на 24.02.2016 г.:

„Боре, във връзка с Никола Василев ти изпращам една снимка (колаж) от моя архив. С Колето имахме прекрасни съвместни изяви. Плакàта е от “Дон Карлос” в Лозана, където той пя Родриго, а снимката му е от Виена в “Дама пика”. Той, освен, че беше отличен певец с хубава външност и фигура, остава в спомените ми като един от най- етичните колеги, които съм имал. Винаги сме се радвали на срещите ни както професионални, така и частни. Благодаря ти, че ни напомни за него. Поздрави: Мишо“.

(край на цитата)

На това съобщение отговорих веднага: „Мишо, ще я поместя след час, радвам се!“

(край на бележките от 2016 година)

На 23 февруари 2017 г. реших да прегледам в Интернет за някои нови материали относно Никола Василев, очаквах че ще има вече Уикипедия-страница за него във връзка с идващата кръгла 85-годишнина на този толкова заслужил за българското оперно изкуство артист. Жалко, няма такова нещо – българските „културтрегери“ имат други проблеми и задачи. Няма и една обзорна статия за него. При други случаи някои медии като „Стандарт“, „Труд“, „Сега“, „24 часа“ поместват подобни материали, но до 23 февруари (току що завърши официалната програма при откриване на Оперния бал във Виенската държавна опера) не открих нищо. Проверих и на латиница – открих един материал за изявите на Никола Василев преди много години на Фестивала в Глайндбърн / Великобритания, който миналата година не бях забелязал. Ето цитат:

Nikola Vassilev

Details

Juli 1970: 1, 3, 8, 11, 16, 18, 20, 22, 24, 27, 29.

August 1970: 1, 3, 5, 7, 9.

Eugene Onegin / Proms performance 1970 (Royal Albert Hall, London)

Eugene Onegin / Eugene Onegin, 11 August 1970 at Royal Albert Hall, London

(край на цитата)

Там са дадени и имената на състава, който е играл при всичките 17 изяви. Цитирам от архива на Оперния фестивал в Глайндбърн (информация на немски език):

Eugen Onegin: Nikola Wassilew

Tatjana: Katja Usunov

Olga: Alexandrin Milcheva

Madame Larina: Pamela Bowden

Lensky: Wieslaw Ochmann

Monsieur Triquet: Hugues Cuenod

Filipjewna: Virginia Popova

Prinz Gremin: Dimiter Petkov

Zaretsky: Richard Van Allan

Petrowitsch: William Elvin

Bauernsänger: Terry Jenkins

(край на цитата)

Както виждаме, в състава има редица български артисти освен Никола Василев, а именно: Катя Узунова, Александрина Милчева, Виргиния Попова и Димитър Петков. Нека се знае също, че спектакъла е режисиран от именития български оперен режисьор Михаил Хаджимишев.

За тези изяви на Никола Василев стана въпрос в статията ми, но едва сега научих колко е бил техния брой – общо 17 изяви в разстояние на един месец и 10 дни – около 40 дни, почти през ден и то в главната роля на Евгений Онегин. Какво натоварване и напрежение е било това за Никола Василев, а последната изява на 11 август е в Лондон в прочутия Royal Albert Hall. И нито една дума в български медии за такова важно събитие, като че ли то се случва всеки втори ден. Просто не мога да повярвам!

Това беше всичко, което можах да добавя до 24 февруари 2017 г., след което публикувах съответната статия.

Измина една година, много вода изтече, и когато на 23 февруари 2018 г. влязох в Гугъл с името на Никола Василев и започнах да прелиствам страниците, в които се среща името му, не намерих нищо ново – никой не е написал поне Уикипедия-страница за него, все едно не е имало такъв човек. По-точно – имало е, но е бързо забравен. Стана ми мъчно, но какво да се прави – такава е „българската оперна история“. Добре, че при предните ми статии в годините 2016 и 2017 се получиха интересни коментари и изказвания на редица негови колеги или други лица, някои от които ще цитирам в края на днешната статия:

Svetlev Michail Пак искам да подчертая, един от най-етичните и интелигентен колега от Софийската опера, с когото съм пял.

Арсений Арсов С него съм пял в младостта си в ” Бръснаря” на международния фестивал “Варненско лято” – изключителен Фигаро – такъв баритон вече не се намира в България. До мен стояха Стефан Еленков, Павел Герджиков и Кристина Горанчева ….

Kaludi Kaludov Един от най-прекрасните ми колеги и човекът, който първи ме изведе извън пределите на България. Кòлата. Обичан и чудесен. Велик певец и музикант.

Christina Anghelakova Представител на златната ера на баритоните в Софийска опера!

Jivko Jelev Прекрасен човек и невероятно етичен колега, а излъчването му и гласовото му обаяние …не могат да се опишат!!! Поклон, Маестро Василев!

Adriana Stamenova Porta Svetla pamet na Koleto, prekrasen pevez i kolega! Bog da go prosti!

(край на цитатите)

Както писах в началото, след 2018 г. не съм писал други статии за Никола Василев. Сега при подготовката на тази статия попаднах на две важни информации за него от последно време, свързани с 90 години от рождението му. Цитирам първата от тях:

БНР

90 години от рождението на баритона Никола Василев

публикувано на 26.02.2022 в 08:05 | обновено на 26.02.2022 в 13:12 

Автор: Елена Хубанова

През далечната 1960 г. завършва Консерватория в София при проф. Елена Орукин и проф. Драган Кърджиев. Преди това е вземал уроци при Любен Минчев и Христо Вълчанов.


А преди изобщо да се насочи към пеенето Никола Василев е мечтаел да стане хоров диригент. Дори печели награда в Рим със свой състав, който дирижирал. Свирел активно и на акордеон. След инцидент, при който сериозно наранява ръката си, се насочва сериозно към пеенето.

Отраснал е в многодентното семейство на учителка и обущар. Всяка събота родителите му са водели децата си на оперета. Първата опера, която го очарова била „Севилският бръснар“ с Михаил Люцканов и Михаил Попов. Пред детския поглед е блеснала и „Травиата“ с Лиляна Барева и Илия Йосифов.

Младият баритон дебютира в „Севилският бръснар“ на Росини в Софийската опера през 1961 година и изпълнява ролята на Фигаро над 100 пъти в своята кариера! Още в първата година пее още три знакови партии от лиричния баритонов репертояр – княз Елецки от „Дама Пика“ на Чайковски, Марсел от „Бохеми“ на Пучини и Жорж Жермон от „Травиата“ на Верди.

Повече от 30 години посвещава на Софийската опера. Ролите са над 40-сет. Специализира в Миланската скала при маестро Пасторино и при Карло Талябуе. Гастролира по цял свят – бившия СССР, Англия, Швейцария, Испания, Куба, ГФР, Румъния, Турция. С красивия си тембър, музикалност и присъствие Никола Василев печели любовта на публиката.

„Аз отдавам целия си съзнателен живот на едно изкуство, което безкрайно обичам“ – споделя певецът.


По повод гостуване в Базел в ролята на граф ди Луна в „Трубадур“ на Верди в пресата отбелязват – „Като че ли излязъл от страниците на партитурата граф ди Луна беше българинът Никола Василев, завладяващ като явление на сцената и заслепяващ с красотата на своя глас…“

В предаването „На опера в събота“, на 26 февруари от 20 часа, звучат откъси от:


• „Дон Карлос“ от Верди с Николай Гяуров, Юлия Винер и Любомир Бодуров;
• „Трубадур“ от Верди с Райна Кабаиванска, Стефка Минева и Димитър Дамянов;
• „Рита“ от Доницети с Лиляна Барева и Петко Маринов;
• „Севилският бръснар“ от Росини с Николий Гяуров, Петя Иванова и Кирил Дюлгеров.


Както и арии от „Андре Шение“ от Джордано, „Силата на съдбата“ и „Атила“ от Верди и др.

(край на цитата)

Ето и линк към това предаване на БНР:

https://bnr.bg/hristobotev/post/101606987

Второто предаване за Никола Василев е също от 26 февруари 2022 г. и е публикувано в българска медия, но текста му е пълно копие на предаването на БНР, което поместих по-горе. Цитирам:

Портал „Новини 247“

ПРЕЗ ДАЛЕЧНАТА 1960 Г. ЗАВЪРШВА КОНСЕРВАТОРИЯ В СОФИЯ ПРИ ПРОФ. …

2022-02-26 / 08:07:18 / БНР Новини

(Няма да помествам текста, защото той е същият. Тук има няколко снимки на Никола Василев, които ще копирам и приложа след статията).

(край на цитата)

Нека днес на 27 февруари 2022 г. да почетем 90 години от рождението на баритона Никола Василев, които се навършиха на 24 февруари т.г.

Мир на праха му!

…….

За голямо съжаление в Ю Тюб или другаде няма отделни записи от изпълнения на Никола Василев. За сметка на това обаче там има един ценен запис от около 50 минути, който съдържа отделни оперни сцени с участието на Никола Василев и негови колеги. Ето подробности:

В памет на Никола Василев, баритон (1932-2009) – арии и дуети от спектакли през годините 1988-1989, Софийска опера, Никола Гюзелев, Калуди Калудов….

………