Michail Zidarov

Днес почитаме рождената дата на знаменитият баритон Михаил Зидаров

Драги приятели на оперната музика, днес на 12 януари 2020 г. се навършват 94 години от рождението на един оперен певец, когото помня от младежките си години – баритонът Михаил Зидаров (1926-2015), за който днес пиша статия по този повод.

Този забележителен артист, който редица години беше един от стълбовете на Варненската опера, бе наред със съименника си Михаил Люцканов от Софийската народна опера най-известният в България Фигаро от операта на Росини в годините около края на Втората световна война и последвалите десетилетия. Разбира се, двамата артисти блестяха в тази роля в различни времена и на различни места – докато Люцканов съм запомнил още от студентските ми години в София в периода 1951-1956, Зидаров се прочу почти по същото време – няколко години преди това – от 1947 г., когато постъпи в новооснованата Варненска опера и веднага започна да пее централни баритонови партии от репертоара на театъра. В този период до 1957 г. не съм ходил на опера във Варна.

До 1947 г. често съм посещавал през лятото този прекрасен град по време на летен курорт в ученическите ми години, а между 1948 и 1951 г. по семейни причини това вече не можеше да става – политическите събития в тези години се отразиха зле на финансовото състояние на фамилията ни – баща ми имаше проблеми с магазина си, после беше одържавен и той остана известно време без работа – не ни беше до курорти и опери. Едва след като завърших висшето си образование през 1956 г. и станах финансово независим, можех да летувам почти всяка година и дълги години предпочитах Варна. Там имах възможност да следя изявите на Михаил Зидаров и на редица други варненски солисти по това време. Но името му знаех още от София като студент, защото през 1955 г. той получи бронзов медал от Световния младежки фестивал във Варшава. Тогава бях още студент и тия неща ме интересуваха.

Като казвам в началото, че Фигаро е забележителна роля на Зидаров, имам предвид и мнението на критиката и специалистите. Бях чел в една статия за него преди известно време в източник на английски език, че е играл 117 пъти в тази опера. Ето какво чета в други източници за тази му роля:

„Фигаро от “Севилският бърснар” на Росини – тази роля може да бъде наречена “коронна” в репертоара на Михаил Зидаров. С нея сякаш го свързва любов от пръв поглед. Почувствал веднага психологията на персонажа, той намира най-точните вокални нюанси и онзи пластичен мелодичен рисунък, които изграждат образа като съчетания на жизнерадост и енергия, ум и ловкост, користолюбие и хитрост, великодушие и деловитост…“

(край на цитата)

Когато научих през 2015 г. за смъртта на Михаил Зидаров, чийто творчески път и житейска биография дълго време не бях следил поради заминаването ми през 1974 г. за Германия, ми стана действително мъчно. Той в продължение на 50-годишната си кариера, от която 40 години е изявен солист на Варненската опера, изиграва в нея над 60 баритонови роли. Когато вече е над 80-годишен и е напуснал сценичния живот, продължава да се интересува от живота в този театър, посещава го и се среща с нови и стари колеги, живее с грижите и успехите на артисти и администратори. Жалко, няколко месеца преди да навърши през януари 2016 г. кръглите 90 години, Михаил Зидаров напусна житейската сцена на 8 юли 2015 г.

Похвално е, че през януари 2016 г. Българското радио му посвети специално предаване, за да обърне внимание за този кръгъл юбилей. Ето цитат:

Помните ли Михаил Зидаров?

публикувано на 27.01.2016 г.

Автор: Красимира Йорданова

Имаме повод да припомним на слушателите делото на прекрасния оперен певец Михаил Зидаров – баритон. На 12 януари се навършиха 90 години от рождението му. Той е един от създателите на Варненската опера и за близо 50-годишна кариера изпълнява повече от 60 роли на сцената. 12 от тях са от български заглавия.

Михаил Зидаров е роден в Бургас през 1926 година. Още като юноша работи като сценичен работник в Бургаския драматичен театър. Участва в миманса и получава малки роли. Известно време работи и като артист в Силистренския общински театър. През 1947 година откриват певческите му заложби. Постъпва в новосъздадената Варненска опера и дебютира в ролите на Силвио от “Палячо” на Леонкавало и на Марсел от “Бохеми” на Пучини. Едва по-късно завършва и варненското Музикално училище.

Още за кариерата на Михаил Зидаров чуйте в звуковия файл – в негово изказване, съхранено в Златния фонд на БНР.

Програма Хоризонт Музика Алегро Виваче    Помните ли…

(край на цитата)

За да е възможно да чуем по всяко време гласа на Михаил Зидаров, цитирам линк към това предаване на БНР:

http://bnr.bg/ru/post/100652002/pomnite-li-mihail-zidarov

Както споменах по-горе, прочетох някои неща за Михаил Зидаров на английски език. Това е възможно, защото той е включен в групата на ония 100-120 български оперни артисти, които фигурират под името „Bulgarian Opera Stars“ в портала на английски език, който води г-н Франк Фишър в САЩ и често го цитирам в моите статии. Ето превод на съответния текст:

„Баритонът Михаил Зидаров е роден в Бургас. Още от младеж работи като сценичен работник в оперен театър и разнася афиши за оперни представления. Първите си музикални занимания получава в Музикалното училище във Варна. После негови учители са Петър Райчев, Събчо Събев и Христо Бръмбаров.

Оперният му дебют е като Силвио в „Палячи“, следват изяви в ролите на Фигаро, Валентин, Галецки и други. Той се превръща в един от най-важните български певци след 1944 година. Други негови роли са Марсел, Малатеста, Алмавива, Риголето, Онегин, Ренато и Папагено. Наред с тези роли играе в операта „Ариадна на Наксос“ от Рихард Щраус и в „Алберт Херинг“ от Бенджамин Бритън.

В период от 40 години сценична дейност и 50 различни роли, Михаил Зидаров играе общо 117 пъти ролята на Фигаро в „Севилският бръснар“ от Росини.

(край на цитата)

Както е обичайно в този портал, накрая се дават примери за отделни изяви. Тук те са (в оригинал):

Donizetti: Don Pasquale Bella siccome un angelo
Giordano: Andrea Chenier Nemico della patria
Mozart: Cosi fan tutte Donne mie, la fate a tanti

We are pleased to present him here in Un ballo in maschera

(край на цитата с изяви)

Доста се изненадах за операта „Ариадна на Наксос“ от Рихард Щраус, не само поради участието на Михаил Зидаров. Докато в Софийската опера имам чувство, че Рихард Щраус е почти непознат (не съм 100% сигурен), то във Варна са поставили тази хубава опера на Щраус сигурно доста отдавна. Наскоро се осведомих и научих, че „Ариадна на Наксос“ е била постевена във Варна през 1975 г. – една година след като заминах за Германия.

Сега ще се спра на данни за Михаил Зидаров на български език, главно такива от биографията и сценичната му дейност. Има редица източници за информация в различни медии, преди всичко от чествания за него и във връзка със смъртта му.

Цитирам една обзорна статия от 2006 г. във връзка с 80-годишнината на Зидаров, публикувана в медия от Варна:

МИХАИЛ ЗИДАРОВ – баритон

Честване на 80-годишнината от рождението на един от първите солисти на новосъздадената през 1947 г. опера във Варна – МИХАИЛ ЗИДАРОВ – баритон.

В програмата за честването е предвидено излъчването на филм за певеца, музикални поздравления от негови колеги, цветя и приветствени адреси от варненската общественост.

Биографични бележки

Михаил Зидаров е роден на 12 януари 1926 г. в гр. Бургас. Още от юношеските си години е запленен от сцената. Работи като сценичен уредник в Бургаския драматичен театър, където играе миманс и малки роли в детския репертоар.

Първите му по-сериозни изяви са свързани с Общинския театър в Силистра, където пробва своите сили в драматичното изкуство.

Пръв открива певческите способности на младежа Николай Вульпе, бащата на големият български диригент Иван Вульпе. Тази среща се оказва щастлива за бъдещето му на оперен певец. В края на 1947 г. след успешно издържан конкурс, Михаил Зидаров е назначен като артист в току-що основаната Варненска опера.
Упоритият труд, горещата любов към музиката в съчетание с отличните гласови данни създават от самородния талант певеца – артист. Безспорна заслуга за неговия творчески възход има и онази неповторима атмосфера, съпътстваща първите стъпки на Операта, атмосфера на съзидание, младежки ентусиазъм и съпричастност към една голяма идея. Учи се на майсторско пеене от такива талантливи певци като Петър Райчев и Събчо Събев. Сериозно обучение преминава под ръководството на опитните вокални педагожки Констанца Кирова и Вяра Здравева, специализира в Школата за млади оперни певци с ръководител проф. Христо Бръмбаров.

В младежките си години партнира на своите колеги, споделяйки с тях вълнението и емоциите от първите трудни стъпки на сцената – Добринка Влахова, Лиляна Василева, Никола Николов, Светослав Рамаданов, Янка Кючукова, Николай Йорданов, Йорданка Тенчева, Лиляна Анастасова, малко по-късно – Лили Чорбаджийска – все имена на първосъздатели, записани със златни букви в историята на Варненската опера. Едни от най-ярките български диригенти и режисьори пресичат пътя на певеца в неговите над 40 творчески сезона – Руслан Райчев, Христо Манолов, Йоско Йосифов, Емил Главанаков, Недялко Недялков, Христо Игнатов; режисьорите – Драган Мицов, Илия Иванов, Михаил Хаджимишев, Николай Николов, Кузман Попов.

Още с дебютните си роли на Силвио от “Палячи” и Марсел в “Бохеми”, Михаил Зидаров заявява своето силно присъствие в трупата на Варненската опера. Следват Фигаро, Валентин, Елецки, Доктор Малатеста, Гулиелмо, Жермон, Евгений Онегин, Шарплес, Риголето – роли, които му отреждат заслужено място сред първите баритони в българския оперен театър. След специализацията си при проф. Христо Бръмбаров в София, усъвършенствал с годините своето вокално и сценично майсторство, артистът постепенно обогатява репертоара си с нови и все по-отговорни партии. Образите, създадени от Михаил Зидаров са ярки и пълнокръвни. С еднакъв успех той изпълнява романтични, гротескови, лирични и комични роли, пробва силите си в различни музикални стилове. И винаги неговите сценични въплъщения покоряват със своята пълнота и личностно обаяние, с ярък драматичен талант и прекрасно пеене.
Фигаро от “Севилският бърснар” на Росини – тази роля може да бъде наречена “Коронна” в репертоара на Михаил Зидаров. С нея сякаш го свързва любов от пръв поглед. Почувствал веднага психологията на персонажа, той намира най-точните вокални нюанси и онзи пластичен мелодичен рисунък, които изграждат образа като съчетания на жизнерадост и енергия, ум и ловкост, користолюбие и хитрост, великодушие и деловитост…

В богатата репертоарна палитра на певеца се открояват още образите на Леско от “Манон Леско”, Зурга от “Ловци на бисери”, Сид от “Алберт Херинг”, Папагено от “Вълшебната флейта”, Линдор от “Хофманови разкази”, Ренато от “Бал с маски”, Д-р Малатеста от “Дон Паскуале”, Граф Алмавива от “Сватбата на Фигаро” на Моцарт и разбира се, любимата за всеки баритон роля на Риголето.

Значителен е приносът на Михаил Зидаров в реализацията на произведения от български композитори – общо 12 роли, главно в оперите на Парашкев Хаджиев.

Творческите успехи на Михаил Зидаров не се ограничават само с операта. С много усет към спецификата на жанра, темпераментно и убедително той пресъздава редица образи в оперетата: “Виенска кръв”, “Хубавата Елена”, “Веселата вдовица”, “Прилепът”, “Царицата на чардаша”. Изпълненията му вълнуват и пленяват многобройната публика на това вечно младо изкуство.

Осемдесет години, от които близо 50 на сцената, над 60 роли, стотици спектакли, участия в концертни програми, гастроли в страната и чужбина … Това е равносметката на един достоен живот, отдаден на голямото изкуство – МУЗИКАТА!

Всъщност такъв е животът на истинския артист, отдал сили и енергия в името на изкуството, в името на благородната мисия да радва и вълнува онези, които изпитват естетическата необходимост от досег с него. И неслучайно най-голямото удовлетворение идва от признанието на публиката, от онова несравнимо с нищо чувство, когато сърцето на артиста затуптява с пулса на хората от зрителната зала. Защото както казва самият певец, ако не събудиш с изкуството си малко възторг у хората, ако не ги развълнуваш, къде е смисълът на всичко онова, за което си призван?!

И днес, на 80-годишна възраст Михаил Зидаров често посещава Варненската опера, присъства на спектаклите, вълнува се с артистите, пожелава им “На добър час!”, следи репетиции и представления … и което е много ценно – искрено се радва на успехите на младите, деликатно ги съветва с най-добри чувства, за да е още по-пълноценен образът на сцената!

(край на цитата)

В друга статия от медия във Варна четем (има повторения с някои данни от предната статия):

Михаил Зидаров е роден на 12 януари 1926 г. в Бургас. Неговата трудова биография започва като сценичен уредник в Бургаския драматичен театър. Там е ангажиран и в миманса, както и в малки роли от спектаклите за деца.


През 1946 г. любовта към сцената го отвежда в Силистра, където е стажант-артист в Общинския театър. Михаил Зидаров активно се включва и в дейността на самодейната оперета, където за първи път изпълнява главни роли. Година по-късно е вече артист в току-що създадената Варненска опера. Тогава учи и в Музикалното училище «Добри Христов». През 1950/1951 г. специализира в студия за млади оперни артисти в София. През 1955 г. получава бронзов медал от Световния младежки фестивал във Варшава. През 1959 г. специализира в Школата за млади оперни певци на проф. Христо Бръмбаров. Удостоен е с орден “Кирил и Методий” — ІІ и І степен, а през 1982 г. получава званието “заслужил артист”.

Михаил Зидаров в продължение на повече от 40 години е сред водещите солисти на Варненска опера. Репертоарът му включва над 60 баритонови партии. И днес се помнят неговите Жорж Жермон от „Травиата“ на Джузепе Верди, Евгений Онегин от едноименната опера на П.И. Чайковски, Шарплес от „Мадам Бътерфлай“ на Джакомо Пучини), Валентин от „Фауст“ на Гуно, Ренато от „Бал с маски“ на Верди, Фигаро от „Севилският бръснар“ на Росини и много други.

(край на цитата)

На следния ден след смъртта на Михаил Зидаров – на 8 юли 2015 г. радио „Дарик Варна“ излъчва предаване, посветено на него:

Почина един от първите солисти на Варненската опера

9 юли 2015 г.

На 89-годишна възраст почина баритонът Михаил Зидаров, който е един от първите солисти на Варненска опера.

По-нататък се описва биографията и творческия път на артиста (бел. авт. Б.К.: няма да повтарям информациите, които са почти същите, както в цитирани до сега статии по-горе. Последният абзац от траурното съобщение е следният):


„Близо 50 творчески години Михаил Задаров отдаде на сцената, над 60 роли, стотици спектакли, участия в концертни програми, гастроли в страната и чужбина. Това е равносметката на един достоен живот, отдаден на голямото изкуство – музиката. И на преклонна възраст посещаваше спектаклите на Варненската опера, радваше се на успехите на другите и мъдро ги съветваше. Помним всичко това и отдаваме своята почит пред светлата памет на първия баритон на Варненската опера, певеца и учителя Михаил Зидаров!”, заявяват от екипа на Държавната опера в морския град.

Погребението на Михаил Зидаров е днес в гробищния парк на село Тополи.“

(край на цитата)

Наскоро името на Михаил Зидаров бе споменато в една статия на Огнян Стамблиев в сайта на Софийската народна опера, където авторът описва историята по поставянето на операта „Риголето“ от Верди в България. Статията е много интересна, понеже проследява съвсем точно и подробно тази история с операта „Риголето“ на всички оперни сцени в България, така и във Варна, където Михаил Зидаров е играл с голям успех в ролята на Риголето. Цитирам цялата статия:

„Риголето” на наша сцена – една дълга и плодотворна традиция

Историята на „Риголето” в България е дълга и богата. Както знаем, първата опера, изпълнена цялостно у нас, е „Лучия ди Ламермур” на Доницети (през 1905 г. от дружество „Гусла” във Варна с диригент Рафаело Франки, в концертен вариант с български солисти), а първата опера, поставена на сцена е „Палячо” на Леонкавало” (5 юни 1909 г. в София). През следващата година, на 10 февруари в столицата се представя за първи път опера на Верди – това е „Травиата”. Диригент е първият български оперен маестро, неуморният, многозаслужил градител, Тодор Хаджиев (1881-1956), бащата на композитора Парашкев Хаджиев, а режисьор,  инициаторът и основателят на българската опера – тенорът и режисьор Константин Михайлов-Стоян (1853-1914). Първата Виолета Валери е Дойчинка Коларова-Хаджиева, съпругата на диригента,  Алфред Жермон – самият К. Михайлов-Стоян, а  Жорж Жермон – Драгомир Казаков (1866-1948), първият български баритон, също основател на Операта и режисьор.

Интересно е, че ще измине цяло десетилетие, през което Операта ще постави 23 класически и новосъздадени български опери, сред които по-мащабните и трудни за реализация „Аида” и „Трубадур” (1914) и едва през 1920 година ще се обърне към третия шедьовър от знаменитата Вердиева триада „Риголето” – „Травиата” – „Трубадур”. Първата българска постановка на „Риголето” по романтичната драма на Виктор Юго „Кралят се забавлява” (в миналото доста играна по нашите театрални сцени)  ще се роди сравнително късно, на 13 декември 1920 г. през един доста силен и богат сезон, през който ще бъдат показани редица оперни шедьоври („Вертер” от Масне, „Халка” от Монюшко, „Демон” от Рубинщайн, „Евгений Онегин” от Чайковски, „Селска чест” от Маскани). По това време съставът на Операта е вече комплектуван, особено в солистичната си част (4 тенори, 4 баритони, 3 баси, 5 сопрани, 4 мецосопрани, 4 стажанти-солисти, и още: 54 души хор, 47 оркестранти, 16 балерини, 2 щатни диригенти (Тодор Хаджиев и Маестро Георги Атанасов), 1 режисьор (Драгомир Казаков), 1 корепетитор, 1 балетмайстор, 1 хормайстор, а художествени директори са диригентът Моисей Моисеевич Златин и режисьорът Николай Веков, руски белоемигранти, които допринасят много за професионализирането на състава.

В българската премиера на „Риголето” ще участва съзвездие от първокласни певци – млади или в зрелостта си: Стефан Македонски (Херцога), Цветан Каролев (Риголето), Мария Василева (Джилда), Диана Герганова (Мадалена), Иван Вулпе (Спарафучиле), Георги Дончев (Монтероне), Джована (Зора Димитрова). Диригент е маестро Моисей Златин, главният музикален ръководител на Операта, режисьор е Иван Иванцов, сценограф е първият български оперен и театрален художник, немският възпитаник, Александър Миленков (1882-1971). Постановката се играе цели десет години при пълни салони като изпълнителите се сменят, гостуват и много чужди певци.

През 1930 г. е втората софийска постановка, режисирана от Хитьо Попов.  Досега „Риголето” е поставяна 9 пъти и рядко е слизала от афиша на националната ни сцена. Постановъчната традиция е дълга и богата, свързана с много имена на диригенти, режисьори и сценографи, на хормайстори и най-вече на изпълнители. Много са нашите артисти от далечното и близкото минало, за които „Риголето” е била особено привлекателна творческа задача. Много са високите постижения и е твърде трудно да се изброят сега. Редица от тях са останали трайно в паметта на публиката, в историята на театъра: Цветан Каролев, Събчо Събев, Христо Бръмбаров, Георги Генов, Асен Селимски, Стоян Попов, Сабин Марков, Александър Крунев в заглавната роля,  Мария Василева, Мария Золотович, Христина Морфова, Младенка Ангелова, Мария Митович, Серафина Динева, Вася Радева, Екатерина Апостолова, Цветана Аршинкова, Мария Димчевска, Дарина Такова като Джилда,  Константин Михайлов-Стоян, Стефан Македонски, Петър Райчев, Тодор Мазаров, Илия Йосифов, Никола Николов, Георги Чолаков, Калуди Калудов, Здравко Гаджев като Херцога … Списъкът е дълъг и може да бъде продължен.

Паметни ще останат постановъчните решения на Михаил Хаджимишев, Драган Кърджиев (стилни, верни на автора, по-близки до традицията) и особено на Пламен Карталов – по-далече от нея, по-раздвижена, ярко театрална и въздействаща, близо до съвременния зрител, с когото режисьорът несъмнено е търсил диалог.

Много чужди знаменитости са гостували в „Риголето” в София – ще спомена само две големи, световни имена:  италианката Рената Ското като Джилда и румънецът Николае Херля, които направо взривиха залата на Операта с вълнуващите си, неповторими, бих казал още еталонни, интерпретации на Джилда и Риголето.

„Риголето” има богата и интересна история и в страната. Близо 50 постановки досега! След столицата, първата оперна сцена в Стара Загора (основана през 1925 г.) я представя през 1934 г. После още в 10 постановки!  Варна (основана през 1947 г.) – пет пъти, Русе (основана през 1949 г.) – също пет пъти, Пловдив (основана през 1952 г.) – също пет пъти. Шедьовърът на Верди е игран още във вече, уви!, несъществуващите, станали жертва на т.н. „културни” реформи, оперни театри на Враца, Сливен и Плевен, създадени през 1958, 1956 и 1974 г.  Играна е също и в Бургас (1964 г.) и Благоевград (1999 г.).

На сцените в страната в „Риголето” се изявяват блестящо няколко поколения даровити наши певци. Ще спомена: Пенка Маринова, Николай Здравков и Кирил Кръстев от Русе, Валентина Александрова, Калина Жекова, Георги Велчев и Михаил Чомаков от Пловдив, Миньо Минев от Стара Загора, МИХАИЛ ЗИДАРОВ,  Йорданка Тенчева от Варна…

Дълга и плодотворна традиция, в която не бива да забравяме и имената на диригентите и режисьорите: Тодор Хаджиев, Асен Димитров, Асен Найденов, Атанас Маргаритов, Константин Илиев, Димитър Димитров, Влади Анастасов, Кръстьо Марев, Ромео Райчев, Борис Хинчев, на режисьорите: Веков, Соковнин, Кърджиев, Хаджимишев, Щърбанов, Карталов.

Огнян СТАМБОЛИЕВ

Нека днес на 12 януари 2020 г. почетем 94 години от рождението на Михаил Зидаров, направил толкова много за възхода на Варненската държавна опера.

Мир на праха му!

……………..

Забележка: след една моя статия за Михаил Зидаров през юли 2018 г. във връзка с 3 години от смъртта му получих следния пост от неговия колега във Варна Жечо Христов, който пише следните редове: Чичо Мишо беше един много цялостен певец-артист на сцената. При него бяха в пълно съчетание вокален, музикален и сценичен образ. Беше отличен Фигаро, граф Алмавива. Отличен беше и в чисто актьорските роли на Калхас от ”Хубавата Елена” и Пашата от “Отвличане от Сарая”. Винаги беше изящен в поведението си. Обличаше се скромно, но с голям вкус.

Schreibe einen Kommentar

Deine E-Mail-Adresse wird nicht veröffentlicht.