Pancho Vladigerov

125 години от рождението на великия Панчо Владигеров

“Винаги вдъхновен, винаги сигурен в онова,
което пише, здраво стъпил на земята,
която обича и най-възторжено възпява,
Владигеров превръща в музика всичко,
което допре.”

НИКОЛАЙ ЛИЛИЕВ

Драги приятели на оперната музика, днес на 13 март 2024 г. се навършват 125 години от рождението на Панчо Владигеров. За такъв човек аз не мога да пиша нови неща, за него е написано толкова много, че остава само да припомня редица факти и събития от живота му при днешната кръгла годишнина от рождението му с мисълта, че никога той не трябва да бъде забравен. Тази ми статия е третата за него през годините 2014 и 2019 във връзка съответно със 115 и 120 години от рождението му.

Където и да съм, когато и това да бъде, когато чуя началото на „Вардар“, направо настръхвам, тръпки ме побиват и съм безкрайно щастлив, че като подрастващо дете съм видял и слушал Панчо Владигеров на концерти в Габрово, като студент в София между 1951 и 1956 г. почти всеки вторник от 19 часа в зала „България“ при концертите на Софийската филхармония той беше неизменната фигура, седнал заедно със съпругата си на постоянните им места в началото на левия балкон – погледнато от страната на зрителите, почти над предния край на сцената, леко усмихнат и винаги в добро настроение.

В антракта той винаги слизаше във фоайето и заедно с други колеги – композитори, певци, инструменталисти, педагози и приятели оживено коментираха изпълнените през първата част произведения. Ние – младите посетители деликатно преминавахме край нашите идоли, като се правехме, че уж не ги забелязваме, а те със смях и винаги при весело настроение продължаваха съсредоточено дискусията си, докато гонгът извести началото на втората част. Панчо Владигеров, Марин Големинов, Боян Икономов, Любомир Пипков, Парашкев Хаджиев, Васил Стефанов заедно със съпругите си бяха най-често в това обкръжение. Това бяха празници на духа и чувствата, които никога няма да се забравят.

Днес на 13 март 2024 г. ще започна статията си с някои нови информации, които се поместиха напоследък в различни медии специално във връзка с днешния кръгъл юбилей на Панчо Владигеров:

Портал „Класик А Радио“

Фото игра в Софийското метро напомня за Владигеров

„МЕТРОритмични отражения“

6 март 2024 г.

Няма да е изненада, ако тези дни в Софийското метро разпознаете лика на Панчо Владигеров. Цветни фотоси, разположени на различни станции – те привличат вниманието и напомнят за големия ни композитор по нестандартен начин. 125 години от неговото рождение ще се навършат само след няколко дни (на 13 март) и това дава повод на Къщата музей „Панчо Владигеров“ – София да организира една интересна инициатива. Всички са поканени да участват в нея – играта се нарича „МЕТРОритмични отражения“, провежда се между 4 и 17 март, а условието за участие е само едно – желанието да се снима.

„Как да участвате? Открийте едно от ПЕТТЕ ВИЗУАЛНИ ТАБЛА, които ще бъдат разположени на ключови позиции от мрежата на Софийското метро. Те ще бъдат видими в рождения месец на Панчо Владигеров, в периода 4 – 17 март. Направете си снимка (или селфи) пред едно от таблата и я изпратете на нашия имейл адрес: museum.vladigerov@gmail.com , заедно с телефон за връзка!“, гласи поканата от Къщата музей „Панчо Владигеров“, в която се уточнява, че снимките ще се изпращат до 20 март. Два дни по-късно, на 22 март, ще бъдат обявени и резултатите с имената на победителите.

„Кой печели? Печелят най-оригиналните и интересни снимки“. Ще можем да ги разгледаме на сайта на музея:

https://vladigerov.org/igra-vladigerov/,

където ще бъдат публикувани, както и във фейсбук-страницата на културния институт:

https://www.facebook.com/vladigerov.org.

Идеята се основава на любимото занимание на самия Владигеров, който страстно е обичал да фотографира. „Фотографията е любимо хоби на Владигеров. Той обичал да запечатва значими моменти и често прекарвал време сред природата, както и на вилата в Люлин планина, заедно със своята втора съпруга – Елка. На нея той посвещава симфоничната сюита „Люлински импресии“, която получава Наградата на София през 1973 г. В течение на годините, Владигеров събира впечатляваща фотографска колекция от снимки с автографи на личности, с които имал близки и професионални взаимоотношения“. От музея напомнят, че това наследство може да бъде видяно на ул. „Якубица“ №10.

Сред другите инициативи на Къщата музей „Панчо Владигеров“ в София е продължаващата документална поредица „Докосване до Владигеров“, от която предстои следваща прожекция на 9 март. Тогава ще бъде показан филма „Портрет на Панчо Владигеров“ от 1989 г. (режисьор: Йордан Джумалиев, сценарист: Маргарита Парасникова, продуцент: БНТ). А на 16 март очакваме първия концерт от цикъла „По Владигеровски“, който си поставя амбициозната задача да реставрира концертни програми от архива на самия Владигеров. Първи изпълнители ще бъдат: Мартина Табакова (пиано), Стоимен Пеев (цигулка) и Атанас Кръстев (виолончело).

(край на цитата)

Втората информация от преди няколко дни е следната:

Портал „Класик А Радио“

ПАНЧО ВЛАДИГЕРОВ

(13 март 1899 – 8 септември 1978)

Композитор на месец март

Музиката на Панчо Владигеров е най-изпълняваната в българския музикален живот сред творбите на всички наши композитори. Неговите произведения звучат и най-често навън, когато музикантите ни искат да представят България чрез тоновото й наследство. А когато търсим най-представителната композиция за лицето на българската музика, несъмнено в паметта ни изниква Българска рапсодия „Вардар“. Панчо Владигеров е творил върху повече от 20 000 нотни страници, негови са първите български образци в редица музикални жанрове, много транскрипции е създал така, че възхищават с остроумното си въображение, оставил ни е творчество, в което има всичко: инструментална музика, симфонична, музикално-сценична, камерна и солови творби.

13 март 1899 г. е рождената дата на Панчо Владигеров, а мястото – Цюрих. Детските му години заедно с неговия брат-близнак Любен преминават в Шумен, градът на родителите им. Първите опити в композирането идват още от 10-годишна възраст, след като вече е имал концертни изяви – с Любен като цигулар, а самият той на пианото. В София младият Владигеров започва да взима уроци по теория и композиция при прочутия Добри Христов, най-значимата личност в българската музика от това време, на която композиторът завинаги ще остане благодарен.

Следват години в Берлин, където не само продължава да пише, но и талантът му получава признание – удостоен е на два пъти с „Менделсонова премия“ на Берлинската академия, през 1918 г. и 1920 г. Това е времето, когато Панчо Владигеров създава своя Първи концерт за пиано и оркестър, съчинен едва в 19-годишната му възраст. Една творба, чийто живот има интересна и показателна за таланта на своя автор съдба: с този концерт легендарният Херберт фон Караян ще се дипломира, това е и композицията, за която Владигеров получава първата си „Менделсонова премия“. Така започва един изцяло нов етап за българската музика – ражда се първият български клавирен концерт, а малко по-късно – със създаването на Концерт № 1 за цигулка и оркестър през 1921 г. – Владигеров ще се окаже и пионер в жанра на цигулковия концерт.

В следващото десетилетие (между 1920 и 1932 г.) той работи като пианист и композитор в „Deutsches Theater“ на известния немски режисьор Макс Райнхард. Пише музика за неговите постановки в Берлин и Виена – съществена част от сценичното наследство на Владигеров, макар и по-слабо позната. В Германия до 1932 г. са създадени изключителни партитури, сред които: Българска рапсодия „Вардар” (1922 г.), „Българска сюита” (1927 г.), Първи концерт за цигулка (1921 г.), Втори клавирен концерт (1930 г.), Скандинавска сюита (1924 г.) и др. Макар и създадена далеч от България, тази българска музика звучи на европейската сцена и привлича вниманието на тогавашната интелигенция.

Завръщането в България идва след този значим берлински период, но когато Владигеров вече е тук, това го води към любопитството за нови жанрове. Написва единствената си опера „Цар Калоян” от 1936 г., получила и международно признание, както и единствения си балет „Легенда за езерото”. Завършен през 1946 г., той е поставен на сцена едва през 1962 г., но музиката бива развита и в партитурите на двете едноименни оркестрови сюити – Първа и Втора, съответно в годините 1947-ма и 1953-та. Тогава се появява и неговата великолепна „Еврейска поема” от 1951 г. – по-зряла и драматична творба, вдъхновена от старинна еврейска мелодия. Софийската филхармония под диригентството на Саша Попов изнася премиерата й през лятото на следващата 1952 г.

Пианото е огромната страст на композитора, което може да бъде усетено от всеки пианист, който се залавя с неговите произведения. Солова или с оркестров съпровод, самостоятелна или обособена в цикли, клавирната музика на Владигеров е  безценно богатство в цялата българска музика. „Класично и романтично“, например, е клавирен цикъл от 1931 г. със седем пиеси, които звучат с най-яркия и характерен език на Владигеров. Транскрипцията за струнен оркестър, която синът на композитора Александър Владигеров прави през 1992 г., допринася още повече за популярността на тази колоритна музика. Петте му клавирни концерта са неизмеримо ценни и по думите на големия наш пианист Людмил Ангелов, който ги записа в интегрално издание, представляват „неразделна част от съкровищницата не само на българската култура, но и на световната“.

Като истински майстор на звука, Панчо Владигеров прави близо 40 авторски транскрипции на инструментални творби и повече от 50 обработки на народни песни. Преподава активно като професор по композиция и пиано в Музикалната академия в София, която от 1995 г. носи неговото име, а учениците му никога не го забравят. Много международни и български отличия са присъждани на Владигеров, сред които и престижната Хердерова награда за принос към европейското културно наследство, връчена му през 1968 г. Днес паметта за него се съхранява и от двата музея, в каквито са превърнати домовете му в Шумен и София.

„Винаги вдъхновен, винаги сигурен в онова, което пише, здраво стъпил на земята, която обича и най-възторжено възпява, Владигеров превръща в музика всичко, което допре”.

Тези думи принадлежат на поета Николай Лилиев и представляват може би най-поетичния и правдив словесен портрет, правен някога на композитора.

Панчо Владигеров умира на 8 септември 1978 г. в София.

(край на цитата)

На 10 март 2024 г. – неделя, аз лично бях особено изненадан, че по обед в часовете когато най-много тук в Германия се слуша радио и гледа телевизия, в един момент слушам около 13 часа по моето радио във Франкфурт, че започва едночасово предаване, посветено на „125 години от рождението на българския композитор Панчо Владигеров“. Бях много изненадан, защото такова нещо става за пръв път тук при нас – едночасово предаване и то в неделя по обед, посветено на български композитор!

Цитирам текста на предаването, обявен в сайта на Радиото във Франкфурт, провинция Хесен:

Сайт на Радиото във Франкфурт (Хесен)

10 март 2024 г.

Kaisers Klänge – Musikalische Entdeckungsreisen

Impressionen aus Bulgarien – Die Musik von Pancho Vladigerov

Die Musik von Pancho Vladigerov ist vielfarbig, fantasievoll und lebensfroh. Kunstvoll vermischt er westliche Sinfonik, Jazz und bulgarische Volksmusik.

In Deutschland, wo er studiert hatte, stand ihm eine blendende Karriere bevor. Doch 1933 musste er das Land verlassen. In seiner Heimat wurde er dann zum Stammvater der bulgarischen Kunstmusik. Heute ist die Musikhochschule von Sofia nach ihm benannt. Eine Sendung zum 125. Geburtstag von Pancho Vladigerov am 13. März 2024.

(край на цитата)

Превод:

Звуците на Кайзер – музикални пътешествия за открития

Впечатления от България – Музиката на Панчо Владигеров

Музиката на Панчо Владигеров е цветна, въображаема и изпълнена с живот. Той изкусно смесва западна симфонична музика, джаз и българска народна музика.
В Германия, където е учил, му предстои блестяща кариера. Но през 1933 г. той трябва да напусне страната. В родината си той става родоначалник на българската художествена музика. Днес Софийската музикална академия носи неговото име.

Едно предаване на 13 март 2024 г. във връзка със 125 години от рождението на Панчо Владигеров.

(край на превода)

Забелжка: към горния текст беше прибавена още следната информация за ония произведения на Владигеров, които бяха включени в това едночасово предаване:

playlist_pancho_vladigerov-100~_lastModified-516020194

Цитирам линк към горното предаване на Радиото във Франкфурт:

https://www.hr2.de/programm/klassik-oper/kaisers-klaenge–die-musik-von-pancho-vladigerov,epg-kaisers-klaenge-570.html

(край на цитата)

Цитирам една информация, на която попаднах в Интернет преди извеснно време:

Allegro Vivace по Хоризонт

Ivaylo Hristov

Тази година стават 125 години от рождението на Панчо Владигеров. Нека слушаме по-често творбите му и се запознаваме с повече история около създаването им, ще сме една идея по-облагородени!

В края на октомври 1922 г. една известна берлинска бирария е приютила гостите на братята Панчо и Любен Владигерови – художникът Константин Щъркелов и Григор Василев, политик и дипломат, приятел и меценат на Панчо. След някоя и друга халба Щъркелов подхваща песен след песен. Има хубав бас, пял е в църковни хорове, а знае и много народни песни. Една от тях – „Едничък чуй се вик“, впечатлява Григор Василев. Чувал я е той преди години в Скопие от мъжкия хор на местната гимназия. Песента го трогва, моли да я чуе отново и отново, а Панчо слуша с видимо внимание. Това провокира въпроса може ли да създаде нещо от този мотив. „Той помисли доста време и отсече: ”Мисля – да!“, твърди Василев и продължава: „Сега вече Панчо помоли Щъркелов да изпее песента 2-3 пъти, а сам си отбелязва 5-6 ноти в едно малко тефтерче.“

След месец и половина ръкописът на „Българска рапсодия“ за цигулка и пиано е готов и Панчо кани вдъхновителите за създаването на творбата да я чуят. Григор Василев е дълбоко трогнат: „Щом ще се издава, казах му, ще трябва да я назове “Българска рапсодия Вардар” и да я посвети на борещата се българска младеж в Македония. По това време имаше големи гонения в Скопие против българската младеж […] поради куража им да се наричат българи. Панчо прие това внушение и написа пред мене по немски: “Bulgarishe rapsodie Wardar – den kampfenden bulgarishe Jugend in Macedönien gewidmet”.

„Едничък чуй се вик“, позната и като „Ний българи сме“, не е народна, а авторска песен. Тя е публикувана през 1917 г. в една малка войнишка песнопойка. Автор на текста е Л. Бобевски, а музиката за тригласен мъжки хор е на композитора Добри Христов, един от първите учители на Владигеров. Явно е била много популярна по онова време, та чак е снародняла, и тъкмо нея не веднъж са слушали Василев и Щъркелов. Художникът трябва да е имал много добра музикална памет и да я е пял много вярно онази вечер в бирарията, както свидетелства и самият Владигеров впрочем, защото записаната от композитора и развита в Рапсодията тема има съвсем несъществени разлики с оригинала.

Ето пълния текст на песента:

Моми де кръщни песни пеят

На български език

Едничък глас се там разнася,

Едничък чуй се вик:

Ний българи сме – с чест и слава

Днес кичим нашата държава!

Де с майката земя се зори

Селякът труженик,

Едничък глас се там разнася,

Едничък чуй се вик:

За свобода сме ний достойни,

Че жертви дадохме безбройни!

На българина дето бие

Сърцето всеки миг,

Едничък глас се там разнася,

Едничък чуй се вик:

От враг земята наша родна

Ще пазим всякога свободна!

Де розата плени, омайва

С вълшебния си лик,

Едничък глас се там разнася,

Едничък чуй се вик:

Таз чудна Розова долина

Напомня райската градина!

Из края македонски, дето

Живей народ велик,

Едничък глас се там разнася,

Едничък чуй се вик:

За братя родни и страдални

Дела сторихме епохални!

Из Добруджа, де жито зрее

И мляко е в изблик,

Едничък глас се там разнася,

Едничък чуй се вик:

Поля, от влаха осквернени

Със меч и кръв са осветени!

Година по-късно „Universal Edition“ публикува първото издание за цигулка и пиано с предложените от Григор Василев заглавие и посвещение. През януари 1928 г. само за десет дни Рапсодията е оркестрирана и през март е изпълнена от голям оркестър в Прага. „Тогава (през 1922 г.) не бе възможно да се направи нищо в защита на огнената българска младеж в Македония, но моралната награда и братското съчувствие бе изразено в ”Българска рапсодия Вардар“, която се изпълнява от всички първокласни оркестри в Европа и Америка“, завършва историята Григор Василев в своя статия за вестник Зора от 21 април 1941 г.

По политически причини посвещението е отпаднало от всички следващи издания, а върху едно от копията на първото – на Universal Edition, от което сам Панчо е акомпанирал на не един и двама големи цигулари, той собственоръчно го е изчегъртал с острието на голям нож. Заглавието пък в новите издания е променено на ”Рапсодия Вардар“ без ”Българска“, като само в руските е неизменно ”Българска рапсодия“ без ”Вардар“.

Впоследствие Владигеров е правил транскипции и за цигулка и оркестър, за соло пиано, за пиано на четири ръце, а последна е версията му на “Рапсодия Вардар” за две пиана от 1976 г., от която той започва работата си по обработване на избрани свои произведения за две пиана.

(край на цитата)

Цитирам последната информация относно 125 години от рождението на Панчо Владигеров, която беше поместена преди 2 дни в моя профил във ФБ. Автор е пианистката Милена Коларова (моя ФБ-приятелка), която споделя свои спомени от 1979 г. за Панчо Владигеров, когото лично е познавала през детските си години:

Милена Коларова

Фейсбук, 11 март 2024 г.

ЗА ПАНЧО ВЛАДИГЕРОВ С ОБИЧ

Тази година на 13 март се навършват 125 години от рождението на патриарха на българската музика – големият, недостижим Панчо Владигеров. Сега, когато всички говорят за този юбилей, спомените ми се връщат в далечната 1979 година – когато аз, ученичка в четвърти клас, изсвирих неговата „Сарабанда“ от цикъла „Класическо и романтично“ и заедно с други прекрасни клавирни творби, спечелих трета награда на Националния конкурс за пианисти „Светослав Обретенов“ в град Провадия. Но в 1977 година, готвейки се за приемния изпит в Музикалната академия (тогава Българска държавна консерватория), свирейки ефектната негова писа „Перпетуум мобиле“, майка ми – клавирна педагожка и студентка на големия композитор, ме заведе при него, в просторния му дом. Той ме чу, остана видно доволен от изпълнението и заяви, че не се съмнява в приемането ми. Не скри и задоволството си, че ще бъда в класа на голямата пианистка и негова добра приятелка – проф. Люба Енчева. Това бе голям комплимент и насърчение за мен.

Годините неусетно отлетяха. Аз завърших висшето си образование, постъпих на работа като преподавател в Музикалното училище в родния ми Бургас, имах невероятното щастие да специализирам две години в града на музиката – Виена, като стипендиантка на фондацията „Готфрид фон Хердер“. Постепенно в репертоара ми влязоха много емблематичните Владигерови творби, пиесата „Вила сей гори“, Акварели опус 37 № 1 и № 2, три пиеси опус 15, Импровизация и токата, безсмъртната Българска рапсодия „Вардар“. А на млади цигулари акомпанирах прочутата „Песен“, Концертно Шими, Романтичен валс. Щастлива съм и безкрайно доволна, че успях да изсвиря гореспоменатите пиеси не само в България, но и в чужбина – във Виена, Баден-Баден, Люксембург. А в Прага имах два солови рецитала само от Владигерова музика.

Майка ми приживе с голямо почитание и респект говореше за своя учител – и за неговата пословична работоспособност, и за бащинското му отношение към всички студенти. В неговия дом се запознава с легендарната балерина и хореограф Нина Анисимова, поставила за първи път в България балета „Легена за езерото“. Може би малцина знаят, че по време на престоя си в Берлин през 30-те години на 19 век Владигеров активно сътрудничи в „Дойчес театър“ с големия Макс Райнхард. Но започва гонението на евреите и Райнхард е принуден да емигрира в Америка. Той кани своя приятел да го последва, но Панчо му отказва с думите: „Аз съм български композитор и моето място е в България“. Достойна постъпка на един достоен човек.

Ще завърша с думите на един друг голям български композитор – Иван Спасов (също ученик на Владигеров): “Рапсодия „Вардар“ може да се нарече вторият български национален химн“.

Милена Коларова

(край на цитата)

Браво на милата Милена Коларова за този ценен спомен, който наистина е дълбоко впечатлителен. Пожелавам й добро здраве и нови музикални успехи!

Продължавам със части от моите статии за Панчо Владигеров от предни години:

Не очаквах, че като погледна днес в страницата на Панчо Владигеров в Уикипедия ще открия, че освен хубавата страница за него на български език, ще намеря още страници за него на 22 други езици – както по-скромни, така и по-обширни. Понеже в тях и в десетките линкове в Интернет са казани всички важни факти и събития, свързани с биографията и творчеството му, няма да се спирам на подробни биографични бележки – само няколко думи:

Панчо Хараланов Владигеров, роден на 13 март 1899 г., починал на 8 септември 1978 г. е композитор, диригент, педагог и общественик от българско-еврейски произход, роден в Швейцария, но прекарал по-голямата част от живота си в България. Той е изтъкнат музикален педагог – сред неговите възпитаници са много български композитори и световноизвестни пианисти като Алексис Вайсенберг и Милчо Левиев. По време на берлинския си период (1912-1932) Владигеров печели като композитор два пъти Менделсоновата награда. Първия път тя е за Концерт за пиано и оркестър № 1 (с това произведение по-късно се дипломира световно известният диригент Херберт фон Караян), a втория път Владигеров взима наградата за оркестрациите си на „Копнеж“, „Страст“ и „Изненада“ от клавирния цикъл „Десет импресии“ (1920). Освен това в продължение на 11 години пише музика за спектаклите на великия немски режисьор Макс Райнхард, които са поставяни в „Дойчес Театър“ в Берлин и „Театър ан дер Йозефщадт“ във Виена. За заслугите му към българската музика е удостоен с Димитровска награда и званията Народен артист и Герой на социалистическия труд. За българската култура творби като Концерт за пиано и оркестър № 1 (1918) и Концерт за цигулка и оркестър № 1 (1921) имат допълнителна стойност – те са първите в своя жанр написани от български композитор.

Панчо Владигеров е роден в Цюрих, но прекарва ранното си детство в Шумен. Музикалното си образование започва в Частното музикално училище в София, където пиано му преподава чешкият музикант Хенрих Визнер, а композиция и теория на музиката – Добри Христов. По това време Владигеров прави първите си композиционни опити. От 1912 г. до 1915 г. изучава композиция и пиано в Държавното висше училище в Берлин (където е ученик на Хайнрих Барт и Паул Юон), след което се обучава в Академията по изкуствата в същия град. В Академията изучава пиано при Леонид Кройцер и композиция при Фридрих Гернсхайм и Георг Шуман. Завършва Академията с отличие през 1922 г., след като в периода 1918–1920 г. отбива военната си служба в България.

Още като студент постига и първите си международни успехи – на два пъти печели Менделсоновия конкурс. В началото на творческата си кариера Владигеров работи като музикант и диригент в театъра на Макс Райнхард в Берлин, изнася свои концерти в Германия, Франция, България, в които включва и баладата за глас и пиано „Луд гидия“ по едноименното стихотворение на Пенчо Славейков и написва музика към редица сценични произвдения. В тези години създава Концерт за пиано № 1 и Концерт за цигулка (първи в нашата музикална литература), рапсодията „Вардар“ (първото българско симфонично произведение, спечелило широка международна известност; в основата му е песента на Добри Христов – „Едничък чуй се вик“) и други.

През 1932 г. Панчо Владигеров се завръща в България и заема професорско място в Българската държавна консерватория, където работи в продължение на повече от 40 години. След завръщането си в родината композиторът продължава с големите си постижения – пише операта „Цар Калоян“ (1936), която е първата българска опера поставяна в чужбина. Следващи негови много обичани творби са: Симфония № 1 (1939), Концерт за пиано и оркестър № 3 (1937), „Импровизация и токата“ (1942), балета „Легенда за езерото“ (1946), „Концертна фантазия за виолончело и оркестър“, „Българска сюита“, „Еврейска поема“, „Люлинска импресия“, миниатюрите „Шумен“ и „Акварели“, както и много други симфонични и камерни произведения, песни и сценична музика. Въпреки че проявява предпочитание към симфоничната музика, Владигеров написва и много вокално-инструментални творби с висока художествена стойност.

(край на цитата от Уикипедия)

През последните няколко години в Уикипедия-страницата на Панчо Владигеров са внесени редица допълнения, които дават светлина върху някои негови дейности, които доскоро не бяха известни на много от неговите почитатели. Намирам това за много важно, поради което ги цитирам по-долу:

„След 9 септември 1944 г. Владигеров е автор и на творби, свързани с комунистическата партия. Такива са Симфония № 2 „Майска“ (1949), увертюрата „Девети септември“ (1949), както и няколко масови хорови песни. Някои от тези произведения подпомагат успешните опити на композитора да спаси видни музиканти като Трифон Силяновски и Александър Николов (известен като Сашо Сладура), които са осъдени и изпратени в работническия лагер „Белене“. Владигеров се опитва да помогне и на осъдения на смърт брат на жена си – Антон Жеков (офицер от шуменското войсково поделение). Композиторът посвещава и подарява ръкописа на песента „Септември 1944 година“ на Добри Терпешев (бивш затворник и член на тогавашното правителство). По този начин Владигеров се опитва да издейства замяна на смъртната присъда на Антон Жеков с доживотен затвор. Народният съд отменя смъртното наказание, но въпреки това Жеков е разстрелян през март 1945 г. Същата участ сполетява и един от най-близките приятели и почитатели на композитора – Димитър Шишманов (министър на външните работи между 14 октомври 1943 г. и 1 май 1944 г.). На него Владигеров е посветил „Есенна елегия“.

Синът на Панчо Владигеров – Александър Владигеров продължава музикалната традиция – негови са вариациите върху народната песен „Дилмано, Дилберо“. Внуците му – близнаците Александър и Константин Владигерови, които живеят във Виена, също са известни музиканти.

(край на цитата)

Също така са внесени и важни данни относно музикалното наследство на Панчо Владигеров, което ще цитирам в няколко синтезирани описания:

„Музей на Панчо Владигеров се намира в град Шумен. По желание на самия композитор домът му в София сега е превърнат в музей. През есента на 2006 г. внукът на Маестрото – Панчо Владигеров-младши, учредява Фондация „Духовното наследство на Панчо Владигеров“. Нейната основна цел е да популяризира личността и творчеството на големия български композитор, пианист и педагог и неговото наследство.

Издателство „Елм“ представя първи публикации на творби на късния Панчо Владигеров – издания в Urtext на неговите последни клавирни опуси, както и пълното му творчество за две пиана. Шестте последни клавирни опуса на Владигеров (опусите 64, 65, 66, 68, 69 и 70), както и авторските му транскрипции за 2 пиана на по-ранни произведения, транскрибирани през 1976 и 1977 г., за пръв път биват издавани на нотен материал от издателство Елм.

“Владигеров проток“ в Антарктика е наименуван на Панчо Владигеров.

(край на цитата)

По-късно в статията ми ще стане дума и за издаването на всичките 5 клавирни концерта на Панчо Владигеров на компакт-дискове, което допреди няколко години се бавеше. Доколкото ми е известно, в момента това важно начинание е вече осъществено.

Днес на 13 март 2024 г. реших да споделя с читателите си нещо по-интимно, на което съм бил свидетел в Габрово и съм записал като малък разказ от тази епоха (това направих и в статията си за Панчо Владигеров през 2019 г.) :

Драги приятели на музиката, във връзка с 121-а годишнина от рождението на Панчо и Любен Владигерови ще приложа по-долу едно есе, което писах през 2009 г. То беше публикувано преди 6 години във в. “100 вести” в Габрово, а днес се радвам да ви запозная с този скъп мой детски спомен:

СИНХРОНИЗАЦИОНЕН ДУЕТ “БРАТЯ ВЛАДИГЕРОВИ”

Едва ли има българин, който да не знае кой е Панчо Владигеров – най-известният и най-прочут по света български композитор, пианист, диригент и музикален педагог, името на който носи от много години Софийската музикална академия. Що се отнася до хората от моята генерация, пък и едно поколение преди и след това, които са били негови съвременници, това име е останало трайно в паметта им, понеже Панчо Владигеров остана в спомените на всички като непостижим връх в развитието на българската музикална култура през 20-и век.

Малцина обаче знаят, особено по-младите хора, че Панчо имаше и брат-близнак – Любен Владигеров, изявен цигулар от европейски мащаб в годините 1920-1950, когато най-много е концертирал в България и в чужбина. Двамата произхождат от известна фамилия на адвокат от Шумен, но са родени в чужбина – на 13 март 1899 г. в Цюрих – Швейцария. Малко след това семейството се завръща в Шумен, където и двамата получават първоначалното си музикално образование. След 1911-1912 г. заминават за Берлин, където получават много сериозно образование, Панчо – като пианист и композитор, а Любен – като цигулар. Тук няма да се спирам подробно на биографиите им, те са отразени в много български и европейски музикални енциклопедии и справочници. За да дойда до темата на моите спомени само ще отбележа, че двамата концертират заедно с голям успех в чужбина и особено в България още от началото на 1920 г. до края на живота си.

Панчо още в началото на образованието си в Германия показва изключителен талант като пианист, после и като композитор и в продължение на десетина години създава редица творби за оркестър, за соло цигулка и пиано и концерти за тия инструменти със съпровод на симфоничен оркестър. Любен се налага в Германия като превъзходен цигулар и често изпълнява творби на брат си. Известният концерт на Панчо за цигулка и оркестър опус 11 е изпълнен за пръв път с голям успех през 1921 г. в Залцбург заедно с Виенската филхармония под диригентството на Бернард Паумгартнер – директор на залцбургския “Моцартеум”. Панчо написва в Германия и два концерта за пиано и оркестър, в които той изпълнява соловата партия (след завръщането си в България написва през 1937 г. и трети концерт за пиано и оркестър), много пиеси за пиано, цигулка, сюити за оркестър, песни и сценична музика. Тогава създава и един от шедьоврите си – рапсодията “Вардар”, опус 16 – за цигулка и пиано, после инструментирана от него много сполучливо за голям симфоничен оркестър. Тази рапсодия редовно се изпълнява по света като едно от най-типичните наши музикални произведения, когато български симфонични оркестри имат турнета в чужбина или по повод дни на българската култура в различни държави.

(бел. Б.К.: тази забележка направих в статията си на 13 март 2018 г., за да уточня някои факти, дадени по-горе: Панчо Владигеров създава общо 5 концерта за пиано и оркестър и 2 за цигулка и оркестър. Ето годините на написването им: Концерти за пиано и симфоничен оркестър: Концерт № 1 (1918 г.); Концерт № 2 (1930 г.); Концерт № 3 (1937 г.); Концерт № 4 (1953 г.); Концерт № 5 (1963 г.). За цигулка и оркестър: Концерт № 1, оп. 11 (1921 г.); Концерт № 2, оп. 61 (1968 г.).

(край на забележката)

По време на учението си в Берлин двамата братя предприемат и големи концертни турнета в цяла България, а също и в годините, когато остават да живеят и работят постоянно в Германия. В годините на Втората световна война братята се завръщат окончателно в България и остават постоянно в София, като Панчо започва и усилена педагогическа работа в Софийската музикална академия. Като изявен майстор в композиционната техника и оркестрацията под негово ръководство израства нова генерация талантливи композитори и пианисти, както и диригенти.

Преди войната и по време на нея Габрово бе изявен център на музикални прояви и постоянни гостувания на изтъкнати български певци, инструменталисти, диригенти и композитори, благодарение на големите си музикални традиции още от края на 19-и век. Многостранната дейност на габровските музикални дружества, особено тази на дружество “Емануил Манолов” от началото на 1935 г. допринася за постепенното издигане на музикалната култура на населението, на интереса на младежите и на подрастващите деца към изучаване на определен музикален инструмент, пеене или сценично-музикална дейност. Многобройните еднородни и смесени хорове, също и църковните, гражданските и ученически оркестри и отделни солисти непрестанно подготвят и изнасят пред населението концерти, участват по разни поводи в празненства, чествания, вечеринки, забави и други и така до 1945 г., пък и по-късно, Габрово е всепризнат културно-музикален център в страната.

Написах горните редове, защото и аз съм жив свидетел на това развитие след 1935-1936 г. Понеже баща ми обичаше музиката, особено хоровата – самият той пееше през целия си дълъг живот още от дете в разни хорове и беше активен член в ръководствата на различни музикални дружества в града, аз израснах в тази среда, слушах много разговори на роднини и познати по тези теми и се запознах с десетки габровци, които активно участваха в този музикален живот. Посещавал съм още от дете стотици концерти не само на габровски състави, но и на редовно гостуващи в града ни от София и други градове солисти, хорове, оркестри, оперни и оперетни състави.

Едно от тия лица – активни деятели на музикалния живот в Габрово – е д-р инж. Георги Пожарлиев – човекът, който е причина да се запозная лично около 1940 г. с братята Панчо и Любен Владигерови. Семейство Пожарлиеви живееха по това време на 50 м. от нас, на ул. “Емануил Манолов” в къщата, която по-късно стана Габровски родилен дом, където се е родил през 1962 г. нашият син Борислав. Инж. Пожарлиев беше софиянец, около 35-годишен по това време, едър, строен и високо интелигентен мъж. Той беше завършил инженерна химия с докторат в Англия, беше специализирал в областта на кожарската индустрия и работеше като главен инженер от десетина години в Габрово в кожарската фабрика “Братя Калпазанови”, която беше собственост на тримата вуйчовци на баща ми – братя на баба Руска – неговата майка. От няколко години беше женен за англичанка – симпатична руса жена, която аз познавах, понеже беше редовна клиентка в магазина ни, където често съм я обслужвал. Тя говореше добре български език, а г-н Пожарлиев рядко идваше в магазина – той беше служебно много зает, при това бе изявен музикален деятел в Габрово – член на различни дружествени ръководства и активен оркестрант в струнния квартет на д-во “Емануил Манолов” и концертмайстор на оркестъра при това дружество. Помнех го като соло-цигулар на квартета, заедно с адвоката Борис Ковачев, арх. Никола Кротев и челиста Рафаел Плачков. Не знам къде е учил цигулка, но д-р Пожарлиев беше изявен цигулар и дълги години концертмайстор на прочутия тогава малък на брой, но наложил се с доброто си музициране Габровски салонен оркестър. Много години този състав от 18-20 души изнасяше редовно концерти предимно в салона на читалище “Априлов-Палаузов” чак до 1944-1945 г.

Един ден баща ми си дойде от работа по-рано и каза с известна възбуда, че същата вечер сме поканени след вечеря на малък концерт в дома на д-р Пожарлиев. На него щели да свирят братята Владигерови, които желаели да демонстрират пред тесен кръг нещо ново за Габрово – синхронизирано свирене с грамофон. Предполагам, че поканата е дошла в последния момент, може би братята са преминавали през Габрово по време на тяхна концертна обиколка из страната, а Владигерови и д-р Пожарлиев са се познавали отдавна като софиянци. Баща ми, майка ми и ние децата – аз на 9, сестра ми на 13 години – се приготвихме и в уречения час преминахме по ул. “Добруджа” до къщата на семейство Пожарлиеви. Забравил съм вече подробностите, но пиша това, което особено ме е впечатлило: братята Владигерови – тогава на 40 години, в разцвета на таланта си, изрядно облечени в тъмни костюми, бели ризи и вратовръзки, както за концерт, освен тях няколко други гости – не помня вече кои, и сем. Пожарлиеви – официално облечени и малкият им 2-годишен син, не си спомням вече името му. В салона имаше пиано, до него на масата поставен радиограмофон, на който близнаците поставиха грамофонна плоча. Панчо седна до пианото, Любен взе цигулката си и след като двамата обясниха нещо с усмихнати и весели лица, пуснаха грамофона. В салона се разнесоха звуците на голям симфоничен оркестър, после тези на пиано и цигулка, но ние не можехме да разберем дали звуците на солиращите инструменти идват на живо от стаята или от грамофонната плоча. Изкуството на двамата беше така замайващо и така ни завладя, че никой не мислеше кое е оригинално, а кое записано на плоча. След първото изпълнение Панчо обясни с чувство за хумор, че изпълнението е двойно – на плочата те свирят по време на записа, а при изпълнението “на живо” просто дублират инструментите си от записа. Затова наричат изпълнението “синхронизационен дует”. Обясниха, че отскоро правят това, защото имат хубави изпълнения с оркестър, а такъв липсва в много от концертите им и затова при турнетата си прилагат в по-малки градове такива демонстрации.

Пишейки тези редове си мисля, как това нововъведение преди 50 години, уникално тогава и почти неизползвано в областта на класическата музика днес е всеобща практика в телевизията, в концертните турнета на световноизвестни рок- и попзвезди, които пеят “плейбек” по време на концертите си, а стари хубави записи звучат на високи децибели по време на тези лайф-концерти. При добра тренировка един истински поп-певец така може да имитира добре всички нюанси и промени в гласа и мимиката на лицето си, че обикновеният зрител едва ли ще забележи откъде идва солоизпълнението. При тези примери изключвам такива рокгрупи, например като “Роулингстоунс”, “Скорпиънс” или “Принс”, които по време на много от концертите си често импровизират и променят текстове, така че е невъзможно да се пее синхронизирано. Но при концерти само на солисти, да кажем на Селин Дион, Том Джоунс, Нана Мускури или на Род Стюарт и много други теоретично това е възможно. Често такива звезди предприемат многомесечни световни турнета и почти всяка вечер трябва да напрягат гласа си до краен предел и то в рамките на 3-4 часа. Ако не е тази “плейбек”-техника, при много от тях половината от концертите им, билетите за които са вече разпродадени преди месеци, трябва да се отложат или изобщо да не се състоят. Аз лично нямам нищо против, при добра предварителна подготовка и изрядно синхронизиране на изпълненията зрителите винаги ще останат доволни, защото често ще чуят любимците си как са звучали преди няколко години, когато гласовете им са били във възхода на развитието си.

По отношение света на класическата музика аз мисля, че начинанието на братята Владигерови е останало уникално в това отношение. Никъде по света не е позволено например при оперни представления солисти или хор да пеят “плейбек”, това е просто невъзможно. Винаги ме е очудвал факта, как някои солисти пеят почти непрекъснато няколко часа при огромно напрежение. Такива певци не си позволяват обаче да пеят всеки ден, те ценят гласа си и го пазят като ценен инструмент, спазвайки необходимите за регенерация паузи между отделните си изяви. Историята на оперното изкуство е пълна с примери за певици и певци, които не са спазвали тези правила и за броени години гласовете им са били руинирани безвъзвратно. Ето в последно време, само преди няколко години известният по целия свят отличен тенор Роландо Вийасон трябваше да направи едногодишна пауза след много напрегнати и твърде чести изяви. Гласа му беше застрашен, но той взе мерки навреме и отново е на световните сцени. Сега обаче пее не толкова често и не само драматични партии, умни съветници и специалисти го посъветваха да пее и произведения от предкласиката, както е с един от последните му албуми от творби на Георг Фридрих Хендел. Има и специални случаи или отлично подготвени солисти, например такива “Вагнерови певци”, които се специализират в този извънредно тежък и изтощаващ до крайност репертоар. Особено в операта “Тристан и Изолда” или в тетралогията “Пръстенът на Нибелунга”, където в продължение на четири вечери една след друга много от солистите пеят по няколко часа в тези четири части на тетралогията, които започват обикновено от 18 часа и траят до среднощ. Музиката е сложна, солистите имат тежки и с голям диапазон на гласа партии, които се пеят при това само на немски език. Някои от тези солисти участват и в четирите части на тетралогията. Винаги съм се учудвал например на певицата Валтрауд Майер, която от дълги години пее по целия свят с огромен успех партията на Изолда в “Тристан и Изолда” без да промени високото качество на всяко нейно изпълнение. На 9 януари 2016 г. тя навърши кръглите 60 години и аз писах във ФБ статия за нея по този случай.

Що се отнася до братята Владигерови след уникалния синхронизационен дует от 1940 г. нещата се развиха така: през 1942 г. моят братовчед от Сухиндол Любомир Стефанов беше в Габрово за половин година по време на военната си служба и по негова инициатива той и ние със сестра ми ходихме няколко месеца на частни уроци по английски език при г-жа Пожарлиева. Любомир беше започнал сам изучаването на този език, имаше доста свободно време и ние с Росина просто от любопитство ходехме с него и научихме някои основни неща. Г-жа Пожарлиева не работеше, тя имаше малко дете и предаваше само частни уроци. Беше все така мила и любезна, както я познавах от преди и от концерта на Владигерови.

След края на Втората световна война и особено след национализацията на индустрията през декември 1947 г. много неща се промениха. Сем. Пожарлиеви напуснаха Габрово, сигурно се завърнаха в София. Панчо Владигеров се наложи като изявен композитор, пианист, диригент и педагог и изгради завидна кариера във всяка от тия четири области. Незабравими ще останат неговите няколко симфонии, пет концерта за пиано и оркестър, много симфонични поеми, пиеси за пиано и други инструменти, опери, балети и песни. Когато бях студент в София между 1951 г. и 1956 г. той беше в апотеоза на славата и развитието си. Синът му Александър Владигеров беше също пианист и често двамата гастролираха заедно. Запомнил съм Панчо в годините 1951-1956, когато при всички концерти, които съм посетил в софийската зала “България”, той стоеше неизменно с жена си в началото на балкона от лявата страна, където седяха и други прочути музикални дейци, както и дългогодишният министър на финансите Минчо Нейчев – известен любител на класическата музика. Какво е станало с брат му Любен и до днес не знам. Не съм чувал в тия години двамата да са музицирали заедно. (Моя бележка – Б.К. от 2020 г.: съвсем наскоро проф. Боянка Арнаудова ми съобщи, че Любен Владигеров е починал в началото на 90-те години, а десетина години по-късно – и синът му Владимир Владигеров, цигулар).

Около 1995 г. по една случайност научих нещо и за сем. Пожарлиеви. При операция в София на бъбречен камък на наш познат от Габрово сестра ми научила името на опериращия лекар – доцент Тома Пожарлиев, работещ в София. Бил мъж на средна възраст, около 55-годишен, много талантлив и изявен специалист в тази област. По-късно научихме, че той е родственик на фамилията на инж. Пожарлиев – син на неговия брат. Аз размених няколко писма с него – той сега е изявен професор-ендокринолог в София с частна практика на ул. „Солунска“ (тази добавка направих в това есе през 2014 година, за да отговаря на истината).

Зеехайм / Германия, 11 февруари 2009 г.

(край на есето)

Понеже в това есе стана въпрос за инструменталните концерти на Панчо Владигеров – 5 за пиано 2 за цигулка в съпровод на симфоничен оркестър, винаги съм желал да ги имам на съвременни музикални носители – компактдискове. За съжаление, такива са рядкост в момента. Случайно попаднах на една информация от 2011 г. по този въпрос и просто се изумих – действително не са издавани изцяло. Имало е проект за това, но до 2011 г. инициативата не се е провела успешно. Цитирам текста на информацията, предадена по Радио София:

Людмил Ангелов: За наш срам петте концерта за пиано на Владигеров не са издавани в България на компактдиск

публикувано на 24.09.2011

Интервю с Людмил Ангелов

Панчо Владигеров е несъмнено най-изпълняваният и най-ценен български класик на световната музикална сцена. Въпреки това у нас няма съвременни издания на модерни звуконосители на неговото творчество. Затова БНР инициира проект, подкрепен от Министерството на културата преди няколко години, да бъдат записани и издадени на компактдискове концертите за цигулка със солист проф. Минчо Минчев и петте концерта за пиано с известния пианист Людмил Ангелов.

Промените в състава на Министерството на културата обаче се оказа нечаквана пречка за проекта – потвърдената подкрепа от министър Стефан Данаилов е оттеглена с идването на министър Вежди Рашидов и издаването на концертите се бави поради липса на финансиране.

По думите на Людмил Ангелов вече четири от концертите са готови, а петият предстои да бъде записан през април 2012 г. Как пианистът е работил по този проект с национално значение и какво очаква в бъдеще време можете да чуете в разговора на Татяна Иванова и Веселин Димитров с Людмил Ангелов в празничното предаване на програма “Хоризонт” за Деня на независимостта на България.

Програма Хоризонт Култура Нещо повече    Людмил Ангелов Панчо Владигеров

(край на цитата)

В статията ми за Панчо Владегеров през 2018 г. на това място писах следното по този въпрос:

„Дали до настоящата 2018 година нещо се е направило – не ми е известно, но съм песимист, иначе щях да открия информация в Интернет. Някои от тези концерти са записани независимо от този проект. В Интернет-магазина JPC може да се закупи Първия концерт за цигулка опус 11 в изпълнение на Светлин Русев, издаден през 2014 г. (два диска, цена 19,99 евро). Два от концертите за пиано – № 3 и № 4 се продават като МР3-версии в магазина Amazon на цена около 3 евро. Подробности могат да се намерят в Интернет. Не ми е известно за клиенти от България как става закупуването“.

(край на цитата)

После научих, че нещата са се променили – концертите вече са издадени. По този въпрос загатнах и в началото на тази статия.

Тъй като в моите статии обикновено засягам въпроси свързани с оперната музика, в настящата статия ще пиша нещо за операта „Цар Калоян“ от Панчо Владигеров (данните са от Уикипедия):

Цар Калоян
Композитор	Панчо Владигеров
Либретист	Николай Лилиев Фани Попова-Мутафова
Основа	“Солунският чудотворец” от Фани Попова-Мутафова
Действия	три действия (шест картини)
Премиера	20 май 1936 г. София
Действащи лица
Калоян – български цар (баритон) Царица Мария – негова жена, куманка (сопран) Балдуин – император на латините, пленник в Търново (тенор) Деспот Борил (тенор) Зоя – придворна дама (мецосопран) Каля – куманка, прислужница на царицата (алт) Бързоходец (тенор) Тълмач (тенор) Български архиепископ (бас) Прислужник (бас) Монах (бас) Вестител (бас) Боляри, болярки, народ, прислужници, стражи, кумански девойки, войници, кръстоносци, свещеници, монаси и др.
По-важни представления
30 януари 1937 г., Братислава

История на създаването

В годините на създаването на операта у нас има само един държавен музикално-изпълнителен институт – Софийската народна опера. По това време не съществуват нито държавен симфоничен оркестър, нито хор, нито какъвто и да е друг изпълнителски състав. Всички други музикални колективи освен операта са на самодейни начала. В оперния ни театър се играят предимно класически произведения, а българският репертоар е застъпен главно в лицето на творбите на първото поколение български композитори. Панчо Владигеров като най-виден представител на българските композитори решава да направи своя принос и в този жанр. Той започва да търси подходящ сюжет и се спира на популярния роман “Солунският чудотворец” от Фани Попова-Мутафова. Авторката се съгласява да напише, заедно с големия български поет Николай Лилиев, оперното либрето. Двамата създават текста на операта само въз основа на романа и събитията са предадени малко свободно. На фона на победата на Калоян над кръстоносците и пленяването на Балдуин е изградена силна човешка драма.

Панчо Владигеров започва работата над музиката в началото на 1935 г., и за една година успява да завърши напълно партитурата. “Цар Калоян” е изнесена за първи път на 20 май 1936 г. под диригентството на Асен Найденов и режисурата на Христо Попов. Операта е посрещната добре от публиката, но само след няколко представления е свалена по внушение на двореца, тъй като отрицателния образ на куманката царица Мария можел да даде повод за уронване престижа на тогавашната царица Йоанна. Само няколко месеца след софийската премиера “Цар Калоян” е поставена с голям успех в Братиславската опера (30 януари 1937 г.), а малко по-късно и в Любляна. Втората постановка на операта у нас е осъществена през 1962 г. в Русенската народна опера, под диригентството на Ромео Райчев и режисурата на Евгени Немиров. През 1975 г., “Цар Калоян” отново е поставена в София. Диригент е Александър Владигеров (cинът на композитора), а режисьор – Михаил Хаджимишев.

(край на извадките от Уикипедия)

Освен тези данни от Уикипедия, операта „Цар Калоян“ е имала и други постановки както в София, така и другаде. Цитирам подробности извън горните сведения: в София: през 1997, 1998 и 2009. Във Варна: 1978. Във Стара Загора: 1975. Във Велико Търново: 1987.

Ако не се лъжа, операта „Цар Калоян“ е изнасяна и на открито в София на площада пред Художествената галерия (бившият дворец), може би и другаде преди десетина години. Спомням си, че тогава в сп. „Opernwelt“ в Германия имаше рецензия от журналист, който е гостувал в София и беше написал хубав коментар за изявата. Защо за това не е казано в статията от Уикипедия, не знам.

През 2019 г. научих, че във връзка със 120 години от рождението на Панчо Владигеров Софийската опера и балет подготвя представянето на неговия балет „Легенда за езерото“ на 15 март 2019 г. Цитирам информация по този въпрос от сайта на Софийската опера и балет:

Сайт на Софийска опера и балет

ПРЕМИЕРА – ЛЕГЕНДА ЗА ЕЗЕРОТО – Балет по музика на Панчо Владигеров

Изберете дата 15.03.2019 19:00 / 16.03.2019 19:00 / 17.03.2019 16:00

На 15 март 2019 г. в Софийската опера и балет предстои премиерата на балета “Легенда за езерото” от Панчо Владигеров. Премиерата е посветена на 120- годишнината от рождението на големия български композитор и е под патронажа на президента на Републиката, г-н Румен Радев.

Следващите премиерни спектакли са на 16 и 17 март. Постановчик и хореограф на премиерния спектакъл е Донвена Пандурски, която от 30 години живее и работи в Германия. Тя поставя и на сцената на Мариинския театър. Заедно с Донвена Пандурски в Софийската опера и балет над “Легенда за езерото” работят: Павел Шаппо –   художник на постановката, Александър Наумов – художник по осветлението и Вечеслав Хомяков – балетмайстор-репетитор. И тримата поставят в Мариинския театър.  Самата Пандурски е изключително благодарна, както тя казва, че работи с младия и талантлив балет на националната  опера, с художествения ръководител на балета – Сара-Нора Кръстева, с целия екип на балета, които са неотлъчно до нея в процеса на работата.

В балета “Легенда за езерото” оживява богатият колорит и поетичност на музиката на Панчо Влагидеров. Действието се развива в приказно време и на приказно място. Фантазия и реалност се преплитат в драматичен разказ за човека и природата, за любовта и омразата, за мира и войната. Новата интерпретация търси съвременно звучене на вечните стойности от живота.

Софийската опера и балет чества класика Панчо Владигеров с балета „Легенда за езерото“

Софийската опера и балет ще отбележи 120-годишнината от рождението на класика на българската музикална култура Панчо Владигеров (1899-1978) с премиерата на балета „Легенда за езерото“ на 15 март. Следващите премиерни спектакли са на 16 и 17 март.

След премиерата през 1962 година на балета „Легенда за езерото“ от Панчо Владигеров, това произведение възкръсва за нов живот на сцената на Софийската опера и балет по случай 120-годишнината от рождението на големия композитор.

Либретото търси нови измерения на образно-интонационните пластове и балетната лексика. За музиката на „Легенда за езерото“ критичката Виолета Консулова отбелязва: „Истинският цвят на преданието се определя от многобагрената оркестрация на Панчо Владигеров, от нейната пищност, с която са изваяни пластичните образи.“

(край на цитата)

Действително една хубава инициатива – този балет е бил представян в миналото с голям успех. Лично аз по време на мой престой в София през 1962 г. бях при едно от неговите първи изнасяния.

Цитирам една статия относно предаване на Радио София от 2016 г. във връзка с рождения юбилей на Панчо Владигеров през 2016 г.:

Възкресяват “Владигеровите дни” в Шумен

публикувано на 09.03.2016

Автор: Татяна Иванова

В неделя на 13 март – рождената дата на големия наш класик Панчо Владигеров, в родния му град Шумен ще започнат “Владигерови дни”. Те ще продължат до 22 април.

В програмата са предвидени концерти с участието на победители в националния и международния конкурс “Панчо Владигеров” в различни техни издания, а закриването ще бъде с вечер в памет на големия български цигулар проф. Георги Бадев, за която в Шумен ще пристигне световноизвестният цигулар Светлин Русев.

Няколко институции обединяват усилията си, за да възродят Дните след дългогодишно прекъсване. Първото им издание е през далечната 1981 година, а през 1986 г. – преди 30 години започва провеждането и на престижния конкурс на името на композитора. Сега важно участие в общата организация имат освен Фондация “Панчо Владигеров” и Регионална библиотека “Стоян Чилингиров”, Музейният комплекс “Панчо Владигеров”, Художествената галерия “Елена Карамихайлова”, Дружеството на шуменските художници, а медиен партньор е Радио Шумен.

Диана Дечева, изпълнителен директор на фондация “Панчо Владигеров” се връща назад в историята на “Владигеровите дни” и представя тазгодишната програма. Чуйте в звуковия файл.

Програма Хоризонт Музика Алегро Виваче   

(край на цитата)

През 2017 година се проведоха “Владигерови дни” в Шумен както вече редица години. Ето няколко информации:

Два майсторски класа в дома на Панчо Владигеров

публикувано на 10.03.2017

Автор: Светлана Димитрова

Интервю на Ралица Фичева с Надя Сотирова

От 17 до 19 март внукът на Владигеров, който носи и неговото име, ще проведе отново майсторски клас по пиано в къща-музей „Панчо Владигеров“ в София. А днес завършва класът на Веско Пантелеев-Ешкенази, който избра да работи с шест млади изпълнители.

От 2005 година това е още едно пространство за среща на музиканти. Следим вече няколко проекта проведени там. Според организаторите чрез майсторските класове, които се провеждат там допълват волята на големия композитор в дома му да продължи да звучи музика. „Метроном“ покани за разговор Надя Сотирова, която да представи програмата за следващите месеци.

Програма Христо Ботев Музика Метроном   

(край на цитата)

Бургас: НУМСИ „Проф. Панчо Владигеров“ ще посрещне патронния си празник с мултимедиен спектакъл

12 март 2017 | Агенция “Фокус”

Бургас. Националното училище за музикално и сценично изкуство в Бургас ще посрещне патронния си празник с мултимедиен спектакъл. Това съобщиха от образователната институция. Той ще се проведе на 13 март, когато преди 118 години е роден Панчо Владигеров, чието име носи учебното заведение.

Тази година бутиковата проява носи името „Bella Italia”. На сцената ще прозвучат произведения на Верди, Пучини, Доницети, Паганини, Монтеверди, Леонкавало, Албинони, както и любимите на всички канцонети и филмова музика. Музикалните щедьоври ще бъдат интерпретирани от Камерен оркестър на Национално училище за музикално и сценично изкуство „Проф. Панчо Владигеров” с диригент Петя Тончева, Младежки хор с диригент Анета Данаилова, Ансамбъл тромпети и индивидуални изпълнители. В празничната проява участие ще вземат и децата от балетните класове с преподаватели Недко Георгиев, Добрина Бахова и Диляна Бахматова, както и ученици от 10,11 и 12 клас , специалност актьорско майсторство с преподаватели Георги Минков и Даниела Георгиева.

Специални гости на сцената ще бъдат ученици от Гимназията за романски езици „Георги Стойков Раковски“ – Бургас. Магията на сцената ще се случи под режисурата на Христо Симеонов, който заедно с младите артисти ще разкаже на зрителите защо Италия е изкуство, музика и вдъхновение.

Мултимедийният концерт – спектакъл ще се състои на 13 март от 19.00 часа в салона на Бургаска Опера.

(край на цитата)

През 2018 г. тази стара традиция продължава. При това през 2018 г. се навършват 25 години от създаването в Шумен – родният град на Владигеров – на Фондация „Панчо Владигеров“. През 2018 г. аз прочетох във Фейсбук следната информация по този случай:

Диана Дечева

5. März 2018

ПАНЧО ВЛАДИГЕРОВ (1899-1978)

Творчеството и цялостната дейност на Панчо Владигеров са забележително явление в българската музикална култура. Мащабът и силата на неговия талант респектират, а високият професионализъм съчетан с опората в народностната музикална традиция довежда до изграждането на самобитна и ярка индивидуалност. Музиката, създадена от този неоспорим майстор остава в златния фонд на българската култура и в музикалното изкуство на ХХ век.

Цялостното творчество на Панчо Владигеров включва 70 опуса, голям брой безопусни творби и транскрипции. Впечатлява с многостранността на темите, които обхваща, с ярките образи изградени посредством действен музикален език, с разнообразието от жанрове, с многобагрената оркестрова палитра. Част от това наследство е издадена от български и чуждестранни издателства, осъществени са записи от различни фирми, като основна роля за популяризирането на Владигеровата музика има БНР, запазило във фондовете си редица изключителни изпълнения, включително и на автора.

Фондация „Панчо Владигеров“ е създадена преди 25 години в Шумен, на 13 март – рожденната дата на нейния патрон, призван да бъде сред класиците на българската музикална култура. На учредителното събрание се утвръждават името и основната цел на фондацията, която е свързана с популяризирането на творческото дело и идеи на Панчо Владигеров. Нейното осъществяване включва като основна дейност организирането в Шумен на международни и национални конкурси, носещи името на композитора. Тяхното провеждане активира сред младите музиканти интереса към музиката на Панчо Владигеров, за да бъде тя много повече изпълнявана и същевременно подпомага израстването, развитието и реализирането на ярките млади дарования.

През изминалите години в Шумен са реализирани 7 международни и 8 национални конкурса, носещи името на ПАНЧО ВЛАДИГЕРОВ, които са най-значимата и мащабна част от дейността на фондацията. Тя е инициаторът на тези проекти и осъществяването им е съвместно с Община Шумен и Министерството на културата. Утвърдена е традицията за почетния патронаж, който за международните конкурси е на Председателя на Народното събрание на Република България, а за националните – на кмета на Община Шумен.

(край на цитата)

Във връзка с тези събития още в края на февруари 2018 г. Българското Национално Радио публикува съобщение за концерт в Шумен:

БНР

Симфоничният оркестър на БНР в Шумен на 13 март 2018 г.

публикувано на 27.02.2018

На 13 март 2018 г. с концерт на Симфоничния оркестър на БНР в Шумен ще бъде отбелязана 119-годишнината от рождението на най-големия български композитор Панчо Владигеров. Музикалната проява ще бъде в голямата зала на шуменския театър.

В програмата ще присъстват: Увертюра опус 115 „Имен ден” от Бетовен; „Акварели” опус 37 от Владигеров; „Песен” от „Българска сюита” опус 21 за цигулка и оркестър от Владигеров; „Концерт за цигулка и оркестър” от Макс Брух; „Класично и роматнично” от Владигеров. Солист ще бъде цигуларят професор Минчо Минчев, който е и председател на фондация “Панчо Владигеров” още от основаването й. Още по темата може да чуете от заместник-кмета на Шумен Найден Косев и Диана Дечева от фондация „Панчо Владигеров”, които анонсираха културното събитие на брифинг в зала 203 в сградата на общината.

(край на цитата)

Ето и линк към това предаване на БНР:

https://www.bnr.bg/shumen/post/100938870/simfonichnia-orkestar-na-bnr-s-koncert-v-shumen-na-13-mart

На 12 март 2018 г. БТА публикува подробности за концерта в Шумен. Цитирам информация:

БТА

С концерт на оркестъра на БНР започват проявите за отбелязването на годишнината от рождението на Панчо Владигеров в Шумен

12 март 2018

С концерт на оркестъра на БНР започват проявите за отбелязването на годишнината от рождението на Панчо Владигеров в Шумен

Шумен, 12 март (Станимир Савов, БТА)

Симфоничният оркестър на Българското национално радио (БНР) утре ще изнесе за първи път концерт в Шумен, по повод 119-годишнината от рождението на Панчо Владигеров и 25 години от основаването на фондацията, носеща името на известния български композитор, музикант, диригент, педагог и общественик, съобщават организаторите.

Концертът ще се състои на рождената дата на Владигеров – 13 март, от 19.00 часа, в Драматично-кукления театър “Васил Друмев” в областния град, под палката на главния диригент на Симфоничния оркестър на БНР Марк Кадин. Солист ще е проф. Минчо Минчев – сред утвърдените имена, които се свързват не само с развитието на българската цигулкова школа, но и с международните успехи на български музиканти, председател и на Фондацията “Панчо Владигеров”, отбелязват от организацията.
В програмата са включени изпълнения на произведения на Бетовен, на Панчо Влагигеров и на Макс Брух.

Честването на двете годишнини ще продължат в Шумен с различни събития през 2018 г. През октомври в областния град ще се състои второто издание на международния конкурс за камерно пеене “Панчо Владигеров”. Предвидено е да бъде издаден албум със снимков материал, свързан с Владгеров и да бъде представена изложба с фотоси от конкурсите, организирани от едноименната фондация, уточняват организаторите на проявите.

(край на цитата)

Очевидно през 2019 г. във връзка със 120 години от рождението на Панчо Владигеров положително съответната програма за честване е била особено интензивна. Цитирам една информация от Интернет, която дава достатъчно светлина върху всички подробности през годината:

Национална програма за честванията на 120-годишнината от рождението на проф. Панчо Владигеров

05.02.2019 / 26.02.2019

Програмата е изготвена с участието на инициативен комитет, свикан от името на фондация “Духовното наследство на Панчо Владигеров” с членове: проф. Борислава Танева, доц. д-р Георги Арнаудов, доц. Момчил Георгиев и главен координатор Надя Сотирова — директор на къща музей “Панчо Владигеров”. Обхваща събития на национално ниво, предимно в градовете София и Шумен, но не само.

Националната програма може да бъде изтеглена от тук, или видяна по-долу:

№	ДАТА/ЧАС	СЪБИТИЕ/ИНИЦИАТИВА	ОРГАНИЗАЦИЯ
1	5 март	Представяне на новата книга „Есета“ на акад. проф. д-р Стефан Лазаров и откриване на изложбата „Снимки и спомени от кабинета на Владигеров“, Народна библиотека. Откриване -18:00 ч. Изложбата може да бъде видяна от 5 до 15  март.	Държавен културен институт къща музей „Панчо Владигеров“ – София
2	7 март	Концерт на държавен симфоничен оркестър – Шумен, посветен на 120-годишнината от рождението на Панчо Владигеров. Диригент: Станислав Ушев.  Солист: Марио Хосен – цигулка.	Държавен симфоничен оркестър – гр. Шумен
3	13 март	Патронен празник на НМА ”Проф. Панчо Владигеров”.Тържествен концерт на АСО, , диригент – Григор Паликаров, солисти студенти от НМА. Концертна зала на НМА , бул. „Евлоги и Христо Георгиеви” № 94	НМА „Проф. Панчо Владигеров”
4	13 март	Патронен празник на Национално училище за музикално и сценично изкуство „Проф. Панчо Владигеров“ – Бургас в залата на Държавна опера – Бургас. Концерт „На учителя с любов”. В програмата творби от Панчо Владигеров и български композитори, които са негови ученици   Национален конкурс за рисунка по произведението на П. Владигеров – „Акварели”, опус 37	Национално училище за музикално и сценично изкуство „Проф. Панчо Владигеров“ – Бургас
5	13 март	Ден на отворените врати в музеен комплекс  „Панчо Владигеров” – Шумен. Концерт – матине. Начало – 11:00 ч.	РИМ – Шумен и Музеен комплекс „Панчо Владигеров“ – гр. Шумен
6	13 март –	Концерт на държавен симфоничен оркестър – Шумен. Диригент Калина Василева и солисти Христо Попов /пиано/, Константин Владигеров /пиано, кларинет/, Александър Владигеров / тромпет/, Стоян Янкулов – Стунджи /ударни инструменти/ и Христо Йоцов /ударни инструменти/.	Държавен симфоничен оркестър – гр. Шумен
7	15 март	Постановка на балета „Легенда за езерото”. Премиера  на Софийска опера и балет. Хореограф – постановчик Донвена Пандурски, диригент Григор Паликаров, сценография и костюми  Павел Шаппо.	Софийска опера и балет
8	16 март	Откриване на изложбата „Райнхард – Владигеров. Взаимовлияния и проекции“ в рамките на фестивала „Мартенски музикални дни 2019“, Русе; фоайе на Доходното здание.  Изложбата ще продължи от 16 до 31 март.	Държавен културен институт къща музей „Панчо Владигеров“ – София
9	21 март	Цикъл „Българска и световна класика“. Панчо Владигеров – 120 години от рождението на композитора. Концерт на Софийска филхармония и откриване на „Европейския музикален фестивал 2019”, зала „България 19:30 ч. Софийска филхармония, диригент: Георги Димитров, солист: Марио Хосен, цигулка В програмата: Сарабанда и Марш из сюита „Класично и романтично“, оп. 24 Концерт за цигулка и оркестър № 1, фа минор, оп. 11 „Еврейска поема“, оп. 47 Дивертименто за голям симфоничен оркестър   Откриване на художествено-документална изложба на къща музей „Панчо Владигеров” – София – „Владигеров в европейския музикален калейдоскоп на 20 век.  Посоки, връзки, отражения“ – част от Европейски музикален фестивал, зала „България“, Мраморно фоайе, 18:00 часа	Софийска филхармония   Европейски музикален фестивал   Държавен културен институт къща музей „Панчо Владигеров” – София
10	24 март	Юбилеен концерт по повод 120 години от рождението на проф. Панчо Владигеров; къща музей „Панчо Владигеров“ – София, част от Културния календар на Столична община	Държавен културен институт къща музей „Панчо Владигеров” – София
11	31 март	МФ „Мартески музикални дни 2019”. „С музиката на Владигеров“ – концерт на студенти от НМА „Проф. П. Владигеров“ – София. Партньорски проект между фестивала и НМА „Проф. П. Владигеров“. Доходно здание, зала Европа, 11 часа Заключителен концерт. Фестивален оркестър – Русе. Диригент: Емил Табаков. В програмата от П. Владигеров – „Класично и романтично”. Доходно здание, 19 часа	МФ „Мартенски музикални дни” НМА „Проф. Панчо Владигеров”
12	м. март	Национална кръгла маса „Творческото наследство на Панчо Владигеров“ за студенти и докторанти.	Шуменски университет „Епископ Константин Преславски“ – катедра „Музикална естетика, музикално възпитание и изпълнителство“
13	март-април	Изложба от документи и снимки.	Държавен архив – гр. Шумен
14	1 април	Концерт с творби на Владигеров в изпълнение на преподаватели от НМА, концертна зала НМА	НМА „Проф. Панчо Владигеров”
15	2 април	Откриване на  изложбата „Владигеров в европейския музикален калейдоскоп на XX-ти век.  Посоки, връзки, отражения“ и документален филм „Домът на Якубица“ в Регионален етнографски музей – Пловдив. 18 часа. Изложбата се продължи от 2 до 14 април	Държавен културен институт къща музей „Панчо Владигеров“ – София РЕМ – Пловдив
16	4-5 април	„АКАДЕМИЧНИ ПРОЛЕТНИ ЧЕТЕНИЯ – 2019” – девето издание, посветено на годишнината на Панчо Владигеров. Тема „П.Владигеров и българският музикален ХХ век (идеи, посоки, контакти)“(Научен форум на преподавателите по история на музиката и музикален фолклор от висши и средни музикални учебни заведения с международно участие.Научната сесия включва концерт с творби от български и чужди композитори с програма, свързана с темата. Ще бъдат представени издания от български и чуждестранни музиколози – участници във форума. Проектът включва съставяне на сборник с докладите от сесията.), аудитория 48, НМА	НМА „Проф. Панчо Владигеров”
17	15-20 април	Майсторски клас по клавирна интерпретация на проф. д-р хон. кауза Панчо Владигеров – младши, в къща музей “Панчо Владигеров” – София.	Нов български университет Държавен културен институт къща музей „Панчо Владигеров” – София
18	15 април	Камерен концерт на Art Chamber Duo “Polyconcerto” и приятели. Иван Кръстев- цигулка и Александра Иванова – пиано. Посвещава се на 120-годишнината на Панчо Владигеров.	Държавен културен институт къща музей „Панчо Владигеров” – София
19	19-20 април	Постановка на “Шумла Полка” – съвместна продукция на вокален факултет на НМА и Държавна опера – Бургас. Диригент – Деян Павлов	НМА „Проф. Панчо Владигеров” Държавна опера – Бургас
20	15 май	Камерен концерт на студенти от НМА „Проф. Панчо Владигеров” с творби от П. Владигеров, част от програмата на Европейския музикален фестивал.  Изпълняват студенти от НМА. Концертна зала на НМА, 19:30 часа	Европейски музикален фестивал НМА „Проф. Панчо Владигеров”
21	18 май	Oткриване на изложбата „Владигеров в европейския музикален калейдоскоп на XX век.  Посоки, връзки, отражения“ в музеен комплекс „Панчо Владигеров“ – Шумен по повод  Международния ден на музеите 18 май, 18 часа. Гостува къща музей „Панчо Владигеров“ – гр. София. Изложбата ще продължи от 18 до 7 юни	РИМ – Шумен и Музеен комплекс „Панчо Владигеров“ – гр. Шумен Държавен културен институт къща музей „Панчо Владигеров” – София
22	25 май	Клавирен рецитал на Михаил Стоянов с творби от Панчо Владигеров. Камерна зала „България”. Част от програмата на ММФ „Софийски музикални седмици”	МФ „Софийски музикални седмици”
23	27 май – 7 юни	Международен конкурс за пианисти и цигулари „Панчо Владигеров“ – Шумен 2019	Фондация „Панчо Владигеров“ – гр. Шумен
24	28 май	Представяне на диск „В ярки багри“ на клавирното дуо Панчо Владигеров-младши – Димо Димов. Дискът включва авторски транскрипции за две пиана на Панчо Владигеров. Откриване на изложбата „Снимки и спомени от кабинета на Владигеров“ в регионална библиотека „Стоян Чилингиров“ – Шумен като част от съпътстващата програма на международния конкурс „Панчо Владигеров“.	Фондация „Панчо Владигеров“ – гр. Шумен. Издателство „ЕЛМ” Държавен културен институт къща музей „Панчо Владигеров“ – София
25	май-юни	Организиране на научна конференция „Панчо Владигеров и неговото време“, която ще бъде проведена във връзка с 120-годишнината от рождението на класика на българската музика Проф. Панчо Владигеров. Научната конференция ще бъде организирана от департамент „Музика“ на Нов български университет, съвместно с департаменти „Антропология“, „Нова българистика“ и „История“. Тя ще бъде проведена в рамките на юбилейното 50-о издание на Международния музикален фестивал “Софийски музикални седмици”. В рамките на конференцията ще бъдат включени панели от различни научни области, като водещи ще бъдат: проф. Михаил Неделчев, проф. д.н. Елисавета Вълчинова-Чендова, проф. д-р Милена Шушулова, доц. д-р Васил Гарнизов, доц. д-р Веселин Методиев.	Нов български университет
26	22 юни	МФ „Софийски музикални седмици” – Вокален рецитал на Андриана Йорданова – сопран и Ростислав Йовчев – пиано. В програмата: песни от малтийски композитори и Панчо Владигеров. Камерна зала „България”	МФ „Софийски музикални седмици”
27	23 юни –	Откриване на МФ “Варненско лято” Варненска филхармония, диригент Георги Димитров Рапсодия “Вардар” – традиционното откриване с изпълнение на музикалната емблема на фестивала. Фестивален и конгресен център Варна	МФ „Варненско лято”
28	26 юни	МФ „Софийски музикални седмици”. „Фамилия Владигерови свири Владигеров“, по случай 120-годишнината на Панчо Владигеров, Камерна зала „България”	МФ „Софийски музикални седмици”
29	25 юни – 6 юли	Концерт на Александър и Константин Владигерови, Христо Попов и оркестъра на Държавна Опера – Пловдив. В програмата – Концерт за пиано и оркестър от Панчо Владигеров №3, както и камерни пиеси от Владигеров. Събитието ще бъде в рамките на програмата OPERA OPEN light – част от летния фестивал на открити сцени.	Държавна Опера  – Пловдив
30	7 юли	МФ „Варненски лято” . Ансамбъл “Симфониета” Варна, диригент проф. Милко Коларов Програма от творби на Панчо Владигеров “Класично и романтично” – оркестрация Ал. Владигеров, 1992 Три пиеси оп. 15 – Прелюд, Есенна елегия и Хумореска, изп. Михаил Стоянов Импровизация и токата,  изп. Михаил Стоянов Миниатюри “Шумен”, оркестрация Ал. Владигеров, 1992 Дивертименто Къща музей „Панчо Владигеров” – София гостува на Международния фестивал „Варненско лято” с изложба и мултимедии – „Снимки и спомени от кабинета на Владигеров“ Художествена галерия – Варна	МФ „Варненско лято” Държавен културен институт къща музей „Панчо Владигеров” – София
31	13 юли	МФ „Варненско лято” . Концерт на Софийска филхармония, диригент Найден Тодоров В програмата: Токата от Милко Коларов, първо изпълнение.Творбата е посветена на 120-годишнината  от рождението на П.Владигеров Фестивален и конгресен център – Варна, 19 часа	МФ „Варненско лято”
32	20 юли	МФ „Варненско лято”. Клавирен рецитал на Веско Стамболов. Градска художествена галерия . Веско Стамболов – пиано. Програмата: Панчо Владигеров- последните шест клавирни опуса в премиерно изпълнение за Варна	МФ „Варненско лято”
33	8 септември	Камерен концерт на  Адриана Йорданова (сопран) и Ростислав Йовчев (пиано), къща музей „Панчо Владигеров” – София, 19 часа	ДКИ къща музей „Панчо Владигеров“
34	28 септември	Концерт със студенти на проф. Ромео Смилков от АМТИИ – гр. Пловдив в музеен комплекс „Панчо Владигеров” – Шумен (край на цитата)	РИМ – Шумен и Музеен комплекс „Панчо Владигеров“ – гр. Шумен

Национална програма за честванията на 120-годишнината от рождението на проф. Панчо Владигеров

Лично аз съм приятно впечатлен от богатата и разнообразна програма, която обхваща десетки различни дейности и изяви, напълно подходяща за тази кръгла годишнина от рождението на този велик български музикант. Респект към всички участници!

Искам да обърна внимание към една от точките в програмата – концерта на Софийската държавна филхармония на 21 март 2019 г., който е един от върховете на тази внушителна програма:

Портал „ОFFNews“

Софийската филхармония отбелязва 120 години от рождението на Панчо Владигеров

8 март 2019 г.

На 21 март Софийската филхармония открива „Европейски музикален фестивал“ 2019 с концерт, посветен на патриарха на българската композиторска школа Панчо Владигеров.

Концерт за цигулка и оркестър № 1, „Еврейска поема“ и „Дивертименто“ за голям симфоничен оркестър са произведенията, които обрисуват част от музикалните търсения на големия български композитор. Те ще прозвучат под диригентската палка на маестро Георги Димитров – музикант с усет и отношение към творчеството на Владигеров. Солист на концерта е Марио Хосен – виртуозът, когото критиката сравнява с Паганини.

“Винаги вдъхновен, винаги сигурен в онова, което пише, здраво стъпил на земята, която обича и най-възторжено възпява, Владигеров превръща в музика всичко, което допре. Роден музикант, още от най-ранни детски дни обречен на музиката, той непрекъснато създава своите нови, изненадващи творби – своите чудни „вариации на багри и теми“, които са едно от най-хубавите достояния на нашето музикално творчество.” – казва големият български поет Николай Лилиев в реч, по повод честването на 50-годишния юбилей на композитора.

И до днес Панчо Владигеров е символ на българската музикална култура. Сред неговите почитатели са Алберт Айнщайн, Давид Ойстрах, Херберт фон Караян, Алексис Вайсенберг, а сред многото му награди се откроява Хердеровата награда за принос в европейското културно наследство.

Събитието в рамките на „Европейски музикален фестивал“ 2019 е част от Календара на културните събития на Столичната община, а съорганизатор е Министерството на културата.

Билети можете да намерите на касите на зала “България”, eventim.bg, epaygo.bg и ticketsbg.com 

(край на цитата)

Както е широко известно, Панчо Владигеров е имал подчертано чувство за хумор, разказвал е вицове и комични случки, които самият той е преживял или заедно с брат си Любен Владигеров, когато двамата са учили в Германия. През 2018 г. ми попадна една информация, която доста ме развесели и желая с нея да приключа днешната статия по случай рождения ден на този велик български артист.

Портал „Здраве и живот, наборе“

Д-р Боян Захов

Опера на Панчо Владигеров шокира Брюксел

Според белгийците предводителят на рицарите Балдуин Фландърски не е бил пленен от цар Калоян

Има стотици комични случки, свързани с именития български композитор Панчо Владигеров. През годините те детайлно са разказани от сина му Александър Владигеров, също талантлив музикант и диригент. Самият Панчо Владигеров е бил голям чешит и неговите колеги и ученици още го помнят, как и пърпорел на моторетката си “Пух”, като е отивал на лекции в Консерваторията.

Роден в Цюрих (Швeйцария) и израснал в Шумен, маестрото е далечен роднина по майчина линия на руския поет-нобелист Борис Пастернак.

Панчо съвсем малък учи музика в Берлин. В германската столица братята близнаци Владигерови живеели на улица “Шуманщрасе”, която бързо побългаряват на “Шуменщрасе”. Когато ги търсели по телефона като “хер Владигеров”, братята питали: “Кого търсите? Геният или виртуозът?”. 

´´´´´´

Преди да стигне до Берлин обаче, ученикът от софийското училище “Георги Бенковски” Панчо Владигеров ударил шамар на своя учител по математика. Скандалната случка станала когато Панчо бил хванат да се занимава с хармония, а не с математически задачи. Учителят издърпал ухото на нарушителя, въпреки, че Панчо викал: “Господине, ухото на всеки бъдещ музикант трябва много да се пази!” Ученикът не се сдържал и ударил плесница на даскала. Още на следващия ден побойникът бил изключен от училище. Наскоро след инцидента Панчо и брат му като даровити деца получили стипендии и заминали за Германия. След много години при случайна среща старият учител по математика казал на маестрото: “За мен е чест, че навремето получих шамар от такъв знаменит композитор!”

´´´´´´

Веднъж в Берлин 15-годишните близнаци Владигерови отишли на концерт на прочутия Артур Никиш в знаменитата зала “Зинг Академия”.  Още като седнали на местата си, усетили, че публиката край тях недоволно мръщи лице. Дамите с лорнети демонстративно си слагали кърпичките на носа, а господата ги гледали строго. “Тези немци, както винаги са си префърцунени”, помислили си близнаците и заслушали концерта. Около тях напрежението растяло. След края на първата част от концерта разпоредителят с ливрея и белоснежна перука ги извикал с пръст навън. Като подушил въздуха край тях той се развикал: “Вие сте яли чесън! Вън! Чесън в “Зинг Академия” – това е нечувано!” Двамата близнаци изкочили от святото място смутени и развеселени.

´´´´´´

След като Панчо Владигеров написал операта си “Цар Калоян”, музакалното произведение предизвикало протести от там, където най-малко се очаквало. Протестирал посланикът на Белгия у нас – според него образът на рицарският предводител Балдуин Фландърски и латински император на Константинопол бил показан твърде подигравателно за белгийския народ и държава. Според амбасадорът пленничеството на Балдуин от българския владетел даже не е исторически доказано. Скандалът стигнал до размяна на дипломатически ноти, но композиторът не направил никакви поправки в операта.

´´´´´´

Както веднъж си карал мотопеда “Пух” по софийските улици, професор Владигеров бил блъснат от автомобил. Шофьорът успял да избяга. Катаджията, който пристигнал на местопроизшествието заразпитвал маестрото: “Какъв цвят беше колата, каква марка, видяхте ли номера?”. “Не видях нито номера, нито марката на колата, но чух, че клаксонът й свири в си бемол…”, отговорил Панчо Владигеров.

´´´´´´´´

Веднъж един студент запитал професор Владигеров на какво се дължи огромната му популярност.

– Е, ще ти кажа тайната, мойто момче! Много е важно да те знаят от Драгоман нататък!…

´´´´´´´´

Амбициозна майка завеля петнадесетгодишната си дъщеря при професор Владигеров, за да я прослуша. Девойката сяда на рояла, обръща се към маестрото и казва с премрежени очи:

– “Копнеж”… 

Професорът търпеливо изслушва изпълнението на пиесата. Девойката пак с премрежен поглед и стаена въздишка обявява:

– “Желание”…

Последва ново посредствено изпълнение. Професорът казва две-три утешителни думи и като остава насаме със студентите си процежда през зъби:

– Тя не може да изсвири още “Кокиче” и “Кукуряк”, а имала “Копнеж” и “Желание”…

´´´´´´

След удостояването му със званието “Народен артист” композиторът се разболял и се наложило всеки ден в къщи да идва млада медицинска сестра да му слага инжекции. Момичето се смущавало от славата на големия композитор и когато забивала иглата на деликатното място, ръцете на момичето треперели. Веднъж Панчо й казал:

– Не се стряскай, моме! Сега ти е паднало да биеш инжекции в “народно дупе”! 

´´´´´´

След период на мълчание от страна на музикалната критика за творчеството на Панчо Владигеров, той получава голямата европейска награда “Готфрид фон Хердер”. На годишното събрание на Съюза на композиторите неговият колега Филип Кутев започва да чете поздравителната телеграма от Виена за Хердеровата награда на Владигеров. Текстът се оказва твърде дълъг и анализиращ прецизно творчеството на маестрото. По средата на четенето Филип Кутев се обръща към професора:

– Панчо, да чета ли по-нататък?    

– Чети, чети, Филипе, до края! С точките и запетайките! Да слушат нашите музикални критици – поне да се научат как се пишат телеграми!

Д-р Боян ЗАХОВ

(край на цитата)

През 2019 г. във връзка със 120 години от рождението на композитора Панчо Владигеров научих в Интернет за интересно събитие в моя роден град Габрово. Цитирам:

Сайт на Община Габрово

15 август 2019 г.

Тази година се навършват 120 години от рождението на композитора и музикант Панчо Владигеров (1899-1978). По този повод Община Габрово обезпечи процеса на цялостно почистване на неговия паметник, който в последните години бе обект на вандалски посегателства. Възстановени са компрометираните участъци и надписите по монумента.

Паметникът – барелеф  е тържествено открит на 12 октомври 1981 г. на ул. „Тракия“ (в подножието на стълбите към парк „Баждар“) в присъствието на културни дейци и граждани. Слово държи тогавашният председател на Съюза на българските композитори – Александър Райчев, който отбелязва, че това е първият паметник на Панчо Владигеров в страната. Композицията е изработена от бронз. Нейни автори са скулпторът Ангел Станев и архитект Иван Нанев.

Именитият композитор е тясно свързан с Габровската музикална общност. Той допринася за професионалното израстване на Габровския камерен оркестър и превръщането на Габрово в средище на музикални събития от национално значение. В знак на признание за активната му дейност в тази област Панчо Владигеров е провъзгласен за почетен гражданин на Габрово през 1977 г. 

(край на цитата)

Също през август 2019 г. случайно открих в Интернет интересни спомени на проф. Милко Коларов за учителя си в Софийската музикална академия – проф. Панчо Владигеров, които помествам тук в края на днешната ми статия за Панчо Владигеров. Цитирам тия спомени:

Първата ми среща с професора´[1]

Първата ми среща с Владигеров беше организирана от проф. Пенчо Стоянов. Той е учил при него и се познаваха добре. През тези години в Консерваторията композиция предаваха: Панчо Владигеров, Веселин Стоянов, Марин Големинов и Парашкев Хаджиев – една изключително силна катедра по композиция. Изпитвах огромно уважение към всички тези големи български композитори, но нека ми бъде простено пристрастието – моята голяма любов беше и си остана Владигеров, един международно признат, грандиозно осъществен в мащабите си композитор по отношение на фантазия, на композиционни средства, на виртуозно оркестрово майсторство. Много впечатляваща беше и неговата педагогическа работа – почти всички известни български композитори от Парашкев Хаджиев, Александър Райчев и Константин Илиев насам бяха негови ученици. С голямо вълнение прекрачих за първи път прага на неговия дом на улица „Якубица“ №10 в софийския квартал „Лозенец“ през късната ноемврийска есен на 1968 г. За първата си среща с Владигеров са писали и говорили по различни поводи много негови ученици, но най-добре, най-точно го е казал Васил Казанджиев, затова ще си позволя да го цитирам дословно: „Още при първата си среща с проф. Владигеров останах възхитен, очарован и изумен. Възхитен от неговата огромна енергия и виталност, очарован от неизчерпаемото му чувство за хумор и неподправена естественост и изумен от изключителната, достигаща до разточителство щедрост, която е проявила природата, когато го е надарила с музикален талант“.

Владигеров чу работите ми – някои му изсвирих, други (на които имах) му пуснах на запис. Той каза няколко добри думи и най-важното – каза, че ще ме вземе в класа си по композиция, като не пропусна да ми каже, че всичко, което съм написал досега, трябва да го прибера някъде под дюшека, можело и да ми потрябва някой ден, но ние ще започнем отначало. Уговорихме се да се видим втория семестър, веднага след ваканцията, защото до Коледа оставаше по-малко от месец и първата задача, която ми постави, беше да напиша някаква пиеса (или цикъл пиеси) за пиано и една песен със съпровод на пиано по какъвто си избера текст. После слушахме негова музика, която току-що беше записал с оркестъра на Радиото, а след това ме покани и на вечеря. По-късно щях да разбера, че поканата за вечеря вече беше една оценка. Ето какво е написала за това съпругата му Елка Владигерова в едно свое интервю доста години след смъртта му:

„В различни етапи – различни млади хора са печелили неговото доверие и са го изпълвали с надежди заради таланта си. Оценката си Панчо изразяваше бурно, по детски. Ако кажеше сухо „Довиждане“ ученикът трябваше сериозно да се замисли. Но обръщаше ли се към мен с подкана да сложа трапезата, това бе знак за висше задоволство от урока. Следваше пиршество не само на трапезата, но и в настроението. Контрастите бяха много силно изразени – ученикът или си отиваше сериозно опечален, или урокът прерастваше в празник. Като се затвореха в кабинета, аз чувах и се ориентирах как ще мине денят нататък.“

Късно вечерта и много щастлив напуснах гостоприемния дом на „Якубица“, където щях да прекарам оттук нататък цели десет години. Не взех трамвая, а си тръгнах пеша за вкъщи. Дълго вървях из софийските улици и си мислех за най-различни неща. Вече бях ученик на Панчо Владигеров. Какво повече можех да искам! Бях толкова щастлив. Останалото зависеше от мен, и само от мен. И още на другия ден започнах работа – огромна, денонощна работа.

Уроците на Панчо Владигеров [2]

Аз бях ученик на Панчо Владигеров точно 10 години, последният му ученик – от есента на 1968 г. до внезапната му смърт на 8 септември 1978 г. След като се дипломирах, почти пет години живях и в дома му (бившата къща на Елка Владигерова) – „долната къща“, както я наричаше. Живеех съвсем сам, без никакви финансови условия, в малката двукатна къща с двор на тихата уличка „Чумерна“ (тогава се казваше „Коста Янков“), в самия „идеален център“ на София. Пак по това време Владигеров ми подари и чисто ново, разкошно пиано „August Förster“, което беше доставено от Германия (уж за него) – най-големият подарък, който съм получил през живота си. („Горната къща“, в която живееше семейство Владигерови, беше на „Якубица“ в кв. „Лозенец“.) Виждахме се почти ежедневно. Това са най-красивите, най-щастливите ми години.

Големият урок, който съм получил от проф. Панчо Владигеров е, че човек трябва да има търпение, ако иска да се изгради като полезна личност и че всеки човек, особено талантливият, е роден с мисия, която трябва да изпълни. Неговата (Владигеровата) методика и педагогическа школа се състоеше (според мен) в много майсторското (бих казал виртуозно) овладяване на професионалните похвати за работа с музикалния материал и изграждане на формата, прецизно изработване на всички детайли и създаване на навици за системна и интензивна творческа работа. Към това трябва да прибавим и съвършеното овладяване на оркестъра и оркестрацията, което беше задължително. Много по-късно, вече професор по симфонична оркестрация, аз написах и учебник (сборник лекции) – „Симфоничният оркестър и неговите инструменти – въведение в оркестрацията“, където се опитах да събера двете теоретични дисциплини – инструментознание и оркестрация – в една обща материя, на един по-достъпен език и с възможно най-ярки музикални (нотни) примери. „Винаги си поставяйте високи цели, бъдете самокритични и самовзискателни, обичайте и бъдете честни с това, което правите“ – казваше Владигеров.

Мисля, че в неговия гостоприемен дом на ул. „Якубица“ – 10, където постоянно идваха много големи музиканти, художници, писатели, артисти (и български, и чужди), аз почувствах и разбрах смисъла на „Honos alit aetes“ (Почитта храни изкуствата). И още: Панчо Владигеров, който повече от 20 години беше живял, учил и работил в Германия, беше получил най-високи и авторитетни европейски (включително и две Менделсонови) награди – отлично и всестранно познаваше (и) българската култура. Тя беше онзи извор, от който черпеше своето изкуство…

 „… Вдъхновен, винаги сигурен в онова, което пише, здраво стъпил на земята, която обича и най-възторжено възпява, Панчо Владигеров превръща в музика всичко, до което се докосне… Наша музикална гордост и слава, Владигеровите неувяхващи творби винаги ще носят очарованието и свежестта на едно голямо и пламенно въображение…“

Николай Лилиев

„… Всичко, абсолютно всичко, което бях научил при Панчо Владигеров, се потвърди от другите ми учители. За мен той е изключителен педагог от световен мащаб, много по-добър от много нашумели имена. Благодаря му за всичко.“

Алексис Вайсенберг

[1] Фрагмент от книгата „Недовършена анкета“, издание на ММФ Варненско лято“ – 2006 г.

[2] Из книгата „Записки“. Славена, 2018 (под печат)

(край на цитата)

БНР

Внуците на Панчо Владигеров с филм и концерт в Бургас за гениалния композитор

публикувано на 17.08.2021

Почит към голямото име в българската музика Панчо Владигеров отдаваме тази седмица. Подготви ни изложбата “Панчо Владигеров в музикалния калейдоскоп на XX век. Посоки, връзки, отражения”, която разказва за живота на композитора в зала „Георги Баев” на Културен център „Морско казино”. А в четвъртък от 20 часа в експозиционния център ще гостуват внуците на класика Владигеров. От години Екатерина, Александър и Константин Владигерови са част от културния живот на Виена. В морския град те ще участват в кино-музикалната вечер, посветена на знаменития музикант, диригент, композитор и общественик.

За първи път пред бургаската публика ще бъде представен биографичният филм „Петолиние на паметта”, посветен на музикалната фамилия Владигерови, на режисьора Марио Кръстев. В лентата Екатерина, Александър и Константин Владигерови, както и по-големият им брат Панчо Владигеров – внук, разказват за живота и творчеството на баща си Александър Владигеров и на световноизвестния си дядо. Пред БНР-Бургас Александър Владигеров каза в аванс:

“Идеята на филма е да се създаде мост между трите поколения Владигерови. Лентата е биографична, разказва за нашия гениален дядо, за Александър Владигеров, дългогодишен диригент на радио-симфоничния оркестър в София, преминава през разкази за третото поколение, което сме ние и Панчо-младши-всички музиканти в романтичен дух с приятни спомени за семейството. Но нашата сила е в музиката и с нея разказваме.”

Трио Владигерови – Екатерина Владигерова – пиано, Александър Владигеров – тромпет, флюгелхорн и Константин Владигеров – пиано, кларинет ще представят нов поглед към композициите на Панчо Владигеров.В програмата са включени също и техни собствени аранжименти и преработки върху южноамерикански джаз пиеси с латино и карибски ритми:

“Концертът ще е като саундчек за филма. Ще изпълним заснетите в него Господско хоро на Панчо Владигеров, опус № 25 от неговия цикъл “Песни и танци” от 1932 година, който е посветен на неговата жена Екатерина. Фокстрот от Панчо Владигеров-първата българска джазова пиеса, писана през 1925 година. Ще изсвирим моя пиеса, която носи духа на суинга и още много изненади. Изгряващата джаз звезда Васил Хаджигрудев, много талантливо момче, се включва в концерта с контрабас.” 

Тримата са родени в София в семейството на Александър П. Владигеров (1933-1993) и на Величка Чобанова – Владигерова. Първите си стъпки в музиката правят под въздействието на артистичния дух в този дом. Екатерина се дипломира в ДМА „П. Владигеров“ в София и в Университета за музика и сценични изкуства във Виена със специалностите пиано, хорово дирижиране и камерна музика. Изпълнител е на многобройни солови концерти и камерно-музикални проекти. Близнаците Александър и Константин са възпитаници на джазовия департамент към Консерваторията във Виена. През последните десет години братя Владигерови издават пет албума със собствени композиции: “Влюбеният скитник” (2007г.), „За големите и малки неща” (2011г.), “Мечтаейки за мечтите” (2014 г.), “Посветени звуци” (2014г.) и “The Rag Waltz Time“ (2017 г.), в които с виртуозна лекота и богата фантазия заявяват своята индивидуалност и своеобразен композиторски почерк.  В момента работят върху новия си албум „Magie“, инспириран от поезията на Райнер Мария Рилке.

Интервюто с Александър Владигеров чуйте в прикачения файл. В него има и специален музикален поздрав към бургазлии.

(край на цитата)

Цитирам линк към предаването на БНР:

https://bnr.bg/post/101513963/vnucite-na-pancho-vladigerov-s-film-i-koncert-v-burgas-za-genialnia-kompozitor

…..

Забележка: при моя статия през 2021 г. за Панчо Владигеров писах следното в края й:

„Настоящата 2021 година е много важна в историята на Музикалната академия в София, която от редица години носи името на този велик български композитор, пианист и педагог – Държавна музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“. Както е добре известно, именно през 2021 г. се навършват точно 100 години от нейното официално откриване през 1921 г. с царски указ, издаден от Цар Борис Трети. Нека по този случай днешната ми статия да бъде и благодарност към това висше учебно заведение, в което са се обучили десетки хиляди музиканти в най-разнообразни жанрове на музикалното изкуство, които са допринесли толкова много за разширяване на музикалната култура както в България, така и по целия свят.

Поклон пред делото на Панчо Владигеров и на Музикалната академия с неговото име!

(край на забележката от 2021 г.)

Нека днес на 13 март 2024 г. си спомним за близнаците Панчо и Любен Владигерови по случай 125 години от рождението им и да благодарим за онова, което са направили в България и в чужбина за развитието и популяризирането на българската музикална култура.

………………………

Драги приятели, цитирам линк към една от най-хубавите творби на Панчо Владигеров (1899-1978) – концерт № 3 за пиано и оркестър от 1937 година – солист Георги Черкин

Текст:

This beautiful and expressive piano concerto was composed by the bulgarian composer Pancho Vladigerov (1899-1978) – considered one of the most important figure in Bulgarian culture in 20-th century. This concerto is among his most famous works and was composed in 1937 following the romantic tradition while incorporating some bulgarian traditional music themes. My oppinion is that this work deserves more world attention and my intention by uploading this recording was to make it more popular and reach people’s hearts all over the world.

Performed by Georgii Cherkin – piano

Symphony orchestra of the Bulgarian National Radio
Conducted by Milen Nachev

…….

Vladigerov Violin Concerto no. 1 | Svetlin Roussev

Pancho Vladigerov Violin Concerto no. 1, op. 11 0:00 Intro 0:50 I. Heftig – Agitato, molto rubato 14:25 II. Andante cantabile 22:52 III. Allegro ma non troppo Svetlin Roussev, violin Pyeongchang Festival Orchestra & Pablo González from Music in PyeongChang (MPyC), South Korea, in August 2019

´´´´

Vladigerov Piano Concerto No. 5 I.wmv

https://www.google.com/search?q=you+tube+pancho+vladigerov+piano+konzert+Nr+5&rlz=1C1PRFC_enDE756DE756&oq=you+tube+pancho+vladigerov+piano+konzert+Nr+5&gs_lcrp=EgZjaHJvbWUyBggAEEUYOTIGCAEQRRhA0gEKNjUxOTVqMGoxNagCALACAA&sourceid=chrome&ie=UTF-8#fpstate=ive&vld=cid:72ed02fb,vid:cXrVvfw3P4U,st:0

´´´´

Pancho Vladigerov- Toccatta op. 36 N5

https://www.google.com/search?q=you+tube+pancho+vladigerov+piano+konzert+Nr+5&rlz=1C1PRFC_enDE756DE756&oq=you+tube+pancho+vladigerov+piano+konzert+Nr+5&gs_lcrp=EgZjaHJvbWUyBggAEEUYOTIGCAEQRRhA0gEKNjUxOTVqMGoxNagCALACAA&sourceid=chrome&ie=UTF-8#fpstate=ive&vld=cid:0c63d3bd,vid:AeEOboIyZfw,st:0

´´´´

Elina Christova plays Pancho Vladigerov, No. 5 Ratchenitza

https://www.google.com/search?q=you+tube+pancho+vladigerov+piano+konzert+Nr+5&rlz=1C1PRFC_enDE756DE756&oq=you+tube+pancho+vladigerov+piano+konzert+Nr+5&gs_lcrp=EgZjaHJvbWUyBggAEEUYOTIGCAEQRRhA0gEKNjUxOTVqMGoxNagCALACAA&sourceid=chrome&ie=UTF-8#fpstate=ive&vld=cid:93fc7599,vid:xdQYgPfmd4M,st:0

´´´´

Boris Trifonov plays Pancho Vladigerov, Suite of Five pieces ..

https://www.google.com/search?q=you+tube+pancho+vladigerov+piano+konzert+Nr+5&rlz=1C1PRFC_enDE756DE756&oq=you+tube+pancho+vladigerov+piano+konzert+Nr+5&gs_lcrp=EgZjaHJvbWUyBggAEEUYOTIGCAEQRRhA0gEKNjUxOTVqMGoxNagCALACAA&sourceid=chrome&ie=UTF-8#fpstate=ive&vld=cid:93b0c51e,vid:c-2AgvtetF0,st:0

´´´´´´