Raina Stoyanova

113 години от рождението на Райна Стоянова

Певииата Райна Стоянова

Тази снимка е направена във фотостудиото на фотографа-художник Петър Папакочев в София. Снимката е копирана от архива на БАН, където е депозиран снимковия архив на Петър Папакочев. Снимките от този архив се ползват само за културни цели, но не и за търговски.

Драги приятели на оперната музика, днес на 2 април 2020 г. ще отбележа 113 години от рождението на една оперна певица от първата половина на миналия век – мецосопранът Райна Стоянова, която като доста нейни колеги и колежки от тази далечна епоха на българския оперен театър е почти забравена. Фактически Райна Стоянова е родена два дни по-късно – на 4 април, но понеже в този ден имам и други предвидени дати за оперни истории, публикувам статията си за нея 2 дни по-рано.

Както и за други оперни певци и певици, в различните източници за информация относно Райна Стоянова има разлика в годината на раждането й – в една част от тях тя е 1907, в друга – 1909. Аз приемам до сега 1907, както е в предавания на Радио София и в нейната Уикипедия-страница, докато в Сайта на Софийската опера тя е 1909. Не е толкова важно, но няма еднозначност.

Нека още в началото отбележа, че от 2017 г. съм ФБ-приятел с г-жа Калина Нонева, която е внучка на Райна Стоянова и на съпруга й – големият български композитор Веселин Стоянов. През 2018 г. Калина Нонева ми изпрати няколко снимки от оперни изяви на знаменитата си баба, като освен това ми писа във връзка с тази неизяснена година на раждане на певицата. Ето какво ми написа тя в началото на април 2019 г.:

„Опасявам се, че годината на раждане на баба ми ще остане една мистерия за всички ни, защото на гроба й пише, че е родена през 1909 г. Аз обаче съм склонна да мисля, че годината е 1907. Първо, защото баба ми беше доста суетна жена и както знам от майка ми, си е поскривала някоя и друга годинка, и второ не ми се вярва да е родила майка ми на 22 години. Знам, че са се запознали с дядо ми във Виена докато са били студенти, майка е раждана в София и т.н. По тази причина оставам на Вас избора на годината, аз за съжаление само мога да предполагам. Хубава и цветна пролет Ви желая и ангелите да бдят над Вас! Поздрави!”

(край на цитата)

Така че аз приех днес в моята статия както винаги до сега годината на раждане на Райна Стоянова да е 1907.

По време на моето следване в София в годините 1951-1956 и по-късно съм бил на редица оперни спектакли с участие на Райна Стоянова, като много от нейните интерпретации са останали в паметта ми, макар че не мога да цитирам конкретни изяви. Все пак си спомням поне 3-4 нейни главни роли, като Кармен в едноименната опера на Жорж Бизе, Шарлота от „Вертер“ на Жул Масне; Райна от „Женско царство“ на Веселин Стоянов, Елена Безухова от „Война и мир“ на Сергей Прокофиев.

Като пиша името на Веселин Стоянов, веднага ми идва на ум нещо, което никъде не се споменава в източниците за Райна Стоянова, именно, че е съпруга на този голям български пианист, композитор и педагог. А аз го помня от десетките си посещения на концерти в зала „България“ през годините 1951-1956, когато той беше постоянен посетител заедно с негови колеги като Панчо Владигеров, Боян Икономов, Марин Големинов, Парашкев Хаджиев и десетки други. В паузите на тези концерти тия големи артисти излизаха във фоайето на залата и водеха оживен разговор, а ние студентите минавахме предпазливо край тях, за да ги видим отблизо и да задоволим любопитството си. Лично на мен много от творбите на Веселин Стоянов ми харесваха, защото той се отличаваше от редица свои колеги със сравнително „модерния“ си композиторски стил, който имаше редица щрихи от наученото в Западна Европа и не типично за епохата на социалистическия реализъм. За това ще стане въпрос по-късно в статията ми.

Сега ще отворя нова скоба – нищо че пиша днес за съпругата му Райна Стоянова. Заедно с данните за нея, днес ще пиша нещо и за Веселин Стоянов. Само след 2 и половина седмици – на 20 април ще се навършат 118 години от неговото рождение през 1902 година и това е повод днес да пиша и за него. При това той е творил в областта на оперното изкуство – трите опери: „Женско царство“, либрето Стефан Костов по едноименната му комедия (София, 1935), „Саламбо“, либрето Б. Борозанов по романа “Саламбо” на Густав Флобер (София, 1940) и „Хитър Петър“ (София, 1958), както и балета„Папеса Йоанна, либрето по едноименния роман на Емануел Роидис (София, 1969).

Трябва да се отбележи, че операта „Саламбо“ е една от малкото български опери, които са поставяни и в чужди страни. Ето какво четем в електронен източник:

„През 1940 г. българският композитор Веселин Стоянов пише операта „Саламбо“ по либрето на Борис Борозанов. Премиерата ѝ е в Софийската народна опера на 22 май 1940 г. През 1942 г. е представена в Братиславската опера, а на следната година е отпечатана от „Универсал едисион“ във Виена.“

(край на цитата)

Това не е случайно, операта е поставяна и по-късно в Софийската народна опера и то с голям успех. Спомням си, преди време в разговор с Христина Ангелакова (лека й пръст!) тя ми беше споделела, че ролята на Саламбо е била една от любимите й роли.

Цитирам данни от биографията на Веселин Стоянов:

Веселин Анастасов Стоянов е български композитор, пианист, музикален педагог и общественик, роден на 20 април 1902 г. в Шумен, починал на 29 юни 1969 г. в София. Бъдещият композитор израства в среда с прогресивни възгледи. Родствени връзки сближават семейството с Добри Войников. Музиката заема важно място в живота на Веселин Стоянов още в детските му години. Той учи пиано първоначално при баща си, а след това – от 1922 г. – при своя брат Андрей Стоянов в Държавната музикална академия. Там той проявява качествата си и таланта на пианист с големи възможности. Завършва Музикалната академия като пианист през 1926 година.

Неговата всестранна надареност неудържимо го влече към творчество и през 1926 година той заминава за Виена. Там изучава композиция при проф. Франц Шмид, пиано при проф. Виктор Ебенщайн и известно време при проф. Пол дьо Кон. В тези години съзрява талантът на композитора и укрепва високото му изпълнителско майсторство. През 1930 г. Стоянов се завръща в България и се включва активно в обществено-музикалния живот. Участва в дружеството „Съвременна музика“, концертира, създава редица произведения.

През 1937 г. започва преподавателска дейност, а по-късно става професор по музикално-теоретични дисциплини в Държавната музикална академия. В своята педагогическа дейност Веселин Стоянов издига равнището на музикалната теория в България. Под неговото вещо ръководство израства и укрепва цяло поколение български композитори: Тодор Попов, Димитър Петков, Стефан Ременков, Александър Текелиев, Иван Маринов и др.

Жизнената натура на Стоянов, неговото чувство за хумор се проявяват особено силно в музикално-сценичния жанр. През 1958 г. се появява операта „Хитър Петър“, в която оживяват образите на старата народна приказка, а през 1966 г. е завършен и балетът „Папеса Йоанна“, от който са извлечени две сюити за оркестър.

Веселин Стоянов умира на 29 юни 1969 година в София.

Произведения:

(край на цитата)

През 2002 година във връзка със 100 години от рождението на Веселин Стоянов музиколожката проф. Боянка Арнаудова публикува обзорна статия за юбиляра, която цитирам по-долу:

в. „Култура“ – брой 30 (2238), 26 юли 2002

Веселин Стоянов – драмата на противоречието

Навършиха се 100 години от рождението на Веселин Стоянов (1902-1969).

Шумен, София, Виена и пак София – това е геотраекторията в живота на Веселин Стоянов. Шумен е началото, това е и средата, в която ще покълне един голям талант. В София започва формирането му като музикант – учи пиано в Музикалната академия и замечтава да стане концертиращ пианист, да направи кариера като големия си брат Андрей Стоянов – вече авторитет и пример в семейството. През десетилетията след това с удоволствие ще излиза на подиума да изпълнява своите клавирни концерти, пиеси и пр. Във Виена амбициите се разрастват и към изпълнителските се прибавят композиторските. Късмет – появила се една американка и предложила финансовата си помощ, благодарение на която младият Веселин Стоянов може да се отправи на голямото си музикално пътешествие, да “види свят”.

Виена през 20-те години на ХХ век е център на нови идеи, тук се въртят вихри около някои млади композитори, търсещи и отричащи, ексцентрични, но и привързани към идола Вагнер или към невероятния Дебюси. Естествено, Веселин Стоянов се интересува от всичко, което се случва по сцените, поглъща жадно онова, до което може да се докосне – и забележителните интерпретации на Виенската опера и филхармония на творбите на великите майстори Моцарт, Бетховен, Брамс, Вагнер, Малер, Рихард Щраус, интересува го и модерното в изкуството. В писмо до близките си обръща особено внимание на Шьонберг. Тези автори силно влияят върху формирането на композитора, от тях се учи на симфонично разработване, на изграждане на форма, възприема маниера на оркестриране. А когато се прибира в София, осмисля, възпроизвежда, но и синтезира виенския си опит със знанието си за българския фолклор. В резултат се появяват и “Женско царство” – първата му опера, и трите струнни квартета от 30-те години, и великолепният симфоничен шедьовър “Бай Ганьо”.

Ако преминем стъпка по стъпка – от края към началото на творческия път на композитора – непременно ще се очертаят две ясно изразени естетически позиции – едната е произлязла от всеобщото за музикантите от неговото поколение схващане за националното – задължително обвързано с народното творчество. Другата е свързана с желанието му да изрази собствената си личност – естествено, без задръжки и без да влиза в някаква утвърдена, наложена му система. Затова ще напише и “Саламбо”, оставаща си и до днес като “бяла врана” сред оперното ни творчество от втората половина на ХХ век, и балетната драма “Папеса Йоанна”. Между тях се вместват творби, в които откровено авторът им се потопява във фолклора – “Хитър Петър” например. Това лъкатушене между двата възгледа възприемам като израз на вътрешен конфликт, който би бил интересен за изследователя на българската музика от средата на века. В голямата си статия за българския художествен стил, написана след завръщането от Виена, той смело се обявява против превърналия се в лозунг призив да се пише на всяка цена музика върху и със български мотиви. След това, очевидно подчинявайки се на времето – следдеветосептемврийското, създава тъй наречените казионни произведения. Сред тях “Празнична увертюра” блести с непосредствеността на изказа и жизнеността на музиката. И постоянно търси баланса между личните си вкусове и предпочитания и официално утвърдените.

Веселин Стоянов е една интересна и в някои отношения противоречива личност, вече позабравена (все пак още го изучават по история на българската музика). Извън интереса на музикознанието ни е, но е пример за творец, който опитва да се откъсне от наложените канони и да създава музика по свой вкус. Същевременно отдавна е признат за класик, някои от инструменталните му произведения продължават да интересуват изпълнители и състави, а привлекателността на симфоничната сюита “Бай Ганьо”, както и на “Празнична увертюра” никак не е похабена от времето. Някои от учениците на професор Веселин Стоянов се наредиха в галерията на българското музикално творчество, името му носи Училището по изкуства в Русе, а като почит към майстора Националната опера, в която са били премиерите на музикално-сценичните му творби, възкреси комичната приказка “Хитър Петър”, съхранила в мелодиите си духа, жизнеността, чувството за хумор на Веселин Стоянов.

Боянка Арнаудова

(край на цитата)

Това бяха бележките ми за Веселин Стоянов и в края на статията ще приложа една историческа снимка от Виена, където той е заедно със съпругата си Райна Стоянова. Имам и редица хубави нейни снимки, главно от оперни участия, които също ще приложа.

Сега за днешната юбилярка Райна Стоянова. През 2015 година на днешния ден написах малка статия за нея, която на това място във втория абзац започваше така:

„Ако за вчерашния юбиляр Михаил Люцканов има в Уикипедия поне малка страничка на български език и някои допълнителни сведения за делото му, то за Райна Стоянова трудно може да открием поне малко, което да ни припомни певческата й кариера, както и сериозното й вокално обучение, завършило във Виена през 1932 г. Ако не са няколкото общи описания в електронния архив на Софийската опера, които могат да се прочетат в Интернет, също така и едно предаване на Българското радио от април 2012 г., посветено на нея, едва ли някой оперен любител може да научи нещо повече за тази отлична певица, играла 25 години на сцената на Софийската опера в повече от 65 роли“.

Какво се случи през тази 2015 година не знам, но при подготовка на статията ми за нея през 2016 г. с известна радост констатирах, че и за Райна Стоянова вече е написана Уикипедия-страница на български език и то малко след рождения й ден през 2015 г., когато все още нямаше такава. В края на тази страница е отбелязано:

  • Последна промяна на страницата: в 08:12 часа на 10 април 2015.

В източниците за информация при написването й стои

  1. Спомен за Райна Стоянова. // БНР. Посетен на 2015-04-04.

Така че авторът на тази статия се е позовал на информация от предаването на Радио София през 2012 г., за което ще стане въпрос по-долу в моята статия. След като написах статия за нея през 2016, 2017, 2018 и 2019 г., днес наново пиша за нея – имам над 150 нови ФБ-читатели в разстояние на изтеклата година и нека ги запозная с биографията и дейността на Райна Стоянова според данните, с които разполагам.

Става ми много мъчно, като пиша тези редове, тъй като отдавна търся в Интернет повече за нея – уви, за една фолк-певица – Райна – ще намерите стотици информации и то не толкова важни (нямам нищо против това), но за такива оперни певици от ранга на Райна Стоянова – нищо! Това е срам за нашата културна общественост и органите, които могат да направят нещо повече и то не случайно, а целенасочено, с една държавна политика в това отношение. Вече не знам за кой път пиша по този въпрос, но знам, че никой няма да ме чуе, освен моите читатели. Защо ли? Ще ви отговоря и то пряко и без заобиколки: при всяко ново правителство в България идва нов министър на културата, който си назначава своите помощници в горната иерархия на подведомствените си чиновници. Няма приемственост, ако някой преди него е започнал полезна инициатива, например в областта на електронно архивиране на делата на заслужили наши артисти от различните жанрове на културата, следващият началник или няма да знае за това или просто ще има други приоритети. Моля, не ми противоречете – живях до 43-та си годишнина в България и познавам този типичен български стил в управлението. И тук в Германия се сменят правителства, но стилът е друг. Тук след министъра – шеф на дадено министерство – има „министериални директори“, които са „държавни служители“ с голяма практика и най-често те остават чак до пенсионирането си на работа в съответното министерство. Една започната инициатива се продължава и обогатява с нов опит, традицията остава. Това аз наричам „държавна политика“ с „държавни приоритети“, бих казал „държавна доктрина“ в съответната област, независеща от партията или партиите, които са на власт в момента. Има и изключения, но те са рядкост. Пак ще кажа, защо за всеки немски артист от далечното и недалечно минало има идеални страници в Уикипедия, написани като научни трудове, а в България това не може да стане (има и малки изключения, но много редки – за Николай Гяуров, Никола Гюзелев, Райна Кабаиванска, Веселина Кацарова и доста от последните наши звезди на сцената), но понеже днес пиша за Райна Стоянова, която също е била не по-малко известна за тогавашната публика, нещата стоят друго яче (това е само един пример).

Ще приключа с пожеланието дано в Министерство на културата се направи нещо, а не да се чака отделни частни инициатори да пишат такива страници за българските артисти в електронните медии. Както при Михаил Люцканов, в „страничката“ му в Уикипедия – само десетина реда – на едно място пишеше до 2017 г., че е роден през 1900 г. (това е вярно), а на друго – 1909 г. Още по-лошо – в Интернет имаше два-три линка на български език, които имат календарен характер – отбелязват за даден ден рождената дата на известни личности от българската култура. Проверих, в някои от тях за Люцканов пише, че е роден през 1900 г., в други – 1909. Очевидно данните са взети от различни места, но може и от тази страница в Уикипедия за него – с „двойна“ година на раждане. Може някои да ме обвинят, че изпадам в подробности, но така си е, от малките неща се ражда нещо по-голямо. В Българското радио има такива архиви, трябва да се назначат хора като Красимира Йорданова или Ирена Гъделева от „Алегро виваче“, които да им помогнат за такова списване. Това не е тяхна работа, те си имат своите задачи в Радиото и ги изпълняват по мое мнение прекрасно. Както ще видим след малко, само „Алегро виваче“ и някои печатни медии се сещат за тези „почти забравени артисти“ като Райна Стоянова. Извинете за отклонението, но нали „Фейсбук“ е такъв полезен форум, в който човек може да бъде най-добре чут и разбран.

Понеже стана въпрос за Уикипедия-страницата на Райна Стоянова, нека я цитирам тук, тя е сравнително нова и сигурно малко читатели знаят съдържанието й:

Райна Каназирева Стоянова е българска оперна певица, мецосопран, родена на 4 април 1907 година в София. Възпитаничка е на Виенската музикална академия, където изучава вокално изкуство. През 1932 година се присъединява към Софийската опера, а на 10 февруари 1933 година дебютира с ролята на Кръчмарката в операта „Борис Годунов“ от Модест Мусоргски. В продължение на 25 години е солистка в този оперен театър, където изпълнява над 65 малки и големи роли.

Нейните роли включват:

Освен в България, тя също се изявява в концерти с камерни състави в Берлин, Виена и Залцбург.

Притежава висок лиричен мецосопран. Отличава се с музикалност и артистичност. Диригентът Асен Найденов я описва като певица, която изпълнява с усърдие ролята си, независимо дали тази роля е малка или голяма.

(край на цитата)

От други източници на немски и английски езици ще допълня сведенията за Райна Стоянова, като добавя, че в някои от тях годината на раждане е 1909, което може и да е вярно, понеже в официалните документи на Централен държавен архив в София също стои годината 1909. Ето цитат от Интернет:

В Централен държавен архив е написано: Райна Стоянова Каназирева (родена 1909 г. няма дата на смърт), оперна артистка, ЦДА, Ф. 702 К, 31 ае, 1920-1961.

В предаването на Радио София от 2012 г. за година на раждане е приета 1907, поради което тази година е взета и в нейната Уикипедия-страница.

От ранна възраст Райна Стоянова показва отлични гласови данни и след приключване на средното си образование в България заминава за Виена, където учи в Държавната музикална академия при проф. R. Papir и се дипломира през 1932 г. Като студентка през 1931 г. дебютира в ролите на Федерика в „Луиза Милер“ от Верди и Сузуки в „Мадам Бътерфлай“ от Пучини във Виенския академичен театър. След дипломирането си Райна Стоянова се завръща в България и е солистка на Софийската опера през следващите 25 години. През този период тя играе в повече от 65 роли от различни стилове и епохи. Дебюта й на сцената на Софийската опера е на 10 февруари 1933 г. в ролята на Кръчмарката в „Борис Годунов“ от Мусоргски. Трябва да отбележим, че в тези начални години в София Райна Стоянова има голяма конкуренция в този театър в лицето на двете изявени вече мецосопрани Анна Тодорова и особено Илка Попова, имащи вече и международни изяви. Това обаче не е причина Стоянова постепенно да се очертава като певица на същото ниво, при което демонстрира висока музикална култура и особени нюанси при тълкуването на всички играни от нея роли. По-късно тя пее и главната роля на Марина в операта „Борис Годунов“.

Нямам конкретни данни за всички нейни роли, но като Кармен в операта от Жорж Бизе е оставила незаличими спомени сред слушателите си през тези години. Други нейни роли са тези на Шарлоте във „Вертер“ от Жул Масне, на Елена Безухова във „Война и мир“ от Сергей Прокофиев (премиера на операта на 15 декември 1959 г. в Москва, премиера в Германия през 1961 г. в Лайпциг). Не знам къде Райна Стоянова е играла тази роля, в София или другаде (това е дадено от Красимира Йорданова в предаването й по Радио София през 2012 г.). Тази голяма творба на Прокофиев (трае над 4 часа) лично съм слушал на дискове със запис от „Маринский“-театър в Санкт Петербург с диригент Валери Гергиев и първокласни артисти. Ролята на Елена Безухова пее прочутата Олга Бородина.

Райна Стоянова е играла и роли в български опери (това е често явление в тази епоха, когато редица нови български опери се поставят на сцената в София и другаде). Била е известна в ролята си в операта „Саламбо“ от Веселин Стоянов, брат на големия пианист и педагог Андрей Стоянов. Лично аз съм гледал опери около 1955 г. с участието на Райна Стоянова, но след толкова години не мога да дам конкретни данни – не съм си водил тогава бележки. Понеже пиша за това, нека уточня: за симфоничните концерти, които съм посетил през 1951-1956 г. имах специален дневник, който за съжаление остана в Габрово и се загуби след идването ми в Германия през 1974 г. Много съжалявам за това малко богатство, бях си оставил на хартия не само програмите и солистите на концертите, но и моите лични впечатления.

По време на 25-годишната си кариера в Софийската опера Райна Стоянова гостува и на сцените на други оперни театри в България, както и като солистка на песенни концерти и рецитали в София и страната. В кратката й биография, с която разполагам е отбелязано, че е имала и гастроли в чужбина – във Виена, Залцбург и Берлин. За съжаление, в източници като Интернет и Уикипедия на латиница няма никакви данни за тази нейна дейност. В архивите на Софийската опера могат да се намерят следните извадки:

„…. През 30-те години в състава на театъра влизат изтъкнатите певци Христо Бръмбаров, Тодор Мазаров, Таня Цокова, РАЙНАСТОЯНОВА, Константин Каренин, Любомир Вишегонов, а малко по-късно Надя Афеян, Виргиния Попова, Георги Белев, Стоян Коларов, Димитър Ненков, Коста Гецов, Димитър Кожухаров, Иван Масларов и други. С голямо значение е творческата дейност на диригентите Мойсей Златин, утвърдил линията на руската оперна класика в репертоара, Исай Добровен, Юрий Померанцев, Херман Щанге, Емил Купер, Асен Димитров, Саша Попов, Венедикт Бобчевски, Атанас Маргаритов. Асен Найденов проявява своя голям талант и впоследствие дълги години ще осъществява музикалното ръководство …….“.

„…… РАЙНА СТОЯНОВА пее във „Фалстаф“ – премиера в България на 10 март 1943 г. в Софийска опера. Диригент Едмондо де Веки, реж. Петър Райчев. В ролите: Михаил Люцканов (Фалстаф), Елисавета Йовович (Алиса Форд), РАЙНА СТОЯНОВА (Мег Пейдж) и др…..“.

Що се отнася до дейността и живота на артистката след приключване на активната й дейност като певица нямам сведения. Знам само, че се е поминала твърде рано – през 1977 г. Имам доста нейни снимки, някои ми бяха изпратени през 2016 г. които ще приложа към статията. Дано в архива на Българското радио това да е отразено по-подробно. Ще отбележа, че през 2012 г. във връзка с рожден ден на Райна Стоянова е имало специално предаване за нея. Ето цитат:

БНР

Спомен за Райна Стоянова

публикувано на 20.04.2012 г.

Помните ли Райна Стоянова?

„Отбелязваме 105 години от рождението на РАЙНАСТОЯНОВА – дългогодишна солистка на Софийската опера. 25 години от живота си отдава певицата на сцената на националния ни оперен театър, а ролите са повече от 65 – както централни, така и по-малки. През 30-те години на ХХ век Стоянова попада в силно конкурентна среда – изявяват се още Анна Тодорова и Илка Попова, които имат международно признание. Но Райна Стоянова намира своето място в историята на оперното ни изкуство. Особено ярко изпъква талантът й в ролите на Марина Мнишек от “Борис Годунов” и на Елен Безухова от “Война и мир”. Освен красив мецосопранов глас, Райна Стоянова се отличава с висока музикална култура.

Чуйте интересни подробности за живота на певицата, разказани от Красимира Йорданова и спомени на диригента Асен Найденов, съхранени в Златния фонд на БНР.

Програма Хоризонт Музика Алегро Виваче“.

(край на цитата)

В интервю с една от най-известните български мецосопрани – Александрина Милчева, музиколожката проф. Боянка Арнаудова споменава за Райна Стоянова, която е била на изява на Александрина Милчева в ролята на „Саламбо“ в Софийската опера. Райна Стоянова е първата изпълнителка на тази роля в операта от Веселин Стоянов. Ето откъс от това интервю, поместено във в. „Култура“ – брой 9 (2801), 6 март 2015 г. Заглавието на статията е

Александрина Милчева на 80

Цитирам първия абзац от интервюто:

„При нея времето се измерва с роли, спектакли, гастроли и учебни часове – и за собствена подготовка, и за учениците й. Накратко – десетилетия активност на оперната сцена и извън нея, стягане и разопаковане на куфари, пеене, репетиции, тревоги и вълнения, победи, радости, аплодисменти. Репертоарът й дава представа за мащабите на нейната кариера, за наситените с труд и съзидателна активност години. Изпяла е почти всички мецосопранови партии от големия Вердиев репертоар. Освен популярни роли, като Пепeляшка, Кармен, Сантуца, Адалджиза, Принцеса де Буйон, Далила, Сестo, Керубино и т.н., пее и в рядко поставяни опери, като “Весталката” и “Олимпия” от Спонтини, “Фаворитката” на Доницети, Орфей от операта на Глук, “Медея” от Керубини и др.“

А сега цитата за Райна Стоянова:

„ …… Нишките към миналото се преплитат и си припомняме за изключителния образ на Саламбо, който направи в Софийската опера с диригент Иван Маринов.

Бях любимата певица на Иван Маринов, но много съм пяла и с Атанас Маргаритов, и с Руслан Райчев, Борис Хинчев и всички български диригенти.”

Саламбо е несъмнено измежду най-ярките й постижения, оценено изключително високо дори и от присъстващата на премиерата първа изпълнителка на Саламбо – РАЙНА СТОЯНОВА. В творческия път на Александрина Милчева в Софийската опера Иван Маринов е диригентът, с когото направи някои от най-силните си роли. С присъщата му взискателност, голяма ерудиция и умение да изгражда драматургията на творбите, той й помагаше да се формира като артист-музикант! Маринов – Милчева направиха не само „Саламбо”, но и великолепни интерпретации на Амнерис от „Аида” на Верди, Кармен, Кончаковна от „Княз Игор” на Бородин, Ефросина от „Момчил” на Любомир Пипков ……….“

(край на информацията)

След статията ми за Райна Стоянова през 2019 г. Боянка Арнаудова ми се обади и ми съобщи следния коментар:

„(…) Не знам годината на раждане на Райна Стоянова, но я помня отлично, доста си говорехме по време на репетициите на „Саламбо“ (…) Много фина дама. И в двете опери на Веселин Стоянов от 30-те години ролите са писани за нея, като значимата, голямата е разбира се, Саламбо.

(край на цитата)

За съжаление, нищо не може да се каже за годините след като Райна Стоянова е напуснала Софийската народна опера след 25 години певческа кариера на тази сцена. Знаем само, че се е поминала на 30 юли 1977 г., нищо повече няма за нея.

С удоволствие трябва да забележа, че във връзка със 110 години от рождението на Райна Стоянова, на 8 април 2017 г. Радио София е излъчило специално предаване във връзка с кръглия юбилей, т.е., малко след като съм писал моята статия за нея на 4 април. Там е дадена и точната дата на смъртта й през 1977 г. Цитирам от сайта на БНР:

БНР

Спомен за певицата Райна Стоянова

публикувано на 08.04.2017

Автор: Красимира Йорданова

  • Помните ли… Райна Стоянова?

Навършиха се 110 години от рождението на изтъкнатата солистка на Софийската опера Райна Стоянова, пяла на сцената на престижния ни театър през периода 1930/1960 г.

В 25-годишната си кариера тя участва в повече от 65 мецосопранови роли, оставяйки спомена за прекрасен лиричен глас, артистичен темперамент и здрава музикална и сценична култура. Публиката я помни с вълнуващите образи, които пресъздава с много топлота, сърдечност и благородство.

Родена в София на 4 април 1907 година, Райна Стоянова отрано проявява музикалния си талант, започва да учи пеене при Иван Вулпе и Димитър Попиванов, завършва Виенската музикална академия при Роза Папир. Като студентка участва в спектаклите на „Луиза Милер“ и „Мадам Бътерфлай“ в Академичния театър във Виена. На 10 февруари 1933 година дебютира на софийска сцена с ролята на Кръчмарката от операта “Борис Годунов“ на Мусоргски. Едновременно с оперната си кариера тя отделя голямо внимание и на камерния репертоар, изнася много концерти не само в страната, но и в чужбина – във Виена, Залцбург, Берлин. Даже има покана за постоянен ангажимент във Виенската опера през 1943 г., но поради войната тя отказва участията си.

Райна Стоянова почина на 30 юли 1977 година.

По-подробно за кариерата ѝ говори през 1977 година големият оперен диригент Асен Найденов, а записът се съхранява в Златния фонд на БНР. Оттам е и нейното изпълнение на Ария на Шарлота из трето действие на операта “Вертер“ от Масне. Чуйте в звуковия файл.

Програма Хоризонт Музика Алегро Виваче    Помните ли…

(екрай на цитата)

За да могат моите читатели да чуят изпълнението на Райна Стоянова, цитирам линка към това предаване на БНР:

http://bnr.bg/post/100817871/spomen-za-pevicata-raina-stoanova

И последна забележка: в началото на 2017 г. се запознах тук във ФБ с една дама, която работи в Българска Национална Телевизия в София – г-жа Калина Нонева, която е внучка на Райна Стоянова и Веселин Стоянов. През този период до сега си разменихме редица постинги, но най-важното е, че тя ми изпрати редица чудесни снимки на двамата артисти, някои от които поместих през 2017, 2018 г. и 2019 години, също и в днешната статия. Особено съм благодарен на Калина Нонева за тази хубава постъпка!

Преди няколко дни през настоящата 2020 г. попаднах в YouTube случайно на едно изпълнение на Райна Стоянова заедно с автора на шлагера „Спомен“ от 1939 г. – композиторът и певец Алберт Пинкас. Една кратка, но много приятна мелодия в темпо на валс. Даже към текста след това един слушател е добавил следния коментар: „Чудесни и двамата (Райна Стоянова е била певица в операта)“. Цитирам линк към изпълнението:

Ето кратка информация за Алберт Пинкас (1897-1967):

Алберт Пинкас е български певец (тенор и кантор) и изпълнител на шлагери („стари градски песни“ от 1930-те и 1940-те години).

Роден е през 1897 г. в Русе (тогавашен Русчук). Произхожда от богатата еврейска фамилия Паскин. Роднина на известния художник Жул Паскин (Юлиус (Юлий) Мордекай Пинкас). Изпратен в ранна възраст да учи за равин в Духовната еврейска академия в Берлин. Вместо това се увлича по популярната шлагерна музика. Първоначално изпълнява с български превод популярни за времето песни. Превръща се в звезда от ранга на Аспарух Лешников като изпълнява редица шлагерни песни като „Звън от мандолина” (1930 г.), „Две съседки” (1931 г.), „Две целувки за лев” (1932 г.), „Аз неизказано страдая” (1933 г.), „Стар ерген” (1934 г.), „Лудо младо” (1934 г.), „Белите брези” (1934 г.), „Държавната лотария” (първата българска радио реклама, 1936 г.), „С музика вълшебна” (1937 г.), „Спомен“ (1939 г.) и редица други.

Има издадени над 14 грамофонни плочи само с еврейска музика.  Създава фирмата „Лифа рекорд“ през 1931 г., която по-късно е национализирана и обединена с други частни звукозаписни компании в Държавно индустриално предприятие „България“ (по-късно Балкантон).

През 1941 г. се премества в Италия. Умира в Милано през 1967 г. 

(край на цитата)

Нека днес на 2 април 2020 г. да си спомним с почит и признание за певицата Райна Стоянова, родена преди 113 години на 4 април, както и за съпруга й Веселин Стоянов, роден на 20 април преди 118 години и така да уважим делото на тези възторжени служители на музикалното изкуство в България през миналия век.

…………

Schreibe einen Kommentar

Deine E-Mail-Adresse wird nicht veröffentlicht.