Wessela Zlateva

Певицата и вокален педагог Весела Златева празнува вчера рожден ден

Драги приятели на оперната музика, тази статия (с по-малки размери) се появи за пръв път на 19 август 2018 г. – на рождения ден на една голяма българска певица и вокален педагог с кариера преди всичко в чужбина – Весела Златева, дъщерята на легендарния мецосопран Маргарита Лилова. Реших и през 2020 г. на този ден наново да публикувам статия за нея, попълнена с известни допълнения. Тогава тя навърши и кръглите 60 години.

През изтеклите 2 години не съм писал повече за Весела Златева, главно поради Ковид-пандемията, като при това през 2021 г. на 19 август на бях в Германия, където пиша моите оперни истории. Това е причината днес – с едн ден закъснение след рождения й ден да й отдам заслуженото внимание – през тези 2 години имам над 200 нови ФБ-читатели и приятели, нека се запознаят с написаното през 2020 година. Вчера имах статия за Гергана Русекова и не исках да пиша две статии в един ден.

Нека започна веднага с един цитат от медия в Германия, за да видим какво се пише за Весела Златева в началото на новия век – през юли 2000 г.:

„С похвали обсипва Весела Златева и сп. “Опернвелт”, а “Щутгартер Цайтунг” дори споменава, че меломаните пътуват специално от Щутгарт до Карлсруе за представленията. “Тя е дявол и светица в едно. Само за тази изключителна драматична певица не е проблем двойната роля на МАРИЕТА / МАРИ в една доста безпощадна към гласовете на артистите постановка на “Мъртвият град”, пише критикът Хорст Кьоглер за друг образ, изваян от сопраното ни.

“МЪРТВИЯТ ГРАД” е писана от виенския композитор Ерих Волфганг Корнголд и премиерата й е била през 1920 г. в Хамбург и Кьолн едновременно. Интересът към музиката на този признат наследник на големите майстори напоследък се възроди и операта му бе поставена този сезон на пет европейски сцени. “Гласът на Златева излъчва сила и покорява, той може да изрази както земната чувственост, така и небесното просветление”, завършва статията си Кьоглер“.

(край на цитата)

Една от причините за забавяне на първата ми статия е факта, че пиша на „календарен принцип“ и до 2018 г. не знаех рождената дата на Весела Златева. Друга причина беше тази, че нямах до преди 2018 г. повече материал за нея, с който можеше да се оформи съответна статия. Тогава реших да й посветя вниманието си – Весела Златева е в момента една от българските вокални педагози във Виена с извънредно авторитетно име и за това наскоро ми беше обърнал внимание моят приятел там – тенорът и вокален педагог Божидар Николов. През последните дни около 19 август 2018 г. ние с него си разменихме доста информации за Весела Златева, той ми каза някой подробности, а сутринта на 19 август 2018 г. получих и едно хубаво писмо от него, което цитирах. То е свързано с лични спомени от първата им обща изява на оперна сцена в Загреб. Божидар пише на латиница, аз направих транслитерация и цитирам писмото му:

„Весела е родена в България, но е израснала във Виена. За майка й – Маргарита Лилова знаем толкова много, нека кажа нещо за баща й Петър Златев – един от най-добрите български рецитатори, актьор и режисьор. Той е правил постановки в Музикалния театър в София и в Операта в Стара Загора, но след брака с Маргарита Лилова изцяло се отдава на нейната кариера. Петър Златев е изключително ерудирана личност, от която човек може да научи много. Той ни подготви като режисьор за първия ни дебют с Весела в Загреб – операта „Травиата“ от Верди, където Весела игра в ролята на Виолета, а аз бях Алфредо. Това бе първата ни изява в големи роли – всичко мина много успешно, а Маргарита ни купи нови клавири за „Травиата“. На моя клавир тя написа на първата страница: „На добър час на Божидар с пожелание за блестяща кариера, в която не се съмнявам: Маргарита Лилова“.

Ах каква „прочута врачка“ е била маестра Лилова – тя е играла толкова пъти Азучена и Улрика, имала е това в предвид. С Весела бяхме много щастливи когато получихме първите си хонорари в динари – по няколко милиона, и си казвахме: „кой като нас – милионери сме“, а те не бяха много пари, но бяхме „милионери в динари“.

Весела има прекрасен глас с много красив тембър. Аз за първи път заобичах Моцарт, когато я чух на сцената като Памина във „Вълшебната флейта“ – прекрасно пеене в стила на Моцарт, но с красив глас. Оттогава обикнах Моцарт, защото и до ден днешен много артисти го интерпретират стерилно, а той така прекрасно е написал всичко. С Весела и до ден днешен ни свързва прекрасно приятелство, защото заедно израснахме като певци.

В момента тя се занимава с вокална педагогика във Виена и има много успели ученици. Тя не е от хората, които искат да се покажат в медиите и да се знае за нея, макар че заслужава това внимание“.

(край на цитата)

Чудесни редове – аз също съм убеден, че Весела Златева е много скромен човек, никъде не срещнах в медиите нейни интервюта, няма и нейни снимки. Разполагам само с няколко нейни снимки – тази в нейно оперно участие и още три – от профила й във Фейсбук. Там няма други нейни снимки, както и в медиите.

Името на Весела Златева ми е познато още от началото на 90-те години, когато започнах да се интересувам интензивно за дейността на български оперни певци в немскоезичните оперни театри (Германия, Австрия, Швейцария) с цел да науча повече за тяхната кариера извън България. По тази тема съм писал много в други мои статии, в които съм имал за юбиляри именно такива артисти. В моята картотека от тия години (1990-2005) фигурира и името на Весела Златева с някои от оперните й роли и театрите, в които е имала тези изяви. Тази картотека не е пълна, тъй като след 2004-2005 повече не се занимавах с тази дейност. Картотеката беше плод преди всичко на редовните ми заминания с четете на сп. „Opernwelt“, което постоянно даваше сведения за оперния живот на планетата, особено в Европа.

Ще започна статията си именно с данните от това списание:

Весела Златева е имала ангажименти през тия години в следните театри: Оперният театър в Базел / Швейцария през 1995/1996 г., както и в Оперния театър в Карлсруе от началото на 2000 г. до 2002 г. Както ще видим в изложението ми по-късно, именно в Карлсруе тя изгражда особено завидна кариера, която е отразена в недица немски медии. Гостувала е и на други сцени, като във Фрайбург, Народната опера във Виена, Оперния театър в Люцерн / Швейцария, Държавната опера в Берлин (т.н. „Линден Опер Берлин“), на Музикалния фестивал в Шветцинген в Германия заедно с ансамбъла на „Линден Опер Берлин“ и други. Пак повтарям, това не е пълна информация – само данни от моята картотека.

А ето и някои конкретни данни от сп. „Opernwelt“ (OW), което излиза всеки месец годишно в 12 книжки. Давам съответно номерът на броя и страницата (Seite – S.), където е поместена информацията. Има и такива от сп. „Deutsche Bühne“ (DB) по подобен начин, като превеждам на български език съответния текст:

OW2/1993, S. 52 – Пучини, „Бохеми“, в ролята на Мими, Фрайбург, на 17.12.1992 г.

DB3/1996, S. 67 – Сметана, „Продадена невеста“, в ролята на Мари, Базел, 18.02.1996 г. – премиера.

OW10/1996, S. 63 – Лехар, „Страната на усмивките“, Народна опера Виена, на 1/7/11/15/19/22/27 и 29 октомври 1996 г.

OW11/1996, S. 62 – Йохан Щраус, „Прилепът“, в ролята на Розалинде, Люцерн, декември 1996 – премиера, спектакли до май 1997 г.

OW4/1997, S. 69 – Франческо Кавали, „Дидона“ (La Didone), Музикален фестивал в Шветцинген / Германия, копродукция с „Линден Опер Берлин“, на 26 април 1997 (премиера) и на 27/29 и 30 април 1997.

DB5/1997, S. 60 – Кавали, „Дидона“, в ролята на Венера, „Линден Опер Берлин“ (не са дадени дати).

OW6/1997, S. 14-15, – Кавали, „Дидона“, в ролята на Венера, Откриване на Музикалния фестивал в Шветцинген / Германия на 26 април 1997, други спектакли на 8/10 и 11 юни 1997 г.

OW2/2001, S. 52 – Гуно, „Фауст“, в ролята на Маргарита, Театър Карлсруе, премиера на 26 ноември 2000, други спектакли на 29 ноември и на 22 декември 2000 г.

OW6/2001, S. 41 – Глинка, „Руслан и Людмила“, в ролята на Горислава, Театър Карлсруе, премиера на 14 април 2001 г., (рецензия в списанието с добра оценка за играта на Весела Златева).

OW12/2001, S. 47 – Верди, „Ернани“, в ролята на Елвира, Театър Карлсруе, премиера на 6 октомври 2001 г.

(край на цитатите)

Това бяха всички данни от моята картотека.

След тези общи бележки ще се спра на биографични данни и описание дейността на Весела Златева. На първо място ползвам авторитетния речник за певците на Kutsch & Riemens от 1997 г., в който има специална рубрика за Весела Златева. Цитирам направо в превод от немски език:

„Весела Златева е родена на 19 август 1960 г. в София. Баща й е оперният режисьор Петър Златев, а майка й – прочутата оперна певица Маргарита Лилова.

Весела Златева израства във Виена, след завършване на средното си образование постъпва във „Висшето училище за музика и изобразително изкуство“ във Виена (Hochschule für Musik und darstellende Kunst). През годиние 1985/1986 е член на Оперното студио във Виенската държавна опера. През 1986 г. е нейният официален вокален дебют при едно концертно изпълнение на опера в Копенхаген.

Истинският й оперен дебют на сцена е през 1989 г. в Оперния театър в Загреб. От 1990 г. е член на следните оперни театри: „Камерната опера“ във Виена, „Landestheater“ в Залцбург, „Stadttheater“ във Фрайбург, Градският театър в Базел / Швейцария. През годините 1994-1999 Весела Златева е артистка на свободни начала (Freischaffende Künstlerin). Гостува в оперни продукции в различни оперни театри в Германия, Австрия и Франция: Държавните опери във Франкфурт, Берлин, Дрезден, Мюнхен, Хамбург, Париж, Народната опера във Виена.

Тя има участия и при различни музикални фестивали: през годините 1994-1998 на Музикалните празници в Шветцинген / Германия, както и при Музикалния фестивал през лятото в Брегенц на Боденското езеро.

В годините 1999-2002 Весела Златева е член на ансамбъла на Оперния театър в Карлсруе, където участва в редица роли от репертоара на театъра. От 2002 г. тя е отново на свободна практика, но заедно с това започва значителна кариера като вокален педагог във Виена, именно в „Hochschule für Musik und darstellende Kunst“, където е завършила преди години музикалното си образование. Там тя има в момента титлата „Професор по вокално изкуство“.

(край на цитата)

Към тези данни ще прибавя още информация от други източници на немски език (в мой превод):

Весела Златева е родена в София, но израства във Виена, където следва вокално изкуство във „Висшето училище за музика и изобразително изкуство“, в класа на проф. Рьосел-Майдан (Prof. H. Rössel-Majdan) и се дипломира през 1988 г. с отличие.

Още по време на обучението си тя е член на Оперното студио при Виенската държавна опера (1985/86), спечелва награди при три мждународни вокални конкурси и дебютира през 1986 г. в Копенхаген в ролята на Енхен (Ännchen) – братовчедката на Агате в операта „Вълшебният стрелец“ от Вебер.

След дипломирането си изгражда кариера от 15 години като оперна певица, първо в роли от жанра на лиричния сопран – Памина, Донна Елвира, Донна Анна, Електра („Идоменей“), Графинята („Сватбата на Фигаро“), Мими, Мюзета, Микаела, Ханна Главари, Розалинде, Мари („Продадена невеста“), Контеса Folleville („Пътуването за Реймс“), Неда, Маргерита („Фауст“) и др.

След 1999 г. Весела Златева навлиза в лирико-драматичния сопранов жанр – Одабела („Атила“), Тоска, Мари („Мъртвият град“ от Ерих Корнголд), Аида, Хелена („Сицилиански вечерни“), Елвира („Ернани“), Турандот и др.

Весела Златева е била член на ансамблите на редица оперни театри – Landestheater Salzburg, Theater Freiburg, Theater Basel, Badisches Staatstheater Karlsruhe, и е гостувала в редица други театри – Държавните опери във Франкфурт, Хамбург и Берлин, Земперопер Дрезден, Баварската държавна опера в Мюнхен, „Aalto Theater Essen“, „Opera Bastille-Paris“, „Volksoper Wien“, Държавните опери в Сеул и София, „Theater St. Gallen“, „Theater Bremen“, както и при Музикалните фестивали в Берген / Норвегия, Шветцинген в Германия, Брегенц в Австрия, „Linzer Brucknerfestspiele“ в Австрия, също и при Великденските музикални седмици в София.

Заедно с участията си в десетки оперни спектакли, Весела Златева пее при много концертни изяви, преди всичко като солистка в: „Те Деум“ от Антон Брукнер, Реквиеми от Верди и Моцарт, 14-та симфония от Шостакович, 9-та симфония от Бетовен, „Стабат Матер“ от Дворжак, „Nelsson Messe“ от Йозеф Хайдн и др.

Опитът, който Весела Златева е натрупала междувременно от над повече от 30 главни оперни роли в изминалите години, тя предава по-нататък с удоволствие на колеги и на студенти. Развила е собствен педагогически метод, който води студентите й към по-бързо усвояване на вокалната техника. През последните семестри тя преподава като вокален педагог и при т.н. „обединени гласове“ (Vereinte Stimmen). Това е идеално за хоби-певци, които се занимават интензивно с гласа си, съответно искат да оптимират техниката си, но също и при такива кандидат-певци, които искат да се подготвят за примни изпити при консерватории или музикални университети.


(край на биографичните бележки)

В медиите има редица информации на български и немски езици, свързани с изяви на Весела Златева и нейната педагогическа дейност в последно време. Аз съм избрал най-важните от тях и ще ги цитирам в хронологичен ред. Нека още в началото цитирам едно съобщение на немски език от далечната 1985 г. – първото съобщение за изява на Весела Златева в концерт, с което разполагам. Тогава тя е на 25 години:

15.12.1985

Sonntag 11.00 Uhr

Musikverein Wien, Großer Saal

Sieghart, Wallén, ZLATEVA, Geister, Kobel, Kühbacher, Köves, Aumaier, Singverein / Beethoven

Interpreten:

Martin Sieghart – Dirigent 

Gunilla Wallén – Sopran 

WESSELA ZLATEVA – Sopran 

Jutta Geister – Alt 

Benedikt Kobel – Tenor 

Claus Kühbacher – Tenor 

Peter Köves – Bass 

Leonore Aumaier – Klavier 

Singverein der Gesellschaft der Musikfreunde

Gemischter Chor 

Wiener Symphoniker

(край на цитата)

Следващите информации са от 15 години по-късно. От тях ще научим редица подробности за дейността на тази отлична артистка, която особено през 2000 година е направила огромно впечатление на публика и специалисти в Карлсруе / Германия:

в. „Стандарт“, 14 февруари 2000 г.

Българско сопрано разплака меломаните в Карлсруе

Весела Златева покори публиката като Мюзета в “Бохеми”, не пести хвалби критиката в Германия. Диригентът Кацуши Оно я нарича “много щастливо откритие”

Таня Каранова

Младата българска певица ВЕСЕЛА ЗЛАТЕВА е новото попълнение в Държавния театър на провинция Баден-Вюртемберг. Тя е редовен член на операта в Карлсруе от началото на сезона 1999/2000 година и музиковедите са приковали очи в нея. Културните страници на вестниците не пропускат да хвалят всяко нейно представление. Още дебютът й в театъра предизвиква възторг. Под палката на Кацуши Оно и режисурата на Томас Шулте-Михелс тя пее Одабела в “Атила” от Верди.

След премиерата в началото на октомври м. г. критиците обсъждат само тези спектакли. Пишат за “българката Златева, която има много ценен тембър, топъл и добре воден глас, надарен с блясък и подвижност. Тя успява да интерпретира както драматичните, така и лиричните места перфектно, да не говорим за силното й сценично присъствие”. Японецът Кацуши Оно, който е диригент на постановката и генерален музикален директор на театъра, не пропуска да се похвали, че певицата е “много щастливо откритие”.

Месец по-късно втората премиера, в която Златева участва, предизвиква още по-възторжени отзиви. Като Мюзета в “Бохеми”, поставена от Джанкарло дел Монако, син на прочутия тенор Марио дел Монако, Златева разплакала не само публиката, пише пресата. “Тя успява да създаде такава атмосфера, че дори на колегите й на сцената беше трудно да удържат сълзите си. Гласът й е така красив, чувствителен и чувствен едновременно…”, не пести похвали критиката. Освен че пее и танцува в главната роля и на оперетата “Веселата вдовица” от Лехар, Весела Златева готви две партии пак за премиери, които предстоят в края на февруари и началото на март. Това са Мариета в операта “Мъртвият град” на Корнголд, която е призната за истинско изпитание, и Тоска от едноименната творба на Пучини.

(край на цитата)

А сега ще видим и информация за Весела Златева, която играе главна роля в операта „Мъртвият град“:

в. „Стандарт“ от 19.07.2000 г.

Българска Тоска закрива сезона в Карлсруе

ВЕСЕЛА ЗЛАТЕВА бе обявена от немските критици за новата оперна дива, заедно с нея в представлението участват още трима наши гласове

Изключителен сопран – наситен, чувствен, колоритен, с огнени нюанси, съчетан с една горда царствена осанка, която напомня сценичното присъствие на легендарните оперни диви. Така “Базлер Цайтунг” възхвалява изпълнението и играта на примадоната на оперния театър в Карлсруе – българката ВЕСЕЛА ЗЛАТЕВА, за ролята й на Тоска. “В една импресионистична постановка на шедьовъра на Пучини (инсценировката е дело на Джон Дю, а диригент е музикалният директор Казуши Оно) представлението се превръща във вечерта на Весела Златева, съобщава в. “Бадише Нойесте Нахрихтен”. “Тоска” си е опера за примадони, пише още вестникът, и Златева се изявява не само като хладнокръвна дива, но и като предана любяща жена. Когато трябва да укроти драматичния, развълнуван глас, настъпва времето за наслада от нюансите и тънкостите, които успява да постигне.” На сцената заедно с Весела Златева на 15 юни 2000 г. властваха още трима българи – КОСТАДИН АНДРЕЕВ в ролята на Каварадоси, баритонът ИВАН ДИМИТРОВ като Скарпия и басът ИВО МИШЕВ като Шароне, също специално изтъкнат от критиката.

С похвали обсипва Весела Златева и сп. “Опернвелт”, а “Щутгартер Цайтунг” дори споменава, че меломаните пътуват специално от Щутгарт до Карлсруе за представленията. “Тя е дявол и светица в едно. Само за тази изключителна драматична певица не е проблем двойната роля на МАРИЕТА / МАРИ в една доста безпощадна към гласовете на артистите постановка на “Мъртвият град”, пише критикът Хорст Кьоглер за друг образ, изваян от сопраното ни.

“МЪРТВИЯТ ГРАД” е писана от виенския композитор Ерих Волфганг Корнголд и премиерата й е била през 1920 г. в Хамбург и Кьолн едновременно. Интересът към музиката на този признат наследник на големите майстори напоследък се възроди и операта му бе поставена този сезон на пет европейски сцени. “Гласът на Златева излъчва сила и покорява, той може да изрази както земната чувственост, така и небесното просветление”, завършва статията си Кьоглер.

(край на цитата)

Така че още през 2000 г. читателите на в. „Стандарт“ (сега и в Интернет) са научили за големите успехи на Весела Златева както в „Тоска“, така и в “Мъртвият град”. Аз лично знам доста за нея, защото още през 90-те години на миналия век, когато събирах информаци за изявите на български оперни артисти тук на Запад, често попадах на нейното име. Писах за това в началото на днешната статия. Можем само да се радваме за хубавите отзиви, които Весела Златева получава от печатните медии и особено от критиката на Хорст Кьоглер, един от най-авторитетните автори в сп. “Опернвелт”.

Сега остава само при една евентуална постановка на “Мъртвият град” в България Весела Златева да бъде поканена да играе в тази трудна двойна роля на Мариета / Мари. За ролята на Паул не познавам български тенор, който да я има в репертоара си. Възможно е, защото редица български тенори играят в оперни театри на Запад, а тази опера често се поставя на сцените там. За третата роля – на баритона Франк, също можем да сме спокойни – през 2014 г. младият певец Алек Аведисян, който спечели Първа награда на Втория международен конкурс за млади оперни певци на името на Елена Николай в Панагюрище, при Втория тур на конкурса включи в програмата си ария от тази опера (б.а. Б.К.: в информацията в Интернет мисля има някаква грешка, защото там е написано така: „Ария на Пиеро из операта “МЪРТВИЯТ ГРАД” от Ерих Корнголд, на рояла – Мариана Мирчева. Мисля, че грешката е в това, че няма лице в операта с име Пиеро. Или това е Паул (тенор), или Франк (баритон). Алек Аведисян е баритон, той е мой ФБ-приятел и аз ще го попитам лично!).

в. „Новинар“, 13 март 2002 г.

Весела Златева пее в “Тоска”

Весела Златева ще пее в “Тоска” от Пучини на 4 май в Националната опера в София. Популярната по света певица е дъщеря на оперната прима Маргарита Лилова и на актьора Петър Златев. В репертоара си има 35 оперни партии от класически и модерни композитори. Сред коронните й роли са Виолета от “Травиата” и Анна от “Набуко” на Верди, Микаела от “Кармен” на Бизе и Мими и Мюзета от “Бохеми” на Пучини.

(край на цитата)

в. „Капитал“, 20 април 2002 г.

Великденски звезди

Попитате ли певците от по-новото поколение за коя сцена мечтаят, не е изключено сред върволицата от въжделения да се появи и Софийската опера. Според Никола Гюзелев, чиито ученици са сред тях, за отделните генерации изпълнители не могат да се правят обобщения. Всеки върви по собствен път, предопределен от дарованието, късмета и волята за пробив в свят, който днес повече отвсякога изглежда претъпкан с оперни таланти. Със сигурност обаче има нещо, което обединява – отворените врати. И след като са направили своите пробиви в “Ла Скала”, “Ковънт Гардън”, “Метрополитън”, “Щатсопер” или други театри, те с удоволствие запълват празните квадратчета от графика си и с участие на сцената, от която са тръгнали или до която никога не са стигали. Макар че е родната. Великденският фестивал в Националната опера (26 април – 5 май) се гради тъкмо върху идеята за магнитите.

Желанието на Христина Ангелакова като директор е да привлече за празника български артисти, чиито имена са в оперните афиши по света; да ги постави в един ансамбъл с колегите им, избрали да съчетават присъствието тук с гастролите там; да събере поколенията и така да сглоби картината на днешното ни оперно-изпълнителско изкуство, пръснато по света.

Празничният концерт-откриване на 26 април с диригент Иван Маринов е изграден тъкмо върху тази идея. В него участват Елена Стоянова, Петя Иванова, Цветелина Василева, Стефка Минева, Бойко Цветанов, Константин Янков, Светозар Рангелов и Юлиан Константинов.

Намерението по-често да се чуват имената на певци, вече известни в чужбина, но у нас все още непопулярни, е белязало и спектаклите. В “Трубадур” (2 май) с диригент Георги Нотев участва Мариана Пенчева. Тази певица е преминала през ситото на големи и малки конкурси в Италия с неизменно първи награди; през изпитанията на конкурса “Лучано Павароти” във Филаделфия, докато изкачи стъпалата на “Ла Скала” в партньорство с Рикардо Мути. В този спектакъл участва и 29-годишната Катя Пелегрино, една от изтъкнатите изпълнителки на италианската оперна сцена.


ВЕСЕЛА ЗЛАТЕВА – млада певица, която носи товара на славата на прочутата си майка Маргарита Лилова, предстои да се появи в “Тоска” (4 май ). Весела е имала щастието да попива атмосферата на артистична Виена от дете. Сега пее на десетки сцени в Европа, а в репертоара си има 33 оперни партии, вокални творби от предкласиката до новата музика, симфонии и реквиеми.

Диригентската палка е в ръцете на Владимир Кираджиев, който от 1990 г. живее във Виена, дирижира европейски симфонични и оперни оркестри и преподава в Университета по музика в австрийската столица.


Другият гост-диригент е Хосе Антонио Сайнц Алфаро от Испания. Под неговото музикално ръководство ще прозвучи Реквием на Габриел Форе (28 април). Композиторът, когото наричат френския Шуман заради пристрастието му към клавирната миниатюра, пише монументалната творба, изключвайки трагиката на Dies Irae. Съчинението му завършва като картина на умиротворението и покоя.
Цвят в програмата същия ден на Цветница е матинето в Мраморното фоайе на струнен квартет “Хорс” – четири дами, които не просто свирят, но и разиграват музиката като театър.

Финалът на фестивала е на 5 май с рецитал на оперния лъв Никола Гюзелев – този път с руски репертоар, в компанията на младата си колежка Цветана Бандаловска и пианистката Йоланта Смолянова.

(край на цитата)

Портал „Стандарт“, 3 май 2002 г.

Балерина танцува чисто гола в Лондон


Утре ВЕСЕЛА ЗЛАТЕВА ще дебютира като Тоска на сцената в Софийската опера. Прочутото сопрано пристигна преди няколко дни в столицата заради Великденския фестивал. Младата дама е дъщеря на примата от виенската “Щатсопера” Маргарита Лилова и на актьора-режисьор Петър Златев. Когато професор Хилде Рьосел Майдан прослушва за първи път Весела, тя възкликва: “Това е най-хубавият глас, който някога съм чувала.” Друга велика педагожка казва: “Тя е родена певица.”

Златева пя на живо в България през 1992 г. заедно с майка си. Тогава тя научава само за една седмица солото за сопран в Девета симфония на Бетовен. Работила е с Клаус Мария Брандауер. Корифеят на седмото изкуство я кани за Лиза в “Страната на усмивките”, която поставя във „Фолксопер“ в австрийската столица.   

…..

Моя бележка: към горния текст са прибавени още следните редове, заедно с една снимка:

     
Смелият танц на примата Нагиста Ширай показва първичната чистота на природата и нейната борба с екологичното замърсяване (Фото в. “Сън”): Френската танцова трупа „Ballet Preljocaj“ изненада публиката в Лондон миналата вечер, написа в. “Сън”. 10 минути примата Нагиста Ширай танцува чисто гола.  Екстравагантното представление съчетава в едно “Лешникотрошачката” на Чайковски и “Пролетно тайнство” на Стравински. В кулминационната част шест колежки на балерината събличат дрехите й една по една, докато тя остане по Евин костюм. „Това изразява едновременно плодовитостта на природата и нейната чистота“, твърдят от трупата. В този момент мъж се втурва сред балерините и започва с езика на танца да се присмива на голата, за да онагледи екологичното замърсяване.

(край на цитата)

в. „Култура“ от 7 юни 2002 г.:

Екатерина Дочева

(…) “Тоска” и “Трубадур” бяха оперните заглавия, които привлякоха и най-много публика в залата. В “Тоска” гастролира ВЕСЕЛА ЗЛАТЕВА, една певица, която очаквахме с интерес, още повече че това бе първият й български гастрол в оперен спектакъл. Певица с красив, силен, стабилен глас и външност. Тези нейни качества обаче не можаха да компенсират като че ли известната й липса на опит в тази толкова трудна и изискваща нюансирано, градирано и гъвкаво превъплъщение роля. Тъкмо ролята, артистичната трансформация, психологизацията на образа не бяха достатъчни във възгледа и изпълнението й. Нейната Тоска бе решена по-еднопланово, с една нервна възбуденост, която пък, парадоксално, но факт, определи и известната статичност в музикалното и сценично поведение на певицата. Драматургията на момента все още убягва от вниманието на певицата, тя е, която отне на образа ореола на жената и примадоната, с което като че снижи силата на нейната лична трагедия.

По отношение на драматургията прекалено еднопланов в ролята на Скарпия бе Живко Пранчев, а Костадин Андреев компенсира с гласа си известния схематизъм в актьорското си поведение. Владимир Кираджиев гастролира на диригентския пулт. Колко богат е опитът му с тази опера, не бих могла да кажа (програмната книжка на фестивала е направена по най-лекото съпротивление и като че ли с девиз: “Нито ред за артистите!”). Но той повече се стремеше да събере солистите, хора и оркестъра, отколкото да музицира с тях – твърде много неща от партитурата му убягнаха; музиката честичко оставаше без дъх сякаш, усещаше се някакъв страх, някаква припряност в смяната на темпата, в подготовките. А за детайлните изисквания на композитора като че ли нямаше място в диригентската мисъл (…)

(край на цитата)

Последната информация за изява на Весела Златева, с която разполагам, е от април 2017 г. – концерт в Берген / Норвегия, с програма „Реквием“ от Доницети, където тя е солист:

Messa di Requiem, Donizetti

WESSELA ZLATEVA , Tone Kvam Thorsen , Adorjan Pataki , Evert Sooster
Bergen Operakor , Opera Bergens Orkester
Anne Rondine Øverby , dirigent

Veranstaltungsort: 

Johanneskirken , Bergen / Norwegen

Datum: 

09.04.2017 –

19:30 bis 21:00

(край на цитата)

До края на тази статия ще дам кратки бележки на немски език за някои ученици на Весела Златева, която – вече писах в началото, това подчерта и Божидар Николов – е в момента една от най-успелите вокални педагози във Виена:

Internet-Seite von Marina Bärtsch (Jahr 2018):

(…) Die Schweizer Sopranistin Marina Bärtsch studierte an der Zürcher Hochschule der Künste bei Werner Güra, Lena Hauser und Roswitha Müller. Sie schloss sowohl den Master Pädagogik als auch den Master Performance Oper mit Auszeichnung ab. Zurzeit bildet sie sich bei WESSELA ZLATEVA in Wien weiter.

…..

Deborah Leonetti 

Sopran, ist gebürtige Italienerin, stammt aus Bülach und ist in Zürich aufgewachsen. Schon im zarten Kindesalter trat sie einem Kinderchor bei und nahm Gitarrenunterricht. Später folgten dann das Studium des Klaviers und der Geige. Nach der Matura begann sie ihr Gesangsstudium an der Hochschule für Musik und Theater Zürich bei Kathrin Graf.

Sie erlangte 2006 ihr Lehrdiplom bei Prof. Lena Hauser. Im Sommer 2008 schloss sie ihr Konzertdiplom mit Auszeichnung an der Hochschule der Künste Zürich ab. Lied- und Meisterkurse bereichern ihre musikalische Ausbildung. Zurzeit bildet sie sich in Wien bei WESSELA ZLATEVA weiter.

……

SARAH WIDMER 

Sarah Widmer ist geboren und aufgewachsen im Raum Bern. Sie ist Mitglied in diversen Ensembles (z.B. larynx – Basel, DAVOS FESTIVAL Kammerchor) und ist als Solistin ebenso tätig. Als begeisterte Sängerin ist sie in verschiedensten Formationen zu hören und beschäftigt sich neben der klassischen Musik auch viel mit Jazz, Pop und Volksmusik. Während des Pädagogikmasters in Luzern erhielt sie ebenfalls wichtige Impulse in einem Erasmus-Semester in Rostock bei Carola Höhn. Im Sommer 2016 hat sie bei Werner Güra in Zürich den Master Performance mit Auszeichnung abgeschlossen. Seither bildet sie sich bei WESSELA ZLATEVA weiter.

…..

Werner Güra

Der in München geborene Tenor Werner Güra absolvierte sein Studium am Mozarteum in Salzburg. Seine vokale Ausbildung setzte er fort bei Prof. Kurt Widmer in Basel, Prof. Margreet Honig in Amsterdam und Prof. WESSELA ZLATEVA in Wien.

Nach Operngastspielen in Frankfurt und Basel wurde er 1995 Ensemblemitglied der Semperoper in Dresden, wo er mit den großen Rollen seines Stimmfachs in Opern von Mozart und Rossini zu hören war. Unter der Leitung von Daniel Barenboim sang er an der Staatsoper Berlin, als Gast wirkte er an Neuproduktionen von »Die Zauberflöte« an der Opéra National de Paris und La Monnaie Brüssel mit. Am Teatro Carlo Felice, Genua, sang er Ferrando in »Così fan tutte«, bei den »Innsbrucker Festwochen der Alten Musik« und den »Herbstfestspielen Baden-Baden« interpretierte er unter der Leitung von René Jacobs die Partie des Don Ottavio.

2014 wirkte er bei der Zürcher Neuproduktion von Monteverdis Il ritorno d’Ulisse in patria mit. Der Schwerpunkt seiner Arbeit liegt indes im Konzertbereich: Dabei hat Werner Güra mit Dirigenten wie Claudio Abbado, Riccardo Chailly, Nikolaus Harnoncourt, Philippe Herreweghe, Ton Koopman, Yannick Nézet-Séguin und Roger Norrington zusammengearbeitet. 2021/22 sang er u. a. Beethovens Missa solemnis mit dem Concerto Köln unter Kent Nagano, Beethovens Neunte mit dem Leipziger Gewandhausorchester unter Andris Nelsons und Mendelssohns Lobgesang bei den Berliner Philharmonikern unter Sir John Eliot Gardiner. Intensiv widmet sich Güra dem Liedgesang: Mit Rezitalen war er in der Londoner Wigmore Hall, im Lincoln Center New York, bei der Schubertiade in Schwarzenberg sowie in Köln und Barcelona zu erleben. Seine Liedeinspielungen, darunter Aufnahmen der grossen Zyklen von Schubert und Schumann sowie Wolfs Mörike-Vertonungen, wurden mehrfach preisgekrönt. Zuletzt legte er 2021 Wolfs Italienisches Liederbuch auf CD vor. Werner Güra unterrichtet seit 2009 Gesang an der Musikhochschule Zürich.

……

Alba Cruz Batista,

1983 in Sabadell, Barcelona, geboren, studierte in ihrer Heimatstadt bei Teresa Boix bzw. Elisenda Cabero. 2006 erlangte sie ihr Diplom an der Universität für Musik Katalonien (ESMUC) bei Enedina Lloris. Zudem besuchte sie die Liedklasse von Francisco Poyato und Assumpta Mateu. Von 2004 und 2008 arbeitete die Sopranistin mit Helena Lazarska, von 2009 bis 2012 mit WESSELA ZLATEVA sowie im Rahmen zweier posgradualer Lehrgäne Musikdramatische Darstellung bei Michael Temme sowie Lied und Oratorium bei Gabriele Fontana an der Universität für Musik und Darstellende Kunst in Wien.……

Patricia Trujano Granados,

Geboren in der Stadt Huajuapan de León Oaxaca, Mexiko. Seine musikalischen Anfänge liegen in der Gruppe “Maranatha”, Familienmusikgruppe und im Kulturhaus von Huajuapan de León. In dem 2005 Sie schloss ihr Studium als Musiklehrerin mit dem Schwerpunkt Klavier an der School of Fine Arts of Oaxaca ab. Auf 2012 Sie schloss ihr Studium als Bachelor of Opera and Concert am National Conservatory of Music of Mexico unter der Leitung der Sopranistin Rosa María Diez . ab. Patricia Trujano ist Komponistin, Arrangeur und beherrscht verschiedene Instrumente wie das Klavier, das Organ,  Gitarre und Mandoline.

Auf 2013 Reise in die Stadt Wien, Österreich, verliehen als mexikanisches Jugend-Talentstipendium von CONACID-INBA und von der Alfredo Harp Helú Foundation. Seit diesem Jahr lebt er in dieser Stadt. An seiner Gesangstechnik hat er mit der spanischen Sopranistin Monserrat Caballé . gearbeitet, die Sopranistin Búlgara WESSELA ZLATEVA, mit der österreichischen Sopranistin Barbara Kayetànowitz und der kolumbianischen Sopranistin Caludia Guarin.


Mit der Gruppe “Maranatha” gewann sie bundesweit unzählige Preise bei verschiedenen Wettbewerben und nahm sieben Musicalproduktionen auf, bei denen sie als Produzentin mitwirkte., Komponist, Arrangeur und Performer.

…..

Накрая ще завърша с една от най-добрите ученички на Весела Златева, която е българка – Салина Александрова от София, която има всички шансове да стане следващата знаменита българска оперна певица. По липса на време няма да правя превод от немски език, моля прочетете (евентуално чрез Гугъг) и сами ще се убедите в това мое предположение:

Salina Aleksandrova

Die junge Mezzosopranistin Salina Aleksandrova wurde in der bulgarischen Hauptstadt Sofia geboren und erhielt ab ihrem 4. Lebensjahr musikalische Ausbildung. 2007 schloss die junge Sängerin das Französische Sprachgymnasium sowie ihr Klavierstudium mit Auszeichnung ab und gab ihr erstes Solokonzert in einem der renommiertesten Säle Bulgariens.

Seit 2008 studiert sie Romanistik an der Universität Wien und gleichzeitig begann sie ihr Gesangsstudium an der Universität für Musik und darstellende Kunst in Wien bei Prof. WESSELA ZLATEVA, weiters studiert sie bei Prof. Gabriele Lechner und Prof. Regine Köbler.

Salina Aleksandrova entwickelt sich weiter unter der Leitung von KS Krassimira Stoyanova, dem renommierten Pianisten Daniel Sarge, sowie dem Dirigenten und Pianisten Jendrik Springer an der Wiener Staatsoper.

Eine rege Konzerttätigkeit führte die junge Sängerin bereits auf die verschiedensten Bühnen, darunter der Müncher Herkulessaal, Schloss Nymphenburg, das Schlosstheater Schönbrunn, das Sirene Operntheater, sowie nach Italien und Fürstentum Liechtenstein. Im April 2014 ist die junge Künstlerin Cover von Magdalena Kozena in der Produktion “Manon Lescaut” in Baden-Baden und Berlin unter Sir Simon Rattle und den Berliner Philharmoniker. Als leidenschaftliche Liedinterpretin gab Salina Liederabende darunter ein Solokonzert im Rahmen der 15. Österreichischen Musikwochen unter der Schirmherrschaft Seiner Exzellenz Gerhard Reiweger (Botschafter der Republik Östrreich in Sofia), sie sang Lieder aus dem Mahlerzyklus “Des KnabenWunderhorn” mit dem “Pro Arte” Orchester, gab das Konzert “Le sette parole di Gesù” in der Kathedrale Santa Maria del Giglio in Italien, in welchem die Lesungen vom italienischen Ex-Minister und Senator Calogero Mannino vorgelesen wurden. 2011 gab sie ein von der Apostolischen Nuntiatur in Wien organisiertes Konzert, unter anderem sang sie Vivaldis “Stabat Mater”, die Rolle der Hyppolyta aus der Brittens Oper “Ein Sommernachtstraum” und die Partie der Carmen aus der Oper von Georges Bizet. Die Stipendiatin der siaa Foundation konnte in Opernauffürungen als Marcellina in Mozarts “Le Nozze di Figaro” unter der Leitung von Guido Mancusi und Michael Temme, als Marchesa Melibea und Maddalena in der Rossinis Oper “Il viaggio a Reims” unter Christoph Meier und Reto Nickler überzeugen. Sie sang für das Sirene Operntheater die Titelpartie in der Uraufführung der Kammeroper “Marie Luise” von G. Schedlberger und folgen Aufnahmen von französisches, deutsches Repertoire für das bulgarische Nationalradio mit dem Orchester des Bulgarischen Philharmonie. Wichtige musikalische Impulse erhielt Salina Aleksandrova durch Thomas Hampson, David Aronson und Mirella Freni.

(край на цитата)

Предполагам, че името на Салина Александрова е познато на оперните любители в България, защото както се вижда от последните редове по-горе, тя е имала изяви в България. Остава да й пожелаем нови музикални успехи.

Случайно научих през 2020 г., че Салина Александрова сътруничи на БНР с дописки на музикални теми. Ето доказателство за диригента Антони Рос-Марба от Испания, който е работил с Маргарита Лилова – майка на Весела Златева, а така също е идвал в България по покана на Емил Чакъров и на концерта се е запознал с Панчо Владигеров:

https://bnr.bg/hristobotev/post/101066646?fbclid=IwAR2DIzi73d7oJ_4hT6CsP1P0iS3p76DQXnYgTXgZChG032-MxE_E6uASVEU

Освен това, научих също през 2020 г. и за едно участие на Весела Златева в запис на операта „Дидона“ от Пиетро Кавали – имам и снимка на обложката на музикалния носител. Цитирам информация за този запис:

CAVALLI: LA DIDONE

PIETRO FRANCESCO CAVALLI

LA DIDONE

Opera in a prologue and three acts
Poetry by Giovanni Francesco Busenello
First Recording

YVONNE KENNY Cassandra / Didone
LAURENCE DALE Enea
JUDITH HOWARTH Creusa / Giunone
UTA SCHWABE Ascanio / Amore
HERMANN OSWALD Pirro / Ombra di Sicheo
HANS JÖRG MAMMEL Corebo / Eolo
WESSELA ZLATEVA Venere / Prima Damigella
PETER-JÜRGEN SCHMIDT Anchise / Un Vecchio
HILARY SUMMERS Ecuba
KWANGCHUL YOUN Sinori / Nettuno
ALEXANDER PLUST Iarba
LEONORE VON FALKENSHAUSEN Fortuna / Seconda Damigella
KATHARINA KAMMERHOFER Anna / Terza Damigella
BERNHARD LANDAUER Mercurio

BALTHASAR NEUMANN ENSEMBLE


THOMAS HENGELBROCK

(край на цитата)

Диригентът на записа – Томас Хенгелброк е много известен немски диригент, дълги години шеф на Симфоничния оркестър на Немското радио в Северна Германия в Хамбург. Много често слушам по радиото или по телевизията концерти под негово ръководство.

Нека днес на 20 август 2022 г. поздравим Весела Златева за 62-я й рожден ден вчера на 19 август, като й пожелаем крепко здраве, лично щастие и нови успехи в музикалното изкуство и във вокалната педагогика.

За много години!

……

Забележка: исках да пусна някои записи на Весела Златева, но за съжаление в Ю Тюб или другаде няма такива. Може би има в Златния фонд на БНР (тя е гостувала в България), но в медиите няма абсолютно нищо…. Отново голям пропуск, но няма виновни или никой не се счита за такъв!

……

Schreibe einen Kommentar

Deine E-Mail-Adresse wird nicht veröffentlicht.