Диригентът от Латвия Андрис Нелсонс празнува днес рожден ден
Драги приятели на оперната и симфонична музика, днес на 18 ноември 2023 г. навършва кръглите 45 години диригентът Андрис Нелсонс (Andris Nelsons) от Латвия – може би най-известният в момента диригент в тази възрастова група в световен мащаб.
Ако се направи сравнение между него и диригенти със световна известност в същата генерация – няколко години по-млади или по-възрастни, ще се разбере, че само Густаво Дудамел от Венецуела (той е роден през 1981 г. – 3 години след Нелсонс, роден през 1978 г.) може да оспори мнението ми за Нелсонс. По мои наблюдения в тази група влизат поне още четирима (не са всички): Филип Жордан от Швейцария, роден през 1974 г., от 2014 г. музикален шеф на Виенските симфоници, избран наскоро за следващ музикален шеф на Виенската държавна опера, британецът Даниел Харвинг, роден през 1975 г., с редица изяви по целия свят, главно като ръководител на музикални фестивали, в последно време с изяви в Япония, където е шеф на някои симфонични оркестри, канадецът с трудното име Yannick Nézet-Séguin(Яник Незе-Сеген), роден също през 1975 г., който стана и световно известен след избирането му за следващ музикален щеф на МЕТ в Ню Йорк след злополучното напускане на Джеймс Ливайн в края на 2017 г.
Следващ в моята листа е Туган Сохиев от Русия, роден през 1977 г. – само 1 година преди Нелсонс. От 2012 до 2016 г. Сохиев е главен диригент на „Deutsches Symphonie-Orchester Berlin (DSO Berlin)“ и от 2014 г. музикален директор на „Болшой“-театър в Москва, където концентрираше доскор дейността си. Не пиша за новия музикален шеф на Берлинските филхармоници – Кирил Петренко, тъй като той е роден през 1972 г. – 6 години преди Нелсонс и го поставям в друга група блестящи диригенти.
Не трябва да забравяме, че заедно с новия си пост на главен диригент на легендарния „Гевандхаус-оркестър“ в Лайпциг (след малко ще стане въпрос за това), Андрис Нелсонс е от 2014 г. и главен диригент на „Boston Symphony Orchestra” вСАЩ – един от петтях най-реномирани симфонични оркестри в Щатите. Това са две огромни задачи, с които той трябва да се справя. Може би и това е една от причините днес да пиша за Андрис Нелсонс, но на първо място поради факта, че рождения му ден днес е кръгла годишнина.
Очевидно пиша за втори път статия за него след тази през 2018 г., тъй като явлението „Андрис Нелсонс“ е уникално в съвременната класическа музика. Рядко е днес при огромната международна конкуренция във всички отрасли на тази музика да се наложи така бързо и в такава възраст един диригент, който вече има зад гърба си такъв внушителен брой от изяви с най-различни първостепенни симфонични оркестри в целия свят. Неговата популярност тук в Германия, с която той се ползва вече над 15 години е огромна, при това в последно време като главен диригент на „Гевандхаус-оркестър“ в Лайпциг.
Андрис Нелсонс има редица гастроли с други първостепенни състави в Германия: през 2006 г. за първи път с „Rundfunk-Sinfonieorchester Berlin“, няколко години по-късно – дебют с „Berliner Philharmonikern“, „Sächsische Staatskapelle Dresden“ и други. Неговите изяви в Германия като оперен диригент не са по-маловажни: през сезона 2006/2007 е неговия оперен дебют в „Deutsche Oper Berlin“ с операта „Бохеми“ от Пучини. Следват гастроли също в Берлин – в „Staatsoper Unter den Linden“ и в други оперни театри. На 25 юли 2010 г. е дебюта му в операта „Лоенгрин“ от Вагнер при Музикалния фестивал в Байройт с режисьор Ханс Нойенфелс. За сезона 2016 той беше предвиден за диригент при новата постановка на операта „Парсифал“, но през юли 2016 г. отказа участието си по причини, които не са дискутирани в медиите.
Най-голямото постижение за Андрис Нелсонс в Германия до сега е избирането му на 9 септември 2015 г. за главен диригент на „Гевандхаус-оркестър“ в Лайпциг като наследник на Рикардо Шайи. Този пост официално от дълги години се нарича не „главен диригент“ или ГМД (Главен музикален директор), както е обичайно в Германия за повечето симфонични оркестри, а „капелмайстор“ или още по-точно в оригинал „Gewandhauskapellmeister“. Понеже по организационни причини не е възможно на 1 май 2017 г. този пост да бъде зает от него предварително, Андрис Нелсонс встъпи в длъжност на 1 февруари 2018 г., но още преди това – през сезона 2016/2017 той дирижира оркестъра. Договора му с „Гевандхаус-оркестър“ е до 31 юли 2022 г. Ето и някои конкретни дати: Неговият встъпителен концерт след договора му беше на 22 февруари 2018 г. по време на трите празнични седмици, свързани с празнуването на 275 години от основаването на „Гевандхаус-оркестър“. Самото тържество във връзка със започване на договорната му дейност беше на 23 февруари 2018 г. в сградата на Кметството в Лайпциг – „ Altes Rathaus“.
След това начало Андрис Нелсонс ръководи редица концерти при гостувания на оркестъра в различни градове на Германия, после и в чужбина. Аз самият знам за такова гостуване съвсем наскоро в съседния на моето местожителство град Франкфурт през октомври 2018 г., за което имаше редица обяви в медиите – преса, радио и телевизия. Цитирам информация от сайта на „Старата опера“ във Франкфурт, в чиято сграда се провеждат много често симфонични концерти поради добрата акустика:
Сайт „Alte Oper Frankfurt“
Gewandhausorchester
Sonntag 7. Oktober 2018
20:00, Großer Saal
Andris Nelsons, Gewandhaus © Marco Borggreve
Gewandhausorchester Andris Nelsons – Leitung; Kristine Opolais – Sopran
Andris Dzenitis – Māra für Orchester (Auftragswerk des Gewandhausorchesters und des Boston Symphony Orchestra)
Piotr Iljitsch Tschaikowsky – Bald ist es Mitternacht – Szene und Arioso der Lisa aus der Oper “Pique Dame” op. 68; Polonaise aus der Oper “Eugen Onegin” op. 24; Und sei’s mein Untergang – Arie der Tatjana aus der Oper “Eugen Onegin” op. 24 (“Brief-Szene”)
Gustav Mahler Sinfonie Nr. 1 D-Dur
´´´´´´
Die Beziehung ist noch ganz frisch – und mehr als vielversprechend. Gerade erst hat der lettische Dirigent Andris Nelsons die Leitung des Leipziger Gewandhausorchesters übernommen – und gleich bei der ersten gemeinsamen Tournee setzt er programmatisch auf die Verknüpfung verschiedener Wurzeln: In Leipzig, der Heimat des Orchesters, komponierte Gustav Mahler seine erste Sinfonie, und in Lettland, der Heimat von Nelsons, entstand das Auftragswerk des Komponisten Andris Dzenitis. Dass außerdem noch die aus Riga stammende Sopranistin Kristine Opolais mit von der Partie ist, macht das leipziger-lettische Zusammenspiel perfekt: An der Metropolitan Opera singt sie ebenso wie an der Mailänder Scala, ihr höhensicherer und zugleich warm timbrierter Sopran brilliert in Partien von Mozart bis Puccini – und einen besonderen Schwerpunkt legt sie immer wieder auf die Opern Tschaikowskys.
(край на цитата)
Няма да превеждам целия текст, става въпрос за гостуване на този оркестър от Лайпциг с програма, съдържаща творби от латвийския композитор Andris Dzenitis (творба, написана като поръчка от този оркестър и от легендарния Бостънски симфоничен оркестър в САЩ, където Андрис Нелсонс е също главен диригент), сцени и откъси от оперите „Дама Пика“ и „Евгений Онегин“ от Чайковски със солист сопранът Кристина Ополаис (съпруга на Андрис Нелсонс) и Симфония № 1 от Густав Малер, която е била написана от Малер в Лайпциг. Там се казва още, че Кристина Ополаис има изяви в МЕТ Ню Йорк и в Миланската Скала.
В допълнение на тази бележка за Ополаис припомням, че през 2016 г. при моя статия писах за нея, когато тя екстрено трябваше да замести в Мюнхен Анна Нетребко в главната роля при подготовката на операта „Манон Леско“ от Пучини по време на Оперните дни на Баварската опера, тъй като Нетребко не беше доволна от работата на режисьора и се отказа още при репетициите. Тогава в ролята на де Грийо игра тенорът Йонас Кауфман, който продължи работата си, но вече с Кристина Ополаис. Между другото двамата имаха вече изяви в тази опера малко преди това на сцената на Ковънт Гардън в Лондон.
Андрис Нелсонс е гостувал във Франкфурт и с други оркестри като гост-диригент. Помня, че през март 2017 г. бях чел информация за такова гостуване на Виенските филхармоници под негово ръководство пак в „Старата опера“, като отзивите за концерта бяха много възторжени. Ето цитат от авторитетна медия:
Портал „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг“
Die Wiener Philharmoniker mit Dirigent Andris Nelsons in der Alten Oper in Frankfurt
Von Volker Milch
März 2017
Man versteht sich perfekt: Cellist Tamás Varga, Dirigent Andris Nelsons und die Wiener Philharmoniker bei ihrem Konzert in der Frankfurter Alten Oper.
FRANKFURT – Dass Tamás Varga, der Solist in Antonin Dvoráks Cellokonzert, einer der Solocellisten der Wiener Philharmoniker ist, bestätigt er in der Alten Oper mit jedem Takt des Werks: Es ist die unvergleichliche Wärme der Wiener, die sein Cello ausstrahlt, die gleiche Konsistenz des Tons, der organisch aus dem Edel-Klangkörper herauswächst und diesen ersten Programmpunkt in Frankfurts Konzerthaus zum Erlebnis macht.
Man versteht sich unter der Leitung des Dirigenten Andris Nelsons perfekt und nimmt sich die Zeit für die Kantilenen, für eine Gesanglichkeit, die auch noch in den höchsten Lagen seines Cellos eine reine Freude sind. Die beiden intonatorischen Entgleisungen in heiklen Doppelgriff-Passagen des Kopfsatzes braucht es fast, um im Gesamtbild eine Menschlichkeit zu wahren, die ja auch durch Fehlbarkeit definiert ist. Die Nähe des Solisten zu seinem Kollegium wird im Zusammenspiel mit dem Konzertmeister am ersten Pult der Violinen besonders deutlich.
Bei allen Piano-Beglückungen, Sensibilität der Begleitung und einer wunderbaren Zartheit, in der das Adagio des Mittelsatzes ausklingen darf, lässt es Andris Nelsons im Finale nicht an kraftvollen Akzenten fehlen. Der autoritäre Gestus ist dabei seine Sache nicht. Der sensible Dirigent, der im letzten Sommer der „Parsifal“-Produktion auf Bayreuths Grünem Hügel entlaufen ist, setzt auch körpersprachlich eher auf kollegiales Miteinander. Statt Maestro-Pose suggeriert er fast Probenatmosphäre, wenn er sich mit der linken Hand lässig am Geländer des Pults festhält und die Rechte ausreichen muss, um dem ohnehin autonomen Klangkörper Impulse zu geben.
Mit der Zugabe wird das Publikum sozusagen mit in diese kollegiale Atmosphäre integriert. Er sei begeistert, wieder hier zu sein, sagt Nelsons und kündigt eine „kleine Ouvertüre“ von Ludwig van Beethoven an: „Die Geschöpfe des Prometheus“. Und mit Blick auf den Mythos vom Titanen als Feuerdieb zum Wohle der Menschen fügt der Dirigent an: „Wir brauchen dieses positive Feuer“. Dann macht er lautmalerisch vor, wie selbiges in den Violinen zu knistern hat („Takatakataka“), was von den Wienern in den rasanten Achtel-Bewegungen mit höchster Brillanz in die Tat umgesetzt wird.
Ähnlich beeindruckend zuvor der Klangeindruck von Ludwig van Beethovens „Pastorale“, wenngleich hier manchmal eher pastose Streicher-Übermalung statt der frischen Farben historisch orientierter Interpretation zu erleben ist. Gleichwohl kommt es zu grandiosen, packenden Momenten, wenn etwa das Gewitter bedrohlich in den Kontrabässen grummelt und einen Sturm ankündigt, in dem es der Dirigent, der am Freitag, 31. März, mit dem Concertgebouworkest erneut in der Alten Oper zu erleben sein wird, kräftig krachen lässt. Dafür löst sich dann auch die Linke des Steuermanns von der Reling und schleudert Blitze ins Getöse.
(край на цитата)
И тук няма да превеждем целия текст, програмата включва Концерт за виолончело и оркестър от Дворжак със солист Tamás Varga – солочелист на Виенските филхармоници, както и Пасторалната симфония на Лудвиг ван Бетовен. Прави се анализ на двете произведения, като се изтъкват отделни плюсове и минуси при изпълнението. В края на статията се казва, че на 31 март Андрис Нелсонс ще гостува наново във Франкфурт този път с известния в цял свят „Концертгебов“-Оркестър от Амстердам. С този легендарен състав Нелсонс има редица гастроли в различни държави.
До тук се спрях на изявите на Андрис Нелсонс в Германия. За тези му в други страни ще стане въпрос при излагане на данни от биографията и творческата му дейност.
В медиите има достатъчно сведения за Андрис Нелсонс от всякакъв характер. На първо място – Уикипедия-страници на повече от 15 езика – малки, големи и доста обширни, със сведения за всичи данни от концерти, репертоар, биографични данни, както и много снимки. Разбира се, на български език няма, както и за повечето от най-известните в момента диригенти по света. В България няма по принцип кой да се занимава с писането на такива страници – това е благородна и неплатена дейност, въпрос на интерес и желание, при това със строго определени изисквания, като доказване на истинността на цитираната информация, т.е., от къде е взета. Редакциите на Уикипедия в някои държави са много строги и искат всички данни да бъдат съпроводени с указания от къде са взети. Няма да изпадам в подробности, но по моя преценка само 10% от такива страници на български език, с които съм се конфронтирал, отговарят донякъде на изискванията. Повечето са „свободни съчинения“ с данни, за които няма сведения за източниците.
Давам моите информации за днешния юбиляр, главно от източници на немски и руски езици:
Андрис Нелсонс (Andris Nelsons), роден на 18 ноември 1978 г. в Рига / Латвия, е латвийски и американски диригент, музикален директор на Бостънския симфоничен оркестър, както и капелмайстор на „Гевандхаус-оркестър“ в Лайпциг.
Нелсонс призхожда от семейство на музиканти. Майка му е една от основателките на първия в Латвия „Ансамбъл за старинна музика“, а баща му е хоров диригент, виолончелист и учител. Когато малкият Андрис е на 5 години, родителите му го завеждат на опера – „Танхойзер“ от Вагнер (баща му е диригент на оперния хор), което представление прави огромно впечатление на детето. От ранна възраст той започва да свири на пиано, а като 12-годишен започва обучение по тромпет в Музикалното училище на името на Emil Dārziņš – поделение на Музикалната академия в Рига. Тук той получава и първите си допири до диригентското изкуство, като след това продължава учението си в Консерваторията в Санкт Петербург при Александър Титов. Заедно с обучението по тромпет той посещава майсторски курсове по дирижиране при Neeme Järvi и Jorma Panula. От 2002 г. Андрис Нелсонс е частен ученик на прочутия диригент Марис Янсонс (Mariss Jansons).
След приключване на обучението си в Консерваторията първите професионални занимания на Нелсонс са в оркестъра на Латвийската национална опера, където свири на тромпет. В това време той продължава да се обучава като диригент и след вземане на съответни изпити става главен диригент на Латвийската национална опера през сезона 2003/2004 г., която длъжност заема до 2007 г. През тези години той поставя музикално редица опери, като особено място заема продукцията на „Пръстенът на нибелунга“ от Вагнер, съвместно с „Bergen International Festival“ в Норвегия, която продукция продължава до 2009 г. Началото е през 2006 г. със спектакли на „Рейнско злато“, които са изнесени както в Рига, така и в Берген. Заедно с това има и първите си задгранични ангажименти като диригент във Финландия и в САЩ (в „Chicago Civic Orchestra“, където дирижира концерти, при някои от които цигуларят Гидон Кремер е солист).
През сезона 2005/2006 Андрис Нелсонс има дебют при „BBC Philharmonic“ в Лондон, както и при „Rundfunk-Sinfonieorchester Berlin“. От 2006 до 2009 г. той е шеф-диригент на „Nordwestdeutsche Philharmonie“ в Херфорд / Германия (провинция Рейн-Вестфалия). В същия сезон е негови дебют в „Deutsche Oper Berlin“ в операта „Бохеми“ от Пучини. От тези години започват и другите му задгранични изяви: във Виенската държавна опера, с Виенските филхармоници, с Виенските симфоници, в МЕТ Ню Йорк, в „Staatsoper Unter den Linden“ в Берлин, в Кралската опера в Лондон, с Берлинските филхармоници, с „Boston Symphony Orchestra“, с „Concertgebouw-Orchester Amsterdam“, с „Tonhalle-Orchester Zürich“, с „Cleveland Orchestra“, с „Orchestre National de France“, с „Gewandhausorchester Leipzig“ и със „Sächsische Staatskapelle Dresden“.
През септември 2008 г. ръководството на „City of Birmingham Symphony Orchestra“ избира Андрис Нелсонс за свой „дванадесети“ шеф-диригент и музикален директор. Договорът му започва със сезона 2008/2009 и е продължен до 2013/2014.
Както вече писах в началото, неговият дебют при Музикалния фестивал в Байрот е на 25 юли 2010 г. в операта „Лоенгрин“ от Вагнер с режисьор Ханс Нойенфелс. За сезона 2016 той е предвиден за диригент при новата постановка на операта „Парсифал“, но през юли 2016 г. отказва участието си по причини, които не са дискутирани в медиите.
От сезона 2014/2015 Андрис Нелсонс е шеф-диригент на „Boston Symphony Orchestra“. През лятото на 2014 г. той дирижира оркестъра при „Lucerne Festival“ в Швейцария. В началото на август 2015 г. ръководството на този фестивален оркестър съобщава, че договора му с Андрис Нелсонс от такъв за пет години се трансформира за осем години. В продължение на две години музикантите от този оркестър са без главен диригент.
В различни информационни източници се прави анализ на цялостната дейност на Андрис Нелсонс след годините 2006-2007, в които се казва следното: Нелсонс успешно си сътрудничи с редица първокласни музикални състави – Филхармонията в Хелзинки, оркестъра на Би Би Си, с тези на Берлинското и Норвежко радио. Заедно с това той има и редица важни дебюти, като: филхармонията в Осло, Кралския симфоничен оркестър в Стокхолм, този на Виенското радио, оркестъра на „Моцартеум“ в Залцбург, този на Франкфуртското радио (радиото на провинция Хесен), на «Ensemble Orchestral» в Париж.
Сред солистите, с които той работи може да се споменат редица имена: Миша Майски, Михаил Плетнев, Гидон Кремер, Хокан Харденбергер, Рено Капюсон, Олли Мустонен, Сол Габета, Албан Герхард, Байба Скриде и редица други.
В САЩ Андрис Нелсонс дебютира със симфоничния оркестър на Чикаго, след това през лятото на 2006 г. заедно с Младежкия симфоничен оркестър на Германия предприема голямо турне в Южна Америка, което завършва с голям концерт в Берлинската концертна зала.
Неговият дебют като оперен диригент в Германия е през януари 2007 г. с операта „Бохеми“ от Пучини (за това писах по-горе). В неговия оперен репертоар влизат опери като „Аида“ и „Травиата“ от Верди, „Дама Пика“ и „Евгений Онегин“ от Чайковски, „Мадам Бътерфлай“ и „Турандот“ от Пучини, „Пръстенът на нибелунга“ от Вагнер и редица други.
Понеже стана дума за оперни изяви на Андрис Нелсонс във Виенската държавна опера и в МЕТ Ню Йорк, цитирам конкретни данни за тях:
Изяви във Виенската опера (Vorstellungen mit Andris Nelsons) – общо 28 в следните опери:
Carmen
Dirigent | 4 Vorstellungen | 03.05.2010–15.05.2010
Eugen Onegin
Dirigent | 4 Vorstellungen | 12.04.2013–22.04.2013
La Bohème (Puccini)
Dirigent | 4 Vorstellungen | 19.04.2013–29.04.2013
Madama Butterfly
Dirigent | 6 Vorstellungen | 13.11.2008–22.09.2009
Pique Dame
Dirigent | 3 Vorstellungen | 22.06.2008–30.06.2008
Salome
Dirigent: | 4 Vorstellungen | 07.02.2014–14.02.2014
Tosca
Dirigent | 3 Vorstellungen | 16.01.2009–29.03.2010
(край на цитата)
На сцената на МЕТ в Ню Йорк Андрис Нелсонс има общо 20 изяви в две опери: „Турандот“ от Пучини – 15 (през 2009 и 2010 г.) и в „Дама Пика“ – 5 (през 2011 г.).
По-късно ще се спра специално на неговите музикални записи, но нека още тук отбележа, че през периода 2006-2007 г. излиза и първият компактдиск на Нелсонс– с двата концерта на Дмитри Шостакович за цигулка, записани със Симфоничния оркестър на Баварското радио в Мюнхен и солист Арабела Щайнбахер. През януари 2007 г. този диск е включен в списъка на най-добрите записи през сезона, като специализираното музикално списание «Fono Forum» в Германия го класира на първо място в един от месечните си броеве.
Макар и толкова млад, Андрис Нелсонс получава досега редица награди и отличия както в родината си, така и в други държави. Тук в Германия специализираната музикална критика редовно го възхвалява за отличните му изяви както при оркестрите, на които той е главен диригент, така също и при гостуванията му с други оркестри от чужбина или при гостуване в местни оркестри. Това става най-често в отделите за култура на големите регионални ежедневни вестници, като „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг“, „Зюддойче Цайтунг“ в Мюнхен, „Ди Цайт“ в Берлин и подобни в Хамбург, Щутгарт, Дрезден, Лайпциг и другаде. Аз следя често чрез Интернет-порталите на тия медии някои от отзивите и винаги намирам все положителни оценки за работата му със съответните оркестри. Често по радиото или телевизията се предават негови концерти, така че може да се прави и директно сравнение с това, което пишат медиите.
Ще цитирам някои от наградите и отличията, за които намеквам по-горе. През 2001 г. Андрис Нелсонс е награден с Голямата музикална награда на Латвия. През 2012 г. той получава френското отличие „Diapason d’or“ за издадения през май 2012 г. запис върху DVD съответно на „Blu-ray Disc“ концерт на живо при Музикалния фестивал в Люцерн – „Lucerne Festival“ през 2011 г. заедно с „Concertgebouw-Orchester“ от Амстердам, който запис включва увертюрата към операта „Риенци“ от Вагнер, „Танцът на седемте воала“ от операта „Саломе“ на Рихард Щраус и Осма симфония от Дмитри Шостакович. Нека тук добавя, че наградата „Diapason d’or“ във Франция е една от трите най-реномирани награди в Европа за музикални записи, наред с тази в Германия под името „Награда на критиката в Германия за музикални записи“ (в превод на български език) и британската награда „Gramophone Award“.
През 2016 г. Андрис Нелсонс получава „Grammy Award“ в категорията „Най-добро оркестрово изпълнение“ през годината 2015 за албума „Шостакович – „Under Stalin’s Shadow“, който включва неговата симфония № 10 в изпълнение на Бостънския симфоничен оркестър, където той е главен диригент (писах в началото на статията). Записа е направен и издаден от фирма „Дойче Грамофон“. През 2016 г. Андрис Нелсонс получава наградата „Preis der Dresdner Musikfestspiele“, която представлява сума от 25 хиляди евро.
За други музикални записи стана въпрос малко по-горе, сега нека добавя още следните: през 2009 г. фирма „Orfeo International“ издава диск със запис на симфония № 5 от Чайковски и неговата „Хамлет“-увертюра, който запис получава „Награда на критиката в Германия за музикални записи“. Със същата награда са отличени дисковете със записи на цигулковите концерти от Бетовен и Албан Берг заедно със Симфоничния оркестър на Западногерманското Радио и солист Арабела Щайнбахер, както и диска със запис на симфония № 9 от Дворжак със Симфоничния оркестър на Баварското Радио. Други записи освен споменатите по-горе композитори Чайковски и Рихард Щраус, са и с творби на Игор Стравински.
За диригента Андрис Нелсонс през 2012 г. е направен и документален филм със заглавие „Der Dirigent Andris Nelsons. Genius on Fire“ – 52 минути. Текст и режисура Астрид Бшер (Astrid Bscher), продукция на предавателите „WDR“ и „Arte“. Излъчен е за първи път на 21 ноември 2012 г. при предавателя „Арте“.
Нека спомена нещо и за личния живот на Андрис Нелсонс. От 2009 г. до 2018 г. той е женен със сопрана Кристине Ополаис (Kristīne Opolais) от Латвия. През 2011 г. се ражда дъщеря им Адриана Ана (Adriana Anna). Пиша „до годината 2018“, тъй като през март 2018 г. в редица медии по целия свят се пише, че двамата са се развели през този месец, като информацията е дадена както в различни медии, така и на личните профили на двамата артисти в Интернет (на английски език). Цитирам съобщението там в оригинал (то е еднакво и на двата профила):
Personal statement
March 27, 2018
Sharing, with regret, that Andris Nelsons and Kristine Opolais have divorced following seven years of marriage. Both Mr. Nelsons and Ms. Opolais are united in putting their daughter at the center of their private lives. With complete respect and admiration for one another, Mr. Nelsons and Ms. Opolais look forward to continuing their artistic relationship together. The family asks for privacy at this time and no further comments will be given.
(край на цитата)
Независимо че текста е ясен, давам мой превод на български език:
27 март 2018 г. Споделяме със съжаление, че Андрис Нелсонс и Кристине Ополаис се развеждат след седемгодишен брак. Както г-н Нелсонс, така и г-жа Ополаис са обединени в поставянето на дъщеря си в центъра на личния си живот. С пълно уважение и възхищение един към друг, г-н Нелсонс и г-жа Ополаис се надяват да продължат съвместно своите артистични отношения. Семейството настоява за поверителност в този период от време и няма да бъдат давани допълнителни коментари.
(край на превода)
Жалко – и двамата бяха през годините на брака им пример за общи изяви в редица концерти на Нелсонс, където сопранът Ополаис гастролира като солистка. В началото на статията дадох пример за това при концерт във Франкфурт през октомври 2018 г., вече след обявата за раздялата им. Имам и хубава снимка от това общо участие, която ще поместя след статията. Все пак е чудесно, че тяхната обща артистична дейност ще продължи.
А сега през 2023 г. в неговата Уикипедия-страница стои следната информация по този въпрос:
Familie
Von 2011 bis 2018 war Andris Nelsons mit der lettischen Sopranistin Kristīne Opolais verheiratet. 2011 wurde ihre gemeinsame Tochter Adriana Anna geboren. Im Frühjahr 2019 heiratete Andris Nelsons erneut. Die Hochzeit mit Alice Heidler fand in privatem Kreis in Bayern statt.
(край на цитата)
Превод:
Семейство
От 2011 г. до 2018 г. Андрис Нелсонс беше женен за латвийското сопрано Кристине Ополаис. През 2011 г. се ражда дъщеря им Адриана Анна. Андрис Нелсонс се оженва отново през пролетта на 2019 г. Сватбата с Алис Хайдлер се състоя в частен кръг в Бавария.
(край на превода)
Ще завърша тази юбилейна статия за Андрис Нелсонс с кратка информация за един от оркестрите, на които той е главен диригент – Бостънския симфоничен оркестър. Както вече писах, този оркестър има световна слава, също и като един от най-добрите 5 симфонични оркестри в САЩ и е чест за всеки диригент да бъде негов шеф. За другия също много прочут състав, на който той сега е главен диригент – „Гевандхаусоркестър“ в Лайпциг писах малки бележки през февруари 2018 г. при кратката статия за диригента Рикардо Шайи, който през февруари 2018 имаше кръгъл рожден ден (той е роден през 1953 г.). Сега именно Андрис Нелсонс наследи поста там след напускането на Рикардо Шайи при края на договора му.
Бостънски симфоничен оркестър
Бостънският симфоничен оркестър (англ. Boston Symphony Orchestra) е един от най-известните и стари оркестри в САЩ в областта на класическата музика. Намира се в Бостън – столицата на щата Масачузетс. Основан е в 1881 г. (втори след Ню-Йоркската филхармония през 1842 г.) със средства на мецената Хенри Ли Хигинсон. По мнение на американската музикална критика съгласно традициите той се причислява за постиженията си към „първите пет“ симфонични оркестри на САЩ (така наречената «Голяма петорка»).
«Голямата петорка» (англ. Big Five) е по традиция на американската музикална критика и журналистика обозначението на петте водещи симфонични оркестри в САЩ. В тази група влизат:
- Ню-Йоркската филхармония
- Бостънският симфоничен оркестър
- Симфоничният оркестър в Чикаго
- Кливлендският симфоничен оркестър
- Филаделфийският оркестър
….
Цитирам имената им в оригинал на английски език, заедно с годината на основаването им:
- New York Philharmonic (Orchestra) (1842)
- Boston Symphony Orchestra (1881)
- Chicago Symphony Orchestra (1891)
- Philadelphia Orchestra (1900)
- (The) Cleveland Orchestra (1918)
(край на цитата)
Счита се, че този състав от 5 оркестри се е установил в средата на 60-е години на миналия век. До тогава симфоничните оркестри в Ню Йорк, Бостън и Филаделфия се развиват като особени центрове на класическата музика, понеже в североизточната част на САЩ постепенно доминират редица радиопредаватели и центрове за производство на музикални носители.
От началото на 80-те години се предприемат редица опити да се оспори или разшири „хегемонията“ на тази петорка, но „силата на инерцията“ по отношение на това име остава и до сега. Даже има критики в това отношение. Британският музикален критик и деятел Норман Лебрехт смята, че това лидерство на „голямата петорка“ се дължи до известна степен на развилия се с големи темпове „музикален бизнес“.
Подобно на САЩ, във Великобритания също е популярен израза „Big Five” заместните симфонични оркестри. В наръчника за оркестри “Herbert Haffner“ под това понятие се разбират следните 5 оркестъра (всички в Лондон!): „London Symphony Orchestra“, „BBC Symphony“, „London Philharmonic“, „Philharmonia“ и „Royal Philharmonic Orchestra“.
Цитирам в оригинал малки подробности за Бостънския симфоничен оркестър, взети от статия на руски език. Също така цитирам и списък на всички нейни диригенти до сега. Не давам превод:
« (…) Особенностью Бостънского оркестра является его своеобразная двойная структура: наряду с основным оркестром существует (с 1885 года) исполняющий более лёгкий репертуар Бостънский оркестр популярной музыки, состоящий по большей части из тех же музыкантов (за вычетом наиболее значительных и высокооплачиваемых «первых пультов»), а на ранней стадии (до 1930 года) ещё и руководимый тем же главным дирижёром, — эта двойственность связана с желанием основателя оркестра Хиггинсона пропагандировать лёгкую оркестровую музыку. Такая структура была позднее заимствована у Бостънского оркестра некоторыми другими американскими оркестрами.
Расцвет Бостънского симфонического оркестра связан, прежде всего, с 25-летней работой под руководством Сергея Кусевицкого. Кусевицкий повысил популярность оркестра за счёт многочисленных концертов по радио, много работал над обогащением репертуара, в том числе путём заказа музыки выдающимся композиторам-современникам: так, по заказу Бостънского оркестра к его 50-летнему юбилею, были написаны «Симфония псалмов» Игоря Стравинского и 4-я симфония Сергея Прокофьева на материале балета «Блудный сын». Эта традиция сохранилась и в дальнейшем: в ознаменование круглых дат в истории оркестра и по другим поводам специально для него писали Анри Дютийё, Анджей Пануфник, Эллиот Картер, Джон Корильяно и др. Кусевицкий также учредил в 1936 году ежегодные летние концерты Бостънского симфонического оркестра в городке Ленокс, штат Массачусетс, переросшие затем в Тэнглвудский музыкальный фестиваль и открытый в 1940 году Тэнглвудский музыкальный центр — одну из важнейших летних музыкальных школ США».
Музыкальные руководители оркестра
| 1881—1884 | Джордж Хеншель |
| 1884—1889 | Вильгельм Герике |
| 1889—1893 | Артур Никиш |
| 1893—1898 | Эмиль Паур |
| 1898—1906 | Вильгельм Герике |
| 1906—1908 | Карл Мук |
| 1908—1912 | Макс Фидлер |
| 1912—1918 | Карл Мук |
| 1918—1919 | Анри Рабо |
| 1919—1924 | Пьер Монтё |
| 1924—1949 | Сергей Кусевицкий |
| 1949—1962 | Шарль Мюнш |
| 1962—1969 | Эрих Лайнсдорф |
| 1969—1972 | Уильям Стайнберг |
| 1973—2002 | Сэйдзи Одзава |
| 2004—2011 | Джеймс Ливайн |
| 2014— | Андрис Нелсонс |
(край на цитата)
Нека отбележа още и факта, че на 1 януари 2020 г. Андрис Нелсонс беше диригент на Новогодишния концерт на Виенските филхармоници – една голяма чест за него.
Така също при Великденския фестивал в Залцбург през 2023 г. той дирижира „Танхойзер“ три пъти при възстановената постановка на Ромео Кастелучи, с участието на Йонас Кауфман в главната роля и тази на Марлис Петерсен в ролята на Елизабет, след това „Немски реквием“ от Брамс с Джулия Клайтер и Кристиан Герхахер, и накрая концерт на неговия „Gewandhausorchester“ от Лайпциг при първия мандат в Залцбург на режисьора Николаус Бахлер.
В края на тази юбилейна статия искам да отбележа още, че макар и толкова млад, Андрис Нелсонс има вече огромна дискография с най-разнообразни произведения и автори. Цитирам нейния списък от източник на немски език:
Diskografie
CDs
- 2007: Schostakowitsch: Violinkonzerte No. 1 & 2; Symphonieorchester des Bayerischen Rundfunks, Solistin: Arabella Steinbacher (Orfeo)
- 2008: Tschaikowski: Souvenir Russe; City of Birmingham Symphony Orchestra, Solistin: Baiba Skride (Sony)
- 2009: Berg & Beethoven: Violinkonzerte; WDR Sinfonieorchester Köln, Solistin: Arabella Steinbacher (Orfeo)
- 2009: Tschaikowski: Symphony No. 5 / Hamlet Overture; City of Birmingham Symphony Orchestra (Orfeo)
- 2009: Strauss: Ein Heldenleben & Rosenkavalier-Suite; City of Birmingham Symphony Orchestra (Orfeo)
- 2010: Stravinsky: The Firebird / Symphony of Psalms; City of Birmingham Symphony Orchestra (Orfeo)
- 2011: Tschaikowski: Symphony No. 6 / Romeo and Juliet; City of Birmingham Symphony Orchestra (Orfeo)
- 2011: Strauss: Eine Alpensinfonie & Salomes Tanz; City of Birmingham Symphony Orchestra (Orfeo)
- 2011: Chopin: Piano Concertos; Staatskapelle Berlin, Solist: Daniel Barenboim (Deutsche Grammophon)
- 2011: Tschaikowski: Symphony No. 4 / Francesca da Rimini op. 32; City of Birmingham Symphony Orchestra (Orfeo)
- 2012: Puccini: Suor Angelica; WDR Sinfonieorchester Köln, WDR Rundfunkchor Köln, Solistinnen: Kristīne Opolais, Lioba Braun, Mojca Erdmann, Nadezha Serdyuk (Orfeo)
- 2013: Dvořák: Symphonie Nr. 9 „Aus der neuen Welt“ / Heldenlied op. 111; Symphonieorchester des Bayerischen Rundfunks (BR-Klassik)
- 2013: Brahms: Piano Concertos Nos. 1 & 2; Symphonieorchester des Bayerischen Rundfunks / Wiener Philharmoniker, Solistin: Hélène Grimaud (Deutsche Grammophon)
- 2014: Strauss: Also Sprach Zarathustra, Don Juan & Till Eulenspiegel; City of Birmingham Symphony Orchestra (Orfeo)
- 2014: Wagner: Overture to Tannhäuser / Sibelius: Symphony No. 2; Boston Symphony Orchestra (BSO Classics)
- 2015: Tschaikowski: Manfred Symphony / Slawischer Marsch; City of Birmingham Symphony Orchestra (Orfeo)
- 2015: Schostakowitsch: Under Stalin`s Shadow – Symphony No. 10 / Passacaglia from „Lady Macbeth of Mtsensk“; Boston Symphony Orchestra (Deutsche Grammophon)
- 2016: Abrahamsen: let me tell you; Symphonieorchester des Bayerischen Rundfunks, Solistin: Barbara Hannigan (Winter & Winter)
- 2016: Dvořák & Schumann: Piano Concertos; City of Birmingham Symphony Orchestra, Solist: Stephen Hough (Hyperion)
- 2016: Schostakowitsch: Under Stalin´s Shadow – Symphonies Nos. 5, 8 & 9 / Suite from „Hamlet“; Boston Symphony Orchestra (Deutsche Grammophon)
- 2017: Brahms: The Symphonies; Boston Symphony Orchestra (BSO Classics)
- 2017: Bruckner: Symphony No. 3 / Wagner: Tannhäuser Overture; Gewandhausorchester Leipzig (Deutsche Grammophon)
- 2017: Strauss: Oboe Concerto / Wind Serenade / Wind Sonatina No. 2; Concertgebouw-Orchester, Solist: Alexei Ogrintchouk (BIS)
- 2018: Bruckner: Symphony No. 4 / Wagner: Lohengrin – Prelude to Act 1; Gewandhausorchester Leipzig (Deutsche Grammophon)
- 2018: Bruckner: Symphony No. 7 / Wagner: Siegfried`s Funeral March; Gewandhausorchester Leipzig (Deutsche Grammophon)
- 2018: Schostakowitsch: Symphonies Nos. 4 & 11; Boston Symphony Orchestra (Deutsche Grammophon)
- 2018: Wagner: Lohengrin (Live Recording from Bayreuth Festival 2011); Bayreuth Festival Orchestra and Chorus, Solisten: Klaus Florian Vogt (Titelrolle) und weitere (Opus Arte)
- 2019: Schostakowitsch: Under Stalin´s Shadow – Symphonies Nos. 6 & 7 / Suite from the Incidental Music to King Lear, Op. 58a, Festive Overture, Op. 96; Boston Symphony Orchestra (Deutsche Grammophon)
- 2019: Bruckner: Symphonies Nos. 6 & 9 / Wagner: Siegfried-Idyll, Parsifal Prelude; Gewandhausorchester Leipzig (Deutsche Grammophon)
- 2019: Beethoven: Complete Symphonies; Wiener Philharmoniker (Deutsche Grammophon)
- 2020: Neujahrskonzert 2020 mit den Wiener Philharmonikern (Sony Classical)
- 2021: Bruckner: Symphonies Nos. 2 & 8 / Wagner: Meistersinger-Prelude; Gewandhausorchester Leipzig (Deutsche Grammophon)
- 2021: Schostakowitsch: Symphonies Nos. 1, 14 & 15 / Chamber Symphony in C Minor; Boston Symphony Orchestra, Solisten: Alexander Tsymbalyuk, Kristine Opolais (Deutsche Grammophon)
- 2021: Gubaidulina: Dialog: Ich und Du / The Wrath of God / The Light of the End; Gewandhausorchester Leipzig, Solist: Vadim Repin (Deutsche Grammophon)
- 2022: Bruckner: Symphonies Nos. 1 & 5 / Wagner: Tristan und Isolde Prelude & Liebestod; Gewandhausorchester Leipzig (Deutsche Grammophon)
- 2022: Strauss: Symphonic Works; Boston Symphony Orchestra / Gewandhausorchester Leipzig, Solisten: Yuja Wang, Yo-Yo Ma (Deutsche Grammophon)
- 2022: Sommernachtskonzert der Wiener Philharmoniker 2022, Solist: Gautier Capuçon.
(край на цитата)
Нека днес на 18 ноември 2023 г. поздравим диригента Андрис Нелсонс с навършване на 45 години, като му пожелаем добро здраве, лично щастие и нови музикални успехи по широките сфери на неговата особено голяма дейност.
За много години маестро Нелсонс!
…….
Допълнение:
Драги приятели, вчера на 18 ноември 2023 г. писах статия за младия диригент Андрис Нелсонс, който навърши 45 години, и в момента има завидна международна кариера, специално в САЩ с Бостънския симфоничен оркестър и в Европа с „Гевандхаус-оркестър“ в Лайпциг.
Днес искам да обърна внимание на един факт, който е типичен специално за Бостънския симфоничен оркестър – „Tanglewood Music Festival“ – лятната резиденция на този оркестър. Това е една музикална структура с история от почти 90 години и с характерни особености и по тази причина днес искам да дам малко повече обяснения и подробности. С нея са свързани имената на редица световно известни диригенти и композитори като Хенри Кимбъл Хадли, Сергей Кусевицки, Ленард Бърнстейн, Сейджи Озава, Арон Копланд и други, а от 2014 г. и с името на вчерашния юбиляр Андрис Нелсонс.
Цитирам от различни източници:
„Tanglewood“ е музикално място и фестивал в градовете Lenox и Stockbridge в Berkshire Hills в западен Масачузетс, САЩ. Това е летният дом на Бостънския симфоничен оркестър от 1937 г. насам. „Tanglewood“ е дом на три музикални училища: „Tanglewood Music Center“, „Tanglewood Learning Center“ и „Tanglewood Institute“ на Бостънския университет. Освен за класическа музика, „Tanglewood“ е домакин на фестивала за съвременна музика, джаз и популярни изпълнители, концерти и чести изяви на Джеймс Тейлър, Джон Уилямс и „Boston Pops Orchestra“.
История
Историята на „Tanglewood“ започва с поредица от концерти, проведени на 23, 25 и 26 август 1934 г. в имението „Interlaken“ на Daniel Hanna, на около миля от днешното място на фестивала. Няколко месеца по-рано композиторът и диригент Хенри Кимбъл Хадли е проучил Berkshires за място и подкрепа за мечтата му за създаване на сезонен фестивал за класическа музика. Той намира ентусиазиран и способен покровител в лицето на меценатката Гертруд Робинсън Смит (Gertrude Robinson Smith). В рамките на няколко месеца двамата организирват поредица от концерти с участието на Нюйоркския филхармоничен оркестър, където Хадли някога е бил асоцииран диригент. Мястото на фестивала е в зона с амфитеатър, построен върху арената за конни състезания в имението. Първият концерт е посетен от Сара Делано Рузвелт, майката на президента. Окуражени от успеха на това усилие, Робинсън и Хадли организират друга добре приета поредица от концерти в Интерлакен следващото лято.
Започва ерата на Бостънския симфоничен оркестър, 1936 г.
След два сезона с участието на Нюйоркския филхармоничен оркестър, Бостънският симфоничен оркестър (BSO) под ръководството на диригента Сергей Кусевицки е поканен да свири на фестивала през 1936 г., проведен в Holmwood, домът на Margaret Vanderbilt в близкия Lenox. BSO изнасят първия си концерт в Berkshires на 13 август 1936 г. В продължение на почти осемдесет години BSO остава перлата в короната на музикалния фестивал.
Фестивалът се премества в „Tanglewood“, 1937 г.
През 1937 г. мястото на фестивала е преместено в “Tanglewood”, имение подарено от г-жа Gorham Brooks и г-ца Mary Aspinwall Tappan, дъщеря на William Tappan и Caroline Sturgis, които живеят във вила, разположена в имението.
„Tanglewood“ взема името си от заглавието на книгата „Tanglewood Tales for Boys and Girls“ (1853) – книга на американския автор Натаниел Хоторн, едно продължение на познати гръцки митове.
Сезонът се състои от шест концерта в продължение на две седмици, изнесени във временна палатка, издигната около обвивка от шперплат. Пресата за събития отбелязва как концертите вече са се превърнали в събития от висшето общество.
На 12 август 1937 г. гръмотевична буря прекъсва представлението на операта „Валкюри“ от Рихард Вагнер. „Бостън Глоуб“ съобщава, че Гертруд Робинсън Смит решително се приближава до сцената, когато концерта спира и се обръща към рекордната публика от 5000 души, като казва: „Сега разбирате ли защо трябва да имаме постоянна сграда за тези концерти?“. За минути са събрани повече от 30 000 долара.
„Mузикалният навес“ отваря врати, 1938 г.
На следващата година е построен проектираният от Елиел Сааринен ветрилообразен навес (сега известен като „Музикалния навес на Кусевицки“ или просто „Навесът“) с около 5100 места, което дава на BSO постоянна структура на открито, в която да изпълнява програмата си. Широки тревни площи се простират отвъд това място, осигурявайки открито пространство за посетителите на концерти и невероятни гледки към Stockbridge Bowl и Monument Mountain в далечината. Коментарите на Гертруд Робинсън Смит за церемонията по откриването на навеса на 4 август 1938 г. са записани и могат да бъдат чути днес.
По-късна история
Бостънският симфоничен оркестър свири в „Музикалния навес на Кусевицки“ всяко лято от 1938 г. насам, с изключение на интервала 1942-45, когато попечителите отменят концертите и лятното училище поради Втората световна война, и през лятото на 2020 г., когато изпълненията са отменени поради пандемията Covid-19. Навесът е реновиран през 1959 г. с акустичен дизайн от „BBN Technologies“. През 1986 г. BSO придобива съседното имение Highwood, увеличавайки площта на имота с около 40%. Залата „Seiji Ozawa Hall“ (1994) е построена върху този наскоро разширен имот.
Ленард Бърнстейн дирижира Бостънския симфоничен оркестър в „Tanglewood“ за последен път през август 1990 г. и това изпълнение се оказва неговият последен концерт. Фирмата „Deutsche Grammophon“ издава запис на концерта на CD – на живо.
Арон Копланд
След смъртта на композитора Арон Копланд през 1990 г. прахът му е разпръснат над музикалния център „Tanglewood“. В територията на района има мемориална градина с бюст на Копланд.
Млади музиканти
В допълнение към провеждането на световноизвестни програми за класическа, джаз и популярна музика, „Tanglewood“ осигурява музикално обучение. През 1940 г. диригентът Сергей Кусевицки инициира лятно училище за около 300 млади музиканти, сега известно като „Музикален център Tanglewood“. Също така наблизо е „Boston University Tanglewood Institute“ (BUTI) с програма, която е насочена към сътрудничество с млади музиканти. „Days in the Arts“ (DARTs) е за ученици от средните училища и е друга организация, която си сътрудничи с „Tanglewood“.
Други младежки симфонични организации са изпълнявали програми или в „Навесът“, или в „Ozawa Hall“, включително „Norwalk Youth Symphony“ от Norwalk, Кънектикът, „Empire State Youth Orchestra“ от Albany, New York, и „Greater Boston Youth Symphony“ (понастоящем известен като Бостънски младежки симфоничен оркестър).
Музикални директори на BSO и „Tanglewood“
Сергей Кусевицки (1936–1949)
Шарл Мюнш (1949–1962)
Ерих Лайнсдорф (1962–1969)
Уилям Стайнбърг (1969–1972)
Сейджи Озава (1973–2002)
Джеймс Ливайн (2004–2011)
Андрис Нелсонс (2014–настояще)
(край на бележките за „Tanglewood“)
Преди един ден моя приятелка от Пловдив ми написа следните редове:
„Дъщеря ми, която е контрабасистка, свири две лета с Бостънския симфоничен оркестър. След конкурс бе класирана да участва в „Tanglewood Music Festival“ – лятната резиденция на Бостънския симфоничен оркестър. На този фестивал (чрез конкурс) свирят млади надеждни инструменталисти с фестивалния оркестър от млади музиканти и някои от тях се избират да свирят и с Бостънската филхармония“.
(край на цитата)
Разполагам с няколко хубави снимки от този фестивал, както и такива от обучението на млади диригенти с ръководител Андрис Нелсон през лятото на настоящата 2023 г.
Към една снимка на фестивала през тази година (взех я от ФБ) е написано:
„Благодарим на всички, които се присъединиха към нас през уикенда в Деня на труда за финалните концерти на сезон „Tanglewood 2023“!
´´´´
Под снимки от обучението на млади диригенти с ръководител Андрис Нелсон през лятото на настоящата 2023 г. чета следните коментари:
„Диригентите, които имах, ни казваха предварително какво означава дадено движение и как музиката се изразява в това движение“.
….
„Винаги съм смятал, че дирижирането е до голяма степен церемониално. Много грешах, диригентът наистина има начин да създаде начина, по който оркестърът свири, задава тона, темпото и атмосферата, които оркестърът издава и сега съм сигурен, че вероятно прави много повече от това“,
…..
„Видях ги тази вечер. Фантастичен концерт!“
…..
„Не е работа, ако се наслаждавате и обичате това, което правите. Това е вашата страст, вашето призвание“.
(край на цитатите)
Това бяха днешните ми бележки по отношение на Бостънския симфоничен оркестър и „Tanglewood Music Festival“. Нека пожелаем и в бъдеще пълен успех на диригента Андрис Нелсонс в неговата дейност с този прочут оркестър.
……….
Boston Symphony and Andris Nelsons Announce First CD Release
https://www.facebook.com/bostonsymphony/videos/10152548748623269
…..
Andris Nelsons – Leipzigs 21. Gewandhauskapellmeister
´´´´´´
Andris Nelsons, Olivier Latry, BSO & Gewandhausorchester …
´´´´
Andris Nelsons dirigiert die Ouvertüre von Tannhäuser
´´´´
Andris Nelsons Debuts as Boston Symphony Orchestra Music Director
Andris Nelsons marks the start of a new era in the 134-year history of the Boston Symphony Orchestra as he debuts as the orchestra’s new music director.
´´´´