Amalie Materna

Австрийската певица Амалия Матерна, починала днес преди 100 години

„Сърдечна благодарност за Вашата голяма и грандиозна натура, която навлезе в моя живот като необходима потребност. Господи, само като помисля за Вашата последна вечер в ролята на Кундри! Довиждане – любов, доброта, най-добрата“.

(думи на Рихард Вагнер към певицата Амалия Матерна в писмото му до нея 4 седмици преди той да почине във Венеция през 1883 г.)

Драги приятели на оперната музика, днес на 18 януари 2018 г. за пръв път откакто пиша „оперни истории“ почти 5 години, ще се върна твърде назад в историята на оперното изкуство – чак в средата на 19-и век, когато това изкуство в България изобщо е непознато – държавата е под турско робство и никой не мисли за него, освен единици хора, които са пътували извън България, например в Русия, Чехия, Австроунгария и другаде. Причината да пиша за това време – днес се навършват точно 100 години от смъртта на една от най-прочутите по това време оперни певици в Европа и извън нея – драматичният сопран Амалия Матерна (Amalie Materna), родена на 10 юли 1844 г. в Австроунгария, починала на 18 януари 1918 г. във Виена.

Защо реших именно днес и то точно с Амалия Матерна да направя това изключение? По различни причини – първо, кръглата 100-годишнина от кончината й, второ – в тази епоха тя е това, което в наше време е Мария Калас или Рената Тебалди (цитирам само две имена), и трето – нека научим чрез нейната биография и дейност какви са били основните насоки в репертоара на певците преди около 150 години. По тази трета точка нека още сега кажа, че Амалия Матерна е пяла в десетки роли от опери на много композитори в тази епоха или по-рано. Като съвременница на Рихард Вагнер (1813-1883) тя е била една от най-добрите изпълнителки в негови опери, те са имали личен контакт и тя е била първата Брунхилде в „Пръстенът на нибелунга“ при Музикалните празници в Байройт. През 1875 г. играе главната роля при премиерата на една от най-известните по това време опери – „Царицата (Кралицата) от Саба“ (Die Königin von Saba) от австроунгарския композитор Карл Голдмарк (Karl Goldmark) – съврменник на Вагнер и не по-малко известен от него в тия времена. По-късно ще дам подробности. Само една година преди това – през 1874 г. Амалия Матерна пее при премиерата в Австроунгария на операта „Аида“ от Верди в ролята на Амнерис във Виена.

Нека се запознаем с биографията и творческия път на тази певица.

Амалия Матерна (Amalie Materna, също Amalia Materna, по-късно Amalie Friedrich-Materna съответно Amalie Materna-Friedrich), родена на 10 юли 1844 г. в Санкт Георген при Щифинг (Sankt Georgen an der Stiefing), починала на 18 януари 1918 г. във Виена, е австрийска оперна певица в жанра на силно драматичните сопрани. Тя е била дългогодишен член на ансамбъла на Виенската дворцова опера, по-късно получила там титлата Камерзенгерин. Известна е преди всичко както със своя мощен глас, така също и с извънредно красивия си младежки тембър.

От най-ранна възраст Амалия Матерна показва чудесни гласови качества. Нейни родители са Венцеслаус Матерна (починал през 1859 г.) и Йозефа Хоик, които я насочват към вокалното изкуство още от дете. Като 9-годишна, Амалия Матерна пее в църковния хор на родния си град. Едва 13-годишна, тя играе в първо действие на операта „Лоенгрин“ от Вагнер в ролята на Ортруд и обръща сериозно внимание с вече оформения си глас. Родителите й дават импулс и тя заминава за Грац, където започва вокално обучение в Музикалната академия. През 1864 г. – вече на 20 години – тя е ангажирана в „Талия-Театър“ (Thalia-Theater) в Грац, където играе в оперетни роли, главно като субретка. Премиерата й там е на 3 април 1864 г. в оперетата „Бодрият колега“ (Flotte Bursche) от Франц фон Супе в ролята на Антон – младият занаятчия. Тази оперета на Супе днес почти не се играе, само увертюрата й влиза често в концертни програми.

Наскоро след това Амалия Матерна се омъжва за артиста и оперетен певец Карл Фридрих (1840-1891), с когото през 1866 г. двамата са ангажирани в „Carltheater“ във Виена. Амалия Матерна играе в този театър, но заедно с това продължава вокалното си обучение при Хайнрих Йозеф Есер и Хайнрих Прох – диригенти и педагози в Дворцовата опера във Виена. Именно Хайнрих Прох й урежда прослушване при директора на операта Франц фон Дингелщедт, който веднага ангажира Амалия Матерна за главни роли във Виенската Дворцова Опера.

Нейният оперен дебют в този централен оперен театър на Виена и то в новата му сграда „am Ring“ (от него по-късно възниква Виенската държавна опера) е през 1869 г. и е много успешен – тя играе в ролята на Робинята Сéлика в операта „Африканката“ от Джакомо Майербер. Това е повод Амалия Матерна да наследи като първи драматичен сопран дотогавашната титулярка Мари Луизе Дустман-Майер.

След този първи успех Амалия Матерна става основен член на ансамбъла и се ползва с особено внимание и симпатии от страна на публиката и пресата. Тя пее Графинята в „Сватбата на Фигаро“ и Донна Анна в „Дон Жуан“ от Моцарт, главните роли в оперите „Медея“ от Луиджи Керубини, „Алцеста“ и „Армида“ от Кристоф Вилибалд Глук, като и Леонора във „Фиделио“ от Бетовен. През 1874 г. Амалия Матерна играе в ролята на Амнерис в „Аида“ от Верди при първата серия от спектакли на тази опера във Виена. На 10 март 1875 г. тя пее в главната роля при премиерата на операта „Царицата (Кралицата) от Саба“ от австроунгарския композитор Карл Голдмарк (Karl Goldmark) – съврменник на Рихард Вагнер. С особено силната си драматична игра Амалия Матерна допринася за големия успех по-късно на тази нова грандиозна оперна творба. Нейни партньори са Густав Валтер в ролята на Асад и Мари Вилт като Сулармит.

Няколко думи за автора и за операта. Карл Голдмарк (Karl Goldmark), роден на 18 май 1830 г. в Кестели (Кралство Унгария в пределите на Австроунгарската монархия), починал на 2 януари 1915 г. във Виена, е композитор, музикален педагог и цигулар от еврейско потекло. В родната Унгария тогава и по-късно малкото му име е Кароли.

В края на 19-и век в по-късните години от живота си Карл Голдмарк е много известен композитор в Европа, за който се говорят суперлативи. Финландският композитор Ян Сибелиус, който в някои години е бил негов ученик около 1890 г. пише през 1892 г., че Голдмарк е имал във Виена особено голям авторитет и негови (на Сибелиус) приятели са му завиждали, че е бил ученик на Карл Голдмарк. Известният музикант Юлиус Корнголд – наследник на друг музакален капацитет – Едуард Ханслик, говори за „определен култ към личността на Голдмарк“. Друг музикант – Карл Краус, дава мнение, че „след смъртта на Рихард Вагнер Карл Голдмарк е най-големият жив композитор на музикални драми“. И още: „след смъртта на Йоханес Брамс той е сигурно последният голям представител на загубващата се ера на късния романтизъм“. Нека добавим още, че унгарската музикална общност и до сега счита Карл Голдмарк за „национален композитор“ и му отдава най-голямо внимание и до сега. Да не забравяме, че неговото най-известно произведение – операта „Царицата (Кралицата) от Саба“ – по библейски сюжет, с премиера през 1875 г., води до факта, че прави автора си „за една нощ“ извънредно известен в цяла Европа.

Няма да се спирам на самата опера, за нея има информации на различни езици в електронните медии, но все мисля, че този композитор и творбите му са малко познати в България. Дано се лъжа, но и аз доскоро не знаех за Карл Голдмарк почти нищо. Искам само с няколко изречения да се върна на сюжета на операта:

Савската царица е владетелка на Шаба/Шева (или Сава/Саба, Сабейско царство) – древна държава, намирала се в Южна Арабия (Арабия Феликс), на територията на днешен Йемен. Истории за нея има в Библията (Първа книга на царете и Втора книга на летописите), Корана и етиопската история. Името на Савската царица не се споменава в библейските текстове, но тя е наричана Македа в етиопската и Билкис в ислямската традиция. Други имена, които са ѝ приписвани, са Никауле или Никаула.

(край на цитата)

Изумително голяма е кариерата на Амалия Матерна във Виенската Дворцова Опера – участва при общо 648 спектакъла в продължение на 26 години – от 1869 до 1894 година в 32 роли от 30 опери в най-различни стилове и епохи. Например в „Аида“ пее в първите години на кариерата си там от 1874 до 1876 както Аида и Амнерис, а по-късно само Аида, в „Армида“ играе също в две роли. Ето и отделните опери и броя на изявите (много от заглавията са почти непознати за съвременния оперен любител):

Aida

Amneris | 17 Vorstellungen | 29.04.1874–18.12.1876

Aida

Aida | 36 Vorstellungen | 05.06.1874–27.01.1891

Alceste

Alceste | 2 Vorstellungen | 04.10.1885–07.10.1885

Armide

Hass | 17 Vorstellungen | 20.11.1869–15.09.1873

Armide

Armide | 10 Vorstellungen | 10.02.1878–17.01.1892

Der Tribut von Zamora

Hermosa | 1 Vorstellung | 17.01.1891

Die Afrikanerin / L’Africaine

Selika / Selica | 99 Vorstellungen | 27.04.1870–16.12.1894

Die Ballnacht

Amalie | 3 Vorstellungen | 31.01.1877–11.02.1877

Die Hugenotten / Les Huguenots / Gli Ugonotti

Valentine | 46 Vorstellungen | 10.07.1869–05.10.1891

Die Königin von Saba

Die Königin von Saba | 1 Vorstellung | 10.03.1875

Die Verschworenen (Der häusliche Krieg)

Helene | 6 Vorstellungen | 17.11.1872–22.03.1873

Die Walküre

Brünnhilde | 73 Vorstellungen | 05.03.1877–13.12.1894

Dom Sebastian

Zayda | 34 Vorstellungen | 12.12.1872–27.09.1882

Euryanthe

Eglantine von Puiset | 6 Vorstellungen | 22.09.1871–02.01.1887

Fidelio

Leonore | 34 Vorstellungen | 09.05.1876–28.09.1892

Genoveva

Margaretha | 5 Vorstellungen | 08.01.1874–22.08.1874

Götterdämmerung

Brünnhilde | 39 Vorstellungen | 14.02.1879–30.12.1894

Hamlet

Gertrud | 11 Vorstellungen | 14.07.1873–27.02.1892

Hans Heiling

Die Königin der Erdgeister | 14 Vorstellungen | 08.12.1871–19.04.1881

Hans Heiling

Die Königin der Erdgeister (Vorspiel) | 14 Vorstellungen | 08.12.1871–19.04.1881

Idomeneo

Elettra | 5 Vorstellungen | 25.10.1879–29.03.1883

Iphigénie en Tauride

Iphigenie | 2 Vorstellungen | 19.11.1884–22.11.1884

La clemenza di Tito

Sesto | 2 Vorstellungen | 27.01.1880–29.02.1880

La Juive

Rachel | 29 Vorstellungen | 04.06.1872–26.12.1889

Lohengrin

Ortrud | 43 Vorstellungen | 04.10.1870–03.10.1875

Rienzi

Adriano | 21 Vorstellungen | 25.08.1872–07.09.1879

Siegfried

Brünnhilde | 39 Vorstellungen | 09.11.1878–24.11.1894

Simon Boccanegra

Amelia Grimaldi | 7 Vorstellungen | 18.11.1882–15.03.1883

Tannhäuser und der Sängerkrieg auf Wartburg

Venus | 9 Vorstellungen | 22.06.1870–04.12.1871

Un ballo in maschera

Amelia | 23 Vorstellungen | 14.05.1870–16.12.1892

(край на цитата)

Продължавам за Амалия Матерна. През 1874 г. тя се запознава с Рихард Вагнер, който оценява бързо огромния й талант и веднага я поканва да пее при тържественото откриване на неговата вила Ванфрид (къщата Ванфрид или „вила Ванфрид“ (Villa Wahnfried) в края на Дворцовата градина в Байройт, където е било жилището на Рихард Вагнер през годините от 1874 до 1883). През 1876 г. Вагнер възлага на Амалия Матерна централната женска роля на Брунхилде в тетралогията си „Пръстенът на нибелунга“, която тя играе през същата година при цялостното представяне на цикъла от 4 опери в Байройт. Интерени са спомените на един посетител тогава:

„(…) „Валкюри“ трето действие – особено ме впечатли последната сцена: Бета (името на певецът) и Матерна като Брунхилде са изящни – забравя се остротата на гласа й на фона на общото постижение на певицата (…) особено майсторство – това беше едно дълбоко влизащо в сърцето въздействие, което Матерна оказва (…) заедно с Унгер (името на певецът) в ролята на Зигфрид, Матерна блестеше и играеше като една богиня …“

(край на цитата)

Амалия Матерна е също първата Брунхилде във „Валкюри“ (1877) и „Зигфрид“ (1878), както и първата в Берлин Брунхилде при премиерата в цялостното представяне на „Пръстенът на нибелунга“ във „Victoria-Theater“ през 1881 г. През 1877 г. тя придружава Рихард Вагнер при гостуването му в Лондон, където участва при негов концерт в „Royal Albert Hall“. През 1882 г. тя играе в ролята на Кундри при премиерата на „Парсифал“ в Байройт при музикалния фестивал. Само 4 седмици преди смъртта на Вагнер във Венеция, той я поздравява от Венеция за интерпретацията на тази роля: „Сърдечна благодарност за Вашата голяма и грандиозна натура, която навлезе в моя живот като необходима потребност. Господи, само като помисля за Вашата последна вечер в ролята на Кундри! Довиждане – любов, доброта, най-добрата“.

А аз бих добавил – само какви думи на един гений, който се прекланя пред една от най-големите си музи и то малко преди да напусне този свят. Не бяп чел тези думи – направо съм потресен и дълбоко възхитен!

През 1883 г. Амалия Матерна е първата Изолда във Виена в операта „Тристан и Изолда“. Ролята на Кундри тя изпълнява в Байройт чак до 1891 г. – 3 години преди да се оттегли от активната си вокална кариера през 1894 г.

ТРИУМФ В АМЕРИКА

През 1882 г. диригентът Теодор Томас ангажира Амалия Матерна за концертно турне в Америка с творби от Рихард Вагнер. По време на второ турне там през 1884 г. тя е много често така аплодирана по време на изявите си, че получава предложение за оперни изяви в МЕТ Ню Йорк. На 5 януари 1885 г. е нейният дебют на тази оперна сцена в Ню Йорк в ролята на Елизабет от операта „Танхойзер“. Следват нови изяви в различни опери: Валентина в операта „Хугеноти“ от Джакомо Майербер, Рашел в „Еврейката“ от Халеви и Брунхилде във „Валкюри“ от тетралогията на Вагнер „Пръстенът на нибелунга“. Ето повече подробности: на сцената на МЕТ или при гостувания на съответен ансамбъл в други градове на САЩ Амалия Матерна има общо 37 изяви в 4 опери: „Танхойзер“ (12 изяви) и „Валкюри“ (15 изяви) от Вагнер, „Еврейката“ (7 изяви) от Халеви и „Хугеноти“ (3 изяви) от Майербер, както и участия в 2 концерта на МЕТ. Както писах по-горе, на 5 януари 1885 г. е нейният дебют в ролята на Елизабет от операта „Танхойзер“, последното й участие е на 18 април 1885 г. във „Валкюри“. Само каква интензивна дейност в продължение на три и половина месеца и то при непрекъснато кръстосване на ролите й при изявите в тези 4 опери. Цитирам състава при дебюта й, както и този при последното участие:

Metropolitan Opera House
January 5, 1885

TANNHÄUSER {6}

Tannhäuser..............Anton Schott
Elisabeth...............
Amalie Materna [Debut]
Wolfram.................Adolf Robinson
Venus...................Anna Slach
Hermann.................Joseph Miller
Walther.................Walter Schüller
Heinrich................Otto Kemlitz
Biterolf................Alkuir Blum
Reinmar.................Ludwig Wolf
Shepherd................Anna Stern

Conductor...............Leopold Damrosch

…….

Boston, Massachusetts
Boston Theatre
April 18, 1885 Matinee

DIE WALKÜRE {13}

Brünnhilde..............
Amalie Materna [Last performance]
Siegmund................Anton Schott
Sieglinde...............Anna Slach
Wotan...................Josef Staudigl
Fricka..................Marianne Brandt
Hunding.................Joseph Kögel [Last performance]
Gerhilde................Marianne Brandt
Grimgerde...............Miss Kemlitz
Helmwige................Anna Robinson [Last performance]
Ortlinde................Anna Stern [Last performance]
Rossweisse..............Helena Brandl
Schwertleite............Miss Schanz [Last performance]
Siegrune................Marie Hock [Last performance]
Waltraute...............Miss Stahlke [Last performance]

Conductor...............Walter Damrosch

(край на цитата)

При внимателно четене виждаме иманета на двама диригенти с еднаква фамилия – Леополд и Валтер Дамрош. Това са баща и син, които са родени в Германия, по-късно фамилията се изселва в Америка, бащата прави голяма кариера в МЕТ като дългогодишен диригент, а синът Валтер – по-късно известен диригент, композитор и музикален организатор, „поема палката“ от баща си и също изгражда внушителна кариера не само в МЕТ, но и в редица други градове и институции, като най-важна е тази на главен диригент на Симфоничния оркестър в Ню Йорк, където той е негов шеф в продължение на много години. Ето няколко думи за Валтер Дамрош (Walter Johannes Damrosch): роден е на 30 януари 1862 г. в Бреслау (сега Вроцлав в Полша), починал на 22 декември 1950 г. в Ню Йорк. Наред с дейността си в МЕТ и в „New York Symphony Orchestra”, дирижира редица световни премиери, като Концерта за пиано във ФА (Piano Concerto in F) и „Един американец в Париж“ (An American in Paris) от Джордж Гершуин съответно през 1925 и 1928 години. Дебюта му като диригент в МЕТ е на 11 февруари 1885 г. в операта „Танхойзер“ от Вагнер, където участва и Амалия Матерна. Тогава той е едва на 23 години!

Ето състава при този дебют на Валтер Дамрош:

Metropolitan Opera House
February 11, 1885

TANNHÄUSER {8}

Tannhäuser..............Anton Schott
Elisabeth...............
Amalie Materna
Wolfram.................Adolf Robinson
Venus...................Anna Slach
Hermann.................Joseph Kögel
Walther.................Otto Kemlitz
Heinrich................Martin Paché
Biterolf................Joseph Miller
Reinmar.................Ludwig Wolf
Shepherd................Anna Stern

Conductor...............Walter Damrosch [Debut]

(край на бележките за Дамрош)


Нека още забележа, че в тия години много често МЕТ гостува на редица оперни сцени извън Ню Йорк. Както виждаме при последното участие на Амалия Матерна, това става в Бостън. Тя е имала и други участия през тази 1885 г. в градовете Чикаго и Синсинати. Освен това забележително е, че от тия 4 опери, в които тя играе в МЕТ, две са премиери в този оперен театър – „Еврейката“ и „Валкюри“, които не са поставяни преди това в МЕТ. Един виден музикален критик по това време – W. J. Henderson, критик във вестник „The New York Times, описва Амалия Матерна така: „Тя се явява като портрет на една световна знаменитост, една „impressionant“. Той хвали нейните дълбоки чувства и експресивни тонове, както и красотата и диапазона на гласа й, който „напълно покрива високо поставените изисквания“.

(край на цитата)

През 1884 г. – преди изявите й в МЕТ, Амалия Матерна има ново турне в Америка – вече за трети път, заедно с други солисти от Европа и с ансамбъл на МЕТ, при което пее в редица творби от Рихард Вагнер.

След тия големи успехи и последни участия през април 1885 г. в МЕТ, през същата година Амалия Матерна се връща във Виена в основния театър на дейността й – Виенската Дворцова Опера (Wiener Hofoper), където играе още 9 години в различни постановки, като: Амелия в „Симон Боканегра“ от Верди, Фидес в „Пророкът“ от Майербер и през 1886 г. в една премиера на опера от Карл Голдмарк – „Мерлин“. След „Царицата от Саба“, за която писах в началото – първата негова опера, Карл Голдмарк е компонирал още 6 опери по-късно, „Мерлин“ е втората. Последната е „Една зимна приказка“ с премиера през 1908 г. във Виенската Дворцова Опера.

Гастролите на Амалия Матерна продължават и на други сцени – както вече през 1875 г. в Прага, през годините 1881 до 1883 тя играе в цяла Германия, преди всичко във Франкфурт, в „Земпер“-опера в Дрезден и в „Линден“-опера в Берлин и на най-важните оперни сцени в Европа по това време. Има изяви в Лондон, Санкт Петербург и другаде. През 1886 г. играе в Ротердам, през 1887 г. в Испания и Португалия, през 1889 и 1894 в Париж.

На 21 декември 1894 г. е раздялата на Амалия Матерна с виенската публика в ролята на Елизабет в „Танхойзер“ от Вагнер. След това се отдава на вокална педагогика, но има изяви като солистка в концерти. Между най-добрите й ученици за бъдещите певици Elise Elizza и Hermine Kittel .

След окончателното й оттегляне от музикалния живот в някои информации е отразено, че е имала финансови проблеми. Пет години преди смъртта й – през 1913 г. участва в един концерт с арии от ролята на Кундри при честване 100 години от рождениета на Рихард Вагнер.

Близки роднини на Амалия Матерна се отдават също на музикалното изкуство – нейната племенница Хедвиг Матерна (1871- ?) също е певица в драматичния жанр, а племенникът й Леополд Матерна (1872-1948) е диригент.

Амалия Матерна получава редица почести за многогодишната си вокална дейност. През 1888 г. тя е приета за почетен член на Дружеството на приятелите на музиката във Виена (Gesellschaft der Musikfreunde in Wien).

След смъртта й на 18 януари 1918 г. (точно на днешния ден преди 100 години) тя е погребана в Центалното гробище на Виена в почетен гроб от т.н. район 32А – „Група на композиторите“, съвсем близо до гробовете на такива знаменитости като Бетовен, Брамс, Шуберт и династията на Щраус. Нека отбележа, че в Байройт в сградата на Музикалния фестивал (Bayreuther Festspielhaus) в една зала с името „Wandelhalle“ се намира голяма почетна табела с имената на редица оперни артисти, имали участия там. Името на Амалия Матерна е между тези имена, които са участвали при премиерата на „Залезът на боговете“.

Във Виена, в района Виена-Отакринг (Wien-Ottakring) една улица е наименована на нейно име – „Maternaweg“.

Нека днес на 18 януари 2018 г. почетем 100 години от смъртта на голямата певица от 19-и век Амалия Матерна.

Мир на праха й!

…………..