Veröffentlicht am von Kontohow

Osvaldo Golijov

На 5 декември е рожденият ден на американския композитор с аржентински произход Освалдо Голихов

Драги приятели на оперната музика, вчера на 5 декември 2020 г. навърши кръглите 60 години един малко познат в България американски композитор с произход в Аржентина, родителите на който са европейци (бащата от Румъния, майката – от СССР). Това е твърде известният на Запад композитор Освалдо Голихов (на испански: Osvaldo Golijov), роден на 5 декември 1960 г. в Ла Плата / Аржентина.

Наред с редица творби от различни жанрове на музикалното изкуство той е написал и една значителна съвременна опера, която е оценена много високо и се поставя в редица оперни театри по света. Това е операта „Аинадамар“ (Ainadamar) – в превод на български език „Кладенец на сълзите“, с текст на испански език, по либрето на американския писател David Henry Hwang (мотиви от творби на Федерико Гарсиа Лорка и Маргарита Ширгу (исп. Margarita Xirgu Subirá).

Премиерата е на 10 август 2003 г. в Tanglewood / САЩ. След големи преработки тя е поставена на 30 юли 2005 г. на сцената на Оперния театър в Санта Фе / САЩ. Основата на либретото е историята на драматичния писател от Испания Федерико Гарсиа Лорка (1898-1936) и неговата любима и муза – артистката от Каталония Маргарита Ширгу. По-долу в статията ще дам подробности.

Вчера писах статия за българската певица и вокалел педагог Роза Митова, поради което отложих статията ми за Освалдо Голихов за днес 6 декември – хубавият християнски празник НИКУЛДЕН! Поради тази причина днешната ми статия няма да е голяма – целта е да поздравя този самобитен композитор Освалдо Голихов – с такава богата генетична основа. При това родителите му имат еврейски корени. Редица данни ще дам на английски език без превод – те са така автентични, че е хубаво да се цитират в оригинал.

Започвам с биографични бележки за въпросния композитор:

Освалдо Голихов (на испански: Osvaldo Golijov), роден на 5 декември 1960 г. в Ла Плата / Аржентина, е американски композитор с аржентински произход.

Той се ражда в семейство на еврейски изселници от Румъния и СССР. Майка му е румънка, бащата – украинец, напуснали Европа през 20-те години на миналия век. Бащата Хосе Голихов (1927-1989) е лекар, майката Етел Пекаровская (1931-1988) е учителка по пиано.

Първите си занимания по пиано Освалдо Голихов получава от майка си. Той се обучава в училище, в което се преподава на езика „идиш“ (Идиш (ייִדיש, Yiddish, Jiddisch) е германски език, на който говорят около четири милиона евреи ашкенази по целия свят. Названието идиш означава еврейски (нем.: Jüdisch) и означава съкращение от yidish daytsh (ייִדיש־דײַטש), еврейски немски. Езикът възниква в Централна Европа между IX и XII век като смесица от среднонемски диалекти (70– 80% от думите имат немски произход) с множество заемки от иврит и арамейски, а също и от романските и славянските езици).

След това Освалдо Голихов постъпва в консерваторията на Ла Плата, където учи при Херардо Гандини. През 1983 г. пристига в Израел, където учи в Иерусалимската академия за музика и танци при Марк Копитман (Mark Kopytman) – израелски композитор и педагог. През 1986 г. Освалдо Голихов заминава за САЩ, където изучава композиция в Университета на Пенсилвания при Джордж Крам (George Crumb) – американски композитор, като заедно с това получава стипендия за Tanglewood, където е ученик на Oliver Knussen.

Музиката на Освалдо Голихов е типична със симбиозата между трациционната еврейска музика „Клезмер“(на идиш:כליזמר), музикален стил – народната музика на ашкеназките общности в Източна Европа) и литургични песнопения, така също и с мотиви от латиноамериканското танго.

От началото на 90-те години на миналия век Освалдо Голихов си сътрудничи активно с квартетите „St. Lawrence String Quartet“ и „Кронос-квартет“, както и с композитора и китарист от Аржентина Густаво Сантаолайая (Gustavo Alfredo Santaolalla) и американската певица – сопранът Дон Апшоу (Dawn Upshaw).

Творчество и признание

През 2000 г. Освалдо Голихов получава решението на Международната академия на името на Бах в Щутгарт да напише ораторията „Markuspassion“ (La Pasión según San Marcos). Поводът е 250 години от смъртта на Йохан Себастиан Бах.

В този проект участват също:

– Тан Дун от Китай (Tan Dun (simplified Chinese: 谭盾; traditional Chinese: 譚盾; pinyin: Tán Dùn, Mandarin pronunciation: [tʰǎn tu̯ə̂n]; born 18 August 1957) is a Chinese contemporary classical composer, pianist, viola d’amore player and conductor, most widely known for his scores for the movies Crouching Tiger, Hidden Dragon and Hero, as well as composing music for the medal ceremonies at the 2008 Beijing Olympics),

– немският композитор Волфганг Рим (Wolfgang Rihm (born 13 March 1952) is a German composer and academic teacher. He is musical director of the Institute of New Music and Media at the University of Music Karlsruhe and has been composer in residence at the Lucerne Festival and the Salzburg Festival)

– композиторката от Русия София Губайдулина (Sofia Asgatovna Gubaidulina (Russian: Софи́я Асгáтовна Губaйду́лина, Tatar: София Әсгать кызы Гобәйдуллина; born 24 October 1931) is a Tatar-Russian composer).  

Премиерата на творбата е през 2002 година, като след това е изаден неин запис върху компактдиск при фирма „Hänssler“. Записът е номиниран за „Grammy“ и „Latin Grammy“.

Композицията е изпълнена през януари 2006 г. в „Линколн-център“ в Ню Йорк във връзка с фестивал наречен „Пасион по Освалдо Голихов“ и през същата 2006 г. Освалдо Голихов е провъзгласен в САЩ за „Композитор на годината“.

По-късно в статията ще дам отделно списък на други негови творби.

Понеже обръщам особено внимание при моите статии за оперни творби, веднага искам да отбележа, че Освалдо Голихов е автор на една значителна съвременна опера, която е оценена много високо и се поставя в редица оперни театри по света. Това е операта „Аинадамар“ (Ainadamar) – в превод на български език „Кладенец на сълзите“, с текст на испански език, по либрето на американския писател David Henry Hwang (мотиви от творби на Федерико Гарсиа Лорка и Маргарита Ширгу (исп. Margarita Xirgu Subirá, кат. Margarida Xirgu i Subirà; 18 июля 1888,— 25 апреля 1969) — испанска и аржентинска актриса, театрален режисьор и педагог).

Премиерата е на 10 август 2003 г. в Tanglewood / САЩ. След големи преработки тя е поставена на 30 юли 2005 г. на сцената на Оперния театър в Санта Фе / САЩ.

Основата на либретото е историята на поета и драматичен писател от Испания Федерико Гарсиа Лорка и неговата любима и муза – артистката от Каталония Маргарита Ширгу.

Уникален аспект на тази опера е, че ролята на Федерико Гарсиа Лорка е панталонна роля, изпълнявана от жена. Фактически това не е ново в оперната литература – още Моцарт в операта си „Сватбата на Фигаро“ решава ролята на Керубино да се изпълнява от жена. Същото е и при Рихард Щраус в операта му „Кавалерът на розата“, където Октавиан е също женска роля. Известни мотиви на Освалдо Голихов да избере именно за ролята на Лорка да играе жена е факта, че самият Лорка има хомосексуални наклонности, за които по време на политическото управление в Испания между 1933 и 1935 години той е бил преследван от т.н. „фалангисти“ – привърженици на „Фалангата“, консервативно националистическо движение, подобно на режима на Хитлер в Германия, които открито обвиняват Лорка в хомосексуалност и това може би е последвалото му убийство. Ето съвсем кратка информация за тази колоритна личност:

Федерѝко Гарсѝя Ло̀рка (1898-1936) е испански поет и драматург. Емблематична фигура на Поколението от 27-а, той е убит от националистите в началото на Испанската гражданска война.

В края на 20-те години Федерико Гарсия Лорка изпада в засилваща се депресия, свързана с неговата хомосексуалност и опитите да я прикрива от своите приятели и роднини. Нарастващото отчуждение с най-близките му приятели достига своята кулминация, когато Салвадор Дали и Бунюел правят филма „Андалуското куче“ (1929), който той интерпретира, може би грешно, като злобна нападка срещу себе си. В същото време той е измъчван от несподелена любов към скулптора Емилио Аларден, който по това време се свързва с бъдещата си съпруга.

Със започването на Гражданската война през 1936 г., Федерико Гарсия Лорка заминава от Мадрид за Гранада. Той осъзнава, че това означава почти сигурна смърт, тъй като градът е известен с най-консервативната олигархия в цяла Андалусия. Гарсия Лорка и зет му, кметът социалист на Гранада, скоро са арестувани. Те са разстреляни на 19 август 1936 г. от фалангистката милиция и са погребани в необозначен гроб някъде в близост до Гранада.

Режимът на Франсиско Франко поставя произведенията на Гарсия Лорка под забрана, която е смекчена едва през 1953 г., когато са издадени силно цензурирани под заглавие „Събрани съчинения“.

Едва след смъртта на генерал Франко през 1975  г. става възможно животът и смъртта на Гарсия Лорка да бъдат публично обсъждани в Испания.

(край на бележките за Гарсия Лорка)

Както писах преди, сега ще дам повече подробности за операта „Ainadamar“ от Освалдо Голихов, които излагам в оригинал на английски език:

Ainadamar (which means “Fountain of Tears” in Arabic) is the first opera by Argentinian composer Osvaldo Golijov. The Spanish-language libretto is by American playwright David Henry Hwang. It premiered in Tanglewood on 10 August 2003 and, after major revisions, the new version given its premiere at the Santa Fe Opera on 30 July 2005.

The opera tells the story of playwright Federico García Lorca and his lover and muse, Catalan actress Margarita Xirgu. A unique aspect of this opera is that the part of male Lorca is a breeches role performed by a woman. Subtitled “an Opera in Three Images,” Ainadamar is told in reverse in a series of flashbacks, and involves Lorca’s opposition to the Falange, accusations of homosexuality, and his subsequent murder.

The opera „Ainadamar“

Ainadamar has features of both an opera and a passion play, as it examines the powerful symbolic role Lorca has embodied after his death, especially among other artists. Lorca becomes a martyr in the name of freedom of artistic expression. The connections with the Baroque passion musical concept also occur structurally, as the work evolves as a series of arias, recurring choruses and dance genres. The symbolic aspect was emphasized visually by Peter Sellars in his staging for Santa Fe Opera.

Ainadamar also connects with previous operatic traditions, as in the casting of Lorca as a trouser role, in a manner parallel to other impetuous youths of opera, such as Cherubino (The Marriage of Figaro) or Octavian (Der Rosenkavalier). These characteristics have allowed Ainadamar to begin a successful performance run as a non-staged or semi-staged concert work.

Crucially, it appears that performances by a younger generation of singers may prompt an assimilation into the canon — and with it, an integration of the Ibero-American musical languages it espouses into Classical music.

Performance history (opera „Ainadamar“)

It met its Chicago premiere at the Ravinia Festival on 14 June 2006, and was staged by Opera Boston in November 2007. Adelaide Festival under the artistic direction of Brett Sheehy presented a production directed by Graeme Murphy in March 2008 and Cincinnati Opera presented the opera on 9 and 11 July 2009. 

Presentations in major conservatories have included the Indiana University Jacobs School of Music under Carmen Helena Téllez (2007) and the Curtis Institute of Music under Corrado Rovaris (2008). A concert version was scheduled for Carnegie Hall with the Orchestra of St. Luke’s in December 2008, with Upshaw and O’Connor.

A recent performance of the opera took place in Granada, cornerstone of Lorca’s life and death during the 60th edition of International Music and Dance Festival of Granada. This consisted in a brand new production by the festivals of Granada, Santander and Oviedo under Luis de Tavira and conductor Corrado Rovaris. The performances took place on June 25 and 27, 2011 at the Alhambra Nasrid palace. The Teatro Real in Madrid staged the Peter Sellars production in 2012, starring Nuria Espert and Jessica Rivera in the role of Xirgu and Kelley O’Connor in the role of Lorca. A production by Quantum Theatre in Pittsburgh, PA, with musical direction by Andres Cladera and stage direction by Karla Boos, opened in October 2012.

Roles (opera „Ainadamar“)

The performers listed are those on the 2006 Deutsche Grammophon recording.

Margarita Xirgu, an actresssopranoDawn Upshaw
Federico García Lorcamezzo-sopranoKelley O’Connor
Nuria, a favorite student of MargaritasopranoJessica Rivera
Ruiz Alonso, a Falangist officerFlamenco vocalistJesús Montoya
José Tripaldi, a Falangist guardbaritoneEduardo Chama
Maestro, a teachertenorSean Mayer
Torero, a bullfightertenorRobb Asklof

Recordings (opera „Ainadamar“)

The first recording was released by Deutsche Grammophon on 9 May 2006. It immediately reached the top of the classical music Billboard charts. It was recorded by the artists for whom it was written, including Dawn Upshaw as Xirgu, Kelley O’Connor as Lorca, Jessica Rivera as Nuria, and conducted by Robert Spano with the Atlanta Symphony Orchestra and women of the Atlanta Symphony Orchestra Chorus.

Both the recording and the opera met immediate critical acclaim. The recording won two Grammy Awards: Best Opera Recording of 2006, and Best Classical Contemporary Composition. Like much of Golijov’s work, the opera heavily incorporates Arab and Jewish idioms, as well as Spanish flamenco sounds — in fact, there is a flamenco guitar section incorporated into the orchestra.

(край на бележките на английски език за операта „Ainadamar“)

Едно интересно допълнение:

Орерата „Ainadamar“ от Освалдо Голихов има своята европейска премиера през 2007 г. в Германия, и то в Оперния театър в Дармщадт, където аз живея от началото на 1975 г. и в неговите околности след 2002 година. Така че в горните сведения на английски език може да се допълнят данните за спектаклите на тази опера в Европа: първо в Гранада / Испания на 25 и 27 юни 2011 г., както после през 2012 г. в „Театро Реал“ в Мадрид под режисурата на големия майстор Питър Селар.

Тази първа постановка на „Ainadamar“ в Европа е на 24 ноември 2007 г. в Дармщадт. Жалко, тогава не съм бил осведомен за тази премиера и не съм я посетил. Може би в тия дни съм бил в Полша (нямам записано), където често гостувахме с моята съпруга Ренате при нейната сестра Елфрида в Лодз – този хубав полски град.

Цитирам от източници на английски език други информации за Освалдо Голихов: общи бележки, както и някои неприятности, свързани през последните години с незавършени за сценична изява негови творби, които се отлагат или неспазване на договорени срокове – твърде неприятни случаи, списък на композициите му, награди и отличия, както и неговата дискография:

Controversies (Osvaldo Golijov)

Golijov came under scrutiny in 2011 for a series of commissions that were either delayed or cancelled. A violin concerto written for the Los Angeles Philharmonic was not completed in time, Golijov missed a second deadline the following year in Berlin, and a third composition missed its January 2013 premiere at Disney Hall.

This followed a similar cancellation in 2010, when a scheduled song cycle had to be removed from the program when it was not completed in time. The March 2011 premiere of a new string quartet for the St. Lawrence Quartet was also postponed, though the work, Qohelet, was completed later that year and premiered by the quartet in October 2011.

Around 2006, the Metropolitan Opera commissioned Golijov to compose an opera, to be performed in the 2018–19 season. In 2016, the Met cancelled the commission because of the composer’s lack of progress.

Tom Manoff, a composer and critic, and Brian McWhorter, a trumpeter, alleged that Golijov’s Sidereus was largely copied from Michael Ward-Bergeman’s composition Barbeich. Alex Ross of The New Yorker reviewed both scores and wrote, “To put it bluntly, ‘Sidereus’ is ‘Barbeich’ with additional material attached.” Ross added that Ward-Bergeman was aware of Golijov’s borrowings. A consortium of 35 orchestras had paid Golijov $75,000, supplemented by a $50,000 grant from the League of American Orchestras, to write a 20-minute work. The work that Golijov produced was only 9 minutes. Golijov had used that same musical material in his 2009 composition Radio.

Golijov responded to these questions by explaining that he composed the original musical material jointly with Ward-Bergeman for a film score which in the end did not include the material, and that he used it by agreement with Ward-Bergeman, who did not comment publicly on the matter. Golijov cited Monteverdi, Schubert and Mahler as other composers who used existing musical material to create new music.

Notable compositions (Osvaldo Golijov)

Some of Golijov’s notable works include the following:

  • Yiddishbbuk (1992), for string quartet.
  • The Dreams and Prayers of Isaac the Blind (1994), for klezmer clarinet and string quartet (and later for clarinet and string orchestra)
  • Oceana (1996), cantata for soloist, boys choir, chorus, electric guitars, and reduced orchestra (strings, flutes, and percussion)
  • La Pasión según San Marcos (St. Mark’s Passion) (2000)
  • Three Songs for Soprano and Orchestra (2001). Lúa Descolorida from this set was later repurposed as the ‘Peter’s Tears’ Aria in La Pasión según San Marcos.
  • Tenebrae (2002), for soprano, clarinet and string quartet.
  • Ainadamar (2003): Golijov’s first opera, libretto by David Henry Hwang.
  • Ayre (2004): a song cycle for soprano and ensemble, premiered by Upshaw and The Andalucian Dogs.
  • Azul (2006), for cello and orchestra, premiered by Yo-Yo Ma at Tanglewood.
  • She Was Here (2008), an orchestration of four songs by Schubert, premiered by the Saint Paul Chamber Orchestra.
  • Sidereus (2010), for orchestra, commissioned by a consortium of 36 orchestras.

Аwards and recognition

Awards (Osvaldo Golijov)

Appointments (Osvaldo Golijov)

Selected discography (Osvaldo Golijov)

Film soundtracks

Voice, chamber music and orchestral

  • Yiddishbbuk (EMI Classics 7243 5 57356 2 1) – nominated for a 2003 Grammy for Best Chamber Music Performance
  • Oceana (Deutsche Grammophon/Universal Classics, 2007)
  • Ayre (Deutsche Grammophon/Universal Classics 477 5414)—nominated for a 2006 Grammy for Best Classical Contemporary Composition
  • Ainadamar (Dawn Upshaw, Robert Spano, Atlanta Symphony Orchestra) (Deutsche Grammophon/Universal Classics)—won two 2007 Grammy Awards for recording and for composition
  • La Pasión según San Marcos The Passion according to St. Mark (live & studio) (Deutsche Grammophon/Universal Classics 479 0346)
  • The Dreams and Prayers of Isaac the Blind performed by the Kronos Quartet (Nonesuch/Elektra 79444)
  • Voices of Light, Lúa Descolorida sung by soprano Dawn Upshaw (Nonesuch/Elektra 79812)
  • Night Prayers, K’vakarat on recording of the Kronos Quartet (Nonesuch/Elektra 79346)
  • Caravan arrangements for the Kronos Quartet (Nonesuch/Elektra 79490)

(край на цитатите)

На други езици също има подробни сведения за творбите, наградите и дискографията на Освалдо Голихов. В края на тази статия ще цитирам такива информации на руски език:

Творчество и признание

В 2000 г. по заказу Международной Баховской академии в Штутгарте Голихов написал ораторию «Страсти по Марку» в честь Иоганна Себастьяна Баха (в этом проекте участвовали также Тань Дунь, Вольфганг Рим и Софья Губайдулина). В январе 2006 в Линкольновском Центре Нью-Йорка был открыт фестиваль «Страсти по Освальдо Голихову», он назван в США композитором года.

Писал музыку к фильмам Салли Поттер «Человек, который плакал» (2000), Ф. Ф. Копполы «Юность без юности» (по роману Мирчи Элиаде) (2007) и «Тетро» (2009).

…….

Произведения

  • Ballad of the Drawned Solitude (1989, для голоса и камерного оркестра)
  • Cantata de los Inocentes (1990, для хора)
  • There is a Wind and there are Ashes in the Wind (1991, для голоса и камерного оркестра, на слова Э. Визеля)
  • Amor americano (1991, для солиста и оркестра, на стихи П. Неруды)
  • Yiddishbbuk (1992, для камерного оркестра)
  • K’vakarat (1994, для голоса и камерного оркестра)
  • November (1994, для камерного оркестра)
  • The Dreams and Prayers of Isaac the Blind (1994, для солиста и оркестра)
  • Oceana (1996, для солистов, хора и оркестра, на стихи П. Неруды)
  • Last Round (1996, для оркестра)
  • La Pasion segun San Marcos (2000, опера)
  • Lullaby and Doina (2001, для камерного оркестра)
  • Lúa descolorida (2002, для солиста и оркестра, на стихи Ф. Г. Лорки)
  • K’in Sventa Ch’ul Me’tik Kwadalupe (2002, для камерного оркестра)
  • Tenebrae (2002, для голоса и камерного оркестра)
  • Three Songs for Soprano and Orchestra (2002, на стихи С. Поттер, Р. де Кастро, Э. Дикинсон)
  • Ainadamar (2003, опера, две премии Грэмми за 2007)
  • Tekyah (2004, для камерного оркестра)
  • Ayre (2004, для сопрано и камерного ансамбля)
  • Azul (2006, концерт для виолончели с оркестром)
  • Rose of the Winds (2007, для виолончели, ансамбля Шёлковый путь и оркестра)
  • Mariel, для виолончели с оркестром (2008)

(край на цитата)

Преди да завърша искам да дам линк към началото на едно прочуто произведение на Освалдо Голихов – „La Pasión según San Marcos“:

Ето и някои подробности за записа: „Deftly exploiting the popular appeal and emotional immediacy of samba, salsa, flamenco, tango, and the elemental vigor of folk and popular motifs, Grammy® winner Osvaldo Golijovs La Pasión según San Marcos sets Christs betrayal, death, and resurrection amidst the streets of Latin America“.

(край на цитата)

Нека днес на 6 декември 2020 г. почетем 60 години от рождението вчера на 5 декември през 1960 г. на американския композитор с аржентински произход Освалдо Голихов, като му пожелаем добро здраве и нови успехи в разнородното му музикално творчество.

За много години!

…….