Днес Пенка Коева щеше да навъши 90 години …

„Едно  наистина мащабно явление на съвремената българска оперна сцена, еднакво представително за своя театър и за българския театър изобщо. В своята барокова царственост на сценично присъствие, чувствено обагрен и необикновено красив тембър, с непресторения си драматичен патос и импулсивност в общуването с партньора. ПЕНКА КОЕВА носи оперния театър едва ли не като първа своя отлика, нещо като “предупредителна“ окраска за непосветените в това изкуство. Фразира изразително, насища с достатъчно звук и най-тихите динамични отсенки на вокалната си изява, вярва си, живее на сцената в почти неспирна екзалтация“.

(Музиковедът проф. Розалия Бикс за Пенка Коева)

Драги приятели на оперната музика, днес на 16 март 2022 г. се навършват кръглите 90 години от рождението на една оперна певица от Пловдив, която познавах още от моите студентски години в София през 1951-1956 г. – сопранът Пенка Коева, която почина на 31 януари 2007 г. в Пловдив.

Пенка Коева е моя позната от първите ми години като студент през 1951-1956 г. в София, тя е родена през 1932 г. Когато се запознахме през пролетта на 1952 г. – аз бях студент по математика първа година в Софийския университет, а тя – една година по-малка от мен – беше вече трета година студентка в Музикалната академия. Как е станало това запознанство – много просто. Когато писах преди десетина дни – на 4 март по случай 18 години от смъртта на Нели Божкова, там казах няколко думи и за Пенка Коева. Пак ще припомня:

(…) През този месец – февруари или март 1952 г. – съм бил на обща маса с много музиканти, които после станаха звезди в най-различни насоки на музикалния живот в България. Спомням си: певците ПЕНКА КОЕВА, Асен Селимски, диригентите Васил Арнаудов и Георги Робев, композиторите Борис Карадимчев и Александър Танев (съпруг после на Румяна Хаджиева) и много други. Срещал съм и габровеца Христо Питев, който следваше също в Музикалната академия. Имах желание и по-нататък да се храня в този стол, но дойде забрана студенти от други висши училища да обядват там (…). И по-нататък: (…) Пишейки тези редове изпитвам известна болка, породена от факта, че в тия години от последните десетилетия на миналия век не съм имал близък контакт с видни наши оперни певци или певици с много малки изключения. Нели Божкова беше една от тези личности, с които се запознах съвсем случайно около 1985 г. при гостуване на група солисти от Пловдивската опера, заедно с хор и танцов състав към Висшия институт по музика (не помня как се наричаше тогава това висше училище в Пловдив). По покана на нашето „Българо-немско културно дружество“ в Дармщадт, в ръководството на което бях в тия години, тази група от около 80 души пристигна за 3 дни в Дармщадт, изнесе няколко концерта с много голям успех и продължи турнето си в други градове на Германия. Аз отговарях за много проблеми по настаняване, преспиване, храна и организация на концертите. С голяма радост наново се видях с певицата ПЕНКА КОЕВА, която познавах от студентските ми години в София, когато през 1952 г. се хранех един семестър в стола на Музикалната академия, където тя бе студентка трета година. Водач на групата от Пловдив беше Василка Спасова, съпруга на композитора Иван Спасов и в хода на репетиции и на самите концерти, при които аз изпълнявах и ролята на конферансие, имах контакти със солистите и с другите участници (…)

Сега ще допълня, че през тези два или три дни в Дармщадт се видяхме с Пенка Коева и някои нейни колежки, говорихме си с нея за преминалите така бързо повече от 30 години. Тя ми разказа за професионалния си път, аз си спомних, че при гостувания на Пловдивската опера два или три пъти в Габрово съм я виждал на сцената и съм бил много доволен от играта й, но тогава не сме разговаряли. Добре си спомням, през 60-те години в Габрово нямаше достатъчно хотели за преспиване на артистите, те идваха от Русе, Стара Загора или от Пловдив за един ден и веднага след изявата около 21-22 часа отпътуваха с автобусите си, без да е имало възможност да се срещат с познати от публиката. В Дармщадт Пенка беше все така весела, засмяна и приказлива, бяхме вече на почти една възраст – тя на 53, аз на 54 години. Не помня точно какво ми разказа за личния си живот, мисля че ми сподели, че е била омъжена, но съпругът й се е поминал – не съм сигурен. Мисля, че той беше също певец – тенор. Тя имаше нужда да си купи нещо от една аптека, с нея и две други колежки им превеждах в центъра на града при съответната покупка. И това беше последната ни среща.

През годините от 2014 до 2019 аз писах на рождения й ден също статии за Пенка Коева. Но понеже за една година имам около 150 нови ФБ-читатели след 2019 г., днес ще пиша пак почти същата статия – в медиите няма нови факти, с които да попълня и без това малкото сведения за Пенка Коева. Може би новото е това, че през 2015 г., след като писах статия за нейния добър колега от Пловдивската опера – басът Алексей Милковски, неговият син Александър Милковски, който живее в Пловдив, свърза контакт с мен и отвреме-навреме си разменяме информации. Ново е и това, че имам на разположение много малко нейни снимки и през февруари 2019 г. успях да се снабдя случайно с една хубава нейна снимка от оперна изява в Пловдив – в операта „Четиримата грубияни“ от Волф-Ферари на сцената на Пловдивската опера.

Как стана това: по това време станах ФБ-приятел с чудесната оперна певица Роза Митова, която е имала редица изяви и в Оперния театър в Пловдив. Роза Митова има в профила си във ФБ редица снимки от оперната си дейност в миналото, и аз като ги преглеждах, случайно попаднах на тази снимка от „Четиримата грубияни“, в която двете имат общо участие заедно с още една трета певица (не знам коя е). Копирах снимката и сега я имам в папката на Пенка Коева и днес ще я приложа очевидно за втори път след статията си.

Понеже Волф-Ферари не е особено добре познат оперен композитор и тази негова опера не се играе често в България, ще дам кратки бележки за този композитор от първата половина на миналия век. Данните са от „Книга за операта“ на Любомир Сагаев:

Ермано ВОЛФ-ФЕРАРИ, 1876–1948

Волф-Ферари е значителен оперен композитор от първата половина на 20-и век. Независимо, че е син на известния германски художник Аугуст Волф и прекарва по-голямата част от живота си в Германия, неговото творчество по дух е по-близко до италианската музика. Това до известна степен се дължи на влиянието на майка му, по произход венецианка. Волф-Ферари е композитор, който твори в традициите на италианската оперна класика, но със сравнително съвременни изразни средства. По-голямата част от неговите 13 опери са комични и са написани върху известни сюжети на италиански автори.

Музиката на Волф-Ферари се отличава с голяма мелодичност и стремеж към реалистична правдивост. В някои от неговите опери се забелязват черти на веризма, но с повече лиричност, грация и изящество. Най-ценните й най-популярни негови опери са „Четиримата грубияни“, „Тайната на Сузана“, „Украшението на Мадоната“, „Хитрата вдовица“ и др.

Ермано Волф-Ферари е роден на 12 януари 1876 г. във Венеция. Склонността му към изкуствата проличава отрано. Отначало той се изявява като ярко надарен художник, но скоро започва сериозна подготовка за музикант. От 1890 г. до 1895 г. учи в Баварската музикална академия в Мюнхен, а след това — във Венеция. Първата опера на Волф-Ферари е „Пепеляшка“, завършена през 1900 г. Обаче име на талантлив композитор той си спечелва с операта „Любопитните жени“, изнесена с голям успех през 1903 г. в Мюнхен. И следващите му две опери са поставени в Мюнхен — „Четиримата грубияни“ (1906), и „Тайната на Сузана“ (1909). Истинските си международни успехи композиторът завоюва след състоялата се през 1911 г. във Венеция премиера на „Украшението на Мадоната“. В родния си град той е директор на консерваторията „Бенедето Марчело“, а по-късно — професор в Залцбург. До края на живота си написва още няколко опери, между които „Любовникът — лекар“ (1913). „Слай“ (1927), „Небесната рокля“ (1927), „Кукувицата от Тива“ (1943) и др. Освен на опери Волф-Ферари е автор и на две симфонии, концерт за цигулка, Венецианска сюита и др. След Втората световна война той се завръща в родния си град.

Волф-Ферари умира от сърдечен удар на 21 януари 1948 г. във Венеция.

(край на цитата)

Продължавам с текста от статията ми през 2014 г. Ето какво писах тогава на това място:

„До вчера, когато започнах да подготвям тази статия и намерих за нея малък материал в страницата й в Уикипедия на български език знаех, че Пенка е жива – т.е, днес ще навърши 82 години. Нищо не беше отбелязано в страницата й, последната промяна е на 14 август 2011 г. Едва тази вечер през 2014 г., когато потърсих още източници в електронните медии, случайно попаднах на нещо, което много ме опечали: Пенка Коева не е вече между нас! Кога си е отишла от този свят, не е написано. Ето източника от 30 януари 2013 г.:

Здравко Гълъбов – едно от най-колоритните лица на Пловдив, журналист с остро перо и будна позиция за арт живота под тепетата, написа новата четвърта книга “Лицата на Пловдив”. Издател е поетесата Божана Апостолова и нейната издателска къща “Жанет 45”. В тази книга – своеобразна енциклопедия, са събрани откровенията на 46 личности – хора, оставили следа в историята на града. За срещите си с тях, за разговорите и за написването на тази книга, разговарям с автора. Здравко Гълъбов е работил във вестниците “Пловдивски новини”, “Стандарт”, “Вести”, сега е редактор в Пловдивска обществена телевизия. В творческата биография е вписал вече четири тома “Лицата на Пловдив”, книгата, посветена на художниците “Встрани от статива”, летописа “Мъже на делото – 85 г. Морски сговор”, книгата за поетите “Лични полета” 1 и 2.

Здравко ГЪЛЪБОВ, автор на “Лицата на Пловдив”

Интервю на Евелина ЗДРАВКОВА

“Лицата на Пловдив” не свършват. Какво ново откривате в разговорите си с тези хора?

Имам късмета да разговарям и да интервюирам най-светлите хора, личности на града. И книгите се получават от техните идеи и мечти. Те диктуват събирането и издаването на четири тома вече от поредицата “Лицата на Пловдив”. А тя съхранява за времето частица документ от образа на нашия град.

Не открих името на Йордан Йовчев?

За съжаление, въпреки доброто желание от негова и моя страна, той не влезе в тази книга. И причината е съвсем прозаична – прекалената му ангажираност и пътувания ни попречиха да се срещнем. Същото се случи и с интервютата ми със Соломон Паси, Гергана Грънчарова… Много съжалявам за това. Но поредицата продължава. Идеята и книгата са отворени за допълване и дописване във времето с нови и нови имена.

Мисионери са тези хора, защото всеки техен акт на четката, всяка написана нота, излят от душата стих, съградена сграда, постигнат спортен успех се вписват в историята. Но за публиката остават скрити мислите им, философията им, техните послания, отношения към времето, в което са постигнали своите професионални постижения, към хората, с които са живели в една епоха, към града. Аз съм журналист. И моето щастие и удовлетворение е, че съм живял в едно време с тях, радвам се на познанството си с тези хора и се гордея с моженето им, с онова, което са направили и оставили за бъдните времена. Мой професионален дълг е да подчертая знака за тях, да “издигна” техния паметник с думи и в книги, т.е. по начина, по който мога.

На много от имената вече има рамка, отишли са си от този свят.

И те са големи личности – композиторът Иван Спасов, оперната звезда ПЕНКАКОЕВА, народната певица Недялка Керанова, художниците Георги Божилов-Слона, Димитър Киров, пианистът Георги Петров, режисьорът Стоян Камбарев… Вече са повече от папите, погребани пред олтара в катедралата “Свети Петър” във Ватикана. А преди тях – от началото на ХХ век – благодетелят Димитър Кудоглу, министър-председателят Константин Стоилов, издателят Христо Г. Данов, Божидар Здравков – най-успешният кмет на Пловдив от 1934 г., арх. Чинков, световният бас Борис Христов, художникът Давид Перец, Сашо Сладура – легенди, които си отидоха от нашия свят в забрава… Кой знаеше за основателя на психиатричната клиника в Пловдив – проф. Ташев, ами философът Исак Паси, чиито лекции са посещавали всички студенти, не само от Софийския университет… Те са нашият пантеон (…..).

(край на цитата)

Значи Пенка Коева се е поминала и днес ще отбележим рождения ден на една голяма певица, дала много специално на Пловдивската опера и на родния си град. Непростимо е обаче никой да не нанесе в Уикипедия поне датата на смъртта й. За кой път вече ще обръщам внимание за това несериозно отношение поне към заслужили дейци на културата у нас!“.

На това място завършвам с цитата от 30 януари 2013 г. Вчера вечерта (пиша това през 2015 г.), като почнах да преглеждам материалите за Пенка Коева от миналата 2014 година, реших да погледна в страницата й в Уикипедия и да проверя дали вече е нанесена датата на смъртта й, която все още не знаех. Най-сетне този пропуск е заличен. В последния ред на написаното четем: „Умира на 31 януари 2007 г. в дома си в Пловдив на 74-годишна възраст“. Добре, но все пак е непростимо, чак 7 години след смъртта й да се отрази този факт.

Вижте какъв парадокс: търсейки пак в Интернет нейна снимка, която да публикувам след настоящата статия, попаднах на такава, в която Пенка Коева играе в операта „Адриана Лекуврьор“ от Чилеа – една от коронните й роли. Снимката е чудесна и за моя изненада я открих още един път в статията за самата опера в Уикипедия на шведски език. Там стои „милата Пенка“, облечена в прекрасното си оперно облекло и под снимката текст на шведски език, в който се чете нейното име. Ето текста:

„Den bulgariska sopranen Penka Koeva som Adriana Lecouvreur”.

(край на цитата)

Останах възхитен, понеже авторите на статията в Швеция са попаднали на тази снимка и са я ползвали. Каква слава! Но не само това – в статията за тази опера на норвежки език стои същата снимка с текст под нея, сега на норвежки език. Ето го:

„Den bulgarske sopranen Penka Koeva som Adriana Lecouvreur”.

(край на цитата)

(малка разлика – в единия текст „bulgariska”, в другия – „bulgarske“). Проверих и на няколко други езика за „Адриана Лекуврьор“ – в другите статии имаше други снимки, но тази липсваше.

Не са много данните за Пенка Коева и ще дам тези, с които разполагам. Тя е родена на 16 март 1932 г. в гр. Пловдив. Още от ранна детска възраст проявява своите музикални способности. Като ученичка в Пловдивската гимназия е солистка на училищния хор. По-късно учи в Държавното музикално училище (днес „Национално Училище за Музикално и Танцово Изкуство „Добрин Петков“). През 1948 г. е приета в Българската държавна консерватория в класа по оперно пеене на големия български вокален педагог проф. Георги Златев-Черкин. Още като студентка в консерваторията участва като гост-солист на Шуменската, Плевенската и Варненската филхармония, както и на сцената на Софийската държавна опера.

През 1953 г. завършва консерваторията с пълно отличие и се завръща в Пловдив и наред с младите си колеги – Алексей Милковски (той е роден в Габрово), Иван Вампиров, Андрей Андреев, Таня Карловска, Райна Кошерска, Руслан Райчев и други е сред основателите на създадената през същата година Пловдивска народна опера. Дебюта й там е на 15 май 1954 г. като Татяна в „Евгений Онегин“ от Чайковски. Близо 40 години (до 1996 г.) тя пее на сцената на Пловдивската опера. През 1959 г. спечелва първа награда и златен медал в „Седмия Световен младежки фестивал“ във Виена. Една година преди това – през 1958 г. тя е носител на втора награда на „Международния музикален конкурс“ в Женева и през 1959 г. й се присъжда „Димитровска награда“ в България.

Пенка Коева е не само оперна певица. В редица концерти и песенни рецитали тя показва отлично изпълнение в творби от различни епохи и автори, а в оперния й репертоар влизат десетки роли, най-известни от окито са тия на Адриана в „Адриана Лекуврьор“ от Чилеа, Тоска от едноименната опера на Пучини, Леонора в „Трубадур“ от Верди, роли в опери от Д’Албер, Дворжак, Даргомижски и много други.

Участва във филма „Случаен концерт“ от 1960 година на режисьора Коста Наумов.

В различни статии, свързани с историята на българските оперни театри през средата на миналия век често се среща името на Пенка Коева като отлична певица със силно изразена драматична игра. Ето две извадки от такива информации:

(… ) Мария Бохачек (1931-1999), дългогодишната недостижима прима на Варненската опера, а преди това и на Русенската опера, беше певица от европейска величина. Днес изпълнителите от нейния мащаб не остават у нас, още по-малко в провинцията,  докато  преди 1989 г. театрите ни се радваха на изпълнители от ранга на Кирил Кръстев, Николай Здравков, ПЕНКА КОЕВА,  Валя Александрова, Стефка Евстатиева, Пенка Дилова, Тодор Бонев и още редица други от Русе, Варна, Пловдив и Стара Загора, способни да украсят с необикновената си певческа дарба и най-големите световни сцени. Но трябва да подчертаем, че тогава у нас имаше и условия  за развитието на това изкуство, и сериозно отношение на държавата и обществеността към него. Не съществуваше и разрушителната реформа „ОФД”, която, за съжаление, все още не е ревизирана от културното ни министерство ! (…)

(за ремонта на Пловдивската опера – от 27.04.2013 г.)

(…) През 80-те години първото поколение звезди на Пловдивската опера празнува бенефиси и юбилеи (Иван Вампиров, ПЕНКА КОЕВА, Соня Хамерник…), някои от основателите не са между живите (рано отишлите си Алексей Милковски, Любен Влахов, Бохос Афеян, Богдан Ковачев). Започва подмладяване на състава – привлечени са Валерия Мирчева, Орлин Павлов, Тиха Генова, Тони Шекерджиева, преди тях, в предното десетилетие – Валери Попова, Бистра Манахилова, Евстати Димитров. С идването на диригента Борислав Иванов като директор започва и усвояването на Античния театър, полага се началото на дългогодишния Вердиев фестивал, всяка година операта пътува на турнета в Западна Европа. В края на 80-те години в Пловдивската опера започват промени, присъщи на повечето оперни театри в страната (…).

През 2014 година във финала на статията си написах следното: „Не ми е ясно, тази статия в пловдивски вестник е от април 2013 г., а от статията през януари 2013 г. за „Лицата на Пловдив“ се казва, че Пенка Коева се е поминала. Каква е истината, и аз не знам, просто се страхувам, да няма някаква грешка и „милата Пенка“ да е все още между нас! Дано след като тази статия се появи във „Фейсбук“, някой осведомен жител на Пловдив напише истината за тази незабравима певица“ (край на цитата от 2014 година).

За съжаление никой не се обади тогава и едва проверката ми през 2015 г. в Уикипедия доказа истината, че Пенка Коева не е вече между нас живите още от 31 януари 2007 г. Такива неща стават в журналистическите среди в България“.

(край на статията от 2015 г.)

През 2017 година на 16 март наново писах горната статия – имах повече от 150 нови ФБ-читатели и приятели. На 14 март 2018 г. запознах новите си около 160 читатели със същия текст. Тогава написах още следното: През 2017 г. преглеждах в Интернет за евентуални нови информации за Пенка Коева и открих нещо интересно в линк към портала на пловдивското училище „Свети Патриарх Евтимий“, където Пенка Коева е учила преди да започне музикалното си образование в Софийската музикална академия. Освен това там е дадена хубава нейна снимка – единствената, която се намира в медиите освен тази в ролята й в операта „Адриана Лекуврьор“, която показвам вече 5 години в статиите си за нея. Цитирам текста на информацията:

Портал „СУ Свети Патриарх Евтимий“ Пловдив

„През изминалите години в училището са се обучавали хиляди млади хора, сред които много политици, актьори, спортисти, професори, архитекти, инженери, бизнесмени. Не е възможно да бъдат изброени всички, но с основателна гордост отбелязваме, че в училището е учил един от президентите на Република България – Петър Стоянов.
Всеизвестни са имената на Цветана Манева и Радко Дишлиев – актьори, Димитър Киров и Йоан Левиев – художници, ПЕНКА КОЕВА – оперна певица, проф. Атанас Джурджев – дългогодишен ректор на Медицинска академия – Пловдив, проф. Огнян Сапарев – ректор на ПУ „Паисий Хилендарски“, Росен Димов – бивш апелативен прокурор, Мария Атанасова – първата жена летец в гражданската авиация, спортистите Пандо Пандов и Силвия Германова – баскетбол, Лиляна Томова, Монка Бобчева, Иванка Кошничарска и Софка Попова – лека атлетика, Георги Попов – футбол, Георги Чомаков – сабя, и много други.“

(край на цитата)

В края на тази публикация са дадени кратки изказвания на някои от цитираните по-горе личности, също и такова на Пенка Коева. Ето нейните думи:

„В това училище на взискателна творческа атмосфера и високо образовани учители получих солидна основа в науката. Това ми даде възможност по-късно да завърша с отличие Музикалната академия в София и да постигна впоследствие високи творчески постижения в музикалното изкуство“.

ПЕНКА КОЕВА – оперна певица

­(край на цитата)

При подготовка на статията ми през 2018 г. научих за предаване на БНР през март 2017 г., посветено на 85 години от рождението на Пенка Коева. Цитирам:

БНР

Спомен за певицата Пенка Коева

публикувано на 29.03.2017

Автор: Красимира Йорданова

Помните ли… Пенка Коева?

Поводът да си спомним за прекрасната певица Пенка Коева е 85-годишнината от нейното рождение на 16 март 1932 година. Въпреки че нейната кариера се развива основно в Пловдивската опера, тя е позната от гостуванията си на всички сцени в страната с роли като Тоска, Адриана Лекуврьор, Татяна, Леонора от “Трубадур“, Наташа от „Русалка“ на Даргомижски, Магда Сорел от „Консулът“ на Меноти и още много оперни героини.

Родена в Пловдив, Коева отрано проявява музикалните си способности, солистка е на училищния хор, учи в Музикалното училище в града. През 1948 година постъпва в Музикалната академия, в класа на известния композитор и вокален педагог Георги Златев-Черкин, а докато следва, участва в концерти на Шуменската, Плевенската и Варненската филхармония, както и в спектакли на Софийската опера. Когато завършва с пълно отличие, тя се завръща в Пловдив,  където в този момент се създава оперен театър. Още с първите си прояви като Тоска и Наташа от “Русалка“ тя прави силно впечатление с красивия по тембър, обемен и мощен глас, съчетан с ярък артистичен талант.

За нея музиковедът Розалия Бикс пише:

„Едно  наистина мащабно  явление на съвременната българска оперна сцена, еднакво представително за своя театър и за българския театър изобщо. В своята барокова царственост на сценично присъствие, чувствено обагрен и необикновено красив тембър, с непресторения си драматичен патос и импулсивност в общуването с партньора. Пенка Коева носи оперния теаатър едва ли не като първа своя отлика, нещо като “предупредителна“ окраска за непосветените в това изкуство. Фразира изразително, насища с достатъчно звук и най-тихите динамични отсенки на вокалната си изява, вярва си, живее на сцената в почти неспирна екзалтация“.

Пенка Коева е носителка на много награди от наши и международни певчески конркурси. Тя е и великолепна камерна певица. Умира на 31 януари 2007 година.

В Златния фонд на БНР се съхранява изказване на Пенка Коева, в което тя говори за живота и кариерата си, както и неин запис. Чуйте в звуковия файл, в рубриката “Помните ли…” на предаването “Алегро виваче” по “Хоризонт”.

Програма Хоризонт Музика Алегро Виваче    Помните ли…

(край на цитата)

Ето и линк към това предаване на БНР:

http://bnr.bg/post/100815032/spomen-za-pevicata-penka-koeva

Радвам се, че мога да цитирам тази информация, защото чрез горния линк можем да чуем наново гласа на Пенка Коева – това е чудесно!

Преди да завърша днешната статия през 2022 г., искам да направя още едно важно допълнение:

След като на 14 март 2019 г. поместих статия за певицата Пенка Коева (1932-2007), чийто рожден ден е 16 март, в една снимка след статията (под № 3) остана един въпрос без окончателен отговор – снимката от операта „Четиримата грубияни” от Волф-Ферари“, където не знаех през коя година е била тази постановка в Пловдивската опера и коя е третата певица на снимката освен Пенка Коева и Роза Митова. За целта се свързах с г-жа Роза Митова, която веднага след това ми изпрати отговор, който сега искам да ви предам. Тя пише на български език с латински букви, поради което аз трансформирах отговора й на кирилица и го прилагам по-долу. За да е ясно за коя снимка става въпрос, още един път я помествам сега с окончателен текст за всички певици, после отговора на г-жа Митова. Приятна вечер на всички!

(Снимка № 8) Една снимка от 1982 г. с интересна история: Пенка Коева (1932-2007) – първата в ляво от трите дами, в сцена от операта „Четиримата грубияни“ от Волф-Ферари на сцената на Пловдивската опера. В дясно – певицата Роза Митова (моя ФБ-приятелка от 2019 г.), в средата – певицата и вокален педагог Тони Шекерджиева-Новак, живееща в Пловдив (също моя ФБ-приятелка от 2019 г.).

Отговор на г-жа Митова:

„Г-н Контохов, бързам да отговоря на Вашите въпроси. В Пловдив ходех само за спектакли или за нови постановки, тъй като живеех в София, затова малко познавам колегите отблизо. С Пенка Коева участвахме в постановката на музикалната комедия „Четиримата грубияни“ на Ермано Волф-Ферари. Тя се състоя през есента на 1982 г. под режисурата на Пламен Карталов, диригент – Пламен Първанов. На снимката сме аз, Пенка Коева – в ляво, а в средата е съвсем младата тогава Тони Шекерджиева. Спомням си, че Пенка Коева беше изключително ведър, сърдечен колега, много чаровна актриса и певица. Заливахме се със смях, шеги и закачки. Нейният хумор беше толкова заразителен, пък и постановката на г-н Карталов разгръщаше нашите фантазии. Нейни колеги от онова време навярно биха могли да кажат повече неща, разбира се, ако уважават ФБ-пространството, или тези личности, които тачат и популяризират оперните изпълнители от днес и вчера.

А аз ще Ви чета, защото пишете – не, а рисувате с боички живота и творчеството на всички, попаднали под обсега на Вашето внимание. Благодаря Ви за търпението!

(край на цитата)

Благодаря на г-жа Митова за сърдечния комплимент в края на писмото й!

Остава да завърша статията си със следното пожелание:

Нека днес на 16 март 2022 г. да отбележим с почит и признание 90-я рожден ден на Пенка Коева. Голяма част от нейния живот е принадлежал на Пловдивската народна опера и на българското музикално изкуство.

Мир на праха й!

……………

Изпълнение на Пенка Коева:

Cilea: Adriana Lecouvreur Io son l’umile ancella

…….

Изпълнение на Пенка Коева:

Aida: Aria di Aida · Bulgarian National Radio Symphony Orchestra · Penka Koeva · Vasil Stefanov Selected Arias performed by bulgarian artists ℗ MIK BALKANTON AD Released on: 1962-06-15 Composer: Giuseppe Verdi

……

Изпълнение на Пенка Коева:

Фрагмент от 3то действие на “Продадена невеста” от Сметана

Откриване на Операта в гр. Пловдив – 15.11.1953 г. с постановка на “Продадена невеста” от Б. Сметана. Режисьор: професор Петър Райчев, Художествен ръководител и първи диригент: Руслан Райчев. Изпълнители: Алексей Милковски, Цветана Тонева, Христо Евреинов, Рали Ралев, ПЕНКА КОЕВА, Дора Цонева, Георги Тимев, Константин Костов, Цветана Михайлова, Евгени Копчелиев, Иван Вампиров, Мария Сталева, Н. Георгиев и др.

…..