Днес почитаме рождения ден на диригента Емил Чакъров
Намирам, че този млад музикант е изключително надарен диригент, който заслужава всякаква подкрепа.
Херберт фон Караян, Берлин, 27.9.1972 г.
Драги приятели на оперната и симфонична музика, вижте по-горе какви думи е казал Херберт фон Караян за човека, за който пиша днес на 29 юни 2020 г. във връзка с рождения му ден! Вече се сещате кой може да бъде той – очевидно незабравимият диригент Емил Чакъров, роден на днешния ден преди 72 години.
През 2016 година – на 4 август аз написах статия за него (подобна на днешната) във връзка с 25 години от неговата смърт. Ето както казах тогава в самото начало:
„Изнизват се годините една след друга, на 4 август ще се навършат точно 25 години откак той си отиде от нас, но едва ли тия, които са го познавали по-отблизо или са работили заедно с него могат да го забравят за четвърт век. Делото му е толкова огромно и впечатляващо, че едва ли тези 25 години са в състояние да изличат дълбоките следи, които този вдъхновен тълкувател на музикалното изкуство е изълбал в музикалната съкровищница на България. Защо да говоря хубави и величаещи думи, когато дейността му – толкова кратка по време в сравнение с тази на наложили се вече по целия свят големи диригенти – може спокойно да се сравнява с тяхната! Колко са българските симфонични и оперни диригенти на неговата възраст по това време, които са успели да обърнат внимание на големи звукозаписни компании като Sony , Deutsche Grammophon , EMI Classics , Erato , Brilliant Classics и други, които да издават негови изпълнения? А неговите постижения като диригент на такива световни оркестри като Берлинската филхармония, Бостънския симфоничен оркестър, Израелската филхармония, Френския национален оркестър, Лондонския симфоничен оркестър, Оркестъра на Лос Анджелис, Оркестър Tonhalle в Цюрих, Кралския филхармоничен оркестър на Фландрия в Антверпен, Чешкия филхармоничен оркестър.
Всичко това са неизлечими следи и болката от факта, че Емил Чакъров така рано ни напусна в разцвета на възхода си не може бързо да премине. Кой знае какво би бил той сега, какви оркестри и оперни театри щеше да ръководи и какви награди да получи за всичко. Така си мислех наскоро и за колегата му Месру Мехмедов, когато писах преди месеци статия във връзка с негов рожден ден. Но Месру току-що беше започнал тази възходяща световна кариера, докато Емил вече постигаше редица големи успехи в най-различни жанрове и държави. Да не забравяме и голямата му роля в откриването и провеждането на Новогодишния музикален фестивал в София – едно събитие от огромен мащаб, за което се говореше в цяла Европа тогава. Аз който не живея постоянно в България знаех за тези отлични новогодишни концерти и спектакли, в които вземаха участие всяка година десетки артисти от световен ранг.“
(край на цитата от 4 август 2016 г.)
Днес на 29 юни 2020 г. наново ще повторя написаното за Емил Чакъров, като добавя някои нови неща – изявите му като оперен диригент в МЕТ Ню Йорк и други. За изтеклите 12 месеци от предния му рожден ден през 2019 г. имам над 150-160 нови ФБ-читатели и приятели. Нека ги запозная с онова, което съм писал тогава. Също днес споделям с вас, че след всички статии, които съм писал до сега за Емил Чакъров, винаги са се получавали редица коментари и бележки за него и изкуството му. Той е работил с толкова много изтъкнати български артисти, така че направеното от него и сега обръща внимание не само с големия му профисонализъм, но и с човешка доброта и разбиране.
В световните медии – печатни и електронни има стотици сведения и информации за всяка една от дейностите на Емил Чакъров, аз съм избрал преди всичко такива на кирилица, но има редица ценни и на латиница. Нека започна с малко описание от източник на немски език (в превод), редица подробности ще дам после.
Емил Чакъров (в немска транлитерация името му се изписва като Emil Tschakarow) е роден на 29 юни 1948 г. в Бургас, починал на 4 август 1991 г. в Париж, е български диригент и ученик на Херберт фон Караян.
Чакъров започва на 15-годишна възраст да следва дирижиране в Софийската консерватория. През 1970 г. спечелва награда на Международния конкурс за диригенти при фондацията на името на Херберт фон Караян в Берлин (б.а. Б.К.: в някои източници е дадено, че това става през 1971 г. – например в страницата му на английски език в Уикипедия: „In 1971 he won third prize in the 2nd International Herbert von Karajan Conducting Competition in Berlin“). Неговият идол Караян го назначава за свой асистент в Берлин и в Залцбург. През годините 1974 до 1978 Чакъров е шеф-диригент на Пловдивската филхармония. През 1979 г. дебютира на сцената на Метрополитен Опера в Ню Йорк. През следващите години той дирижира редица прочути оркестри по целия свят, но преди всичко Ленинградската филхармония, с която записва няколко музикални носители. На този оркестър Чакъров става постоянен гост-диригент от началото на сезона 1989/1990. В годините между 1983 и 1986 той е шеф-диригент на Кралския филхармоничен оркестър на Фландрия в Антверпен.
В края на 80-те години на миналия век Емил Чакъров получава световна известност и чрез многобройните си музикални записи при редица фирми като CBS Records и Sony (по-късно преминава изцяло към нея), където с редицата си висококачествени записи запълва празнотата в каталога на компанията в областта на руската оперна класика, което напълно му се удава. В разстояние само на 4 години успява да запише „Евгений Онегин“ и „Дама Пика“ от Чайковски, „Борис Годунов“ и „Хованщина“ от Мусоргски, „Княз Игор“ от Бородин и „Живот за царя“ (Иван Сусанин) от Михаил Глинка. Всички записи са направени със „Sofia Festival Orchestra“ – състав, който Чакъров образува през 1986 г. с помощта на Алексис Вайсенберг. От компаниите CBS/Sony са ангажирани известни артисти като Николай Гяуров, Никола Гюзелев, Юри Мазурок, Виеслав Охман, Анна Томова-Синтов, както и Николай Геда в „есента“ на неговата кариера. Тези записи предизвикват възторжени критики и се задържат за дълго в каталога на фирмите.
Емил Чакъров умира през 1991 г. на възраст само от 43 години. Днес неговото име носи Летния музикален фестивал за класическа музика в Бургас.
(край на цитата от източник на немски език)
Не голяма информация, но напълно задоволяваща ония, които искат да научат повече за Емил Чакъров на латиница. Нека добавя, че за него има Уикипедия-страници не само на български език, но и на руски език, както и такива на английски, италиански, немски, каталонски, нидерландски и на още два езика от Далечния Изток.
В страницата му на български език няма много нови неща, някои се повтарят с това от информацията на немски език, но ето нещо друго: „През 1986 г. Чакъров основава Новогодишния фестивал в София, който се провежда ежегодно с участието на артисти с международна слава. Тук той дирижира Софийския Фестивален Оркестър, основан също по негова идея. На 1 септември 1989 г. Емил Чакъров е обявен за постоянен гост-диригент на Ленинградския симфоничен оркестър. Чакъров е добре познат като оперен диригент, появява се на пулта на Ковънт гардън, Лондон („Евгений Онегин“), Метрополитан, Ню Йорк („Севилският бръснар“), Maggio musicale fiorentino („Танхойзер“), Миланската Ла Скала, Сан Карло Неапол („Кармен“), Ла Фениче Венеция („Бохеми“) и Хюстън, САЩ („Борис Годунов“, „Аида“). Последните му концерти са в НДК за новата 1990 година.
(край на цитата)
Много ценни информации на български език са тия, дадени от хора, които лично са го познавали, работили са с него или са взели интервюта по разни поводи. Именно на тях ще се спра по-обстойно, защото в тях ще научим много детайли, които са важни и интересни.
Нека започна с част от една статия през 2006 г. – 15 години след смъртта на маестрото, поместена в електронен портал. Тя ни дава пределно ясна светлина за редица факти и събития, които не са съвсем познати на много читатели.
Май 2006 г.
Зелма Алмалех: Най-добрият ми приятел почина преди 15 години или за стигмага след като Емил го няма вече
….Този мой приятел беше изключително талантлив човек, а почина в Париж на 43 години. Тогава световните медии отбелязаха трагичната му смърт къде по-достойно от българските с малки изключения, но те се притесняваха от думата СПИН. Останаха записите от концертите на диригента Емил Чакъров, където той е млад, артистичен и неповторим като всеки човек и се връщаме във времето, както във финала на филма “Филаделфия” пред домашното видео. А представете си какво се крие зад всяка отделна човешка съдба на тези 40 милиона – много от които деца, без шанса да имат своята личностна изява!
Но аз искам да разкажа за Емил Чакъров. Това ще бъде един по-тъжен разказ отколкото този, който би споделил той, защото имаше не само невероятно чувство за хумор, но беше талантлив и в своята самоирония, макар и само сред по-близките си… На един от първите му концерти в България с Пловдивска филхармония сред изпълненията в програмата беше симфоничната поема „Дон Жуан” на Рихард Щраус. Емил вече беше лауреат на конкурса „Караян” за диригенти през 1972 година – едва на 24 години, а следващата получи приз като ръководител на Младежкия камерен оркестър към читалище „Заимов” в София на конкурса за младежки оркестри, организиран отново под егидата на великия маестро Херберт фон Караян и Берлинска филхармония. В антракта, след изумителното му, по младежки вдъхновено изпълнение на „Дон Жуан”, без да искам дочух разговора между две достолепни възрастни дами: „Както дирижира това момче такова емоционално произведение, посветено на любовта, ще дарява и невероятна любов! Блазе на тези, на които ще дарява любовта си!”.
Сега ще прозвучи егоистично, но почти се разплаках, след като ги чух и бях щастлива, че имам приятелството му и сме споделяли един на друг младежките си вълнения. Това беше преди онази 1980–та, за която вече споменах. После, в годините неговата кариера се развиваше изумително, наричаха го чудо, защото се счита, че диригентите стават световни имена на по-зряла възраст. Светът го познаваше, обичаше, а той обожаваше публиката и за онези по-стагнирани за България времена, благодарение на неговия авторитет като музикант, видяхме и чухме най-големите светила в музиката – Караян и Берлинска филхармония със забележителната цигуларка Ан-Софи Мутер, Мирела Френи, Елена Образцова, Елизабет Шварцкопф… А много от световните ни изпълнители, които не бяхме виждали от години, концертираха с удоволствие в България, защото дирижираше Емил… Правеха се записи от най-авторитетните звукозаписни компании. Последните му концерти бяха по време на новогодишния фестивал в НДК за Новата 1990 година… И незнайно защо тези записи не се тиражират отново. Моето лично обяснение е: защото година след това той почина от СПИН в Париж. Тогава нямаше толкова добри медикаменти, а и вътрешно как ли се е чувствал, знаейки какво му отрежда съдбата, при неговото жизнелюбие и артистичните планове, които имаше?…
Но аз искам да разкажа една друга история, която се случи малко повече от година след като почина Емил Чакъров. Тя, за жалост, слага мъчителен белег как се коментира у нас темата за ХИВ/СПИН. В единствената по онова време телевизия у нас, БНТ, след промените през 1989 година вървеше едно предаване “Шок” с млада и амбициозна водеща, която и досега е активна на екрана, макар и по друга телевизия – през годините в агресивността си като журналист е може би вече на четвърто или пето работно място, и все в този дух – преди всичко ангажирана с личната си себеизява, която нарича “разследваща” журналистика. Та тогава разбрала, че съм била близка с Емил, ме покани да участвам в предаването й, посветено на СПИН и на наркоманиите, с аргумента, че “ще имам възможност да го оневиня пред зрителите”!?…
Спомням си края на коридора, в който дълго обяснявах на нейната сътрудничка какво е (бил) Емил за националната ни култура, каква музика е правил, как го е оценил светът, за свещеното право на личния му начин на живот… Това не попречи по никакъв начин екипът й без предварителна уговорка да нахлуе в апартамента на семейството му и да снима… А там имаше и друга трагедия – няколко месеца след като почина Емил, внезапно от инсулт се спомина съпругът на сестра му. Тя с двете си деца и майката на Емил живееха заедно, опитвайки се да се справят със страданието.
Не искам да разказвам какво им причини всичко това и какво представляваше самото предаване. Само ще разкажа част от него и то в другата му част, посветена на наркоманиите. То се излъчваше пряко от подлеза при НДК и там, за да каже мнението си, се появи тогавашният ръководител на клиниката по токсикология на институт “Пирогов”, който апелира към младите хора да не употребяват наркотици. Разказа как в ръцете му са умирали млади хора, как наркотиците унищожават човека приживе и той не може да учи, да работи, да се люби… Журналистиката се изсмя и му каза, че е старомоден…
Оттогава са минали не малко години – момичето така си и остана с претенцията и криворазбраната представа за професията, в която върви все по този начин, независимо коя област е тръгнала да обследва и кого и как да злепостави и, меко казано, истински да огорчи и нагруби. Тъжното е, че това не е само неин личен професионален проблем. В някаква степен това изкривява смисъла на професията, призвана да разкрива проблемите на деня, да разбира човека и да гради не конфронтация и омраза, а свободно гражданско общество, толерантно към отделната личност и непримиримо към дискриминирането на когото и да било.
… Тази година (б.а. Б.К.: статията, от която цитирам е писана през 2006 г.) през август, ще се навършат 15 години от смъртта на Емил Чакъров в една парижка болница. Тогава седмици наред европейските и американски медии му посвещаваха статии, предавания за неговите постижения като диригент. Възторзите и тъгата на хората, специалисти и ценители на класическата музика, не бяха по-приглушени от мъката на милионите почитатели на Фреди Меркюри, но това, като че ли не докосна много България тогава. А с времето сякаш се очаква забравата да отнесе и спомените за един наистина изключително талантлив човек, допринесъл толкова много за името на родината си по света.
Преди шест години беше направен телевизионният филм “Като дъх музика”, посветен на Емил Чакъров, със сценарист Екатерина Дочева и режисьор Светла Фингова, който получи и награди на национални фестивали, в Националната телевизия има прекрасни записи на негови концерти със световни музиканти, Националното радио притежава също забележителни записи от негови концерти, включително и реализирани в чужбина… Когато Емил почина все още не беше познат за България терминът “стигма”, а се оказва, че и изкуството може да бъде дискриминирано… Той знаеше как да “скрива” различието си, което беше неговият modus vivendi, но беше жив… А сега го няма. Зависи от нас – тези, които обичахме музиката му, него самия такъв, какъвто беше. Това малко по малко може и да промени неспособността на обществото да бъде толерантно и разбиращо не само защото на всеки може да се случи, а защото всеки има висшето право на нормален и пълноценен живот – да обича, да бъде обичан, да работи, да има приятели и когато е необходимо, и грижи и лечение…
(край на цитата)
Също така за Емил Чакъров се намират много подробни и изчерпателни факти в портала на сдружението „Collegium Musicum“ – биография, подробна дискография, мнения за изкуството му и др. Ето една интересна хронология, която цитирам от този източник:
Името на Емил Чакъров се свързва със значителни музикални постижения у нас и в чужбина.
Една хронология на краткия му, но много богат живот:
1948 г. 29 юни е рождената дата на Емил Чакъров. Роден е в Бургас в семейството на учителка и служащ.
1954
г.
Започва да учи цигулка отначало при
г-жа Елена Генова, а по-късно при Янко
Чернев в Детската музикална школа.
1959
г.
със съученици сформира ансамбъл.
Дирижира с увлечение и участва във
фестивали, градски и квартални тържества,
събрания по клубове.
1962
г.
Постъпва в Софийското музикално училище.
Там учи цигулка и в същото време дирижира
камерен оркестър, с който гастролира
в Унгария. Като цигулар участва в
концерти и продукции на Музикалното
училище и свири Брух, Виенявски, Моцарт,
Кабалевски, Лало, Бах, Бетовен.
1967
г.
Завършва с отличие Музикалното училище
и постъпва в теоретичния факултет на
Музикалната академия. Посещава като
слушател класа по дирижиране на проф.
Константин Илиев и факултативно учи
при проф. Влади Симеонов.
1963
г.
Ръководи Младежкия оркестър на читалище
“Вл. Заимов” – София. С него гастролира
из страната (вкл. и Бургас), Чехословакия,
СССР. Подготвя телевизионни и
радиопредавания. Интересува се от
диригентското майсторство на Евгений
Мравински, Генадий Рождественски, Юри
Темирканов, но негов кумир е Херберт
фон Караян.
1970
г.
Приет е в специалния клас по оркестрово
дирижиране на проф. Влади Симеонов.
Свири в академичния симфоничен оркестър,
ръководи Юношески камерен оркестър
при Българската телевизия, изнася
концерти със Симфоничния оркестър на
Музикалната академия. Същата година
се включва като оркестрант-цигулар в
Сборния международен академичен
оркестър на Моцартеума в Залцбург,
където става и първата му среща с Караян.
1971
г.
Това е годината на първия триумф на
Емил Чакъров. На конкурса за млади
диригенти под патронажа на Херберт фон
Караян той става и най-младият лауреат.
1972
г.
Конкурс за младежки оркестри под
патронажа на Караян. Оркестърът на
читалище “Вл. Заимов” под
диригентството на Емил Чакъров спечелва
второ място. Така той вече влиза в
зоркото око на Караян, който е впечатлен
от блестящата му музикална памет, от
целеустремената му натура. “Младият
българин вече прекрачи прага на голямото
изкуство” признава бъдещият му
учител. Същата година Чакъров става
ученик на Караян, а не след дълго и негов
асистент. Чакъров завършва диригентските
курсове на Франко Ферара.
1973-74
г.
Активно участва в два последователни
фестивала на Бостонската филхармония
в Тенглууд.
Асистира на Сейджи Озава в Сан Франциско.
Установява творчески контакти със
световно известни диригенти – Л.
Бърнстейн, Йохум, Орманди, Мета. С огромно
напрежение на волята и енергията ТОЙ
ВЪРВИ ПО ПЪТЯ НА ПРОФЕСИОНАЛНОТО СИ
ИЗВИСЯВАНЕ. Името му все по-често започва
да се среща по страниците на световния
печат. Числи се към младата генерация
диригенти, които светът започва да
следи с внимание, а ние, българите – с
гордост.
1977 г. Сформира в София оркестър
“Симфониета” от 40 изявени български
музиканти и се включва в програмите на
авторитетни фестивали – “Софийски
музикални седмици”, “Варненско
лято”, “Камерна музика” – Пловдив.
Въвежда абонаментна система за
концертите. Репертоарът му бележи един
обемист баланс – към чисто симфоничните
произведения той прибавя и
кантатно-ораториални: “Реквием”
– Верди, “Реквием” – Форе. С особен
успех дебютира и в оперния жанр, към
който, според негово признание, го
насочват Николай Гяуров (с ролята на
Крал Филип) и Караян с постановката си
на “Тристан и Изолда” в Залцбург.
1978
г.
Чакъров е първият български диригент,
който уверено стъпва на сцената на
Лондонската “Ковънт Гардън”
с оригинална постановка на “Евгений
Онегин” от Чайковски (на руски език).
Същата година той дебютира и в Нюйоркската
“Метрополитен Опера”
отново с “Евгений Онегин”. С
Ленинградската филхармония той има
изключително голям успех и договор за
ежегодни концертни цикли. Под неговата
палка вече свирят световно известни
оркестри от Европа, Америка, Азия.
Дирижира блестящо в Прага, Мексико,
Петербург, Москва, Лондон, Ню Йорк,
Питсбърг, Монреал, Вашингтон, Токио,
Рим, Стокхолм, Женева, Осака, Милано,
Кьолн, Париж, Неапол, Франкфурт,
Копенхаген, Торино, Люксембург, Берлин,
Букурещ, София … В програмите му като
солисти са включени Мирела Френи,
Николай Гяуров, Алексис Вайсенберг,
Менухин, Раймонди, Третяков, Ороско,
Спиваков и др.
1985 г. Назначен е за
диригент на Пловдивската филхармония
и започва ползотворно сътрудничество
с Добрин Петков и Руслан Райчев.
1986
г.
Поставя началото на Новогодишния
музикален фестивал в Националния дворец
на културата и основава Софийския
Фестивален Оркестър. Това е една негова
дългогодишна мечта, която той осъществява
със съдействието на изявени български
музиканти. В близко сътрудничество е
със Софийската опера, Българската
хорова капела “Светослав
Обретенов”, хор “Мадригал”.
Работи със солисти от световна класа:
Анна Томова-Синтов, Александрина
Милчева, Елена Образцова, Валери Попова,
Христина Ангелакова, Мирела Френи,
Петър Дворски, Борис Мартинович, Николай
Гяуров, Никола Гюзелев, Руджиеро
Раймонди, Ани-Софи
Мутер, Алексис Вайсенберг, Минчо Минчев,
Петко Радев, Георги Спасов, Николае
Сасу, Корнелиу Фанацеану и много други.
В Бургас Емил Чакъров е дирижирал пет
пъти – гастрол с Младежкия оркестър на
читалище “Вл. Заимов” (1968 г.), гост
на Бургаската филхармония със солист
Богомил Караконов (1975 г.), участие в
Декадата на симфоничната музика със
солистка Стойка Миланова (1975 г.), “Реквием”
– Верди, съвместно с хор “Родна песен”
(1976 г.) и “Девета симфония” от
Бетховен, съвместно с хор “Родна
песен” (1983 г.). Изпълненията на
кантатно-ораториалните произведения
са по покана на Бургаския хор “Родна
песен” с диригент Стоян Кралев.
1989
г.
Чакъров е удостоен с наградата “Шарл
Кро” за записа на операта “Княз
Игор” от Бородин.
1990
г.
Получава голямото признание на Френската
академия на изкуствата – наградата
“Бруно Валтер”, която му е връчена
в Париж за операта “Дама Пика” от
Чайковски.
1991
г. 22 март
– ПОСЛЕДНИЯТ КОНЦЕРТ НА ЕМИЛ ЧАКЪРОВ в
Париж с Френския национален оркестър.
Изпълнена е ораторията “Паулус”
от Феликс
Менделсон-Бартолди.
1991
г. 4 август
е скръбната дата не само за българската,
но и за световната музикална култура.
Емил Чакъров напусна този свят като
остави неиздирижирани любими симфонии
и концерти, ненаправени мечтани опери
и оратории. Отиде си от неизживяния в
музиката живот, от неизминатия в
творчеството път.
(край на цитата)
Ето и отзивите за него в портала на „Collegium Musicum“:
|
Намирам,
че този млад музикант е изключително
надарен диригент, който заслужава
всякаква подкрепа. Херберт фон Караян, Берлин, 27.9.1972 г. |
|
„Енергията
– това е ключовото понятие, което
характеризира младия маестро”. в. “Опера нюз”, Ню Йорк, 23 септември 1979 г |
|
“Емил
Чакъров е един от най-изявените
студенти по дирижиране в Българската
държавна консерватория. Въпреки
своята малка практика, той поразява
със своето изключително умение да
въздейства върху оркестър и публика.
Притежава вярно чувство за стил,
учудващо зряла и сигурна техника,
покоряваща емоционалност. Уверен
съм, че участието му в
конкурса за млади диригенти, организиран
от фондацията на знаменития Караян,
ще се окаже изключително полезно за
неговото израстване като диригент
и музикант”. 1971 г., Проф. Влади Симеонов (из препоръчително писмо) |
|
“Вярвам
в успешното представяне на Емил
Чакъров на конкурса за млади
диригенти” 1971 г. Проф. Бенцион Елиезер – композитор (из препоръчително писмо) |
|
„Блестяща
музикална памет, ярко дарование,
тънко музициране и само на 23
години” Херберт фон Караян |
|
“Емил
Чакъров е откритието на конкурса.
Притежава качества, които при правилна
насока и развитие ще го изведат до
висотите на световното диригентско
равнище” 1971 г., проф. Стреземан, главен интендант на Западноберлинската филхармония |
|
“Може
би в негово лице Караян намери своя
заместник” Проф. Шилер от Австрия |
|
“Чакъров
се налага изведнъж с активното си и
зряло творческо мислене. В момента
на интерпретиране той притежава
способността да стои “вътре” и
“вън” от творбата – т.е. много
добре съчетава двата основни момента
на изпълнителското изкуство – да
“създава” и да
“наблюдава” създаденото…” Екатерина Дочева, 22.12.1973 г., в-к “Народна култура” |
|
“Дирижирайки,
той прави най-хубавото, на което е
способен. Точно там, пред оркестъра
и публиката, слял се с музиката, която
изгражда и от която същевременно се
опиянява, той живее най-истински,
най-пълно. Емил Чакъров дирижира
въодушевено, артистично, с треската
на твореца…”. Бисерка Граматикова, 24.12.1975 г. в-к “Черноморски фронт” |
|
“Концертите
на Софийската държавна филхармония
от Бетовеновия цикъл “Ероика”
и концерт за цигулка под диригентството
на Емил Чакъров и с участието на Минчо
Минчев преминаха при изключителен
интерес. Той бе оправдан и от досегашното
представяне на двамата пред
българската публика и от интригуващите
рецензии за тяхното предстаавяне в
чужбина… ярката надареност на Емил
Чакъров и Минчо Минчев е толкова
неоспорима, че отсега със сигурност
може да се твърди: в оценките на
музикалните критици ще преобладават
превъзходната степен, ръкоплясканията
на публиката ще бъдат бурни, а поканите
за нови концерти ще правят нашите
срещи с тях все по-редки. Една малка
тъга в голямата радост от факта, че
на световния музикален небосклон
ярко засияват две български
имена.” Александър Абаджиев, декември 1977 г., в-к “Поглед” |
|
“С
изключителна увереност, сдържан и
умел жест, свидетелстващ
за голяма зрялост, той водеше оркестъра
с размах, прямота, проникновение. Той
интерпретира Брукнер без външни
ефекти, за да се концентрира в
грандиозната форма, духовните мотиви
и двигателните импулси на този
композитор” 1978 г. в-к “Корриере делла сера”, Милано |
|
“Той
се числи към младите диригенти, чиято
кариера светът започва да следи с
внимание. Големите оркестри на Европа
и Америка вече държат да го ангажират.
Щафетата с диригентската палка в
ръка през реномираните подиуми вече
започна…” 1978 г., “Ди велт” |
|
“Зад
пулта на Ковънт Гардън
в Лондон за пръв път застава български
диригент – 31-годишният Емил Чакъров.
За всеки певец и диригент гастролът
в този известен оперен театър, основан
през 1732 г., се отъждествява с достигането
на един от върховете в изкуството.
Голямото събитие е изпълнението на
“Евгений Онегин” от Чайковски
на руски език – първото в историята
на Ковънт Гардън,
поднесено от блестящи солисти като
Юрий Мазурок, Николай Геда, Габриела
Беначкова от Пражката опера и солистите
на Лондонската Ковънт Гардън.”
1978 г., в-к “Дейли Телеграф” |
|
“Миналата
вечер диригентският състав на
Метрополитен опера направи огромен
скок напред с дебюта на Чакъров, който
дирижира един “нов” Онегин…
Българин, който насища с енергия
своята интерпретация, но не за сметка
на лиризма на Чайковски. Гъвкавото
приближаване към темпото и динамиката,
съчетано с точно чувство към многото
ритмични промени, правят “Евгений
Онегин” толкова труден за дирижиране
и така приятен за слушане. “ 28.09.1989 г., в-к “Ню Йорк пост” |
|
“Концерт,
пълен с чудеса. Емил Чакъров лесно
ни накара да разберем как е спечелил
международния конкурс на името на
Караян и как до днес си остава
най-младият носител на наградата в
тази конкуренция.” 1979 г., “Вашингтон поуст” |
|
“Емил
Чакъров добре знае какво иска и как
да го постигне. Без излишна мимика,
без театралничене този млад диригент
застави да заживее дирижираната от
него музика по много елегантен начин.
Благодарение на него Националният
оркестър на Франция прозвуча като
под палката на най-известните
диригенти. Музикантите се “разтвориха”
и от тях той „изтръгна” най-доброто.
Добре запомнете това име: ЕМИЛ
ЧАКЪРОВ” 1978 г., в. “Фигаро” |
|
“В
поредицата от блестящи концерти и
оперни спектакли, дирижирани от Емил
Чакъров, двата концерта с Берлинската
филхармония на 16 и 17 май заемат особено
място в творческата му кариера…
Солистът (Алексис Вайсенберг) показа
най-хубавите страни на своето изкуство
и принуди берлинската публика и
рецензентите да ревизират становището
си за творчеството на Рахманинов.
Оркестровият съпровод на Чакъров бе
балансиран до съвършенство и следваше
с пределна точност партията на
пианото… допълвайки я с присъщата
за темперамента на диригента
емоционална топлота. И Петата симфония
на Шостакович, също до сега пренебрегвана
от Берлинската филхармония (последното
й изпълнение от този оркестър е от
преди повече от четвърт век) намери
в интерпретацията на Чакъров заслужено
пълно признание… Тъкмо в симфонията
на Шостакович пролича до каква зрялост
и проникновенност е достигнал талантът
на Чакъров. В нейната интерпретация
можаха да се проявят новите черти на
артистичния му натюрел, свидетелстващ
за един следващ етап в музикалното
му развитие…” в. “Народна култура”, Асен Чилингиров |
|
“Един
блестящ млад диригент и изкусен
виолончелист със Симфоничния оркестър
на Милуоки изнесоха концерт, с който
ще се запомни февруарската нощ.
Колкото и майсторски да свиреше
Ленърд Роуз, той бе напълно затъмнен
от 32-годишния Емил Чакъров, ненадминат
диригент в пресъздаването. Ако не
можете да посетите концертите тази
седмица, опитайте се да видите Чакъров
следващия път. Това ще бъде за вас
една вечер, прекарана на ръба на
седалката.” 1981 г., февруари, в. “Милуоки сентинел” |
|
“Вече
осем сезона продължава плодотворното
сътрудничество на нашия изтъкнат
диригент Емил Чакъров с прославения
колектив на Ленинградската филхармония
“Д. Шостакович”. И последното му
гостуване премина при обичайния
голям интерес (билетите бяха продадени
за два часа) и изключително сърдечни
аплодисменти, с които многобройната
публика изпрати творбите на Бетовен,
Шуберт, Берлиоз. Извънредно голямо
признание за Емил Чакъров е решението
на главния художествен ръководител
на филхармонията на СССР Евгений
Мравински на български диригент да
бъде поверен премиерният концерт на
филхармонията при гостуването на 18
юни 1984 г. в София и на 21 юни в Пловдив
със солист Ал. Вайсенберг.” 1984 г. април, в. ‘Народна култура” |
|
“Вечерите,
посветени на Алексис Вайсенберг в
Париж, бяха съпроводени с изяви на
фландърската филхармония – състав
обновен и впечатляваш. Оркестърът
имаше честта не само да акомпанира
на най-големите солисти на нашия век
(пианиста Кацарис, флейтиста Рампал,
цигуларката Ан-Софи
Мутер, самия Алексис Вайсенберг,
Пласидо Доминго, Анна Томова-Синтов),
но и изсвири Брамсовата симфония
проникновено и брилянтно. През цялото
време се чувстваше водещата личност
на новия диригент – Емил Чакъров –
един динамичен българин на 37 години,
подготвен от Караян. И макар че е
работил само пет месеца с филхармонията,
можем да кажем, че резултатите са
наистина неимоверно високи. Нека
напомним на читателите, че Емил
Чакъров от 15-годишна възраст е член
на много музикални колективи, дирижира
най-големите оркестри и предпочита
да твори с млади колективи, защото
неговото основно качество е да вае,
да налага своята личност и своята
интерпретация.” 1985 г., в-к “Льо соар” |
|
“С
партитурата в душата си Емил Чакъров
дирижира Първата симфония от Брамс
като красива величествена река,
обуздавайки големите вълни с чувство
за архитектура и детайл. Получи се
образ, пълен с величие, чувствен
колорит, притегателна пластичност.
Стана ясно, че оркестърът се намира
в добри ръце.” 1985 г., в-к “Ла либр белжик” – по повод гостуването на Фламандската филхармония в Брюксел |
|
“Триумф
на Емил Чакъров. Той направи оркестъра
толкова гъвкав и съвършен, че мнозина
го смятат за неузнаваем. Изпълненията
на симфониите на Моцарт и Хайдн могат
да се категоризират като уроци за
оркестъра, уроци по съвършенство и
изящество на формата.” 1985 г., в-к “Денъов газет” |
|
“Вълшебната
пръчица на диригента. В Ленинград с
голям успех преминаха гастролите на
известния диригент Емил Чакъров Той
е обикнат от ленинградската публика
буквално от “първия мах на палката”.
Това се случи преди 11 години, когато
младият маестро току-що бе станал
лауреат на Международния конкурс на
фондацията “Херберт фон Караян”.
Чакъров сега се ползва с широка
известност като симфоничен и оперен
диригент. Двете програми, които той
представи в Голямата зала на
Ленинградската филхармония, бяха
еднакво интересни. В едната бяха
изпълнени две знаменити славянски
симфонии “Богатирска” от Бородин
и “Из новия свят” от А. Дворжак.
Всеизвестна истина е, че да се изпълни
популярно произведение е особено
сложно, защото трябва да се преодолее
стереотипът на неговото възприятие.
Чакъров постигна това в най-висша
степен. Симфония № 2 “Богатирска”
прозвуча с неочаквана свежест,
младежки, енергично, светло… Във
втората програма успешно – по контраст
– бяха съчетани с
класическа ясната
Пета симфония от Фр. Шуберт с
темпераментната, живописно разкошна
симфонична поема на Р. Щраус “Дон
Кихот”. 1987 г., юни, в-к “Ленинградска правда” |
|
“Емил
Чакъров ми е много симпатичен със
своето артистично “изпълнителско”
лице. Рядко се срещат толкова обаятелни
майстори на диригентското изкуство.
Той дирижира искрено, с голяма
душевност от една страна и с изумителна
прецизност към партитурата, от друга.
Този млад човек притежава необикновеното
майсторство да претворява произведенията.
Нашите филхармоници винаги работят
с Чакъров с голямо увлечение. Според
мен цялото му развитие показва, че
НЕ БИ МОГЛО ДА ИМА ВЪРХОВЕ В ДИРИГЕНТСКОТО
ИЗКУСТВО, НЕПОСТИЖИМИ ЗА НЕГО” 1978 г., юни, в-к ‘Народна култура” – проф. Илья Мусин |
|
Емил
Чакъров е един емоционален, стабилен
и вдъхновен музикант, който заслужено
гради международна кариера и признание.
Той е роден за диригент, защото има
жеста и силата да изтръгне всичко
необходимо от оркестъра и да постигне
поезията на музиката такава, каквато
са ни я оставили Моцарт, Бетовен,
Рахманинов, Чайковски…” Алексис Вайсенберг |
|
“Певците,
които пяха на парижка сцена доказаха
още веднъж, че България е страна на
музикален народ (Гяуров, Гюзелев,
Милчева, Калуди Калудов, Бойко
Цветанов). Хорът на Софийската опера
е най-добрият, който съм слушал в
света. И солистите, и хорът, и оркестърът,
който слушахме под диригентството
на Емил Чакъров (диригент, който след
кратко време ще бъде сред първите
международни сили) ни поднесоха
чудесна българска интерпретация на
“Хованщина” и “Реквием” от
Верди.” Матиас Вогт – импресарио от Сан Франциско, САЩ |
|
“Всички
най-характерни черти на Вердиевия
стил присъстват ярко в българската
интерпретация на “Реквием” от
Верди. За това допринасят и диригентът
Емил Чакъров, и прекрасните солисти…”
Шарл Имбер, водещ популярното парижко телевизионно музикално предаване “Прелюд в нощта” (край на цитата) |
Още през 1998 г., само няколко години след смъртта на Емил Чакъров се появяват статии, които припомнят голямото дело на маестрото. Ето две от тях:
Наталия Илиева (юни 1998 г.)
|
|
Талант и още 100 неща
50 години от рождението на Емил Чакъров
“…Той беше гений…”
“…Имаше изящна линия на фразата…”
“…Ръцете му бяха великолепни…”
“…Той нямаше никакъв слух: дни наред не чуваше една и съща грешка, която беше изписана в щимовете на “Иван Сусанин” и която ние тайно поправяхме; но всеки момент беше готов да ни отправи своето спонтанно възторжено “Браво, момчета!”…”
“…Изключителната сигурност на ръката му, безпогрешните му слух и памет даваха крила на тази нееднородна формация (Фестивалният оркестър).”
Последният цитат е на Ален Ломпер от “Музика без компромиси” (в. “Монд”, 1991).
Днес, в дните около 50-та годишнина на рано напусналия този свят прочут български диригент Емил Чакъров и близо 7 години след смъртта му, си припомняме за някои от противоречивите, за други безспорните оценки на качествата му. В едно обаче оценките са единодушни: той имаше невероятната способност да убеди всички – себе си, хората на подиума, хората, на чиято финансова подкрепа разчиташе, публиката – в стойността на това, което върши, в своята единствена истина. Как го правеше?
Защо други, които имаха поне толкова музикантски качества (или дори повече!), не успяха за десетилетия да постигнат мащабите на онова, което той, в краткото си битие, успя?
Марин Вълчанов, един от съоснователите на “Симфониета”, първият оркестър на Емил Чакъров: “На въпроса “Как се става голям диригент?” великият Караян беше отговорил: “Първо трябва да бъдеш много голям музикант и освен това – да притежаваш още 100 неща.” Може да си гениален инструменталист, композитор, но посредствен диригент. Диригентската професия е комплексна, изисква страшно много качества. И ако използвам формулата на Караян, смятам, че Емил Чакъров притежаваше поне 80% от тези качества. Имаше силно присъствие на сцената. По време на репетиция винаги преценяваше настроенията, знаеше кога да се пошегува. Оркестърът е жива материя, състои се от много хора, които не могат постоянно да бъдат подчинени на строга дисциплина. Той можеше да контролира всеки, знаеше от кого какво да изисква и същевременно знаеше точно кога да поотпусне напрежението. Диригентският дар е донякъде даденост. Константин Илиев казваше, че диригентите се раждат. Емил Чакъров имаше великолепни ръце…”
Владислав Григоров: “Свързан съм емоционално с основаването на “Симфониета”: първото ни “събрание” беше пред “Кристал”, 1976 г. – Емил Чакъров, Георги Спасов, Марин Вълчанов, аз. И направихме списък на примерния състав. Беше време на идеализъм, имаше много ентусиазъм, но и много сериозни професионални изяви – у нас и навън. Сега, като слушам записи от онова време, ме впечатлява изящната линия на фразата. Даже когато изпълнението не беше перфектно технически – никога не достигаха репетициите, – присъстваше музиката. Емил Чакъров беше контактен, беше добър психолог: винаги знаеше точната думичка, за да увлече всички в общата работа. Диригент и оркестър имат обща цел, но той знаеше добре, че на концерта малко неща зависят от него, всичко е в предварителната нагласа. Емил имаше голямата дарба да усеща тая психологическа нагласа.” И да я направлява. Вероятно това е едно от стоте “други неща”, които диригентът безспорно е владеел.
“Репетицията с оркестъра трябва да минава без емоции, трябва да бъде точна и ясна… На концерта изпълняваш симфонията отначало докрай – и това е. А на репетицията през цялото време работиш с тия хора. Това е, разбира се, много интересно, но и много трудно и е необходимо през цялото време така да провеждаш репетицията, че на музикантите да им е интересно.” (Из тв филм на Ленинградската телевизия “Професия – диригент”, посветена на Емил Чакъров, 1986 г.)
Никога не съм била екзалтиран фен на Емил Чакъров (нито пък съм била сред враговете му, слава Богу!). Просто музикалните ми предпочитания и естетическата ми нагласа са настроени – или възпитани – по друг начин. Може би затова днес мога безпристрастно, без излишна емоция да разгърна страниците, които описват дейността му и да се удивя от изумителните й мащаби. И да си задам неизбежния въпрос: “Как го правеше той?” Бил е гост – често по повече от един път – на почти всички големи оркестри в света; поставил е към 15 опери, гостувал е на Метрополитън опера, на Ковънт Гардън, на Хюстън, където е открил новия оперен театър, на операта в Сан Франциско, дирижирал в Залцбург, Франкфурт, Ленинград (с оркестъра на Мравински е работил дълги години като първия постоянен гост-диригент), Щутгарт, Линц, свирил е с прочути солисти като Шеринг, Пърлман, Ан-Софи Мутер, Вайсенберг, Раду Лупу, Йо-Йо Ма, с всички големи български певци – дори и с Борис Христов! – работил с големи звукозаписни фирми – Сони класикъл, Дойче грамофон, EMI. Впечатляващата му активност се разпростира в почти всички диригентски области – концертен подиум, оперна сцена, звукозапис. Във всички точки по света с големи музикални традиции.
Цялата музикална кариера на Емил Чакъров е изградена все от големи неща: големи творби, големи фестивали, световни имена (като предпочитани солисти), авторитетни сцени… Даже началото на фестивалната му кариера в България е право в целта: откриване на “Софийски музикални седмици” през 1977 г. с оркестър “Симфониета” – трите последни симфонии на Моцарт.
Марин Вълчанов: “В залата нямаше места. Всичко беше изпродадено. Спомням си, че недоволни студенти бяха изпочупили прозорците в задната част на зала “България”; пазеше конна милиция…”
И още спомени за двата периода на оркестъра:
“Освен концерти правехме и записи. Това ставаше един път месечно, при идванията му в България. Записвахме виенска класика, работехме нощем, на спокойствие – трудно се записва такава музика. Понякога канеше чужди диригенти и солисти – млади – това продължи 4-5 години. Вторият период на оркестъра вече е свързан с Новогодишния фестивал. Емил идваше към края на декември, изнасяхме по 4-5 концерта на фестивала, по цял ден прекарвахме в НДК. Въпреки натовареността изпитвахме голямо удовлетворение. Работехме много концентрирано: големи солисти, много концерти – не можехме да си позволим да грешим – гонеше се време. Но за нас беше чест и удоволствие да работим с тези големи имена, които той канеше в България на фестивала.”
“Новогодишният музикален фестивал е най-същественото ми постижение до момента в цялата ми творческа кариера. Защото той обединява неща, които съм правил в различни страни на света частично. Не мога да се задоволя само с дирижирането на един концерт. По принцип диригентът трябва да бъде и дипломат, и организатор, и педагог, да е свързващо звено в различните области на културата. Негова задача е да контактува и с композитори, и с певци, и с инструменталисти, ако прави опера – с режисьори, с художници… Може би в този смисъл Новогодишният фестивал дава облика на истинския диригент.” (Из интервю с Емил Чакъров, “Работническо дело”, 8.I.1988 г.).
Новогодишният фестивал е поредното голямо завоевание на диригента. Оказва се и рисковано финансово мероприятие. От първия път – 1986-1987 г. – успява да убеди когото трябва в необходимостта му и да осигури средствата.
Никола Зидаров, виолист, един от водачите в първата “Симфониета”: “Той беше невероятен прагматик. И психолог. Имаше чар, умееше да работи с хората в оркестъра, със солистите и с тези, от които зависеха парите…”
Повторението на определението “добър психолог” е неизбежно. Вероятно това му качество (от стоте други неща) му е помогнало да схване нагласите в обществото ни в средата на 80-те години: от едната страна добре е преценена вече оформена парвенюшка прослойка на тогавашния политически елит, която има страхотна нужда от светски живот и аристократично, пищно художествено преживяване като в чужбина. От другата страна е искрената необходимост на останалата част от комплексираното ни общество от отдушник, от някакво доказателство, че и тук нещо става, че и ние сме като Там, и т. н. Още първият Новогодишен фестивал показа, че психологът не е сбъркал: пълни зали, цяло съзвездие музиканти, богата програма, при това в дни, в които традиционният българин си седи край все още пълната трапеза и гледа по тв как другите се забавляват. За нас, които виреехме тук и бяхме далеч от бурната кариера на младия диригент, Новогодишният фестивал и Емил Чакъров бяха почти синоними. Голяма част от музикантите на България, научени на къртовски труд и скромно съществуване “в името на чистото изкуство”, не бяха склонни да приемат блясъка и замаха, които съпътстваха фестивала. Съществуваше, разбира се, и най-банална завист. Родиха се нарицателни като “чакърмония”, наричаха оркестъра “кралски оркестър”. Проектите се осъществяваха с високи протекции и големи пари…
Владислав Григоров: “Тези фестивали се правят с финансов размах. Тогава спонсор беше държавата. Емил успяваше с лекота да убеждава. Всъщност той не пречеше никому, отиваше при съответната инстанция с целия си чар и прагматизъм. И финансовият резултат беше налице. Той съумя да събере и увековечи на запис цяло съзвездие певци, които днес може би вече не пеят. Влагаше целия си организаторски талант да ги склони да дойдат именно тук, при тези хонорари.”
Марин Вълчанов: “Това бяха празници за нас. За жалост всичко на този свят е тленно. И фестивалът – фестивалът на Чакъров.”
След оттеглянето на Емил Чакъров от Новогодишния фестивал изчезват и блестящите имена. Това, разбира се, до голяма степен се дължи и на новите реалности у нас: настъпилите промени водят до преоценка и на художествените стойности. В края на 1989 г. музикалната ни журналистика определя фестивала като умален модел на държавата от така наречения командно-административен тип; критиката пък (пак по повод на първия фестивал без Чакъров), през януари 1990 г. оценява неговите способности да запази дадено ниво, да накара хората да му повярват… и призовава музикантите у нас да не се поддават на завистта, да не се накъса постигнатото вече…
Няколко години след тези епични битки за или против блясъка, който беше декорът на Новогодишния фестивал, продължавам да бъда убедена, че нашето общество и тогава, и сега е чуждо на този блясък. Това, че изкуството се нуждае от протекции, пари и суета, доказва цялата му многовековна история. И това, че някой е успявал да ги постигне, едва ли е навредило в исторически план. А от дистанцията на няколкото години оценяваме и колко добре беше това за смачканото ни национално самочувствие.
Емил Чакъров беше неразделна част от идеята за този блясък, от големите мащаби. В тях като че ли се изгубваха съкровено музикантските му пристрастия. В “звездната” мащабност, в която мина краткият му живот, не стана съвсем ясно дали обича повече себе си в музиката, или музиката в себе си… Но и това се оказа част от чара му, който привличаше хората в залите. А това никак не бе малко – оказа се магьосник в изкуството и във всичко, свързано с него.
(край на цитата)
Портал „Черноморски фар“ Бургас
Емил Чакъров искал да изиграе Моцарт в киното
29.06.2015 г.
Музикалните празници „Емил Чакъров” и тази година ще привлекат интереса и вниманието както на бургазлии, така и на множеството чужди туристи от Европа. Руснаците, които вече имат жилища в Бургас, са най-ревностните ценители на музикалното изкуство. Познават класиката, обичат я, пълнят залата на Операта и възторжено аплодират изявите на талантливите български музиканти, певци, режисьори, диригенти.
През 2015 година ще се проведе осмото издание на Летните музикални празници, организирани от Община Бургас и Държавна Опера Бургас. През 2012 г. фестивалът се преименува в чест на най-великия български диригент и носи името “Бургаски музикални празници – Емил Чакъров”. През 2011 г. е учредена специална награда на името на гениалния диригент, като първият неин носител е световно известният цигулар Минчо Минчев, на следващата година – композиторът Румен Цонев, през 2013 г. – директорът на Държавна Опера Бургас Александър Текелиев. а през 2014 г. носител на наградата е диригентът Найден Тодоров (б.а. Б.К.: след тази статия ще дам допълнение за носителят на наградата през 2015 г.). Традиционно събитието продължава два месеца, като любителите на класическата музика имат възможността да се насладят на най-известните оперни и балетни постановки, представени от едни от най-големите имена от българската и световната сцена. Задължителен щрих е представянето на две премиерни заглавия в рамките на фестивала.
Емил
Митев Янев е роден в Бургас на 29 юни 1948
г. Заради съвпадение на имената, вече
студент в Консерваторията, той взема
фамилията Чакъров. Кумир му е Херберт
фон Караян. Първата им среща е в Залцбург
през 1970 г. Публика и познавачи са пленени
от блестящата музикална памет на младия
българин, от неговата целеустременост.
Впоследствие става негов асистент в
оперните продукции в Залцбург и Берлин.
Почива в Париж на 4 август 1991 г. Тленните
му останки пристигат в България на 10
август, а 2 дни по-късно Емил изминава
последния си път на българска земя –
до централната алея на Софийския гробищен
парк, откъдето връщане назад няма.
„Отиде си млад и талантлив. В смъртния акт – „белодробен пневмоторакс”. Отиде си и отнесе със себе си много издирижирани и още много ненаправени симфонии, оратории, концерти, опери и несбъднати мечти. За две от тях, в които ме е посветил, ще споделя с вас”, пише биографът на Чакъров – Радка Памукова.
Диригентът искал да изиграе Моцарт в киното. Това бил любимият му композитор. „Не харесваше „Амадеус” на Форман, намираше го лековат. Силно го вълнуваше и животът на цар Иван Шишман. Казваше ми: „Събирай материали за либрето, а аз ще намеря композитор. На мен композицията не ми се удава” и запяваше вдъхновено предполагаемата увертюра върху популярната песен „Откога се е, мила моя майно ле, зора зазорила”. Започваше с далечно, но много интензивно пианисимо, добавяше конски тропот, обясняваше как темата расте в кресчендо до фортисимо, а на екран в дълбок план – прабългарска конница в галоп. Дано някой композитор осъществи идеята му – мечта”, надява се Памукова.
Емил Чакъров за пръв път хваща диригентската палка на единадесетгодишна възраст. Когато е на петнайсет, той започва да изучава дирижиране в Софийската консерватория и осем години по-късно е най-младият лауреат на конкурса по дирижиране Херберт фон Караян в Берлин. Впоследствие става негов асистент в оперните продукции в Залцбург и Берлин. Дирижира Берлинската филхармония, Бостънския симфоничен оркестър, Израелската филхармония, Френския национален оркестър, Лондонския симфоничен оркестър, Оркестъра на Лос Анджелис, Оркестър Tonhalle в Цюрих, Чешкия филхармоничен оркестър. Дирижира редовно в продължение на много години Ленинградската филхармония в самия Ленинград, осъществявайки с тях многобройни записи и турнета в Германия, Австрия и Италия. На 1 септември 1989 г. е обявен за постоянен гост-диригент на Ленинградския симфоничен оркестър.
Чакъров е добре познат като оперен диригент, появява се на пулта на Ковънт Гардън Лондон (“Евгений Онегин”), Метрополитан Ню Йорк (“Севилският бръснар”), Maggio musicale fiorentino (“Танхойзер”), Миланската Ла скала, Сан Карло Неапол (“Кармен”), Ла Фениче Венеция (“Бохеми”) и Хюстън в САЩ (“Борис Годунов”, “Аида”). На 22 март дирижира последния си концерт в Париж. Издъхва на 4 август 1991 година на 43-годишна възраст в болница в Париж, за да остане завинаги в сърцата на ценителите на музикалната класиката по целия свят.
„Не му даде Господ време да осъществи мечтите си. Прибра го рано и затова той остана за мнозина „талантливият диригент” и в същото време – „непознатият Емил”. Тези мисли ме спохождат по-настойчиво днес, в навечерието на неговия рожден ден, който искам да отбележим със съгражданите му. Нали рожденият ден на човека е празник, а този на твореца – двоен празник. Нека 29 юни за тези, които го помнят, се превърне не в тъжен, а в празничен ден – ден за почит, празник на духа, на таланта, на преклонение пред един кратък, но дълбоко съдържателен живот”, споделя още биографът.
В програмите си по цял свят Чакъров гордо изписва името на своя роден град. Успява да издирижира в Бургас „Реквием” на Верди и „Девета симфония” на Бетовен с представителния хор на Общинския съвет с диригент проф. Стоян Кралев. С тези произведения започват или завършват най-големите световни форуми. За изпълненията им пристигат солисти от Румъния – Николае Сасу и Корнелиу Фанацену, от София Христина Ангелакова и солисти от Софийската опера. След тези гостувания в Бургас той записва в паметната книга на хора: „Удивително, но факт! Един самодеен хор изпълнява „Реквием” на Верди и то как! Щастлив съм, че това е бургаският хор „Родна песен”.
(край на цитата)
При писане на този цитат през юни 2015 г. ми хрумна мисълта да направя една проверка – към статията имаше хубава снимка от това време (концертите на „Реквием” от Верди и „Девета симфония” от Бетовен в Бургас), на която се виждаше оркестърът, диригента Емил Чакъров и солистите. Не беше ясно от кое изпълнение е снимката. Поради това попитах чрез Фейсбук моята ФБ-приятелка в София Христина Ангелакова, дали тя е на снимката, тъй като там се виждаше изправена за солото си женска фигура. Получих след известно време следния отговор, което много ме зарадва: „Здравей Борис, да, аз съм. Много добре си спомням този Реквием – беше много емоционално преживяване. Поздрави сърдечни! Христина“.
Как да не се зарадвам, чрез ФБ човек може така бързо и успешно да провери такива неща, разбира се, ако познава лично съответните лица и има връзка с тях. Като пиша сега през юни 2019 г. тези редове, така ми става мъчно за Христина Ангелакова, която ни напусна през 2018 г. Мир на праха й!
В мои статии за Емил Чакъров през предните години писах и други информации, свързани с неговата дейност, които днес няма да повтарям. Искам обаче да цитирам една прекрасна обзорна статия за него, написана от журналистката Зелма Алмалех през 2016 г. в портала „Въпреки“, заедно с редица снимки. Там тя загатва и за моята статия през 2016 г. във връзка с 25 години от смъртта му:
РЕФЛЕКСИИ: За Емил Чакъров музиката беше бог и любов
Остана млад, неистов в любовта си в правенето на музика и в посвещението си тя да е неговият Бог. Обичаха го и му се възхищаваха страшно много хора в България, но много повече по света. Когато почина преди 25 години диригентът Емил Чакъров беше почетен много повече от меломаните и специалистите от различни държави, където беше гастролирал, отколкото тук, в родината му.
Всяка година на рождения му ден 29 юни музиканти от класата на Веско Пантелеев – Ешкенази припомнят в социалните мрежи какъв музикант беше Емил и как твърде млад даде тласък в кариерите на днешните ни инструменталисти, оперни звезди, за да бъдат световни. Беше „усетил” талантите им, потенциалната им мощ, за да бъдат днес владетели на световните сцени – Веско, Васко Василев, Александрина Пендачанска. А приятелството и сътрудничеството още от Музикалната академия с Минчо Минчев, Димитър Иванов, Димитър Фурнаджиев, Георги Спасов и още, и още бележи и до днес пътя им в музиката.
И нещо съвсем лично, но го споделям, защото е важно за тези изминали 25 години, в които ние тук в България не оценихме, че сме имали такъв изключителен талант, който в една още млада възраст запленяваше с работата си световните оркестри и сцени. Шансът ми да пиша за него е не просто приятелството му, а фактът, че съдбата отпреди повече от 45 години го свърза с моето семейство, с родителите ми, той да им бъде като едно от децата им и те да се чувстват отговорни за неговото бъдеще. Той беше и най-добрият ми приятел и по-големият ми брат. После имаше прекрасни моменти, когато на двама ни със Стефан ни е говорил за плановете си да прави клипове с класическа музика, как заедно тримата, с децата ни и приятели сме си разказвали смешни истории в лифта в Боровец за нивото на нашите управляващи тогава в познанията им за класическа музика. Но това са закачките от едно приятелство, за което не бива да се говори. И все пак държа да споделя един ден, той е паметен за много хора в абсолютно различен контекст.
30 юни 1971 година – Емил имаше концерт с оркестъра на Музикалната академия. В този ден загинаха знаменитите футболисти Георги Аспарухов и Никола Котков. А Емил беше заклет левскар и много обичаше спорта. И аз си позволих нещо абсолютно забранено – когато имаше концерт Емил не контактуваш с никого, дори и в почивката, но аз пред вратата на диригентската стая му казах какво се е случило. Не ми отвори, тогава не знаех, че и за него това е ужасен ден, извън концерта му като студент по дирижиране. В този ден е кандидатствал за продължаване на образованието си в тогавашния Съветски съюз в Московската или Ленинградската консерватория и неговият идол, знаменитият проф. Константин Илиев го беше скъсал. Продължи при проф. Влади Симеонов. След малко време много щеше да му помага Добрин Петков…
Но Емил започна да се готви за конкурса за млади диригенти, създаден от Херберт фон Караян. Като диригент на младежкия симфоничен оркестър към читалище „Владимир Заимов” Емил живееше в къщата на „Парчевич” и се готвеше по партитури и слушането на музика, с плочи, без да дирижира, без оркестър. През септември същата година спечели третата награда с 40 симфония на Моцарт /обожаваше го/ на последния тур. Тогава втората награда беше за Марис Янсонс, до скоро главен диригент на Кралския Концертгебау на Нидерландия, който няколко месеца преди конкурса беше имал на разположение оркестър с множество концерти… Емил тогава беше на 23 години. Следващата година спечели приза на Караян в Западен Берлин за младежки оркестри. Концертмайстор и солист на този оркестър беше Минчо Минчев, а след оркестрантите млади хора, повечето студенти от десетилетия имат световна кариера…
После всичко се разви шеметно за Емил. Но преди това, като ученик на Караян през есента на 1972 година не беше получил още стипендията си и му беше трудно дори и да се изхранва. При едно мое студентско пътуване да Източен Берлин му занесох сак с манджи от България. Сега звучи смешно, но си беше факт. Сподели ми, че са го канили от различни второстепенни оркестри, отказал. Попитах го защо, та той почти гладуваше. А ми каза, че ако го направи няма никога да застане пред големите оркестри на света. Запомних го – важи и до днес какво значи да изстрадаш целта си, но това е друга тема, темата за компромиса.
После, в годините, неговата кариера се развиваше изумително, наричаха го чудо, защото се твърди, че диригентите стават световни имена на по-зряла възраст. Светът го познаваше, обичаше, а той обожаваше публиката и за онези по-стагнирани за България времена. Благодарение на неговия авторитет като музикант, видяхме и чухме най-големите светила в музиката – Караян и Виенска филхармония със забележителната цигуларка Ан-Софи Мутер, Мирела Френи, Елена Образцова, Елизабет Шварцкопф, знаменитите българи Николай Гяуров, Никола Гюзелев и още, и още… А много от световните ни изпълнители, които не бяхме виждали от години, концертираха с удоволствие в България, защото дирижираше Емил…
Правеха се записи от най-авторитетните звукозаписни компании. Последните му концерти бяха по време на новогодишния фестивал в НДК за Новата 1990 година… И незнайно защо тези записи не се тиражират отново. Преди шестнайсет години беше направен телевизионният филм “Като дъх музика”, посветен на Емил Чакъров, със сценарист Екатерина Дочева и режисьор Светла Фингова, който получи и награди на национални фестивали. В БНТ има прекрасни записи на негови концерти със световни музиканти, БНР притежава също забележителни записи от негови концерти, включително и реализирани в чужбина… Когато Емил почина все още не беше познат за България терминът “стигма”, а се оказва, че и изкуството може да бъде дискриминирано… Той знаеше как да “скрива” различието си, което беше неговият modus vivendi, но беше жив… А сега го няма вече 25 години. Но преди време, когато се запознах с настоящия главен диригент на Симфоничния оркестър на БНР Росен Гергов, който прави добра международна кариера, ми сподели в неформален разговор, че където и да дирижира, когато се разбере, че е от България всички му споменават за Емил Чакъров…
Тук е мястото да кажа, че преди две-три години се роди идеята Новогодишният музикален фестивал да бъде наречен на името на Емил Чакъров. Странното е, че това предложение получи сериозна съпротива и то не от тогавашното ръководство на НДК, а от хора, които бяха работили с именития ни диригент. Аз лично нямам обяснение за това, а и не само аз…В разговорите ни с Веско Ешкенази, Васко Василев, Александрина Пендачанска и много други музиканти и приятели, всички те са убедени, че Фестивалът трябва да носи името на Чакъров. И може би това ще се случи от следващия 30-ти юбилеен. Паметта и справедливостта го изискват, защото и 25 години от смъртта на изключителния ни диригент, той продължава да бъде ценен, обичан и незабравим много повече в чужбина, отколкото в България.
И за последно пак лично – майка ми Недялка Алмалех беше от хората най-близо до Емил още от времето преди тази знаменателна за него 1971 г. Имаше изключителна документация, която след неговата смърт тя даде на музиковедката до него и вярна съратничка и приятелка, за да напише книга. И до ден-днешен тази книга не се е случила. Оставям без коментар, всеки прави избора си доколко да е в линията на конюнктурата. Само ще спомена, че слава Богу, тогава успях да си взема две снимки на Емил, за да ги имаме със Стефан. Тази година открих още, които мама, светла й памет беше оставила за себе си или по-скоро за нас.
Ще спра дотук, но продължавам с една друга история, която не мога да не споделя. Тази година на рождения ден на Емил Чакъров 29 юни, когато той би трябвало да стане на 68 години много хора в социалните мрежи, между които Веско Ешкенази, както винаги го припомни, между тях и Тодор Митров, виолист от ансамбъл „Софийски солисти”, свирил в знаменития Фестивален концерт на маестрото. Той беше споделил текстове на Борис Контохов за Емил, цяло изследване по дати, световни медийни публикации. Той се оказа невероятна личност – математик, човек на точните науки и задълбочен изследовател на историята на големите български музиканти, разполагащ с богата документация, върху която работи от много години. Неговата лична история е бъдещ наш разказ, той от много години живее и работи в Германия, но да е живот и здраве да се видим, защото личният контакт винаги е най-силното усещане за човека. Господин Контохов беше изключително любезен да ни предостави това, което е събрал за Емил Чакъров и публикуваме малка част с огромна благодарност.
„Изнизват се годините една след друга, на 4 август се навършат точно 25 години откак той си отиде от нас, но едва ли тия, които са го познавали по-отблизо или са работили заедно с него могат да го забравят за четвърт век. Делото му е толкова огромно, че едва ли тези 25 години са в състояние да изличат дълбоките следи, които този вдъхновен тълкувател на музикалното изкуство е издълбал в музикалната съкровищница на България. Защо да говоря хубави и величаещи думи, когато дейността му – толкова кратка по време в сравнение с тази на наложили се вече по целия свят големи диригенти – може спокойно да се сравнява с тяхната! Колко са българските симфонични и оперни диригенти на неговата възраст по това време, които са успели да обърнат внимание на големи звукозаписни компании като Sony , Deutsche Grammophon, EMI Classics, Erato, Brilliant Classics и други, които да издават негови изпълнения? А неговите постижения като диригент на такива световни оркестри като Берлинската филхармония, Бостънския симфоничен оркестър, Израелската филхармония, Френския национален оркестър, Лондонския симфоничен оркестър, Оркестъра на Лос Анджелис, Оркестър Tonhalle в Цюрих, Кралския филхармоничен оркестър на Фландрия в Антверпен, Чешкия филхармоничен оркестър.
Всичко това са неизлечими следи и болката от факта, че Емил Чакъров така рано ни напусна в разцвета на възхода си не може бързо да премине. Кой знае какво би бил той сега, какви оркестри и оперни театри щеше да ръководи и какви награди да получи за всичко. Така си мислех наскоро и за колегата му Месру Мехмедов /носител на наградата за диригенти Димитри Митрополус 1969 г., загива в самолетна катастрофа 1971 г. в Цюрих – б.а/, когато писах преди месеци статия във връзка с негов рожден ден. Но Месру току-що беше започнал тази възходяща световна кариера, докато Емил вече постигаше редица големи успехи в най-различни жанрове и държави”.
Борис Контохов цитира многобройни възхитителни рецензии за Емил Чакъров, преди всичко от чуждестранни медии и световни музиканти не само българи, завладели музикалните сцени. Изключителна документация, която съдържа материали не появили се в българските медии не само за именития ни диригент, но и за други български музиканти, които за жалост не са намерили място в българските издания. Но това е друга тема, която предстои.
А аз за малко ще се върна във времето. На един от първите му концерти в България с Пловдивска филхармония сред изпълненията в програмата беше симфоничната поема „Дон Жуан” на Рихард Щраус. В антракта, след изумителното му, по младежки вдъхновено изпълнение на „Дон Жуан”, без да искам дочух разговора между две достолепни възрастни дами: „Както дирижира това момче такова емоционално произведение, посветено на любовта, ще дарява и невероятна любов! Блазе на тези, на които ще дарява любовта си!”. А любовта му беше музиката. И само ще добавя сред многобройните му артистични прояви „Така правят всички жени” на Моцарт в Софийската национална опера с незабравимите Валери Попова и Нели Божкова, да е светла паметта им и концерта за пиано и оркестър номер 3 на Рахманинов с Алексис Вайсенберг със Софийската филхармония – най-сложния концерт и за пианист, и за диригент. В него сякаш всичко е казано и за самия Емил, и за целия му сложен и зашеметяващ път. Вероятно някъде в небесата дирижира своя оркестър под зоркото око на големите си учители… Не знам, но ми липсва неговата музика и не само на мен в нашия съдбата ни среща с големите, целунати от божественото.
Текст: Зелма Алмалех
Снимки: личен архив
(край на цитата)
Нека тук прибавя, че аз получих тази статия лично от Зелма Алмалех, с която сме от 2016 г. ФБ-приятели и даже през 2017 г. се срещнахме и запознахме в София – беше много приятно с нея и съпруга й да прекараме при чаша кафе и сладкиши един приятен час в разговори и обмяна на мисли. Тя редовно ми праща лично много от чудесните статии, които публикува в портала „Въпреки“.
В днешната ми статия искам за трети път да съобщя и факта, че Емил Чакъров е имал редица изяви като диригент в МЕТ Ню Йорк, което не се знае от всеки негов почитател. Една справка в архива на МЕТ показва, че от 1979 до 1990 г. той е имал общо 39 изяви като оперен диригент – дебют на 27 септември 1979 г. при „Евгений Онегин“ от Чайковски (дирижирал е общо в нея 18 пъти) и последна изява на 30 октомври 1990 г. при „Борис Годунов“ от Мусоргски (общо 6 пъти). Останалите 15 изяви са при операта „Севилският бръснар“ от Росини.
Цитирам ансамблите при дебюта и при последната изява на Емил Чакъров в МЕТ:
Metropolitan
Opera House
September 27, 1979EUGENE
ONEGIN {53}
P.
I. Tchaikovsky-P. I. Tchaikovsky/Shilovsky
Eugene
Onegin...........Lenus Carlson
Tatiana.................Teresa
Zylis-Gara
Lensky..................Neil
Shicoff
Olga....................Isola Jones
Prince
Gremin...........Jerome Hines
Larina..................Jean
Kraft
Filippyevna.............Batyah Godfrey
Ben-David
Triquet.................Andrea
Velis
Captain.................Mario
Bertolino
Zaretsky................Andrij
Dobriansky
Conductor...............Emil
Tchakarov
[Debut]
……
Metropolitan
Opera House
October 30, 1990BORIS
GODUNOV {244}
Boris
Godunov...........Paata Burchuladze
Prince Shuisky..........Philip
Langridge
Pimen...................Sergei
Koptchak
Grigory.................Gary
Lakes
Marina..................Stefania
Toczyska
Rangoni.................John
Shirley-Quirk
Varlaam.................Paul
Plishka
Simpleton...............Andrea
Velis
Nikitich................Andrij
Dobriansky
Mitiukha................James
Courtney
Shchelkalov.............Lenus
Carlson
Innkeeper...............Mignon
Dunn
Missail.................Charles
Anthony
Officer.................Philip
Cokorinos
Xenia...................Heidi Grant
Murphy
Feodor..................Ted
Huffman
Nurse...................Sondra
Kelly
Khrushchov..............John Horton
Murray
Lavitsky................Dwayne
Croft
Chernikovsky............Michael Forest
Boyar in
Attendance.....John Horton Murray
Conductor...............Emil
Tchakarov
[Last performance]
(край на цитата)
Четем имената на световно известни певици и певци и в двете опери, като Ленус Карлсон, Тереса Жилис-Гара от Полша, Нийл Шикоф от Великобритания, Паата Бурчуладзе и Сергей Копчак от Русия, Стефания Точиска от Полша и редица други преди всичко от САЩ. Каква чест за Емил Чакъров – няма друг български диригент с толкова изяви в МЕТ!
Както правя винаги в моите статии, на края давам дискографията на съответния артист (взета е от различни източници, но не е пълна):
| R. Strauss* – Orchestra simfonică a Radioteleviziunii Române Dirijor : Emil Ceakarov* | R. Strauss* – Orchestra simfonică a Radioteleviziunii Române Dirijor : Emil Ceakarov* – Centenar George Enescu 1881-1981 – Cronica Festivalului Internațional « George Enescu » Septembrie 1981 (LP) | Electrecord | F.E. 81-012 | Romania | 1981 |
| C. M. Von Weber* / W. A. Mozart* / F. Mendelssohn-Bartholdy* / Hugo Wolf – Sinfonietta Festival Orchestra* , Conductor Emil Tchakarov | C. M. Von Weber* / W. A. Mozart* / F. Mendelssohn-Bartholdy* / Hugo Wolf – Sinfonietta Festival Orchestra* , Conductor Emil Tchakarov – Abu Hassan / Serenade In D Major / A Midsummer Night’s Dream / Italian Serenade (LP) | Балкантон | ВСА 10701 | Bulgaria | 1982 |
| Peter Tchaikovsky*, Gavrilov*, Berliner Philharmoniker, Ashkenazy*, Dumay*, London Symphony Orchestra*, Tchakarov* – Concerto Pour Piano N° 1 (CD) | EMI Classics | 7243 5 69978 2 0 | France | 1989 |
| Alexander Borodin, Sofia Festival Orchestra, Sofia National Opera Chorus, Emil Tchakarov – Prince Igor (Album) 2 versions | Brilliant Classics | S3T 44878 | Europe | 1990 |
(край на цитата)
Очевидно това е само една част от неговата дискография, редица заглавия могат да се намерят в електронните портали и магазини, в портала „Collegium Musicum“ и другаде.
Нека днес на 29 юни 2020 г. да си спомним за големия музикант маестро Емил Чакъров по случай 72 години от рождението му и след месец относно 29 години от ранната му кончина. Той е един от най-заслужилите български диригенти, за да може родното музикално изкуство и неговите водещи изпълнители да се прочуят в редица страни по света, особено чрез значителните музикални записи, които е оставил за поколенията.
Мир на праха му!
…………