Avram Andreev

Тенорът Аврам Аврамов – един от най-възрастните български оперни певци, се помина днес на 2 януари 2024 г. в Пловдив

Драги приятели на оперната музика, днес на 2 януари 2024 г. по обед получих от моя близка приятелка в Пловдив траурно съобщение – преди часове там се е поминал един от най-възрастните оперни гласове на България, известният не само в Пловдив, но и другаде прекрасен тенор Аврам Андреев – може би най-възрастният оперен деец на България. Той е роден на 19 януари 1928 г. и само след 17 дни щеше да празнува своята 96-годишнина.

Жалко, стана ми много мъчно, аз от редица години всеки път на рождения му ден пиша статия за него и се радвам, че макар и толкова възрастен, той е все още на линия, все още има сили да посреща всяка нова своя годишнина.

За последен път аз писах статия за него през януари 2023 г., която започнах така:

„Драги приятели на оперната музика, днес на 19 януари 2023 г. навършва библейските 95 години моят най-възрастен ФБ-приятел, оперният тенор от Пловдив Аврам Андреев, с когото сме вече 9 години „приятели“, въпреки че досега не сме се срещали или сме имали писмена връзка.

Тази сутрин аз се обадих по телефона на неговата снаха Здравка Андреева, която живее в Пловдив както и Аврам Андреев, за да се осведомя как се чувства той. Това правя вече няколко години, защото е нормално човек на тази възраст да има здравословни проблеми. Тя беше много мила и се зарадва на интереса ми, особено след като днес той празнува кръглите 95 години. Отговорът й беше оптимистичен, но от известно време Аврам е в болница в Пловдив, вероятно има грипово заболяване. Те не живеят в едно и също жилище и тя няма пряк контакт с него, но днес ще му се обади в болницата, за да го поздрави и се осведоми за здравословното му състояние.

Аз се зарадвах за тази информация, защото Аврам Андреев е забележителна фигура в историята на българското музикално изкуство – доколкото съм осведомен, той е един от най-възрастните представители на това изкуство в областта на оперния жанр“.

(край на цитата)

След като научих днес траурната новина, реших тази вечер да напиша съболезнователна статия за него и се осведомих в медиите дали има новини относно кончината му. Действително, попаднах на 4-5 кратки съобщения в медиите. Цитирам по-долу такива:

Портал „24 часа“

2.01.2014

Радко Паунов

Забележителният тенор Аврам Андреев си отиде, скоро го аплодираха в Пловдивската опера

„Много скромен, сърдечен, фин, обран“ -така дългогодишната пианистка на Хора на пловдивските момчета Юлия Петрова описа забележителния тенор Аврам Андреев, който днес ни е напуснал.

Доживя 95 години и неотдавна – на 15 ноември, вдигна на крака публиката в Пловдивската опера, когато се отбелязваше нейната 70-годишнина. “Излезе на сцената, подкрепян от сина си – музиковеда Андрей Андреев, произнесе прочувствено слово. Говори възторжено и много смислено”, продължи Петрова, която скърби за него.

Аврам Андреев е един от основателите на Пловдивската опера и дълги години беше сред солистите й.  “След като слезе от сцената, беше музикален педагог на младежкия състав към Хора на момчетата. Идваше с нас на турнета. Подготви много наши възпитаници да кандидатстват в Консерваторията”, връща лентата Юлия Петрова.

“Татко си отиде”, съобщи тази сутрин на профила си неговият син Андрей Андреев. Той е бивш депутат от Великото народно събрание, преподаваше история на музиката, беше директор на Музикалното училище в Пловдив и шеф на операта в града. Сега ръководи своя агенция, която е събрала солисти от цялата страна и изнася концерти.

Поднасяме искрени съболезнования на семейството!

(край на цитата)

Цитирам второ траурно съобщение:

Портал „Plovdiv 24.bg“

2.01.2014

Днес в Пловдив почина голям артист, изнесъл 60 главни роли

Днес, 2 януари, дни преди да навърши 96 години, от този свят си отиде големият оперен артист Аврам Андреев, съобщиха от “Народно Читалище – Разлог ” 15 септември 1903-1909 г.”. Аврам Андреев е един от основателите на Пловдивската опера и дълги години беше сред солистите й.

Ето и цялата публикация на читалището:

“В ушите ми и сега звучат разложките песни, които мама ми пееше, седнала на пейката пред дома в Разлог” разказваше ни г-н Андреев в един от последните ни разговори по телефона преди няколко месеца… И затананикваше нашенска мелодия… душата му пееше за Разлог, сърцето му искаше да се върне поне още веднъж, “на пейката пред дома”…

Дългият му и богат творчески и житейски земен път завършва днес в дома му в Пловдив.

… А тръгва от разложкото читалище. Талантът му е забелязан от незабравимия Никола Стойчев. Същият той го подтиква и подкрепя да следва пътя на оперното пеене.

Завършва Българската държавна консерватория през 1954 г. Специализира в Болшой театър в Москва в 1971 г.

Цели 43 години след това е част от трупата на Пловдивската опера. Изнася цели 60 главни роли, и то еднакво вдъхновено и вълнуващо.

Благодарение на него в разложкото читалище многократно гостува Пловдивската опера.

Изказваме искрени съболезнования на семейството му.

(край на цитата)

Следва трето траурно съобщение:

Портал „TrafficNews“

2.01.2024

Напусна ни големият артист от Пловдивската опера Аврам Андреев

Певецът цели 43 години е част от трупата на музикалната институция

На 2 януари на 95-годишна възраст от този свят си отиде големият оперен артист Аврам Андреев, съобщи синът му Андрей Андреев. Певецът цели 43 години е част от трупата на Пловдивската опера. Изнася цели 60 главни роли и то еднакво вдъхновено и вълнуващо. Завършва Българската държавна консерватория през 1954 г. при Петър Райчев. Веднага след това се присъединява към операта под тепетата. Специализира в Болшой театър в Москва в 1971 г.

През 1972 г. му е присъдено званието „заслужил артист“. Играе Тамино („Вълшебната флейта“), граф Алмавива („Севилският бръснар“), Рамиро („Пепеляшка“), Тони „Уестсайдска история“, Бони („Царицата на чардаша“), Кадията („Луд гидия“), Боляров („Юлска нощ“), Емил („Антигона 43“).

Поклон!

Екипът ни поднася своите съболезнования на семейството и близките на големия артист!

(край на цитата)

Цитирам последното – четвърто траурно съобщение:

Портал „Lupa.bg“

2.04.2024

Тенорът Аврам Андреев почина дни преди да навърши 96

Оперният певец е един от основателите на Пловдивската опера

Почина големият оперен певец Аврам Андреев, съобщиха от Пловдивската опера. “Сбогуваме се с него с тъжна усмивка и с благодарност за примера за отдаденост към изкуството, който ни завеща! Ще носим в сърцата си последната среща с големия артист на концерта по случай 70-години Опера Пловдив на 15 ноември 2023 година! Дълбок поклон”, заявиха от музикалната институция.

Аврам Андреев е свързан с Пловдивската опера от 1954 г. (тогава Пловдивска народна опера), само 10 месеца след създаването й, като печели конкурс, преди да е завършил Консерваторията. Завършва оперно пеене при проф. Петър Райчев.

За всичките над 40 години на сцената Аврам Андреев представя около шестдесет централни партии и петнадесет по-малки, като някои от тях изпълнява многократно. Сред тях са Моцартовите Балмонте, Тамино, Ферандо и Бастиен, граф Алмавива и Дон Рамиро на Росини, Неморино и Ернесто на Доницети, Надир на Бизе, Ленски на Чайковски, Шуйски и Юродливия на Мусоргски, Берендей и Моцарт на Римски-Корсаков.

Приоритет за него са и българските заглавия, а сред тях се открояват „Луд Гидия“, „Мадам Сан-Жен“, „Юлска нощ“, „Милионерът“, „Рицарят“, „Златната ябълка“, „Мнимият болен“ – все произведения на Парашкев Хаджиев, както и „Имало едно време“ на Асен Карастоянов, „Откраднали консула“ на Иван Димов и др.

Аврам Андреев е родом от Разлог. “Народно читалище – Разлог ” 15 септември 1903-1909 г.” също се сбогува с оперния певец.

“В ушите ми и сега звучат разложките песни, които мама ми пееше, седнала на пейката пред дома в Разлог” разказваше ни г-н Андреев в един от последните ни разговори по телефона преди няколко месеца… И затананикваше нашенска мелодия… душата му пееше за Разлог, сърцето му искаше да се върне поне още веднъж, “на пейката пред дома”…

Дългият му и богат творчески и житейски земен път завършва днес в дома му в Пловдив… А тръгва от разложкото читалище. Талантът му е забелязан от незабравимия Никола Стойчев. Същият той го подтиква и подкрепя да следва пътя на оперното пеене.

Завършва Българската държавна консерватория през 1954 г. Специализира в Болшой театър в Москва в 1971 г. Цели 43 години след това е част от трупата на Пловдивската опера. Изнася цели 60 главни роли, и то еднакво вдъхновено и вълнуващо. Благодарение на него в разложкото читалище многократно гостува Пловдивската опера”, отбелязват оттам.

Поклон пред паметта на Аврам Андреев!

(край на цитата)

Продължавам с моята статия от януари 2023 година:

Спомням си много добре, че преди 10 години особен рекорд държеше певицата Иванка Митева-Коралова, която се помина на 102 години през 2013 г. За да припомня нещо за нея, цитирам едно траурно съобщение по това време, публикувано в българска медия:

Портал „КРОСС“

Почина доайенът на българската опера Иванка Митева-Коралова

20 декември 2013 г.

На 102 години почина най-дълго живялата в оперната история на България изпълнителка, съобщиха от семейството й.

Софийската опера и балет отбеляза 100-годишнината на оперната певица Иванка Митева-Коралова на 30 януари 2011 с представлението “Хофманови разкази”. Певицата с 25-годишна кариера е изпълнявала най-дълго ролята на Мадам Бътерфлай – повече от 20 години в десетки спектакли.

Родена е във Враца. 16-17 годишна пристига в София за прослушване при Иван Вулпе. Ученичка на Вулпе, Пенка Тороманова и Христина Морфова, Иванка Митева е работила с големия бас Димитър Кожухаров и с режисьора Михаил Хаджимишев. В Софийската опера пее от 1936 година, а през 1940 печели Хумболтова стипендия и специализира в Берлин.

Близко приятелство свързва Иванка Митева-Коралова с Магда Петканова, Анна Каменова и Николай Лилиев. Запленен от таланта й, Любомир Пипков дописва специално за нея малка ария за премиерата на операта си „Янините девет братя” през 1937 година.

Иванка Митева е съпруга на писателя Емил Коралов, с когото живее 41 години.
Поклонението ще се състои на 23 декември от 13.30 ч. в Ритуалната зала на Централните софийски гробища.

(край на цитата)

След това отклонение ще се въ рна наново на Аврам Андреев. Аз искам днес наново да го уважа за 95-та му годишнина, като цитирам моята статия от миналата 2022 г. заедно с няколко снимки, които публикувах тогава:

Драги приятели на оперната музика, днес на 19 януари 2022 г. навършва 94 години моят най-възрастен ФБ-приятел, оперният тенор от Пловдив Аврам Андреев. С него сме приятели вече 8 години, макар че директно не сме си писали, а разменяли информации чрез неговата снаха, която е съпруга на сина му.

Нека веднага добавя, че тази сутрин се свързах чрез Месинджър със Здравка Андреева – снахата на Аврам Андреев, която живее също в Пловдив и разговаряхме 10 минути. Аз й казах, че и тази година ще пиша статия за свекъра й и се интересувам, как е той. Отговора беше радостен и оптимистичен, защото тя ми каза, че той е здрав и бодър, чувства се добре и води нормален живот, който все пак съответства на неговата библейска възраст. Той обича да се среща и разговаря с хора, интересува се от много неща, но не е активен в социалните мрежи, така че трудно бихме имали контакт с него там. Жалко, сегашната Пандемия-криза ограничава тези срещи и това се отнася до всички нас.

Беше ми крайно приятно да науча днес тия неща от Здравка Андреева, с която отдавна сме ФБ-приятели.

Днес пиша за пети път статия за Аврам Андреев, след като на същия ден през 2018 г. написах юбилейна статия във връзка с неговата 90-годишнина. Ето как започнах тогава текста:

„Драги приятели на оперната музика, днес на 19 януари 2018 г. навършва достойните 90 години един от ветераните на българската оперна музика – Аврам Андреев от Пловдив. По невнимание щях да изпусна този забележителен юбилей, макар че той е мой ФБ-приятел отпреди 4 години.

За съжаление отдавна не сме си разменяли информации и така щях да пропусна юбилея му. Пиша кратки биографични бележки по този случай:

Аврам Андреев е роден на 19 януари 1928 година в Разлог. Завършва Българската държавна консерватория в 1954 година при Петър Райчев и започва да пее в Пловдивдската народна опера. Специализира в Болшой театър в Москва през 1971 година. В 1972 година му е дадено званието „заслужил артист“. Играе Тамино („Вълшебната флейта“), граф Алмавива („Севилският бръснар“), Рамиро („Пепеляшка“), Тони „Уестсайдска история“, Бони („Царицата на чардаша“), Кадията („Луд гидия“), Боляров („Юлска нощ“), Емил („Антигона 43“).

(край на цитата)

Понеже за една година имам над 150 нови ФБ-приятели и читатели, ще ги запозная с написаното тогава, т.е., продължавам с текста по-нататък:

Цитирам една статия от 2014 г., в която става въпрос за Аврам Андреев:

Портал „БЛИЦ“

Андрей Андреев-Редкин

Оперният певец Аврам Андреев на 86: В Болшой театър попаднах на събранието, което порицаваше дружбата на Ростропович със Солженицин

Имахме оперни войни, но всичко бе до спектакъла и след това оставяхме публиката да ни бъде главният съдник.

Публикувано: 10 декември 2014 г.

Преди 86 години през януари 1928-а в Разлог се ражда известният оперен певец Аврам Андреев. Той завършва оперно пеене в Българската държавна консерватория при проф. Петър Райчев. Доста преди дипломирането си се явява на конкурс в Пловдивската опера и го спечелва, а после 40 години отдава всичките си сили на това изкуство.

През 1970-а е изпратен да специализира в Болшой театър партиите от “Евгений Онегин” и на Шуйски от “Борис Годунов” при Борис Хайкин, Фуат Мансуров и Мстислав Ростропович. Без да очаква, попада на известното събрание срещу дружбата на Ростропович със Солженицин, на което световният диригент се защитава с думите: “Той е много болен и няма близък човек. Няма да го оставя на улицата”.

Още като невръстно дете Аврам се проявява като певец на народни песни, но в родния Разлог още в далечната 1922-23 г. имало изградени традиции в оперетното изкуство, което доста повлиява на преоформянето му. Иначе истинска опера видял в последния клас на гимназията, когато учителите ги завели в София на “Бохеми”. В Консерваторията обаче постъпва, без да е изучавал музика или пеене.

Когато се установява в Пловдив, местната опера е само на 10 месеца.

Разболява се от бронхопневмония и прекъсва студентството си за една година, но затова пък се включва в подготовката на ролята си Алфред от “Травиата”, където си партнирал с Ваня Александрова и Ида Финци.


A днес, за толкова много години творческа кариера, не може да каже кои тенорови роли не е изпял, много са те – в “Травиата”, “Риголето“, „Фра Дяволо”, “Вълшебната флейта”, когато работил с Добрин Петков. По това време участва и в първия мюзикъл – “Моята прекрасна лейди”.

Аврам Андреев е носител на цяла дузина отличия. През 1972-ра му е дадено званието „заслужил артист”.

След пенсионирането си, щом минали 14 години, подновил пеенето и се хванал с подходящи роли, които били съобразени с годините му. Въпреки това бил звездата в “Царицата на чардаша”, стигнало се дори и до това да му поверят асистент-режисьорската задача за възстановяване на “Петър Първи”, с което успешно се справил. Пък и работил с много надеждни и талантливи млади хора.

Занимавал се и с преподавателска дейност в операта и у дома. Има и голям дял за успеха на Хора на пловдивските момчета на Стефка Благоева, понеже неоспорим е полаганият от него творчески труд.

Днес вече бай Аврам единствено си гледа старините, а ето какво си спомня с усмивка: ”Обикновено аз се конкурирах с много хора. Такива бяха Владо Тодоров, на моите години, но най-красивият глас между нас беше Георги Велчев-Гацо. За съжаление, почина едва 53-годишен, почина и Дамян Велчев. Всеки си имаше своя ресор. Аз поддържах лиричния репертоар, а Владо – драматичния. С нито един от колегите нямах проблеми. Е, не че е нямало оперни войни, но всичко е било до спектакъла и след това оставяхме публиката да ни бъде главният оценител и съдник”.

Горд е, че има над 250 представления из страната със “Севилският бръснар”, където играе граф Алмавива, но е щастлив и с изпълнението си на Принца в постановката на “Пепеляшка” в Софийската опера. Пял е в Брюкселския кралски театър, в Кишинев, в Полша, в Испания, но останал в Пловдив. А можел е да остане където си избере…

Има 5 внука, които често му гостуват. Навремето риболовът му бил голямото хоби.

(край на цитата)

Похвално е, че Радио Пловдив излъчи на 19 януари 2018 г. специално предаване за него с интервю, в което участва самият Аврам Андреев. Цитирам:

БНР

Легендарният тенор Аврам Андреев на 90!

публикувано на 19.01.2018

Автор: Галя Митева

Легендата на Пловдивската опера  тенорът Аврам Андреев навърши 90 години. Невероятно е, но е факт, заяви с усмивка той в интервю за Радио Пловдив.  Времето променя всичко, други са изпълнителите, но операта като изкуство, на която отдавна предричаха краят, ще има по-силно бъдеще, каза още той.

Интервю на Галя Митева с оперния певец Аврам Андреев

Речитатив и ария на Грицко из операта ”Сорочински панаир” от Мусоргски в изпълнение на Аврам Андреев

Аврам  Андреев е свързан с Пловдивската опера от 1954 г. (тогава Пловдивска народна опера), само 10 месеца след създаването й, като печели конкурс, преди да е завършил Консерваторията. 

40 години той е на оперната сцена. Когато специализира в Болшой театър, попада на събрание, на което Ростропович е порицан заради факта, че е приел в дома си Солженицин. Но ролите, които тогава е изучавал в Болшой, след това изпълнява и в Брюкселския кралски театър. И това е потвърждение  за световния език на музиката и изкуството, които са над всичко. 

Аврам Андреев си припомня и случая, когато в Брюксел случайно в музикален магазин вижда плоча на “Моцарт и Салиери” и решава да си я купи. И тогава с изненада разбира, че това е записът в негово изпълнение, заедно с Павел Герджиков, което “Балкантон” е продал. 

От многобройните тенорови роли през кариерата днес Аврам Андреев откроява две – в “Травиата” и в “Севилският бръснар”, в която той изпълнява ролята на граф Алмавива в над 250 представления и почти през цялата си кариера. 

Viva la muzika за Аврам Андреев! Честит юбилей! Аплодисменти и бис!

Цялото интервю с Аврам Андреев чуйте от звуковия файл. 

(край на цитата)

Прилагам по-долу и линк с възможност да се слуша и самото интервю:

Линк: http://bnr.bg/post/100922526/legendarniat-tenor-avram-andreev-na-90

(край на статията от 19 януари 2018 г.)

Други сведения за Аврам Андреев не притежавам – в медиите няма такива. Единствено през 2019 г. попаднах на нещо, което има връзка с него – бил е вокален педагог на един известен оперен певец – баритонът Крум Гълъбов. Във връзка с концерт по случай 200-годишнината от рождението на Верди и Вагнер, изнесен в Стара Загора, Крум Гълъбов е имал участия. Цитирам извадка от сайта на Старозагорската опера през 2013 година:

„Крум Гълъбов (баритон) е роден през 1976 г. в Пловдив. Едва 6-годишен, през 1982 г. става солист на представителния Хор на Пловдивските момчета „Стефка Благоева”, с който концертира в България и чужбина до 1991 г. През 1993 г. завършва гимназия в Пловдив. Същата година взима уроци по пеене при проф. АВРАМ АНДРЕЕВ в Пловдивската опера. От 1994 г. е студент във Висшето училище за музика и сценични изкуства във Виена в класа на проф. Маргарита Лилова, камерзенгер на Виенската Щатсопер. Специализира при проф. Тома Попеску във Виена и Никола Николов в София, а през 2003 г. при Гена Димитрова, която същевременно ръководи творческите му изяви. През 2007 г. участва в майсторски клас на Райна Кабаиванска. От 2000 г. пее с виенския „Резиденц оркестър“. От 2004 г. е солист на салонния оркестър „Стара Виена”.

(край на цитата)

Още една информация, която има връзка с Аврам Андреев, се съдържа в следното съобщение на медия в Пловдив:

„ (…) Нина Ковачева е доайенът на „Щурче“. Тя е тук от първия ден, в който детската градина отваря врати през 1990 година. Дъщеря й Ива е първото хлапе, прекрачило прага на детската градина. Ковачева, която бе отрупана с цветя, и до днес продължава да обучава и възпитава щурчета.

Трогната от червените рози и букетите, които получи, преподавателят по пиано Ганка Георгиева сподели колко е щастлива от факта, че е успяла да „зарази“ с музика десетки деца. Много от които днес концертират по големите сцени у нас и в чужбина. Сред тях е и Илин Андреев – внук на големия ни тенор АВРАМ АНДРЕЕВ. Днес младежът е студент по китара (…)“.

(край на цитата)

В началото на февруари 2019 г. в централна медия в София се появи една статия за Аврам Андреев, която ще цитирам в днешната ми статия за него:

Портал „В трета възраст“

Аврам Андреев: с какви велики хора съм работил!

Четвъртък, 7 февруари 2019 г.

Жени ВЕСЕЛИНОВА  

На 19 януари големият оперен тенор Аврам Андреев навърши 91 г. Роден е в Разлог. Завършва Държавната консерватория през 1954 г. Специализира в Болшой театър. През 1972 г. получава званието „заслужил артист”. Над 40 г. е на сцената на Пловдивската опера, по оперните театри в страната и чужбина. Вокален педагог. БНТ направи филм за заслугите му към оперното пеене. Удостоен е с орден „Св. Св. Кирил и Методий” златен и „Червена звезда”. Има голямо и сплотено семейство, петима внуци и правнучка.  

– В дома ви има и нова радост

– Преди четири месеца се роди моята правнучка Виктория – едно прекрасно създание. Мечтаех да имаме момиченце. Имам петима внуци – тръгнаха вече по моми, разпиляха се по света. Много се радвам, че всички ме уважиха и дойдоха за рождения ден. На крака съм. Божа работа! Всеки ден правя разходки с моето кученце на Сахат Тепе. То ли ме разхожда, аз него ли, не знам (смее се). Първата ми съпруга почина  през 80-те. След нея остана огромна празнина и двете ни деца. Те също се занимават професионално с музика. После в театъра срещнах Надежда Христозова, оперен режисьор. Тя прави много постановки сега в Германия, Италия. От 28 години живея с нея, тя ме върна към живота.

– Учили сте при големия проф. Петър Райчев. Какво изискваше той от младите таланти?

– Беше изключителен певец и педагог. Пял е много в Италия. „Важно е как заставате на сцената, не като някое шкембе. Трябва да внушавате на тази зала самочувствие.” „На сцената публиката не те интересува. Но ако случайно видиш на първия ред онова хубавото момиче – загубен си, провален си за спектакъла.” Наскоро Петър Райчев-внук  ми изпрати книга със спомени и диск за своя дядо. Като я чета, си казвам: „Боже, с какъв велик човек съм работил.” Сега пише книга за баща си – големия наш диригент Руслан Райчев (1919-2006). През 2019 г. се честват 100 години от неговото рождение. Познавам го, работил съм и с него, имам много спомени.

От кого взехте таланта?

– Двамата ми родители пееха като славеи. В двата рода имаше голяма любов към пеенето, закърмен съм с това. Запях твърде рано в училище. В Разлог през 30-те години на ХХ век имахме прекрасни учители. Идваха от педагогическите университети в Кюстендил, Шумен, Варна. Задължаваха ги да имат втора специалност – един музикален инструмент (гъдулка, пиано, цитра), да пеят също.

Още тогава в Разлог имаше оперета. Беше традиция на Коледа да има спектакъл. Полковата музика и учители бяха в оркестъра. Учителят ми по музика Никола Стойчев, на когото дължа насоката в пеенето, направи много. Не даде да отида войник, беше война тогава, страшно време. „Ще ти намерим работа в оперетата в Разлог, каза. По слух, не бях запознат с нотите, поставихме няколко руски произведения – „Наталка Полтавка”, „Запорожци отвъд Дунава”. После разбрах, че „Запорожците” е първата украинска опера. Бях горд, че пръв съм участвал в нея. Лека-полека направих репертоар, но пари за Консерваторията нямах. Тогава заради моя глас читалището реши да отпуснат пари за Консерваторията в София. Така отидох да следвам.

Кога започнахте в Пловдивската опера?

– Присъединих се на 1.ІХ.1954 за втория сезон. Попаднах в хубава среда с колеги от Консерваторията – пеехме, заедно мечтаехме. Чудесен колектив от млади хора като проф. Валентина Александрова, Ида Финци, сестра на актьора Ицко Финци. С Ида бяхме „еврейската двойка”- не разбраха, че не сме една религия. За първи път заедно пяхме в „Травиата”. Неин съпруг е Петър Щърбанов, голям режисьор в Софийската опера. Завършил е в Ленинград – човек с висока култура. Щърбанов е първият и единствен български режисьор в Миланската Скала. Там са пели много българи от Борис Христов до наши дни, но режисьорът е един – Петър Щърбанов.

– А как сте открили ваша плоча в Брюксел?

– Пет месеца пях в Брюкселския кралски театър. На площада, където е онова пикаещо момче, символа на града, гледам малка книжарница. Влизам и виждам плочата „Моцарт и Салиери”, решавам да си я купя. Каква беше моята изненада, когато открих, че е издание на „Балкантон”, в нея пеем заедно с проф. Павел Герджиков. Изумих се. Искам да купя няколко, но ми казват, че имат само две. Щях да направя подарък на колегите в Брюксел. На другия ден обаче донесоха нови бройки, дори ми направиха намаление. Преживях голяма изненада, но и добих ново самочувствие.

Тъжна е вашата история около пенсионирането.

– Дойдоха промените през 90-те. Зам.-директорът на операта каза: „Аврам, дойде едно писмо за теб и двама колеги, повишават ви във висша категория заедно със Софийската опера.”Разликите бяха огромни. Мина месец, директорът прибрал писмото. Той беше единственият, с когото не се обичахме. Не ме е ощетил с роля. Не признах жена му за примадона и той се озлоби. Затова, вместо да издаде заповед за тази висша категория, той ми изпрати заповед за пенсиониране. Пенсията сега е обидно малка.

14 г. сте вокален педагог на „Хора на пловдивските момчета „Стефка Благоева”.

– Прекрасни деца, с тях пътувах по Европа. Сега са големи, работят из оперните сцени по света, обаждат ми се, гостуват ми. Прекрасни години! Исках малко почивка, имах много спектакли. Пял съм много – опера, оперета, класика, съвременни, мюзикъл. Още ме ценят, скоро ме поканиха в оперетата за участие в „Моята прекрасна лейди”. Аз съм първият изпълнител на ролята на проф. Хигинс в България. Имам над 100 представления.

Защо сте отказвали работа в София?

– Канили са ме в Музикалния театър, Народната опера. От Народния театър идва комисия да започна на мястото на пенсионирания Рачко Ябанджиев. Как да напусна Пловдив, тук ми беше по-интересно.

На специализация в  Болшой театър

През 1970/1971 за шест месеца бях на специализация там – да уча да пея ролята на Ленски в „Борис Годунов”. Ростропович тогава дирижираше „Евгений Онегин”. Седя в ложата, слушам със затворени очи да ми влезе музиката в ушите. Един ден влизам в театъра от служебния вход, гледам хората на групички се вълнуват. Тогава разбрах, че имало тежко събрание срещу Ростропович, защото прибрал в квартирата си известния Солженицин. Обаче ще го съдят! „Той няма никого около себе си, болен е от рак. Ще умре на улицата, затова го взех при мен”, защитавал се диригентът за проявената човещина. Махнаха го. След време обаче пак го видях на пулта и много се зарадвах. Това, което научих в Болшой театър, е несравнимо. Имах щастието да пея без декор в театър „Таганка”. 

Пловдив е занемарен град

Тези дни Пловдив официално стана  европейска столица на културата. Изпитвам голяма болка – Пловдив е занемарен град. През 1946 г. за първи път бях тук като екскурзиант – имаше живот, друго беше. Закриха Симфоничния оркестър, няма кина, театърът е една стара сграда… Спомняте ли си филма „Звезди в косите, сълзи в очите” – това е истината днес. Постъпват лошо младите. Нас, основателите на операта, не ни канят. Но ще дойдат по-добри времена. Вярвам в това.

(край на цитата)

Какво ново мога да добавя в статията си за Аврам Андреев на 19 януари 2022 г.?

Първо, много се зарадвах, когато на 1 май 2021 г. в профила на сина му Андрей Аврамов във Фейсбук открих негово кратко съобщение, което се отнася до неговия баща. Заедно с това съобщение той прилага и две архивни снимки от участия на баща му в оперите „Травиата” от Верди и “Отвличане от сарая” от Моцарт на сцената на Пловдивската опера, заедно с певиците Валентина Александрова и Ида Финци. Тези снимки аз виждам за пръв път, копирах ги и днес ще ги приложа след моята статия.

Цитирам текста на това съобщение на Андрей Аврамов във Фейсбук:

Andrey Avramov Andreev

1. Mai  · 2021

Преди 66 години, през април и декември 1955 г. са се състояли първите постановки на „Травиата” (в ляво) и “Отвличане от Сарая” (в дясно) в Народна опера Пловдив. На снимките са Валентина Александрова, Ида Финци и Аврам Андреев. И тримата, днес са живи и здрави!

Честити, уважавани и обичани и незабравими! Светли да са им празниците!

(край на цитата)

Действително голямо щастие, че и до днес – 19 януари 2022 г. и тримата са още живи и здрави – какво съвпадение за трима големи артисти от Пловдивската опера.

Второто, което ще добавя в днешната ми статия за Аврам Андреев написах още в началото на тази статия, ще го повторя:

„Нека веднага добавя, че тази сутрин се свързах чрез Месинджър със Здравка Андреева – снахата на Аврам Андреев, която живее също в Пловдив и разговаряхме 10 минути. Аз й казах, че и тази година ще пиша статия за свекъра й и се интересувам, как е той. Отговора беше радостен и оптимистичен, защото тя ми каза, че той е здрав и бодър, чувства се добре и води нормален живот, който все пак съответства на неговата библейска възраст. Той обича да се среща и разговаря с хора, интересува се от много неща, но не е активен в социалните мрежи, така че трудно бихме имали контакт с него там. Жалко, сегашната Пандемия-криза ограничава тези срещи и това се отнася до всички нас.

Беше ми крайно приятно да науча днес тия неща от Здравка Андреева, с която отдавна сме ФБ-приятели“.

(край на цитата)

Нека поздравим сърдечно Аврам Андреев за навършване на 94 години днес на 19 януари 2022 г. и да му пожелаем крепко здраве и дълъг живот.

За много години, драги г-н Андреев!

(край на статията ми от 2022 г.)

Ще завърша днешната ми статия през 2024 г. за Аврам Андреев с една публикация от ноември 2023 година:

Портал „Plovdiv Life.com“

16.11.2023

Култура

Пловдивската опера даде начало на честванията за 70-годишнината си с бляскава Гала „Операта е Тук“

С бляскав и наситен с емоции концерт в Дома на културата „Борис Христов“ миналата вечер, Опера Пловдив постави официално началото на честванията, с които се отбелязват 70 години от създаването ѝ. На същата дата – 15 ноември, през 1953 година се е състоял първият оперен спектакъл в Пловдив – „Продадена невеста“ от Б. Сметана

В препълнената зала и в празнично настроение присъстваха многобройни гости от Пловдив, страната и чужбина, сред които Министърът на културата Кръстю Кръстев, заместник-министър Амелия Гешева, кметът на града Костадин Димитров, областният управител д-р инж. Илия Зюмбилев, Негово Преосвещенство Знеполският епископ Арсений, народни представители, Илин Димитров – секретар на президента по образование, култура и туризъм, заместник-кметовете Пламен Панов и Женя Петкова, проф. д-р Тони Шекерджиева – Новак, ректор на АМТИИ, Кирил Велчев – изп.директор на  фондация „Пловдив 2019“, представители на бизнеса, културните среди, приятели, партньори, съмишленици.

По повод 70-тата годишнина от създаването на една от най-забележителните културни институции в България – Опера Пловдив, Кметът Костадин Димитров връчи на директора доц. д-р Нина Найденова Почетен плакет на община Пловдив и поздравителен адрес.

В Гала концерта участваха артисти със забележителна кариера, свързани с историята на Операта и града в различни периоди – Александрина Пендачанска, Мариана Пенчева, Кирил Манолов и Иван Момиров, както и три поколения настоящи солисти на театъра –  Таня Иванова, Елена Чавдарова – Иса, Вера Гиргинова, Евгения Ралчева, Марияна Панова, Мария Анастасова, Александър Носиков, Георги Султанов, Евгений Арабаджиев, Марк Фаулър, Момчил Караиванов, Михаил Пулиев, Свилен Николов, както и Оркестъра и Хора на операта, под диригентската палка на  Диан Чобанов, Лучано Ди Мартино и Григор Паликаров. Водещ бе Лили Бързева.

Вечерта започна с архивни черно-бели кадри от първото представление през 1953г. – „Продадена невеста“, след което публиката видя част от операта, изпълнена наживо на сцената. Първата част от програмата бе посветена на българското изкуство с произведения от композиторите П. Хаджиев, Л. Пипков, Д. Ненов и В. Стоянов, втората част включваше арии, дуети и ансамбли из опери на Б. Сметана, Дж. Верди, Дж. Пучини и А. Понкиели.

Специална покана за гала концерта получиха над 200 артисти и служители, посветили значителна част от живота си на оперния театър в Пловдив, сред тях и такива, работили в Операта от самото ѝ създаване. Специална изненада на вечерта бе появата на сцената на легендарния тенор АВРАМ АНДРЕЕВ, изиграл над 60 главни роли в продължение на 43 години. Аврам  Андреев е свързан с Пловдивската опера от 1954г. (тогава Пловдивска народна опера), само 10 месеца след създаването й, като печели конкурс, преди да е завършил Консерваторията. 

До него плътно бе синът му Андрей Андреев, чийто живот е също дълбоко свързан с Опера Пловдив. Андрей Андреев е музиколог, педагог и общественик. Бил е директор на Пловдивската филхармония, Оперно-филхармоничното дружество и Средното музикално училище в Пловдив, преподавател в Българската държавна консерватория в София, Академията за музикално и танцово изкуство, Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ и Средното музикално училище в Пловдив. 95- годишният Аврам Андреев отправи сърдечен поздрав и топли думи на благодарност към публиката.

На финала децата от „Академията на госпожа Опера” поднесоха  цветя на доайените –40 човека, които са  работили в балета, оркестъра, хора, техническите служби близо 40 години.  За своята 70-годишнина Държавна опера – Пловдив получи десетки поздравителни адреси и кошници с цветя от цяла България.

Честването на 70-годишнината подкрепят и редица културни институции и обекти в Пловдив – Голяма Базилика, Малка Базилика, Римски стадион, Балабанова къща, Галерия 2019, Галерия Капана, Природонаучен музей, Археологически музей, Исторически музей, Етнографски музей и Народна библиотека „Иван Вазов“. В тях в определени часове ще звучат музикални изпълнения от архивния фонд на Операта, а тя ще бъде артистично обозначена чрез визуални материали със слогана „Операта е Тук“ в продължение на един месец. Инициативата се осъществява с любезното съдействие на отдел „Култура“ на община Пловдив и ОИ „Старинен Пловдив“.
Празничните проекти, свързани с кръглата годишнина, ще продължат през целия творчески сезон с кулминация през месец май 2024 година.

(край на цитата)

Нека днес на 2 януари 2024 г. да почетем светлата памет на починалия днес в Пловдив Аврам Андреев …

Мир на праха му!

……………



Аврам Андреев: Арии из Руски Опери

´´´´

Аврам Андреев: Арии из Руски Опери

Садко: Песня индийского гостя

´´´´

Аврам Андреев: Арии из Руски Опери

Сорочинская ярмарка: Речитатив и песня Грицько

´´´´

Аврам Андреев: Арии из Руски Опери

Снегу́рочка, действие II: Каватина царя Берендея

´´´´

Аврам Андреев: Арии из Руски Опери

Майская ночь, действие I: Песня Левко

´´´´

Сцена от операта „Снежанка“ на Николай Римски-Корсаков с участие на Аврам Андреев:

The Snow Maiden: Act II: Scene of the Tsar with Bermyata (Tsar, Bermyata) · Elena Zemenkova Rimsky-Korsakov, N.A.: Snow Maiden (The) (Opera) ℗ 1996 Capriccio Released on: 1996-01-01 Artist: Elena Zemenkova Artist: Nicola Ghiuselev Artist: Alexandrina Milcheva Artist: Avram Andreev Artist: Stefka Mineva Artist: Stefka Evstatieva Artist: Lyubomir Dyakovski Artist: Vessela Zorova Artist: Lyubomir Videnov Choir: Bulgarian Radio Chorus Conductor: Stoyan Angelov Orchestra: Bulgarian Radio Symphony Orchestra

……

Сцена от операта „Снежанка“ на Николай Римски-Корсаков с участие на Аврам Андреев:

(The Snow Maiden: Act III: Scene in the forest clearing: Recitative (Tsar) · Elena Zemenkova Rimsky-Korsakov, N.A.: Snow Maiden (The) (Opera) ℗ 1996 Capriccio Released on: 1996-01-01 Artist: Elena Zemenkova Artist: Nicola Ghiuselev Artist: Alexandrina Milcheva Artist: Avram Andreev Artist: Stefka Mineva Artist: Stefka Evstatieva Artist: Lyubomir Dyakovski Artist: Vessela Zorova Artist: Lyubomir Videnov Choir: Bulgarian Radio Chorus Conductor: Stoyan Angelov Orchestra: Bulgarian Radio Symphony Orchestra)

´´´´´´

Финална сцена от операта „Снежанка“ на Николай Римски-Корсаков с участие на Аврам Андреев:

(The Snow Maiden: Act IV: Finale (Snow Maiden, Misgir, Tsar, Chorus) · Elena Zemenkova Rimsky-Korsakov, N.A.: Snow Maiden (The) (Opera) ℗ 1996 Capriccio Released on: 1996-01-01 Artist: Elena Zemenkova Artist: Nicola Ghiuselev Artist: Alexandrina Milcheva Artist: AVRAM ANDREEV Artist: Stefka Mineva Artist: Stefka Evstatieva Artist: Lyubomir Dyakovski Artist: Vessela Zorova Artist: Lyubomir Videnov Choir: Bulgarian Radio Chorus Conductor: Stoyan Angelov Orchestra: Bulgarian Radio Symphony Orchestra)

….

Schreibe einen Kommentar

Deine E-Mail-Adresse wird nicht veröffentlicht.