Днес празнува рожден ден хоровата диригентка в Бургас Вяра Михайлова
Драги приятели на оперната и хорова музика, днес на 27 март 2020 г. пиша статия за втори път след 2018 г., която е посветена на хоровата диригентка Вяра Михайлова, родена на вчерашния 26 март през 1947 г. в Бургас. Не писах вчера за нея, тъй като на 26 март е родена оперната певица и вокален педагог Пенка Тороманова (1892-1961), на която беше посветена статията ми вчера.
Както и с други личности от света на музиката и операта, връзката ми с Вяра Михайлова стана чрез Фейсбук преди 5 години. Забелязах, че личност с нейното име много редовно чете моите „оперни истории“, които бях започнал да пиша в средата на 2013 г. и това ме заинтригува. Влязох на профила й във ФБ и разбрах, че е хоров диригент в Бургаската опера, и то от много години. Ето какво пишеше там за нея: „От 38 години диригент в Бургаска опера и лектор по дирижиране в НУМСИ – Бургас“.
Не е необхдимо да се спирам на редица подробности – аз й предложих ФБ-приятелство, тя ми сподели през следващите месеци редица подробности за работата си в Бургас през тези години и по други въпроси от музикално естество, така че в течение на тия 5 години мога с удоволствие да споделя, че с Вяра Михайлова сме добри „виртуални приятели“, макар и да не се познаваме отблизо. Още нейната първа реплика беше забележителна: „Благодаря за поканата за ФБ приятели! С пожелание за нови, интересни и забавни срещи с хубави и добри хора!“
Ето някои цитати от такива наши разговори във ФБ, като започна с моята първа реплика: „Особено се зарадвах, че сте хоров диригент. Баща ми държеше рекорда в Габрово по дълготрайно хорово музициране – 80 години: от 8 години в църковен хор (дискант) до 88 – тенор в Хор на пенсионерите. Това беше през периода 1896 до 1976 – една година преди да се помине. Аз съм пял по-малко – от ученик – 7-8 годишен до 46-47 – край в Германия през 1977 по липса на време. Но накрая 2 години в Оперния хор на Операта в Дармщадт. Бяха славни времена!“
Малко по малко започнахме да се „опознаваме взаимно“. На горната реплика тя ми отговори:
„Тенорите винаги са били дефицитни и търсени гласове! Тук в Операта в Бургас събрахме най-красивите гласове от представителните самодейни хорове, когато Операта стана държавна през 1972 годена, а след това почнахме да приемаме и с вокално и музикално образование! Щатният оперен хор беше 60 човека и изпълняваше Верди Реквием, Моцарт Реквием, Росини Стабат Матер, Верди – Куатро пеци сакри, Малер 3, 5 и 8-ма симфонии, Кармина бурана – Карл Орф, Бетовен 9-та симфония и много други ораториални произведения, наред с оперния репертоар: Верди – Риголето, Травиата, Трубадур, Отело, Дон Карлос, Ернани, Фалстаф, Атила, Макбет, Аида, Набуко и др. Пучини – Бохеми, Мадам Бътерфлай, Турандот, Манон Леско, Тоска, Бородин – Княз Игор, Росини – Севилският бръснар, Италианката в Алжир, Моцарт – Дон Жуан, Вълшебната флейта, Сватбата на Фигаро, Така правят всички, Бизе – Кармен, Ловци на бисери, също така и класическите оперети: Калман – Царицата на чардаша, Графиня Марица, Щраус – Цигански барон, Лехар – Веселата вдовица, и много други, както и детски заглавия!
Сега след съкращения хорът остана 30 човека и пеят вече на микрофони, а не на живо! Също така сме пяли и Бал с маски – Верди и Сицилиански вечерни, Гершуин – Порги и Бес, Доницети – Лучия ди Ламермур и Любовен еликсир, Мусоргски – Борис Годунов, Доницети – Дон Паскуале, Гуно – Фауст, Белини – Норма, Офенбах – Хубавата Елена“.
(край на репликата)
Както виждаме, Вяра Михайлова описва в сбита форма отделните заглавия, в които тя е участвала като хоров диригент и това ми направи особено впечатление – една малка история от репертоара на Бургаската опера.
Отговорих й със следната реплика: „Мила Вяра, Вие сте прекрасна, благодаря Ви. А Вие къде сте учили? Един ден ще напиша нещо и за Вас, стига да желаете. Къде има сведения за Вас или Вие ще ми разкажете! Преди 2 години написах най-хубавите си статии за Антон Дяков, Стефка Евстатиева, Дарина Такова, Елена Филипова, Мишо Светлев, Любо Дяковски, Иван Консулов и десетина други чрез разговори и споделяния. Аз съм такъв – доста отворен и правя всичко с любов, просто ей-така. Идва от това, че съм привърженик на антропософията (на Рудолф Щайнер) – всички сме братя и сестри и основното ни чувство е “ЛЮБОВ” и вяра в хората! Васко Арнаудов ми беше близък, също Христо Арищиров и Георги Делиганев. Пях в Хора на запасните офицери от 1961 до 1974, когато заминахме с жена ми и сина ми (на 12 години) за Германия. През септември 1970 на конкурса в Гориция взехме 2 първи награди – камерен и голям хор. Васко ни поведе, Христо имаше турне в СССР с “Маяковски”. Славни времена!“
След това Вяра Михайлова ми отговори: „Радвам се, че се интересувате все още от музиката и хоровете! Мога да Ви разкажа за себе си постепенно във времето! Поздрави!“.
Аз запитах за дата на раждане, на което тя ми отговори: „Родена съм на 26 март 1947 година в град Бургас“.
На други неща от нашите разговори няма да се спирам. Аз реших на този ден през 2018 г. да напиша статия за нея. За кръглия рожден ден на Вяра Михайлова през 2017 г. нямах достатъчно сведения за нея, но междувременно получих доста информации от нея вече на моя е-адрес, голяма част от които сега ще ползвам, но в трето лице, т.е., ще ги преразказвам от мое име, както се постъпва при подобни случаи. Както ще видим, цялото описание е една кратка история на Бургаската опера през последните 40 години, както и на редица събития, свързани с живота на Вяра Михайлова и други личности и хорове, имащи връзка с нея.
Вяра Михайлова е родена в Бургас на 26 март 1947 година. От 6-годишна се занимава с музика. Свири на цигулка при Теменуга Кирова и Лазар Гавалюгов в Музикалната школа на профсъюзите, където учи също и солфеж, както и балет при Дора Вариева. След като в Бургас се открива Музикално училище с директор Стефан Лалчев, тя е приета в училището още с първия випуск през 1961 г. със специалност цигулка. Завършва училището с пълно отличие и златен медал.
После е приета в Държавната консерватория в София – Теоретичен отдел със специалност Хорово дирижиране при проф. Димитър Русков. След дипломирането си с отличие, е разпределена в Бургаската опера, току-що одържавена през 1972 г. Там е назначена за щатен диригент на хора, а в представителния хор „Родна песен“ с проф. Стоян Кралев е назначена за диригент.
Директорът на Музикалното училище Стефан Лалчев я поканва в училището да преподава дирижиране с учебния хор, както и хорознание и други хорови дисциплини. В Бургаската опера тя работи 38 години до пенсионирането си, в „Родна песен“ работи около 5 години до 1977 г., а в Музикалното училище работи около 25 години като преподавател – лектор до 2000 г. В ритуалния „Обреден комплекс“ тя работи и до сега – вече над 40 години творческа дейност.
Цитирам сведения за успехите на хоровете, с които Вяра Михайлова е работила:
С хор „Родна песен“ спечелват 4 златни медала на конкурса в град Корк / Ирландия – с четирите състава с които работят с диригента Стоян Кралев: голям смесен хор от 100 човека, отделен репертоар за дамски, мъжки и камерен хор. Тя е дирижирала хора „Родна песен“ на концертно турне в Швейцария – Люцерн и Лиестал, Германия в Кьолн – в прочутата зала „Гюрцених“, както и в Шчечин / Полша с камерния хор.
Също така спечелват и 4 златни медала и стават лауреати на 4-я Републикански фестивал на художествената самодейност в Пловдив. С хора пътуват до Лондон, Париж и др.
В Музикалното училище в Бургас тя възпитава и създава като преподаватели около 15 завършени и действащи диригенти, между които са: Дарена Попова – в София, Николай Мерджанов – в Турция, Вяра Аргирова – в Белгия, Дорито Бинева – в Бургас, Левон Манукян – в Бургас, Анета Драгнева – в Поморие, Милена Добрева – в Бургас, Розалина Коцева – в Поморие, Георги Гичев – в София, Стефан Маринов – в Германия, Атанас Чолаков – в Германия и др.
Нейната основна работа е обаче с Оперния хор на Бургаската опера. С него реализира над 100 заглавия – опери, оперети, детски опери, кантатно-ораториални произведения и други. От Верди поставят оперите: Риголето, Травиата, Трубадур, Бал с маски, Атила, Макбет, Дон Карлос, Аида, Набуко, Ернани, Сицилиански вечерни, Фалстаф, Отело, Куатро пеци сакри – 4-те песни, Реквием и други. От Пучини – Тоска, Мадам Бътерфлай, Бохеми, Турандот, Манон Леско и други. От Росини – Севилският бръснар, Италианката в Алжир, Стабат Матер и други. От Доницети – Лучия ди Ламермур, Дон Паскуале, Любовен еликсир, Меса и други. От Бизе – Кармен, От Чайковски – Евгений Онегин, Йоланта. От Бородин – Княз Игор. От Парашкев Хаджиев – Албена, Лето 893-то, Луд Гидия, Цар Мидас и други. От Моцарт – Вълшебната флейта, Сватбата на Фигаро, Така правят всички, Дон Жуан, Отвличане от сарая, Реквием и други. От Маскани – Селска чест, от Леонкавало – Палячи, от Белини – Норма, от Йохан Щраус – Цигански барон, Виенска кръв, Прилепът и други, от Калман – Царицата на чардаша, Графиня Марица, от Лехар – Веселата вдовица, от Парашкев Хаджиев – Службогонци, от Фредерик Лоу – Моята прекрасна лейди, от Александър Йосифов – Том Сойер и други, от Александър Танев – Летопис на свободата – оратория, от Малер 3 и 5 симфонии и други, от Джордано – Андре Шение, за първи път в България Порги и Бес – Гершуин, за първи път в България Малер 8-ма симфония с три хора – Нашият Оперен хор, Радио Хорът и Детски хор с бургаски солисти в рамките на празниците Емил Чакъров.
Тук отварям една скоба, за да споделя лични впечатления на Вяра Михайлова:
„Кристалните полюлеи на Оперната зала звънтяха от мощните звуци и хармония на хоровете, оркестъра и солистите. Публиката в препълнената зала аплодираше дълго време това върховно изпълнение. Все едно, че бяхме покорили връх Еверест, така се чувствахме след изпълнението!“
(край на цитата)
С оперния хор Бургаската опера гастролира в Испания, Франция, Германия, Белгия, Нидерландия, Италия, Америка, Швейцария, Австрия, Португалия и др., навсякъде с голям успех под диригентството на Борислав Иванов. В Русия Вяра Михайлова дирижира Оперния хор в Краснодар и концертът се излъчва по телевизията. Предприемат също турне и в Гърция с мъжкия оперен хор, в Атина, в Мегаро – Двореца на културата. Там в рамките на един месец музицират операта „Аида“ заедно с хора на Гръцкото Радио и солистите Олга Романко, Хосе Кура и Паата Борчуладзе, под диригентството на Донато Ренцети. Там се налага на Вяра Михайлова поради липсата на диригент, да издирижира на една режисьорска репетиция на Пиерлуиджи Пици цялата „Аида“ с пиано. Гастролират и в Ливан – Балбек, с “Кармина Бурана“ от Карл Орф, както и в Турция – в Анталия – „Отело“ с тенора Емил Иванов и диригент Борислав Иванов.
През тези творчески години Вяра Михайлова работи с много добри режисьори като Петър Щърбанов, Емил Бошнаков, Стефан Трифонов, Павел Герджиков, Светозар Донев, Покровски и др. и с диригентите Михаил Попов, Иван Маринов, Иван Вульпе, Борислав Иванов, Руслан Райчев, Михаил Ангелов, Иван Кожухаров, Красимира Костова, Йордан Дафов, Найден Тодоров, Григор Паликаров, Ивайло Кринчев и др.
Междувременно тя ръководи и дамски състав за църковно славянски песнопения и мъжки ритуален хор към Обредния дом в Бургас. Тя е удостоена със „Златна лира“ от СМТДБ, както и Номинация за „Кристална лира“ за високи постижения с Оперния хор. наградена е от Министерство на културата с орден „Кирил и Методий“, от Община Бургас – със Златен медал за върхови постижения с Оперния хор и Почетен гражданин – с Почетен плакет. Получава наградата „Музикант на годината 2014“ – за цялостна 40- годишна творческа дейност. На прегледа на Оперните театри в Стара Загора преди години Парашкев Хаджиев се произнася, че „това е най-добрият оперен хор в България“. Тогава хорът е бил от 60 човека. Диригентът Борислав Иванов много е харесвал този хор и редовно поканва хора наред с Пловдивската опера да гастролират заедно.
Редовно участват в Музикалните празници Емил Чакъров – Бургас, както и във Варна – на Варненско лято. С Варненския оперен хор изпълняват Вердиевия Реквием под диригентството на Христо Игнатов. Имат общи изяви и с Русенския оперен хор в „Ернани“ и с хора на Софийската опера в „Аида“ и „Набуко“ в Бургас на Летния театър.
Вяра Михайлова споделя още:
„Бургаският хор наброяваше 60 хористи, след обединението станаха 50, а сега са около 30 човека. Аз до последно работех с 50 човека – хор! Никога няма да забравя една емоционална среща с Паата Борчуладзе в Атина / Гърция по време на спектаклите на „Аида“. В 6-та картина Жрецът има едно а капелно соло. И много трудно се чуваше тимпана от който Борчуладзе трябваше да си вземе тон, тъй като бяхме разположени от режисьора Пици на върха на една голяма пирамида – на около 12 метра височина в дъното на сцената, там бяха разположени задкулисния хор на жреците, и солиста. Много трудно се чуваше тимпана в пианисимо, долу в оркестъра на сцената, от където трябваше да си вземе тон солиста! И тогава Борчуладзе, който солираше ме помоли: „Верочка, молю вас, подайте мне тоночку!“ И аз естествено му дадох тихичко тон със затворени уста, тъй като вече бях прегракнала от пеене, да давам тон и на хора. След което бях поканена, след всичките тези спектакли 9 на брой, на които давах тон, на тържествен коктейл. Получих и благодарности от диригента Донато Ренцети за подготовката на хора!
Мили спомени! В Бургас ме наричаха „Желязната лейди“, защото държах много за високото професионално ниво на работа и творческа дисциплина. Балетът, който съм играла като малка, ми оказа влияние за пластичната ми диригентска техника и артистизъм. Накрая реализирах мечтата си и взех след дипломна преквалификация по Оперно Симфонично Дирижиране при проф. Васил Казанджив, проф. Пламен Джуров и проф. Александър Йосифов в Музикалната Академия. Междувременно съм дирижирала и оперни спектакли като „Травиата“, „Том Сойер“, „Неспокойни сърца“ на Димитър Петков и др. Винаги съм се стремила в работата си и се чувствах, като че ли съм покорила връх Еверест! Имам още снимки и материали, които мога да пратя по пощата, много ви моля да ми пратите адреса си в Германия. Ако има още нещо което се сетя ще ви пратя допълнително!
С уважение: Вяра Михайлова
(край на цитата)
Това бяха информации от първото голямо писмо на Вяра Михайлова преди 2 години и няколко месеца. По-късно получих още сведения, които пак ще изложа в трето лице. Тези сведения допълват многостранната дейност на Вяра Михайлова по отношение на обучението й, различните сфери на многогодишната й дейност, гостувания в България и в чужбина и срещи с големи музиканти, допълнения към репертоар и спомени от отделни изяви и много други.
Можех да ги включа в основния текст по-горе, но нарочно избрах този път – като отделно допълнение, защото те са ми изпратени в различно време и съдържат моменти от последователните мисли на автора им, което много ми допадна – една ретроспектива на артист, който изживява наново отделните моменти на дългогодишната си дейност, желаейки да я сподели и така да запознае любопитния читател с онова, което е станало в Бургас през тези години. А то е толкова впечатлително – самият аз, като пиша тези редове съм дълбоко развълнуван от емоционалния начин на изреждане спомените на една личност, която 100% е била отдадена на изкуството, което твори!
Ето и отделните допълнения, които Вяра Михайлова ми съобщи последователно в последните дни на януари 2018 година:
„Сега се занимавам като пенсионерка – организирам концерти от името на нашето Женско дружество „Баба Ганка Хаджипетрова“ на най-добрите оперни гласове в Бургас, чрез подкрепата на Община Бургас. Правим концерти за празника на културата 24 май, за Великден, Коледни концерти в залата на Морското казино. Последният ни музикално поетичен концерт „Молитва за България“ беше реализиран в залата на Областната управа в Бургас и е номиниран за „Музикален проект на годината 2017“ от програма „Алегро Виваче“ на БНР. Концертът беше изграден по мой сценарий в три части – „Молитва за България“, „Величието на България“ и „Бъдещето на България“, с участието на солисти от Бургаската опера, ученици от Музикалното училище и детския хор на Бургас „Милка Стоева“ с диригент Светла Стоева“.
(край на цитата)
Действително една похвална инициатива на Вяра Михайлова относно този концерт „Молитва за България“. Сега още някои допълнения:
Вяра Михайлова е специализирала при Виенския диригент Гюнтер Тоуринг в Международния семинар в Албена – Варна, след това е била изпратена на специализация в Берлин – Държавната опера при диригента Отмар Суитнер. Има и две специализации по хорово дирижиране в ранните си години и една следдипломна преквалификация за оркестрово и оперно дирижиране след годината 2000. Дипломната й работа е концерт в залата на Консерваторията с програма творби на Бетовен – Първи концерт за пиано и Чайковски 5-та симфония.
Тя винаги е работила всеотдайно за имиджа на хора и оперния театър с всичките 15 директори на Бургаската опера, които се сменят през този период: Лиляна Жабленска, Живко Данов, Милчо Стефанов, Иван Вульпе, Стефан Лалчев, Михаил Ангелов, Руслан Райчев, Тони Лучански, Ивайло Кринчев, Росен Груев, Иван Кожухаров, Красимира Костова и други.
По отношение на допълнения за поставени творби, споменава още, че са изпълнявали 9-та симфония на Бетовен по повод Празника на Европа 9 май – хор, солисти и оркестър. Пяли са съвместно по различни поводи с всички оперни хорове в страната. По отношение на отделни личности и събития Вяра Михайлова цитира следното:
„Васил Арнаудов редовно ни събираше в Боровец на хорови семинари. Именно той ме изпрати в Арецо – до Флоренция, като наблюдател на хоров конкурс и отразяването му в СМТДБ. Както и във Вроцлав в Полша на хоров фестивал и отразяването му. През тези години съм била и Съюзен председател на Операта, после ме преназначиха като Главен хормайстор до пенсионирането ми, на по-висок щатен код след обединението на Операта с Филхармонияга. Сега е вече само Държавна опера Бургас с наполовина съкратен щат“. Пропуснах да пиша, че имахме концерт на Оперния хор с Емил Табаков – диригент в Поморие със солист Никола Гюзелев. Имали сме концерти и спектакли със Стоян Попов, който редовно гостуваше на Бургаската опера – в „Риголето“, „Отело“, „Трубадур“, „Аида“, „Набуко“, както и с Валери Попова във „Вълшебната флейта“, „Отело“, „Травиата“.
С Емил Табаков и с Емил Чакъров бяхме състуденти и после всеки пое своя път. Аз се върнах в родния Бургас. Стоян Попов много харесваше нашия хор и казваше, че сме най-добрият оперен хор в страната. Гастролирали са и Никола Смочевски, Никола Николов, Мария и Анастас Анастасови от Русе, Кирил Кръстев, Христина Ангелакова, Олга Романко, Габриела Георгиева, Нико Исаков, Костадин Андреев, Румен Дойков, Камен Чанев, Калуди Калудов, Бойко Цветанов, Елена Баръмова, Мариана Цветкова и други. В Бургас е гостувала и прочутата Райна Кабаиванска със самостоятелен концерт
(край на цитата)
Това бяха информациите, които научих от Вяра Михайлова за живота и дейността й в продължение на 40 години. Дълбоко впечатлен съм от всичко – това е една изповед на личност, отдала целия си живот в служба на музикалното изкуство. Моите впечатления за Вяра Михайлова са непосредствени – аз не я познавам лично, ние сме добри ФБ-приятели от пет години, но по косвен път, след като следя интересите й в областта на темите, с които аз се занимавам през последните 7 години, виждам наличието на една артистка с богата обща култура и много силно чувство за отговорност, проявено в целия й музикален живот. Радвам се, че днес на 27 март – един ден след рождения й ден на 26 март мога да я поздравя с настоящата обзорна статия, в която фактически тя е автор на 90% от написаното. От друга страна винаги съм се радвал при такива статии, в които основният материал е доставен от лицето, за което става въпрос в съответата статия. Това е гаранция за автентичност и абсолютна истина.
Нека завърша още и със забележката, че в края на януари 2018 г. Вяра Михайлова ми изпрати в отделно писмо по пощата два гореми листа с фотокопия на статии в бургаски медии от последно време, където са отразени редица моменти от богатата й дейност. Аз не цитирам отделни части от тях, но направих снимки на тези 4 страници, които ще приложа след статията. Те се четат сравнително добре и тук ще дам само заглавията на тези статии. Те са поместени във вестник „Черноморски фар“, първата е от броя на датите 22-24 май 2015 г., стр. 16 и има заглавие „Музикант на годината“. Автор е журналистката Румяна Емануилиду, снимките са от Татяна Байкушева и от личния архив на Вяра Михайлова. Статията е свързана с награждаването през 2014 г. на Вяра Михайлова с отличието „Музикант на годината“ от екипа на предаването „Алегро виваче“ на програма „Хоризонт“ на БНР. Снимките към статията са от различни периоди на живота й – като млада девойка, първи стъпки в Бургас, след концерти, при награждаването й за цялостно творчество.
Втората статия е от същия вестник „Черноморски фар“ в броя му от 1 март 2016 г. на стр. 6 в рубриката „Златните гласове на Бургас“ и е посветена на хор „Родна песен“ и спомените на неговия диригент Вяра Михайлова. Заглавието гласи „В хора беше събрана интелигенцията на Бургас“ и съдържа подробно описани спомени на Вяра Михайлова за всички години на нейната дейност в този хор. Приложени са 4 хубави снимки на хор „Родна песен“ от различни периоди – турнета в Германия и Швейцария през 1974 г., в Корк – Южна Ирландия през 1975 г., в Полша през 1974 г.
Трябва да споделя с читателите си – много се радвам на факта, че можах да напиша тези две статии – през 2018 и 2020 години – за Вяра Михайлова, която напълно заслужава това внимание. Очевидно тя е отлично позната личност в Бургас, сигурно и в други градове в България, но това публикуване във ФБ ще запознае пръснатите българи по целия свят с делото на един вдъхновен музикант в областта на хоровата музика. Може би една причина за тази радост е и факта, че самият аз дълги години до 1974 г. съм участвал в хорове в Габрово и тази дейност ми е била особена приятна. След като Вяра Михайлова е започнала работа като хоров диригент в Бургас през 1972 г., не е изключено да сме се срещали до 1974 г. при хорови фестивали и прегледи на художествената самодейност в София, Варна и Пловдив, когато тя е била диригент на хор „Родна песен“, който положително е бил класиран до последните концерти в София. Ако не се лъжа, нашият Хор на запасните офицери в Габрово с диригент проф. Христо Арищиров беше през периода 1972-1974 г. редовен участник на тия заключителни концерти в зала „България“. Помня много добре, в началото на 70-те години сме гостували и в Бургас за концерти на нашия хор.
Нека днес на 27 март 2018 г. поздравим Вяра Михайлова за рождения й ден вчера на 26 март, като й пожелаем добро здраве и да продължава с музикалната си дейност, макар и вече в други насоки. За много години, драга Вяра!
Родна песен нас навек ни свързва!
……………….