Унгаро-австрийският диригент Щефан Шолтес, който е роден днес преди 75 години
Драги приятели на оперната и симфонична музика, днес на 6 януари 2024 г. – хубавия християнски празник Богоявление, е роден преди 75 години австрийският диригент с унгарски корени Щефан Шолтес (Stefan Soltész), който не може да празнува днес този кръгъл рожден ден – преди година и половина, на 22 юли 2022 г. той почина неочаквано по време на дирижиране на операта „Мълчаливата жена“ от Рихард Щраус в Баварската държавна опера в Мюнхен.
Тогава 2 дни по-късно аз написах траурна статия за този прочут диригент, а днес искам да допълня същата с някои подробности във връзка с кръглата годишнина от рождението му. Нека първо цитирам началото на статията ми от юли 2022 година:
IN MEMORIAM
Драги приятели на оперната и симфонична музика, днес на 24 юли 2022 г. нямах намерение да пиша статия в този хубав неделен ден, но едно нещастно събитие, което се е разиграло вечерта в петък на 22 юли в баварската столица Мюнхен промени решението ми: по време на спектакъл на операта „Мълчаливата жена“ от Рихард Щраус, в края на първото действие диригентът на изявата Щефан Шолтес – световноизвестен майстор на музикалното изкуство пада на земята, покосен вероятно от колапс, колабира и след минути умира в оркестрината, макар че веднага му е дадена първа помощ от театралния лекар.
Залата, в която са присъствали близо 2000 души, веднага е била опразнена. След почивката представлението окончателно е спряно.“ Това става около 20.20 ч., спектакълът е започнал в 19.05 ч. Вчера в събота – 23 юли в редица немски медии бяха публикувани информации за инцидента и смъртта на видния диригент, който е роден в Унгария и от редица години е световнно известна личност. Както тук често се пише, не само сега след смъртта му, 73-годишният Щефан Шолтес е може би последният представител на австрийско-унгарската капелмайсторска традиция, която има трайно влияние върху диригентската професия през 20-и век.
По-долу в тази траурна статия ще пиша някои подробности за живота и дейността на Щефан Шолтес, но още в началото искам да цитирам официалното траурно съобщение на Баварската държавна опера в Мюнхен, което се появи в Интернет рано сутринта в събота на 23 юли в портала на медията „Das Tagesspiegel“. Цитирам в оригинал, после ще дам мой превод на български език:
Портал „Das Tagesspiegel“
Bei Vorstellung im Münchner Nationaltheater Dirigent Stefan Soltész nach Zusammenbruch gestorben
Soltész kollabierte am Pult und starb wenig später. Die Deutsche Oper Berlin würdigt ihn als letzten Repräsentanten der österreichisch-ungarischen Kapellmeistertradition.
Im Alter von 73-Jahren verstorben: Dirigent Stefan Soltesz.
Der Dirigent Stefan Soltész ist während einer Vorstellung im Münchner Nationaltheater zusammengebrochen und anschließend gestorben. Mit Entsetzen und großer Trauer gebe die Bayerische Staatsoper den Tod des 73-Jährigen bekannt, hieße es aus dem Haus. Der Vorfall ereignete sich am Freitagabend vor fast ausverkauftem Haus, während Soltész die Oper „Die schweigsame Frau“ von Richard Strauss dirigierte.
„Kurz vor Ende des 1. Aktes ist Herr Soltész im Graben zusammengebrochen“, schilderte Sprecher Michael Wuerges die dramatischen Szenen. „Er wurde dann sofort von Zuschauern und dem Theaterarzt versorgt.“ Zur Todesursache des gebürtigen Ungarn wollte der Sprecher keine Angaben machen.
Der Saal, in dem fast 2000 Menschen saßen, sei geräumt worden. „Und nach der Pause wurde letztendlich die Vorstellung abgebrochen.“ Das sei etwa gegen 20.20 Uhr gewesen, die Vorstellung hatte um 19.05 Uhr begonnen.
Auch in den sozialen Medien berichteten Opernbesucher:innen, Soltész sei offenbar zu Boden gestürzt. Es habe einen lauten Knall gegeben, und es sei nach einem Arzt gerufen wurden.
“Die Nachricht über den Zusammenbruch und das Ableben von Stefan Soltész macht mich zutiefst traurig“, sagte Intendant Serge Dorny. „Wir verlieren einen begnadeten Dirigenten. Ich verliere einen guten Freund. Meine Gedanken sind bei seiner Frau Michaela,“ schrieb Dorny auch auf Twitter.
Der in Ungarn geborene Soltesz studierte den Angaben zufolge Dirigieren, Komposition und Klavier an der Universität für Musik und darstellende Kunst in Wien. Nach Stationen als Dirigent in Wien und Graz und als musikalischer Assistent von Karl Böhm, Christoph von Dohnányi und Herbert von Karajan bei den Salzburger Festspielen sei er Dirigent der Staatsoper Hamburg, der Deutschen Oper Berlin sowie Generalmusikdirektor am Staatstheater Braunschweig gewesen.
Von 1992 bis 1997 war Soltesz Chefdirigent der Flämischen Oper in Antwerpen/Gent, von 1997 bis 2013 Generalmusikdirektor der Essener Philharmoniker und Intendant des Aalto-Musiktheaters, wie die Bayerische Staatsoper weiter mitteilte. Außerdem seien viele Gastdirigate hinzugekommen.
Die Verantwortlichen der Staatsoper hatten auch über eine Würdigung des Musikers. Zunächst hatte das Bayerische Staatsorchester bei einer Probe am Samstag eine Gedenkminute eingelegt, die nächsten beiden Vorstellungen, “Capriccio” und “Der Rosenkavalier” werden ihm gewidmet.
Die Deutsche Oper Berlin und andere große Häuser würdigen Soltész
“Wenn große Künstler sterben, geht manchmal nicht nur ein Leben, sondern auch eine Ära unwiderruflich zu Ende“, schreibt die Deutsche Oper Berlin zu Soltész’ Tod, der einen solchen Punkt markiere. Der 73-Jährige sei der wohl letzte Repräsentant der österreichisch-ungarischen Kapellmeistertradition gewesen, die den Dirigentenberuf im 20. Jahrhundert nachhaltig geprägt habe. Er habe für alle Werke stilsicher den richtigen Ton gefunden.
Auch der italienische Dirigent Giuseppe Sinopoli brach während einer Aufführung zusammen und starb, in der Deutschen Oper Berlin.
Soltész’ Dirigat galt als mitreißend, schneller Ruhm interessierte ihn nicht. Die Bayerische Staatsoper würdigt den Ausnahmemusiker als „Handwerker an der Spitze eines Orchesters, eine Garantie für Respekt“ – für de Komponisten, aber auch für die Musikerinnen und Musiker des Orchesters und die Sängerinnen und Sänger auf der Bühne. „Er war ein außergewöhnlich feinfühliger Dirigent, der die Partituren kristallklar machte und das Intime der Musik zu würdigen wusste.“ Dies habe ihm den Respekt aller Musiker der von ihm geleiteten Orchester eingebracht.
„Wir verlieren einen Dirigenten, dem wir unzählige musikalische Sternstunden zu verdanken haben“, kommentiert die Generalintendantin am Staatstheater Braunschweig, Dagmar Schlingmann. “Ein wahrer Meister“, so der Generalmusikdirektor des Staatsorchesters Braunschweig, Srba Dinic.
Merle Fahrholz, ab der kommenden Spielzeitan Intendantin des Aalto-Musiktheaters und der Essener Philharmoniker, sagt: „Das hohe Niveau, mit dem das Orchester regelmäßig unser Publikum begeistert, geht nicht zuletzt auf das langjährige Wirken meines Vorvorgängers zurück“.
Giuseppe Sinopoli starb nach einem “Aida”-Dirigat an der Deutschen Oper Berlin
Berliner Opern-Besucher erinnern sich an einen ähnlich tragischen Vorfall vor über 20 Jahren in der Deutschen Oper an der Bismarckstraße. Giuseppe Sinopoli, 54 Jahre alt, dirigierte am 20. April 2001 Verdis Oper “Aida”. Während der Vorstellung, die er mit einer Widmung im Programmheft als Versöhnungsgeste nach jahrelangem Streit mit dem zwischenzeitlich verstorbenen Intendanten Götz Friedrich verstanden wissen wollte, erlitt er einen Herzinfarkt. Kurz darauf starb er im Krankenhaus.
Wie kräftezehrend der Beruf des Dirigenten mitunter ist, wurde auch deutlich, als am 13. April dieses Jahres Daniel Barenboim ein Konzert der Oster-Festtage an der Berliner Staatsoper in der Pause wegen Kreislaufproblemen abbrechen musste. Die Klassikwelt war in großer Sorge. Im Juni hieß es seitens der Ärzte dann, die Therapie schlage gut an, man gehe von einer “umfänglichen Genesung” aus. Es geht ihm offenbar wieder gut: Am 1. und 5. August dirigiert Barenboim das West Eastern Divan Orchestra in Köln, am 13. August im Berliner Pierre Boulez Saal. (dpa/Tsp)
(край на цитата)
Превод:
Портал „Das Tagesspiegel“
Диригентът Щефан Шолтес почина след колапс по време на представление в Националния театър в Мюнхен
Шолтес се срина на подиума и почина малко след това. Deutsche Oper Berlin го почита като последния представител на традицията на австро-унгарския капелмайстор. Почина на 73-годишна възраст: диригентът Щефан Шолтес.
Диригентът Щефан Шолтес колабира по време на представление в Националния театър в Мюнхен и след това почина. С ужас и голяма тъга Баварската държавна опера съобщи за смъртта на 73-годишния мъж, съобщиха от къщата. Инцидентът е станал в петък вечерта пред почти разпродадено представление, докато Шолтес дирижира операта на Рихард Щраус “Мълчаливата жена”. „Малко преди края на първо действие г-н Шолтес се строполи до пулта си в оркестрината“, описа драматичните сцени говорителят Михаел Вюргес. „Тогава веднага се погрижиха за него публиката и театралният лекар.“
Говорителят не пожела да даде никаква информация за причината за смъртта на родения в Унгария диригент. Залата, в която седяха близо 2000 души, беше опразнена. „И след почивката представлението окончателно беше спряно.“ Това беше около 20.20 ч., представлението беше започнало в 19.05 ч. Оператори също съобщиха в социалните медии, че Шолтес очевидно е паднал на земята. Чул се силен трясък и бил извикан лекар. “Новината за краха и смъртта на Щефан Шолтес ме натъжава дълбоко”, каза директорът на театъра Серж Дорни. “Губим талантлив диригент. Губя добър приятел. Мислите ми са със съпругата му Михаела”, написа Дорни в Tуитер.
Роден в Унгария, Шолтес учи дирижиране, композиция и пиано в Университета за музика и сценични изкуства във Виена. След позиции като диригент във Виена и Грац и като музикален асистент на Карл Бьом, Кристоф фон Донани и Херберт фон Караян на Залцбургския фестивал, той беше диригент на Хамбургската държавна опера, Дойче опер Берлин и генерален музикален директор на Държавния театър в Брауншвайг, Германия.
От 1992 г. до 1997 г. Шолтес е главен диригент на Фламандската опера в Антверпен/Гент, от 1997 г. до 2013 г. – генерален музикален директор на Есенската филхармония и артистичен директор на музикалния театър „Аалто“, както съобщи Баварската държавна опера. Освен това са добавени много негови дирижирания като гост.
Отговорниците в Държавната опера също оцениха музиканта. Първо, Баварският държавен оркестър почете минута мълчание по време на репетиция в събота, следващите две изпълнения, на „Капричио” и на „Кавалерът на розата“ са посветени на него.
Дойче опер Берлин и други големи къщи отдават почит на Шолтес
„Когато умират велики артисти, понякога не само един живот, но и една епоха свършва безвъзвратно”, пише Deutsche Oper Berlin по повод смъртта на Шолтес, което отбелязва такъв момент. 73-годишният е може би последният представител на австрийско-унгарската капелмайсторска традиция, която има трайно влияние върху диригентската професия през 20-и век.
Италианският диригент Джузепе Синополи също колабира по време на представление и почина в Дойче опер Берлин.
Дирижирането на Шолтес се смяташе за вълнуващо, той не се интересуваше от бърза слава. Баварската държавна опера почита изключителния музикант като “майстор начело на оркестър, гаранция за уважение” – към композитора, но и към музикантите от оркестъра и певците на сцената. „Той беше изключително чувствителен диригент, който правеше партитурите кристално чисти и оценяваше интимността на музиката.“ Това му спечели уважението на всички музиканти в оркестрите, които дирижираше. „Губим диригент, на когото дължим безброй музикални моменти на слава“, коментира Дагмар Шлингман, генерален директор на Държавния театър в Брауншвайг. „Истински майстор“, казва генералният музикален директор на Държавния оркестър на Брауншвайг Сърба Динич. Мерле Фархолц, директор на музикалния театър „Аалто“ и Есенската филхармония от предстоящия сезон, казва: „Високото ниво, с което оркестърът редовно вдъхновява нашата публика, не на последно място се дължи на многогодишната работа на моя предшественик.“
Джузепе Синополи почина, след като дирижира “Аида” в Дойче опер Берлин
Посетителите на Берлинската опера си спомнят подобен трагичен инцидент преди повече от 20 години в Дойче опер на Бисмаркщрасе. 54-годишният Джузепе Синополи дирижира операта “Аида” на Верди на 20 април 2001 г. По време на спектакъла, който той искаше да разбира с посвещение в програмната книжка като жест на помирение след години спорове с починалия междувременно режисьор Гьоц Фридрих, той получи инфаркт. Малко след това той почина в болница.
Стана ясно и колко изтощителна може да бъде диригентската работа, когато на 13 април тази година Даниел Баренбойм трябваше да спре концерт по време на Великденските тържества в Берлинската държавна опера по време на почивката поради проблеми с кръвообращението. Класическият свят беше силно загрижен. През юни тогава лекарите казаха, че терапията работи добре и че се предполага “цялостно възстановяване”. Явно отново се справя добре: на 1 и 5 август Баренбойм ще дирижира „West Eastern Divan Orchestra“ в Кьолн, на 13 август в „Pierre Boulez Saal в Берлин. (dpa/Tsp)
(край на превода)
Още тук искам да отбележа, че диригентът Щефан Шолтес е позната личност в България, както на музикалните специалисти, така и на оперните меломани. Аз лично си спомням, че при подготовката на операта „Парсифал“ от Рихард Вагнер в Софийската опера и балет още през 2017 г. в програмите на театъра фигурираха имената на двама диригенти от Западна Европа: Константин Тринкс и Щефан Шолтес, което стана и по-късно. През настоящата 2022 г. имаше представления на операта през месец април – на 1 и 3, които бяха дирижирани от Константин Тринкс (имам линк към рецензия за тия спектакли с музикален съпровод, който ще пусна в края на статията ми), а на 18 юни в следобедно представление на „Парсифал“ дирижира именно Щефан Шолтес. Цитирам абзац от линка за представленията на операта през месец април с диригент Константин Тринкс:
„ (…) Когато публиката изправена на крака дълго аплодира артистите и не иска да се раздели с изживяното, въпреки че минава полунощ, това означава, че се е случило нещо необикновено. Необикновено сливане на сцена и зала с усещането за храм, в който се извършва свещенодействие. Това се случи на спектакъла на „Парсифал“, „тържествено мистичното представление“ от Рихард Вагнер на 1 и 3 април в Софийската опера. Един спектакъл, който те откъсва от земното и те пренася чрез наслагване на образ, звук и картина в мистичното и вечното, във вселената и вечността. Това бе уникално преживяване, полет в друго измерение. Чуйте отзивите на нашите зрители по повод магнетичното изпълнение на “Парсифал”. Последната опера, написана от Вагнер, която се счита и за най-добрата, една сценична мистерия, която е точен образ на връзката ни с духовния свят и в нея музиката въздига сетивата в безбрежния духовен храм на душата (…)“
(край на цитата)
Ето адреса на линка:
За спектакъла на “Парсифал”на 18 юни 2022 г. четем в сайта на Софийската опера и балет следното:
Портал на Софийската опера и балет
На 18 юни 2022 г. (събота), Софийската опера представи на ценителите на Вагнер неговата последна опера – сценичната мистерия „Парсифал“.
Тя е неподвластна на анализи, но позволява да изживеем нейната трансцеденталност. В ролята на Кундри зрителите се насладиха на изпълнението на Мария Гулегина.
В „Парсифал“, в останалите главни роли участваха солистите: Мартин Илиев – Парсифал, Атанас Младенов – Амфортас, Петър Бучков – Титурел, Ангел Христов – Гурнеманц, Веселин Михайлов – Клингзор и др.
В постановъчния екип са: Щефан Шолтес – гост-диригент, режисьор Пламен Карталов.
С участието на солисти, оркестър и хор на Софийската опера.
(край на цитата)
А за същия спектакъл има информация в медия, в която се дават сведения специално за диригента Щефан Шолтес:
Портал „24 часа“
10.06.2022
В Софийската опера гастролира известният диригент Щефан Шолтес
На 18 юни, от 16 часа в Софийската опера ще гастролира световноизвестният диригент Щефан Шолтес. Той ще дирижира „Парсифал“ от Рихард Вагнер. Бил е музикален асистент на Карл Бьом, Кристоф фон Донани и Херберт фон Караян.
Шолтес е чест гост-диригент във Виенската държавна опера и в големите оперни театри в цяла Европа, например в Римската опера, държавните оперни театри в Берлин, Дрезден и Мюнхен, оперните театри във Франкфурт, Кьолн и Женева, Болшой театър Москва, Народния театър във Варшава и Унгарската държавна опера в Будапеща. Той също така се е изявявал в Холандската опера в Амстердам, Операта на Билбао, Парижката опера, Кралската опера Ковънт Гардън в Лондон, Театро Белини в Катания, Театро Колон в Буенос Айрес, оперните театри във Вашингтон и Сан Франциско, Цюрихската опера, Новия национален театър в Токио и на фестивалите в Глайндбърн във Великобритания, Тайпе, Монпелие, Екс-ан-Прованс, Пиза, Савонлина, Тонгьонг и Баден-Баден.
Щефан Шолтес е роден в Ниредхаза (Унгария) през 1949 г. и като дете се премества във Виена. Учи дирижиране при Ханс Сваровски във Виенската музикална академия, където изучава също композиция и пиано и като диригент ръководи множество световни премиери на съвременна музика. Неговата артистична кариера напредва като диригент в Театър „Ан дер Вийн“ във Виена, последван от ангажименти като репетитор и диригент във Виенската държавна опера (1973-1983) и като гост-диригент в Операта в Грац (1979-1981). За фестивала в Залцбург той работи като музикален асистент на Карл Бьом, Кристоф фон Донани и Херберт фон Караян.
Маестро Шолтес е бил редовен диригент в Хамбургската държавна опера (1983-1985) и в Дойче Опер Берлин (1985-1997). Бил е генерален музикален директор на Държавния театър на Брауншвайг (1988-1993) в Германия и главен диригент на Фламандската опера в Антверпен и Гент (1992-1997). От 1997 до 2013 г. е главен диригент на Есенските филхармоници и художествен ръководител на Есенската опера „Театър Аалто“.
Щефан Шолтес е водил радиоспектакли и концерти в Берлин, Дрезден, Генуа, Хановер, Хамбург, Милано, Мюнхен, Париж, Рим, Палермо, Торино, Нагоя, Будапеща, Виена и Москва. Дискографията му включва опери на Джакомо Пучини, Джузепе Гацанига и Александър фон Цемлински, както и различни симфонични произведения.
Неговият запис на музика от Албан Берг и Ханс Вернер Хенце печели номинация за Грами, както и номинация за ICMA. „Саломе“ на Щраус и „Мефистофел“ на Бойто от фестивала в Баден-Баден, както и „Пелеас и Мелизанда“ на Дебюси от театър Аалто са издадени на DVD.
(край на цитата)
Нещастният случай с диригента Щефан Шолтес, който се разрази в петък вечерта в Мюнхен не е единствен. Както се споменава в материалите на немски език по-горе, на 20 април 2001 г. по време на спектакъл на операта “Аида” от Верди 54-годишният диригент Джузепе Синополи получи инфаркт и малко след това почина в болница. За това нещастно събитие аз писах в моя статия тук за диригента и композитор Джузепе Синополи – на 3 ноември 2021 г. Цитирам абзаци, свързани с това нещастие:
„ (…) Драги приятели на оперната и симфонична музика, на вчерашния 2 ноември 2021 г. щеше да навърши 75 години един изключителен човек – музикант (композитор и диригент със световна кариера), дипломиран лекар, археолог (малко преди да се помине през 2001 г. е бил готов да защити докторска дисертация) – италианецът Джузепе Синополи (Giuseppe Sinopoli), роден през 1946 г. във Венеция. Пиша днес на 3 ноември статия за него, понеже вчера писах такава за мецосопрана Елена Чавдарова-Иса, която празнуваше рожден ден.
При това смъртта на Джузепе Синополи на 20 април 2001 г. беше нещо изключително драматично събитие, което тогава се разнесе като мълния в медиите, понеже стана тук в Германия – в Берлин. Ето накратко: по време на оперен спектакъл на „Аида“ от Верди на сцената на „Deutsche Oper“ в Берлин Джузепе Синополи получи сърдечен инфаркт на диригентския пулт и малко след това почина – нещо ужасно и същевременно дълбоко емоционално – там на сцената, където е протекъл смисъла на музикалния му живот. Тленните му останки бяха пренесени в Италия и той бе погребан в Рим (…)“.
(край на цитата)
Както е известно, от една година аз внасям последователно всички мои оперни статии в моя блог в Интернет „operastars.de“, за да се търсят по-бързо и удобно, вместо да се рови до безкрай във Фейсбук. Ако искате да прочетете цялата статия за Джузепе Синополи, ето линк към нея в моя блог:
https://www.operastars.de/category/sinopoli-giuseppe-i-dirigent-komponist/
Преди години подобно нещастие стана и с друг световно известен диригент от Италия – Джузепе Патанé, който колабира при дирижиране на оперен спектакъл в Мюнхен, за който също съм писал статия, последно на 1 януари 2022 г. Ето цитат от нея:
„ (…) Сега за днешния юбиляр – на 1 януари през 1932 година, точно преди 90 години – в Италия е роден един от най-известните симфонични и оперни диригенти в епохата до 1990 г., който за голямо съжаление много рано напусна житейската сцена – маестро Джузепе Патане, починал едва на 57 години от сърдечен инфаркт по време на дирижиране на оперно представление в Мюнхен. И той като именития си сънародник – диригента и композитор Джузепе Синополи се прости с живота по същия начин – Синополи почина по време на дирижиране на операта „Аида“ в Държавната опера в Берлин. Аз писах статия за Синополи във връзка с негов юбилей. Жалко, много жалко, двама световно известни майстори на палката – и двамата от Италия, и двамата „Джузепе“ си отидоха по подобен начин от този свят.
Аз лично знаех за това нещастие, защото през май 1989 г., когато стана това, вече сериозно четях оперна литература и бързо научих за смъртта му. При това следях всяка седмица и авторитетното списание „Дер Шпигел“, което седмица след събитието отрази кончината му на страниците си. В тези последни години от живота си – от 1985 до смъртта си Джузепе Патане беше главен диригент на Симфоничния оркестър на Баварското радио в Мюнхен и аз бях чел и слушал доста за него. Нека още в началото цитирам малката статия, която списание „Дер Шпигел“ публикува за него:
05.06.1989
GESTORBEN Giuseppe Patane
Giuseppe Patane, 57. “So eine Art Clown mit einem Stock in der Hand”, wie der dreijährige Giuseppe seinen berühmten Dirigenten-Vater beschrieb, hatte er eigentlich nie werden wollen. Deshalb setzte er sich mit Vier fleißig ans Klavier und übte – den “Traumberuf eines Konzertpianisten” im Kopf. Aber nachdem der Piano-Schüler Verdis “Macht des Schicksals” (Dirigent: Papa Patane) in Salerno (“über alle Maßen begeistert”) erlebt hatte, war er dann doch der Oper verfallen, sattelte um, leitete schon mit 19 Jahren in seiner Geburtsstadt Neapel “La Traviata” (mit Beniamino Gigli) und brachte es, etwa ab 1960, in der Deutschen Oper Berlin, der Wiener Staatsoper, der Mailänder “Scala” und der New Yorker “Met” zum ebenso seriösen wie statusschwachen Rang eines glänzenden Praktikers. Aufgewachsen in der klangvollen Familientradition (ein Großvater hatte Wagner-Erstaufführungen dirigiert) und ausgestattet mit einem blendenden Gedächtnis (allein an die 250 Opern auswendig), verband er Brio und Eleganz, saubere Schlagtechnik, aparten Klangsinn und rhythmische Präzision, die er – seit 1988 Chef des Münchner Rundfunkorchesters – immer häufiger auch im Konzertrepertoire demonstrierte. Während einer Aufführung des “Barbier von Sevilla” im Münchner Nationaltheater brach Patane am Montag vergangener Woche zusammen und starb wenige Stunden später an den Folgen des Herzinfarkts.
DER SPIEGEL 23/1989
(край на цитата)
Превод: ПОЧИНАЛ – Джузепе Патане
Джузепе Патане, 57. „Що за клоун с пръчка в ръката“, така описва 3-годишният Джузепе своя прочут баща, който е диригент и той никога не е искал да стане като него. Поради тази причина вече на 4 години той сяда на пианото и започва да се упражнява, понеже копнее за „мечтаната професия“ на концертен пианист. След като слуша изпълнението на операта от Верди „Силата на съдбата“ в Салерно под ръководството на баща си и е извънредно впечатлен, Джузепе Патане така се запалва по оперното изкуство, че сам става също диригент и вече на 19 години дирижира в родния си град Неапол операта „Травиата“ от Верди с участието на Бениамино Джили, както по-късно – около 1960 г. на редица оперни сцени – Дойче Опер Берлин, Виенската държавна опера, Миланската Скала и МЕТ в Ню Йорк, макар и със слабия статут на един много сериозен самообразовал се диригент, но отличен практик. Израснал в обкръжението на една музикална фамилия с големи традиции (един негов дядо е дирижирал премиери на опери от Рихард Вагнер) и притежаващ блестяща музикална памет – Джузепе Патане е знаел наизуст 250 опери, той свързва огнената си музикална страст с голяма елегантност, чиста жестикулация, оригинално звуково третиране и прецизност на ритъма, която той демонстрира все по-често и в концертен репертоар. От 1988 г. Джузепе Патане е шеф на Симфоничния оркестър на Радиото в Мюнхен.
По време на един спектакъл на операта „Севилският бръснар“ от Росини в Националния театър в Мюнхен в понеделник миналата седмица Патане загубва съзнание и няколко часа след това умира следствие на сърдечен инфаркт.
„Дер Шпигел“ брой 23 от 1989 г.
(край на превода)
Ще пиша нещо за подобен нещастен случай в България, станал във Варненската държавна опера с прочутия певец и вокален педагог Събчо Събев. Ето цитат от статия за него, публикувана на 5 април 2022 г.:
„ (…) Драги приятели на оперната музика, на днешния 5 април 2022 г. се навършват 123 години от рождението на един от най-изтъкнатите български баритони през първата половина на миналия век – Събчо Събев, роден на този ден през 1899 г. През 2019 г. на този ден аз пак написах статия във връзка с кръглите 120 години от рождението на този велик български певец и вокален педагог. (…) на 29 май 1950 г. Събчо Събев умира на оперната сцена по време на спектакъл на операта „Евгений Онегин“ от Чайковски. Това нещастие се знае от всички съвременници – това беше голям шок не само за любителите на оперната музика, но и за цялото българско общество. (…) При тази премиера ролята на Онегин е играл баритонът Николай Йорданов. Не знам до фаталната дата 29 май дали само той е играл тази роля и защо на 29 май Събчо Събев е трябвало да играе Онегин. Зная само, че по време на спектакъла Събчо Събев пада на сцената, като се хваща за сърцето и остава на пода. Чух тогава от очевидци, че много от зрителите са допускали, че това е по сюжета, но веднага се разбира, че се касае за нещастен случай. Не си спомням вече, сигурно Събев е получил сърдечен инфаркт, така както преди десетина години големият италиански диригент и композитор Джузепе Синополи получи инфаркт по време на дирижиране в Берлин на операта „Аида“ от Верди и почина малко след това (…)“
(край на цитата)
Ако искате да прочетете сега цялата статия за Събчо Събев, ето линк към нея в моя блог:
https://www.operastars.de/category/sabev-sabcho/
Накрая в днешната статия за Щефан Шолтес ще цитирам в превод на български език данни от немски източници относно неговата биография и дейност:
Щефан Шолтес, роден на 6 януари 1949 г. в Ниредихаза, Унгария, починал на 22 юли 2022 г. в Мюнхен, Германия е австрийски диригент. От 1997 г. до 2013 г. е директор на Музикалния театър „Аалто“ и генерален музикален директор в Есен.
Произход и обучение
Щефан Шолтес е роден в Ниредихаза в североизточна Унгария. През 1956 г. той идва във Виена, където става член на Хора на виенските момчета. Във Виенския университет за музика и сценични изкуства той учи дирижиране при Ханс Сваровски, както и композиция и пиано.
Дейност
През 1971 г. Щефан Шолтес започва кариерата си като капелмайстор в „Theater an der Wien“. Следват ангажименти като корепетитор и диригент във Виенската държавна опера (1973–1983) и като гост-диригент в Операта в Грац (1979–1981). По време на Залцбургския фестивал (1978, 1979 и 1983) той работи като музикален асистент на Карл Бьом, Кристоф фон Донани и Херберт фон Караян.
Шолтес е бил постоянен диригент в Хамбургската държавна опера (1983–1985) и в „Дойче опер Берлин“ (1985–1997). Работи като генерален музикален директор в Държавния театър в Брауншвайг от 1988 до 1993 г. и като главен диригент във Фламандската опера в Антверпен и Гент от 1992 до 1997 г.
От 1997 г. до края на сезон 2012/2013 Шолтес е директор на театър „Аалто“ в Есен, избран за „Опера на годината“ през 2008 г. като част от проучването на критиците, проведено от специализираното списание „Opernwelt“, и е генерален музикален директор на „Филхармоничния оркестър“ в Есен до края на сезон 2012/2013, който оркестър е избран за “Оркестър на годината” през 2003 и 2008 г.
Шолтес редовно гостува във Виенската държавна опера и в големите оперни театри в Германия (включително Мюнхен, Хамбург, Берлин, Франкфурт, Кьолн). Други фокусни точки в работата му са „Teatro dell’Opera di Roma“, Будапещенската държавна опера, „Teatr Wielki“ във Варшава, Болшой театър в Москва, „Ковънт Гардън“ в Лондон и „Grand Théâtre de Genève“. Дирижирал е и в Парижката и Цюрихската опера, „De Nederlandse Opera“ в Амстердам, „Театро Масимо Белини“ в Катания, Операта в Билбао, „Театро Колон“ в Буенос Айрес, Япония, Тайван, Вашингтонската опера и Операта на Сан Франциско, както и на фестивалите в Монпелие, Екс-ан-Прованс и Савонлина, Пролетния фестивал в Баден-Баден, „anima mundi“ в Пиза, фестивала „Tongyeong“ (Корея) и фестивала в Глайндбърн във Великобритания.
Щефан Шолтес дирижира симфонични концерти и прави радио записи, наред с други, в Мюнхен, Хамбург, Хановер, Дрезден, Берлин, Саарбрюкен, Бремен, Висбаден, Хайделберг, Виена, Рим, Катания, Торино, Милано, Генуа, Верона, Триест, Базел, Берн, Париж, Москва, Тайпе, Нагоя и Будапеща.
Неговите CD записи включват, между другото: Опери от Джакомо Пучини („Бохеми“), Джузепе Гацанига („Дон Жуан“) и Александър фон Землински („Тебеширеният кръг“), както и арии и песни с Грейс Бъмбри, Лучия Поп и Дитрих Фишер-Дискау. Неговите записи на „Lulu Suite“ от Албан Берг и „Appassionatamente plus“ от Ханс Вернер Хенце с Есенската филхармония са номинирани за „Грами“ и „ICMA“.
На 22 юли 2022 г. Шолтес колабира по време на представление на операта „Мълчаливата жена“ от Рихард Щраус в Националния театър в Мюнхен и умира малко по-късно в болница на 73-годишна възраст. След смъртта му остава съпругата му Михаела.
Награди
2009: Гражданин на Рурската област
2012: Почетен диригент на Държавния оркестър на Брауншвайг
2013: Професор „хонорис кауза“ на провинция Северен Рейн-Вестфалия
(край на данните за Щефан Шолтес)
Нека днес на 6 януари 2024 г. почетем 75 години от рождението на големия диригент Щефан Шолтес, починал трагично на 22 юли по време на дирижиране на операта „Мълчаливата жена“ от Рихард Щраус в Баварската държавна опера в Мюнхен.
Мир на праха му!
……
Die Gezeichneten | Stefan Soltesz | Komische Oper Berlin
´´´´
Making-of »Les Huguenots«, Teil 3 mit dem Dirigenten Stefan Soltész // Semperoper Dresden
Ohne Meyerbeer gäbe es »Carmen« oder die Werke vor allem des späten Richard Wagner nicht in der Form, wie wir sie kennen. Sagt Stefan Soltész, Musikalischer Leiter von »Les Huguenots/Die Hugenotten«, in unserem 3. Making-of. Premiere am 29. Juni 2019 . Musikalische Leitung: Stefan Soltesz Inszenierung: Peter Konwitschny
´´´´´´
Beethoven: Symphony No. 4 | Stefan Soltész & Hungarian ..
…..
https://www.operastars.de/category/sinopoli-giuseppe-i-dirigent-komponist/
(за Джузепе Синополи)
https://www.operastars.de/category/sabev-sabcho/
(за Събчо Събев)
…..