Днес почитаме рождения ден на певицата и вокален педагог Валентина Александрова
Драги приятели на оперната музика, в последния ден на годината 2020 пиша статия за една добре позната българска оперна певица и вокален педагог в Пловдив – проф. Валентина Александрова, която днес на 31 декември 2020 г. навършва достойните 90 години. Да й пожелаем добро здраве и дълъг живот!
Фактически днес пиша статия за нея за четвърти път. На тази дата точно преди 3 години започнах статията си със следните думи:
„Драги приятели на оперната музика, за пръв път от 2013 г., когато започнах да пиша моите „оперни истории“, ми се случва да пиша в последния ден на годината – 31 декември 2017 г. Причината е проста – не съм имал оперен деец или оперно събитие, станало в този ден. Не че по целия свят не е станало такова, но както знаете, аз пиша за чужди дейци обикновено при кръгли годишнини – раждане или смърт, а за българските личности не правя такава селекция. Значи до сега не съм попадал на съответен обект.
Съвсем скоро се оказа, че съм се лъгал – на 31 декември 1930 г. е родена в Свиленград българската оперна певица и вокален педагог Валентина Александрова, за която досега не съм писал статия. Причината е семпла – нямах името й в моя календарен архив. Всъщност там са поне 200-300 български имена от различни епохи, както и съвременни певци и диригенти, данните за които съм взел преди всичко от източници в Интернет, главно от страниците им в Уикипедия, ако имат такива.
Така беше и с Валентина Александрова, имам я в архива си, но там като рождена дата е денят 31 януари 1930, взет от Уикипедия-страницата й. През 2016 г., когато писах статия за оперния певец Алексей Милковски, можах да се свържа с неговия син Александър Милковски, който живее в Пловдив, станахме ФБ-приятели и при размяна на информации той ми написа следните редове:
„Добър вечер, г-н Контохов! Позволявам си да Ви безпокоя с намерението да насоча Вашето внимание към още един творец, отдал живота си за българското оперно и камерно изкуство. Става дума за з.а. проф. Валентина Александрова – третата съпруга на Алексей Милковски и моя майка. Просто напишете името в Гугъл. Приятна вечер!“.
(край на цитата)
Много се изненадах, тъй като не знаех за този факт. В биографията на Алексей Милковски се споменава, че той е бил женен 4 пъти, но аз не съм обръщал внимание за имената на съпругите му, нито за професиите им. Наскоро след това Александър Милковски беше любезен да ме поздрави за рождения ми ден – 24 април със следните редове:
„Честит Рожден ден, г-н Контохов! Пожелавам Ви дълголетие и здраве! И много енергия и вдъхновение за Вашата прекрасна инициатива за пропагандиране на оперното изкуство!“
(край на цитата)
Така че бях решил още през 2016 г. да напиша статия за майка му, но тогава имах някаква важна причина да не мога да осъществя плана си. Реших да направя това през 2017 г., но междувременно се осведомих в други източници, от които научих, че рождената дата на Валентина Александрова не е 31 януари, а 31 декември. Ето доказателства:
Портал „Events.bg“
Проф. Валентина Александрова е българска оперна певица и музикален педагог, родена на 31 декември 1930 г. в Свиленград.
Завършила Държавната музикална академия със специалност класическо пеене, в класа на проф. Петър Райчев.
Една от основателките на Пловдивската народна опера (1953), а до 1986 г. и една от нейните най-изявени солистки. Изиграла е централните роли в оперите “Травиата” и “Риголето” (Верди), “Бохеми” и “Джани Скики” (Пучини), “Любовен елексир”, “Звънчето” и “Рита” (Доницети), “Сватбата на Фигаро”, “Вълшебната флейта” и “Дон Жуан” (Моцарт), “Фауст” (Гуно), “Продадена невеста” (Сметана), “Ловци на бисери” и “Кармен” (Бизе), “Антигона-43” (Пипков), “Луд гидия”, “Милионерът”, “Златната ялълка” (Хаджиев), “Умницата” (Орф) и други.
Има многобройни гастроли в България и чужбина (Дания, Германия, Русия, Чехия, Унгария, Финландия, Румъния, Сърбия, Китай). Паралелно с оперната си дейност, реализира многобройни участия в камерни кантатно-ораториални концерти. Нейният репертоар обхваща широк кръг автори и школи: Монтеверди, Качини, Скарлати, Вивалди, Пърсел, Хендел, Бах, Хайдн, Моцарт, Бетовен, Шуберт, Шуман, Брамс, Хуго Волф, Рихард Щраус, Малер, Респиги, Чайковски, Денисов, Бритън, както и почти всички български композитори, на които е била първи изпълнител. Много нейни изпълнения са запазени като студийни записи в България и чужбина.
От 1968 г. е преподавател в Академията за музикално и танцово изкуство в Пловдив. До края на 1999 г. е ръководител на катедра “Класическо пеене”. Автор на учебни пособия.
Носител на: Втора награда от Международния конкурс за певци и инструменталисти във Варшава (1955); Орден “Кирил и Методий”; Наградата “Пловдив” (1972), “Медения чан” и други.
(край на цитата)
Чудесна информация, заедно с точната дата на раждане, която се оказа същата и в друга информация в Интернет:
Портал „birthday.bg“
Валентина Александрова
Пол: | жена |
Дата на раждане: | 31 декември 1930 |
Място на раждане: | Свиленград, България |
Професия: | Българска оперна певица и музикален педагог. Носителка на престижни награди, сред които Втора награда от Международния конкурс за певци и инструменталисти във Варшава (1955 г.) |
(край на цитата)
Така че спор по въпроса за рождената дата няма. Само се чудя защо авторите на Уикипедия-страницата й не са направили по-подробна справка, за да коригират датата 31 януари на 31 декември!“
(край на цитата от статията ми през 2017 г.)
Днес на 31 декември 2020 г. – часове преди да приключа настоящата статия, исках да проверя в Интернет дали през изтеклата година най-после в Уикипедия-страницата за Валентина Александрова не е поправена датата на нейното рождение. Не – няма такова нещо, нищо не е поправено. Често се питам, защо е това нехайство, защо няма лица, които да се заинтересуват сериозно и да нанесат поправката? Нямам отговор, в конкретния случай според мен известна вина има самият Александър Милковски, който като син на проф. Александрова трябва да поеме инициативата за тази поправка. Но това си е мое мнение, не мога да давам съвети.
Днес нямам нови неща, които мога да добавя към статията за проф. Валентина Александрова – ще добавя нещо само във финала на тази статия. Поради факта, че за една година имам около 140-150 нови ФБ-приятели и читатели, ще изложа докрай статията си от 2017 г., нека те научат данни от живота и кариерата на тази заслужила деятелка на оперното изкуство. Продължавам с текста от 2017 година:
„За съжаление, въпреки голямата дейност на проф. Валентина Александрова не само като отлична оперна певица, но и като изявен вокален педагог, информациите за нея са много ограничени и непълни. Освен горните цитати има само една друга информация – самата Уикипедия-страница за нея, която също ще цитирам заедно с погрешната дата на раждане:
Валентина Александрова българска оперна певица Родена: 31 януари 1930 г. (85 г.) Свиленград, България |
---|
Валентина Николаева Александрова е българска оперна певица – сопран, професор по оперно пеене в Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство в Пловдив.
Първоначално започва да се занимава с пеене под ръководството на Сия Войникова. Завършва Държавната музикална академия със специалност класическо пеене, в класа на проф. Петър Райчев. Тя е един от основателите на Пловдивската народна опера от 1953 година, а до 1986 г. една от нейните най-изявени солистки.
Изиграва централните роли в оперите „Травиата“ и „Риголето“ (Верди), „Бохеми“ и „Джани Скики“ (Пучини), „Любовен елексир“, „Звънчето“ и „Рита“ (Доницети), „Сватбата на Фигаро“, „Вълшебната флейта“ и „Дон Жуан“ (Моцарт), „Фауст“ (Гуно), „Продадена невеста“ (Сметана), „Ловци на бисери“ и „Кармен“ (Бизе), „Антигона-43“ (Пипков), „Луд гидия“, „Милионерът“, „Златната ялълка“ (Хаджиев), „Умницата“ (Орф) и други. Има многобройни гастроли в България и чужбина (Дания, Германия, Русия, Чехия, Унгария, Финландия, Румъния, Сърбия, Китай). Паралелно с оперната си дейност реализира многобройни участия в камерни кантатно-ораториални концерти. Нейният репертоар обхваща широк кръг автори.
Много нейни изпълнения са запазени като студийни записи в България и чужбина. От 1968 г. е преподавател по оперно пеене в Академия за музикално и танцово изкуство в Пловдив. До края на 1999 г. е ръководител на катедра „Класическо пеене“. Автор е на редица учебни пособия.
Награди
- ІІ награда от Международния конкурс за певци и инструменталисти, Варшава (1955);
- Орден „Кирил и Методий“;
- Награда „Пловдив“ (1972);
- Академична награда „Медения чан“.
(край на цитата)
Данните тук са почти същите като в основния цитат в портал „Events.bg“. Колкото и да търсим по-специални данни за нея, като интервюта, предавания по радио или телевизия, статии за нея в пресата или в други медии, няма да намерим. В Гугъл при влизане с нейното име се идва до десетки линкове за друга певица със същото име, но това е личност от Русия. Има и друга певица с име Валентина Александрова, също в Пловдив, но тя е от света на поп-музиката, за която има редица информации, интервюта, записи и видеа. Няма и снимки на оперната певица Валентина Александрова, освен една, която беше поместена в портала „Events.bg“, както и една при малка статия, дадена в сайта на английски език за ония 100-120 български певци „Bugarian Opera Stars“, който се списва от г-н Франк Фишър в Питсбърг / САЩ. Ето оригиналния цитат в този портал:
Valentina Aleksandrova, soprano
The soprano, Valentina Aleksandrova, first began her vocal studies with Sija Voinikova. Later at the State Academy of Music she studied with Ludmila Prokopova and Petar Raichev.
Her career began in 1953 at the Plovdiv Opera. There she sang Marie in the Bartered Bride, Blonde in the Abduction from the Serail, Antonia in the Tales of Hoffman and Michaela in Carmen.
Additional roles in her career included Mimi, Adina, Susanna, Zerlina, Violetta and Marguerite.
Dvorak: Rusalka “Rusalka’s Aria”
Puccini: La boheme Si, mi chiamano Mimi
(край на цитата)
Както виждаме, тук не се дават данни за рождена дата. Не е необходим превод на български език – споменават се и други детайли за певицата.
В някои линкове в Интернет се стига до малки не толкова важни информации за Валентина Александрова, като:
Памет: 95 години от рождението на голямата оперна и камерна певица Лиляна Барева
Публикувано през 2017 г. в „РусеИнфо“ (Огнян Стамболиев)
Народната артистка Лиляна Барева (1922-2007) беше сред абсолютните примадони на първата ни оперна сцена. От средата на 40-те до началото на 70-те (време на разцвет на Софийската опера) тя беше сред най-добрите български сопрани – при това всички те бяха от висока класа (Катя Попова, Райна Михайлова, Катя Георгиева, Мария Бохачек, ВАЛЕНТИНА АЛЕКСАНДРОВА, Юлия Винер, Серафина Динева, Надя Шаркова, Петя Иванова). Но това, което я отличи от тях беше голямата й страст към песента, към камерното музициране. През дългата си и успешна кариера тя разделяше времето и силите ми между операта и концертния подиум, като постигна забележителни върхове и в двете си хипостази (…)
(край на цитата)
БНР на 19 април 2012 г. за Парашкев Хаджиев (100 години от рождението му):
Парашкев Хаджиев е най-продуктивният български композитор на музикално-сценични творби: 21 опери, 6 оперети и 3 мюзикъла, 1 балет и над 150 постановки.
Ще звучат откъси от опери и оперети:
• „Майстори” – в последния запис на Катя Попова през 1966 година. С участието на Любомир Бодуров, Димитър Петков, Борис Богданов. Диригент на хора и оркестъра на Софийската опера e Иван Маринов.
• „Луд гидия” – в документален запис от Пловдивската опера през 1961 година. В спектакъла участват: ВАЛЕНТИНА АЛЕКСАНДРОВА, Йордан Знаменов, Таню Божков, Соня Хамерник и др. Диригент – Кръстю Марев.
(край на цитата)
В един постинг във Фейсбук бях попаднал и на следната информация от Пловдив – не съм отбелязъл по какъв повод беше тя:
„Събитие беше “Уестсайдска история” с диригент Жул Леви. Сцената беше гола с имитации на тухли и спуснати чиги. За една година операта направи 3 постановки на Морис Равел.
Нося снимки на “Умницата” – 1967 година с ВАЛЕНТИНА АЛЕКСАНДРОВА. Най-хубавата постановка на операта на Античния театър е “Кармина Бурана”. Постановките на открито на операта започват през 1965 година – “Аида”, “Трубадур” , “Дон Карлос”.
“Аида” Е ЕДИНСТВЕНАТА ПОСТАНОВКА, ЗА КОЯТО В БЪЛГАРИЯ Е ИЗДАДЕНА ПОЩЕНСКА КАРТИЧКА.
(край на цитата)
Сигурен съм, че тия мои приятели във ФБ, които четат този текст дотук ще ми зададат следния въпрос: „След като сте ФБ-приятел със сина на Валентина Александрова – Александър Милковски, който живее в Пловдив, защо не се обърнете към него за повече сведения и снимки на майка му, нали той ви даде идеята да напишете статия за нея?“
Много правилно, така разсъждава всеки човек по интуиция. Точно така направих и аз. На 24 ноември 2017 г. му написах следните редове:
„Здравейте г-н Милковски, отдавна не сме си писали. На 26 ноември в неделя ще пиша както всяка година статия за баща ви, но нямам нито една негова снимка. Видях на стената ви тази вечер, че е имало предаване през октомври за него в Радио Пловдив и вие сте участвали там. Исках да влезя чрез линка на БНР, но няма тази страница – поне да копирам хубавата снимка. Много ще се радвам ако я имате при себе си и ми я изпратите тук в пощата ми. Мисля на 31 декември да напиша статия и за майка ви, събрал съм доста материали. Имате ли нейни снимки? В Уикипедия-страницата за нея са писали дата на раждане 31 януари – това е невярно, нали? Ще се радвам да ми се обадите тук. Сърдечни поздрави и пожелания за здраве и успехи!!
(край на писмото)
За голямо съжаление г-н Милковски не ми отговори нито тогава, нито след публикуване на статията за баща му. Интересно, отдавна той не влиза в ФБ-пощата си, нито пише на стената си във ФБ. След като наближи днешния ден, реших преди 2 дни наново да му пиша (Б.К.: става въпрос за годината 2017). Ето текста:
„Драги Александър, реших да пиша статия за майка ви на 31 декември, но вие не реагирате на моето писмо тук от 24 ноември. Не четете ли пощата си във Фейсбук? Вие вече ми писахте че е редно да пиша и за нея, не само за баща ви, но не ми оказвате необходимото съдействие. Помолих за нейни снимки – в медиите няма такива. Хайде моля – има още два дни, пратете нещо за нея, ще се радвам. Поздрави!“
(край на писмото)
До 30 декември 2017 г. нямах отговор. Нито знам адреса на майка му, нито мога да направя нещо друго, освен днес да публикувам онова, което съм написал до тук. То е достатъчно, но не отговаря на онова, което заслужава една видна българска певица и вокален педагог.
През тия почти 8 години, откак пиша моите статии получих голяма помощ от близки на дадени артисти, като дъщерите, синовете или внуците им. Примери: за тенора Никола Николов (дъщерята Ники Николова), за сопранът Лиляна Анастасова (внукът Борис Луков), за мецосопранът Соня Хамерник (дъщерята Биляна Христова), за сопранът Елена Балджиева (синът Евгений Шевкенов), за тенора от Русе Николай Здравков ми писа многократно дъщеря му Микаела Здравкова, за друг голям тенор – Тодор Бонев също многократно ми писа дъщеря му Гергана Бонева (и до сега с двете дъщери имам тясна връзка във ФБ) и други. За пръв път не мога да ползвам помощ в това отношение, макар и да съм помолил за това. Дано Александър Милковски има някаква сериозна причина да бъде така резервиран, което не е било така досега при нашите контакти“.
(край на статията ми от 2017 г.)
През изтеклия период от три години няма нещо особено, което да добавя към статията си за Валентина Александрова освен едно предаване на Българското Радио от март 2018 г., посветено на Пловдивската опера. Понеже в него става въпрос за днешната юбилярка, ще цитирам текста и линк към него, тъй като там има две участия на Валентина Александрова в оперите „В долината“ и „Ловци на бисери“. При желание чрез съответния линк могат да се чуят тези изпъленения, за да се запознаем с вокалното изкуство на юбилярката. Цитирам:
БНР
Българските оперни театри – Пловдивската опера
събота, 3 март, от 20 часа
публикувано на 03.03.2018
Автор: Светлана Димитрова
През 2019 г. Пловдив ще бъде европейска културна столица. Със сигурност в събитията ще участва един от най-добрите оперни театри у нас – Пловдивската опера. Създадена е през ноември 1953 г., а първата постановка е „Продадена невеста“ на Сметана. В различни периоди с възхода на Пловдивската опера са свързани имената на Ромео Райчев, Васил Лолов, Руслан Райчев, Кръстю Марев, Борислав Иванов. От началото на сезон 2013/2014 г. музикален директор е Диан Чобанов, а директор Нина Найденова. За разлика от много други състави това е театърът, който няма сграда, а представленията се изнасят в Дома на културата „Борис Христов“. Всички с нетърпение очакват летните месеци, когато на античния театър започва фестивалът „Опера опън“.
Преди т. н. реформа в музикално-сценичните институти Пловдив разполагаше с два елитни състава – филхармония и опера. Сега държавната опера изпълнява и двете функции.
Историята на двата състава е частично описана на сайта на операта.
В нашата музикална вечер се спрях на два записа – операта „В долината“ на Ойген д`Албер и „Ловци на бисери“ на Жорж Бизе.
Съдържание на операта „В долината“
Главни действащи лица и изпълнители:
• Иван Вампиров – Себастиано,
• Алексай Милковски –Томасо,
• Илия Бояджиев – Моручо,
• Людмила Маркова – Пепа,
• Пенка Коева – Марта,
• ВАЛЕНТИНА АЛЕКСАНДРОВА – Нури,
• Соня Хамерник – Розалия,
• Мария Сталева – Антония,
• Любен Влахов – Педро.
Хор и оркестър на Пловдивската опера, диригент Васил Лолов, запис от 1958 г.
Съдържание на операта „Ловци на бисери“
Главни действащи лица и изпълнители:
• ВАЛЕНТИНА АЛЕКСАНДРОВА – Лейла,
• Георги Велчев – Надир,
• Борислав Николов – Зурга,
• Васил Марков – Нурабад.
Хор и оркестър на Пловдивската опера, диригент Кръстю Марев, записът е осъществен през 1963 г.
Чуйте спомените на Андрей Андреев, драматург на Пловдивската опера
Програма Христо Ботев Музика На опера в събота Държавна опера – Пловдив
(край на цитата)
Линка към предаването на БНР е следният:
http://bnr.bg/radiobulgaria/post/100940748
Второто допълнение за тази година се отнася до снимките с които разполагам. Те се само две, но в края на 2017 г. получих от близки роднини на Валентина Александрова две ценни исторически нейни снимки – като малко дете заедно с родителите си и членове на рода им. Снимките са много интересни и ще ги публикувам днес след статията си за нея.
През настоящата 2020 г. няма нищо ново за Валентина Александрова, като в Уикипедия -страницата й не е направена и до сега корекция за рождената й дата – все още стои 31 януари 1930 г. Не мога да проумея защо синът й Александър Милковски не направи тази малка корекция!
Единствено ново което открих е, че нейният личен архив е предаден в Държавен Архив Пловдив, където е заведен така:
Александрова, Валентина Николаева, оперна певица, доцент – Пловдив, ДА-Пловдив, Ф. 1839, 56 а.е., 1953-1986.
Нека поздравим днес на 31 декември 2020 г. Валентина Александрова с навършване на кръглите 90 години, като й пожелаем добро здраве и весело посрещане на новата 2021 година.
За много години, уважаема госпожо професор Александрова.
………
Линк към интервю на Александър Милковски в Радио Пловдив с информации за баща му – баса Алексей Милковски:
http://bnr.bg/plovdiv/post/100888118/v-pamet-na-aleksei-milkovski
……..
Изпълнeние на Валентина Александрова:
Валентина Александрова изпълнява ария от операта „Русалка“ на Дворжак:
…….
Валентина Александрова изпълнява ария на Мими от операта „Бохеми“ на Пучини:
…..