Vassya Radeva

Сопраното Вася Радева, която се помина на днешния ден през 2020 година

Драги приятели на оперната музика, днес на 17 август се навършват 2 години от кончината на една българска оперна певица, за която до сега не съм писал статия – сопраното Вася Радева, родена през далечната 1924 година, починала на 17 август 2020 г. на 96 години, и която по времето, когато е имала основната си вокална кариера в София, е била много високо оценена не само като притежаваща прекрасен глас, но и заради изящната си сценична игра.

Тя е дъщеря на една от основателките на Софийската опера и голяма певица Пенка Тороманова (1892-1961) и съпругът й генерал Тодор Радев (1887-1957), военен аташе едновременно в Букурещ, Берлин и Лондон. След връщането си в България той e министър на просветата в три последователни кабинета. Негова е идеята за осигуряване на стипендии на млади български артисти, които учат в големите европейски центрове.

Все още в някои източници може да се прочетат коментари за Вася Радева като следния:

„ (…) Вася Радева беше изключителна Царица на нощта във „Вълшебната флейта“ на Моцарт“ или „ (…) Очарованието, което притежава, силната ѝ виталност, изтънченият вкус към изкуството, острият ум и несъмнено прекрасният ѝ глас я правят един от най-комплексните артисти на българската оперна сцена“.

(край на цитата)

Басът, оперен режисьор и педагог проф. Павел Герджиков казва за нея: „ (…) Преди години, в едно предаване на Националното радио, я бях нарекъл най-изящната българска певица. Вася Радева беше много интелигентна и образована. Притежаваше висока обща и стилова култура, знаеше няколко езика. Нейните Розина, Джилда, Лучия, Царица на нощта… ще останат вградени в паметта на много оперни любители и в историята на Софийския оперен театър. През изминалите десетилетия съвсем естествено помежду ни се зароди приятелство, което е мое скъпо достояние и което продължи до последните ѝ дни. Когато помисля за Вася, първото нещо, което зазвучава в съзнанието ми, е „Момичетата от Кадикс“ на Делиб – най-прелестното изпълнение, което съм чувал през всичките години до днес“.

(край на цитата)

Веднага изниква въпроса, след като Вася Радева е певица от такъв висок ранг, защо в медиите, особено преди политическите промени през 1989 г., пък и по-късно чак до днес, няма почти нищо за нея? Отговорът е ясен и категоричен – причините са чисто политически. Ето една „визитна картичка“ на това забележително семейство – Пенка Тороманова и съпругът й генерал Тодор Радев:

„Вася Радева е родена през 1924 година в семейството на една от първите истински оперни звезди на родната сцена – Пенка Тороманова и изтъкнатия генерал Тодор Радев. В това семейство с изградени традиции на почит към културата и изкуството расте Вася Радева. Тодор Радев е възпитаник на Петербургската генералщабна академия, той е военен аташе едновременно в Букурещ, Берлин и Лондон. След политическите промени през 1944 година генерал Радев е изправен пред Народния съд, който му дава условна присъда, но малко по-късно, в края на 40-те години – от 1949 дo 1955 г. тoй e интepниpaн c цялoтo cи ceмeйcтвo в гp. Лyĸoвит, а синът му е изпратен в Белене. Ocтaвeн бeз пeнcия, poдeният нa 27.02.1887 г. гeнepaл Toдop Paдeв yмиpa в нeмилocт и зaбpaвa в гp. Coфия нa 3.11.1957 г. Четири години по-късно – през 1961 г. умира съпругата му Пенка Тороманова“.

(край на цитата)

Като допълнение към горното, музикалният журналист Марин Бончев пише следното в книгата си „Великите сопрани на България“: „ (…) Много са певците, които са интернирани в провинцията или има заповед да се спре международното им развитие след 9 септември 1944 година – такива са Елисавета Йовович, Катя Спиридонова, Вася Радева, Катя Георгиева (…)“.

(край на цитата)

Ето защо и аз през годините 1951-1956, когато следвах в София, не знаех за певицата Вася Радева, по това време тя е била интернирана в Луковит, едва през началото на 1956 г. започва наново да пее в Софийската опера, но не съм бил на нейни изяви. Разбира се, по-късно славата й се разнася бързо, както пише проф. Павел Герджиков, но тогава аз съм бил в Габрово и не съм следил оперния живот в София. След толкова години спомените ми са почти излечени, не съм си водил бележки.

Интерсно е това, че след големи трудности Вася Радева може да се изяви и в чужбина по време на известните тогава Младежки или Студентски фестивали в някои градове на Европа. Ето подробности:

„ (…) След много разговори и обяснения и след като няколко пъти разказва биографията си в Държавна сигурност, Вася Радева е допусната до „Младежкия фестивал“ във Варшава през 1955 г., от който се връща с медал и лауреатско звание. С големи успехи се връща и от „Пражка пролет“ и „Общобългарското състезание за певци и инструменталисти“.

(край на цитата)

След тези встъпителни бележки ще изложа малкото документи и сведения за Вася Радева, които могат да се открият в медиите, главно в Интернет:

Сайт на Софийската опера и балет

17 август 2020 г.

ПОЧИНА ОПЕРНАТА ПЕВИЦА ВАСЯ РАДЕВА

На 17 август почина  оперната певица Вася Радева (1924-2020 г.).

Вася Радева е родена през 1924 година в семейството на една от първите истински оперни звезди на родната сцена – Пенка Тороманова и изтъкнатия генерал Тодор Радев.

Пенка Тороманова учи в Консерваторията в Женева. Тя е един от артистите, положили основите на днешната Софийска национална опера и останала в историята със забележителния си глас и изключителното актьорско дарование. Първата българска Аида, по-късно е и професор в Музикалната академия, където подготвя Елисавета Йовович, Събчо Събев, Мими Балканска, Иванка Митева-Коралова, Таня Начева.

Нейният съпруг Тодор Радев, възпитаник на Петербургската генералщабна академия, е военен аташе едновременно в Букурещ, Берлин и Лондон. В това семейство с изградени традиции на почит към културата и изкуството расте Вася Радева. Докато следва немска филология, Вася учи пеене при леля си – Геновева Списаревска. След като завършва Историко-филологическия факултет на Софийския университет, тя се явява на конкурсния изпит в Операта и то с виртуозната ария на Лучия от операта на Доницети. Комисията е озадачена как толкова млада и неопитна певица изпълнява тази трудна ария абсолютно точно и с естествена лекота.

Съвсем скоро идва дебютът на младата певица с ролята на Розина от „Севилският бръснар“. Освен нея на сцената са едни от най-големите имена от състава на Софийската опера – Илия Йосифов, Михаил Люцканов, Павел Елмазов.

Обкръжението ѝ от драматични актьори, а може би и вроденият ѝ усет към театрално изкуство, я подтикват да търси човешкия заряд във всеки от своите образи.

Гласът ѝ служи на драматургията и подчертава всеки детайл в психологията на персонажа.  На концертния подиум присъствието ѝ също е ярко. Прецизен музикант, с богата обща култура, големи познания по литература и история, Радева поднася забележителни интерпретации на творби от камерния репертоар. Изпълнява много произведения на български композитори, но и песни от Моцарт, Хендел, Скарлати, Хайдн, Рахманинов, Чайковски. Изпълнява всичко в оригинал, все пак тя владее немски, френски и английски.

Вася Радева създава героини, които продължават да живеят в съзнанието на оперните почитатели години след като тя слиза от сцената. Очарованието, което притежава, силната ѝ виталност, изтънченият вкус към изкуството, острият ум и несъмнено прекрасният ѝ глас я правят един от най-комплексните артисти на българската оперна сцена. Сред коронните роли на сопраното са Розина, Лучия, Джилда, Адина и разбира се, Царицата на нощта.

Опелото на тленните останки на Вася Радева и поклонението ще бъде в църквата „Свети Седмочисленици“, от 15 часа, на 21 август, петък.

Софийската опера и балет изказва своите съболезнования на близките на певицата Вася Радева.

(край на цитата)

Ето какво споделя певецът и режисьор Павел Герджиков:

В памет на Вася Радева

Отиде си от този свят Вася Радева – дългогодишна солистка на Софийската опера. Преди години, в едно предаване на Националното радио, я бях нарекъл най-изящната българска певица. Днес отново повтарям тези думи.

Чух я за първи път като студент, а няколко години по-късно (от 1962 г.) бях вече неин колега. Първата ни среща на сцената беше в „Севилският бръснар“ от Росини, а след това в „Галантни Индии“ от Рамо.

Вася Радева беше много интелигентна и образована. Притежаваше висока обща и стилова култура, знаеше няколко езика. Нейните Розина, Джилда, Лучия, Царица на нощта… ще останат вградени в паметта на много оперни любители и в историята на Софийския оперен театър. През изминалите десетилетия съвсем естествено помежду ни се зароди приятелство, което е мое скъпо достояние и което продължи до последните ѝ дни.

Когато помисля за Вася, първото нещо, което зазвучава в съзнанието ми, е „Момичетата от Кадикс“ на Делиб – най-прелестното изпълнение, което съм чувал през всичките години до днес.

Нека е щастлива душата ѝ.

(край на цитата)

Отзиви във връзка с кончината на Вася Радева

Margarita Basnarova – Поклон! Учителката Катя Вълева казваше за нея, че е била изключителна Царица на нощта.

Bronislava Ignatova Изключителна дама! Поклон!

Aron Aronov – Дълбок поклон и вечна признателност!

Reni Brambarova – Поклон! Бог да я прости!

Фани Иванова – Бог да я прости! Беше прекрасна певица!

Nina Dandolova-Ivanova – Познавах я отблизо, като студентка в Консерваторията често съм гостувала в дома й. Беше и на сватбата ми. Майка и – Пенка Тороманова е една от първите оперни певици в България. Баща й – генерал Радев е бил военно аташе в Лондон. Затова са и репресирани и изселвани след 9.09.1944 г. Изключително фин и талантлив музикант, с уникални записи в радиото. Поклон пред паметта й!

Natalia Tsoneva – Поклон!

Maya Timenova – Поклон!

Cvetana Kostova – Имаше невероятно колуратурно сопрано! Поклон пред светлата й памет!

(край на отзивите)

За бащата на Вася Радева – генерал Тодор Радев има редица сведения в медиите. Цитирам част от неговата Уикипедия-страница:

Тодор Радев е роден на 27 февруари 1887 година в Дупница, в семейството на опълченеца Димитър Радев, участвал в боевете при Стара ЗагораШипка и Шейново. След Освобождението Димитър Радев е кмет на Дупница, депутат в няколко народни събрания.

Тодор Радев завършва Военното училище в София през 1906 година, а през 1915 година – и Николаевската генералщабна академия в Санкт ПетербургРусия. От 1906 година е подпоручик и служи в 7-и артилерийски полк в Самоков. На 22 септември 1909 година е произведен в чин поручик. Служи във 2-ри планински артилерийски полк.

Участва в Балканската война (1912–1913) като командир на батарея в Македоно-одринското опълчение. На 8 август 1913 година е повишен в чин капитан. Същата година е награден с орден „За храброст“ IV степен, 2-ри клас.

В Първата световна война служи в щаба на Планинската дивизия, в щаба на 2-ра пехотна тракийска дивизия и в Оперативния отдел при Щаба на Действащата армия. От 30 май 1917 година е майор и същата година е награден с орден „За храброст“ IV степен, 1-ви клас и германски „Железен кръст“ II степен. През 1918 г. е награден с австрийски кръст за военни заслуги, III степен.

В периода 1922–1928 година е преподавател във Военното училище, а след това – началник на отделение в Щаба на армията. От 1920 година е подполковник, а от 1926 г. – полковник. Същата година е назначен за преподавател във Военното училще. През 20-те години Радев, заедно с поручик Тома Прендов е офицер за връзка между генерал-майор Иван Вълков и Тодор Александров]. В периода 1927–1929 г. е началник на Военната академия в София.

В 1930 година Тодор Радев е началник на Школата за запасни офицери, а през 1931 – 1932 е военен аташе в БерлинБукурещ и Лондон. През 1932 година е началник на Търновския гарнизон, началник на артилерийския отдел в щаба на 4-та военно-инспекционна област и началник на 5-а пехотна дунавска дивизия. Назначен е за командир на 18-а пехотна етърска дружина (16 юни 1932 – 26 май 1934), а на 26 август 1934 година е произведен в чин генерал-майор. За кратко през 1934 година е командир на 2-ра пехотна тракийска дивизия, след което е началник на 2-ра военно-инспекционна област. През 1935 година е офицер за поръчки към Кабинета на военния министър. Награден е с полски орден „Полония реститута“ и в края на годината е уволнен от армията.

Политическа дейност

Участието на Тодор Радев в политическия живот на България е свързано с членството му във Военния съюз. Макар че не е член на Централното управление на Съюза, Тодор Радев е един от активните дейци на неговото умерено течение. След разрива между Политическия кръг „Звено“ и Военния съюз, при съставянето на кабинета на генерал Пенчо Златев (22 януари 1935 – 21.04.1935) генерал Радев поема поста министър на народното просвещение. Този пост той запазва и в правителството на Андрей Тошев (21 април 1935 – 23 ноември 1935). По негово решение през 1935 година в Дупница е създаден Учителския институт „Св. Иван Рилски“.

В запас

След уволнението си от армията Тодор Радев се отдава на стопанска дейност. През 1942–1944 година е ръководител на тютюневата фирма АД „Златолист“, работи в Дупница и КавалаЕгейска Македония. Председател е на Българо-японското дружество, с подпредседател инженер Иван Иванов.

След Деветосептемврийския преврат многократно е подлаган на репресии. Подведен е под отговорност от т. нар. Народен съд през 1945 година, но е освободен. По-късно е интерниран в Дулово, а през 1949 – 1955 година – в Луковит.

Генерал-майор Тодор Радев умира в мизерия на 3 ноември 1957 година в София. През 1998 година Тодор Радев е избран посмъртно за почетен гражданин на Дупница.

Награди

  • Военен орден „За храброст“ IV степен, 2 клас (1913)
  • Военен орден „За храброст“ IV степен, 1 клас (1917)

Чуждестранни

  • Орден „Железен кръст“ II степен, Германска империя (1917)
  • Орден „Кръст за военна заслуга“ III степен, Австро-Унгария (1918)
  • Орден „Полония реститута“, Полша (1935)

(край на цитата)

Каква внушителна кариера е имал генерал Тодор Радев, и то в полза на България … Въпреки това, да бъде така репресиран след 9 септември 1944 година!

Във връзка с кончината на Вася Радева през 2020 г., Българското Национално Радио излъчва предаване на 21 август:

БНР

In memoriam: Вася Радева

публикувано на 21.08.2020

Една от най-ярките певици на Софийската опера – Вася Радева почина на 17 август 2020 година.

В предаването „Български изпълнители“ на 21 август от 23 часа ще може да слушате блестящи интерпретации на сопраното с необикновено красив глас, фрагменти от опери на Росини, Моцарт, Гретри, Росини, „Сътворението“ на Йозеф Хайдн и камерни творби от Антонио Калдара и Лео Делиб.

Вася Радева е родена през 1924 година в семейството на една от първите истински оперни звезди на родната сцена – Пенка Тороманова и изтъкнатия генерал Тодор Радев. Тороманова учи в Консерваторията в Женева. Тя е един от артистите, положили основите на днешната Софийска национална опера и останала в историята със забележителния си глас и изключително актьорско дарование. Първата българска Аида, по-късно е и професор в Музикалната академия, където подготвя Елисавета Йовович, Събчо Събев, Мими Балканска, Иванка Митева-Коралова, Таня Начева. Нейният съпруг Тодор Радев, възпитаник на Петербургската генералщабна академия, е военен аташе едновременно в Букурещ, Берлин и Лондон. След връщането си в България e министър на просветата в три последователни кабинета. Негова е идеята за осигуряване на стипендии на млади български артисти, които учат в големите европейски центрове.

В това семейство с изградени традиции на почит към културата и изкуството расте Вася Радева. Първите стъпки на младата певица на сцената са съпроводени с драматични събития. След политическите промени през 1944 година генерал Радев е изправен пред Народния съд, който му дава условна присъда, но малко по-късно е интерниран от София. В края на 40-те години цялото семейство е изселено в Луковит, а синът е изпратен в Белене.

Докато следва немска филология, Вася учи пеене при леля си – Геновева Списаревска. След като завършва Историко-филологическия факултет на Софийския университет тя се явява на конкурсния изпит в Операта и то с виртуозната ария на Лучия от Доницетиевата опера. Комисията е озадачена как толкова млада и неопитна певица изпълнява тази трудна ария абсолютно точно и с естествена лекота.

Съвсем скоро идва дебютът на младата певица с ролята на Розина от „Севилският бръснар“. Освен нея на сцената са едни от най-големите имена от състава на Софийската опера – Илия Йосифов, Михаил Люцканов, Павел Елмазов.

След много разговори и обяснения и след като няколко пъти разказва биографията си в Държавна сигурност, Вася Радева е допусната до Младежкия фестивал във Варшава, от който се връща с медал и лауреатско звание. С големи успехи се връща и от Пражка пролет и Общобългарското състезание за певци и инструменталисти.

Обкръжението ѝ от драматични актьори, а може би и вроденият ѝ усет към театрално изкуство, я подтикват да търси човешкия заряд във всеки от своите образи. Гласът ѝ служи на драматургията и подчертава всеки детайл в психологията на персонажа.

На концертния подиум присъствието ѝ също е ярко. Прецизен музикант, с богата обща култура, големи познания по литература и история, Радева поднася забележителни интерпретации на творби от камерния репертоар. Изпълнява много произведения на български композитори, но и песни от Моцарт, Хендел, Скарлати, Хайдн, Рахманинов, Чайковски. Изпълнява всичко в оригинал, все пак тя владее немски, френски и английски.

Сякаш успяла да се дистанцира напълно от драматичните събития, засегнали нея и най-близките ѝ, Радева създава героини, които продължават да живеят в съзнанието на оперните почитатели години след като тя слиза от сцената. Очарованието, което притежава, силната ѝ виталност, изтънченият вкус към изкуството, острият ум и несъмнено прекрасният ѝ глас я правят един от най-комплексните артисти на българската оперна сцена. Сред коронните роли на сопраното са Розина, Лучия, Джилда, Адина и разбира се, Царицата на нощта.

(край на цитата)

Цитирам линк към това предаване на БНР:

https://bnr.bg/post/101328826

Ще завърша тази кратка статия – няма други източници за Вася Радева – с една публикация, която има връзка със семейството й:

Из спомени на Иван Хаджийски на 15 ноември 2018 г. в статия с надслов:

Навършват се 100 г. от смъртта на строителя на Градската градина в Дупница Димитър Радев, гробът му тъне в бурени и забрава

(…)

Heгoвият cин гeнepaл-мaйop Toдop Димитpoв Paдeв e изтъĸнeт вoeнeн тeopeтиĸ и ĸaтo миниcтъp нa нapoднoтo пpocвeщeниe пpeз 1935 г. e cъздaл Учитeлcĸия инcтитyт в гp. Дyпницa, ĸoйтo пpocъщecтвyвa oт 1935 дo 2006 г.

Πoлoжиx oгpoмни гpижи и нa 6 мaй 1998 г. ce зaпoзнax пoдpoбнo cъc ceмeйния apxив нa гeнepaл Toдop Paдeв. Oт 1949 дo 1955 г. тoй e интepниpaн c цялoтo cи ceмeйcтвo в гp. Лyĸoвит. Ocтaвeн бeз пeнcия, poдeният нa 27.02.1887 г. гeнepaл Toдop Paдeв yмиpa в нeмилocт и зaбpaвa в гp. Coфия нa 03.11.1957 г. Heгoвaтa cъпpyгa Πeнĸa Topoмaнoвa e билa блecтящa oпepнa пeвицa и нeйнoтo дeлo e пpoдължилa дъщepя им Bacя T. Paдeвa ĸaтo oпepнa пeвицa. Cинът инж. Димитъp T. Paдeв e paбoтил ĸaтo инжeнep пo тoплoтexниĸa. Bacя Paдeвa e нa 94 гoдини, живa и пoнacтoящeм и мнoгo ce гopдee cъc cвoя изтъĸнaт дyпнишĸи poд. B ĸнижĸa пъpвa нa “Boeннoиcтopичecĸи cбopниĸ” oт 1999 г. пyблиĸyвax cтaтия зa гeнepaл Toдop Paдeв и нeгoвoтo ceмeйcтвo. Ha 24 мapт 1999 г. пpeдcтaвиx тaзи мoя пyблиĸaция пpeд Bacя T. Paдeвa и Baня Paдeвa, cъпpyгa нa пoĸoйния инж. Димитъp T. Paдeв. Дълбoĸo paзвълнyвaнa, Bacя Paдeвa caмo пpoмълви:

„Мили татко, добре дошъл отново в гр. Дупница!”.

Ha 11 юни 1998 г. Oбщинcĸият cъвeт в гp. Дyпницa нa cвoя тъpжecтвeнa cecия eдинoдyшнo yдocтoи пocмъpтнo c виcoĸoтo звaниe “Πoчeтeн гpaждaнин нa гpaд Дyпницa” гeнepaл-мaйop Toдop Димитpoв Paдeв.

Ha 22 мaй 1998 г. пo мoя инициaтивa и в пpиcъcтвиeтo нa нeгoвитe нacлeдници нa нeгoвo имe бe нaимeнoвaнa 203-тa ayдитopия в Πeдaгoгичecĸия ĸoлeж – Учитeлcĸия инcтитyт в гp. Дyпницa.

(край на цитата)

Хвала на този господин Иван Хаджийски от Дупница, който е бил свидетел на последните 20 години от живота на Вася Радева, която е живяла постоянно в Дупница.

Нека днес на 17 август 2022 г. да почетем 2 години от смъртта на голямата певица Вася Радева, която и до днес е почти непозната за широкия кръг любители на вокалното изкуство.

Мир на праха й!

……….

Важна забележка:

Радвам се, че след като напразно търсих в Ю Тюб записи от изпълнения на Вася Радева и не намерих такива, случайно тази сутрин открих в портала „music.apple.com“ нейни записи – ария на Царицата на нощта от „Вълшебната флейта“ на Моцарт, в съпровод на Държавния радиооркестър с диригент Васил Стефанов, изпълнение от 1961 г., както и 6 поеми за сопран, рецитатор и оркестър от Георги Златев-Черкин.

Цитирам линк към тези записи със забележката, че текста към съдържанието е на турски език. Не знам защо е така. И освен това, в записите има и такива на певците Юлия Винер-Ченишева, Елисавета Даскалова, Серафина Динева, Румяна Михайлова, Петър Петров (баритон), Мария Бохачек и Тодор Костов. Жалко само, че след минута изпълнение, записа се прекъсва – не знам причината, може би в този портал „music.apple.com“ практиката да е такава – предварително записване с абонамент:

https://music.apple.com/tr/artist/%D0%B2%D0%B0%D1%81%D1%8F-%D1%80%D0%B0%D0%B4%D0%B5%D0%B2%D0%B0/1594434249?l=tr

Накрая с горчевина отбелязвам, че няма кой да се загрижи да се извадят многото записи на Вася Радева от „Златния фонд“ на БНР (такива има според статията за нея „In memoriam: Вася Радева“ от август 2020 г.) и да се публикуват поне в Ю Тюб, за да може любопитния български (или чуждестранен) любител на вокалното изкуство да се запознае с тази голяма българска певица, обречена на жестока съдба. Моля ви, пуснете записа на Царицата на нощта от „Вълшебната флейта“ и ще се уверите.

…..