Басът Мартин Цонев от оперния театър в Бон празнува рожден ден
Драги приятели на оперната музика, днес на 28 февруари 2020 г. пиша за трети път статия за басът Мартин Цонев, който празнува рожден ден. Роден е на този ден в Русе през 1973 година. През 2018 г. в същия ден той празнува кръгла годишнина и тогава му посветих първата си статия за него – отдавна той заслужаваше това внимание. Втората статия беше през 2019 г. с редица допълнения. Нека новите ми 150-160 ФБ-читатели и приятели през изтеклата година се запознаят днес с написаното за Мартин Цонев, както и с нови данни, които той ми изпрати съвсем наскоро.
Сигурен съм, че неговото име е познато на широкия кръг оперни любители както в България, така и в чужбина, тъй като дейността на Мартин Цонев е интернационална. Започнал от Русе, той разширява постепенно кръга на изявите си, участва в редица вокални конкурси и получава награди, има десетки гастроли в различни оперни театри в Европа и Южна Америка (конкретни данни ще дам по-долу), по-късно концентрира дейността си преди всичко в Германия – в Оперния театър в Бон, родният град на Бетовен. Както е известно, през декември 2020 г. се навършват 250 години от рождението на този велик композитор, но през цялата настояща година се празнува този голям юбилей.
Тъй като аз от 1974 г. живея в Германия, и чак след 90-те години започнах да се занимавам основно с оперно изкуство – по-точно да проучвам изявите на български певци и певици на немскоезичните сцени – Германия, Австрия и Швейцария, тогава научих в края на миналия век за изяви на Мартин Цонев, преди всичко като член на ансамбъла на Оперния театър в Бон. Това стана чрез следене и информиране преди всичко от месечното оперно списание на немски език „Opernwelt“, където се отразяват изявите на всички артисти в съответните оперни театри.
Интересно е сега да надникна в този мой архив и да покажа, какви изяви съм записал. Те не са напълно подробни, по-долу ще цитирам пълен списък на оперния репертоар на Мартин Цонев, който той ми изпрати през 2018 г.
Първата му изява, която имам е на 29.11.1999 (премиера) на съвременната опера “Три сестри” по творбата на Антон Чехов от унгарския композитор и диригент Петер Еьотвьош (Péter Eötvös), в която опера Мартин Цонев играе в ролята на Вершинин. Изявата му е на сцената на Националната опера в Еншеде в Нидерландия. В “Opernwelt” има рецензия в брой 2 от 2000 г., стр. 41. Петер Еьотвьош е роден на 2 януари 1944 г. в Odorheiu Secuiesc (тогава в Унгария), сега в пределите на Румъния. Няма да се спирам на подробности, но той е един от най-известните съвременни композитори, с творби във всички отрасли на музикалното изкуство, също и автор на редица опери – над 20. Операта „Три сестри“ е писана през годините 1996-1997 и има редица постановки в Европа. Операта е поръчка от Оперния театър в Лион, премиерата е на 13 март 1998 г. под диригентството на Кент Нагано и се пее на руски език. Ролите на трите сестри се изпълняват от контратенори. Ето кратка информация на немски език:
„Es sangen Oleg Riabets (Irina), Vyacheslav Kagan-Paley (Mascha), Alain Aubin (Olga), Albert Schagidullin (Andrej), Gary Boyce (Natascha), Nikita Storojev (Kulygin), Jan Alofs (Anfisa), Dietrich Henschel (Tusenbach), Denis Sedov (Soljony), Wojciech Drabowicz (Werschinin), Peter Hall (Tschebutykin), Ivan Matiakh (Rodé) und Marc Duguay (Fedotik). Ein Audio-Mitschnitt wurde auf CD veröffentlicht“.
(край на цитата)
През 2016 г. операта е представена в нова постановка и на сцената на Виенската държавна опера, но партиите на трите сестри се изпълняват от певици.
Ето списък на изявите на Мартин Цонев в моя архив (някои допълнения са направени от него при нашата писмена връзка през 2018 г.):
01. На 14.02.2003 и после – Паоло Албиани в “Симон Боканегра”, Бон и Манхайм
02. На 8/15.02.2003 и после – Дон Манифико в “Пепеляшка”, Бон и Регенсбург
03. На 23.02.2003 (премиера) и после –Труфалдин в “Ариадна на Наксос”,
04. На 11.05.2003 (премиера) и после – Гобриаз в “Belsazar” от Хендел,
05. На 10/17.01.2004 и после – Банко в “Макбет”,
06. На 15/22/23.01.2004 и после – Лазар Волф в “Анатевка”,
07. На 1.02.2004 (премиера) и после – Линдорф, Копелиус, Миракел, Дапертуто, в “Хофманови приказки”,
08. На 4/22.03.2004 и после – Дон Базилио в “Севилският бръснар”,
09. На 5.01.2007 и после – Саул в “Саул” от Хендел,
10. На 7/24.01.2007 и после – Лепорело в “Дон Жуан”,
11. На 11.01.2007 и после – Ник Ботъм в “Сън в лятна нощ” от Бритън,
12. На 21.01.2007 (премиера) и после – Фигаро в “Сватбата на Фигаро”,
13. На 2/7.02.2007 и после – Д-р Гренвил в “Травиата”,
14. На 18.03.2007 (премиера) и после – Раймондо в “Лучия ди Ламермур”.
Оперен дебют – Дон Базилио в “Севилският бръснар” в Русенска Опера през 1996 г.
(край на цитата)
Ако се вгледаме по-обстойно на цитираните по-горе участия, виждаме голямо разнообразие от роли в опери от различни епохи и стилове. Това ще се констатира още по-силно при подробното изброяване на целия му репертоар. Изводът е категоричен – Марин Цонев играе в големи, средни и малки роли, което е характерно за постоянните членове в ансамбъла на немските оперни театри, където съответните артисти поемат целия репертоар, и това дава възможност за много широка дейност.
Нека сега добавя, че с Мартин Цонев сме добри ФБ-приятели от дълго време – началото на 2014 г. Разменяме си често информации по разни въпроси. Още през 2015 г. аз му бях пратил моя списък на българските артисти с изяви на немскоезичните оперни сцени – Германия, Австрия и Швейцария, и той направи известни допълнения. По-късно – чак до днес, разменяме подобни информации. Когато реших да напиша статия за него, той ми изпрати редица подробности за дейността си, както и много снимки от негови изяви, някои от които ще приложа след тази статия.
Трябва да обърна внимание, че в българските медии от доста години има информации за Мартин Цонев, особено след изявите му в ролята на Борис Годунов на площада през храма „Св. Александър Невски“ в София през 2014 г., също и при други поводи. Някои от тия информации ще цитирам по-късно, но нека припомня една такава:
„Борис Годунов“ пред храма „Ал. Невски“
За самия Пламен Карталов постановката на „Борис Годунов“ пред храма „Св. Ал. Невски“ ще бъде премиера. „Чакал съм може би момента“, казва той. Планирани са три представления – на 27, 28, 29 юни 2014 г., но са готови и на допълнителни. „Ще си спомним, че на 28 юни 1993 г. Борис Христов напуска земния си път, а два дни по-късно, на 30 юни, го изпратихме от същия площад. В тези дни, заедно с аплаузите на публиката, ще се помолим за него.“
За главната роля е поканил двама наши баси. Светозар Рангелов е един от най-използваните в репертоара на Софийската опера. МАРТИН ЦОНЕВ, когото публиката познава като Вотан от Вагнеровата тетралогия, живее в Германия. „Исках да направя спектакъла с българи, да продължи славната следа на родната певческа артистична школа…“, коментира акад. Карталов. Затова с притеснение отказал на италианския бас Карло Коломбара. Певецът, познат от световните афиши, сега участва в представления на Софийската опера, а на 31 май ще излезе на сцената ни като Филип II в рамките на честванията на Борис Христов.
„Св. Ал. Невски“ ще е естественият декор за „Борис Годунов“. Сцената пред него е широка 50 м, в постановката тя ще бъде ту блато, ту червен килим, ту карта на Русия или път… към небето. „Искам да звучат съвременни послания. Това е монументална творба с дълбока, интимна чувствителност на един обременен и самотен държавник “, добавя Карталов.
В самото начало ще прозвучи запис с гласа на Борис Христов – песнопението „Хвалете имя Господа“ и образ, прожектиран върху фасадата.
След като става ясно, че двама българи ще играят главната роля на Борис Годунов в едноименната опера от Мусоргски, на 21 юни 2014 г. във в. „Труд“ бе публикувано интервю с двамата солисти Мартин Цонев и Светозар Рангелов. Цитирам това интервю:
Новите наследници на Борис Христов
21.06.2014 (Интервю във в. „Труд“)
Мартин Цонев: “Колкото повече даваш на това изкуство, толкова повече то ти дава. Четирите години, през които се занимавахме с “Пръстена” на Вагнер, са може би революция в операта, но и много ни дадоха – кореспондира със стила на Мусоргски.” Светозар Рангелов: “Когато влагаш повече емоция в играта, тя неминуемо минава и в гласа. И виждаш как всички очи в залата теб гледат. Усещането е невероятно! Нали тези хора затова са дали своите 50 лева – ако искат само да слушат музика, ще си пуснат диск вкъщи.
………………………………
Български гласове, не можеш да ги сбъркаш – така твърдят мнозина музикални експерти и веднага изричат имената на Борис Христов, Николай Гяуров, Никола Гюзелев. Тримата велики! Басовият регистър, събрал най-голямата мощ от световните оперни сцени, не би бил същият, ако ги нямаше тях. И макар вече да са част от най-завладяващото минало на музикалното изкуство, те продължават да са еталон.
В памет на “тримата велики”
е и мегапродукцията “Борис Годунов”
на Софийската опера (режисьор акад.
Пламен Карталов, диригенти Константин
Чудовски и Борис Спасов). В образа на
Борис Годунов от едноименната опера на
Мусоргски ще се редуват Мартин
Цонев и Светозар Рангелов – новите
наследници на басовата слава на България.
Кои са те? “Труд” събра конкурентите
в общо интервю:
След седмица хиляди меломани ще искат да чуят на живо наследниците на Борис Христов в една от коронните му роли – как се носи подобна отговорност?
Мартин Цонев: Голяма задача,
голяма отговорност е! Но който се е
хванал на това изкуство, трябва да има
и голяма смелост. Малко обаче е като
ходене по въже. Трябва много да внимаваш,
за да не залитнеш към самовлюбване,
защото този капан също е много голям.
Но ние, с по-ниските гласове, може би сме
по-защитени от него, за разлика от
тенорите и сопраните (смеят се).
Иначе да, знаем, че ще бъдем сравнявани,
критикувани. Но… нека се търси доброто,
защото даваме всичко от себе си.
Светозар Рангелов: За нас
е най-вече чест, че участваме в честването
на “тримата велики”! Да се сравняваме
с Борис Христов е смешно, но е огромно
удоволствие, че можем да бъдем следващите
– далече от него, но следващите. България
винаги е раждала баси, наследници винаги
е имало. Не сме само ние с Марти.
Трябва ли един певец, който върви по пътя на Борис Христов, да бъде и смирен?
С. Р.: Смирен (замисля се)… не знам. Първо трябва да изслушаш и видиш всичко, което той е правил. Дълбок поклон, а след това, без да копираш, да минеш през всичко, защото то е цяла школа за оперно изкуство.
М. Ц.: Смирението е последният
стадий в работата на един оперен солист,
особено в роля като Борис Годунов, която
е свързана с Бог – той поема короната,
но до последно се бори, защото човешките
отношения са несъвършени, особено когато
става дума за политика. Когато човек се
смири пред Бог, получава подкрепата му.
Твърде сте млади, но имали ли сте лично докосване до Борис Христов? Може би по-скоро задочно…
С. Р.: Знаете ли, преди години имах възможност да уча в неговата академия в Рим, но отказах с чисто емоционалната си студентска душа. Тогава Никола Гюзелев беше директор. Не се чувствах готов, искаше ми се да завърша първо академията в София, а след това да замина за Рим, но… А задочните ми срещи с него са започнали още с грамофонните плочи. Друг свят, друго измерение. Никой не пее така. Пускате записа и на 30-ата секунда оперният зрител ще ви каже, че това е Борис Христов.
М. Ц.: За съжаление не съм имал преки контакти. Само с Гюзелев си изпращахме поздрави през последните години. Но когато късметът ми излезе да пея предимно в Германия, често чувах: “А, в тази фраза чуваме Борис Христов!” Във Франция пък се говори много за Гюзелев… Няма как да се избяга от това. Разбира се, един живот не стига да стигнеш до съвършенството им, но… работим по въпроса (смее се).
С. Р.: При мен така се случи,
че навън пея повече във Франция. Има
един влак от Париж до Лондон под Ламанша
– два часа е пътят и във всички вагони
звучат Мирела Френи и Николай Гяуров.
Настръхвам, като ви го разказвам! И друго
– двама баси много трудно могат да пеят
на една сцена, но аз пях с Гяуров дуета
на Инквизитора и крал Филип в “Дон
Карлос”. Беше през 90-те, чествахме
60-ата му годишнина…
М. Ц.: А аз бях в публиката тогава!
С. Р.: Спомням си генералната
репетиция: Гяуров излиза, запява Perche
Sola E La Regina, целият хор започна да му
ръкопляска, а аз стоя като втрещен –
келеш, на 24-25 години. И някой ме сръга:
“Защо не пляскаш бе, сигурно си по-велик
от Гюуров?!” А аз съм стреснат, как ще
пея с него?! Накрая на спектакъла бях с
две кила по-малко, цялата роба бе във
вода, прожекторите насреща, а до мен
Гяуров… Това беше едва второто ми
излизане на сцена въобще. Бях пял само
на дебют в “Сватбата на Фигаро” –
наистина не знаех на кой свят съм.
М. Ц.: Не му личеше на колегата
(смее се) – страхотен Инквизитор
беше.
М. Ц.: Няма как! Но не бива
да се бърка със спорта. Изкуството е
друго нещо. Има конкуренция, но маестро
Карталов е измислил няколко премиери.
Защо? Защото всеки има собствено ухо и
вкус. Певецът, артистът е длъжен да
познава професията до най-тънките неща,
за да направи образа си перфектно,
всякакви цветове да извади от гласа си.
А публиката после ще каже: “Този повече
ми харесва!”
С. Р.: Трябва да има нещо,
което да те кара да търсиш още и още, за
да развиеш ролята. Това ще роди нещо
по-добро. Конкуренцията ще роди два
по-добри спектакъла. А и да сме честни
– като си сам, се отпускаш.
Добре, какви сте като Борис
Годунов ще разберем скоро, но кои са
реалните Мартин и Светозар? Публиката
не знае много за вас…
М. Ц.: Аз съм израсъл в
Русенската опера, син съм на дългогодишния
корепетитор Стоил Цонев. Тръгнах обаче
да се занимавам с изобразително изкуство,
имам диплома за вътрешна архитектура,
може би щях да стана и инженер, но човек
явно трябва да има едно наум. По
физиологични причини пеенето се случва
след пубертета. Имах шанса да уча при
един от най-големите педагози в България
– Георги Делиганев. Приеха ме на първо
място в Музикалната академия, а в
инженерната специалност бях шести –
явно певец щях да ставам. Специализирах
в Австрия и Холандия, а кариерата ми се
развива най-вече в Бон. В Софийската
опера дебютирах през 2010-а като Вотан в
“Пърстенът на нибелунга” – доста
рисковано, но за щастие “легна” на
моя глас.
С. Р.: Моите родители нямат
нищо общо с операта. Големият баритон
Асен Селимски ме откри. В казармата ми
казаха, че имам глас, и като се уволних,
реших да търся специалист. Селимски ме
чу, обясни, че трябва да работим една
година и на следващата да кандидатствам.
Беше през март, затова му казах: “Маестро,
ще кандидатсвам това лято, за да видя
как е.” А той отвърна: “Добре, ама
няма да казваш, че аз съм те подготвял.”
И ме приеха, въпреки тройката по солфеж
(смее се).
Мнозина певци казват, че любимата
им опера е тази, която в момента репетират
– обичате ли “Борис Годунов”?
М. Ц.: Няма по-любим образ в момента за мен.
С. Р.: Гениална опера!
- (край на цитата)
След този голям увод ще започна с биографични бележки и творчески път на Мартин Цонев.
Мартин Цонев е роден на 27 февруари 1973 г. в Русе – „Русчуклия кореняк“. Прадядо му – Гатьо Цонев е бил предприемачът, построил Доходното здание в гр. Русе (Театърът – гордостта на Русе). А по майчина линия е пра-пра-пра-внук на Пенчо Славейков.
Завършва НУИ „Проф. Веселин Стоянов” в класа на Георги Делиганев, и ДМА, София, в класа на Благовеста Карнобатлова. Дебютира на оперната сцена в Русе на 26-годишна възраст в ролята на Дон Базилио от „Севилският бръснар” на Росини. Като студент реализира първото изпълнение на творбата „Монолог” от Александър Текелиев и записа й за БНР.
Специализира във
Висшето училище за музика и сценични
изкуства в Грац, Австрия и в Международната
оперна студия в Амстердам (И.О.С.Н.).
Солист е на „Фолксопер” Виена, а от
2002 г. е постоянен солист
на оперния театър в Бон. Гастролира в
Националната опера и Концертгебау –
Амстердам, Националната опера – Перц,
Опера Берлиоз, в различни оперни театри
в Испания, Холандия, Германия, Франция,
Италия. Гост е на множество европейски
фестивали. Особено впечатляващ е дебютът
му на Залцбургския фестивал (2010 г.)
в операта на Албан Берг
„Лулу” с Виенската
филхармония.
Дебютира на сцената
на Националната опера в София в
тетралогията „Пръстенът на
нибелунга“ – първа част „Рейнско
злато“ и получава висока оценка от
публиката и музикалната критика. Следват
изяви и в другите части на тетралогията.
Има изключително богат репертоар
от оперни и кантатно-ораториални творби
на Вивалди, Хендел, Моцарт, Росини, Гуно,
Верди, Вагнер, Яначек, Бритън, Глас.
Номиниран е от немската
критика за най-добър оперен артист за
ролята си на Лепорело от операта „Дон
Жуан”. Реализира запис на операта
„Федра“ от Илдебрандо
Пицети за Радио Франс.
Носител е на Първа награда от конкурса за камерна музика „Цветана Дякович“, на награди на публиката от „А.И.М.С. Далас“ – Грац и „Белведере“ – Виена.
(край на цитата)
Очевидно това са най-общи информации, които ще допълня с други данни (някои може да се дублират):
„Фейсбук“, сайт „Кафе с автограф – Бургаска писателска общност“ (със специалното участие на световния бас Мартин Цонев)
20 август 2017 (Оригинал с мои корекции на печатните грешки)
“Кафе с Автограф“: Мартин Цонев (бас) е български артист с над 20-годишна световна кариера. Роден в Русе. Завършва НУИ “В. Стоянов“ Русе при Г. Делиганев и Музикалната Академия в София при Б. Карнобатлова. Следват специализации – стипендия в Грац и Интернационалното оперно студио в Амстердам. Само 23-годишен, второкурсник в ДМА София, Цонев прави професионален дебют като Дон Базилио на сцената на Русенска опера (1996 г.). А на 27 години прави първия си Атила на Верди в Ротердам.
Той е единственият певец за Юбилеят „75 години ДМА Панчо Владигеров“ в първото изпълнение на творбата на Ал. Текелиев „Монолог“ под палката на И. Вульпе. Следва запис в Националното радио с Иван Маринов.
През
2000-та година Мартин Цонев става
солист на Фолксопер Виена, където
пее в легендарни постановки (Хари
Купфер), с оперни певци (Йохан Ковалски)
и диригенти (Томас Хенгелброк) и
много други. От 2002 г.
е солист на Опера Бон, където изгражда
внушителен репертоар от Предкласиката
през Класиката и Романтизмът
до Модерните оперни заглавия. Пее
още в Националната Опера Амстердам
(с Робърт Ллойд, Пиер Ауди, Филип
Русе), Концертгебау Амстердам, така
и на концертния подиум
с множество меси, оратории и реквиеми.
С оркестрите „Недерланд Блейзер
Ансамбъл“, „Комбатименто Консорт“,
„Нидерланд Балет Оркестър“,
Филхармония Амстердам“ и др.
Прави записи
на спектакли в супер
постановките на арената „Опера в
Ахой“ Ротердам, “Трубадур“, „Набуко“
(с Олга Романко, Елизабета Фиорилло,
Игнасио Енсиняс).
През
2006 г. е поканен лично от легендарния
тенор Луиджи Алва за ролята на Дон
Жуан в Националната Опера на Перу.
Гостува многократно в Опера Берлиоз
Монпелие и Зала „Плейел“ в Париж
като Мефистофел, Рамфис и др. Прави
запис на операта „Федра“
от Илдебрандо Пицети
за Радио Франс. Пее соловата
басова партия в „Девета симфония“
от Бетовен в Опера
Ница.
Испанската
публика на областта Астурия многократно
се наслаждава на българския бас в
ролите му на Спарафучиле, Дон Жуан,
Верди Реквием.
До днес Мартин
Цонев е гост на множество европейски
оперни театри и фестивали. През 2010
г. пее на легендарния
Залцбургски Фестивал в
операта „Лулу“ от Албан
Берг с Виенската
филхармония и режисьор
Вера Немирова, диригент
Марк Албрехт, заедно
с Патриция Петибон,
Франц Грундхебер и други.
На сцената на „Мартенски музикални
дни“ в Русе Мартин
Цонев е участвал със „Софийски
солисти“ и като Дон Жуан в „Дон
Жуан“ от Моцарт. През
2012 г. изпълнява за
първи път в България
„Концертните арии за бас и оркестър“
от Моцарт с Русенска филхармония.
На сцената на
Националната Опера София, Цонев
дебютира в ролята на Вотан в „Рейнско
злато“ от Вагнер,
режисьор Пламен
Карталов. Следват
„Валкюрите“ и през
2012 г. „Зигфрид“. Следват покани и
участия за „Пръстенът на нибелунга“
в Рига, Фюсен, Нюрнберг и Рим (с Кирил
Петренко). Неговият Вотан, в тази
първа в историята на Балканския
полуостров тетралогия
на Вагнер, той е
посрещнат с възторг както от
българската публика, така и от
италианската, и от
германската специализирана
преса.
Следват множество
покани от Националната
опера – първо изпълнение
за България на Опера Гранде
на Майербер „Роберт Дяволът“
(Бертрам), „Атила“ от
Верди на „Сцена на
вековете“ на Царевец, Борис в „Борис
Годунов“ в София.
Носител е на първа
награда на конкурса
за камерна музика „Цветана
Дякович“,
награди
на публиката от „А.И.М.С. Далас“ в
Грац и „Белведере“ Виена. През 2012
г. печели германската
„ЕХО Класик“ награда
за записа на операта
„Ирелое“ от Франц
Шрекер, заедно с „Бетховен
оркестър“.
Номиниран трикратно
от немската музикална критика за
„Най-добър оперен
артист“ за ролята си на Лепорело от
„Дон Жуан“. Номиниран за наградата
„Златен Фауст“ заедно с постановката
на Д. Хилсдорф на „Джефта“ от
Хендел.
Множество статии
за него в “Opernglas“,
„Opernwelt“, „L’Opera“, „L’europeo“, „Frankfurter
Rundschau“, „Kölnerrundschau“ и други.
Предавания и лични портрети по БНТ,
btv, Тв7, ORF, NRD, Mezzo и други.
(край на цитата)
За да се получи по-пълна и последователна картина от творческия път на Мартин Цонев, в края на януари 2018 г. аз го замолих да ми изпрати подробности за дейността си още от началото й. Той бе любезен и ми предостави пълна картина на кариерата си, написана на немски и английски езици, която ще цитирам в оригинал – текста се разбира лесно:
MARTIN TZONEV
Education
Music College in Ruse (Bulgaria) Diploma 1994
National Academy of Music in Sofia (Bulgaria) Diploma 1998
Univ. für Musik und Darstellende Kunst in Graz (Austria) Opera Studio 1999
International Opera Center Amsterdam Opera Studio 2000
Awards
Internationale Song interpret. Competition “Tsvetana Dyakovich” Sofia – FIRST PRIZE´98
AIMS Dallas “Meistersinger competition” Graz – Award of the public `99
23st International Hans Gabor BELVEDERE competition – Kulturkontakt PRIZE `04
Dreifache Nominierung als „Bester Sänger und Darsteller“ von Musikkritikern der
deutschen Presse für die Rolle des Leporello in Mozarts „Don Giovanni“ 2005
Nominierung für den deutschen Theaterpreis „Der Faust 2006“ – Beste Regie Musiktheater
– in Diеtrich Hilsdorfs Inszenierung von Händels „Jephtha“ mit Theater Bonn
ECHO Klassik Preise mit dem Theater Bonn und dem Beethoven Orchester für die
CD-Aufnahme der Oper „Irrelohe“ von Franz Schrecker ‘2012
OPERA ROLES:
Wotan “Das Rheingold” R.Wagner – Sofia Opera&Ballet Sofia 2010/15 (BG)
– Festspielhaus Füssen(D) 2015
Wotan “Die Walküre” R.Wagner – Sofia Opera&Ballet Sofia 2011
– Festspielhaus Füssen(D) 2015
Wotan “Siegfried” R.Wagner – Sofia Opera&Ballet Sofia 2012/16
Donner “Das Rheingold” R.Wagner – Accademia Nazionale di Santa Cecilia 2013 (Cond. Kirill Petrenko)
König Marke “Tristan und Isolde” R. Wagner – Theater Bonn 2013, (regie Vera Nemirova)
Boris Godunov „Boris Godunov“ M. Mousorgski – Sofia Open Air (regie P. Kartaloff) 2014
Mephistofeles “Faust” Ch. Gounod – Theater Bonn 2007, (regie Vera Nemirova),
Roger “Jerusalem” G. Verdi – Theater Bonn 2016 (reg. Fr. Negrin, with Franz Hawlata)
– Theater Freiburg 2017 (reg. Calixto Bieito)
Attila “Attila” G.Verdi – Rotterdam opera 2001(NL),
– “Stage of Ages” Open Air Festival, Veliko Tarnovo (BG) 2011
– Sofia Opera&Ballet 2015/16
Bertram “Robert le diable” Meyerbeer – National Opera&Ballet Sofia 2012 (BG)
Don
Giovanni “Don Giovanni” W.A.Mozart – International
Fest “March music days” State Opera Ruse
2006(BG),
-Teatro “Segura” Lima
(Peru) 2006 (reg. Luigi Alva)
-Teatro Jovellanos de Gijon, (Spain.With Miguel Zapater) 2009
Leporello “Don Giovanni” W.A.Mozart – Theater Bonn 2005/12/17, (Weise, Peters-Messer. Dir. Wächter)
– Theater Lübeck 2006
Figaro
“Le nozze di Figaro” W.A.Mozart – Theater
Bonn 2007
Theater Gelsenkirchen 2012
Don Basilio “IL Barbiere di Sevilia” G.Rossini – Theater Bonn 2003/13,
– State Opera Ruse 1996 (prof.debut
Raimondo “Lucia … ” G. Donizetti – Donau tour Opera 1998 (Bordeux,Lisabon, ),
– Theater Bonn 2007/2016
Nick
Bottom “A Midsummernight’s dream” B.Britten –
Theater Bonn 2006
Volksoper Wien 2001 (with J.Kowalski)
Don Magnifico “La Cenerentola” G.Rossini – Theater Bonn 2002/03
Theater Regensburg 2002
Alidoro “La Cenerentola” G. Rossini – Sofia Opera&Ballet 2014/15/16 Opera Romana Craiova 2015
Banco “Macbeth” G.Verdi – Theater Bonn 2003
Filippo II “Don Carlo” G.Verdi – State Oper Burgas 2012 (BG)
Padre Guardiano “La Forza del Destino” G.Verdi – Theater Bonn 2004
Ferrando
“Il Trovatore” G. Verdi – Opera in AHOY Rotterdam
2001 (with Olga Romanko, Elisabetta Fiorillo. Vladimir Stoyanov) –
Concertgebouw Amsterdam 2001
Ramfis “AIDA” G.Verdi – Opera SPANGA fest NL 2001, Opera Ruse (BG) 1998, Opera Berlioz Montpellier 2008 Salle Pleyel de Paris 2008, Staatsoper Stuttgart 2010 (Il Re)
Gremin “Evgenij Onegin” P. I. Tchaikovski – Theater Bonn 2004
Gobriaz “Belzzazar” G.F.Händel – Theater Bonn 2003 (Regie D. Hilsdorf, Cond. Jos V.Veldhoven)
Zebul “Jephtha” G. F. Händel – Theater Bonn 2005 /13 (Regie D. Hilsdorf, Cond. Jos V.Veldhoven , A. Sperring)
Saul “Saul” G. F. Händel -Theater Bonn 2006 (Hilsdorf, VanVeldhoven, with J.Waschinski)
Lindorf, Coppelius, Mirakel, Dapertutto
“Le contes d“Hoffman” Offenbach – Theater Bonn 2004,2014/15 (u.a. Barbe&Doucet)
– Theater Wuppertal 2005
Paolo Albiani “Simone Boccanegra” G.Verdi – Theater Mannheim, 2003/04
Theater Bonn 2003
Litore, Console, Famigliare
“Il coronazione di Poppea” C.Monteverdi – DNO Amsterdam 2000 (Reg. Pierre Audi, Cond. Ch. Rousset, with R. Lloyd)
Der
Athlet, Der Tierbändiger “Lulu” A. Berg –
Theater Bonn 2003 (Reg.Werner Schröter.
With Hanna Schwarz)
Der Bankier, Der Theaterdirektor “Lulu” A.Berg – Salzburger Festspiele 2010
cover Der Athlet, Der Tierbändiger (Wiener Philharmoniker, Albrecht, Nemirova. With F.Grundheber, P. Pettibone, H. Zednik)
Parsi Rustamji, Lord Krishna “Satyagraha” Phill Glass -Theater Bonn 2004/13 (Reg. S. Purcarete, Windfuhr)
Sparafucile, Monterone “Rigoletto” G. Verdi – Teatro Jovellanos Gijon, Spain 2007, State Opera Russe 1997
and others…
…..
Recordings/ Broadcastings
2012 Film Portret der Bassisten Martin Tzonev Bulgarian National BNT
2012 Mozart , Die Konzert Arien für Bass Int. Festival „March Music Days“ Rousse
2010 Der Bankier, Der Theaterdirektor “Lulu” A. Berg 3sat, ORF2 – Salzburger Festspiele, Wiener Philharmoniker) + DVD (Brian Large)
2012 Schreker “Irrelohe“ + CD ECHO Klassik Preis
2008″AIDA” G.Verdi Ramfis – Opera Berlioz Montpellier 2008 MEZZO
2001 G. Verdi “Il Trovatore” Ferrando Companions Classics BV – CD / Consertgebouw Amsterdam
2000 G. Verdi “Nabucco” Il Grande Sacerdote Companions Classics BV – CD/ Consertgebouw Amsterdam
2000/05 G. Verdi “Requiem” Nord Holland Radio; Regensburger Philharmony – CD
and 2010 Teatro Jovellanos de Gijon
2008 Pizzetti “Fedra” L’Auriga Eurito d’Ilaco Opera Berlioz Montpellier, Festival de RADIO France + CD
2007 Beethoven“9th Symphony” Opera de Nice, Buglaria Hall Sofia 2015/16
2007/8 Rossini “Stabat Mater“, Puccini “Messa di Gloria“, “Meistersingerhalle” Nürnberg, Opera Berlioz Montpellier
1998 A.Tekeliev “Monologue” Bulgarian National Radio Philharmony-CD
1998 W.A.Mozart Conzert Arias Bulgarian National TV
2001 Mousorgski “Songs and dances of the death“ Consertgebouw (De kleine saal) Amaterdam / Classic Radio NL
2003 Tchaikovski “Maid of Orlean”Bertran NPS Radio NL
2004 Janacek “From the hause of the dead” A.P.Gorianchikov NRW Radio D
2006 W.A.Mozart “Don Giovanni” Don Giovanni National TV Peru
2006
G.Puccini “La fanciulla del west” NPS Radio
NL / Consertgebouw Amsterdam
and
others…
(край на цитата)
……..
Направо съм възхитен от вокалната кариера на Мартин Цонев – множество роли от всички важни епохи на оперното изкуство – от барока до съвременността. Както виждаме, той е изградил в течение на 23 години, започвайки от 1996 г. в Русе, и стигайки до днес, огромно количество роли – разнообразни по съдържание и трудност, в това число и в редица опери, които не са широко известни за българския оперен слушател и любител. Не съм ги броил, но това са повече от 50 роли – някои по няколко в една и съща опера, като „Хофманови разкази“, „Лулу“, „Сватбата на Фигаро“, „Пепеляшка“, „Риголето“. Не съм сигурен напълно, но мога да вярвам, че едва ли има съвременен български оперен артист или артистка на 47 години, който/която да има в репертоара си такъв брой роли, и то от подобен мащаб като Мартин Цонев. Респект!
Искам да цитирам и някои мнения и отзиви за неговото изкуство, както на български, така и на други езици:
“Das Rheingold”
:
“.. A debut role, in the first place was given Martin
Tzonev in the role of Wotan – with harmoious voice timbre, with
exeptional conceptions and vocal line. An imposing figure and a
weighty presence. “
Andrea Merli , “L’Opera”,
August 2010
———-
“Singers: Martin Tzonev
(Wotan) interpretiert seine Rolle mit ein schlanken, melodischen und
beweglichen Bass-Bariton. “
Gabriele Helbig ,
“Opernglas”, Juli 2010
———-
Über “Die Walküre”
:
“Glänzend ist der rein bulgarische Besetzung der Sänger,
dank der eingeladener Coach Richard Trimborn, singend mit eine
perfekte deutsche Aussprache… Wir können uns nur vorstellen was
für ein Sänger Reserven zur Verfügung stehen wenn Martin Tzonevs
Wotan in “Das Rheingold” dies mal “nur” für das
zweite Premiere kommt.
Dietmar Polaczek ,”Opernwelt”,
Juni 2011
———–
Über
“Siegfried” :
” I due bass-baritoni impegnati nelle
parti di Wotan e Alberich sono gli stessi ascoltati ed ammirati due
anni fa nel Prologo, L’Oro del Reno. Martin Tzonev anta con
morbidezza non comune nel ruolo di Wotan. Gli riesce essere sie
autorevole, con un’emissione sempre a fuoco e potente, che suadente
nei momenti in cui la poliedrica parte lo richede.”
Andrea
Merli, “L’Opera”, Juli-August 2012
———–
“Die
Vorstellung am 25 Mai halte ich als Triumph des bulgarischen Opern
und Darstellerischen Kunstes. Da entzuckte mich wieder der Martin
Tzonev, ein bemerkenswerter Wotan! Ein prächtig geführter schöner
Bass entfaltet sich meisterhaft in den grossen und komplizierten
Szenen mit Mime, Siegfried, Alberich und Erda. In alle Vier
fundamentalen Szenen des Wotans war Tzonev beeindruckend – im Stimme,
Darstellung und Figur. Die hat er aufgebaut mit reichen fassten der
Emotionen und Gemüte, zeigend komplex der Wotan Charakter – Adel,
Sarkasmus, Selbstüberzeugung, Hilflosigkeit, Verzweiflung bis
sardonische Gelächter und tragischen Lamento.”
Prof.
Boianka Arnaudova, “Kulturа”, Juni 2012
Превод:
“Мартин Цонев, забележителен Вотан!
Великолепно воден красив бас, изразяващ
се майсторски в големите си сложни
беседи с Миме, Зигфрид, Алберих и Ерда.
В своите четири фундаментални сцени
Цонев бе внушителен – в глас, игра и
фигура. Изгради ги с богато отсенени
емоции и настроения, показвайки комплексно
характера на Вотан – благородство,
сарказъм, самочувствие, но и безпомощност,
отчаяние; имаше и сардонически смях, и
трагедийни вопли.”
———–
“…
ярък образ на злия гений Бертрам сътвори
и басът Мартин Цонев, но не на последно
място и с издръжливостта си.”
Борислав
КОСТУРКОВ, “Блиц”
01.02.2012
———–
“Лъчезарният в
живота Мартин Цонев (вляво) е толкова
истински като зловещия Бертрам, че
колегите му изпитват ужас от него и зад
кулисите. “
23.01.2012 19:33 |
Култура
———–
Christoph Zimmermann,
“Der Neue Merker”, 28. April 2013
“MARTIN TZONEV, physiognomisch etwas jung für den greisen Marke, ist mit seinem mächtigen, differenziert geführten Bass eine Autorität und macht die Klage des Königs zu einer überaus bewegenden Szene. ” („Tristan und Isolde“)
(край на цитата)
До края на тази статия ще цитирам някои информации от български медии, свързани с изяви на Мартин Цонев в Българя и в чужбина (не са подредени хронологично):
Портал „Русе Инфо“
Мартин Цонев в звездния букет на премиерата на “Лулу” в Залцбург
24 август 2010
Българското оперно изкуство пожъна нов международен успех – този път в лицето на режисьорката Вера Немирова и русенския бас Мартин Цонев. Двамата бяха част от екипа, който направи премиерата на операта на Албан Берг “Лулу” на Залцбургския музикален фестивал с оркестъра на Виенска филхармония.
Постановката предизвика огромен интерес, както повечето реализации на Вера Немирова, а звездният букет от изпълнители, сред които французойката Патрисия Петибон, придаде допълнителен цвят на събитието. Запис от спектакъла вече бе излъчен по няколко немски телевизионни канала.
“Премиерата мина прекрасно. На толкова високо ниво, каквото е фестивалът в Залцбург, всичко носи риск, защото и режисьори, и особено актьори експериментираме в модерно заглавие като “Лулу”. За мен беше голямо щастие да се срещна с други мои колеги, които са доказани от десетилетия като едни от звездите на съвременната оперна сцена. Много се вълнувам от срещата с тези хора, от които съм се учил самият аз и много мои колеги. Това е прекрасно преживяване”, казва Мартин Цонев. В “Лулу” той изпълнява две роли – на театрален мениджър и на банкер. Русенският бас споделя, че атмосферата в Залцбург по време на фестивала наистина е уникална.
“Впечатляващи са целият този гланц, червените килими, многото хора, които идват само за да се покажат. Но най-важното е друго – че можеш да преживееш с всяка клетка високото качество на всички артисти и музиканти. Душата е на място тук, в Залцбург”, категоричен е певецът. За съжаление българските оперни певци нямат силно лоби и се налага сами да се борят, за да си пробият път за участие. Но веднъж успели, показват висока класа, талант и защитават българската оперна школа.
Мартин Цонев вече девет години е един от водещите солисти в операта в Бон. Кариерата му по европейските сцени започва веднага след завършването на Музикалната академия в София, когато печели стипендии за специализации в оперни студиа в Линц и Амстердам. Той рядко пее в България – в Русе на “Мартенски музикални дни” през 2009 г. се представи в “Дон Жуан” от Моцарт. “Ролята на Лепорело е роля – мечта. Пожънах голям успех с нея в Бон. Даже имах няколко номинации за най- добър оперен артист и певец, и затова не ми даваха да пея Дон Жуан. В Русе обаче успях да се представя и в тази роля”, разказва басът. Обикновено Мартин Цонев пее в опери на Моцарт, Росини и белкантов репертоар. Преди да дойде предложението на директора на Националната опера Пламен Карталов за участието в тетралогията “Пръстенът на нибелунга”, той никога не е пял Вагнер. “Специалността Вагнер е нещо много различно, защото българските певци се отличават в италианското белканто, което е точно на другия край на спектъра. За мен това беше огромен скок и предизвикателство, защото съм смятал, че Вагнер не е точно за моя тембър и техника”, обяснява Мартин Цонев.
Премиерата на “Рейнско злато” в София предизвика огромен интерес сред публиката и се наложи да се направят две допълнителни представления. В постановката Мартин Цонев изпълнява ролята на Бог Вотан, а самият проект на четирилогията предвижда всяка година да се прави по едно заглавие, за да може да завърши през 2013 г. Тогава ще се чества 200-годишнината на Вагнер. През есента русенският бас ще пристигне отново в София, за да работи по второто заглавие – “Валкирия”. /в. “Утро”/
(край на цитата)
Сайт на Софийска държавна опера (не е дадена дата и година, но положително годината е 2015)
Прочутият бас Мартин Цонев: Наслаждавай се на славата, но винаги с единия крак на земята!
- Eдин висок и дългокос човек заля през лятото българските медии. Но не, той не е поредният скандално известен престъпник или дълго издирван банкер, нито пък екстравагантен до ужас художник. Той е един архитект, който се интересува живо от дизайн и от хеви метъл, но това не го представя съвсем точно. Защото човекът, за когото става дума, е Мартин Цонев – български оперен певец, роден в Русе, запленяващ с басовия си глас, проницателен поглед и… почти неизвестен в родния си град.
Добре че беше Софийската опера, да организира фестивал на открито „Опера пред храма“, та всички да чуят за Мартин и да полюбопитстват кой е той и как влетя като метеор на голямата сцена. В края на юни той се въплъти в образа на Борис Годунов в едноименната опера на Мусоргски. Представлението бе пред храм паметника „Св. Александър Невски“ в София, на сцена с площ 1700 кв. метра и предизвика фурор.
Само по-силно изкушените от музиката знаят, че за един оперен певец ролята на Борис Годунов е като ролята на Хамлет за театралния актьор или на дон Корлеоне за филмовия му колега.
За кариерата на певците в операта подобно значение има и ролята на Вотан в „Пръстенът на нибелунгите“ от Вагнер – една от най-трудните и дълги басови партии в цялата музикална литература. Точно тя придаде допълнителен блясък към таланта на русенеца, който се превъплъти и в мечтания от мнозина Вотан.
Резултатът от съчетанието на талант и труд бе оценен подобаващо. Мартин получи повече от бляскави оценки за представянето си в София, критиците го поставиха до великите Никола Гюзелев, Николай Гяуров и Борис Христов – българската Света троица от велики басове.
Пътят на артиста към сцената
с тежки плюшени завеси е донякъде
предопределен. Прадядо му, предприемачът
Гатьо Цонев, е един от създателите на
емблематичното за Русе Доходно здание.
Баща му Стоил Цонев пък в продължение
на 47 години е корепетитор в Операта.
Именно той вдъхва на сина си любовта
към оперното изкуство.
„От дете съм
в операта“, казва басът и няма как да
е иначе. Напълно излишно е да се изброяват
всички роли, които е изиграл – от бащата
на операта Монтеверди до Албан Берг,
през колосите Моцарт, Хендел, Бетовен,
Верди, Росини, Вагнер… а списъкът
тепърва ще расте.
„Щях да съм художник, архитект, историк, археолог. Толкова се колебах. Такива, дето много се колебаят, стават или артисти или певци“, признава Мартин Цонев и разказва колко е важна широката обща култура за оперния певец. Ариите се изпълняват най-добре на оригиналния за творбата език, а ако артистът не е достатъчно подготвен житейски, трудно би влязъл в образ. Иначе Мартин е скромен и не изброява езиците, които знае. Казва само, че пее на италиански, френски, немски, руски, чешки и дори хинди.
С Цонев е свързана една друга знакова за Русе личност – Георги Делиганев. Символът на вокалната педагогика е първият учител на българския Борис Годунов. Педагогът без преувеличение му подпечатал билета към успеха, а ученикът не пропуска да изразява благодарността си към него.
„Наслаждавай се на славата, но дръж винаги единия крак на земята. Човек трябва да се взема на сериозно, за да си изгради правилен професионален и житейски път. Щом вече си стъпил здраво там – полетът на духа е задължителен за твореца, но – с единият крак на земята. Това екзистенциално правило за артиста“, споделя с убедителния си бас Мартин.
Докато шлайфа гласа си в стаята с пиано на Делиганев обаче, Мартин е ученик в тогавашния Техникум по дървообработване, а в Музикалната гимназия изучава само пеене и солфеж като извънреден ученик. Затова и в дипломата му за средно образование пише, че притежава специалност вътрешна архитектура. След това е
приет в специалност „Промишлен дизайн“ в Русенския университет, но бързо става ясно, че няма да се занимава с това. На следващата година се решава да кандидатства в Музикалната академия в София и е приет в челото на класирането в специалност оперно пеене. От тук насетне всичко започва да върви в правилната посока, която за Мартин е извън Русе. Но това не пречи да носи града в сърцето си и да се прибира при всяка възможност. Опитът навън му дава възможност да сравни реалностите преди и сега.
Мартин си спомня за Русе през края на 80-те и началото на 90-те с усмивка и носталгия. „Градът беше много по-пълен, повечето мозъци не бяха изтекли. Имаше свежи хора, изпълнени с гняв и желание да сменят системата. Искаха да живеят справедливо“, казва той. Основните причини русенци да не искат да остават тук, според него, са безработицата и проблемите в България като цяло. Но е оптимист за развитието на града, особено в културен аспект.
Мартин участва и в така наречения ъндърграунд на Русе, метълист е! Групата, в която е бил вокал, носи името „Нихилист“ и е първата от града, а и сред първите в България с професионално записан албум с тежка (екстремна) музика. За тези времена Цонев си спомня с огромна усмивка, описвайки множеството концерти и цялостната одухотвореност на хората. Но съдбата му е да замине.
На оперната сцена дебютира още докато е в Музикалната академия, през 1996 година. Представлението е в Русе, а на Мартин е поверена партията на дон Базилио от „Севилският бръснар“ на Росини. Очевидно талантът му е забелязан, защото веднага след държавния си изпит през 1998-а Цонев печели стипендия в оперната студия на Музикалния университет в Грац.
Следващата стъпка е специализация с най-изтъкнатите корепетитори, певци, диригенти и режисьори от Европа и Америка в интернационалната оперна студия в Амстердам. От там нататък всичко е успехи, но и много труд. Българите в чужбина, според Мартин, не са слаби, а точно обратното – борят се много и са взели съдбата в ръцете си. Сравнява борбата им с мита за схватката на момъка със змея. Змеят в случая е чуждата държава с чужд език и култура.
„Има завист към чужденците,
трябва да си два пъти по-добър, за да те
похвалят. Нямаш гръб, бориш се сам срещу
тяхната политика.“ Така русенецът
описва трудностите, които всички
български артисти в чужбина трябва да
преодолеят.
„Българските артисти
сме като сирачета. Защо има културно
министерство изобщо? Ние разнасяме
славата на България. Винаги печелим
класации. Ние изнасяме култура“,
продължава разсъжденията си 41-годишният
музикант.
„Разликите между българската и германската културна политика са огромни“, казва Мартин и обяснява – „в Германия оперните певци са по-уважавани от докторите, защото е по-трудно да лекуваш духа, отколкото тялото“. След това с усмивка добавя, че все пак докторите са по-добре платени.
Мартин е човек с изявена гражданска позиция, която винаги е готов да сподели. По повод предстоящите парламентарни избори заявява, че ще гласува, независимо от факта, че в Бон, където живее, няма да има изборна секция. Ще пътува до Кьолн с кола, за да си пусне бюлетината.Това ще му отнеме време и средства, но за него няма значение.
„Гражданите трябва да се стимулират да гласуват, да са будни, защото имат един шанс на 4 години нещо да зависи от тях. Затова е нужно да бъдат информирани. Важно е да питат с какви пари ще бъдат изпълнени обещанията, които им дават политиците. Всичко е пари, за съжаление. Даваме нашите пари и политиците правят с тях каквото си искат. Трябват поправки в конституцията. Българинът е много лъган. В исторически план тази гордост, която ни е останала, ни кара да смятаме, че заслужаваме повече, но все нещо не ни достига“, размишлява той.
Не би се занимавал с политика, макар да са му предлагали. категоричен е, че „ако всички станем политици, защото реалността е, че там най-лесно се вземат пари, а не се работи – то Родината ни ще остане без граждани“. „Аз съм за гражданско общество“, продължава той. „Каквото мога, мога да го правя на сцената със силата на моето изкуство, гледам да се развивам. Мога да давам мнение, но не съм учил икономика или право. Има си хора за всичко“.
И още: „Ние навън можем да преценим по-ясно нещата, не живеем в информационна и комшийска или корпоративна „кал“, заляла България, можем да си направим правилната преценка …“.
Тези думи противоречат на симптоматичните обвинения към българите в чужбина, че са забравили откъде са тръгнали. Противно на външния си вид и някои от заниманията си, например като увлечението по метъла, Мартин е религиозен и смирен човек. За него религията е средство за постигане на душевен мир, смирение и изграждане на своеобразен морален стожер. Както вече казахме, той се интересува от много неща и непрестанно чете и се образова. Относно ролята на изкуството и културата в образователния процес, Цонев е категоричен: „Културата е основата в обществото – тяло, дух, душа. Разделихме науките една от друга. Разделихме хуманитаристиката на различни направления. Всичко е едно, но ние го делим. Хората, които поставят под съмнение образователната функция на изкуството, са ограничени. Всичко образова, дори като излезеш на улицата получаваш информация“.
Или казано по друг начин – несъстоятелни са коментарите на някои „вървежни“ музиканти напоследък, че ако изкуството образовало, те трябвало да се наричат учители с микрофон – подигравателни и лишени от логика думи. Всъщност, деецът на изкуството образова както с дейността си, така и с личния пример, който дава.
За музиката в България и по-специално за разпространението й, талантливият русенец има своите забележки: „Съществуват монополи в българския радиоефир, понякога качествената музика не стига до хората. Някои наши артисти ги е страх от конкуренция. При това положение не можеш да се смяташ за голям“.
Относно чалгата мнението на Мартин е умерено негативно. „Нещо в мен се повдига като помисля за чалгата, но всяка музика си има мястото. Нека обаче това да не става държавна политика, както е в момента“. Според него артистите работят с абстрактни неща, с чувствата на хората, с възприятията им. „Това е отговорност, с която всеки, занимаващ се с изкуство, трябва да е наясно и искрено да приеме ролята си на творец.
Самият творец не трябва да се възгордява, не трябва да е подмолен и да завижда.
Ако хората се обърнат към култура и образование, има надежда“, смята Мартин. Да си смирен и да имаш точни лични граници, това са две от нещата, които за него са истински важни за личностното развитие.
Русенският оперен майстор живее в Германия, в Бон. Не спира да работи, не спира да композира, не спира да се интересува. Бъдещите му творчески планове, както гласи едно от най-изтърканите журналистически клишета, включват създаване на концептуален рок албум с песни, които разказват една цялостна история, а защо не опера или рок опера. Специално за операта казва, че непрекъснато му подхвърлят тази идея. Също така той помага с композиции и идеи на „Кристъл бардес“, един интересен акустичен проект на русенски музиканти.
За Мартин е най-важно да продължи да се развива, да продължи да радва публиката по света с качествена продукция. Не смята, че някога ще се „пенсионира“ и се старае да поддържа форма. Преди спектакъл винаги е добре отпочинал, за да даде най-доброто от себе си.
Това е той, Мартин Цонев – скромен, но не прекалено, усмихнат, добродушен и винаги насреща за своите приятели. В професионално отношение – перфекционист с постоянно желание да прогресира. За него „операта е храм на духа и там не трябва да се влиза по къси панталони“.
СВЕТОЗАР ПЕТРОВ
(край на цитата)
Една чудесна статия-интервю, от която научаваме редица нови и непознати неща за Мартин Цонев.
Сайт на Софийска държавна опера (не е дадена дата и година)
Прочутият бас Мартин Цонев гастролира в „Пепеляшка“ на 13 януари
Певецът за образа на Алидоро
в известната опера на Росини
Прочутият
бас Мартин Цонев ще гостува в операта
„Пепеляшка“ от Росини
на сцената на Софийската опера и балет.
„За мене Алидоро или „златният Али“ очевидно е име-символ олицетворяващо мистичния изток. Модерен, още от преди времето на Росини, та и до ден днешен, източният начин и методика за възприемане на света около нас е една „магическа“ алтернатива на западния начин.
Росини, очевидно е „над нещата“, в смисъл пост-магически, – какъвто характер дава и на героят си Алидоро. Алидоро (учител и съветник на Принца) е мислител, мистик, медитативен, дълбок и мълчалив. По-скоро мъдрец на „силите на разума“ (като Конфуций), отколкото мъдрец на „силите на духа“ (като Лао Дзъ). Като вторите такива той очевидно не владее, – според прекрасното чувство за хумор на нашата режисьорка Вера Петрова.
Алидоро използва всичко познато и непознато за своята цел – в случая „Trionfa la bonta“ – „Възтържествуването на добротата“. Което в крайна сметка му се удава, успявайки да укроти хаосът от емоции, претенции, егоизъм и суета на нашето „западно“ общество.
Чисто музикално Росини никога не се свени да напише най-сложните пасажи – колоратури, на които е способен както за природно подвижният лек сопран, така и за най-тежко подвижният глас – бас. Арията на Алидоро „Там от небето“ (La del ciel) е едно от възможно най-трудните произведения за бас, бас-баритон в световната оперна литература. Тя е причината, още от студентските си години, да се влюбя музикално в този образ и въобще в творчеството на Росини. Щастлив съм, че с труд, обич и вдъхновение ми се удава да я изпълнявам на едно добро, световно ниво. И съм благодарен, че съм канен да я изпълнявам. Защото Софийска опера, респективно публика търси това заглавие, и то често е включено в сценичният й репертоар от прозорливият й директор Академик Карталов.
Моите задачи за този сезон отново са обвързани главно с Опера Бон и Софийска Опера. В Бон оперният и програмен директор залага на позабравени бисери на оперната литература, както и на съвсем съвременни такива. “Екнатон“ на Филип Глас, в която ще пея на акадски, арамейски, египетски и немски езици. „Призрачният рицар“ Дж. Рейнолдс, опреличавана на „Хари Потър“ за оперна сцена. Като романтично- реалистичният шедьовър на Херман Волфганг фон Валтерсхаузен, по Балзак „Полковник Шабер“. Както и класическите „Сватбата на Фигаро“, „Триптихът“ на Пучини и др.
Във и със Софийска Опера съм на сцената с Алидоро в „Пепеляшка“. Също така отново – Вотан, за 8-ма поредна година – в състава на Българският „Ринг“ на маестро Карталов, на софийска сцена, както и в грандиозното гостуване на историческата сцена – Болшой театър Москва.
Да си пожелаем, на добър час!
Мартин Цонев
(край на цитата)
Оана Андра и Мартин Цонев гостуват в „Пепеляшка” от Росини на Вера Петрова в Софийската опера
25.09.2017
На 7 октомври, от 19:00 ч., в Софийската опера и балет ще се играе завладяващата приказна история за малкото бедно момиче, което се превръща в принцеса, съобщават от пресцентъра на операта. Тук, този факт е леко видоизменен – героинята живее с доведения си баща и неговите дъщери. Няма я и добрата фея, която движи приказните трансформации в познатия на много поколения деца сюжет. Вместо нея действието ръководи наставникът на принц Рамиро – Алидоро. Няма тиква, няма магии, привидно няма и магични трансформации. Всичко се развива на ръба между сериозното и комичното – къде явно, къде полускрито, къде само с леко намигване.
Елегантната режисура на Вера Петрова предизвиква усмивки и добро настроение дори там, където според либретото би трябвало да се чувстваме леко тъжни. „Много ми допада именно тази трактовка, при която героинята ми е активна, весела, жизнерадостна – казва режисьорката“ .
„Играла съм и версии, в които Пепеляшка е олицетворение на страданието, но предпочитам прочита на Вера Петрова”, споделя изпълнителката на главната роля мецосопраното Оана Андра. Дебютирала в ролята още като студентка, тя продължава да харесва музиката на Росини и специално тази негова опера. Това, за което публиката на софийската „Пепеляшка” може само да се досеща е, че за някакви си 40 секунди главната героиня се преоблича преди финалната си много красива ария.
Сценографията на младата, но набираща скорост с всеки следващ спектакъл Боряна Ангелова е необичайна и в пълно съзвучие с режисьорския прочит на творбата.
Огромни пъстроцветни яйца побират героите ту като стаи, ту като каляска, ту се превръщат в цветна градина. Свежото и ярко усещане от тези оригинални решения се допълва от пищните, умишлено решени на ръба между красивото и кича, костюми на Християна Михалева-Зорбалиева.
Верен в росиниевия прочит, диригентът Жорж Димитров също е завладян от цялостната силно позитивна атмосфера от сцената.
Макар и предизвестен, хепиендът не идва от само себе си. Росини е взаимствал само по-щастливата развръзка от творбата на Шарл Перо, при която Пепеляшка благородно се застъпва за злите и завистливи свои сестри.
Преплитането на темите за прошката и любовта, смирението и надеждите, които се сбъдват, прави толкова интересен и харесван крайния продукт на сцената на Софийската опера и балет. Зад кулисите остава многомесечният труд на целия екип, терзанията и съмненията, намирането на верните решения за всички многобройни предизвикателства, пред които той е бил изправен, за да „преведе” творбата на Росини в 21-ви век.
Освен многобройните си други достойнства, операта „Пепеляшка” вдъхва кураж и оптимизъм в твърде смутните времена, в които живеем.
В „Пепеляшка” гостува румънката Оана Андра и Мартин Цонев.
Участват: Хрисимир Дамянов, Атанас Младенов, Николай Петров, Милена Гюрова, Благовеста Мекки-Цветкова, Оана Андра – в ролята на Пепеляшка и басът Мартин Цонев от Германия – в ролята на Алидоро.
Диригент : Жорж Димитров
(край на цитата)
Портал „Стандарт“
24.11.2015
Мартин Цонев излиза като Атила в едноименния шедьовър на Верди на 27 и 28 ноември от 19 часа в Софийската опера. Прочутият бас е изключително колоритен в премиерния спектакъл на Юлия Кръстева с диригент Велизар Генчев. Той застъпва централни партии още в “Любовен еликсир”, “Роберт Дяволът”, “Пръстенът на нибелунга”… Възпитаникът на Русенското музикално училище, Софийската Консерватория, Университета по изкуствата в Грац и Международният център в Амстердам от години се радва на международна кариера.
Още през 90-те години гастролира из цяла Европа, а от 2002-а е солист на Операта в Бон, където изгражда внушителен репертоар – “Дон Жуан”, “Сватбата на Фигаро”, “Севилският бръснар”, “Лучия ди Ламермур”, “Любовен еликсир”, “Силата на съдбата”, “Трубадур”, “Аида”, “Риголето”, “Фауст”…
Мартин Цонев записва арии и кантатно-ораториални творби от Росини, Пучини, Бетовен, Верди. Лауреат е на няколко международни конкурса.
(край на цитата)
Мартин Цонев – от „дет метъла“ до операта
2.12.2015
Българските меломани познават добре баса Мартин Цонев от успешните му превъплащения в Атила, Вотан, Борис Годунов… Това, което може би не знаят е, че със същия успех можеше да е интериорен дизайнер, художник и фронтмен на метъл банда. Всъщност последното е бил. Култовата за русенския ъндърграунд „дет метъл“ група „Нихилист“ има издадени два албума.
Днес Мартин Цонев разделя времето си между сцените в Европа и тази на Софийската опера.
(край на цитата)
Българска Национална Телевизия
27.11.2015
Световноизвестният бас Мартин Цонев е в София за участие в оперната постановка на “Атила” от Верди тази и утре вечер. Разговорът ни е с именития бас и две дами – режисьорката Юлия Кръстева и сопраното Габриела Георгиева. Постановките на “Атила” за тази и утре вечер.
Мартин Цонев в “Атила” тази вечер
“Денят започва с култура” | “Българското кино и медиите” – 27.11.2015
(край на цитата)
През последните дни на февруари 2018 г. Мартин Цонев ми написа някои подробности по дейността си, след което аз добавих мои коментари по отношение на някои от любимите му оперни роли:
„Мисля, че е интересно да се напише за работата ми с прочутият филмов режисьор Tony Palmer“ (става въпрос за операта „Сорочински панаир“ от Мусоргски, представяна през 2007 г. в Бон):
Kum / Gevatter, “Der Jahrmarkt von Sorotschinzy“, Modest Mussorgski – Theater Bonn, 2007
Мой коментар:
Тази рядко изпълнявана опера от Мусоргски не е била довършена лично от него. Години по-късно – чак през 1931 г. е довършена от руските композитори Висарион Шебалин и Павел Лам и тогава изнесена за пръв път в завършен вид. Цитирам малка информация на немски език:
Wo Frauen ihre Männer mit Kochlöffeln verhauen
Von Stefan Schmöe
Modest Mussorgskij hinterließ seine komische Oper „Der Jahrmarkt von Sorotschinsy“ als nach der Uraufführung des „Boris Godunow“ begann er mit der Komposition, parallel zur monumentalen Historienoper „Chowanschtschina“ (die ebenfalls unvollendet blieb). Es gab eine Reihe von Versuchen, die Oper in eine spielbare Form zu bringen; dabei reicht das das Spektrum vom Einfügen anderer Kompositionen Mussorgskijs bis zu einer Ausarbeitung der hinterlassenen Skizzen – auf diese Fassung, 1931 von Wissarion Schebalin und Pavel Lamm herausgegeben, stützt sich die Bonner Oper. Einen Kommentar zu dieser komplizierten Quellenlage sucht man im Programmheft der Bonner Inszenierung leider vergebens – dabei sollte dies bei solchen „Ausgrabungen“ selbstverständlich sein.
(край на цитата)
Ето обява за спектакъла в Оперния театър в Бон, където Мартин Цонев играе в ролята на Кумът на един от главните герои (на немски език кум = Gevatter):
Sorotschinskaja jamarka
(Der Jahrmarkt von Sorotschinzy)
Komische Oper in drei Akten
Text von Modest Mussorgskij
nach der gleichnamigen Novelle von Nikolaj W. Gogol
Musik von Modest Mussorgskij
Vervollständigung des Fragments von Wissarion Schebalin und Pavel Lamm (1931)
in russischer Sprache mit deutschen Übertiteln
Aufführungsdauer: ca. 2′ 30 (eine Pause)
Premiere im Opernhaus Bonn am 29. April 2007.
(край на обявата)
Цитирам и малка рецензия за спектакъл в Бон, където се казват хубави думи и за играта на Мартин Цонев:
(…) Mark Rosenthal muss den Liebhaber der Brautmutter zur dämlich Knödel fressenden Karikatur verkürzen, wozu die quäkende und schneidende Stimme passt – Rosenthal wäre bei Bedarf wohl auch einer wohlklingenderen Darbietung fähig. Mit MARTIN TZONEV als „Gevatter“ und Andrej Telegin als Zigeuner stehen zwei musikalisch durchschlagende Haudegen bereit, die sich der Regie noch am ehesten widersetzen können und ihren Figuren zumindest musikalisch kraftvoll Format verleihen.“
(край на коментара)
Мартин Цонев: „Друга, от по-скорошните ми роли, с които се гордея и много обичам е тази на Roger в операта “Jerusalem” от Верди. Интересна, голяма, доста трудна (избягвана от повечето баси). Това е френската редакция на “Ломбардци”, но почти изцяло променена. Дебютирах с нея отново в Бон (2016 г.). Режисьор Франсиско Негрин, диригент Will Humburg. Роля заедно с Franz Hawlata“.
Мой коментар:
Цитирам малка подробност на италиански език за операта „Йерусалем“, както и списък на действащите лица:
Jérusalem è un Grand Opéra in quattro atti di Giuseppe Verdi su libretto di Temistocle Solera con la traduzione francese di Royer e Vaez. Prima rappresentazione, Opéra national de Paris, 26 novembre 1847; gli interpreti e gli artisti coinvolti furono i seguenti:
| Personaggi |
|---|
| Gaston, Visconte di Béarn (tenore) Conte di Tolosa (baritono) Roger, fratello del Conte (basso) Raymond, scudiero di Gastone (tenore) Hélène, figlia del Conte (soprano) Emiro di Ramla, (basso) Isaure, confidente di Elena (mezzosoprano) Ademar di Montheil, legato del Papa (basso) |
(край на коментара)
Мартин Цонев: „Също така, като очертаваща се от най-успешните ми роли е:
Lindorf, Coppelius, Mirakel, Dapertutto
“Le contes d“Hoffman”, Offenbach -Theater Bonn 2004, 2014/15 (u.a. Barbe&Doucet)
Мой коментар:
Известно е, че в операта „Хофманови разкази“ някои роли се играят от едно и също лице. Така Мартин Цонев играе ролите на Линдорф, Копелиус, Миракел и Дапертуто. Цитирам описание на всички роли (от източник на руски език), както и на артистите, участвали в премиерата на 10 февруари 1881 г.:
Действующие лица
| Роль | Голос |
Исполнитель на премьере 10 февраля 1881 Дирижёр: Жюль Данбе |
|---|---|---|
| Гофман, поэт | тенор | Жан-Александр Талазак[en] |
| Олимпия, механическая кукла | сопрано | Адель Исаак[en] |
| Антония, юная девушка | сопрано | Адель Исаак |
| Джульетта, куртизанка | сопрано | Адель Исаак |
| Стелла, певица | сопрано | Адель Исаак |
| Линдорф, советник | бас-баритон | Эмиль-Александр Таскин[en] |
| Коппелиус, партнёр Спалланцани | бас-баритон | Эмиль-Александр Таскин |
| Миракль, доктор | бас-баритон | Эмиль-Александр Таскин |
| Дапертутто | бас-баритон | Эмиль-Александр Таскин |
| Никлаус, друг Гофмана | меццо-сопрано | Marguerite Ugalde |
(край на коментара)
След като публикувах статията си за Мартин Цонев през 2018 г., получих редица коментари и поздравления за него, мнения за играта и дейността му.
В края на 2018 г. той ми допълни в разговор чрез ФБ информацията по отношение на ония роли, които играе в момента. Ето най-важното:
Boris:
Само две думи още .. Какво ново пееш в Бон?
Martin:
Да. Сега пея Elviro в “Xerxes” на Хендел. Също от Леош Яначек – “Макрополус” ролята на Адвокатът, “Schneekönigin” – Familien Oper, Teufeltroll & Renntier. “Jerusalem” Verdi – Roger, “Don Giovanni” – Leporello. По Коледа гостувах в Трир с Leporello.
А на 17 и 21.11.2018 дебютирах в Jacopo Fiesco “Simon Boccanegra” в Софийска опера.
Ето информация:
БРАВУРНА ПРЕМИЕРА НА „СИМОН БОКАНЕГРА“ НА СЦЕНАТА НА СОФИЙСКАТА ОПЕРА И БАЛЕТ
(край на цитата)
Както всяка година, и сега през 2020 г. в навечерието на рождения ден на Мартин Цонев аз му написах молба да ми даде някои сведения за дейността си през последно време. Той беше любеден и ми отговори, като заедно с това изпрати и интересни снимки от негови оперни участия. Повечето от тях ще поместя днес след статията. Ето неговия отговор:
„Снощи до полунощ и днес по цял ден репетираме – нова постановка на „Прилепът“, където приех доста предизвикателната роля на директор Франк. Никога не съм отказвал комедия. А както всички знаем „Прилепът“ е една от най-великите такива.
През 2018 г. – май месец: като Вотан в “Рейнско злато” и Вотан-Вандерер в “Зигфрид” на сцената на „Болшой“-театър в Москва. Една сбъднала се мечта – гостуване на Националната опера!
Последваха различни предизвикателства като: операта “Роня разбойничката” по Астрид Линдгрен и “Снежната кралица” по Ханс Кристиан Андерсен. “Роня разбойничката” и “Снежната кралица” са опери с доста сериозни партитури и трудност в пеенето. Писани са след 2010 г. дори (ако не се лъжа). Това е така нареченият жанр “Фамилна опера”.
(бел. Б.К.: след бележките на Мартин Цонев ще направя някои коментари по тези две опери).
Адвокатът Доктор Коленати в “Делото Макропулос” от Леош Яначек (на оригинален език).
Операта “Снежната кралица” по Х. К. Андерсен. В ролите на Дяволът и Северният елен.
Орест в “Електра” от Рихард Щраус.
Роже в “Йерусалим” от Джузепе Верди.
Лепорело в “Дон Жуан” от Моцарт.
Сега ми предстои Девета симфония на Бетовен на ММД Русе 2020.
На 25.02.2020 е заплануван дебютът ми в “Мефистофел“ на Ариго Бойто. С родната ми „Държавна опера Русе“.
Благодаря Ви отново за честта и вниманието! Бъдете жив и здрав! С уважение, Мартин.
(край на бележките на Мартин Цонев)
Ето моите коментари:
Първо за операта „Роня – дъщерята на разбойника“ – кратка бележка на немски емик, после превод на български:
Die Oper „Ronja Räubertochter“, komponiert von Jörn Arnecke, ist ein Auftragswerk der Jungen Oper Rhein-Ruhr. Sie startete in Duisburg, wird weiterwandern nach Düsseldorf, Bonn und Dortmund und trägt den Untertitel: „Familienoper“. Auch die Vorlage von Astrid Lindgren ist ja längst ein generationenübergreifend beliebtes Werk. Erzählt wird die Geschichte von der draufgängerischen Ronja, die auf den Jungen Birk trifft, der einer verfeindeten Räuberbande angehört, und sich mit ihm geschwisterlich verbündet. Das sorgt für Konflikte in den Familienclans, mit einem Hauch Shakespeare dabei, nur mit glücklicherem Ende. Und allerhand Fabelwesen treiben im Wald, dem Rückzugsort der Kinder, ihr Unwesen.
Превод: „Роня – дъщерята на разбойника“ е композирана от Йорн Арнеке като поръчана опера на театъра „Рейн-Рур“. Премиерата е първо в Дуисбург, после се играе в Дюселдорф, Бон и Дортмунд и носи допълнителното подзаглавие „Фамилна опера“. Също така и сюжетът от творбата на Астрид Линдгрен е отдавна любима тема. Тази творба е нещо, което излиза от рамките на различните генерации. Става въпрос за историята на буйното момиче Роня, която среща младия Бирк, който принадлежи на една вражеска разбойническа банда. Тя се сприятелява по сестрински с него, което води до известни конфликти във фамилните кланове – подобно като при някои творби на Шекспир, само че финалът е щастлив. Заедно с това в гората скитат и демонстриран своето дело призрачни същества, а тази гора е любимо място на децата.
(край на превода)
Що се отнася до самата опера, както прочетох днес накратко, операта има голям успех в тези театри в Германия, като при спектаклите в Дуисбург и Дюселдорф до голяма степен това се дължи на отличния ансамбъл и специално на играта и гласа на руския мецосопран Мария Катаева, която е член на ансамбъла на Оперния театър в Дуисбург-Дюселдорф („Deutsche Oper am Rhein“).
За втората опера – „Снежната кралица“ по Ханс Андерсен (кратка бележка на немски език):
Die Schneekönigin ist eine Familienoper in sieben „Geschichten“ von Marius Felix Lange (Musik) mit einem eigenen Libretto nach dem Märchen Die Schneekönigin von Hans Christian Andersen.
(край на цитата)
Превод: „Снежната кралица“ е фамилна опера в 7 действия (истории) от Мариус Феликс Ланге (музика) с лично негово либрето по сюжет на приказката „Снежната кралица“ от Ханс Кристиан Андерсен.
(край на превода)
Премиерата е на 23 април 2016 г. в „Deutsche Oper am Rhein“ в театралната сграда в Дуисбург. Трайност на операта около 1 час и 30 минути.
В Интернет има подробности на немски език, които могат да се прочетат с линка:
https://de.wikipedia.org/wiki/Die_Schneek%C3%B6nigin_(Lange)
(край на моите коментари)
Нека днес на 28 февруари 2020 г. поздравим Мартин Цонев с навършване на 47 години и да му пожелаем крепко здраве и много сили, за да продължава голямата си вокална кариера. Той е пример как един оперен артист може да концентрира дейността си на различни сцени (също и в родината си) и то в най-разнообразни оперни роли, а не само да предпочита няколко композитори и подобни стилове. Многообразието е символ на голямото изкуство и това ясно се усеща при днешния рожденик.
За много години, уважаеми Мартин!
Един линк към изпълнение на баса Мартин Цонев – „Песен за бълхата“ от Мусоргски, изпълнена при празниците „Аполония“ в Созопол при концерт, посветен на Никола Гюзелев. С участието на Оркестъра на Бургаска Опера. Диригент: Григор Паликаров:
……..
…….