Amilcare Ponchielli

Композиторът и педагог Амилкаре Понкиели е роден на днешния ден преди 190 години

Драги приятели на оперната музика, в последния ден на този месец – 31 август 2024 г. се е родил през 1834 г. – преди 190 години в Paderno Fasolaro недалеч от Кремона в Италия композиторът и музикален педагог от Италия Амилкаре Понкиели (Amilcare Ponchielli), чието име обикновено свързваме с неговата прочута опера „Джоконда“.

Макар Понкиели да е създал общо 11 опери, в музикалната история и в историята на оперните театри по света той е останал незабравим преди всичко с „Джоконда“. Само това негово произведение е можело да устои на голямата конкуренция на оперното творчество на съвременника му Джузепе Верди. Понкиели е 21 години по-млад от Верди и когато композира първата си по-значителна творба – операта „I promessi sposi“ (Годениците / Сгодените) с премиера през 1856 г., Верди има вече зад гърба си над 20 значителни опери, последната с премиера през 1855 г. – „Сицилиански вечерни“.

Съгласно музикалната история, на Верди остават да сътвори още 8 творби, той е всепризнат корифей на оперното изкуство не само в Италия, а на Понкиели едва през 1876 г. чрез „Джоконда“ се удава да предизвика вниманието на широките маси оперни любители чрез този действително забележителен труд. Като гледам хронологията на оперните произведения на Верди забелязвам, че след „Аида“ с премиера през 1871 г. чак 16 години по-късно е премиерата на „Отело“ през 1887 г. и после през 1993 г. се поставя последната му опера „Фалстаф“. Имам чувството, познавайки оперната история на Италия, че масите от оперни фенове така са били научени всеки няколко години Верди да ги дарява с нови шедьоври, така че при една пауза от 16 години „гладът“ им за ново произведение донякъде се е отклонил от шедьовъра „Джоконда“, появил се в тази пауза след огромния успех на „Аида“. Именно пет години след „Аида“ е премиерата на „Джоконда“ и то в Милано, където оперите на Верди имат огромен успех.

Малко наивни са моите изводи, но може би имам право. От друга страна, либретист на Понкиели при „Джоконда“ е Ариго Бойто – този майстор на оперни сюжети, чиито трудове почти винаги са водели до успех на съответните композитори. Само ще припомня, че Ариго Бойто е автор и на либретата на последните две опери от Верди – „Отело“ и „Фалстаф“. След „Джоконда“ Понкиели работи в последните си две опери „Il figliol prodigo“ (Изгубеният син) от 1880 г. и „Marion Delorme“ от 1885 г. с други либретисти.

Амилкаре Понкиели е роден в семейство с музикални традиции и много рано идва до допир с музикалното изкуство. На 9 години той е приет в Консерваторията в Милано и я посещава в продължение на 11 години. Негови главни учители там са Antonio Angeleri и оперният композитор Alberto Mazzucato. В продължение на дълги години по-късно Понкиели има професионални трудности въпреки отличната си музикална подготовка в Милано. Без особена финансова помощ той е трябвало за работи доста години като военен капелмайстор в Пиаченца и като органист в Кремона. Чак през 1872 г. той има първия си значителен успех като оперен композитор с преработената версия на първата си опера „I promessi sposi“ от 1856 г. През 1874 г. той се оженва за певицата Тереза Брамбила. Едва от началото на 80-те години му се удава да подобри материалното си състояние, когато през 1881 г. получава поста на капелмайстор в катедралата в Бергамо и особено след като през 1883 г. е избран за професор по композиция в Миланската консерватория. Именно през последните 3 години от живота си (поминал се е на 16 януари 1886 г. в Милано) той обучава в Милано всички големи майстори на „веризмото“, които са били негови ученици. А той самият още през 1876 г. с „Джоконда“ преживява огромен успех – операта се приема с ентусиазъм от критика и от широката публика. Опита на Понкиели да напише други нови творби с подобен успех не успява. За двете му последни опери писах по-горе. Все още пълен с творческа енергия и нови планове, при престой в Милано Понкиели се разболява от пневмония, в резултат на която на 16 януари 1886 г. умира. През 1892 г. в Кремона е построен паметник в чест на Понкиели.

Вече писах, че „Джоконда“ е останала в музикалните летописи като най-значителен негов труд. Не трябва да се забравя, че сюжетът на тази опера почива върху труд на великия французин Виктор Юго и майсторството на либретиста Ариго Бойто също е допиренесло за успеха й. Въпреки подчертания успех само на тази опера на Понкиели специалистите твърдят, че оперите му са значителен принос в световното оперно изкуство, главно поради високото качество на музикалното изграждане на творбите, с множество изящни симфонични елементи, написани с високо майсторство. Независимо от това, че Понкиели е 21 години по-млад от Верди, той стои по отношение на стила „веризмо“ много високо и може би заради това неговите ученици Пиетро Маскани, Руджеро Леонкавало и Джакомо Пучини носят всички белези на това високо майсторство, предадено от учителя им Понкиели. Ролята на Понкиели като музикален педагог е неоспорима, макар че като оперен композитор бързо е забравен в сянката на великия си ученик Джакомо Пучини, който развива стила „веризмо“ до съвършенство. Маскани описва в мемоарите си Понкиели като „извънредно учтив и внимателен човек, отдаден на работата си без егоизъм и като много добър съветник“.

Едва през последните десетилетия чрез проучванията на музикалните историци и анализатори на историята на оперното изкуство и специално на „веризмото“ се доказва, че теоретичните достижения на Понкиели, приложени в някои от другите му опери са действително основа на този стил, така популярен в края на 19-и век.

Що се отнася до операта „Джоконда“, по-долу в статията ми ще се спра подробно на нея. Тук ще добавя, че тя и днес се играе с грамаден успех по целия свят и привлича вниманието на ония млади оперни любители, които познават преди всичко веристичните творби на Пучини, Маскани и Леонкавало. Те откриват нови неща, типични само за стила на Понкиели. Български оперни певци от световен мащаб могат да се похвалят с много участия в прочути музикални записи на тази опера. Например историческият запис от 1967 г. на фирма „Decca“ (3 CD’s) с Рената Тебалди (Джоконда), Карло Бергонци (Енцо), Никола Гюзелев (Алвизе), Роберт Мерил (Барнаба) и др., с оркестъра на Академия Санта Чечилия в Рим и диригент Ламберто Гардели.

Ще изложа сега едно подробно описание на оперното творчество на Понкиели (на немски език) и нещо, което дълбоко ме впечатли – в страницата на Понкиели в Уикипедия на английски език е цитиран освен много подробности и списък на докторските дисертации в цял свят, в които става въпрос за неговото творчество. Какви са тия автори, които с такава педантичност търсят и публикуват такива подробности, ценни за изследователи на даден композитор, докато в България за най-известните оперни творци почти винаги липсва и най-малка информация в Уикипедия. Не мога да си обясня и няма защо да питам.

Оперно творчество на Амилкаре Понкиели (източник на немски език):

Il Sindaco Babbeo (Gemeinschaftsarbeit mit Studienkollegen; verschollen). Libretto: ?. UA März 1851 Mailand (Konservatorium)
Maometto (op. 1; ~1850/54). Opernszene. Libretto: Felice Romani
I Promessi Sposi (op. 2; 1856). Oper (Melodramma) in 4 Akten. Libretto: Giuseppe Aglio und Cesare Stradivari (nach Alessandro Manzoni). UA 30. August 1856 Cremona (Teatro della Concordia)
- Neufassung (1872). Libretto: Emilio Praga. UA 4. Dezember 1872 Mailand (Teatro Dal Verme)
Beltrando dal Bormio (op. 3; 1858). Oper in 4 Akten. Libretto: ?
La Savoiarda (op. 4; 1861). Oper in 3 Akten. Libretto: Francesco Guidi. UA 19. Januar 1861 Cremona (Teatro Concordia)
- Neufassung: Lina (op. 4a). Libretto: Francesco Guidi und Carlo d’Ormeville (1840-1924). UA 17. November 1877 Mailand (Teatro Dal Verme)
Roderico, Re dei Goti. Oper in 3 Akten. Libretto: Francesco Guidi. UA 26. Dezember 1863 Piacenza (Teatro Municipale)
La Vergine di Kermo (op. 5; Gemeinschaftsarbeit mit 12 anderen Komponisten). Oper. Libretto: ?. UA 16. Februar 1870 Cremona (Teatro Concordia)
Il Parlatore Eterno (op. 6). Oper (Scherzo comico) in einem Akt. Libretto: Antonio Ghislanzoni. UA 18. Oktober 1873 Lecco (Teatro Sociale)
I Lituani (op. 7; 1874). Oper (Dramma lirico) in einem Prolog und 3 Akten. Libretto: Antonio Ghislanzoni (nach Adam Mickiewicz: Konrad Wallenrod, 1827). UA 7. März 1874 Mailand (Teatro alla Scala); UA der Neufassung 6. März 1875 Mailand (Teatro alla Scala)
- Weitere Neufassung: Aldona. Libretto?. UA 20. November 1884 St. Petersburg (Teatro Maria)
I Mori di Valenza (op. 8; 1873 begonnen, Fragment). Oper in 4 Akten. Libretto: Antonio Ghislanzoni. Komposition ergänzt von Annibale Ponchielli und Arturo Cadore. UA 17. März 1914 Monte Carlo
La Gioconda (op. 9; 1876). Oper (Dramma lirico) in 4 Akten. Libretto: Arrigo Boito (nach Victor Hugo: Angelo, tyran de Padoue, 1835). UA 8. April 1876 Mailand (Teatro alla Scala); UA der Neufassungen: 18. Oktober 1876 Venedig (Teatro Rossini); 24. Januar 1877 Rom (Teatro Apollo); 27. November 1879 Genua (Politeama genovese); 12. Februar 1880 Mailand (Teatro alla Scala)
Il Figliuol Prodigo (Der verlorene Sohn, op. 10; 1880). Oper in 4 Akten. Libretto: Angelo Zanardini. UA 26. Dezember 1880 Mailand (Teatro alla Scala)
Marion Delorme (op. 11; 1885). Oper in 4 Akten. Libretto: Enrico Golisciani (nach Victor Hugo, Marion Delorme); Neufassung: Antonio Ghislanzoni. UA 17. März 1885 Mailand (Teatro alla Scala); UA der Neufassung 9. August 1885 Brescia (Teatro Grande)
Olga. Oper (Fragment). Libretto: Carlo D’Ormeville

(край на цитата)

Докторски дисертации, свързани с Амилкаре Понкиели:

Andreani, Elisabetta. Heinrich Heine e l’Italia: traduzioni e intonazioni nella seconda metà dell’Ottocento. Thesis, Universita degli studi di Milano. Milano, 2008.
Bultema, Darci Ann. “The Songs of Amilcare Ponchielli.” Diss., North Dakota State University. UMI, 2009.
Edwards, Geoffrey Carleton. “Grand Et Vrai: Portrayals of Victor Hugo’s Dramatic Characters in 19th-century Italian Opera.” Diss., Northwestern University, 1991.
Franceschini, Stefania. “Amilcare Ponchielli prima della Gioconda: gli anni della formazione.” Diss., Universita degli studi di Venezia. Venice, 1993.
Franini, Piera Anna. “Trent’anni di vita musicale al teatro grande (1871-1901).” Diss., Cattolica del sacro cuore. Milano, 1992.
Nicolaisen, Jay Reed. “Italian Opera in Transition 1871-1893.” Diss., University of California, Berkeley. 1977.
Paglialonga, Phillip Orr. “Summary of Dissertation Performances: One Concerto Performance, One Chamber Music Performance and Two Clarinet Recitals (Performance).” Diss., University of Michigan. 2008.
Redshaw, Jacqueline Gail Eastwood. “Chamber Music for the E-Flat Clarinet.” Diss., The University of Arizona. 2007.
Schwartz, Arman Raphael. “Modernity Sings: Rethinking Realism in Italian Opera.” Diss., University of California, Berkeley. 2009.
Tanner, Brian David. “Summary of Dissertation Performances: One Opera Project and Two Voice Recitals.” Diss., University of Michigan. 2010.
Vetere, Mary-Lou Patricia. “Italian Opera from Verdi to Verismo: Boito and La Scapigliatura.” Diss., State University of New York at Buffalo. 2010.

(край на цитата)

Сега ще се спра по-подробно на най-известната опера на Понкиели – „Джоконда“.

В Интернет има Уикипедия-страници за тази опера на 24 езика, но не и на български език. За сметка на това Българското Национално Радио посвещава през 2013 г. специално предаване, посветено на тази опера. Цитирам съответния текст:

БНР

„Джоконда”, опера в 4 действия (5 картини) от Амилкаре Понкиели (съдържание)

публикувано на 16.05.2013 г.

Либрето: Ариго Бойто – по драмата „Анжело” от Виктор Юго.
Първо изпълнение: 8 април 1876 г., Ла Скала, Милано
Първо изпълнение в България: 9 ноември 1934 г., София

Действащи лица:

Джоконда, улична певица – сопран
Чека (сляпата), нейна майка – мецосопран
Алвизе, инквизитор – бас
Лаура, негова жена – мецосопран
Барнаба, шпионин – баритон
Енцо Грималди, принц – тенор
Зуане, лодкар – бас
Певец – бас
Изепо, писар – тенор
Моряк – бас
Място и време на действието: Венеция, Италия

Първо действие – „Устата на лъва”:

Големият вътрешен двор на Палата на дожите във Венеция е празнично украсен. Край катедралата „Сан Марко” се издига стена, на която има голям барелеф на лъв със зинала уста. Над лъва е издълбан надпис: „За тайни донесения до Светата инквизиция за хора, които застрашават безопасността на Република Венеция.” Дворът е изпълнен с радостен народ. Облегнат на една колона, шпионинът на инквизицията Барнаба наблюдава тълпата. Започва регатата. Народът се спуска към Канапе Гранде, където трябва да се проведе състезанието („Feste! Pane!”). Появява се уличната певица Джоконда. Тя води към църквата сляпата си майка („Figlia, che reggi il tremulo piè”). Барнаба е влюбен в девойката, но тя го е отблъснала. Джоконда обича младия благородник Енцо Грималди, изгонен от Венеция от съвета на дожите. Предрешен като морски капитан, той се е промъкнал в града. Като вижда Джоконда, Барнаба й се обяснява отново в любов, но девойката избягва. Озлобеният мъж решава да си послужи с интрига – да оклевети майката, за да застави по този начин дъщерята да се покори на волята му. Регатата е приключила. Тълпата се връща в двора, понесла на ръце победителя в състезанието („Gloria a chi vince il palio verde”). Тук идва и претьрпелият поражение лодкар Зуано, а след него Джоконда и Енцо. Барнаба пошепва на Зуано, че причината за неуспеха му е магьосничеството на старата „вещица” Чека („La vidi staman gittar sul tuo legno un segno maliardo, un magico segno… la tua barca sarà la tua bara!”). Лодкарят и неговите другари се нахвърлят върху бедната старица. На помощ на Чека идва Енцо със своите моряци. Внезапно пристига и един от инквизиторите на Венеция – Алвизо, с жена си Лаура, скрила лицето си под маска. Джоконда пада на колене пред инквизитора и го моли да спаси майка й от яростта на тълпата. Лаура се присъединява към молбата на девойката. Алвизо заповядва на всички да се отдръпнат и да оставят старата жена на мира. Чека благодари на Лаура, дарява я с броеница и я благославя („A te questo rosario, che le preghier aduna… ti porterà fortuna”). Тя иска да узнае името на спасителката си. Жената на Алвизо високо го съобщава – Лаура. „Тя е”, прошепва Енцо. Лаура поглежда внимателно младия капитан. Барнаба забелязва всичко. Той знае, че Лаура и Енцо са били сгодени, но Лаура е била принудена да се омъжи за Алвизо и оттогава влюбените нито веднъж не са се видели. За да спечели благоразположението на Джоконда, Барнаба иска да злепостави пред нея този, когото тя обича. Той се среща с Енцо и му обещава да доведе през нощта Лаура на кораба му и да му помогне да я отвлече от Венеция („Sono il possente demone del Consiglio dei Dieci”). Енцо си отива. Барнаба извиква своя помощник – уличния писар Изепо, за да напише поредния донос („O monumento!”). В този момент от църквата излизат Джоконда и Чека. Забелязала омразния шпионин, девойката се скрива зад една колона. Джоконда чува как Барнаба диктува писмо, с което предупреждава получателя му, че съпругата му тази нощ се готви да избяга с Енцо Грималди. Узнала, че младият благородник не я обича, Джоконда заплаква („Tradita! Ohimè, io soccombo!”). Чека се опитва да утеши дъщеря си.

Второ действие – „Броеницата”:

На пустинния бряг на една от лагуните край Венеция е пуснал котва лек платноход („Pescator, affonda l’esca!”). Преоблечен като моряк Енцо разпуска моряците и казва, че той ще дежури. Останал сам очаква идването на своята любима („Cielo e mar”). Към него се приближава лодка: Барнаба е изпълнил обещанието си и е довел Лаура на кораба. Безшумно се промъква и Джоконда и се скрива. Двамата влюбени са щастливи отново заедно, но времето минава бързо. Енцо отива да потърси някой, който да отведе дамата до дома й. Останала сама Лаура се моли на Мадоната („Stella del marinar”). В края на молитвата от тъмното излиза Джоконда и заплашва съперницата си, че ако не се оттегли, ще я убие. Внезапно тя забелязва броеницата, подарена от майка й на Лаура, и по нея познава спасителката на Чека. От другия край на лагуната пристига галера. Алвизо с група войници се приближава към кораба. Джоконда бързо извиква лодкарите, които са я довели тук, и предлага на Лаура да се спаси с бягство. Лаура иска да узнае името на спасителката си, а тя отговаря – „Аз съм Джоконда”. Когато Алвизо се качва на палубата, Лаура вече не е там. Шпионинът отива бързо при Алвизо и му посочва отдалечаващата се лодка с Лаура. Галерата се спуска след нея. На палубата идва Енцо. Джоконда му обяснява какво се е случило. Разговорът им бива прекъснат от появата на военен кораб в лагуната. За да се спаси, Енцо бързо вдига платната на своята бригантина.

Трето действие – „Златният дворец”:

Алвизо е решил да осъди на смърт изменницата Лаура („Si, morir ella de’!”). Той заповядва да доведат жена му. Когато тя идва, той й показва ковчег, поставен в съседната стая и й дава чаша с отрова. Лаура трябва да я изпие до дъно, щом серенадата, която звучи под прозореца, замлъкне („Morir, morir è troppo orribile”). Когато Алвизо излиза, в стаята се вмъква Джоконда. Тя е донесла на Лаура сънотворно питие вместо отровата. Лаура се оттегля в съседната стая и Джоконда излива отровата. Влезлият Алвизо забелязва празната чаша. Когато поглежда в съседната стая, вижда в ковчега тялото на жена си. Джоконда отново е изпълнила дълга си към спасителката на своята майка и заради любовта на този, когото тя обича („Io la salvo per lui, per lui che l’ama!”). В парадната зала на своя дворец Алвизо приема гости. Те са поканени да изгледат спектакълът „Танц на часовете”. Между тях е и Енцо, пристигнал отново тайно във Венеция. Идва и Барнаба, който влачи след себе си старата Чека. На въпроса на Алвизо защо старицата е в двореца, Чека отговаря: „Да се моля за умрялата”. В залата настъпва мъртва тишина. Разнася се погребален звън. „Кого погребват?” – пита Енцо. Вместо отговор Алвизо отваря вратата към стаята, в която Лаура лежи в ковчега. Гостите потръпват от ужас. С нож в ръка Енцо се хвърля върху Алвизо, но стражата го залавя, а Барнаба отвлича Чека.

Четвърто действие – „Каналът Орфано”:

На пустинен остров край Венеция, в стая в полуразрушена сграда седи тъжна Джоконда. Обещала е да стане жена на Барнаба. Срещу това шпионинът трябва да освободи от затвора Енцо и да го заведе на безопасно място – канала Орфано. На вратата се потропва. Двама мъже носят на ръце Лаура, загьрната в тьмен плащ. Джоконда им помага да я положат на леглото. Освен това тя моли приятелите си да потърсят майка й. Останала сама младата жена мечтае само за смъртта („Suicidio! In questi / Fieri momenti”). Влиза Енцо, освободен от Барнаба. Джоконда му казва, че е поръчала да донесат тялото на любимата му от гробницата. Разгневен, Енцо се нахвърля с нож върху девойката. В този миг разбудилата се от упойката Лаура разказва всичко на Енцо. Една лодка очаква влюбените да ги отведе на безопасно място. Джоконда остава сама. Идва омразният Барнаба. Джоконда грабва нож и с думите: „Искаше тялото ми, проклет демон? Давам ти го!” се пробожда в сърцето („Volesti il mio corpo, demon maledetto? E il corpo ti dò!”). Барнаба е подготвил за нея друга гавра. Той й съобщава, че е убил майка й, но е късно. Джоконда е мъртва.

(край на цитата)

Цитирам линк към това предаване на БНР:

https://bnr.bg/hristobotev/post/100086297/djokonda-opera-v-4-deistviya-5-kartini-ot-amilkare-ponkieli-sydyrjanie

Понеже операта „Джоконда“ е от италиански композитор, ще дам още допълнителни бележки главно от източници на италиански език. Първо състава на ансамбъла при премиерата на операта на 8 април 1876 г. в Миланската скала, както и тия при следавщите три представления на 18 октомври 1876 г. в „Театро Росини“, на 24 януари 1877 г. в „Театро Аполо“ и на 27 ноември 1879 г. в Генуа:

Debutto, successive versioni e rappresentazioni

Ruolo	Vocalità	Interpreti della prima 8 aprile 1876, Teatro alla Scala (direttore Franco Faccio)	Interpreti della seconda versione 18 ottobre 1876, Teatro Rossini (direttore Franco Faccio)	Interpreti della terza versione 24 gennaio 1877, Teatro Apollo (direttore Luigi Mancinelli)	Interpreti della quarta versione 27 novembre 1879, Politeama Genovese (direttore Gialdino Gialdini)
La Gioconda	soprano	Maddalena Mariani Masi	Maddalena Mariani Masi	Maddalena Mariani Masi	Maddalena Mariani Masi
Laura Adorno	mezzosoprano	Marietta Biancolini Rodriguez	Eulalia Kadmina	Filippina von Edelsberg	Flora Mariani De Angelis
Alvise Badoèro	basso	Ormondo Maini	Ormondo Maini	Ladislao Miller	Édouard de Reszke
La Cieca	contralto	Eufemia Barlani-Dini	Amelia Sbolgi	Amelia Sbolgi	Giuditta Celega
Enzo Grimaldo	tenore	Julian Gayarre	Enrico Barbacini	Enrico Barbacini	Francesco Marconi
Barnaba	baritono	Gottardo Aldighieri	Giuseppe Kaschmann	Augusto Parboni	Gustavo Moriami
Zuàne	basso	Giovanni Battista Cornago	Abulcher Leoni	Achille Cardos	Giacomo Origo
Un cantore	Basso	Giovanni Battista Cornago	Abulcher Leoni	Achille Cardos	Giacomo Origo
Isèpo	tenore	Amedeo Grazzi	?	Salvatore De Angelis	Emanuele Dall’Aglio
Un pilota	basso	Giovanni Battista Cornago	?	?	Giovanni Battista Panari

(край на цитата)

Други бележки за операта „Джоконда“:

Музика

„Джоконда“ е отличен пример за Гранд Опера. Стилистично показва приемственост от Джакомо Майербер, както и влиянието на произведенията на Джузепе Верди и движението на веризма. В същото време, чрез песни и танци, големи хорове, впечатляващи масови сцени и страстни солови изпълнения, тя носи и белезите на традиционната фолклорна опера. Освен „Аида“ на Верди, това е единствената италианска голяма опера, която остава в международния репертоар.

В астрономията

„Астероид (467) Лаура“, открит през 1901 г. от немския астроном Макс Волф в обсерваторията в Хайделберг, е кръстен на героинята от операта “Джоконда”, Лаура Адорно.

В киното

През 1986 г. излиза австрийският оперен филм „Джоконда“ с продължителност 2 часа и 48 минути, базиран на представлението на Виенската държавна опера от режисьора Уго Кох с участието на известния испански певец Пласидо Доминго (Енцо), унгарската певица Ева Мартон (Джоконда), съветската и украинска певица, солистка на „Болшой театър“ Людмила Шемчук (Лаура) и др.

Класическият пълнометражен музикален анимационен филм „Фантазия” (1940) на компанията „Уолт Дисни“ включва „Танцът на часовете” от „Джоконда” на Амилкаре Понкиели като един от деветте номера на „анимационния концерт”.

Драматургични и музикални герои

Със своята разкошна, зрелищна драматургия, пълна с танци (включително известния „Танц на часовете“), ефекти и обрати, „Джоконда“ се счита за най-типичния и представителен продукт на жанра на голямата опера, който италианската мелодрама е внесла от Франция като модел на голямата опера.

Либретото на Бойто обаче му придава нестандартни черти както във версификацията, така и в драматургичния стил и напълно оригинален отпечатък. Следователно заслугите за успеха трябва да бъдат разделени между композитора и либретиста, въпреки трудното сътрудничество, от което произведението оживява.

Извадена от историческото си измерение, драмата на Юго е препрочетена от Бойто в символичен ключ в светлината на естетиката на „scapigliatura“ (бел. Б.К.: „Scapigliatura“ е артистична и литературна група, която се развива в Северна Италия от 1860 г.; Епицентърът й е в Милано и след това се разпространява из целия полуостров. Терминът е предложен за първи път от Клетто Ариги (анаграма на Карло Ригети) в неговия роман от 1862 г. „La scapigliatura“ и е свободният превод на френския термин „bohème“ (цигански живот), който се отнася до безпорядъка и нетрадиционния живот на художници парижани, известни със своята анархична прическа, описана в романа на Анри Мюргер „Scènes de la vie de Bohème“ (1847–1849). Срещу предимно италианския романтизъм (Manzoni, Berchet, D’Azeglio), те черпят от внушенията на чуждестранния романтизъм и разпространяват вкуса на процъфтяващия френски натурализъм и маледектизма в стил Бодлер, който очаква реализма и декадентизма).

Следователно неправдоподобностите на историята не само не са скрити, но са вмъкнати в една отчуждена и модерна драматургична визия, пълна с метатеатрални моменти: френетичният „Forlana“ внезапно прекъснат от друг ритуал, свещения ритуал на молитвата съпроводена от орган; баркаролата която пеейки Барнаба се сприятелява с рибарите; задкулисната серенада, чиято популярна простота служи като ироничен фон на сцената на отравянето на Лаура; и разбира се „Танцът на часовете“, с който Алвизо забавлява гостите си, докато чака да ги шокира с изображението – не по-малко зрелищно – на предполагаемия труп на съпругата му Лаура. И дори смъртта става явна измислица, когато Джоконда заменя ампулата с отрова, така че Лаура изпива отвара, която я кара да заспи, симулирайки привидна смърт.

Лексиката на героите сякаш пренебрегва културния им произход и е едновременно изтънчена и суха, типична за поезията на Бойто.

Сюжетът на свой ред се ръководи от три автентични фигури на драматургичните сцени: Барнаба, Алвизо и Джоконда, където последната се заема да отмени плановете на другите двама, като във второ действие предупреждава влюбените – Лаура и Енцо – за засадата, устроена от Барнаба, в третия чрез подмяна на ампулата, в четвъртия чрез подготовка на бягството на влюбените и накрая, като лишава Барнаба от тялото му, като се намушква до смърт.

Фигурата на Барнаба, злият доносник, когото Понкиели описва като „омразна, неприятна, но оригинална част“, предупреждава в сюжетите си Яго от „Отело“ на Верди, с либрето на самия Бойто, както в драматургичната функция, така и в заместването на арията на ректората с драматичен монолог в отворена форма: „О, паметник“, толкова подобен на известния Символ на вярата на Яго, чийто последен стих – „Смъртта е нищо“ и старата „fola il ciel“ – може да се намери точно както е в арията на Алвизо, композирана версия за венецианеца и по-късно заменена.

От своя страна Понкиели е подтикнат да разшири своя музикален речник и да изостави благоразумието си именно от идеите на Бойто. Мотивът „Tableau vivant“ в началото на второ действие, например, с пеенето на моряците на палубата и момчетата в кабината, катерещи се по вантите, го вдъхновява да напише страница, в която плътната игра на ритмични и тембрални контрасти не е ограничено до гласовете, но започва от диалога между инструментите на оркестъра, подредени на различни височини като различните части, които изграждат платнохода и тези, които го обитават.

Единствената ретроспективна страница – арията на Джоконда към Барнаба, с нейните колоратурни пасажи, е оправдана на базата на иронията, с която певицата се обръща към мъжа, който се самозаблуждава, че я притежава, преди тя да му нанесе смъртоносния удар.

Там, където Понкиели трябваше да се бори, за да адаптира либретото към своята естетика беше вместо това в лиричните части, много от които бяха получени въпреки стиховете, в някои сиви зони на либретото, пораждайки мелодична вена, способна да се прехвърли от гласовете към оркестъра. Такъв е случаят по-специално с двете големи мелодии, които съставляват толкова много повтарящи се мотиви (трета, свързана с героя на Барнаба, се състои от гротескна гравюра, поверена най-вече на ниските дървени духови инструменти): мотивът на броеницата и тази на жертвоприношението на Мона Лиза. Първият, на който се основават кантабилните части на прелюдията, е интониран от майката на Джоконда – Сляпата жена – когато тя дава своята броеница на Лаура и бележи съдбата на Джоконда, принудена от този момент нататък да помага на съперницата си. Повтаря се няколко пъти, в разширена форма малко след това от оркестъра, емоционално придружаващ излизането на героите от сцената, и по-кратко в следващите действия. Вторият, който се появява за първи път в края на първо действие, съответстващ на трите седмочисленици, последвани от арията на Джоконда „О, сърце, фатален дар, наследство на болката, моята съдба е тази: смърт или любов“, представя напълно ново поведение за италианската опера от онова време, освободено от обичайната симетрия между фразите и характеризиращо се с шеметни екскурзии в регистъра. Тази мелодия ще бъде възприета отново от цигулките като последна част на действието с две разширени и драматични ариози от Джоконда – „О, майко моя, на фаталния остров“ и „В сърцето ми / подпечатвам отново“ и поверена на кларинета в нощната прелюдия към последното действие.

Освен „Танца на часовете“, най-известните части от операта вероятно са двата романса: „Cielo e mar!“ (Действие II) и „Самоубийство!“ (действие IV). В първия, мелодията на тенора, мека и в същото време неспокойна, според типичния стил на Понкиели, разделена на два куплета, е още по-евокативна в театъра от нощната обстановка. Формата на романса на Джоконда е по-свободна, базирана на звучни пет тона и артикулирана в свободна последователност от тематични идеи, осеяни с нещо като трагичен оркестров рефрен, вече чут по време на прелюдията към четвъртото действие. Форма, продиктувана отново от стиховете на Бойто.

„Струва ми се, че не съм направил нищо лошо и че съм интерпретирал твоите киселинно-синилови идеи, особено в романа „Самоубиеца“.

(Писмо от Понкиели до Бойто от 5 януари 1876 г.)

Международни изяви в Европа и Южна Америка

От премиерата на „Джоконда“ през 1876 г. в Миланската Скала този театър изпълнява тази опера няколко пъти през цялата си история. Най-известният от тях е възраждането й през 1950 г., режисирано от Никола Александрович Беноа с актьорски състав, включващ Мария Калас и Джузепе ди Стефано. Преди това Калас е изпълнявала ролята на Джоконда, пеейки я в професионалния си оперен дебют на „Арена ди Верона“ на 2 август 1947 г. Постановката на Беноа остава в репертоара на Миланската Скала до 1997 г., макар и с различни изпълнители. Този театър е отговорен и за първия пълен запис на операта през 1931 г. с Джанина Аранджи-Ломбарди в главната роля.

През 2022 г. Миланската Скала отбеляза нова постановка на операта под ръководството на режисьора Дейвид Ливърмур, с актьорски състав, воден от сопраните Сайоа Ернандес и Ирина Чурилова, които се редуват в главната роля.

Британската премиера на „Джоконда“ се състои на 31 май 1883 г. в Кралската опера „Ковънт Гардън“ в Лондон с американското сопрано Мария Дюранд (родена през 1846 г.) в главната роля. Испанската премиера на операта се състои в Барселона през 1886 г. През 1887 г. следват представления в Брюксел, Виена и Варшава.

Известният тенор Енрико Карузо отбелязва първия голям успех в кариерата си с ролята на Енцо, когато пее ролята през 1897 г. в „Театро Масимо“ в Палермо.

Италианското сопрано Тина Поли Рандачо е известна изпълнителка на ролята на Джоконда на международни сцени през първата половина на 20-ти век. В Европа тя пее ролята за първи път през 1907 г. в „Театро Масимо“ в Палермо, след като вече е пяла тази роля при турне в Южна Америка през 1904–1905 г. в „Teatro Municipal“ в Сао Пауло и в „Teatro Municipal“ в Рио де Жанейро. След това тя играе ролята в няколко други театри, включително в „La Fenice“ (1908), „Teatro Real“ (1910), „Teatro Regio di Parma“ (1911), „Teatro Carlo Felice“ (1911), „Teatro Costanzi“ в Рим (1915), Общинския театър на Сантяго (1915), „Teatro Colon“ в Буенос Айрес (1915), „Teatro San Carlo“ в Неапол (1915) и „Театро Дал Верме“ в Милано (1917), „Гран Театро де Ла Хавана“ в Куба (1918) ), „Teatro Comunale di Bologna“ (1919), „Teatro Comunale Modena“ (1927), „Teatro Lirico“ в Милано (1929) и „Teatro Politeama Garibaldi“ в Палермо (1931) и другаде. През 1931 г. тя пее и ролята на Джоконда в радиопредавания на операта с оркестри в Рим и Торино.

През 1909 г. операта е представена в „Teatro dell’Opera“ в Рим с отличен актьорски състав, състоящ се от Анджело Масини Пиерали, Джанина Рус, Луиза Гарибалди и Тита Руфо.

През 2017 г. операта е представена за първи път в Чешката република в Националния театър в Бърно – „Театър Яначек“ със Сила Борос в главната роля. През 2022 г. Джоузеф Калея играе в ролята на Енцо и Аманда Ехалаз в ролята на Джоконда в „Grange Park Opera“ във Великобритания.

Изяви в САЩ

Операта „Джоконда“ има своята американска премиера в Метрополитън опера („МЕТ“) по време на първия сезон на тази оперна трупа на 20 декември 1883 г. с шведското сопрано Кристин Нилсон в главната роля, италианският тенор Роберто Станио като Енцо, френският сопран Еми Фарш-Мади като Лаура и италиански контраалт София Скалки като Сляпата (майката на Джоконда). Същият състав е използван за по-нататъшни представления на операта през 1884 г. в Чикаго и Сейнт Луис. Следващата постановка на операта в Ню Йорк е десетилетие по-късно в “Grand Opera House“ през 1893 г. с американското сопрано Селма Кронолд в главната роля. Операта е представена на Бродуей през 1899 г. в Американския театър от оперната компания на Касъл Скуеър с Ивон дьо Тревил в главната роля. Сопраното Лилиан Нордика пее главната роля през 1907 г. заедно с Оскар Хамерщайн в Оперния театър на Манхатън.

Двадесет и една години след премиерата си през 1904 г., МЕТ изпълнява операта за втори път, с Нилсон отново в главната роля, Енрико Карузо като Енцо, Артуро Виня е диригент и френският баритон Йожен Дюфриш като режисьор и в една поддържаща роля като певец. Тази постановка остава в годишния репертоар на MЕТ до сезон 1914–1915, в който Карузо продължава да играе ролята на Енцо, но Еми Дестин поема главната роля.

През 1924 г. MЕТ се завръща към операта за трети път с нова постановка с хореография на Розина Гали, сценография на миланския сценограф Антонио Ровескали и постановка на режисьора Дезире Дефрер. Премиерният актьорски състав на тази нова продукция включва Флорънс Истън в ролята на Джоконда и Бениамино Джили в ролята на Енцо. При тази постановка Роза Понсел по-късно поема ролята на Джоконда през 1924 г. Тази постановка остава част от редовния репертоар на Метрополитън със сменящи се актьорски състави до 1940 г.

След петгодишно отсъствие от МЕН, продукцията на Дефрер на „Джоконда“ е гледана отново през 1945 г., този път със Стела Роман в главната роля и Ричард Тъкър, който се изявява в ролята на Енцо за първи път в MЕТ. Изпълнение на живо от 1946 г. в МЕТ с участието на Зинка Миланов като Джоконда, Рисе Стивънс като Лаура, Тъкър като Енцо и Маргарет Харшоу като Сляпата, е записано за радиото и по-късно издадено на запис.

Продукцията на „Джоконда“ от Дефрер продължава да се изпълнява сравнително често в MЕТ, докато не бъде заменена през 1966 г. от нова постановка, режисирана от Maргарете Валман с декори и костюми от Бени Монтресор. През 1967 г. MЕТ прави турне в Съединените щати с тази постановка, с Рената Тебалди в главната роля, Франко Корели като Енцо, Розалинд Елиас като Лаура и Фаусто Клева дирижира. Продукцията на Валман и Монтресор остава в репертоара на MЕТ в продължение на 17 години и за последно е представена от компанията през сезон 1982-1983 с Пласидо Доминго в ролята на Енцо и Ева Мартон в главната роля.

След 1983 г. „Джоконда“ се изпълнява по-рядко на сцената на MЕТ; Изпълненията на произведението включват продукция от 1990 г. с Гена Димитрова; продукция от 2006 г. с участието на Виолета Урмана; и най-скоро продукция от 2008 г. с Дебора Фойгт – и трите като главната героиня. В допълнение Оперният оркестър на Ню Йорк изпълнява концертни версии на операта няколко пъти; включително концерт през 1986 г. с Гена Димитрова като Джоконда, концерт през 2004 г. с Април Мило в главната роля и Марчело Джиордани в ролята на Eнцо.

Извън Ню Йорк „Джоконда“ е представена на тържественото откриване на „Boston Opera House“ на 8 ноември 1909 г. с Лилиан Нордика в главната роля, Флоренцо Константино в ролята на Eнцо и Луизе Омер в ролята на Сляпата.

Операта на Сан Франциско (SFO) за първи път поставя произведението през 1947 г., като Стела Роман и Регина Резник се редуват в главните роли. Впоследствие SFO поставя операта през 1967 г. с Лейла Генчер в ролята на Джоконда и Грейс Бъмбри в ролята на Лаура, а през 1979 г. SFO поставя операта за трети път със звезден състав, включително Рената Ското в ролята на Джоконда и Лучано Павароти в ролята на Енцо; продукция, заснета за национална телевизия, излъчвана по PBS и излъчвана в международен план чрез сателитна технология – във време, когато това е рядкост. След това SFO поставя „Джоконда“ през 1983 г. с Монсерат Кабайе и през 1988 г. с Ева Мартон.

През 1913 г. „Chicago Grand Opera Company“ поставя „Джоконда“ с Каролина Уайт в главната роля. Еми Дестин играе главната роля, откривайки оперния сезон от 1915 г. в „Chicago Auditorium“. Чикагската гражданска опера открива своя сезон 1924–1925 с постановка на „Джоконда“ с Роза Райса (певица на балади) под диригентството на Джорджо Полачо.

„Lyric Opera of Chicago“ поставя за първи път „Джоконда“ през 1957 г. с Елен Фарел в главната роля. Последвалите представления в Чикаго включват постановка през 1966 г. с Елена Сулиотис, постановка през 1986 г. с Гена Димитрова и постановка през 1998 г. с Джейн Иглен.

През 1974 г. „Джоконда“ е изпълнена от Държавната опера на Ню Джърси с Грейс Бъмбри в главната роля; изпълненията стават в „Newark Symphony Hall“ и „Trenton War Memorial“.

(край на цитатите)

От източник на италиански език цитирам дискографията и видеографията на операта „Джоконда“:

Discografia (selez.)

Anno	Cast (Gioconda, Enzo, Laura, Barnaba, Alvise, La Cieca)	Direttore	Etichetta
1931	Giannina Arangi-Lombardi, Alessandro Granda, Ebe Stignani, Gaetano Viviani, Corrado Zambelli, Camilla Rota	Lorenzo Molajoli	Columbia
1952	Maria Callas, Gianni Poggi, Fedora Barbieri, Paolo Silveri, Giulio Neri, Maria Amadini	Antonino Votto	Cetra
1957	Anita Cerquetti, Mario del Monaco, Giulietta Simionato, Ettore Bastianini, Cesare Siepi, Franca Sacchi	Gianandrea Gavazzeni	Decca
1957	Zinka Milanov, Giuseppe Di Stefano, Rosalind Elias, Leonard Warren, Plinio Clabassi, Belén Amparán	Fernando Previtali	RCA/Decca
1959	Maria Callas, Pier Miranda Ferraro, Fiorenza Cossotto, Piero Cappuccilli, Ivo Vinco, Irene Companeez	Antonino Votto	EMI
1967	Renata Tebaldi, Carlo Bergonzi, Marilyn Horne, Robert Merrill, Nikola Gjuzelev, Oralia Domínguez	Lamberto Gardelli	Decca
1980	Montserrat Caballé, Luciano Pavarotti, Agnes Baltsa, Sherrill Milnes, Nicolaj Ghiaurov, Alfreda Hodgson	Bruno Bartoletti	Decca
1987	Éva Marton, Giorgio Casellato Lamberti, Livia Budai, Sherrill Milnes, Samuel Ramey, Anne Gjevang	Giuseppe Patanè	Sony
2003	Violeta Urmana, Plácido Domingo, Luciana D’Intino, Lado Ataneli, Roberto Scandiuzzi, Elisabetta Fiorillo	Marcello Viotti	EMI

…..

Videografia

Anno	Cast (Gioconda, Enzo, Laura, Barnaba, Alvise, La Cieca)	Direttore	Etichetta
1986	Éva Marton, Plácido Domingo, Ludmila Šemciuk, Matteo Manuguerra, Kurt Rydl, Margarita Lilowa	Ádám Fischer	Arthaus
2005	Deborah Voigt, Richard Margison, Elisabetta Fiorillo, Carlo Guelfi, Carlo Colombara, Ewa Podleś	Daniele Callegari	TDK
2005	Andrea Gruber, Marco Berti, Ildikó Komlósi, Alberto Mastromarino, Carlo Colombara, Elisabetta Fiorillo	Donato Renzetti	Dynamic

(край на цитата)

Ще приложа един по-подробен откъс от прочути записи на операта, в два от които участват и българските певци Никола Гюзелев и Николай Гяуров (за този с Гюзелев стана въпрос по-горе), също и видео с участие на Маргарита Лилова:

1931 – La Gioconda – Giannina Arangi-Lombardi, Alessandro Granda, Gaetano Viviani, Ebe Stignani, Corrado Zambelli – Coro e Orchestra del Teatro alla Scala, Lorenzo Molajoli – (Naxos)
1952 – La Gioconda – Maria Callas, Gianni Poggi, Paolo Silveri, Fedora Barbieri, Giulio Neri – Coro e Orchestra della RAI Torino, Antonino Votto – (Cetra)
1957 – La Gioconda – Zinka Milanov, Giuseppe di Stefano, Leonard Warren, Rosalind Elias, Plinio Clabassi – Coro e Orchestra de l”Accademia di Santa Cecilia, Fernando Previtali – (RCA Victor, later Decca/London)
1957 – La Gioconda – Anita Cerquetti, Mario del Monaco, Ettore Bastianini, Giulietta Simionato, Cesare Siepi – Coro e Orchestra della Maggio Musicale Fiorentino, Gianandrea Gavazzeni – (Decca)
1959 – La Gioconda – Maria Callas, Pier Miranda Ferraro, Piero Cappuccilli, Fiorenza Cossotto, Ivo Vinco – Coro e Orchestra del Teatro alla Scala, Antonino Votto – (EMI)
1967 – La Gioconda – Renata Tebaldi, Carlo Bergonzi, Robert Merrill, Marilyn Horne, Nicola Ghiuselev – Coro e Orchestra dell’Accademia di Santa Cecilia, Lamberto Gardelli – (Decca)
1980 – La Gioconda – Montserrat Caballé, Luciano Pavarotti, Sherrill Milnes, Agnes Baltsa, Nicolai Ghiaurov – London Opera Chorus, National Philharmonic Orchestra, Bruno Bartoletti – (Decca)
1986 – La Gioconda – Eva Marton, Giorgio Lamberti, Samuel Ramey, Livia Buday-Batky, Anne Gjevang, Sherrill Milnes – Hungaroton Opera Chorus, Hungarian State Orchestra Giuseppe Patane – (Hungaroton)
2001 – La Gioconda – Violeta Urmana, Plácido Domingo, Lado Ataneli, Luciana d’Intino, Roberto Scandiuzzi, Elisabetta Fiorillo – Müncher Rundfunkorchester & Chorus Marcello Viotti – (EMI)
2005 – La Gioconda – Andrea Gruber, Marco Berti, Alberto Mastromarino, Carlo Colombara, Ildiko Komlosi, Elisabetta Fiorillo – Orchestra, Coro e Corpo di ballo dell’Arena di Verona, Donato Renzetti – Dynamic

Филм или видео (два пъти с Маргарита Лилова):

1979 – Kirk Browning directed a television film with Renata Scotto (La Gioconda) — for which Scotto won an Emmy, Luciano Pavarotti (Enzo Grimaldi), Stefania Toczyska (Laura Adorno), Margarita Lilowa (La Cieca), Norman Mittelmann (Barnaba), and Ferruccio Furlanetto (Alvise Badoero).
1986 – Hugo Käch directed a television film with Eva Marton (La Gioconda), Plácido Domingo (Enzo Grimaldi), Ludmila Semtschuk (Laura Adorno), Kurt Rydl (Alvise Badoero), Margarita Lilova (La Cieca) and Matteo Manuguerra (Barnaba).
1988 – Television film made in Barcelona at the Liceu, with Grace Bumbry (La Gioconda), Fiorenza Cossotto (Laura Adorno), Viorica Cortez (La Cieca), Ermanno Mauro (Enzo Grimaldi), Ivo Vinco (Alvise Badoero), Matteo Manuguerra (Barnaba).
2005 – Live video recording made at the Arena di Verona: Donato Renzetti (conductor) – Pier Luigi Pizzi (stage director)
Cast: Andrea Gruber, Marco Berti, Carlo Colombara, Alberto Mastromarino, Ildiko Komlosi, Elisabetta Fiorillo – Dynamic DVD Cat.33500

(край на цитата)

Операта „Джоконда“ в България

Както писах в началото при общите бележки относно тази опера, първото й изпълнение в България е станало на 9 ноември 1934 г. в Софийската народна опера.

По-късно тя има постановки наново в Софийската народна опера през 1999 година, като и в Русенската опера през 1958 г. и в Пловдивската опера през 1983 г. Тия данни вземам от книгата „Български музикален театър 1890-2010“, стр. 158, издание на ИИИ при БАН от 2015 г. Положително има и други постановки след 2010 г., които очевидно не са посочени в тази книга. В раздела „Класически репертоар“ на стр. 21-103 има подробни репортажи за десетки опери, поставяни на български сцени пред годините 1890-2010, на за „Джоконда“ няма такъв.

От други източници в Интернет имам следните сведения за някои постановки на „Джоконда“ в български оперни театри:

Сайт на Държавна опера Варна

ДЖОКОНДА – 2018 г.

опера в 4 действия, 5 картини от Амилкаре Понкиели

Диригент Григор Паликаров

Постановка и сценография Кузман Попов

Костюми Ася Стоименова

Хореография Румяна Малчева

Диригент на хора Цветан Крумов

Фотография Росен Донев

Действащи лица и изпълнители:

ДЖОКОНДА, улична певица – Габриела Георгиева, Димитринка Райчева

СЛЯПАТА, нейна майка – Бойка Василева

АЛВИЗО, инквизитор – Евгений Станимиров, Деян Вачков

ЛАУРА, негова жена – Даниела Дякова, Михаела Берова

БАРНАБА, шпионин – Венцеслав Анастасов, Пламен Димитров

ЕНЦО ГРИМАЛДИ, принц – Валерий Георгиев

ЗУАНО – Людмил Петров

ПЕВЕЦ – Петър Петров

ИЗЕПО – Пламен Долапчиев

МОРЯК – Илко Захариев

Премиера 7 август 2018 г., 21.00, Опера в Летния театър. Първа постановка в 71-годишната история на Варненската опера. Премиера на ММФ „Варненско лято“ 2018

„Джоконда“, с премиера през 1876 година, е най-известната опера на Амилкаре Понкиели, която исторически се появява между „Аида“ и „Отело“ на Верди и заедно с тях е едно от най-ярките оперни произведения на своето време. В основата на либретото на Ариго Бойто стои драмата „Анжело – тиранинът от Падуа“ от Виктор Юго, а музиката, много интересна сама по себе си, прави своеобразен преход от Верди към Пучини. Огромна, голяма опера, „Opera Grande“ с 4 действия, 2 антракта и визитна картичка известният „Танц на часовете“.

В концепцията на режисьора и сценографа Кузман Попов е залегнала идеята за театрална трупа от улични певци, танцьори, разказвачи. Самата Джоконда е улична певица, Барнаба пък е разказвач. Вмъкнат е и един особен типаж – маски в стила на „Комедия дел арте“. Маските, вплетени в спектакъла, участват по време на цялото действие. Във всяка сцена присъства и морето – истинско, трагично, черно-бяло… Морето, един ням свидетел, който измерва вечността на живота.

(край на цитата)

Сайт на Държавна опера Варна

2 август 2018 г.

ПЪРВА БЪЛГАРСКА ДЖОКОНДА НА ГАБРИЕЛА ГЕОРГИЕВА В ПЪРВАТА ВАРНЕНСКА ПОСТАНОВКА НА “ДЖОКОНДА“

Изключителното българско сопрано ГАБРИЕЛА ГЕОРГИЕВА пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за първата си Джоконда в България, за изграждането на вокалния и психологически образ като естествен процес, за връзката с оперните и филмови героини, за противоречивото чувство към морето.

– След триумфа на Габриела Георгиева като Яна в „Янините девет братя“ в Болшой театър, посрещаме с радост солистката на Националната опера за главната роля в първата варненска постановка на операта „Джоконда“ от Амилкаре Понкиели.

– Да, спектакълът в Болшой театър през тази година беше едно дългоочаквано и наистина незабравимо преживяване, което донесе огромно удовлетворение на целия екип на постановката на Маестро Пламен Карталов „Янините девет братя“ от Любомир Пипков. Радвам се, че сега ще изпълня и ролята на Джоконда във Варна, където не съм пяла от доста години. Последния път бях поканена за ролята на Турандот в Летния театър.

– Тогава тъкмо се бяхте върнали от Ню Йорк, където в Метрополитън опера дублирахте Анна Нетребко в същата роля, нали?

– Да, точно така беше.

– С какво Ви вълнува Джоконда?

– Джоконда е интересен образ, едно прелестно създание, певица и танцьорка, улична артистка. Много чист, много истински човек. И тя остава такъв човек, въпреки всички препятствия и предизвикателства, които се изпречват пред нея. Когато Джоконда разбира, че любовта й към Енцо Грималди не е споделена, защото той е влюбен в Лаура, тя взема съдбоносно решение, което й придава ореола на високоморален и достоен човек.

– Саможертвата винаги е труден избор…

– В един момент Джоконда се поддава на изкушението да се саморазправи, като убие съперницата Лаура, обаче в следващия момент надделява здравият разум. Точно това ме вълнува в Джоконда, тя успява да запази чистотата и човечността си до края. Въпреки всичко, което се случва, тя остава добър човек. И не само това, тя принася себе си в жертва. Джоконда е изключително светъл, красив, трогателен и същевременно труден образ за пресъздаване, актьорски и психологически.

– Образ в развитие…

– Да, не всеки образ подлежи на такова развитие и е толкова многопластов като Джоконда. Да пресъздаде такъв образ, е прекрасно творческо предизвикателство за артиста.

– Как изграждате своята героиня?

– Както при всяка една от моите героини, с всяка репетиция и с течение на времето образът става все по-плътен. За съжаление сега нямам много време за репетиции, но Джоконда продължава да живее в мен. Изпълнявала съм тази роля в чужбина, а сега в България ще я изпея за пръв път.

– Тоест Варна става домакин на българския дебют на Габриела Георгиева в „Джоконда“, първата постановка на тази опера в 71-годишната история на Варненската опера! Това е истинска новина, която ще накара оперните почитатели да очакват с още по-голямо нетърпение премиерата на ММФ „Варненско лято“ на 7 август в Летния театър.

– Надявам се да стане хубава премиера. А ако се върна на въпроса за моите героини, мога да допълня, че нямам специална рецепта за тяхното изграждане. Всяка роля във времето се развива и ако се придържаш към това, което е написал композиторът, то е абсолютно достатъчно, за да изградиш образа вокално. А изграждайки образа вокално, той минава през сърцето, през емоцията и логично става част от теб. Изграждайки образа вокално, го осмисляш психологически, това е естествен процес.

– Как искате публиката да възприме Вашата Джоконда?

– Искам да усети нейната безкрайна чистота, тази любов, всеотдайност и жертвоготовност, на които е способна само една влюбена жена.

– Някои артисти имат любими роли, други – не, при Вас как е?

– Аз обичам всичките си роли. Когато работиш нещо, то ти става най-близко, най-любимо, най-желано, най-много те вълнува. Затова не мога да отлича някоя роля като повече или по-малко любима. Ако работя Анджелика, Анджелика ми е любима, ако работя Яна, влизам в дълбочина в този образ и тя за мен е най-хубавото нещо. В случая с Джоконда мога да кажа, че сега наново я преоткривам . Усещам колко красива и същевременно колко трудна и изискваща е тази музика. Осъзнавам израстването на героинята, нейния катарзис, който трябва да предам. Певицата трябва да мине през всички тези интересени и трудни моменти, за да поднесе на публиката една истинска Джоконда.

– Случвало ли се в някои житейски ситуации да прибягвате до наученото от героините си?

– Животът не ме е сблъсквал с такива драматични обрати, каквито обикновено преживяват моите оперни героини и никога не съм имала усещането, че в мен се проявява някоя от тях. Но ето какво ми се случи сравнително скоро. За първи път ме поканиха да участвам в телевизионен сериал, в един от епизодите на „Откраднат живот“. Там нямах пеене, само изтананиках Тоска на едно място. Моята героиня е оперна певица, която отхвърля богат и предвзет мъж, защото осъзнава, че през цялото време е била влюбена в своя асистент, скромен и тих човек. Минаха снимките, аз обаче не можех да се освободя от чувството, че си чувам непрекъснато гласа, все едно казвам някакви чужди и същевременно свои реплики. Седмици наред ми се струваше, че когато говоря с хората, сякаш се гледам отстрани, все едно някаква камера е насочена към мен и аз казвам реплики на някаква героиня, не мои. Интересно и странно усещане…

– Същевременно и обогатяващо за един артист. Кажете, как се чувствате в екипа на „Джоконда“, сред солистите на Варненската опера?

– Тук съм в добра компания. С повечето от колегите вече съм излизала на оперната сцена. Пяла съм с Пламен Димитров, Бойка Василева, с Евгений Станимиров, с когото сме състуденти, завършили сме заедно Музикалната академия. Да, мисля, че само с Валерий Георгиев ще пея за пръв път.

– В режисьорското и сценографско решение на Кузман Попов доминира образът на морето, който пренася „Джоконда“ с нейната Венеция във Варна. Морето присъства през цялото време като един безмълвен и вечен свидетел на човешките дела. Какво е Вашето отношение към него?

– Морето. Когато го наблюдавам, то ме привлича и релаксира. През деня обичам да влизам в морето, но вечер се плаша от него. Никой не може да ме накара вечер да вляза в морето. Много противоречиво чувство… Харесвам морето и изпитвам страх от него.

…….

“ДЖОКОНДА”

Опера в 4 действия, 5 картини от Амилкаре Понкиели

Премиера на ММФ “Варненско лято” 2018

7 август 2018, 21.00, Опера в Летния театър

11 август 2018, 21.00, Сцена на вековете, Царевец, Велико Търново.

Диригент Григор Паликаров
Постановка и сценография Кузман Попов
Костюми Ася Стоименова
Хореография Румяна Малчева
Диригент на хора Цветан Крумов

Действащи лица и изпълнители:

ДЖОКОНДА, улична певица – Габриела Георгиева
СЛЯПАТА, нейна майка – Бойка Василева
АЛВИЗО, инквизитор – Евгений Станимиров (7.08), Деян Вачков (11.08)
ЛАУРА, негова жена – Даниела Дякова (7.08), Михаела Берова (11.08)
БАРНАБА, шпионин – Венцеслав Анастасов (7.08), Пламен Димитров (11.08)
ЕНЦО ГРИМАЛДИ, принц – Валерий Георгиев
ЗУАНО – Людмил Петров
ПЕВЕЦ – Петър Петров
ИЗЕПО – Пламен Долапчиев
МОРЯК – Илко Захариев
Солисти балет: Павел Кирчев, Галина Велчева, Илияна Божкова, Мартин Чикалов

(край на цитата)

14.10.2019 г.

ГОСТУВАНЕ НА ДЪРЖАВНА ОПЕРА ВАРНА – „ДЖОКОНДА“ – Опера от Амилкаре Понкиели

За това гостуване вероятно в София има малък запис само от 22 секунди, който може да се гледа на линка:

https://www.google.de/search?q=%D0%BE%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%B0+%D0%B4%D0%B6%D0%BE%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D0%B4%D0%B0+%D0%BE%D1%82+%D0%BF%D0%BE%D0%BD%D0%BA%D0%B8%D0%B5%D0%BB%D0%B8+&sca_esv=9927d4fa94a77240&source=hp&ei=hc_SZrqnEcD9i-gP6oXt4AY&iflsig=AL9hbdgAAAAAZtLdlS7dmMF8cK8ADZFzkYxcSoKRsTNa&ved=0ahUKEwj6_Y24456IAxXA_gIHHepCG2wQ4dUDCBk&uact=5&oq=%D0%BE%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%B0+%D0%B4%D0%B6%D0%BE%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D0%B4%D0%B0+%D0%BE%D1%82+%D0%BF%D0%BE%D0%BD%D0%BA%D0%B8%D0%B5%D0%BB%D0%B8+&gs_lp=Egdnd3Mtd2l6IjLQvtC_0LXRgNCwINC00LbQvtC60L7QvdC00LAg0L7RgiDQv9C-0L3QutC40LXQu9C4IEjUG1AAWMgIcAB4AJABAJgB7AagAdMSqgEHMy0yLjYtMrgBA8gBAPgBAZgCAaACyQLCAgUQIRigAZgDAJIHAzMtMaAHwAQ&sclient=gws-wiz#fpstate=ive&vld=cid:7b672310,vid:zeK7GZWgCq8,st:0

(край на цитата)

За други постановки на „Джоконда“ в България няма да се спирам. Все пак на края нека обърна внимание, че през 80-те и началото на 90-те години на миналия век легендарната Гена Димитрова е имала прекрасни изяви в България и особено в чужбина в главната роля. Нека припомня нещо от цитирани по-горе нейни участия в САЩ:

(край на цитата за Гена Димитрова)

Що се отнася до музикални записи на операта „Джоконда“, български артисти като Николай Гяуров, Никола Гюзелев и Маргарита Лилова участват в такива записи. Нека припомня цитирани по-горе записи:

1967

Renata Tebaldi, Carlo Bergonzi, Marilyn Horne, Robert Merrill, Nikola Gjuzelev, Oralia Domínguez

Lamberto Gardelli

Decca

1980

Montserrat Caballé, Luciano Pavarotti, Agnes Baltsa, Sherrill Milnes, Nicolaj Ghiaurov, Alfreda Hodgson

Bruno Bartoletti

Decca

1986

Éva Marton, Plácido Domingo, Ludmila Šemciuk, Matteo Manuguerra, Kurt Rydl, Margarita Lilowa

Ádám Fischer

Arthaus

(край на цитата)

Тези изяви на двамата певци са цитирани многократно в различни международни източници. Давам още един такъв цитат:

1967 – La Gioconda – Nicola Ghiuselev – Coro e Orchestra dell’Accademia di Santa Cecilia, Lamberto Gardelli – (Decca)
1980 – La Gioconda – Montserrat Caballé, Luciano Pavarotti, Sherrill Milnes, Agnes Baltsa, Nicolai Ghiaurov – London Opera Chorus, National Philharmonic Orchestra, Bruno Bartoletti – (Decca)

Същото се отнася и до Маргарита Лилова, за която цитирам:

Филм или видео (два пъти с Маргарита Лилова):

1979 – Kirk Browning directed a television film with Renata Scotto (La Gioconda) — for which Scotto won an Emmy, Luciano Pavarotti (Enzo Grimaldi), Stefania Toczyska (Laura Adorno), Margarita Lilowa (La Cieca), Norman Mittelmann (Barnaba), and Ferruccio Furlanetto (Alvise Badoero).
1986 – Hugo Käch directed a television film with Eva Marton (La Gioconda), Plácido Domingo (Enzo Grimaldi), Ludmila Semtschuk (Laura Adorno), Kurt Rydl (Alvise Badoero), Margarita Lilova (La Cieca) and Matteo Manuguerra (Barnaba).

(край на цитата)

Нека днес на 31 август 2024 г. да почетем 190 години от рождението на великия деец на „веризмото“ – Амилкаре Понкиели и да припомним неговото дело като композитор и педагог на Маскани, Леонкавало, Пучини и други големи майстори на оперното изкуство.

Мир на праха му!

………….

Записи: