Певицата и отличен вокален педагог Мати Пинкас, родена днес преди 99 години
Драги приятели на оперната музика, днес на 11 август 2020 г. имам значителен оперен юбилей – да отбележа 99 години от рождението на една забележителна певица и вокален педагог с изключително успели в кариерата си певци – сопранът Мати Пинкас, която днес щеше да достигне тази достойна възраст. За голямо съжаление това не можа да стане в действителност – Мати Пинкас напусна житейската сцена на 18 август 2016 г. след кратко боледуване, само една седмица след като празнува 95-ия си рожден ден.
Когато на днешния ден през 2016 година написах статия за нея във връзка с кръглата й 95-а годишнина, започнах с думите:
„Колко е приятно, че в разстояние само на 4 дни имаме възможност да припомним биографиите и делото на трима артисти, които са дали много за българската музикална култура. След Иван Арабов, който на 8 август навърши 82 години и Асен Селимски, празнувал вчера 86-ия си рожден ден, днес на 11 август довършва тази поредица една певица, която през целия си живот до сега е работила особено усърдно и успешно в различни области не само на чистия музикален живот, но и в други сфери на обществената дейност. Какво имам предвид с думите „обществена дейност“? Ето един пример от статия на проф. Боянка Арнаудова за Мати Пинкас, в която четем:
„Наред с артистичните си ангажименти, Мати Пинкас повече от 4 десетилетия раздава енергията си и за обществени дела. Още през 60-те години създава контакти в Бенелюкс (Белгия, Холандия и Люксембург), благодарение на които започва неколкогодишна серия от гастроли на певци от България, организирането на цели “руски сезони” включително и осъществяване на първата постановка на българска оперна творба в Белгия. Дълги години е член на бюрото на СМДБ и завежда сектора “Музикално-сценични изкуства”. И пак Мати Пинкас организира в продължение на 10 години международни летни курсове за постановка на гласа и интерпретаторско майсторство във Варна, София, Широка Лъка и в Смолян, на които присъстват и участват певци и педагози от цяла Европа и Америка.“
(край на цитата)
Нека продължа с целия текст, накрая ще дам долъпнителни сведения след тази дата:
„Аз лично си спомням Мати Пинкас от 1951 г. и времето след това, когато започнах висшето си образование в София. Именно през тази 1951 г. тя стана редовен член на Софийската народна опера и аз съм бил до края на моето студентство през 1956 г. на редица нейни оперни изяви в най-различни роли. Няма да давам преценки, това не е моя цел, но от материалите, които съм чел за нея, особено през последните години, разбирам с какъв успех и с какви хубави думи е оценена дейността й в Софийската опера. По-долу ще цитирам статия за нея от проф. Боянка Арнаудова, която като драматург на Софийската опера през годините на активна дейност на Мати Пинкас там, пък и по-късно като вокален педагог в Софийската музикална академия, изказва за всестранната й дейност. Ето само един малък цитат:
„От 1950-а е стажантка, а от 1951-а редовна артистка в Софийската опера – до 1975 г. Тук дарованието й разцъфтява и тя участва активно в репертоара, призната за изключително музикална и артистична певица, един от стълбовете на театъра. Няколко десетки са сопрановите партии от класическия, руския и съвременния репертоар, които е изпяла и изиграла у нас и зад граница. През 1975 г., спечелила конкурс за доцент по оперно пеене, (след няколко години вече е и професор), тя избира Музикалната академия като основно място за работа. Но изявите й в Софийската опера не секват до 1981 г. Междувременно се изявява и като великолепна камерна певица. През 1989 г. се пенсионира, но не прекъсва дейността си в академията до 1995-а. Тогава получава покана за педагожка в Испания, където остава цели 11 години – в Каталуния.“
(край на цитата)
Но аз си спомням много добре Мати Пинкас не само като оперна певица, но и като отлична концертна изпълнителка на песни от най-различни автори и жанрове. През годините 1953 до 1955 живях в центъра на София – на ъгъла на улиците „Неофит Рилски“ и „Ангел Кънчев“, и имах навик вечер да прескоча до площад „Славейков“ и ако има интересен камерен концерт в залата на „Алианс Франсез“ – да го посетя. Тази зала тогава беше притегателен център за всички любители на музиката, защото почти всяка вечер имаше нещо интересно – или солов инструментален концерт в съпровод на пиано, или вокален такъв, или концерт на струнен или духов квартет или квинтет. Запомних от това време имената на пианистите Елена Миндизова и Атанас Атанасов, които бяха особено известни акомпанятори на солистите. При това Елена Миндизова беше известна преди всичко при съпроводите на песенни рецитали на Мати Пинкас. Това е една интересна тема, защото тогавашна София кипеше от интензивен музикален живот почти във всички музикални жанрове, всяка вечер имаше подобни прояви и в камерната зала „България“.
Тогава не ми е правило особено впечатление (в крайна сметка следвах математика и бях само любител на музиката) това особено пристрастие на Мати Пинкас да организира цели цикли от песни на даден композитор или на няколко такива, изнасяйки ги в една концертна вечер, като запознае слушателите не само с музиката, но и със съответния текст. По-късно научих, че много често тя е правила и самите преводи на български език, най-често от френски език, където е била с особено добри познания. Не само това, често текстовете са били рецитирани от други артисти на български език, а после тя пее тези песни на оригиналния език. И редица още други неща, типични за нейния концертен стил, с което се отличава от колегите се през тази епоха. Говоря до 1974 г., тъй като тогава напуснах България и си спомням неща за нея, станали до тогава. По-долу в статията ми има откъс, посветен именно на тази й дейност.
Както вчера при статията ми за Асен Селимски, така и днес при Мати Пинкас разполагам с две хубави статии за нея от проф. Боянка Арнаудова и от Огнян Стамболиев. Те са така подробни и изчерпателни, че е достатъчно да се запознаем само с тях, за да разберем големия принос на Мати Пинкас за развитието на българската вокална музика, както и за огромното й дело във вокалната педагогика. Статията на Огнян Стамболиев е от 2016 година и е свързана с 95-годишнината на Мати Пинкас на 11 август, а статията на Боянка Арнаудова е от 2006 година – пак по повод на рожден ден, именно навършването на 85 години. Нека ги цитирам в хронологичен ред:
„Петолиния“, 14.11.2006 г.
Истинското призвание
Проф. Мати Пинкас на 85 години мъдро и умело е прескочила лошите ефекти на своята “красива възраст”
Проф. Боянка Арнаудова
Проф. Мати Пинкас е от генерацията, изградила престижа и популярността на Софийската опера в десетилетията след Втората световна война. Родена е в София, от 16-годишна започва да мечтае за пеене и музика. След гимназията постъпва в Музикалната академия, която обаче ще завърши едва през 1946 г. Започва войната, започва и преследването на евреите… Девойката се включва с целия плам на младата си душа в антифашисткото движение. От 20 февруари 1943 г. се налага да премине в нелегалност, а на 10 май с.г. е осъдена на смърт чрез разстрел – задочно, от военно-полеви съд. Започва много тежък период, в който силата на младостта, убедеността в идеите и вярата, че ще дойдат добри дни поддържат духа й. Идва Девети септември и миналото вече е само кошмарно време, в което обаче се е формирал един зрял човек с волеви характер, целенасочен, овладян, умеещ да цени доброто и човечността – все качества, с които съм я запомнила.
Кариерата й започва през 1947 г., в ансамбъла на МВР. От 1950-а е стажантка, а от 1951-а редовна артистка в Софийската опера – до 1975 г. Тук дарованието й разцъфтява и тя участва активно в репертоара, призната за изключително музикална и артистична певица, един от стълбовете на театъра. Няколко десетки са сопрановите партии от класическия, руския и съвременния репертоар, които е изпяла и изиграла у нас и зад граница. През 1975 г., спечелила конкурс за доцент по оперно пеене, (след няколко години вече е и професор), тя избира Музикалната академия като основно място за работа. Но изявите й в Софийската опера не секват до 1981 г. Междувременно се изявява и като великолепна камерна певица. През 1989 г. се пенсионира, но не прекъсва дейността си в академията до 1995-а. Тогава получава покана за педагожка в Испания, където остава цели 11 години – в Каталуния.
Наред с артистичните си ангажименти, Мати Пинкас повече от 4 десетилетия раздава енергията си и за обществени дела. Още през 60-те години създава контакти в Бенелюкс (Белгия, Холандия и Люксембург), благодарение на които започва неколкогодишна серия от гастроли на певци от България, организирането на цели “руски сезони” включително и осъществяване на първата постановка на българска оперна творба в Белгия. Дълги години е член на бюрото на СМДБ и завежда сектора “Музикално-сценични изкуства”. И пак Мати Пинкас организира в продължение на 10 години международни летни курсове за постановка на гласа и интерпретаторско майсторство във Варна, София, Широка Лъка и в Смолян, на които присъстват и участват певци и педагози от цяла Европа и Америка.
През това лято проф. М. Пинкас имаше майсторски класове, включени в програмата на фестивала “Софийски музикални седмици”. Неотдавна проведе при огромен интерес от страна на студенти и преподаватели открити уроци в Националната музикална академия.
Носителка е на званието “народна артистка”, на Златната лира на СМДБ, на ордени и медали. През 2001 г. става доктор хонорис кауза на НМА “П. Владигеров”. Поводът за това интервю е юбилейната 85-годишнина на проф. Пинкас.
– От много години не пеете, а и доста време измина, откакто напуснахте България. Навярно има млади музиканти, които не ви знаят, възможно е дори и да не са чували името ви. Не мислите ли, че за българина стана характерно да не се интересува от миналото си, че започнахме да съществуваме някак само в настоящето – при това с убедеността, че миналото не ни е нужно, а пък бъдещето? – Е, то само ще си покаже…
– Връщам се в София всяка година, но все е за малко и времето стига само, за да се срещна с близките си и с някои мои ученици. Вече забелязах известно пренебрежение/незнание към това, което е било “някога”. Бях доста учудена, когато осъзнах, след един разговор по повод майсторския ми клас в Софийските музикални седмици, че се налага да обяснявам каква съм била и какво съм постигнала. Очевидно, забравят ни, нашето поколение. Малко по малко… Някъде традицията се прекъсва, а и няма достатъчно информация за постиженията на културата ни по принцип. Какво остава – за тези от миналото. Това е много вредно за цялата ни култура. Нишката, тръгнала от миналото, не трябва да се скъсва – това е животът ни.
– Как оценявате тези 11 години в Испания?
– През тези години работих в музикалната академия в Сабадел и 5 години бях педагожка в операта “Сабадел Барселона”. Това е състав на асоциацията “Приятели на операта”, изградена от самата опера. Всеки сезон се поставят 3 оперни заглавия, 1 сарсуела – типичен испански жанр, родеещ се с оперетата, прави се и едно концертно изпълнение на опера. Наричат я още “Опера-Каталуния”, защото изнася спектакли както в Барселона, така и в цяла Каталуния – това е втората опера в областта след Гран театро дел Лисео. Директорката на “Сабадел-Барселона” беше у нас – като член на журито на международния конкурс “Борис Христов”. От музикалната академия на Сабадел поеха кариерата си и се изградиха като качествени певци много мои ученици.
– Знам колко много направихте за редица испански певци, колко ви ценят. Ще споменете ли някои имена, които се вписват в днешния ден на испанския оперен театър или пеят в други страни?
– Алекс Висенс – тенор, чиято кариера тръгна от конкурса на името на професор Цветана Дякович в София, вече пее из цяла Испания, в Италия и в големи немски театри. Сесилия Валос – колоратурен сопран, която има отлични изяви в Чехия, Беатрис Маркони е известна в Испания и в Куба и т.н
– Къде сте правили още майсторски класове?
– Извън многобройните ми изяви в България и в Испания, още и в Япония. Някога тук, в академията, при мен да учат идваха много японци. Отлична кариера има например Ясуши Накамура – баритон, който освен известен изпълнител вече е и авторитетен преподавател по пеене.
– А най-прочутите ви ученици са…
– Сопраното Дарина Такова, мецосопраното Мариана Пенчева, които имат внушителна кариера, канят ги в най-големите оперни театри по света, имат висок престиж, също Мариана Карпатова – в САЩ, Юлия Миланова – в Швейцария, Елена Филипова – камерзенгерин в Германия, и т.н.
– Тази година останахте по-дълго в родината. Правихте и майсторски класове. Какви са впечатленията ви от нашите млади певци?
– От април съм в България, а скоро заминавам за Англия, където е семейството на дъщеря ми Клара Армандова и моят великолепен внук Тобиас. Междувременно тук направих майсторски клас в рамките на СМС. Дойдоха и четирима испанци, след завършването имаше концерт на участниците. През октомври пък имах три открити урока в Националната музикална академия. Още през май присъствах на продукциите на Мила Дюлгерова – някога моя студентка и асистентка, днес професор, и на доцент Нико Исаков, който завърши класа на забележителния певец Сабин Марков, също от моята школа. Все още смятам, че нашата музикална академия е на по-високо равнище от испанските. Затова испанците идват тук. Впрочем, всичките ми испанци пеят на български език – песни, арии.
– Споменавате като ваши наследници в педагогията все личности от нашия оперен свят. И Мила Дюлгерова беше солистка на Плевенската опера, и Сабин Марков бе едно от явленията на българската и международната оперна сцена, и Нико Исаков днес е измежду плеядата великолепни оперни певци… Мислите ли, че е правило певците да стават педагози?
– Не само правило, но и дълбоко мое убеждение. Смятам, че е и на всички, които имат отношение към вокалното изпълнителство. Не можеш да преподаваш пеене, ако не си го практикувал. Това си е традиция у нас още от самото начало, когато първите ни певци – Драгомир Казаков, Пенка Тороманова, Иван Вульпе, Петър Райчев, Христина Морфова и още много, преподават/участват в изграждането на млади певци.
– Всъщност това правихте и вие повече от две десетилетия. Мисля, че особено интересни бяха вашите “лекции” по камерно пеене през 70-те години, когато поднасяхте незабравими вечери с музиката на Де Файя, Равел, Прокофиев, Пуленк и т.н.
– Разбира се, че създаването на един певец трябва да е многостранно. Той трябва да развива не само гласа, но и интелекта си, да се стреми към опознаване на стиловете и постиженията на нашето изкуство през вековете. Трябва да се приучи от най-ранни години да слуша много и различна музика, включително и съвременна. Днес певецът не може да се ограничи само върху класиката. Трябва да изпълнява поне Бритън, Прокофиев и Шостакович. И да не се пренебрегва българското музикално вокално творчество.
– И някои по-интимни въпроси – тежък процес ли е стареенето на артиста?
– Много е важно да знае да старее. Затова трябва от млади години да се готви достойно да посрещне старостта. Трябва да усети точния момент и за слизане от сцената, а не да се опитва да се задържи дори с цената на разочарованието на публиката. Който има търпение и дарба – да преподава опита си.
– Незабравимо преживяване по време на кариерата ви? Впрочем, сигурно имате много..
– Първото, което се сещам е от едно турне в Италия, около 80-те години на миналия век. Бях с Българския камерен оркестър на Дина Шнайдерман и Емил Камиларов. Участвах с изпълнение на “Грозното патенце” от Прокофиев, в оригинал. Пях в оперния театър на Бари – много красив, с чудни орнаменти и акустика. Изпитах естетическо удовлетворение, но на връщане, във влака от Бари за Рим се разболях лошо. А на другата вечер имахме благотворителен концерт в посолството в Рим. Бях много изстинала, а трябваше да пея Моцарт. Излязох на сцената притеснена – нямаше как да откажа такъв концерт! – и гледах само как да изкарам звук от болното си гърло. Като свърших веднага се навлякох, наметнах се с кепа си и взех един горещ чай, който пиех свита в ъгъл от залата на посолството, където беше приемът. Изведнъж виждам, че към мен величествено се е запътила Елена Николай. Знаех я отлично, защото беше гостувала в София в “Трубадур”, спектакъл, в който аз пях Инес. Казва ми: “Като ви слушах и на мен така ми се прищя да викна, да запея с пълен глас”. Обяснявам й че съм болна, а тя отсече: “Не си личеше!”. Ето, това бе велик момент от живота ми. Да ми го каже Елена Николай – светило, звезда в света на операта.
– Как се чувствате сега?
– Най-щастлива съм, когато работя. Връзката ми с младите хора ми влива сили, енергия, дава ми идеи. И се боря със старостта. Борческото у мен не е угаснало. Преди време на входа на кооперацията ни двама млади ме нападнаха, за да ми вземат чантата, ама аз не им се дадох. Борих се с тях, виках, те ме удряха, аз отвръщах, както мога, докато се притекоха на помощ съседи. Е, доста се разстроих. Но не се предадох!
Възхищавам се от тази нейна сила, от уравновесеността и от спокойния тон, с който говори. Времето,което измина,откакто се познаваме е… цели 35 години, а тя е все така миловидна, усмихната, ведра в общуването. Не, че годините не са оставили своите следи, но Мати наистина мъдро и умело е прескочила лошите ефекти на своята “красива възраст”. Наблюдавам я изпитателно – все такава си е, с лице, озарено от меката светлина в просторния артистично подреден хол, внимателна, блага, мека жена. А всъщност – корав човек. Излъчваща мъдрост и знание личност. Със своя пътека в българската музикална култура.
(край на статията)
А сега статията на Огнян Стамболиев – 10 години по-късно, през 2016 г.:
ЮБИЛЕЙ МАТИ ПИНКАС НА 95 ГОДИНИ
(Сайт на Софийската народна опера)
Името на Мати Пинкас е свързано с един от най- силните периоди от историята на националната ни оперна сцена – от началото на петдесетте до края на седемдесетте години на миналото столетие. Време, когато репертоарът бе изключително богат, спектакли имаше всеки ден и най-главното – нивото им беше високо, а залата винаги пълна. Време на подем, на творчески кипеж, на изграждане на силен ансамблов театър, което може определено да се каже и за днешния ден на Софийската опера, сега сред малкото наши културни институти, които въпреки трудностите и кризата продължават успешно своите търсения, предначертания си път.
Мати Пинкас е родена на 11 август 1921 година в София, под знака на Лъва, в еврейско семейство. Родителите й са образовани хора, с пиетет към изкуствата. Баща й умира млад. Семейството живее трудно и бедно. Майка й – културна, високообразована жена, я въвежда в прекрасния свят на музиката. Четиринайсетгодишна я завежда при голямата певица Христина Морфова, която одобрява гласовите й данни и природната й музикалност и обещава след мутацията да я вземе за своя безплатна ученичка. Но през 1936 г. Морфова загива при автомобилна катастрофа и Мати Пинкас започва да взема уроци при Людмила Прокопова. Получава солидна музикална и вокална подготовка (това е школата на прочутия пражки педагог проф. Пивода, учителят на Морфова и Прокопова). След като завършва гимназията, по време на войната, Мати Пинкас се включва активно в антифашистката борба, член на младежка бойна група. През зимата на 1943 г. става провал, осъдена е от военно-полеви съд на смърт. Успява да избяга в Пловдив, а след това и в Панагюрище. След 1944 г. се завръща в София и завършва образованието си в Музикалната академия. През 1947 г. е вече солист на Ансамбъла на МВР, където започва да натрупва концертен репертоар. След три години се явява на конкурс и става стажант-солистка и на Софийската народна опера. Първата й роля е Ксения от „Борис Годунов”, следвана от Барбарина в „Сватбата на Фигаро” от Моцарт и Микаела от „Кармен” на Бизе. Ръководството на Операта решава, че ще бъде необходима за състава, оценява голямата й музикалност и качествата на гласа й – добре школуван лиричен сопран с приятен тембър, пробивен, полетен.Така се утвърждава в силната трупа, в която има немалко талантливи млади певици-сопрани като: Катя Попова, Райна Михайлова, Лиляна Барева, Надя Шаркова, Катя Георгиева…
През 1958–1959 година специализира в Болшой театър, където има шанса да работи с големи режисьори и диригенти като Покровски, Хайкин, Ермлер, Анисимов, Акулов, да подготви нови роли, да усъвършенства пеенето си, да се запознае с големия руски репертоар, да се представи на сцената на този световен театър, да гостува и в редица други градове.
За 27 години на сцената Мати Пинкас се превъплъщава с успех в 45 роли от класическия и съвременния репертоар – от български, славянски и западни автори. Репертоарният й диапазон е наистина впечатляващ – от Глук и Хендел през Моцарт и Бетовен, Верди и Чайковски до Прокофиев и Пуленк. Трудно е да се отделят най- силните й роли, но все пак могат да се споменат: Микаела, Настя от „Семейството на Тарас” на Кабалевски, Марцелина от „Фиделио”, Лаурета от „Джани Скики”, Памина от „Вълшебната флейта”, Маргарита от „Фауст”, Жената от „Човешкият глас” на Пуленк. На сцената е изнесла близо хиляда спектакъла. А на концертния подиум изявите й са може би повече.
Мати Пинкас е една от водещите български камерни певици. С огромен репертоар, изграждан години наред солидно, задълбочено, с вкус и познания. Много от изпълненията й, особено на френски автори, могат да се приемат като еталонни, особено песните и циклите на Морис Равел, Габриел Форе, Клод Дебюси, Франсис Пуленк. Незабравими ще останат концертите и във вече несъществуващата камерна зала „Славейков” на едноименния площад, на които Мати Пинкас години наред представяше своите любими автори, своите открития от прекрасния свят на художествената песен.
През 50-те и 60-те години гостува с успех като оперна и концертна изпълнителка в много страни на Европа и винаги получаваше високата оценка на критиката и публиката. И всички бяха във възторг от отличната й школа, от перфектната фраза и дикция, от задълбочения й прочит на авторите, които изпълняваше. От произношението й, а тя пееше съвършено на редица чужди езици.
Още като солистка в Операта Мати Пинкас започна да работи и като вокален педагог. Нейната отлична школа и дарбата й да преподава дадоха отлични плодове. Много от учениците й направиха голяма кариера, спечелиха международни конкурси, утвърдиха се на наши и чужди сцени. След като се пенсионира в Консерваторията, тя замина за Испания, където продължи да преподава на студенти от тази и от редица други европейски страни като си извоюва и там името на голям вокален педагог.
Огнян Стамболиев
(край на статията)
Колкото и да е чудно, и до сега за Мати Пинкас няма Уикипедия-страница, независимо от изключително голямата й дейност като певица и вокален педогаг. Подобни аномалии стават в България, няма кой да следи и организира поне написването им за най-добрите и известни от тях. По този въпрос съм писал десетки пъти, няма смисъл да напомням повече, нищо няма да се измени. Добре че в отделни информационни източници се дават необходимите сведения, в някои – особено интензивно.
В хода на подготовка на тази статия попаднах на голяма статия, посветена на тематичните концерти на Мати Пинкас от миналото. Ще цитирам само част от тази обширна статия, тя може да се прочете чрез съответен линк в Интернет:
Тематичните концерти на проф. Мати Пинкас – новаторски подход на един творец
ГОЛЕМИ ИМЕНА И ТРАДИЦИИ В НМА Година 5 (2013)
Проф. Мати Пинкас
днес е известна като един от най-добрите
вокални педагози, добили слава не само
у нас, но и по света. Обичана и търсена
от своите ученици, тя води майсторски
класове и лекции, подготвя бившите си
студенти за редица роли и конкурси.
Такава я познавам аз. Винаги енергична,
усмихната, изпълнена с воля и амбиция,
с желание за работа. По мое мнение
педагогическата й дейност
е логичният и заключителен етап на една
забележителна творческа кариера – 30
години на оперната сцена и на концертния
подиум, редица гастроли в чужбина, записи
за Златния фонд на Българското национално
радио и не на последно място – активна
обществена дейност.
Аз не съм имала
щастието да бъда пряк свидетел на
сценичните изяви на проф. Пинкас.
Впечатленията ми за нейния певчески
талант се базират на записите, които са
на разположение днес, и множеството
рецензии и отзиви в българската и чуждата
преса.
Мати Пинкас е възпитаничка основно на школата Морфова – Прокопова, като по-късно е учила и специализирала на няколко места. Биографичните данни в материала са изцяло от интервюта, направени от автора с певицата и вокален педагог проф. Мати Пинкас. Преводите на песните са от Мати Пинкас, любезно предоставени на автора. Рецензиите са препечатани от оригинални извадки от вестник „Литературен фронт“ и предаване на Радио София:
в България – с
видните наши певци и педагози Христо
Бръмбаров и Илия Йосифов;
в Италия
– при Льопард и Талиабуе;
в Австрия
– при Мария Бранд.
Мати Пинкас е
лиричен сопран с изключително чист
кристален тембър. Голямо впечатление
в нейните изпълнения правят лекотата
и естествеността, с които тя преминава
прехода и навлиза във високия регистър,
изравнеността на регистрите, ясната й
дикция, осмисленото и подчинено на
драматургията пеене. Дори в аудиозаписите
може да се долови силното й
актьорско присъствие. В по-късните
години на певческата дейност на Мати
Пинкас гласът й придобива
по-наситени, по-плътни темброви окраски,
има по-богати изразни средства, но
въпреки това запазва чистотата на
звучене и полетността на височините.
Тя е певица, която вълнува публиката.
Свидетелство за това са многобройните
отзиви в пресата – от нейни спектакли
у нас и в чужбина, от изявите й
на концертния подиум.
Наред с оперносценичните си изяви певицата Мати Пинкас изгражда забележителна кариера на концертния подиум и се утвърждава като една от най-добрите камерни изпълнителки у нас. Известна е с това, че сама подготвя своите програми до най-дребния детайл и представя редица произведения на френски, български и други композитори за първи път пред българска публика. Поради този факт изявите й са очаквани с нетърпение и посрещани с бурен интерес. Това, което се харесва и днес, е спечелило сърцата на хората и в онези години – красивото и интелигентно пеене, съчетано с неподправена емоционалност, индивидуалност и верен драматургически усет.
Мати Пинкас обича песента още от младежките си години. Любовта към песенната форма е заложила у нея още първата й преподавателка Людмила Прокопова. Самата Христина Морфова е пеела много песни, както български, така и чужди, и е държала много на концертното пеене. Людмила Прокопова по същия начин е държала на песенния репертоар и е възпитавала своите ученици в същия дух. Ето защо, още като съвсем млада певица, Мати Пинкас е имала богат песенен репертоар, който с годините разширяв непрестанно. Тя казва, че песента е предизвикателство – в малка музикална форма са събрани понякога всички неща, които можеш да срещнеш в операта, само че времето и останалите параметри на изпълнението им са много по-кратки. Изискват се много по-конкретна изразност и в известен смисъл по-голямо майсторство и концентрация в детайлите: мелодически, динамически и ритмически. Освен това песента дава възможност за пряк, непосредствен контакт с публиката. По-рядко обикновените хора посещават оперни представления в оперния театър, докато песента е някак по-близка и достъпна за тях, тя може да се изпълнява на концерти по най-различни поводи. Песенната форма спомага и за много гъвкаво владеене на даден език, певецът пее песни от различни автори, в различни стилове, на различни езици и по този начин се обогатява постоянно.
От първите си години като певица Мати Пинкас пее на концертния подиум, но след като навлиза и се утвърждава в оперния репертоар, започва да разбира, че песенният жанр, макар и по-достъпен за широката публика, трябва да бъде представен по нов, интересен начин. Като правило на концертите идва една „специализирана“ публика, състояща се от музиканти и тесен кръг почитатели на този вид изкуство, и Мати Пинкас осъзнава, че за да предизвикат концертите интереса на публиката, тяхната програма трябва да бъде по-различна. Така у нея се заражда идеята за концерти с тематична програма – даден автор, дадена епоха, обединяваща тема. Това обаче изисква да се положи голям труд – да се проучи много материал, да се избере подходящото, да се преведе и подготви. За Мати Пинкас това е поредното предизвикателство по нейния творчески път, с което тя се заема с присъщите си енергичност, трудолюбие, иновативност и дори добавя нещо повече – към всяка тема или всеки автор да изпълнява по нещо ново, неизпълнявано досега пред българска публика. Това внася в концертните програми образователен елемент и подчертава приносния характер на тематичните концерти на Мати Пинкас, а също така провокира интереса на публиката. Тематичните концерти стават голяма страст на певицата и почти всяка година от певческата си кариера тя подготвя по една такава програма: общо 29 оригинални програми, които или изцяло са първи изпълнения за България, или една част от произведенията се представят за първи път пред нашата публика. За някои програми сама превежда произведенията, за други се обръща към преводач, а в програмите, в които представя песните на оригиналния им език, тя включва поетическа част, която да направи връзка със съдържанието и музикалния израз на песента. Поетическата част се изпълнява от актьори – четци. По този начин концертите се превръщат в интересни миниатюрни спектакли, в които участват и други изкуства освен музиката – поезията, актьорското майсторство, изобразителното изкуство.
За първите си тематични концерти Мати Пинкас естествено се насочва към френската музикална култура и френски автори като Равел, Дебюси, Форе, Дюпарк, Пуленк и др. Едната причина е, че още от ранните си детски и младежки години се запознава с френската култура и език, като по-късно овладява отлично френския език. Другата причина е, че още като студентка е запозната от своята професорка Людмила Прокопова с творчеството и характерните особености на епохата на тези композитори. Людмила Прокопова отлично е познавала този музикален стил, тъй като по времето, когато с Христина Морфова са работили в Париж, е имала личен контакт с изброените автори и се е запознала отблизо с техните произведения. Мати Пинкас е първият изпълнител в България на цялостното вокално творчество на Морис Равел, което представя в поредица от концерти. За първи път изпълнява и монооперите на Франсис Пуленк „Дамата от Монте Карло“ и „Човешкият глас“.
Наред с френските композитори обаче певицата се заема и с родните ни композитори. Тя изпълнява за първи път пред публика вокални произведения на композиторите Парашкев Хаджиев, Димитър Петков, Панчо Владигеров, Светослав Обретенов, Тодор Попов, Веселин Стоянов, Димитър Сагаев и др.
В концертните й прояви намират място испански композитори – Де Файя и Обрадорс, тя изпълнява за първи път у нас и вокални цикли от руските композитори Шостакович, Прокофиев и Мусоргски. Има първи изпълнения на вокални цикли от Онегер, Бритън и белгийската композиторка Жаклин Фонтен. Мати Пинкас изпълнява концертните програми винаги наизуст, защото смята, че това е от първостепенно значение, за да се предадат вярно музиката и текстът на песента. Голяма част от концертите тя изпълнява на гастроли в чужбина, а повечето са повтаряни и в страната. Верен спътник и партньор на Мати Пинкас при замисъла, подготовката и осъществяването на тематичните концертни програми е пианистката Елена Миндизова. При нашите срещи проф. Пинкас не пропускаше да подчертае безспорния принос на Миндизова, като сподели, че техният творчески съюз се е превърнал в едно чудесно житейско приятелство. Тя ме накара да се замисля върху факта, че един певец не може сам да осъществява своите творчески амбиции, винаги се нуждае от подкрепата на други творци – единомишленици …..
(край на цитата)
Както стана въпрос на много места в тази статия, огромна е педагогическата дейност на проф. Мати Пинкас както в България, така и в чужбина. Стана въпрос за най-добрите й ученици – Дарина Такова, Мариана Пенчева, Елена Филипова, Мариана Карпатова в САЩ, Юлия Миланова в Швейцария, Мила Дюлгерова, Сабин Марков, Нико Исаков и други. Много от тях също са в момента вокални педагози след особено успешна вокална кариера в България и по целия свят и продължават традициите на Мати Пинкас, както и на нейните учителки Христина Морфова и Людмила Прокопова, които пък от своя страна са били възпитани в школата на легендарния чешки професор Франтишек Пивода (1824-1898). Това са традициите в обучението – на само музикално, но и в други области. Но специално за проф. Пивода и неговата школа са написани големи похвали, и то не случайно.
Нека само припомня трите първи артистки по-горе, за които през последните пет години написах по няколко статии за рождените им дни. Както Такова, така и Пенчева и Филипова (мои близки ФБ-приятелки) направиха знаменита вокална кариера по целия свят, а сега са и отлични педагожки. За Дарина Такова всеки оперен любител познава големия й принос през последните години в организирането на големи майсторски класове в София и извън столицата с видни чуждестранни педагози или поставянето на оперни спектакли с млади артисти, като „Лястовичката“ от Пучини в Созопол през 2015 г. Елена Филипова отдавна е професор по вокално изкуство в различни страни, преди всичко във Виена, Мариана Пенчева върви по техните стъпки като асистент на проф. Нико Исаков в Софийската музикална академия.
Не съм специалист, но имам чувството, че ако има някаква неофициална класация на вокалните педагози в България след края на Втората световна война, на първите две места ще бъдат професорите Христо Бръмбаров и Мати Пинкас, оценени и с постиженията на най-добрите им ученици като певци или също педагози.
Тук няма да се спирам на отделни имена на ученици на Мати Пинкас, но срещнах при моите решерши и интересни случаи. Например случаят с проф. Огнян Герджиков, който е известен преди всичко като юрист и политик. Ето нещо любопитно:
Портал „Епицентър“, 28 септември 2013 г., автор Мариела Балева
КАДАФИ МИ ПОДАРИ ТЕЛЕВИЗОР
Проф. Огнян Герджиков (1946 г.) е човек с разностранни интереси. Един от най-видните наши юристи, той е запален спортист, а още от седемгодишен прописва стихове. Преди няколко години издаде детска книга, която е поставена в няколко куклени театъра. Чувството му за хумор е прочуто. Дарбите му не спират дотук, преди години дори са му предричали оперна кариера.
– Да излезем от политиката, защото вие сте човек с разностранни интереси – пишете поезия, издадохте детска книжка, която бе поставена в няколко куклени театъра. Откъде е любовта ви към мерената реч?
– От майка ми, която беше преподавателка по френски език, носеше артистизма в себе си. Хубаво пееше, изобщо беше човек на изкуството. Тя също пишеше стихове и от нея е любовта ми към литературата.
– Кога написахте първото си стихотворение?
– На седем години и беше за пролетта. Мерената реч ми идва отвътре. Дори когато има тържества на приятели, всички чакат поетичните ми поздравления. Последното беше за Станимир Илчев.
– А вярно ли е, че сте щели да ставате оперен певец?
– Дълго време бях на кръстопът. Бях частен ученик на оперната певица проф. МАТИ ПИНКАС. Още е жива, над 90-годишна е. Беше ме чула при големия ни вокален педагог Христо Бръмбаров, който е бил учител на Гяуров, Гена Димитрова, Гюзелев и други. Та той ми каза: „Имате материал, заслужава да се занимавате с оперно пеене.“ И като студент до трети курс бях на кръстопът. Участвах в продукции на Консерваторията. Но постепенно реших, че правото трябва да надделее.
(край на цитата)
Портал „Ретро.бг“
Спортът загуби футболист, операта – солист
Проф. Огнян Герджиков на 70
Живот в снимки 20 март 2016
….. Малцина знаят, че Огнян Герджиков до трети курс е ученик на проф. МАТИ ПИНКАС. Оперното пеене и изпълненията на малка флейта – пикола, дълго време държат на кантар избора му да се отдаде на търговското право …..
(край на цитата)
Наскоро научих и за една друга известна на Запад, особено тук в Германия, оперна певица – мецосопранът Вера Илиева, че е ученичка на проф. Мати Пинкас. За Вера Илиева аз съм чел доста, понеже през годините 1990-2000 подробно следях изявите на български оперни артисти на немскоезичните оперни сцени и нейното присъствие тук. Особено като основна солистка в ансамбъла на Оперния театър в Трир (родният град на Карл Маркс) тя правеше особено впечатление. Ето извадка от моя архив:
TRIER (STADTTHEATER TRIER)
Ilieva, Vera (Mezzosopran) 1995/96/97/98/99/2000/01/02/03/04/05/06/07
Pravtchev, Latchezar (Tenor) 1996/97
По моите данни тя пее непрекъснато от 1995 г. (по информации на немски език – още от 1981 година!) до 2007 г. в този театър. А може би и след това, не съм правил справки. За Вера Илиева има Уикипедия-страница на немски език, която ще цитирам тук (без превод). Ще останем впечатлени от огромната й и разнообразна дейност:
Vera Ilieva
Vera Ilieva (* in Sofia, Bulgarien) ist eine bulgarische Mezzosopranistin.
Im Alter von 13 Jahren wurde sie Preisträgerin des Internationalen Wettbewerbs des Tschechischen Fernsehens in Prag. Nach Abschluss des Musikgymnasiums setzte sie ihre Gesangsausbildung an der Staatlichen Musikhochschule bei Mati Pinkas in Sofia fort. Dort schloss sie ihr Studium als diplomierte Opernsängerin und Gesangspädagogin ab. Das erste Engagement führte sie an die Staatsoper Unter den Linden in Ost-Berlin, es folgten Engagements in Rudolstadt, Gera und am Opernhaus Halle. Seit 1981 ist die Mezzosopranistin am Stadttheater Trier engagiert. Zahlreiche Konzertverpflichtungen führten sie an renommierte Spielorte im In- und Ausland wie u. A. nach Tel Aviv.
Vera Ilieva hat nahezu sämtliche bedeutenden Opern- und Operettenrollen ihres Fachs gesungen und erlangte besonders mit den zwei modernen Solo-Opern Miss Donnithornes Grille von Peter Maxwell Davies und La voix humaine von Francis Poulenc große Beachtung. Ihre besondere Liebe gilt dem Kunstlied und der Kirchenmusik, wo sie über ein gleichermaßen umfangreiches Repertoire verfügt. Ihre sängerischen Qualitäten werden durch Rundfunkaufnahmen in Bulgarien und Großbritannien sowie durch verschiedene CD-Aufnahmen dokumentiert. Nachhaltig fördert sie Komponisten der zeitgenössischen Musik. Neben ihrer Tätigkeit als Opern- und Konzertsängerin kann Vera Ilieva auf eine über 30-jährige erfolgreiche Arbeit als Gesangspädagogin an verschiedenen Konservatorien wie u. A. dem Conservatoire de musique de la Ville de Luxembourg zurückblicken, tritt mit eigenen Opernproduktionen ihrer Gesangsklasse hervor und ist außerdem Jurymitglied angesehener Wettbewerbe.
(край на цитата)
Направо съм възхитен, тъй като наскоро прочетох тия неща за Вера Илиева – 28 години непрекъснато член на ансамбъла на театъра в Трир, 30 години педагогическа дейност в Германия, също и в Люксембург, която тя продължава и до днес. Ето школата на проф. Мати Пинкас какви плодове ражда – това е традицията. Може би Вера Илиева е позната личност в България, дано да е така. Последна справка през 2016 г. в сайта на театъра в Трир ми показа, че Вера Илиева продължава да пее в оперния хор към театъра, в който има още една българка – Искра Георгиева Бакалова. Вера Илиева има собствена вокална школа в Трир. Респект!
С тези бележки приключвам статията си за проф. Мати Пинкас. Имам само 3-4 нейни снимки, поради което след статията освен тях ще приложа и такива с нейни ученички.
А на днешната юбилярка нека пожелаем днес на 11 август 2016 г. добро здраве и сили да достигне и 100-годишнина. Съдбата винаги обича да си играе – Мати Пинкас е имала като младо момиче смъртна присъда, от която се е избавила, може би ще доживее и столетие.
За много години, уважаема проф. Мати Пинкас!“
(край на статията ми от 11 август 2016 г.)
Нека на това място направя една печална забележка през 2019 г. Тия дни, като се информирах за някои нови неща относно певицата Вера Илиева, за която писах по-горе, реших да погледна в Уикипедия-страницата й на немски език (на български език тяма такава) и прочетох печалното съобщение, че тя се е поминала. Цитирам съответния пасаж:
„Sie verstarb in der Nacht vom 24. zum 25. Oktober 2018 in ihrer Geburtsstadt Sofia“.
Превод: „Тя се помина през нощта на 24 срещу 25 октомври 2018 г. в нейния роден град София“.
Жалко, малко се знае в родината й за нея, а тя имаше чудесна кариера тук в Германия. Мир на праха й!
Нека споделя, че веднага след като пуснах във ФБ статията за Мати Пинкас от 2016 г., вечерта около 19 часа получих две снимки от моята ФБ-приятелка – певицата Мариана Пенчева, която е ученичка на Мати Пинкас, заедно със следните думи:
| „Борис, изпращам ти две снимки с проф.Мати Пинкас, правени точно преди 4 години, на рожденния й ден, в дома й. На първата снимка, от ляво на дясно: (седнали) Проф. Мила Дюлгерова, доцент Елица Нешевска, (полу-седнала) проф. Мати Пинкас, Милена Йотова, Георги Николов; Отзад сме моя милост, Галя Павлова и Веселина Тенева (три мецосопрана!)“ (край на цитата) Този жест на Мариана Пенчева много ми хареса и веднага публикувах двете снимки на стената си. Днес на 11 август 2020 г. наново ще ги помеся след статията. |
Спомням си много добре – през октомври 2016 г. научих случайно за смъртта на Мати Пинкас от една статия във в. „Култура“, написана от певеца проф. Павел Герджиков. Цитирам неговата статия:
Култура – Брой 35 (2872), 28 октомври 2016
Мати Пинкас (1921-2016)
Мати Пинкас е част от – както аз го наричам – златното поколение на Софийската опера. В обкръжението на такива блестящи певци актьори, като Лиляна Барева, Катя Попова, Надя Афеян, Юлия Винер, Димитър Узунов, Никола Николов, Любомир Бодуров, тя бе намерила и завоювала свое собствено място. Нека не забравяме, че тогава Софийската опера беше репертоарен театър с няколко десетки заглавия в репертоара си и имаше спектакли всеки ден, а в събота и неделя по два – певците пееха често и това им помагаше да се развиват и поддържат. На нейната сцена преминават 28 години от творческата дейност на Мати Пинкас. В този период тя пресъздава над 48 оперни роли в над 1000 спектакъла. Сред тях са Микаела, Мими, Маргарита, Татяна, Памина, Лиу, Манон, Марцелина, Сузана, Зорница и много други.
За първи път чух и видях Мати Пинкас през студентските си години. Тогава (в периода 1956-60 г.) аз бях, както се казва, всяка вечер или в операта, или в зала „България“, или в зала „Славейков“, или в някой софийски театър. От това време съм запомнил Маргарита, Манон и Марцелина („Фиделио“).
От 1962 г., вече като член на Софийската опера, бях няколко десетилетия колега с Мати Пинкас, а по-късно и в Музикалната академия. В процеса на съвместната ни работа на сцената и в Академията неусетно, въпреки разликата във възрастта, между нас възникна истинско приятелство. Професионалното общуване с Мати ми даде възможност да я опозная отблизо. Неведнъж съм казвал, че тя е една от най-интелигентните певици, които познавам.
Специално внимание заслужава дейността й в областта на камерната музика, на която тя отделяше специално внимание през целия си артистичен живот. Помня концертите й с пианистката Елена Миндизова. Това не бяха обикновени рецитали. Някои от тях бяха посветени на отделен композитор или на дадена епоха, в програмата на други имаше творби на повече от един автор, но винаги присъстваше някаква обединяваща тема. Мати пееше винаги наизуст и на оригиналния език (тя говореше няколко езика). Преводите на български, направени от нея или от професионални преводачи, се изпълняваха от актьор или актриса, които присъстваха през цялото време на сцената. По този начин концертите придобиваха черти на камерен спектакъл благодарение на поезията, актьорското майсторство, а понякога и на изобразителното изкуство. Сред изпълняваните композитори, с риск да пропусна някого, са Равел, Дебюси, Форе, Дюпарк, Пуленк, Онегер, Де Файа, Обрадорс, Мусоргски, Шостакович, Прокофиев, Бритън и др. Мати Пинкас е първият изпълнител в България на цялостното камерно вокално творчество на Равел, представено в няколко концерта.
Особено внимание Мати Пинкас обръщаше на българското песенно творчество. Изнасяше самостоятелни концерти в цялата страна с песни на Парашкев Хаджиев, Димитър Сагаев, Светослав Обретенов, Тодор Попов, Георги Златев-Черкин, Веселин Стоянов, Димитър Петков… Много песни от тези композитори са посветени и изпълнени за първи път от нея. В някои от тематичните концерти сме участвали и ние с Вера Баева като камерно дуо.
Според мен, Мати Пинкас е един от най-значителните български вокални педагози. Нейната педагогическа методика е изградена преди всичко на базата на школата Морфова – Прокопова (Мати Пинкас е завършила Музикалната академия в класа на проф. Людмила Прокопова), както и на собствената й изпълнителска дейност. Но в тази методика присъстват и елементи, които Мати Пинкас, като интелигентен човек, е „купила“ при контактите си с Христо Бръмбаров и Илия Йосифов в България, Елена Катулская в Русия, Мерцедес Льопард и Карло Талиабуе в Италия, Мария фон Бранд в Австрия.
Мати възпита голям брой певци, които пеят на сцените на най-големите оперни театри по света. Остави и наследници на педагогическата си система, които работят успешно. Тя беше широко скроен човек – толерантен и диалогичен, дребнотемието и всичко свързано с него й бе чуждо. За жалост, някои от нейните ученици не наследиха тези качества, но… тъй върви светът. Важното е, че Мати я имаше, че тя е присъствала в българската музикална култура. Името й, както и имената на други видни български певци, инструменталисти и композитори, постепенно потъват в забрава. Времето е немилостиво, а и държавата в това отношение е безхаберна. Идва ми наум краят на стихотворението „Песен на поета, който не иска да се отчайва“ от Рафаел Алберти: „…те с теб са едно, ти с тях си едно, макар да не знаят за тебе“.
Павел Герджиков
(край на цитата)
През 2018 г., като търсих в Интернет някои нови информации за Мати Пинкас след смъртта й, открих два линка по този случай – един от 20 август 2016 г. на Българска национална телевизия – два дни след смъртта й и линк за едно предаване на Радио София от 28 август, посветено на нея. Няма да го цитирам тук, и без това статията стана доста обширна. В това предаване на БНР се дават общи бележки за певицата и вокален педагог Мати Пинкас, както и изказвания и спомени на Павел Герджиков и Цветана Тончева за нея. Ще цитирам линка на БНТ от 20 август 2016 г.:
БНТ
В памет на проф. Мати Пинкас
20.08.2016
На 18.08.2016 г. след кратко боледуване ни напусна забележителната оперна певица и голям вокален педагог проф. Мати Пинкас (1921-2016).
За 30 години на сцената на Софийска опера Мати Пинкас пресъздава над 48 роли от опери. Публиката все още помни нейните великолепни изпълнения на Мими от оп. „Бохеми“, Микаела от оп. „Кармен“, Маргарита от оп. „Фауст“, Настя от оп. „Семейството на Тарас“, Наташа от оп. „Война и мир“, Татяна от оп. „Евгений Онегин“, Лиу от оп. „Турандот“, Манон от едноименната опера на Масне, Памина от оп. „Вълшебната флейта“, Сузана от оп. „Сватбата на Фигаро“, Зорница от оп. „Луд Гидия“, Иглика от оп. „Хитър Петър“ и много други.
Мати Пинкас блести ярко и на камерната сцена. През своята певческа кариера тя представя 29 оригинални концертни програми, които или изцяло са първи изпълнения за България, или една част от произведенията се представят за първи път пред българска публика. Певицата е първа изпълнителка в България на цялостното камерно вокално творчество на Морис Равел, на монооперите от Франсис Пуленк „Човешкият глас“ и „Дамата от Монте Карло“, на произведения от Де Файа, Обрадорс, Лорка, Хиндемит, Бритън, Прокофиев и др.
Мати Пинкас е първа изпълнителка и на много песни и вокални цикли (някои писани специално за нея) от български композитори като Парашкев Хаджиев, Панчо Владигеров, Димитър Сагаев, Димитър Петков, Светослав Обретенов, Тодор Попов, Веселин Стоянов и др.
Мати Пинкас е дългогодишен професор в НМА „Проф. П. Владигеров“. Тя оставя след себе си певци като Елена Филипова, Дарина Такова, Мариана Пенчева, Мариана Славова, Надя Цветкова, Мила Дюлгерова, Юлия Миланова, Дина Петкова, Йорданка Дерилова и много други. Нейни асистенти в НМА и продължители на школата са певците Сабин Марков, Мила Дюлгерова и Нико Исаков, а от най-младите педагози – Елица Нешевска.
След пенсионирането си проф. Пинкас преподава 10 години в гр. Сабадел, Испания. Сред испанските ѝ ученици са Мигел Росалес, Жорди Аймериг, Франсеска Маскланс, Езекиел Касамада, Алекс Висенс, Джулия Фарес, Беатриче Маркони, Марк Пужол и др.
Дирята, която тя остави в българското оперно изкуство и вокалната ни школа е голяма и светла и ще се помни.
Поклон пред паметта на човека, певицата и педагога проф. Мати Пинкас!
(край на цитата)
Нека днес на 11 август 2020 г. си спомним за певицата и вокален педагог Мати Пинкас във връзка с 99 години от рождението й, както и за големите заслуги, които тя е оставила в българското музикално изкуство. Само след седмица ще се навършат 4 години откак тя ни напусна завинаги …
Мир на праха й!
……………..
Бележка след статията:
На 11 август вечерта след статията ми през 2017 г. получих следното писмо от моята ФБ-приятелка Мила Павлова в Италия:
Mila Pavlova: Скъпи Борис,
Щастлива съм, че днес – рожденият ден на проф. Пинкас – публикуваш материали припомнящи нейното име и делото й като един от най-значимите български вокални педагози. Освен артист и педагог, Мати (позволявам си да я наричам по име), беше и един рядко широко скроен човек, надарен с прекрасен хумор, интелигентност, борбеност и сила, с които успяваше да запали и студентите си. Щастлива съм също така, че Елица Нешевска е доразвила моята дипломна работа, която посветих на проф. Пинкас и с която завърших магистърска степен в Консерваторията.
Проф. Пинкас ми съдейства активно няколко месеца, тогава тя преподаваше в Сабадел и разговаряхме по телефона, записах и няколко интервюта с нея в София.. Многобройни бяха и посещенията ми в музикалния архив на БНР, където се пазят и уникалните записи с френска вокална музика, който Мати представя за първи път в България.
Публикувам снимка на заглавната страница на моят труд, тъй като смятам че аргументът е интересен и би заинтригувал твоите читатели.
Бъди здрав!
Мила
На това мило писмо аз отговорих:
Boris Kontohow: Скъпа Мила, много ме радва това, защото си една от първите ми ФБ-приятелки! Аз съм възхитен от дейността на проф. Пинкас! Едва ли има друга жена – вокален педагог в България с толкова добри и изявени ученици. Имах щастието като студент в София 1951-1956 да присъствам на нейните забележителни концертни вечери с френска музика в “Апианс Франсез” на пл. „Славейков“ (писах за това в статията). Тя е “един свят за себе си” – без възможност за сравнение. Мир на праха й!
´´´´´´´´´´´´´´
Изпълнение на Мати Пинкас:
Richard Coeur-de-lion, Act I: Je crains du lui parler la nuit
Richard Coeur-de-lion, Act I: Je crains du lui parler la nuit · Мати Пинкас · Bulgarian National Radio Symphony Orchestra · Dragomir Nenov Opera-song recital by Matti Pinkas – soprano ℗ MIK BALKANTON AD Released on: 1972-07-15
……..
Изпълнение на Мати Пинкас:
Hérodiade, Act I, Scene 1: Celui dont la parole… Il est doux, il est bon
Hérodiade, Act I, Scene 1: Celui dont la parole… Il est doux, il est bon · Мати Пинкас · Bulgarian National Radio Symphony Orchestra · Assen Naydenov Opera-song recital by Matti Pinkas – soprano ℗ MIK BALKANTON AD Released on: 1972-07-15
………
Изпълнение на Мати Пинкас:
Au bord de lʼeau
Au bord de lʼeau · Мати Пинкас · Atanas Atanasov Opera-song recital by Matti Pinkas – soprano ℗ MIK BALKANTON AD Released on: 1972-07-15 Composer: Gabriel Fauré
…….
Изпълнение на Мати Пинкас:
L’invitation au voyage
L’invitation au voyage · Мати Пинкас · Atanas Atanasov Opera-song recital by Matti Pinkas – soprano ℗ MIK BALKANTON AD Released on: 1972-07-15 Composer: Henri Duparc
……
Изпълнение на Мати Пинкас:
La faune
La faune · Мати Пинкас · Atanas Atanasov Opera-song recital by Matti Pinkas – soprano ℗ MIK BALKANTON AD Released on: 1972-07-15 Composer: Claude Debussy
…..
Изпълнение на Мати Пинкас:
Romance
Romance · Мати Пинкас · Atanas Atanasov Opera-song recital by Matti Pinkas – soprano ℗ MIK BALKANTON AD Released on: 1972-07-15 Composer: Claude Debussy
……