Тенорът от Полша Вислав Охман, който вчера навърши 85 години

„Критикът знае ли законите на сцената? Излизам облечен в костюм от петнадесет килограма, три хиляди вата светят в очите ми, имам сто души оркестър пред мен, диригент, който или дирижира правилно, или чертае кръгове, и бездната на публиката, за която пея и играя. Това не е ли сложна работа?“

(мисъл на тенора Вислав Охман в статията за него днес)

Драги приятели на оперната музика, вчера на 6 февруари 2022 г. навърши кръглите 85 години един голям полски тенор с международни изяви по целия свят – Вислав Охман (Wiesław Ochman), чиято дейност преди няколко десетилетия беше сред най-големите в кръга на световно известните тенори в годините след 1960 – чак до 1990.

Вчера нямах възможност да довърша доста подробната си статия за него, поради което днес на 7 февруари я помествам тук във ФБ. Между другото, бил съм на негови оперни изяви в началото на 60-те години, когато той беше член в ансамбъла на Оперния театър в Битом / Полша, недалеч от родния град на моята съпруга Ренате, и при наши гостувания в Полша през тези години сме посещавали оперни спектакли с негово участие. Той беше един от солистите-тенори на този много добър оперен театър в областта Силезия, може би най-добрия в този централен регион на Полша.

В края на 60-те години известността на Вислав Охман нарасна неимоверно високо и той напусна Битом, замина първо за Краков, после за Варшава, започна международна дейност, която го отведе до най-реномираните оперни сцени в Европа и Америка. Правя паралел, както тогава звездата на Вислав Охман заблестя на световния оперен небосклон, сега неговият сънародник – тенорът Пиотр Бечала (Piotr Beczala), роден през 1966 г., тържествува по големите оперни сцени в целия свят. Той е един от най-търсените лирични тенори през последните две десетилетия – постоянен партньор на такива звезди като Ана Нетребко и редица други. Наскоро писах статия за него във връзка с кръгла годишнина от рождението му.

Че Вислав Охман е забележителен артист и певец с извънредно широк оперен репертоар, показват много факти. По-късно в статията ще се спра на подробности, но сега тук в началото искам да дам някои най-общи примери за неговата многопосочност в репертоара му:

(…) В изпълнението на операта „Халка“ от Монюшко, с която се открива възстановената оперна сграда във Варшава, при премиерата на 21 ноември 1965 г. ролята на Йонтек се изпълянва от Вислав Охман, а кореспондентът на“London Times“, който присъства на церемонията, дава оценка, че „този тенор може уверено да стои на всяка оперна сцена в света“. Охман създава ролята на Фауст в едноименната опера на Шарл Гуно във Варшава в запомнящата се постановка на чехските режисьора Ладислав Щрос и Йозеф Свобода през 1966 г., а след това, както прогнозира британският критик, светът се отваря за Вислав Охман.

(…) Вислав Охман има късмета да се срещне с Карл Бьом и великият диригент лично го поканва на прослушване. „Реквием“ на Моцарт, дирижиран от Карл Бьом с Охман, се превръща в фонографско събитие (1970). От този момент нататък на Охман са поверени моцартови роли за дълго време. Неговият Отавио в „Дон Жуан“ (Хамбург, Глайндбърн, Манхайм) е героична личност, надживяла времето си, а не мързелива фигура, както обикновено се тълкува тази роля. Охман играе Идоменей в операта от Моцарт на фестивалите в Залцбург (1973, 1976) сред избран актьорски състав под ръководството на Карл Бьом, (…) В „Саломе“ през годините Охман започва да изпълнява вече не Наработ, а Ирод (Сан Франциско, Севиля през 1995 г.). Първият, в Хюстън (1987), има венец на къдриците си, гол торс, четириметров шлейф върху кралска мантия. Охман го прави мъж в разцвета на силите си, суеверен и страстен. Когато той извиква: “Убий тази жена!”, самият той държи меча и Саломе се хвърли към него, срещайки острието. Така той става единственият в историята на оперния театър Ирод, който иска смъртта на Саломе. Той винаги е търсил начини да направи изиграния персонаж изразителен и логичен в делата си. Охман може да нарисува интересен психологичен портрет, в зависимост разбира се от смисъла на постановката, на всеки един от тия персонажи.

(…) Охман пее на италиански, чешки, немски и руски, а за поляк ни напомня, че всички те са наистина чужди езици, но слушателят не трябва да го забелязва. В продължение на няколко сезона пее Херман в “Дама Пика“ на Чайковски (Лил, Сан Франциско – 1984-1987). Преди това в „Хованщина“ от Мусоргски той играе Младият принц Андрей Ховански (Хамбург 1974), по-късно, като принц Василий Голицин, той се радва на безпрецедентни – дори за брилянтната си кариера – триумфи. Първо, като част от Фестивала на творбите на Мусоргски в Миланската Скала (1981) в спектакъл на Юрий Любимов и Давид Боровски, което резонира със символиката на абсолютната тирания, след това в MЕТ (1985), откъдето представлението, с най-добрия възможен актьорски състав на 26 март 1988 г., дирижиран от Джеймс Конлън, е излъчено по радиото в Съединените щати и Канада. (…) В списъка с немски творби с участието на Охман не липсват рядкости. В Западен Берлин той изпълнява главната тенорова партия в операта „Колумб“ от Вернер Егк при концертно изпълнение, дирижиран от композитора по случай 70-ия рожден ден на Егк (1971). Той също така е Eгист в „Електра” на Рихард Щраус под диригентството на Караян (1977) и Флорестан във „Фиделио” на Бетовен в Лил и Хюстън, както и Фриц в „Далечния звук“ на Шрекер в Брюксел и Виена (1988-1991). От 1980 г. Вислав Охман пее в роли от опери на Вагнер, като Ерик в „Летящият холандец“ (Фестивал в Ориндж, Берлин, Тулуза). По този случай медиите пишат: „Най-накрая Охман отдаде справедливост на тази като цяло пренебрегвана фигура“. В Сан Франциско през 1988 г. „Летящият холандец“ с Охман е поставен от Жан-Пиер Понел. Спектакълът продължава 3,5 часа без прекъсване като кошмарен сън за Ерик, който виода в халюцинициите си Сента сред вещиците във властта на Сатаната. Всичко избледнява със зората.

(…) В полския репертоар нека отбележим участието на Охман в „Страшният двор“ от Монюшко, поставено в Бон от Ян Кренц (1979) и в „Крал Роджър“: премиери на операта на Шимановски в Буенос Айрес (1981) и в Лондон (1990) и в запис с WOSPR под диригентството на Карол Стрия за „Марко Поло“ (1995), който по-късно се появява в каталога на „Наксос“.

Нека завърша този предговор с малко по-други данни за тенора Вислав Охман: (…) Охман прави много за другите. По искане на полския комитет на Националния фонд за подаръци към Полско-американския конгрес, той събира картини на над осемдесет художници. След това обикаля страната, посещава ателиета на художници, избира платна, „дарове на сърцето и таланта“. Те са изложени в консулството на Република Полша в Ню Йорк; Търгът донася около сто хиляди долара (1991 г.), които са отпуснати за образованието в Полша, за стипендии, учебници и езиково обучение. Оттам нататък почти всяка година той организира подобни търгове, съчетани с концерти там. През 1998 г. Охман дарява събраната голяма сума на къщата-музей на писателя Адам Мицкевич във Вилнюс – за 200-годишнината му. Така Охман остава най-щедрият спонсор на този музей. Той организира в Полша благотворителни и случайни концерти, на които се изявява сам, заобиколен от млади певци; В разстояноие на три години 178 души изнасят концерти заедно с Охман. По този начин той подпомага медицински фондации (болници в Заверче, Забже и Катовице), асоциацията „Наша Ченстохова“ и Силезийската опера. Има множество награди и отличия. Децата го награждават с “Орден на усмивката”, а УНИЦЕФ го удостоява с титлата „Посланик на добрата воля“. Преди година става почетен доктор на Музикалната академия „Игнац Падеревски“ в Познан.

Цитирам кратки биографични бележки, после ще дам редица подробности:

Вислав Охман (Wiesław Ochman) е роден на 6 февруари 1937 г. във Варшава. Като много други големи оперни певци той започва не веднага с музикално обучение, а следва инженерни науки, като същевременно вокалното му обучение е като занимание в свободното време. Когато става ясно от специалисти, които го чуват и преценяват, че има огромен певчески талант, Охман спира с обучението си за инженер и се посвещава изцяло на вокалното обучение. Негови педагози са Густав Серафин (Gustaw Serafin) и Сергиуш Надгжижовски (Sergiusz Nadgryzowski).

След това солидно обучение той започва и оперната си кариера. Дебюта му е през 1960 г. в Оперния театър в Битом (б.а. Б.К.: годината, в която аз се ожених в Забже, на 10 км. от Битом). Там той играе в ролята на Едгардо в „Лучия ди Ламермур“ от Доницети. Изявите му в Битом траят в годините до 1964, когато е приет в ансамбъла на „Театр Виелки“ в родната Варшава. В края на 60-те години започва и международната му кариера, която води до Държавната опера в Берлин, Ковънт Гардън в Лондон, Гранд Опера в Париж, Държавната опера в Прага. Многократно гостува в Държавната опера в Хамбург. Заедно с тези изяви в оперни театри, Вислав Охман взема участие при музикалните фестивали в Глайндбърн във Великобритания и в Залцбург, като разширява репертоара си с роли в опери от Моцарт.

Следват изяви на други големи оперни сцени – във Виенската държавна опера, в „Болшой“-театър в Москва, в Женева, Чикаго, Сан Франциско и в МЕТ Ню Йорк. В ансамбъла на МЕТ той е приет през 1975 г. На тази оперна сцена играе преди всичко в роли от опери на славянски композитори. Наред с дейността си в Ню Йорк Вислав Охман гостува на редица европейски оперни сцени, много често в Хамбург и Берлин, където изявите му продължават чак до края на 90-те години.

При една екранизация на оперетата „Царевич“ от Франц Лехар той играе главната роля и има за партньорка известната певица Тереза Стратас.

(край на общите бележки)

Сега ще направя някои допълнения към горните бележки:

(…) След основното училище Вислав Охман учи в Средното художествено училище в Болков, а по-късно в Техническото училище по керамична декорация в Шчавно-Здруй в Долна Силезия. През 1960 г. получава диплома за инженер-керамик в AGH в Краков, където участва и като солист в Ансамбъла за песни и танци AGH UST „Krakus” (ZPiT AGH „Krakus”). В същото време той взема уроци по пеене при Густав Серафин в Краков (1955–1959), а след това при Мария Шлапак в Битом (1960–1963).

През 1960 г. участва в Силезийската опера в Битом, където пее три сезона. След това през годините 1963–1964 играе в Краковската опера, а през годините 1964–1970 е артист в „Театр Виелки“ във Варшава. Едно от участията му в Халка привлича вниманието на западната преса и малко след това получава първите предложения за участия в чужбина.

Започва международната си кариера през 1967 г. с Берлинската опера, след което играе в Мюнхен и Хамбург. Първите си успехи постига и на фестивали в Глайндбърн и Залцбург. През 1972 г. играе в Парижката опера, след това в Чикаго и Сан Франциско. През 1975 г. дебютира като Ариго в „Сицилианска вечерня“ на Верди в Нюйоркската Метрополитън Опера, където играе през следващите 15 сезона. Пее и на сцени, включително в Миланската Скала (1982), „Гран Театър дел Лисеу“ в Барселона и Виенската държавна опера, както и в оперите в Буенос Айрес, Мадрид, Москва, Рим и Севиля. Участва в музикални фестивали с участието на Виенските и Берлинските филхармоници, дирижирани от Херберт фон Караян и Карл Бьом.

След приключване на активната си вокална кариера, през 1999 г. Вислав Охман започва да режисира и поставя в Силезийската опера в Битом: „Дон Жуан“ от Моцарт, „Травиата“ от Верди и оперетата „Царевич“ от Франц Лехар. Отделно художествено поле при дейността на Охман е ораториалната музика. Записвал е за звукозаписни компании като“ Deutsche Grammophon“, „Polydor“, „EMI“, „Decca“, „Supraphon“ и полската „Muza“. През 70-те години на миналия век той записва два полски албума с оперни арии и оперетни арии с акомпанимента на оркестъра на Полското радио и телевизия под диригентството на Здислав Гурчински.

Охман е активен в благотворителност за подкрепа на културата и със стипендии. Той организира търгове на картини в полското консулство в Ню Йорк, доходите от които поддържат културата на Ченстохова. Той е дядо на Кристиан Охман, тенор и студент в музикалната академия „Карол Шимановски“ в Катовице, победител в единадесетото издание на шоуто за таланти TVP2 „Гласът на Полша“ през 2020 г.

При един музикален запис на Вислав Охман с дата точно рождения му ден, четем като рецензия след записа следното:

„ (…) Бих искал да споделя с вас днес, по случай рождения му ден, кратка почит към таланта на полския тенор Вислав Охман. Той се появи на първия запис на Саломе, който някога купих, като пазачът Наработ, увлечен от принцесата на Щраус, която в крайна сметка се самоубива в отчаяние. Неговият младежки, тънък тенор, да не говорим за външния вид, бяха идеални за ролята и можете да го видите, доста оскъдно облечен в класическия филм на Гьоц Фридрих от операта заедно с Тереза ​​Стратас в главната роля. Изключително възхитителен е приносът му към музиката на сънародника му Карол Шимановски. Неговият красив тенор е идеален за ролята на Пастира в интензивно хомоеротично, квази-духовно начинание на композитора, което сега е донякъде на ренесанс – операта „Крал Роджър“. Той записва голяма част от музиката на Шимановски за тенор на лейбъла „Naxos“ и може да бъде намерен и в записа на Карл Бьом на „Идоменей“ от Моцарт от „Deustsche Grammaphon“ сред други скъпоценни камъни, включително музиката на Карл Орф“.

(край на цитата)

Както постъпвам винаги при оперни певци с изяви в МЕТ Ню Йорк и във Виенската държавна опера, ще дам повече подробности за изявите на Вислав Охман на тези две сцени. Първо в МЕТ:

Ето списъка на началото и края на всичките му 71 изяви там:

[Met Performance] CID:240800 I Vespri Siciliani {25} Metropolitan Opera House; 03/12/1975 Debut: Wieslaw Ochman
[Met Performance] CID:240910 I Vespri Siciliani {26} Metropolitan Opera House; 03/22/1975
[Met Performance] CID:240960 I Vespri Siciliani {27} Metropolitan Opera House; 03/28/1975
[Met Concert/Gala] CID:251000 Met Marathon Metropolitan Opera House; 10/6/1977 Broadcast
[Met Performance] CID:251010 Boris Godunov {194} Metropolitan Opera House; 10/10/1977 Opening Night {93} Anthony A. Bliss, General Manager Debuts: Florence Quivar, Vern Shinall, Robert Sapolsky
[Met Performance] CID:251040 Boris Godunov {195} Metropolitan Opera House; 10/13/1977
[Met Performance] CID:251080 Boris Godunov {196} Metropolitan Opera House; 10/17/1977 Debut: James Atherton
[Met Performance] CID:251130 Boris Godunov {197} Metropolitan Opera House; 10/22/1977
[Met Performance] CID:251180 Boris Godunov {198} Metropolitan Opera House; 10/27/1977
[Met Performance] CID:251230 Boris Godunov {199} Metropolitan Opera House; 11/1/1977
[Met Performance] CID:251890 Cavalleria Rusticana {511} Pagliacci {551} Metropolitan Opera House; 01/2/1978

(…)

[Met Performance] CID:291850 Khovanshchina {25} Metropolitan Opera House; 03/21/1988

[Met Performance] CID:291900 Khovanshchina {26} Metropolitan Opera House; 03/26/1988 Broadcast

[Met Performance] CID:303530 Metropolitan Opera Premiere Kát’a Kabanová {1} Metropolitan Opera House; 02/25/1991 Debuts: Gabriela Benacková, Peter Straka, Jonathan Miller, Robert Israel Review

[Met Performance] CID:303570 Kát’a Kabanová {2} Metropolitan Opera House; 03/1/1991

[Met Performance] CID:303630 Kát’a Kabanová {3} Metropolitan Opera House; 03/7/1991

[Met Performance] CID:303690 Kát’a Kabanová {4} Metropolitan Opera House; 03/13/1991

[Met Performance] CID:303720 Opera News 1 Opera News 2 Kát’a Kabanová {5} Metropolitan Opera House; 03/16/1991 Broadcast

[Met Performance] CID:303750 Kát’a Kabanová {6} Metropolitan Opera House; 03/19/1991

(край на цитата)

Цитирам състава при дебюта на Вислав Охман в МЕТ:

Metropolitan Opera House
March 12, 1975
In Italian

I VESPRI SICILIANI {25}

Elena……………….Cristina Deutekom
Arrigo………………Wieslaw Ochman [Debut]
Guido di Monforte…….Sherrill Milnes
Giovanni da Procida…..James Morris
Ninetta……………..Cynthia Munzer
Danieli……………..Douglas Ahlstedt
Manfredo…………….Paul Franke
Tebaldo……………..Nico Castel
Sire di Bethune………Robert Goodloe
Roberto……………..Andrij Dobriansky
Conte Vaudemont………Edmond Karlsrud

Conductor……………James Levine

……

Цитирам ансамбли и при други негови изяви в МЕТ:

Metropolitan Opera House
January 2, 1978

CAVALLERIA RUSTICANA {511}
Mascagni-Targioni-Tozzetti/Menasci

Santuzza…………….Mignon Dunn
Turiddu……………..Wieslaw Ochman
Lola………………..Isola Jones
Alfio……………….Cornell MacNeil
Mamma Lucia………….Jean Kraft

Conductor……………Giuseppe Patanè
Production…………..Franco Zeffirelli

…….

Metropolitan Opera House
February 2, 1980

EUGENE ONEGIN {63}

Eugene Onegin………..Benjamin Luxon [Debut]
Tatiana……………..Teresa Kubiak
Lensky………………Wieslaw Ochman
Olga………………..Isola Jones
Prince Gremin………..Paul Plishka
Larina………………Ariel Bybee
Filippyevna………….Batyah Godfrey Ben-David
Triquet……………..Andrea Velis
Captain……………..Philip Booth
Zaretsky…………….Andrij Dobriansky

Conductor……………Emil Tchakarov

…..

Четем по-горе името на Емил Чакъров като диригент на този спектакъл в МЕТ.

Metropolitan Opera House
March 28, 1991

KÁT’A KABANOVÁ {8}

Kát’a Kabanová……….Gabriela Benacková
Kabanicha……………Leonie Rysanek
Varvara……………..Susan Quittmeyer
Boris……………….Wieslaw Ochman
Tichon………………Allan Glassman
Vána Kudrjas…………Anthony Laciura
Kuligin……………..Dwayne Croft
Dikoj……………….Michael Devlin
Glasa……………….Sondra Kelly
Feklusa……………..Loretta Di Franco
Passerby…………….Arthur Apy
Townswoman…………..Carole Wright

Conductor……………Charles Mackerras

(край на цитатите)

На сцената на Виенската държавна опера Вислав Охман има само 2 изяви:

DER FERNE KLANG

Fritz | 1 Vorstellung | 29.06.1991

TOSCA

Mario Cavaradossi | 1 Vorstellung | 30.05.1974

(край на цитата)

Цитирам ансамбъла при първата му изява в операта „Тоска“ от Пучини през 1974 г.:

BESETZUNG | 30.05.1974

Dirigent	Heinz Wallberg
Inszenierung	Margarethe Wallmann
Bühnenbild und Kostüme	Nicola Benois
Chorleitung	Norbert Balatsch
Floria Tosca	Sena Jurinac
Mario Cavaradossi	Wieslaw Ochman
Baron Scarpia	Gian Giacomo Guelfi
Cesare Angelotti	Peter Wimberger
Der Mesner	Erich Kunz
Spoletta	Heinz Zednik
Sciarrone	Siegfried Rudolf Frese
Roberti	Helmut Reischütz
Ein Schließer	Ljubomir Pantscheff
Ein Hirt	Axelle Gall

(край на цитата)

Негова партньорка като Тоска е известната певица Сена Юринац от Сърбия, а в състава четем името и на един българин – Любомир Панчев, който има голям брой изяви на сцената на Виенската държавна опера.

Във връзка с навършване на 85 години на Вислав Охман вчера на 6 февруари 2022 г., редица полски медии отбелязват този юбилей на своя сънародник, като публикуват статии и предавания за него. Цитирам само началото на такава статия, като давам и линк към нея:

Портал „Polskie Radio 24.pl“

Wiesław Ochman obchodzi 85. urodziny. Gliński: zdobywał Pan niestrudzenie wokalny Olimp

ostatnia aktualizacja: 06.02.2022 12:32

Dziś swoje 85. urodziny obchodzi światowej sławy polski śpiewak operowy Wiesław Ochman. Z tej okazji Piotr Gliński, minister kultury i dziedzictwa narodowego w liście skierowanym do artysty napisał, że “chyli czoła przed jego imponującym dorobkiem, zdobiącym polską kulturę i uświetniającym współczesne karty jej historii”.

Превод: Вислав Охман празнува своя 85-ти рожден ден. Глински: Неуморно покорявахте гласовития Oлимп

последна актуализация: 02/06/2022 12:32

Днес Веслав Охман, световноизвестният полски оперен певец, празнува своя 85-ти рожден ден. По този повод министърът на културата и националното наследство Пьотр Глински в писмо, адресирано до артиста, пише, че „той се прекланя пред впечатляващите му постижения, които украсяват полската култура и придават блясък на съвременните страници от нейната история“.

Цитирам линк към статията:

https://www.polskieradio24.pl/5/1222/Artykul/2897152,Wieslaw-Ochman-obchodzi-85-urodziny-Glinski-zdobywal-Pan-niestrudzenie-wokalny-Olimp

В хода на подготовка на тази юбилейна статия за тенора Вислав Охман ми попадна една чудесна обзорна статия за него, публикувана в полска медия в Интернет. Понеже тя съдържа редица данни, които липсват в предните мои информации, ще я цитирам в мой превод от полски език. Тя е особено сполучлива по отношение стила на писане, а освен това дава много ценни данни за този знаменит полски артист. Цитирам:

Портал „Maestro.net.pl“ Малгожата Коморовска

КЪСМЕТ

През зимата, две години преди избухването на войната, във варшавския квартал „Прага“ се ражда бебе от мъжки пол с фетална мембрана на главата. Сбъдва се пророчеството, че тези, които са “родени с боне”, ще бъдат щастливи. Като момче Вислав Охман рита топка и барабани по барабаните, но е чувствителен към цветове, светлина и гледки, той учи в училищата по изкуствата. Съдбата го насочва към керамиката и той учи и завършва тази специалност в „AGH University of Science and Technology“ (Академия по минно дело и металургия) в Краков (1960), защитавайки магистърската си дисертация „Влиянието на циркониевия диоксид върху замъгляването на керамичните глазури“. И до днес фабриката за плочки край Опочно работи по технологията, която той описа там; през 2007 г. става почетен доктор на своята „Алма матер“. Рецензенти на докторската степен са професори от Музикалната академия в Катовице и … от Академията за изящни изкуства в Краков.

Охман работи в живописта със сериозност и ангажираност. Чеслав Жепински, дългогодишен директор на Краковската академия за изящни изкуства му дава професионална основа за това изкуство. Той е експерт по живопис и колекционер, ценен в индустрията, който колекционира картини – предимно от полски художници – от половин век (вижте интервюто за „Gazeta Wyborcza“ от 11-13 април 2009 г.: „г-н Охман, вие сте или добър или глупав“). Вислав Охман притежава голяма колекция от портрети (включително свои), сам рисува пейзажи, испански яхтени пристанища под слънцето на юг, странни натюрморти. Обяснява, че е в затворени помещения – театри, концертни зали, хотелски стаи, така че когато може, се наслаждава на гледката на дървета, цветя, зърна, море. Че е прекарал годините на обучението си, рисувайки триъгълници и кръгове, така че не е доволен от абстракцията. В книгата си за Охман „Тонации на славата“ (Краков 2006), нейният автор Йежи Скробот, журналист и управител на галерия, публикува репродукции на картини на известния тенор. Охман не продава творбите, а примамва, шегува се, за да не почнат да пеят приятелите му художници. „Шега, усмивка и брилянтни анекдоти са отличителните белези на артиста заедно с неговия глас, в който можете да чуете мекотата и вътрешното спокойствие, които характеризират щастливите хора”, както се изразява Вацлав Панек.

Тадеуш Дешкевич го нарича „родният Каварадоси“, защото пее и рисува, а тази роля в Тоска е играл (брилянтно) неведнъж. „Операта е работа, а аз обичам да рисувам“, признава веднъж той; по-късно смекчава признанието си: „пеенето е моят живот, а рисуването е моята страст”. И се оправдава: „Рисуването е може би най-личното художествено изразяване. То може да създаде свой собствен свят съвсем свободно, има малко граници, които не може да преодолее. Това е зашеметяваща свобода, която нямах в пеенето.” Вислав Охман започва да пее в студентския театър, след това в музикалния център по време на уроци при Густав Серафин, бащата на известния органист Йозеф Серафин. Със сигурност Охман се радва да се срещна с такъв мъдър възпитател – той винаги подчертава това. По време на следването си също танцува в ансамбъла за песни и танци на AGH UST „Krakus“, за предпочитане в тандем с приятелката си от Факултета по керамика Кристина Венчковска. Тя става негова съпруга и в нейно лице той отново намира щастието. Когато през март 1975 г. Охман прави триумфалния си дебют в Метрополитън опера в легендарната трудна роля на Ариго в „Сицилианска вечерня“ от Верди, Кристина Охманова, журналистка в полски вестник, подкрепя сънародника си, поради което той я нарича “майката на победата”. Писано е много за това, че със сигурност не е лесно да си тенор, но да не говорим за съпруга на тенор, която трябва да се свързва с характера и на приятел, на говорител, на критик, на шпионин, който прави тайни записи на негови изпълнения, спешни психологически служби и бодигардове. Г-жа Охман открива всички тези черти в себе си и се развива. Двамата имат две деца и петима внуци.

Първият успех на Вислав Охман е на конкурса „Търсим млади таланти“ (1958), организиран от Полското радио и „Echo Krakowa“ в Краков; следващият – същата година – на Националния преглед на студентските оркестри и солисти в Шчечин. По това време в „Kurier Szczeciński“ е публикувана статия: „Може ли да е бъдещия Ян Кипура? 20-годишен студент от Краков е откровение на Прегледа”. С диплом за инженер по керамика в джоба, по съвет на професор Серафин, Вислав Охман изпраща писма до различни театри с въпрос дали имат нужда от тенор. Получава отговор само от Операта в Битом… И тук той пее на сцената, или по-скоро зад сцената – Муезин в „Казанова“ на Рожицки. Прави големия си дебют като Едгар в „Лучия ди Ламермур“ на 24 юни 1960 г. Само “Trybuna Mazowiecka” показва бдителност, като публикува бележката „Полски Карузо“?

Директорът на Силезийската опера в Битом – Влодимеж Ормицки ангажира Охман в следващите премиери: „Златното петле“ на Римски-Корсаков (Принц Гуидон), „Марта“ от Флотов (Лионел), „Травиата“ (Алфред), „Вертер“ от Масне (главната роля), „Любовен еликсир“ от Доницети (Неморино) . Йежи Мациераковски го похвалва в списание „Театър“ за ролята му на Макс във „Вълшебният стрелец“ от Вебер през 1962 г.

„Ако бях участвал в театър, различен от Силезийската опера, не знам дали изобщо щях да пея“, казва Охман. Така че отново има късмет. И именно там, в Битом, през март 2007 г. той отпразнува своя невероятно радостен 70-ти рожден ден. Този празник продължава осем дни. Започва с камерен концерт и завършва с гала-концерт с участието на млади артисти (Охман винаги ги подкрепя и навсякъде, където може, гледа да включи млади хора), Хорът на Силезийската опера и балет, и оркестър, дирижиран от петима диригенти. Рожденикът е остроумен водещ на вечерта и заедно с това и пее. Организирана е изложба, документираща 47 години от неговата музикална дейност и негови картини. В продължение на една седмица са изнесени спектакли като: „Дон Жуан“, „Травиата“, оперетата „Царевич“, “Евгений Онегин“, „Борис Годунов“ и „Кармен“, поставяни в Силезийската опера през годините 1999-2006.

Вислав Охман тръгва по пътя, водещ към този преизпълнен със събития юбилей с повишено внимание. След три години кариера в Битом, той прекарва сезона 1963/1964 в Краковската опера. Тогава този театър е ръководен от големия диригент Казимеж Корд, който поставя операта „Хагит“ на Шимановски, а Охман играе отговорната роля на Младия крал. Охман се отнася предпазливо към предложението на директора на Варшавската опера Богдан Водичко да се премести в столицата. Но Водичко му казва: „Не слушайте какво ще шепнат ревниви колеги зад гърба ви. Моля, винаги гледайте напред.” Самият Водичко е визионер, който се придържа към тази максима и преди да бъде открит преустроеният „Teatr Wielki“, за който той подготвя репертоара и ансамблите, след това престава да бъде директор, но Охман остава солист.

В изпълнението на операта „Халка“ от Монюшко, с която се открива възстановената оперна сграда във Варшава, при премиерата на 21 ноември 1965 г. ролята на Йонтек се изпълянва от Вислав Охман, а кореспондентът на “London Times“, който присъства на церемонията, дава оценка, че „този тенор може уверено да стои на всяка оперна сцена в света“. Охман създава ролята на Фауст в едноименната опера на Шарл Гуно във Варшава в запомнящата се постановка на чехските режисьора Ладислав Щрос и Йозеф Свобода през 1966 г., а след това, както прогнозира британският критик, светът се отваря за Вислав Охман. Това започва през януари 1967 г. с ролята на Туриду (на немски език)) в операта „Селска чест“ от Маскани в Източногерманската Държавна опера в Берлин, а след това идва Западът: първо, в резултат на национални полски гостувания във Виенската държавна опера във възстановената там „Халка“ от Монюшко, после в серия от концерти за Полски общности в САЩ и Канада, а след това и Алфред в “Травиата” на Летния оперен фестивал в Мюнхен (1967), заедно с Дитрих Фишер-Дискау в ролята на Жермон и Тереза ​​Стратас като Виолета, която, след като пристигнала направо от Ню Йорк, припада по време на главна ария. После Охман пее 17 пъти на руски език в ролята на Ленски от „Евгений Онегин“ на фестивала в Глайндбърн (1968), заедно със Елизабет Сьодерстрьом като Татяна и Ким Борг като Гремин. Хамбургската държава опера ангажира Охман с договор (който после постоянно подновява).

През 1997 г., 30 години след дебюта си на тази сцена, Вислав Охман се сбогува с публиката в Хамбург във вечерен концерт с полски и руски песни, заедно с Хелена Христиенко, която често му акомпанира в рецитали. Охман внимава с гласа си и избягва да пее повече от веднъж или два пъти седмично. Въпреки това има момент, когато той лети от Щатите за Виена за запис на „Йенуфа“ от Яначек и полетът се забавя. На летището в Лондон той си помисля, че ще умре от умора, но оцелява.

Всъщност никой от полските оперни артисти не е успял да играе в различни театри и сцени в Европа и Америка повече пъти от него, или да има повече албуми в своята продукция – техният брой надхвърля 50, много от тях са издадени от „Deutsche Grammophon“, както и от „Philips“, „EMI“, „Decca“, „Supraphon“, „Erato“, „Naxos“ и полски компании. Оперните и ораториалните партии, изпълнявани от Охман, са няколко десятки. Имената на диригентите, които са го ръководили, също са такива на много известни майстори.

Това са: Марек Яновски (арии от опери на Верди и Пучини), Ойген Йохум (Меса в ре минор на Брукнер, „Кармина Бурана“ от Орф), Рафаел Кубелик („Stabat Mater“ от Дворжак, Девета симфония от Бетовен), Клаудио Абадо („Weisenhausmesse от Моцарт), „Русалка“ от Дворжак), Мстислав Ростропович („Война и мир“ на Прокофиев), Чарлз Макерас („Йенуфа“), Йежи Семков („Халка“ от Монюшко, Симфония № 3 на Шимановски), Антони Вит („Сивата мъгла“ на Килар, „Харназ“ от Шимановски), Хенрик Чиж и Кшиштоф Пендерецки („Dies irae“ и „Te Deum“ на Пендерецки). Няколко майстори на диригентската палка харесват неговия Наработ в „Саломе“ на Рихард Щраус. Охман записва тази опера на живо в Мюнхен (1971) под ръководството на Фердинанд Лайтнер, която се появява в поредицата „Legendary Recording“, както и под Херберт фон Караян с Виенската филхармония и с Хилдегард Беренс в главната роля. Той също така прави радио и телевизионен запис на „Саломе“ за италианския „RAI“ под ръководството на Зубин Мета (1971) и под диригентската палка на Карл Бьом на живо с Хамбургската опера и видео на сина му Карл Валтер във Виена.

Вислав Охман има късмета да се срещне с Карл Бьом и великият диригент лично го поканва на прослушване. „Реквием“ на Моцарт, дирижиран от Карл Бьом с Охман, се превръща в фонографско събитие (1970). От този момент нататък на Охман са поверени моцартови роли за дълго време. Неговият Отавио в „Дон Жуан“ (Хамбург, Глайндбърн, Манхайм) е героична личност, надживяла времето си, а не мързелива фигура, както обикновено се тълкува тази роля. Охман играе Идоменей в операта от Моцарт на фестивалите в Залцбург (1973, 1976) сред избран актьорски състав под ръководството на Карл Бьом, а през 1977 г. с „83-годишния младеж“, както казва той за Бьом, записва тази опера в Дрезден. Когато през 1991 г. изданието – в цветовете на „Deutsche Grammophon“ – се появява в компактен вариант, Йозеф Кански хвали, че „полякът пее прекрасно“, а кралят на Крит в записа на Охман „диша благородство“. Междувременно в Сан Франциско (1989), когато в трето действие той разкрива на хората името на жертвата, поискана от Нептун, тоест собствения му син Идаманте, Охман промени гласа си, за да увеличи напрежението; за смаяните критици той пее двугласно! Охман играе ролята на едноименния император в „Милосърдието на Тит“ от Моцарт на Мюнхенския оперен фестивал, както и в ролята на Тамино от „Вълшебната флейта“ на Моцарт – пред осем хиляди зрители на фестивала в Ориндж (1981).

В „Саломе“ през годините Охман започва да изпълнява вече не Наработ, а Ирод (Сан Франциско, Севиля през 1995 г.). Първият, в Хюстън (1987), има венец на къдриците си, гол торс, четириметров шлейф върху кралска мантия. Охман го прави мъж в разцвета на силите си, суеверен и страстен. Когато той извиква: “Убий тази жена!”, самият той държи меча и Саломе се хвърли към него, срещайки острието. Така той става единственият в историята на оперния театър Ирод, който иска смъртта на Саломе. Той винаги е търсил начини да направи изиграния персонаж изразителен и логичен в делата си.

Охман може да нарисува интересен психологичен портрет, в зависимост разбира се от смисъла на постановката, на всеки един от тия персонажи. Неговият Димитри в „Борис Годунов“, игран при откриването на сезона в МЕТ през 1977 г., дирижиран от Казимеж Корд, има вид на холивудски любовник и той го повтаря в Атланта, Мемфис, Далас и Чикаго.

В Париж през 1980 г., (режисиран от Джоузеф Лоузи) той изобразява Димитри като разочарован с увреждания, в Женева (1981) е психопат, а в берлинската „Deutsche Oper“ през 1995 г., в съвременната режисура на Гьотц Фридрих, Димитри играе хитра политическа игра.

Вислав Охман започва с класически италиански тенорови партии, като Херцогът от Мантуа, Ернесто в „Дон Паскуале“ и дори Алваро в „Силата на съдбата“ (1983). Ролите му в славянски опери обаче със сигурност го довеждат до висините на международното признание. Особено богат е чешкият репертоар на Охман. Ролята на Янек в „Продадена невеста“ на Сметана поставя началото на този регистър (Дюселдорф, 1968); записаната „Русалка“ от Дворжак се разпространява по света в 480 хиляди. копия и е включена в списъка на десетте най-добри албума в света на 1987 г. Многократно е ангажиран с ролята на Лаца Клемен в „Йенуфа“ от Яначек (Берлин, Женева, Сан Франциско, Буенос Айрес (1985-1994), да не говорим за концертно изпълнение в „Карнеги Хол“ (1988) и запис, удостоен с американската награда „Грами“.

Охман е незаменим в ораториите на Дворжак („Св. Людмила“ и преди всичко „Stabat Mater“), а фигурата на Борис в „Катя Кабанова“ от Яначек в MЕТ (1991) е негова брилянтна роля.

Охман пее на италиански, чешки, немски и руски, а за поляк ни напомня, че всички те са наистина чужди езици, но слушателят не трябва да го забелязва. В продължение на няколко сезона пее Херман в “Дама Пика“ на Чайковски (Лил, Сан Франциско – 1984-1987). Преди това в „Хованщина“ от Мусоргски той играе Младият принц Андрей Ховански (Хамбург 1974), по-късно, като принц Василий Голицин, той се радва на безпрецедентни – дори за брилянтната си кариера – триумфи. Първо, като част от Фестивала на творбите на Мусоргски в Миланската Скала (1981) в спектакъл на Юрий Любимов и Давид Боровски, което резонира със символиката на абсолютната тирания, след това в MЕТ (1985), откъдето представлението, с най-добрия възможен актьорски състав на 26 март 1988 г., дирижиран от Джеймс Конлън, е излъчено по радиото в Съединените щати и Канада. В края на кариерата си Охман (Голицин) идва в Барселона (1989).

Нека добавим, че Охман като Шуйски в „Борис Годунов“ пее заедно със Самюел Рейми и Марти Талвела, а преди това е записал с италианския оркестър на „RAI“ операта „Каменният гост“ на Даргомижски, където играе в ролята на Дон Жуан (1969). В списъка с немски творби с участието на Охман не липсват рядкости. В Западен Берлин изпълнява главната тенорова партия в операта „Колумб“ от Вернер Егк при концертно изпълнение, дирижиран от композитора по случай 70-ия рожден ден на Егк (1971). Той също така е Eгист в „Електра” на Рихард Щраус под диригентството на Караян (1977) и Флорестан във „Фиделио” на Бетовен в Лил и Хюстън, както и Фриц в „Далечния звук“ на Шрекер в Брюксел и Виена (1988-1991). От 1980 г. Вислав Охман пее в роли от опери на Вагнер, като Ерик в „Летящият холандец“ (Фестивал в Ориндж, Берлин, Тулуза). По този случай медиите пишат: „Най-накрая Охман отдаде справедливост на тази като цяло пренебрегвана фигура“.

В Сан Франциско през 1988 г. „Летящият холандец“ с Охман е поставен от Жан-Пиер Понел. Спектакълът продължава 3,5 часа без прекъсване като кошмарен сън за Ерик, който виода в халюцинициите си Сента сред вещиците във властта на Сатаната. Всичко избледнява със зората.

Широко възхваляван за съзнателната си игра, Охман се намесва в концепциите на режисьорите и те го оценяват. Той има добри сценични качества – съблазнителен външен вид и стройна фигура. Западногерманската телевизия го използва. След дуети от опери и мюзикъли с красивата Уршула Кошут-Ократа (1968), той играе Ленски във филмовата версия на „Евгений Онегин“ (1971) и в заснетата оперета на Лехар „Царевич“ (1974), където е главният герой, влюбен в Соня – Тереза ​​Стратас, най-великата артистична личност, която Охман е срещал в оперния си живот. Филмът е показан на полската публика само по време на Коледа през 1992 г. от полската телевизия TVP. Можехме да гледаме известния тенор „на живо“ в „Театр Виелки“ във Варшава в прекрасно изпълнение на „Тоска“ с Тереза ​​Жилис-Гара през декември 1976 г. и през юли 1979 г., когато той представи Каварадоси, както и Дон Хосе в „Кармен“ и „красиво, свободно плавно пеене“ и “истински, жив театър” (Според разказа на Йозеф Кански) като перфектен Туриду. В полския репертоар нека отбележим участието на Охман в „Страшният двор“ от Монюшко, поставено в Бон от Ян Кренц (1979) и в „Крал Роджър“: премиери на операта на Шимановски в Буенос Айрес (1981) и в Лондон (1990) и в запис с WOSPR под диригентството на Карол Стрия за „Марко Поло“ (1995), който по-късно се появява в каталога на „Наксос“.

Охман участва в изпълненията на творби от Пендерецки: „Dies irae“, „Полски Реквием“, „Te Deum“ и „Седемте порти на Йерусалим“ от Перуджа (1967) през Вашингтон, Берлин, Дрезден, Лайпциг, Копенхаген, Варшава до Виена (2000). Ранният албум с полски оперни арии, записан със Здзислав Гуржински (PN SXL 0972), включва фрагменти от опери не само на Монюшко, но и на „Вацлав“ от Мария Статковски, „Киркор“ от Гоплан Желенски, Доман от „Легенда за Балтийския Нововейски“ – никой освен него не е посягал да ги изпълнява до днес. Охман се чуди: „Невъзможно е да знаеш всички песни и да ги изпееш. Всяка нова песен ми действа така, сякаш се прераждам. Постоянно ми напомня едно псевдопоетично, разбира се, но натрапчиво в съзнанието ми сравнение: музиката е като прекрасна, безкрайна градина, а аз продължавам да вървя и да срещам нови цветя”. Наистина – гледайки плакатите и кориците на албумите на Охман, може да се изброят още много произведения: Кодай, Лист, Хайдн, Менделсон, Йохан Щраус, Монтеверди, Габленц …

Охман знае как да бъде щастлив: фактът, че Миланската Скала има гардероби за Тосканини и Карузо, и ложата, в която е сядал Верди. Че княз Голицин има много високи ноти за пеене (във варианта на Шостакович). Че по време на великолепната „Пражка пролет“, както и по време на „Пролетта на народите“ (1990), която тогава е специфична за страните от Централна Европа, под диригентството на Ленард Бърнщейн, той пее в „Ода на радостта“ в Девета симфония на Бетовен. Че по време на скромното вокално състезание на име „Ludomir Różycki“ в Гливице за ученици от средните музикални училища (2011), където той е председател на журито, успява да чуе толкова красиви гласове и почувства толкова страстно пеене. Но понякога се ядосва. Събира рецензии. Той чете. Той пита. „Критикът знае ли законите на сцената? Излизам облечен в костюм от петнадесет килограма, три хиляди вата светят в очите ми, имам сто души оркестър пред мен, диригент, който или дирижира правилно, или чертае кръгове, и бездната на публиката, за която пея и играя. Това не е ли сложна работа?

Охман прави много за другите. По искане на полския комитет на Националния фонд за подаръци към Полско-американския конгрес, той събира картини на над осемдесет художници. След това обикаля страната, посещава ателиета на художници, избира платна, „дарове на сърцето и таланта“. Те са изложени в консулството на Република Полша в Ню Йорк; Търгът донася около сто хиляди долара (1991 г.), които са отпуснати за образованието в Полша, за стипендии, учебници и езиково обучение. Оттам нататък почти всяка година той организира подобни търгове, съчетани с концерти там. През 1998 г. Охман дарява събраната голяма сума на къщата-музей на писателя Адам Мицкевич във Вилнюс – за 200-годишнината му. Така Охман остава най-щедрият спонсор на този музей. Той организира в Полша благотворителни и случайни концерти, на които се изявява сам, заобиколен от млади певци; В разстояноие на три години 178 души изнасят концерти заедно с Охман. По този начин той подпомага медицински фондации (болници в Заверче, Забже и Катовице), асоциацията „Наша Ченстохова“ и Силезийската опера. Има множество награди и отличия. Децата го награждават с “Орден на усмивката”, а УНИЦЕФ го удостоява с титлата „Посланик на добрата воля“. Преди година става почетен доктор на Музикалната академия „Игнац Падеревски“ в Познан. Бях очарована от факта, че през лятото на 2008 г. той отиде с концерт, посветен на Ян Кипура, на фестивала „Przystanek Woodstock“ в Костшин над Одра, който привлича триста хиляди почитатели на съвсем различна музика. Телевизията показа щастливия Вислав Охман, който се шегува и пее заедно с брюнетки, блондинки, заобиколен от татуирани посетители с маскировки в обеци, с цветни лица и прически като ирокези, и те го гледат с възхищение и уважение … (край на цитата) До края на тази обзорна статия ще се спра още на медали и отличия, които Вислав Охман е получил, както и на неговата дискография (източници на полски език):

Odznaczenia i wyróżnienia

1980 – Nagroda Miasta Krakowa

1995 – tytuł Honorowego Obywatela Zawiercia

2001 – odznaczony Krzyżem Komandorskim z Gwiazdą Orderu Odrodzenia Polski

2005 – odznaczony przez ministra kultury Waldemara Dąbrowskiego Złotym Medalem „Zasłużony Kulturze Gloria Artis”.

2007 – z okazji 50 pracy artystycznej wyróżniono go medalem „Pro Masovia”.

2008 – 30 stycznia 2008 Senat AGH na uroczystym posiedzeniu nadał Wiesławowi Ochmanowi godność doktora honoris causa AGH.

Jest też członkiem Polskiej Akademii Umiejętności w Krakowie.

Jego imieniem nazwano rondo w Zawierciu i salę w Miejskim Ośrodku Kultury.

(край на цитата)

Превод:

Медали и отличия

1980 г. – Награда на град Краков

1995 г. – Званието „Почетен гражданин на Заверче“ (град в Южна Полша)

2001 г. – Награден с Командирски кръст със звездата на ордена на „Обновена Полша“

2005 г. – Награден от министъра на културата Валдемар Домбровски със златен медал за заслуги към културата „Gloria Artis“.

2007 г. – По повод 50-та година на артистична дейност е награден с медал “Pro Masovia”.

2008 г. – На 30 януари 2008 г. Сенатът на AGH UST на тържествена сесия удостоява Вислав Охман със званието „Почетен доктор на AGH (Akademia Górniczo-Hutnicza)“ (Академия за минно дело и металургия).

Той също така е член на Полската академия за обучение в Краков.

Неговото име е дадено на кръговото кръстовище в Заверче и залата в Общинския културен център.

(край на превода)

Dyskografia

Płyty winylowe

SX 0465 Wiesław Ochman Best loved operatic arias

1. Giacomo Puccini: Cyganeria, Aria Rudolfa z I aktu „Che gelida manina”
2. Giacomo Puccini: Tosca, Aria Cavaradossieggo z III aktu „E lucevan le stelle”
3. Giuseppe Verdi: Aida, Aria Radamesa z I aktu „Se quel guerrier io fossi!… Celeste Aida”
4. Piotr Czajkowski: Eugeniusz Oniegin, Aria Leńskiego z II aktu „Kuda, kuda”
5. Giacomo Puccini: Turandot, Aria Kalafa z III aktu „Nessun dorma”
6. Władysław Żeleński: Janek, Aria Janka „Gdy ślub weźmiesz z twoim Stachem”
7. Friedrich von Flotow: Marta albo jarmark w Richmondzie, Aria Lionela z III aktu „M’appari”
8. Georges Bizet: Poławiacze pereł, Aria Nadira z I aktu „Je crois entendre encore”
9. Georges Bizet: Carmen, Aria Don Jose’go z II aktu „La fleur que tu m’avais jeteee”
10. Giuseppe Verdi: Rigoletto, Aria Księcia z III aktu „La donna è mobile”

…….

SX 0972 Wiesław Ochman Polskie Arie Operowe

1. Stanisław Moniuszko: Halka, Dumka Jontka z IV aktu „Szumią Jodły”
2. Stanisław Moniuszko: Straszny dwór – Aria Stefana z Kurantem z III aktu „Cisza dokoła”
3. Stanisław Moniuszko: Flis, Aria Franka „Płyną tratwy po Wiśle”
4. Feliks Nowowiejski: Legenda Bałtyku, Aria Domana z II aktu „Więc ty mnie nie kochasz”
5. Ignacy Paderewski: Manru, Aria Manru z II aktu „jako gdy wśród skwaru”
6. R.Statkowski: Maria, Aria Wacława z I aktu „Och jak ciąży ta wesołość”
7. Władysław Żeleński: Goplana, Aria Kirkora z I aktu „Za jaskółeczką ciągną moje oczy”
8. Władysław Żeleński: Janek, Aria Janka „Gdy ślub weźmiesz z twoim Stachem”

……..

SX 1281 Wiesław Ochman Słynne arie operetkowe

SX 1371 Wiesław Ochman Sławni polscy śpiewacy vol. 7

1. Wolfgang Amadeus Mozart: Don Giovanni, Aria Don Ottavia „Il mio tesoro”
2. Giacomo Puccini: Tosca, Aria Cavaradossiego z I aktu „Recondita armonia”
3. Amilcare Ponchielli: Gioconda, Aria Enza z II aktu „Cielo e mar!”
4. Pietro Mascagni: Rycerskość wieśniacza, Aria Turiddu „Mamma, quel vino e generoso”
5. Giacomo Puccini: Manon Lescaut, Aria Des Grieux z I aktu „Donna non vidi mai”
6. Umberto Giordano: Fedora, Aria Lorisa z II aktu „Amor ti vieta”
7. Giacomo Puccini: Cyganeria, Aria Rudolfa z I aktu „Che gelida manina”
8. Umberto Giordano: Andrea Chénier, Improwizacja Cheniera z I aktu „Un di all’azzurro spazio”
9. Ruggero Leoncavallo: Pajace, Aria Cania z I aktu „Vesti la giubba”
10. Giacomo Puccini: Madame Butterfly, Aria Pinkertona z III aktu „Addio, fiorito asil”
11. Gaetano Donizetti: Napój miłosny, Aria Nemorina z II aktu „Una furtiva lagrima”

(край на цитатите)

Наред с вокалната си дейност Вислав Охман се занимава и с рисуване, като участва в изложби със свои картини. Също така по време на престоя си в Ню Йорк като член на ансамбъла на МЕТ взема дейно участие в пропагандиране на полската култура в Америка. Както е известно, в Чикаго от дълги години живеят милиони поляци. Често се говори, че „след Варшава там е най-голямата полска общност на едно място“.

Ще завърша днешната статия за полския тенор Вислав Охман с нещо весело: негово посещение в полски град през 2013 г., след като вече отдавна е приключил с вокалната си дейност, но на 76 години си позволява да пее в църква:

Портал „echodnia.eu“ (Полша)

Wielka gwiazda i… pierogi. Wiesław Ochman zachwycił w Chmielniku

Danuta PAROL, 2 lipca 2013

Wiesław Ochman zachwycił publiczność w Chmielniku. Towarzyszyła mu żona. (fot. Waldemar Kwiatkowski)

Kościół parafialny w Chmielniku wypełnili miejscowi fani, a także słuchacze z sąsiednich miast gmin, Buska-Zdroju, Kielc. Światowej sławy tenor zachwycił piękną barwą głosu i brzmieniem spotęgowanym dobrą akustyką. Koncert odbył się w ramach Festiwalu Krystyny Jamroz.

Wiesław Ochman wykonał popularne pieśni maryjne, miedzy innymi Ave Maria – Schuberta, Panis Angelicus – Francka z towarzyszeniem mistrza organów Roberta Grudnia oraz orkiestry Camerata Cassovia z Koszyc na Słowacji pod dyrekcją Karola Petroczi. Występ zakończył pieśnią Fenesta che Licive – Belliniego o pięknej, bogatej melodyce. Brawom nie było końca, owacją na stojąco podziękowano artyście za koncert.

Dużymi brawami nagrodzono znakomitych instrumentalistów – skrzypaczkę Ludmiłę Worobec – Witek i klarnecistę Juliusa Kleina – solistów Koncertu na skrzypce, klarnet i orkiestrę – Stamitza.

Artysta był zachwycony Chmielnikiem i publicznością. -Było cudownie, wspaniały kościół o bardzo dobrej akustyce, piękny rynek i zadbane miasto – wyznał. Jestem pełen uznania dla burmistrza, władz miasta i gminy Chmielnik.

Po koncercie burmistrz Jarosław Zatorski zaprosił Wiesława Ochmana z małżonką Krystyną i wykonawców koncertu na kolację. – Chcieliśmy ugościć pana i małżonkę naszymi potrawami – mówił burmistrz. Myślę, że jeżdżąc po świecie tęskni pan za dobrą polską kuchnią. Gościom podano pierogi z mięsem i kapustą, zasmażaną kapustę i wyśmienite domowe ciasta.

Koncertem w Chmielniku kończę sezon artystyczny. Za kilka dni wyjeżdżamy z żoną na urlop do Hiszpanii. Będą potrawy kuchni śródziemnomorskiej, będziemy tęsknić za pierogami i innymi polskimi przysmakami – przyznał. – Po urlopie czeka mnie sezon bogaty w wydarzenia artystyczne. W tym roku obchodzę 55 – lecie pracy artystycznej, w Operze Śląskiej będzie wznowiony Borys Godunow – Musorgskiego w mojej reżyserii.

(край на цитата)

Превод:

Страхотна звезда и & # 8230; pierogi. Вислав Охман във възторг от Хмелник

Данута ПАРОЛ, 2 юли 2013 г

Вислав Охман зарадва публиката в Хмелник. Жена му беше с него. (снимка Валдемар Квятковски)

Енорийската църква в Хмелник беше изпълнена с местни фенове, както и слушатели от съседните общини, Буско-Здруй и Келце. Световноизвестният тенор зарадва с красив тембър и звук, подсилен от добра акустика. Концертът беше част от фестивала на Кристина Джамроз.

Вислав Охман изпълни популярни мариански песни, включително „Аве Мария“ от Шубертt, „Panis Angelicus“ от Цезар Франк с акомпанимент на майстора на органа Роберт Грудзиен и оркестър „Camerata Cassovia“ от Кошице, Словакия, под диригентството на Karol Petrochi. Изпълнението завърши с песен на Белини „Fenest che Licive“, с красива, богата мелодия. Аплодисментите бяха безкрайни, а артистът благодари за бурните овации.

С аплодисменти бяха отличени и големи инструменталисти – цигуларката Людмила Воробец – Витек и кларинетистът Юлиус Клайн – солисти на Концерта за цигулка, кларинет и оркестър от Стамиц.

Вислав Охман беше възхитен от Хмелник и публиката. „Беше чудесно, прекрасна църква с много добра акустика, красив пазарен площад и добре поддържан град“, призна той. „Изпълнен съм с признателност към кмета, градските власти и община Хмелник“.

След концерта кметът Ярослав Заторски покани Вислав Охман със съпругата си Кристина и изпълнителите на концерта на вечеря. „Искахме да приемем вас и половинката ви с нашите ястия“, каза кметът. „Мисля, че когато пътувате по света, ви липсва добрата полска кухня“. На гостите бяха поднесени кнедли с месо и зеле, пържено зеле и вкусни домашни сладки.

„Завършвам артистичния сезон с концерт в Хмелник. След няколко дни със съпругата ми заминаваме на почивка в Испания. Ще има средиземноморски ястия, ще ни липсват пиероги и други полски деликатеси“ – призна той. – След ваканцията ме очаква сезон, богат на артистични събития. Тази година празнувам 55-ата годишнина от моето художествено творчество, режисираната от мен опера „Борис Годунов“ на Мусоргски ще бъде наново поставена в Силезийската опера.

(край на превода)

Във връзка с навършване на 85 години на Вислав Охман вчера на 6 февруари 2022 г., редица полски медии отбелязват този юбилей на своя сънародник, като публикуват статии и предавания за него. Цитирам само началото на такава статия, като давам и линк към нея:

Портал „Polskie Radio RDC“

Wiesław Ochman skończył 85 lat. Prezydent złożył mu życzenia

6 lutego 2022 (20:41)

Prezydent Andrzej Duda złożył życzenia tenorowi operowemu Wiesławowi Ochmanowi z okazji 85. urodzin. Pragnę podziękować za wspaniałe dokonania artystyczne, które w istotny sposób pomnażają bogactwo polskiej kultury – napisał prezydent Duda.

Słynny polski tenor operowy Wiesław Ochman świętuje w sobotę 85. urodziny. Śpiewak występował na najlepszych scenach, współpracując z najwybitniejszymi dyrygentami.

Z okazji urodzin tenora na stronie prezydenckiej kancelarii opublikowano w niedzielę życzenia prezydenta Andrzeja Dudy. „Maestro – Dostojny Jubilacie! Proszę przyjąć bardzo serdeczne gratulacje i życzenia wszelkiej pomyślności z okazji pięknego jubileuszu 85. rocznicy Pańskich urodzin. Z głębokim szacunkiem i uznaniem pragnę podziękować Panu za wspaniałe dokonania artystyczne, które w istotny sposób pomnażają bogactwo polskiej kultury” – napisał prezydent.

Превод: Президентът Анджей Дуда поздрави оперния тенор Вислав Охман по случай 85-ия му рожден ден. „Бих искал да ви благодаря за прекрасните художествени постижения, които значително увеличават богатството на полската култура“, написа президентът Дуда.

Известният полски оперен тенор Вислав Охман празнува в събота своя 85-ти рожден ден. Певецът се е изявявал на най-добрите сцени, като си сътрудничи с най-изявените диригенти.

По случай рождения ден на тенора пожеланията на президента Анджей Дуда бяха публикувани на сайта на президентския офис в неделя. “Маестро – уважаеми юбиляр! Моля, приемете моите сърдечни поздравления и най-добри пожелания за красивия юбилей на 85-ата годишнина от вашия рожден ден. С дълбоко уважение и признателност бих искал да ви благодаря за прекрасните ви художествени постижения, които значително увеличават богатството на полската култура“, написа президентът.

(край на превода)

Цитирам линк към статията:

Wiesław Ochman skończył 85 lat. Prezydent złożył mu życzenia

Нека днес на 7 февруари 2022 г. поздравим Вислав Охман с навършване на 85 години вчера на 6 февруари и да му пожелаем добро здраве, лично щастие и музикални успехи.

…………..

Изпълнение на Вислав Охман:

Donizetti: “Una furtiva lagrima” – Wieslaw Ochman .flv

Gaetano Donizetti:L’elisir d’amore Act 2. Aria of Nemorino “Una furtiva lagrima”

…..

Wiesław Ochman – Ave Maria (Тук Охман е на 74 години, роден е през 1937 г.)

XXI Międzynarodowy Festiwal Muzyczny EuroSilesia. Koncert poświęcony bł. Janowi Pawłowi II Papieżowi Polakowi. Żary, 2.06.2011 r., kościół p.w. WMNP

……

Изпълнение на Вислав Охман:

Wiesław Ochman, aria Nadira, Je crois entendre encore, Les Pecheurs de Perles, George Bizet

…..

Изпълнение на Вислав Охман:

Wieslaw Ochman “Szumia jodly” (Moniuszko)

Stanislaw Moniuszko – HALKA – Szumia jodly (Jontek’s aria)

…..

Изпълнение на Вислав Охман:

Lat dwadzieścia miał mój dziad – Wiesław Ochman

Carl Zeller – Ptasznik z Tyrolu

……

Изпълнение на Вислав Охман:

Wieslaw Ochman, Tenor singt die Arie des Kirkora aus der Oper “Goplana” von Wladislaw Zelenski begleitet vom Orchester des polnischen Rundfunks unter der Leitung von Zdislaw Gorzynski

……