Petar Raychev

Днес е роден големият певец и оперен организатор Петър Райчев

Драги приятели на оперната музика, днес на 9 март 2020 г. отново се връщам към един от най-заслужилите дейци на българското оперно изкуство – маестро Петър Райчев, роден на този ден преди 133 години – през далечната 1887 година.

По една или друга причина вече няколко пъти аз пиша статии за него – както по повод на рождението му, така и на кончината му на 30 август 1960 г. Именно на 30 август 2017 г. беше една от статиитe ми – 57 години от смъртта му. В тази статия синтезирах много от нещата, които бях написал за него в предните години, които последователно се допълваха с нови сведения и информации. На 9 март 2016 г. писах наново статия за Петър Райчев, като повторих статията от август 2015 г. Тогава писах така: „Но през последните 6 месеца имам нови читатели (сега малко математика: на 30 август имах точно 304 ФБ-приятели, сега на 9 март те са 379) – именно 75 личности, които не знаят какво съм писал за Петър Райчев. При това много от тях сега четат редовно моите статии и искам днес да им поднеса четивото за този голям български артист. През следващите години – 2017, 2018 и 2019 наново писах статии за него, разширени с нови данни. През тези години броят на моите ФБ-читатели и приятели нарасна с още около 500, така че днес на 9 март 2020 г. от този брой 379 през март 2016 сега са 866.

По тази причина ще повторя статията си от 30 август, като преди това направя следната весела забележка: късно вечерта на 30 август 2015 г. получих тук във ФБ следния коментар (написан е на латиница – но текста е български и ще го разберете):

(30 август 2015 г. – 22 часа)

Rumyana Velkova: Moyata lelya – Donka Soskova-Kirkova e pyala v Plovdiv Nazdravizata ot “Traviata” s Petqr Raychev … Toy, kato ya e vidyal – bila samo na 19 godini, kazal: “Podigravate se s men – da peya s TOVA DETE”. TYA CHULA TOVA … Na konzerta skrila edna chasha v gqnkite na dqlgata si pola, pyala blestyashto i na finala RAZBILA CHASHATA V KRAKATA MU !!! Beshe solistka na operata v Ruse. Pochina ot RAK NA 39 godini !

(край на цитата)

Стана ми весело, но и тъжно тогава – г-жа Румяна Велкова е човек с музикално образование, от началото на 2015 г. сме ФБ-приятели и сме си разменяли постове при различни поводи. Но горната случка е много интересна и реших да ви предложа текста, който тя ми изпрати тогава. Предполагам, че русенските любители на музиката познават леля й, след като е била солистка в Русенската опера. Жалко, починала е толкова млада!“

Сега през 2020 г. пак малко математика: годината 2019 изтече и днес на 9 март 2020 г. пак пиша за Петър Райчев, защото моите ФБ-читатели и приятели в момента са точно 866 (на 9 март 2019 те бяха около 777). Искам да запозная тези 89 нови личности с онова, което съм писал преди за Петър Райчев – личност от неговия формат не се ражда всеки ден, а всеки 100 години! По тази причина сега ще цитирам цялата статия от 30 август 2015 г.:

„Драги приятели на оперната музика, днешният 30 август 2015 г. е свързан с името на един от най-известните и заслужили български музикални артисти в цялата история на това изкуство в България – незабравимият певец, художник, оперен режисьор, музикален педагог и организатор Петър Райчев, чието дело продължава да ни напомня всяка годишнина от рождението му.

Така през март тази година аз написах голяма статия за него във връзка със 128 години от това рождение. Независимо че годишнината не е кръгла, този артист заслужава това внимание и българската общественост винаги си спомня с благодарност за него – статиите в различни медии подчертават това внимание. Факта, че днес наново се връщам към Петър Райчев е свързан с кръглата годишнина от неговата смърт – той ни напусна на днешния 30 август през 1960 г. – точно преди 55 години. Няма да повтарям неща, които вече писах няколко пъти в моите няколко статии до сега, както и за сина му – големият диригент и музикален организатор Руслан Райчев, само ще дам информация за някои последни събития, станали след рождения ден на 9 март, когато писах последната си статия за него. Все пак искам в началото да цитирам първата част от тази статия, за да направя връзката с тези нови информации:

„Драги приятели на оперната музика, днешният 9 март 2015 г. е отново посветен на един от най-значителните български тенори в цялата история на оперното изкуство в България – легендарният Петър Райчев, роден на тази дата през далечната 1887 г.

Аз винаги свързвам тази 1887 година с Петър Райчев, защото през нея е роден и моят баща – само че през м. декември и когато в къщи сме празнували кръглите му юбилеи редица години (той се помина през октомври 1977 г., два месеца преди да навърши 90 години), винаги съм се сещал и за Петър Райчев, тъй като в пресата редовно се отбелязваха няколко месеца преди това и неговите кръгли юбилеи. При това Петър Райчев беше един от софийските приятели на моя свако в Габрово Христофор Негенцов, тъй като той беше редица години между 1920 и 1944 г. в ръководството на габровското музикално дружество „Емануил Манолов“, което редовно организираше концерти в Габрово с участието на най-изтъкнатите по това време певци и инструменталисти от София, така че Петър Райчев е гостувал няколко пъти и в нашия град. Както е нормално в такива случаи, членовете на това ръководство се грижеха за настаняването на гостите от София в хотели (някога и в частни квартири), прехраната и организацията на концертите. Така се стигна до запознанства на моите роднини с такива хора. Вече писах един път, Габрово в тези години беше богат и силно развит индустриален град с много висок потенциал и финансови възможности за покана на най-видни артисти. Като пиша тия редове, се връщам 65-70 години назад и правя малък паралел с оперните спонсори например в САЩ, които играят основната роля при финансирането на много от оперните театри там. Така и в Габрово богатите индустриалци можеха да си позволят да канят най-добрите артисти от София. Това се отнасяше както за музиканти, така и за драматични артисти, художници и пр. Така че моето любопитство от дете към музиката и театъра ми даде възможност от време на време да гледам и слушам „велики“ хора чрез познанствата на близките ми роднини.

Като студент в София, през годините 1952 до 1954 живях в центъра на София, недалеч от пл. „Славейков“ и често срещах по улиците Петър Райчев, който също живееше в този квартал. Разбира се, той се беше много променил, голямата му буйна коса се беше посребрила, носеше очила и походката му не беше като тази, която помнех. Никога не посмях да го спра и заприказвам, мислех това за неуместно. От последното му гостуване на концерт в Габрово бяха минали повече от 15 години (аз бях тогава едва на 8-9 години), какво да му кажа – свако ми след септември 1944 г. не беше активен в музикалния живот. Пък и този период на оживен музикален живот в Габрово беше отминал безвъзвратно, всичко беше станало друго. Петър Райчев съм виждал като зрител и на концерти и оперни спектакли в тия години, когато съм ги посещавал в София. Официално той се раздели със сцената през 1950 г., но едно голямо събитие, за което си спомням беше факта, че на 69-годишна възраст той пя на сцената на Софийската опера (1956 г.) в ролята на Канио в „Палячи“ от Леонкавало, замествайки свой колега, който не е бил в състояние да играе. И друг път през годините след 1950 г. Петър Райчев е правил такива замествания, когато е било възможно, това е упоменато и в чужди енциклопедични справочници, например в петтомния речник на Kutsch & Riemens от 1997 г.

В хода на подготовка на тази статия за сетен път се уверих, че Петър Райчев е действително първият голям български певец-тенор, заслужил особено уважение и чест сред всички любители на оперното изкуство. Веднага трябва да добавя, че от историческа гледна точка на първо място стои тенорът Константин Михайлов-Стоян (1853-1914), който „води редицата на знаменитите български тенори“ (за него скоро ще пиша, той в края на месец март също има рожден ден. Изобщо февруари и март се оказаха „месеци на българските тенори“ – Миньо Минев, Николай Здравков, Любомир Дяковски, Михаил Светлев, Арон Аронов, сега Петър Райчев). Може би факта, че дълги години Петър Райчев е прекарал в чужбина, имал е отлична вокална подготовка и голям сценичен опит в Италия, Германия, Русия, Австрия, Франция, чак до Южна Америка, са изградили за онези, които се интересуват от неговото изкуство един ореол на певец-великан, обходил света и най-сетне се завърнал в гнездото си, за да предаде опита си и остави хубави спомени за бъдещите поколения. Така е станало в действителност. Чак до 1950 г. той пее в Софийската народна опера, обучава редица млади певци като педагог в Софийската музикална академия, помага в основаването на нови оперни театри в България. Пък и факта, че синът му Руслан Райчев като първокласен диригент и организатор също се наложи в средата на миналия век като голям капацитет и любим артист за много генерации музиканти, още повече увеличи харизмата на тази забележителна фамилия Райчеви. На този феномен ще се спра по-късно.

Забележително е, че за пръв път в Уикипедия има за Петър Райчев много подробна статия на български език, което е повече от похвално. Докато за много съвременни артисти – вече писах за това в други статии – липсват и най-малки информации, за Райчев и за някои други нещата са похвални. Това означава, че по някаква инициатива или просто случайно тази важна функция в съвременните информационни технологии е напълно използвана. Има много подробности, много снимки и данни за ролите и ангажиментите му в България и в чужбина. Вероятно има и много написани сведения за него, което е послужило за основа на тази информация. По тази причина аз няма да повтарям неща, които са дадени там, всеки може да ги прочете. Там е даден и списък на всичките 40 оперни роли, които е изпълнявал на сцената на Софийската народна опера. Ще ги цитирам – това е от особен интерес:

Петър Райчев изпълнява 40 роли в 582 участия на сцената на Софийската опера:

опера роля
„Демон“ Вестител
Травиата Гастон
„Травиата“ Алфред
Фауст Фауст
„Палячи“ Канио
Кармен Дон Хосе
Аида Радамес
Евгени Онегин Ленски
Вертер Вертер
Риголето Дук на Мантуа
Бохеми Рудолфо
Севилският бръснар Граф Алмавива
Тоска Марио Каварадоси
„Манон“ Де Грийо
„Дама Пика“ Герман
Турандот Калаф
Снежанка Берендей
„Ловци на бисери“ Надир
Крали Марко Груйко
„Дон Паскуале“ Ернесто
Княз Игор Владимир Игоревич
Ромео и Жулиета Ромео
„Еврейката“ Елеазар
Садко Индийски гост
Цар Калоян Балдуин
Борис Годунов Самозванец
Продадена невеста Йеник
„Прилепът“ Айзенщайн
Трубадур Манрико
Русалка Князът
„Иродиада“ Йоан
„Еро от оня свят“ Мича-Еро
Саламбо Мато
Дъщерята на полка Тонио
„Иван Сусанин“ Богдан Собинин
Бал с маски Рикардо
„Фиделио“ Флорестан
„Селска чест“ Туриду
Симон Боканегра Габриеле Адорно
„Борис Годунов“ Княз Шуйски

(край на цитата)

Ще се спра на източници от Западна Европа, цитирайки мнения и данни на съответните специалисти там, като ползвам и български печатни източници. Нека допълня, за Петър Райчев има специална страница в Уикипедия на български, руски и на още един друг език, който не мога да разчета – сигурно от някоя азиатска държава“.

(край на цитата от статията през м. март 2015 г.)

Трябва да ви споделя, че статията се посрещна с голям интерес от моите читатели – няколко дни след това имаше редица кликвания след статията и няколкото снимки, също и след музикалните илюстрации, приложени от г-жа Антония Бранкова. Ето и един интересен отзив, който изпрати певецът Антон Дяков (мир на праха му, той се помина през 2016 г.):

Anton Diakov: С ПЕТЪР РАЙЧЕВ СМЕ БРАТОВЧЕДИ ПО ВТОРА ЛИНИЯ И ОТ НЕГО, КАТО НАЧИНАЕЩ ПЕВЕЦ НАУЧИХ ТОЛКОВА МНОГО ИСТИНИ И ИНТЕЛИГЕНТНИ РАЗМИСЛИ… ПОКЛОН!

А аз му отговорих: Антон, радвам се за този коментар, защото в статията за Петър Райчев обърнах внимание за твоята родствена връзка с тяхната фамилия.

На което той отговори: Спомням си една фраза от него: „Антоне, гледай да оставаш винаги с главата си над облаците. От там виждаш всичко, паднеш ли под облаците, оставаш да се луташ и си загубен !“

(край на цитата)

  • Бях поместил и факсимиле на пощенска марка от 3 стотинки, издадена в България през 1970 г. в чест на Петър Райчев, по повод на което проф. Георги Костов направи коментар: „Тогава издаваха марки с лика на оперни певци!“

Помня добре, една от музикалните илюстрации беше „Фрагмент от 3-то действие на“Продадена невеста” от Сметана при откриване на Операта в гр. Пловдив – 15.11.1953 г. с постановка на “Продадена невеста” от Б. Сметана. Режисьор: професор Петър Райчев.

Оперният певец от Варна – Арсений Арсов направи коментара: „Тогава всичко е било на едно ВИСОЧАЙШЕ ниво – и дух, и живот, и култура….“.

(край на цитатите)

Ще цитирам и последния абзац от тази статия, тъй като той е свързан с нещо важно за мен:

„Преди да завърша тази статия, искам да споделя нещо лично: през май 2014 г. бях за няколко дни в София и имах възможност един следобед да се срещна за няколко часа с внука на Петър Райчев (и син на Руслан Райчев) – Петър Райчев-младши и неговата съпруга – певицата Светлана Иванова, с която се бяхме сближили чрез моите оперни статии във „Фейсбук“. Беше много приятно да се запозная лично с нея и с Петър Райчев-младши, също и да му споделя спомените си от миналото за неговия велик дядо.

Нека и ние днес на 9 март 2015 г. си спомним с почит и признание на рождения ден на великия българин Петър Райчев за него и делото му в областта на оперното изкуство“.

По този начин идвам директно до новите неща, които днес ще пиша. През 2015 година през май наново бях в София за няколко дни и се срещнах със Светлана Иванова, която ме изненада много приятно с ценен подарък от нея и от съпруга й – Петър Райчев-младши. За мен едно от най-важните събития в това отношение е преиздаването на мемоарната книга на Петър Райчев „Живот и песен“, издадена през декември 1950 г. в София, но отдавна липсваща на пазара за книги. Една библиографска ценност, която съдържа не само биографични данни за артиста, написани в изящен увлекателен стил заедно с най-интересните събития от богатия му живот в България и в чужбина, но и съдържаща допълнителни описания на срещи с велики хора от тази епоха и накрая – около 20 „весели и невесели истории“, случки из живота на артиста. Похвално е делото на неговия внук – Петър Райчев-младши, който през пролетта на 2015 г. преиздаде спомените на дядо си в едно луксозно издание от 230 страници, със собствен предговор, в който споделя целта на това преиздаване, допълнено с някои нови материали.

Изкушавам се да цитирам първия абзац от спомените на Петър Райчев, за да се разбере изяществото на стила му, което показва недвусмислено наличието на голям литературен талант: „Аз пях. Изпепелявах сърцето си в светлините на сцената пред стаения дъх на зрители, които забравяха действителността и нерадостните грижи на живота. Но под грубия грим на лицето ми стенеше страданието на годините, които ме увенчаха с венеца на славата, но поднасяха и чашата на разочарованието. След всеки празник остават цветя. След всяко представление събличах дрехите на Алмавива, Лоенгрин, Ромео или Ленски и се завръщах при своите като пътник, който е уморен от дълго скитничество в чужди земи. Тогава, в смирените часове на отмората, разгръщах страниците на избелялата книга на спомените и отново ставах дете …“.

(край на цитата)

Само няколко изречения, но те са достатъчни да обрисуват душевния мир на артиста, завършил една блестяща международна вокална кариера, почти единствена в тези години за български оперен артист. Браво на Петър Райчев, че е намерил сили и време, за да осъществи това свое намерение – да остави на хартия спомените си. Сега това е неоценимо богатство и може би така трябва да направят всички големи родни артисти, за да не изпепеляват във времето ценните им спомени не само от собствени изяви, но и от такива на свои колеги, диригенти и режисьори. При Петър Райчев нещата стоят съвсем особено – той е роден артист в трите най-важни направления на изкуствата: музика, литература, художествено изкуство. Както добре е известно, той е изучен художник с голяма подготовка още от младежките си години, за музикалното му обучение изобщо не трябва да говорим, а склонността да пише е „дар Божи“, който той има очевидно по рождение, но и в тази област се е обучавал като млад мъж в София. Така че е щастие факта да остави такава книга като „Живот и песен“.

И така през май 2015 г. Светлана Иванова ми подари в София книгата, която прочетох през следващите месеци и останах крайно доволен. Радвам се, че на 14 юни с.г. е имало официално представяне на тази книга в София, което беше отразено в медиите. Именно това е първата основна информация, която искам да ви съобщя във връзка с 55 години от смъртта на Петър Райчев. Ето подробностите:

БНР

Матине, посветено на големия български тенор Петър Райчев, 14 юни, неделя, от 11 ч. в Софийската опера, вход свободен

публикувано на 13.06.2015 г.

Софийската опера и балет организира матине, посветено на големия български тенор от недалечното минало Петър Райчев на 14 юни, неделя, от 11.00 ч. в Мраморното фоайе на партера. Входът е свободен. Ще бъде представено новото издание на автобиографичната книга “Живот и песен”, придружена от компактдиск с изпълнения на големия певец. Първото издание на книгата е от 1950 г. Тя ще бъде представена от проф. Румяна Каракостова. Ще участва и внукът на прочутия тенор, който е негов съименник – Петър Райчев.

Петър Райчев е роден на 9 март 1887 г. във Варна. Още от малък обича да пее, поощряван от майка му, която пеела много хубаво народни песни. Като ученик в прогимназията във Варна постъпва в църковния хор, ръководен от Добри Христов. След завършването на гимназията заминава за София и се записва да следва литература в Университетa и живопис в Рисувалното училище (днешната Художествена Академия) в класа на Иван Мърквичка. Съученик е на Чудомир, с когото, за да припечелват малко пари като студенти, сътрудничат във в-к „Барабан“ с рисунки и карикатури, които той подписва с псевдонима Пиер. Сътрудничи и във вестник „Българан“ като художник, карикатурист и поет. В него се подписва със собственото си име. Поддържа приятелски отношения с Елин Пелин и Александър Балабанов.

Изявява се за първи път пред столичното общество в един концерт на Рисувалното училище, който се състои в „Славянска беседа“. В концерта участват и видните оперни артисти Константин Михайлов-Стоян, Иван Вульпе, Богдана Гюзелева-Вульпе и Катя Стоянова. Талантът на младия Райчев не остава незабелязан за Михайлов-Стоян, който го съветва да започне да взима частни уроци при Иван Вульпе, тъй като тогава в България консерватория няма. През 1908 г. Петър Райчев заминава да учи в Московската консерватория, където печели една от отпуснатите три стипендии за общо приетите за следване 40 студенти. Завършва консерваторията като ученик на знаменития италиански професор Умберто Мазети със златен медал, вместо за осем – за три години. Отличието му дава право да постъпи като солист в „Болшой Театър“, но наместо това Райчев предпочита да усъвършенства още певческите си умения в Италия. „Болшой Театър“ му отпуска стипендия за две години. През 1912 г. Райчев заминава за Неапол, където започва да работи със знаменития бивш тенор и тогавашен педагог Фернандо де Лучия.

След няколко месеца работа де Лучия препоръчва Петър Райчев в театъра „Сан Карло“ в Неапол, където той пее с огромен успех в „Бохеми“ и „Риголето“. Също по негова препоръка Райчев замества заболелия, известен тенор Алесандро Бончи при гастрол на една италианска трупа в „Ковънт Гардън“ в Лондон. Успехът на Петър Райчев е толкова голям, че от „Ковънт Гардън“ му предлагат ангажименти и в други спектакли и, наместо 6 дена Петър Райчев остава в Лондон цели 6 седмици. Триумфът в „Ковънт Гардън“ му отваря широко вратите на много оперни театри в Италия: Неапол, Палермо, Венеция, Генуа, Болоня, пее със знаменити партньори като Тоти Дал Монте, Рикардо Страчари, Амелита Гали-Курчи и др.

От 1914 г. до 1920 г. Петър Райчев работи основно в Москва, Санкт Петербург и Киев, като в Москва посещава редовно занятията в Оперната студия на К.С. Станиславски и участва в легендарните представления „Капустник“ на Московския Художествен театър.

През 1920 г. Райчев напуска Русия и се установява трайно в Милано, ставайки един от водещите тенори в „Театро Алла Скала“, рамо до рамо с Тито Скипа, Бениамино Джили и Аурелиано Пертиле. Гастролира в цяла Италия и във всички елитни театри в Европа. Той е редовен гост в Парижката „Гранд Опера“, в „Ковънт Гардън“ Лондон, Виенската Щатсопера, в Прага, Берлин, Мюнхен, Дюселдорф, Варшава, Будапеща, Загреб, Букурещ, Малта, Кайро, Рига, Талин, Стокхолм, Хелзинки, Копенхаген, Мадрид, Лисабон, Барселона и много други. Пее под палката на най-изтъкнатите диригенти на онова време: Артуро Тосканини, Бруно Валтер, Лео Блех, Исай Добровен, Емил Купер, Ерих Клайбер, Феликс Вайнгартнер, Леополдо Муньоне, а негови партньори са великият Фьодор Шаляпин, с когото го свързва дълбока дружба и звездите на оперния небосклон Тоти Дал Монте, Тита Руфо, Рикардо Страчари, Матиа Батистини, Бианка Скачати, Карло Галефи, Джузепе де Лука, Мария Ивогюн, Лоте Леман, Мария Чеботари, Зелма Курц, Ева Бандровска-Турска, Лили Понс, Мерцедес Капсир, Микеле Флета.

Петър Райчев притежава огромен репертоар от над 80 роли, както и стотици песни. Участва в звуковите филми „Кармен“ (1932), „Евгений Онегин“ (1928) и „Певецът от улицата“. Записва десетки грамофонни плочи с арии и песни.

От 1919 г. той често се изявява и като оперен режисьор.

Петър Райчев общува с тогавашния европейски интелектуален елит. Бил е близък приятел с Максим Горки, Иля Репин, Владимир Маяковски, Стефан Цвайг, К.С. Станиславски, Сергей Прокофиев, Владимир Немирович-Данченко, Сергей Рахманинов, Умберто Джордано, Пиетро Маскани, Аурелиано Пертиле, Ромен Ролан и много други.

В България Петър Райчев се завръща през 1936 година, на върха на звездната си кариера, като решава да се отдаде на изграждането на родното оперно изкуство – на българска музикална сцена, с български артисти, режисьори и диригенти. Петър Райчев започва активна певческа, режисьорска и педагогическа дейност. Работи и като професор по оперно пеене в Държавната музикална академия в София.

Той е основател и пръв художествен ръководител на операта във Варна (1947) като е и режисьор на всичките пет постановки от първия творчески сезон на операта. Подпомага също създаването на Русенската опера (1949) и Пловдивската опера (1953).

Петър Райчев умира на 30 август 1960 г. в София.

(край на цитата)

Цитирам линк към това предаване на БНР:

http://bnr.bg/hristobotev/post/100568894/petar-raichev-1887-1960

Макар и в моите предни статии да бях дал редица подробности за Петър Райчев, също и за сина Руслан Райчев, горната статия дава достатъчно представа за този голям артист и организатор. Особено важна е неговата работа в организирането на нови оперни театри в България в средата на миналия век, преди всичко във Варна. На 25 август 2014 г. писах статия за певицата Лиляна Анастасова, една от основателките на Варненската опера и там споменах нещо и за Петър Райчев. Нека ви го припомня, защото беше доста забележително. Както писах там, внукът на Лиляна Анастасова – тенорът Борис Луков ми беше пратил ценни информации, в които се казваше между другото:

„Здравейте, малко информация за баба ми: Лиляна Анастасова е родена на 29.04.1921 г. в Търговище, в семейство на известен адвокат. Баща й е свирил на китара и е имал прекрасен теноров глас, но избира правото. Лиляна завършва Шуменската гимназия, а след това и Българската консерватория. От начало в класа на Георги Златев-Черкин, а по-късно при професор Христо Бръмбаров. През 1947 г. се обявява конкурс при основаване на варненската оперна трупа, който тя издържа успешно. В началото партийното ръководство е против нейното назначаване, защото е от “буржоазно семейство” и баща й е в лагер, но ПЕТЪРРАЙЧЕВ заявява, че за да прави театър са му нужни “артисти, а не партийни активисти”. Така тя бива назначена и за кратко време се утвърждава като прима-солистка в сопрановия драматичен репертоар. Дебютира в операта „Мадам Бътерфлай“ от Пучини в главната роля на Чо Чо Сан. Огромен и категоричин успех постига във втората си роля – Сантуца в „Селска чест“ от Маскани .Следват Тоска, Аида,Трубадур, Амелия в „Бал с маски“ от Верди, Татяна в „Евгений Онегин“ от Чайковски.“

(край на цитата)

Така че Петър Райчев е бил човек с принципи и именно на това се дължи голямата му роля в изграждане на тези оперни театри.

Малко повече от месец след представяне книгата на Петър Райчев в София, подобно тържествено представяне на същата е направено и във Варна – родният град на артиста. Цитирам по-долу част от статия за това събитие, останалата част е свързана с биографични бележки, които вече бяха дадени в други статии и няма да ги повтарям:

Варненска премиера на „Живот и песен” oт Петър Райчев

Портал „Dobrini.bg“
17 юли 2015 г.

Екипът на Варненската опера кани почитателите на оперното изкуство на една много специална премиера за културната институция. На 23 юли от 18.00 часа във фоайето на първи балкон – основна сцена, ще бъде представена автобиографичната книга “Живот и песен”, написана от основателя на Варненската опера Петър Райчев (1887-1960). Това ще се случи в присъствието на Петър Райчев, носещ името на великия си дядо и на другия син на Петър Райчев, художника Камен Райчев. Тяхно дело е новото преработено издание на книгата, придружено от компактдиск с изпълнения на Петър Райчев. Модератор на събитието ще бъде пиарът на Държавна опера Варна Виолета Тончева.

Петър Райчев – първият от плеядата световни български оперни гласове

Петър Райчев, първият от плеядата световни български оперни гласове извървява бляскав път от Варна до върховете на оперното изкуство и до най-престижните световни сцени, с над 80 тенорови партии в репертоара,  познат като един от водещите тенори в Миланската “Ла Скала”, заедно с Тито Скипа, Бениамино Джили и Аурелиано Пертиле, полиглот с 9 езика, поддържа приятелства с Тосканини, Шаляпин, Стефан Цвайг, Иля Репин и други големи личности на епохата. През 1947 г. поставя първата опера на варненска сцена „Продадена невеста” от Бедржих Сметана, с диригент на хора и оркестъра неговия син Руслан Райчев, превърнал се по-късно, също като баща си, в едно от знаковите имена в българското оперно изкуство.

„Това събитие е радостно и светло за родната действителност, защото всеки наш ден започва с новини за катастрофи, убийства и политически скандали, а културата ни затъва ли затъва. Щастлив съм, че познавах лично тенора Петър Райчев, че имах щастието да общувам с него в ранната си младост и да получа незаменими житейски уроци”, отбелязва по повод излизането на книгата проф. Павел Герджиков.

Оперетната прима Донка Шишманова също споделя: „За мен уроците при Петър Райчев не бяха уроци по музика, а уроци по човечност, по морал, по култура на общуването. Това бяха щастливи мигове, които ще останат в сърцето ми завинаги”.

„Името на тенора Петър Райчев – символ на бляскава артистична кариера по световните оперни сцени в десетилетията между двете войни, полага началото не само на всепризнатия феномен на българаските оперни гласове, но и на реалното приобщааване на България към страните с най-значим принос за изпълнителската култура в оперния театър на XX век. Приживе увенчан с ореола на първа национална оперна легенда, Петър Райчев действително е еталон за белкантово майсторство, достигнато с упорито усъвършенстване”, не скрива възхищението си проф. д-р Румяна Каракостова.

(край на цитата)

Само 10 дни преди днешния 30 август (става въпрос за годината 2015) – на 20 август Българското Национално Радио излъчи едно интересно предаване, посветено на Петър Райчев. Благодаря на Светлана Иванова – съпругата на Петър Райчев-младши, че ми обърна внимание за това. Ето текста на информацията:

Петър Райчев – първият български покорител на оперния Олимп

публикувано на 20.08.2015 г.

Автор: Диана Цанкова

В началото на миналия век един сънародник напуска наскоро освободеното Отечество, за да проправи пътя на големите български гласове и да покори елитните оперни сцени по света. ПЕТЪР РАЙЧЕВ, блестящ тенор с белкантов глас и завладяващо сценично присъствие, е първият българин с международна кариера, пред когото се прекланя публиката в Ла Скала, Ковънт Гардън, Метрополитън, Щатсопер, Гран Опера, Болшой театър. Премиерата на автобиографичната му книга „Живот и песен” неотдавна ни припомни за този строител на съвременна България, положил първото от многото стъпала, по които до ден днешен се изкачват нашите оперни дарования.

Внукът Петър Райчев, който не само носи името на дядо си, но се заема с мисията да допълни и преиздаде книгата му, разказва:

Неговата кариера стартира зашеметяващо през 1912 г. на сцената на Ковънт Гардън и до около 1944 г. дейно гастролира в големите оперни театри. В репертоара си той е имал над 80 роли и стотици песни. Говорим за едно далечно време, когато да си известен оперен певец е било нещо изключително. Затова и Петър Райчев си е партнирал с личности като Шаляпин, Карузо, Джили, дал Монте“.

Роден е през 1887 г. във Варна. Първата музика, достигнала до него, са люлчините песни на майка му. В училищните си години той започва да разкрива дарбата си, постъпвайки в черковния хор на известния български композитор и педагог проф. Добри Христов.

Трябва да се знае, че Петър Райчев е всестранно надарена личност“, продължава разказа си внукът на големия певец. „Той е учил литература в Софийския университет и е завършил Рисувалното училище. Бил е съученик и близък приятел с Чудомир, с когото като студенти припечелвали от дописки и рисунки във вестник „Българан”. Така че не случайно на корицата на книгата има прекрасен автопортрет от студентските години на дядо ми. Той е искал да става писател, художник, но всъщност още от малък е жадувал да пее. И тъй като не е имало консерватория, заминал да учи в Москва с помощта на своята сестра. В министерството, отпускащо стипендиите, му казали, че за бездарници пари нямало. Петър Райчев завършил обучението си за три вместо за пет години. След което отказал да стане солист на Болшой театър, смятайки, че не е готов за сцената. Така със стипендия на театъра заминал да учи в Италия“.

В Неапол Петър Райчев учи при прочутия педагог Фернандо де Лучия и изведнъж вратите на оперните театри се разтварят пред младия българин. Той започва да си партнира не само с най-големите гласове на епохата, но и да се движи сред европейския културен елит. Една вечер той се запознава със Стефан Цвайг с посредничеството на съпругата на германския външен министър.

Представяйки дядо ми, който участвал в бенефисен концерт, сред гостите – актьори, писатели, бил и Стефан Цвайг. При споменаването на Петър Райчев с уточнението, че е българин, Стефан Цвайг го погледнал с интерес, после прошепнал нещо на домакинята и се запътил към него. „Идва той при мене и ми казва – имам особена чест да се видя с вас”, разказал певецът, който поровил в паметта си и не открил спомен за позназнство. „Не се чудете, не сме се виждали досега, но ми е приятно да науча че сте българин. Какво можете да ми кажете за град Видин?”, попитал Стефан Цвайг. Оказало се, че прадядо му и прабаба му били българи, изселници от Видин и в кръвта на писателя течала малко българска кръв“.

Иван Вазов, Димчо Дебелянов, Елин Пелин и много други са културното обкръжение на Петър Райчев в родината.

Най-баналното е да кажа, че са се обогатявали един друг“, казва Петър Райчев-внук. „Просто са били съмишленици, хора с еднакви ценностни системи за хармония, изкуство – всеки в своята област. Петър Райчев е бил много близък с Константин Кисимов, Кръстьо Сарафов, с цяла генерация драматични актьори и певци, които са оставили дълбока диря в културния и музикалния ни живот. Той винаги по света е заявявал с гордост, че е българин. Дори веднъж, пристигайки на гастрол в Лондон, вижда афиш, на който е представен като италианец. Той веднага се обажда в театъра и заявява, че ако не поправят написаното, няма да излезе на сцената. И англичаните бързо оправили работата“.

През 1936 г., на върха на оперната си кариера, Петър Райчев се завръща, за да утвърди оперното изкуство и у нас. От една страна това е саможертва пред Отечеството, от друга – чест и привилегия за един родолюбив българин. Той основава театри, режисира, преподава. Често се сблъсква с „нечуващи уши” по върховете, но никога не се отказва. И продължава да изпепелява сърцето си до сетния си дъх.

Radio Bulgaria Музика

(край на цитата)

Цитирам линк към това предаване на БНТ:

http://bnr.bg/ru/post/100593238

Значи така – „В министерството, отпускащо стипендиите, му казали, че за бездарници пари нямало“. Какъв е този „български феномен“, който и днес се шири в редица сектори на културния живот в България, да няма меродавни критерии за ценност на определени хора, институции или направления, което е страшно неприятно. Та Петър Райчев е бил човек с всички възможни таланти в изкуствата, а „специалистите“ го определили за бездарник. Ужас, просто срам и позор.

Що се отнася до литературните способности на Петър Райчев, вече писах моето мнение в началото. Ще завърша тази моя статия с едно негово есе от новата книга на Петър Райчев-младши, което показва неговото силно критично чувство към способностите на колеги от оперния сектор и как често те прекаляват със самочувствието си:

ЗВЕЗДА И ДИРИГЕНТСКА ПАЛКА

Оперният сезон в Ница започва и завършва с най-прочутите изпълнители и диригенти на света. Една ненарушима традиция е всяка опера да се пее на езика, на който е създадена. Освен това и диригентът й трябва да произхожда от страната, от която е и композиторът на операта.

През оперния сезон на 1926 година за италианските опери беше ангажиран прочутият италиански диригент Артуро Тосканини. В афишите за „Травиата“, които бяха изключително големи, се съобщаваше, че главната роля в операта ще се изпълнява от не помня вече коя прочута „американска звезда“. На първата оркестрова репетиция се яви една певица, придружена от няколко секретари, един лекар и една дузина кученца. Нямаше съмнение, че пред нас стоеше някаква ексцентрична американска милионерка. Започнахме репетицията. Още в началото Тосканини я спря и най-любезно й направи забележка, че пее неритмично. Дамата се извини, опита се да поправи грешката си, но след малко същата история пак се повтори. Търпението на великия диригент още не го беше напуснало. Но когато дойде ред на нейната ария, Тосканини нервно почука с диригентската си палка и й каза:

„Госпожо, какво правите? Вие постоянно грешите и освен това пеете фалшиво! Моля Ви, съсредоточете се в изпълнението, внимавайте !“ Никакъв признак на смущение не се появи в държанието на американката. Напротив, наместо да се извини, тя най-нахално излезе напред към авансцената и като се обърна към диригента, дръзко му каза:

„Маестро, Вие забравяте, че аз съм една оперна звезда !“ Тосканини се усмихна. Усмихнахме се и ние, другите изпълнители в операта. Настана мълчание. Тогава Тосканини се обърна към нея: „Госпожо, нима още не сте разбрали, че звездите са на небето и че тук, на земята, има само добри и лоши певици? Ето, Вие сте една лоша, ама много лоша певица! И като остави палката си на пулта, излезе, без да я погледне.

Разбира се „звездата“ повече не пя и не се показа нито на сцената, нито в театъра. Но това не беше от голямо значение за нея. После научихме, че тя заплатила на директора на операта всичките разходи за представлението на „Травиата“, като в замяна на това получила десетина афиша, в които се съобщава, че е пяла под диригентството на великия Тосканини.

Какво ли е правила с афишите в Америка? ….

(край на есето)

Не можеше да намеря по-подходящ край от този за днешната си статия, в която исках да припомня великото дело на Петър Райчев. И сполучливото и културно държане на такъв диригент като легендарния Артуро Тосканини.

Нека днес на 30 август 2015 г. да почетем 55 години от смъртта на големия певец, художник, писател, оперен режисьор, музикален педагог и организатор Петър Райчев и да не забравяме на каква висота е поставил летвата за сравнение на певческите таланти. Както в леката атлетика дълги години рекорда за мъже на овчарски скок, поставен от Сергей Бубка остава непоклатим (6,14 м. на открито – 1994 г.), така и българските оперни артисти и любителите на музиката знаят много добре какво е правил Петър Райчев преди един век. Простете за сравнението, но Петър Райчев е имал и силно чувство за хумор. Не случайно негов близък приятел е бил дълги години Чудомир.

(край на статията от 30 август 2015 г.)

Това беше и текста на статията ми от 9 март 2016 г. Последните думи в нея бяха:

„А сега на 9 март 2016 г. нека отбележим 129 години от рождението на Петър Райчев и догодина да сме живи и здрави да си спомним на 9 март за него, когато ще станат 130 години от рождението му. Тогава и моят баща ще има през декември кръгъл рожден юбилей. Също и незабравимата Христина Морфова е родена през 1887 г. – на 24 април – денят, в който съм роден и аз“.

В хода на подготовка на статията ми през 2017 г. бях любопитен дали във връзка с кръглата 130-годишнина от рождението на Петър Райчев има нови информации за него в медиите. Действително, на 8 март 2017 г. открих следната статия от портал във Варна (цитирам само началото и края, много данни се повтарят с неща, които вече съм цитирал по-горе):



Портал „Културни новини“ 130 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ПЕТЪР РАЙЧЕВ Спектакълът на „Лучия ди Ламермур” на 15 март 2017 г. се посвещава на 130-годишнината от рождението на Петър Райчев – първата национална оперна легенда, първия световноизвестен български тенор, основател на Варненската опера (9 март 1887 – 30 август 1960). Ролята на Едгардо, една от най-трудните тенорови партии в оперната литература, е украсявала богатия репертоар на именития българин, познат като един от най-добрите белкантови изпълнители на своето време. Най-новото заглавие в репертоара на Варненската опера „Лучия ди Ламермур” от Доницети поставя на 15 март началото на XVIII Великденски музикален фестивал – Варна 2017. Постановката на режисьора Огнян Драганов и диригентката Вилиана Вълчева впечатли публиката още на предпремиерните представления през февруари с оригиналните си сценични решения, съвременна визия и блестящото представяне на солистите Ирина Жекова, Илина Михайлова (Лучия), Михаил Михайлов (Едгардо), Пламен Димитров, Свилен Николов (Енрико), Евгений Станимиров (Раймондо), Пламен Долапчиев (Нормано), Бойка Василева (Алиса). За всички това бяха дебютни роли, с изключение на Арсений Арсов (Едгардо), който сега участва за пети път в постановка на това заглавие.  В спектакъла на „Лучия ди Ламермур” на 15 март, посветен на Петър Райчев, ролята на Едгардо ще изпълни известният тенор Арсений Арсов, а в ролята на Лучия ще дебютира младото сопрано Мария Павлова. (…)

Под режисурата на  Петър Райчев и диригентството на Руслан Райчев, на 7 септември 1947 г. се вдига завесата за първата постановка на операта “Продадена невеста” от Б. Сметана – датата, от която започва летоброенето на Варненския оперен театър. На варненска сцена Петър Райчев поставя: “Продадена невеста” от Б. Сметана, “Мадам Бътерфлай” от Дж. Пучини, “Селска чест” от П. Маскани, “Палячи” от Леонкавало, “Травиата” от Дж. Верди и “Севилският бръснар” от Дж. Росини. По-късно Петър Райчев подпомага също основаването на Русенската опера (1949) и на Пловдивската опера (1953), и тези негови заслуги затвърждават първостепенното му място в българската музикална култура. Петър Райчев е удостоен с много награди и звания, сред които Заслужил артист, Народен артист, орден „Свети Александър”, два ордена „Герой на НРБ”, Димитровска награда и други ……

Автор: Виолета Тончева

(край на цитата)

След като написах подобна статия на 8 март и на 30 август 2017 г., днес повтарям последния текст от 9 март 2017 г. – през изтеклите 12 месеца няма нови публикации в медиите, но аз имам нови 150 ФБ-читатели и приятели.

Това бяха последните думи в статията ми от 9 март 2018 г.

На същия ден през 2019 година – една година по-късно отбелязах факта, че през изтеклата година в Уикипедия-страницата на Петър Райчев са направени съществени допълнения и подобрения, преди всичко внесени са редица нови снимки от негови оперни изяви в България и в чужбина, в края на страницата е даден подробен списък на източниците за информация, като последната дата за промени е 3 март 2019 г. – съвсем наскоро. Намирам това за отлично – така трябва да бъде и за редица други заслужили български оперни дейци.

Тогава през 2019 г. цитирах в статията си раздела за режисьорската му дейност, нека да се знае, тъй като Райчев е бил забележителен оперен режисьор, не само певец. Прпомням:

Режисьорска дейност

Първите му изяви като режисьор датират от 1919 г., като поставя оперите „Ловци на бисери“ от Жорж Бизе, „Вертер“ от Жул Масне, „Приказка за цар Салтан“ от Николай Римски-Корсаков, „Дама пика“ от Пьотр Илич Чайковски на сцените в Киев и Рига. В Малта поставя оперите „Травиата“, „Вертер“ и „Манон“, в Будапеща – „Аида“ и „Турандот“. Последовател е на школата на руския режисьор Константин Станиславски. В периода 1934–1935 г. е режисьор в Загребския оперен театър, изявява се с „Рейнско злато“, „Риголето“, „Вертер“, „Борис Годунов“, „Бохеми“, „Дама пика“.

На 12 април 1920 г. в Българска оперна дружба в София, заедно с Христо Попов, е режисьор на операта „Кармен“ от Жорж Бизе. На 12 юни 1942 г. режисира операта „Палячо“ от Руджиеро Леонкавало в София. На същата дата се играе и операта „Селска чест“ от Пиетро Маскани. Режисьор е на операта „Севилският бръснар“ от Джоакино Росини, изпълнявана на сцена на 10 май 1945 г. и 14 октомври 1950 г. в София и на 24 декември 1950 г. във Варна.

През 1947 г. Петър Райчев основава Варненската опера. Той е първият ѝ художествен ръководител и режисьор на всичките постановки от първия сезон. Първото представление на „Продадена невеста“ от Бедржих Сметана е изнесено на 7 септември 1947 г. Диригент е синът му Руслан Райчев. На 17 ноември 1947 г. поставя на сцена „Мадам Бътерфлай“ от Джакомо Пучини. На 16 февруари 1948 г. режисира „Палячо“ от Руджиеро Леонкавало. На същата дата се играе и операта „Селска чест“ от Пиетро Маскани. На 29 април 1948 г. се играе операта „Травиата“ от Джузепе Верди, чийто режисьор е Петър Райчев.

През 1949 г. подпомага създаването на операта в Русе, а на 15 ноември 1953 г. с представлението „Продадена невеста“ от Бедржих Сметана, чийто режисьор-постановчик е Петър Райчев, се открива операта в Пловдив. На 12 февруари 1951 г. в Русе и на 15 ноември 1953 г. в Пловдив поставя на сцена операта „Продадена невеста“ от Бедржих Сметана.

(край на цитата)

Една забележителна кариера като оперен режисьор. Респект!

Днес на 9 март 2020 г. мога да отбележа с радост още едно важно събитие, случило се през 2019 г. и имащо връзка с Петър Райчев: както се знае, негов син е големият музикант Руслан Райчев (1919-2006) – диригент и музикален организатор, за когото съм писал редица статии по различни поводи. Синът на Руслан Райчев – Петър Райчев младши издаде в края на 2019 г. една много ценна книга за баща си, която обхваща цялостната дейност на Руслан Райчев, с редица документи и снимки от фамилния архив. В тази книга (получих я като личен порарък от автора, за което съм крайно благодарен!) има и редица данни за Петър Райчев и забележката още в началото: „Изданието изцяло се основава на запазени документи от личните архиви на Руслан Райчев и ПЕТЪР РАЙЧЕВ“.

Така че великото дело на маестро Петър Райчев продължава да съществува и в бъдеще чрез делото на синът Руслан Райчев и внукът Петър Райчев-младши!.

Нека днес на 9 март 2020 г. отбележим 133 години от рождението на Петър Райчев и не забравяме неговото велико дело, което е допринесло решително за онова реноме на българското оперно изкуство, с което България се слави в целия свят.

…………………

Schreibe einen Kommentar

Deine E-Mail-Adresse wird nicht veröffentlicht.