Днес се навършват 75 години от рождението на сопранът Валери Попова
Драги приятели на оперната музика, днес на 7 септември 2020 г. се навършват кръглите 75 години от рождението на една блестяща българска певица – сопранът Валери Попова (1945-2000), която ни напусна много рано на 3 октомври 2000 г. след коварна болест – в разцвета на дейността и огромния си талант. Това беше една тежка загуба за фамилията й и за българската музикална култура. Само след 4 седмици ще се навършат 20 години от деня, в който Валери Попова си отиде завинаги от нас …
До сега аз съм писал няколко пъти статии за нея, последния път на 3 октомври 2019 г. и днес ще започна именно от тази статия – там е казано всичко най-важно, което може да се изкаже за тази незабравима артистка. Ето защо ще започна с цитат на тази статия:
„Драги приятели на оперната музика, днес на 3 октомври 2019 г. се навършват 19 години от кончината на голямата оперна певица Валери Попова, оставила в съзнанието на оперните любители светли спомени от голямата си кариера в България и в редица чужди страни. Жалко, почина толкова млада!
За тази особено заслужила за българското вокално изкуство певица писах до сега само един път малка статия през 2016 г. във връзка със 16 години от кончината й. Причина за това да не пиша повече е факта, че тя е родена на 7 септември, починала е на 3 октомври, а в този интервал от календара обикновено не съм в Германия, където пиша моите „оперни истории“. Само един път от 2013 г. – когато започнах да пиша – до днес бях тук през 2016 г. на 3 октомври, когато й посветих единствената си статия за нея. Сега се радвам, че през 2019 г. мога да пиша на този ден – Валери Попова отдавна заслужава специално внимание.
В официалните източници за информация няма особено много сведения за тази изключителна артистка, дъщеря на легендарния диригент и цигулар проф. Саша Попов и майка на Алекс Пенда (Александрина Пендачанска), която е наследила таланта на прочутата си майка и пее от няколко десетилетия с голям успех по най-известните оперни сцени в света.
За точната дата на смъртта на Валери Попова не знаех до 2015 г., бях благодарен тогава на г-жа Антонина Бонева – сестра на Валери Попова, която ми съобщи през 2015 г. датата 3 октомври 2000 година.
Днес искам да припомня факти за тази забележителна певица, отразени в някои източници в електронни медии, главно на кирилица. Моите спомени за Валери Попова са малко – няколко спектакъла в Пловдивската опера около 1973 г., когато тя започна там кариерата си и преди това от нейните награди на певческите конкурси в София и Прага съответно през 1969 и 1973 г. През 1974 г. аз напуснах България и нямах подробни сведения за дейността й, освен за наградата й на вокалния конкурс в Париж през 1975 г. Жалко, коварна болест покоси Валери Попова в разцвета на нейното изкуство – тя си отиде от нас едва на 55 години на 3 октомври 2000 г.
Радвам се, че намерих в Интернет редица сведения за Валери Попова, публикувани главно след кончината й през 2000 г. От тях и от други материали ще се постарая да дам известна представа за тази изключителна певица, рано напуснала житейската сцена. Нейната сестра Антонина Бонева казва следното във връзка с прочутия диригент Клаудио Абадо:
„Kогато Абадо чу за първи път нейно изпълнение в “Концерт хаус” във Виена през 1984 г., той стана от дъното на залата, започна да ръкопляска и излезе на сцената да й целуне ръка“.
(край на цитата)
А в края на статията ще научим и какво казва за нея голямата певица Гена Димитрова.ушми
В известните летописи на английски език за български оперни певци – „Bulgarian Opera Stars“ (аз често ги цитирам в моите статии), които Франк Фишър издава в Питсбърг / САЩ и в последно време редовно ги публикува и във Фейсбук, има кратка статия и за Валери Попова. Ето превод на същата:
„Сопраното Валери Попова, родена през 1947 г. (бел.авт. Б.К.: родена е през 1945 г.), е дъщеря на цигуларя и диригент Саша Попов. От него получава първоначалното си музикално образование, което продължава в Държавната музикална академия при г-жа Даскалова и Христо Бръмбаров (бел. авт. Б.К.: мисля, че тук има неточност – майката на Валери Попова е пианистката Вера Даскалова, тя е била нейна преподавателка по пиано в Академията. Като се чете английския текст, ще се помисли, че Даскалова също е вокален педагог като Христо Бръмбаров). После две години довършва вокалното си обучение при Джина Чиня в Италия. Дебютът на Валери Попова е в ролята на Лаурета в операта „Джани Скики“ от Пучини на сцената на Софийската народна опера.
Следват награди от вокални конкурси – в София през 1969 г., в Прага през 1973 г. и в Париж през 1975 г. Тя получава ангажимент в Пловдивската опера от 1971 до 1976 г., след това е приета за член на Софийската народна опера. Има редица гастроли във Великобритания, СССР, Германия, Белгия, Румъния и Куба. В репертоара си има роли в оперите: Виолета в „Травиата“, Манон в едноименната опера от Масне, Графинята в „Сватбата на Фигаро“ от Моцарт, Йенуфа от едноименната опера на Яначек, Фиордилиджи в „Така правят всички“, Донна Елвира в „Дон Жуан“ и Памина във „Вълшебната флейта“ от Моцарт, Маргарете във „Фауст“, Леонора в „Силата на съдбата“ от Верди. Валери Попова е майка на сопраното Александрина Пендачанска.
Цитирани са и две изпълнения на Валери Попова:
Mozart: Le nozze di Figaro Dove
sono
Massenet: Herodiade Il
est doux, il est bon
(край на цитата от „Bulgarian Opera Stars“)
По-конкретни данни за живота и кариерата на Валери Попова могат да се научат от някои публикации на кирилица в Интернет. Във връзка със 60-годишнината й през 2005 година, пет години след смъртта й, в София е организиран от дъщеря й – Алекс Пенда, голям концерт в нейна чест, отразен в медиите, също и във в. „Култура“. Ето две информации по този повод, първата от 12 януари 2006 г.:
Дълго ще помним тази завладяваща Тоска
Валери Попова “възкръсва” тази вечер в концерт по повод 60-годишнината от рождението й
Надежда Ушева
“Надарена с глас, физическа красота и актьорско присъствие, Валери Попова майсторски извая образа на Флория Тоска. Изпълнението й е наситено с нежност и сила, с темперамент и блясък. В сблъсъка със Скарпия Попова постигна изключителен драматизъм. Дълго ще помним тази завладяваща Тоска. Очаква я блестящо бъдеще.” Това пише в. “Ивнинг сентинал” през април 1984 г.
|
|
|
Днес с галаконцерт в Националната опера и балет ще бъде почетена 60-годишнината от рождението на голямата оперна певица. Нейната дъщеря Александрина Пендачанска е подбрала своите изпълнения измежду коронните роли на Валери Попова – ролите, с които публиката я запомни и с които в своя кратък земен път тя остана завинаги в сърцата на своите верни почитатели. За нас остава успокоението, че освен своето ярко присъствие в българското и световното оперно изкуство, тя има своето продължение в лицето на Александрина, на която даде началния старт, за да достигне до най-големите световни оперни върхове, подчертават от Операта, организатор на събитието. В концерта ще участват още солистите Ана Гемеджиева, Анита Дафинска, Елена Стоянова, Божидар Василев, Костадин Андреев, Стоян Балабанов, хорът и оркестърът на Националната опера и балет. Ще дирижират Борис Хинчев, Борислав Иванов, Михаил Ангелов.
Световната музикална критика
определя Валери Попова като “изключително
белкантово откритие”. Един италиански
критик пише: “Това е овладян до
съвършенство музикален инструмент,
превърнат от душевността на певицата
в одухотворен, добър дух”.
Валери Попова е израснала в музикантско
семейство – баща й Саша Попов е бележит
цигулков виртуоз и световноизвестен
диригент, а майка й – утвърдена пианистка
и клавирна педагожка. Това предопределя
съдбата й на музикантка – от малка учи
цигулка. Вокалните й заложби откриват
още в Музикалното училище. В Българската
държавна консерватория постъпва в класа
на проф. Христо Бръмбаров и от самото
начало дава заявка за една успешна
певческа кариера. Като студентка печели
редица награди от национални и международни
вокални конкурси. Сред седемте най-високи
отличия Валери Попова цени най-много
наградите от Международния
певчески конкурс в Париж и от Международния
конкурс за млади оперни певци в София.
След дипломирането си постъпва като
солистка в Пловдивската опера. Нейната
ярка индивидуалност привлича вниманието
на ръководството на Софийската опера
и тя е поканена като щатна солистка. На
тази сцена тя прави едни от най-хубавите
си роли – Виолета от “Травиата”,
Джилда от “Риголето” на Верди,
Маргарита от “Мефистофел”
на Бойто и “Фауст” на Гуно, главните
сопранови роли от “Сватбата на Фигаро”
и “Дон Жуан” от Моцарт. Гастролира
с голям успех във Франция – най-вече в
Парижката Гран опера в “Тоска”,
“Манон Леско”, “Мадам Бътерфлай”
и “Турандот” на Пучини.
Дебютът
й в “Ла Скала” е през 1985 г. като Лиу
от “Турандот” – партнират й Ева
Мартон (Турандот) и Никола Мартинучи
(Калаф). През същия месец (януари) Валери
Попова изпълнява ролята на Чо Чо Сан
от “Мадам Бътерфлай” под диригентството
на Лорин Маазел, който я кани за световната
премиера на “Един приятел” от
Лучано Берио в няколко последователни
представления.
Перспективата за изключителната
певица с топъл и богат глас и красива
изящна външност е бляскава и добре
програмирана във времето кариера.
Подписани са много договори за Париж,
Милано, Хамбург и Токио, но се налага
този неспирен възход да бъде прекъснат
от коварната болест. Преди да се сбогува
окончетелно със сцената, Валери Попова
участва в “Реквием” на Верди и този
на Моцарт и в концерти със своята
дъщеря Александрина Пендачанска.
12.01.2006
(край на цитата)
Втората информация е статия на музиколожката Екатерина Дочева и се отнася за същия концерт по случай 60-годишнината на Валери Попова:
в. „Култура“ от 20 януари 2006 г.
В сянката на Валери Попова
Един специфичен гала-концерт претъпка залата на Софийската опера. (Хаосът и липсата на организация – ‛Дръжте си палтата, защото закачалки има, но номера няма, изгубени са….‛, бяха на толкова високо равнище, че концертът започна с 20 минути по-късно). От дъното на сцената гледаха очите на Валери Попова във великолепна нейна снимка в ролята на Тоска.
Концертът бе организиран по идея на дъщеря й Александрина Пендачанска със съдействието на Софийската опера, с очевидно охотното участие на всички, които пяха в тази вечер. Всичко бе направено, за да си спомним за изкуството на тази дама с особено присъствие на оперната сцена. Една дама, която бе изумителен музикант, бе много красива на сцената и притежаваше всичко, което може да се пожелае на оперен артист – глас, култура, диференциране на стил и епоха чрез пеене, присъствие, излъчване, поне в ролите, в които съм я гледала – на Фиордилиджи в ‛Cosi fan tutte‛ на Моцарт, на Елизабет от ‛Дон Карлос‛, на Виолета в ‛Травиата‛, на Чо Чо Сан в ‛Мадам Бътерфлай‛ и Леонора в ‛Трубадур‛. И Дездемона. И на концерти. И с дъщеря си Александрина също пя – концертно.
Всичко това
се опитаха да ни припомнят в тази вечер
с прожекция (с лошо качество) на арии и
кадри от филми, концерти и спектакли,
заснети от Българската национална
телевизия. Беше много добра идея по този
начин Валери да участва в концерта.
Тези, които не са я слушали, да я чуят,
да разберат може би за каква култура и
какъв вид музициране е ставало дума
чрез нея (и не само) на оперната ни сцена.
И би станало чудесно, ако не бяха много
технически гафове, съпровождащи
прожекцията. Въпреки че, струва ми се,
пак се разбра, пак се почувства изкуството
й.
Естествено,
много от хората бяха дошли да слушат и
Пендачанска, една певица, която
привлече (с основание) много публика
още от момента, в който тръгна на сцената.
Освен нея в концерта взеха участие и
младите певци Ана Гемеджиева, Божидар
Василев и Анита Дафинска, които са
започнали своя път като ученици на
Валери Попова, както и артистите на
операта Елена Стоянова, Костадин
Андреев и Стоян Балабанов заедно с
хора и под ръководството на трима
диригенти: Михаил Ангелов, Борис Хинчев
и Борислав Иванов.
И програмата
на концерта бе свързана с творческия
път на голямата ни певица – бяха изпълнени
арии от нейния репертоар, припомнени
ни бяха чрез конферанса на Радина
Червенова факти от творческия живот на
Попова. Специално искам да спомена
словото на Павел Герджиков, което
внесе тъкмо онзи нюанс на естественост,
истинност и съдържателна интимност,
които действително озариха по някакъв
начин бенефиса.
Александрина
Пендачанска пя някои от коронните
роли на майка си и това бе чудесен жест
от гледна точка на драматургията на
концерта. Пя арии, които са достатъчно
разнолики като стил и изискват различен
маниер на пеене. Гласът на певицата е
станал по-драматичен, нейната музикалност
е всеизвестна; известно е и че тя е
способна да се подготвя бързо и с лекота
(не леснина) за всяка партия или изява.
В концертната вечер мен лично ме смутиха
някои неща, на които сигурно ще се спра,
когато чуя и компактдиска на Пендачанска.
Още повече, че това беше концерт, озарен
от съкровението на една интимност, което
предопредели и настроението. Лично за
мен трима диригенти за една вечер бяха
малко в повече. Очевидно на директора
не е могло да бъде отказано. Големите
български музиканти Михаил Ангелов и
Борис Хинчев са част от историята на
операта, част от живота и творчеството
на Валери Попова и тяхното участие бе
очаквано. Звуча музика от Моцарт, Верди,
Росини и Пучини, музика, която бе приета
с овации от публиката, една публика,
която умее да бъде повече от радушна.
Екатерина Дочева
(край на цитата)
Интересно, в информации на руски език също се срещат отзиви както за Валери Попова, така и особено много за дъщерята Алекс Пенда. Ето два къси откъса за Алекс Пенда, където става въпрос и за майка й:
(…) Родилась в Софии (Болгария) в семье известных болгарских музыкантов. Ее дед, виолончелист и дирижер Саша Попов, основал Софийский филармонический оркестр. А мать, Валерия Попова, была знаменитой певицей, выступавшей, в частности, на сцене миланского театра Ла Скала. Александрина Пендачанска окончила Болгарскую национальную школу музыки, где обучалась игре на рояле и пению (педагогом по вокалу была ее мать) ….
(…) Александрина Пендачанска родилась в Софии в семье музыкантов. Ее дед был скрипачом и дирижером Софийского филармонического оркестра, мать — Валерия Попова — известная певица, выступавшая в середине 80-х в миланском театре Ла Скала. У нее Александрина обучалась вокалу в Болгарской Национальной школе музыки, которую окончила также как пианистка……
(край на цитатите)
Малка грешка в първия цитат – Саша Попов не е виолончелист, а цигулар.
Може би редица по-млади оперни любители си задават въпроса, от къде идва малкото име на певицата Валери Попова (често то се пише в превод като Валерия, но в оригинал на латиница е Valerie). Любителите на музиката в България от по-старите генерации добре познават легендарния диригент и цигулар проф. Саша Попов, един от най-изтъкнатите български музиканти от миналия век. Аз лично го познавам от детските си години при гостувания на Царския симфоничен оркестър в Габрово, после от концерти през моите студентски години в София през 1951-1956 г.
За тези, които не познават детайли от биографията на проф. Саша Попов, свързани с брака му с пианистката Вера Даскалова (майка на Валери Попова и на Антонина Бонева), прилагам един интересен цитат от спомени на Димитър Фролошки (1960-2007):
Цитат от Интернет – портал „Българи – граждани за нацията“
25 август 2008 г.
Потомци на Бачо Киро в рода на Александър Дюма
Автор: Димитър Фролошки
Бачо Киро има пет
деца. Една от дъщерите му, Ирина, се
омъжва за Тодор Тотев, син на Филип Тотю
войвода.
Колкото и да ни се струва причудливо, потомък на Бачо Киро се сродява с… внучка на Александър Дюма. Бъдещият доктор Андрей Даскалов, син на даскал Петър Даскалов, депутат във Великото народно събрание, се жени за Валери Дюма, дъщеря на Сципион, син на Александър Дюма-син. По-големият брат на д-р Даскалов е първият български инженер, завършил в Лиеж. А най-малкият от внуците на Бачо Киро е ген. Теодосий Даскалов, който има бляскава кариера. Министър на войната (24.01.1938 – 11.04.1942). Осъден от Народния съд и разстрелян на 1 февруари 1945 г. – първия ден от страшните Вълчи празници.
Семейство Даскалови, което
има три деца, се установява в Берковица,
където пък по същото време живее Иван
Вазов (оттам и дружбата им с големия
писател). Олга Даскалова се занимава
цял живот с педагогика, литература и
поезия. Тя има трима синове, единият е
Спиридон – инженер и поет. Той е бащата
на Олга Гюрковска – наричана “красива
девойка със сини очи и кадифен глас”,
оперна певица. През 1993 г. тя печели
конкурс за специализация в университета
в Питсбърг, САЩ. От няколко години е
певица във френското
радио. Олга има и двама сина
– Андрей, електроинженер, политик и
съветник на премиера по енергийните
въпроси, и Моймир.
Втората дъщеря на Валери Дюма
и Андрей Даскалов е Вера, пианистка и
клавирен педагог. Тя е майката на
прочутата оперна певица Валери Попова
(от брака си със Саша Попов – цигулков
виртуоз и световноизвестен диригент).
Дъщеря на Валери Попова е Александрина
Пендачанска. От 1989 г. до сега Пендачанска
пее в едни от най-престижните оперни
театри във Виена, Париж, Берлин, Ню Йорк,
Рим, Брюксел, Вашингтон, Хамбург, Москва,
Торино, Неапол, Санта Фе, Брегенц, Монте
Карло, Пезаро, Тел Авив и много други.
Най-малката сестра на Олга и
Вера е Жана Дреникова – пианистка,
корепетитор на Музикалния театър и на
операта във Фленсбург (Германия). Тя е
омъжена за концертмайстора на Софийската
филхармония и на Театро Массимо в Палермо
– Петко Дреников. Това са родителите на
известните музиканти и композитори
Иван Дреников и Андрей Дреников –
родственици освен на Бачо
Киро и на Александър Дюма, и на командира
на Военновъздушните войски на България
до 1944 г. полк. Георги Дреников.
……..
(Димитър Фролошки (1960-2007) не успя да продължи поредицата. Нека неговите приятели и колеги го сторят заради светлата му памет).
(край на цитата)
Забележителна история – Валери Попова носи малкото име на баба си, наследничка на великия френски писател Дюма-син – просто фантастично!
Eто няколко думи от биографията на този прочут френски писател и връзката с България, за която стана въпрос по-горе:
Александър Дюма-син (на френски: Alexandre Dumas, fils) е френски писател, роден на 27 юли 1824 г. в Париж, починал на 27 ноември в Марли льо Роа, департмент Ивлин във Франция.
|
|
Той е едно от трите незаконнородени деца на писателя Александър Дюма-баща, по времето когато той е женен за Ида Ферие. Синът е най-известното от трите деца, навярно заради това, че е кръстен с името на баща си. Друга прилика между двамата е, че синът поема по стъпките на баща си като също става известен писател и драматург.
Поради еднаквостта на имената, обществото нарича двамата писатели „баща“ и „син“, за да бъдат разграничавани и произведенията им.
В зряла възраст Александър Дюма-син става изразител на различни социални каузи. В пиесите „Незаконният син“ и „Блудният баща“ той критикува остро обществото заради неговото презрение към изоставените жени и извънбрачните деца. Занимават го и темите за семейните драми, изневярата, проституцията и развода. Заради тези му позиции в онези времена го определят като скандален автор.
През 1872 г. негов текст, защитаващ еманципацията на жените е забранен за печат. Александър Дюма-син е близък с друга, определяна и тя като скандална личност – Жорж Санд, известна френска писателка, много близка личност на композитора Фредерик Шопен. Дюма-син дори нарича Жорж Санд „моята скъпа майка“.
Добрият стил е в кръвта му, наследена от великия му родител. На 17 години Александър пише първите си стихове. Започва да придружава баща си в театралните му турнета. През 1845–1846 г. двамата живеят във вила „Медичи“ в Сен Жермен ен Ле. Тогава излиза и първият му роман „Приключенията на четири жени и един папагал“.
Успехът идва и при сина с публикуването на най-известната му творба „Дамата с камелиите“ през 1848 г. Четири години по-късно романът се превръща в пиеса. След една година славата нараства още, когато Джузепе Верди и Франческо Мария Пиаве създават операта „Травиата“. 19 години след появата на „Дамата с камелиите“ писателят я описва така: „Тя беше висока, много слаба, с черни коси и розово-бяло лице. Имаше малка глава, големи издължени очи като на японка, но много живи, устните ѝ бяха червени като череши, а зъбите ѝ – най-хубавите на света. През 1844 г., когато я видях за първи път, красотата ѝ разцъфтяваше в целия си разкош. Тя умря от болест на гърдите, когато бе едва на 23 години“.
Около 1850 г. двамата Дюма – баща и син – престават да живеят заедно. Синът се жени през 1864 г. за Надежда фон Кноринг, вдовица на Княз Александър Наришкин от Русия. От нея има дъщеря. Двамата живеят заедно години преди това, но не могат да сключат брак преди смъртта на московския дворянин. След смъртта на Надежда, Александър се жени повторно за Хенриет Рение дьо ла Бриер, с която нямат потомство. Само няколко месеца след сватбата писателят издъхва.
Дюма-син е обявен за член на Френската академия през 1874 г. и така заема мястото си сред безсмъртните. Виктор Юго, който не е стъпвал в Академията от 23 години, се връща, за да гласува за него. През 1884 г. Александър Дюма-син наследява от Адолф дьо Льовен, който е съавтор на баща му, имение в Париж, където умира на 27 ноември 1895 г. Погребан е на хълма Монмартр в Париж.
Потомка на Александър Дюма-син – Валери Дюма – се жени за българин и живее в България. Валери Дюма, внучка на Александър Дюма-син, се влюбва в българина от Монпелие Андрей Даскалов, омъжва се за него и идва да живее в град Дупница. Двамата с Андрей се запознават във Франция, където младежът учи медицина. Валери пък кара курсове за медицинска сестра. Идват в България през първото десетилетие на ХХ век, а като военен лекар, Андрей Даскалов взима участие във всички войни от началото на века. Семейството има 7 деца.
Когато научих това преди няколко години, дълго си мислих, какви невероятни връзки е имала тогавашната българска интелигенция, част от която е дошла от корените на Бачо Киро. И как тези артистични гени се предават от поколение на поколение, както е сега с Олга Гюрковска и Алекс Пенда, също и с отличната пианистка Антонина Бонева (моя добра ФБ-приятелка) и сем. Дреникови.
А ето и няколко думи за Бачо Киро, макар че всеки трябва да знае за този прочут българин, дал живота си в името на България:
Киро Петров Занев, известен като Бачо Киро, е български учител, книжовник, историк, читалищен деец и фолклорист. Обесен е като активен участник в българското националнореволюционно движение.
Роден е на 7 юли 1835 г. в село Горни Турчета, Търновско в семейството на селския говедар Петър Филев Занев. Остава без баща на 6 години. Работи, за да подпомогне прехраната на семейството. През 1847 г. майка му Цона Добрева го изпраща в Батошевския манастир да учи четмо и писмо.
След 1852 г. учителства като селски даскал в селата Коювци (днес Коевци), Мусина, Михалци, Вишоград. През 1857 г. се завръща в с. Горни Турчета, където преподава (с прекъсване през 1871 г.) до смъртта си през 1876 г.
По пътя на самообразованието и с упорит труд израства като виден възрожденски просветител. Ползва се с голям авторитет както сред българското население, така и сред турското. Въвежда взаимоучителната метода, таблиците за обучение и „Рибния буквар“. Работи за патриотичното възпитание на младите, въвежда честването на празника на славянските просветители. Бачо Киро пише стихове, посветени на съдбата на поробена България и призовава към бунт и свобода.
През 1869 г. учредява първото селско читалище в България – „Селска любов“. През 1870 г. създава първия селски читалищен и училищен театър в България. Между 1870 – 1871 г. е дописник на вестник „Македония“. През 1864 г. повежда населението и със сопи прогонва търновския гръцки владика Григорий.
В тайните на освободителното дело го посвещава отец Матей Преображенски. Чрез него се запознава с ред видни дейци на ВРО. Близък приятел на Христо Иванов-Големия. През февруари 1872 г. е основан Бялочерковския частен революционен комитет с председател Бачо Киро Петров. Сред основателите са Ангел Кънчев и отец Матей Преображенски.
След решението на Гюргевския комитет за въстание в България през пролетта на 1876 г. успява с помощта на свои съмишленици и съратници да организира в Бяла черква чета от повече от 100 юнаци. В сборния пункт в с. Мусина е сформирана по-голяма чета под общата команда на поп Харитон Халачев. Бачо Киро е избран за член на щаба. Взема участие в епичната и неравна битка с войската на бригадния турски генерал Фазлъ паша през 9-те майски дни на 1876 г. в Дряновския манастир. След разбиването на четата и опожаряването на манастира, успява да се спаси и да стигне до Бяла Черква. Известно време се крие в колибата на лозето си, но е предаден и арестуван.
Откаран е в Търново, където е осъден на смърт чрез обесване. Изправен пред извънредния турски съд, печели дори враговете с достойното си държане. Бачо Киро без колебание поема отговорността за делата си. Търновският първенец Етхем бей прави опит чрез защитника Джовани Икономов да спаси Бачо Киро, представяйки го за умоповреден, тъй като според стар турски закон лудите не трябвало да бъдат осъждани на смърт. Тогава се случва нещо изумително. На хубав и чист турски език българският патриот издекламира следните стихове: „Аз един Бачо Киро съм, (Бен бир Бачо Киро им,) без страх от турчин комита съм. (тюркен коркмаз комита им.) Пушка на рамо турих, (Шишкане умузума тактъм,) Дряновски манастир намерих. (Дренова монастира булдум.) Правдата си да диря излязох, (Хакъм арамаа бен чиктъм,) въжето си на врата сам метнах! (ипи де бойнума тактъм.)“
(край на цитата)
Обесен е заедно с Иван Семерджиев в Търново на 28 май 1876 г.
(край)
Когато човек чете горните редове, трябва „косите му да настръхнат“ от умиление и гордост, че е имало такива българи. Само каква чест за наследниците на Бачо Киро, че в кръвта им има гени, наследени от този велик българин!
За ранната смърт на Валери Попова през октомври 2000 г. научих от в. „Култура“, където имаше траурни публикации от певицата Гена Димитрова и диригента Руслан Райчев (ще ги цитирам по-късно). През 2005 година прочетох и една хубава статия на Антонина Бонева, която цитирам:
в. „Стандарт“- електронно издание от 5 октомври 2000 г.
Отиде си звезда
Hа 3 октомври след продължително боледуване почина оперната певица Валери Попова
Антонина
Бонева
пианистка, сестра на примата,
пред “Стандарт”
Тя беше изключително благороден човек. Дъщерята на Валери Попова – Александрина Пендачанска, е истинско нейно творение. Вали я научи на всичко.
Валери Попова е родена през 1945 г. в семейството на диригента Саша Попов и пианистката Вера Даскалова. Завършва Музикалното училище с цигулка, но влиза в Академията с оперно пеене в класа на Христо Бръмбаров. Специализира в театър “Масимо” в Палермо при Джина Чиня. Дебютът й в България е на пловдивска сцена през 1973 г. с италианската трупа. В началото на кариерата си е лирично сопрано, но постепенно разширява репертоара си към драматични роли. През 1976 г. печели трета награда на конкурса “Борис Христов”. Изявява се повече в чужбина, отколкото у нас. Има шест награди от международни конкурси. Пяла е в най-големите оперни театри по света – Гранд опера в Париж, Миланската скала, в Белгия, Англия, Болшой театър в Русия, чийто диригент изпраща своите специални благодарности, че такъв талант пее на сцената на поверения му театър. Изявите й са също в Канада, САЩ, Куба. Пяла е под диригентството на Лорин Маазел и Клаудио Абадо, който я кани да пее в “Ла Скала”, където тя участва в “Мадам Бътерфлай”, “Турандот” и в две опери на Лучано Берио – един от най-известните съвременни композитори.
Kогато Абадо чу за първи път нейно изпълнение в “Концерт хаус” във Виена през 1984 г., той стана от дъното на залата, започна да ръкопляска и излезе на сцената да й целуне ръка. Любимите участия на Валери Попова са във “Вълшебната флейта”, “Сватбата на Фигаро”, “Манон Леско”, “Травиата”. В последните 14 години намалява концертните участия поради влошеното си здраве и се отдава на преподавателска дейност. Обучава учениците от Музикалното училище, преподава в Музикалната академия.
Поклонението ще бъде днес в църквата “Св. Седмочисленици” от 12 ч.
(край на цитата)
Ето и двете траурни публикации във в. „Култура“ от октомври 2000 г.:
в. „Култура“, 2000 г.
|
Валери Попова Жалко! Отиде си от този объркан свят една красива жена, една благородна душа, една възпитана личност, една голяма певица, артистка, музикант. Отлетя една божествено красива пеперуда, за да остане повече сивотата, която ни заобикаля. Днес светът е по-грозен без нея. Още звучи в ушите ми нейното прекрасно изпълнение на Лиу в Миланската Скала през пролетта на 1985 година. В препълнената зала по случай присъствието на Чарлз и Даяна аз бях сред публиката и целият ми възторг и възхищение бяха за Валери, която от сцената правеше чудеса. Единствена от многото сопрани, които бях слушала, с които бях пяла, тя изпълняваше безкрайно трудното Пучиниево piano – crescendo на финалите на ариите с плачещо красив, страдащо любящ тембър. За съжаление красотата не може да се опише. Споменът само увеличава мъката ми и съжалението, че един такъв прекрасен човек си отиде, че загубихме Валери, която от днес ще носим винаги в сърцата си. Нашите мъртви винаги са с нас, повече от преди, те бдят над нас, те винаги ни обичат, както и ние тях. Валери ще живее завинаги в сърцата ни… 5 октомври 2000 Виена Гена Димитрова Отиде си Валери Попова – една от най-ярките личности в българското оперно изкуство. Великолепен музикант, чудесна певица, страшно симпатичен и мил приятел. Заедно с Райна Кабаиванска и Гена Димитрова тя е една от трите български изпълнителки, която най-много е пяла по големите оперни сцени. С нея ме свързват десетки спектакли, които дълго остават в паметта. Беше великолепна Тоска например, но за да изброя ролите й, с които остава, трябва да изредя почти целия сопранов репертоар. Имаше нещо хлапашко, детско в нея и същевременно бе отговорна и деликатна в работата си. Присъствието й на сцената правеше партньорите й по-уверени, а работата по-плодотворна. Милата й усмивка стопляше. Потомък на голям музикантски род, Валери притежаваше широка музикална култура и две качества, които рядко се срещат днес: възпитаност и коректност. Спомням си един интересен епизод във взаимоотношенията ни, когато последният път бях директор на Софийската опера. Предстояха съкращения. Огледах списъка на състава и видях – Валери беше играла напоследък рядко на сцената заради болестта си. Тя сама дойде при мен, за да заяви, че преминава на преподавателска работа в музикалното училище и че нейното напускане не бива да създава проблем. Доказа се като талантлив педагог – най-яркото доказателство за това е дъщеря й, Александрина Пендачанска, която е нейна ученичка. Уви, Валери не достигна до преподавателска работа в Музикалната академия така, както и други големи български таланти не достигнаха и в момента енергията и опитът им стоят неоползотворени, неизползвани, младите нямат възможност да се докоснат до тях. От времето на Ана Тодорова, Петър Райчев, Михаил Попов, Христо Бръмбаров – Академията остана табу за големите личности, които можеха да бъдат там и големи педагози. Така се случи и с Валери Попова… Много ще ни липсва тази прекрасна артистка. Поклон пред паметта й. Руслан Райчев |
(край на цитата)
По време на мой престой в Габрово през септември 2015 г. чух и за едно предаване на Българското национално радио на 9 септември, посветено на 70-годишнината на Валери Попова. Зарадвах се много, че родената на 7 септември 1945 г. оперна прима не е забравена и Красимира Йорданова е направила предаване за нея. Едва тук в Германия (в Габрово нямах компютър) можах да копирам съответното съобщение от Интернет и да го приложа в днешната ми статия:
БНР
Спомен за Валери Попова
публикувано на 09.09.2015 г.
Автор: Красимира Йорданова
На 7-ми септември голямата българска оперна прима Валери Попова можеше да навърши 70 години. За съжаление тя не доживя този празник – отиде си след тежко боледуване през октомври 2000 г.
Валери Попова остави ярка диря на
световната оперна сцена и траен спомен
в сърцата на почитателите си. Тя беше
красива, елегантна, много интелигентна
жена с аристократично излъчване. Още
съвсем млада, певицата прави силно
впечатление като интерпретатор, поканена
е за солист на Софийската опера и получава
награди на множество международни
конкурси. Кариерата й я отвежда до
най-престижните световни сцени.
Чуйте в рубриката “Помните ли…” на предаването “Алегро виваче” разказа на Красимира Йорданова и съхранен в Златния фонд на БНР запис на среща със слушатели през 1985 г., на която Валери Попова говори за началото на кариерата си и за факторите, които я създават като музикант.
(край на цитата)
Ето линк към това предаване на БНР:
http://bnr.bg/post/100600168/spomen-za-valeri-popova
……..
Два дни по-късно – на 11 септември 2015 г. Българското Национално Радио излъчва второ предаване за Валери Попова във връзка със 70 години от рождението й, но този път има и музикални записи от изпълнения на певицата. Цитирам подробности:
БНР
Валери Попова – изключителното белкантово откритие
публикувано на 11.09.2015
Автор: Елена Хубанова
- Ария на Лиу от ІІІ действие на операта „Турандот” в изпълнение на Валери Попова, СО на БНР с диригент Васил Стефанов (запис от 1979 г.)
- Дует на Графинята и Сузана от операта „Сватбата на Фигаро” на Моцарт в изпълнение на Валери Попова и Александрина Пендачанска, оркестър на Софийската опера под диригентството на Борис Хинчев.
Така преди години оценява българката световната преса. В своите най-силни сезони Валери Попова работи със знаменитости като Тито Гоби, Лорин Маазел, Жорж Претр, Лучано Берио и много други.
Грее сред звездите
на Миланската скала, Парижката Гранд
опера, в Белгия, Великобритания, САЩ. У
нас тя остава някак в сянка, недооценена,
дори огорчена. Днес „прелистваме”
записите, които звучат толкова модерно
с тънкия усет, музикалност, красота,
стил… и недоумяваме. А всъщност би
трябвало да сме наясно, че всеки артист,
надскочил времето си, няма как да се
чувства съвсем комфортно приживе.
Има
и друга истина, тази на публиката:
„Беше обожавана. Раздялата с нея носи
покруса у всички, които чувстват
потребност от истински, незаменими неща
в живота“ – пише Розалия Бикс през
2000 година в пресата по повод кончината
на певицата.
В единствения запис в
Златния фонд на БНР, запечатал житейския
и творчески разказ на Валери Попова,
усещаме истинската любов на публиката.
Ще го чуем в събота. Записът е от 1985
година от срещи с радиоклуба „Приятели
на музиката” с гостуващи слушатели,
зажаднели да я виждат по-често на сцената
на Софийската опера.
Гена Димитрова:
Още звучи в ушите ми нейното прекрасно
изпълнение на Лиу в Миланската Скала
през пролетта на 1985 година. В препълнената
зала по случай присъствието на Чарлз и
Даяна аз бях сред публиката и целият ми
възторг и възхищение бяха за Валери,
която от сцената правеше чудеса.
Единствена от многото сопрани, които
бях слушала, с които бях пяла, тя
изпълняваше безкрайно трудното Пучиниево
piano – crescendo на финалите на ариите с
плачещо красив, страдащо любящ тембър.
За съжаление красотата не може да се
опише…
Розалия Бикс: Беше
певица с необикновен чар. Съчетаваше
изтънчеността на аристократ с една
подкупваща човешка простота и естественост.
Пееше красиво, с огромна култура и
знание, потулени зад пределна съдържателност
и бистрота на посланието. Беше наистина
„прима донна” (първа сред жените), не
„примадона” – синоним на инерции и
високопарност в речника ни.
Руслан
Райчев: Заедно с Райна Кабаиванска
и Гена Димитрова тя е една от трите
български изпълнителки, която най-много
е пяла по големите оперни сцени. Имаше
нещо хлапашко, детско в нея и същевременно
бе отговорна и деликатна в работата си.
Присъствието й на сцената правеше
партньорите й по-уверени, а работата
по-плодотворна. Милата й усмивка стопляше.
Потомък на голям музикантски род, Валери
притежаваше широка музикална култура
и две качества, които рядко се срещат
днес: възпитаност и коректност. Спомням
си един интересен епизод във
взаимоотношенията ни, когато последният
път бях директор на Софийската опера.
Предстояха съкращения. Огледах списъка
на състава и видях – Валери беше играла
напоследък рядко на сцената заради
болестта си. Тя сама дойде при мен, за
да заяви, че преминава на преподавателска
работа в музикалното училище и че нейното
напускане не бива да създава проблем.
Доказа се като талантлив педагог –
най-яркото доказателство за това е
дъщеря й, Александрина Пендачанска,
която е нейна ученичка. Уви, Валери не
достигна до преподавателска работа в
Музикалната академия така, както и други
големи български таланти не достигнаха…
В
предаването ще звучат откъси от „Дон
Карлос”, „Травиата” и „Отело” от
Верди, „Фауст” от Гуно, „La vera storia” от
Лучано Берио под диригентството на
автора, „Турандот” и „Бохеми” от
Пучини, „Сватбата на Фигаро” и „Вълшебната
флейта” от Моцарт, „Капулети и Монтеки”
от Белини, Матеус Пасион от Йохан
Себастиян Бах, Немски реквием от Йоханес
Брамс и други.
събота, 12 септември
2015 г., от 20 часа
(край на цитата)
Цитирам линк към това предаване на БНР:
http://bnr.bg/hristobotev/post/100599904/na-opera-v-sabota
През годините след като написах първата си статия за Валери Попова през 2016 г. в Интернет се появи и Уикипедия-страница за певицата, и то с доста подробности, което е похвално, защото до 2016 г. въобще нямаше такава. Цитирам тази страница, тъй като тя съдържа редица подробности от биографията и дейността на Валери Попова, които не са включени в материалите дадени в моята днешна статия.
Валери Попова е българска оперна певица – сопран. Тя е майка на известната оперна прима Александрина Пендачанска. Валери Попова има и далечна родствена връзка с българския учител и книжовник, историк и читалищен деец, фолклорист и националреволюционер Бачо Киро, както и със световноизвестния писател Александър Дюма-син.
Биография
Валери Попова е родена на 7 септември 1945 г. в София и е израснала в музикантско семейство – баща ѝ Саша Попов е бележит цигулков виртуоз и диригент, а майка ѝ Вера Даскалова е утвърдена пианистка и клавирен педагог. Това предопределя съдбата ѝ на музикант – от малка учи цигулка. Вокалните ѝ заложби се откриват още в Музикалното училище. В Българската държавна консерватория постъпва в класа на проф. Христо Бръмбаров и още от самото начало дава заявка за една успешна певческа кариера. Като студентка печели редица награди от национални и международни вокални конкурси – Първа награда на общобългарското състезание за певци и инструменталисти, Награда от „Пражка пролет“, Хертогенбош Холандия и Вервие Белгия. Сред седемте си най-високи отличия Валери Попова цени най-много наградите от Международния певчески конкурс в Париж и от Международния конкурс за млади оперни певци в София.
Активни години
След дипломирането си Валери Попова е солистка в Пловдивската опера от 1970 г. Специализира в театър „Масимо“ в Палермо при Джина Чиня. Дебютът ѝ в България е на пловдивска сцена през 1973 г. с италианска трупа. Три години по-късно, през 1976 г., е солистка и в Софийската народна опера (днес Софийска опера и балет). Нейната ярка индивидуалност привлича вниманието на ръководството на Софийската опера и тя е поканена като щатен солист, където прави едни от най-хубавите си роли в оперното изкуство.
Най-ярките ѝ роли на сцената в Софийската опера са в оперите „Травиата“, „Риголето“ на Верди, „Мефистофел“ на Бойто, „Фауст“ на Гуно, „Сватбата на Фигаро“ и „Дон Жуан“ от Моцарт. Гастролира с голям успех най-вече на световни оперни сцени – в Парижката Гран Опера, в оперите на Пучини „Тоска“, „Манон Леско“, „Мадам Бътерфлай“ и „Турандот“, а на сцената на „Ла Скала“ в Милано – в „Турандот“. Печели награди от международните конкурси в Прага, Хертогенбош Холандия, Вервие и Остенде Белгия, Париж и София.
Известни нейни роли са Фиордилиджи в „Така правят всички“ на Моцарт, на Елизабет от „Дон Карлос“, на Виолета в „Травиата“, на Чо Чо Сан в „Мадам Бътерфлай“ и Леонора в „Трубадур“. Не по-малко бележити нейни участия са във „Вълшебната флейта“, „Сватбата на Фигаро“, „Манон Леско“ и „Травиата“.
Международни изяви
В началото на кариерата си е лиричен сопран, но постепенно разширява репертоара си към драматични роли. През 1976 г. печели трета награда на конкурса „Борис Христов“. Изявява се повече в чужбина, отколкото в България. Има шест награди от международни конкурси. Пяла е в най-големите оперни театри по света – Гранд опера в Париж, Ла Скала Италия, Белгия, Англия, Болшой театър в Русия, чийто диригент изпраща своите специални благодарности, че такъв талант пее на сцената на поверения му театър.
Изявите ѝ са също в Канада, САЩ, Куба. Пяла е под диригентството на Лорин Маазел и Клаудио Абадо, който я кани да пее в „Ла Скала“, където тя участва в „Мадам Бътерфлай“, „Турандот“ и в две опери на Лучано Берио – един от най-известните съвременни композитори. Kогато Абадо чува за първи път нейно изпълнение в „Концертхаус“ във Виена през 1984 г., той става от дъното на залата, започва да ръкопляска и излиза на сцената да ѝ целуне ръка.
Дебютът и в „Ла Скала“ е през 1985 г. в ролята на Лиу от „Турандот“ – партнират ѝ Ева Мартон в ролята на Турандот и Никола Мартинучи – Калаф. През януари на същата 1985 г. Валери Попова изпълнява ролята на Чо Чо Сан от „Мадам Бътерфлай“ под диригентството на Лорин Маазел, който я кани за световната премиера на операта „Един приятел“ на Лучано Берио в няколко последователни представления.
Късен период
Подписани са много договори за Париж, Милано, Хамбург и Токио, но се налага изявите ѝ да бъдат прекъснати поради заболяване. Преди да се сбогува окончателно със сцената, Валери Попова участва в „Реквием“ на Верди и Моцарт и в концерти със своята дъщеря Александрина Пендачанска. В последните си 14 години Валери Попова намалява концертните участия поради влошеното си здраве и се отдава на преподавателска дейност. Обучава ученици от Музикалното училище и преподава в Музикалната академия.
Умира в София на 3 октомври 2000 г. след тежко боледуване, на 55-годишна възраст.
Признание
Докоснала се до майсторството на най-добрите педагози, диригенти и музиканти, Валери Попова достига до перфектност в чисто музикалната си интерпретация и овладява до съвършенство вокалните си умения. До края на живота си тя преподава на младите певци своята мъдрост и знания. Световната музикална критика определя Валери Попова като „изключително белкантово откритие“. Един италиански критик пише: „Това е овладян до съвършенство музикален инструмент, превърнат от душевността на певицата в одухотворен, добър дух“. Тя е запомнена като красива, елегантна, много интелигентна жена с аристократично излъчване. Още съвсем млада певицата прави силно впечатление като интерпретатор, получава награди на множество международни конкурси. Бляскавата ѝ кариера я отвежда до най-престижните световни сцени.
В спомени за Валери Попова по повод кончината ѝ голямата българска прима Гена Димитрова пише: “Още звучи в ушите ми нейното прекрасно изпълнение на Лиу в Миланската скала през пролетта на 1985 година. В препълнената зала по случай присъствието на Чарлз и Даяна аз бях сред публиката и целият ми възторг и възхищение бяха за Валери, която от сцената правеше чудеса. Единствена от многото сопрани, които бях слушала, с които бях пяла, тя изпълняваше безкрайно трудното Пучиниево „piano crescendo“ на финалите на ариите с плачещо красив, страдащо любящ тембър.”
(край на цитата)
А именитият наш диригент Руслан Райчев нескромно я допълва: “Великолепен музикант и чудесна певица, а заедно с Райна Кабаиванска и Гена Димитрова тя е една от трите български изпълнителки, която най-много е пяла по големите оперни сцени. С нея ме свързват десетки спектакли, които за дълго остават в паметта. Беше великолепна Тоска например, но за да изброя ролите ѝ, с които остава, трябва да изредя почти целия сопранов репертоар”.
(край на сведенията от Уикипедия-страницата на Валери Попова)
Ще завърша тази твърде подробна статия за Валери Попова с една публикация от последно време – август 2019 г., която е свързана с някои малко неприятни въпроси – факта, че в България на редица отлични родни певци и певици, които желаят в дадени години – обикновено в края на вокалната си кариера – да преподават в средни или висши музикални училища, трябва да бъдат подложени на писмен изпит (предполагам по различни дисциплини от теория на музикалното изкуство), а тия артисти са имали световна кариера, което не им е позволило непрекъснато да се замимават с тази материя. В много случаи при тези изпити те не могат да се класират на предни места и затова не са приети за преподавателска работа. Както ще видим от тази статия, така в последно време стана с известната певица Дарина Такова, която преустанови преди десетина години отличната си световна кариера поради несполучлива операция на гласните струни. Дарина Такова е искала да бъде преподавател в музикалното училище в София.
В статията става въпрос и за подобен проблем при Валери Попова и Никола Гюзелев. Цитирам въпросната статия:
Портал „Дневник“
Защо много от големите оперни певци не преподават в България
- 27 август 2019
© Личен архив, “Свободна Европа”
(Снимка: Примата Валери Попова е била изпитвана да пише тема и не била одобрена)
Текстът е препечатан от “Свободна Европа”. Елица Симеонова е журналист в медията. Първите си стъпки в журналистиката прави в международния отдел на в. “Сега”, след това работи като репортер в Клуб Z.
Защо почти никой от големите български оперни певци не е преподавал на млади таланти в България?
Този въпрос си задават мнозина след като певицата Дарина Такова разказа в публикация във “Фейсбук”, че е подала документи за преподавател в Националното музикално училище “Любомир Пипков” и е трябвало да мине по конкурсния ред – теоретична част и певческо изпълнение с музикален съпровод. Известно е, че оперната прима, пяла в Миланската скала, Кралската опера в Лондон, “Метрополитън опера”, оперите в Париж, Мюнхен, Берлин, Неапол и Рим, от години не пее след неуспешна операция на гласните ѝ струни.
Този случай, който предизвика разнопосочни обществени реакции, не е единственият пример за световно признат български певец, който е поискал да преподава в българско музикално училище, но спрян от административни пречки.
Сопраното ВАЛЕРИ ПОПОВА, пяла в Милано, Париж, Лондон, Виена, Ню Йорк, Москва и много други опери, не е преподавала в Националната музикална академия, защото не е била одобрена на конкурс с писмена тема. Тя не е единствената от големите оперни изпълнители на България от XX век, които са искали да преподават, но са били препънати в подобни пречки.
Конкурс с писмена тема
След роли на световните сцени в опери като “Тоска” и “Турандот” на Пучини, примата Валери Попова кандидатства в средата на 90-те за преподавател в Музикалната академия в София. Бил е обявен конкурс за пет преподавателски места, на който се явяват шестима души. Световноизвестната певица е единственият кандидат, който не е одобрен, а посочената причина е, че писмената тема, която кандидатите е трябвало да развият, не е достатъчно изчерпателна.
“Тя единствена сред тези кандидати е била със световна кариера и спектакли в Миланската Скала, в Ковънт Гардън, в парижката Гранд Опера… Казали са ѝ: “И ние сме писали теми, за да станем преподаватели”. Но това са хора, които само са писали теми. А през това време тя е играла на най-големи световни сцени”, спомня си журналистът Найо Тицин, съпруг на дъщерята на Попова – оперната певица Александрина Пендачанска.
Няколко години след тази случка примата умира след тежко боледуване на 55-годишна възраст. В свои интервюта дъщеря ѝ Александрина Пендачанска си спомня за “невероятната обида и абсурд”, който Попова е преживяла. “Тя не можа да го понесе, много скоро се разболя и си отиде”, каза тя пред “Дневник” през 2018 г.
Търси се диплома
Певецът Никола Гюзелев, високо оценен за ролите си в опери на Пучини, Верди и Моцарт, също се сблъсква с пречки пред това да преподава приживе. Оперният певец е кандидатствал за преподавател и директор на Българската академия на изкуствата “Борис Христов” в Рим след края на активната си кариера, спомня си синът му Чавдар Гюзелев.
“За да стане директор на школата и изобщо да има преподавателски ценз, трябваше да има диплома”, разказа той пред Свободна Европа. Гюзелев обаче не е дипломиран от консерватория.
Малко преди да завърши следването си в Националната художествена академия в София като художник, Никола Гюзелев е участвал в конкурс за млади оперни певци. Той го печели и това е началото на кариерата му като оперен певец. След това се обучава при водещия български вокален педагог Христо Бръмбаров, започва да пътува и не довършва висшето си образование.
“Помня, че години по-късно успя да се дипломира”, разказа още синът му. “Тогава той вече нямаше интерес да преподава.” Никола Гюзелев умира през 2014 г.
Немалко именити певци преподават в частни школи и университети в България. Пример е Райна Кабаиванска, която води майсторски клас от години в Нов български университет. Тя подкрепя млади чрез своя фонд “Райна Кабаиванска”. Самата Дарина Такова също провежда майсторски класове чрез фондацията си. Примата Анна Томова-Синтова не преподава постоянно в България, но проведе майсторски клас през есента на 2018 г. Но повечето от тези примери илюстрират частни инициативи, зад които не стои държавна политика.
(край на цитата)
Нека всеки си направи извод за тази политика на селекция, която се прилага отдавна в България. До сега пиша 7 години статии на оперни теми и срещнах биографии на стотици отлични певци в чужбина, редица от които не са завършили даже висше музикално обучение, но след една значителна кариера по световните сцени СА ПОКАНЕНИ ДА СТАНАТ ПРЕПОДАВАТЕЛИ в музикални заведения, даже получават и титла „професор“.
Моето лично мнение е, че така трябва да бъде в областта на вокалното изкуство. Докато при много други професии е необходима достатъчна квалификация в много теоретични дисциплини, за да се прави научна кариера, то в областта на вокалното изкуство е много по-важно такъв кандидат да има голяма практика като певец на самата сцена, където среща редица години колеги, режисьори и специалисти, от които научава много повече отколкото от „суха литература“, която няма почти нищо общо с този все пак „специален занаят“, какъвто е доброто вокално музициране…
Във Фейсбук се надигна в средата на 2019 г. не малка дискусия в подкрепа на Дарина Такова, като един виден журналист (не искам да цитирам името му) написа там следните думи:
„Приветствам позицията на Боил Банов – министър на културата. Ако и предишните министри на културата бяха като него, може би в Музикалната академия щяха да са преподавали и Гена Димитрова, и Никола Гюзелев, и Валери Попова, и Райна Кабаиванска, и Дарина Такова. Всички те не са били допускани да преподават там заради правилата на Академията, изготвени от посредствени хора, именно за да я „опазят“ от певци със световна кариера“.
(край на цитата)
Какво толкова да се чудим – забравихме ли десетките примери за отлични български оперни певци, които са имали впечатлителна кариера в чужбина, някъде до около 1940 г., и след избухване на Втората световна война много от тях са се прибрали от патриотични чувства в България, където обикновено в Софийската опера на са били приети да работят! Пак „прочутата българска ревност и завист“…
Нека днес на 7 септември 2020 г. почетем 75 години от рождението на голямата певица Валери Попова. Мястото й в съкровищницата на българското вокално изкуство ще остане празно …
Мир на праха й!
…….