92 години от рождението на тенора Аврам Аврамов – един от най-възрастните български оперни певци
Драги приятели на оперната музика, днес на 19 януари 2020 г. навършва 92 години моят най-възрастен ФБ-приятел, оперният тенор от Пловдив Аврам Андреев. С него сме приятели вече 6 години, макар че директно не сме си писали, а разменяли информации чрез неговата снаха, която е съпруга на сина му.
Днес пиша за трети път статия за него, след като на същия ден през 2018 г. написах юбилейна статия във връзка с неговата 90-годишнина. Ето как започнах тогава текста:
„Драги приятели на оперната музика, днес на 19 януари 2018 г. навършва достойните 90 години един от ветераните на българската оперна музика – Аврам Андреев от Пловдив. По невнимание щях да изпусна този забележителен юбилей, макар че той е мой ФБ-приятел отпреди 4 години.
За съжаление отдавна не сме си разменяли информации и така щях да пропусна юбилея му. Пиша кратки биографични бележки по този случай:
Аврам Андреев е роден на 19 януари 1928 година в Разлог. Завършва Българската държавна консерватория в 1954 година при Петър Райчев и започва да пее в Пловдивдската народна опера. Специализира в Болшой театър в Москва през 1971 година. В 1972 година му е дадено званието „заслужил артист“. Играе Тамино („Вълшебната флейта“), граф Алмавива („Севилският бръснар“), Рамиро („Пепеляшка“), Тони „Уестсайдска история“, Бони („Царицата на чардаша“), Кадията („Луд гидия“), Боляров („Юлска нощ“), Емил („Антигона 43“).
(край на цитата)
Понеже за една година имам над 150 нови ФБ-приятели и читатели, ще ги запозная с написаното тогава, т.е., продължавам с текста по-нататък:
Цитирам една статия от 2014 г., в която става въпрос за Аврам Андреев:
Портал „БЛИЦ“
Оперният певец Аврам Андреев на 86: В Болшой театър попаднах на събранието, което порицаваше дружбата на Ростропович със Солженицин
Имахме оперни войни, но всичко бе до спектакъла и след това оставяхме публиката да ни бъде главният съдник.
Публикувано: 10 декември 2014 г.
Преди 86 години през
януари 1928-а в Разлог се ражда известният
оперен певец Аврам Андреев. Той завършва
оперно пеене в Българската държавна
консерватория при проф. Петър Райчев.
Доста преди дипломирането си се явява
на конкурс в Пловдивската опера и го
спечелва, а после 40 години отдава всичките
си сили на това изкуство.
През
1970-а е изпратен да специализира в Болшой
театър партиите от “Евгений Онегин”
и на Шуйски от “Борис Годунов” при
Борис Хайкин, Фуат Мансуров и Мстислав
Ростропович. Без да очаква, попада на
известното събрание срещу дружбата на
Ростропович със Солженицин, на което
световният диригент се защитава с
думите: “Той е много болен и няма близък
човек. Няма да го оставя на улицата”.
Още като невръстно дете Аврам се
проявява като певец на народни песни,
но в родния Разлог още в далечната
1922-23 г. имало изградени традиции в
оперетното изкуство, което доста повлиява
на преоформянето му. Иначе истинска
опера видял в последния клас на гимназията,
когато учителите ги завели в София на
“Бохеми”. В Консерваторията обаче
постъпва, без да е изучавал музика или
пеене.
Когато се установява в Пловдив,
местната опера е само на 10 месеца.
Разболява
се от бронхопневмония и прекъсва
студентството си за една година, но
затова пък се включва в подготовката
на ролята си Алфред от “Травиата”,
където си партнирал с Ваня Александрова
и Ида Финци.
A днес, за толкова
много години творческа кариера, не може
да каже кои тенорови роли не е изпял,
много са те – в “Травиата”, “Риголето“,
„Фра Дяволо”, “Вълшебната флейта”,
когато работил с Добрин Петков. По това
време участва и в първия мюзикъл – “Моята
прекрасна лейди”.
Аврам Андреев е носител
на цяла дузина отличия. През 1972-ра му е
дадено званието „заслужил артист”.
След
пенсионирането си, щом минали 14 години,
подновил пеенето и се хванал с подходящи
роли, които били съобразени с годините
му. Въпреки това
бил звездата в “Царицата на чардаша”,
стигнало се дори и до това да му
поверят асистент-режисьорската
задача за възстановяване на “Петър
Първи”, с което успешно се справил. Пък
и работил с много надеждни и талантливи
млади хора.
Занимавал се и с
преподавателска дейност в операта и у
дома. Има и голям дял за успеха на Хора
на пловдивските момчета на Стефка
Благоева, понеже неоспорим е полаганият
от него творчески труд.
Днес вече
бай Аврам единствено си гледа старините,
а ето какво си спомня с усмивка: ”Обикновено
аз се конкурирах с много хора. Такива
бяха Владо Тодоров, на моите години, но
най-красивият
глас между нас беше Георги Велчев-Гацо.
За съжаление, почина едва
53-годишен, почина и Дамян Велчев. Всеки
си имаше своя ресор. Аз поддържах лиричния
репертоар, а Владо – драматичния. С нито
един от колегите нямах проблеми. Е, не
че е нямало оперни войни, но всичко е
било до спектакъла и след това оставяхме
публиката да ни бъде главният оценител
и съдник”.
Горд е, че има над 250
представления из страната със “Севилският
бръснар”, където играе граф Алмавива,
но е щастлив и с изпълнението си на
Принца в постановката на
“Пепеляшка” в Софийската опера. Пял е
в Брюкселския кралски театър, в Кишинев,
в Полша, в Испания, но останал в Пловдив.
А можел е да остане където си избере…
Има
5 внука, които често му гостуват. Навремето
риболовът му бил голямото хоби.
Андрей
Андреев-Редкин
(край на цитата)
Похвално е, че Радио Пловдив излъчи на 19 януари 2018 г. специално предаване за него с интервю, в което участва самият Аврам Андреев. Цитирам:
БНР
Легендарният тенор Аврам Андреев на 90!
публикувано на 19.01.2018
Автор: Галя Митева
Легендата на Пловдивската опера тенорът Аврам Андреев навърши 90 години. Невероятно е, но е факт, заяви с усмивка той в интервю за Радио Пловдив. Времето променя всичко, други са изпълнителите, но операта като изкуство, на която отдавна предричаха краят, ще има по-силно бъдеще, каза още той.
- Интервю на Галя Митева с оперния певец Аврам Андреев
- Речитатив и ария на Грицко из операта ”Сорочински панаир” от Мусоргски в изпълнение на Аврам Андреев
Аврам Андреев е свързан с Пловдивската опера от 1954 г. (тогава Пловдивска народна опера), само 10 месеца след създаването й, като печели конкурс, преди да е завършил Консерваторията.
40 години той е на оперната сцена. Когато специализира в Болшой театър, попада на събрание, на което Ростропович е порицан заради факта, че е приел в дома си Солженицин. Но ролите, които тогава е изучавал в Болшой, след това изпълнява и в Брюкселския кралски театър. И това е потвърждение за световния език на музиката и изкуството, които са над всичко.
Аврам Андреев си припомня и случая, когато в Брюксел случайно в музикален магазин вижда плоча на “Моцарт и Салиери” и решава да си я купи. И тогава с изненада разбира, че това е записът в негово изпълнение, заедно с Павел Герджиков, което “Балкантон” е продал.
От многобройните тенорови роли през кариерата днес Аврам Андреев откроява две – в “Травиата” и в “Севилският бръснар”, в която той изпълнява ролята на граф Алмавива в над 250 представления и почти през цялата си кариера.
Viva la muzika за Аврам Андреев! Честит юбилей! Аплодисменти и бис!
Цялото интервю с Аврам Андреев чуйте от звуковия файл.
Радио Пловдив Култура Точно днес Аврам Андреев
(край на цитата)
Прилагам по-долу и линк с възможност да се слуша и самото интервю:
Линк: http://bnr.bg/post/100922526/legendarniat-tenor-avram-andreev-na-90
(край на статията от 19 януари 2018 г.)
Други сведения за Аврам Андреев не притежавам – в медиите няма такива. Единствено през 2019 г. попаднах на нещо, което има връзка с него – бил е вокален педагог на един известен оперен певец – баритонът Крум Гълъбов. Във връзка с концерт по случай 200-годишнината от рождението на Верди и Вагнер, изнесен в Стара Загора, Крум Гълъбов е имал участия. Цитирам извадка от сайта на Старозагорската опера през 2013 година:
„Крум Гълъбов (баритон) е роден през 1976 г. в Пловдив. Едва 6-годишен, през 1982 г. става солист на представителния Хор на Пловдивските момчета „Стефка Благоева”, с който концертира в България и чужбина до 1991 г. През 1993 г. завършва гимназия в Пловдив. Същата година взима уроци по пеене при проф. АВРАМ АНДРЕЕВ в Пловдивската опера. От 1994 г. е студент във Висшето училище за музика и сценични изкуства във Виена в класа на проф. Маргарита Лилова, камерзенгер на Виенската Щатсопер. Специализира при проф. Тома Попеску във Виена и Никола Николов в София, а през 2003 г. при Гена Димитрова, която същевременно ръководи творческите му изяви. През 2007 г. участва в майсторски клас на Райна Кабаиванска. От 2000 г. пее с виенския „Резиденц оркестър“. От 2004 г. е солист на салонния оркестър „Стара Виена”.
(край на цитата)
Още една информация, която има връзка с Аврам Андреев, се съдържа в следното съобщение на медия в Пловдив:
„ (…) Нина Ковачева е доайенът на „Щурче“. Тя е тук от първия ден, в който детската градина отваря врати през 1990 година. Дъщеря й Ива е първото хлапе, прекрачило прага на детската градина. Ковачева, която бе отрупана с цветя, и до днес продължава да обучава и възпитава щурчета.
Трогната от червените рози и букетите, които получи, преподавателят по пиано Ганка Георгиева сподели колко е щастлива от факта, че е успяла да „зарази“ с музика десетки деца. Много от които днес концертират по големите сцени у нас и в чужбина. Сред тях е и Илин Андреев – внук на големия ни тенор АВРАМ АНДРЕЕВ. Днес младежът е студент по китара (…)“.
(край на цитата)
В началото на февруари 2019 г. в централна медия в София се появи една статия за Аврам Андреев, която ще цитирам в днешната ми статия за него:
Портал „В трета възраст“
Аврам Андреев: с какви велики хора съм работил!
Четвъртък, 7 февруари 2019 г.
Жени ВЕСЕЛИНОВА
На 19 януари големият оперен тенор Аврам Андреев навърши 91 г. Роден е в Разлог. Завършва Държавната консерватория през 1954 г. Специализира в Болшой театър. През 1972 г. получава званието „заслужил артист”. Над 40 г. е на сцената на Пловдивската опера, по оперните театри в страната и чужбина. Вокален педагог. БНТ направи филм за заслугите му към оперното пеене. Удостоен е с орден „Св. Св. Кирил и Методий” златен и „Червена звезда”. Има голямо и сплотено семейство, петима внуци и правнучка.
В дома ви има и нова радост
Преди четири месеца се роди моята правнучка Виктория – едно прекрасно създание. Мечтаех да имаме момиченце. Имам петима внуци – тръгнаха вече по моми, разпиляха се по света. Много се радвам, че всички ме уважиха и дойдоха за рождения ден. На крака съм. Божа работа! Всеки ден правя разходки с моето кученце на Сахат Тепе. То ли ме разхожда, аз него ли, не знам (смее се). Първата ми съпруга почина през 80-те. След нея остана огромна празнина и двете ни деца. Те също се занимават професионално с музика. После в театъра срещнах Надежда Христозова, оперен режисьор. Тя прави много постановки сега в Германия, Италия. От 28 години живея с нея, тя ме върна към живота.
- Учили сте при големия проф. Петър Райчев. Какво изискваше той от младите таланти?
Беше изключителен певец и педагог. Пял е много в Италия. „Важно е как заставате на сцената, не като някое шкембе. Трябва да внушавате на тази зала самочувствие.” „На сцената публиката не те интересува. Но ако случайно видиш на първия ред онова хубавото момиче – загубен си, провален си за спектакъла.”
(край на цитата)
Наскоро Петър Райчев-внук ми изпрати книга със спомени и диск за своя дядо. Като я чета, си казвам: „Боже, с какъв велик човек съм работил.” Сега пише книга за баща си – големия наш диригент Руслан Райчев (1919-2006). През 2019 г. се честват 100 години от неговото рождение. Познавам го, работил съм и с него, имам много спомени.
- От кого взехте таланта?
Двамата ми родители пееха като славеи. В двата рода имаше голяма любов към пеенето, закърмен съм с това. Запях твърде рано в училище. В Разлог през 30-те години на ХХ век имахме прекрасни учители. Идваха от педагогическите университети в Кюстендил, Шумен, Варна. Задължаваха ги да имат втора специалност – един музикален инструмент (гъдулка, пиано, цитра), да пеят също.
Още тогава в Разлог имаше оперета. Беше традиция на Коледа да има спектакъл. Полковата музика и учители бяха в оркестъра. Учителят ми по музика Никола Стойчев, на когото дължа насоката в пеенето, направи много. Не даде да отида войник, беше война тогава, страшно време. „Ще ти намерим работа в оперетата в Разлог”, каза. По слух, не бях запознат с нотите, поставихме няколко руски произведения – „Наталка Полтавка”, „Запорожци отвъд Дунава”. После разбрах, че „Запорожците” е първата украинска опера. Бях горд, че пръв съм участвал в нея. Лека-полека направих репертоар, но пари за Консерваторията нямах. Тогава заради моя глас читалището реши да отпуснат пари за Консерваторията в София. Така отидох да следвам.
- Кога започнахте в Пловдивската опера?
Присъединих се на 1.ІХ.1954 за втория сезон. Попаднах в хубава среда с колеги от Консерваторията – пеехме, заедно мечтаехме. Чудесен колектив от млади хора като проф. Валентина Александрова, Ида Финци, сестра на актьора Ицко Финци. С Ида бяхме „еврейската двойка”- не разбраха, че не сме една религия. За първи път заедно пяхме в „Травиата”. Неин съпруг е Петър Щърбанов, голям режисьор в Софийската опера. Завършил е в Ленинград – човек с висока култура. Щърбанов е първият и единствен български режисьор в Миланската Скала. Там са пели много българи от Борис Христов до наши дни, но режисьорът е един – Петър Щърбанов.
- А как сте открили ваша плоча в Брюксел?
Пет месеца пях в Брюкселския кралски театър. На площада, където е онова пикаещо момче, символа на града, гледам малка книжарница. Влизам и виждам плочата „Моцарт и Салиери”, решавам да си я купя. Каква беше моята изненада, когато открих, че е издание на „Балкантон”, в нея пеем заедно с проф. Павел Герджиков. Изумих се. Искам да купя няколко, но ми казват, че имат само две. Щях да направя подарък на колегите в Брюксел. На другия ден обаче донесоха нови бройки, дори ми направиха намаление. Преживях голяма изненада, но и добих ново самочувствие.
- Тъжна е вашата история около пенсионирането.
Дойдоха промените през 90-те. Зам.-директорът на операта каза: „Аврам, дойде едно писмо за теб и двама колеги, повишават ви във висша категория заедно със Софийската опера.” Разликите бяха огромни. Мина месец, директорът прибрал писмото. Той беше единственият, с когото не се обичахме. Не ме е ощетил с роля. Не признах жена му за примадона и той се озлоби. Затова, вместо да издаде заповед за тази висша категория, той ми изпрати заповед за пенсиониране. Пенсията сега е обидно малка.
- 14 г. сте вокален педагог на „Хора на пловдивските момчета „Стефка Благоева”.
Прекрасни деца, с тях пътувах по Европа. Сега са големи, работят из оперните сцени по света, обаждат ми се, гостуват ми. Прекрасни години! Исках малко почивка, имах много спектакли. Пял съм много – опера, оперета, класика, съвременни, мюзикъл. Още ме ценят, скоро ме поканиха в оперетата за участие в „Моята прекрасна лейди”. Аз съм първият изпълнител на ролята на проф. Хигинс в България. Имам над 100 представления.
- Защо сте отказвали работа в София?
Канили са ме в Музикалния театър, Народната опера. От Народния театър идва комисия да започна на мястото на пенсионирания Рачко Ябанджиев. Как да напусна Пловдив, тук ми беше по-интересно.
Жени ВЕСЕЛИНОВА
На специализация в Болшой театър
През 1970/1971 за шест месеца бях на специализация там – да уча да пея ролята на Ленски в „Борис Годунов”. Ростропович тогава дирижираше „Евгений Онегин”. Седя в ложата, слушам със затворени очи да ми влезе музиката в ушите. Един ден влизам в театъра от служебния вход, гледам хората на групички се вълнуват. Тогава разбрах, че имало тежко събрание срещу Ростропович, защото прибрал в квартирата си известния Солженицин. Обаче ще го съдят! „Той няма никого около себе си, болен е от рак. Ще умре на улицата, затова го взех при мен”, защитавал се диригентът за проявената човещина. Махнаха го. След време обаче пак го видях на пулта и много се зарадвах. Това, което научих в Болшой театър, е несравнимо. Имах щастието да пея без декор в театър „Таганка”.
Пловдив е занемарен град
Тези дни Пловдив официално стана европейска столица на културата. Изпитвам голяма болка – Пловдив е занемарен град. През 1946 г. за първи път бях тук като екскурзиант – имаше живот, друго беше. Закриха Симфоничния оркестър, няма кина, театърът е една стара сграда… Спомняте ли си филма „Звезди в косите, сълзи в очите” – това е истината днес. Постъпват лошо младите. Нас, основателите на операта, не ни канят. Но ще дойдат по-добри времена. Вярвам в това.
(край на цитата)
Нека поздравим сърдечно Аврам Андреев за навършване на 92 години днес на 19 януари 2020 г. и да му пожелаем крепко здраве и дълъг живот.
За много години, драги г-н Андреев!
……………….