Басът Николай Гаубич, роден на днешния ден през 1923 г.

Драги приятели на оперната музика, днес на 4 юли 2019 г. ще започна статията си на оперна тема по доста необичаен начин – с редица цитати и после с въпрос към читателите си: знаете ли кой е този български оперен певец „???“, който е получил покана от МЕТ Ню Йорк да участва в продукцията на „Борис Годунов“ там, и то в главната роля на Борис, но ДС в София не му позволява да замине, поради което поканата не се осъществява? Някои положително се досещат, но много други едва ли го познават:

(…) Щастлив бях в Болшой театър да дебютирам с Томски от “Дама Пика” на Чайковски. Роля, отворила ми широко двери из Европа. Донесе ми едва на 28 години Димитровска награда. И скоро след това БНР престана да излъчва мои записи заради дядо ми – попа. Вдигнаха ми мерника и в Софийската опера. Поканен от Метрополитъ-н – Ню Йорк, да направя мечтаната от всички баси роля на Борис Годунов от едноименната руска класика, бях спрян от Държавна Сигурност (…)

Думи на „???“ при интервю с него на журналистката Златина Коцева

„Щастливата съдба ме срещна с племенника на гениалния немски композитор Рихард Вагнер – диригента Виланд Вагнер. С него в Анверс (Антверпен в Белгия) за броени дни научих трудната партия на Фафнер от “Рейнско злато”, първа част от тетралогията “Пръстенът на нибелунга”. По спешност трябваше да заместя заболелия титуляр. В Европа не се намери певец да подготви за кратко време, при това на немски език, тази партия“ (…)

(…) Сприятелих се с композиторите ни Панчо Владигеров, Веселин Стоянов, Парашкев Хаджиев – пял съм в неговия “Луд гидия” и в “Хитър Петър” на Стоянов. Говорим за гордост българска и ще подчертая, че и тримата, а и други родни композитори, с музикално-сценичните си произведения са достойни за световните театри. За съжаление “модата” у нас загърби “всичко българско и родно” и тотално залита по чалгата, холивудската псевдокултура, чуждопоклонството. Вина имат и много журналисти, политици, управници, не стъпвали в оперна, театрална, изложбена зала, на концерт (въздиша) …“

Думи на „???“ при интервю с него на журналистката Златина Коцева

„Трагедия за всяка нация е посмъртната реабилитация“.

„Не е трагедия, когато тронът е наследствен, а когато престолонаследникът е посредствен“.

„Народът ни върви по път победен – от ден на ден той става все по-беден“.

„Без никакви рушвети само слънцето свети, но и то не е съвсем честно – върховете огрява по-лесно“.

„Приживе борбата за богатства е голяма, но катафалката багажник няма“.

Пет от прочутите епиграми на „???“

Цитат от едно интервю с „???“:

– Г-н „???“, известен сте сред приятели, почитатели и с пиперливи епиграми. За настроение, споделете някои.
– Ето една за мен: “Косата ми черна, душата ми верна, мечтата ми – модерна, надеждата ми – прекомерна, възрастта ми мизерна.” И за диригенти имам: “Диригентска палка без емоционална закалка е академична жалка тупалка.” Нека не забравяме, че “без никакви рушвети само слънцето свети”. Друга гордост ми е издаването в Дамаск на арабски език на мои стихове… Ех, живот, живот, от нас зависи да го подредим не според епиграмата ми: “За богатство борбата голяма, а катафалката багажник няма.” Затова, въпреки всичко, зад нас нека остава единствено светлина … 

……..

Доскоро и аз не знаех за това, макар че познавам този певец – той е роден на днешния 4 юли през далечната 1923 г. (днес би навършил 96 години!), защото съм бил на негови изяви в Софийската опера през 50-те и 60-те години, по-късно името му бързо се забравя, по-точно след 1983 г., когато си подава оставката в Софийската опера. По това време аз не бях вече в България, не знам подробностите. Така НИКОЛАЙ ГАУБИЧ става един от ЗБГ (Забравените Български Гласове) – по моята терминология. Както четем в логото, скоро след това БНР престава да излъчва негови записи заради дядо му, понеже бил свещеник. Като следствие от това идват проблеми и в Софийската опера.

Това е отличният бас Николай Гаубич, когото оперните любители от моята и малко по-късна генерация положително си спомнят – не само заради впечатлителните му изяви в редица опери от най-различни жанрове, не само в България, но и в редица други държави – но и заради други негови способности: първо, Николай Гаубич беше изтъкнат автор на забележителни епиграми, и второ – той беше блестящ полиглот – може би няма друг оперен певец или певица в България с толкова широки езикови познания като него. Във времето, когато в България оперните роли се пееха преди всичко на български език, Николай Гаубич е учил ролите си на този език, на който се говори в държавата, в която е гастролирал – или при изяви на Софийската опера, или при негови частни изяви в тези страни. Говори се, че при изяви например в Китай е пял ролите си на китайски език, в Монголия – на монголски. Да не говорим за западните езици или за редица езици от държавите на Социалистичекия блок едно време.

За да бъда конкретен, нека цитирам негови думи от интервю по този случай:

„(…) Ние, българите, имаме по-други гласове, а и сме артисти. Затова навсякъде ни харесват. Винаги пеех на езика на страната, където гастролирах – на италиански, руски, немски, китайски, корейски, украински, белоруски, валонски, цигански и т.н. (…) Така днес в репертоара му са записани над 120 опери и участия в над 2 000 спектакъла у нас и в чужбина. Най-голямата оперна школа за него е била сцената на Болшой театър. Пял е на над 25 езика, в това число на китайски, валонски и на фламандски. Явно във „Врачанската класическа гимназия“ е получил добра езикова основа. В казармата учил сръбски. Като дете пък си играел с циганчетата и така научил езика им. Оценил този факт от своята биография едва при срещата си с Индира Ганди, защото нямал проблем в разбирането на индийския. През 1954 г. идва ред да научи и китайски. Преди да замине на турне в Китай, изкарва 6-месечно езиково обучение в Софийския университет с цел да подготви репертоара си от 30-ина песни. Още на първия концерт в Пекин вижда как всички падат от смях. „Лошо ли беше“, пита Гаубич на китайски. „Хубаво е“, отвръщат му китайците. „Тогава защо се смеете?“ Обясняват му, че пее на диалект. После с един от най-добрите професори учи литературен китайски. Когато започват посещения в различните провинции, той прави репертоара си на съответния диалект“.

(край на цитата)

По-долу в статията ще има още подробности в това направление.

Но Николай Гаубич е една от „най-трагичните фигури“ в историята на българското оперно изкуство заради непреклонния си и твърд характер по отношение към чувството си за свобода, независимост и ненамеса на чужди лица в личния му и професионален живот, които качества в ония години не са били конформни с политиката на управляващата партия, която иска да конторлира всички сектори на живота в България. При това той пише – подобно на легендарния Радой Ралин – „пиперливи“ епиграми на теми, които също не са приятни за официалните лица от номенклатурата. Дадох някои примери още в началото на статията, други ще дойдат по-долу в текста.

Отдавна исках да пиша статия за Николай Гаубич – сега му дойде времето. В последните месеци попаднах косвено или случайно „при скитане“ из Интерет на статии и информации за него. Те бяха вече достатъчни за написване на съответна статия. Освен това през 2018 г. се навършиха кръглите 95 години от неговото рождение. Именно тогава на 4 юли 2018 г. написах първата си статия за него, сега на същия ден през 2019 г. наново пиша за този именит български певец.

Що се отнася до информационни източници за Николай Гаубич в медиите, на първо място това е едно предаване на Българското Национално Радио от месец юли 2013 г., във връзка с 90 години от рождението му през 1923 г. Нито в тази статия, нито в други публикации по-късно не става въпрос за следващите години – дали е още жив до 2018 г., когато писах за първи път. Цитирам:

БНР

Спомен за баса Николай Гаубич

публикувано на 25.07.2013

Помните ли Николай Гаубич?

Българският оперен певец Николай Гаубич е роден на 4 юли преди 90 години. По този повод Красимира Йорданова ни припомня важните моменти от неговата творческа биография, а спомени на самия бас се съхраняват в Златния фонд на БНР. Чуйте!

Програма Хоризонт Музика Алегро Виваче   

(край на цитата)

Цитирам линк към предаването, за да можем и сега да чуем неговия глас:

http://bnr.bg/post/100068679/spomen-za-basa-nikolai-gaubich

От една статия – интервю с него през 2014 г., поместена във в. „Дума“ се разбира, че по това време Николай Гаубич е жив – почти на 91 години (в интервюто има и снимки, някои от които ще поместя отделно, тук само цитирам мястото в текста по-долу). По-късно се оказва, че това не е вярно – той се е поминал още през 2002 г. на 79 години. В края на моята статия ще дам подробности:

Светлата диря с душата на Николай Гаубич

„Мнозина родни композитори с музикално-сценичните си произведения са достойни за световните театри“, твърдеше известният български бас

в. „Дума“, 6 февруари 2014 г.

Златина Коцева

Навършиха се 90 години от рождението на оперния певец Николай Гаубич. И макар да е гастролирал в 30 страни и е пял на 35 езика, коя медия, институция отдели дума на благослов за всепризнатия зад граница българин? Припомняйки си интервюто с “най-добрия певец на спектакъла”, както западната критика наричаше нашия бас, запитах студенти от Музикалната академия “Кой е Николай Гаубич?”. Отговорът бе мълчание. А “съвършеният артист”, “най-изразителният глас” за чуждестранните оперомани има десетки записи в Германия, докато в Националното радио са едва няколко. Обичаше да присяда с приятели в барчето на Сатиричния театър. Там в навечерието на последния му рожден ден първо полюбопитствах:

– Г-н Гаубич, откъде тази странна фамилия?

– Кръстници на артистичното ми име станаха Илия Темков (известен диригент през 60-80-те години на миналия век, също забравен днес – б.а.) и Филип Кутев. Какъвто съм едър, гласовит, служещ през 1942 г. в гаубичната батарея, приятелите ме нарекоха Гаубич. Сетне узаконих името в съда. Иначе съм Николай Петров Николаев, роден на нивата, под крушата, на 9 юни 1923 година. Мишоци “закусили” с общински бумаги на с. Еница, включително и с документа за регистрацията ми. По свидетелства на баби съседки съм “роден” и записан на 4 юли, Ден на независимостта на САЩ. Сигурно заради великата дата оставам волнодумец, свободолюбец. И подмладен с почти месец (смее се).

(Снимка: в ролята на Фафнер от “Рейнско злато”)

– Песенната искра кога, откъде припламна?

– От майка ми, обикновена селска жена, но чудна песнопойка. И от дядо ми, чието име нося. Бе свещеник с мощен, красив бас. На 10 години пропях в селския църковен хор. Свирех и пеех като гимназист във врачанския хор. Кой българин, особено роден на село, не е усещал в детството си народната песенна омая? За това, което постигнах на сцената, благодаря на някогашните оперни асове Събчо Събев, Михаил Попов, проф. Христо Бръмбаров и на незабравимата чешка пианистка Людмила Прокопова. Бе приела заради приятелката си, нашия оперен славей Христина Морфова, България за втора родина. Акомпанирал ми е из столични заведения пианистът и цар на вицовете Сашо Сладура. Запозна ме с генерал Козовски и скоро заминахме 12 певци в Москва. Станахме стажант-артисти в Болшой театър. В този храм на изкуството усетих магията на истинското, всеотдайното посвещение на професионализма. Излизайки за първи път пред братушките, си казах: “Един българин от с. Еница пее в един от най-прочутите театри в света.” Прошепвах и другаде преди вдигане на завесата: “Дръжте се, мили мои съселяни, пея за вас.” Щастлив бях в Болшой театър да дебютирам с Томски от “Дама Пика” на Чайковски. Роля, отворила ми широко двери из Европа. Донесе ми едва на 28 години Димитровска награда. И скоро след това БНР престана да излъчва мои записи заради дядо ми – попа. Вдигнаха ми мерника и в Софийската опера. Поканен от Метрополитън – Ню Йорк, да направя мечтаната от всички баси роля на Борис Годунов от едноименната руска класика, бях спрян от ДС.
 

(Снимка: в ролята на Кутузов от “Война и мир”)

– Бисиран на два континента, къде се чувствахте най-горд българин?

– Навред, навред. Горд заради себе си и сънародниците ми. Ние, българите, имаме по-други гласове, а и сме артисти. Затова навсякъде ни харесват. Винаги пеех на езика на страната, където гастролирах – на италиански, руски, немски, китайски, корейски, украински, беларуски, валонски, цигански и т.н. След участието ми във Втората световна война, отново през 1954 г. в Северна Корея видях ужасите на кръвопролитията. Там български артисти бяхме на продължително турне. При минус 30 градуса пред многобройна публика пеех на корейски език под акомпанимента на пианиста и композитора Жул Леви (също в забвение забележителен творец – б.а. Златина Коцева). След всяко изпълнение организаторите на концертите ни “загряваха” зад сцената със специалната им водка. Седем месеца обикаляхме и из Китай. В двете страни репертоарът ми включваше 30-40 песни. В Поднебесната империя научих почти 5000 йероглифа. В Корея и Китай обирахме овациите и с българската и руската ни програма. Край Великата китайска стена пях пред Мао, Джоу Ен Лай, Далай Лама, Панча Лама. По-късно на нашия континент се запознах и с румънския крал, европейски лидери като Тито … Ще съм поласкан почитателите ми (не харесвам думата фенове) да ме помнят с всичко, което с обич създадох на сцената, и главно с най-веселия ми герой – д-р Бартоло от “Севилският бръснар”. С костюма на злополучния кандидат-жених излизах над 500 пъти къде ли не из Европа. Правех си шеги на спектаклите с доктора. Веднъж дори си позволих в Софийската опера вместо “Какво с перото писахте?” да изпея “Срещу кого с перото писахте?” Смях сред колегите, но добре, че в залата не се разбра. Десетина години учих при диригент на прочутия Байройтски хор и така влязох в ранглистата на европейските Вагнерови певци. Сред тях бе българинът Спас Венков, а у нас – Сийка Петрова (също забравени днес оперни звезди – б.а. Златина Коцева). Щастливата съдба ме срещна с племенника на гениалния немски композитор Рихард Вагнер – диригента Виланд Вагнер. С него в Анверс (Антверпен в Белгия) за броени дни научих трудната партия на Фафнер от “Рейнско злато”, първа част от тетралогията “Пръстенът на нибелунга”. По спешност трябваше да заместя заболелия титуляр. В Европа не се намери певец да подготви за кратко време, при това на немски език, тази партия. Обичах и княз Гремин от “Евгений Онегин”. Появявах се на сцената почти в края на спектакъла, изпявах си арията, обирах овациите и си тръгвах (смее се). С крал Филип от “Дон Карлос” най-често гостувах в Германия и Белгия. За петнадесетина години станах Камерзенгер на Берлинската опера. Приемал съм и по две роли в една творба. Сприятелих се с композиторите ни Панчо Владигеров, Веселин Стоянов, Парашкев Хаджиев – пял съм в неговия “Луд гидия” и в “Хитър Петър” на Стоянов. Говорим за гордост българска и ще подчертая, че и тримата, а и други родни композитори, с музикално-сценичните си произведения са достойни за световните театри. За съжаление “модата” у нас загърби “всичко българско и родно” и тотално залита по чалгата, холивудската псевдокултура, чуждопоклонството. Вина имат и много журналисти, политици, управници, не стъпвали в оперна, театрална, изложбена зала, на концерт (въздиша)…

В деня на 60-годишнината ми като горд артист подадох молба за напускане на Софийската опера. Голямата ми международна кариера тръгна в Москва с Томски, а с театъра се сбогувах в женски тоалет от “Вива ла мама”. Ох, ох, каква “красавица” бях (смях). В артистичния си път се връщах към личния живот за пресъздаване на някои душевни състояния на героя. Скръбта е личен момент – наложи се да пея Балага, най-веселата партия от “Война и мир”, часове след погребението на съпругата ми. А радостта можеш да споделиш с приятели на чашка. Тъжно е, че дори на 75-годишнината ми БНР пусна мои записи, правени в чужбина.

– Г-н Гаубич, известен сте сред приятели, почитатели и с пиперливи епиграми. За настроение, споделете някои.

– Ето една за мен: “Косата ми черна, душата ми верна, мечтата ми – модерна, надеждата ми – прекомерна, възрастта ми мизерна.” И за диригенти имам: “Диригентска палка без емоционална закалка е академична жалка тупалка.” Нека не забравяме, че “без никакви рушвети само слънцето свети”. Друга гордост ми е издаването в Дамаск на арабски език на мои стихове… Ех, живот, живот, от нас зависи да го подредим не според епиграмата ми: “За богатство борбата голяма, а катафалката багажник няма.” Затова, въпреки всичко, зад нас нека остава единствено светлина… 

(край на цитата)

Нека добавя, че снимките в тази статия, част от които ще поместя и аз, са взети от книгата „Оперни пътеки“ с автор оперната певица Галя Йончева. Предполагам, че в нейната книга има специална статия за Николай Гаубич. Аз не разполагам с тази книга, така че не мога да проверя.

В хода на подготовка на тази статия през 2018 г. попаднах на една информация за участие на Николай Гаубич през 1954 г. в един авторитетен фестивал в Прага: „Музикален фестивал „Пражка пролет“, където той е бил лауреат в раздела „Вокално изкуство“ в групата на баритоните. Както ще видим от цитата по-долу, през тази 1954 г. (аз бях тогава студент трета година в София) и други български певци са имали голям успех на този фестивал – Радка Гаева, Любомир Бодуров и Александър Милковски. Цитирам от съответен източник:

Фестивал „Пражка пролет“ (лауреати):

(…)

1954	сопрано	Стефания Войтович (Польша) Криста Цизе (ГДР) Мария Штейнерова (Чехословакия) Милада Шубертова (Чехословакия)
	меццо-сопрано	первая премия не присуждена
	контральто	Аннели Аарика (Финляндия) Радка Гаева (Болгария)
	тенор	Любомир Бодуров (Болгария)
	баритон	НИКОЛАЙ ГАУБИЧ (Болгария) Дьёрдь Мелис (Венгрия) Николае Херля (Румыния)
	бас	Александр Милковски (Болгария) Вацлав Халирж (Чехословакия)
(…)

(край на цитата)

Тъй като този музикален фестивал в Прага има голяма история (той продължава и до днес да се провежда с огромен интерес), цитирам няколко информации за него (на руски и на български език):

Пражская весна (фестиваль)

Международный музыкальный фестиваль «Пражская весна» (чеш. Mezinárodní hudební festival Pražké jaro) — фестиваль академической музыки, ежегодно проходящий в Праге.

Впервые проведён в 1946 г. в связи с 50-летием Чешского филармонического оркестра как культурное событие национального масштаба, под патронатом президента Чехословакии Эдварда Бенеша. С 1947 г. в рамках фестиваля проводится конкурс молодых музыкантов по самым разным специальностям (конкурс по каждой специальности может иметь собственное название в честь того или иного выдающегося чешского музыканта; так, самая первая премия 1947 года, так и не доставшаяся никому, носила имя Яна Кубелика). С 1952 г. традицией фестиваля стало открытие 12 мая, в годовщину смерти Бедржиха Сметаны, исполнением его цикла симфонических поэм «Моя Родина». Традиционным местом проведения фестивальных концертов является Рудольфинум, значительная часть концертов проходит также в Зале имени Сметаны пражского Общественного дома.

(край на цитата)

Портал „Classic FM“

12 май 2017

Даниел Баренбойм и Виенската филхармония откриват днес „Пражка пролет“ 2017

Международният музикален фестивал „Пражка пролет“, чиято история започва веднага след края на Втората световна война, се открива официално тази вечер с голям концерт на Виенската филхармония и диригента Даниел Баренбойм. От 12 май до 2 юни – всяка година престижният фестивал в Прага протича по това време на годината, а тази вечер в концертната зала „Сметана“ започва неговото 72-ро издание. Виенската филхармония ще има честта да открие фестивала за първи път, но от друга страна, оркестърът ще запише едва седмото си гостуване в цялата история на „Пражка пролет“ досега. Цикълът симфонични поеми „Моето отечество“ на Бедржих Сметана е традиционната програма при всяко едно откриване, както ще бъде и тази вечер, а за Баренбойм подготовката премина през множество репетиции и концерти в изминалите месеци. Още през декември 2016 г. той постави в програмата си този цикъл, дирижирайки Щатскапеле Дрезден в Берлин. Само няколко дни по-късно представи симфоничните поеми на Сметана и на концерти във Виена, Париж и Кьолн с Виенските филхармоници. Дори и вчера, на 11 май, в навечерието на фестивала в Прага, Баренбойм дирижира оркестъра със същата програма, но този път в Мюнхен. Този акт се приема символично, тъй като Мюнхен е градът, който за дълго бе свързан със знаменития чешки маестро Рафаел Кубелик, представил целия цикъл именно там (като главен диригент на Симфоничния оркестър на Баварското радио от 1961 до 1979 г.), заради което е получил голямо обществено признание. За Даниел Баренбойм сега е огромна чест да открие „Пражка пролет“, както заявява самият той в нов чешки документален филм, посветен на неговата интерпретация върху шестте симфонични поеми от „Моето отечество“. Филмът е копродукция на Чешката телевизия и фестивала „Пражка пролет“ от 2017 г. и проследява работния процес на Виенската филхармония и Щатскапеле Дрезден, водени от 74-годишният Баренбойм, за когото тази музика на Сметана има значението на „национално изявление“.

(край на цитата)

Международный музыкальный фестиваль «Пражская весна» 2018

Май 12, 2018 – Июн 3, 2018

Многожанровый фестиваль, известный во всем мире, крупнейший «показ» музыки в Чехии.

На протяжении более чем 70 лет Международный музыкальный фестиваль «Пражская весна» относится к главным культурным событиям Чехии. Выступления самых лучших мастеров мира, симфонических оркестров и камерных ансамблей являются феноменом. Фестиваль пережил политические потрясения и драматические культурные изменения в течение семи десятилетий благодаря слушателям, которые ценили и до сих пор высоко ценят настоящее искусство.

…..

Место	Praha, разные места	Веб-сайт	www.festival.cz
Дата	12 мая – 3 июня 2018

Крупнейший международный музыкальный фестиваль Пражская весна является самым престижным и древним праздником классической музыки в Чехии. Ежегодно во время фестиваля даются десятки традиционных и экспериментальных концертов в самых прекрасных залах столицы. Многие знаменитости и мировые звезды приезжают в Чехию ради него ежегодно. Главной темой фестиваля этого года станет 100-летие со дня основания Чешской республики. Фестиваль стартует “Моей Родиной” Бедржиха Сметаны, которую исполнит Чешский филармонический оркестр.

На закрытии фестиваля выступит Словацкая филармония. Главными гостями этого года станут, например, австрийский скрипач и альтист Юлиан Рахлин, барочный ансамбль Monteverdi Choir и English Baroque Soloists, венский ансамбль Klangforum Wien, виртуозный норвежский пианист Лейф Ове Андснес, немецкая оперная певица Кристиана Карг, многократный лауреат российских и международных музыкальных конкурсов пианист Даниил Трифонов, Royal Concertgebouw Orchestra Amsterdam и так далее.

(край на цитата)

Цитирам линк към горната статия с много подробности:

http://rupoint.cz/festival-prazhskaya-vesna-2018/

И накрая една статия за Николай Гаубич от преди доста години – 1998 година (някои пасажи се повтарят с такива от предните статии за него):

Портал „pari.bg“, 1 август 1998 г.

Без рушвети само слънцето свети

Странната фамилия поражда въпроси за произхода му и съответно могат да се чуят различни версии. Автентичният случай обаче може да се научи от диригента Илия Темков. С Николай Попов се срещат още през 1942 г. в Школата за запасни офицери. Запознал ги общият интерес към музиката. Младият офицер служел в гаубичната рота. Започнали да му викат Гаубича. Прозвището добило такава популярност, че един ден самият той решил официално да приеме това име. Паметно остава времето на казармата и по друга причина – то предопределя творческия му път. Ето защо Николай Гаубич, който на 4 юли 1998 г. навърши 75 житейски и 55 сценични години, още помни първата си артистична изява.

Годината е 1942. Така нареченият „вуншконцерт“ (от немски език – „концерт по желание“) е под диригентството на Илия Темков. Дядо му бил свещеник. От него наследил този изключително рядък бас-баритонов глас. Първите му стъпки в музиката – певец в църковния хор на с. Еница. Бил добър изпълнител и за награда го изпращат да учи църковно пеене в Черепишкия манастир, след което преходът към оперното пеене за него никак не е труден. Единственото прекъсване в музикалната му кариера е по време на Отечествената война. Но и тогава не спира да пее. Нищо че призванието на войника на фронта е друго. Така днес в репертоара му са записани над 120 опери и участия в над 2 000 спектакъла у нас и в чужбина.

Най-голямата оперна школа за него е била сцената на Болшой театър. Пял е на над 25 езика, в това число на китайски, валонски и на фламандски. Явно във врачанската класическа гимназия е получил добра езикова основа. В казармата учил сръбски. Като дете пък си играел с циганчетата и така научил езика им. Оценил този факт от своята биография едва при срещата си с Индира Ганди, защото нямал проблем в разбирането на индийския. През 1954 г. идва ред да научи и китайски. Преди да замине на турне в Китай, изкарва 6-месечно езиково обучение в Софийския университет с цел да подготви репертоара си от 30-ина песни.

Още на първия концерт в Пекин вижда как всички падат от смях. Лошо ли беше, пита Гаубич на китайски. Хубаво е, отвръщат му китайците. Тогава защо се смеете? Обясняват му, че пее на диалект. После с един от най-добрите професори учи литературен китайски. Когато започват посещения в различните провинции, той прави репертоара си на съответния диалект.

Друг епизод от живота му – през 1958 г. белгийските власти го обявяват за персона „нон грата“, защото при един от концертите си пее фламандската революционна песен „Камбаните на Руланд“. Неговият приятел – вокалният педагог Петър Райчев му казвал: „Бягай от Загреб нагоре, само така ще направиш кариера, защото оттам нататък започва Европа“. Дали го е послушал? Фактите поне сочат, че е пял на много от оперните сцени в цяла Европа. „Не вярвам, че ще спечеля от тотото, не вярвам и на политиците“, казва Николай Гаубич.

Социалистическата пропаганда обаче не останала безразлична към неговите литературни изяви. Две от епиграмите му родили гнева на спецслужбите: „Трагедия за всяка нация е посмъртната реабилитация“ и „Не е трагедия, когато тронът е наследствен, а когато престолонаследникът е посредствен“.

И станали повод неговите съседи от небезизвестната бяла сграда на ул. „6 септември“ в София през 1987 г. да го накарат да подпише декларация, че не е враг на България. Подписал. А после написал: „Народът ни върви по път победен – от ден на ден той става все по-беден“.

Със смях през целия си живот Гаубич е отминавал проблемите. „Войната помнят онези, които носят протези“, пише участникът в Отечествената война. Не остава равнодушен и към актуалната и до ден-днешен тема за корупцията: „Без никакви рушвети само слънцето свети, но и то не е съвсем честно – върховете огрява по-лесно“.

Когато пък роднините му почват да го търсят заради реституцията на земята, въпросът бързо се урежда. Пак с една епиграма: „Приживе борбата за богатства е голяма, но катафалката багажник няма“. Животът му е поднасял какви ли не изненади. Най-трудно забравим обаче е денят 27 февруари 1986 г., в който погребва съпругата си. Същата вечер на сцената на Софийската опера трябва да играе комичната роля на Балага в операта „Война и мир“ от Сергей Прокофиев. После във в. „Народна култура“ излиза рецензия, в която пише как най-добро е изпълнението на Николай Гаубич, който със своя комизъм покорил публиката.

Артистът си остава докрай артист дори и днес, когато от 10 години не се е качвал на оперната сцена. Сега незабравимият бас-баритон се явява в друго амплоа – изпълнител на стари градски песни и майстор на злободневното слово в сатиричната преса. „Каквото и да правиш, разумно го прави и гледай края“. Тази латинска сентенция е била ориентир в житейските му посоки. Накъде гледа сега Николай Гаубич? Отвръща с думите, които прочел на един саркофаг в Сирийската пустиня: „Бях каквото си, съм каквото ще бъдеш“.

(край на цитата)

Понеже стана въпрос по-горе за стари градски песни, случайно попаднах на една статия-интервю на певицата Бони Милчева, която често наричат в медиите „доайен на старата градска песен“:

Портал „БЛИЦ“, 2 октомври 2008 г.

Певицата Бони Милчева за Николай Гаубич при нейно интервю:

(…)

– Кои са изпълнителите на старата градска песен, които според вас трябва да служат като еталон за съвременните певци и групи?

– Преди всичко Маргарет Николова, която е невероятен професионалист. Освен това – Мария Михайлова, която е доайенът на старата градска песен, Николина Христева, Аспарух Лешников, Георги Рафаилов, Георги Шаранков. Много харесвах и покойния оперен певец НИКОЛАЙ ГАУБИЧ, който изпълняваше и шлагери. Любим мой изпълнител е и тенорът Иван Попов, солист на “Гамбринус”, с когото направихме доста дуети. С него взехме първата награда на фестивала “Златен кестен” в Петрич.

(край на цитата)

Не знам какво правят тия български журналисти, статията е от 2008 г., в която Бони Милчева споменава, че Николай Гаубич е покойник. Добре, през 2014 г. Златина Коцева в статията си, която цитирах по-горе, не пише нищо подобно в интервюто си с Николай Гаубич. Като чете, човек остава с чувството, че през 2014 г. той е жив. А през 2013 г. при предаването на Радио София във връзка с 90 години от рождението му също не става нито дума дали е жив или вече е покойник. Чудни неща!

За да изясня този особен въпрос, свързах се през 2018 г. с музикалната редакторка в Радио София Ирена Гъделева – моя ФБ-приятелка, която ми съобщи на следния ден, че Николай Гаубич се е поминал през 2002 г. на 79-годишна възраст. Радио София ще излъчи на рождения му ден специално предаване във връзка с 95 години от рождението му.

Така че въпроса получи разрешението си. Все пак не мога да разбера някои журналисти когато пишат статии-интервюта за вече починали хора, защо не споменават това, а човек остава с чувството, че съответната личност е все още жива.

Независимо от всичко, днес на 4 юли 2019 г. ние ще си спомним за отличния певец, полиглот и автор на епиграми Николай Гаубич във връзка с 96 години от рождението му. Все си мисля, ако е получил разрешение в България да замине за Ню Йорк и участва в спектакли на МЕТ, какво ли щеше да остане в архива на този знаменит театър? Нямам отговор и няма да получа такъв. Поради малкия брой негови снимки ще приложа и някои други – оперни театри, в които Николай Гаубич е имал изяви.

Мир на праха му!

…….

Забележка: Постарах се да намеря записи на Николай Гаубич от негови изяви, вероятно снети в Ю Тюб. Жалко, няма такива! Както знаем, той не е бил „на почит“ в България заради произхода си и в Златния фонд на БНР вероятно такива липсват. Той е имал редица изяви в чужбина, но записи от такива не са поместени в медиите. Все пак открих някои негови участия по време на гастролите му в Германия, където е имал специално в Държавната опера (Staatsoper Berlin) в Източен Берлин редица изяви. Цитирам някои от тях по месеци, когато е играл там в ролята на Княз Гремин от операта „Евгений Онегин“ на Чайковски:

Staatsoper Berlin:

1962-09-11 Eugen Onegin (Dirigent Heinz Fricke – Tatjana Ruth Keplinger, Olga Edda Schaller, Larina Irmgard Klein, Filipjewna Gertrud Stilo; Onegin Boleslaw Jankowski, Lenski Alfonz Bartha, Gremin NIKOLAI GAUBITSCH, Triquet Harald Neukirch, Saretzky Günther Fröhlich, Hauptmann Günter Bochmann, Vorsänger PETER GUGALOW, Guillot Helmut Fink)

´´´´
1962-11-22 Eugen Onegin (Komor – Keplinger, Schaller, Klein, Stilo; Jedlicka, Ritzmann, Gaubitsch, Neukirch, Fröhlich, Bochmann, Gugalow, Fink)

´´´´

1963-01-18 Eugen Onegin (Komor – Keplinger, Ilse Ludwig a.G., Klein, Stilo; Rehm, Kouba, Gaubitsch, Neukirch, Fröhlich, Bochmann, Gugalow, Fink)

(край на цитата)

Наред с името на Николай Гаубич четем и името на българския тенор Петър Гугалов, който в тия години е имал значителна кариера в този оперен театър. За Петър Гугалов съм писал статии, една от тях е внесена по-късно в моя оперен блог „operastars.de“.

Открих също и в един немски портал участие на Николай Гаубич в Коледен концерт също в Берлин. Наред с редица други артисти той взема участие в програмата на концерта под № 16. Цитирам:

Портал: „Iablis“ Berlin (Jahrbuch für europäische Prozesse 2002 – 2022)

(без дата)

Bunter Weihnachtsteller mit viel Humor und Musik

von Thomas Körner

(…)

16
Herr Nikolai Gaubitsch
Ein bulgarischer Kammersänger Preisträger Stachanowkünstler
Singt das Lied
‘He Balkan’
Mit dem Gestus eines Arbeiterdenkmals
Danach spricht er auf deutsch die Fabel vom Floh von Goethe
Und singt sie anschließend
Mit der Musik von Musorgski
Das Knacken des Flohs kann er…

(край на цитата)

Превод:

Портал: “Iablis” Берлин (Годишник за европейските процеси 2002 – 2022)

(без дата)

Пъстра коледна чиния с много хумор и музика

от Томас Кьорнер

(…)

16

Г-н Николай Гаубич

Български Каммерзенгер, носител на „Димитровска награда“, ще изпее песента “Хей Балкан” със жеста на един работнически паметник.

След това той ще разкаже на немски език баснята за бълхата от Гьоте и накрая ще я изпее с музика на Мусоргски. „Разбиването“ (става въпрос за тайната й) на бълхата той може да го направи!

(край на превода)

…….