Wenko Wenkoff

99 години от рождението на тенора Венко Венков

Драги приятели на оперната музика, днес на 15 август 2020 г. пиша за пръв път статия за един български певец-тенор, който никога не е имал изяви на родна сцена по простата причина, че е получил музикалното си образование в чужбина и цялата му кариера се е развила там – никога не е идвал за изяви в родината си. Това е тенорът Венко Венков (1921-1992), който е по-голям брат на легендарния вече тенор Спас Венков (1928-2013), за който се знае далеч повече и за когото вече съм писал статии до сега във връзка с негов рожден ден.

Фактически Венко Венков не е роден на 15 август, а на 17 август през 1921 г., но понеже днес на 15 август нямам дата за оперна история, а на 17 август имам и друга предвидена статия, реших именно днес да пиша за този ЗБГ (Забравен Български Глас – по моята терминология), който фактически не е забравен, а е по-точно непознат. Единствено тези оперни любители, които знаят повече за Спас Венков, са чували за това, че има и друг певец Венков – това е тенорът Венко Венков – брат на Спас Венков. .

Веднага трябва да добавя, че аз знаех доста неща за Спас Венков, тъй като писах вече няколко пъти от 2013 г. до сега статии за него. Чел съм при моите проучвания в източниците и за брат му Венко, но никога не съм се задълбочавал в подробности. Сега реших да напиша статия и за него – независимо че Венко Венков не е имал изяви в България, това няма значение – той е българин, също роден във Велико Търново, разликата е в това, че Венко Венков около началото на Втората световна война заминава за Австрия да следва, и то не музика, а финансови науки, но после получава и музикално образование във Виена и се отдава изцяло на музикалното изкуство.

Както ще видим по-долу, той стартира забележителна оперна и концертна кариера преди всичко във Виенската държавна опера, където в интервала от 23 ноември 1943 г. до 21 април 1956 г. има общо 401 изяви в 28 различни опери и оперети. При това голяма част от тия изяви са все главни роли в опери и оперети от Верди, Пучини, Доницети, Маскани, Гуно, Йохан Щраус и други. Нека дам само най-важните му участия там – с голям брой изяви, по-късно в статията ще се спра на подробности. Цитирам в произволен ред (данни на немски език):

CAVALLERIA RUSTICANA

Turiddu | 27 Vorstellungen | 18.10.1947–20.06.1953

DON PASQUALE

Ernesto | 12 Vorstellungen | 24.11.1945–02.04.1946

EINE NACHT IN VENEDIG

Guido Lorenzo | 66 Vorstellungen | 27.12.1948–09.04.1953

FAUST

Faust | 12 Vorstellungen | 27.06.1948–13.12.1954

LA BOHÈME (PUCCINI)

Rodolfo | 62 Vorstellungen | 21.01.1944–03.05.1953

LA TRAVIATA

Alfredo Germont | 33 Vorstellungen | 12.03.1947–21.12.1951

MADAMA BUTTERFLY

B.F. Pinkerton | 54 Vorstellungen | 20.06.1945–06.12.1954

OTELLO

Cassio | 33 Vorstellungen | 21.12.1945–12.05.1953

RIGOLETTO

Der Herzog von Mantua | 21 Vorstellungen | 10.05.1946–09.03.1952

TOSCA

Mario Cavaradossi | 22 Vorstellungen | 31.07.1945–20.03.1951

UN BALLO IN MASCHERA

Gustaf III. | 28 Vorstellungen | 13.12.1946–21.04.1956

(край на цитата)

Виждате ли какъв голям брой участия – аз се съмнявам дали има друг български оперен певец или певица с ТАКЪВ ГОЛЯМ БРОЙ УЧАСТИЯ НА сцената на Виенската държавна опера – 62 пъти Родолфо, 33 пъти Алфред, 54 пъти Пинкертон, 33 пъти Касио, 21 пъти Херцогът, 22 пъти Каварадоси, 28 пъти Густаф Трети, 66 пъти Гвидо Лоренцо – рекорден брой участия в тази прекрасна оперета от Йохан Щраус, която много често се играе във Виенската държавна опера.

Къде е парадоксът – нищо по този въпрос не е писано в България. Защо ли? И аз не знам. Преди 1989 г. не се пишеше много за такива артисти, които са заминали за чужбина, и то на Запад, и са „забравили да се върнат“, но след това – в годините на „демокрацията“ защо това не е станало?

Нямам отговор, но все пак искам веднага да отбележа, че за Венко Венков има малка Уикипедия-страница на български език – някой любител се е сетил да направи това и браво за идеята. Тя не е пълна, даже там не се споменава кога той се е поминал, пише че е на 99 години, което не е вярно – Венко Венков почина през 1992 г. Все пак написаното е достатъчно да научим нещо повече за него. Веднага трябва да добавя, че друга информация на кирилица няма за Венко Венков. Ето защо цитирам тази Уикипедия-страница:

Венко Спасов Венков е български оперен певец тенор, роден през 1921 г. в град Велико Търново (на 99 години). Бащата е търговец-манифактурист, изселил се от село Лесичарка след края на Първата световна война. Венко е наследил търговските и певчески наклонности от дядо си.

По време на Втората световна война учи финанси във Виена (Австрия). По препоръка на наши оперни певци на 19-годишна възраст започва да учи оперно пеене при известните педагожки Марта Бисман и Анна Бермилзенбург. За година и половина вече има школуван глас и няколко оперни партии. При представянето му на главния диригент на Виенската държавна опера Карл Бьом му предлагат да подпишат договор. Назначен за редовен солист на театъра с най-високата заплата за онова време.

След Втората световна война, през 1946 г. Венко Венков получава австрийско поданство и продължава да жъне нови успехи на сцената на Виенската опера. Като водещ тенор участва в постановките на „Риголето“, „Травиата“, „Трубадур“, „Мадам Бътерфлай“, „Манон Леско“, „Турандот“ и „Селска чест“. През 1952 г. на откритата сцена на „Арена ди Верона“ участва в премиерата на „Турандот“. По негова молба по време на представлението е издигнат българския трибагреник. През 1953 г. е удостоен с титлата „Камерзенгер на Австрия“.

Според историка на Виенската държавна опера Марсел Прави, Венко Спасов Венков е най-младият тенор, стъпил на нейната сцена, когато е само на 20 години.

(край на цитата)

Като прочетох тия дни горните редове, направо се възхитих – при премиерата на „Турандот“, по негова молба по време на представлението е издигнат българския трибагреник! Добре, нямаше ли поне един български журналист през 1952 г. в Италия, който да отрази това в българска медия? По това време аз бях първа година студент в София, не съм чувал нищо за Венко Венков и тази му високо патриотична изява със знамето. Ясно защо – учил на Запад и останал там – клеймото, което се залепваше почти зад всеки оперен артист с такава участ. Имаме достатъчно примери, като почнем от Рафаел Арие и Никола Таджер, преминем през Антон Дяков, Любомир Вишегонов и стигнем сега до Венко Венков – само няколко имена като пример.

Както писах вече, няма на български език други източници за информация относно Венко Венков.

На латиница има също не много сведения, но в прочутия „Речник на певците“ от Kutsch & Riemens – изданието от 1997 г. (тогава Венко Венов вече е починал), се дава известна информация за него. Цитирам първо в оригинал, после ще дам мой превод:

Wenkoff, Wenko – Тenor (17.08.1921-12.05.1992)

Er war ein Bruder des bekannten bulgarischen Tenors Spas Wenkoff (23.09.1928-12.08.2013) und erhielt seine Ausbildung an der Wiener Musikakademie. 1943-44 war er an der Staatsoper Wien engagiert. Nach dem Ende des Zweiten Weltkrieges wirkte er 1947-54 und noch bis 1957 als Gast an der Wiener Volksoper. Bis 1958 gehörte er auch dem Ensemble des Stadttheaters von Basel an. Er gastierte am Opernhaus von Graz (1942), in Düsseldorf (1951) und Hannover (1953), am Teatro Liceo Barcelona (1955) und an der Oper von Monte Carlo (1955). Sein Repertoire enthielt vor allem Partien aus dem italienischen Fach, darunter den Rodolfo in Puccinis “La Bohème”, den Alfredo in “La Traviata”, den Herzog im “Rigoletto”, den Riccardo in Verdis “Ballo in maschera”, den Ernesto im “Don Pasquale” von Donizetti und den Kalaf in Puccinis “Turandot”. Erfolgreiche Konzertauftritte rundeten die Karriere des Sängers ab.Schallplatten: Archivaufnahmen aus der Wiener Staatsoper auf Koch/ Schwann (Jüngling in “Die Frau ohne Schatten” von R.Strauss).

(край на цитата)

Превод: Венко Венков е тенор, роден на 17 август 1921 г., починал на 12 май 1992 г.

Той е брат на известния български тенор Спас Венков (23.09.1928-12.08.2013) и получава своето музикално обучение във Виенската музикална академия. През годините 1943-1944 той е ангажиран във Виенската държавна опера. След края на Втората световна война има участия през годините 1947-1954 и още до 1957 г. на сцената на Виенската народна опера. До 1958 г. Венко Венков е член на ансамбъла на Градския театър в Базел. Той гостува в Оперния театър в Грац (1942), в Дюселдорф (1951) и Хановер (1953), в „Teatro Liceo“ в Барселона (1955) и в Оперния театър в Монте Карло (1955).

Неговият репертор съдържа преди всичко роли в опери от италиански композитори, като Рудолфо в „Бохеми“ от Пучини, Алфред в „Травиата“, Херцогът в „Риголето“, Рикардо в „Бал с маски“ от Верди, Ернесто в „Дон Паскуале“ от Доницети и Калаф в „Турандот“ от Пучини.

Кариерата на певеца се съпровожда и от успешни концертни участия.

Музикални записи върху грамофонни плочи: Архивни записи от Виенската държавна опера, издадени от фирма Koch/ Schwann (Младежът в „Жената без сянка“ от Рихард Щраус).

(край на превода)

В последната част от моята статия за Венко Венков ще дам подробности по неговата кариера във Виенската държавна опера – всички негови участия там, както и съставите на ансамблите при дебюта и при последната му изява. Също така ще цитирам и някои от съставите при други негови участия в главни роли:

Vorstellungen mit Wenko Wenkoff – Wiener Staatsoper

CAPRICCIO

Ein italienischer Tenor | 6 Vorstellungen | 29.03.1944–12.06.1951

CAVALLERIA RUSTICANA

Turiddu | 27 Vorstellungen | 18.10.1947–20.06.1953

DER JAHRMARKT VON SORÓTSCHINTZI

Gritzko | 7 Vorstellungen | 28.06.1950–13.10.1950

DER ROSENKAVALIER

Ein Sänger | 9 Vorstellungen | 27.01.1944–05.03.1952

DIE FRAU OHNE SCHATTEN

Stimme eines Jünglings | 3 Vorstellungen | 23.11.1943–13.06.1944

DIE KATHRIN

François Lorand | 4 Vorstellungen | 24.11.1950–02.02.1951

DIE LUSTIGEN WEIBER VON WINDSOR

Fenton | 6 Vorstellungen | 23.11.1948–25.02.1950

DIE SCHALKHAFTE WITWE

Graf von Bosco | 8 Vorstellungen | 20.04.1948–14.11.1949

DIE VERKAUFTE BRAUT

Hans | 17 Vorstellungen | 04.01.1952–02.02.1953

DON CARLO (ITAL.)

Don Carlos | 2 Vorstellungen | 26.09.1954–01.11.1954

DON PASQUALE

Ernesto | 12 Vorstellungen | 24.11.1945–02.04.1946

EINE NACHT IN VENEDIG

Guido Lorenzo | 66 Vorstellungen | 27.12.1948–09.04.1953

FAUST

Faust | 12 Vorstellungen | 27.06.1948–13.12.1954

FÜRST IGOR

Wladimir Igorewitsch | 2 Vorstellungen | 24.09.1949–02.10.1949

GIANNI SCHICCHI

Rinuccio | 13 Vorstellungen | 01.02.1949–07.11.1950

GIUDITTA

Octavio | 2 Vorstellungen | 31.01.1952–07.02.1952

IL TROVATORE

Manrico | 1 Vorstellung | 30.04.1953

JENŮFA

Štewa Buryja | 3 Vorstellungen | 15.03.1948–31.03.1948

LA BOHÈME (PUCCINI)

Rodolfo | 62 Vorstellungen | 21.01.1944–03.05.1953

LA FANCIULLA DEL WEST

Johnson | 3 Vorstellungen | 07.11.1952–25.11.1952

LA TRAVIATA

Alfredo Germont | 33 Vorstellungen | 12.03.1947–21.12.1951

MADAMA BUTTERFLY

B.F. Pinkerton | 54 Vorstellungen | 20.06.1945–06.12.1954

OTELLO

Cassio | 33 Vorstellungen | 21.12.1945–12.05.1953

PALESTRINA

Dandini von Grosseto | 2 Vorstellungen | 29.01.1944–04.02.1944

PALESTRINA

Fünf Kapellsänger von St. Maria Maggiore | 3 Vorstellungen | 29.01.1944–05.05.1944

RIGOLETTO

Der Herzog von Mantua | 21 Vorstellungen | 10.05.1946–09.03.1952

TOSCA

Mario Cavaradossi | 22 Vorstellungen | 31.07.1945–20.03.1951

TURANDOT

Calaf | 2 Vorstellungen | 07.04.1953–07.09.1954

UN BALLO IN MASCHERA

Gustaf III. | 28 Vorstellungen | 13.12.1946–21.04.1956

(край на цитата)

Общият брой на изявите на Венко Венков във Виенската държавна опера е огромен: 401 изяви в 28 различни опери и оперети в интервала 23 ноември 1943 г. до 21 април 1956 г.

Дебют в „Жената без сянка“ от Рихард Щраус:

BESETZUNG | 23.11.1943

Dirigent Karl Böhm
Der Kaiser Torsten Ralf
Die Kaiserin Hilde Konetzni
Die Amme Elisabeth Höngen
Geisterbote Herbert Alsen
Ein Hüter der Schwelle des Tempels Emmy Loose
Stimme eines Jünglings WENKO WENKOFF
Die Stimme des Falken Else Böttcher
Eine Stimme von oben Melanie Frutschnigg
Barak, der Färber Josef Herrmann
Färberin Else Schulz
Der Einäugige Georg Monthy
Der Einarmige Marjan Rus
Der Bucklige William Wernigk

´´´´´´

Последна изява в „Бал с маски“ от Верди:

BESETZUNG | 21.04.1956

Dirigent Michael Gielen
Regie Erich von Wymetal
Bühnenbilder Walter Hoesslin
Einstudierung der Chöre Richard Rossmayer
Gustaf III. WENKO WENKOFF
René Ankarström Eberhard Waechter
Amelia Gré Brouwenstijn
Ulrica Elisabeth Höngen
Oscar Wilma Lipp
Samuel/Graf Horn/Hastings Franz Bierbach
Tom/Graf Warting/Berkley Herbert Alsen
Christian Duncan MacLeod
Ein Richter/Ein Oberrichter Erich Majkut
Ein Diener Amelias Fritz Sperlbauer

…..

Други главни роли:

Дон Карлос в „Дон Карлос“ от Верди:

BESETZUNG | 26.09.1954

Musikalische Leitung Berislav Klobučar
Regie Josef Witt
Bühnenbilder Walter Hoesslin
Kostüme Elli Rolf
Philipp II Dezső Ernster
Elisabeth von Valois Hilde Zadek
Don Carlos WENKO WENKOFF
Der Großinquisitor des Königreichs Alfred Jerger
Ein Mönch (Kaiser Karl V.) Herbert Alsen
Prinzessin Eboli Elisabeth Höngen
Gräfin Aremberg Dorothea Frass
Tebaldo Liselotte Maikl
Rodrigo Marquis von Posa Hans Braun
Graf von Lerma Hans Schweiger
Stimme vom Himmel Liselotte Maikl

……

Фауст във „Фауст“ от Гуно (последна изява от всичко 12 изяви в тази опера):

BESETZUNG | 13.12.1954

Musikalische Leitung Felix Prohaska
Inszenierung Kálmán von Nádasdy
Bühnenbilder Walter Hoesslin
Choreographie Erika Hanka
Kostüme Elli Rolf
Faust WENKO WENKOFF
Méphistophélès Ludwig Hofmann
Valentin Eberhard Waechter
Brander Erich Kaufmann
Marguerite Esther Réthy
Siébel Henny Herze
Marthe Rosette Anday

…….

Манрико в „Трубадур“ от Верди – заедно с Люба Велич (Леонора) и Любомир Панчев – трима българи в състава!

BESETZUNG | 30.04.1953

Musik Giuseppe Verdi
Musikalische Leitung Wilhelm Loibner
Inszenierung Oscar Fritz Schuh
Bühnenbild und Kostüme Stefan Hlawa
Graf von Luna Theo Baylé
Leonora LJUBA WELITSCH
Azucena Margarete Klose
Manrico WENKO WENKOFF
Ferrando Adolf Vogel
Inès Berta Seidl
Ruiz Erich Majkut
Un vecchio zingaro LJUBOMIR PANTSCHEFF
Un messo Hans Schweiger

.

Родолфо в „Бохеми“ от Пучини – заедно с Люба Велич (Мюзета) – последна изява от всичко 62 пъти в ролята на Родолфо в периода 1944-1953 г.:

BESETZUNG | 03.05.1953

Musik Giacomo Puccini
Dirigent Heinrich Hollreiser
Regie Josef Gielen
Bühne Stefan Hlawa
Kostüme Erni Kniepert
Rodolfo WENKO WENKOFF
Schaunard Harald Pröglhöf
Marcello Theo Baylé
Colline Ludwig Hofmann
Benoit Alfred Jerger
Mimì Carla / Dragica Martinis
Musetta LJUBA WELITSCH
Alcindoro Alfred Muzzarelli
Parpignol Fritz Sperlbauer
Sergeant der Zollwache Wilhelm Leninger
Zollwächter Otto Vajda
Obstverkäufer Wolfgang Daucha

…..

Алфред Жермон в „Травиата“ от Верди – заедно с Елизабет Шварцкопф (Виолета) и Джузепе Тадеи (Жорж Жермон):

BESETZUNG | 12.03.1947

Dirigent Karl Etti
Regie Oscar Fritz Schuh
Bühne Robert Kautsky
Kostüme Erni Kniepert
Violetta Valéry Elisabeth Schwarzkopf
Flora Bervoix Jarmila Barton
Annina Alice Ostrowsky
Alfredo Germont WENKO WENKOFF
Giorgio Germont Giuseppe Taddei
Gaston Peter Klein
Baron Douphol Alfred Jerger
Marquis d’Obigny Hans Braun
Doktor Grenvil Marjan Rus
Giuseppe Erich Majkut
Ein Diener bei Flora Erich Majkut
Kommissionär Ljubomir Pantscheff

…..

Пинкертон в „Мадам Бътерфлай“ от Пучини – заедно с Лиза делла Каза (Чо Чо Сан):

BESETZUNG | 22.01.1949

Musik Giacomo Puccini
Libretto Luigi IllicaGiuseppe Giacosa
nach John L. LongDavid Belasco
Deutsche Übersetzung Alfred Brüggemann
Musikalische Leitung Otto Ackermann
Spielleitung Erich von Wymetal
Cio-Cio-San Lisa Della Casa
Suzuki Sieglinde Wagner
Kate Pinkerton Maria Schober
B.F. Pinkerton WENKO WENKOFF
Goro August Jaresch
Sharpless Walter Höfermayer
Der Fürst Yamadori Hans Schweiger
Onkel Bonze Erich Kaufmann
Der kaiserliche Kommissär Emil Siegert
Der Standesbeamte Rudolf Müller-Makart
Die Mutter Cio-Cio-Sans Stefanie Leverenz
Die Base Antonie Matzinger
Yakusidé Hans Marischler

Каварадоси в „Тоска“ от Пучини – заедно с Мария Немет (Тоска), Анджелоти е Любомир Панчев:

BESETZUNG | 19.03.1946

Musik Giacomo Puccini
Musikalische Leitung Wilhelm Loibner
Regie Alfred Jerger
Floria Tosca Maria Németh
Mario Cavaradossi WENKO WENKOFF
Baron Scarpia Alfred Jerger
Cesare Angelotti Ljubomir Pantscheff
Der Mesner Viktor Madin
Spoletta Maximilian Willimsky
Sciaronne Emil Siegert
Roberti Fritz / Friedrich Birkmeyer
Ein Schließer Erich Bierbach
Ein Hirt Olga Levko-Antosch

(край на цитатите)

Накрая нека обърна внимание и на това, че в медиите на латиница има доста снимки на Венко Венков, също и от негови оперни участия, някои от които ще поместя.

Нека днес на 15 август 2020 г. почетем 99 години от рождението на 17 август 1921 г. на тенора Венко Венков, оставил светла диря в музикалната история на Виенската държавна опера, но напълно непознат за българската музикална общественост и почитателите на оперното изкуство в България. Дано през следващата 2021 г. във връзка със 100 години от рождението му съответните органи в родината му се сетят да обърнат внимание за тази кръгла годишнина …

Мир на праха му!

…..

Schreibe einen Kommentar

Deine E-Mail-Adresse wird nicht veröffentlicht.