Nikolai Zdravkov

97 години от рождението на “звездния русенски тенор” Николай Здравков

Драги приятели на оперната музика, денят 10 февруари 2020 г. пак ще ни върне в историята на Русенската опера, както това стана на 9 януари – почти преди един месец, когато почетох рождения ден на една от първите значителни артистки в този богат на традиции оперен театър – незабравимата Пенка Маринова. Тогава се спрях кратко и на двамата други членове на „златната тройка“, които заедно с Пенка Маринова са оставили трайна диря в историята на този оперен театър – тенорът Николай Здравков и баритонът Кирил Кръстев, като писах и за издигнатия преди няколко години в тяхна чест мемориален паметник, недалеч от сградата на Русенската опера. Приложих и няколко хубави снимки на този паметник.

Именно на 10 февруари е рожденият ден на Николай Здравков, роден в този ден през 1923 г. в гр. Брусарци – на 23 км. от Лом. В Брусарци е роден през 1931 г. проф. Петър Луканов – виден балетист и хореограф. Понеже на този ден имам да почета и друга особено прочута оперна личност, родена в същия ден – американската певица Леонтин Прайс, която празнува своя 93-и рожден ден, реших да публикувам статията си за Николай Здравков един ден по-рано – именно днес на 9 февруари 2020 г., в който ден нямам предвидена дата за друга оперна история.

Фактически аз пиша вече няколко години статии за този извънредно успял и оставил след себе си прекрасни спомени главно в Русе тенор, който заедно с другите членове на „звездната русенска тройка“ – Пенка Маринова и Кирил Кръстев, е написал златни страници в музикалната история на този красив дунавски град. Всяка година имам по 150-160 нови ФБ-читатели и приятели, които искам да запозная с написаното до сега, евентуално да го разширя.

Действително, през годината 2018 се случиха твърде приятни неща по отношение на Николай Здравков. Първото нещо беше едно великолепно предаване на Радио София, посветено на 95 години от рождението му. За него научих по-късно – месеци след като бях публикувал във ФБ статията си във връзка с този рожден ден. Особено впечатление ми направи изказването за него (ще прочетем по-долу) на видната музиколожка проф. Розалия Бикс, която ни напусна преди няколко години. Цитирам текста при това предаване на Радио София:

БНР

Спомен за тенора Николай Здравков, солист на Русенската опера

публикувано на 10.02.2018

Автор: Даниела Найденова

На тази дата един от прекрасните български оперни певци – тенорът Николай Здравков щеше да навърши 95 години. Ще си припомним за неговото изкуство с документални записи от края на 50-те години на миналия век от постановки на оперите „Риголето“ на Джузепе Верди и „Ловци на бисери“ от Жорж Бизе на сцената на Русенската опера. Преди да се потопим обаче в магията на спектаклите ще цитирам музиковедката Розалия Бикс по повод неговата кончина:

Беше детска игра да разпознаеш тенора у Николай Здравков. Дори при първа среща от улицата. Носеше „теноровото“ като родов белег. И простодушието, съчетано със своеобразно големство, и подкупващо нескритата суетност, и доверчивото простодушие, и непресъхващата радост от живота, и незлобливостта към съперника, и ентусиазирания, неизчерпаем порив към сцената и нейната романтична измислица. Тенор до мозъка на костите си. Съсловие все по-рядко, но все тъй потребно на днешния ни оперен театър. Ще липсва на всички, които сме познали чистата радост от неговото звънливо „Ла донна е мобиле“ и още: Николай Здравков притежаваше всичко, за да бъде сред първите в пространствата на първи тенор-любовник: изразителен, тембрист и пробивен глас, младежка осанка, топлота и импулсивност на излъчването, сигурни височини… малцина можеха да бъдат сравнени с неговите Надир от „Ловци на бисери“, Херцога в „Риголето“, Едгардо в „Лучия ди Ламермур“, Де Грийо в „Манон“ на Масне… Трудно беше да повярваш, че е минал младините си без опората на системното музикално образование – било в училище, било в академията; че всичко или почти всичко у него е израствало в практиката. Беше съдбовно свързан със сцената…“ – думи на Розалия Бикс за певеца Николай Здравков, напуснал ни преждевременно през 1990 година.

Тенорът, който посвети дарбата, младостта и живота си на оперната сцена в крайдунавската ни столица. Заедно с Кирил Кръстев и Пенка Маринова той е в знаменитата „русенска тройка” и заедно печелят славата на Русе като „певчески град”. Роден е на 10 февруари 1923 година в ломското село Брусарци, в бедно работническо семейство. Преживява доста трудности и едва след войната получава възможност да се посвети на любимото от дете пеене. Талантът му е наследен от майка му, която е певица с чудна природна дарба. В периода 1948-1953 г. е солист в ансамбъла на МВР и успоредно с това учи пеене при двамата прочути педагози Илия Йосифов и Катя Спиридонова. През февруари 1953 г. е назначен за стажант-солист в Русенската народна опера, където само след два месеца прави своя голям публичен дебют в ролята на Каварадоси от „Тоска” на Джакомо Пучини. Поетият риск с трудната партия е повече от успешен! Темпераментният младеж с красива сценична външност бързо става любимец на русенската публика. В същата година печели първото си лауреатско звание и златен медал от младежкия фестивал в Букурещ. Следват: 1954 – втора награда на конкурса „Ема Дестинова – Карел Буриан” в Прага, през 1956 е отново първи – този път на един от най-авторитетните конкурси във Вервие, Белгия. Тези отличия му отварят вратите за голяма международна кариера, получава предложение за дългосрочен договор за работа на Запад… Но! Решава да остане верен на родината и на русенци, където е първи тенор в оперния театър в продължение на 30 години. Гостува многократно в София, Варна, Пловдив, Стара Загора, Плевен и Бургас, както и на редица чужди сцени в Европа, Азия и Америка. Сред внушителния брой спектакли, които има зад гърба си – над 1 500 (от тях над 200 гостувания в Софийската опера, 100 във Варна и около 200 в други наши и чужди театри), са повече от 30 централни роли от класическия и съвременния репертоар. Той е водещият лиричен тенор в родния ни оперен театър от 50-те до 70-те години на миналия век.

Съдържание на операта „Риголето“

събота, 10 февруари 2018, от 20 часа

Програма Христо Ботев Музика На опера в събота    Държавна опера Русе Николай Здравков

(край на цитата)

Линк към предаването на БНР:

http://bnr.bg/post/100931191

(край на цитата)

Второто събитие беше още по-вълнуващо за мен: след като публикувах на 10 февруари 2018 г. поредната си статия за Николай Здравков, една седмица по-късно получих във ФБ-пощата си следното писмо:

18.02.2018

„Здравейте г-н Контохов, случайно попаднах на чудесните Ви материали във ФБ, посветени на оперни творци и годишнини. Дъщеря съм на тенора Николай Здравков, благодаря за хубавите думи към творчеството и личността му. Бъдете жив и здрав! С уважение: Микаела Здравкова“.

Действително много се зарадвах и отговорих веднага: „Радвам се, драга Микаела, моля пратете ми Вашия е-адрес, ще Ви изпратя статията за баща Ви в лесен за четене и архивиране вид, ще се радвам да се запознаем също, макар и виртуално! Поздрави и пожелания за здраве!“

Почти веднага след това получих е-адреса на Микаела Здравкова и й изпратих статията за баща й. След като междувременно станахме и ФБ-приятели, тя ми беше съобщила и следния факт: „Огнян Стамболиев написа и книга за баща ми, като използва семейния ни архив от снимки, статии и отзиви. Ако желаете, мога да Ви я изпратя на посочен от Вас адрес, поздрави и благодаря за приятелството!“

Това особено ме зарадва, изпратих й адрес в Габрово, на който тя може да изпрати тази книга. И без това данните които имам за баща й са толкова оскъдни, че направо се зарадвах на жеста й. През май 2018 г., когато си отидох за 3 седмици в Габрово, книгата беше дошла отдавна и с нетърпение я отворих и бързо прочетох. Не знам доколко е известна тя на моите читатели, ето няколко мои изречения:

През 2003 г. русенският писател и преводач Огнян Стамболиев, който твърде често споменавам в моите статии или цитирам части от негови публикации, е издал в Русе чудесна биографична книга за Николай Здравков под заглавие: „Николай Здравков – слънчевият тенор“. Книгата обхваща 136 страници, луксозно издание на хубава хартия с много снимки и съдържание, което включва в общи линии биографията на певеца, критични изказвания, думи от приятели и колеги, негови интервюта, репертоар, отличия и библиография. Понеже авторът е разполагал с архива на Здравков, приложени са десетки великолепни снимки от изявите му заедно с други колеги: Пенка Маринова, Кирил Кръстев, Христо Крондев, Милкана Николова, Катя Попова, Никола Николов, Брилянта Кеворкян, Мария Венцеславова, Любен Банков, Асен Селимски, Добрин Маников, Ана Ангелова, Мария Бохачек, Алексей Милковски, Надя Харитонова, Виолета Шаханова и много други.

Има редица факсимилета от афиши за оперни изяви с негово участие, програми, снимки с артисти и диригенти от България и от чужбина, списък на участията му в България и зад граница, както и лични снимки от частния му живот в Русе и другаде. С други думи – една много сполучлива комбинация от факти и моменти, обхващащи един динамичен и пълен с успехи, но и с голямо напрежение живот, който Николай Здравков е водил в продължение на много години. Аз няма да се спирам на детайли, книгата може би вече е изчерпана след 16 години от издаването й. Все пак нека дам нейния идентификационен номер: ISBN 954-9972-45-3. На задната корица има цитат от легендарната музиколожка проф. Розалия Бикс, който гласи:

„Да пееш толкова години целия лиричен спинтов репертоар в едно оперно всекидневие и на оперни празници и да звучиш така безспорно и завладяващо, това наистина е достойно за възхищение вокално явление …“.

(край на цитата)

Нека преди да премина към описание на моите лични информации за Николай Здравков, да цитирам неговия оперен репетоар, така както е описан във въпросната книга:

Оперен репертоар на Николай Здравков (по години):

Джакомо Пучини – „Тоска“ (Марио Каварадоси), 1953

Волфганг Амадеус Моцарт – „Отвличане от сарая“ (Белмонте), 1954*

Гаетано Доницето – „Дон Паскуале“ (Ернесто), 1954

Бедржих Сметана – „Продадена невеста“ (Йеник), 1954

Джузепе Верди – „Риголето“ (Херцогът от Мантуа), 1954

Джузепе Верди – „Травиата“ (Алфред Жермон), 1955

Жорж Бизе – „Ловци на бисери“ (Надир), 1955*

Джакомо Пучини – „Мадам Бътерфлай“ (Пинкертон), 1955

Пьотр Чайковски – „Евгений Онегин“ (Ленски), 1956*

Джоакино Росини – „Севилският бръснар“ (Граф Алмавива), 1957

Джакомо Пучини – „Бохеми“ (Рудолф), 1957

Жул Масне – „Манон“ (Де Грийо), 1958*

Гаетано Доницето – „Любовен елексир“ (Неморино), 1958

Джакомо Пучини – „Момичето от Златния Запад“ (Дик Джонсън), 1959*

Тихон Хренников – „В бурята“ (Льонка), 1959*

Парашкев Хаджиев – „Имало едно време“ (Радойко), 1960*

Шарл Гуно – „Фауст“ (Фауст), 1961*

Панчо Владигеров – „Цар Калоян“ (Балдуин Фландърски), 1962*

Джакомо Пучини – „Турандот“ (Принц Калаф), 1964*

Гаетано Доницето – „Лучия ди Ламермур“ (Едгардо), 1965*

Александър Райчев – „Мост“ (Любен), 1965*

Парашкев Хаджиев – „Луд гидия“ (Илия), 1967*

Алберт Лорцинг – „Цар и дърводелец“ (Маркиз дьо Шатоньоф), 1967*

Волфганг Амадеус Моцарт – „Вълшебната флейта“ (Принц Тамино), 1969*

Джузепе Верди – „Бал с маски“ (Рикардо), 1970*

Жул Масне – „Вертер“ (Вертер), 1971*

Джузепе Верди – „Макбет“ (Макдъф), 1975*

Умберто Джордано – „Андре Шение“ (Андре Шение), 1976*

Модест Мусоргски – „Борис Годунов“ (Шуйски), 1979*

Парашкев Хаджиев – „Йоанис Рекс“ (Борил), 1982*

Джоакино Росини – „Крадливата сврака“ (Исако), 1983*

Парашкев Хаджиев – „Луд гидия“ (Кадията), 1987*

Симеон Пиронков – „О, моя мечта“ (Рибарят Карло), 1987*

Забележка: Отбелязаните със (*) роли на Николай Здравков са изпълнения на премиерни спектакли на Русенската опера.

(край на цитата)

Нека да допълня и това, че през 2018-а година си разменихме редица постинги с Микаела Здравкова, тя чете редовно моите „оперни истории“, при някои случаи споделя свои спомени от миналото. Преди това още ми беше пратила някои снимки от оперни участия на баща си. Така в средата на 2018 г. при една размяна на мисли тя ми сподели: „ (…) да, сега четох за баса Мартин Цонев, баща му Стоил Цонев беше корепетитор в Русенската опера, работеше с татко (…)“.

В друг постинг през ноември 2018 г. си писахме:

Борис: „Здравейте драга Микаела, вие сте била малко дете, когато този Френски колеж в Русе беше на много голяма висота … Докато сестра ми беше 2 години в него, сме идвали често в Русе на посещения и тогава съм бил на оперни изяви (също и на баща ви … Мир на праха му, нали днес е Задушница …). Сърдечен поздрав, дано сте здрава и добре …

Микаела: „Здравейте, драги Борис, много се радвам да ви чуя! Бог да прости скъпите ни покойници! Френският колеж в Русе е бил закрит през 1948 г, доста преди да се родя, днес в сградата, където е бил се намира английската гимназия, където аз учих, а после и моята дъщеря. Моята майка е учила пък във френския колеж в Пловдив, също 2 години, защото след това са го закрили. Ние в България се радваме на много топла есен, като лято е! Да сте жив и здрав, поздрави и на съпругата!“

И нека завърша с бележката, че Микаела е кръстена с това име (за това пише в книгата за баща й) в чест на героинята от операта „Кармен“ на Жорж Бизе!

Жизнената история на Николай Здравков е интересна и богата с много събития, както и тази на двамата му бележити колеги от „русенската златна тройка“. Още не съм започнал с хубавите моменти от живота и кариерата му, веднага ми идва на мисълта нещо печално – един месец преди да се помине през 1990 г., Здравков пее – почти две години преди да навърши 70 години – с голям успех предсмъртната ария на Каварадоси от „Тоска“ на тържествен концерт по случай 40-годишнината на Русенската опера. Като помисля, че този много заслужил за Русе и за България певец е бил вече предварително пенсиониран от директора на операта Георги Димитров, тръпки ме побиват. Така ли се постъпва с хора от рода на Здравков, какви са тия началници, които не могат да намерят подходящ начин да задържат артисти от този ранг, като че ли това са обикновени чиновници и така ли трябва да се постъпва!

Да не забравяме случая и с Пенка Маринова, която е трябвало да бъде суфльор в този театър в късния период от живота си. Тук вече идвам до един принципен въпрос от особена важност – отношението на политици и администратори в България към хората на изкуството. Помните ли примера с уволнението на проф. Иван Вульпе – отличен вокален педагог и певец-бас в Софийската опера преди много години, когато проф. Алексанъдър Цанков идва на власт? Или с басът Стефан Еленков, за който читатели ми писаха, че също не е бил добре третиран в Софийската опера, когато е приключвал успешната си многогодишна кариера. А тенорът Тодор Бонев в Стара Загора, който е трябвало често да пее при гостуване на операта в други градове по два пъти на ден, и то в първостепенни трудни роли. Така ли трябва да се руинират гласовете на първите сили в един оперен театър? На края един обратен пример: в края на миналия век често бях изненадан от постиженията на един възрастен тенор – испанецът Алфредо Краус (писах статия за него във връзка с рождения му ден), който на 70-годишна възраст играеше главни роли в оперни театри по целия свят. Чел съм негови интервюта в специализираната преса, една от причините – най-важната според него – пестеливото и умно ползване на гласа при подходящо избран репертоар. Слушал съм го в една трудна главна роля в операта „Вертер“ от Жул Масне на сцената на „Deutsche Oper“ в Берлин, когато той пя в три вечери през месец юни 1998 г. (на 20-и – премиера и на 25-и и на 28-и) с голям успех. Тогава той беше точно на 71 години! (роден е през 1927 г.). Да изтъкна още, че партньорка в ролята на Шарлоте беше българката Веселина Кацарова, която вече изграждаше с голям успех международната си кариера и двамата получиха нескончаеми овации. Дали Краус е бил вече уволнен поради напредналата си възраст от съответния оперен театър, в който е бил постоянен член?

Както за Пенка Маринова, така и за Николай Здравков не са много информациите, които можем да прочетем. И тук, както при Пенка Маринова веднага искам да изтъкна, че най-важното е написал г-н Огнян Стамболиев – писател, публицист и преводач от Русе. През 2008 г. той е редактирал хубаво есе във връзка с 85 години от рождението на Николай Здравков, което през следната година е публикувано в електронното списание LiterNet на 08.04.2009 г., № 4 (113), от което може да се научи много за този даровит тенор. Както стана при Пенка Маринова, така и днес ще ползвам този материал, понеже той е автентичен – г-н Стамболиев е работил като драматург в Русенската опера и познава нещата от собствен опит. Следва публикацията му:

НИКОЛАЙ ЗДРАВКОВ ПРЕДПОЧЕТЕ РУСЕ ПРЕД ГОЛЕМИТЕ ЕВРОПЕЙСКИ СЦЕНИ
85 години от рождението на именития български тенор

Огнян Стамболиев

Николай Здравков (1923-1990) беше един от първите певци, които спечелиха славата на Русе като „певчески град”. Заради него, през 50-те и 60-те години, а също и заради Кирил Кръстев, Пенка Маринова, Мария Бохачек, Ана Георгиева, Тодор Бонев, Михаил Петров, Евелина Стоицева, Неделчо Павлов и още редица солисти, в София и в страната, когато се споменеше Русенската опера, се казваше следната фраза: „И Миланската Скала не е в Рим!” На оперната сцена в крайдунавската ни столица Николай Здравков посвети своята изключителна дарба, младостта си, целия си живот. Името му се превърна в неин синоним, заедно с имената на Кирил Кръстев и Пенка Маринова, знаменитата „русенска тройка”. Преждевременно пенсиониран от директора Георги Димитров, само месец преди преждевременната си смърт, той ни изуми с бляскавото си изпълнение на предсмъртната ария на Каварадоси от „Тоска” на концерта по повод 40-годишнината на института.

Роден на 10 февруари 1923 г., под духовния знак на Водолея, в Брусарци, Ломско, в бедно работническо семейство, в ранната си младост Николай преминава немалко изпитания и лишения. Едва след войната получава възможност да се посвети на пеенето, което го вълнува от дете – майка му е певица с голяма природна дарба. От 1948 г. до 1953 г. учи при двама големи педагози – Илия Йосифов и Катя Спиридонова, като едновременно с това работи като солист в ансамбъла на МВР.

През февруари 1953 г. е назначен за стажант-солист в Русенската народна опера, където само след два месеца прави своя голям публичен дебют с трудната роля на Марио Каварадоси от „Тоска” на Джакомо Пучини. Да излезеш за първи път на сцената в Каварадоси е наистина голям риск. Убеден съм, че в случая решаваща е била богатата му певческа природа, защото нито диригентът, нито режисьорът биха могли да му открият тайните на певческото изкуство, на т. нар. „закрит звук”, на леките и свободни преходи към височините в тази трудна роля. Ако тази природна дарба не е била налице, едва ли би се справил тогава, при липсата на какъвто и да е сценичен опит (тук изключвам работата му в Ансамбъла, далечна от тази в операта). Здравков притежаваше наистина забележителен глас, от мащаба на големите италиански тенори, една природна музикалност и интуиция, а също и схватливост, които премахваха всяко препятствие по пътя на певческия звук, от диафрагмата до гласовите резонатори. С две думи: пеенето му бе напълно ясно от млади години. По-късно той, при все че не даваше уроци, помагаше на всеки млад колега със съветите си.

Самият той разумно разпределяше силите си и никога не префорсира гласа си. От дирекцията често му предлагаха по-драматични партии, като Дон Карлос, Манрико, Хосе, Туриду, но той неизменно ги отказваше. Така съхрани блестящия си глас. През 70-те години посегна към една по-драматична роля – Андре Шение и я покри пълноценно. Сочният и плътен звук тук бе от изключително високо качество. Николай Здравков беше певческо явление от световен мащаб – велик шанс бе за България и за Русе да го притежава. В днешно време тенори с некачествени гласове могат да направят голяма кариера.

Но да се върна в 1953 година. За културната общественост в големия крайдунавски град гласовитият и темпераментен младеж, който притежава и представителна, красива сценична външност (нещо рядко за един тенор!) той се оказва истинска находка. Още с първите си спектакли и концерти стажантът Здравков става безспорният любимец на русенци. На тази голяма и искрена любов той отвръща с взаимност и след няколко години, когато започва да се утвърждава в национален, а и в международен план, остава верен на театъра и града, въпреки че получава не едно и две съблазнителни предложения за работа на големи сцени (сред тях е не само София, но и Парижката опера!). Привързаността на Николай Здравков към Русе има и други причини – не само голямата любов на публиката. В операта работят директори, режисьори и диригенти от мащаба на Георги Чендов, Стефан Трифонов, Евгени Немиров, Михаил Хаджимишев, Руслан Райчев, Ромео Райчев, Борис Хинчев, Димитър Манолов, които разбират от музикален театър, обичат пеенето и певците – и най-главното: те са градители, защото по-късно ще се явят и рушители…

През дебютната 1953 г. младият артист извоюва първото си лауреатско звание и златен медал от младежкия фестивал в Букурещ, през 1954 г. – втора награда на конкурса „Ема Дестинова – Карел Буриан” в Прага, през 1956 г. е отново първи – този път във Вервие, Белгия, един от най-авторитетните конкурси. Там получава предложение за дългосрочен договор за работа на Запад. Импресариото дори му урежда чартърен полет до Париж и възможност да напусне България. Но той категорично отказва. Тези отличия и особено медала от Вервие му отварят пътя за една голяма международна кариера, но както подчертах, той остава верен на родината си и на Русе. Нещо, което малцина биха направили. Мисля, че Здравков заслужава много по-голямо уважение и признание, отколкото някои други, които избягаха от България, направиха кариерата си навън, а след като тя приключи и гласовите им ресурси се изчерпаха напълно, решиха да продължат да пеят тук… През 30-годишната си активна творческа дейност като първи тенор на Русенската опера, той гостува многократно в столицата, във Варна, Пловдив, Стара Загора, Плевен и Бургас, а и на редица чужди сцени в Европа, Азия и Америка. Направи повече от 30 централни роли от класическия и съвременния репертоар – от Моцарт и Росини до Хаджиев и Пиронков.

Броят на спектаклите му наистина респектира: над 15 000 (от тях над 200 гостувания в Софийската опера, 100 във Варна и около 200 в други театри – наши и чужди).(б.а. Б.К.: Тук има печатна грешка, за която ще стане въпрос по-късно – истинската цифра е 1500). Всъщност Николай Здравков беше водещият лиричен тенор у нас от 50-те до 70-те години и превъзхождаше своите най-прочути колеги от столицата и страната, като качество на гласа и като певчески възможности. В някои от ролите си: Надир от „Ловци на бисери” на Бизе, Ричард от „Бал с маски” на Верди, Каварадоси от „Тоска” на Пучини, Херцога от „Риголето” на Верди, Вертер на Масне, Едгардо от „Лучия” на Доницети, Де Грийо от „Манон” на Масне беше и остава и до днес ненадминат. Част от тези негови превъплъщения са записани и съхранени във фонда на Радиото и Балкантон. За участията си в „Риголето” и „Мадам Бътерфлай” през 1959 получи държавната (Димитровска) награда, по-късно стана „заслужил” и „народен” артист.

Наистина много са големите му роли, с които ще остане в историята на българския музикален театър. Освен вече споменатите: Андре Шение на Джордано, Макдъф от „Макбет” на Верди, Калаф от „Турандот” на Пучини, Рудолф от „Бохеми” на Пучини, Фауст на Гуно. И все пак, бих отделил два върха от блестящата му кариера на певец и артист: Ричард от „Бал с маски” и Едгардо от „Лучия”. В тези две партии сочният му, искрящ тенор звучеше пределно изразително във всеки пасаж. С удивително богатство и свежест на багрите, с необикновена интензивност на преживяванията, Николай Здравков изграждаше тези два трудни образа, за да отбележи тъкмо с тях две от най-значителните сполуки не само в кариерата си, но и в българския оперен театър. В Ричард и Едгардо слънчевият и изключително богат глас на певеца звучеше с безброй нюанси, пределно развълнувано, одухотворено. И мисля, че трудно можеха да се намерят такива чувства и състояния на човешката душа, които несравнимият български тенор Николай Здравков да не можеше да изрази…

© Огнян Стамболиев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 08.04.2009, № 4 (113)

(край на цитата)

В друго есе на Огнян Стамболиев от 2006 г., което се отнася до постановки на опери от Моцарт на сцената на Русенската опера, той изтъква и участието на Николай Здравков в една от тях. Ето извадка от това есе:

След нови три години, през 1969 година, в навечерието на своята 25-годишнина, Русенската опера посегна отново към късния Моцарт. На 16 септември 1969 година, в началото на юбилейния сезон, излезе дългоочакваната и работена от пролетта, “ВЪЛШЕБНАТА ФЛЕЙТА”. Този път постановъчният екип беше още по-силен и амбициран. Стефан Трифонов започна задълбочена, студийна работа със солистите – два пълни състава, а също и с хора. Музикалната подготовка също трая повече от 5 месеца под ръководството на новия главен диригент, младият – и изпълнения с желание за работа тогава – Михаил Ангелов. Хорът подготви музикално талантливият хормайстор Атанас Димитров. И резултатът оправда напълно усилията на всички. Премиерата се превърна в успех, празник за Русенската опера и българската музикална култура. Спектакълът бе показан в София, а също и на фестивала в големия румънски град Брашов, както и на други сцени у нас. В него взе участие почти целият солистичен състав на Операта, състоящ се от близо 40 много добри певци и артисти. Начело бе “тройката” Кръстев /Папагено/, Маринова /Памина/, ЗДРАВКОВ /Тамино/. И тримата бяха в разцвета на силите си. Представиха ни завършени, пълнокръвни, запомнящи се образи, при които вокалното и сценичното начало бяха в пълна хармония. Не по-малко ярки бяха и Папагено на Добрин Маников, Царицата на нощта на Цветана Тодорова /подготвена с Добрин Петков/ и Надя Харитонова, Памина на младата тогава Роза Митова /една прекрасна лиричка/, Зарастро на Валентин Григоров, Папагена на Мери Димитрова и Трите великолепни дами на: Мария Венцеславова, Кунка Кузманова, Евдокия Здравкова Мими Николова, Жени Бабачева, Ана Ангелова. По-късно в постановката се включиха и младите дебютанти – Любомир Дяковски /Принц. Тамино/ и Иван Консулов /Папагено/. Ярки бяха и застъпниците на по-малките роли: Неделчо Деянов, Никола Абаджимаринов, Петър Касабов. Критиката посрещна добре постановката и я оцени високо. Спектаклите се радваха на много голям зрителски интерес – бяха програмирани и ученически представления, за които това заглавие се оказа особено подходящо, като първа среща с оперния театър на “Гения от Залцбург”. Това беше и най-успешната в сценографско отношение Моцартова постановка на русенска сцена. Сценичното решение на известната Мариана Попова бе оценено високо от критиката и аплодирано от публиката още при вдигането на завесата след увертюрата. Ето и една много точна оценка на Розалия Бикс: “Владеейки виртуозно стилистични похвати от немско-австрийския музикален театър, изобретателна и находчива на основата на отлично познатите й условия на сцената в Русе, тя прочете “Вълшебната флейта” необикновено смислено, ярко, съобразено със състава и самия театър”. (“Бълг. оперен театър”, т. 2). “Вълшебната флейта” се задържа в афиша на театъра до 1973 година, като се игра често, винаги при пълни салони. Все пак, това е най-народната, най-достъпната от всички Моцартови опери, докато “Дон Жуан” излезе през една все още неподготвена публика. И може да се каже, че “Флейтата” бе първият категоричен успех на театъра в тази трудна и непривична за нашата непродължителна оперна традиция. През 1988 година на русенска сцена бе представена с много голям успех и постановката на Плевенската опера (дир. Георги Нотев, реж. Кузман Попов, худ. Мария Диманова)“.

(край на цитата)

Какво може да се напише още след такова вдъхновено есе за певеца и човека Николай Здравков, както и за участието му във „Вълшебната флейта“. Още един път искам да подчертая голямата заслуга на г-н Стамболиев, който според моите скромни претенции притежава интегралния дар да свързва конкретни информации с тяхното художествено описание, прикрепено със специални познания в областта на музиката и тънкостите на вокалното изкуство. Това е действително рядко съчетание на различни способности. Трябва да му благодарим за това, което е написал в този сектор. Влезте в Интернет – няма да намерите нищо друго съществено за Здравков, освен този особено ценен материал.

В последните години се появиха 2-3 нови информации, което е похвално, но признателните българи даже не са написали досега поне една малка страница за него в Уикипедия. Вижте какъв парадокс – до 2019 г. в Уикипедия нямаше страница за нито един от русенската „златна тройка“ – Маринова, Здравков, Кръстев, като че ли такива артисти въобще не са съществували! Едва през 2019 г. най-сетне се появи такава страница за баритона Кирил Кръстев – много добре оформена, подробна и описваща както биографията му, така и многостранната му дейност – пълно описание на оперния му репертоар, с точен брой на изявите във всяка опера, награди, източници за ползваните информации. В края на описанието стои бележката „Портал Македония“. Не съм сигурен, може би авторът или авторите на тази страница за Кирил Кръстев са македонци, които са решили да напишат това чудесно описание за него. Да не забравяме, че Кирил Кръстев е роден в Петрич, където от гледна точка на „близостта до Македония“ сигурно има редица хора, които не искат неговото дело да бъде забравено. Респект към направеното за Кирил Кръстев!

Дано и през следващите години най-сетне се напишат Уикипедия-страници и за другите двама членове на „златната тройка от Русенската опера“ – Пенка Маринова и Николай Здравков.

Що се отнася до днешния юбиляр, мога да добавя още следното: Николай Здравков започва музикалната си дейност през 1948 г. като член на хор “Кавал” в София. По време на кариерата си в Русе през 1955-56 г. той продължава обучението си в „Болшой“-театър в Москва, като по същото време гастролира с различни оперни състави в целия СССР. През 1959 г. има много изяви при концертно турне в Китай. През годините 1956-1970 аз съм имал щастието да го слушам многократно в Габрово при гостувания на Русенската опера и оттогава съм бил очарован от качествата на гласа и играта му, за които пише Огнян Стамболиев в есето си за него. Още го помня добре в „Ловци на бисери“ от Бизе, заедно с Пенка Маринова и Кирил Кръстев. Тогава – около 1957-58 г. не беше построен в Габрово новият „Дом на културата“, спектакълът се провеждаше на неголямата сцена в Драматичния театър, но играта им направи особено впечатление при скромното сценично оформление и декори.

Във връзка с една премиера на операта „Бал с маски“ от Верди в Русе през м. април 2008 г., имам следната информация, която касае едно участие на Николай Здравков в тази опера преди години:

Маргарита разказва: „Бал с маски“

Маргарита Маринова е една очарователна дама, чиято страст е операта. Тя завежда художествения архив на Русенската опера и беше така любезна да се съгласи да ни разказва историята на дадена постановка на Русенска сцена. Тъй като предстои „Бал с маски“ на 23 април (сряда) от 19 часа, вниманието ни е насочено към него:

„Премиерата на „Бал с маски“ от Верди в Русе се е състояла на 3 февруари 1970 година, с диригент Ромео Райчев и режисьор Димитър Узунов. В нея са участвали именити оперни певци като НИКОЛАЙ ЗДРАВКОВ (Рикардо), Кирил Кръстев (Ренато), Мария Венциславова (Амелия) и Ана Ангелова (Улрика)“.

(край на цитата)

Съжалявам, че не мога да кажа нищо повече за годините след приключване на кариерата на Николай Здравков, но от есето на Огнян Стамболиев стана ясно каква е била съдбата му около 1990 година, когато се е поминал (до скоро не знаех точната дата). Ясно, това уволнение и било наградата му за тези 30 години активна дейност и 15000 изяви в 30 централни роли. Все ми се струва, че тук има печатна грешка в есето на автора: може би 1500 изяви, иначе излиза при 30 години дейност средно 500 изяви на година, т.е., почти по две на ден – това е невъзможно ! И най-добрият глас ще бъде съсипан ако пее по два пъти на ден.

Съвсем наскоро случайно попаднах на линк в Интернет, от който научих две важни подробности: общият брой на изявите на Николай Здравков е 1500, както и аз предполагах. Очевидно в есето на г-н Стамболиев цифрата 15000 е печатна грешка. Втората подробност се отнася до датата на смъртта на артиста. Ето дословен цитат от този линк: „По “волята на съдбата” той се сбогува с театъра, изкуството и публиката на 18 декември 1989 г. отново като Каварадоси от “Тоска”, изпълнявайки популярната ария “Там звездите блестяха” по време на юбилейния концерт, посветен на 40-годишнината от създаването на Русенска опера. Русенци се прощават завинаги със своя талантлив съгражданин на 7 януари 1990 г., когато внезапен инфаркт слага край на дните му“.

Тази информация е на портала „Ruse Info“ и започва така:

Документална изложба за Николай Здравков в РБ “Л. Каравелов”

4 февруари 2008 г.

РБ “Л. Каравелов” представя във фоайето на втория етаж документалната изложба “В памет на Николай Здравков”. Изложбата се организира по повод 85-годишнината от рождението на известния русенски тенор. Тя се открива днес и ще продължи до 14 февруари 2008 г.

В изложбата са показани документални и изобразителни материали от личния архив на Николай Здравков, предоставени от неговото семейство – грамоти и награди; книгата на Огнян Стамболиев – “Слънчевият тенор”, както и рецензии от известни български музиковеди (Розалия Бикс, Константин Карапетров, Димитър Коев) за участието на русенския тенор в оперни постановки, публикувани в български и чужди периодични издания; звукозаписи на известни оперни арии в негово изпълнение, между които ария на Каварадоси от “Тоска” на Пучини, речитатив и ария на Надир от операта “Ловци на бисери” от Бизе, ария на Калаф от операта “Турандот” на Пучини и др.; снимки, запечатали различни моменти от живота и творческата дейност на известния русенски тенор; афиши и програми от оперни постановки в България и чужбина (СССР, Румъния, Чехословакия, Унгария, Полша, Куба) …..

(край на цитата)

Информацията завършва със следните думи: „Днес името на Николай Здравков, заедно с имената на дългогодишните му партньори: сопраното Пенка Маринова и баритона Кирил Кръстев, е синоним на Русенската опера, на която той щедро посвещава своя талант. За него музиковедката Розалия Бикс казва: “Да пееш толкова години целия лиричен и спинтов репертоар това наистина е достойно за възхищение явление в българската певческа и музикална култура”. За поколенията след него той остава безспорен пример за един от градителите на българското оперно дело.

(край на информацията от русенския портал)

Нека на днешния 9 февруари 2019 г. да си спомним за този изключителен тенор и човек, който при желание е можел да направи световна кариера, но не е пожелал. За мене остава един интересен въпрос: тогава ролите у нас се пееха на български език, дали в тия времена това да не е било една причина някои артисти да не са искали да правят международна кариера, тъй като е трябвало да пеят на италиански, френски, немски и други езици (както е нормално на Запад) поради двойното натоварване с музика и текст на чужд език. На този въпрос могат да отговорят само самите оперни певци днес.

Не можем да твърдим, че Николай Здравков е бързо забравен от всички негови почитатели, независимо че медиите не пишат много за него. През 2015 г. във връзка с 25 години от кончината му през 1990 г. русенска медия съобщава следното:

Портал „utroruse.com“

Вълшебният тенор на Николай Здравков омагьоса негови почитатели в операта Русе

Нели Пигулева | 10 януари 2015 г.

Вълшебният тенор на един от най-бляскавите гласове на Русенската опера си припомниха почитатели и приятели, които завчера се събраха да почетат паметта на Николай Здравков.

В деня на 25-годишнината от кончината на прочутия солист от колектива на операта поднесоха цветя пред паметника пред сградата на музикалния институт с барелефите на Тримата големи в Русе – Николай Здравков, Кирил Кръстев и Пенка Маринова. След това се събраха в една от залите, за да се върнат назад в прекрасните години, когато русенската публика се любуваше на изключителното творческо присъствие на големия артист.

Прозвучаха автентични записи с емблематични арии на Николай Здравков, които отново извикаха развълнувани сълзи в очите. Събралите се си припомниха едни от любимите роли на тенора – Каварадоси от „Тоска“, Пинкертон от „Мадам Бътерфлай“, Алфред от „Травиата“ и много други, сред които и последната роля на големия русенски глас – Рикардо от „Бал с маски“.

(край на цитата)

В последно време в Интернет бе публикуван и друг материал за Николай Здравков в сайта на русенска библиотека. Цитирам статията:

Портал на Регионална библиотека „Любен Каравелов“ Русе

Николай Здравков (1923-1990)

10 февруари 1923 г. – 7 януари 1990 г.

Николай Здравков е роден е на 10.02.1923 г. в с. Брусарци, Ломско. Завършва Духовната семинария в София. От 1948 до 1952 г. учи оперно пеене  при двамата големи педагози  от Българска държавна консерватория  Катя Спиридонова и проф. Илия Йосифов. По това време той пее и в хор “Кавал”, а по-късно става солист на ансамбъла на Министерството на вътрешните работи. Важен момент от неговото професионално израстване е едногодишната му специализация през 1955/56 г. в Московския “Большой театър”, където той учи при Б. Покровски.

През февруари 1953 г. е назначен за стажант-солист в Русенската опера. Само след два месеца той прави своя успешен дебют в ролята на Марио Каварадоси от операта “Тоска” на Джакомо Пучини. През същата година младият артист извоюва първото си лауреатско звание и златен медал от Младежкия фестивал в Букурещ, а през 1954 – втора награда на конкурса “Дестинова-Буриан” в Прага. През 1956 г. е първи – този път във Вервие, Белгия, където получава предложение за дългосрочен договор за работа в чужбина. Тези отличия му отварят пътя за международна кариера. През следващите години той получава много предложения за работа на по-големи сцени у нас и в чужбина – сред тях и Парижката Гранд опера.

За културната общественост в големия крайдунавски град талантливият младеж, който освен това притежава и красива сценична външност, се оказва истинска находка. Още с първите си спектакли и концерти Николай Здравков става безспорен любимец на русенската публика. На тази голяма любов той отвръща с взаимност и остава верен на Русе до края на живота си. През 30-годишната си активна творческа дейност като първи тенор на Русенската опера, той гостува в различни градове на страната и на много чужди сцени. Успешни са гастролите му в Съветския съюз, Австрия, Финландия, Югославия, Белгия, Турция, Полша, Чехословакия, Китай, Мексико, Куба….. Създава повече от 50 роли от класическия и съвременния репертоар. Броят на спектаклите му респектира – над 1 500. Много са и концертните изяви на Николай Здравков у нас и в чужбина.

Първата роля, с която той става известен в цялата страна е Надир от “Ловци на бисери”. Следват Херцога от “Риголето”, “Пинкертон” от “Мадам Бътерфлай”, Ленски от “Евгений Онегин”, Де Грийо от “Манон”, Вертер и Андре Шение от едноименните опери. Изключително голям е успехът му в ролята на Ричард от “Бал с маски”. За участията си в “Риголето” и “Мадам Бътерфлай” през 1959 г. русенският тенор получава държавната Димитровска награда, а по-късно става и “народен артист“ – едно изключително призвание за неговия талант.

Много са големите роли, с които Николай Здравков ще остане в историята на българския оперен театър – Андре Шение, Ленски, Де Грийо, Калаф, Ернесто, Граф Алмавива, Макдъф, Тамино… Ала зад сплетените линии на тия многобройни човешки маски играе винаги неговият собствен, единствен образ, осветен отвътре, който дава живот на всички поотделно. И така се раждат за публиката най-хубавите негови герои – озарени от дълбока духовност, нежност и благородство, живи и пълнокръвни,  различни и неповторими.

За своя изключителен принос в областта на българската култура приживе Николай Здравков е удостоен с орден “Кирил и Методий”  I  степен  и е носител на  наградите  “Русе” и “Златна лира”.

По “волята на съдбата” той се сбогува с театъра, изкуството и публиката  на 18  декември 1989 г. отново като Каварадоси от “Тоска”, изпълнявайки популярната ария “Там звездите блестяха” по време на юбилейния концерт, посветен на 40-годишнината от създаването на  Русенска опера.

Русенци се прощават завинаги със своя талантлив съгражданин на 7 януари 1990 г., когато внезапен инфаркт слага край на дните му.  

Днес името на Николай Здравков, заедно с имената на дългогодишните му партньори – сопраното Пенка Маринова и баритона Кирил Кръстев – е синоним на Русенската опера, на която той щедро посвещава своя талант. За него музиковедката Розалия Бикс казва: “Да пееш толкова години целия лиричен и спинтов репертоар това наистина е достойно за възхищение явление в българската певческа и музикална култура”.

За поколенията след него той остава безспорен пример за един от градителите на българското оперно дело.

(край на цитата)

Наскоро влязох в Уикипедия-страницата на Брусарци, Ломско. Научих, че през 1984 г. селото е обявено за град с указ на Министерския съвет. Изненадах се, че наред с редицата информации относно историята, икономиката и развитието на това населено място има и подробни информации за личности, родени там. Особено място е отделено и за Николай Здравков. Цитирам абзаца, посветен на него:

Николай Димитров Здравков (1923–1990 г.) – занимава се с музика от 1948 г., пее в хор „Кавал“, постъпва хорист, а по-късно солист в Ансамбъла за песни и танци при МВР. В периода 1948–1953 г. учи частно пеене при Илия Йосифов. От 1953 г. е артист в Русенската опера, където дебютира на 2 май в ролята на Каварадоси от операта „Тоска“. През сезона 1955–1956 г. Здравков специализира актьорско майсторство в Болшой театър – Москва и гостува в оперните театри в Ленинград, Тбилиси, Донецк, Казан и др. Носител е: на първа награда от ІV световен младежки фестивал в Букурещ (1953 г.), на втора награда от Парижкия международен музикален конкурс (1954 г.), на първа награда от международния музикален конкурс във Вервие (Белгия – 1957 г.), през 1959 г. е удостоен с Димитровска награда – ІІІ степен за ролята на херцога от „Риголето“, Надир от „Ловци на бисери“ и Пинкертон от „Мадам Бътерфлай“. През 1960 г. е удостоен с орден „Св. св. Кирил и Методий“ – І степен, през 1966 г. е удостоен с почетно звание „Заслужил артист“, през 1974 г. е удостоен с почетно звание „Народен артист“.

(край на цитата)

През 2013 г. Българското Национално Радио е излъчило предаване, посветено на Николай Здравков. В него можем да чуем и гласа на певеца. Цитирам:

Спомен за Николай Здравков

публикувано на 22.02.2013

Помните ли Николай Здравков?

През 50-те, 60-те и 70-те години на ХХ век на сцената на Русенската опера е запомнящата се тройка солисти: Пенка Маринова, Николай Здравков и Кирил Кръстев – прекрасни певци и вълнуващи артисти.

На 10 февруари 2013 г. се навършиха 90 години от рождението на тенора Николай Здравков, оставил ярка следа в българското оперно изкуство. Красимира Йорданова разказва своите спомени за артиста и човека, а ни предлага и част от интервю с певеца, съхранено в Златния фонд на БНР. Чуйте!

Програма Хоризонт Музика Алегро Виваче   

(край на цитата)

Ето и линк към предаването:

https://www.bnr.bg/post/100056935/spomen-za-nikolai-zdravkov

Нека днес на 9 февруари 2020 г. почетем 97 години от рождението на забележителния певец Николай Здравков, които ще се навършат утре на 10 февруари. Той е направил толкова много за българското оперно изкуство.

Мир на праха му!

………………………………

Schreibe einen Kommentar

Deine E-Mail-Adresse wird nicht veröffentlicht.