Sijka Petrova

Певицата Сийка Петрова

Драги приятели на оперната музика, на днешния 30 април 2020 г. се навършват 106 години от рождението на една голяма певица – сопранът Сийка Петрова, родена на този ден в София през 1914 година – една историческа година, през която се обявява жестоката Първа световна война, променила изцяло историята и границите на „нашата хубава и спокойна Европа“ от началото на миналия век. А на 4 юли 2020 г. ще се навършат 24 години от смъртта й през 1996 г.

Сийка Петрова е имала не лека съдба – имало е лица, които са съсипали международната й вокална кариера, като не са й позволили да пее на Запад, където тя е имала редица покани. Дали няма все още живи функционери, които да бъдат запитани какви са били мотивите им да спират такива величия като Сийка Петрова. Освен това тя е била пенсионирана през 1974 г. веднага след като е навършила 60 години, макар че гласът й е бил още на много високо равнище. Ако не бяха тези спънки, колко други български оперни артисти щяха да разнасят певческата слава на България по света, наред с имената на всички познати нам артисти, направили това. А за какви „спънки“ намеквам, ето един цитат от информация, която по-долу ще публикувам изцяло:

„ (…) Както и да е, нейните записи (на Сийка Петрова), доста от които са точно на Вагнер и гастролите й в соц.-страните й спечелват известна популярност и певицата започва да получава покани за изяви в различни партии, най-често като Сента, от западни театри, но отново се появява един ‘съвсем малък’ проблем – не получава разрешение да напусне страната. Така и не получава заслуженото си международно признание …“.

(край на цитата)

А вижте какво пише за нея международната музикална критика по това време:

„Феноменална мощ на гласа, разкошен, плътен тембър, интелигентност, красота (…) ; ураганно мощен и изумително тембрист глас, красноречиво благородство, великолепна сценична осанка, изумително релефна дикция, одухотворена фразировка (…) “.

За Сийка Петрова могат да се намерят доста сведения на български език в печатните и електронни медии, за разлика от тия на латиница в издания предимно на Запад. Тя е имала редица гастроли и периоди на специализация на гласа си във Франция, Австрия, Италия и Германия, но за жалост няма сведения от това далечно време, които да се намерят в Интернет. Само една малка справка за най-известните български певци, обхващаща 100-120 артисти е информацията, която може да се прочете за нея на английски език в портала „Bulgarian Opera Stars“ на г-н Франк Фишър в САЩ. Наскоро писах и за други наши артисти, споменати в този източник. Даже се изненадвам, че в такъв подробен речник, посветен на оперните певци, като този на Kutsch & Riemens (на немски език, най-авторитетното издание в тази област на Запад), който обхваща няколко хиляди оперни певци от цял свят, името на Сийка Петрова липсва.

Сийка Петрова е една от известните Вагнерови певици в тази епоха, не само в България. Тя е имала изяви в опери от Вагнер, след като е специализирала главно в Германия между 1940 и 1943 г. този жанр на оперната музика. За това се споменава и в други източници, а през 2013 г. във връзка с постановката на четвъртата част „Залезът на боговете“ от тетралогията „Пръстенът на нибелунга“ на сцената на Софийската народна опера в едно интервю директорът на театъра Пламен Карталов, който е и режисьор на всички части от тетралогията, казва между другото:

Въпрос: „Пръстенът на нибелунга” – чия мечта сбъдвате, на Вагнер или по-скоро вашата?

Отговор: Този проект сбъдва мечтите на много хора. На различните ръководства на Софийската опера може би са липсвали смелост и убеденост да се излезе от отъпканата пътека и предпочитаната вокалност на италианския и руския репертоар. В близкото минало, когато оперното изкуство е било дълг и престиж за държавата ни, време с щедри привилегии за финансови и артистични възможности с многоброен солистичен състав, никой не е посмял да се заеме с целия цикъл на “Пръстена”. С едни от най-големите ни оперни артисти като СИЙКА ПЕТРОВА, Любомир Бодуров, Юлия Винер са поставяни “Летящият холандец”, “Лоенгрин” и “Танхойзер” на Вагнер. Но интересно е, че по време на войната през 1943 г. в София се появява “Рейнско злато”, първата опера от цикъла, а пет години по-късно и втората “Валкюра”. И дотам, защото… следващите “Зигфрид” и “Залезът на боговете” са свръхчовешки за певците и оркестъра. Днес, с новите Вагнерови певци на Софийската опера сбъдваме мечтата на оперни поколения отпреди точно 70 години!….“

(край на цитата)

Преди да се спра на биографични бележки за Сийка Петрова искам да подчертая, че във връзка с нейния 100-годишен юбилей през 2014 г. българските оперни любители знаят за таза дата от медиите, съобщили това в последно време. Похвално е, че три дни преди това, в неделя – 27 април в София е била тържествено празнувана юбилейната дата в сградата на Софийската народна опера. Ето официалното съобщение от 2014 година, което е разпространено на различни места в Интернет:

Честват 100-годишнината от рождението на Сийка Петрова

(25.04.2014 cross.bg)

„В неделя, 27 април, от 11 часа, в Мраморното фоайе на Софийската опера и балет ще се проведе честване, посветено на 100-годишнината от рождението на голямата българска оперна певица, сопраното СИЙКА ПЕТРОВА. Сийка Петрова е родена на 30 април 1914 г. в София. След полукласическата гимназия, нейните родители – високообразовани и интелигентни хора, й дават възможност да получи музикално образование в частната консерватория на професор Димитър Радев. След това Сийка Петрова завършва и Музикалната академия в класа на Христина Морфова. Още във втори курс на академията Сийка Петрова се явява на конкурс за солисти в операта и е класирана на първо място сред приетите 7, от общо 86 кандидата. Главният диригент тогава на Софийската опера – гостуващият поляк Адам Должицки, веднага я определя като Вагнерова певица. Така само на 21 години Сийка Петрова вече дебютира в ролята на Елза в операта „Лоенгрин” от Вагнер. Зареждат се една след друга ролите на Елизабет в „Танхойзер”, Сента в „Летящият холандец”, Фрайа в „Рейнско злато” – все образи от най-тежкия драматичен репертоар на Вагнер.

Изключителните данни на Сийка Петрова я поставят сред водещите изпълнители на Верди и Пучини. Тя изиграва редица значими роли от италианския, руския и българския репертоар: Тоска в едноименната опера от Пучини, Лиза в „Дама Пика” от Чайковски, Ярославна в „Княз Игор” от Бородин, Елена в „Момчил” от Любомир Пипков, както и Вердиевите: Амнерис в „Аида”, Азучена в „Трубадур”, Еболи в „Дон Карлос”… общо 24 образа в продължение на 30 години на сцената на Софийската опера.

В световното оперно изкуство, а и в историята на българската класика Сийка Петрова остава ярка и неповторима следа. Създадените от нея образи са еталон за най-високо майсторство“.

(край на статията)

Точно на 30 април 2014 г. Българското национално радио излъчва специално предаване, посветено на 100-годишнината на Сийка Петрова. Ето цитат от портала на Радиото:

Спомен за оперната певица Сийка Петрова

публикувано на 30.04.2014 г.

Автор: Красимира Йорданова

На 30 април 2014 г. се навършват 100 години от рождението на голямата българска оперна певица Сийка Петрова. Тя има истински драматичен сопранов глас и е ценена като вагнерова изпълнителка.

За съжаление възходът на нейната кариера е прекъснат от Втората световна война и настъпилите след 9 септември 1944 г. промени. Петрова не успява да осъществи таланта си по достойнство по световните сцени.

През 50-те и 60-те години певицата е във водещите роли в много от постановките на Софийската опера – Елена от “Момчил” на Пипков, Леонора от “Фиделио” на Бетовен, Сента от “Летящият холандец” на Вагнер и още: Принцеса Еболи, Амнерис, Марина Мнишек. Публиката се възхищава на красивия й глас с голям обем и сила, на внушителното й сценично поведение.

Чуйте още подробности от биографията на Сийка Петрова, спомените й за нейната учителка Христина Морфова и нейно изпълнение, запазено в Златния фонд на БНР.

Програма Хоризонт Музика Алегро Виваче   

(край на цитата)

Цитирам линк към това предаване на БНР:

http://bnr.bg/horizont/post/100403715/spomen-za-opernata-pevica-siika-petrova

В началото на юни същата година Българското национално радио излъчва друго предаване по случай 100-годишнината на Сийка Петрова. Ето цитат от портала на Радио София:

100 години от рождението на Сийка Петрова

публикувано на 09.06.2014 г.

Автор: Цветана Тончева

Предаването е посветено на 100-годишнината от рождението на Сийка Петрова – певица, определяна като най-яркото явление сред съзвездието български изпълнителки от средата на ХХ век – както сред сопраните, така и сред мецосопраните.


Сийка Петрова е всепризнатата най-типична българска вагнерова певица, но сред десетките роли, представени от нея на сцената на Софийската опера, вагнеровите са само три или четири. Какво говорят и пишат за нея и до днес: феноменална мощ на гласа, разкошен, плътен тембър, интелигентност, красота…; ураганно мощен и изумително тембрист глас, красноречиво благородство, великолепна сценична осанка, изумително релефна дикция, одухотворена фразировка…


Всичко това ще си припомните в двата часа на неделния следобед, който ще бъде изцяло превзет от редовната ни рубрика, посветена на българския оперен театър – „Срещи, гласове, съдби” с проф. Павел Герджиков. В изпълнение на Сийка Петрова ще прозвучат арии от „Летящият холандец”, „Лоенгрин“, „Селска чест”, „Трубадур” и „Момчил”, както и фрагменти от спектакли, запазени в Златния фонд на БНР: „Тоска” с участието на Тодор Мазаров, „Фиделио” с Алексей Милковски, Мати Пинкас и Димитър Цолов, „Аида” с Маргарита Радулова и Йордан Знаменов, „Дон Карлос” с Юлия Винер и Любомир Бодуров, „Борис Годунов” с Христо Бръмбаров, Николай Гяуров и Димитър Узунов.

Програма Христо Ботев Музика

(край на цитата)

Още една хубава оценка след толкова години, която показва как в България се съсипват таланти, изявили своето изкуство и как се спира техния растеж, как не им се позволява да покажат това изкуство по света.

Понеже при това предаване на БНР се излъчват редица изпълнения на Сийка Петрова, цитирам линк към предаването, за да можем да ги слушаме винаги при пожелаване:

http://bnr.bg/hristobotev/post/100420090

Похвално е, че точно през юбилейната 2014 година в София е издадена книга, посветена на живота и дейността на Сийка Петрова. Ето съобщение за това:

Сийка Петрова – Живот за оперната сцена

Aвтор: Румяна Йонкова – съставител
Издателство: УИ “Климент Охридски”
Година: 2014
ISBN: 9789540737065
Корица: твърда
Страници: 175
Цена: 20.00 лв.  16.40 лв. (Отстъпка -18%) 

Богато илюстриран със снимков материал сборник от спомени и документи за живота на оперната певица Сийка Петрова.

(край на цитата)

За по-младите оперни меломани името на Сийка Петрова е почти непознато, както и за доста нейни колеги и колежки от тази генерация. Причините са различни, но тук няма да се спирам на това. За редовните читатели на в. „Култура“ например това не е така, тъй като в този за мен „уникален за съвременната българска култура“ източник на всестранна информация не само в областта на изкуствата и културата, но и в редица граничещи с тази материя области – политика, философия, история, екология и прочие – твърде често се появяват обзорни статии, посветени на важни въпроси от музикалната история на България. Именно в такава статия от 2000 г. музиколожката Екатерина Дочева, която редовно пише в този вестник, публикува следното есе, посветено на Сийка Петрова:

Памет за една забележителна певица

Последните 10-15 години развитието на звукозаписната индустрия акцентира все повече и по-мащабно върху реставрацията, обновлението на стари записи, съхранили гласовете и инструментите на големи изпълнители, съхранили дори изпълненията на композитори като Малер, Сен-Санс, Гершуин и много още. Информацията е изключително ценна. Тя създава, от една страна, възможност за най-млади изпълнители да проследят извивките на интерпретаторската традиция през десетилетията. От друга – краткият изпълнителски живот придобива нови измерения, а оттам и много по-актуално значение в днешната музикална среда. Присъствието им, особено в ерата на компактдиска, не звучи само като ценна антикварна придобивка; присъствието им е свежо, съвременно, със стойност, която продължава живота на интерпретатора и го прави част от съвременния изпълнителски възглед. Защото е много по-достъпен и близък за всеки, който влиза в съответната сфера на изява.
Затова идеята за включването на премиера на компактдиск в четвъртия Великденски фестивал на Софийската опера ми се струва много сполучлива.

Още повече, че това е компактдиск с изпълнения на СИЙКА ПЕТРОВА – певицата с един от най-красивите гласове от близкото минало. Дотолкова близко, че мнозина от по-младите почитатели на операта не познават гласа й; но и не толкова далечно, ако се съди по естетиката и внушението на нейните изпълнения. И това, разбира се, не бива да ни учудва. Тъй както не ни учудва, че изпълненията на един Борис Христов, на Елена Николай или Шварцкопф не ни звучат архаично или старомодно. Защото (припомням за по-младите) Сийка Петрова е връстница тъкмо на Борис Христов. И тя е минала през европейски педагози – не в Италия, а в Париж, Берлин и Залцбург. Учила е вагнерова интерпретация при забележителната изпълнителка на Кундри и Брунхилде Ана Бар-Милденбург. Оттам сигурно са и корените на нейните незабравими Вагнерови образи (Сента от “Летящият холандец”, Елза от “Лоенгрин”, Фрайа от “Рейнско злато”) – припомня ни ги и това чудесно издание. Чуваш мащаб и дълбочина, стил на звукоизвличане, които днешният слушател свързва повече с чужди имена. Гласът й има изключителното качество да променя цвят, вибрато, динамика, начин на фразиране в зависимост от това дали го чуваме като глас на Тоска или на Азучена, на Лиза, на Кармен или на Еболи…

Сийка Петрова действително е владеела магията на изразността и на внушението. Певческите й качества – начинът, по който артикулира и интерпретира текста, например, експресията на фразата й в ариите на Сантуца и Сляпата – действително дават всички основания да я сравняваме със световноизвестните й връстници. Въпреки че видът на нейната кариера е бил по-различен. Но едно е сигурно – всеки един млад човек, който има намерение да става певец, би трябвало многократно да слуша записите на Сийка Петрова. Този компакт-диск сякаш на тепсия поднася и идеята за издаването на документален запис на цял спектакъл с певци от ранга на Сийка Петрова. Може би някоя чужда фирма ще се заинтересува и от дистрибуцията му в чужбина.


Екатерина Дочева

(край на цитата)

Какво мога да кажа повече – Екатерина Дочева съвсем точно определя певческите и сценични качества на Сийка Петрова, нейното вокално обучение в чужбина и забележителния компакт-диск, който тя препоръчва на младите певци.

Преди известно време попаднах случайно в Интернет на българския портал „Сивостен“, в който открих и други интересни неща за тази голяма певица, която по мнението на автора на съответния материал не е могла в тези години да покаже истинските си качества на „Вагнерова певица“ в родната България. Без да вземам отношение, искам да поместя текста на това изказване:

СИЙКА ПЕТРОВА се отличава с много мощен и драматичен глас, богат като диапазон, плюс това ярка интерпретация – всички фактори да успее. Проблемът е, че нейните характеристики явно отговарят на Вагнеровия репертоар, а той след 1944 г. просто в България НЕ СЕ ПОСТАВЯ, защото някои много интелигентни люде са решили, че творците-вдъхновители на фашизма нямат място в новата култура и т.н. Поради това на Сийка Петрова й се налага да пее неща, които не до там й пасват. Слава богу това въобще не повлиява на гласа й. Както и да е, нейните записи, доста от които са точно на Вагнер и гастролите й в соц.-страните й спечелват известна популярност и певицата започва да получава покани за изяви в различни партии, най-често като Сента, от западни театри, но отново се появява един ‘съвсем малък’ проблем – не получава разрешение да напусне страната. Така и не получава заслуженото си международно признание… В по-късните си години тя се ориентира към мецосопрановия репертоар, който също много добре й подхожда и голямо нейно желание е да пее Ортруд, но когато все пак някой се сеща да постави операта, не й дават тази роля. Нещо повече – въпреки отлично запазения й глас (цяло чудо предвид какво и колко често е пяла) е пенсионирана точно в деня когато навършва 60“.

(край на цитата)

Сега вече не мога да се въздържа от малък коментар. Мисля, че авторът на горните редове не злоупотребява с истината. Щом тя е родена през 1914 г., навършила е 60 години през 1974 г., т.е, пенсионирана е на 30 април 1974 г. Аз лично съм бил през 1952-55 г. като студент на оперни изяви с нейно участие, но не съм водил бележки и не помня конкретни нейни роли. За мен обаче е непонятно това, което е пречело на тази даровита певица да покаже изкуството си зад граница. В тези години очевидно е имало критерии, които са били по-силни от качествата на даден артист и това знаят само ония, които са били близо до мястото на събитията – Софийската държавна опера. Знам, че в тия години имаше и много солисти от тази опера, които гостуваха в западни страни, но очевидно Сийка Петрова не е отговаряла на известни критерии. Мисля, че случаят със Сийка Петрова не е единствен – в хода на моите статии вече почти седем години имах подобни случаи, които навяват тъга и ми напомнят съдбата на много българи, не само в областта на изкуствата. Жалко, много жалко за тази даровита българска певица! Сега си обяснявам защо не е включена в речника на Kutsch & Riemens – как да бъде включена, като няма достатъчно изяви в западни страни.

В българските медии през 2014 г. се появи една обзорна статия за поставянето на опери от Рихард Вагнер на български оперни сцени, написана подробно и изчерпателно. Авторката Ирена Гъделева се спира на цялото развитие на този многогодишен процес и анализира отделните му периоди. Ето извадка от тази обзорна статия, в която се говори за Сийка Петрова:

„ (…) Колкото до българската сцена – Вагнер тук е много по-ограничен като част от афишите и все пак го откриваме в архивите. Първата негова творба, поставена на софийска сцена, е „Летящият холандец” през 1930. Дирижира Асен Найденов. Една от най-големите Вагнерови певици тогава е Цветана Табакова, която обаче умира едва на 31 години. Тя пее в постановките на „Танхойзер“, „Лоенгрин“ и „Летящият холандец“, а после нейният репертоар е поет от СИЙКА ПЕТРОВА – друга изключителна изпълнителка. Блести и тенорът Георги Белев. През 1943 е поставена първата опера от тетралогията „Пръстенът на нибелунга“ – „Рейнско злато“, с диригент отново Асен Найденов, и тогава се създава т. нар. „Вагнерово общество“, което съществува до 9 септември 1944. Изследователят на оперното изкуство у нас Марин Бончев разказва, че когато маестро Найденов заминава на работа в Болшой театър, в Москва с него се запознава известна пианистка, наследница на фамилия, спонсорирала събития на Вагнеровия фестивал в Байройт, и тази негова почитателка му подарява снимка с автограф на Вагнер, която би трябвало все още да се намира някъде в архивите на диригента в София (…) “.

(край на цитата)

След като се спрях до тук на най-общото описание на дейността на Сийка Петрова, нека опиша и биографията й. За обща радост, в Уикипедия има страница на български език, все пак достатъчна в сравнение с пълната липса на такива за редица други оперни артисти от тази епоха. В нея можем да прочетем:

Сийка Петрова е българска оперна певица, родена на 30 април 1914 г. в София.

През 1937 г. Сийка Петрова завършва Държавната консерватория при Христина Морфова и Людмила Прокопова. Още във втори курс на Държавната музикална академия тя дебютира като солистка на сцената след конкурс, в който се оказва първа сред приетите седем кандидати. Сийка Петрова завършва частната консерватория на професор Радев, а по-късно и Българската държавна консерватория (бел.авт. Б.К.: този словоред не е точен, но не го променям – очевидно Сийка Петрова най-напред е завършила частна консерватория, после държавна. Изобщо много неща в тази статия не са дадени достатъчно коректно и последоватално, но не ги променям! На друго място в Интернет се отбелязва, че Сийка Петрова е била ученичка на голямата оперна певица Катя Спиридонова (1902-1993).

„Лоенгрин“ с Емил Купер и с новата Елза триумфално върнали Вагнеровата опера на Софийска сцена. След знаменитата Цветана Табакова, двадесет и две годишната Сийка Петрова имала гласа, от който се нуждаела операта. Линията на гласа ѝ, лирико-драматично сопрано, постепенно се очертавала, а след участията ѝ в „Мъртви очи“ на Д’Албер, и „Танхойзер“ от Вагнер и „Китеж“ на Римски-Корсаков (Б.К. – ужасно недовършен израз, променям по-долу явни печатни грешки !)

Специализацията си в Париж Сийка Петрова започнала през 1939 г. Следват Берлин и Залцбург. След европейската школовка при Ритер Чампи, Цивиловски и Маестро Морати, талантливата певица се връща обратно в Родината си, като първокласна изпълнителка на Вагнеровия репертоар. От 1936 до 1967 година работи в Софийската опера.

Участвала е многократно и с голям успех в ролята на Елена от „Момчил“ на Пипков, заедно с именитите оперни певци Христо Бръмбров (Събо) и Георги Белев (Момчил). Умира на 4 юли 1996 година.

Полският диригент Адам Должицки я определя като Вагнерова певица. Така още на 21 години Сийка Петрова дебютира като Елза в „Лоенгрин“ от Вагнер. В историята на оперното изкуство, а и в историята на българската култура Сийка Петрова остава ярка, неповторима и легендарна личност.

(край на статията в Уикипедия)

Моля ви, вижте оригинала в този портал, за да се убедите как се пише с множество наизказани изречения и безброй граматични и правописни грешки. Защо тия лица нямат чувство за обществена отговорност?

Що се отнася до източниците на латиница, някои неща се повтарят с тия от казаните вече. Ето някои нови факти: „Преди дипломирането си в Музикалната академия в София през 1937 г. Сийка Петрова дебютира в ролята на Зибел в операта „Фауст“ от Гуно на сцената на Софийската държавна опера. От 1936 до 1939 г. тя пее като солистка в хора „Христина Морфова“. Следват вокални специализации в Париж, Берлин, Залцбург и накрая в Италия при Морети. В Германия тя специализира оперното творчество на Вагнер. През 1943 г. след завръщането си в България пее роли, между които са Сента в „Летящият холандец“, Елза в „Лоенгрин“, Тоска, Леонора във „Фиделио“ от Бетовен, Елизабет в „Дон Карлос“ от Верди, Татяна и Лиза в оперите от Чайковски. Гастролира с успех в Германия, СССР, Унгария и Белгия. От 1960 г. Сийка Петрова започва да играе и роли за мецосопрано като Еболи в „Дон Карлос“ и Амнерис в „Аида“ от Верди“.

(край на цитата)

Да се надяваме, че на тържеството в чест на 100-годишнината на Сийка Петрова на 27 април 2014 г. в София са били отбелязани и други подробности за живота и кариерата й, както и нейни изпълнения са показали на слушатели и посетители качествата, за които стана въпрос в тази статия.

В края на тази статия за Сийка Петрова искам да допълня още това, че през пролетта на 2019 г. получих като подарък при мое гостуване в Габрово една много ценна книга на оперна тематика, съдържаща разговори на писателя и журналист Петко Тихолов с редица изтъкнати оперни дейци от различни епохи, с дейност главно в десетилетията след 1920-1930 година до края на миналия век. Книгата има заглавие „Към върховете на изкуството“, 1979 г., София, издателство „Музика“.

Преди да премина към конкретни информации за Сийка Петрова, искам да кажа, че точно данни от такъв род са най-важни и интересни, защото са напълно меродавни – те са плод на лични разговори и впечатления, а не мисли, предадени от трети лица, които не винаги са автентични. В това отношение горната книга на Петко Тихолов е особен уникат в българската мемоарна литература в областта на оперните артисти. Тя съдържа впечатления от разговори при негови посещения в различни години на 105 видни български певци, певици, диригенти и някои гостуващи артисти-чужденци – преди всичко оперни артисти. Отдавна тази книга трябва да се преиздаде, аз я имам от май 2019 г. – тя е истинско богатство в тази област.

Там на стр. 426-433 авторът е описал посещението си при Сийка Петрова на 8 декември 1974 г. в дома й на ул. „Найчо Цанов“ № 78 в София. Ще дам само отделни части от неговата статия, и то почти като преразказ, като някои данни може да се дублират с такива, които вече изложих по-горе. Петко Тихолов излага първо най-общи данни за певицата, някои от които са:

„Сийка Петрова се изявява на софийска сцена още като студентка в Музикалната академия. През есента на 1936 г. получава първите си малки роли в Софийската опера – „Глас от небето“ в „Дон Карлос“ от Верди и Зибел във „Фауст“ от Гуно, с които се справя великолепно. Първите й професионални стъпки се посрещат възторжено от публика и критика. През следващата 1937 г. й се поверяват вече по-тежки и отговорни задачи: Микаела в „Кармен“ от Бизе и Елза в „Лоенгрин“ от Вагнер. Ето какво пише в. „Днес“ от 20 октомври 1937 г.:

„Появяването на г-ца Сийка Петрова в голямата роля на Елза се посрещна с изблик на голяма радост. Всички почувстваха, че се запълва една голяма празнота в нашата опера след тежката загуба на Цветана Табакова (моя бележка Б.К.: Както е известно, високо талантливата Цветана Табакова (1905-1936) умира на 6 ноември 1936 г. в разцвета на творческите си години от нелепа смърт – при несполучливо раждане (съгласно неофициални документи – това ми бе написано през 2018 г., когато писах статия за нея във връзка с годишнина от рождението й. Освен това през същата 1936 г. – на 1 юни умира при автомобилна катастрофа в Балкана друга голяма певица в Софийската опера – Христина Морфова, така че две тежки загуби нанясат жесток удар на Софийската опера през 1936 година). Сийка Петрова има точно гласа, от който най-много се нуждае операта: млад лирико-драматичен сопран, с изключителен красив тембър, широта на тона и обема, достатъчно сила …“

(край на цитата от в. „Днес“)

В продължение на три десетилетия Сийка Петрова извайва 25 прекрасни образа, които й отреждат първо място между нашите оперни артисти. Освен споменатите опери в нейния репертоар са включени: Миртокле в „Мъртвите очи“, Татяна в „Евгений Онегин“, Феврония в „Невидимият град Китеж“, Елизабет в „Танхойзер“, Наташа в „Русалка“, Сента в „Летящият холандец“, Фрайа в „Рейнско злато“, Тоска в едноименната опера, Лиза в „Дама Пика“, Елена в „Момчил“, Ярославна в „Княз Игор“, Марина в „Борис Годунов“, Дама във „Вълшебната флейта“, Леонора във „Фиделио“, Елен Безухова във „Война и мир“, Ефросина в „Ивайло“, Еболи в „Дон Карлос“, Амнерис в „Аида“, Азучена в „Трубадур“.

Сийка Петрова е и пълноценна камерна изпълнителка. Изнася с голям успех редица концерти у нас и в чужбина. И като певица разкрива широки възможности, изключително гласово богатство.

(край на личните бележки на Петко Тихолов за Сийка Петрова)

Както виждаме, в репертоара на Сийка Петрова има и редица роли за мецосопран, като Еболи в „Дон Карлос“, Амнерис в „Аида“, Азучена в „Трубадур“ и други. Действително, тя е имала много широк диапазон на гласа си и не е било трудно да участва и в такива роли.

По-нататък в тази статия основното са лични спомени и информации, разказани от Сийка Петрова: детски спомени, свързани с началото на музикалното й обучение, несъгласието на родителите да се отдаде на оперното изкуство като основна нейна жизнена професия, случайността която предопределя избора й после. Именно: като студентка във втори курс на Музикалната академия (тя е мислила после да стане учителка по музика) при преглеждане песни от Вагнер нейната състудентка Бойка Константинова се обръща към нея с предложение, двете да се явят на обявен конкурс за стажант-артисти в Народната опера. Сийка й отговаря, че не мисли въобще за оперна кариера, пък и родителите й са против. Бойка обаче на обръща внимание на това, написва молба от нейно име и на другия ден я повежда към Народната опера за изпит. Явяват се 86 кандидати. Приемат само 7. За голямо учудване на Сийка, тя е първа по успех. Родителите й обаче са непреклонни. В деня, в който трябва да постъпи в Операта, Сийка Петрова заплашва майка си, че ще се хвърли под трамвая. Майката изпада в ужас и отстъпва …

И така, по този драматичен начин Сийка Петрова става стажант-артистка в Софийската опера през есента на 1936 година!

По-нататък в този разговор тя споделя впечатления за диригента в Операта Адам Должицки (особено е доволна от работата си с него), за диригента Емил Купер, който дошъл от Метрополитън Опера Ню Йорк, за тежката роля на Елза в „Лоенгрин“, за специализациите си в чужбина (Париж и в Берлин), за гостуванията си в чужбина (СССР, Германия, Франция, Белгия, Полша, Чехословакия и Унгария). Има и други различни въпроси и теми, на които няма да се спирам тук.

(край на извадките и цитатите от книгата на Петко Тихолов)

При всички случаи горните информации са много полезни, защото са автентични и споделени от самата Сийка Петрова.

Нека днес на 30 април 2020 г. и ние си спомним за тази забележителна оперна артистка, която не е успяла напълно да покаже онова, което е притежавала особено в оперите на Рихард Вагнер.

……………………..

След като пусна статията, при някоя от снимките може да напиша следния коментар:

Драги приятели, при едно предаване на БНР, посветено на Сийка Петрова, могат да се слушат нейни изпълнения, запазени в Златния фонд на БНР. Цитирам линк към това предаване:

http://bnr.bg/hristobotev/post/100420090

……..

Драги приятели, при едно предаване на БНР, посветено на Сийка Петрова, може да се чуе нейно интервю относно специализацията й в Париж и музиката на Вагнер, дадено в Радиото през 1990 година. Цитирам линк към това предаване:

…..

Schreibe einen Kommentar

Deine E-Mail-Adresse wird nicht veröffentlicht.