Veröffentlicht am von Kontohow

Patané, Giuseppe

Диригентът от Италия Джузепе Патане, роден на 1 януари преди 90 години, починал на 29 май 1989 г.

Драги приятели на оперната музика, ЧЕСТИТА НОВА 2022 година! Желая на всички мои читатели добро здраве, лично щастие и успехи през идващите дни и месеци.

Все си мислех, че днес на 1 януари няма да имам оперна личност с рожден ден, но ето че се излъгах, както вчера на 31 декември стана с певицата от Чехия Ева Рандова, която в последния ден на 2021 г. навърши кръглите 85 години.

Спомних си, че точно преди 5 години (имам отбелязно това в мой бележник) на 1 януари 2017 г. по обед гледах по ZDF традиционния новогодишен концерт на Виенските филхармоници за пръв път под диригентството на Густаво Дудамел и останах доволен от неговата първа изява на такъв концерт. Вечерта на 31 декември предната година – 2016 бях особено впечатлен от хубавата програма и солиста на Третия клавирен концерт от Сергей Рахманинов при Новогодишния концерт на Берлинската филхармония под ръководството на своя шеф-диригент Саймън Ратъл. Този клавирен концерт е един от моите любими, не само защото авторът му също е в групата на композиторите от епохата на романтизма, които са ми най-близки, но и защото съдържа всички възможни нюанси от настроения и чувства, които един творец може да изживее и да пресъздаде в една творба – прекрасни лирични части, силно драматични и много трудни за солиста сентенции, изискващи съвършена техника, богата и цветиста оркестрова инструментация и бих казал – целият концерт от почти 40 минути е едно дълбоко философско послание, което излъчва цялата творба.

Все си спомням, че когато съм чел музикална литература по създаването на този концерт, ми е правило дълбоко впечатление следния факт: Рахманинов е бил солист на този концерт при премиерното му изпълнение в САЩ през 1909 г. – както много често при другите свои клавирни творби. Той не е имал достатъчно време да репетира трудната солова партия в Русия, тъй като е бързал с оркестрацията и понеже е трябвало да пътува с параход до САЩ (това става в началото на 20-и век), а на парахода не е имало пиано, той репетирал „на сухо“ през тези 10-12 дни върху мнимо пиано – някаква плоскост без истински клавиши, само и само да симулира сложните пасажи на творбата си, която така и така си е стояла в паметта му. Така пише в литературата.

Що се отнася до снощния солист – 25-годишният руснак Даниил Трифонов, той просто „взе ума“ на берлинската публика и пожъна огромни овации, това е неговата първа изява заедно с този първокласен оркестър. Много сдържан в цялата си осанка и без никакви външни ефекти, той показа такова съвършенство при изпълнение на соловата партия, която по времето на Рахманинов редица пианисти-солисти са считали за неизпълнима поради особените технически трудности. Какво да говоря за Трифонов – трябва да се прочетат подробности – има много такива, които го сочат за една от най-впечатлителните нови фигури в клавирното изкуство в наше време. Беше прекрасно!“

(край на спомена от 2017 г.)

Сега за днешния юбиляр – на 1 януари през 1932 година, точно преди 90 години – в Италия е роден един от най-известните симфонични и оперни диригенти в епохата до 1990 г., който за голямо съжаление много рано напусна житейската сцена – маестро Джузепе Патане, починал едва на 57 години от сърдечен инфаркт по време на дирижиране на оперно представление в Мюнхен. И той като именития си сънародник – диригента и композитор Джузепе Синополи се прости с живота по същия начин – Синополи почина по време на дирижиране на операта „Аида“ в Държавната опера в Берлин. Аз писах статия за Синополи във връзка с негов юбилей. Жалко, много жалко, двама световно известни майстори на палката – и двамата от Италия, и двамата „Джузепе“ си отидоха по подобен начин от този свят.

Аз лично знаех за това нещастие, защото през май 1989 г., когато стана това, вече сериозно четях оперна литература и бързо научих за смъртта му. При това следях всяка седмица и авторитетното списание „Дер Шпигел“, което седмица след събитието отрази кончината му на страниците си. В тези последни години от живота си – от 1985 до смъртта си Джузепе Патане беше главен диригент на Симфоничния оркестър на Баварското радио в Мюнхен и аз бях чел и слушал доста за него. Нека още в началото цитирам малката статия, която списание „Дер Шпигел“ публикува за него:

05.06.1989

GESTORBEN Giuseppe Patane

Giuseppe Patane, 57. “So eine Art Clown mit einem Stock in der Hand”, wie der dreijährige Giuseppe seinen berühmten Dirigenten-Vater beschrieb, hatte er eigentlich nie werden wollen. Deshalb setzte er sich mit Vier fleißig ans Klavier und übte – den “Traumberuf eines Konzertpianisten” im Kopf. Aber nachdem der Piano-Schüler Verdis “Macht des Schicksals” (Dirigent: Papa Patane) in Salerno (“über alle Maßen begeistert”) erlebt hatte, war er dann doch der Oper verfallen, sattelte um, leitete schon mit 19 Jahren in seiner Geburtsstadt Neapel “La Traviata” (mit Beniamino Gigli) und brachte es, etwa ab 1960, in der Deutschen Oper Berlin, der Wiener Staatsoper, der Mailänder “Scala” und der New Yorker “Met” zum ebenso seriösen wie statusschwachen Rang eines glänzenden Praktikers. Aufgewachsen in der klangvollen Familientradition (ein Großvater hatte Wagner-Erstaufführungen dirigiert) und ausgestattet mit einem blendenden Gedächtnis (allein an die 250 Opern auswendig), verband er Brio und Eleganz, saubere Schlagtechnik, aparten Klangsinn und rhythmische Präzision, die er – seit 1988 Chef des Münchner Rundfunkorchesters – immer häufiger auch im Konzertrepertoire demonstrierte. Während einer Aufführung des “Barbier von Sevilla” im Münchner Nationaltheater brach Patane am Montag vergangener Woche zusammen und starb wenige Stunden später an den Folgen des Herzinfarkts.

DER SPIEGEL 23/1989

(край на цитата)

Превод: ПОЧИНАЛ – Джузепе Патане

Джузепе Патане, 57. „Що за клоун с пръчка в ръката“, така описва 3-годишният Джузепе своя прочут баща, който е диригент и той никога не е искал да стане като него. Поради тази причина вече на 4 години той сяда на пианото и започва да се упражнява, понеже копнее за „мечтаната професия“ на концертен пианист. След като слуша изпълнението на операта от Верди „Силата на съдбата“ в Салерно под ръководството на баща си и е извънредно впечатлен, Джузепе Патане така се запалва по оперното изкуство, че сам става също диригент и вече на 19 години дирижира в родния си град Неапол операта „Травиата“ от Верди с участието на Бениамино Джили, както по-късно – около 1960 г. на редица оперни сцени – Дойче Опер Берлин, Виенската държавна опера, Миланската Скала и МЕТ в Ню Йорк, макар и със слабия статут на един много сериозен самообразовал се диригент, но отличен практик. Израснал в обкръжението на една музикална фамилия с големи традиции (един негов дядо е дирижирал премиери на опери от Рихард Вагнер) и притежаващ блестяща музикална памет – Джузепе Патане е знаел наизуст 250 опери, той свързва огнената си музикална страст с голяма елегантност, чиста жестикулация, оригинално звуково третиране и прецизност на ритъма, която той демонстрира все по-често и в концертен репертоар. От 1988 г. Джузепе Патане е шеф на Симфоничния оркестър на Радиото в Мюнхен.

По време на един спектакъл на операта „Севилският бръснар“ от Росини в Националния театър в Мюнхен в понеделник миналата седмица Патане загубва съзнание и няколко часа след това умира следствие на сърдечен инфаркт.

„Дер Шпигел“ брой 23 от 1989 г.

(край на превода)

Ужасна участ – жалко за този голям талант, който така рано напусна житейската сцена. Тогава целият музикален свят не само в Германия изживя голям шок от загубата на един от най-големите диригенти в тази епоха.

Сега ще дам кратки биографични данни за него.

Джузепе Патане (Giuseppe Patanè) е роден на 1 януари 1932 г. в Неапол, починал на 29 май 1989 г. в Мюнхен. Той е син на диригента Франко Патане (Franco Patanè, 1908–1968) и след завършване на средното си образование получава музикално обучение в родния си град. Там дебютира като диригент през 1951 г. В годините 1961 и 1962 е шеф-диригент в Оперния театър в Линц / Австрия. Наред с другите си ангажименти по целия свят той ръководи от 1985 г. до смъртта си през 1989 г. Симфоничния оркестър на Радиото в Мюнхен.

На 29 май 1989 г. той получава внезапно сърдечен удар по време на дирижиране на операта „Севилският бръснар“ от Росини в Националния театър в Мюнхен. Веднага е откаран в болница, където умира след няколко часа.

Оженен е бил за оперна певица – Рита Патане, с която по време на смъртта му са били разведени. Семейството има две дъщери, от които Франческа Патане от редица години е изтъкната оперна певица – сопран.

Много повече подробности за дейността на Джузепе Патане могат да се научат в източници на италиански език, където особено в Уикипедия-страницата му има редица детайли. Понеже те се четат сравнително лесно, ще ги цитирам в оригинал. Там са дадени дати и място на изявите, както и солисти на оперните ансамбли, което позволява да видим, че Патане е работил и с редица български певци:

Al Grand Théâtre di Ginevra nel 1958 dirige l’Orchestre de la Suisse Romande ne La bohème.

Divenne poi direttore principale del Teatro dell’Opera di Linz dal 1961 al 1962 e della Münchner Rundfunkorchester dal 1985 al 1989.

Al Wiener Staatsoper debutta nel 1962 con Un ballo in maschera, poi Otello, La bohème con Rolando Panerai, Wilma Lipp e Graziella Sciutti, Rigoletto e Don Pasquale e nel 1963 Cavalleria rusticana con Gundula Janowitz, Pagliacci, Aida con Carlo Cava e Giuseppe Taddei, Madama Butterfly e Turandot con Amy Shuard, Ivo Vinco e Franco Corelli.

Al Teatro dell’Opera di Roma nel 1964 dirige Tosca con Régine Crespin, Tito Gobbi e Daniele Barioni.

Nel 1967 è stato Direttore artistico della Real Opera di Copenaghen.

Ancora a Vienna nel 1968 dirige Falstaff con Wladimiro Ganzarolli e nel 1970 La traviata.

Al Teatro alla Scala di Milano nel 1970 dirige la prima rappresentazione di Rigoletto con Piero Cappuccilli ed Adriana Lazzarini, poi Don Carlo, L’elisir d’amore con Luciano Pavarotti ed Il trovatore con Fiorenza Cossotto.

Al Teatro Verdi nel 1971 dirige La traviata con Maria Chiara ed Ottavio Garaventa.

A Edimburgo nel 1972 dirige Attila con Renato Bruson nella trasferta del Teatro Massimo Vittorio Emanuele di Palermo.

A Barcellona nel 1973 dirige Un ballo in maschera con Placido Domingo, Montserrat Caballé e Cornell MacNeil.

Ancora a Ginevra nel 1973 dirige Samson et Dalila con Tatiana Troyanos.

Nel 1975 alla Scala dirige La bohème e la prima di Attila con Nicolai Ghiaurov ed al Metropolitan Opera House di New York debutta dirigendo La Gioconda con Fedora Barbieri.

Nel 1976 a Trieste dirige Lohengrin, a Ginevra La fanciulla del West e Turandot con Birgit Nilsson e Leona Mitchell ed a Vienna Il trovatore, Don Giovanni e Carmen.

nel 1977 a Vienna dirige La forza del destino, Lohengrin, Tosca con Anna Tomowa-Sintow, José Carreras e Sherrill Milnes, Norma, Der fliegende Holländer con Gwyneth Jones ed I Capuleti e i Montecchi con Agnes Baltsa ed al Metropolitan Madama Butterfly con Renata Scotto ed Il trovatore.

Nel 1978 al Met dirige Cavalleria rusticana, Pagliacci con Cornell MacNeil, Rigoletto, Carmen ed Aida con Carlo Bergonzi, alla Scala La forza del destino con Montserrat Caballé, Carreras e Sesto Bruscantini ed a Vienna Il barbiere di Siviglia e Lucia di Lammermoor con Edita Gruberova.

Nel 1979 a Ginevra dirige La forza del destino, a Vienna La fanciulla del West e nel 1980 al Met La Gioconda con Grace Bumbry, Carlo Bergonzi, Lohengrin con Siegfried Jerusalem, Tosca con Renato Capecchi ed Un ballo in maschera con Katia Ricciarelli e Pavarotti. Fino al 1983 il maestro dirige 133 rappresentazioni del Met.

Nel 1980 alla Scala dirige Tosca con Éva Marton, Gianfranco Cecchele e Angelo Nosotti, a Lonfra La fanciulla del West con Arleen Saunders, Giuseppe Giacomini e Silvano Carroli e nel 1981 a Vienna L’elisir d’amore. Il maestro ha diretto in 128 rappresentazioni viennesi fino al 1983.

Nel 1982 alla Scala dirige Simon Boccanegra con Mirella Freni ed Anna Bolena con la Caballé e a Ginevra La traviata con Leo Nucci e Katia Ricciarelli.

Nel 1983 dirige la Forza del Destino a Bologna con Galina Savova, Matteo Manuguerra e Giorgio Casellato-Lamberti.

Alla Scala nel 1984 dirige Lucia di Lammermoor con Leo Nucci, Luciana Serra e Alfredo Kraus, a Monaco di Baviera Adriana Lecouvreur con Margaret Price e Neil Shicof. Nel 1986 dirige Aida alla Scala e Anna Bolena al festival di Bregenz con Katia Ricciarelli e Francisco Arraiza.

Nel 1987 a Roma dirige Macbeth con Renato Bruson, Bonaldo Giaiotti e Ghena Dimitrova ed alla Scala Il tabarro e Pagliacci con Carreras e William Matteuzzi.

Nel 1988 alla Scala dirige Cavalleria rusticana con Giorgio Zancanaro e Gianni Schicchi con Juan Pons ed a Ginevra Mefistofele con Samuel Ramey.

Tra il 2 e il 3 febbraio 1989 dirige alla Konzerthaus di Vienna, La favorita (in concerto) con Alfredo Kraus, Agnes Baltsa, Paolo Gavanelli e László Polgár; i concerti furono registrati per l’edizione discografica (si parlava della EMI), ma non si arrivò mai a pubblicare.

(край на цитата)

Срещаме имената на Николай Гяуров през 1975 г., Анна Томова-Синтов през 1977 г., Галина Савова през 1983 г., Гена Димитрова през 1987 г. От мои приятели в Дармщадт бях научил в края на 80-те години, че Джузепе Патане е имал интимна връзка с Галина Савова (мир на праха й, помина се на 3 януари 2021 година във Варна), Джузепе Патане по това време беше вече разведен. Аз имах с Галина Савова общи познати в Дармщадт. Тя е била през 70-те години солистка в състава на Оперния театър в Дармщадт и се запознахме с нея при общите ни участия през 1976 и 1977 г. в операта „Лоенгрин“ от Вагнер, където тя игра с голям упех ролята на Елза, а аз пеех 2 години в разширения състав на оперния хор.

И както правя при много оперни певци и диригенти, цитирам дискографията на Джузепе Патане (някои заглавия са издадени след смрътта му, тъй като се произведени по-късно като сборни продукции (на немски език – Mitschnitte) от негови изяви по-рано:

(край на цитата)

Джузепе Патане дирижира оперни постановки в целия свят, но особено успешни са неговите изяви в МЕТ Ню Йорк, където той е дирижирал общо 134 оперни спектакъла в годините от 1975 до 1983. Цитирам началото и края на този списък от 134 изяви:


[Met Performance] CID:243070
La Gioconda {231}
Metropolitan Opera House; 10/18/1975
Debuts: Allegra Kent, Giuseppe Patanи, Louis Johnson
Review
[Met Performance] CID:243090
La Gioconda {232}
Metropolitan Opera House; 10/21/1975
[Met Performance] CID:243120
La Gioconda {233}
Metropolitan Opera House; 10/24/1975

(…)


[Met Performance] CID:270470
Un Ballo in Maschera {186}
Metropolitan Opera House; 11/3/1982
Debut: Corneliu Murgu
[Met Performance] CID:270510
Un Ballo in Maschera {187}
Metropolitan Opera House; 11/6/1982
Debut: Margarita Castro-Alberty
[Met Performance] CID:271510
La Gioconda {265}
Metropolitan Opera House; 02/5/1983
[Met Performance] CID:271550
La Gioconda {266}
Metropolitan Opera House; 02/9/1983
[Met Performance] CID:271580 Opera News
La Gioconda {267}
Metropolitan Opera House; 02/12/1983
Broadcast

(край на цитата)

Ето кои опери е ръководил Джузепе Патане в МЕТ:

„Джоконда“ от Понкиели (с нея започва през 1975 г. и свършва през 1983 г. кариерата му в МЕТ), „Мадам Бътерфлай“ от Пучини, „Трубадур“ от Верди, „Селска чест“ от Маскани, „Палячи“ от Леонкавало, „Риголето“ от Верди, „Кармен“ от Бизе, „Аида“ от Верди, „Лоенгрин“ от Вагнер, „Тоска“ от Пучини (с Галина Савова като Тоска) и „Бал с маски“ от Верди.

Цитирам ансамблите при дебюта на Джузепе Патане в „Джоконда“ и понеже със същата опера е завършил кариерата си н МЕТ, ще цитирам и ансамбъла при изявата на Галина Савова:


Metropolitan Opera House
October 18, 1975

LA GIOCONDA {231}
Ponchielli-Boito

La Gioconda………….Martina Arroyo
Enzo………………..Giorgio Lamberti
Laura……………….Mignon Dunn
Barnaba……………..Matteo Manuguerra
Alvise………………Malcolm Smith
La Cieca…………….Fedora Barbieri
Zuŕne……………….Gene Boucher
Isčpo……………….Nico Castel
Monk………………..Edmond Karlsrud
Steersman……………Nicola Barbusci
Singer………………Paul De Paola
Singer………………William Mellow
Dance……………….Allegra Kent [Debut]
Dance……………….Antoinette Peloso
Dance……………….Alastair Munro

Conductor……………Giuseppe Patanè [Debut]

…….

Metropolitan Opera House
January 22, 1980

TOSCA {646}

Tosca……………….Galina Savova
Cavaradossi………….Giuseppe Giacomini
Scarpia……………..Cornell MacNeil
Sacristan……………Renato Capecchi
Spoletta…………….Paul Franke
Angelotti……………James Courtney
Sciarrone……………Russell Christopher
Shepherd…………….Charles Fairweather
Jailer………………Philip Booth

Conductor……………Giuseppe Patanè

(край на цитата)

Преди да завърша статията си за Джузепе Патане искам да припомня, че една от дъщерите му – Франческа Патане е бележита продължителка на музикалните традиции на рода Патане – тя е сопрано с голяма международна кариера. Съвсем случайно преди врме при търсене на материали за баща й разбрах, че тя е „позната личност в България“, защото е гостувала на български оперни сцени – през 2008 г. и през пролетта на 2016 година. Ето две публикации в български медии, които дават досатъчно информация за това:

Портал „KLASSA.bg“

Франческа Патане: Моят идол беше Гена Димитрова

Искам да пея в нейна памет в Софийската опера

Дата: 11.12.2008

Оперната прима Франческа Патане е в София за премиерата на „Момичето от Златния запад” на 13 декември. Италианката ще се превъплъти в изключително трудната партия на Минни, главната героиня. Момичето от бара, което вдъхновява златотърсачите в Калифорния и открива любовта в лицето на един бандит. Франческа е изпълнявала трудната роля по най-големите оперни сцени в Европа. Тя е дъщеря на легендарния италиански диригент Джузупе Патане, оставил светла диря в историята на оперния театър.

– Франческа, вие сте потомка на велик оперен маестро. Това помогна ли ви в кариерата, или ви попречи? – Музиката ме съпътства от най-ранното ми детство. Започнах да се уча да пея само на 5 години. Това е предимство, ако се сравнявам с други певици. Но баща ми беше против моето увлечение и се опитваше да ми попречи да се занимавам професионално с музика. Започнах да пея професионално чак след неговата смърт. Той почина на пулта – така, както бе мечтал, защото операта беше животът му. Баща ми е роден на сцената – моята баба, оперна певица, пяла до последния момент, родилните болки я хванали в антракта. А дядо ми бил зад пулта на театър „Сан Карло“ в Неапол..

– Вие учите музика в Ню Йорк. А кариерата ви започва не в театъра, а на модния подиум, така ли е? – Да, започнах като модел. И докато дефилирах, срещнах бъдещия си мъж. Тогава всичко се обърна – родих и си останах у дома да си гледам дъщерята. Цели десет години. Не е лесно да съчетаеш оперната кариера със семейните задължения. Чак когато се разведох с мъжа ми, се заех сериозно с пеенето и му посветих всичко. А дъщеря ми беше вече голяма, отгледана. Значи, първо станах мама, после – оперна певица.

– Значи все пак може хем да имаш дете, хем да пееш по световните сцени? – Може, но е доста трудно, особено в наше време. Много станахме сопраните, страшно много! Конкуренцията е убийствена. Друг е въпросът колцина са певците, които наистина пеят добре! Ако трябва да сравняваме живота на примадоните от XX век и сега, трябва да признаем, че днес е много трудно да оцелееш в операта. Вече не е достатъчен само гласът, но и визията. Налага се да пееш седнал, легнал, едва ли не с главата надолу. И да изпълняваш какви ли не режисьорски решения. Ако нямаш опората на семейството, загубен си! На мен ми потръгна, защото вторият ми мъж е оперен певец, той е с мен тук, в София, и също участва в „Момичето от Златния запад”.

– Вие явно обичате ролята си в тази по-малко популярна опера на Пучини? – Обожавам я, тя е прекрасна. Трудна е като „Турандот“, но е много по-раздвижена. В „Турандот” може да стоиш на едно място и да си пееш, в „Момичето” е невъзможно. Трябва да се бориш, да се движиш, да общуваш с тия мъже, които търсят злато и са готови на всичко за няколко минути щастие. Голямо предизвикателство за всяко сопрано. Изпълнявала съм я на много сцени, никога не пропускам възможността да я изпея на непознато за мен място.

– Какво ще кажете за българската режисьорка Вера Немирова? – В Берлин се наложи да пея Минни в нейната постановка. Вера я нямаше, нейната асистентка ми помогна да вляза в спектакъла. Тук, в София, работихме с Вера много ползотворно. Тя е не само талантлив режисьор, но и много приятна за общуване в живота. Променихме някои акценти, които присъстват в берлинската постановка. Мисля, че стана интересно.

– Коя според вас е примадона номер 1 на нашето време? – Гена Димитрова (разплаква се). Великата Гена, чийто глас непрекъснато звучи в ушите ми. Бяхме много близки. Гена ми помогна много за Турандот, и изобщо в пеенето. Беше изключително интересна жена. Глас, който няма да се роди повече. Не мога да си представя друга певица с такъв обем на гласа. При други обстоятелства – имам предвид времето, в което тя беше на сцената, щеше да постигне много повече. Мъчно ми е, че си отиде толкова рано. Ден преди да умре, разговаряхме по телефона. Мисля, че тя не можа да прежали мъжа си Джорджо (Георги, съпругът на Гена, загина в нелепа катастрофа – бел. а. ). След неговата гибел е тръгнал туморът, който я погуби. Иска ми се да пея в нейна памет. Ще говоря с директора на Софийската опера Пламен Карталов да организираме голям концерт, за да си спомним за голямата Гена.

Интервюто взе Елиана Митова

(край на цитата)

Интересна статия с такива хубави думи за собствения й баща, за Вера Немирова, но особено за Гена Димитрова.

Втората статия е от февруари 2016 г., но преди това има и едно кратко съобщение от януари с.г.:

20 януари 2016 г., Дарик радио

Световното оперно сопрано Франческа Патане ще се превъплати в ледената принцеса Турандот в едноименната опера на Пучини.

Мащабната продукция ще бъде представена в Зала 1 на НДК на 24 февруари. Критиката определя Патане като една наистина женствена Турандот, със силно присъствие и въздействие, перфектна и в същото време уникална във вокалното си изпълнение. Звездният състав се допълва от доказалия безспорния си талант и харизма тенор Марио Маланини, носителката на Кристална лира Мария Цветкова и обичаните солисти Александър Крунев и Пламен Бейков.

(край на съобщението)

Портал „VESTI.bg“

Франческа Патане: Спомените ми от България са много мили

Вижте какво разказа оперната звезда за предстоящото гостуване, за Марио Маланини и защо българите трябва да отидем и да чуем “Турандот”:

Интервю от 17 февруари 2016 г.

“Много съм щастлива да се завърна. Спомените ми от България са много мили, беше приятно да работя с вашите творци, имате прекрасни музиканти, отдадени на професията си, изключително отзивчиви”, казва Франческа Патане, която за последно бе у нас преди 7 години, а сега се завръща, за да се превъплъти в ролята на ледената принцеса Турандот на 24 февруари в едноименната постановка на сцената в Зала 1 на НДК.

Родена в Милано, Франческа Патане е дъщеря на един от най-известните диригенти – Джузепе Патане, дългогодишен шеф-диригент на Миланската скала и Метрополитън опера в Ню Йорк. Още 5-годишна започва да свири на пиано. Израства в Ню Йорк, където за кратко има професионална кариера на модел, а през това време учи в Музикалното училище в Манхатън.

Франческа Патане има огромен опит в произведенията на Пучини, превъплащавала се е в Турандот над 400 пъти. Гост-изпълненията ѝ я водят до почти всички оперни зали и фестивали в света. В София Патане гостува по покана на Монте Мюзик  и Държавна опера Русе, където заедно със звездата от “Ла Скала” Марио Маланини ще са главните действащи лица в оперната суперпродукция “Турандот”.

Вижте какво разказа Патане за предстоящото гостуване, за Марио Маланини и защо българите трябва да отидем и да чуем “Турандот”:

– Франческа, спомняте ли си първия път, когато влязохте в ролята на принцеса Турандот. Как се чувствате сега, когато я изпълнявате и каква е разликата сравнено с тогава?
– Голям късмет за мен беше да направя дебюта си в Тайван, където имах възможността да науча много неща за китайската култура и народопсихология. Прекарах страхотни моменти, докато изпълнявах тази трудна роля заедно с Джузепе Джакомини (моят първи Калаф) и Адриана Малипонте (първата ми Лиу). Разликата е, че дори когато вече съм изпълнявала тази роля около четиристотин пъти из целия свят, всеки път ми е като първи. Опитвам се да добавям още неща всеки път, нови нюанси и, разбира се, има промяна, заради различните зали, сцени, акустиката, публиката и т.н.

– Вие имате впечатления от България, с каква нагласа сте за гостуването си в постановката на “Турандот”?
– Много съм щастлива да се завърна. Спомените ми от България са много мили, беше приятно да работя с вашите творци, имате прекрасни музиканти, отдадени на професията си, изключително отзивчиви. Бях в България преди 7 години, но спомените още са живи. Сигурна съм, че  предстоящото ми гостуване ще е истинско приключение и то успешно.

– Според Вас публиката на оперни постановки различна ли е в различните страни и континенти? Променя ли се през годините?
– Да, публиката е различна и постоянно се променя през годините. Хубаво е, че виждаме млади хора в салоните. Трябва да направим така, че да поддържаме интереса към класическата музика.

– Познавате ли Марио Маланини, били ли сте заедно на една сцена?
– Обичам Марио Маланини, пяли сме в „Тоска“ заедно в Рио де Жанейро и си прекарахме страхотно. Не сме си партнирали в “Турандот”, но съм чувала, че една от най-емблематичните му роли е тази на Калаф. Отделили сме достатъчно време за репетиции с Маестро Тодоров. Доколкото знам режисурата, сценографията и костюмите са на високо ниво, постановката ще е пищна, оркестърът е брилянтен. Съществуват всички предпоставки да се получи една неповторима “Турандот”.
 
– Ако трябвате да накарате някой, който никога не е гледал операта “Турандот” да дойде на 24 февруари в Зала 1 на НДК, как бихте го убедили?
– Бих казала – заповядайте, защото ще бъде уникално изживяване!

Редактор: Наталия Такова-Мазгарева

(край на цитата)

Фактически „Турандот“ е играна през септември и октомври 2015 г. в Русе, но с български солисти в двете главни роли на Турандот и Калаф. Това се научава от една справка в банка данни за оперни изяви на немски език. Цитирам извадка:

Giacomo Puccini  :  Turandot 24, 25 Sep 2015; 8, 10 Okt 2015; 13, 23 Feb 2016   Ruse, Opera House State Opera Rousse Dirigent   Nayden Todorov / Dian Tchobanov / Slavil Dimitrov Regisseur   Nina Naydenova   ~ Turandot    Elena Baramova / Francesca Patanè Calaf    Boris Taskov / Mario Malagnini Liú    Maria Tsvetkova

(край на цитата)

Франческа Патане е имала и обща концертна изява през април 2016 г. с друг български певец – тенора Бойко Цветанов в легендарната сграда на „Старата опера“ във Франкфурт, където се изнасят редовно различни концерти. Цитирам:

Welterfolge der Oper

Alte Oper Frankfurt

Das Schönste aus La Traviata, Macbeth, Carmen, Cavalleria Rusticana u. a. Opern

Mittwoch 27. April 2016

20:00, Großer Saal

Thüringen Philharmonie Solisten Teatro dell’Opera di Roma, der Oper Zürich
u. a.Hans Härle (Leitung) Ulrike Neradt (Moderation)

Das Gala-Konzert verspricht ein musikalischer Leckerbissen zu werden: Die Besucher dürfen sich auf die schönsten Arien, Duette und Ensembles aus den großen Welterfolgen der Oper wie z. B. “La Traviata” und “Macbeth” von Giuseppe Verdi, “Carmen” von Georges Bizet, “Cavalleria Rusticana” von Pietro Mascagni und anderen großen Opern freuen.

Als Solisten konnten die Sopranistinnen Francesca Patanè, Romana Vaccaro und Eugenia Braynova sowie der Tenor BOIKO ZVETANOV, der Bariton Juri Batukov und der Bass Vazgen Ghazaryan gewonnen werden.

Die in Mailand geborene Sopranistin Francesca Patanè stammt aus einer berühmten italienischen Musikerfamilie und ist die Tochter des Dirigenten Giuseppe Patanè. Dieser dirigierte u. a. an der Oper Frankfurt, der Deutschen Oper Berlin, der Wiener Staatsoper, der Mailänder “Scala” und der New Yorker “Met” und war ab 1988 Chef des Münchner Rundfunkorchesters. Francesca Patanè hat sich auf die großen dramatischen Sopranpartien spezialisiert. Neben der Rolle der Turandot, die sie in mehr als 400 Aufführungen verkörperte, wurde die Sängerin u. a. als Tosca, Manon Lescaut, Abigaille in Nabucco und vor allem auch als Salome in der gleichnamigen Strauss-Oper international gefeiert. Ihre stimmliche und darstellerische Intensität und Ausdruckskraft machen Francesca Patanè weltweit zu einer der erfolgreichsten Interpretinnen dieses Repertoires. Die Sängerin veröffentlichte verschiedene CD- und DVD-Aufnahmen und war bei verschiedenen Fernsehübertragungen in Italien, Spanien, Deutschland und den USA zu erleben.

Die Künstler werden begleitet von der Thüringen Philharmonie. Zudem wird die erst 13-jährige Laura Ochmann als Violin-Solistin auftreten. Die musikalische Leitung des Konzertes übernimmt der international tätige Dirigent Hans Friedrich Härle. Als Moderatorin führt die aus Funk und Fernsehen bekannte Rheingauer Chansonette und Kaberettistin Ulrike Neradt mit viel Humor und Sachkenntnis durch das Programm.

Veranstaltungsende gegen 22.35 Uhr

(край на цитата)

Превод:

Старата опера във Франкфурт

Най-доброто от Травиата, Макбет, Кармен, Селска чест и други опери

сряда, 27 април 2016 г. 20:00 ч., Голяма зала

Солисти на филхармонията на Тюрингия Teatro dell’Opera di Roma, Цюрихска опера включително управление на Ханс Херле, модерация на Улрике Нерад

Галаконцертът обещава да бъде музикално удоволствие: посетителите могат да очакват най-красивите арии, дуети и ансамбли от големите световни успехи на операта като напр. Б. „Травиата“ и „Макбет“ от Джузепе Верди, „Кармен“ от Жорж Бизе, „Кавалерия Рустикана“ от Пиетро Маскани и други велики опери са възхитителни.

Солисти бяха сопраните Франческа Патане, Романа Вакаро и Евгения Брайнова, както и тенорът БОЙКО ЦВЕТАНОВ, баритонът Юри Батуков и басът Вазген Казарян.

Роденото в Милано сопрано Франческа Патане произхожда от известно италианско семейство музиканти и е дъщеря на диригента Джузепе Патане. Това беше проведено между другото във Франкфуртската опера, Дойче опера в Берлин, Виенската държавна опера, Миланската “Скала” и нюйоркската “Мет” и от 1988 г. е ръководител на Мюнхенския радиооркестър. Франческа Патане е специализирана в големите драматични сопранови роли. В допълнение към ролята на Турандот, която тя въплъти в повече от 400 изпълнения, певицата беше а. Международно известен като Тоска, Манон Леско, Абигайл в Набуко и преди всичко като Саломе в едноименната опера на Щраус. Нейната вокална и актьорска интензивност и изразителност правят Франческа Патане един от най-успешните интерпретатори на този репертоар в световен мащаб. Певицата е издала различни CD и DVD записи и е участвала в различни телевизионни предавания в Италия, Испания, Германия и САЩ.

Артистите са придружени от филхармонията на Тюрингия. Освен това Лора Охман, която е само на 13 години, ще се представи като солистка на цигулка. Международният диригент Ханс Фридрих Херле ще отговаря за музикалното ръководство на концерта. Като водеща художничката на Rheingau и кабаре Улрике Нерад, която е известна от радиото и телевизията, ще ви преведе през програмата с много хумор и опит.

Събитието приключва около 22:35 ч.

(край на превода)

Мисля, че с тия допълнения за Франческа Патане относно нейни гостувания в България и хубавите думи, които тя казва за колегите си българи и общо за България можах днес в първия ден на новата 2022 година да направя набързо подходяща статия за големия диригент Джузепе Патане по случай 90 години от рождението му, както и за талантливата му дъщеря Франческа, продължила музикалните традиции на един голям род музиканти в Италия.

………..

Изпълнение под диригентството на Джузепе Патане:

Anneliese Rothenberger “Lebt wohl jetzt….” La Traviata

Anneliese Rothenberger singt “Lebt wohl jetzt..” aus La Traviata von Giuseppe Verdi Staatskapelle Dresden Dirigent: Giuaeppe Patané

´´´´

Изпълнение под диригентството на Джузепе Патане:

Anton de Ridder “Tomba degli avi miei” Lucia di Lammermoor

Anton de Ridder singt “Tomba degli avi miei” aus Lucia di Lammermoor Gaetano Donizetti Siegfried Vogel (Raimondo) Chor der Deutschen Staatsoper Berlin Staatskapelle Berlin Dirigent: Giuseppe Patane

…..

Изпълнение под диригентството на Джузепе Патане:

Heil dir, Ägypten, Isis, Heil – AIDA – Giuseppe Verdi

Triumphmarsch Rundfunkchor Leipzig Staatskapelle Dresden Dirigent: Giuseppe Patané

……

Изпълнение под диригентството на Джузепе Патане:

VERDI – MESSA DA REQUIEM – 23.11.1986 (MOLDOVEANU, CUPIDO, TOCZYSKA, TALVELA) – PATANE

Eugenia Moldoveanu – Soprano, Stefania Toczyska – Mezzo, Alberto Cupido – Tenore, Martti Talvela – Basso, Dirigent – Giuseppe Patane, Münchner Philharmoniker

…….