Ilija Trojanov

Днес писателят Илия Троянов празнува своята 55-годишнина

Драги приятели на оперната музика и на литературата, днес на 23 август 2020 г. празнува кръгъл рожден ден – 55 години – един българо-немски писател, който е и тясно свързан със света на операта. Това е Илия Троянов, чийто дядо е известният в миналото оперен режисьор Илия Иванов – режисьор в Софийската народна опера, който през младежките си години е бил цигулар в Царския симфоничен оркестър. За неговата постановка на „Бохеми“ в Оперния театър във Варна (Родолфо е пял прочутият български тенор Никола Николов, който по-късно гостува също и във Виенската държавна опера), той получава преди години най-високата награда на България за култура – Димитровска награда.

Но не е само това – от 2014 година Илия Троянов помества в електронен портал в Австрия свои статии на оперни теми – дискутира нови оперни постановки в прочути оперни театри: Виена, Берлин, Мюнхен и подлага на критика това, което днес допринася много оперни любители в целия свят да се оттеглят от редица „съвременни“ постановки на млади „авангардни“ режисьори.

Понеже Илия Троянов навърши през 2015 г. кръглите 50 години, тогава написах голяма статия за него, която повторих с малки съкращения през 2016, 2017, 2018 и 2019 г. Понеже за една година имам около 150 нови ФБ-приятели и читатели, нека се запознаят с това, което съм писал тогава. Цитирам статията си от 2015 г., след което ще направя някои допълнения:

„Драги приятели на оперната музика и на литературата, днес на 23 август 2015 г. празнуваме особен юбилей – един българо-немски писател, мой любим автор от много години, навършва кръглите 50 години. Това е Илия Троянов, познат на почти всеки българин, където и той да се намира по света. Помните ли филма по негов сюжет от романа „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде“ („Die Welt ist groß und Rettung lauert überall“) – роман, издаден през 1996 година? Този филм беше прожектиран в много европейски страни, също и в България и тук в Германия.

За мен Илия Троянов е съвременен Иван Вазов (изключвам поезията на Вазов), съвременен Йордан Йовков и съвременен Димитър Талев и Димитър Димов. Бавно и сигурно той се изкачва по стръмните пътеки на литературното изкуство от доста години, започнал от една съвсем друга дейност, първо като издател и обикалящ целия свят наблюдател, събрал толкова сюжети и опит в тези си безкрайни пътувания, които му дадоха знанието и възможността да отрази в блестяща литературна форма събраната информация, но преработена от неговия дълбоко проникващ аналитичен ум и изразена в изящна литературна форма. Не случайно му беше присъдена наградата за белетристика на пролетния „Лайпцигски панаир на книгата“ през 2006 г. за отличния му роман „Der Weltensammler“ („Събирачът на светове“) и редица други награди. Добре е, че българският читател можа да се запознае с преводите на най-хубавите му романи, за да разбере какъв съвременен писател има България (също и Германия). И днес този симпатичен мъж навършва 50 години.

Аз още през 2013 г. на тази дата написах малко есе по случай рождения му ден, като обясних на читателите си защо имам особена симпатия към него. Миналата година един ден след рождения му ден на 23 август написах нещо в моята „оперна рубрика“. Нека да ви припомня думите ми:

„Драги приятели на оперната музика, след като вчера на 23 август 2014 г. не писах нищо (на този ден нямам нови юбиляри, както и през миналата година), същото беше и до преди няколко часа – нито българи, нито чужденци, които стоят в моята картотека за деня 24 август 2014 г. Помня, че миналата година точно на 23 август поздравих тук един мой любим българо-немски писател – Илия Троянов по случай рождения му ден. Той е роден на 23 август 1965 г., от 1974 г. е напуснал България със семейството си, кръстосвал е света от Италия до Африка и после в Германия, отново по далечните земи на Азия и пак Африка, наново Германия и в Мюнхен основава малко книгоиздателство, докато в течение на годините израства и се прочува като един от най-талантливите съвременни немски прозаици. Писах за неговите многобройни награди, за смелия му дух и борба за опазване на нашата планета и на мира, за ролята на различните религии и т.н. За мен Илия Троянов е пример за най-доброто, което може да роди българската нация, но за жалост – да не може да го запази и задържи, както в света на оперното изкуство – и да го изпрати по индиректен път далеч от родината, както имаме достатъчно примери в оперното изкуство, както преди два дни с певеца Рафаел Арие. Със закъснение от един ден искам да пожелая днес на Илия Троянов добро здраве и нови творчески сили, за да изпълнява благородната си задача на писател и разяснител на световните проблеми, при което да има международен респект“.

(край на цитата)

Годината измина и ето днес на 23 август 2015 г. Илия Троянов има кръгъл рожден юбилей. По тази причина реших да напиша нещо повече, имайки предвид, че вчера открих нещо, което особено ме изненада и зарадва – колкото и да е чудно, то е истина: Илия Троянов има собствен оперен блог в Интернет, в който периодично пише на теми от света на оперното изкуство. Започнал е от 2014 година, блогът му е с адрес в Австрия, където той живее постоянно от няколко години. Самият блог се нарича „operama“ и в него се влиза чрез портала „derStandard.at“.

По-късно в статията ще се спра на подробности, но сега искам да дам цитат от негово изказване, което до голяма степен ще ни покаже, как е дошла при него тази любов към оперното изкуство. Цитирам първата част от статията му на тази тема:

Oper, ein Hochleistungssport

Ilija Trojanow 25. Jänner 2014, 12:00

Die Oper war in meinem Leben von Anfang an wie eine Naturkraft gegenwärtig, weswegen ich an guten Tagen vergesse, welche Überforderung sie eigentlich darstellt

Ich verdanke der Oper mein Leben. Nicht aufgrund einer existenziellen Offenbarung, sondern unmittelbar, geradezu buchstäblich. Genauer gesagt verdanke ich La Bohème mein Leben, was mich ein wenig wurmt, stünde ich doch lieber bei L’Orfeo, Don Giovanni oder Rigoletto in der Schuld. Aber wer sich nur die Rosinen aus dem Schicksalskuchen herauspickt, der verhungert bekanntlich, und so sollte ich dankbar sein für das glückselige Zusammenspiel zwischen Maestro Puccini und meinem Großvater, Ilija Iwanow, seines Zeichens Regisseur an der Nationaloper in Sofia, in jüngeren Jahren als Geiger im Orchester des Zaren musizierend.

Für seine Inszenierung von La Bohème an der Oper in Warna (den Rodolfo sang der berühmte bulgarische Tenor Nikola Nikolow, der später auch an der Wiener Staatsoper gastierte) erhielt mein Großvater, Schüler von Stanislawski und Verfechter einer Popularisierung der Oper, den höchsten Kulturpreis Bulgariens, den Georgi-Dimitrow-Preis. Zugegeben, ich wäre lieber einem anderen Preis verpflichtet, einem weniger anrüchigen, als diesem nach dem langjährigen Generalsekretär der Komintern, einem Stalinisten und Schlächter, benannten. Mit dem für die damaligen Verhältnisse beachtlich hohen Preisgeld lud mein Großvater Mitarbeiter sowie Mitglieder des Ensembles zu einem Festessen ein, die restliche Summe übergab er gleich am nächsten Morgen einem seiner Fans, dem Kulturattaché der US-amerikanischen Botschaft.

Denn meine Mutter, ein Kind noch, war an Tuberkulose erkrankt, und nur ein neues und in diesen frühen Nachkriegsjahren im Ostblock nicht verfügbares Zaubermittel namens Penicillin konnte sie retten. Der Diplomat zwackte das Antibiotikum von irgendwelchen botschaftseigenen Vorräten ab, meine Mutter gesundete, und ich wurde, ein Dutzend Jahre später, schon im Mutterleib Nutznießer eines Abonnements.

Biografisch derart geprägt, bin ich wenig geneigt, dem gängigen Vorwurf, Operngeschichten wären unglaubhaft, Beachtung zu schenken. Ich bin mit Musiktheater aufgewachsen; als Kind ergänzten Libretti die übliche Märchenkost, meine Mutter sang gelegentlich Arien auf Bulgarisch (in jener Zeit wurden alle Opern in der Landessprache gesungen) und als Jugendlicher träumte ich davon, eine ganze Oper auswendig singen zu können, dem Vorbild des Großvaters folgend, vom dem erzählt wurde, er habe an entspannten Sonntagen mit seinen Töchtern den ganzen Troubadour gesungen. Wie gerne hätte ich mich selbst wie Roald Dahls merkwürdiger Onkel Oswald bei langen Fahrten durch die Wüste mit Gesamtwiedergaben aus eigener Kehle zu beglücken gewusst. Doch leider heiratete mein Großvater eine reizende, aber eher unmusikalische Frau, die diesen Mangel dann genetisch etablierte…..

(край на цитата)

Ще дам превод на тези първи абзаци:

„Операта беше в моя живот още отначало като природна сила, поради което при хубави дни забравям, какво прекомерно изискване тя представя“.

Аз дължа моя живот на операта. Не поради някакво екзистенциално откровение, а непосредствено в пълния смисъл на думата. По-точно казано, дължа живота си на „Бохеми“, което малко гризе съвестта ми, тъй като бих предпочел вината да е „Орфей“, „Дон Жуан“ или „Риголето“. Обаче както човек, който изчопля само стафидите от кекса на съдбата за да се нахрани, той ще остане гладен, така и аз трябва да съм благодарен на щастливата съвместна игра между маестро Пучини и моя дядо Илия Иванов – режисьор в Софийската Народна опера, който през младежките си години е бил цигулар в Царския симфоничен оркестър.

За неговата постановка на „Бохеми“ в Оперния театър във Варна (Родолфо е пял прочутият български тенор Никола Николов, който по-късно гостува също и във Виенската държавна опера), моят дядо – ученик на Станиславски и застъпник за популяризиране на оперното изкуство – получава най-високата награда на България за култура – Димитровска награда. Трябва да призная, щях да съм по-доволен, ако е получил някаква друга награда, не така подозрителна като тази, носеща името на дългогодишния секретар на Коминтерна – един сталинист и палач. Със сравнително голямата за тогавашните условия парична сума от наградата моят дядо поканва на празничен обяд сътрудниците и членовете на ансамбъла, останалата сума предава още на следната сутрин на един от неговите фенове – културния аташе при посолството на САЩ.

Моята майка – още дете по това време, боледува от туберкулоза и само един нов в тия следвоенни години в Източния блок, но все още невъзможно да се купи медикамент на име „Пеницилин“, е можело да спаси живота й. Дипломатът взема антибиотика от някакви резерви на посолството, майка ми оздравява и една дузина години по-късно аз се озовавам в утробата на майка ми като потребител на този „абонамент“.

Позовавайки се на биографията си, аз не съм съгласен със широко приетото днес становище, че оперните истории не са правдоподобни. Аз съм израснал с музикалния театър. Като дете заедно с приказките съм консумирал и „оперни либрета“, майка ми пееше често арии на български език (в онова време оперите се пееха на езика на страната, в която се представяха) и като младеж мечтаех за това, една цяла опера да мога да пея наизуст, следвайки примера на моя дядо. За него се говореше, че при спокойни неделни дни той и дъщерите му са пели цялата опера „Трубадур“. Искаше ми се самият аз като забележителният Освалд – чичо на Roald Dahl, като пътуват през пустинята да мога изцяло да го направя щастлив, предавайки със собствения си глас цялото възпроизвеждане (на творбата). За съжаление, моят дядо се ожени за една чувствена, но не музикална жена, която предаде генетично нататък този недостатък …

(край на превода)

Личната ми изненада е огромна – никога не съм предполагал, че Илия Троянов има такива корени и че разполага с голяма музикална култура. След като дядо му е бил оперен режисьор и от дете е бил в близост до артистичния свят, чудото е оправдано. Че не е имал особен глас, това няма значение. Преди няколко дни писах за режисьора Хари Купфер, който навърши 80 години и казва, че от дете е искал да стане певец, но е нямал данни за това. Ето, като режисьор обаче той е направил чудеса. Така и Илия Троянов е намерил от две години една ниша, в която се изявява отлично. Аз лично прегледах само една от статиите му в неговия блог – за операта „Летящият холандец“ от Вагнер, във връзка с откриване сезона на Виенската държавна опера на 3 септември 2014 г. Статията му е написана в неговия литературен стил – точна, критична и логична мисъл, богат речник и познаване на материята и артистите, за които пише. Имам чувството, че наред с големите си литературни творби до сега и по всяка вероятност и в бъдеще, Илия Троянов ще обогати оперната литература с критични и обзорни статии, които положително ще направят впечатление.

А сега нека се запознаем с извънредно интересната биография на писателя. За него има в медиите толкова много информация – Уикипедия-страници на 13 различни езика, също и на български. Той пише на немски език, също и на английски, има и произведения с участието на други автори. Книгите му са преведени на 25 езика, като арабски, български, китайски, английски, френски, нидерландски, италиански, каталонски, корейски, хърватски, полски, португалски, румънски, руски, испански, чешки, турски, унгарски. Ще дам сведения от източници на български и немски езици.

Илия Троянов е роден на 23 август 1965 година в София. През 1971 година семейството му емигрира в Западна Германия, където получава политическо убежище. С едно прекъсване през 1977-1981 година, от 1972 до 1984 година той живее в Найроби, където баща му работи като инженер. След кратък престой в Париж, от 1984 до 1989 година учи право и етнология в Мюнхенския университет. Прекъсва образованието си, за да основе издателството „Кирил унд Метод Ферлаг“, а през 1992 година – „Марино Ферлаг“. И двете издателства се специализират в издаването на африканска литература. От 1999 година живее в Мумбай, а от 2003 година – в Кейптаун.

През 90-те години Троянов пише няколко документални книги за Африка, съставя антология на съвременната африканска литература и превежда африкански автори на немски език. Първият му роман „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде“ („Die Welt ist groß und Rettung lauert überall“) е издаден през 1996 година.

Автор на документалния филм за лагерите по комунистическо време в България: „Напред, но нека никога да не забравяме. Балада за български герои“.

(край на цитата от страницата му в Уикипедия)

След това следва почти пълно описане на библиографията му, но биографичните бележки приключват до 2003 г. с местожителството в Кейптаун, после не се казва нищо. От няколко години Илия Троянов живее във Виена, след като прекарва доста години в Германия и в други страни. Аз си спомням добре годината 2007, в която той беше избран да прекара в Майнц определено време със специална стипендия като „Stadtschreiber“ (градски писател) – една много интересна дейност, която познавам само тук в Германия. На заслужил деец в областта на литературата се дава възможност да прекара известен период в Майнц и да пише на теми, които той пожелае. Тогава Илия Троянов получи в медиите много добри рецензии за това, което написа и направи през този период. Ето какво се писа в немски медии:

„По време на престоя си в Майнц като „Stadtschreiber“ Илия Троянов създаде документалния филм „Vorwärts und nie vergessen – Ballade über bulgarische Helden“ („Напред, но нека никога да не забравяме – Балада за български герои“), който беше реализиран и предаван по Втора немска програма ZDF“. (Край Майнц се намира района, където са сградите на този предавател, високо върху едно планинско възвишение край града). За този филм стана въпрос по-горе в сведенията от българската Уикипедия. Този документален филм разказва за срещите на Троянов в България с политически затворници от миналото и описва бруталността на комунистическата диктатура, както и липсата от припомняне на това минало и съответните дискусии.

Сега ще допълня още с данни от други източници на немски език, които заедно с биографични описания се смесват със заглавия на произведения, свързани с местата, които той посещава:

През март 2006 г. излиза романа му „Der Weltensammler“ („Събирачът на светове“ – издателство Carl Hanser), който получава наградата за белетристика на „Панаира на книгата“ в Лайпциг и дълги месеци стои в листите на литературните бестселъри в Германия, Швейцария и Австрия.

От 2008 г. Троянов е издател на поредицата „Weltlese – Lesereisen ins Unbekannte (Edition Büchergilde)“. През 2009 г. заедно с писателя Juli Zeh той издава силно критичната книга „Angriff auf die Freiheit. Sicherheitswahn, Überwachungsstaat und der Abbau bürgerlicher Rechte“ – „Нападение върху свободата. Лудост за сигурност, държава на наблюдението и демонтиране на правата на гражданите“ (издателство Carl Hanser). Тази тема придружава оттогава двамата автори.

През 2010 година Илия Троянов ръководи „Първия литературен празник“ в Мюнхен. През август 2011 г. излиза новият му роман „EisTau („Топене на ледовете“), също в издателство Carl Hanser.

От януари 2013 г. Троянов е куратор и модератор на поредицата от разговори „Weltausstellung Prinzenstraße“ („Световно изложение Принценщрасе“) в Драматичния театър в Хановер, където кани за разговор като гости международно признати философи, журналисти, учени и дейци на изкуствата.

През 2013 г. Троянов публикува заедно с фотографа Christian Muhrbeck книгата „Wo Orpheus begraben liegt“ („Къде е погребан Орфей“), издателство Carl Hanser, в която книга се дават текстове и снимки от живота на хора в България, предимно в Родопите.

И сега най-важното за нас – оперните любители: от 2014 г. Илия Троянов пише в портала „derStandard.at“ в своя блог „Operama“ статии, които рефлектират в неговия литературен стил оперни постановки и сегашното състояние на оперното изкуство.

Илия Троянов е гост-професор в редица университети. През летния семестър на 2007 г. той е гост-професор в Свободния университет в Берлин (Freie Universität Berlin) – така наречената „професура на името на големия режисьор Heiner Müller“. Следват подобни гост-професури в Тюбинген, Лайпциг, а през 2012 г. – „Max Kade Writer am Center for Contemporary German Literature der Washington-University in St. Louis“. През 2013 г. Троянов гостува в Университета в Залцбург, като чете поетична лекция, свързана с писателя Стефан Цвайг. През 2014 г. той е гост-професор по темата „Братя Грим“ в университета в Касел / Германия (двамата братя Грим са родени в град Ханау, на север от Дармщадт и на юг от Касел. По-късно те получават гимназиалното си образование в Касел – голям град в провинция Хесен).

Илия Троянов получава редица различни литературни награди, между които: „Bertelsmann-Literaturpreis“ при „Ingeborg-Bachmann-Wettbewerb“ през1995 г., „Marburger Literaturpreis“ през1996 г., „Adalbert-von-Chamisso-Preis“ през 2000 г., „Berliner Literaturpreis“ през 2007 г., „Mainzer Stadtschreiberpreis“ през 2007 г., „Preis der Literaturhäuser“ през2009 г., „Würth-Preis“ за европейска литературапрез 2010 г. и „Carl-Amery-Literaturpreis“ през 2011 г.

А сега нека цитирам цялото литературно творчество на Илия Троянов според страницата му на български език в Уикипедия:

Библиография:

  • In Afrika. 1993. (в съавторство с Михаел Мартин)
  • Naturwunder Ostafrika. 1994. (в съавторство с Михаел Мартин)
  • Hüter der Sonne. 1996. (в съавторство с Ченджерай Хоув)
  • Kenia mit Nordtansania. 1996.
  • Die Welt ist groß und Rettung lauert überall. 1996. (Carl Hanser Verlag, München-Wien)
  • Autopol. 1997.
  • Zimbabwe. 1998.
  • Hundezeiten. 1999.
  • Der Sadhu an der Teufelswand. 2001.
  • An den inneren Ufern Indiens. 2003.
  • Zu den heiligen Quellen des Islam. 2004.
  • Der Weltensammler. 2006.
  • Indien. Land des kleinen Gluecks. 2006.
  • Gebrauchsanweisung für Indien. 2006.
  • Die fingierte Revolution. Bulgarien, eine exemplarische Geschichte. 2006.
  • Nomade auf vier Kontinenten. 2007.
  • Kampfabsage. Kulturen bekämpfen sich nicht – sie fließen zusammen. 2007. (в съавторство с Ранджит Хоскоте)
  • Der entfesselte Globus. 2008.
  • Sehnsucht. 2008. (компилация от Фатма Сагир)
  • Kumbh Mela. Das größte Fest der Welt. 2008.
  • Angriff auf die Freiheit. Sicherheitswahn, Überwachungsstaat und der Abbau bürgerlicher Rechte. 2009. (в съавторство с Юли Це)
  • Посегателство над свободата. Истерия за сигурност, полицейска държава и ограничаване на гражданските права. (в съавторство с Юли Це) 2011, ISBN 978-954-92453-1-8
  • Macht und Widerstand. 2015.

(край на цитата)

Една грижливо изработена библиография, особено в ранните години на творчеството му, но има и пропуски през последните години, които ще допълня (две важни книги, които споменах по-горе):

През август 2011 г. излиза романа му „EisTau („Топене на ледовете“), в издателство Carl Нanser, а през 2013 г. Троянов публикува заедно с фотографа Christian Muhrbeck книгата „Wo Orpheus begraben liegt“ („Къде е погребан Орфей“), издателство Carl Hanser, в която книга се дават текстове и снимки от живота на хора в България, предимно в Родопите. Един прекрасен албум от живота на обикновени жители в Родопите, също и в други части на България, които са в повечето случаи българи с турско самочувствие. Снимките са на високо художествено равнище. Притежавам книгата и често я разгръщам.

Очевидно творчеството на Илия Троянов обръща особено внимание на литературните кръгове и специалисти в България, за разлика от началото на 90-е години, когато той беше почти непозната личност в родината си (като редица български оперни артисти, които работят зад граница). Постепенно завесата започна да се надига, особено след като през 2006 г. той получи голямата литературна награда в Лайпциг за романа си „Събирачът на светове“, по мое мнение – един отлично написан роман, който всеки трябва да прочете. Не случайно в предговора на моята автобиографична книга „Спомени“ от 2014 г. аз пиша в края му следната мисъл:

„Накрая цитирам думите на известния английски пътешественик, писател, дипломат и любител на Африка – Ричард Франсис Бъртън (1821-1890), герой на романа на Илия Троянов “Събирачът на светове” (получил първа награда за белетристика през 2006 година на Пролетния панаир на книгата в Лайпциг), които са служили за кредо в многостранната му дейност и много ми допадат с дълбокия си смисъл:

“Върши каквото мъжеството ти диктува,

от никого освен от себе си похвала не очаквай,

най-възвишено живее и умира този,

що създава и опазва свойте собствени закони !”

Този роман е преведен и издаден в България през 2007 г.

Зеехайм / Германия, януари 2013 г. Борис П. Контохов“

(край на цитата)

Така от началото на новия век във в. „Култура“ започнаха да се печатат статии и рецензии за негови книги, особено като се направиха преводи на някои от тях на български език. Голям интерес предизвика книгата „Кучешки времена“ заради остро критичния стил на автора по отношение на бързото забравяне на най-новата история на България, свързана с управлението след 1944 г. и порядките в горните слоеве на властта след идване на промените от 1989 г. На тази тема е бил и филма, който той направи по време на престоя си в Майнц (писах за този филм).

Както виждаме, отделни произведения на Троянов стават тема за публични дискусии в тези литературни кръгове. Ето пример:

Мирчев, Богдан. Културна мимикрия срещу културна клаустрофобия? Илия Троянов и романът му “Събирачът на светове”. – В: „Езици и култури в диалог“: Традиции, приемственост, новаторство. Конференция, посветена на 120-годишната история на преподаването на класически и нови филологии в Софийския университет „Св. Климент Охридски”. София, УИ, 2010 г.

(край на цитата)

Аз преди няколко седмици научих за най-новата книга на Илия Троянов, издадена през 2015 година – „Macht und Widerstand“ („Власт и съпротива“), цитирана като последна в горната библиография. Ще дам кратка информация за тази нова книга (първо в оригинал на немски език, после мой превод):

Ilija Trojanow hat sein Lebensbuch geschrieben: Ein schwindelerregender Blick in den Abgrund zwischen Macht und Widerstand

Konstantin ist Widerstandskämpfer, einer, der schon in der Schulzeit der bulgarischen Staatssicherheit auffällt und ihrem Griff nicht mehr entkommt. Metodi ist Offizier, Opportunist und Karrierist, ein Repräsentant des Apparats. Sie sind in einen Kampf um Leben und Gedächtnis verstrickt, der über ein halbes Jahrhundert andauert.

Ilija Trojanow entfaltet ein breites zeitgeschichtliches Panorama von exemplarischer Gültigkeit. Eine Fülle einzelner Momente aus wahren Geschichten, die Trojanow seit den Neunzigerjahren in Gesprächen mit Zeitzeugen gesammelt hat, verdichtet er zu einer spannenden Schicksalserzählung von menschlicher Würde und Niedertracht. ›Macht und Widerstand‹ ist bewegende Erinnerungsarbeit, ein Roman, wie man ihn in seiner Entschiedenheit und poetischen Kraft lange nicht gelesen hat.

Hardcover

488 S.
S. Fischer Verlag
D € 24,99
A € 25,70

(край на цитата)

Превод:

Илия Троянов написа книгата на живота си: Една главозамайваща гледка в падението между власт и съпротива

Константин е борец от съпротивата – един, който още по време на училището попада в погледа на българската държавна сигурност, от което не може да се освободи. Методи е офицер – опортюнист и кариерист, един представител на апарата на властта. Те се въвличат в една борба за живот и запомнянето му, която трае повече от половин столетие.

Илия Троянов създава една широка съвременна панорама с назидателна трайност. Едно множество отделни моменти от истински истории, които Троянов е събирал от началото на 90-те години при разговори със свидетели от епохата. Именно тях той концентрира в един любопитен разказ за съдбите на личности и тяхното човешко достойнство и падение. „Власт и съпротива“ е вълнуваща творба на спомените, един роман, който поради неговата решителност и поетична сила отдавна не сме чели.

Меки корици – 488 страници, S. Fischer Verlag, 24,99 евро в Германия, 25,70 евро в Австрия

(край на превода)

Интересно, вече има рецензии на български език в електронните медии. Ето една такава (по статия от „Дойче Веле“):

Новият роман на Илия Троянов е предложен за най-добра немскоезична книга

Новият роман на Илия Троянов е предложен за най-добра немскоезична книга на 2015 г. “Власт и съпротива” е сред 20-те избрани от общо 167 произведения от Швейцария, Австрия и Германия.

“Власт и съпротива” разказва за времето на комунизма в България. Фабулата, отчасти документална, проследява историята на един противник на режима и един член на тайните служби. Достойнство и подлост са темите на новата книга на Троянов. За написването на романа Троянов се позовава на архивни документи, като най-вече се осланя на разказите на потърпевшите от режима – бивши затворници и хора, преследвани от комунистическата власт, съобщи “Дойче Веле”. Тези истории авторът използва, за да създаде два противостоящи образа – на “властта” и на “съпротивата”.

Властта в лицето на Методи, се среща с Константин – бивш негов съученик и противник на режима, опитал се да взриви статуята на Сталин. Историята е разказана от името ту на единия, ту на другия герой. По този начин е изградена цялостна и реалистична картина на случващото се в България през този период.


Двамата герои са водени от различни стремежи: Константин – да разкрие истината за жертвите на комунистическия режим, а Методи – да не бъде разобличен за деянията си.

Илия Троянов е автор на “Светът е голям и спасение дебне отвсякъде”, по който Стефан Командарев засне филм с Мики Манойлович в главната роля, както и на “Събирачът на светове”, “Номад на четири континента” и други.“

(край на цитата и край на статията от 2015 г.)

В края на статията ми през 2016 г. аз дадох още и списък на всички награди и отличия, които е получил Илия Троянов до сега (цитат от източник на немски език):

1995 Bertelsmann-Literaturpreis beim Ingeborg-Bachmann-Wettbewerb

(край на цитата)

Един внушителен списък, който трябва да радва всеки българин, независимо дали обича литературата. При това Илия Троянов държи тясна връзка с България и се интересува живо от живота и развитието му в момента. Жалко, в горния списък не виждаме награди и отличия, които са му присъдени в България. Няма такива и в Уикипедия-страницата му на български език. Толкова ли е трудно да му се даде една почетна титла „Доктор хонорис кауза“ или „Почетен професор“ в някой български университет? Горе виждаме такива от Тюбинген, Касел и Ню Хемпшир в САЩ (последната е от 2016 година).

През последните дни преди да пиша през 2016 г. можах да науча нови неща за Илия Троянов. Не съм знаел, че той има изявен интерес и към спорта и различните спортни дисциплини – през последните четири години редовно е тренирал различни видове спорт, но не за постигане на високи резултати, а просто за поддържане на формата и здравето си – плуване, лека атлетика, бокс, тенис, федербал, бягане. Може би по тази причини през 2016 година е издал и най-новата си книга, свързана и с олимпийските игри в Бразилия. Ето данни за нея:

“Meine Olympiade. Ein Amateur, vier Jahre, 80 Disziplinen”. S. Fischer, Frankfurt am Main, 2016.

По повод на тази и други олимпиади, както и на собствения му опит в спорта той е дал голямо интервю на 5 август 2016 г. пред австрийския вестник „Стандард“, началото на което ще цитирам:

Fritz Neumann 5. August 2016

Ilija Trojanow, der olympisch sportelte und darüber schrieb, gewinnt dem Gigantismus wenig ab – Ein Gespräch über Körper und Geist, Reinheit und Rio, Diogenes und Zweig

STANDARD: Sie haben vier Jahre lang Sport betrieben, unterschiedlichste Disziplinen kennengelernt. Was ist geblieben?

Trojanow: An erster Stelle bleibt die Erkenntnis – das ist für mich das Wichtigste. Das heißt, ich habe jetzt eine klare Vorstellung davon, wie Geist und Körper zusammenwirken, ich habe eine Bereicherung erlebt. Konkret ist es tatsächlich so, dass ich manchmal eine unbändige Lust auf eine bestimmte Sportart verspüre, einmal war es Ringen, ein anderes Mal Rudern. Was für einen Schriftsteller immer bleibt, ist das Buch.

STANDARD: Sie haben auch Ihren Körper mit einem Buch verglichen, in dem Sie gelesen haben.

Trojanow: Und da haben sich plötzlich Seiten aufgetan, von denen ich nie etwas gewusst habe. Das ist ja das Interessante, dass man meint, sowohl im Geistigen wie auch im Körperlichen, sich zu kennen – und dann stellt man fest, wie viele Aspekte des eigenen Selbst noch nie richtig gefordert wurden.

STANDARD: Gab es eine größte Überraschung, einen größten Schmerz, eine größte Freude?

Trojanow: Superlative bedeuten quasi immer die Reduktion auf eine Disziplin. Da ich ein passionierter Generalist bin, zerschmettern die Superlative an einem Grundkonzept, das da lautet, möglichst breit aufgestellt zu sein. Ich bin generell jemand, der dem Generalisten viel mehr Bedeutung beimisst als dem Spezialisten ……

(край на цитата)

Превод:

Фриц Нойман, 5 август 2016

Илия Троянов, който спортува по олимпийски и пише относно това, не признава гигантизма – разговор относно тяло и дух, чистота и Рио, Диоген и Стефан Цвайг

Стандард: Четири години Вие се занимавахте със спорт, запознахте се с най-различни дисциплини. Какво е останало?

Троянов: На първо място остава извода – това е за мен най-важното. Това означава, че сега из имам една ясна представа за това, как си взаимодействат дух и тяло, аз изживях едно обогатяване. Конкретно това е така, че понякога чувствам едно непреодолимо желание към даден спорт, един път това е бокс, друг път е гребане. Това, което остава винаги за един писател, е книгата.

Стандард: Вие сравнявате също тялото си с една книга, в която сте прочели нещо.

Троянов: И при това внезапно се отварят страници, за които не съм знаел въобще. Именно това е най-интересното – ние да мислим, че познаваме както душевния си, така и телесен живот, като също се убеждаваме, при колко много аспекти на собственото „аз“ да не сме били до сега истински взискателни.

Стандард: Имаше ли най-голяма изненада, най-голяма болка, най-голяма радост?

Троянов: Суперлативи озназават почти винаги редукцията върху една определена дисциплина. Тъй като аз съм страстен почитател на генералното (общото, съвкупното), суперлативите се стопяват в един основен концепт, който означава същият да бъде поставен възможно на най-широка основа. Аз съм по начало този, който отдава повече значение на генералиста, отколкото на специалиста ….

(край на превода)

Целият текст може да се прочете в портала на медията от Австрия „STANDARD“. От доста време Илия Троянов пише редовно свои статии на разни теми в тази авторитетна австрийски медия. Към горната статия има редица снимки на Троянов по време на тренировки в различните спортове, за които стана въпрос.

Нека днес на 23 август 2016 г. да поздравим Илия Троянов за навършване на 51 години и да му пожелаем добро здраве и много сили да продължава по пътя, по който се движи от много години. И да пише хубави рецензии за нови оперни постановки.

За много години, уважаеми Илия Троянов!

(край на статията от 23 август 2016 г.)

Какво ново стана през изтеклата година до 23 август 2017 година, което е свързано с Илия Троянов? Много неща, но аз ще се спра на няколко най-важни.

ПЪРВО, той е избран през ноември т.г. да получи извънредно важната литературна награда в Германия на името на писателя Хайнрих Бьол, която се присъжда в немския град Кьолн. Цитирам от източник на немски език:

Heinrich-Böll-Preis: Ilija Trojanow erhält Auszeichnung der Stadt Köln

Von Martin Oehlen, 26.05.2017

Köln

Es ist ein besonderes Jahr in der Geschichte des Heinrich-Böll-Preises: Die Auszeichnung der Stadt Köln wird im November zu einer Zeit verliehen, da die Gedenkfeiern anlässlich des 100. Geburtstages des Literatur-Nobelpreisträgers ihren Höhepunkt erleben. Unter anderem mit dem Symposium einiger Preisträger aus der Vergangenheit – und womöglich in Anwesenheit des neuen Laureaten: Ilija Trojanow.

Der aus Bulgarien stammende und sich seit langem in der deutschen Sprache heimisch fühlende Autor wirkt nach Ansicht der Jury ganz im Geiste Bölls. „Kaum ein anderer hiesiger Schriftsteller setzt das politische Engagement von Heinrich Böll so konsequent und literarisch ambitioniert fort wie Ilija Trojanow.“ heißt es in der Begründung.

Erfahrungen unter Totalitarismus gemacht

Beide Autoren hätten erfahren müssen, was Totalitarismus bedeute: Böll, geboren 1917, während der Zeit des Nationalsozialismus, Trojanow, geboren 1965, als Sohn einer bulgarischen Familie, die 1971 nach Deutschland floh. Trojanow habe sich „nicht nur als kompromissloser Kritiker des Überwachungsstaats profiliert, sondern auch als rastloser Helfer für verfolgte und exilierte Schriftsteller.“

Trojanows Blick geht prinzipiell und demonstrativ über alle Grenzen hinaus. So ist er Herausgeber der Reihe „Weltlese“, in der Bücher aus allen Erdteilen erscheinen. Das hat gewiss mit seiner Biografie zu tun. Er ist in Kenia aufgewachsen, hat als Publizist in Bombay und Kapstadt gearbeitet und lebt in Wien. Bekannt wurde er vor allem mit dem 2006 erschienenen Roman „Der Weltensammler“. 2015 folgte „Macht und Widerstand“ über das Leben im einst real existierenden Sozialismus bulgarischer Prägung.

Im vergangenen Jahr kam der Band „Meine Olympiade“ heraus, in dem der Autor seine Bemühungen an Sportstätten in aller Welt schilderte, als Amateur in 80 Disziplinen zu reüssieren. Auch sein vor zwei Tagen erschienenes Werk „Nach der Flucht“ (S. Fischer) ist Ausdruck seines globalen Denkens und Beobachtens. Es handelt von den Nachwirkungen einer Flucht – was sie mit den Menschen macht, wie man mit den Erfahrungen weiterlebt. Ein Kaleidoskop aus eigenem Erleben und aus Gesprächen mit ehemaligen Flüchtlingen.

Entscheidung für Trojanow wurde innerhalb Jury heftig diskutiert

Unumstritten war die Entscheidung der Jury für Ilija Trojanow. Allerdings war es zuvor in der Sitzung zu heftigen Auseinandersetzungen gekommen. Da sei es „hoch her“ und „richtig zur Sache gegangen“, wie Teilnehmer berichteten. Zunächst entzündete sich der Streit an einer Formalie: Das Verfahren sieht vor, dass jedes Jury-Mitglied in der ersten Abstimmung vier Stimmen hat.

Dass diese nicht auf vier Kandidaten verteilt werden müssen, sondern auch alle für einen Kandidaten gebündelt werden können, irritierte einige Juroren. Allerdings konnte dem Drängen, dies umgehend zu ändern, aus rechtlichen Gründen nicht nachgegeben werden, weil das Verfahren vom Rat der Stadt gebilligt worden war.

Martin Walser im Rennen

Eine weitere hitzige Kontroverse provozierte der Vorschlag, den Böll-Preis Martin Walser zu verleihen. Da wurde von einigen Walsers Frankfurter Friedenspreisrede als Hinderungsgrund angeführt, während andere die falsche Auslegung des Textes beklagten und Walsers schriftstellerisches und politisches Engagement lobend ins Feld führten. Zumal unter Vertretern der Politik kam es zu persönlichen Vorwürfen.

Nach der Sitzung hat der Autor Ulrich Peltzer – offenbar aus Verärgerung über Verfahren und Verlauf der Sitzung – seinen Austritt aus der Jury erklärt. Das habe die Oberbürgermeisterin, hieß es am Freitag aus dem Rathaus, zur Kenntnis genommen. Peltzer, Direktor der Sektion Literatur in der Akademie der Künste in Berlin, erheilt 2011 den Böll-Preis. Im kommenden Wintersemester wird er als Kreativ-Professor an der Kölner Kunsthochschule für Medien literarisches Schreiben lehren.

(край на цитата)

По липса на време и за да не увеличавам прекалено размера на статията, няма да правя превод. Ясно е, през ноември 2017 г. Илия Троянов е получил тази важна награда, и то съвпадаща с навършване точно на 100 години от рождението на Хайнрих Бьол през 1917 г.

ВТОРО, през 2017 г. излезе от печат най-новата книга на Илия Троянов (на немски език) – „Nach der Flucht“ (След бягството), издадена от същото издателство, в което се публикуват повечето негови книги – „S. Fischer Verlag“ във Франкфурт.

Един от най-големите немски литературни критици в момента – Денис Шек, който и друг път е давал своите положителни оценки за книгите на Илия Троянов (гледал съм предавания на тая тема в телевизията), казва следните думи за тази нова книга на Троянов:

Ein wunderbares Buch, in dem dieser Autor in meinen Augen ein neues, ein unerhörtes Niveau erreicht. Er verblüfft mich immer wieder, dieser Trojanow.“ (Denis Scheck, Südwestrundfunk).

Превод: Една прекрасна книга, в която този автор по мое мнение постига едно ново – едно особено нечувано ниво. Той винаги ме изненадва – ах, този Троянов (Денис Шек, Радио-Телевизия на Югозападна Германия).

(край на превода)

ТРЕТО, именно във връзка с тази нова книга на Илия Троянов, той има различни посещения, при които чете части от книгата си или води разговори на различни теми. Между другото, Троянов често прави такива пътувания в Германия и Австрия, където при други свои произведения чете части от тях – в книжарници, библиотеки, училища и другаде. Спомням си, през 2014 г. имаше такова четене в Дармщадт в една голяма книжарница, но аз бях по това време в България и не можах да присъствам.

Цитирам информация за такова литаратурно четене в Австрия през септември 2017 г. във връзка с книгата „Nach der Flucht“:

Портал „LITERATURFORUM SCHWAZ“

Mittwoch, 20.09.2017

Ilija Trojanow: Nach der Flucht, 20.00 Uhr Museum der Völker Schwaz

Ilija Trojanow liest aus seinem erst im Mai erschienen Essay Nach der Flucht (S. Fischer, 2017). 

Ilija Trojanow, geboren 1965 in Bulgarien, ist derzeit in Wien sowohl als Schriftsteller und Übersetzer als auch als Verleger erfolgreich tätig.

Nach seiner Flucht aus Bulgarien 1971 lebte er ein Jahr in München und zog anschließend mit seiner Familie nach Kenia. 1984 kam er wieder in die bayrische Hauptstadt zurück, um dort Ethnologie und Jura zu studieren. Bereits im jungen Alter von 24 Jahren gründete er den Marino Verlag und veröffentlichte daraufhin sein erstes Buch In Afrika, Mythos und Alltag Ostafrikas.

Auch die nächsten Jahre waren geprägt durch abenteuerliche Reisen, von denen in seinen zahlreichen Büchern zu lesen ist. Nach einem Aufenthalt in Indien kehrte Ilija Trojanow zurück nach Bulgarien, um von dort zu einem dreimonatigen Fußmarsch durch Tansania aufzubrechen, und er begab sich ein Jahr später auf die Hadsch nach Mekka und Medina.

Inzwischen hat Trojanow mehr als 36 Werke veröffentlicht und ist dafür auch schon mit verschiedensten Preisen ausgezeichnet worden, darunter dem Berliner Literaturpreis (2007), dem Würth-Preis für Europäische Literatur (2010), dem Carl-Amery-Literaturpreis (2011) sowie dem HeinrichBöll-Preis (2017) in jüngster Vergangenheit.

Neben seiner Tätigkeit als Schriftsteller verfasst Ilija Trojanow regelmäßig die Kolumne Das Schlagloch der taz und schreibt den Blog Operama für derStandard.at. 

Nach der Flucht: „Es gibt ein Leben nach der Flucht, doch die Flucht wirkt fort, ein Leben lang.“ Ilija Trojanow ist als Kind zusammen mit seiner Familie aus Bulgarien geflohen, eine Erfahrung, die ihn bis heute nicht mehr loslässt. Virtuos, poetisch und klug reflektierend erzählt Ilija Trojanow von seinen eigenen Prägungen als lebenslang Geflüchteter: Von der Einsamkeit, die das Anderssein für den Flüchtling tagtäglich bedeutet. Davon, wie wenig die Vergangenheit des Geflüchteten am Ort seines neuen Daseins zählt. Was das Existieren zwischen zwei Sprachen mit ihm macht. Welche Lügengeschichten man als Geflüchteter den Daheimgebliebenen auftischt. Und dass man vor der Flucht wenigstens wusste, warum man unglücklich war.

Ein wunderbares Buch, in dem dieser Autor in meinen Augen ein neues, ein unerhörtes Niveau erreicht. Er verblüfft mich immer wieder, dieser Trojanow.“ (Denis Scheck, Südwestrundfunk).

(край на цитата)

А какво ново да отбележим в периода от 23 август 2017 до тази дата през 2018 година?

В медиите на български език има редица нови статии, свързани преди всичко с книгата на Илия Троянов „Власт и съпротива“, както и по други въпроси. Редица статии се занимават с един доста деликатен проблем: доказало се е, че в българския превод на този роман има УМИШЛЕНО ПРОМЕНЕНИ МИСЛИ на автора, изказани по друг начин, а не както в оригинала на немски език. Тук няма да се спирам на подробности по липса на място и време. Който се интересува, може да прочете в Интернет редица информации по този въпрос.

Цитирам една информация за театрален спектакъл в София по тази книга:

Портал „Дневник“

25.04.2018

Германският спектакъл по “Власт и съпротива” със Самуел Финци ще гостува в София

Спектакъл по романа на Илия Троянов “Власт и съпротива” на хановерския “Шаушпил театър” и берлинския “Дойчес театър” ще е акцентът в дванадесето издание на фестивала “Световен театър в София”, съобщават организаторите. Общо четири постановки и две прожекции на представления от Германия, Франция, Италия, Чехия, Русия и Обединеното кралство ще бъдат показани в България между 4 и 19 юни, всичките с превод на български език.

Книгата на живеещия в Германия Троянов бе сред финалистите за титлата немскоезичен роман на годината преди няколко години. Театралната й версия е с участието на също известния българин Самуел Финци и разказва за тоталитаризма и прехода в България през личните истории на един политически затворник и неговия мъчител. Гостуването й е на 18 и 19 юни 2018 г. в Народен театър “Иван Вазов”

(край на цитата)

Както знаем, Илия Троянов е извънредно критичен наблюдател на съвременния свят във всичките му аспекти и често взема отношение в най-разнообразни области. Цитирам една статия във връзка със Световното първенство по футбол през 2018 г.:

Портал „Faktor.bg“, 16 юни 2018 г.

Писателят Илия Троянов: Не гледайте нито един мач, изключете телевизорите!

„Международният спорт е просмукан от корупция, а Световното първенство по футбол е най-голямото събитие в тази система. Комерсиализацията, безкритичното сътрудничество с тоталитарни системи, експлоатацията на хора (вижте например работниците в Катар), националистическото инструментализиране (вижте Сочи) – всичко това достигна непоносими размери. Затова смятам, че спортните фенове, към които принадлежа и аз самият, трябва да дадат единствения удачен сигнал, а именно – да спрем да гледаме футбол. Тогава тази гигантска машина за пари ще се сгромоляса, защото тя функционира именно на гърба на нашето лековерие и на нашата преданост.“

Това казва в интервю за “Зюддойче Цайтунг” писателят от български произход Илия Троянов. Той призовава всички зрители да изключат телевизора по време на мачовете от Световното по футбол.

На въпрос, дали трябва и политиците да бойкотират Световното първенство, като просто откажат да отидат в Русия, Троянов отговаря: „Смятам селективния бойкот за политика без каквото и да било въздействие. Не можеш да кажеш: „Имаме нужда от вашия природен газ, но сега на Световното ще ви натрием носа“. За съжаление повечето политици се занимават не с конкретни визии, а единствено с реалната политика“.

Известният писател признава, че в неделя, когато германските национали ще играят първия си мач в това Световно първенство, той няма да го гледа. „В неделя съм в София. Ще седнем двамата с чичо ми и ще си говорим. За дните и седмиците по време на Световното първенство съм планирал много хубави неща. Направил съм си например списък с няколко ресторанта, които винаги съм искал да посетя. По време на Световното първенство там винаги се намират свободни места. Има много предимства, когато човек плува срещу течението“, казва Троянов.

(край на цитата)

Това бяха данните от статията ми за Илия Троянов през 2018 г.

В периода от рождения му ден на 23 август 2018 г. до същия ден на 2019 г. сигурно има редица нови неща, от които не всичко може да се намери в медиите. Аз се порових тогава, за да открия най-важното и попаднах на сведения за негови литературни четения, които той прави редовно от дълги години предимно в Германия, Австрия и Швейцария. През 2019 г. открих такива през месеците август и септември. Ето списък на същите:

25 August 2019, 20:30 Weniger Freiheit für mehr Sicherheit? Europäisches Forum Alpbach Congress Centrum Alpbach, 6236 Alpbach 246

29 August 2019, 20:00 Gebrauchsanweisung fürs Reisen: Lesung mit Ilija Trojanow auf dem Oberösterreichischen Literaturfestival

Literarische Nahversorger Schlierbach
Klosterstraße 1, 4553 Schlierbach

17 September 2019, 19:30 Lesung aus “Gebrauchsanweisung fürs Reisen”

Stadtbibliothek Malchin
Rudolf-Fritz-Straße 8 b, 17139 Malchin

18 September 2019, 19:30 Lesung aus “Gebrauchsanweisung fürs Reisen” Stadtbibliothek Rostock, Kröpeliner Straße 82, 18055 Rostock

19 September 2019, 19:30 Lesung aus “Gebrauchsanweisung fürs Reisen”

Stadtbibliothek Stralsund
Badenstraße 13, 18439 Stralsund

27 September 2019, 20:00 Lesung zu Hilfe? Hilfe!

Literaturhaus St. Jakobi Hildesheim
Jakobikirchgasse, 31134 Hildesheim

(край на цитата)

Както виждаме, 6 четения (2 в Австрия и 4 в Германия) предимно в малки населени места, с изключения на градовете Рощок и Щралзунд на Северно море. Направи ми впечатление, че при повечето темата е четене от най-новата му книга, издадена през 2018 г. със заглавие „Gebrauchsanweisung fürs Reisen” („Указания за ползване при пътувания“), за която книга сега научих. Ето една анотация на немски език:

€ 15,00 [D], € 15,50 [A]

Erschienen am 02.10.2018

208 Seiten, Flexcover mit Klappen

EAN 978-3-492-27719-8

€ 12,99 [D], € 12,99 [A]

Erschienen am 02.10.2018

208 Seiten, WMEPUB

EAN 978-3-492-99188-9

(край на цитата)

Книгата не е голяма – 208 страници, излязла на 2 октомври 2018 г. Ще дам малко сведения (на немски език, после в превод на български):

Gebrauchsanweisung fürs Reisen — Inhalt

Auch Reisen will gelernt sein

Zu Fuß oder mit dem Flugzeug, all inclusive oder solo – was suchen wir, wenn wir in andere Länder reisen? Wie viel Neues wollen wir entdecken, was hinter uns lassen, wie viel sind wir bereit zu ändern? Ilija Trojanow hat auf vier Kontinenten gelebt. Ausgehend von persönlichen Erlebnissen schreibt er über Sinn und Ertrag des Vagabundierens, verbindet profundes Reflektieren mit Lustigem und Leichtem. In einzelnen Etappen geht es um Vorbereitungen und passendes Marschgepäck, um Reisen allein oder in Gesellschaft, um den richtigen Proviant und Durststrecken unterwegs. Um Kauderwelsch und Wegweiser, Zimmer mit Aussicht und Souvenirs. Gekonnt spannt Trojanow den Bogen bis zum Massentourismus und zum Reisen als Kunst, die es neu zu entdecken gilt.

Превод: Указания за ползване при пътувания – съдържание

ПЪТУВАНИЯТА СЪЩО ТРЯБВА ДА БЪДАТ ИЗУЧЕНИ

Пеша или със самолет, „всичко включено“ или соло – какво търсим ние, когато пътуваме в други държави? Колко нови неща желаем да научим, какво трябва да изоставим, какво количество от познатоивялто сме съгласни да променим? Илия Троянов е живял на четири континента. Изхождайки от собствените си преживявания той пише относно смисъла и ползата на „живота като скитник“, свързва основното рефлектиране с веселото и лекомисленото. В отделните етапи става въпрос за подготовките за пътуване и подходящо оборудване за маршов туризъм, за единични пътувания или за такива в групи, както и за правилното подтготвяне на храна и провизии в отделните етапи по пътя. Също така и за недоброто говорене на чужди езици и пътеводители, за стаи с изглед и сувенири. С разбиране разглежда Троянов спектъра на пътуванията от масов туризъм до пътувания като форма на изкуство, което важи като поле за откриване.

(край на превода)

Повече подробности за книгата могат да се научат от Интернет или от сайта на Илия Троянов там.

А сега през 2020 година какви нови публикации на Илия Троянов могат да се цитират?

През 2019 и 2020 година са публикувани дви нови негови книги (едната в съавторство):

mit Thomas WindischThomas MachoWer hat hier gelebt? Brandstätter, Wien 2019, ISBN 978-3-7106-0140-8.

(край на цитата)

Цитирам статия на немски език относно книгата „Doppelte Spur“ (Двойна следа), излязла от печат съвсем скоро – през август 2020 г.

Портал „Deutschlandfunk Kultur“

Ilija Trojanow: „Doppelte Spur“

Ein Enthüllungsbuch als Roman verpackt

Von Jörg Magenau

Ein Roman ist „Doppelte Spur“ vor allem, um den gesammelten Fakten – und dem Autor selbst – den schützenden Mantel der Fiktion zu geben. (Cover: S. Fischer / Collage: Deutschlandradio)

Ilija Trojanow erzählt über die weltweite, mafiotische Verflechtung von Politik und Wirtschaft. Im Mittelpunkt stehen der amerikanische und der russische Präsident. Als Roman ist „Doppelte Spur“ nicht der Rede wert, als Enthüllungsbuch umso mehr.

Es kommt nicht oft vor, dass man sich beim Lesen um den Autor Sorgen macht. In diesem Fall aber doch. Und offenbar macht sich auch Ilija Trojanow selber Sorgen, lässt er doch seinen Romanhelden, einen Journalisten namens „Ilija Trojanow“, am Ende irgendwo im Dschungel untertauchen, weil er um sein Leben fürchten muss. Dieser „Ilija Trojanow“ hat ein Buch publiziert, das die weltweite, mafiotische Verflechtung von Politik, Wirtschaft, „Biznis“ und Geheimdiensten beschreibt. Im Mittelpunkt stehen der amtierende amerikanische und der russische Präsident, die sich auf Basis krimineller Geschäftemacherei bestens verstehen.

Trump, der im Buch den Decknamen „Schiefer Turm“ erhält, ist den Russen in seiner Mischung aus Eitelkeit und Gier ein verlässlicher Partner, so dass die russischen Geldwäscher ihn gar als „unseren Waschsalon in den USA“ bezeichnen. Eigentlich reicht es schon aus, die lange Liste der Bewohner des Trump-Towers in New York zur Kenntnis zu nehmen, damit sich sämtliche Nackenhaare aufstellen. Dort versammelten sich seit den 80er-Jahren russische Oligarchen, dubiose Immobilienhaie, FIFA-Funktionäre, der haitianische Diktator „Baby Doc“ Duvalier, Casinobetreiber, Auftragskiller, Lobbyisten, Kunsthändler, Diebe und Betrüger, so dass die Frage erlaubt sein muss, ob diese Häufung ein Zufall sein kann.

Vier-Augen-Gespräch zwischen Trump und Putin

„Unbestreitbar wahr“ ist alles, was Trojanow in diesem Roman aufdeckt. Seinem Romanhelden Trojanow werden zu diesem Zweck Dokumente des russischen Geheimdienstes und des FBI zugespielt, doch es bleibt im Dunkeln, wer wirklich dahintersteckt. „Der altmodische Doppelagent diente zwei Staaten“, weiß dieser fiktionale Autor, „der moderne Doppelagent dient sowohl der Mafia als auch den Geheimdiensten.“ Tatsächlich beteuert der echte Trojanow, all seine Fakten im Internet recherchiert zu haben. Es handelt sich also weitgehend um öffentlich zugängliches Wissen. Allerdings gibt es Szenen – so wie ein gruselig-subtiles Vier-Augen-Gespräch zwischen Trump und Putin bei ihrer Begegnung 2018 in Stockholm –, die entweder blendend erfunden sind oder auf Abhörprotokollen basieren. Was nicht wahr ist, ist aber zumindest wahrscheinlich.

Ein Roman ist „Doppelte Spur“ vor allem, um den gesammelten Fakten – und dem Autor selbst – den schützenden Mantel der Fiktion zu geben. Im Zweifelsfall kann Trojanow sich darauf berufen, doch bloß einen Roman geschrieben zu haben. Dass der sich wie ein Sachbuch liest, auch wenn es eine Rahmenhandlung und sogar eine kleine Liebesgeschichte gibt, ist vernachlässigenswert. Als „Roman“ ist „Doppelte Spur“ nicht der Rede wert, als Enthüllungsbuch umso mehr.

Die Wahrheit verteidigen

Trojanow gehört zu den wenigen, inzwischen wirklich altmodischen Autoren, die noch an die Wahrheit glauben. Er setzt das bewährte Prinzip Aufklärung gegen die kriminellen Geschäftemacher, die er bezichtigt, eben diesen „letzten noch nicht ausgebeuteten Rohstoff, die Wahrheit“, auch noch zu verscherbeln. Das von dieser Mafia etablierte System internationaler Kriminalität bezeichnet er als „Kakistokratie“, deren Ziel es ist, „die Gesellschaft zu spalten, Unsicherheit zu verbreiten, bis einzig dem eigenen Propheten vertraut wird. Bis die Menschen apathisch und hysterisch werden.“

Doch er weiß selbst, dass es im Grunde egal ist, wer die Welt ausbeutet und untergräbt, „solange wir nicht verhindern können, dass sie untergraben wird.“ Dennoch gilt es, die Wahrheit zu verteidigen und unermüdlich Fakten zusammenzutragen, um Licht ins Dunkel der Macht zu bringen. „Politik ist für mich strukturelle Gewalt, die es zu entlarven gilt“, sagt der Roman-Trojanow und mit ihm der Autor. Seinen Roman hat er „allen ehrlichen Whistleblowern“ gewidmet.

Ilija Trojanow: „Doppelte Spur“, Roman
S. Fischer, Frankfurt/Main 2020
240 Seiten, 22 Euro

(край на цитата)

Виждам, че темата на горния роман е много интересна, жалко – нямам време да давам превод на български език, но всеки читател може за ползва за тази цел „чичко Гугъл“.

Освен като автор, Илия Троянов и като издател има нови заглавия през годините 2019 и 2020, които се посочват в неговата Уикипедия-страница:

Mohandas Karamchand GandhiMein Leben. München 2019.

(край на цитата)

Както трябва да се очаква, Илия Троянов не остава безразличен към тема № 1 в целия свят – „корона“ – кризата през 2020 г. По този повод той публикува няколко статии или води разговори в различни медии в Австрия и Германия. Намирам за най-изчерпателна и интересна тази, която е дадена в медията от Германия RBB (радиостанцията в Берлин Бранденбург). Цитирам съответен линк за запознаване със съдържанието й:

https://www.rbb-online.de/rbbkultur/radio/programm/schema/sendungen/rbbkultur_am_nachmittag/archiv/20200519_1505/zu_gast_1610.html

Нека днес на 23 август 2020 г. да поздравим Илия Троянов с навършване на 55 години и да му пожелаем добро здраве и много сили да продължава по пътя, по който се движи от много години. И да пише хубави рецензии за нови оперни постановки.

За много години, уважаеми Илия Троянов!

………………

Schreibe einen Kommentar

Deine E-Mail-Adresse wird nicht veröffentlicht.