Reni Brambarova

Днес празнува рожден ден видната вокална педагожка Рени Бръмбарова

Драги приятели на оперната музика, днес на 8 март 2020 г. – Международният ден на жената – празнува рожден ден една забележителна личност – певицата и вокален педагог Рени (Ирена) Бръмбарова, за която пиша статия за първи път.

Уважаемата г-жа Бръмбарова е моя ФБ-приятелка от 2015 г. При многото статии, които съм писал за маестро Христо Бръмбаров или за негови ученици винаги съм й пращал информации, на които тя е обръщала внимание и при някои ми е отговаряла. Още от първите години, когато започнах да пиша моите „оперни истории“, тя следи написаното и за други оперни личности и това ме радва. За нея съм научил известни факти от статиите за маестро Бръмбаров, но и до сега в Интернет няма особено много информации специално за Рени Бръмбарова, макар че е била певица и дълги години вокален педагог в Музикалната академия.

Реших днес най-сетне да напиша статия за нея – тя отдавна заслужава това уважение, но да се пише за нея не е лесно, защото в медиите няма конкретни данни, като се изключат косвени сведения чрез тези или за маестро Бръмбаров, или при споменаване името й като вокален педагог на сегашни оперни певци.

Данни от личната биография на Рени Бръмбарова могат да се намерят в информации за съпруга й маестро Христо Бръмбаров (1905-1974) и само една такава – рожденната й дата 8 март в нейния профил във Фейсбук. Преди да премина към цитиране на данни в това отношение, нека подчертая, че Рени Бръмбарова произхожда от художническата фамилия Поптошеви. Майка й е сестра на Евгени Поптошев, дядо й Тодор Поптошев е родоначалникът. Братът на Рени Бръмбарова – проф. Стефан Попов е архитект, на младини също е прекрасен художник, отличен пианист и виолончелист. Майка й е завършила музикална академия и френска филология в Гренобъл. Всички в семейството пеят и свирят. Баща й Стоян Попов е офицер и адвокат, след 9 септември 1944 г. му отнемат правата и той трябва да се сети, че като ученик е свирил на цигулка. Влиза във форма и става един от концертмайсторите на Музикалния театър…

Други данни научавам по косвен път от източници, които след малко ще цитирам. Що се отнася до нейното музикално обучение и вокална кариера – в Интернет не могат да се намерят данни. Тъй като от 1974 г. живея в Германия, нямам непосредствени спомени от нейни вокални изяви.

По-долу ще цитирам данни от статии за проф. Христо Бръмбаров, от където може да се научат повече подробности. На първо място един цитат от интервю на Рени Бръмбарова през 2005 г., в което тя описва свой спомен за съпруга си:

(…) „Той имаше страшно много ученици, но през целия си живот за частни уроци не е взел една стотинка”, казва с възхищение Рени Бръмбарова. Подчертава, че Христо Бръмбаров си остава колос не само на българското музикално изкуство. И днес учениците й, които пеят навън, казват, че 31 години след кончината му по цял свят знаят за него. И как няма да знаят, след като той е създал певци и педагози като Николай Гяуров, Гена Димитрова, Никола Гюзелев, Асен Селимски, Стоян Попов, Лиляна Жабленска (…) “.

(край на цитата)

Във връзка със 100-годишнината на Христо Бръмбаров през 2005 г. неговата съпруга Рени Бръмбарова разказва в интервю за в. „Стандарт“ на 23 октомври 2005 г. интересни спомени, които разкриват редица детайли от живота на този голям певец и педагог. Ето текста:

в. „Стандарт“, 23 октомври 2005 г.

В Операта честват 100-годишнината от рождението на големия баритон и педагог

Христо Бръмбаров искал да умре на сцената

Четвъртата му съпруга Рени произхожда от художническата фамилия Поптошеви

“Когато го видях за пръв път, бях едва на 17 години. Той трябва да е бил на 51. Мислех, че да влезеш при големия педагог Бръмбаров е по-трудно, отколкото да си уредиш среща с Кенеди. Това се оказа заблуда. Той беше за учениците си като баща и приятел, всички споделяха с него, хранеше ги вкъщи. Въобще беше широка душа и невероятно интересен човек. А ако говорим за неговата професия, едната и другата – сцената и педагогиката, там беше велик. Отидох у тях, за да ме прослуша. Той се обърна и ме погледна с тия изумителни очи, които всички, щом са видели веднъж, не могат да ги забравят. Те пробиваха залата така, като че ли стигаха до последния стол. Веднага се влюбих.”


Дистанцията трудно се стопява. В крайна сметка магията се получава и Рени е на път да стане негова четвърта съпруга. Родителите й обаче приемат връзката трагично. Тя произхожда от династията художници Поптошеви. Майка й е сестра на Евгени Поптошев, дядо й Тодор Поптошев е родоначалникът. Много от портретите в хола й днес са рисувани от първата й братовчедка Людмила Поптошева. Братът на Рени – проф. Стефан Попов, е архитект, на младини също е прекрасен художник, отличен пианист и виолончелист. Майка й е завършила музикална академия и френска филология в Гренобъл. Всички в семейството пеят и свирят. Баща й Стоян Попов е офицер и адвокат, след 9 септември 1944 г. му отнемат правата и той трябва да се сети, че като ученик е свирил на цигулка. Влиза във форма и става един от концерт-майсторите на Музикалния театър. Въпреки че се познават много добре с Бръмбаров, всички се страхуват от перспективата тяхното момиче да живее с толкова стар мъж. Двамата обаче подписват и за да се махнат от клюките, веднага заминават в Тулуза, където професорът е поканен на оперен конкурс. Лелята на Рени, която живее в Париж, започва да обработва родителите й по телефона. Впоследствие се стига дотам, че домашните повече глезят него, отколкото нея.


И сега, винаги когато говори за съпруга си, Рени Бръмбарова силно се вълнува: “Христо не беше добре със здравето още тогава. Всички мислеха, че се женя за него от кариеризъм – да ме назначи в операта. Аз всъщност никога не съм имала подобно желание. Стана така, че обичта, уютът и общите ни интереси сякаш го подмладиха и продължиха живота му с 10 години. Ние бяхме изключително щастлива двойка“.

За рода на съпруга си Христо Бръмбаров Рени знае малко. Самият той й е разказвал, че негов прадядо е бил най-големият гайдар в селото. Когато умира, го погребват с гайдата. На другия ден намират гроба разровен, а гайдата е открадната. Наивните обирджии си мислели, че тя е вълшебна и сама свири. И понеже на ручилото в този край казвали бръмбарило, така останало името Бръмбаров.


Друг прадядо на Христо Бръмбаров пък е крил Васил Левски. Когато турците го залавят и питат какво му е последното желание,дядото отговаря: “Да играя ръченица.” Слагат тава на една маса. Той играе с часове и накрая, изумени го помилват.


Христо е роден в Ловеч, но още когато е бебе, семейството се преселва в Плевен. Къщата им е в Балаклийската махала накрай града. Баща му Тачо е секретар-бирник, починал е много рано и това е бил първият удар в живота на Христо, който е страшно привързан към най-близките си хора. Най-любимото му същество е неговата сестра Мичка, която е фармацевт и го издържа по време на обучението му в Италия. Христо заминава със стипендия, но след първата година държавата я спира. Той разбира, че само там може да учи пеене, и остава. Втората трагедия в живота му е смъртта на Мичка. Тя умира през 1953 г. Прибирайки се една вечер, пада в барата, удря се лошо в камъните и дълго лежи, докато я намерят. Така получава бронхопневмония.


Когато майка му остава сама, Бръмбаров я прибира в апартамента си на “Бирюзов”. “Макар че беше домакиня и е живяла сред пролетариата, мама Иванка беше природно интелигентна жена. Фин човек, изключителна българка”, спомня си Рени Бръмбарова. Свекървата умира на 91 години, без да размени нито една лоша дума с четвъртата си снаха. Рени живее 20 години с Бръмбаров – първите 10 като негова ученичка и приятелка, вторите 10 като негова жена.

Първата съпруга на Бръмбаров е майката на неговите дъщери. Втората му съпруга, арменката Соня Хамерник, също е негова ученичка, мецосопран. Третата – Радка Комфорти, е чудесна певица. “Не се чудете, че Христо се е развеждал толкова пъти. Той беше откровен човек. Колкото можеше на сцената да играе всякакви роли, толкова в живота не можеше да се преструва. В момента, в който му свърши сърдечното увлечение, не можеше да живее повече с тази жена. Той беше безкрайно добър, нежен, толерантен и честен човек. У него нямаше никаква меркантилност. Имаше страшно много ученици, но през целия си живот за частни уроци не е взел една стотинка”, казва с възхищение Рени Бръмбарова. Подчертава, че Христо Бръмбаров си остава колос не само на българското музикално изкуство. И днес учениците й, които пеят навън, казват, че 31 години след кончината му по цял свят знаят за него. И как няма да знаят, след като той е създал певци и педагози като Николай Гяуров, Гена Димитрова, Никола Гюзелев, Асен Селимски, Стоян Попов, Лиляна Жабленска.


Рени Бръмбарова е силно чувствителен, лесно уязвим човек. Ако я обиди някой, може да й изчезне гласът.”Ти не си за оперна кариера, няма да издържиш на този ужас”, съветвал я Христо. По негово настояване тя става вокален педагог, за какъвто има отлични качества. Започва като аспирантка, асистентка, става доцент. Обучила е много ученици. Не се отделя като самостоятелен педагог, двамата с Бръмбаров работят докрай в тандем.

Бръмбаров умира от инфаркт на 12 юли 1974 г. Още през 1961 г. получава удар. Тогава лекарите му забраняват да пее в операта, защото силно се вживява в ролите. После все съжалява, че не е излязъл на сцената да умре там. Но в крайна сметка дава още 10 години от живота си за работа с младите хора.


През 1998 г. Гена Димитрова и Рени Бръмбарова учредяват фондация на негово име. Сега вдовицата продължава делото сама.


Голямата дъщеря на Бръмбаров – Миглена, е химичка, има двама сина. Единият от внуците на Бръмбаров – Николай, е завършил медицина, а другите двама – Тодор и Христо Мищалови, са бизнесмени. Никой от тях не става певец и музикант.


Людмила Първанова

(край на статията)

Ще цитирам още една статия от 2005 година за маестро Христо Бръмбаров във връзка със 100 години от рождението му през 1905 година:

Портал „Словеса“

100 години от рождението на Христо Бръмбаров

13 октомври 2005 г.

На 19 октомври от 19.00 часа в Националната опера ще се представи галаконцерт за тържественото отбелязване на 100-годишнината от рождението на големия български оперен певец и педагог Христо Бръмбаров.


На пресконференцията по повод честването бе отбелязан огромният принос на твореца на българското оперно пеене. Негови ученици са едни от най-ярките гласове на родната ни сцена. От неговия клас в Държавната музикална академия и от дома му на бул. “Бирюзов” 11 излизат такива певци, като Николай Гяуров, Асен Селимски, Никола Гюзелев, Гена Димитрова, Стоян Попов, Стефан Еленков, Галина Савова, Нели Божкова, Димитър Петков… През 1961 година по негова инициатива е организиран първият международен конкурс за млади оперни певци, който сега се провежда от фондация “Борис Христов”. Основава и Централната студия за вокалисти, през която минават както българи, така и чужденци, които стават звезди по международните сцени. Работата на маестро Бръмбаров формира цяла група млади вокални педагози, които на свой ред са възпитали редица известни изпълнители.


Христо Бръмбаров дебютира на сцена през 1932 година в Лаго ди Комо в операта “Травиата”. На българска сцена дебютира през 1937 година в “Севилският бръснар”. Великолепният му баритон печели сърцата на публиката. Една от емблематичните му роли е Борис Годунов. За съжаление има прекалено малко записи на гласа на гениалния творец – не стигат дори за издаването на един пълен компактдиск. Затова проф. РЕНИ БРЪМБАРОВА, председател на Фондация “Христо Бръмбаров” сподели, че се подготвя издаването на серия от компактдискове “Маестрото и неговите ученици”. Всеки един от дисковете ще започва с малкото останали записи в “Златния фонд” на БНР и ще се допълва със записи на изявени негови ученици.

Премиера на първия диск и на книга за проф. Бръмбаров ще има на 19 октомври преди галаконцерта. В програмата на вечерта ще имате удоволствието да се насладите на изпълнения от опери на Моцарт, Доницети, Росини, Гуно, Верди, Пучини, Чайковски, Бойто и Понкиели. На сцената ще пеят и двама от най-младите преки ученици на маестрото – София Иванова и Михаил Михайлов.

(край на цитата)

А сега една публикация във връзка с откриване през 2010 г. на паметна плоча за маестро Христо Бръмбаров:

Портал „Посредник“ Плевен

Откриха паметна плоча намаестро Христо Бръмбаров

Паметна плоча на маестро Христо Бръмбаров, поставена пред бащината му къща в Плевен – на ул. “Вардар” 25, беше открита в петък. Повод за проявата е 105-ата годишнина от рождението на видния български певец и музикален педагог и Деня на народните будители. За събитието дойдоха съпругата на маестрото – РЕНИ БРЪМБАРОВА, дъщеря му Миглена, внук му Христо Мищалски, най-близкият и обичан ученик на Христо Бръмбаров – проф. Асен Селимски. Тук бяха зам.-кметът Николай Якимов, депутатът Румен Петков, ръководители на културни институции, почитатели и приятели на маестрото.


При откриването на събитието беше припомнено мястото и значението на Христо Бръмбаров за развитието на българската и световната певческа култура.
„Аз бях момчето, което носеше куфарчетата на маестрото, когато той отиваше на участие, а после се превърнах в единствения човек, който се е учил от него не да пее, а да пише за певци“, сподели журналистът, писател и музикален критик Александър Абаджиев. „Още в средата на 60-те години той имаше признанието на най-големите западни специалисти като музикален педагог“, допълни той. “Бил съм на спектакли на някои от най-големите световни сцени, където повечето изпълнители са били ученици на Христо Бръмбаров – Николай Гяуров, Никола Гюзелев, Стоян Попов, а по-късно и Гена Димитрова”.

Александър Абаджиев изтъкна също така, че ролята на Бръмбаров не е само във факта, че е помогнал на много млади хора да се превърнат в изтъкнати певци. „Важно е да отбележим създадената от него вокална школа, получила признание по целия свят“, каза музикалният критик. „Ако говорим за приноса на България в световната култура, то именно в оперното изкуство България още от 1908 г. винаги е била в първите редици“, сподели Абаджиев.


Внукът на Христо Бръмбаров, който носи името на своя дядо, е бил едва на няколко месеца, когато маестрото завършва земния си път. „Познавам го от многобройните записи и от това, което майка ми е разказвала за него“, казва Христо Мищалски. По думите му, днес от рода на Бръмбаров никой не се занимава професионално с музика, но родствениците на маестрото са наследили неговия музикален слух и любовта към музиката. Христо Мищалски казва, че определено е задължаващ фактът да бъдеш внук на такъв човек, макар и станал не толкова популярен, колкото световноизвестните си ученици.

(край на цитата)

Останалите материали в днешната ми статия са свързани преди всичко с работата на Рени Бръмбарова като вокален педагог. Независимо че дълги години тя работи като такъв в Софийската музикална академия, в Интернет няма конкретни данни за това освен една обща информация в сайта на вокалния факултет на академията. Цитирам част от нея, засягаща Рени Бръмбарова:

Сайт на Вокалния факултет на Музикалната академия в София

(…) Проф. Христо Бръмбаров е един от прочутите български оперни певци, учил пеене в Музикалната академия при Иван Вульпе, а от 1929 до 1935 – в Милано, където се усъвършенства при известните А. Чеки, Л. дел Лунго и Е. Пиколи и същевременно започва кариерата си в италиански оперни театри – Равена, Милано и др., с италиански и френски репертоар. През 1936 г. се връща в България, дебютира в Софийската опера с Фигаро от “Севилският бръснар”, след което се зареждат баритонови партии, чието изпълнение го извежда до голямото признание. Измежду незабравимите му интерпретации са на Георги Грозника от “Янините девет братя” на Л. Пипков, Холандеца от “Летящият холандец”, Борис Годунов, Скарпия от “Тоска”.  От 1937 г. започва и блестящата му педагогическа дейност, белязана с постижения от най-високо качество, извели ред ученици от класа му до върховете на оперното изкуство в света. Това са певците Николай Гяуров, Димитър Узунов, Никола Гюзелев, Гена Димитрова, Димитър Петков, също великолепните Асен Селимски, Рафаел Арие, Катя Георгиева, Валери Попова, Стоян Попов, Стефан Еленков, Светлана Котленко, вокалните педагози Лиляна Жабленска, Василка Бръчкова, ИРЕНА БРЪМБАРОВА, Констанаца Вачкова и др. Изтъкнат вокален педагог е и Елена Киселова, дългогодишен ръководител катедра (…)

(край на цитата)

До края на тази статия ще дам информации за възпитаници на Рени Бръмбарова, където става въпрос, че тя е техен вокален педагог. Избрах 3 от многото нейни ученици, за които има сведения в Интернет. Цитирам части от биографиите им:

Мария Белчева – сопран.

Мария Белчева завършва Средното музикално училище в родния си град Бургас, а след това Държавната музикална академия в София в класа на доц. РЕНИ БРЪМБАРОВА. Нейни педагози са още Павел Герджиков, Стефан Трифонов, Ели Манова и други. Първите й изяви на професионална сцена са още като студентка, а от 1983 е солистка на Бургаската опера. През периода 1988-89 специализира в Българската академия за изкуство и култура в Рим. От 1992 е солистка на Националната опера и балет. Богатият репертоар на певицата, с който се представя по света, включва ролите на Абигайл от “Набуко”, Елизабет от “Дон Карлос”, Леонора от “Трубадур”, Амелия от “Бал с маски”, Дездемона от “Отело”, Леонора от “Силата на съдбата”, Мадалена от “Андре Шение”, Федора от “Федора”, Джоконда от едноименната опера, Фоска от “Фоска” на Гомес, Мими от “Бохеми”, Турандот и Тоска от едноименните опери на Пучини, Бес от “Порги и Бес” на Гершуин.

Мария Белчева е призната от музикалната критика като една от най-добрите изпълнителки на трудните произведения на Малер (Симфонии № 2, № 4, № 8). “Реквием” на Верди, “Стабат матер” на Росини и “Девета симфония” на Бетовен са част от кантатно-ораториалния репертоар на певицата. През 1989 на фестивала “April Spring” в Южна Корея печели Първа награда и диплом. Носителка е на Голямата награда и златен медал на Международния конкурс за млади оперни певци “Марио Дел Монако”, Италия през 1990 година.

От 1995 г. е щатен преподавател в НМА ”Проф. П. Владигеров” – във „Вокалния факултет”. Мария Белчева е последовател на Бръмбаровата школа, през 2001 г. е удостоена с научното звание „доцент”, сега е професор.

…..

Георги Вангеловбас-баритон.

Георги Вангелов е роден в София на 14.06.1982 г. Той завършва Национално Музикално Училище „Любомир Пипков“ през 2002 г. и Национална Музикална Академия проф. ”Панчо Владигеров“ през 2010 г. в класа на проф. Жасмин Костова, която е негов музикален педагог през всичките тези години. Георги Вангелов придобива бакалавърска степен през 2009 г. и магистърска степен през 2010 г. по оперно пеене. Глас: бас–баритон.

След завършване на музикалното си образование продължава да работи с вокалните педагози проф. РЕНИ БРЪМБАРОВА и проф. Асен Селимски. Той е участвал в много конкурси в България и в чужбина. Репертоара на Георги Вангелов е предимно от знакови роли за бас и бас–баритон, като в него се преплитат произведения от комичния (буфо) и драматичния жанр. Произведения oт композиторите: Модест Мусоргски,  Джузепе Верди, Волфганг Амадеус Моцарт, Джоакино Росини, Михаил Глинка, Винченцо Белини и много други.

….

Невена Продева – мецосопран

Невена Продева е внучка на певицата от Музикалния театър в София Божана Продева (1930-1999). Цитирам част от интервю на Невена Продева през месец октомври 2013 г.:

– Госпожо Продева, как започнахте да се занимавате с оперно пеене?

– Всичко започна от съвсем ранна възраст. Моята баба, оперната певица Божана Продева, често ме взимаше със себе си в Музикалния театър “Стефан Македонски”, където беше солистка. Изключително много се вълнувах в тези мигове, защото знаех, че ще присъствам на репетиция. След това ме водеше при шивачките за проба на костюмите, в перукерната, разхождах се зад кулисите. Обожавах миризмата на сценичен прах и звуковете от оркестрината, докато музикантите настройват инструментите си. Всички тези на пръв поглед дребни неща около подготовката на един спектакъл ме накараха да се влюбя в магията на операта и оперетата. Всичко ми изглеждаше прекрасно, жизнерадостно, артистите бяха усмихнати. Животът кипеше в Музикалния театър. Тогава се породи желанието ми и аз да пея. Присъствах на всички уроци, когато баба разпяваше учениците и изработваха цели партии. В края на урока и аз се престрашавах да се разпея. Хем се срамувах, защото те вече бяха опитни певци, а аз 5-годишно детенце, което даже не знаеше гамата, хем бях горда, защото знаех вокалите и упражненията за разпяване. Когато навърших 18 години взимах уроци при Ирина Щиглич, по-късно бях в класа на проф. РЕНИ БРЪМБАРОВА и Тони Шекерджиева. От 2 години работя и с великата руска оперна певица Елена Образцова (…)

(край на цитата)

И като последна информация в статията ми – едно съобщение във Фейсбук от 2018 година:

Фейсбук:

Творци за възстановяване на Плевенска опера “Христо Бръмбаров” ist hier: Национална музикална академия Професор Панчо Владигеров.

5. April 2018 · Sofia, Sofia-Stadt, Bulgarien ·

С ОБИЧ И ПРИЗНАТЕЛНОСТ КЪМ ПРОФ. РЕНИ БРЪМБАРОВА И КАТЯ ДИМИТРОВА – ПИАНИСТ!


Така тръгнах с проф. Рени Бръмбарова по първите стъпала на разрушения храм на оперното изкуство Плевенска опера “Христо Бръмбаров”, храм който трябва да бъде въздигнат отново.

С надеждата учениците на проф. Рени Бръмбарова да пеят на сцената на Плевенска опера “Христо Бръмбаров”.

(край на цитата)

Дано се сбъднат в бъдеще пожеланията на тия млади хора, възпитаници на маестра Рени Бръмбарова!

Нека днес на 8 март 2020 г. поздравим за рождения й ден проф. Рени Бръмбарова, като й пожелаем добро здраве, лично щастие и приятни дни през идващата пролет.

За много години, драга Маестра!

…….

Schreibe einen Kommentar

Deine E-Mail-Adresse wird nicht veröffentlicht.