Aldo Protti – operastars

Днес е годишнина от рождението на италианския баритон Алдо Проти

Драги приятели на оперната музика, днес на 19 юли 2025 г. се навършват кръглите 105 години от рождението на прочутия през миналия век италиански баритон Алдо Проти (Aldo Protti), роден в Кремона на тази дата през 1920 г., починал на 10 август 1995 г. За този голям артист съм писал статия до сега – един път преди 10 години – на 10 август 2015 г., която започваше така:

Драги приятели на оперната музика, днес на 10 август 2015 г. и преди това – на 19 юли имаме две кръгли годишнини на един от най-известните баритони от втората половина на миналия век – италианецът Алдо Проти.

Ще ме запитате – как две дати на една личност. На 19 юли 2015 г. се навършиха точно 95 години от рождението на артиста (тогава не писах, реших да сторя това днес), а на 10 август 1995 година – точно преди 20 години Алдо Проти се помина. Избрах именно тази годишнина за повод написване статия за този забележителен с вокалното си и драматично майсторство артист. Сигурен съм, че той е добре известен на много оперни любители – неговите записи в участия преди всичко в опери от италиански композитори са образец в много отношения и редовно звучат по различни радиостанции. Когато се зараждаше ерата на телевизията в България, Радио София пускаше често записи с негово участие – името му знам много отдавна – то се помни лесно и звучи така хубаво.

Но Алдо Проти има съвместни записи и с български артисти. Ето три примера:

Cavalleria Rusticana, con Elena Nicolai, Mario Del Monaco, Dir. Franco Ghione – Decca 1953

Tosca, Vienna 1962, con Floriana Cavalli, Dimiter Usunow, Dir. Herbert von Karajan – ed. Arkadia

L’Africana, Napoli 1963, con Antonietta Stella, Nicola Nikoloff, Plinio Clabassi, dir. Franco Capuana – ed. Melodram.

(край на цитата)

Чест е било през 60-те години за Димитър Узунов и Никола Николов да бъдат поканени за такива записи, особено с диригент Херберт фон Караян.

Когато през 2015 г. написах първата си статия за Алдо Проти, скоро след публикуването във ФБ ми се обади по телефона моят приятел в Швейцария – баритонът Иван Консулов. Ето какво ми каза той:

„Драги Боре, сега се връщам от Цюрих и какво виждам – Алдо Проти! Днес преди 20 години той почина. Знаеш ли, аз съм учил с него една година в Кремона. Бил съм непрекъснато у тях, също и със съпругата му Масако и двете им деца. Те сега са вече големи. Често съм звънил в Кремона, но телефонът не отговаряше. Така че да знаеш – има ме в Интернет като негов ученик. Браво, че пишеш за него. Твой Иван“.

(край на цитата)

За Алдо Проти има редица източници за информация, както в печатни, така и в електронни медии, десетки линкове към негови изпълнения в YouTube и другаде, снимки, спомени, рецензии и мнения, така че аз ще се спра в днешната ми статия за него повече на биографични данни, репертоар, дискография. Накрая ще цитирам в превод на български език една статия за него, поместена в медия от Италия през 2005 г., която е свързана със събития по време на Втората световна война, когато Алдо Проти е бил на военна служба като млад мъж на 25 години.

Алдо Проти (Aldo Protti)е италиански певец – баритон, роден на 19 юли 1920 г. в Кремона, починал на 20 август 1995 г. също в Кремона. Най-общото определение за него е: „отличен оперен и концертен певец, с плътен и съдържателен глас, изпълнител на роли предимно от италиански автори, особено от Джузепе Верди“. Младежките му години с нищо не подсказват, че после ще стане световно известен артист.

Започва да печели признание по време на Втората световна война, като участва в радиопредаването „L’ora del soldato“, което „EIAR“ посвещава на въоръжените сили. След това се записва като доброволец в Републиканската национална гвардия към Италианската социална република; няма обаче доказателства за предполагаемото му членство в „Черните бригади“, което би го накарало да участва в нападения срещу цивилни и партизани в долината Суза.

Започва да работи в едно предприятие за обработка на мрамор, после става машинист при Италианските държавни железници. Приятели забелязват хубавия му глас и го съветват да го школува професионално.

След края на Втората световна война Алдо Проти учи в Пармската консерватория и през 1948 г. печели националния певчески конкурс, проведен в Болоня от „ENAL“. През 1948 г. дебютира като певец в предаване на Италианското радио. Оперният му дебют е на 9 октомври 1948 г. в театър „Перголези“ в Йези (град в провинция Анкона) и в Пезаро в ролята на Фигаро в „Севилският бръснар“ от Росини. През тази година и после през 1951 г. той играе с голям успех на сцената на оперния театър в Ливорно, през 1949 г. – в Триест и през 1950 г. в Мантуа в ролята на Амонасро в „Аида“ от Верди.

През април 1950 г. дебютира в Миланската Скала в „Аида“ като Амонасро, с което започва международна кариера, която ще го отведе до най-важните театри в света. Алдо Проти остава в спомените на посетителите на Миланската Скала преди всичко с блестящите си изяви като Риголето – една от коронните му роли в целия репертоар, както и много изяви на страната на Мария Калас (ще приложа снимки от съвместни участия).

През 1951 г. изпълнява ролята на Жерар в операта „Андре Шение“ от Джордано на сцената на театър „San Carlo“ в Неапол, също така ролята на Дон Карло ди Варгас в операта „Силата на съдбата“ от Верди в „Teatro Massimo“ в Палермо. През 1953 г. играе ролята на Риголето в операта от Верди в Монте Карло, а през 1953 г. играе в Миланската Скала Амонасро в „Аида“, после Жерар в „Андре Шение“.

През следващите години той гастролира на почти всички италиански оперни сцени, като Миланската Скала остава на първо място, също и Оперният театър в Рим. Заедно с тези изяви започват и гостувания в други държави – в Париж („Grand Opéra“), в Испания и в Швейцария. Особен успех имат изявите му през различни години на „Арена ди Верона“: 1950, 1952-1956, 1961 и 1974, както и през 1959 г. с участията му като Дон Карло ди Варгас в операта „Силата на съдбата“ от Верди.

В допълнение към честото му присъствие в Миланската Скала през 50-те години на миналия век, сътрудничеството му с Херберт фон Караян във Виенската държавна опера е особено успешно, където той се изявява последователно от 1957 до 1973 г. в приблизително 380 представления. Той също така участва в Чикаго и в Южна Америка (Каракас, Буенос Айрес). През 1961 г. участва във второто оперно турне на италиански артисти в Япония, от което са запазени видеозаписи на „Риголето“, „Аида“, „Андреа Шение“ и „Палячи“.

Сътрудничеството му с „RAI“ също е важно, от телевизионното издание на „Риголето“ от 1955 г., режисирано от Франко Енрикес, до няколко радиозаписа: „Силата на съдбата“, „Фалстаф“ (Форд), „Франческа да Римини“, „Летящият холандец“, „Невестата на Коринт“ от Пиетро Каноника, „Смъртта на Дантон“ от Готфрид фон Айнем и „Геневева“ от Шуман. Той изпълнява и ораторията „Възкресението Христово“ от Лоренцо Перози. Той пристига в края на 1985 г. с „Риголето“ в Метрополитън опера в Ню Йорк, с която прави изключително успешно турне в Съединените щати.

От 1957 г. Алдо Проти е редовен гост на Виенската държавна опера, дебюта му е на 15 май като Амонасро, последно участие на 28 октомври 1973 г. като Алфио в „Селска чест“ от Маскани и Тонио в „Палячи“ от Леонкавало – цели 17 години в 14 различни роли и общо 291 изяви на тази сцена. Като Риголето е играл там 39 пъти между 1958 и 1973 г. Ето подробен списък на изявите му:

Titel des Werks	Rolle/Funktion der Person	Datum der ersten/letzten Vorstellung	Anzahl der Vorstellungen
Aida	Amonasro	15.05.1957–04.01.1967	28 mal
Andrea Chénier	Carlo Gérard	11.02.1961–17.05.1965	8 mal
Carmen	Escamillo	05.03.1960–13.05.1967	15 mal
Cavalleria rusticana	Alfio	06.04.1959–28.10.1973	19 mal
Don Carlo (Ital.)	Rodrigo	30.10.1960–05.12.1967	12 mal
l trovatore	Graf von Luna	07.06.1964–08.05.1973	3 mal
La Bohème	Marcello	05.05.1960–18.11.1962	10 mal
La forza del destino	Don Carlos de Vargas	23.10.1960–17.09.1968	18 mal
La traviata	Giorgio Germont	19.04.1959–13.11.1965	10 mal
Otello	Jago	05.12.1958–15.12.1968	31 mal
Pagliacci	Tonio (Taddeo)	08.03.1959–28.10.1973	42 mal
Rigoletto	Rigoletto	03.05.1958–24.04.1973	39 mal
Tosca	Baron Scarpia	06.10.1959–17.04.1972	29 mal
Un ballo in maschera	René Ankarström	07.12.1958–10.01.1967	27 mal

(край на цитата)

Ще цитирам състава на ансамблите при първата му и последна изява във Виенската държавна опера, както и този при първата му изява там като Риголето:

Дебют на 15 май 1957 г. като Амонасро в „Аида“:

Besetzung | 15.05.1957

Dirigent	Antonino Votto
Inszenierung	Adolf Rott
Bühnenbilder und Kostüme	Robert Kautsky
Choreographie	Erika Hanka
Einstudierung der Chöre	Richard Rossmayer
Der König	Silvio Maionica
Amneris	Giulietta Simionato
Aida	Antonietta Stella
Radames	Franco Corelli
Ramfis	Nicola Zaccaria
Amonasro	Aldo Protti
Ein Bote	Mario Carlin
Priesterin	Anny Felbermayer

(край на цитата)

Последна изява на Алдо Проти във Виена на 28 октомври 1973 г. като Алфио в „Селска чест“ от Маскани и като Тонио в „Палячи“ от Леонкавало:

Besetzung | 28.10.1973

Dirigent	Friedrich Pleyer
Inszenierung	Wolf-Dieter Ludwig
Bühnenbild und Kostüme	Nicola Benois
Chorleitung	Norbert Balatsch
Santuzza	Margherita Casals-Mantovani
Turiddu	Gianfranco Cecchele
Lucia	Hilde Rössel-Majdan
Alfio	Aldo Protti
Lola	Gertrude Jahn

…..

Besetzung | 28.10.1973

Dirigent	Friedrich Pleyer
Inszenierung	Paul Hager
Bühnenbilder und Kostüme	Jean-Pierre Ponnelle
Chorleitung	Norbert Balatsch
Canio (Pagliaccio)	Ludovico Spiess
Nedda (Colombina)	Lotte Rysanek
Tonio (Taddeo)	Aldo Protti
Beppo (Arlecchino)	Murray Dickie
Silvio	Hans Helm
Erster Bauer	Ljubomir Pantscheff
Zweiter Bauer	Fritz Sperlbauer

(край на цитата)

Цитирам състава на ансамбъла при първата изява на Алдо Проти във Виена на 3 май 1958 г. в ролята на Риголето от едноименната опера на Верди – една от коронните роли на Проти:

Besetzung | 03.05.1958

Dirigent	Gianandrea Gavazzeni
Inszenierung	Mario Frigerio
Bühnenbilder und Kostüme	Alexander / Alexandre Benois
Einstudierung der Chöre	Roberto Benaglio
Der Herzog von Mantua	Gianni Raimondi
Rigoletto	Aldo Protti
Gilda	Renata Scotto
Sparafucile	Nicola Zaccaria
Maddalena	Fiorenza Cossotto
Giovanna	Margareta Sjöstedt
Graf von Monterone	Constantino Ego
Marullo	Carlo Forti
Borsa	Kurt Equiluz
Graf von Ceprano	Hans Schweiger
Die Gräfin Ceprano	Dorothea Frass
Ein Page der Herzogin	Liselotte Maikl

(край на цитата)

С особен успех преминават гастролите на Алдо Проти във Франция, Белгия и Монте Карло, в Брюксел и Лиеж, в Марсилия, Бордо, Париж, Лион, Ница. Така е също и в Германия – в „Дойче Опер Берлин“, в Държавните опери в Мюнхен, Щутгарт, Франкфурт, Хановер, Нюрнберг, Касел. Той гостува и в Унгария – на сцената на Държавната опера в Будапеща. В Швейцария изявите му са преди всичко в Цюрих (1977-78 като Риголето и като Симон Боканегра в операта от Верди), също в Базел. През 1974 г. гостува в Нидерландия и в Портулагия – в Лисабон. Следват изяви и извън Европа: в оперните театри в Токио и в Мексико-град, също и в Йоханесбург в Южна Африка и в „Teatro Colón“ в Буенос Айрес.

През 1985 г. са единствените изяви на Алдо Проти на сцената на МЕТ в Ню Йорк в ролята на Риголето в операта от Верди. Той участва общо в 9 спектакъла – първият на 12 април, последният – на 21 юни.

Независимо, че голямата част от репертоара на Алдо Проти са всички прочути опери от Верди, Бизе, Пучини, Джордано, Леонкавало и Маскани, той има изяви в малко познати и позабравени опери, както и участие в италианската премиера на съвременната опера „Смъртта на Дантон“ от немския композитор Готфрид фон Айнем, излъчвана по предавателя „RAI“.

Ето някои заглавия на такива опери: „Fernando Cortez“ от Спонтини, в Неапол през 1951 г., „Аролдо“ от Верди, във Флоренция през 1953 г., „Африканката“ от Майербер, в Неапол през 1963 г. (именно при записа на тази опера е участието на тенора Никола Николов, за което стана въпрос в началото на статията), „Parisina“ от Пиетро Маскани, в Рим през 1971 г., „L’Abisso“ от Antonio Smareglia (италиански композитор, 1854-1929, написал 10 опери, тази е последната), в нея той участва в Триест през 1979 г.

Проти участва в около петдесет опери, с предпочитание към репертоара на Верди; има и забележителна концертна кариера. Най-често изпълняваната му опера е „Риголето“, изпълнявана 425 пъти.

Алдо Проти се сбогува със сцената през 1989 г. с изпълнение на „Набуко в Ронколе“ от Верди, пред родната къща на маестрото, като част от фестивала „Вердианеум“, който е помогнал да организира. Продължава да пее и да преподава до последната си публична изява през 1995 г., когато получава наградата „Карузо“ за „Lastra a Signa“.

Последното оперно участие на Алдо Проти е в ролята на Амонасро през 1991 г. при Музикалните празници в „Therme di Caracalla“ в Рим. Тогава е вече на 71 години, но гласът му има все още типичната за него пълнота и звучност.

Алдо Проти е женен два пъти: първо за италианката Адриана Проти, с която осиновяват 6-месечното момиченце Розалба (по-късно тя написва книга за баща си Алдо Проти), и втори път – за японското сопрано Mасако Танака, с която имат две деца.

Алдо Проти умира на 75 години в Кремона на 10 август 1995 г.

(край на биографичните бележки и дейност на Проти)

Политическа дейност и противоречия

След Втората световна война Проти се присъединява към Италианското социално движение, като по-късно става негов лидер в района на Кремона; между 1980 и 1982 г. е член на провинциалния съвет на Кремона.

През третото хилядолетие възникват спорове относно целесъобразността на посвещаването на улица на него в родния му град, особено по отношение на предполагаемото му участие в републиканските арести; тъй като не са открити категорични доказателства в този смисъл и следвайки единодушното мнение на Кремонската топонимична комисия, името на улицата е посветено на Проти през 2010 г. близо до църквата „Сант Иларио“.

По този въпрос ще публикувам в края на моята статия критична информация в италианска медия през 2005 г.

Цитирам оперния репертоар на Алдо Проти от източнник на италиански език:

Repertorio

Repertorio operistico

Ruolo	Titolo	Autore
Don Pizzarro	Fidelio	Beethoven
Sir Riccardo Forth	I puritani	Bellini
Escamillo	Carmen	Bizet
Baldassarre	L’Arlesiana	Cilea
Carlo Gérard	Andrea Chénier	Giordano
Silvio Tonio/Taddeo	Pagliacci	Leoncavallo
Compare Alfio	Cavalleria rusticana	Mascagni
Nélusko	L’Africana	Meyerbeer
Barnaba	La Gioconda	Ponchielli
Marcello	La bohème	Puccini
Barone Scarpia	Tosca	Puccini
Figaro	Il barbiere di Siviglia	Rossini
Sigfrido	Genoveva	Schumann
Telasco	Fernando Cortez	Spontini
Nabucco	Nabucco	Verdi
Rigoletto	Rigoletto	Verdi
Conte di Luna	Il trovatore	Verdi
Giorgio Gérmont	La traviata	Verdi
Guido di Montforte	I vespri siciliani	Verdi
Simon Boccanegra	Simon Boccanegra	Verdi
Renato	Un ballo in maschera	Verdi
Egberto	Aroldo	Verdi
Don Carlo di Vargas	La forza del destino	Verdi
Don Rodrigo di Posa	Don Carlo	Verdi
Amonasro	Aida	Verdi
Jago	Otello	Verdi
Ford	Falstaff	Verdi
L’Olandese	L’olandese volante	Wagner
Gianciotto Malatesta	Francesca da Rimini	Zandonai

(край на цитата)

Цитирам дискографията на Алдо Проти (източник на италиански език):

Discografia

Incisioni in studio

L’Arlesiana, con Gianna Pederzini, Juan Oncina, Emma Tegani, Dir. Federico Del Cupolo – Colosseum 1951
Aida, con Renata Tebaldi, Mario Del Monaco, Ebe Stignani, Dario Caselli, Dir. Alberto Erede – Decca 1952
Cavalleria Rusticana, con Elena Nicolai, Mario Del Monaco, Dir. Franco Ghione – Decca 1953
Pagliacci (Prologo, Silvio), con Mario Del Monaco, Clara Petrella, Afro Poli, Piero De Palma, Dir. Alberto Erede – Decca 1953
Otello, con Renata Tebaldi, Mario Del Monaco, Dir. Alberto Erede – Decca 1954
La traviata, con Renata Tebaldi, Gianni Poggi – Dir. Francesco Molinari Pradelli – Decca 1954
Rigoletto, con Mario Del Monaco, Hilde Gueden, Cesare Siepi, Giulietta Simionato, Dir. Alberto Erede – Decca 1954
Rigoletto (video), con Virginia Zeani, Carlo Zampighi, Nicola Zaccaria, Luisa Ribacchi, Dir. Nino Sanzogno – RAI 1955
Rigoletto, con Virginia Zeani, Carlo Zampighi, Nicola Zaccaria, Luisa Ribacchi, Dir. Nino Sanzogno – Bongiovanni/Opera Lovers (vers. audio del precedente)
Cavalleria Rusticana, con Caterina Mancini, Gianni Poggi, Dir. Ugo Rapalo – Philips 1958
Pagliacci, con Gianni Poggi, Aureliana Beltrami, Walter Monachesi, Dir. Ugo Rapalo – Philips 1958
Otello, con Mario Del Monaco, Renata Tebaldi, Dir. Herbert Von Karajan – Decca 1961

…….

Edizioni dal vivo

Fernando Cortez, Napoli 1951, con Renata Tebaldi, Gino Penno, Italo Tajo, dir. Carlo Maria Giulini – ed. Hardy Classic/IDIS
Aroldo, Firenze 1953, con Antonietta Stella, Gino Penno, dir. Tullio Serafin – ed. Melodram/Walhall
Falstaff (Ford), RAI-Milano 1953, con Giuseppe Taddei, Anna Maria Rovere, Anna Maria Canali, Rosanna Carteri, Nicola Monti, dir. Mario Rossi – ed. GOP
La forza del destino, Firenze 1953, con Renata Tebaldi, Mario Del Monaco, Cesare Siepi, Dir. Dimitri Mitropoulos – ed. Foyer/Archipel
La forza del destino, La Scala 1955, con Renata Tebaldi, Giuseppe Di Stefano, Giuseppe Modesti, Dir. Antonino Votto – ed. CLS/Andromeda
Andrea Chenier, La Scala 1955, con Maria Callas, Mario Del Monaco, Dir. Antonino Votto – ed. Cetra/Melodram/Golden Melodram
Rigoletto, Caracas 1956, con Gianna D’Angelo, Mario Filippeschi, Dir. Rios Reyna – ed. GOP
La forza del destino, Roma-RAI 1957, con Anita Cerquetti, Pier Miranda Ferraro, Boris Christoff, Dir. Nino Sanzogno – ed. Myto/Bongiovanni
La forza del destino, Colonia 1957, con Giuseppe Di Stefano, Leyla Gencer, Cesare Siepi, Dir. Antonino Votto – ed. Phoenix/Myto
Il trovatore, Napoli 1957, con Mario Filippeschi, Antonietta Stella, Fedora Barbieri, Plinio Clabassi, dir. Franco Capuana – ed. Bongiovanni
Pagliacci, La Scala 1957, con Giuseppe Di Stefano, Clara Petrella, Enzo Sordello, Dir. Nino Sanzogno – ed. Cetra/Movimento Musica
I puritani, Trieste 1957, con Virginia Zeani, Mario Filippeschi, Vito Susca, Dir. Francesco Molinari Pradelli – ed. Bongiovanni
Il Barbiere di Siviglia, Napoli 1958, con Alfredo Kraus, Renata Scotto, Carlo Badioli, Enrico Campi, Dir. Vincenzo Bellezza – ed. Bongiovanni
Francesca da Rimini, RAI-Roma 1958, con Ilva Ligabue, Mirto Picchi, Piero De Palma, dir. Nino Sanzogno – ed. Lyric Distribution
I vespri siciliani, Trieste 1959, con Margherita Roberti, Pier Miranda Ferraro, Plinio Clabassi, dir. Antonino Votto – ed. Bongiovanni
La Gioconda, Buenos Aires 1960, con Lucilla Udovich, Flaviano Labò, Mignon Dunn, Norman Scott, dir. Carlo Felice Cillario ed. Opera Lovers/FIORI (MP3)
Rigoletto, Trieste 1961, con Alfredo Kraus, Gianna D’Angelo, Giorgio Tadeo, Bruna Ronchini, Dir. Francesco Molinari Pradelli – ed. Movimento Musica
Rigoletto (DVD), Tokio 1961, con Gabriella Tucci, Gianni Poggi, Paolo Washington, Anna Di Stasio, Dir. Arturo Basile – ed. VAI
Pagliacci (DVD), Tokio 1961, con Mario Del Monaco, Gabriella Tucci, Attilio D’Orazi, Dir. Giuseppe Morelli – ed. VAI
Aida (DVD), Tokio 1961, con Gabriella Tucci, Mario Del Monaco, Giulietta Simionato, Paolo Washington, Dir. Franco Capuana – ed. VAI
Andrea Chénier (DVD), Tokio 1961, con Mario del Monaco, Renata Tebaldi, Dir. Franco Capuana – ed. VAI
Tosca, Vienna 1962, con Floriana Cavalli, Dimiter Usunow, Dir. Herbert Von Karajan – ed. Arkadia
Don Carlo, Buenos Aires 1962, con Giuseppe Zampieri, Jerome Hines, Regina Resnik, Susana Rouco, dir. Fernando Previtali – ed. Living Stage
L’Africana, Napoli 1963, con Antonietta Stella, Nicola Nikoloff, Plinio Clabassi, dir. Franco Capuana – ed. Melodram
I puritani, Catania 1968, con Gabriella Tucci, Luciano Pavarotti, Ruggero Raimondi, Dir. Argeo Quadri – ed. Nota Blu/Butterfly Music
Aida, Venezia 1970, con Gabriella Tucci, Flaviano Labò, Fiorenza Cossotto, Ivo Vinco, dir. Fernando Previtali – ed. Mondo Musica
Tosca, Faenza 1972 (complessi del Teatro comunale di Bologna), con Magda Olivero, Giuseppe Giacomini, dir. Ino Savini – ed. Bongiovanni/GOP/Arkadia
Tosca, Genova 1975, con Magda Olivero, Gianfranco Cecchele, dir. Francesco Molinari Pradelli – ed. Gala

(край на цитата)

Цитирам списък на наградите, които Алдо Проти е получил (източник на италиански език):

Premi e riconoscimenti

1960 “Viotti d’Oro”
1963 “Gazzotti d’Oro”
1967 “Palcoscenico d’Oro”

(край на цитата)

Цитирам една публикация на медия в Италия, свързана с книга за Алдо Проти, написана от дъщеря му Розалба:

Порал „La Provincia Cremona“

10 Gennaio 2025

Gianpiero Goffi

«Aldo Protti, mio padre»

Rosalba, figlia del celebre baritono, ne traccia un affettuoso ritratto famigliare e artistico

CREMONA – C’è, in sintesi, la sua prestigiosa carriera artistica, ma c’è soprattutto un ritratto familiare del baritono cremonese Aldo Protti (1920-1995) nel volumetto di una trentina di pagine intitolato Ricordi di mio padre, edito da Fantigrafica. Lo firma Rosalba Protti, figlia adottiva di Aldo e della sua prima moglie Adriana Verzellesi, e ha curato la pubblicazione Antonio Beltrami, appassionato di musica lirica e autore, negli scorsi anni, di diversi libri su personaggi, istituzioni ed attività che hanno contrassegnato la storia contemporanea della nostra città e provincia.

Beltrami ricorda, nella presentazione, di aver nutrito, fin dall’adolescenza, un’autentica ammirazione per Protti, poi incontrato nel 1955, e di avere conosciuto in tempi più recenti la figlia Rosalba. I cui scritti, raccolgono «ricordi affettuosi» e aneddoti di vita «in una famiglia sicuramente eccezionale, ma altresì accogliente e generosa», quella – scrive citando Franco Mannino – di un artista che «pur essendo grandissimo, era l’uomo più umile e buono di questa terra».

Rosalba Protti, in queste pagine arricchite da fotografie dell’archivio privato che illustrano tanto la vita familiare quanto le interpretazioni liriche di Protti nei teatri internazionali, incomincia con il raccontare se stessa, affetta da sordità fin dalla nascita, a Crema, e adottata quando aveva sei mesi dai coniugi Protti, che la prelevarono da un orfanotrofio gestito dalle suore, grazie all’intermediazione del medico ginecologo Gino Lupi. Accanto al padre e alla madre, Rosalba ricorda altre persone della famiglia alle quali si affezionò, come lo zio Bruno, fratello di Aldo, e la nonna paterna Rosalinda.

Fra i personaggi resi sulle scene dal baritono, il preferito di Rosalba «era quello di Rigoletto nell’omonima opera verdiana. Mi divertiva la sua interpretazione, anche fisica, del personaggio, il suo modo di muoversi e di atteggiarsi, davvero fantastico. Purtroppo non ero in grado di sentire la sua voce, avvertivo unicamente delle vibrazioni». Protti era anche un appassionato sportivo (dalla ginnastica artistica al motociclismo al motoscafo), portava con sè la figlioletta alla Mac in riva al Po, e fu il modello di Rosalba per la sua carriera atletica di podista dal 1974 al 1992 (divenne anche campionessa italiana nei 1.500 metri e conseguì un Record mondiale ed europeo nella pista per sordi).

Quando si alterava, Aldo Protti, «diventava rosso in viso, alzava il tono della sua voce potente, si esprimeva in dialetto e batteva i pugni sul tavolo», ma era, in realtà, un uomo «buono e un padre affettuoso, allegro, gioioso e generoso». Potendo, accompagnava volentieri Rosalba a scuola, prima dalle Canossiane, poi alla Beata Vergine. Non manca il ricordo degli amici del padre, nell’arte e nella vita, da Mario Del Monaco a Carlo Bergonzi, da Giuseppe Modesti a Leo Nucci, da Renata Tebaldi a Maria Callas, con la quale condivise più volte il palcoscenico della Scala a Milano.

Fra i cremonesi anche Giuseppe Gemmi, presidente del club Amici della lirica, il critico musicale Luciano Panena e il recentemente scomparso Evelino Abeni, ampiamente citato nella bibliografia, e con il quale le idee politiche opposte mai inficiarono l’affettuosità dei rapporti. Chiude il volumetto la testimonianza di Luciano Pavarotti, che debuttò a fianco di Protti nei Puritani al teatro Bellini di Catania nel 1968, raccolta da Roberto Codazzi in occasione della morte del baritono cremonese: «Era un grandissimo professionista e un grande uomo. Geloso di nessuno, aiutava sempre tutti. In teatro non parlava mai male di nessuno ed era felice quando cantavano bene gli altri. Anche per questo era un personaggio raro, anzi unico nel panorama teatrale».

(край на цитата)

Превод:

Портал „Провинция Кремона“
10 януари 2025 г.

Джанпиеро Гофи

„Алдо Проти, баща ми“

Розалба, дъщеря на известния баритон, рисува един изпълнен с любов семеен и артистичен портрет

КРЕМОНА – Престижната му артистична кариера е обобщена, но преди всичко е представен семеен портрет на кремонския баритон Алдо Проти (1920-1995) в тридесетстраничния том, озаглавен „Спомени за баща ми“, издаден от „Fantigrafica“.

Книгата е написана от Розалба Проти, осиновена дъщеря на Алдо и първата му съпруга Адриана Верцелези, а книгата е редактирана от Антонио Белтрами, оперен ентусиаст и автор през последните години на няколко книги за фигурите, институциите и дейностите, които са белязали съвременната история на нашия град и провинция.

Белтрами припомня в увода си, че от юношеството си е хранил истинско възхищение към Проти, когото е срещнал през 1955 г., и че наскоро се е запознал с дъщеря му Розалба. Нейните писания събират „нежни спомени“ и анекдоти от живота „в семейство, което със сигурност е било изключително, но също така гостоприемно и щедро“, това – цитирайки Франко Манино – за артист, който „въпреки че е бил велик човек, е бил най-скромният и най-добрият човек на земята“.

Розалба Проти започва с описание за себе си в тези страници, обогатени със снимки от личния си архив, които илюстрират както семейния живот, така и оперните изпълнения на Проти в международни театри. Тя страда от глухота още от раждането си в Крема и е осиновена на шестмесечна възраст от семейство Проти, които я вземат от сиропиталище, управлявано от монахини, благодарение на посредничеството на гинеколога Джино Лупи. Наред с баща си и майка си, Розалба си спомня и други членове на семейството, към които е израснала привързаност, като чичо си Бруно, брат на Алдо, и баба си по бащина линия Розалинда.

Сред героите, изобразени на сцената от баритона, любимият на Розалба е Риголето в едноименната опера на Верди. „Насладих се на неговата интерпретация, дори на физическия аспект, на героя, на начина му на движение и актьорска игра, наистина фантастично. За съжаление, не можех да чуя гласа му; усещах само вибрации“ – пише тя. Проти също е бил запален спортист (от художествена гимнастика до мотоциклетизъм и моторница), водил е малката си дъщеря със себе си до Мак на брега на река По и е бил пример за подражание на Розалба в нейната спортна кариера като бегачка от 1974 до 1992 г. (тя също така става италианска шампионка на 1500 метра и постига световен и европейски рекорд в бягането за глухи).

Когато се ядосвал, Алдо Проти „се изчервявал, повишавал тона на мощния си глас, говорил на диалект и удрял с юмруци по масата“, но всъщност бил „добър човек и любящ, весел, радостен и щедър баща“. Винаги, когато можел, той с готовност придружавал Розалба до училище, първо в „Сестри Каносианци“, а след това в „Беата Верджине“. Тя също така си спомня за приятелите на баща си в изкуството и в живота, от Марио дел Монако до Карло Бергонци, от Джузепе Модести до Лео Нучи, от Рената Тебалди до Мария Калас, с които няколко пъти споделял сцената в „Ла Скала“ в Милано.

Сред кремонците били Джузепе Джеми, президент на клуб „Амичи дела Лирика“, музикалният критик Лучано Панена и наскоро починалият Евелино Абени, широко цитиран в библиографията, и с когото противоположните политически възгледи никога не са помрачавали привързаните им отношения.

Книгата завършва с разказ на Лучано Павароти, който дебютира заедно с Проти в „Пуритани“ в театър „Белини“ в Катания през 1968 г., събран от Роберто Кодаци по повод смъртта на кремонския баритон:

„Той беше голям професионалист и велик човек. Не завиждаше на никого, винаги помагаше на всички. В театъра никога не говореше лошо за никого и се радваше, когато другите пееха добре. Поради тази причина той беше рядка фигура, наистина уникална на театралната сцена.“

(край на цитата и на превода)

Ще завърша настоящата статия за Алдо Проти с една публикация от 2005 г. в италианска медия, която е свързана с наименуването на улица в Кремона на негово име. По-горе в статията ми стана дума за това, сега повече подробности. След текста на италиански език ще дам превод на български език:

Портал „Il Piccolo“

23 aprile 2005

Simone Ramella

Un contributo sullo psicodramma toponomastico che riguarda il baritono

Aldo Protti, domande e risposte

Intitolare una via di Cremona ad Aldo Protti? Di fronte allo psicodramma, soprattutto mediatico, degli ultimi giorni, culminato nella decisione del consiglio comunale di investire della questione la Commissione toponomastica, è opportuno tentare di fare un po’ di chiarezza sulla vicenda. A questo scopo la redazione di Welfare Cremona (www.welfarecremona.it) ha stilato una serie di domande e risposte che di seguito proponiamo anche ai nostri lettori.

Aldo Protti è stato una grande baritono di fama internazionale?

Sì, lo è stato. Lo ricorda anche una targa esposta nel foyer del Teatro Ponchielli.

Ma è stato anche fascista durante il ventennio?

Sì, ma la cosa non influisce sulla valutazione se dedicargli una via o meno. Durante il ventennio molti, moltissimi sono stati fascisti.

Ma poi è stato anche dirigente del Movimento Sociale italiano?

Sì, ma anche questa cosa non deve influire sulla valutazione. Il Msi era un partito rappresentato in Parlamento, dunque legalmente riconosciuto.

Allora perché i dubbi sulla dedica della via?

I dubbi non riguardano le idee politiche di Protti. E non hanno nulla ha che fare con l’ideologia. Ma riguardano fatti specifici, concreti, drammatici, avvenuti in valle di Susa tra il luglio 1944 e l’aprile 1945. Fatti accaduti 60 anni fa, ma che non per questo vanno dimenticati. Durante quel periodo in Valle di Susa, vicino a Torino, si verificarono scontri furibondi tra le forze partigiane lì operanti e le truppe naziste, appoggiate e sostenute da una forte presenza di Brigate nere e di Guardie nazionali della repubblica (Gnr) di Salò.

E tutto questo cosa centra con Protti?

Facciamo un passo alla volta. Tra le forze partigiane operanti in valle di Susa si contavano oltre 100 partigiani cremonesi. Probabilmente per “lavare quest’onta” Farinacci, ras fascista di Cremona e uno dei massimi responsabili della repubblica sociale di Salò, inviò in valle di Susa la II Compagnia di O.P. (Ordine Pubblico) della Guardia nazionale repubblicana, comandata dal capitano Messina e formata in grande prevalenza da cremonesi. Con ogni probabilità si contava sulla possibilità che i cremonesi della Gnr potessero essere facilitati nella ricerca e nel riconoscimento dei partigiani cremonesi. La seconda compagnia si aqquartierò ad Avigliana, importante Comune della valle di Susa, e si mise a disposizione delle truppe naziste presenti in forza nella zona. Da Avigliana, tra il luglio del 1944 e l’aprile del 1945, partirono 24 azioni militari condotte da tedeschi e fascisti (veri e propri rastrellamenti e/o puntate armate) portate contro le forze partigiane e nelle quali caddero anche civili. In totale nella valle di Susa e nelle valli vicine si contarono 2.024 caduti, 14 dei quali cremonesi. Dunque è documentato che Aldo Protti prese parte a quelle azioni? No, questo fatto non è né potrebbe essere documentato. In quei frangenti non c’era né la voglia né il tempo di documentare alcunchè. Ma è documentato, per stessa ammissione autografa di Protti, che colui che doveva in futuro diventare baritono di fama mondiale, dal primo luglio 1944 al 28 aprile del 1945 era aggregato alla II Compagnia O.P. comandata dal capitano Messina e si trovava per tutto quel periodo e ininterrottamente ad Avigliana. E’ certamente possibile che, nonostante ciò, non abbia preso parte a quelle azioni militari e violente. Resta però ragionevolmente verosimile che non si trovasse ad Avigliana per turismo.

Dunque è per questi fatti che non si ritiene di poter dedicare una via ad Aldo Protti?

Sì, per questi fatti. Che, come è del tutto evidente, non hanno nulla a che vedere con questioni di carattere ideologico né, tanto meno, vogliono demonizzare delle “idee politiche”. Ad Avigliana e in valle di Susa, tra il 1944 e il 1945, non si contrastavano “democraticamente” delle idee, ma si svolgeva una lotta cruenta, molto concreta e violenta, tra chi combatteva per la libertà e chi, al contrario, difendeva la tirannide. Ciò non toglie che Protti, come grande baritono, abbia ben illustrato la sua città sui palcoscenici di mezzo mondo. E’ vero. E infatti come baritono la città ha deciso di celebrarlo con la targa posta nel foyer del Teatro Ponchielli. Altra cosa, altro significato assume la dedica di una via. Lì deve essere evidente il valore civico di una testimonianza. Cosa che, a ben vedere, nel caso in esame non parrebbe né adeguata né ragionevole. Anzi…

Come mai i documenti di cui si parla sono stati resi pubblici solo ora?

Ciò testimonia a favore del mondo partigiano e antifascista cremonese. Chi sapeva e/o era in possesso di quei documenti una volta passato il periodo “caldo” della Liberazione e del dopo Liberazione decise di tenere la cosa in sordina. Passati gli anni, trascorso il tempo, sembrava più ragionevole e accettabile stendere un velo pietoso sulla vicenda per evitare la riapertura di vecchie ferite ed evitare sofferenze inutili ai superstiti e ai familiari. Ma un conto è sforzarsi di mitigare e lenire, un altro è addirittura accettare che la realtà venga ribaltata. Cremona, parecchi anni fa, ha giustamente dedicato una via a Deo Tonani, cremonese, comandante partigiano, caduto 21enne per la conquista della libertà il 29 marzo 1945 in valle di Susa. Deo Tonani cadde in uno scontro a fuoco con tedeschi e fascisti impegnati in un rastrellamento partito da Avigliana. E con lui cadde il vice comandante Sergio Rapuzzi, il 18enne “Pucci”, anch’egli cremonese. Chi ha sollevato l’idea di dedicare una via ad Aldo Protti non poteva non sapere che queste situazioni sarebbero venute a galla. Non si possono mettere sullo stesso piano coloro che morirono per la libertà e coloro che combatterono per difendere la tirannia.

Però in questa situazione c’è una famiglia che soffre…

Certo, e il dispiacere è di tutti. Sarebbe stato meglio poter evitare questi momenti alla moglie e ai figli di Aldo Protti. E d’altra parte proprio a questo fine sulla vicenda era stato fatto scendere un pietoso silenzio. Ma c’è chi ha voluto testardamente risollevare la questione. Sarebbe bastato non “pretendere” troppo, sarebbe bastato documentarsi un po’ meglio ed essere meno superficiali nell’affrontare questioni così serie. Una volta, però, che le questioni vengono sollevate con superficialità e che la “macchina” viene maldestralmente messa in moto, non è possibile pretendere che la verità resti nascosta.

Con che coraggio avremmo potuto guardare negli occhi i famigliari di Deo e Pucci, e degli altri 12 caduti cremonesi in Valle di Susa?

Con che forza avremmo potuto ricordare il sacrificio di chi ha combattuto per liberare l’Italia dal fascismo e dal nazismo occupante? C’è chi afferma che i documenti raccolti non provano nulla. E’ vero, c’è chi lo afferma, ed è davvero incomprensibile. Dispiace che tra costoro ci siano anche i familiari. Ad Avigliana, tra il luglio del ’44 e l’aprile del ’45, la Gnr non c’era sicuramente andata per fare una gita fuori porta. E non risulta che, tra i cremonesi della Gnr presenti in valle di Susa, ci fosse qualcuno che si è ribellato di fronte alla bestialità dei rastrellamenti effettuati. Nessuno si defilò, nessuno disertò, tutt’altro. I cremonesi della Gnr presenti ad Avigliana rimasero lassù fino all’ultimo giorno, fino al 28 aprile del 1945, a Liberazione avvenuta. E a ben vedere nessuno dovette subire gravissime vessazioni dopo la Liberazione. Di ciò non solo nessuno si considerò in dovere di ringraziare, ma neppure di chiedere scusa. Al contrario, negli anni del dopoguerra qualcuno di loro ha potuto rappresentare quella esperienza in piena libertà, all’interno delle istituzioni democratiche. Sarebbe interessante chiedersi, a parti invertite (se cioè la guerra fosse stata vinta da nazisti e fascisti), quali possibilità avrebbe avuto l’antifascismo di essere rappresentato nelle istituzioni. Con ogni probabilità le stesse che aveva avuto durante il ventennio. Cioè nessuna.

Tanto rumore per una via. Ne vale la pena?

Di fronte al grande battage Provinciale (dal nome del quotidiano che l’ha promosso e cavalcato con entusiasmo degno di miglior causa) scatenato negli ultimi giorni attorno all’ipotesi di dedicare una via di Cremona ad Aldo Protti, con tanto di pubblicazione delle foto segnaletiche dei componenti della Commissione toponomastica cui è stata passata la patata bollente, la tentazione era quella di fare finta di nulla. Del resto nell’editoriale della scorsa settimana avevo già cercato di esprimere il malessere, che ritengo piuttosto diffuso nella cittadinanza, nel vedere la politica e i suoi organismi incartarsi su questioni tutto sommato marginali – più funzionali alla propria bottega che al benessere della collettività – mentre questioni ben più importanti languono nel disinteresse generale. Di fronte al can can mediatico di questi giorni, però, il silenzio probabilmente non sarebbe stato la risposta più idonea.Alle mozioni dei sentimenti artefatte si risponde con il ragionamento e la documentazione, cosa che il pezzo di Welfare Cremona pubblicato qui accanto fa egregiamente.A prescindere dai contenuti politici della vicenda, però, mi sono chiesto – e giro la domanda ai lettori, compresi i familiari di Aldo Protti – se intitolare una via a qualcuno sia davvero il modo migliore per onorare la sua memoria. In fondo col passare del tempo i nomi delle vie acquistano una vita propria. Li conosciamo alla perfezione, ma di molte delle persone da cui li hanno presi non sappiamo assolutamente nulla. E dunque,mi chiedo, valeva davvero la pena dare vita a questo triste melodramma politico-mediaticoistituzionale?

Simone Ramella

(край на цитата)

Превод:

Портал “Il Piccolo”
23 април 2005 г.

Симоне Рамела

Принос върху топонимичната драма около баритона

Алдо Проти, въпроси и отговори

Да се кръсти улица в Кремона на Алдо Проти? Предвид скорошната медийна драма, особено през последните дни, кулминираща с решението на градския съвет да отнесе въпроса до Топонимичната комисия, е уместно да се опитаме да хвърлим светлина върху темата.

За тази цел редакционният екип на „Welfare Cremona“ (www.welfarecremona.it) е съставил поредица от въпроси и отговори, които предлагаме и на нашите читатели по-долу.

Алдо Проти беше ли велик баритон с международна слава?

Да, беше. Плоча във фоайето на „Teatro Ponchielli“ го почита.

Но беше ли той и фашист през двадесетгодишния период?

Да, но това не влияе на решението дали да се кръсти улица на негово име. През двадесетгодишния период много, много личности бяха фашисти.

Но дали е бил и лидер на Италианското социално движение?

Да, но това също не би трябвало да влияе на оценката. „MSI“ беше партия, представена в парламента, следователно законно призната.

И така, защо са съмненията относно посветеността на улицата?

Съмненията не се отнасят до политическите идеи на Проти. И нямат нищо общо с идеологията. Но те се отнасят до специфични, конкретни, драматични събития, случили се в долината Суза между юли 1944 г. и април 1945 г. Събития, случили се преди 60 години, но които не бива да бъдат забравяни. През този период в долината Суза, близо до Торино, избухват ожесточени сблъсъци между партизански сили, действащи там, и нацистки войски, подкрепяни и поддържани от силно присъствие на Черните бригади и Националната гвардия на републиката (НГР) в Сало.

И какво общо има всичко това с Проти?

Нека да го направим стъпка по стъпка. Сред партизанските сили, действащи в долината Суза, са над 100 партизани от Кремона. Вероятно за да „отмие този срам“, Фариначи, фашисткият лидер на Кремона и един от най-висшите служители на Сало Социална Република, изпраща в долината Суза 2-ра рота за обществен ред (ОП) на Националната републиканска гвардия, командвана от капитан Месина и съставена предимно от кремонци. Вероятно се е надявало, че кремонските членове на НОР могат да бъдат подпомогнати в издирването и идентифицирането на кремонските партизани. 2-ра рота е базирана в Авиляна, важна община в долината Суза, и се поставя на разположение на нацистките войски, разположени в района. От Авиляна, между юли 1944 г. и април 1945 г., са предприети 24 военни действия от германци и фашисти (действителни обиски и/или въоръжени нападения) срещу партизански сили, при които загиват и цивилни. Общо са регистрирани 2024 жертви в долината Суза и съседните долини, 14 от които са от Кремона.

И така, документирано ли е, че Алдо Проти е участвал в тези действия?

Не, този факт не е и не можеше да бъде документиран. По това време не е имало нито желание, нито време да се документира каквото и да било. Но е документирано, чрез ръкописното признание на самия Проти, че човекът, който по-късно ще стане световноизвестен баритон, е бил прикрепен към 2-ра оперативна рота, командвана от капитан Месина, от 1 юли 1944 г. до 28 април 1945 г. и е бил непрекъснато разположен в Авиляна през целия този период. Със сигурност е възможно въпреки това той да не е участвал в тези жестоки военни действия. Въпреки това, остава разумно вероятно да не е бил в Авиляна като турист.

Значи заради тези факти не се смята за правилно да се кръсти улица на Алдо Проти?

Да, заради тези факти. Които, както е съвсем ясно, нямат нищо общо с идеологически въпроси, още по-малко пък се стремят да демонизират „политически идеи“. В Авиляна и долината Суза, между 1944 и 1945 г., не е имало „демократичен“ конфликт за идеи, а по-скоро кървава, много конкретна и насилствена борба между тези, които се борят за свобода, и тези, напротив, защитават тиранията. Това не променя факта, че Проти, като велик баритон, е прославил града си на сцени по целия свят. Това е вярно. И наистина, като баритон, градът е решил да го почете с плоча, поставена във фоайето на „Театро Понкиели“. Кръщаването на улица придобива различно значение. Гражданската стойност на свидетелството трябва да е очевидна там. Което, при по-внимателно разглеждане, в този случай не изглежда нито подходящо, нито разумно.

Защо въпросните документи едва сега са оповестени публично?

Това говори много за партизанското и антифашистко движение в Кремона. Тези, които са знаели и/или са притежавали тези документи, след като „разгорещеният“ период на Освобождението и периодът след Освобождението отминават, са решили да запазят въпроса в тайна. С течение на годините, с течение на времето, изглеждаше по-разумно и приемливо да се спусне завеса върху въпроса, за да се избегне отварянето на стари рани и да се избегнат ненужни страдания за оцелелите и техните семейства. Но едно е да се опитваш да смекчиш и успокоиш; друго е дори да приемеш, че реалността се преобръща. Преди няколко години Кремона с право кръсти улица на Део Тонани, кремонски партизански командир, който загина на 21-годишна възраст на 29 март 1945 г., докато се бореше за свобода в долината Суза. Део Тонани загина в престрелка с германци и фашисти, участващи в операция по издирване и арест, която започна в Авиляна. А с него загина и заместник-командирът Серджо Рапуци, 18-годишният „Пучи“, също от Кремона. Който и да е повдигнал идеята за кръстване на улица на Алдо Проти, не можеше да не знае, че тези въпроси ще излязат наяве. Загиналите за свобода не могат да бъдат поставяни на едно ниво с онези, които са се борили в защита на тиранията.

Но в тази ситуация едно семейство страда…

Разбира се, и скръбта е споделена от всички. Би било по-добре да бяха пощадени тези моменти за съпругата и децата на Алдо Проти. И наистина, именно за тази цел, по въпроса беше наложено жалко мълчание. Но има и такива, които упорито искаха да повдигнат въпроса отново. Би било достатъчно да не „очаква“ твърде много, да направи малко повече проучване и да бъде по-малко повърхностен при разглеждането на такива сериозни въпроси. След като обаче въпросите бяха повдигнати повърхностно и „машината“ бъде тромаво задействана, вече не е възможно да се очаква истината да остане скрита.

Как бихме могли да имаме смелостта да погледнем в очите на семействата на Део и Пучи, както и на останалите 12 кремонци, паднали в долината Суза?

Как бихме могли да помним жертвата на онези, които са се борили за освобождението на Италия от фашизма и нацистката окупация? Някои твърдят, че събраните документи не доказват нищо. Вярно е, други го казват и е наистина неразбираемо. Жалко е, че семействата им са сред тях. GNR със сигурност не е ходила на еднодневна екскурзия до Авиляна между юли 1944 г. и април 1945 г. И няма доказателства, че някой от членовете на GNR от Кремона, присъстващи в долината Суза, се е разбунтувал срещу жестокостта на грабежите. Никой не се е отдръпнал, никой не е дезертирал, точно обратното. Членовете на GNR от Кремона, присъстващи в Авиляна, са останали там до последния ден, до 28 април 1945 г., след Освобождението. И ако се вгледате внимателно, никой не е претърпял такъв тежък тормоз след Освобождението. Не само че никой не се е чувствал задължен да изрази благодарност за това, но и никой не се е извинил. Напротив, в следвоенните години някои от тях са могли да представят този опит с пълна свобода, в рамките на демократичните институции. Би било интересно да се запитаме, ако ролите бяха разменени (тоест, ако войната беше спечелена от нацистите и фашистите), какви шансове би имал антифашизмът да бъде представен в институциите. Най-вероятно същите шансове, които е имал през двадесетгодишния период. Което ще рече, никакви.

Много шум около една улица. Струва ли си?

В лицето на голямата шумотевица около „Провинциале“ (кръстена на вестника, който я рекламира и я възприема с ентусиазъм, достоен за по-добра кауза), разгърната през последните дни около идеята за наименуване на улица в Кремона на Алдо Проти, заедно с публикуването на снимки на членовете на Комисията по топонимия, на които беше прехвърлена отговорността, изкушението беше да си затворим очите. В редакционната статия от миналата седмица вече се бях опитала да изразя недоволството, което според мен е доста широко разпространено сред гражданите, от това, че политиката и нейните институции са затънали в крайно маргинални въпроси – по-полезни за собствения им дневен ред, отколкото за благополучието на общността – докато далеч по-важни въпроси се губят в общо безразличие. Изправени пред медийната лудост от последните дни обаче, мълчанието вероятно не би било най-подходящият отговор. На изкуствените емоционални изблици се отговаря с разсъждения и документи, което публикуваната статия на „Welfare Cremona“ заслужава възхищение. Независимо от политическото съдържание на историята обаче, се зачудих – и отправям този въпрос към читателите, включително семейството на Алдо Проти – дали кръщаването на улица на някого е наистина най-добрият начин да се почете паметта му. В крайна сметка, с течение на времето имената на улиците придобиват собствен живот. Познаваме ги отлично, но не знаем абсолютно нищо за много от хората, които са ги кръщавали. Затова се питам, наистина ли си е струвало да се даде началото на тази тъжна политико-медийно-институционална мелодрама?

Симоне Рамела

(край на превода)

Нека днес на 19 юли 2025 г. почетем 105 години от рождението на Алдо Проти на тази дата през 1920 г. и да си спомним, че на 10 август – почти след един месец ще се навършат 30 години от смъртта му през 1995 г. Алдо Проти е за италианските оперни любители онова, което е в своята епоха за българските оперни любители Асен Селимски или Стоян Попов. Нека припомня накрая и още няколко имена от българската баритонова школа, родени между годините 1920 и 1930, като: Анастас Анастасов (1927), Георги Генов (1923), Кирил Кръстев (1921), Петър Петров (1919), Костадин Шекерлийски (1921), Никола Смочевски (1927). Сигурно има и други имена, не претендирам за пълнота.

Мира на праха на баритона Алдо Проти!

……..

Записи: