Днес преди 107 години е роден диригентът Васил Стефанов
Драги приятели на оперната, симфонична и хорова музика, днес на 6 май 2020 г. честваме рождена годишнина не само на легендарната вече певица Гена Димитрова, за която написах по обед съответна статия, но и на бележития симфоничен и хоров диригент Васил Стефанов (1913-1991), който е оставил трайни спомени в историята на българската музикална култура.
Лично аз познавам много добре дейността на Васил Стефанов до 1974 г., когато напуснах България – бил съм на десетки негови симфонични концерти главно в София, и то в годините на моето студентство 1951-1956. Малко преди това той стана съосновател на бележития тогава и сега Симфоничен оркестър на Българското Радио и с особено активната си дейност там разви и затвърди делото на този бележит симфоничен оркестър, който наред със Софийската филхармония остана и до днес като един от еталоните на българското симфонично изкуство. По-долу в статията ще дам основни данни за цялата дейност на Васил Стефанов, но нека още сега в началото поясня, че до този момент не съм писал статии за него. Една от главните причини е тази, че той е роден на 6 май, когато аз от доста години, в които пиша моите „оперни истории“ обикновено на този ден съм в България, а там не пиша статии. Едва тази година реших, наред със статията за Гена Димитрова да отделя най-сетне необходимото внимание и на него – отдавна Васил Стефанов заслужава тази чест.
Статията ми за него, която ще публикувам късно вечерта на 6 май, няма да бъде съвсем обстойна по липса на време, но ще се постарая да посоча най-важното от живота и дейността му, продължила почти до края на живота му през 1991 г.
Името на Васил Стефанов ми е известно още от моите ученически години, понеже често в родния ми град Габрово е гостувал с концерти преди 9 септември 1944 г. Царският симфоничен оркестър с диригент проф. Саша Попов, а Васил Стефанов беше забележителен концертмайстор на този чудесен оркестър. Писал съм и в други статии, че Габрово в тия години като развит индустриален център в България си позволяваше лукса поради добри финансови възможности да кани солисти и оркестри от София и по този начин населението имаше възможност да се запознае с музикалната култура на България в тия времена.
Но по-важно е следното: моят свако Христофор Негенцов (съпруг на леля ми Кина Контохова, сестра на баща ми) дълги години беше председател на Музикално дружество „Емануил Манолов“ в Габрово и често в града ни идваха солисти и цели оркестри за концерти. Няма да изпадам в подробности, но свако ми Форю беше цигулар и при идвания на Саша Попов същият, често придружен от концертмайсторът Васил Стефанов са гостували в техния дом, като при някои срещи сме били с моите родители на вечерните приеми след концертите. Така че двете фигури на проф. Саша Попов и на Васил Стефанов са влезли в паметта ми още когато съм бил на 8-9 години и са ми направили особено впечатление, след като бях особено любопитно дете. Но това е друг въпрос.
Нека кажа още нещо във връзка с този Царски симфоничен оркестър: както е известно, забележителният цигулар Саша Попов е станал и забележителен диригент. Всичко започва с назначаването му за ръководител на Академичния симфоничен оркестър (АСО). За шестте начални сезона оркестърът изнася над 100 концерта и безусловно се утвърждава в българския музикален живот. През 1936 г. АСО става основата, върху която се сформира „Царският симфоничен оркестър”, последователно преименуван през 1945 г. на Държавен симфоничен оркестър, през 1947 г. на Българска народна филхармония, през 1949 г. на Софийска държавна филхармония и през 1960 г. на Софийска филхармония.
Диригентското развитие на Саша Попов не се осъществява само с АСО. През 1932 г. той спечелва обявения конкурс за диригент на Софийската опера и осъществява първата си оперна премиера – на операта „Андре Шение” от Умберто Джордано.
Но сърцето му сякаш е заложено не в оперната, а в симфоничната музика и когато през 1936 г. тогавашният министър на войната ген. Христо Луков му предлага да създаде „Царския военен симфоничен оркестър”, той приема без колебание. А това има историческо значение за развитието на българската култура. Той е плод на правилна държавна политика спрямо културата, независимо че и тогава в страната са съществували пазарни икономически отношения.
Не случайно оркестърът се е водил към Гвардейския конен полк в София, защото по това време е протичал поредният процес на модернизация на армията, съпроводен с подмяна на конската тяга с моторна, което позволява освободените конски длъжности да бъдат пренасочени за обезпечаване на личния състав на оркестъра. В него се събира елитът на тогавашното българско музиканство.
В работата си с „Царския оркестър” Саша Попов има „две десни ръце” – неговият бивш ученик, концертмайсторът Васил Стефанов за художествената работа и инспекторът Димитър Момчилов за дисциплината и организацията на работата.
Повече няма да пиша за този оркестър, но както виждаме, дейността на Васил Стефанов има основата си още в този оркестър, като прави впечатление, каква приемственост е била традиционна в тия времена. Роден през 1913 г. в Шумен, Васил Стефанов получава първите си уроци по музика от баща си – виолончелист и гимназиален учител. После учи в Музикалната академия в София и свири на цигулка в Академичния симфоничен оркестър. След това става забележителен концертмайстор на Царския симфоничен оркестър. През 1947 г. получава шанса да учи дирижиране при видния чешки маестро Вацлаф Талих.
През 1948 г., на базата на камерните състави преди него, Васил Стефанов и Влади Симеонов основават Симфоничен оркестър към Комитета за телевизия и радио. В него тогава свирят едва 28 музиканти. От 1954 до 1988 г. Васил Стефанов е художествен ръководител и главен диригент на оркестъра. Съставът постепенно нараства, което увеличава и възможностите за разширяване и обогатяване на репертоара, за израстване в професионално и артистично отношение, за което Васил Стефанов има изключителни заслуги.
Почти четири десетилетия Васил Стефанове всеотдайно свързан със Симфоничния оркестър на БНР. През 1948 г. полага основите на този радиосъстав и започва редовното излъчване на концертите му в ефира. След временна раздяла (в този период дирижира Софийската филхармония) през 1954 г. се завръща в Радиото, става главен диригент на оркестъра и го ръководи до края на живота си (1991 г.). Изключителни са заслугите му за формирането на неговия облик на високопрофесионален състав с великолепни творчески постижения, паметни концертни изяви и прекрасни записи, част от Златния фонд на Националното радио.
Години по-късно цигуларят Иван Пеев, дългогодишен концертмайстор на Радиоркестъра, разказва:
„Епохата Васил Стефанов е невероятна школа в живота на един музикант. Първо, той беше блестящ цигулар и камерен изпълнител (завършва Музикалната академия в София в класа по цигулка на проф. Саша Попов) и блестящ концертмайстор в Царския военен симфоничен оркестър – години преди да се посвети на дирижирането. Всичко това вече предопределя рядкото му предимство да познава работата на оркестъра „отвътре“ и до най-големи подробности. За него нямаше тайни в оркестровото свирене. И това в съчетание с безспорните му диригентски качества: изключителна музикалност, ерудиция, организираност, прецизност, силен характер, облечен в етични взаимоотношения с оркестрантите“.
(край на цитата)
А за моите спомени от средата на миналия век мога кратко да кажа следното: като студент в София между 1951 и 1956 г. почти всеки вторник от 19 часа в зала „България“ при концертите на Софийската филхармония Панчо Владигеров беше неизменната фигура, седнал заедно със съпругата си на постоянните им места в началото на левия балкон – погледнато от страната на зрителите, почти над предния край на сцената, леко усмихнат и винаги в добро настроение.
В антракта той винаги слизаше във фоайето и заедно с други колеги – композитори, певци, инструменталисти, педагози и приятели оживено коментираха изпълнените през първата част произведения. Ние – младите посетители деликатно преминавахме край нашите идоли, като се правехме, че уж не ги забелязваме, а те със смях и винаги при весело настроение продължаваха съсредоточено дискусията си, докато гонгът извести началото на втората част. Панчо Владигеров, Марин Големинов, Боян Икономов, Любомир Пипков, Парашкев Хаджиев, Васил Стефанов заедно със съпругите си бяха най-често в това обкръжение. Това бяха празници на духа и чувствата, които никога няма да се забравят.
Така че Васил Стефанов почти винаги беше на тия концерти, той е дирижирил и такива на Софийска филхармония. Още помня високата му снажна фигура, красива осанка и винаги с очила, сериозно и задълбочено интерпретираше съответните творби и винаги получиваше бурни овации. Спомням си и много симпатичната му съпруга, с която винаги беше на тия концерти във зала „България“, за които споменах по-горе.
Гогато вече стана през 1954 г. художествен ръководител и главен диригент на Симфоничния оркестър към Комитета за телевизия и радио (после Симфоничен оркестър на Българското национално радио) ходех редовно и на техните концерти, които по начало се провеждаха не в зала „България“, а в една друга подходяща амфитеатрална зала, която се намира в центъра на София в новопостроените през 50-те години монументални сгради.
Дотук се спрях на отделни моменти от дейността на Васил Стефанов. Веднага трябва пак да направя критика без конкретен адрес, тъй като все още за него няма Уикипедия-страница, макар че делото му е грандиозно. Не искам вече да отправям критики в това отношение, защото няма полза – правя това стотици пъти, няма резултат. Вярно е, в медиите има доста сведения за Васил Стефанов, пръснати в различни статии и предавания главно на Радио София за него, най-често при годишнина от рождение или кончина. Но едно основно завършено описание на неговия живот и дейност няма до сега. По тази причина ще изложа в хронологичен ред няколко такива информации, от които могат да се научат редица детайли за този харизматичен човек, направил толкова много за българската музикална култура.
И нека преди това намекна, че наред с главната си дейност като симфоничен диригент, Васил Стефанов е бил известно време и диригент на великолепния мъжки хор „Гусла“, където също е оставил светли спомени. За това ще стане въпрос по-долу, но нека тук цитирам нещо за работата му с този бележит самодеен хор:
„В 1961 г. Васил Стефанов поема художественото ръководство на мъжкия хор “Гусла”. Продължилото 17 години артистично сътрудничество, някои негови приятели характеризират в шеговит аспект този факт като “период на разкаяние и отшелничество!” За хора той споделя: “Сто души, с най-разнообразни професии – от лекаря до тапицера, от инженера до железничаря – влюбени в пеенето мъже на възраст от 30 до 70 г., всеки понеделник и четвъртък от 7 вечерта, идват на репетиции и, въпреки умората от работния ден, пеят с цялото си сърце. Независимо че това е самодеен хор, постиженията му са на истинско професионално ниво. Нямате представа какво удоволствие е да работиш с такива ентусиасти!”
(край на цитата)
в. „Култура“ – брой 34 (2308), 28 август 1998 г.
Румяна Каракостова
Епохата Васил Стефанов
Има дълбоко кодиран смисъл в съвпадението на кръглите годишнини на диригента Васил Стефанов (85) и на радиооркестъра, който той оглавява цели 40 сезона. Непосредствено със завръщането си от специализация в Прага 35-годишният диригент основава оркестъра и от август 1948 започва редовното излъчване на концертните му програми в ефир. Временната раздяла е по-скоро самопроверка на предопределената връзка между оркестъра и диригента и когато през 1954 те отново се събират – неизбежно поемат големия път на успоредно утвърждаване и върхови постижения. Ежедневни репетиции, постоянни записи и редовни концерти – средно по 2-3 на месец, и още толкова престижни участия на международни фестивали и турнета статистически
изразяват съвместната им работа през годините. А най-показателни са цифрите на фондовото наследство: повече от половината записи на радиооркестъра до този момент са осъществени под диригентската палка на Васил Стефанов (на негово име са сигнирани общо 619 записа!).
Днес, в юбилейния 50-и сезон на оркестъра, това е времето, признато като неговия “златен период” или като “епохата Васил Стефанов”.
За личността Васил Стефанов, за свръхинтензивността му, надхвърляща общоприетия капацитет на физическия живот, потърсих в разговор с концертмайстора на оркестъра Иван Пеев:
– Като концертмайстор в продължение на 20 години сте бил най-близкият
сътрудник на диригента Васил Стефанов. Какво ви даде този творчески
контакт?
– Епохата Васил Стефанов е наистина щастие и изключителна школа в живота на един музикант. Вероятно от разстоянието на изминалите години неговата личност се издига все по-високо, тъй като в ежедневната ни работа беше почти невъзможно да си дадем сметка какво всъщност представляваше Васил Стефанов. Първо, това, че той беше блестящ цигулар – в пълния смисъл на думата, и блестящ концертмайстор, години преди да се посвети на дирижирането – вече предопределя рядкото му предимство да познава работата в оркестъра отвътре и до най-големи подробности. За него просто нямаше тайни в оркестровото свирене. И това, съчетано с безспорните му диригентски качества: изключителна музикалност, организираност, коректност, точност, чувство за ритъм, за мярка, които в огромната си степен бяха даденост при него, го правеше личност.
– А характерът?
– Беше много силен характер, действително. Но облечен във възможно най-етичните взаимоотношения с колегите. Не си спомням случай, в който Васил Стефанов да е избухнал на репетиция, както се е случвало с други диригенти от неговата класа и поколение. Не си спомням и по време на концерт да е показал огромното вътрешно
напрежение, което едно перфектно изпълнение изисква от диригентите.
– Предполагам, по време на репетиции не е допускал никакви
коментари и обсъждане на интерпретационни проблеми?
– Разбира се, че не допускаше. В това отношение аз самият винаги съм смятал, че великолепното понятие “демокрация” в нашата работа би трябвало да се тълкува по-различно. Всеки има право на мнение, но в определен момент всички трябва да се подчинят на една воля, иначе е невъзможно да има оркестър.
– Решаваща ли беше диригентската позиция и мотивация в предварителното
обсъждане на репертоарните ви програми?
– Естествено. Предимство в огромното количество музика, която сме реализирали под неговата палка, винаги имаха българските произведения. От всички български диригенти, убеден съм в това, Васил Стефанов беше единственият, който реализира творбите на българските композитори от този период без изключение: както на записи, на грамофонни плочи, така и на концерти. Трудно ми е да посоча друг диригент, който с такава грижовна последователност и с любов се е отнасял към националното ни творчество.
– С пословичния си работохолизъм и перфекционизъм той не налагаше ли и на оркестъра собствените си критерии за продължителност на репетиционния период, например?
– Налагаше работата да бъде стопроцентова работа – не просто заради самата работа, а заради съзиданието и резултата от нея. Всеки момент, в който той репетираше, поне за мен беше ясно какво точно правим и защо точно това правим. Уговорки от рода на “Вие сте много добри музиканти, аз ви вярвам. Няма нужда да работим повече, защото вие това си го знаете и аз си го знам – ще се видим на концерта!” – при него просто не можеше да има. Влизаше точно на секундата в студиото, можехме да си сверяваме часовниците по него, и вдигаше палката. Това означаваше начало на работния процес…
– А имаше ли твърди регламенти в този процес?
– Васил Стефанов винаги беше наясно точно колко време му е необходимо, за да изработи с оркестъра дори съвсем непознато, премиерно произведение, което винаги ме е изумявало! За оркестрантите можеше да изглежда понякога абсурдно да представим определена творба в някакъв пределно кратък срок. Но ако Васил Стефанов се ангажираше да го направи, нямаше никакви причини това да не стане, и то по най-добрия начин.
– Как подбираше оркестрантите?
– Безкомпромисно. Случвало се е да проведем по няколко конкурса за вакантно място безрезултатно. Всички, които участвахме в конкурсните комисии, напълно споделяхме мнението му за кандидатите, които не показваха нивото, на което трябваше да бъде спечелилият конкурса за оркестъра. И в това отношение критерият му беше неоспорим.
– При изработване на ново заглавие или непознат автор, от първата репетиция ли започваше с цялостната концепция, или оставяше време на оркестъра да се ориентира технически?
– Винаги от първото явяване на пулта беше абсолютно готов с партитурата си. С естествените малки отклонения в динамика или темпа, естествено, но първообраза на творбата го имаше у себе си предварително. За особено тежките програми, разбира се, практикувахме и групови репетиции, на които той почти без изключение присъстваше, независимо че ги водеха водачите на групи или концертмайсторите. Самото му присъствие на тези репетиции вече задължаваше оркестрантите да са подготвени с елементарните технически проблеми на щима сии в момента да работят именно върху това да звучат като група! Нещо повече – макар че не се случваше толкова често, по време на общи репетиции той караше някой отделен пулт да изсвири онова, което не излиза в групата… Е, понякога се чуваха и реплики: “Ох, пак ли… Ей, докога… колко пъти!”, но когато дойде концертът, резултатите сами опровергаваха подобни оплаквания.
– Навремето много се говори за турнето ви във Франция, с Пета симфония на Чайковски.
– Това турне наистина беше изключително! Защото условията за него не бяха най-добрите: след изморителното пътуване веднага трябваше да репетираме и да свирим на концерт, и то не къде да е, а в Парижкото радио. Но беше концерт, който и досега се помни от оркестъра, а надявам се – и от парижката публика. Васил Стефанов го подготви мъдро.
– Като за голямо състезание?!
– Паралелът със спорта е най-подходящият в случая. Защото той имаше гениалната способност, подобно на спортиста, да ни доведе до върхова форма точно по време на концерта в Париж. И още нещо – на такива тежки турнета той успяваше да поддържа едно неизменно ниво на оркестъра, което можеше и да се надхвърли, но не и да
спада след първите 1-2 успешни концерта.
– А как работеше Васил Стефанов със солистите?
– Аз до този момент, изключая сегашния ни диригент Милен Начев, по-добър сътрудник в акомпанирането на солисти от Васил Стефанов не познавам. Имал съм възможността да работя и с много чужди диригенти и оркестри на различни места по света, но такъв великолепен партньор на солисти (може би защото самият той е тръгнал като солист) наистина не съм срещал. Само на шега ще отбележа, че Васил Стефанов беше почти единственият диригент, който безпроблемно и дълги години
работи с цигуларката Дина Шнайдерман – при нейния известен и доста странен (меко казано) характер… А иначе всички наши големи солисти: Георги Бадев, Антон Диков, Николай Евров, Стойка Миланова, Минчо Минчев – са свирили с радиооркестъра под палката на Васил Стефанов. Със Стойка имаме две златни плочи на концертите на Прокофиев…
– Имахте ли усещането, че сте неговият оркестър?
– Абсолютно. И до този момент, независимо че от стария състав останаха много малко, ние сме оркестърът на Васил Стефанов. И се стараем да предадем тази традиция на младите…
За композитора Румен Бальозов, който по настояване на Васил Стефанов е освободен от задължително разпределение и е назначен във виолончеловата група на радиооркестъра, първата среща с Маестрото също е паметна:
– Тогава той беше диригент и на Академичния оркестър на консерваторията и моята първа среща беше с доц. Васил Стефанов, който преподаваше оркестър. Взимахме една “Ероика” и както се казва, той с влизането си започваше да ни настройва човек по човек, за да получи оркестрова група… Така че, когато през 1973 г. попаднах в оркестъра на радиото, неговият маниер на работа ми беше достатъчно добре познат. Но попаднах направо в програма за задгранично турне – Варшава, фестивалът “Варшавска есен”.
– А самата програма на турнето?
– Две български произведения, много отговорни: Трета симфония на Цветан Цветанов и първите Три поеми за мецосопран и оркестърна Георги Минчев – с Александрина Милчева. Освен това Шостакович – Концерта за пиано, тромпет и щрайх, с Антон Диков. И една задължителна полска пиеса – Кристина Мушоманска-Назар “За оркестър”.
Естествено голямата работа беше върху българското представяне. Не по-малко усилия хвърлихме и върху Шостакович – достатъчно популярен автор в цял свят. А полската творба предлагаше друг вид трудности, защото по онова време у нас такава музика се пишеше по-рядко и нямаше особени изпълнителски традиции… Помня, че когато пристигнахме във Варшава, авторката можа да направи една-единствена забележка
за неточно прочетен знак поради нотописа, който беше използвала. Към изпълнението ни нямаше никакви забележки.
– Васил Стефанов имаше ли пристрастия към определени творби
или автори?
– Никога ярко изразено нито предпочитание, нито отрицание към какъвто и да е род музика, автор или епоха… Дълбоко в себе си сигурно е имал свои предпочитания, но никога не ги е регистрирал и йерархизирал… Друг е въпросът доколко Васил Стефанов имашеафинитет към нови и интересни за него неща!?
– За него – като диригент или за оркестъра като задача?
– Обикновено двете вървяха паралелно. Знам със сигурност, че под неговата палка изсвирихме почти целия текущ репертоар на оркестъра, който трябваше да мине от моно- на стереозапис. Ако Васил Стефанов беше жив още 20 години, вероятно щеше да се наложи да презапишем това количество и дигитално. Същевременно, когато си харесаше нещо – да речем, харесал е на Варшавска есен Трета симфония на Анджей Пануфник, и още на следващия сезон тя става част от програмата на оркестъра. Дори, ако не ме лъже паметта, се свири на поредния преглед на симфоничните оркестри (на които впрочем, радиооркестърът години наред събираше всички възможни награди). А това е пиеса, която предлага доста сериозни музикантски изпитания: в нея има 4 тромпетисти, които стерео вървят в четирите краища на сцената. Контактът между тях е вече акустичен проблем, а оттам нататък следват чисто техническите трудности на симфонията, която изискваше тромпетистите да се почувстват най-малко каточетирима Морис Андре на подиума…
– Излиза, че диригентът е бил “съблазнен” от предизвикателствата
на творбата!?
– И не само на тази творба. Пуленк – Сюита из балета “Кошутите”, изсвирихме за първи път също с него. Когато дойде Клод Елфер, записахме с него Шьонберг – Концерт за пиано. Вярно, че за света този концерт представляваше класика, но за нас тогава не беше нито много позната, нито много желана музика…
– И какво се получи като резултат?
– Във всеки случай запис, който украсява фонда на радиото и досега.
– Съществува категория диригенти, които правят подобен репертоар само за да покажат, че може да бъде изсвирен от оркестъра. Мислиш ли, че Васил Стефанов се е движил от идеята да прави такава музика само за попълване фонда на радиото, или защото тя творчески го е интригувала?
– Боя се, че не мога да бъда категоричен нито за едното, нито за другото. Не би било справедливо и към Маестрото, още повече, че независимо от неговото собствено отношение, да речем, конюнктурни произведения, никога не го чух да каже: “Отказвам да дирижирам това произведение!”
– Предполагам, винаги е знаел какво представлява като диригент и къде точно се намира спрямо световната практика?
–
Това, което мога да кажа, е, че никога не
е имал болната амбиция да бъде нещо
изключително. Нещо повече от конкретното,
което е знаел, че може в определения
момент.
(край на цитата)
Една прекрасна статия на Румяна Каракостова, която напълно може да задоволи интересите на сегашните слушатели на Радиооркестъра за историята му по времето на Васил Стефанов.
в. „Дума“, 17 май 2013 г., брой 112
Незаменимият Васил Стефанов
100 години от рождението на големия диригент
Акад.
проф. Емил Янев
Жизненият
път на Васил Стефанов (06.05.1913-19.09.1991) е
едновременно праволинеен и изпълнен с
най-разнообразни преживявания. Той е
бил закърмен с музиката, защото още
преди раждането си е бил подложен на
музикално въздействие – родителите му
били преподаватели по музика и музиката
станала неотделим компонент от неговото
всекидневие. Баща му – известен в Шумен
под името Иванчо Мандолинката – свирил
отлично на виолончело, мандолина и
китара и имал чудесен лиричен теноров
глас, а майка му Пенка – била цигуларка
и също пеела добре.
През
1919 г. семейство Стефанови напуснало
Шумен и се заселило във Варна. “На
6-годишна възраст получих първите си
уроци по цигулка от баща ми. Напредвах
бързо и баща ми скоро ме предаде в ръцете
на най-добрия варненски цигулков педагог
Димитър Младенов. Често се изявявах и
като солист, винаги акомпаниран на
пианото от сестра ми Розалия“ – споделя
Васил Стефанов.
В 1927 г. 14-годишният Васко за първи път присъства на концерт, изнесен от виолин-виртуоза Саша Попов, и остава поразен от чутото – “Нима може да се свири така на цигулка?”. Година по-късно момчето отново е запленено от изкуството на Саша Попов, но този път като диригент. Голямата изненада идва ден след концерта, когато свирил пред Маестрото. Той категорично заявил на баща си – “Нито ден повече във Варна!” – и в 1929 г. семейството се премества в София, като Васко става ученик на Саша Попов в средния отдел на музикалната академия (равностоен на сегашните музикални училища, бел. авт.). “След всеки урок по цигулка, за мен се раждаха нови светове!”
Поради отличните си инструментални качества, макар и ученик, Васко е включен в състава на академичния симфоничен оркестър (АСО) и е определен за помощник концертмайстор! Това много му помага бързо да усвои “тайните” на оркестровото музициране. Това е причината малко след създаването на “Царския военен симфоничен оркестър” да бъде назначен за негов концертмайстор, която длъжност изпълнява с голяма отговорност 15 години! “Като концертмайстор бях “дясната ръка” на Саша Попов. Провеждах груповите репетиции и всеки цигулар беше викан от мен вкъщи (за упражняване и контрол). Често провеждах и репетиции с целия оркестър.”
Диригентското “кръщаване” на Васил Стефанов става неочаквано – през 1946 г., на някакво концертно изпълнение на филхармонията, след като оркестърът е заел мястото си на сцената, съобщават, че Саша Попов е заболял! “Без колебание смених лъка на цигулката с диригентската палка и смело продирижирах химните и увертюрата “Майстерзингери” от Рихард Вагнер. Никой в пълната зала не допускаше, че за първи път заставам на диригентския пулт.”
За да овладее диригентските “тайни”, в 1947 г. вторият диригент на филхармонията заминава на специализация в Прага при известния чешки диригент Вацслав Талих. “Престоят ми в Прага изигра важна роля за моето оформяне като диригент.”
След завръщането си от Прага през 1949 г., Васил Стефанов получава покана от ръководството на Радио София да създаде Симфоничен радиооркестър. Отначало оркестърът бил камерен, а концертмайстор била именитата цигуларка Недялка Симеонова! Постепенно числеността му се увеличава с най-добрите млади инструменталисти – възпитаници на Музикалната академия. Новия симфоничен оркестър той ръководи без прекъсване повече от 40 години – до края на живота си! “Настъпиха години на упорит труд, съзряване и утвърждаване на оркестъра като един от водещите в нашата симфонична действителност. Непрекъснатото звучене в ефира на нашата продукция направи оркестъра популярен в страната и чужбина.” По този начин с изкуството си той системно контактуваше с 8-милионното население на страната и непосредствено оказваше влияние и въздействие върху неговата естетическа култура.
Като диригент Васил Стефанов беше комплексна личност. Определено беше немногословен, дори мълчаливец, чието мълчание понякога е много по-красноречиво от многословието! За него всяка композиция беше отделен свят, защото всеки композитор се стреми да каже на хората неща, които дотогава не са чути. И тези новости може да стигнат до обществото само ако диригентът се вслуша и проумее техния вечно различен глас. Седнал неизменно на първия ред в ложа 2 на зала “България”, изцяло съсредоточен, с ръка леко провесена през парапета, той се отнасяше толерантно и с разбиране към стремежа на всички изпълнители да покажат “своето” тълкуване на изпълняваните произведения като израз на стремежа им за постигането на художествено съвършенство. Защото трасирането на нови пътища в изкуството не е патент на определени лица – те са дело на голяма група творци-личности, които не “предъвкват” казаното от техните предшественици.
В 1961 г. Васил Стефанов поема художественото ръководство на мъжкия хор “Гусла”. Продължилото 17 години артистично сътрудничество, някои негови приятели характеризират в шеговит аспект този факт като “период на разкаяние и отшелничество!” За хора той споделя: “Сто души, с най-разнообразни професии – от лекаря до тапицера, от инженера до железничаря – влюбени в пеенето мъже на възраст от 30 до 70 г., всеки понеделник и четвъртък от 7 вечерта, идват на репетиции и, въпреки умората от работния ден, пеят с цялото си сърце. Независимо че това е самодеен хор, постиженията му са на истинско професионално ниво. Нямате представа какво удоволствие е да работиш с такива ентусиасти!”
“Живото” музициране – с неговата артистична неповторимост и пряко емоционално въздействие върху слушателите – бе силната страна на неговото диригентско изкуство. На сцената Васил Стефанов “властваше” и създаваше празници на музиката. Затова публиката обичаше и ценеше неговото изкуство и неговата личност.
Настоящата година е юбилейна за Васил Стефанов. Но отново се сблъскваме с “традиционния” български парадокс – да се забравя, че този достоен неин син има 100 – годишнина!
И Министерството на културата, и – особено – БНР, сякаш “забравиха” за това събитие и не го представиха на ЮНЕСКО за включване в неговия културен календар, не издадоха юбилеен албум с негови емблематични записи, та дори не наименуваха студио 1 в БНР – в което той работи 40 години! – на негово име!
Дали някой ще се засрами за проявената “грижа” към Васил Стефанов?
(край на цитата)
Виждате колко уместно още през 2013 г. проф. Емил Янев „слага пръста в раната“ – това, за което аз писах още в началото, но не само в тази статия – немърливостта на съответните културтрегери в България към видни дейци на българската култура!
БНР
Спомен за диригента Васил Стефанов
публикувано на 20.06.2018
Предстои 70-ият сезон на Симфоничния оркестър на Българското национално радио, създаден от маестро Васил Стефанов – важна фигура в българския музикален живот през втората половина на ХХ век. На 6 май 2018 г. се навършиха 115 години от рождението му.
Роден в Шумен, Васил Стефанов получава първите си уроци по музика от баща си – виолончелист и гимназиален учител. Учи в Музикалната академия и свири на цигулка в Академичния симфоничен оркестър. После е забележителен концертмайстор на Царския симфоничен оркестър. През 1947 г получава шанса да учи дирижиране при видния чешки маестро Вацлаф Талих.
През 1948 година, на базата на камерните състави преди него, Васил Стефанов и Влади Симеонов основават Симфоничен оркестър към Комитета за телевизия и радио. В него тогава свирят едва 28 музиканти. От 1954 до 1988 г. Васил Стефанов е художествен ръководител и главен диригент на оркестъра. Съставът постепенно нараства, което увеличава и възможностите за разширяване и обогатяване на репертоара, за израстване в професионално и артистично отношение, за което Стефанов има изключителни заслуги.
В Златният фонд на БНР е запазен запис от 25 юни 1973 г. – тогава е честването на 45-годишната активна музикална дейност на Васил Стефанов. Тогава за заслугите на юбиляря говори друг наш прочут диригент – Константин Илиев. Чуйте в звуковия файл.
(край на цитата)
Цитирам линк към предаването:
https://www.bnr.bg/post/100985954/spomen-za-dirigenta-vasil-stefanov
Две години по-късно – през настоящата 2020 г. Българското Национално Радио излъчва ново предаване, посветено на Васил Стефанов:
БНР
Памет за диригента Васил Стефанов
публикувано на 24 април 2020 г.
Почти четири десетилетия големият български диригент Васил Стефанов е всеотдайно свързан със Симфоничния оркестър на БНР. През 1948 г. полага основите на този радиосъстав и започва редовното излъчване на концертите му в ефира. След временна раздяла (в този период дирижира Софийската филхармония) през 1954 г. се завръща в Радиото, става главен диригент на оркестъра и го ръководи до края на живота си (1991 г.). Изключителни са заслугите му за формирането на неговия облик на високопрофесионален състав с великолепни творчески постижения, паметни концертни изяви и прекрасни записи, част от Златния фонд на Националното радио.
Цигуларят Иван Пеев, дългогодишен концертмайстор на Радиоркестъра, разказва: „Епохата Васил Стефанов е невероятна школа в живота на един музикант. Първо, той беше блестящ цигулар и камерен изпълнител (завършва Музикалната академия в София в класа по цигулка на проф. Саша Попов) и блестящ концертмайстор в Царския военен симфоничен оркестър – години преди да се посвети на дирижирането. Всичко това вече предопределя рядкото му предимство да познава работата на оркестъра „отвътре“ и до най-големи подробности. За него нямаше тайни в оркестровото свирене. И това в съчетание с безспорните му диригентски качества: изключителна музикалност, ерудиция, организираност, прецизност, силен характер, облечен в етични взаимоотношения с оркестрантите“.
В предаването ще чуете личните спомени на Маестрото за Пътя в музиката, съхранявани в Златния фонд на БНР, и някои от неговите възхитителни записи: „Севдана“ от Георги Златев-Черкин (Васил Стефанов свири в партньорство с пианистката Снежина Гълъбова), със Симфоничния оркестър на БНР под диригентството му – Симфония № 6 от П. И. Чайковски (документален запис от 1966 г., направен в залата на Френското радио), „Четири скици“ от Димитър Ненов, части от Трета симфония на Сергей Рахманинов, Втора симфония „Новият Прометей“ от Александър Райчев, Концерт за цигулка и оркестър № 2 от Сергей Прокофиев със солист Стойка Миланова (запис, получил Голямата награда на френската академия „Шарл Кро“ през 1972 г.).
Слушайте „Музикални вечери“ на 24 април от 19.20 часа
(край на цитата)
Цитирам линк към предаването:
https://www.bnr.bg/post/101264365
Цитирам една кратка статия (без дата) за Симфоничния оркестър на БНР, съдържаща важни данни за дейността му:
Портал „RE Classica“
СИМФОНИЧЕН ОРКЕСТЪР НА БНР
Симфоничният оркестър на БНР е водещ оркестър в музикалната култура на България и в общността на европейските радиоформации. Музикантите от състава са завършили най-престижни музикални академии – Московската, Санкт-Петербургската, The Julliard School – Ню Йорк, НМА „Проф. П. Владигеров“.
Сериозното развитие на оркестъра до равнището на авторитетен професионален състав започва при големия български диригент Васил Стефанов (1913-1991), който поема оркестъра през 1954 и работи с него повече от 30 години. Той налага СО на БНР като водеща културна институция в България.
Свой принос за развитието и артистичното израстване на оркестъра имат диригентите: Васил Казанджиев, Александър Владигеров (1933-1993), Милен Начев и Росен Миланов.
От средата на концертен сезон 2008/2009 начело на оркестъра застава известният български диригент и композитор Емил Табаков.
СО на БНР развива активна концертна дейност както в България, така и в чужбина. Оркестърът неизменно гостува на големите международни музикални фестивали у нас – „Мартенски музикални дни” в Русе и „Варненско лято”.
Концертните турнета на оркестъра включват Южна Корея, Франция, Испания, Германия, участие в културната програма на Mondial ’98 (Франция), откриване на фестивала „Европалия“ в Брюксел, концерт под „Акропола“ в рамките на културната Олимпиада в Атина, участие в най-големия културен фестивал в Кипър – „Киприя“. През януари 2008 радио-симфониците осъществиха изключително успешно турне с диригента Росен Миланов и оперната ни прима Веселина Кацарова в едни от най-големите зали на Европа – в Мюнхен, Дортмунд (Германия), във Валядолид (Испания) и „Концертгебау” в Амстердам (Холандия).
Една
от най-важните дейности на оркестъра е
звукозаписната. Освен за фонда на БНР
той записва и за чужди компании, като
PHONIC (Белгия), SOUND PRODUCTS (Холандия), HARMONIA
MUNDI (Франция), BMG ARIOLA (Италия), PYRAMID RECORD
(САЩ) и за всички български звукозаписни
компании. СО на БНР активно участва в
международния обмен на БНР със студийни
записи и концерти, предавани директно
в ефир чрез Европейския съюз за радио
и телевизия за милионна европейска
аудитория.
През 2001и 2010 Симфоничният
оркестър на БНР получава наградата на
СМТДБ „Кристална лира“ за високи
постижения в областта на музикалното
изкуство. През 2005 оркестърът е удостоен
с наградата на БНР „Сирак Скитник“.
(край на цитата)
Малко преди да приключа тази статия, открих още две информации за Васил Стефанов от предни години, които ще приложа тук, за да не нарушавам структурата на цялата статия:
Портал „Сега“, 25 октомври 2001 г.
Посвещават концерт на покойния Васил Стефанов
ДЕСИ ТОДОРОВА
С
концерт в памет на маестро Васил Стефанов
утре ще бъде открит новия сезон на
Симфоничния оркестър на БНР. Васил
Стефанов бе дългогодишен ръководител
на състава, а тази година се навършват
10 години от неговата кончина. В програмата
утре са включени “Пасакалия” от
Веберн, Симфония № 5 на
Малер и Концерт за чело и оркестър на
Дворжак. Диригент е Милен Начев, а солист
– французинът Себастиян ван Куик.
Интересни
концерти и гостувания на наши и чужди
изпълнители са предвидили за сезона
музикантите от оркестъра на БНР. На 23
ноември ще имаме възможност да чуем
великолепното клавирно дуо Аглика
Генова и Любен Димитров, прославили ни
на няколко континента. Те ще изпълнят
Концерт за две пиана от Моцарт. Същата
вечер меломаните ще слушат “Тиера де
темпорал” от Монтоя и Осмата симфония
на Бетовен. Гост-диригент е мексиканецът
Марио Родригес Табоада.
Милен Начев
ще дирижира коледния концерт на 21
декември, в който ще бъде изпълнена
прочутата оратория на Карл Орф “Кармина
Бурана”.
През 2002 г. очаквайте
гостуване на Яна Дешкова – на 15 февруари,
на Александър Райчев-син – на 22 март,
Великденски концерт, включващ “Реквием”
от Моцарт и Четвърта симфония на Брамс
– на 19 април с участието на Смесения хор
на БНР с диригент Методи Матакиев, както
и гостуване на диригенти – Антония Джой
Уилсън от САЩ и Жоан Памиес от Испания.
(край на цитата)
НАУЧНИ ТРУДОВЕ НА РУСЕНСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ – 2013, том 52, серия 6.3 – 242
Ролята на диригента в музикалната култура на България
Владимир Ганчев
ВЪВЕДЕНИЕ
Способността успешно да се ръководят, вдъхновяват и изграждат професионални музиканти, и да изпълняват дадено произведение, като една единица често се дължи на харизматични правомощия на диригента. Проявите на диригентско изкуство е познато още в най-дълбока древност. Сведения за това датират от около 5000 г. пр.н.е., където нивото на музициране е било едно от найважните за развитието на древните култури като Ур, Месопотамия, Египет, Вавилон, Персия, Мидия, Атсцеки, Гърция, Римска империя и др. Има доказателства, че хоровете и оркестрите са достигали буквално феноменални размери дори и за нашите представи с около 3000 до 7000 души. Хирономичните знаци определят начина на вокалното изпълнение, което се съпровожда, с разни украси, ударения или други нюанси, без да засягат интервалното движение на гласа. Тяхното изпълнение било свързано с ръкомахане от страна на протопсалта, който с разни жестове и други движения на ръката показва начина на вокалното им интерпретиране се изгражда в течение на вековете като мануална техника, която от своя страна води до съвременното диригентско изкуство. Диригента, който е подходящ за оркестрово изграждане включително разграничението между социализирани и персонализиран харизматичен лидер, оказва влияние на инструменталистите като част от интерактивен процес, който не трябва да се пренебрегва. Ръководството като процес в оркестъра се разглежда в три отделни фази; фаза на тестване, работните етап и вдъхновяваща сцената. Световни представители – диригенти от ХIV до XX век са личности като Жан Батиста Люли, Пърсел, Орлондо ди Ласо, Вивалди, Бах, Хайдн, Моцарт, Бетовен, Брамс, Менделсон, който преобразува пръчката в съвременната диригентска палка, Берлиоз, който осъвременнява оркестъра, Вагнер, фон Бюлоф, Артур Никиш – наречен бащата на съвременното диригентско изкуство, Фуртвенглер, Отто Клемперер, Бруно Валтер, Караян, Бломстедт, Бърнстейн, Николай Малко, Фриц Райнер, и много други, които ще изброя по долу в изложението си. Всички те са били диригенти, които след себе си оставят следата на техния живот, а именно да създават, развиват и изграждат оркестри, хорове и оперни театри по целия свят. Ще ви представя кратък исторически преглед на създаването на няколко оркестъра в България и диригентите, които са ги ръководели. „Диригентът е личността, която дава и поддържа живота на музикалното произведение. Дългата ми творческа работа с диригентската палка отдавна ме убеди в това. Диригентът е личността, която намира в малките нотички жизнеността и философията, вложена в тях от твореца-композитор.
(…)
Симфоничният оркестър на БНР е водещ оркестър в музикалната култура на България и в общността на европейските радиоформации. Музикантите от състава са завършили най-престижни музикални академии – Московската, Санкт Петербургската, The Julliard School – Ню Йорк, НМА „Проф. П. Владигеров“. Сериозното развитие на оркестъра до равнището на авторитетен професионален състав започва при големия български диригент ВАСИЛ СТЕФАНОВ (1913-1991), който поема оркестъра през 1954 и работи с него повече от 30 години. Той налага СО на БНР като водеща културна институция в България. Свой принос за развитието и артистичното израстване на оркестъра имат диригентите: Васил Казанджиев, Александър Владигеров (1933-1993), Милен Начев и Росен Миланов, Влади Симеонов, Емил Табаков и др.
(край на цитата)
Ще завърша днешната статия с данни от дискографията на Васил Стефанов по отношение работата му с хор „Гусла“ – музикален носител с техни изпълнения под негово диригентство:
Хор Гусла , Диригент — Васил Стефанов* · Акомпанимент — Т. Лазаров / Choir Gousla* , Conductor: Vassil Stefanov · Accompaniment: T. Lazarov* – Хор Гусла / Choir Gousla
Лейбл:
Балкантон – ВХА 1473
Формат:
Vinyl, LP, Stereo
Страна:
Дата релиза:
Жанр:
Classical, Folk, World, & Country
Стиль:
Folk, Classical, Romantic, Choral
СодержаниеСкрыть Над релизом работали
| A1 | Един Завет / A Legacy Music By [М. / M.] – G. Shagounov*, Г. Шагунов*Words By [Т. Прер. / T. Elab.] – Кр. Пенев, Cr. Penev* | |
| A2 | Заплакала Е Рила Планина / The Rila Mountain Is Weeping Music By [М. / M.] – T. Popov*, Т. Попов*Words By [Т. Народен / T. Folk’s] – Traditional | |
| A3 | Приспивна Песен / Wiegenlied Music By [М. / M.] – J. Brahms*, Й. Брамс* | |
| A4 | Хор Из Оп. „Вълшебният Стрелец“ / Choir From The Op. “Der Freischutz” Music By [М. / M.] – C. M. von Weber*, К. М. Вебер*Words By [Т. / T.] – Fr. Kind*, Фр. Кинд* | |
| A5 | Аве Верум Корпус / Ave Verum Corpus Music By [М. / M.] – W. A. Mozart*, В. А. Моцарт* | |
| A6 | Хор Из Оп. „Ернани“ / Choir From The Op. “Ernani” Music By [М. / M.] – G. Verdi*, Дж. Верди*Words By [Т. / T.] – S. Piave*, С. Пиаве* | |
| B1 | Паисий Обикаля Още / Paissyi Is Still Traversing The Country All Around Music By [М. / M.] – Al. Tanev*, Ал. Танев*Words By [Т. / T.] – Ev. Evtimov*, Ев. Евтимов* | |
| B2 | Финално Рондо На Пепеляшка Из Оп. „Пепеляшка“ / Final Rondo Of “La Cerentola” From The Namesake Op. Music By [М. / M.] – J. Rossini*, Дж. Росини*Words By [Т. / T.] – T. Ferretti*, Т. Ферети* | |
| B3 | Рондо На Мефисто Из Оп. „Фауст“ / Rondo Of Mephistopheles, From The Op. “Faust” Music By [М. / M.] – Ch. Gounod*, Ш. Гуно*Words By [Т. / T.] – J. Barbier*, Ж. Барбие*, M. Carre*, Т. Каре* | |
| B4 | Хор На Моряците Из Операта „Летящият Холандец“ / The Seamens’ Choir From The Op. “Der Fliegende Holländer” Music By, Words By [М. И Т. / M. And T.] – R. Wagner*, Р. Вагнер* | |
| B5 | Родино Мила / My Dear Country Music By [М. / M.] – B. Trchkov*, Б. Тричков* |
Над релизом работали
- Accompanied By, Piano [На Рояла / Piano Accompaniment] – Т. Лазаров (tracks: A1 to A6), T. Lazarov* (tracks: A1 to A6)
- Chorus [Male Folk Choir] – Choir “Gousla”*, Хор „Гусла“*
- Conductor – V. Stefanov*, В. Стефанов*
- Liner Notes – Румяна Еврова, Roumyana Evrova*
- Orchestra [Сбс / With] – SOBRT* (tracks: B1 to B5), СОБРТ* (tracks: B1 to B5)
(край на цитата)
Нека днес на 6 май 2020 г. – денят на Свети Георги, почетем 107 години от рождението на диригента Васил Стефанов, роден на този ден през 1913 г., починал на 19 септември 1991 г.
Мир на праха му!
……