Rossen Krastev

Българският бас Росен Кръстев, който на 16 май ще празнува рожден ден

Драги приятели на оперната музика, днес на 11 май 2021 г. пиша за първи път статия за един млад български певец, чието име не е много познато в родината му поради факта, че неговата дейност се развива предимно в чужбина – басът Росен Кръстев, който на 16 май ще навърши 39 години.

Пиша за него няколко дни преди рождения му ден по причина на това, че на 16 май имам планирани още 3 други статии за оперни дейци, които имат рожден ден на тази дата и затова правя разместване, за да не станат няколко статии в един ден. Така в следващите няколко дни ще пиша също за някои от тях, понеже имам свободни дати в календара ми.

Преди да премина към конкретни данни за Росен Кръстев, искам да обърна внимание на това, че от почти 3 години се старая в бъдещите ми статии да запозная моите читатели във ФБ последователно с най-добрите и заслужили артисти в българските оперни и оперетни театри. Няма да изброявам всички имена, но през последните 7-8 години наред с редица заслужили български оперни и оперетни артисти от далечното и близко минало, при случай че знам рождените дати на съвременни дейци, също пиша статии за тях – както такива от Софийската опера и Музикалния театър в София, така и от другите оперни театри в България – Русе, Варна, Стара Загора, Бургас, Пловдив. Вярно е, особено тази и предните няколко години писах най-вече за солисти от Софийската опера, като Габриела Георгиева, Радостина Николаева, Гергана Русекова, Силвана Пръвчева, Мариана Цветкова, Елена Стоянова, Димитър Станчев, Мартин Цонев (често гост в опери от Вагнер и Мусоргски), Атанас Младенов, Даниел Дамянов, Хрисимир Дамянов, Мартин Илиев.

Писах статии и за български артисти в другите оперни и оперетни театри, някои и гости от чужбина на техните сцени, но и такива, които са малко познати в България, като Росен Кръстев. Ето техните имена: Веселина Кацарова, Надя Кръстева, Красимира Стоянова, Соня Йончева, Светла Кръстева, Елена Баръмова, Светла Василева, Таня Иванова, Валентина Куцарова, Даниела Димова, Андриана Йорданова, Виолета Шаханова, Владислава Гарвалова, Андреана Николова, Катерина Тупарова, Мария Цветкова-Маджарова, Офелия Христова, Людмила Михайлова, Даниела Дякова, Калуди Калудов, Бойко Цветанов, Орлин Анастасов, Арсений Арсов, Пламен Бейков, Камен Чанев (мир на праха му!), Кирил Манолов, Юлиан Константинов, Александър Крунев, Деян Вачков, Иван Момиров, Петър Данаилов, Бисер Георгиев, Борис Луков, Орлин Горанов, Нико Исаков, Ивайло Михайлов, Михаил Михайлов, Александър Мутафчийски, Диман Панчев, Михаил Пулиев.

Както виждаме, един внушителен списък от общо над 50 певици и певци. Разбира се, има още редица други имена, които не са включени по най-различни причини – липса на данни за рождена дата, или липса на биографични данни и творчески път в източници от Интернет. И на последно място – не мога да пиша повече от 1 до 2 статии на ден, а 365 дни в годината не стигат за всички, както и за редица чужди артисти, за които също трябва да се знаят основни данни.

Нека приключа тия подробности с бележката, че поне за 80% от горните имена съм търсил пряк контакт със съответното лице, което ми е давало редица сведения за себе си или е допълвало данни, които са ми били известни.

Сега наново за Росен Кръстев: неговото име ми е познато от няколко години, понеже той през последните 10-12 години има редовни участия на сцените на различни оперни театри в Германия и затова при мои проучвания срещам името му в съставите на различни оперни ансамбли – в Берлин, Брауншвайг, Фрайбург и другаде. През последния сезон той е член на ансамбъла на Оперния театър във Фрайбург и в сайта на този театър наскоро прочетох неговата творческа биография като най-меродавна, защото е от последно време. Ще я цитирам в оригинал на немски език, после ще дам български превод:

Сайт на Театър Фрайбург / Германия – 2021 г.

Der bulgarische Bass ROSSEN KRASTEV wuchs in Gorna Oriahovitza auf. Nach dem Abschluss des Musikgymnasiums, an welchem er Tuba und Gesang studiert hatte, wechselte er an die Musikakademie in Sofia, wo er mit der Professorin Ivanka Ninova Gesang studierte. Noch während dem Studium an der nationalen Musikakademie wurde der junge Bass für Tourneen durch ganz Europa und Asien verpflichtet, wo er in zahlreichen zentralen Rollen seines Fachs auftrat. Nach Abschluss des Studiums folgte ein zweijähriges Festengagement an der Oper der Stadt Plovdiv, wo er sein Repertoire erweitern konnte, sowie Gastspiele an allen Opern- und wichtigen Konzerthäusern Bulgariens.

Von 2009 bis 2011 verpflichtete ihn Daniel Barenboim ans Opernstudio der Staatsoper Unter den Linden Berlin, wo er u.a. zusammen mit Placido Domingo, Ferruccio Furlanetto, Edita Gruberova und Rolando Villazon sang. Während dieser Zeit arbeitete Rossen Krastev in Meisterkursen mit Brigitte Fassbänder, Francisco Araiza, Deborah Polaski, Patricia McCaffrey sowie Mirella Freni. Als Abschluss des Meisterkurses mit Mirella Freni durfte Rossen Krastev mit dem Opernstudio an der Scala di Milano auftreten.

Von 2012 bis 2017 war Rossen Krastev am Staatstheater Braunschweig engagiert, an welchem er zahlreiche Partien seines Faches aneignen und verfeinern konnte. 2015 erhielt er ein Stipendium für die Bayreuther Festspiele sowie den Förderpreis der Stadt Braunschweig. Auch Im Konzert- und Liedbereich hat sich Rossen Krastev ein umfangreiches Repertoire erarbeitet, das die zentralen oratorischen Werke von Barock bis Moderne ebenso mit einschließt wie Kunstlieder, orthodoxe Kirchenmusik oder das folkloristische Liedgut seines Heimatlandes. Insbesondere mit dem Staatlichen Rundfunk Sofia und den Sofia Philharmonikern verbindet ihn eine langjährige Zusammenarbeit im Konzertwesen. Rossen Krastev erhielt Stipendien diverser Institutionen und ist Preisträger verschiedener Wettbewerbe. Gastengagements führten ihn u.a. an die Komische Oper Berlin, die Staatsoper Hamburg, das Staatstheater Dessau und die Oper in Posen (Polen).

(край на цитата)

Превод:

Българският бас Росен Кръстев е израснал в Горна Оряховица. След като завършва музикална гимназия, където е учил туба и пеене, той преминава в Музикалната академия в София, където учи пеене при професор Иванка Нинова. Още докато учи в Националната музикална академия, младият бас е нает да обикаля цяла Европа и Азия, където изпълнява многобройни централни роли в своя жанр. След завършване на обучението си, той е постоянно ангажиран за две години в Операта на град Пловдив, където успява да разшири репертоара си, както и гостува във всички оперни и важни концертни зали в България.

От 2009 до 2011 г. Даниел Баренбойм го приема в оперното студио на „Staatsoper Unter den Linden Berlin“, където пее заедно с Пласидо Доминго, Феручо Фурлането, Едита Груберова и Роландо Вийасон. По това време Росен Кръстев работи в майсторски класове с Бригите Фасбаендер, Франсиско Араиса, Дебора Поласки, Патриша Маккафри и Мирела Френи. В края на майсторския клас с Мирела Френи, на Росен Кръстев е разрешено да участва в Оперното студио на Миланската Скала.

От 2012 до 2017 г. Росен Кръстев е ангажиран в „Staatstheater Braunschweig“ в Германия, където успява да изучи или усъвършенства множество партии от басовия оперен репертоар. През 2015 г. той получава стипендия за Фестивала в Байройт и Наградата за спонсорство от град Брауншвайг.

Росен Кръстев е разработил и обширен репертоар в областта на песенния жанр, както и централни ораториално-кантатни произведения от барока до модернизма, православна църковна музика и народни песни от родната си страна. Той има дългогодишно сътрудничество с Българското Национално Радио и със Софийската държавна филхармония, където гостува в редица концерти.

Росен Кръстев е получавал стипендии от различни институции и е победител в различни музикални конкурси. Гостувал е с оперни изяви в „Комише Опер Берлин“, в Държавната опера в Хамбург, в Държавния театър в Десау и в Операта в Познан / Полша.

(край на превода)

Както се вижда от горните данни, след годините на обучение и дейност в България, Росен Кръстев получава рядката възможност и то лично от големия диригент и пианист Даниел Баренбойм да продължи дейността си на Запад, като е приет в това известно оперно студио на Берлинската държавна опера, където Баренбойм е музикален шеф от много години и има голям респект в този оперен театър. Пък и срещата на Росен Кръстев с такива личности като Бригите Фасбаендер, Франсиско Араиса, Дебора Поласки, Патриша Маккафри и Мирела Френи е толкова обещаваща за бъдещата му кариера. Така че лично аз намирам в тази творческа атмосфера огромни шансове за него да направи отлична вокална кариера. Веднага трябва да добавя, че в последно време конкуренцията между подрастващите оперни певци тук на Запад е огромна и само най-добрите и тия, отговарящи на редица други качества, а не само на гласовите си възможности пробиват на големите оперни сцени.

Спомням си при една дискусия в моя статия как българският баритон с голяма дейност в чужбина Кирил Манолов (днес той има имен ден!) беше споделил колко е трудно в момента да се прави добра кариера на сцените на оперните театри на Запад. Той беше споделил, че наред с отличните вокални и драматични качества на даден артист се обръща особено внимание на характер, готовност за големи натоварвания и изучаване на оперни партии, които често са свързани с „нова музика“, склонност към компромиси, знаене на повече езици, добри обноски и вежливост с колеги и шефове на театрите и какво ли не още.

В хода на тези мисли Росен Кръстев е набрал необходимия опит и положително ще се справи с условията, които му се предлагат – той е повече от 15 години редовен член в ансамблите на няколко оперни театри в Германия.

Сега искам да дам подробности относно това, как стигнах преди няколко години до конкретна информация относно Росен Кръстев. Това стана през 2018 г., когато писах статия за една немска певица с български произход (по бащина линия), където се споменаваше и името на Росен Кръстев. По-долу ще цитирам част от тази статия при последната й редакция от 2020 г., когато я повторих на 23 юли – рождения ден на тази певица с име Надя Стефанов. Цитирам:

„Драги приятели на оперната музика, днес на 23 юли 2020 г. ще поздравя за рождения й ден една немска певица с български произход (по бащина линия), за която нищо не се знае в България. Това е сопранът и мецосопран Надя Стефанов (Nadja Stefanoff), която не е родена в България, но съм сигурен, че има контакти с български артисти. Знам поне това за диригента Росен Гергов, тъй като тя участва през 2016 година в оперна продукция в Манхайм, която бе дирижирана от него, както и за баса Росен Кръстев, който е имал изяви с нея в Германия, а през март и април 2019 г. тенорът от Софийската опера Мартин Илиев е имал съвместни изяви с нея в операта „Валкюри“ от Вагнер в Държавната опера в Касел / Германия.

Майката на Надя Стефанов е германка, но бащата – Стефан Стефанов си е чист българин, при това оперен тенор, изучен в България, играл и в Софийската народна опера, после заминал за Източна Германия след края на Втората световна война за него не се знае нищо повече.

Певицата Надя Стефанов

Но ето нещо съвсем конкретно: след като през 2018 година писах в този ден статия за Надя Стефанов, получих скоро след това вест от моя приятел тенорът Живко Желев. Цитирам:

„Драги Борис, с Надя Стефанов пях през далечната 2001-2002 год. в Ерфурт операта на Taschi – „A Santa Lucia”. Там се запознах и с бащата – тенора Стефанов, дълги години солист в Източна Германия! След няколко години Надя се появи като солистка в Бремен! След това загубих следите й, но съм сигурен, че е направила добра кариера с чудесния си мецосопран! Да е жива и здрава и много успехи! Сега времето й принадлежи!“

(край на цитата)

Така че и друг български певец – именно Живко Желев е имал съвместни изяви с певицата Надя Стефанов. Ето и малка информация за нея:

Надя Стефанов (Nadja Stefanoff) е родена на 22 юли 1976 г. в Карл-Маркс-Щадт (сега Кемниц) и е оперна певица – сопран, преди мецосопран. Тя е дъщеря на българския героичен тенор Стефан Стефанов. Още от 11-годишно момиче принадлежи към хора на Оперния театър в родния си град.

Музикалното си обучение получава във Висшето училище за музика в Дрезден (от 1995 до 2002), като в годините 1995 до 1999 е във Вокалното студио на Държавната опера в Дрезден. Полага окончателния си изпит за солистка с оценка „отличен“. Още като студентка в майсторските класове на Висшето училище за музика в Дрезден тя събира начален сценичен опит при т.н. фестивал „ Batzdorfer Barockfestspiele .

Тя е била стипендиантка на дружеството „Рихард Вагнер“, носителка на Трета награда при вокалния конкурс „ Bundeswettbewerb Gesang Berlin „ през 2002 г. и носителка на награда при вокалния конкурс „Orpheum Public Award for Mozart – Zürich“ през 2004 г.

Първият си постоянен ангажимент Надя Стефанов получава през 2002 г. в Театъра в Ерфурт, след което следва двугодишен договор при Градския театър в Пфорцхайм от 2003 до 2005 г. Следват гостувания и договори в оперния театър Deutsche Oper am Rhein в Дюселдорф, в Държавния оперетен театър в Дрезден, както и участие в концерти с оркестъра Orchestra of the Age of Enlightenment и с Цюрихския камерен оркестър в залата Tonhalle Zürich , също и с Robert-Schumann-Philharmonie в Кемниц.

От сезона 2007/2008 до 2012 г. Надя Стефанов е член на ансамбъла на Театър Бремен. Със започване на ангажиментите й в Бремен следват гостувания с Deutsche Kammerphilharmonie Bremen , както и договори за изяви в Държавната опера в Щутгарт, в Комише Опер Берлин, Театър Бон и Държавен театър Брауншвайг.

В резултат на нейното гласово развитие от лиричен мецосопран в междинен диапазон чак до роли в младежко-драматичния сопранов жанр, Надя Стефанов дебютира в роли като Донна Елвира в „Дон Жуан“, Жулиета в „Хофманови разкази“ и Юдит в „Замъкът на херцог Синята брада“ (юни 2012 г.), след това в ролята на Тоска в Бремен (от януари до април 2013 г.) и в операта „Анна Каренина“ в Брауншвайг.

Цитат на откъс от ролите й: Жулиета в „Жулиета“ от Бохуслав Мартину, Анна Каренина в едноименната опера от унгарския композитор Йеньо Хубай, Тоска в едноименната опера от Пучини, Жулиета в „Хофманови разкази“ от Офенбах, Адалджиза в „Норма“ от Белини, Донна Елвира в „Дон Жуан“ от Моцарт, Юдит в „Замъкът на херцог Синята брада“ от Барток, Октавиан в „Кавалерът на розата“ от Рихард Щраус, Кралят на Португалия (роля за тенор или мецосопран) в оперетата „Кърпичката на кралицата (в оригинал Das Spitzentuch der Königin )“ от Йохан Щраус-син, Бианка в „Една флорентинска трагедия“ (опера от Александер фон Землински (1871-1942)“.

(край на цитата от статията за Надя Стефанов през 2020 г.

А сега информация за друга опера с участие на Надя Стефанов в главната роля – „Анна Каренина“. Това е опера в три действия от унгарския композитор и цигулар Йеньо Хубай (Jenő Hubay), роден на 15 септември 1858 г. в Pest (Кралство Австрия), починал на 12 март 1937 г. в Будапеща. Първоначалното му име е Ойген Хубер, но когато навършва 21 години, сменя името си в Йеньо Хубай през периода на унгаризация в тези територии.

Либретото на операта е от Alexander Góth по романа на Лев Толстой. Превод на немски език от Hans Liebstöckl.

Понеже съдържанието на романа от Толстой е добре известно, няма да се спирам на този въпрос, а на самата опера. Тя е композирана през 1914 година и до 30-те години има редица много успешни постановки в различни театри в Германия и другаде. Премиерата е през 1923 г. в Будапеща и има огромен успех. Ето какво четем в австрийския портал в Интернет „Online Merker“ във връзка с постановката на тази опера в Държавния театър в Брауншвайг, където играе и Надя Стефанов:

„Държавният театър в Брауншвайг, който постоянно ни изненадва със значителни оперни постановки на забравени творби, зарадва публиката с едно особено ценно оперно заглавие – „Анна Каренина“ от Йеньо Хубай. Този унгарски композитор, едва познат в нашите географски ширини, е бил по своето време един от най-значителните личности в унгарския музикален живот, който е стоял в постоянна връзка със своите колеги-композитори като Франц Лист, Жул Масне и Йоханес Брамс. В операта „Анна Каренина“ той развива един музикален език от късната романтика, който включва в себе си елементи от руския фолклор“. И по-нататък:

„В главната роля блести атрактивната Надя Стефанов със своя драматичен сопран и забележителна игра. Както в гласа й, така и в мимиката й се отразяват всички нейни душевни състояния като любов, страх, радост, щастие и траурен копнеж. Едно фантастично постижение, което в края на спектакъла е възнаградено със силни овации не само от публиката, но и от всички певици, певци и диригент. Една реакция, която не се случва всеки ден!“

(край на цитата)

А немското списание за театрална култура „Die Deutsche Bühne“ пише: „Най-хубавото ново откритие между „оперните разкопки“, които се правят всяка година – за последните години е в Брауншвайг“.

А ето и постановъчния екип и артисти:

Musikalische Leitung Christopher Hein
Inszenierung Philipp Kochheim
Bühne Thomas Gruber
Kostüme Gabriele Jaenecke
Chor Georg Menskes, Johanna Motter
Dramaturgie Sarah Grahneis

Anna Karenina NADJA STEFANOFF
Graf Wronskij Arthur Shen
Kitty Ekaterina Kudryavtseva
Lewin Matthias Stier
Oblonskij Peter Bording
Scherbatzkij Selçuk Hakan Tiraşoğlu
Karenin ROSSEN KRASTEV
Jaschwin Michael Ha
Fürst Serpukowskij Oleksandr Pushniak
Machotin / Wladimir Vladimir Miakotine
Matrone Malgorzata Przybysz
Fürstin Sofiya Palamar
Dolly Theresa Derksen-Bockermann
Serjoscha Niklas Braband

sowie Chor des Staatstheaters Braunschweig, Staatsorchester Braunschweig

(край на цитата)

В ролята на Каренин четем името на Росен Кръстев – по всяка вероятност българин, което допуснах при първо четене. Действително това е така – след като направих справка в Интернет се оказа, че това е вярно. Ето малка информация за този млад български бас, който от 2008 г. живее и работи в Германия:

„Росен Кръстев е роден на 16 май 1982 г. в Горна Оряховица. Учи от 1995 до 2001 г. в Музикалното училище в родния си град с основен инструмент туба. В годините 2001-2005 Росен Кръстев следва в Държавната музикална академия в София с основна спецалност вокално изкуство при проф. Иванка Нинова

През този период 2001-2005 Росен Кръстев пее в различни роли при многобройни турнета из Европа: Спарафучиле в „Риголето“, Пистола във „Фалстаф“, Доктор Гренвил в „Травиата“, Дулкамара в „Любовен елексир“, Дон Базилио в „Севилският бръснар“, Лепорело в „Дон Жуан“, Зарастро във „Вълшебната флейта“, Бонзо в „Мадам Бътерфлай“, Анджелоти в „Тоска“. През годините 2006-2008 следват ангажименти в солови партии в Държавната опера в Пловдив. Една от ролите му там е тази на Фиеско в „Симон Боканегра“ от Верди.

Росен Кръстев участва в песенни концерти или в такива със симфонично-ораториални творби, като: „Реквием“ от Моцарт, „Petite messe Solennelle“ от Росини, „Стабат матер“ от Дворжак, „Messa di Gloria“ от Пучини, „Magnificat“ от Йохан Себастиан Бах, в концерти с песни от Франц Шуберт и такива с български и руски песни.

В сътрудничество с Българското национално радио и със Софийската филхармония Росен Кръстев участва като гост при редица концерти и предавания на Радиото.

През ноември 2008 г. той е приет в Оперното студио към „Държавната опера Берлин“ („Deutsche Staatsoper unter den Linden”). Росен Кръстев се преселва в Германия и играе в студиото и в ансамбъла на оперния театър. Ето някои негови роли: Дон Алфонсо в „Така правят всички“, Пиетро в „Симон Боканегра“, Доктор Гренвил в „Травиата“. През 2010 г. гостува в Оперния театър в Десау в ролята на Том в „Бал с маски“ от Верди.“

(край на цитата)

Информацията до тук четем в сайта на „Държавна опера Берлин“, но Росен Кръстев до 2017 г. е член на ансамбъла на Оперния театър в Брауншвайг, където играе в редица роли от годините 2012 до 2017. В момента той е член на ансамблъла на Оперния театър във Фрайбург. Именно с информация от този театър започнах днешната си статия за него.

Понеже Росен Кръстев е имал забележителна дейност в Брауншвайг, ще цитирам данните за него, дадени именно в този оперен театър:

Сайт на „Stadttheater Braunschweig“ – 2016 г.:

Der bulgarische Bassist Rossen Krastev studierte am Musikgymnasium Gorna Orjahoviza Tuba, bevor er sich dem Gesang widmete. Von 2001 bis 2005 studierte er an der Musikhochschule »Pancho Vladigerov« und trat auf mehreren Tourneen durch Europa in zahlreichen zentralen Rollen seines Fachs auf, u. a. als Sparafucile (»Rigoletto«, G. Verdi), Dulcamara (»L’elisir d’amore«, G. Donizetti), Don Basilio (»Il barbiere di Siviglia«, G. Rossini), Leporello (»Don Giovanni«, W.A. Mozart) und Sarastro (»Die Zauberflöte«, W.A. Mozart).

Von 2006 bis 2008 war er als Solist an der Oper der Stadt Plovdiv engagiert, im November 2008 wechselte er für zwei Jahre ins Opernstudio der Berliner Staatsoper, an der er mit Partien wie Don Alfonso (»Così fan tutte«, W.A. Mozart) und Grenvil (»La Traviata«, G. Verdi) betraut wurde. Gastengagements führten in u. a. nach Dessau (Tom in »Un ballo in maschera«, G. Verdi) und an die Komische Oper Berlin.

Im Konzert- und Liedbereich hat er sich ein umfangreiches Repertoire erarbeitet, das die zentralen oratorischen Werke von Barock bis Modern ebenso mit einschließt wie die Lieder Franz Schuberts oder das folkloristische Liedgut seines Heimatlandes. Insbesondere mit dem Staatlichen Rundfunk Sofia und den Sofia Philharmonikern verbindet ihn eine langjährige Zusammenarbeit im Konzertwesen. Von 2012 bis 2016 gehörte er fest zum Ensemble des Staatstheaters Braunschweig und war hier u. a. als Sarastro, Don Alfonso, in der Titelpartie des Händel-Oratoriums »Saul« sowie als Re (»Aida«, G. Verdi), Karenin (»Anna Karenina«, J. Hubay), Dulcamara und Tom (»Un ballo in maschera«, G. Verdi) zu hören.

zu sehen in
Hexenjagd (The Crucible)
Rigoletto

(край на цитата)

Няма да давам превод – по-голямата част от текста са названия на опери и местата, където Росен Кръстев е имал изяви. При това този текст е почти същия като текста от сайта на Театър Фрайбург / Германия, който е съвсем нов – от 2021 г. и при който дадох превод на български език.

Ще завърша днешната статия за Росен Кръстев с данни за две негови изяви именно по време на дейността му в Оперния театър в Брауншвайг – през годините 2013 и 2016:

Richard-Wagner-Verband Braunschweig e.V.

200. Geburtstag (22. Mai 1813 in Leipzig; † 13. Februar 1883 in Weimar)

Am 22. Mai 2013 feierten wir
Richard Wagners Geburtstag  
im Spohr-Saal des Staatstheaters.

Ab 15h gab es zu Kaffee und Kuchen Musikbeiträge von Stipendiaten
und anderen Kulturfreunden der Region, die Wagner mit Stücken
der verschiedensten Komponistenkollegen gratulierten wollten.

Zugesagt hatten zum Beispiel die Sopranistin Ekaterina Kudryavtseva, die uns gerade als Fiordiligi in Mozarts „Cosí fan tutte“ am Staatstheater begeistert, der Bariton Malte Roesner, der in „Sunset Boulevard“ das Publikum umcharmt, und der junge Bassist ROSSEN KRASTEV, der mit einer packenden Interpretation von Händels Saul auf sich aufmerksam machen konnte. (…)

(цитирам само началото на статията до изявата на Росен Кръстев)

Превод:

Дружество на Рихард Вагнер в Брауншвайг

200 години от рождението на Вагнер (22 май 1813 в Лайпциг, починал на 13 февруари 1883 във Ваймар)

На 22 май 2013 ние празнуваме рождения ден на Рихард Вагнер в залата на името на Шпор в Градския театър

От 15 часа към кафето и сладкиши ще има музикални изяви на стипендианти и други приятели на културата в региона, с които ще бъде поздравен Вагнер, като се изпълнят творби от най-различни негови колеги.

Своето участие са дали до сега например сопранът Екатерина Кудрявцева, която наскоро ни възхити в ролята на Фиордилиджи от операта на Моцарт „Така правят всички“, баритонът Малте Рьоснер, който възхити публиката в „Сънсет Булевард“ и младият български бас РОСЕН КРЪСТЕВ, който с една впечатляваща интерпретация в творбата на Хендел „Саул“ привлече вниманието към себе си.

(край на превода)

Друга изява на Росен Кръстев:

Stadttheater Braunschweig

22 April 2016

Heute: Weltpremiere von Peter Aderholds ‘Orlando’ in Braunschweig

Heute wird Peter Aderholds neue Oper Orlando mit einem Libretto von Sharon L. Joyce nach Virginia Woolfs Roman zum ersten Mal in Braunschweig im Kleines Haus aufgeführt. Es ist Aderholds dritte Oper nach Odysseus und der Fremde (München, 2001) und Luther (Erfurt, 2003)

Zu Beginn der Aktion ist Orlando ein junger Mann im England des 16. Jahrhunderts, der “Favorit” der Königin. Er verliebt sich in das russische Mädchen Sascha, aber sie verlässt ihn. Als Mann der Briefe erlebt er eine künstlerisch verheerende Selbstkritik. Folglich verlässt er seine Heimat. Das jetzt unsterbliche Orlando lebt durch die Jahrhunderte, erlebt ihre unterschiedlichen sozialen Strukturen und entdeckt ihre inhärenten Errungenschaften. Aber eines Tages wacht er mit dem anderen Geschlecht auf und lebt fortan als Frau. Während dieser ganzen Zeit arbeitet Orland weiter an seinem Gedicht The Oak Tree . (nach dem deutschen Original auf der Website des Theaters).

Die Besetzung umfasst Mezzo Milda Tubelyte (Orlando), Mezzo Lydia Moellenhoff (Virginia Woolf), Sopranistin Mirella Hagen (Sascha), Mezzo Anne Schuldt (Pepita), Tenor Matthias Stier (Königin) und Bass ROSSEN KRASTEV (Nick Greene). Christopher Hein dirigiert das Staatsorchester Braunschweig. Roland Schwab leitet.

(край на цитата)

Превод:

Днес новата опера на Петер Адерхолд “Орландо” с либрето на Шарън Л. Джойс по романа на Вирджиния Улф ще бъде представена за първи път в Брауншвайг в „Kleines Haus“ (Малката зала на театъра). Това е третата опера на Адерхолд след „Одисей и непознатият“ (Мюнхен, 2001) и „Лутер“ (Ерфурт, 2003).

В началото на действието Орландо е млад мъж от Англия от 16-ти век, „любимецът“ на кралицата. Той се влюбва в руското момиче Саша, но тя го напуска. Като човек на писмата той изпитва артистично опустошителна самокритика. В резултат на това той напуска дома си. Сега безсмъртният Орландо живее през вековете, изпитвайки разнообразните им социални структури и откривайки присъщите им постижения. Но един ден той се събужда с противоположния пол и оттам насетне живее като жена. През цялото това време Орландо продължава да работи по поемата си „Дъбовото дърво“ (по немски оригинал на уебсайта на театъра).

Актьорският състав включва мецосопрана Milda Tubelyte (Орландо), мецосопрана Lydia Moellenhoff (Вирджиния Улф), сопрана Mirella Hagen (Саша), мецосопрана Anne Schuldt (Пепита), тенора Matthias Stier (кралицата) и баса ROSSEN KRASTEV (Ник Грийн). Кристофер Хайн дирижира Държавния оркестър на Брауншвайг. Роланд Шваб е режисьор.

(край на превода)

Няколко думи за британската писателка Вирджиния Улф (1882-1942) по чийто роман е либретото на тази опера “Орландо”:

Вирджиния Улф, родена като Аделайн Вирджиния Стивън (на английски: Virginia Woolf, Adeline Virginia Stephen) е британска романисткаесеистка, издател, феминистка и автор на разкази, смятана за една от най-изтъкнатите фигури на литературата на модернизма във Великобритания през 20 век. Между Първата и Втората световна война Вирджиния Улф заема специално място в лондонското литературно общество и е член на Кръга Блумсбъри. Между най-известните ѝ творби са романите „ Мисис Далауей“, „Към фара“ и „Орландо“, както и монографичното есе „Собствена стая“ със знаменитата сентенция „Една жена трябва да има пари и собствена стая, ако иска да пише проза.“ (A woman must have money and a room of her own if she is to write fiction.)

(край на цитата)

Нека днес на 11 май 2021 г. поздравим баса Росен Кръстев за рождения му ден на 16 май, като му пожелаем добро здраве, лично щастие и нови певчески успехи.

За много години!

…….

Жалко, в медиите няма записи на Росен Кръстев, но има такива на Надя Стефанов, които ще приложа при нейните снимки. Тя е сопран и мецосопран – един глас, който заслужава внимание, при това репертоар от барок до съвременни опери, драматична игра на особено високо равнище …

´´´´´´´´

Изпълнение на Надя Стефанов:

Rollenportraits und Probeneinblicke mit Nadja Stefanoff ADRIANA LECOUVREUR

ADRIANA LECOUVREUR ROLLENPORTRAITS UND PROBENEINBLICKE mit Nadja Stefanoff Klavier: Fiona Macleod

Stadttheater Mainz 2021

BESETZUNG

Musikalische Leitung: Daniel Montané
Inszenierung, Bühne und Kostüm: Gianluca Falaschi
Licht: Ulrich Schneider
Dramaturgie: Elena Garcia Fernandez

Adriana Lecouvreur: Nadja Stefanoff
Maurizio: Vincenzo Costanzo
Michonnet: Michael Dahmen
La Principessa di Bouillon: Sanja Anastasia
Il Principe di Bouillon: Stephan Bootz
L’Abate di Chazeuil, Un Maggiordomo: Myung-in Lee
Mad.lla Jouvenot: Dorin Rahardja
Mad.lla Dangeville: Verena Tönjes
Quinault: Brett Carter
Poisson: Steven Ebel / Johannes Mayer

Chor des Staatstheater Mainz
Statisterie des Staatstheater Mainz
Philharmonisches Staatsorchester Mainz

https://www.youtube.com/watch?v=222J8fJ4Rdw

……

Изпълнение на Надя Стефанов и Мартин Илиев (от Софийската опера):

Die Walküre – 1.Akt: Schläfst du, Gast? – Nadja Stefanoff

Live-Mitschnitt des hr2 aus dem Staatstheater Kassel – April 2019, Sieglinde: Nadja Stefanoff, Siegmund: Martin Iliev, Dirigent: Francesco Angelico

…..

Изпълнение на Надя Стефанов:

Cherubini: Médée – Air Act 2 “Du trouble affreux…” Nadja Stefanoff

MÉDÉE – Luigi Cherubini Conductor: Andreas Spering Director: Elisabeth Stöppler Médée: Nadja Stefanoff Jason: Philippe Do Créon: Peter Felix Bauer Dircé: Dorin Rahardja Staatstheater Mainz 11. Juni 2015

´´´´

Изпълнение на Надя Стефанов:

Nadja Stefanoff spielt Prinz Orlofsky in der Fledermaus

Bremen (10. Dezember 2009). Johann Strauß’ berühmte Operette “Die Fledermaus” feiert am 11. Dezember Premiere im Bremer Theater. Ensemblemitglied Nadja Stefanoff spielt den Prinzen Orlofsky. Im Interview erklärt sie, was eine Hosenrolle ist.

……

Изпълнение на Надя Стефанов:

Nadja Stefanoff – Eine florentinische Tragödie – Zemlinsky

Eine florentinische Tragödie von Alexander Zemlinsky. Theater Bremen 2009. Mezzosopran Nadja Stefanoff singt die Rolle des Bianca. Dirigent: Markus Poschner

…..

Изпълнение на Надя Стефанов:

Oper Graz – Die Passagierin 2020/21

Mit Nadja Stefanoff, die Marta verkörpert, im Gespräch. Die Passagierin Oper von Mieczysław Weinberg

Empfohlen ab 15 Jahren

Basierend auf der autobiographischen Novelle von Zofia Posmysz erzählt diese Oper von Lisa und ihrem Mann Walter, die sich in den sechziger Jahren auf einer Schiffsreise von Deutschland nach Brasilien befinden: Die Sonne scheint, man lacht, flirtet, tanzt … Plötzlich meint Lisa, unter den Passagieren Marta – eine einstige KZ-​Insassin – zu erkennen. Immer mehr vergessene Melodien, Gesichter, Berührungen und Narben drängen an die Oberfläche ihres Denkens, bis es schließlich kein Zurück mehr geben kann und wir mit ihr nach Auschwitz zurückkehren, ins Jahr 1944, als die Geschichte dieser beiden Frauen begann, die auf immer miteinander verbunden sein sollten. Für die Rolle der Lisa kehrt das ehemalige Ensemblemitglied Dshamilja Kaiser zurück nach Graz und trifft hier auf Nadja Stefanoff in der Rolle der Marta, die uns zuflüstert: „Und ihr, meine Freunde, seid auch bei mir … Wenn eines Tages eure Stimmen verhallt sind, dann gehen wir zugrunde.“ Unter Chefdirigent Roland Kluttig brodelt das Orchester und erschafft ein Kaleidoskop der Emotionen und Erinnerungen: Die Frage nach Schuld und die erneute Begegnung mit der Vergangenheit werden von Mieczysław Weinberg, der seine Familie im Holocaust verlor, in berührende Harmonien überführt, die uns mithineinziehen in den unvorstellbaren Wahnsinn dieser Zeit.

Musikalische Leitung: Roland Kluttig (Sep: 23, Okt: 1, 4, 16, 28, Nov: 1)/ Oksana Lyniv(Dez: 5, 11) Inszenierung: Nadja Loschky Bühne: Etienne Pluss Kostüme: Irina Spreckelmeyer Licht: Sebastian Alphons Video: Christian Weißenberger Dramaturgie: Yvonne Gebauer (als Gast)/Marlene Hahn Chor: Bernhard Schneider   Lisa: Dshamilja Kaiser Walter: Will Hartmann Marta: Nadja Stefanoff Tadeusz: Markus Butter Bronka: Joanna Motulewicz Katja: Tetiana Miyus(Okt: 1, 4, 16)/Eva-​Maria Schmid (Sep: 23, Okt: 28, Nov: 1, Dez: 5, 11) Krystina: Antonia Cosmina Stancu