Колоратурният сопран Петя Иванова празнува днес рожден ден

Драги приятели на оперната музика, днес на 2 ноември 2022 г. пиша статия за първи път за една българска оперна певица, на която отдавна трябваше да обърна внимание и все отлагах, докато днес на рождения й ден посветих тия редове, защото тя напълно заслужава тази чест – да се надигне завесата на дейността й през последните повече от 20 години, в които тя има изяви по най-значимите оперни и феставални сцени в Европа и извън нея.

Днес пиша за колоратурния сопран Петя Иванова, която не е особено позната в България, защото вокалната й дейност протича главно извън родината й. Макар и да е учила там, след няколко първи години на оперна дейност в София, съдбата пожелава Петя Иванова да замине в чужбина, където през следващите десетилетия изгражда една завидна кариера, преди всичко на сцените на оперните театри и музикални фестивали в Словения и Хърватия, но също така и в Германия, Нидерландия, Австрия, Италия, Швейцария, Франция, Белгия, България, Босна и Херцеговина, Япония, Китай и другаде.

Ще цитирам в началото една реплика за нейното изпълнение в ролята на Лучия в „Лучия ди Ламермур“ от Доницети на сцената на Градския театър в Инсбрук, Австрия през 2010 година:

„ (…) Шедьовърът на Доницети за любовта, отмъщението и потисничеството, който в крайна сметка отнема три живота, е оборудван с фойерверки от мелодии, тембрите гениално подчертават ситуацията и насърчават героите. Драмата е най-напрегната в ариите на Лучия, финалната ария на лудостта е може би предизвикателството за всяко сопрано. ПЕТЯ ИВАНОВА, млада българска певица, отне половин сцена, за да се преобрази от сопран в Лучия. Но най-късно в любовния дует с Едгардо драмата беше при нея. В резултат на това нейната Лучия беше впечатляващо, вокално страхотно и драматично солидно изпълнение. Петя Иванова не само контролираше гласа си в пасажите на пианисимо, но и в най-високия регистър и драма. В напоената с кръв булчинска роба тя трябваше да полудее, с гласа си тя накара публиката да настръхне”. (край на цитата)

Петя Иванова получава много сериозна вокална подготовка първо в Музикалното училище „Веселин Стоянов“ в Русе, после в Софийската музикална академия, явява се на редица конкурси и бързо се налага като един от най-вълнуващите творци на своето поколение. Гласът й може лесно да се различи по ясния цвят, чувствения център и поразителните върхове. Гостуващи изпълнения отвеждат младата артистка като Лучия в „Лучия ди Ламермур“ от Доницети в Германия – Театър „Аалто“ в Есен и в Оперния театър в Бон, както и в Австрия – „Тiroler Landеstheater Innsbruck“, като Елвира в „Пуритани“ от Белини отново в Есен, като Лакме в Софийската национална опера и Националния театър в Марибор и като Джилда в Градския театър в Клагенфурт, Австрия, на Фестивалът в Шверин в Германия, на Летния фестивал в Любляна и др.

Големият пробив на Петя Иванова обаче идва с ролята на Кралицата на нощта във „Вълшебната флейта“ от Моцарт на сцените на Виенската държавна опера, на „Volksoper Wien“ във Виена и в Държавната опера в Хамбург. В течение на годините Петя Иванова изгражда внушителен оперен и оперетен репертоар – той включва партии в италиански опери като Джилда, Розина, Мюзета, Нанета, Виолета, Лучия, Елвира, роли, които тя изпълнява в оперните театри и на фестивали в цяла Европа, но също така е много търсена за роли като Лакме, Олимпия, Церлина, Деспина или Кунигунда в „Кандида“ от Ленарт Бърнстейн. Ето списък на целия й репертоар:

Оперен и оперетен репертоар на Петя Иванова:

Белини – „Пуритани“ (Елвира), „Сомнамбула“ (Амина),

Бизе – „Кармен“ (Микаела)

Бърнстейн – „Кандида“ (Кунигунда)

Верди – „Травиата“ (Виолета), „Риголето“ (Джилда), „Фалстаф“ (Нанета), „Бал с маски“ (Оскар),

Голдмарк – „Савската царица“ (Суламит)

Делиб – „Лакме“ (Лакме)

Доницети – „Лучия ди Ламермур“ (Лучия), „Дон Паскуале“ (Норина), „Любовен еликсир“ (Адина), „Дъщерята на полка“ (Мари)

Монтеверди – „Коронацията на Попея“ (Друзила)

Моцарт – „Вълшебната флейта“ (Царицата на нощта), „Отвличане от сарая“ (Констанце), „Дон Жуан“ (Донна Анна, Церлина), „Така правят всички“ (Деспина)

Офенбах – „Хофманови разкази“ (Олимпия)

Орф – „Кармина Бурана“ (Сопран)

Пучини – „Бохеми“ (Мюзета, Мими)

Росини – „Севилският бръснар“ (Розина), “I briganti” („Разбойници“, Амелия),

Шостакович – „Лейди Макбет от Мценска губерния“ (Катерина Измайлова)

Щраус – „Прилепът“ (Адела)

(край на цитата)

На това място искам да кажа няколко думи по това, как се осведомих преди години за певицата Петя Иванова. Писал съм на много места, че моите изследвания в областта на оперното изкуство започнаха още в началото на 90-те години на миналия век, когато посещавах редовно Университетската библиотека в Дармщадт и започнах да чета редовно списанието „Opernwelt“, за да съм в течение със състоянието на оперното изкуство в немскоезичните страни, както и с много сведения по целия свят. По това време реших малко да се огранича, като си архивирам имената и изявите само на български певици и певци на Запад и в други континенти. Понеже в това списание във всяка месечна книжка имаше панорама на изявите по различните оперни сцени, заедно с имената на диригенти, режисьори и изпълнители, започнах старателно да си водя картотека за всяко българско име, което срещах.

В края на всяка книжка се поместваха репертоарите на театрите по света за дадения месец, като при първокласните театри се даваха и имената на участниците. Така архива на картотеката ми растеше от година на година – главно годините от 1990 до 2005, когато по различни причини намалих тази „сезисофска“ работа. Картотеката е подредена по фамилни имена, във всяко картонче следват изявите на артистите с имената на оперите и ролите (ако са посочени в източниците), театъра, датата или датите за следващи представления в месеца. На обратната страна на съответното картонче е отбелязано името на съответния театър, в който артистът е редовен член на ансамбъла за сезона или участва като гост.

Спомням си много добре, че през 2008 година срещнах за пръв път името на Петя Иванова, което се повтори и през следващите години. Тази първа среща беше забележителна – Петя Иванова гостуваше в ролята на Царицата на нощта във „Вълшебната флейта“ от Моцарт на сцената на Виенската държавна опера – едно заблежително гостуване, което се повтори още два пъти през следната 2009 г. Тия три нейни изяви бяха обявени в списанието „Opernwelt“ и много ме заинтересуваха – български артисти не гостуват „всеки ден“ на тази авторитетна сцена. Цитирам извадка от архива на Виенската държавна опера за трите участия на Петя Иванова във „Вълшебната флейта“:

Vorstellungen mit Petya Ivanova

DIE ZAUBERFLÖTE

Königin der Nacht | 3 Vorstellungen | 25.11.2008–30.06.2009

Petya Ivanova als „Königin der Nacht“ in „Die Zauberflöte“

Dienstag, 25. November 2008

Aufführung in dieser Inszenierung

Samstag, 27. Juni 2009

Aufführung in dieser Inszenierung

Dienstag, 30. Juni 2009

Aufführung in dieser Inszenierung

(край на цитата)

Ще посоча състава на ансамбъла при първата изява на Петя Иванова на 25 ноември 2008 г.:

BESETZUNG | 25.11.2008

Dirigent	Michael Halász
Inszenierung, Raum und Licht	Marco Arturo Marelli
Kostüme	Dagmar Niefind / Niefind-Marelli
Chorleitung	Thomas Lang
Sarastro	Walter Fink
Königin der Nacht	PETYA IVANOVA
Pamina	Alexandra Reinprecht
Erste Dame	Elisabeta Marin
Zweite Dame	Roxana Constantinescu
Dritte Dame	Nadia Krasteva
Tamino	Tiberius Simu
Papageno	Hans Peter Kammerer
Papagena	Laura Tatulescu
Sprecher	Sorin Coliban
Monostatos	Benedikt Kobel
Erster Priester	Peter Jelosits
Zweiter Priester	Sorin Coliban
Erster Geharnischter	Michael Roider
Zweiter Geharnischter	Zoltán Nagy
Drei Knaben	Wiener Sängerknaben

(край на цитата)

В този състав четем името и на друга българска певица – мецосопранът Надя Кръстева – в ролята на Третата дама. Както е известно, именно в тези години започна и голямата кариера на Надя Кръстева на сцената на Виенската държавна опера, първо в по-малки роли, после – в много по-големи.

През следващите години наново срещах името на Петя Иванова в списанието „Opernwelt“ при моите проучвания. Особено впечатление ми направи нейно участие през 2012 г. при оперния фестивал на името на Росини в немския град Вилдбад в Шварцвалд. Понеже не всички оперни любители знаят за този авторитетен фестивал, който се провежда всяко лято през месец юли, цитирам малка информация за него:

Защо Фаестивал на Росини в немския град Вилдбад?

Причината: през 1856 г. изключително успешният оперен композитор Джоакино Росини остава за няколко седмици в идилията на курорта Вилдбад в Шварцвалд и се наслаждава на успокояващия ефект от термалните води в княжеските бани. С успех! Още в началото на 1857 г., след десетилетно прекъсване, той възобновява композирането и се появяват поредица от произведения, които той нежно и иронично определя като “грехове на старостта”.

Фестивалът на Росини във Вилдбад е известен в цял свят с новите си открития в оперния репертоар на белканто и с певческите си открития, довели до множество CD продукции с референтен характер. Именно през годината 2012 Петя Иванова участва с голям успех при този фестивал в ролята на Амелия в операта на Росини „I briganti“ („Разбойници“). Цитирам малка информация от източник на немски език за тази опера, поставена във Вилдбад:

„I briganti“ („Разбойници“) е завладяваща музикална постановка по едноименната трагедия на Шилер, написана за изнасяне в Париж през 1836 г. Самият Росини поръчва пиесата за Италианския театър в Париж.

Ние играем това изключително интересно преоткриване като модерна премиера. Има основателни причини за това! Качество не липсва! Либретото умело уплътнява сюжета, а музиката е актуална. Саверио Меркаданте (Saverio Mercadante), чиято опера „Don Chisciotte“ вече беше записана на фестивала с голям отзвук, беше един от най-важните композитори на своето време. За съжаление, той разполагаше и с най-добрите певци, което направи едно възраждане до днес неуспешно. Особено теноровата партия е толкова убийствена, че нито един театър не се е осмелил да я изпълни до днес. Какъв късмет, че Максим Миронов, който участва при записа ни на “La donna del lago” през 2006 г., събра смелостта да интерпретира изключително високата, богата на колоратури роля на Ермано. Неговият приятел Виторио Прато, също в Бад Вилдбад през 2006 г., пее в ролята на жестокия му брат Корадо със също толкова убийствени колоратури, а ПЕТЯ ИВАНОВА – международно известна белканто певица, е Амелия. Йохен Шьонлебер, който получи много международни похвали за продукцията си на „Turco in Italia“ миналата година, отговаря за режисурата и сценографията. Антонино Фолиани, музикалният директор на фестивала, дирижира тази триактна опера, която не трябва да се пропуска и се развива по време на буржоазната революция в Париж“.

(край на цитата)

Междувременно моя интерес към изкуството на Петя Иванова се увеличаваше постепенно и имах желание да установя връзка с нея. Това ми се удаде през 2015 г., когато видях, че тя има профил във Фейсбук и й пратих молба за приятелство във ФБ, което тя прие. Между другото, по това време аз вече пишех от средата на 2013 г. моите оперни статии във ФБ. Спомням си добре, че освен в списание „Opernwelt“, една полезна информация за оперните участия на артистите можеше да се получи и от авторитетната банка данни за оперни певци „operabаse“, където редовно се дават изявите на хиляди оперни дейци по целия свят. През 2015 г. направих справка за Петя Иванова, която цитирам по-долу:

From / To Opera Role Location Apr-Jun 15 Die Konigin von Saba Sulamith Freiburg C: Bollon; D: Kirsten Harms Oct 14-Jan 15 Die Zauberflote (reduction) Queen of the Night sl Maribor C: Houlihan; D: B Berger-Gorski Jun 14 Carmen Micaëla Tokyo(Orchard) C: Voltolini; D: Arlaud Feb 14 L’elisir d’amore Adina Maribor C: Robinson.cond; D: Pier Francesco Maestrini Jan 14 Carmen Micaëla fr Maribor C: Robinson.cond; D: Arlaud Mar-Apr 13 Don Giovanni Donna Anna it Maribor C: David T Heusel; D: P Fourny Jan-Feb 13 Les contes d’Hoffmann Olympia Beijing(NCPA) C: Stephen William Barlow; D: Zambello Oct 12 La traviata Violetta Valéry Padova C: S Mercurio; D: De Ana / F Tonon Sep-Dec 12 Rigoletto Gilda Maribor C: Pionnier; D: Kaegi Jul 12 I briganti Amelia Wildbad C: Fogliani; D: Schönleber May 12 Lucia di Lammermoor Miss Lucia Enschede C: Fogliani; D: Trompert Jan 12 La traviata Violetta Valéry Enschede C: van Steijn; D: Wagemakers Dec 11 Die Fledermaus Adele Maribor C: Robinson.cond; D: Taufer Dec 11 La traviata Violetta Valéry Maribor C: Pionnier / Robinson.cond; D: De Ana Sep 11-Mar 12 Il barbiere di Siviglia Rosina St Gallen(Theater) C: Klieme / Carnall / S Fromageot; D: A Stiehl May-Jun 11 Il barbiere di Siviglia Rosina St Gallen(Theater) C: Carnall; D: A Stiehl Oct 10-Jan 11 I puritani Elvira Essen C: G Calvo / Perplies; D: Herheim Oct 10-Jan 11 Lucia di Lammermoor Lucia it Innsbruck(LT) C: J Altmann; D: Pörzgen

(край на цитата)

Както четем по-горе, дадени са изяви на Петя Иванова през годините от 2010 до 2015 на различни оперни сцени: Инсбрук, Есен, Сент Гален, Марибор, Еншеде, Вилдбад, Падуа, Пекин, Токио и Фрайбург. Заглавията са ясни – все главни роли: Лучия, Елвира, Розина, Виолета, Адела, Амелия, Джилда, Олимпия, Донна Анна, Микаела, Адина, Царицата на нощта и последната – Суламит през 2015 г. в Оперния театър във Фрайбург в Германия.

Именно на тази последна роля искам да се спра. Сигурен съм, че много мои читатели не знаят каква е тази опера – „Савската царица“ от немския композитор с унгарски корени Карл Голдмарк (1830-1915). Ето кратка справка за тази опера на немски език, после ще дам превод:

„Die Königin von Saba“ ist eine Oper in vier Akten von Karl Goldmark. Das Libretto stammt von Salomon Hermann von Mosenthal und basiert auf dem 1. Buch der Könige (Kapitel 10). Die Oper wurde am 10. März 1875 in der Wiener Hofoper uraufgeführt. Sie war eine der erfolgreichsten Opern des späten 19. Jahrhunderts“.

(край на цитата)

Превод: „Савската царица“ е опера в четири действия от Карл Голдмарк. Либретото е написано от Саломон Херман фон Мозентал и се основава на Първата книга на царете (глава 10). Премиерата на операта е на 10 март 1875 г. във Виенската придворна опера. Това беше една от най-успешните опери в края на 19-и век”.

(край на превода)

Цитирам в превод още една малка информация за операта „Савската царица“:

„Премиерата във Виенската придворна опера беше луксозно подредена с Амали Матерна в главната роля, Мари Вилт като Суламит и Густав Валтер като Асад. Първата опера на Голдмарк скоро привлича вниманието на целия свят и се превръща в една от най-успешните опери в края на 19-и век. Успехът на произведението се дължи както на популярната тогава ориенталска тема (вж. също „Саломе“ от Рихард Щраус), така и на музиката, която се основава на важни течения от 19-и век (Джакомо Майербер, Рихард Вагнер и др.). Значителен принос за успеха има и изпълнителката на главната роля Амали Матерна, която тогава вече е изключително популярна във Виена. Произведението продължава да се изпълнява с голямо признание до края на 20-те години. С националсоциалистическата расова политика обаче операта на еврейския композитор изчезва почти изцяло от репертоара на оперните театри. Само в Будапеща операта запазва известна популярност дори след Втората световна война“.

(край на цитата)

Както вече писах, през 2015 г. аз имах контакт с Петя Иванова, която играе в ролята на Суламит в тази опера. Беше ми интересно да я попитам какво мисли за тази роля и поради това влязох тогава в диалог с нея във ФБ. Ето какво ми отговори тя тогава:

Петя Иванова на 14.03.2015:

„Много Ви благодаря за прекрасните думи и пожелания. За мен проекта на „Савската царица“ във Фрайбург е едно голямо за мен предизвикателство. За първи път ми се налага да пея на немски език произведение от един толкова нестандартен композитор. Това заглавие не е често срещано и има огромен интерес към постановката. Надявам се да се получи добре, поне от към вокалното и инструментално изпълнение. Аз следя с огромен интерес Вашите статуси и от сърце Ви благодаря за топлината и ентусиазма, с който пишете за оперните певци от миналото и сега! Такива като Вас са все по-малко, а те ни дават енергия и радост за творчеството ни на сцената! Искренно Ви благодаря за доброто Ви сърце! Сърдечни поздрави, Петя Иванова“.

Аз отговорих:

„Мила Петя, думите Ви много ме трогнаха. Отдавна Ви познавам, понеже през 90-те години следих много подробно изявите на оперни певци от България в немскоезичните страни. Създадох доста внушителна картотека и сега я ползвам. Просто имам време и желание да направя нещо в тази област. Трябва да Ви призная, че ако не беше милата Дарина Такова да ме импулсира още в началото, нямаше да пиша постоянно. Все пак за да сте наясно с това, което съм правил през десетилетието 1990-2000, ще Ви изпратя нещо след малко. Само ако имате време, четете го или тогава, когато времето Ви позволява:

ЗА МУЗИКАЛНИЯ АРХИВ НА БОРИС КОНТОХОВ: Още от времето (1985-1990), в което активно работех като систем-анализатор в немския филиал на голямата американска компютърна фирма „Sperry-Univac“ (по-късно „Unisys Corp.“) ме занимаваха мисли, свързани с архивирането на проявите на значителни личности от целия свят, оставили трайни следи в историята на музиката, по-специално в сферата на оперното изкуство… (и така нататък) …“

(цитат от описанието за мен в моя блог „operastars.de“)

(край на диалога във ФБ през 2015 г.)

Така че от далечната 2015 година започна моята връзка с Петя Иванова, която връзка дълги години се прекъсна, но в последно време наново установихме контакт, за което особено се радвам.

Ще дам повече сведения относно биография и творчески път на сопраното Петя Иванова:

Колоратурното сопрано Петя Иванова е родена на 2 ноември 1974 г. в Бяла Черква, недалеч от Павликени. След като учи в Музикалното училище в Русе и завършва Националната музикална академия в София през 1999 г., младата артистка е удостоена с множество награди – тя печели втора награда и награда на публиката на Международния оперен конкурс „Белканто“ в Риека, трета награда на Международния конкурс за млади оперни певци „Борис Христов“ през 2000 г. и има специална награда от Националното радио и телевизия на България. Скоро след това постъпва в Националната опера в София, където изпълнява ролите на Розина в „Севилският бръснар“ от Росини, Лучия в „Лучия ди Ламермур“ от Доницети, Джилда в „Риголето“ от Верди, Оскар в „Бал с маски“ от Верди.

През 2001 г. Петя Иванова е поканена да пее ролята на Джилда на летния фестивал „Krizanke“ в Любляна, Словения и ролята на Мюзета в „Бохеми“ от Пучини в Националния театър в Марибор, Словения. След спечелването на първа награда на Международния конкурс за оперно пеене „Ондина Ота“, Словения през 2002 г., тя получава постоянен ангажимент в Националния театър в Марибор, където изпълнява ролята на Кралицата на нощта във „Вълшебната флейта“ от Моцарт, Кунегунда в „Кандида“ от Ленарт Бърнстейн, Нанета във „Фалстаф“ от Верди и др.

През 2002 г. получава покана от музикалния фестивал „Oder Atto II“ в Одерцо, Италия, където пее в „Кармина Бурана“ от Карл Орф и Розина в „Севилският бръснар“ от Росини. Тя участва също при финалния концерт на фестивала с оперни арии заедно с Радио оркестъра на Любляна. През 2003 г. се завръща в Одерцо в ролята на Джилда в „Риголето“ от Верди и скоро след това печели Втора награда в Международния оперен конкурс „Ирис Адами Корадети“ в Падуа, Италия.

През февруари 2005 г. Петя Иванова изпълнява ролята на Лучия в „Лучия ди Ламермур“ от Доницети в Националния театър в Сплит, Хърватия. През пролетта на 2005 г. тя дебютира като Олимпия в „Хофманови разкази“ от Жак Офенбах в Националния театър в Марибор и продължава дейността си през сезона, като пее бравурната роля на Джилда в Националния театър в Шверин, Германия.

И в концертната сфера Петя Иванова е много търсена певица. Тук тя може да се позовава на сътрудничество с Филхармоничния оркестър на Куопио, Финландия, Радиосимфоничния оркестър на Любляна, Софийската държавна филхармония и Филхармоничния оркестър на Сараево. Концертни вечери и рецитали ангажират артистката във Франция, Испания, Италия, Белгия, Австрия, Германия, България, Словения, Хърватия, Финландия и Русия. Участвала е и в гала концерт на музикалния фестивал в Осака в Япония. Нейният концертен репертоар включва рядкости като „Lauda per la natività del Signor“ от Респиги, „Davide penitente“ от Моцарт, „Stabat mater“ от Пуленк, „Lobgesang op. 52“ и „Симфония- Kантата“ от Феликс Менделсон-Бартолди. Освен всичко друго, тя е участвала при изпълнения по радио и телевизия в произведения като „Славеят“ от Игор Стравински, „Лакме“ от Лео Делиб и „Семирамида“ от Росини.

През есента на 2005 г. тя изпълнява „Como cierva sedienta” от Арво Пярт с Оркестъра на Националното радио под палката на Кармина Силец и „Концерт за колоратурен сопран и оркестър” от руския композитор Райнхолд Глиер със Симфоничния оркестър на Куопио във Финландия под диригентсвото на маестра Сиан Едуардс.

Последните ангажименти на сопраното включват Розина в Театър Сент Гален в Швейцария, Лучия в „Концертгебау“ в Амстердам, Виолета в „Травиата“ в Нидерландия и др. През сезона 2012/2013 тя се завръща в главната роля на Джилда в „Риголето“, прави дебют в ролята на Микаела („Кармен“) в Словенския национален театър в Марибор.

(край на биографичните бележки)

За Петя Иванова има Уикипедия-страници на български и словенски езици в Интернет. Цитирам страницата й на български език: Петя Иванова, родена през 1974 г. е българска оперна певица, колоратурно сопрано. Тя е завършила Държавната музикална академия в София през 1999 г. Печели трета награда на Международния конкурс за млади оперни певци „Борис Христов“. Започва работа в Националната опера в София, където пее партиите на Розина в „Севилският бръснар“ на Джоакино Росини, Лучия в „Лучия ди Ламермур“ на Гаетано Доницети, Джилда в „Риголето“ и Оскар в „Бал с маски“ на Джузепе Верди. През 2001 г. е поканена да пее Джилда на летния фестивал в Любляна и Мюзета в „Бохеми“ на Джакомо Пучини в Марибор, Словения. След като през 2002 г. печели първа награда на международния конкурс за оперни певци „Ондина Отта“ в Словения, тя получава постоянен ангажимент в Националния театър в Марибор, където изпълнява ролите на Кралицата на Нощта във „Вълшебната флейта“ на Моцарт, Кунигунда в „Кандида“ на Ленарт Бърнстейн, Нанета във „Фалстаф“ на Верди и др. (край на цитата) За изявите на Петя Иванова често има рецензии в немската и друга преса, когато става въпрос за такива на сцени в Германия или другаде. Така във връзка с нейната роля на Лучия в Лучия ди Ламермур” от Доницети на сцената на Оперния театър в Бон четем следното от Каролине Бендиг – премиера на 18 март 2007 г. (откъс само за Петя Иванова): „ (…) Всяка продукция на “Лучия ди Ламермур” стои или пропада с изпълнението – и певческата сила на актрисата в ролята на Лучия. И представянето в Оперния театър в Бон определено може да се отбележи. Българката Петя Иванова – певицата на Лучия в това представление, умееше да впечатлява въпреки дребния си ръст, особено в голямата сцена след убийството на младоженеца, което възхити публиката“.

(край на цитата)

Още една изява на Петя Иванова в тоза роля през 2010 г. в Театър Инсбрук:

„Lucia di Lammermoor am Landestheater begeisterte“

INNSBRUCK. Als wahres Sängerfest bot sich die Neuinszenierung der Donizetti-Oper „Lucia di Lammermoor“ am Tiroler Landestheater und am Ende stand das Publikum und huldigte den drei Protagonisten. Innsbruck ist wieder um eine große Opernproduktion reicher. Donizettis Meisterwerk um Liebe, Rache und Unterdrückung, das schlussendlich drei Todesopfer fordert, ist mit einem Feuerwerk der Melodik ausgestattet, die Klangfarben betonen genial die Situation und fördern die Charaktere. Am stärksten vollzieht sich das Drama in den Arien der Lucia, die finale Wahnsinnsarie ist wohl die Herausforderung für jede Sopranistin. Petya Ivanova, eine junge bulgarische Sängerin, brauchte eine halbe Szene lang, um sich von der Sopranistin in die Lucia zu verwandeln. Spätestens aber beim Liebesduett mit Edgardo war die Dramatik bei ihr.

Ihre Lucia war in Folge eine beeindruckende, stimmlich grandiose und schauspielerisch enorm gefestigte Leistung, Ivanova hatte nicht nur in den Pianissimo-Stellen, auch in größter Höhe und Dramatik ihre Stimme immer im Griff. Im blutgetränkten Brautgewand musste sie dem Wahnsinn verfallen, gesanglich verpasste sie dem Publikum Gänsehaut“.

(край на цитата)

Превод:

„Лучия ди Ламермур вдъхнови публиката на Градския театър“

ИНСБРУК. Новата постановка на операта на Доницети „Лучия ди Ламермур” в Тиролския държавен театър се превърна в истински празник на певците, а накрая публиката стана на крака и се поклони на трите главни герои. Инсбрук отново е по-богат с голяма оперна постановка. Шедьовърът на Доницети за любовта, отмъщението и потисничеството, който в крайна сметка отнема три живота, е оборудван с фойерверки от мелодии, тембрите гениално подчертават ситуацията и насърчават героите. Драмата е най-напрегната в ариите на Лучия, финалната ария на лудостта е може би предизвикателството за всяко сопрано. Петя Иванова, млада българска певица, отне половин сцена, за да се преобрази от сопран в Лучия. Но най-късно в любовния дует с Едгардо драмата беше при нея.

В резултат на това нейната Лучия беше впечатляващо, вокално страхотно и драматично солидно изпълнение. Петя Иванова не само контролираше гласа си в пасажите на пианисимо, но и в най-високия регистър и драма. В напоената с кръв булчинска роба тя трябваше да полудее, с гласа си тя накара публиката да настръхне”.

(край на цитата)

Следва една рецензия за операта „Коронацията на Попея“ от Клаудио Монтеверди, в която Петя Иванова играе в ролята на Друзила – постановка на театъра в немския град Марбург (цитирам в оригинал, после ще дам превод на български език):

(…) Alle anderen Partien konnte Marburg überzeugend aus dem eigenen Ensemble besetzen. Andreja Zakonjšek Krt ist ein verdientes Ensemblemitglied. Mit der Poppea hat sie eine für sie ideale Rolle gefunden – sie singt die Partie mit klarem und sicherem Sopran sehr schön. Darstellerisch betont sie nicht die elegant-verführerische, sondern die eher etwas gewöhnlich-handfeste Seite dieses ehrgeizigen Kurtisanen-Charakters – eine durchaus plausible Interpretation. Alfonz Kodričist als Seneca eine würdige und dominierende Bühnenerscheinung mit machtvollem, ein wenig rauem und undifferenziertem Bass. Dada Kladenik als Octavias Amme ist gebührend drastisch mit saftiger Altstimme undValentina Cuden ist eine reizende Amor-Figur, die in ihrer Gestik und Körpersprache den Ballett-Darstellern der eingefügten stummen Rollen – Tanja Baronik als Tod und Jure Mastenals Löwe – ebenbürtig ist.

Der Koloratursopran des Hauses, die Bulgarin Petya Ivanova ist eine absolut rollenadäquate und sehr gute Drusilla. Die Regie hat übrigens die im Libretto vorgegebene Verwechslung Drusilla/ Ottone sehr geschickt und ohne jegliche Peinlichkeit gelöst, obwohl Ottone seine Drusilla beträchtlich überragt!“

(крй на цитата)

Превод:

(…) Театър Марбург успя да изпълни убедително всички останали роли от собствения си ансамбъл. Андрея Законйшек Крт е заслужил член на ансамбъла. С Попея тя намери идеална роля за себе си – тя пее партията много красиво с ясно и уверено сопрано. По отношение на актьорската игра тя не набляга на елегантната и съблазнителна страна на тази амбициозна куртизанка, а по-скоро на донякъде обикновената и солидна страна – напълно правдоподобна интерпретация. Като Сенека, Алфонц Кодрич е достойно и доминиращо сценично присъствие с мощен, донякъде груб и недиференциран бас. Дада Кладеник като дойката на Октавия е надлежно драстична със сочен алтов глас, а Валентина Куден е прекрасна фигура на Купидон, чиито жестове и език на тялото са наравно с балетните изпълнители в вмъкнатите безшумни роли – Таня Бароник като Смърт и Юре Мастен като лъв.

Колоратурното сопрано на театъра в Марбург, българката Петя Иванова, е много добра Друзила, която е абсолютно подходяща за ролята. Между другото, режисьорът много умело и без никакво смущение е разрешил объркването между Друзила и Отоне, дадено в либретото, въпреки че Отоне се извисява значително над своята Друзила!

(край на превода)

А сега ще цитирам в превод на български език едно мнение също за „Лучия ди Ламермур“ с участието на Петя Иванова в главната роля при нейно гостуване през юли 2012 г. в Амстердам, когато тя е член на ансамбъла на прочутата нидерландска „Reiseopera“ (пътуваща опера), която изнася редица спектакли на „Лучия ди Ламермур“ в различни градове на страната:

„Летните концерти на „Robeco“ в „Concertgebouw“ в Амстердам донесоха концертното изпълнение на „Лучия ди Ламермур“ от Доницети в неделя следобед, 1 юли 2012 г.. Тази опера обиколи Нидерландия през последните седмици благодарение на ненадминатата „Reisopera“. Читателят Ханс ван Версевелд беше там и споделя:

„Под ръководството на италианския диригент Антонино Фолиани, за мой ужас, „Het Gelders Orkest“ започна малко с ураганна сила, но това продължи кратко. Веднага след като певците започнаха партиите си, се чу приятна музика и с изключение на няколко момента, солистите за щастие не бяха заглушени, което е напълно възможно, защото оркестърът, разбира се, беше постоянно в затворено помещение през последните седмици и сега изведнъж на широко открита сцена. Маестро Фолиани се справяше добре с ръководството на тази „белканто“-опера. Дали той е отговорен и за почти пълния салон при този спектакъл, не знам, но за един истински фанатик на Доницети винаги е радост да чуе произведението възможно най-завършено.

Разбира се, всички солисти пееха наизуст, което е в полза на интерпретацията, но колкото и да е странно, хорът стоеше с партитурите в ръка и това ми се струва малко абсурдно след толкова седмици на сцената. Но това е мое мнение. Хористите също пееха много добре.

Всички партии, от малки до големи, бяха фантастични и дори феноменално заети тук и там. Роланд Ууд (Roland Wood) като Лорд Аштон (недобрия брат на Лучия) имаше глас като часовник и високите ноти, вмъкнати тук и там, ми напомниха за нашия Ян Дерксен, който също беше отличен в тази роля. Звукът на Роланд Ууд обаче беше по-стегнат, по-метален и по-пъргав от този на незабравимия ни Ян Дерксен.

Финландският бас Мика Карес звучеше много ефектно в ролята на Раймондо. Огромен звук, който изпълни залата с лекота. Предвид скандинавския му произход, Великият инквизитор в „Дон Карлос“ на Верди със сигурност ще бъде на хоризонта за този певец, тъй като много оперни театри искат да имат такъв северняк за тази роля. Петер Аути (Peter Auty) като Едгардо изпя своята трудна тенорова партия с най-голяма лекота. Малко груб тук-там, но много тенори се задавят от тази тежка партия на Доницети, на която трябва да се устои още двадесет минути в края на операта. Малките роли също бяха повече от отлични, като Реа Клаудия Кост (Алиса) и Грегъри Уорън (Артуро) демонстрираха забележителни изпълнения.

В „Лучия ди Ламермур“ разбира се става дума за трагичната главна роля и тя беше в ръцете на българското сопрано Петя Иванова. Тази трудна партия за колоратурен сопран има много добри предшественички, като Мария Калас, Дейм Джоан Съдърланд, Рената Ското и Кристина Деутеком. За съжаление партията има и много ужасни съвременнички, чиито имена няма да споменавам, но има „доста скърцане и пукане“ при много известни днешни певици! Петя Иванова веднага започна своята „фонтан“-ария с голяма гъвкавост и с напредването на дългата й партия ставаше все по-красива. Тя застана твърдо срещу мощните гласове в дуетите с Енрико и Едгардо, преди най-накрая да придаде на своята ария на лудостта едно великолепно слабоумие. Всяка висока нота, а има много в партията на Лучия, беше стабилна като скала.

Прекрасен белкантов следобед в „Concertgebouw“, където напразно търсих Халбе Зийлстра, който трябва да „ликвидира Reisopera“, ако се наложи. Този министър знае ли какво прави? Жалко и тъжно, че това може да се случи в държава, която харчи милиарди за всякакви неща в и извън Европа заради репутацията ни в света!“

(край на цитата)

Още в началото на статията стана въпрос за това, че Петя Иванова е започнала вокалната си кариера на сцената на Софийската държавна опера веднага след завършване на образованието си в Музикалната академия в София. Забележително е, че през 2008 г. тя е поканена заедно с колежката си от Марибор, българският мецосопран Ирена Петкова да гостува за оперни изяви в София, в ролята на Лакме в едноименната опера от Лео Делиб.

Цитирам публикация по този повод в българска медия:

Портал „Klassa.bg“

15.05.2008

„Лакме“ роди оперния туризъм в България

Меломани от Западна Европа идват на премиера в Софийската опера

Група фанатизирани оперни фенове от Амстердам пристигат в София с полети на „Хемус еър“, за да гледат операта „Лакме“ от Лео Делиб. Премиерата е утре вечер в Софийската опера, следват още няколко представления, вече изкупени от фанатизираните фенове. Билетите – от 8 до 50 лева, са по джоба на всеки меломан от Западна Европа, който, без да му мисли много, дава по 200 евро за спектакъл в Миланската скала и по 300 паунда за представление в лондонската Ковънт Гардън.

Пламен Карталов постави „Лакме“ 82 години след първата и единствена постановка на българска сцена. В момента „Лакме“ се играе само в София. Причината – произведението е изключително трудно за изпълнение, а ролята на главната героиня – Лакме, изисква уникален колоратурен сопран. Младата ПEТЯ ИВАНОВА, примадона на операта в Марибор, може да се похвали точно с такъв глас – красив по цвят, огромен по диапазон и майсторски шлифован. Преди година тя триумфално изпълни трудната партия в „Лакме“ в Марибор под режисурата на Пламен Карталов. Спектакълът бе показан в Япония, където оперните фенове излудяха по нашата Петя.

Прочутата ария на звънчетата в нейно изпълнение се върти по всички възможни оперни форуми в интернет. И друго парче от „Лакме“ – дуетът на цветята, изпълнен от Петя Иванова и колежката й Ирена Петкова, завладява виртуалното пространство. Двете българки в момента са номер едно във виртуалните оперни класации и се радват на небивал успех сред световната оперна публика.

Петя и Ирена повлякоха крак на оперния туризъм в България. Заради „Лакме“ у нас пристигат около 200 оперни фенове от Ниш. Меломанска група от Париж също пристига идната седмица, за да види на живо една от най-популярните френски опери, рядко поставяна на френска сцена. Когато на 14 април 1883 г. “Лакме” е представена в „Опера Комик“ в Париж, този “нежен русокос великан”, както съвременниците му наричат Делиб, е 47-годишен. Творбата покорява французите, а композиторът става световна звезда.

Пламен Карталов е заложил на нови имена в своята постановка – изявени млади певци, с вече натрупан сценичен опит. В продължение на повече от месец той работи с тях върху актьорското им поведение на сцената, цял екип е ангажиран с тяхната музикална подготовка и вярно произношение и трактовка на оригиналния френски текст. В премиерните спектакли са ангажирани звездата на операта в Марибор – Петя Иванова за ролята на Лакме, и нашумелият мексикански тенор Ектор Сандовал (Джералд), който пристигна от Виена. В ролята на Лакме ще видим още две талантливи българки – Теми Рафаел-Камбурова (живее и работи в Германия) и младата оперна надежда Диана Василева. Автор на сценографията е Миодраг Табачки (познат като сценограф на “Турандот”), художник на костюмите Ангелина Атладжич, диригент Григор Паликаров.

С „Лакме“ Софийската опера се вписва в схемата на оперния туризъм, в която присъстват най-авторитетните оперни театри в Европа. Това й носи пари и престиж, както и шанс да излезе от забвението, в което бе затънала през последните няколко сезона.

(край на цитата)

Във връзка с гостуването си в София през 2008 г. за операта „Лакме“ от Делиб, певицата Петя Иванова направи интервю пред българска медия, което цитирам по-долу:

Портал „Политика“

29 май 2008

Петър Петров

Оперната певица Петя Иванова: Моето призвание е да раздавам таланта си

Истински щастлив си тогава, когато можеш да направиш щастливи хората, които обичаш

– Все още ли магията на оперното изкуство е толкова въздействаща?

– С развитието на маркетинга и рекламата операта вече е по-популярна. Мисля, че изкуството е станало по-комерсиално. И колкото и да се е загубила от магията, то със сигурност сме спечелили нещо друго. Но за един истински оперен фен вълшебството на операта никога няма да изчезне.

– Кога у вас се отключи желанието да се посветите на това високо изкуство?

– Не съм от щастливците, чието детство е минало зад кулисите. При мен детството мина като на едно най-обикновено обичано дете. Всичко започна от Музикалното училище в Русе, където бях задължена да слушам оперни произведения. Влязох в библиотеката, чух няколко композиции и тогава разбрах, че това е моето призвание. Слушах старите български оперни певци, но и разбира се, Калас, Павароти, Доминго, Френи. Влюбих се в операта.

– Операта „Лакме” на Делиб, в която играете главнaтa роля, е рядко поставяна. У нас не е играна от 82 години. Как си го обяснявате?

– С трудния избор на трупата. Не е лесно да намериш колоратурно сопрано, тенор и бас с необходимите качества за тази постановка. Методиката на Делиб е по-различна от тази на италианските композитори, с които българската публика е свикнала. Изисква се задълбочена музикална култура, за да се потопите напълно в атмосферата на представлението.

– Сантименталната история за фаталното влюбване между индийка и английски офицер е предизвикателство към религиозния фанатизъм. Как я възприемате вие?

– Чувствителна съм като всеки човек на изкуството. Затова харесвам тази сантименталност в „Лакме”. А и за мен като артист оперното изкуство е живеене във вечна приказка. Вярвам в любовта, в искрените чувства. „Лакме” е сантиментална, но с един екзотичен привкус. Харесва ми заради чистите чувства и първите трепети на любовта. Но и ако имаш добър партньор на сцената, тази магия, за която говорихме, се случва.

– Извисявате гласа си в какви ли не сложни ситуации на сцената, трудно ли се звукоизвлича от легнало положение?

– Не е лесно да се пее и играе едновременно. Но когато усещам как публиката следи всяко мое движение, всеки мой дъх, всяка моя фраза, тогава се раздавам напълно.

– Успяхте ли да се адаптирате към трупата на Мариборския национален театър на Словения? С какво ви спечелиха, за да останете и да се утвърдите там?

– Словения е красива малка държава, с добра икономика, добре уредена. Хората са близки по душевност до нас, но в културата им има и някакъв австрийски привкус. Те ми дадоха възможност да натрупам огромен репертоар за колоратурен сопран на тяхна сцена, да придобия опит. Подкрепят млади оперни певци, създават топла атмосфера за работа.

– За високите гласове е изключително важно всекидневното поддържане на формата. Работя с пианисти, слушам записи, учи нови роли. Занимавам се с йога. Това ми дава вътрешно равновесие, душевна хармония, успокоява ме. Йогата помага за специфично певческо дишане. Освен това редовно посещавам фитнес студио.

– Следователно оперните певци се съобразяват и с конкуренцията на световните поп звезди, които си имат фитнес инструктори, пиари, телохранители и какви ли не придружители по пътя към успеха?

– Да, така е. Все по-често режисьорите определят избора на трупата. Предпочита се хубавата физика, приятното излъчване, специфичната фигура за определена роля. Затова всеки от нас се грижи за външния си вид. Да е лъчезарен, да не е обременен, да е енергичен и да излъчва флуиди. Но всеки изпълнител с добра вокална техника и магнетично присъствие на сцената заслужава аплаузи. Моят преподавател Георги Дeлиганев казваше: „Не мога от стокилограмово прасе да извадя двеста килограма мас.” Не мога да си позволя да се правя на това, което не съм.

– Как въобще оцелявате в това небивало културно многообразие днес?

– Сега за младите оперни певци е много по-трудно, защото конкуренцията е много по-силна. Но тя изгражда качествата ни. Конкуренцията ме стимулира да ставам все по-добра. Иначе никога не съм имала проблем с колегите си. Поддържаме се.

– Чувствате ли понякога, че подарявате таланта си, че сте нещо като духовни дарители?

– Аплаузите, благодарственото слово са моите подаръци. Моето призвание е да раздавам таланта си.

– Достатъчно добре ли е обезпечен трудът ви?

– Не мога да се оплача, но помня времето, в което съм приемала ангажименти на всякаква цена. Другата страна на монетата е самотното пътуване, смяната на хотелите, безкрайните имейли, строгият режим заради гласа.

– Като че „Лакме” ни предупреждава да се отървем от предразсъдъците, които влечем след себе си постоянно?

– Любовта преодолява всякакви граници. За нея няма религия, няма националност. С една любов можеш много да загубиш, но и много да дадеш. Истински щастлив си, когато можеш да направиш щастливи хората, които обичаш. Това са посланията в „Лакме”. А и да обърнем повече внимание на вътрешното си богатство.

(край на цитата)

През 2019 г. Петя Иванова гостува в Русенската опера в ролята на Виолета в операта „Травиата“ от Верди. Цитирам съобщение по този случай от сайта на Русенската опера:

Сайт на Русенска опера

Петя Иванова ще видим утре в ролята на Виолета Валери в операта „Травиата“

Публикувано на 16.12.2019 от РусеИнфо

Петя Иванова ще видим утре в ролята на Виолета Валери в операта „Травиата“ в Русе.

Тя е един от най-вълнуващите европейски оперни артисти на своето поколение.

Сопрановият ѝ глас може лесно да бъде разпознат и отличен с ясния си и чист цвят, с чувствения си и емоционален централен регистър и с поразяващите си височини от своя необятен диапазон.

Петя Иванова е завършила НУИ „Проф.Веселин Стоянов“ в Русе и Националната музикална академия „Проф.Панчо Владигеров“.

Още като млада изпълнителка певицата бе отличена с многобройни награди – Втора награда на Международния оперен конкурс в Падуа, Втората награда и Наградата на публиката на Международния конкурс за белкантова опера в Риека, Първата награда на Международния оперен конкурс в Марибор, Специалната награда на Международния оперен конкурс „Борис Христов”, както и Втора награда на Международния оперен конкурс „Христо Бръмбаров” в София.

След това заслужено признание младата оперна артистка е редовен гост-солист на много концертни и оперни продукции. Сред тях са участията ѝ като Лучия в „Лучия ди Ламермур“ в театър „Aalto“ в Есен, също и в оперните театри в Бон и в Инсбрук, като Елвира в „Пуритани“ отново в Есен, в „Лакме“ в Софийската национална опера и Националния театър в Марибор, както и като Джилда в „Риголето“ в оперния театър в Клагенфурт, на фестивала в Шверин, на Летния фестивал в Любляна и др.

Звездният миг, който превръща Петя Иванова във всепризната европейска оперна звезда е изявата ѝ като Царицата на нощта във „Вълшебната флейта“ от Моцарт във Виенската щатсопера, във Фолксопера-Виена и в Хамбургската държавна опера.

Репертоарът на Петя Иванова включва най-известните оперни роли от италианския репертоар като Джилда, Розина, Мюзета, Нанета, Виолета, Лучия, Елвира, които тя представя в оперните театри в цяла Европа. Освен това тя е много търсена и за по-рядко изпълняваните поради своите трудности и интерпретационни особености роли като Лакме, Олимпия („Хофманови разкази“), Деспина, или Кунигунде в „Кандида“ на Бърнстейн.

Най-новите творчески изяви на Петя Иванова от последните два сезона включват разнообразни заглавия от различни жанрове и епохи – „Прилепът“, „Отвличане от сарая“, „Сомнамбула“, „Бохеми“, „Лейди Макбет от Мценска околия“ (Шостакович), „Хофманови разкази“, „Дон Паскуале“, „Коронацията на Попея“ (Монтеверди), „Севилският бръснар“, „Дон Жуан“, „Риголето“, „Любовен еликсир“.

(край на цитата)

Вокалната дейност на Петя Иванова продължава и до днес. Ще завърша днешната ми юбилейна статия за нея с информация за нейни изяви в последно време – солови участия в постановката на Националния театър в Марибор на произведението на Карл Орф – „Кармина Бурана“, където тя изпълнява сопрановата роля:

16 MAI 2021 – 8 MÄRZ 2022

Carmina Burana, Orff Opera,

Opera and Ballet of Slovene National Theatre Maribor | Maribor, Slowenien

Besetzung & Produktionsteam

Carmina Burana

Dirigat Simon Krečič / Regie Edward Clug

Chor / Opera Choir of the Slovene National Theater Maribor

Orchester / Symphony orchestra of Slovene National Theatre Maribor

Kostümbild Leo Kulaš / Bühnenbild Marko Japelj / Choreographie Edward Clug

Chordirektion Zsuzsa Budavari-Novak / Lichtgestaltung Tomaž Premzl

Tenor Martin Sušnik / Sopran Petya Ivanova / Bariton Domen Križaj

Informationen zu Ensembles

Orchester Symphony orchestra of Slovene National Theatre Maribor

Chor Opera Choir of the Slovene National Theater Maribor Orchestra

Ballett- oder Tanzensemble Ballet of the Slovene National Theater Maribor Orchestra

(край на цитата)

Нека днес на 2 ноември 2022 г. поздравим за рождения й ден колоратурното сопрано Петя Иванова, като й пожелаем крепко здраве, лично щастие и нови музикални успехи.

За много години, драга Петя!

……

Музикални записи: