Stefan Makedonski

137 години от рождението на баритона и музикален организатор Стефан Македонски (1885-1952)

„Стефан Македонски беше незабравим не само като певец, но и като човек. Бях на 17 години и дебютирах в „Аида“ като Амнерис, моят партньор Македонски беше постоянно в гримьорната ми, за да ме успокоява, а когато дойде сцената на съда, ме поощряваше с движения, с подсказване, дори с думите: „Пей, момиче, стъпи на височината и дай корона, диригентът ще те следи“ – и представлението мина успешно“.

(думи на именитата певица Илка Попова, примата на парижката Гранд Опера през трийсетте години на 20-и век)

Драги приятели на оперната и оперетна музика, днес на 25 март 2022 г. (празникът Благовещение) има юбилей един заслужил деец на оперното и оперетно изкуство в България – певецът и оперен режисьор Стефан Македонски, роден преди 137 години на тази дата през 1885 г. в Сливен. Моля „шапки долу“ – след като прочетете внимателно цялата статия за този изключителен тенор, който сегашната млада генерация оперни любители малко познава!

Стефан Спиров Македонски е български оперен певец – тенор, режисьор и музикален педагог. Патрон е на Държавния музикален театър в София. Роден е в семейството на майстор резбар – иконописец от село Кърчища, Дебърско и народна певица. Още като дете проявява гласови способности и театрална склонност, за което другарите му го наричат „Стефан – песнопоецът“. Когато семейството се преселва в София, той постъпва в хора на Н. Ив. Николаев, а склонността към театъра се изявява още по-силно – със свои другари образува трупа, която дава представления в една барака на ул. „Пиротска“. Член на Юнашката организация, Македонски пее на вечеринките на юнаците и обръща внимание с хубавия си глас. Така че той се интересува от музика и театър още от детските си години, но родителите му се противопоставят на мечтата му да се занимава професионално с пеене.

Изпращат го да учи във Висшето оръжейно-техническо училище в Тула, но след осемнадесет месеца, през 1902 година, Македонски своеволно заминава за Москва, за да се яви на изпит в Консерваторията. Постъпва в певческия клас на италианския вокален педагог проф. Е. Корси, но паралелно посещава и класовете по сценично майсторство в отдела за драматично изкуство. По време на следването си Македонски участва в много концерти, добива опит и като статист в театър „Ермитаж“. Дебютира в операта с второстепенни роли на сцената на театър „Зимин“ в Москва. През 1910 г. се завръща в България и изнася благотворителен концерт съвместно с Панайот Димитров, който е и първият му концерт на родна земя.

На 5 януари 1911 г. прави дебюта си на сцената на „Оперна дружба“ в едни от първите български оперни постановки: „Камен и Цена“ от Иван Иванов и Вацлав Кауцки в ролята на Камен и „Борислав“ от Маестро Георги Атанасов в ролята на кир Тодор. Следва концертна дейност в цялата страна. Успехът е блестящ, отзивите в печата са изпълнени със суперлативи за красивия глас, отличната дикция, елегантната фигура и игра. Следват изпълнения в големите градове на страната. Македонски става “виновник” за съзряване на музикалната оперна култура и ограмотяване на българската публика.

През есента на 1911 г. Стефан Македонски заминава на специализация в Париж при музикалния педагог проф. Решьо, от когото усвоява стиловите особености на френската опера и се подготвя за теноровите партии в оперите „Кармен“ от Жорж Бизе и „Самсон и Далила“ от Камий Сен Сенс. При завръщането си в България през 1912 г. изнася ролята на Дон Хосе от „Кармен“, но скоро след това е принуден да напусне „Оперна дружба“ поради липса на средства за всички артисти. Въпреки това, Македонски остава съпричастен на дружеството и в периода 1912-14 г., както и след 1916 г. участва в голям брой благотворителни концерти. Приет е в трупата на Народния театър като драматичен артист. Актьорските му заложби са изключителни и Драматичният театър по онова време се гордее, че в редиците му е дарование като Македонски. Но неговото актьорство не трае дълго. През 1912-1914 г. бушува война. Заедно с част от колегите певецът изнася концерти, и то на самата фронтова линия. Там изпълнява патриотични народни песни и най-вече популярни оперни арии и романси. От 1914 до 1916 г. Македонски гастролира в Германия на сцените на Берлинската кралска опера и оперните театри в Касел, Хановер, Кобург и Висбаден. В някои от постановките партнира на голямата оперна певица Ана Тодорова.

В източник на руски език се казва следното за някои от тези гостувания:

„В 1948 г. он стал основателем и первым директором Театра оперетты в Софии (называемого Музыкальным театром). Впервые он дебютировал на сцене театра С. Зимнина в Москве, на родине участвовал в первых болгарских операх, с огромным успехом гастролировал в Берлине, Ганновере, Касселе, Кобурге, Висбадене. Прославился теноровыми партиями в опереттах „Сильва”, „Граф фон Люксембург”, „Веселая вдова”. Был удостоен многих отличий, начиная с 1917 г., стал первым Народным артистом Болгарии. После его кончины в 1952 г. Музыкальному театру было дано его имя“.

(край на цитата)

След края на Първата световна война Македонски отново е поканен в състава на „Оперна дружба“, която от 1921 г. е вече Софийска държавна опера. Успешен за тенора е периодът от 1922 до 1933 г., когато пее и на сцените на Свободния, Кооперативния и Художествения театър. През 1930-32 г. работи и като художествен ръководител на Варненската опера, а от 1934 до 1937 г. режисира постановки и изпълнява роли в основаната от него през 1933 г. „Подвижна народна опера“. Прекратява певческата си дейност през 1936 г. През 1948 г. Стефан Македонски основава „Държавния музикален театър“ в София и става негов първи директор. След смъртта му през 1952 г. с указ на Министерския съвет театърът е наречен на негово име.

От одържавяването на „Оперна дружба“ през 1921 г. до 1933 г. Стефан Македонски е водещ тенор на Софийския оперен театър. Репертоарът му включва над 25 оперни заглавия. На 18 от тях е първият изпълнител. Той е оценен с кратките думи „най-добрият Радамес и Отело“ от оперите на Верди „Аида“ и „Отело“. За неговия репертоар и огнен темперамент се разказват легенди, които и днес се преразказват.  Македонски е изпял над 120 пъти Радамес от „Аида“, над 40 пъти Манрико от „Трубадур“ и Самсон от „Самсон и Далила“, Елеазар от „Еврейката“ над 50 пъти. Той е единственият изпълнител на Отело от постановката през 1922 г. до свалянето на спектакъла през 1927-а. Единственият изпълнител е и на образа на Рауп от „Хугеноти“ на Майербер, на Макс от „Вълшебният стрелец“ на Вебер. Талантливият тенор е и първият Херман от „Дама Пика“ на Чайковски, Каварадоси от „Тоска“, Хофман от „Хофманови разкази“ на Офенбах, Херцогът от „Риголето“, Фра Дяволо от едноименната опера на Даниел Обер. Пее над 70 пъти партията на Дон Хосе от „Кармен“ в трите постановки. Македонски е и най-обичаният и предпочитан Канио от „Палячи“ на Леонкавало…

През 1933-а първият тенор на театъра напуска, което едва не предизвиква скандал. По този повод дирекцията на операта изпраща писмо до Министерството на просветата със следния текст:

„Много опери като „Танхойзер“, „Аида“, „Палячи“, „Еврейката“, „Самсон и Далила“, „Дама Пика“, „Отело“ са неизпълними поради липса на драматичен тенор. […] Молим разрешението Ви да каним заслужилите оперни сили на театъра като Стефан Македонски и други.“

Единадесетте години от 1922 до 1933 година са своеобразен куриоз за работоспособността на Македонски. През този период той не е получил един ден отпуска, нито му е разрешено да пътува на гастроли в чужбина, защото е единственият драматичен тенор в театъра.

От 1932 до 1934 г. е ръководител на „Варненската общинска опера“ и поставя опери от български и италиански композитори. През сезона 1936/37 основава „Подвижна народна опера“ във Варна и прави няколко режисьорски дебюта. Една от най-успешните му режисьорски реализации е „Тоска“ от Пучини през 1937 г, в която изпълнява и ролята на Каварадоси.

Роли и постановки

Роли в опери:

……… Роли в оперети:

…….. Постановки на опери:

  • 1937 — „Тоска“ от Пучини;
  • 1945 — „Тоска“ от Пучини, „Севилският бръснар“ от Джоакино Росини;
  • 1946 — „Вертер“ от Масне;
  • 1948 — „Цвета“ от Георги Атанасов, „Кармен“ от Бизе.

(край на цитата)

Стефан Македонски умира на 31 май 1952 г. в София, след като четири години преди това е поставил оперите „Цвета“ и „Кармен“.

Аз четох през 2016 г. в една статия от 2015 г. за повода на смъртта му: „На 31 май 1952 г. съсирек колкото грахово зърно слага край на живота му“.

Бях студент първа година в София и помня добре траура, който предизвика тази печална вест сред стотици хиляди жители на столицата и страната.

Стефан Македонски е носител на множество отличия. За изключително певческо и артистично майсторство през 1917 г. е удостоен с почетната титла „Камерзенгер на Кобург-Гота“ в Германия. През 1927 г. получава сребърен, а през 1947 г. – и златен медал за наука, изкуство и култура. Отново през 1947 г. Македонски става първият носител на званието „народен артист“ в България. През 1950 г. получава и „Димитровска награда“.

Ще цитирам един малък спомен на именитата певица Илка Попова, примата на парижката Гранд Опера през трийсетте години, която споделя: „Стефан Македонски беше незабравим не само като певец, но и като човек. Бях на 17 години и дебютирах в „Аида“ като Амнерис, моят партньор Македонски беше постоянно в гримьорната ми, за да ме успокоява, а когато дойде сцената на съда, ме поощряваше с движения, с подсказване, дори с думите: „Пей, момиче, стъпи на височината и дай корона, диригентът ще те следи“ – и представлението мина успешно“.

(край на цитата)

През 2015 г. по случай кръглага годишнина от рождението на Стефан Македонски Радио София излъчи предаване за него на 30 март. Ето цитат от него:

Спомен за Стефан Македонски

публикувано на 30.03.2015

Автор: Красимира Йорданова

  • Помните ли Стефан Македонски?

На 25-и март се навършиха 130 години от рождението на големия артист Стефан Македонски – един от строителите на българския оперен театър.


Като певец той повече от 20 години носи теноровия репертоар на Софийската опера – изпълнява 27 централни партии. Освен това е един от първите в оперетния репертоар у нас – още през 1918 година изпълнява ролята на Едвин в оперетата “Царицата на чардаша” от Имре Калман в Свободния театър.   

Богата е и концертната дейност на Стефан Македонски. По време на войните изнася стотици благотворителни концерти – дори на фронта и в болниците. И това е само малка част от дейността му. Той е сред създателите на няколко оперни театъра и на Музикалния театър в София, който днес носи неговото име.

Чуйте повече за Стефан Македонски в рубриката “Помните ли…”, в която Красимира Йорданова ни предлага и спомени на певицата Елисавета Йовович, съхранени в Златния фонд на БНР.

Програма Хоризонт Музика Алегро Виваче    Помните ли…

(край на цитата)

Цитирам линк към това предаване на БНР:

http://bnr.bg/horizont/post/100539831/spomen-za-stefan-makedonski

За Стефан Македонски са казани различни неща, както и той е споделял моменти от певческата си кариера. Искам да цитирам някои неща, които се отнасят до горното:

Негови мисли:

  • Винаги, когато разучавах нова роля, за мене започваше нов живот. Вълнуваха ме непознати чувства. Обземаха ме особени трепети и настроения. Понякога смут и тревога нахлуваха в душата ми. С еднаква любов и нежност се отнасях към всички свои роли. Но не винаги успявах да достигна желания от мене образ. Като свои коронни роли смятам Канио, Радамес, Дон Хозе, Елеазар, Отело, дон Педро и Танхойзер.
  • Ролите си разучавах внимателно, задълбочено, всестранно. Най-напред прочитах цялата опера, после прощудирвах музикално и текстово ролята си, след което анализирах психологически героя, който трябваше да въплътя на сцената. За постигане на тая задача понякога правех дълги исторически екскурзии. Например, когато учех ролята на Елеазар от операта “Еврейката”, в търсене на духовния материал за построяване на образа се запознах със старите еврейски обичаи, които правилно използвах в интерпретирането на моя Елеазар.
  • Труден бе моят сценичен и житейски път. Но родната сцена, на която раздадох себе си, винаги ми бе скъпа. Тя ми поднасяше много радости сред грубата и жестока наша действителност, в която работех с ентусиазъм. Трънлив, но славен път изминахме на българската сцена ние, по-старите оперни артисти. С чувство на умиление и възхищение си спомням онова време на идеализъм и саможертва, когато изкуството за нас беше всичко.

Какви прекрасни мисли, пълни с откровение, искреност и толлота!

……….

Мисли за него:

  • Съвременна България познава три имена, с които може да се гордее напълно – Йордан Йовков, писател, Никола Маринов, художник, и Стефан Македонски, оперен артист. Неговият юбилей не е празна манифестация и комерческа сделка, а празник за нашето изкуство. Защото през дългогодишната си дейност като артист и певец, той доказа на дело, че е не само най-заслужилият, но и най-големият измежду тях. – Сборник “Стефан Македонски 1908-1928 г.”

— Крум Йорданов ……

  • Г-н Македонски съчетава редките качества на певец, надарен с хубав глас, с трептящ тембър, където резонира винаги ехото на една пламенна душа. – Д-р Херман Детмер, в. “Ла Бюлгари”, 1926 г.

………

  • Бях непосредствен свидетел на възторга, който Стьопата будеше в препълнените салони със своя Камен. И сега е пред очите ми – с черен калпак, дълга бяла гуня, бели беневреци, цървули и стискащ в ръцете си стара евзалийка пушка, готов да нападне похитителите на милата му Цена. Такъв го помня и от сцената на Народния театър в същата роля, която му беше и дебютна. – Проф. Д. П. Иванов

………

  • Истински оперни артисти като г-н Стефан Македонски ние нямаме много. Не мога да си представя, какво би изнасяла Народната опера на сцената без него, особено из оперите, където има застъпени роли от драматичен тенор. Неговото идване в България, което безспорно е ощетило неговите лични интереси, като не е останал в Русия или другаде на Запад, даде извънредно силен тласък и подем на Народната опера. Даже и да беше жив Михайлов – Стоян, чисто лиричен тенор, нашата опера не би могла да изнесе без Ст. Македонски нито една от силните в драматично отношение опери. За да се запази чисто националният характер на нашата опера, трябва много да се благодари и на нашия многозаслужил юбиляр, защото ако той не бе дошъл в България, Народната опера щеше да ангажира някой чужденец за неговите роли. Това би повлякло след себе си назначаването и на други чужденци артисти и така, полека-лека би се загубил националният колорит на нашата опера.

— Петко Наумов ……..

  • За г-н Македонски имаме много, много да пишеме. Той е единственият ни артист с темперамент и голяма музикална култура. Г-н Македонски се издига над всички наши артисти и по глас, и по игра, и разбиране. Той оказва влияние върху всички. – Борис Николаев, в. “Единство”, 28 март 1915 г., “Травиата” на сцената”

……..

  • В “Кармен” българският оперен артист засили още повече отличното впечатление, което беше оставил като Радамес… Гласът е издръжлив и всеки тон е кръгъл и мек като кадифе; от тази хубост, с която се отличават белкантовите певци. Арията на розата във втори акт е образец на красиво изпълнение… – Анцайгер, 31 март 1917 г., за “Кармен”

………

  • Завчера се навършиха 30 години от певческата дейност на Стефан Македонски. Денят бе отпразнуван без шум. Този факт е забележителен. Когато става дума за Стефан Македонски, не трябва да се забравя, че неговият личен и обществен живот е животът на българското оперно изкуство от най-ранно време до днес. И когато трябва да се прецени това изкуство, то не би могло да се разглежда извън живота и дейността на г. Македонски. Неговите партии в “Аида”, “Хугеноти”, “Танхойзер” и “Отело” ще останат още дълги години отличен пример, от който съвременните оперни певци ще могат да научан много неща. – В. “Заря”, 8 февруари 1936 г.

(край на цитатите)

Четейки лично тези редове, аз просто настръхвам от възторг и умиление.

Не трябва да се забравя, че и при Стефан Македонски се случват неприятности, особено след като Музикалният театър в София носи името му. През 2016 г. прочетох в Интернет един линк (няма дата) с извадка от публикация във в. „Култура“ (също без дата, сигурно през последните години на миналия век, вероятно през 1998 г.), който ще цитирам тук:

в. „Култура“ (без дата)

Музикалният театър и неговото име

Името, което Държавният музикален театър в София носи по силата на решение на Министерския съвет и с което този театър е познат цели 50 години, се променя. Промяната се прави тихомълком, между публикации в печата и изявления на пресконференции. И докато “предложението” достигне до официалните държавни инстанции, които единствено могат да го отнемат, така както са го дали през 1952 г., оперетата строи новото бъдеще.

Чета редакционната бележка на вестник “24 часа” от 18 ноември 1998 г. и си припомням полемиката от страниците на друг четен ежедневник – “Дневен труд”, преди две години. Скандали в Оперетата, трагично състояние и репертоарно, и художествено, да не говорим за финансово. От другата страна на тази картина стои името на театъра – т.е. на неговия патрон Стефан Македонски. Човекът, носил това име, е създател на Държавния музикален театър. Той е събрал най-доброто за 1948 г. от артисти, диригенти, оркестранти. Отстоявал е реално, за онова време, професионалния подбор на всички нива в театъра и не е допуснал политическите или морални пристрастия, особено отнасящи се до оперетната прима Мими Балканска да бъдат водещи при взимането на едни или други решения.

Българският читател, надявам се, е достатъчно интелигентен, за да направи връзката между публикуваната информация по този въпрос сега и преди две години. Той разбира, че мотиви като (цитирам) “Стефан Македонски е случаен човек в жанра, партиен певец, спуснат от Москва” (Недялко Недялков, в.”Дневен труд” от 22 август, 1996 г.) и “Стефан Македонски имал само заслугата, че в неговия дом се събирали функционери на БКП преди 9 септември 1944 г.” (в. “24 часа” от 18 ноемврри 1998 г.) не са случайни. Те внушават идеята, че името на Стефан Македонски пречи театърът да се “откъсне от миналото”. Да се развива съобразно изискванията на новото време и пазарната икономика.

Съмнение доколко “обвиненията” са истина, се парират от факта, че автор на предложението за махане на името, както и съответните мотиви за това, не е случаен за жанра човек. Той е авторитетен професор в Музикалната академия и, както ми обясниха в редакцията на в. “Дневен труд” през 1996 г. “Кой би се усъмнил в думите на такъв изтъкнат музикален деец?!”

Така обикновеният българин е принуден да “коригира” своята представа (ако има такава) за човека, вече покойник, Стефан Македонски. Той няма никакъв принос за развитието на българската култура, тази култура не включва оперетата, политиците просто лепват неговото име за “услуги”!

И аз, ако не познавах до болка архива на своя дядо, бих се усъмнила, че Стефан Македонски е първият (професионално квалифициран и ерудиран) изпълнител на теноровите роли в класическите оперети; че участвайки в тях, макар да е оперен певец и артист и именно поради това, той спечелва благосклонното отношение на публиката не за себе си, а за оперетния жанр! В края на живота си, от 1948 до 1952 г., той създава Музикалния театър, обединявайки най-хубавото и най-положителното от най-личните оперетни театри. Което означава, че водещи са професионалните и артистични достойнства, не моментните настроения. От сегашните кампанийни публикации, които цитирах, излиза, че Стефан Македонски няма принос в строителството на музикалната ни култура, че е бил “поставен” на директорския пост защото е “свой човек”!

Недостойно и срамно е да обезличаваш историята на своя народ. Дори тя да е в частност музикалната. Цинично е да се оплюват личности, за които днешното Министерство на образованието и науката е дало съгласие да бъдат включени в учебниците за единадесети клас. Това израз на станалия вече прочут български нихилизъм ли е? Или е плод на нечия субективна дребнавост и липса на духовност?
Според мен се налага тревожният извод, че развитието на културата в България, по-конкретно на оперетното изкуство, е поверено на хора, които не желаят и не работят за конструктивна промяна. Тяхната цел е да изтъкнат своя личен принос и за това не биха се поколебали нито да очернят паметта на един човек, нито да изрежат цели страници от историята на България.

Мария Малинова

(
край на цитата)

Неприятна история, която сега сигурно вече не е меродавна, но показва колко безпринципни и манипулирани могат да бъдат известни твърдения, които при читатели без собствено мнение леко подвеждат. Сега вече си обяснявам причината: от 1945 г. Стефан Македонски е бил член на Българската комунистическа партия (БКП), може би до смъртта си и сигурно това е една от причините за критиката в горната статия. Това е официално написано в Голямата съветска енциклопедия. Ето откъс:

Большая советская энциклопедия

Македонский Стефан
Македонский Стефан (25.3.1885, Сливен, ‒ 31.5.1952, София), болгарский певец (тенор), народный артист НРБ (1947). Член Болгарской коммунистической партии с 1945. С 1902 жил в России, в 1904‒10 учился в Московской консерватории, с 1908 выступал в Оперном театре С. И. Зимина. В 1910 дебютировал на сцене «Болгарского оперного товарищества» в Софии. Совершенствовал своё искусство в Париже и Берлине. В 1922‒33 исполнял ведущие партии в оперных театрах Софии и других городов страны. Гастролировал за границей. В 1930‒32 художественный руководитель оперного театра в Варне. В 1934‒37 режиссёр Передвижного народного театра. С 1948 был директором Государственного музыкального театра, которому в 1952 присвоено его имя. Голос М. звучный, большой силы, красивого тембра. Лучшие партии: Радамес и Отелло («Аида» и «Отелло» Верди), Самсон («Самсон и Далила» Сен-Санса), Хозе («Кармен» Визе), Герман («Пиковая дама» Чайковского). Димитровская премия (1950). Лит.: Тихолов П., Стефан Македонски, София, 1956.

(край на цитата)

През годините от 2016 до 2021 на днешния ден писах също статия за Стефан Македонски тук във ФБ, в която добавих статия на Огнян Стамболиев, поместена във в. „Дума“ (има грешка в заглавието на статията – не 120, а 130 години от рождението на Стефан Македонски):

Памет

ПЪРВИЯТ НАРОДЕН ОПЕРЕН АРТИСТ

120 години от рождението на Стефан Македонски

Огнян Стамболиев

26 май 2015 г., в. „Дума“, брой 117  

Историята на българската опера е съхранила много имена на големи певци – нейни градители.  Мнозина от тях днес са забравени или полузабравени, защото у нас нямаме традицията и навика да си спомняме за тях, да ги честваме, дори да ги споменаваме. Името на Стефан Македонски днес се знае главно заради това, че държавният ни оперетен театър носи неговото име. Но той заслужава да бъде познат и честван заради огромните си заслуги към българската музикална култура. Щастие за нея е било, че още в началото се появява един такъв мощен талант, един толкова всеотдаен творец, един истински българин.

Роден е на 25 март 1885 година (под огнения знак на Овена- водач) в Сливен, в семейството на резбар иконописец и талантлива народна певица. Пее от дете и едва навършил седемнайсет, заминава за Русия, за да учи пеене. Попада в класа на италианеца Корси в Московската консерватория. Заедно с това учи и актьорско майсторство в Драматичния отдел на Московската филхармония. В театъра на Зимин изпълнява някои малки роли, подготвя и изнася концерти, програми с арии и художествени песни. След осем години, през 1910 година, се завръща в родината и заедно със своя приятел, лиричния тенор Панайот Димитров (1882-1941, изнася голям благотворителен концерт, посрещнат като събитие от столичната публика. На 5 януари 1911 прави своя дебют на сцената на Българската оперна дружба (предшественика на Софийската опера) в ролята на Камен в българската опера “Камен и Цена” на Иванов и Кауцки по поемата на Вазов “Грамада”.

Още същата година изпълнява няколко главни и втори роли, след което през есента на 1911 г. заминава за Париж, за да специализира при Морис Решьо. С него подготвя  част от френския си репертоар: Дон Хозе от “Кармен” (ще изпълни тази роля близо 100 пъти), още Самсон от “Самсон и Далила” от Сен Санс, Фра Дяволо на Обер, Хофман от “Хофманови разкази” на Офенбах, Вертер на Масне, Раул от “Хугеноти” на Майербер, Фауст на Гуно, Елеазар в “Еврейката” на Алеви и др. Завърнал се в София, той излиза за първи път в “Кармен”, “Фауст” и “Самсон и Далила”. Но скоро след това напуска операта и постъпва като драматичен артист в Народния театър. После пак се връща в Оперната дружба, като по време на Балканските войни 1912-1914 г. изнася голям брой концерти за войниците на фронта.

През 1916 г. Стефан Македонски решава отново да учи – този път да специализира италианския репертоар. Заминава при маестро Отавио Марини в Берлин, като междувременно непрекъснато концертира в Германия. При Марини подготвя част от коронните си италиански партии: Отело, Канио от “Палячи”, Радамес, Херцога, Туриду от “Селска чест”, Манрико, Дон Карлос, Пинкертон от “Мадам Бътерфлай”. След като се завръща в България, продължава да изнася благотворителни концерти за пострадалите от войните, а след приключването на Първата световна война е отново на сцената на вече държавната Софийска народна опера. Междувременно гостува на водещите немски театри заедно с голямото българско мецосопрано  Ана Тодорова.
От 1922 до 1933 година само за 11 години Стефан Македонски изнася на столичната ни сцена 27 централни тенорови роли от френски, италиански, немски, руски, български и славянски автори – предимно драматични и лирико-драматични. Звучният му, поривист драматичен тенор, както твърдят съвременниците му, е бил мек, с благороден тембър. Звучен в средния регистър, пробивен, мощен при високите тонове, той му позволява да преодолява с лекота всички тенорови роли – от по-лиричните като Фауст, Вертер и Фра Дяволо през лирико-драматичните (Пинкертон, Каварадоси) до драматичните и героичните като Танхойзер, Лоенгрин и Отело. В тях той е единствен, ненадминат изпълнител от световен мащаб. 

Македонски е изпял над 120 пъти Радамес от “Аида”, над 40 пъти Манрико от “Трубадур” и Самсон от “Самсон и Далила”, Елеазар от “Еврейката” над 50 пъти. Той е единственият изпълнител на Отело от постановката през 1922 г. до свалянето на спектакъла през 1927-а. Единственият изпълнител е и на образа на Раул от “Хугеноти” на Майербер, на Макс от “Вълшебният стрелец” на Вебер. Талантливият тенор е и първият Герман от “Дама Пика” на Чайковски, Каварадоси от “Тоска”, Хофман от “Хофманови разкази” на Офенбах, Херцогът от “Риголето”, Фра Дяволо от едноименната опера на Даниел Обер. Пее над 70 пъти партията на Дон Хосе от “Кармен” в трите постановки. Македонски е и най-обичаният и предпочитан Канио от “Палячи” на Леонкавало…

През 1933-та първият тенор на театъра напуска, което едва не предизвиква скандал! По този повод дирекцията на операта изпраща писмо до Министерството на просветата със следния текст: “Много опери като: “Танхойзер”, “Аида”, “Палячи”, “Еврейката”, “Самсон и Далила”, “Дама Пика”, “Отело”, които са в афиша на Народната опера, са просто неизпълними поради липса на драматичен тенор. […] Молим разрешението Ви да каним тенора Стефан Македонски, за да могат да се представят.” Единадесетте години от 1922 до 1933 година са своеобразен куриоз за работоспособността на Македонски. През този период той не е получил един ден отпуска, нито му е разрешено да пътува на гастроли в чужбина, защото е единственият изпълнител на най-тежките тенорови партии и няма дубльор!

От 1937 до 1948 г. Стефан Македонски работи като концертен певец, вокален педагог и режисьор. Играе и в оперетните театри в София, които са няколко и имат голям репертоар и много публика. Изявява се главно в амплоато на герой-любовник в “Граф фон Люксембург” и Данило от “Веселата вдовица” на Франц Лехар, Едвин в “Царицата на чардаша” от Имре Калман, Айзенщайн в “Прилепът” на Йохан Щраус.
Като режисьор поставя с успех “Цвета” на Маестро Атанасов, “Кармен”, “Травиата”, “Вертер”, “Тоска”, Севилският бръснар”. През 1930-1932 г. е директор-режисьор на Варненската оперна дружба, след което на Подвижната народна опера (1934-1937). А през август на 1948 г. става първият директор на основания по негова идея Държавен музикален театър, приел по-късно името му.

(край на цитата)

В края на ноември 2019 г. попаднах в Интернет на статия за Стефан Македонски, написана от моята съгражданка от Габрово и ФБ-приятелка Мирела Костадинова, която статия публикувам днес за първи път тук в моята статия. Мирела Костадинова е ползвала редица документи и факти, до които не бях достигал и по тази причина статията й има особено важно значение. Някои информации се повтарят с такива,които вече дадох по-горе, но въпреки това я цитирам в цялата пълнота – не променям нищо:

Портали „Top vesti.bg“ и „Епицентър“

Мирела Костадинова

29.11.2019

Заради ролята му на Дон Хозе в “Кармен” Мирела Костадинова: Берлинската публика понася на ръце оперния певец Стефан Македонски

Любимата му роля завинаги остава тази на цирковия артист Канио от „Палячо“ на Леонкавало, в която неговият герой притиснал до гърдите си дрехата на клоун, изживява трагедията на загубената си любов. През сълзи той пее: „Смей се, палячо!“

Един ден, когато поетът Кирил Христов вижда на сцената Стефан Македонски в ролята на Каварадоси от „Тоска“, той го сравнил с известния италиански певец тенор Енрико Карузо. А оперната ни актриса Жозефина Шмаха – Огнянова щом чува драматичния теноров глас на Македонски в ролята на Радамес от „Аида“, заявява пламенно, че такъв Радамес е виждала само на европейска сцена.  Самият Стефан Македонски е човек с вълшебен мелодичен глас и овладяно актьорско драматично майсторство. През своя творчески път като артист, певец и режисьор създава галерия от незабравими образи. Любимата му роля завинаги остава тази на цирковия артист Канио от „Палячо“ на Леонкавало, в която неговият герой притиснал до гърдите си дрехата на клоун, изживява трагедията на загубената си любов. През сълзи той пее: „Смей се, палячо!“ 

Когато малкият Стефан се ражда в Сливен на 25 март 1885 година никой не подозира дори, че детето ще покори сцената и ще ѝ се отдаде до край. Майка му Кортеза била народна певица с чудесен глас и възпитала в детето си обичта към българската народна песен. Бащата Спиридон Македонски е роден в Кукуш, Македония и е майстор резбар и иконописец. Рисувал е иконите в църкви в Цариград, Сливен, Котел, Карнобат и Панагюрище. През 1898 г. се преселва със семейството си от Сливен в София. Бащата е строг и благороден човек, виждал дарбата на сина си и го поощрявал. Често влизал в конфликти със съпругата си, която не искала синът им да бъде артист. Мечтата ѝ била той да стане офицер. А малкият обичал да пее и играе театро из махалата и хлапаците го наричали „Стефчо песнопоеца“. 

На 17 години той заминава за Русия. Постъпва във военното училище на град Тула, но за малко. Една нощ прескача каменния зид и избягва. Заминава за Москва само с пет рубли в джоба си. Явява се на конкурсен изпит в Московската консерватория и го приемат. Високият му певчески талант оценява голямата певица и педагожка Анна Иванова Книпер, която го прибира под свое покровителство и го препоръчва на свой богат студент. Той осигурява на Стефан Македонски покрив и храна, за да може спокойно да живее и следва. Наред със заниманията си във вокалния отдел на консерваторията, амбициозният млад мъж следва и драматичния отдел при филхармонията. Ученик е на известния педагог Корси, който партнира на великата певица Аделина Пати. 

Македонски е приет в оперния театър, където му дават второстепенни роли. Като студент още започва концертната си работа в столицата на Русия, но и в провинциални градове. Участва в благотворителни концерти като солист. Тук се среща за първи път с изкуството на бележития руски бас Фьодор Шаляпин. Присъства на спектакъла „Борис Годунов“ със самият Шаляпин в ролята на Борис. Македонски е в истински възторг. 

През есента на 1906 г. той се явява на изпит за редовен артист в Болшой театър. Приемат го и му поверяват централни роли. Критиците музиковеди пишат ласкави думи за него. Предлагат му да остане в Русия и да изпълнява централни роли в театър „Зимний“ с висок хонорар, но той отказва. Тогава приятеля му Иван Вульпе го моли да се върне в България, за да работят заедно за българската опера.  През 1910 г. Стефан Македонски се завръща в родината.

Усъвършенствал вокалното и драматичното изкуство при големите руски музикални педагози и режисьори, започва да работи към Оперната дружба. Заедно с оперния ни тенор Панайот Димитров изнасят благотворителни концерти в салона на Военния клуб, пеят и в провинцията. Македонски дебютира с голям успех на сцената на Оперната дружба в ролята на селския ерген Камен в операта „Камен и Цена“. Либретото е по поемата „Грамада“ от Иван Вазов. В спектакъла участват и други наши известни оперни певци – Ана Тодорова, Иван Вульпе, Цветан Каролев. Тази опера се играе през сезона единадесет пъти. След един от спектаклите на „Камен и Цена“ майката на Стефан Македонски, развълнувана от спектакъла отива зад кулисите, за да му се извини, че му попречила някога той да стане артист. Тя умира през 1938 г., когато вече е видяла успеха и славата на своя син. 

Македонски печели аплодисментите на публиката в оперните си спектакли и често пее в полза на българския Червен кръст. За това хуманно дело получава Почетния знак на Червен кръст, първа степен. За да разпространява магията на оперното изкуство пътува в различни градове на България с български опери – „Камен и Цена“, „Тахир Беговица“. Представя сцени от оперите „Аида“, „Фауст, „Демон“ и др. Доходите му са почти нищожни и той става учител по пеене в Трета мъжка гимназия. 

Оперният певец е изпратен през есента на 1911 г. на специализация в Париж при големия педагог проф. Решьо. Той го подготвя за ролите на Дон Хозе от „Кармен“ и на Самсон от „Самсон и Далила“. Във френската столица посещава музеи, театри, изложби, библиотеки. Изследва историческото време, през което са се случили събитията от неговите любими опери. Успява да се срещне с „актрисата на всички времена“ Сара Бернар. Стефан Македонски е силно развълнуван от превъплащението ѝ в Маргарита от „Дамата с камелиите“, както от Райхщатския херцог в „Орлето“. На сцената вижда и голямото изкуство на актрисата Режан в „Мадам Сан Жен“.  

Но при него пристигат от България лоши новини. Мизерията, в която работят оперните певци ги принуждава да напуснат Оперната дружба. Извикват Македонски да се върне от френската столица, за да спаси загиващото свято дело, което той заедно с Константин Михайлов – Стоян, Иван Вульпе, Драгомир Казаков е изградил с много усилия. 

Македонски хваща трена за София. Включва се веднага в Оперната дружба и започва да работи върху редица прекрасни образи – Дон Хозе (“Кармен“), Самсон (“Самсон и Далила“), Макс (“Вълшебният стрелец“), Туриду (“Кавалерия рустикана“), Алфред (“Травиата“), Фигаро (“Сватбата на Фигаро“), Фауст („Фауст“).  Успехът му на сцената расте, но семейството му живее в лишения. С жена си Елеонора има пет деца – двама сина и три дъщери. Певецът става драматичен артист в Народния театър. Играе с Петко Атанасов в „Сватбата на Кречински“ с успех. Тогава Иван Вульпе му съобщава чаканата новина, че държавата отпуска помощ на Оперната дружба. Македонски се връща там, но не за дълго. Настъпва Балканската война и операта спира своите представления. Стефан Македонски постъпва като доброволец в Българската армия – числи се към Македоно-одринското опълчение, Лозенската дружина. Изнася концерти пред войниците.

След края на Балканската и Междусъюзническата война, Оперната дружба отново се захваща за работа, но при много тежки условия. Назначени са нови млади певци. Настават противоречия между млади и стари. Назначено е и ново ръководство от хора, които са некомпетентни в театралното дело. Скоро от живота си отива Константин Михайлов – Стоян, който сериозно движи оперния живот, обединява старите и младите оперни певци. Вульпе, Казаков и Македонски обединяват силите си и спектаклите продължават. Преведени са либрета на големи опери, които се представят на сцената на Оперната дружба.  Но пари за заплати трудно се намирали и Македонски става извънреден преподавател по солово пеене при Държавното музикално училище. Преподава три пъти седмично и получава по десет лева на урок.

Избухва Първата световна война и Оперната дружба пак затваря врати. Македонски отново се хваща да представя благотворителни концерти за войсковите части, за пострадалите от войните хора в Дойранско и Гевгелийско, за Червения кръст. За неговата благородна работа се изказва ласкаво и печата. Заминава за Берлин и участва в курс при големия италиански педагог Оресто Марини, където изучава италиански и немски опери. Запознава се с творчеството на Верди и Вагнер. Посещава спектакли на драматичните театри, изучава вътрешното им устройство, техниката на постановките на спектаклите, декорите и осветлението. Рисува скици на опери. Берлинската опера кани Македонски да гостува в ролята на Алфред в „Травиата“. Пее в ролята на Радамес от „Аида“. Успехът му е нечуван. На 30 март 1916 г. гастролира в ролята на Дон Хозе в „Кармен“. Публиката го отнася на ръце до хотела и крещи: „Да живее България!“ Следват представления в Мюнхен, Висбаден и други немски градове. Уфа-филм му предлага снимки на няколко филма с него. 

Нито предложенията, които валят от всички страни, нито големите хонорари, които му предлагат, нито ласкавите отзиви, примамват Македонски да остане в Германия. Той отново се завръща в София. Този път заминава за Южния фронт, където със своите песни носи радост на войниците. За благодарност те му подаряват сервиз, изработени от снарядите на врага им. 

След края на войната благотворителните му концерти продължават. Част е от състава на Оперната дружба, която се е превърнала в първата българска Народна опера. Там отиват видни режисьори и педагози. Играят се известни руски, италиански, френски и немски опери. Сред тях са заглавия като „Евгений Онегин“, „Борис Годунов“, „Дама Пика“, опери на Верди, Гуно, Моцарт. Македонски е централна фигура в тях. Гастролира и в оперетните театри – Кооперативния и Художествения. Става художествен ръководител на Варненската общинска опера, където поставя български и италиански опери и играе в тях. На сцената във Варна често до него е младата певица Елисавета Йовович, която създава незабравимите образи на Мадам Бътерфлай, Манон и Виолета от „Травиата“. Основава и ръководи подвижна опера, в която е режисьор, актьор и педагог. Повечето от учениците му стават солисти в българската Народна опера или в чужбина. Сред тях са Събчо Събев, Сийка Петрова, Тихомир Тихов, Владимир Коконов, Симеон Диков и други оперни и оперетни певци.

Когато започват да вдигат сградата на Музикалния театър, Македонски запретва ръкави и всеки ден работи със строителите. До този момент театърът дава своите представления в сградата на Младежкия театър и няма свой дом. През малкото си свободно време артистът се увлича по лов и риболов, катери склоновете на планините. Притежава естественост, внимателен е в отношенията си с хората. Духовит събеседник е и с увлечение разказва спомени. Безкомпромисен е в работата си, принципен и не обича ласкателите. Не се бои от заплахите на властта. 

След операция в Банковата болница на ул. „Иван Вазов“ в София Стефан Македонски умира от емболия на 31 май 1952 г. Отнася със себе си една от най-големите мъки – загубата на сина му Любомир, който загива в Гражданската война в Испания.

(край на цитата)

Една великолепна статия, твърде подробно описваща богатия и силно драматичен жизнен път на всестранния творец и артист Стефан Македонски.

Нека днес на 25 март 2022 г., 137 години след рождението на Стефан Македонски да си спомним за този изключителен певец и режисьор, направил също както Константин Михайлов-Стоян извънредно много за оперното и оперетно изкуство в България.

…………..

Забележка: Когато писах през 2016 г. на днешния ден статия за Стефан Македонски тук във ФБ, малко след това получих следния коментар:

Валентин Вълчев от Ямбол:

Велик певец и велик Човек! Преди малко повече от 80 години самодейни колективи от Ямбол – солисти, хор и оркестър – го канят за ролята на Радамес в първото извънстолично представяне на “Аида”. Македонски приема с условието, че ще изпее само един спектакъл (концертно изпълнение). Толкова бил въодушевен от ентусиазма и качеството на ямболските музиканти, че останал за още два!

……………..

Изпълнение на Стефан Македонски (единствен негов запис):

Tchaikovsky: Eugene Onegin “Lensky’s Aria”

´´´´´´

Schreibe einen Kommentar

Deine E-Mail-Adresse wird nicht veröffentlicht.