Днес почитаме годишнина от смъртта на хоровия и оперен диригент Константин Рамаданов
Драги приятели на оперната и хорова музика, днес на 31 октомври 2020 г. – в последния ден на месеца, пиша за втори път след 2019 г. статия за един хоров и оперен диригент от далечното минало, когато се е зараждало българското оперно изкуство в началото на 19-и век. Това е Константин Рамаданов – важна фигура в изграждането на музикалната ни култура след Освобождението, но за жалост напълно забравена.
Името на Константин Рамаданов, роден точно преди 145 години през далечната 1875 година, починал през 1961 г., ми е познато отдавна. Още като студент в София през годините 1951-1956 научих за него по време на следването ми в Софийския уиверситет, където 3 години пях в хора на университета. Помня добре, тогава нашият диригент ни беше казал, че такъв хор има много отдавна към това висше учебно заведение, а именно около началото на 20-те години този хор е бил дирижиран от Константин Рамаданов. Тогава той е бил на около 45 години – в разцвета на силите си, като в същото време е имал и редица други ангажименти, преди всичко в Софийската опера. През годините от 1926 до 1929 година, а също и преди това Константин Рамаданов работи в нея като хормайстор, подготвяйки и дирижирайки повече от 30 опери от световната класика и такива от български композитори. За това ще стане въпрос по-късно.
От 1918 до 1944 година Константин Рамаданов ръководи и църковния хор към руската църква „Свети Николай“ в София. Понеже в Габрово имахме силни църковни хорове, поне в годините, когато аз бях подрастващ младеж, чувал съм при различни разговори между църковни певци неговото име, което беше добре известно по това време – края на 30-те години. Както е добре известно, след 9 септември 1944 г. новата власт – особено когато комунистическата партия стана хегемонна политическа сила в България около годината 1947, всички църковни хорове (говоря за Габрово) бяха ликвидирани и може би това е било причина Константин Рамаданов да преустанови своята хорова дейност след 1944 г. Това е отбелязано в неговата биография – „през 1944 година Рамаданов приключва музикалната си дейност“. Разбира се, около 1944 г. той е вече на 70-годишна възраст, което е и напълно нормално да се оттегли от активна хорова дейност.
Прави впечатление, че за Константин Рамаданов няма много данни в медиите, независимо че дейността му е била особено активна и ползвотворна. Минали са толкова години, а в България често заслугите на дадена личност бързо се забравят, няма достатъчно традиции в това отношение. Освен една скромна Уикипедия-страница за него, както и едно предаване на Радио София, почти нищо друго не може да се открие в различните източници за информация.
Уикипедия-страницата му е препечатка на статия за Константин Рамаданов в ценната книга „Енциклопедия на българската музикална култура“, София, Издателство на БАН, 1967 г. В Уикипедия-страницата даже няма нито една негова снимка, с изключение на тази, поместена в енциклопедията. Жалко, аз ще направя опит да я сканирам, но книгата е твърде дебела и не искам да повредя устройството чрез силно разтягане на покривката на стъклото. Мисля, че ще успея да сканирам поне снимката с част от текста.
В крайна сметка настоящата статия ще бъде кратка – споменатите по-горе два материала, една малка извадка от историята на българското оперно изкуство и някои информации за „Руската църква“ в София, където Константин Рамаданов е бил дълги години диригент на хора към църквата. Ще започна именно с тази извадка:
Из историята на Българското оперно изкуство
(…) В началото на 20-и век постепенно отново се пробужда интересът и се подготвя обществеността за създаване на опера в София. Статията на Петко Наумов “Опера” слага началото на една продължителна борба “за” и “против” българската опера. Пророчески звучат думите му във в. “Ден” (1908) – “Повече самоувереност, господа песимисти, повече уважение към музикалните дейци, посветили се всецяло на едно дело, което ще бъде гордост на България”.
Най-после привържениците на оперното изкуство взимат връх. На 18 октомври 1908 “Българската оперна дружба” изнася първото си пробно представление – откъси от “Фауст” на Гуно и “Трубадур” от Верди. Фирмата “Оперна дружба” е регистрирана официално на имената на Драгомир Казаков, Константин Михайлов-Стоян, Иван Вульпе, Димитър Попиванов и Стоян Николов. Освен тях в трупата участват и Златка Куртева, Богдана Гюзелева-Вульпе, Мара Василева, Олга Орлова, Дойчинка Коларова, Желю Минчев, Панайот Димитров, диригентите Хенрих Визнер, Алоис Мацак, Тодор Хаджиев, хормайсторите Добри Христов и КОНСТАНТИН РАМАДАНОВ.
От края на 1908 г. започва формирането на щатен хор (…)
(край на цитата)
Повече биографични данни за Константин Рамаданов и описание на дейността му са дадани в неговата Уикипедия-страница, която цитирам по-долу:
Константин Илиев Рамаданов е български хоров диригент, заслужил артист от 1954 година. Роден е на 7 февруари 1875 г. в Кюстендил, починал на 31 октомври 1961 г. в София. Той е един от най-изтъкнатите хорови диригенти на България от първата половина на 20 век, с принос за утвърждаването на ученическата музикална самодейност и българския оперен театър през първия етап на неговото развитие.
Първоначално Рамаданов работи като учител. През 1900 г. постъпва да учи в музикалното училище в германския град Вюрцбург, където негови преподаватели са М. Оберслебен по теория на музиката и Клиберт по хорово дирижиране. Прекъсва обучението си година и половина по-късно поради заболяване, от което се лекува в България в продължение на две години. Междувременно основава и ръководи гражданския хор „Кавал“.
От 1904 г. Рамаданов живее в София, където започва работа като ръководител на хора при учителското дружество „Неофит Рилски“. От основаването на Българска оперна дружба през 1908 г. до 1921 г. и от 1926 до 1929 г. Константин Рамаданов работи в нея като хормайстор, подготвяйки и дирижирайки повече от 30 опери от световни класици и български композитори. Успоредно с работата си в операта, той преподава пеене в ІІІ Софийска прогимназия, където също основава хор и оркестър, с които успешно концертира във Видин, Лом, Русе, Силистра и други градове. В репертоара на прогимназиалния хор се отличава детската оперета на Панайот Пипков „Деца и птички“.
От 1915 до 1920 г. Константин Рамаданов дирижира и църковния хор към храм „Св. св. Кирил и Методий“, а през 1921 г. – и студентския хор на Софийския университет. От 1918 до 1944 г. ръководи и църковния хор към руската църква „Свети Николай“ в София.
През 1944 година Рамаданов приключва музикалната си дейност.
(край на цитата)
Втората информация е едно предаване на Радио София за Константин Рамаданов от 7 февруари 2015 г. във връзка със 140 години от рождението му през 1875 г. Цитирам това предаване:
Спомен за Константин Рамаданов
публикувано на 07.02.2015 | обновено на 26.02.2015
Автор: Красимира Йорданова
Помните ли Константин Рамаданов?
Един от най-изтъкнатите хорови диригенти от началото на ХХ век е Константин Рамаданов – важна фигура в изграждането на музикалната ни култура след Освобождението, но за жалост напълно забравена.
140-годишнината на Рамаданов (роден на 7.02.1885 г. в Кюстендил) е повод в рубриката “Помните ли…” Красимира Йорданова да ни разкаже за делото му в България, след получаването на солидно музикално образование в Германия. Той е основател на певческото дружество “Кавал” в Кюстендил, а по-късно се преселва в София и ръководи много хорови състави в столицата. Заслугите на Константин Рамаданов за хоровото ни изкуство са неоценими.
Чуйте в звуковия файл рубриката “Помните ли…” с част от интервю с Константин Рамаданов, съхранено в Златния фонд на БНР.
(край на цитата)
Цитирам линк към това предаване на БНР:
http://bnr.bg/horizont/post/100526867/spomen-za-konstantin-ramadanov
Това бяха всички информации за Константин Рамаданов. Имах желание да споделя повече неща, но очевидно фактите са съвсем малко. Така е когато няма написани документи, или има такива, но не са внесени още в Интернет, и никой не знае за тяхното съществуване. Като виждаме, не е необходимо само да имаме известна информаиция по даден въпрос, но същата да е във вид, който може да се прилага и чете от широк кръг слушатели… Времената много се промениха!
Както стана въпрос в началото на статията, Константин Рамаданов е бил дълги години – от 1918 до 1944 г. – диригент на църковния хор към руската църква „Свети Николай“ в София. Това са 27 години непрекъсната дейност, която – в самия център на София – заслужава специално внимание. Понеже тази руска църква е една от забележителностите на София, искам да напиша нещо повече за нея. Цитирам данни от Уикипедия-страницата за нея, както и малка статия за 7 забележителности, свързани с „Руската църква“ в София:
Руска църква (София)
„Свети Николай Чудотворец“ (на руски: Церковь святителя Николая Чудотворца), известна като Руската църква, е православна църква в българската столица София, посветена на Свети Николай Чудотворец. Тя е сред емблематичните сгради на града.
Градежът ѝ започва в края на 19 век (точната дата не се знае, тъй като се редуват различни архитектурни проекти), и трае дълги години, като е осветена през 1914 година в навечерието на Първата световна война. Сградата е построена върху парцел на Руското посолство по проект на Михаил Преображенски специално за нуждите на руските имигранти в столицата. Стенописите са дело на екип от художници, оглавяван от Василий Перминов (един от авторите на стенописите в „Александър Невски“). Петте малки купола на църквата са позлатени. Централният купол е висок 19 m. Камбаните са дарение от руския цар Николай II.
Първоначално замислен като параклис към посолството на Русия в България, храмът почти веднага губи тази своя роля след 1917 година. След Втората руска революция в него започват за служат свещеници и архиереи от т. нар. „Руска задгранична църква“, а обособеният вече храм става център на многобройната руска имиграция в страната.
След 1947 година храмът е предаден в диоцеза на Московската патриаршия, която го управлява и до днес. (Смята се за подворие, или ставропигия на тази патриаршия).
В архитектурно отношение храмът е изграден в традициите на руската църковна архитектура от 19 век – при запазени древноруски елементи – т. нар. „луковици“ (кубета), при съчетание с традиционните староруски мозайки и дърворезби, той носи и белезите на по-модерната архитектура и живопис. Характерно за плана на храма е не-осевото разположение на входа (респ. притвора), спрямо олтара. Т.е. входът е откъм южната страна, а олтарът, според старинната традиция, сочи на изток – двата елемента образуват прав ъгъл.
В криптата на храма е гробът на архиепископ Серафим Соболев (Св. Серафим, архиепископ Богучарски, Софийски Чудотворец). Хиляди вярващи и невярващи пристъпват към него с молба за чудодейна помощ преди изпити, важни решения в живота или във време на болест и нужда. Често те записват своите молитви на хартия и ги пускат в специална кутия до гроба му.
(край на цитата)
И накрая – втората статия за „Руската църква“ в София:
Руската църква в София – 7 любопитни факта
21 януари 2014 г.
Автор: Николина Рускова
Една от най-забележителните постройки в София е Руската църква, известна с чудодейната сила да сбъдва желания. Намира се в центъра на столицата, където се пресичат улица “Георги Раковски” и булевард “Цар Освободител”. Вижте още няколко интересни факта за нея.
1. Руската църква “Свети Николай Чудотворец” е построена в периода 1907-1914 г. върху парцел на Руското посолство. Тя е изградена по проект на Михаил Преображенски, който също е автор на православните храмове в Талин и Флоренция.
2. Първоначално храмът е замислен като параклис на руската дипломатическа мисия в България. Не след дълго в него започват да служат свещеници от Руската задгранична църква и той се превръща в център на множеството руски имигранти у нас. През 1953 г. той става храм на подворието (представителството) на Московската патриаршия и се управлява от нея и до днес.
3. Храмът има пет малки позлатени купола, а централният е висок 19 метра. Камбаните са дарение от руския император Николай Втори.
4. В криптата под олтара се намира гробът на архиепископ Серафим Соболев. Той стопанисва храма от 1921 г. до смъртта си през 1950 г. и управлява руските православни енории в България. Той се счита за чудотворец, поради което хиляди хора оставят молитвени писма на гроба му с вярата, че ще получат помощ и изцеление от него.
5. Стенописите са изрисувани от руски художници, а четирите икони върху иконостаса са копия на иконите в киевската катедрала “Свети Владимир”.
6. В архитектурно отношение храмът е по образец на московските църкви от 17-и век. Той е паметник на архитектурата и е под защитата на ЮНЕСКО.
7. Храмът има два входа, всеки от които е разположен под покрив с двоен наклон. Южният се намира откъм булеварда и е украсен с образа на Свети Николай, а северният откъм градинката – с образа на Александър Невски.
(край на цитата)
Нека днес на 31 октомври 2020 г. почетем 59 години от кончината на Константин Рамаданов, оставил светли спомени чрез дейността си на хоров и оперен диригент от особено голям мащаб.
Мир на праха му!
…..