Reni Penkova

Днес празнува рожден ден певицата Рени Пенкова


Тази снимка е направена във фотостудиото на фотографа-художник Петър Папакочев в София. Снимката е копирана от архива на БАН, където е депозиран снимковия архив на Петър Папакочев. Снимките от този архив се ползват само за културни цели, но не и за търговски.

Драги приятели на оперната музика, днес на 28 октомври 2020 г. празнува рожден юбилей една от най-заслужилите оперни певици на България – мецосопранът Рени Пенкова, която навършва кръглите 85 години.

През годините от 2014 до 2019 на този ден аз написах статия за нея, която днес в общи линии наново ще публикувам – в течение на 6 години броят на моите читатели нарасна. В края на октомври 2014 имах около 190 ФБ-приятели, сега те са около 950. Знам, че много от тези нови приятели са и любители на оперното изкуство, които редовно четат това, което пиша на моята стена. По тази причина често повтарям статии, които съм писал през предните години, като се старая да ги допълня с нови информации, които евентуално съм научил в този период. Ето така, след статията за Рени Пенкова от 28 октомври 2014 г. се получиха коментари на читатели – най-често поздрави за певицата от нейни познати или нейни ученици по вокално изкуство. Ще цитирам една част от тях:

(Отзиви във „Фейсбук“ до вечерта на 28 октомври 2014 г., изпратени под снимката на Рени Пенкова със следния текст: „Българската оперна и концертна певица – мецосопранът Рени Пенкова, родена на 28 октомври 1935 г. във Велико Търново, днес на 28 октомври 2014 г. има рожден ден. Да й пожелаем много здраве, лично щастие и дълъг живот. Снимката е от пролетта на тази година по време на пресконференция в София във връзка с новата постановка на операта “Пепеляшка” от Росини. Тя е играла главната роля преди много години“).

Kiril Manolov Todorov, Draga Machuganska, Neda Dimanova und 8 anderen gefällt das.

Фани Иванова Да е жива, здрава и щастлива дълги, дълги години!

Antonia Brankova http://novanews.bg/…/%D0%BF%D0%B5%D0%BF%D0%B5%D0%BB%D1…/ ”Пепеляшка” отново на оперна сцена след 46 години

През 1968 г. 32-годишната тогава Рени Пенкова прави първата си голяма роля като Пепеляшка novanews.bg|Von Нова телевизия

Antonia Brankova Ария на Ваня/Глинка:

http://www.ucis.pitt.edu/opera/OFB/stars/pen0203.mp3 Pen0203 ucis.pitt.edu

Жоро Стефанов Пожелавам й крепко здраве и дълголетие !

Martin Tzonev Честит рожден ден !!!

Valentina Slavova Да е жива и здрава моята учителка Рени Пенкова!

(край на цитатите)

Тогава обърнах внимание и на факта, че на следващия ден – 29 октомври, друга голяма българска певица – Христина Ангелакова ще навърши кръглите 70 години. Нека сега през 2020 г. добавя, че тя навърши тия 70 години, но през 2018 г. дойде печалната вест, че на 20 май с.г. тази талантлива певица и моя добра ФБ-приятелка в течение на много години си отиде от този свят. Вече над 2 години тя не е между нас живите и всеки път когато срещна името й при статии, в които става дума за нея, си спомням с болка за милата Христина, която често вземаше отношение по дадени въпроси при мои статии. Утре обаче наново ще пиша статия за нея, ако беше жива, щеше да навърши 76 години. Мир на праха й!

Сега през 2020 г. искам да направя следната бележка: всяка година на днешния ден от доста време се обаждам по телефон на Рени Пенкова в София, за да я поздравя лично за празника й, и това ми доставя голямо удоволствие, защото аз съм пряк свидетел на големите й сценични успехи до годината 1974, когато напуснах България и съм тук в Германия. Особено в годините между 1965 и 1972 съм бил често в София служебно по няколко дни и почти винаги по една-две вечери съм намирал време да посетя опера или симфоничен концерт. Бил съм и на нейни оперни изяви – още я помня като чудесна Анджелина в „Пепеляшка“ от Росини и от други опери през тези години. Мисля, че в тази роля я гледах тогава през 1968 или 1969 година, преди това съм бил и на други нейни изяви. Жалко, тогава не съм си водил бележник или дневник, така че не мога да цитирам подробности по памет.

Радвам се, че днес на 28 октомври 2020 г. по обед се свързах с Рени Пенкова и няколко минути си побъбрихме по повод на днешния й голям празник. Тя беше в добро настроение, смееше се и си пожелахме взаимно добро здраве и дано през 2021 г. се срещнем в София след тази жестока „корона“-пандемия през настоящата година. Казах й, че и тази година няма да забравя да я поздравя със статия във Фейсбук.

Така е, певиците и певците от моята генерация си отиват един по един, радвам се, че с Рени Пенкова имам личен контакт, дано бъде така още дълги години!

Ето как започнах статията си за Рени Пенкова от 2014 г.:

„Драги приятели на оперната музика, в последните дни на октомври 2014 г. се оказва, че две български певици – и двете мецосопрани – от „златното време“ на българското оперно изкуство имат рождени дни – на 28 октомври Рени Пенкова навършва 79 години, а един ден след това Христина Ангелакова ще празнува кръгла годишнина – точно 70 години.

Продължавам с текста на статиите ми от предните 5 години, като на места променям някои дати така, все едно че пиша през 2016 г.

Какъв по-хубав случай да се припомни делото им през много десетилетия във втората половина на миналия век и в началото на новия. И двете са оставили трайни следи в това изкуство, не само в България, но и в много страни по целия свят. Има обаче една малка разлика – докато за Христина Ангелакова могат да се намерят десетки материали в различни електронни портали, на първо място страница на български език в Уикипедия, заедно с редица печатни материали, също справки в западни музикални речници и енциклопедии, то за Рени Пенкова все още няма страница на български език в Уикипедия. Какво да се прави, това е истината – за Рени Гайтанджиева (поп-певица) и за Милица Гладнишка (нямам нищо против, те се явяват заедно с Рени Пенкова при търсене в Гугъл с името на Пенкова) – Милица като актриса и джаз-певица, която е ученичка на Рени Пенкова, има Уикипедия-страница, но за учителката й няма кой да напише такава. Ужасно състояние в тази насока, което не може да се случи в други държави с далеч по-слаби постижения в оперното изкуство.

В многото линкове в Интернет попадаме на редица странични сведения – някои важни, други твърде второстепенни, повечето свързани с нейни ученици или благотворителни концерти в първото десетилетие на новия век. Не искам да правя никакво сравнение, Рени Пенкова и Христина Ангелакова са оставили отлични спомени сред любителите на класическата музика, затова ще пиша както за едната артистка, така и за другата. И двете живеят постоянно в България и това им прави чест, но все пак Рени Пенкова заслужава нужното внимание в медиите. Няма почти нищо споделено пред Българско Национално Радио или пред някой печатен орган за певческата й кариера, за големите й успехи специално на Музикалния фестивал в Глайндбърн / Великобритания през 70-те години на миналия век.

На този фестивал тя гостува многократно, като през 1971 г. играе в ролята на Паулина в „Дама Пика“, през 1975 г. – Олга в „Евгений Онегин“ от Чайковски и Дорабела в „Така правят всички“ от Моцарт, през 1976/1977 – Meg Page във „Фалстаф“ от Верди. Даже се чудя, тя живее постоянно в България, имала е кръгли годишнини, защо например при навършване на 70, 75 или 80 години не е била потърсена за интервю или предаване по Българското радио, както много често се прави с редица артисти, за които досега писах. Просто забравена? Струва ми се, че ако не беше през пролетта на 2014 г. новата премиера на операта „Пепеляшка“ от Росини на сцената на Софийската опера и тя беше поканена при пресконференцията, едва ли щяхме да научим нещо повече за нея. Чак тогава по този повод в Българското радио обърнаха внимание. Може и да се лъжа, но в Интернет няма линкове на български език за нея, свързани с певческата й кариера или по повод на някоя нейна годишнина.

Добре че в западни източници поне има твърде систематизирана информация за професионалния й път, иначе никой българин, който живее извън България (като мен) няма да научи на родния език такива детайли. Знам, че днес съм малко „остър“, но като чета в последно време с каква любов и систематичност авторите-италианци в Уикипедия пишат за родните си артисти, просто неудомявам. Знам, че няма правила за участие в тази медия, но има строги стандарти при писането, че авторите работят без хонорари, така е по целия свят. Защо тогава в Италия, Великобритания, Германия, Франция, Русия и в много други страни това се удава (при това не само за артисти от съответната страна) и то в такава убедителна форма, а в България не става? За кой ли път пиша по този въпрос. Аз знам решението и съм го предлагал, но кой да чуе – има Министерство на културата, има висши учебни заведения по музика, в които хора работят на заплати, има студенти, които пишат дипломни работи или подобни, значи трябва някаква организация, която да координира това начинание. Ако се чака на отделни „самобитни“ автори, също е хубаво, но процесът протича едностранно, без критерии за подбор.

Ето преди два дни (става въпрос за годината 2014) чета случайно статия на български език в Уикипедия за прочутия в момента в целия свят контратенор от Франция – Филип Жаруски – не голяма, но хубаво написана. Питам се, колко хора познават Жаруски, този жанр в света на тенорите в България не е още развит. Това показва, че отделни хора с интереси допълват празнината, чудесно е. Ще завърша това отклонение, като все пак подчертая: някой орган в София трябва да прегледа какво е написано до сега за българските оперни артисти, особено от миналите десетилетия, като се изходи от някакъв списък със 100-200 имена и да се предприеме необходимото. Дано друг път вече не пиша на тази тема.

Не случайно повтарям този критичен пасаж вече пет години при различни мои статии, тъй като нищо не се е променило – и тази година писах за много български артисти, които са останали почти непознати по липса на достатъчно информации в медиите, главно в Уикипедия.

Сега започвам изложението си за Рени Пенкова върху основата на източници на латиница от западни медии.

Първият източник е информацията за ония 100-120 оперни артисти (на английски език), която често цитирам до сега. Както вече писах и друг път, това е портала „Bulgarian Opera Stars“ на г-н Франк Фишър от Питсбърг в САЩ, който ревностно се старае да информира любопитните читатели с информации за българското оперно изкуство. За Рени Пенкова информацията е почти превод от немски език на статията за нея, която е поместена в големия речник на Kutsch & Riemens от 1997 г., който също често цитирам. Има една грешка, като при обучението на Пенкова в София е споменато името на Надя Афеян вместо правилното – Надя Аладжем. По тази причина ще дам превод от речника на Kutsch & Riemens:

Рени Пенкова – мецосопран, е родена на 28 октомври 1935 г. във Велико Търново. Музикалното си образование получава в София при Надя Аладжем и Елена Доскова-Рикарди. Оперният й дебют е през 1960 г. в ролята на Олга в операта „Евгений Онегин“ от Чайковски на сцената на Бургаската опера. От 1963 г. става член на ансамбъла на Софийската държавна опера, където се ползва с големи симпатии. Предприема редица гастроли, като в Амстердам и при Музикалния фестивал в Глайндбърн / Великобритания. На този фестивал тя гостува многократно, като през 1971 г. играе в ролята на Паулина в „Дама Пика“ от Чайковски, през 1975 г. – Олга в „Евгений Онегин“ и Дорабела в „Така правят всички“ от Моцарт, през 1976/1977 – Meg Page във „Фалстаф“ от Верди. Най-високи постижения в нейния голям оперен репертоар са роли като Орфей в „Орфей и Евридика“ от Глук, Кончаковна в „Княз Игор“ от Бородин, Дорабела в „Така правят всички“ и Керубино в „Сватбата на Фигаро“ от Моцарт, Октавиан в „Кавалерът на розата“ от Рихард Щраус, Амнерис в „Аида“ от Верди, Анджелина в „Пепеляшка“ от Росини. Рени Пенкова е също значителна концертна певица и солистка в кантатно-ораториална музика. (б.а. Б.К.: както винаги при Kutsch & Riemens, в края се дават сведения и за музикални записи): такива от фирма „Балкантон“ (операта „Война и мир“ от Прокофиев), „Pickwick“ (видео от операта „Фалстаф“ при фестивала в Глайндбърн) и „HMV“ (операта „Княз Игор“ от Бородин).

(край на превода)

Други сведения на латиница могат да се прочетат в авторитетната енциклопедия „International Who’s Who in Music“ от Великобритания (в изданието от 1995 г. на стр. 806), където четем още: „Освен ролите в опери, тя е професор по вокално изкуство в Държавната музикална академия в София, също и други нейни роли: Юдит в „Замъкът на херцог Синята брада“ от Бела Барток (1975 г.), Оберон в „Сън в лятна нощ“ от Бенджамин Бритън (1982), Фенена в „Набуко“ от Верди (1976), Адалджиза в „Норма“ от Белини (1984), Леонора във „Фаворитката“ от Доницети (1985), Принцеса де Буйон в „Адриана Лекуврьор“ от Чилеа (1987). Даже в края на статията е даден и домашния адрес на Рени Пенкова тогава: България, 1202 София, бул. Сливница 212а.

(край на справката)

Интересни са тези сведения за изявите й след 1975 г. Дали те са били в чужбина и къде, не е казано. Изненада ме ролята на Юдит при Бела Барток през 1975 г. Както скоро писах, Веселина Кацарова подготви тази роля и гастролира през пролетта на 2015 г. тук във Висбаден, също и през 2018 г. пак там. Къде Рени Пенкова е пяла тази роля, не ми е известно. Също и за Бритън, Чилеа, Доницети, Белини. Как няма поне един източник в Интернет на български език, все още не мога да си обясня.

По отношение на записите, в линкове на латиница в Интернет могат да се намерят някои подробности за тях, например за „Фалстаф“ в Глайндбърн през 1976 г., при това при режисурата на такъв майстор, като Жан-Пиер Понел и диригента със световна слава сър Джон Причард. Ето детайли за ново издание през 2013 г.:

Giuseppe Verdi (1813-1901)

Falstaff

Benjamin Luxon, Ugo Trama, RENI PENKOVA, Donald Gramm, Bernard Dickerson, London Philharmonic Orchestra, John Pritchard DVD i **;

Detailinformationen

(Eine Produktion der Glyndebourne Opera, Regie: Jean-Pierre Ponnelle)
Laufzeit: 123 Min.
Tonformat: stereo
Bild: 4:3 (NTSC)
Untertitel: Deutsch, Englisch, Französisch, Italienisch, Spanisch

Künstler: Donald Gramm, Bernard Dickerson, Benjamin Luxon, Ugo Trama, RENI PENKOVA,

London Philharmonic Orchestra, John Pritchard

Label: Arthaus, 1976 Bestellnummer: 3565265

Erscheinungstermin: 13.5.2013

Produktinfo

Live aus Glyndebourne 1976: Verdis Oper nach William Shakespeare

Pressestimmen (на немски език)

FonoForum 7 / 2005: “Herausragend der grandiose Ford des Benjamin Luxon. John Pritchard am Pult schlägt durchweg äußerst flotte Tempi, auffallend besonders bei den Ensembles im zweiten Bild sowie in der Schlussfuge. Doch die Sänger sind gut studiert und folgen ihm mit Verve und Brillanz.”

Ето подробности и за един сборен запис от арии из руски опери. Прави впечатление присъствието на няколко български артисти: Рени Пенкова, Юлия Винер, Борис Христов, Тодор Тодоров. Изданието е ново – от 2013 г. Даже участва и тенорът Роландо Вийасон – особено известен в последно време.

Voices of Russian Opera

Teresa Stich-Randall, Nicolai Gedda, Boris Christoff, Feodor Schaljapin, RENI PENKOVA, Julia Wiener, Lucia Popp, Galina Vishnevskaya, Rolando Villazon, Dmitri Smirnov, Todor Todorov, Constantin Chekerliski, Lydia Romanova, Ana Alexieva, Wiera Baniewicz, Andre Bielecki, Jonathan Lemalu und weitere

5 CDs i **;

Detailinformationen

Arien & Lieder von Glinka, Dargomyzhsky, Mussorgsky, Tschaikowsky, Rimsky-Korssakoff, Rachmaninoff, Schostakowitsch, Prokofieff, Glinka, Serov, Rubinstein, Cui, Napravnik

Künstler: Teresa Stich-Randall, Nicolai Gedda, Boris Christoff, Feodor Schaljapin, RENI PENKOVA, Todor Todorov, Constantin Chekerliski, Julia Wiener, Lydia Romanova, Ana Alexieva, Wiera Baniewicz, Lucia Popp, Galina Vishnevskaya, Andre Bielecki, Rolando Villazon, Galina Vishnevskaya, Dmitri Smirnov, Jonathan Lemalu u. a.

Label: EMI, ADD/DDD

Bestellnummer: 1054312

Erscheinungstermin: 5.7.2013

(край на цитата)

Други линкове на латиница, отнасящи се до Рени Пенкова са от началото на новото столетие и имат различен характер. Ето някои:

(септември 2001 г.)

Aus unserem Video-Archiv:Historisches Video 
im Garten von Hellenikon Idyllion 
(damals noch ohne Holzbuehne)
mit dem Jungen Symphonieorchester Leipzig
(100 Musiker) vom Juli 1993 


Probe des griechischen Tanzliedes “Samiotissa”
 mit der Sopranistin Barbara Luther
 und dem Tenor Nikos Voutsinos 
(Deutsche Oper Berlin)
Dirigent: Iwan Ivanov 

Това заглавие е от архива на музикален портал „Garten von Hellenikon Idyllion“. В него четем също името на българин – диригента Иван Иванов, който сигурно по това време е имал изява с „Младежкия симфоничен оркестър“ от Лайпциг (100 музиканти). Изявата на Рени Пенкова е по-късно – на 2 септември 2001 г.:

Sonntag, 2. September 2001, 21 Uhr

Lied- und Opernarien – Abend

Die international bekannte Mezzosopranistin

Reni Penkova

von der Oper in Sofia wird im Garten der Musen Stücke bekannter Komponisten vortragen. Am Klavier wird sie begleitet von Nina Alajem.

Reni Penkowa war eine der ersten Solisten an der National-Oper in Sofia. Sie hatte internationale Auftritte in England, Irland, Frankreich, Holland und Belgien. Bis jetzt hat sie in 58 verschiedenen Rollen gespielt. Die Zeitungen “times” und “telegraph” in London kommentierten sie als hervorragende Mezzosopran-Sängerin mit reicher und warmer Stimme, slawischem Temperament und hinreißendem szenischen Auftreten.

Не мога да не се сдържа да дам превод: „Рени Пенкова е била една от първите солистки на Народната опера в София. Тя е имала международни изяви във Великобритания, Ирландия, Франция, Нидерландия и Белгия. До сега е играла в 58 различни роли. Вестниците „Таймс“ и „Телеграф“ в Лондон пишат коментари за нея, като я определят за превъзходно мецосопрано с богат и топъл глас, славянски темперамент и блестяща драматична игра“.

(край на превода)

Какво да се каже повече – кой ще напише най-сетне нещо в Уикипедия за нея? Само какви положителни отзиви за изкуството й в английската преса. При това през 2001 г. тя е почти на 66 години по време на тази концертна изява.

По отношение на този концерт през септември 2001 г. (аз не знам къде се намира този „Garten von Hellenikon Idyllion“ – изглежда някъде в Германия, може би в Лайпциг, с подчертано гръцко влияние), се дават още следните пояснения:

Auszug aus dem Programm:

Lieder: F. Schubert – An die Musik, R. Schumann Widmung,

Glinka – Somnenie, Tschaikovski Florentinisches Lied,

Lukowitsky Mädchen – Bulgarisches Lied.

(край на програмата)

Това са последните информации на латиница за Рени Пенкова. Що се отнася до тези на български език, мога да ги групирам в три раздела: първо – нейни изяви в София (на Софийски музикални седмици през 2006 г. и участие в благотворителен концерт през 2007 г.), второ – интервюта и предавания по БНР във връзка с операта „Пепеляшка“ през 2014 г. на сцената на Софийската опера (Рени Пенкова е играла там преди много години главната роля на Анджелина в тази опера) и трето – линкове на нейни ученици, които сега са изявени оперни артисти или такива в други жанрове. Особено много линкове има за Милица Гладнишка – известна артистка, певица и тв-водеща в момента, както и за Йорданка Милкова и Грациела Вълчева.

За изявите на Рени Пенкова четем:

в. „Култура“ – брой 21 (2416), 2 юни 2006 г.

Софийски музикални седмици

Фестивалът се откри за 37-и път на 23 май 2006 г. в Зала България. Усещането за значимост на предстоящето събитие първи създаде Детският радиохор……


(…) Други две дами, отново в камерен ансамбъл, изразиха почитта си към Ференц Лист (120 години от смъртта на унгарския композитор). Това бяха РЕНИПЕНКОВА, сопран, и Ружка Чаракчиева, пиано. Програмата им се състоеше от песни и клавирни пиеси от Ференц Лист. Фино нюансиране, многоплановост и невероятна тонова култура! За всичко това Ружка Чаракчиева е еталон. Изпълнението на пианистката винаги, както и тази вечер, ни отведе далеч от делничното. В компактна и деликатна ансамбловост Рени Пенкова отново показа интелигентност в подхода към песенната форма по отношение на динамика, начин на звукоизвличане и пресъздаване на поетичния текст. Обявената раздяла на певицата с 50-годишния сценичен път, надяваме се, ще се отложи във времето (…)

автор: Лили Николова

(край на цитата)

Другата изява на Рени Пенкова е през следната 2007 г.:

Благотворителен концерт за Светльо в София, 13 юни, сряда!

На 13 юни 2007 г. – сряда – в София, зала “Филип Кутев”(в сградата на Съюза на българските композитори”, ул. “Иван Вазов” № 2) от 19.00 ч. ще се проведе благотворителен концерт в помощ на Светлозар Чолаков с участието на:

  • Йосиф Радионов – цигулка
  • Струнен квартет “Хорс”(Анастасия Детистова-Абаджиева, Мариана Връбчева, Пепа Дженева, Палмира Грибнева-Томанова)
  • Светослав Лазаров и Татяна Лазарова
  • РЕНИПЕНКОВА – мецосопран
  • Цветелин Чакалов – тенор
  • народната певица Анастасия Костова
  • ученици от класа на Рени Пенкова и Людмила Хаджиева.

(край на съобщението)

Във връзка с новата постановка през 2014 г. на операта „Пепеляшка“ от Росини на сцената на Софийската народна опера, БНР посвещава две предавания на 18 март, а преди това – на 12 март в сградата на Софийската опера се оранизира пресконференция, на която присъства и Рени Пенкова.

Ето цитати от предаванията на БНР:

Кой спечели билети за „Пепеляшка“ в Софийската опера

публикувано на 18.03.14 в 11:55 | обновено на 01.04.14 в 18:27

Автор: Росица Кавалджиева

Диригент Григор Паликаров

Режисьор Вера Петрова

Най-новата постановка на Софийската национална опера и балет е „Пепеляшка“ от Росини.

През последните години се старая в работата си в Софийската опера да бъда нетрадиционен. Най-напред за първи път след 80 г. отново беше поставена операта „Лакме“, на която бях диригент-постановчик. Следващото такова интересно предизвикателство беше операта „Фиделио“ от Бетовен, сега е „Пепеляшка“. Хубаво е за всеки диригент да се опита да се докаже в нещо, в което няма установени „коловози“! Стилът на Росини е предизвикателство – Моцарт плюс Менделсон. Всяка нотичка е като бисерче, сподели диригент-постановчикът Григор Паликаров.

Цялата сценична концепция беше продиктувана от идеята да избягаме от ежедневието, да отидем в един куклен свят, в който ще се срещнете с живи хора, истински характери, в които се надявам всеки един от нас да се припознае, каза режисьорът Вера Петрова.

Декорът, проектиран от Боряна Ангелова, е ювелирен. Всички герои са като порцеланови кукли. Пищните перуки и костюмите са дело на художничката Християна Михалева.

Най-важното в един оперен спектакъл са певците! Интернационален състав певци участва в спектаклите на операта „Пепеляшка“ в Софийската опера. В ролята на Анджелина се изявяват гост-солистите от Букурещката опера Мария Джинга и Оана Андра. От Сърбия гостува Милош Булажич в ролята на Дон Рамиро. Мартин Цонев е Алидоро. Участват и цял „букет“ талантливи млади български оперни певци.

Операта „Пепеляшка“ от Росини е поставена за първи път в Софийската опера през 1968 г.

Навремето дълго се умуваше дали да се направи постановка на „Пепеляшка” или не. Никой не вярваше, че ние, българските певци, можем да изпеем това нещо! Когато видях нотите, си казах: „Господи, нима това трябва аз да го изпея?!“ Надявам се, че фурорът, който ние тогава предизвикахме в София, сега ще бъде повторен, та може би и подобрен, каза първата изпълнителка на Анджелина в България РЕНИ ПЕНКОВА.

Г-н Светлин Стоянов от София спечели в предаването на програма „Хоризонт“ за музикално-сценични изкуства „Каста дива“ билети за спектакъла на операта „Пепеляшка“ от Росини в Софийската национална опера и балет на 6-и април от 16 часа. Честито!

Програма Хоризонт Музика Каста дива Пепеляшка Софийска опера

(край на информацията)

Цитирам линк към това предаване на БНР:

http://bnr.radio/post/100381957/koi-specheli-bileti-za-pepelashka-v-sofiiskata-opera

Сега искам да добавя, че и аз преди много години, когато живях в България до 1974 г., при служебен престой в София през 1968 г. имах щастието да гледам спектакъл на „Пепеляшка“ с Рени Пенкова, който много харесах. Между другото, Росини е написал тази опера в рекордно кратък срок – за 24 дни! Той е известен в музикалната история с особено бързото темпо, с което е създавал много от грандиозните си творби. Независимо от тия 24 дни „Пепеляшка“ е една от най-сполучливите му творби, а редица световно известни мецосопрани в последните десетилетия играят с удоволствие тази роля. Ще припомня както Веселина Кацарова, така и италианката Чечилия Бартоли, които блестяха в главната роля на Анджелина.

Аз си спомням Рени Пенкова още от първите й ангажименти в Софийската опера, гледал съм 2-3 нейни оперни изяви между 1964 и 1970 г. и много ми харесваше както играта й, така и вокалното й изкуство. След 1974 г. знаех само, че има и международни изяви, специално участията на фестивала в Глайндбърн. Радвам се, че е изградила много успешна кариера, а също и затова, че като педагог е постигнала също големи успехи.

А ето и втората информация (давам я със съкращения) за предаването на БНР:

„Пепеляшка” – красива приказка с музика на Росини

публикувано на 18.03.2014

Автор: Елена Цветкова

Красива приказка за добро и зло, която завършва не със сватба, а с… прошка. Това е „Пепеляшка или триумфът на добродушието” – новото заглавие в репертоара на Софийската опера. Комичната музикална драма в две действия е по известната на малки и големи приказка на Шарл Перо. А музиката е на Джоакино Росини. Премиерата ще се състои на 20 март.

Постановката на „Пепеляшка” в Софийската опера …. един слънчев остров с музиката на Росини и с играта на нашите артисти.”

Финално рондо на Пепеляшка из II д., изп. РЕНИПЕНКОВА, ОСО при БТР, дир. Драгомир Ненов

Известно е, че в „Пепеляшка” има трудни за изпълнение моменти. Има и много …..и т.н.

Спомени на Рени Пенкова за първата постановка на „Пепеляшка”

За първи път в Софийската опера се играе Росиниевата „Пепеляшка” на 13 декември, петък през 1968 година. Ето какво си спомня Рени Пенкова, която играе главната роля:

„Това беше един много хубав спектакъл, голяма изненада за цялата музикална публика тогава. Съставът, който успя да я осъществи срещна редица трудности, тъй като за първи път се правеше произведение от този вид. Подготовката ни отне много време. Преживяхме няколко препитвания, а след това и дълги репетиции с диригента Борис Хинчев и с режисьора Петър Щърбанов. Пазя прекрасен спомен от тази премиера. С нея гостувахме в Москва, в „Болшой театър”. Изключително трудна за певците, операта е много красива като постановка, както нашата, така и сегашната. Бях на една репетиция и останах доволна, че младите колеги много по-бързо от нас се справят с този репертоар.”

(край на информацията)

Сега за пресконферецията (цитирам в съкратен вид) на 12 март 2014 г.:

НОВАТА „ПЕПЕЛЯШКА” Е СЛЪНЧЕВИЯТ ОСТРОВ В РЕПЕРТОАРА НА СОФИЙСКАТА ОПЕРА

„Винаги съм се стремял Софийската опера да бъде в галактиката на световните оперни театри” – с тези думи директорът на театъра акад. Пламен Карталов откри пресконференцията на 12.03.2014 г., във ВИП-залата на Операта, по повод предстоящата премиера на операта „Пепеляшка” от Джоакино Росини.

Маестро Карталов поясни, че в момента творческият състав на театъра работи паралелно по три големи и много трудни проекта – операта „Тристан и Изолда”, която ще бъде поставена през февруари 2015 г., концертът по случай честването на 100 г. от рождението на Борис Христов на 18 май и операта „Борис Годунов” пред храм-паметника „Св. Александър Невски” на 27, 28 и 29 юни 2014 г.

Операта „Пепеляшка” е изключително трудна за музикално и вокално изпълнение, обясни диригентът Григор Паликаров. Той добави, че …. (и т.н.)… Християна Михалева – художник на костюмите, обясни, че персонажите са замислени като порцеланови кукли, костюмите са с приказни елементи и елементи на висша мода.

Специален гост на пресконференцията бе оперната певица РЕНИ ПЕНКОВА, която е участвала в предишната постановка на операта „Пепеляшка” преди 46 години. Тя сподели, че тогава решението за поставяне на произведението се е взело изключително трудно и са правени многократни прослушвания. „Аз лично се съгласих, защото бях млада певица и нямах друг избор”, призна тя. „Никой не беше слушал такова нещо преди това и сега желая успех на колегите”, завърши тя.

Всеки от изпълнителите разказа за своето участие в постановката. Интересното за българските певци в проекта е, че всички са дебютанти в тези роли.

Спектаклите на „Пепеляшка” са на 20, 21 и 22 март от 19.00 ч. Билетите са на цени ….

(край на информацията)

Остана още да споменем нещо и за педагогическата работа на Рени Пенкова. Нямам сведения за конкретни дати и години, но както се казва в британската енциклопедия „Who’s Who in Music“: „Освен ролите в опери, тя е професор по вокално изкуство в Държавната музикална академия в София“, тази й дейност е широко известна. Аз имам сведения от електронни портали за няколко нейни ученици. Ще цитирам части от статии за тях:

“Обичам да пея, обичам да играя, обичам да озвучавам, обичам да превеждам филми! Старая се да творя и да работя това, което обичам”, казва певицата и актриса Милица Гладнишка.

Родената през 1976 г. Милица произлиза от интересна фамилия, която може би бележи забележителната ѝ личност и към днешна дата.

С прадядо, който е бил изследовател в Африка, тя има и македонска жилка по майчина линия. Всъщност, любопитен факт за майката на Гладнишка е, че тя е единствената жена тромпетистка у нас, а сестра ѝ Емилия е виолистка в операта в Грац.

Милица е завършила НАТФИЗ, специалност „Актьорско майсторство“ в класа на Пламен Кьорленски, а през 1998 г. става пееща сервитьорка в клуб „Опера“ в София, където работи заедно с Галя и Миро от „КариZма“, Орлин Павлов, певицата Тони и пианиста Живко Петров. Паралелно с НАТФИЗ е учила оперно пеене при РЕНИПЕНКОВА.

Гласът ѝ сме чували многократно от дублажа на филми.

Впоследствие става и много популярно лице, след като участва в сериала “Етажна собственост”, а после и в шоуто “Като две капки вода”. Сред последните ѝ начинания е и ролята на водеща на “Господари на ефира”.

(край на информацията)

в. „Сега“, 31 януари 2002 г.

Обявиха Йорданка Милкова за преродена Кармен

ДЕСИ ТОДОРОВА

Българското мецосопрано Йорданка Милкова се превърна в истинска сензация в Швейцария и Германия с изпълнението си на Кармен. А след премиерата на операта в гр. Пфорцхайм, Германия, младата певица бе единодушно обявена от критиката за преродена Кармен.

“Изключителна грация”, “Толкова много харизма”, “Докосващ душата глас”, “Кралица на циганките на сценичния небосклон и на Земята” са част от определенията за Йорданка Милкова във “Vaihinger Kreiszeitung”. Други я характеризираха като “модерната циганка”. Трети бяха категорични – “Йорданка Милкова принадлежи към големите гласове на бъдещето”.

Младото мецосопрано завърши Държавната Музикална академия в София в класа на РЕНИ ПЕНКОВА през 1997 г. и още на следващата година спечели конкурс за специализация в Швейцария при Джейн Торнар. От 1999 г. тя е ангажирана в студиото към швейцарската опера “Бил-Солотурн-Берн”. Първата й значима роля там е като Сузуки в “Мадам Бътерфлай”. Следват Далила от “Самсон и Далила” и Мадалена от “Риголето”.

След огромния успех в ролята на Кармен, Йорданка Милкова бе засипана от покани за престижни световни фестивали. През август тя ще се превъплъти отново в образа на циганката на фестивал в Швейцария. Партньор на българката тогава ще бъде тенорът Кристиян Стефансон, а диригент – прочутият Ералдо Салмиери. Милкова ще участва и в празненствата по повод 200 годишнината на Гьоте-театър в Хале, където ще пее в операта “Титус” от Моцарт…..

(край на информацията)

И последният цитат:

Грациела Вълчева – Фиеро

Грациела Вълчева – Фиеро завършва Музикалното училище във Варна в класа на Златка Кунчева и Държавната музикална академия в София в класа на РЕНИПЕНКОВА. Специализира в Римската академия на името на Борис Христов, както и във Висшето училище за музика в Лозана. Лауреат е на конкурсите Джузепе ди Стефано, Франциско Виняс и др.

(край на информацията)

Очаквах в последните дни преди днешния кръгъл юбилей на Рени Пенкова да прочета в сайта на Българското национално радио или другаде нещо ново за певицата, свързано с този кръгъл юбилей (става въпрос за октомври 2015 г.), но до снощи нямаше нищо. Все пак се зарадвах, че Рени Пенкова и сега продължава да се интересува за оперното изкуство и състоянието му в България. Прочетох тия дни следната информация в електронен портал:

(Отзиви за гостуването на Варненска опера в София през октомври 2015 г., само някои извадки):

(…) И аз съм впечатлена от репертоара, с който Варненската опера идва през тази година в София. Поставянето на редки заглавия несъмнено заслужава адмирации. В „Андре Шение” Димитринка Райчева импонира като Мадалена, Венцеслав Анастасов е прекрасен като Жерар, Бойко Цветанов е име за ценителите. Костюмите са много оригинални. Любопитна съм да видя и останалите два спектакъла.

Калина Захова – Институт за литература, БАН
Чудесно е, че Варненската опера гостува в София, и то с неклиширани постановки като тази. За пръв път гледам “Андре Шение”, тематиката ми се струва доста интересна. Постановката и декорите биха могли да бъдат и по-добри. Изпълнителите са много впечатляващи, както и голяма част от костюмите.

Евгения Здравкова – оперна певица
Бойко Цветанов е в блестяща форма. Преди години съм пяла с него в Старозагорската опера. Много се радвам за Димитринка Райчева,  невероятно е израснала във вокално отношение, стои и много добре на сцената. Тя е не само оперна певица, а истинска оперна актриса.

РЕНИ ПЕНКОВА – оперна певица, вокален педагог
Много пъти съм пяла във Варненската опера, под диригентството на
Борислав Иванов и сега с удоволствие следя хубавия спектакъл на „Андре Шение” с уважавания маестро, прославил българското оперно изкуство по света. Димитринка Райчева беше моя ученичка и съм щастлива, че е постигнала такова високо ниво. Желая й да покори световните сцени!  

(край на цитата)

Ето, Рени Пенкова доказва, че продължава да живее с интереса си към оперното изкуство и следи проявите му и до сега. Това може само да радва нейните почитатели и ученици.

В общи линии статията ми за Рени Пенкова беше готова късно снощи. Тази сутрин (на 28 октомври 2015 г.) не бързах да я публикувам във Фейсбук с надеждата, че може нещо ново да се появи в Интернет. Така се зарадвах, когато по обед открих съвсем нова информация, влизайки в Гугъл с името на певицата на български език. На сайта на Софийската народна опера открих статия от писателя и музиколог Огнян Стамболиев от Русе, материали от когото често съм ползвал през предните години. Браво на г-н Стамболиев, той е написал чудесно есе именно във връзка с 80-годишнината на Рени Пенкова. Веднага ще го цитирам, в него има толкова интересни неща, които до сега не бяха съобщавани никъде (има само нещо за доуточняване – според Стамболиев тя е родена в Горна Оряховица, във всички други източници е даден града Велико Търново):

(Сайт на Софийската народна опера)

Незабравимата Пепеляшка Рени Пенкова на 80 години

Рени Пенкова не беше примадона, въпреки прекрасните си певчески качества и безспорни постижения. Но в един силен ансамблов театър като Софийската опера винаги е имало артисти като нея – от „втората редица”, невинаги премиерни, не шумно рекламирани, но солидни, необходими, ценни за състава. Като типичен мецосопран тя изпълняваше и главни, и второстепенни роли – при това винаги на ниво, с неизменен успех.

Родена е на 28 октомври 1935 г. под знака на Скорпиона, в Горна Оряховица, в скромно семейство, в което всички пеят. Още като ученичка в първи клас става солистка на училищия хор. Докато завършва прогимназията е вече „прочутата малка певица на гара Горна Оряховица и Горнооряховската околия”, както споделя в едно интервю. После се явява на конкурс в столичното музикално училище, завършва го успешно и решава, че ще стане оперна артистка. Избира Бургаската опера, по това време самодейна, общинска. Дебютира през 1960 като Олга в „Евгений Онегин” на Чайковски. След три години се явява на конкурс в Софийската опера, приета е за стажантка и прави своя официален дебют в неголямата, но трудна в певчески и особено в музикален план партия на Кончаковна в „Княз Игор” на Бородин, поставена от проф. Драган Кърджиев и Атанас Маргаритов. След този безспорен успех е утвърдена като редовна, щатна солистка на националната ни оперна сцена. Следват: Фрося от „Семьон Котко” на Прокофиев, Фьодор от „Борис Годунов” на Мусоргски, Зибел от „Фауст” на Гуно, Керубино, отново Олга, Полина от „Дама Пика” на Чайковски …

13 декември 1968 е звездният миг в кариерата на тази талантлива, скромна и пределно самокритична певица и артистка. Тогава за първи път у нас прозвуча „Пепеляшка” от Росини. Имах щастието да присъствам на тази прекрасна премиера и на още 12 поредни представления. За мен това бе щастливо преживяване, което никога няма да забравя. Шедьовърът на Росини бе поставен на изключително ниво от режисьора Петър Щърбанов (превел и либретото, за щастие, тогава се пееше на роден език!) и диригента Борис Хинчев. А съставът бе направо изключителен: прекрасният лиричен тенор Павел Куршумов (Принца), великолепният артист и певец Павел Герджиков (неговият слуга, Дандини), яркият комик Никола Христов (Бащата), благородният бас Николай Стоилов (Алидоро), а двете сестри, Тизба и Клоринда, бяха възхитителните примадони Надя Шаркова и Юлия Кираджиева – тук неочаквано комични, ярко характерни. В този ансамбъл от първокласни певци и артисти, със солиден стаж на националната сцена, младата Рени Пенкова успя да преодолее вокалните трудности на тази определено виртуозна партия, която Росини създава през 1817 година, след „Севилският бръснар”, за своята любима – несравнимата Изабела Колбран, да изгради един ярък образ, който да се впише в този силен ансамбъл. И да остави зад себе си другата също много добра изпълнителка, Александрина Милчева.

Рени Пенкова притежаваше красив и обемен мецосопран, с благороден тембър, с възможности за разнообразен репертоар. Сред големите й роли бих отбелязал: Амнерис от „Аида”, Принцеса Еболи от „Дон Карлос”, Азучена от „Трубадур”, Улрика от „Бал с маски”, а също и Адалджиза от „Норма” на Белини и Леонора от „Фаворитката” на Доницети, две трудни белкантови партии, в които тя показа завидно певческо майсторство и зрелост. Много силно бе и превъплъщението й в образа на Принцеса дьо Буйон от „Адриана Лекуврьор” на Чилеа в постановката на Петър Щърбанов и Борис Хинчев от 1987. Тук бих отделил още Октавиан в „Кавалерът на розата” от Рихард Щраус във впечатляващата постановка на Димитър Узунов и особено нейният Орфей от „Орфей и Евридика” на Глук в паметната сценична реализация на хореографа Богдан Ковачев (1970), роля особено подходяща за нейния глас и актьорски натюрел. Към края на кариерата си направи още две силни комедийни роли: Мег Пейдж във “Фалстаф” на Верди и Дорабела в „Така правят всички” на Моцарт, под диригенството на незабравимия Емил Чакъров.

Школата на Рени Пенкова беше много добра. През годините нейни педагози са били: Надя Аладжем, Елена Доскова-Рикарди и Димитър Кожухаров. Те й дават отлична база, за да направи тя своята върхова, незабравима роля, Анджелина от „Пепеляшка”. И може да се съжалява, че след този забележителен успех, не се представи и като Розина в „Севилският бръснар”, в оригиналната редакция за мецосопран, а също и като Изабела в „Италианката в Алжир”. А това бяха роли за нея. Но Рени Пенкова беше скромна и не достатъчно борбена, за да получи онова, което заслужаваше в театъра, на който отдаде младостта, таланта и целия си творчески живот.

Тези кратки думи за Рени Пенкова ще завършва с пожелание за здраве и още дълъг живот.

Огнян Стамболиев

През 1968 г. 32-годишната тогава Рени Пенкова прави първата си голяма роля като Пепеляшка – Нова телевизия
Финално рондо на Пепеляшка из II д., изп. Рени Пенкова, ОСО при БТР, дир. Драгомир Ненов


Glinka: A Life for the Czar “Aria of Vanya”
Mozart: La Clemenza di Tito Non Piu di Fiori
Rossini: La Cenerentola Nacqui all’affano

(край на статията на Огнян Стамболиев)

В самия край има цитати за отделни изяви на Рени Пенкова. Може би те са свързани с друго предаване на Радиото. При всички случаи с тази съвсем подходяща за случая статия на Огнян Стамболиев написаното от мене получи пълното си оформление.

Остава днес на 27 октомври 2015 г. да поздравим Рени Пенкова с нейната 80- годишнина, да й пожелаем добро здраве и дълголетие, както и да дава повече сведения в различни медии – тя е изградила завидна професионална кариера, която не трябва да остане само в източниците на латиница, а да се сподели и с българските оперни любители.

(край на моята статия от 2015 г.)

След като публикувах статията си, получиха се редица коментари и отзиви, цитирам част от тях:

Жоро Стефанов – Пожелавам на Рени крепко здраве и дълголетие !

Фани Иванова – Да е жива и здрава много, много години!

Detelina Dimitrova – На многая лета!

Andriana Yordanova – На Рени Пенкова – честит юбилей!!! По време на майсторските класове на Райна Кабаиванска се видяхме в зала с г-жа Пенкова, тя изглеждаше така, както си я спомням от консерваторията – макар че тя не си ме спомни, хаха – не повече от 60, млада и усмихната … Аз се зарадвах на тази среща, защото нейното име изплува в моят докторски труд за операта в Малта и българските имена, пели на малтийска сцена – тя именно е пяла Сузуки в „Мадам Бътерфлай“ и има много добри отзиви за нея … толкова се радвам!!! Да е жива и здрава!!!

Martin Tzonev – Честит рожден ден !!!

Valentina Slavova – Да е жива и здрава моята учителка Рени Пенкова!

(край на коментарите от 2015 г.)

Точно горния текст поместих на днешния ден и през 2016 г. и 2017 години. А днес правя същото, за да запозная новите си читатели с живота и дейността на Рени Пенкова.

Нещо, което до тогава не бях забелязал открих през 2018 г. – благотворителен концерт в София през 2007 г., в който участва заедно с други артисти и самата Рени Пенкова, както и нейни ученици. Цитирам:

Сайт „Съюз на Българските композитори“

13 юни 2007 г., сряда, 19 часа
Зала „Филип Кутев” – СБК, ул. „Иван Вазов” 2

Благотворителен концерт
в помощ на 7-годишния
СВЕТОЗАР ЧОЛАКОВ

с участието на
ЙОСИФ РАДИОНОВ – цигулка

Струнен квартет “ХОРС”:
АНАСТАСИЯ ДЕТИСТОВА-АБАДЖИЕВА – цигулка
МАРИАНА ВРЪБЧЕВА – цигулка
ПЕПА ДЖЕНЕВА – виола
ПАЛМИРА ГРИБНЕВА-ТОМАНОВА – виолончело

ЕВГЕНИЙ МОСКОВЧУК – цигулка
СВЕТОСЛАВ ЛАЗАРОВ – пиано
АВГУСТИНА ХРИСТОВА – пиано
РЕНИ ПЕНКОВА – мецосопран
ЦВЕТЕЛИН ЧАКАЛОВ – тенор
ТАТЯНА ЛАЗАРОВА – сопран

народната певица АНАСТАСИЯ КОСТОВА

студенти от класа на РЕНИ ПЕНКОВА И ЛЮДМИЛА ХАДЖИЕВА

ученици от музикалната школа по пиано
при Народно читалище “Н.Й.Вапцаров”.

В програмата произведения от български композитори
– – –


Благотворителна разпродажба на ескизи на
художничката ПАОЛА СТОЕВА

(край на цитата)

Нека днес на 28 октомври 2020 г. да пожелаем на Рени Пенкова добро здраве и всичко най-хубаво по случай 85-а й годишнина.

За много години уважаема маестра Пенкова!

………………………

Цитирам линк към запис с изпълнение на Рени Пенкова:

Ария на Ваня / Глинка: http://www.ucis.pitt.edu/opera/OFB/stars/pen0203.mp3

Pen0203

ucis.pitt.edu

…..

´´´´´´

Цитирам линк към запис с изпълнение на Рени Пенкова: ария от операта „Милосърдието на Тит“ от Моцарт:

ucis.pitt.edu/opera/OFB/stars/pen0201.mp3

´´´´´´

Цитирам линк към запис с изпълнение на Рени Пенкова: ария от операта „Пепеляшка“ от Росини:

https://www.ucis.pitt.edu/opera/OFB/stars/pen0202.mp3

………

Schreibe einen Kommentar

Deine E-Mail-Adresse wird nicht veröffentlicht.