92 години от рождението на легендарния тенор Спас Венков
Драги приятели на оперната музика, днес на 23 септември 2020 г. щеше да навърши 92 години една от най-интересните личности (мое мнение е) в българското оперно изкуство – легендарният вече тенор Спас Венков, който е роден на този ден през 1928 година във Велико Търново, и се помина на 12 август 2013 г. в Австрия, където живееше от дълги години.
Защо казвам „една от най-интересните личности“? Защото целият му живот е „наниз от камъчета“, които са в началото толкова несъвместими с традиционните пътища за изграждане и възход на един успял оперен певец, какъвто той става сетне, и то в такъв труден жанр, какъвто е света на оперите от Рихард Вагнер, където той жъне световни успехи на най-прочутите оперни сцени в Европа и Америка. А тези „традиционни пътища“ са солидна музикална подготовка, по възможност още от младежката възраст, концентриране до крайност в десетките изисквания на тази трудна професия и какво ли не още … А какво виждаме при Спас Венков – той завършва правни науки, работи като адвокат в родния си град, успоредно с това е цигулар – любител, но поради любовта си към музикалното изкуство, преди да започне да пее професионално, участва първо в оперети, а след това и в опери в България, от 1963 до 1965 г. в Държавната опера в Русе. Доста съм чел в разни източници за това, къде Спас Венков е получил вокално обучение. Никъде на намерих достатъчно сведения – няма данни за академии, вокални педагози и какво ли не още, само че е учил (сигурно частно) покрай другите си занимания.
После идват ангажиментите му в чужбина – първо в ГДР (Източна Германия) – на различни оперни сцени: 1965-1968 – Градски театър Дьобелн / ГДР; 1968-1971 – Градска сцена Магдебург / ГДР; 1971-1976 – Регионален театър Хале / ГДР; 1976-1984 – Дойче Щатсопер Берлин / ГДР. Но още в Хале идва големият му пробив през 1975 г. в ролята на Тристан в „Тристан и Изолда” от Вагнер. Следват ангажименти на фестивала в Байройт, в Берлинската опера, в Метрополитън и на други престижни сцени. Когато Спас Венков дебютира в Метрополитън в Ню Йорк като Тристан, той е на 47 години. По-късно в хода на статията ще дам подробности.
Друга голяма особеност в изкуството на Спас Венков е изключителната му подвижност при редуване на различни роли и издържливост в разстояние на къси паузи между отделните оперни изяви. Каква е тази физика и психика, че той да може да участва така интензивно в тази трудна сфера на Вагнер, и то все в главни роли? Ето пример:
На 16 октомври 1982 г. по време на спектакъл на операта „Танхойзер“ от Вагнер във Виенската държавна опера в средата на първото действие тенорът Райнер Голдберг не е в състояние да продължи участието си по здравословни причини. Тъй като Спас Венков е по това време също в оперния театър (той е имал изяви там в същата роля), веднага се облича и продължава да играе до края на операта, с което спасява спектакъла.
От тази драматична вечер има документ – състава на ансамбъла във Виена, който аз цитирам по-долу:
Екстрена изява на Спас Венков във Виена заради недиспониране на титулярния певец Райнер Голдберг в главната роля в операта „Tannhäuser“ след първото действие при премиерата на операта:
Besetzung | 16.10.1982
| Dirigent | Lorin Maazel |
|---|---|
| Inszenierung | Otto Schenk |
| Bühnenbild | Günther Schneider-Siemssen |
| Kostüme | Gabriele Frey |
| Choreographie | Erich Walter |
| Hermann | Theo Adam |
| Wolfram von Eschenbach | Bernd Weikl |
| Walther von der Vogelweide | Thomas Moser |
| Biterolf | Peter Wimberger |
| Heinrich der Schreiber | Kurt Equiluz |
| Reinmar von Zweter | Friedemann Hanke |
| Elisabeth | Anna Tomowa-Sintow |
| Venus | Dunja Vejzovic |
| Ein junger Hirt | Gabriele Sima |
| Venusberg-Bacchanal | Renate Loucky, Elisabeth Schüller, Ursula Szameit |
| Edelknaben | Wiener Sängerknaben |
| Tannhäuser (im 1. Akt abgebrochen) | Reiner Goldberg |
| Tannhäuser (ab 1. Akt eingesprungen) | Spas Wenkoff |
(край на цитата)
Както се вижда, дирижира световно известният Лорин Маазел, солисти са първокласни певци, а в ролята на Елизабет играе Анна Томова-Синтова – две български участия тази вечер и то при какви условия за Спас Венков!
Дали това е случайност, но почти 10 години по-късно – в последния ден на февруари през 1992 г. – 29 февруари (годината е високосна), се идва до същата неприятност за Райнер Голдберг пак по време на първо действие в същата опера „Танхойзер“, сега на сцената на МЕТ в Ню Йорк. Ето подробности:
Райнер Голдберг има същия проблем при последната си изява в МЕТ Ню Йорк на 29 февруари 1992 г. (преди това е имал изяви в същата опера на 6 и 26 февруари, а на 8 февруари в ролята на Флорестан във „Фиделио“ от Бетовен). Цитирам състава при този съдбоносен за него спектакъл:
Metropolitan
Opera House
February 29, 1992TANNHÄUSER
{454}
Tannhäuser..............Reiner
Goldberg,
Act I
Tannhäuser..............William Johns, Acts II,
III
Elisabeth...............Sharon
Sweet
Wolfram.................Andreas
Schmidt
Venus...................Waltraud
Meier
Hermann.................Jan-Hendrik
Rootering
Walther.................William
Lewis
Heinrich................John Horton
Murray
Biterolf................Alan
Held
Reinmar.................Jeffrey
Wells
Shepherd................Dawn Upshaw
(край на цитатите)
Дадох този пример и поради това, за да покажа каква силна психика и физика изисвкат оперите на Вагнер – това не е лека задача – Райнер Голдберг и певец с доказани качества, също и в репертоар от Вагнер. Той е немски оперен певец, роден на 17 октомври 1939 г. и след месец ще навърши 81 години. А Спас Венков е готов винаги да помогне в такива случаи.
Ето още един пример, който показва неговата особена силна психическа и физическа издържливост:
Три години по-късно след 1982 г. при първия инцидент във Виена, на 28 ноември 1985 г. Спас Венков спасява също във Виена спектакъл на операта „Валкюри“ от Вагнер поради внезапно заболяване на певеца Герд Бренайс в ролята на Зигмунд. Но Спас Венков по това време не е във Виена, а сутринта има репетиция в ролята на Тристан в „Тристан и Изолда“ от Вагнер в Берлинската държавна опера. Знаейки във Виена за неговата изключителна готовност да „спасява избухнали пожари“, отправят молба до него в Берлин, Венков взема по обед самолет за Виена и вечерта спасява спектакъла – без никаква репетиция. Разбира се, ролята на Зигмунд е в репертоара му. Да не забравяме, преди години Спас Венков е започнал във Велико Търново като оперетен тенор – в оперетата „Кето и Коте“ от грузинския композитор Виктор Долидзе – негов дебют там през 1954 г. За това ще стане въпрос по-късно в моята статия.
Само какви постъпки! … Всеки, който познава главните тенорови роли в оперите на Вагнер може да прецени на какви изисквания е подложен всеки вагнеров тенор. Не случайно в цялата си кариера на вагнеров певец Спас Венков е участвал 226 пъти в ролята на Тристан в „Тристан и Изолда“.
След тези обширни уводни бележки ще се спра на биографията и творческия път на Спас Венков. За него има редица източници за информация в Интернет, едно предаване на Българското Радио във връзка със смъртта му през 2013 г., съответни Уикипедия-страници на няколко езика, също и на български език, която именно цитирам като начало на тези биографични бележки:
Спас Венков е роден на 23 септември 1928 година във Велико Търново. Самоук цигулар от детството. Студент по правни науки в София, след завършването работи като юрист в Търново, успоредно с това е цигулар – любител, а по-късно певец в Оперетния театър във Велико Търново.
Оперен певец:
- 1963-1965 – Държавна опера Русе,
- 1965-1968 – Градски театър Дьобелн/ГДР,
- 1968-1971 – Градска сцена Магдебург/ГДР,
- 1971-1976 – Регионален театър Хале/ГДР,
- 1976-1984 – Дойче Щатсопер Берлин/ГДР.
От 1984 година до края на кариерата си през 1992 година е свободен артист. Живее до края на живота си в Бад Ишл, Австрия. Умира на 12 август 2013 година.
След неговия “Тристан” в Дрезден (12.10.1975), изведнъж той става много търсен Вагнеров тенор и е солист на Байройтския фестивал през 1976 година (Тристан с Клайбер), 1977 година (Тристан), 1978 година (Танхойзер с Колин Деѝвис – заснето на видео за DGG), 1982 година (Тристан) и 1983 година (Тристан).
Той е пял във всички значими оперни театри, с изключение на австралийските. Пял е и в Миланската скала, и в “Метрополитън Опера” в Ню Йорк.
Отличия и почетни звания
- Почетен гражданин на Велико Търново (България)
- Камерзенгер на Германската демократична република, 1977 година
- Камерзенгер на Австрийската република, 1984 година
- Орден “Звезда на приятелството между народите” на ГДР, 1981 година
- Почетен член на Международната асоциация “Рихард Вагнер” – Берлин, Хамбург, Магдебург, Линц (Австрия)
- Почетен член на Германската асоциация “Рихард Вагнер”
Аудио и Видеозаписи
- DVD – Рихард Вагнер – “Танхойзер”, Дойче Грамофон (Байройтски фестивал 1978)
- CD – Рихард Вагнер – Спас Венков – Арии и сцени, Етерна 1977 (Държавна капела Дрезден, диригент Хайнц Фрике)
- CD – Рихард Вагнер – „Тристан и Изолда“, Мито (Ла Скала, 1978, Карлос Клайбер).
(край на цитата)
Една бележка: който познава огромните изисквания на диригента Карлос Клайбер (писал съм статии за него), може да прецени веднага голямата чест, която той е указал на Спас Венков, ангажирайки го в Байройт и за свои записи, както виждаме по-горе: през 1976 година в Байройт (Тристан с Клайбер), CD – Рихард Вагнер – „Тристан и Изолда“, Мито (Ла Скала, 1978, Карлос Клайбер).
Други информации за Спас Венков могат да се получат от източници на немски език – дълги години той живее и работи в Австрия и Германия. Цитирам в превод такива данни:
Спас Венков учи правни науки в София, след което се връща в родния си град Велико Търново и работи няколко години там като адвокат. С вокално изкуство се занимава между другото както във Велико Търново, така и в Русе по време на престоя си като оперен певец там в годините 1963-1965, но не е завършил специално музикално заведение. По време на дейността си като адвокат той е и Втори концертмайстор на частния оперетен театър във Велико Търново.
През 1954 г. Спас Венков има своя дебют като певец в оперетата „Кето и Коте“ от грузинския композитор Виктор Долидзе, поставена във Велико Търново (аз си спомням много добре, че през 1958 или 1959 г. в Габрово съм бил на гостуване на Търновската оперета с „Кето и Коте“, където положително е играл и Спас Венков – той остана във Велико Търново до 1959 г. В годините от 1957 до 1974 аз бях на работа в Габрово). През 1959 г. този частен оперетен театър става държавен и тогава Спас Венков преустановявя своята юридическа дейност във Велико Търново и се отдава на оперетната кариера, ставайки оперетен тенор в този Държавен оперетен театър в родния си град. Той остава там до 1963 г., после заминава за Русе, където постъпва в Русенската опера и пее там до 1965 г. Неговата дебютна роля в Русе е също оперетна – Учителят по музика Алфред в „Прилепът“ от Йохан Щраус. В Русе Спас Венков остава до 1965 г., след което заминава за ГДР. За отделните оперни театри, в които той работи там писах вече по-горе в тази статия.
Кариера като драматичен (героичен) тенор
Спас Венков е ангажиран от 1965 до 1968 г. в град Дьобелн в Саксония в местния оперен и драматичен театър, след това от 1968 до 1971 работи в Градския театър в Магдебург и най-сетне – от 1971 до 1976 г. в Оперния театър в Хале – всички в ГДР.
На 12 октомври 1975 г. Спас Венков пее за пръв път в кариерата си в ролята на Тристан в „Тристан и Изолда“ от Вагнер в Дрезденската държавна опера. Преди това той е бил прослушан в ролята от известния режисьор Хари Купфер (Harry Kupfer) – един от водещите световни оперни режисьори в тази епоха, който го ангажира за постановката си на тази опера в Дрезден. Това е началото на блестящата кариера на Спас Венков като вагнеров тенор. Не случайно той играе тази трудна роля 226 пъти до края на дейността си.
След този грандиозен успех в прочутата „Земпер Опера“ в Дрезден на 12 октомври 1975 г., пътят на Спас Венков към световните оперни театри е отворен. От 1976 г. той е ангажиран като постоянен член на ансамбъла на Берлинската държавна опера – т.н. „Държавна опера на Линденщрасе“ (една от най-представителните опери сцени в ГДР тогава), където Хари Купфер е главен режисьор в тези години.
В този оперен театър Спас Венков остава до 1984 г. – цели 9 години, в които изгражда внушителен оперен репертоар, преди всичко в опери от Рихард Вагнер, но и от други композитори. Наред с ролята на Тристан, той играе в ролите на Щолцинг („Майсторите певци от Нюрнберг“), Танхойзер и Парсифал в едноименните опери, Зигмунд и Зигфрид („Пръстенът на нибелунга“). Някои от другите му роли са: Отело в операта от Верди, Макс („Вълшебният стрелец“) от Вебер, Флорестан („Фиделио“) от Бетовен.
След 1984 г. Спас Венков не работи постоянно само в Берлинската държавна опера, а прминава на свободна практика, която му позволява да гастролира по целия свят.
Ето някои от следващите му ангажименти, някои и по време на годините преди това: на Фестивала в Байройт той участва много интензивно най-вече като Тристан (през годините 1976, 1977, 1982 и 1983), а през 1978 г. в постановката на известния режисьор от Берлин Гьотц Фридрих (Götz Friedrich), директор на тамошната „Дойче Опер Берлин“ (другата голяма оперна сцена, но в Западен Берлин тогава), в главната роля на Танхойзер от едноименната опера. Тази роля става една от най-популярните и успешни за него, която му дава възможност да гостува с нея на много сцени в Европа и Америка.
През 1981 г. е първото гостуване на Спас Венков на сцената на МЕТ в Ню Йорк, където е поканен за редица спектакли като Тристан в „Тристан и Изолда“. Цитирам подробности:
През месец януари 1981 г. той има общо 8 изяви в тази роля – в дните от 9 януари до 13 февруари. Ето техния списък по дати:
|
[Met Performance] CID:263270 Tristan und Isolde {412} Metropolitan Opera House; 01/9/1981 Debuts: Spas Wenkoff, Matti Salminen Review | |
|
[Met Performance] CID:263310 Tristan und Isolde {413} Metropolitan Opera House; 01/13/1981 | |
|
[Met Performance] CID:263340 Tristan und Isolde {414} Metropolitan Opera House; 01/17/1981 | |
|
[Met Performance] CID:263370 Tristan und Isolde {415} Metropolitan Opera House; 01/21/1981 | |
|
[Met Performance] CID:263420 Tristan und Isolde {416} Metropolitan Opera House; 01/26/1981 | |
|
[Met Performance] CID:263470 Opera
News Tristan und Isolde {417} Metropolitan Opera House; 01/31/1981 Broadcast | |
|
[Met Performance] CID:263520 Tristan und Isolde {418} Metropolitan Opera House; 02/5/1981 | |
|
[Met Performance] CID:263600 Tristan und Isolde {420} Metropolitan Opera House; 02/13/1981 |
(край на
цитата)
Цитирам състава на солистите при дебюта му и при последната изява:
Metropolitan
Opera House
January 9, 1981TRISTAN
UND ISOLDE {412}
Wagner-Wagner
Tristan.................Spas
Wenkoff
[Debut]
Isolde..................Gwyneth
Jones
Kurwenal................Donald
McIntyre
Brangäne................Tatiana Troyanos
King
Marke..............Matti Salminen
[Debut]
Melot...................Timothy Jenkins
Sailor's
Voice..........Philip Creech
Shepherd................Paul
Franke
Steersman...............Julien
Robbins
Conductor...............James
Levine
Director................August Everding
´´´´´´
Metropolitan
Opera House
February 13, 1981TRISTAN
UND ISOLDE {420}
Tristan.................Spas
Wenkoff
[Last performance]
Isolde..................Gwyneth
Jones
Kurwenal................Donald
McIntyre
Brangäne................Tatiana Troyanos
King
Marke..............Matti Salminen
Melot...................Timothy
Jenkins
Sailor's Voice..........Philip
Creech
Shepherd................Charles
Anthony
Steersman...............Julien
Robbins
Conductor...............James Levine
(край на цитата)
Солисти са едни и същи певци при всичките 8 изяви – великолепните за епохата Гуинет Джоунс от Великобритания, Доналд МакИнтайър от Нова Зеландия, Татяна Троянос от САЩ и Мати Салминен от Финландия – какъв разнообразен спектър от певци, също и Спас Венков от България! Дирижира Джейм Ливайн, постановката е на легендарния сега Аугуст Евердинг от Германия … За всички тия артисти съм писал статии от 2013 година до сега.
Пресата в Ню Йорк пише ласкави отзиви за него. Ето цитат от статия в „Ню Йорк Таймс“:
“In 1981, Wenkoff made his debut at the Metropolitan Opera, again as Tristan. The New York Times’ review compared him to Ludwig Suthaus and Ramón Vinay, and noted his “solid lower register”, “care for declamation and a sensitivity to the drama”, with a focus on the character’s introspection, with the “finest impact during the legato of the Act II love duet”.
(край на цитата)
Цитирам други изяви на Спас Венков: през март 1982 г. той има изяви в ролята на Отело в едноименната опера от Верди на сцената на Държавната опера във
Франкфурт, като през следващите години гостува предимно на сцените на „Дойче Опер Берлин“, Виенската държавна опера, Ковънт Гардън в Лондон, Държавните опери в Мюнхен и Кьолн.
През юни 1988 г. Спас Венков играе в „Дойче Опер Берлин“ в ролята на Зигмунд в последната част „Залезът на боговете“ от тетралогията „Пръстенът на нибулунга“ по повод тържестения спектакъл по случай 75 години от рождението на диригента Хайнрих Холрайзер (Heinrich Hollreiser).
Особени успехи Спас Венков има на сцената на Виенската държавна опера, където е оставил ценни спомени не само с великолепните си интерпретации на редица роли, но и с готовността си да замества при нужда свои колеги. За такива два случая писах в началото на статитята, сега ще се спра на неговите изяви там. Във Виена той има общо 82 участия в 8 различни опери в годините от 1977 до 1991 г.
Цитирам списък на всичките му изяви според архива на Виенската опера:
Vorstellungen mit Spas Wenkoff – Wiener Staatsoper
Max | 8 Vorstellungen | 25.09.1977–14.03.1982
Die Meistersinger von Nürnberg
Walther von Stolzing | 3 Vorstellungen | 21.11.1979–01.03.1981
Siegmund | 5 Vorstellungen | 28.11.1985–07.01.1988
Florestan | 4 Vorstellungen | 10.02.1979–08.05.1982
Siegfried | 3 Vorstellungen | 23.02.1986–09.05.1987
Parsifal | 6 Vorstellungen | 10.04.1979–10.04.1985
Tannhäuser und der Sängerkrieg auf Wartburg
Tannhäuser | 15 Vorstellungen | 28.03.1979–01.12.1988
Tannhäuser und der Sängerkrieg auf Wartburg
Tannhäuser (ab 1. Akt eingesprungen) | 1 Vorstellung | 16.10.1982
Tristan | 13 Vorstellungen | 15.01.1978–11.01.1991
(край на цитата)
Ето съставите при дебюта и при последната му изява там:
Дебют във Виена: „Der Freischütz“ von Weber
Besetzung | 25.09.1977
| Musikalische Leitung | Horst Stein |
|---|---|
| Inszenierung | Otto Schenk |
| Bühnenbild | Günther Schneider-Siemssen |
| Kostüme | Leo Bei |
| Ottokar | Hans Helm |
| Cuno | Peter Wimberger |
| Agathe | Hannelore Bode |
| Ännchen | Edith Mathis |
| Caspar | Karl Ridderbusch |
| Max | Spas Wenkoff |
| Ein Eremit | Kurt Rydl |
| Kilian | Ewald Aichberger |
| Erste Brautjungfer | Martha Heigl |
| Zweite Brautjungfer | Gilda Scherlich |
| Samiel | Hans Christian |
….
Последна изява във Виена: „Tristan und Isolde“
Besetzung | 11.01.1991
| Musikalische Leitung | Peter Schneider |
|---|---|
| Inszenierung | August Everding |
| Bühnenbilder und Kostüme | Günther Schneider-Siemssen |
| Regie | Richard Bletschacher |
| Choreinstudierung | Helmuth Froschauer |
| Tristan | Spas Wenkoff |
| König Marke | Theo Adam |
| Isolde | Hildegard Behrens |
| Kurwenal | Anthony Raffell |
| Melot | Claudio Otelli |
| Brangäne | Marjana Lipovšek |
| Ein Hirt | Waldemar Kmentt |
| Ein Steuermann | Jaroslav Štajnc |
| Stimme des Seemanns | Wilfried Gahmlich |
(край на цитата)
Преди известно време попаднах на интересен запис на операта „Валкюри“ от Вагнер с участие на Спас Венков в ролята на Зигмунд, направен при спектакъл в Далас, щат Тексас в САЩ през 1981 г. Записът е качен в YouTube и може да се слуша там. Ето подробности:
Wagner: Die Walküre; Live in Dallas (1981): Spas Wenkoff, Linda Esther Gray, Klara Barlow
Berislav Klobučar, Dallas Symphony
Orchestra
(Recorded 3rd December, 1981, Fair Park Music
Hall)
Siegmund — SPAS WENKOFF
Sieglinde — Linda Esther
Gray
Brünnhilde — Klara Barlow
Wotan — Wolfgang
Probst
Fricka — Gwendolyn Killebrew
Hunding — William
Wildermann
Gerhilde — Earline Ballard
Ortlinde — Charlotte
Ellsaesser
Waltraute — Joyce Gerber
Schwertleite — Lisa
Karlson
Helmwige — Carolyn James
Siegrune — Donna
Merriman
Grimgerde — Sharon Serard
Roßweiße — Rose
Taylor
(край на цитата)
Цитирам съответен линк в YouTube: https://www.youtube.com/watch?v=xSPiVCVxBTw
….
След една интензивна и особено успешна световна оперна кариера Спас Венков взема официална раздяла с оперната сцена през 1993 година – това са общо 40 години оперетна и оперна кариера от началото с оперетата „Кето и Коте“ във Велико Търново през 1954 г. Респект!
През 1984 г. Спас Венков получава австрийско поданство и живее оттогава със съпругата и сина си постоянно в курортния град Бад Ишл (Bad Ischl) в Австрия до смъртта си.
Преди това той има постоянно местожителство в Германия само от 1967 до 1977 г. в Лайпциг, където съпругата му е член на оперния хор в Лайпцигската опера. Имал е и няколко изяви на тази сцена, главно в „Продадена невеста“ от Сметана.
В резултат на тежка и продължителна болест той умира на 12 август 2013 г. в Бад Ишл в Австрия почти на 85-годишна възраст. Местните медии оповестяват смъртта му, както е редица такива в Австрия и Германия. Погребан е в гробището на Бад Ишл.
Преди това – на 84-я рожден ден на Спас Венков на 23 септември 2012 г. той получава награда от кмета на Бад Ишл, но поради болестта си не може да се яви лично на тържеството. Там са неговата съпруга и синът им Кристиан. Ето кратък цитат от информация:
„Тенорът Спас Венков, който живее в Бад Ишл е почетен на 84-я си рожден ден от кмета на града Ханес Хайде с почетна грамота. Тази награда получиха неговата съпруга Ханелоре и синът им Кристиан“.
Не се спрях на всички изяви на Спас Венков в Германия и по света – много от тях са документирани в една книга за него, издадена през 2009 г. в Лайпциг, където Венков живее преди да замине на Запад, както и в отделни информации за него в медиите. Тази книга е преведена и на български език и издадена през 2013 г., но аз не я притежавам.
Става въпрос за следната книга (после ще приложа снимка на корицата, както при немското, така и при българското издание) – превод от немски език: Автор Петер М. Шнайдер: „Драматичният тенор Спас Венков – Всичко стана случайно”.
Цитирам един пример от тази биографична книга за него, подчертаващ особената издържливост на певеца: „В периода от 5 до 11 януари 1991 година, само за седем дни, Спас Венков изпълнява 3 пъти партията на Тристан във Виенската Щатсопера. „Това изпълнение е невероятно”, чух да казва един Вагнеров фен след третото представление, след което продължи „невероятно, три пъти Тристан само за седмица!…
А
Спас беше вече на 63 години!“
И
още един цитат: „Ако
се вгледаме внимателно в статистиката,
ще открием още от типичните Венкови
хусарски подвизи. Само един пример – 9
април 1985 година – премиера на „Тристан
и Изолда” в Брюксел; на 10 април (на
следващия ден) – „Парсифал” във Виена.
По този начин Спас спаси още веднъж
виенския „Парсифал”. Знам, че заради
подобни светкавични замествания, Спас
беше особено ценен от оперните агенции
и театри“.
(край на цитатите)
За тази биографична книга на Спас Венков разбрах от едно предаване на Българското Национално Радио през 2013 г. по повод смъртта на артиста, за което ще стане въпрос малко по-долу. Тук давам само линк към предаването на БНР:
http://bnr.bg/post/100086993/v-pamet-na-spas-venkov
По-късно в медиите бяха поместени и подробности относно книгата и автора й. Цитирам предговора към българското издание, написан от самия автор:
СПАС ВЕНКОВ – от Петер М. Шнайдер
Малката страна България, известна не само с розовото масло като запазена марка, е дарила на света и значителни певци – един от тях е СПАС ВЕНКОВ.
Много, много слънчеви дни и една национална култура, която в продължение на столетия и векове е удържала съпротивата на чужди влияния, борила се е за автентичност, която заедно със семейното наследство оформят средата, в която Спас Венков е роден на 23 септември 1928 година в някогашната столица – старопрестолния град В. Търново.
Петер М. Шнайдер
Драматичния тенор Спас Венков
„Всичко стана случайно” (заглавие на книгата)
Тази книга е предназначена за всички, които имат идеята да станат оперни певци, те, които мечтаят за изяви на най-значимите оперни сцени, както и за техните помощници, които ги подкрепят и насърчават, пазят им гърба, давайки опора в стръмния път, така също и за почитателите, които ги следват или поддържат популярността им във фенклубове и, разбира се, тази книга е преди всичко за Спас Венков, който извървя пътя на оперния певец от самото му начало, до самия Олимп.
Петер М. Шнайдер, Рощок/Баргесхаген 2008
Художествено оформление – Мартина Хаман
Редактор и разпространител – BS издателство Рощок, Ангелика Брун
Подготвено за печат в Книгопечатница Хале
СЪДЪРЖАНИЕ
praeludio accelerando -11
stretto punto culminante -99
postludio calando -181
Разговор на балкона в Бад Ишл – 201
Документация – 235
ЗА ТАЗИ КНИГА
От много години се опитвах да подтикна Спас да пише или да съхраним поне на запис разказа му за творческия му път, неговите прозрения, съмнения, опит.
“Кому е интересно това – всичко стана случайно”, с този аргумент се защитаваше Спас.
Аз обаче много
държах да опиша жизнения и артистичен
път на Спас Венков – не от честолюбие
или пък за да се присъединя към множеството
“звездни” биографи.
Не, тук има
нещо необичайно.
При обсъждането
на професионалния път на този певец,
този “случаен” и все пак така
своенравен път, Венковия път, изпъкна
нещо стимулиращо, вълнуващо, което може
да бъде и насърчаващо, при това може би
в конфронтация със собствените му мисли.
Той обаче постоянстваше – “Кому е
интересно всичко това!“.
Въпреки всичко, в тесен кръг, той отговаряше на въпросите. Тогава беше “в движение”, оживявайки се в прозрения, виждания, анекдоти, конфликтите му с днешния оперен бизнес. Тогава слушателят е прикован за стола (завладян), а той не може да се спре. Това беше неговото развитие (еволюция), неговата професия, неговото обжалване (порив, протест), неговият живот – и е все още.
От него обаче се чува отново, без каквото и да е кокетство: “Кому е интересно това – всичко стана случайно!”
Не, твърдя аз,
пътят на Спас Венков не е никак случаен.
Увещавам го отново и отново: “Спас,
имам едно предложение. Ти ми споделяш
и разказваш твоя опит и изживявания,
твоите мисли, твоите спомени – било на
запис, по факса, както искаш и предпочиташ.
Ще ги събера и ще ги прегледаме заедно,
като на игра. Ще видиш, че ще се получи
изведнъж една интересна и увлекателна,
много лична, индивидуална и своеобразна
купчина хартия, която може би ще се види
интересна и на други хора – любители или
врагове и противници на операта, фенове,
любители на анекдоти.”
В резултат получих един пощенски пакет от Спас с документация от неговите представления от април 1964 насам. Най-после започнахме отнякъде!
Изложението ми се базира на неговия щателно воден календар (дневник) на датите на спектаклите в активните му театрални години. Да подготви тази документация му е коствало със сигурност много време, но той го направи. Така имах в ръцете си една крайно интересна статистика. Изключително много неща изпъкнаха оттам – от втората по големина опера в България, през източногерманската провинция до блестящите кули (крепости) на оперния небосклон : Дойче Щатсопер Берлин, Дойче Опер Берлин, Баварската щатсопер Мюнхен, Виенската Щатсопер, Фестивала в Байройт, Театро Колон в Буенос Айрес, Миланската Скала, Метрополитън Ню Йорк….
Впоследствие от документацията научих, че при дебюта му като Тристан през 1975 (с Карлос Клайбер на пулта), Спас Венков е бил вече 47-годишен. Той е пял тази маратонска партия 226 пъти в общо над 500 вагнерови представления. В цялата си певческа кариера се е изправял над 3000 пъти на сцената, преди всичко в Европа, но също така и в Америка, Азия и Африка. Ако не се беше намесила съдбата и не бяха отменени заплануваните гастроли в Австралия – обявено бедствено положение за цялата нация, следствие на опустошителни пожари, той щеше да е пял и на петте континента.
От тази въпросна статистика, става видна и удивителната психическа устойчивост на Спас Венков. Ето един пример:
В периода от 5
до 11 януари 1991 година, само за седем дни,
Спас Венков изпълнява 3 пъти партията
на Тристан във Виенската Щатсопера.
“Това изпълнение е невероятно”,
чух да казва един Вагнеров фен след
третото представление, след което
продължи “невероятно, три пъти Тристан
само за седмица!”… А Спас беше вече
на 63 години!
Ако се вгледаме внимателно
в статистиката, ще открием още от
типичните Венкови хусарски подвизи.
Само един пример – 9 април 1985 година –
премиера на “Тристан и Изолда” в
Брюксел; на 10 април (на следващия ден) –
“Парсифал” във Виена. По този начин
Спас спаси още веднъж виенския “Парсифал”.
Знам, че заради подобни светкавични
замествания, Спас беше особено ценен
от оперните агенции и театри.
Аз обаче исках
още материали от Спас, за Спас. Със
сигурност той би трябвало да има и
записи, кореспонденция, снимки, програмни
брошури, критики (рецензии). Дали ще ми
ги предостави? Ще трябва да запиша и
наши разговори…
Срещнахме се още
веднъж – 2000 година си беше вече отдавна
отишла – в Австрия, Бад Ишл в неговия
наистина непретенциозен дом на Траун.
Той е разположен в непосредствена
близост до някогашните вили на Франц
Лехар и Рихард Таубер, недалеч от замъка
на император Франц Йозеф и неговата
Сиси. “Толкова хубаво местоживеене,
си помислих, не е за всеки”. “Случайност”,
каза той и ми обясни, че не се е постарал
особено да го придобие. Този дом му е
бил предложен за строеж, когато той
търсел да се установи в Австрия. Решил
да живее тук не защото Франц Йозеф и
Рихард Вагнер са живяли някога по тези
места, а защото дочул, че негови
непосредствени съседи вляво и вдясно
са един лекар и един инженер. “Това
са практични хора, казал си той, те знаят
защо го правят. Значи и аз няма да
сбъркам”. Освен това му допаднала
идеята да живее в дом, плътно долепен
до други: “Това е много добре, защото
заради моята професия ние сме много
често на път. Така винаги някой ще бди
над нашия дом.”
Така че все пак
не е само случайност, че сега можем да
седим на неговия балкон, в непосредствена
близост до Траун, с изглед към върха
Катрин. Спас представи пред мен Венковата
купа сладолед – огромен ванилов сладолед
с изобилен малинов сироп, придружен от
кафе „а ла Венков“ – много силно, обилно
гарнирано със сметана.
Аз питам, той
отговаря, постепенно започва да разказва.
Вече не се налага да му задавам въпроси,
разказът избликва от самия него. Някои
неща вече бях чувал от него, други бях
съпреживял – така на само няколко метра
разстояние от ревящия Траун, Спас Венков
обрисува картинно случки, анекдоти,
резюмира – най-после го хващам за запис.
Класьорите с документи ги вземам дни
по-късно, прашясали, скрити в един заден
ъгъл на тавана, надявам се да намеря в
тях приложения и факти за неговия
артистичен път и кариера…
Петер
М. Шнайдер
Рощок, лятото на 2008 година
(край на цитата)
Една от най-важните вагнерови роли на Спас Венков е тази на Танхойзер от едноименната опера, поставена през 1978 г. при Фестивала в Байройт от режисьора Гьоц Фридрих, диригент сър Колин Дейвис. Партньори на Спас Венков са световно известни певци като британката Гуинет Джоунс, Бернд Вайкл, Ханс Зотин и други. Цитирам една информация на немски език:
Wagner, Tannhäuser
Von den Bayreuther Festspielen mit Colin Davis, Gwyneth Jones, Spas Wenkoff, Bernd Weikl, Hans Sotin
Ihr digitaler Klassik-Treffpunkt
Streamen Sie mit fidelio die schönsten Opern, Konzerte, Ballette und Dokumentationen in bester Bild- und Tonqualität – ob unterwegs auf Ihrem Tablet, Computer, Smartphone oder Zuhause auf Ihrem Fernsehgerät.
- Exklusive Live-Übertragungen
- Umfangreiches Klassikarchiv
- Beste Bild- und Tonqualität
- Streaming auf TV, Tablet, Web & Mobil
Beschreibung
Mit dem “Tannhäuser” in der Inszenierung von Götz Friedrich wurde 1978 erstmals ein Werk Richard Wagners komplett aus Bayreuth fürs Fernsehen aufgezeichnet. Friedrich deutet den Minnesänger als einen künstlerischen Individualisten – ähnlich Wagner selbst -, der sich von seinen Zeitgenossen mißverstanden fühlt, die ihm sein Recht auf Selbstverwirklichung verweigern wollen. Er kehrt der festgefahrenen, bedrückenden Gesellschaft den Rücken und zieht sich in die Welt seiner Träume zurück. Während andere Inszenierungen den Minnesänger am Hofe der Venus zeigen, sind es bei Götz Friedrich die Klänge von Tannhäusers Harfe, die die Vorstellung eines imaginären Venusbergs auslösen. Tannhäuser entdeckt, daß eine Gesellschaft, in der alles erlaubt ist, auch einengen kann. Er kehrt zur Realität zurück, kann aber nicht nach Hause und muß den Spott seiner Mitmenschen über sich ergehen lassen. Seine einzige Befürworterin ist Elisabeth, die in dieser Inszenierung von der gleichen Sängerin verkörpert wird, die auch die Venus singt – die zwei Seiten des ewig Weiblichen. Elisabeth betet für ihren eigenen Tod, damit die Seele Tannhäusers den engen Grenzen dieser Welt entfliehen kann und die Ruhe in einer Welt findet, in der Tannhäusers Genie geschätzt wird. “A history-making event for opera buffs” (New York Daily News). “Une excellente introduction ŕ une nouvelle approche de l’univers wagnérien” (Le Quotidien de Paris). Tannhäuser befindet sich im Venusberg, sehnt sich aber zurück zur Erde. Mit einem Preis- und Danklied versucht er, die Göttin der Liebe zu bewegen, ihn ziehen zu lassen. Weder Liebeszauber noch Fluch vermögen ihn weiterhin zu fesseln. Bei seinen Worten “Mein Heil ruht in Maria” versinkt der Venusberg. Frühling am Fuße der Wartburg. Der Landgraf mit seinem Gefolge findet den einstigen Ritter und Minnesänger Tannhäuser. Freudig wird er im Kreise begrüßt. Voll Sehnsucht hat Elisabeth seiner geharrt. In der Sängerhalle auf der Wartburg gesteht Elisabeth Tannhäuser ihre große Liebe. Vor dem Landgrafen und vielen Gästen sollen die Sänger im Wettkampf das Wesen der Liebe ergründen. Wolfram, Walter und Biterolf werden von Tannhäuser unterbrochen, der schließlich in glühender Leidenschaft die Göttin der Liebe preist. Voller Bestürzung erkennt man, daß er im Venusberg geweilt hat. Verbannung ist sein Los. Pilgern, die nach Rom ziehen, schließt er sich an. Inzwischen ist es Herbst geworden. Elisabeth fleht vor dem Marienbilde um die Erlösung Tannhäusers. Die Pilger kommen von ihrer Bußfahrt zurück, doch ohne Tannhäuser. Elisabeth ist dem Tode nahe. In tiefer Ergriffenheit bleibt Wolfram allein zurück und entdeckt schließlich den völlig zerknirschten Tannhäuser. Der Papst hat ihn verflucht. Erlösung sei ihm nur dann beschieden, wenn der Stab des Papstes wieder zu grünen anfange. Tannhäuser ist entschlossen, für immer zu Venus zurückzukehren. Doch der Name Elisabeth bringt ihn zur Besinnung. Ein Trauerzug kommt von der Wartburg mit der toten Elisabeth. Tannhäuser sinkt an ihrem Sarg nieder und stirbt mit den Worten “Heilige Elisabeth, bitte für mich”. Pilger kommen und tragen den ergrünten Stab. Erlösung und Gnade sind Tannhäuser durch die Liebe einer Frau zuteil geworden.
(край на цитата)
Нека на това място дам информация за наградите и отличията, които Спас Венков е получил по време на вокалната си кариера и после, както и кратък списък на дискографията му (източник на немски език):
Auszeichnungen und Privates
Spas Wenkoff war zweifacher Kammersänger (DDR/Österreich), Ehrenbürger seiner Heimatstadt Weliko Tarnowo und seit 1988 Ehrenmitglied des Richard-Wagner-Verbandes Linz. In der DDR wurde er 1981 mit dem Stern der Völkerfreundschaft in Silber ausgezeichnet.
Tondokumente
- Ein Opernabend mit Spas Wenkoff. Richard Wagner: Arien und Szenen. CD bei Ars Vivendi, früher als LP bei Eterna 1977.
- Richard Wagner: Tristan und Isolde. Gesamtaufnahme. CD bei Myto mit Carlos Kleiber.
- Richard Wagner: Tristan und Isolde. Auszüge. CD bei Bella Voce mit Otmar Suitner.
- Richard Wagner: Tannhäuser. Mitschnitt der Bayreuther Festspiele 1978. DVD bei Deutsche Grammophon.
- Richard Wagner: Tannhäuser. Gesamtaufnahme (Berlin, 1982). Gala 3 CDs GL100621. (край на цитата) Това не е подробна документация на дискографията му, тъй като в различни източници в Интернет се намират отделни дведения за записи, правени по целия свят. Също такава информация може да се получи от порталите на виртуалните търговски фирми, които продават музикални носители, като „Amazon“, или музикални записи, качени в YouTube или другаде.
В края на тази статия за Спас Венков ще се спра на едно предаване на Българското Национално Радио пред 2013 г. по повод смъртта му на 12 август 2013 г. Цитирам:
БНР
В памет на Спас Венков
публикувано на 16.08.2013
(Фото: Спас Венков в сцена от „Тристан и Изолда” на Вагнер)
През
петдесетте и шестдесетте години на
миналото столетие музикалната критика
на Германия, а и на почти цяла Европа
нарича българският тенор Спас Венков,
най-изявения и предпочитан Зигфрид от
Вагнеровата тетралогия. Той е най-търсеният
Танхойзер и Тристан не само в Германия,
Швейцария, скандинавските страни, но
и в Австрия. През седемдесетте години
на миналото столетие той пее в премиерната
и юбилейна постановка на „Танхойзер”
в Щатсопера, Виена – това можем
да прочетем в сайта на българското
вагнерово общество.
Роден е на 23
септември 1928 г. във Велико Търново. Учи
право и работи като юрист, преди да
започне да пее професионално, първо в
оперети, а след това и в опери в България
и Източна Германия. Големият му пробив
е през 1975 г. като Тристан в „Тристан и
Изолда”. Следват ангажименти на
фестивала в Байройт, в Берлинската
опера, в Метрополитън и на други престижни
сцени. Когато дебютира като Тристан
той е на 47 години.
Ето един пример
цитиран в биографичната книга за него
(Петер М. Шнайдер „Всичко стана
случайно”):
В
периода от 5 до 11 януари 1991 година, само
за седем дни, Спас Венков изпълнява 3
пъти партията на Тристан във Виенската
Щатсопера. „Това изпълнение е невероятно”
чух да казва един Вагнеров фен след
третото представление, след което
продължи „невероятно, три пъти Тристан
само за седмица!…
А
Спас беше вече на 63 години!
И
ето още един цитат: Ако
се вгледаме внимателно в статистиката,
ще открием още от типичните Венкови
хусарски подвизи. Само един пример –
9 април 1985 година – премиера на „Тристан
и Изолда” в Брюксел; на 10 април (на
следващия ден) – „Парсифал” във Виена.
По този начин Спас спаси още веднъж
виенския „Парсифал”. Знам, че заради
подобни светкавични замествания, Спас
беше особено ценен от оперните агенции
и театри.
В
понеделник на 84 години той почина в
дома си в Бад Ишл в Австрия.
Живял е в близост до някогашните вили
на Франц Лехар и Рихард Таубер, недалеч
от замъка на император Франц Йозеф и
неговата Сиси.
Програма Христо Ботев Музика Класика Спас Венков
(край на цитата)
Хубаво е, че след толкова години световна кариера на този превъзходен певец, най-сетне в родината му се обръща повече внимание на него. Може и да не е било така, но аз съм от 1974 г. тук в Германия, и тъй като едва от началото на 90-те години започнах по-усилено да се занимавам с музикална литература и да отделям повече време за това мое старо хоби, не съм следил подробно вокалната кариера на Спас Венков в този период. Вярно е, по радио и телевизия тук се говореше за големите му успехи, особено в Байройт, но не съм водил бележки и по тази причина не мога да говоря общи неща. Жалко, не съм бил на негови изяви. В архива си имам редица негови снимки, в тия от последните години на живота си той изглеждаше съвсем различно от годините на голямата си кариера. Не съм попадал на негови интервюта, сигурно е живял твърде откъснат от широкото общество.
Нека днес на 23 септември 2020 г. почетем 92 години от рождението на прекрасния тенор Спас Венков, който за сега остава като най-изтъкнатият вагнеров певец на България.
Мир на праха му!
……
Забележка: Басът Петър Петров ми написа на 30 септември 2019 г. следното:
Благодаря ти и за статията за Аделина Пати! Тя е била наистина светило на своето време! Чел съм много за нея, но и от теб научих още неща! Следя ти редовно статиите! Много хубаво, че писа за Спас Венков, той е явление, което българската завист подценяваше и даже подиграваха, но той остави ярка следа! Ще ти пиша за един случай с него, който изглежда както жалък, така и смешен! Венков дойде в България, за да пее концертно „Тристан и Изолда“ с изцяло немски състав в зала “България”. Той естествено пя Тристан. Беше празник за нас. След концерта на Спас заплащат в българска валута хонорар от 800 лв., защото е българин, а на немците в долари спрямо техните договори с по три и повече нули в долари! Спас бе дълбоко обиден от отношението към него и повече не стъпи на българска сцена! Прегръщам те – Петьо.
´´´´´´´´