Днес почитаме рождения ден на мецосопрана Христина Ангелакова
Драги приятели на оперната музика, бях свикнал вече през последните 6 години винаги на тази дата – 29 октомври, да пиша статия за незабравимата Христина Ангелакова, която така неочаквано ни напусна на 20 май 2018 г. и остави след себе си една празнина, която дълго време не ще бъде изличена … Днес на 29 октомври 2020 г. тя щеше да навърши 76 години …
Още от 2013 г. станахме с нея добри ФБ-приятели, разменяхме си често постове по различни въпроси, особено във връзка с Моцартовия фестивал в Правец, където тя още от началото му беше главният мотор, който движеше всичко, свързано с него. При много мои статии на тема български оперни певци тя правеше коментари или допълваше моите данни със собствени бележки и спомени, даваше отзиви относно теми, които съм засягал в такива статии … Дълго време ще ми липсват нейните реплики и бележки, които тя правеше през тия 7 години в хода на моите „оперни истории“… Мир на праха й!
Още от началото искам да споделя едно предаване на БНР – 3 дни след смъртта на Христина Ангелакова на 20 май 2018 г.:
БНР
Сбогуваме се с оперната прима Христина Ангелакова
публикувано на 23.05.2018 в 07:56 | обновено на 23.05.2018 в 14:59
Автори: Росица Кавалджиева, Татяна Иванова
Почитатели и приятели се събраха в Софийската опера за последно сбогом с голямата оперна певица Христина Ангелакова. Тя почина на 73-годишна възраст.
“Огромна загуба за българската култура”. Това мълвяха всички хора, политици, музиканти от различни жанрове и меломани, дошли да отдадат почит на една голяма личност. Гласът на Христина Ангелакова огласи централното фоайе на Софийската опера – театърът, в който тя получаваше аплодисменти в продължение на 23 години и който управляваше три години – 2001-2004 година.
“Много ми е мъчно. Българската оперна култура загуби една от най-ярките свои представителки. Светла да е паметта й и да е спокойна душата й”, каза проф. Павел Герджиков.
“Тя съумяваше да обедини певците. Винаги ще посети някой, ако има спектакъл, изява или премиера, ще го насърчи”, разказа оперната певица Цветелина Василева.
Опелото пред тленните останки на маестра Христина Ангелакова е от 12.30 часа в църквата “Света София”, а погребението – в 15.00 часа в Централните софийски гробища в Алеята на творците.
Христина Ангелакова е носител на Орден “Св. св. Кирил и Методий” с огърлие първа степен, както и на титлата Комендаторе на Република Италия. След като получи наградата “Музикант на годината за 2015 г.” за изключителен принос към българската култура, в интервю за БНР Христина Ангелакова сподели:
“Правя разлика между израстване и съхраняване на духовното. И двете са много трудни посоки на едно общество, особено в сегашните времена, когато е още по-трудно. Дори човек да бъде забелязан или да не бъде забелязан, си заслужава да знае, че прави нещо много добро”.
Поклон пред паметта ѝ!
Програма Хоризонт Общество мецосопрано поклонение Христина Ангелакова
(край на цитата)
В едно предаване на телевизия „НОВА“ в дните около смъртта й се казва следното:
„Късметлийка съм, защото цял живот съм правила това, което съм искала, което съм можела и по-голям късмет от това няма“. Това бе казала пред БГНЕС през 2014 година голямата българска оперна певица Христина Ангелакова.
Христина Ангелакова бе една от най-добрите ни оперни певици, мецосопран, чийто разкошен глас е звучал най-големите световни сцени. Така в продължение на десетки години тя разнасяше славата на България по целия свят. Христина Ангелакова споделяше, че за да прави човек това, необходима е вярата. “Дори и човек да има възможности, ако не вярва във възможностите си, той не би ги реализирал, не би стигнал до крайната цел”, каза оперната прима. През целия този път, тя признаваше, че е имало моменти когато оптимизма и вярата са били поставени на изпитание, но тук отбелязва и другия късмет, който е имала. “Може би е това, че съм имала силен характер и съм успявала да се преборя. Докога ще видим!”, бе казала тя.
Христина Ангелакова ще се запомни с блестящи художествени превъплъщения на роли от италианската, руската, френската и българската опера: Амнерис, Азучена, Кармен, Сантуца, Изабела от “Италианката в Алжир” на Росини, Маделон от “Андре Шение”, Графинята и Полина от “Дама Пика”, Марфа от “Борис Годунов”, Ахросимова от “Война и мир”, Дуеня от едноименната опера на Прокофиев, Лукреция от “Поругаването на Лукреция” от Бритън и др. Певицата допринесе много и за популяризирането на български опери като “Хан Крум” от Александър Йосифов, “Хан Аспарух” от Ал. Райчев, “Саламбо” на Веселин Стоянов.
Паралелно с дейността си в България, тя направи и авторитетна международна кариера, отвела я до сцените на миланската Ла Скала, Римската опера, “Дойчеопер” – Берлин, Мюнхен, Будапеща, Дюселдорф, Лиеж, Лайпциг, Болоня, Палермо, Равена, Болшой театър – Москва, Руан, Атина… Концертира из цяла Европа и в страната с авторитетни оркестри, камерни формации и хорове.
Христина Ангелакова в първите години на новия XXI век стана първата жена директор на Националната опера и балет. Тя има почетно звание “Комендаторе” на Италианската република за изключителни заслуги към културата на Италия. Има и българско отличие – орден “Св. Св. Кирил и Методий”.
Поклон към паметта на Христина Ангелакова! Екипът на NOVA изказва искрени съболезнования на близките на големия български глас!
(край на цитата)
Тази статия ще бъде нещо като повторение на ония неща, които съм писал за нея през миналите години. Нека новите ми ФБ-приятели и читатели научат какво съм мислил, разказал и споделил тогава. Цитирам статията си от октомври 2017 г.:
„Драги приятели на оперната музика, в един от последните дни на октомври 2017 г., на 29 октомври празнува рожден ден една от най-забележителните личности в света на оперното изкуство в България – мецосопранът и вокален педагог, както и директор на Софийската народна опера в периода 2001-2004 г. – Христина Ангелакова.
На мен ми е особено приятно днес да пиша за нея по две причини. Първо – нейните изяви в началото на професионалната й кариера ми бяха известни, понеже съм посетил някои от тях през 60-те години на миналия век и второ – от пет години сме добри „задочни“ приятели във „Фейсбук“ и често си разменяме информации по разни въпроси. Аз високо ценя нейните познания, както в света на чистото оперно изкуство, така и по други въпроси на музикалното възпитание.
Да не забравяме, че в тия 4 години като директор на Софийската опера тя е имала чудесната възможност да наблюдава от „самото място на събитията“ състоянието на оперното дело в България, както и да събере ценни сведения за кариерата на десетки български оперни артисти, които играят извън пределите на страната. По този въпрос тя е направила много интересно изказване пред музиколожката Елена Драгостинова, за което научих в съответен линк в Интернет. Изобщо Христина Ангелакова е прям и откровен човек, обича да споделя с представители на медиите в България различни въпроси както от професионалния си, така и от личния си живот, което при възможност да се прочете е напълно достатъчно да се проследи многогодишната й творческа биография. Едва ли има друга българска оперна певица, която да дава интервюта с голямо удоволствие и да засяга най-разнообразни теми в тях. Наред с такива от предните години, част от които съм включвал в мои стари статии за нея, тези дни при подготовка на днешната статия попаднах на редица нови интервюта и материали от 2016 г. и 2017 г., след като през 2016 г. на днешния ден писах последната си статия за нея.
Ето примерни заглавия от 2016 г.
Телевизия ВiT
КултурНО представя оперната прима Христина Ангелакова
Моника Панчева 19 май 2016 Културно
Оперната прима Христина Ангелакова е от онези артисти, които сякаш нямат умора.
Певица, която не обича рамките, преподавател, който не търпи клишета и създател на оперен фестивал, който само за няколко години успя да се наложи като едно от най-значимите събития в културния живот на страната ни.
………………
БНР
Отзвук от “Музикант на годината 2015”: Интервю с маестра Христина Ангелакова
публикувано на 25.05.2016
Автор: Ирена Гъделева
Интервю с Христина Ангелакова
……………..
Оперната прима Христина Ангелакова: Съжалявала съм, че се върнах в България
Уважаваме артистите си повече, когато останат в чужбина, отбеляза оперната певица
11 юни 2016 г. Източник: Канал 3
Голямата ни оперна прима Христина Ангелакова даде откровено интервю за звездната си кариера и любовните перипетии в живота й.
…………………..
21 юни 2016 г. Телевизия „Bulgaria ON AIR“
Христина Ангелакова: Интересът към класическата музика се завръща
“Правете
качествени неща и възпитавайте вкус”,
призова от ефира на Bulgaria ON AIR оперната
певица.
Межуднародният фестивал
“Моцартови празници” ще се състои
за дванадесета поредна година. Той ще
се проведе в Правец в периода 16-20 август,
а гостите на събитието ще имат възможността
да се насладят на великолепна класическа
музика.
…………………
ЕVA TV
Христина Ангелакова и Моцарт под звездите
Световноизвестното мецосопрано за най-елегантното лятно музикално събитие у нас – Моцартовите празници в Правец
Лилия Илиева 8 юли 2016 г.
Най-елегантното лятно музикално събитие у нас са Моцартовите празници в Правец, които предстоят и тази година от 16 до 20 август. Тяхна престижна сцена е хотел „РИУ Правец Голф & Спа Ризорт“. На фона на приказната гледка към езерото и околните хълмове, потънали в зеленина, пред хотела се открива фестивалът, посветен на гениалния австрийски композитор. Артистичен директор на събитието е Христина Ангелакова. На нея се дължи интересната и разнообразна програма от четири години насам.
……………..
БНР
В навечерието на “Моцартовите празници” гостуваме в дома на маестра Христина Ангелакова
публикувано на 15.08.2016 Автор: Росица Кавалджиева
”Каста дива” гостува в дома на маестра Христина Ангелакова
………..
Интервю през август 2016 г. на Виолета Цветкова за AFISH.BG
Христина Ангелакова: Алергична съм към захаросаните комплименти
Именитата оперна прима и артистичен директор на фестивала „Моцартови празници” за изненадите в програмата, за изкуството, виното и амбициите, за младите и критичността в специално интервю на Виолета Цветкова за „Афиш.бг”
……………………..
Портал „Плевен за Плевен.bg“
30.09.2016 г.
Музиканти от 8 държави идват в Плевен за юбилейните 30-и Лауреатски дни „Катя Попова“
Публикувано от: Радослав Христов
За Плевен е въпрос на чест да организира 30-ото юбилейно издание на Международния музикален фестивал „Лауреатски дни „Катя Попова“, още повече, че през тази година отбелязваме 50 години от трагичната гибел на емблематичната ни прима (……) Световноизвестният тенор (б.а. Б.К.: става въпрос за Любомир Дяковски) повдигна завесата, като анонсира, че за откриването на Лауреатските дни са поканени да присъстват две живи легенди на музикалната сцена – дългогодишната партньорка на Гена Димитрова в концерти и оперни спектакли – Бруна Балиони, както и нашата прима ХРИСТИНА АНГЕЛАКОВА. Убеден съм, че меломаните ще получат един продукт не по-слаб от този, представян на Софийски музикални седмици или Мартенските музикални дни, заяви още директорът на Плевенска филхармония.
(край на примерните заглавия)
В това отношение се оказа, че да се пише за Христина Ангелакова е по-лесно, отколкото например за колежката й Рени Пенкова, за която писах статия вчера, понеже за Пенкова има много малко информации в електронните медии на български език. При това Ангелакова е имала доста изяви освен в Италия и в други западни страни, също и тук в Германия, и то в такива авторитетни оперни театри, като държавните опери в Берлин и в Хамбург, така че нейното име е познато тук, за нея са писани редица рецензии в пресата и в специализираните списания. В речника на Kutsch & Riemens от 1997 г. има информация за нея (стр. 71-72), на която ще се спра по-късно.
В статията ми днес през 2017 г. няма да повтарям неща от предните години с изключение на някои биографични данни от източници на латиница. Имам нови ФБ-читатели и приятели, които ще запозная с най-новите сведения за нея.
Биографичните данни за Христина Ангелакова ще цитирам от речника на Kutsch & Riemens от 1993 г. (на немски език – стр. 71-72):
Христина Ангелакова – мецосопран, е родена на 29 октомври 1944 г. в Исперих. Започва вокалното си образование в Софийската музикална академия като ученичка на Сима Иванова. Завършва образованието си в „Centro di Perfezione Milano“ при Gina Cigna и Renato Pastorino. Оперният й дебют е под името Cristina Anguela-Kova на сцената на Софийската народна опера в ролята на Amastris в операта „Xerxes“ от Хендел. Оттогава е прочут член в ансамбъла на този оперен институт. Гостува с успех на сцените на Миланската Скала (дебют като Jocaste в „Oedipus Rex“ от Стравински), във Венеция и Палермо, после също на сцени във френскоезични страни, като в Брюксел и Лиеж (през 1985 г. в ролята на Herodias в „Hérodiade“ от Масне), както и в Германия: държавните опери в Берлин и в Хамбург. Преди всичко интерпретира роли от драматичния специален репертоар (Верди, Чайковски, Глук, Стравински, Прокофиев). През 1987 г. участва в спектаклите на „Аида“ пред храмовете в Луксор / Египет в ролята на Амнерис. В тази роля гастролира също през 1988 г. на сцената на Берлинската държавна опера. Музикални носители с нейни изпълнения: фирма „Балкантон“ – оперите „Армида“ от Глук и „Война и мир“ от Прокофиев (цялостни записи на оперите), фирма RCA – „Манон Леско“ от Пучини с италиански певци.
(край на информацията)
Подобна статия за Ангелакова има и в информационния справочник за ония 100-120 български певци (на английски език), който често ползвам до сега – портала „Bulgarian Opera Stars“ на г-н Франк Фишър в Питсбърг / САЩ. Много неща се дублират с данни от речника на Kutsch & Riemens, но има и други, като: през 1973 г. Ангелакова спечелва първата награда на Международния конкурс за млади оперни певци в София. Споменава се още, че има гастроли в Мексико, както и други нейни роли като Азучена, Улрика, Еболи, Лаура в „Джоконда“ и в руски опери от Чайковски и Глинка.
Понеже често давам справки при други певци за участия на сцената на авторитетната Виенска държавна опера, Христина Ангелакова е имала и четири участия там през 1979 г. – едно в „Хованщина“ от Мусоргски и три в „Дама Пика“. Ето конкретни данни:
Titel des Werks | Rolle/Funktion der Person | Datum der ersten/letzten Vorstellung | Anzahl der Vorstellungen | |
---|---|---|---|---|
Chowanschtschina | Marfa | 12.11.1979 | 1 mal |
|
Pique Dame | Polina | 06.11.1979–10.11.1979 | 3 mal |
|
(край на цитата)
Освен източниците на латиница, за които споменах до сега, в електронните медии могат да се открият и някои данни за музикални записи с нейно участие. Ето такъв пример съвсем отскоро:
Mittwoch, 7. Mai 2014, 12:25
Habe heute Morgen diese sehr gute Aufnahme der “Luisa
Miller ” gehört .
Count Walter – Raffaele Ariè
Rudolf
– Luciano Pavarotti
Federica
– CRISTINAANGELAKOVA
Wurm – Ferruccio Mazzoli
Miller – Matteo Manuguerra
Luisa
– Gilda Cruz Romo
Laura – Anna di Stasio
Orchestra
Sinfonica e Coro di Torino della RAI , Cond. Peter Maag
Eine
Live GA von 1974, bei meiner steht allerdings 1969, aber im Netz ist
’74 angegeben !
Gesanglich bietet sie alles, was diesem leider
unterschätzten Werk , gerecht wird!
Pavarotti mit unverbraucher
Stimme, Cruz Romo gibt eine feurige Luisa, Manuguerra einen
durchdringen Miller sowie Mazzoli mit prägnanter Stimme für den
Wurm.
Und Raffaele Ariè ist ein Walter mit prachtvollem Bass !
(край на коментара)
Сега за информациите на български език. Аз открих в електронните медии поне 10 такива, всяка от които съдържа интересни данни от живота и кариерата на Христина Ангелакова, както и нейни мнения по много въпроси. Няма да се спирам на всички, те могат да се прочетат чрез влизане в Google с името й на кирилица. Ще се спра на няколко, които дават достатъчна представа за нея. Преди това искам обаче да допълня творческата й биография с данни за изявите й, които не са дадени изцяло в източниците на латиница.
Творческото й
формиране става в умелите ръце на
най-големите диригенти и режисьори от
70-те години на 20 век. Христина Ангелакова
е солистка на Националния оперен театър
от 1976 година. На неговата сцена тя
осъществява поредица от блестящи
художествени превъплъщения на роли от
италианската, руската, френската и
българската опера: Амнерис, Азучена,
Кармен, Сантуца, Изабела от „Италианката
в Алжир” от Росини, Маделон
от „Андре Шение”, Графинята и Полина
от „Дама Пика”, Марфа от „Хованщина”,
Ахросимова от „Война и мир”, Дуеня от
едноименната опера на Прокофиев, Лукреция
от „Похищението на
Лукреция” от Бритън и др. Певицата
допринесе много и за популяризирането
на български опери като „Хан Крум” от
Александър Йосифов, „Хан Аспарух” от
Ал. Райчев, “Саламбо” от
Веселин Стоянов.
Паралелно с дейността
си в България, тя направи и голяма
международна кариера, отвела я до сцените
на Скалата, Римската опера, „Дойче опер”
– Берлин, Мюнхен, Будапеща, Дюселдорф,
Лиеж, Лайпциг, Болоня, Палермо, Равена,
Болшой театър – Москва, Руан, Атина…
Концертира из цяла Европа и в страната
с авторитетни оркестри, камерни формации
и хорове (Бетовен – „Девета симфония”,
Малер – „Песни за умрелите деца” и
Осма симфония, Прокофиев – „Александър
Невски”, Яначек – „Глаголска меса”,
Респиги – „Залезът”…). Многобройни
са участията й в радио- и телевизионни
записи за РАИ („Армида” от Глук, „Луиза
Милер” от Верди и др.), за БНР, БНТ, има
издадени компакт-дискове и плочи в
„Балкантон”. От 2001 до 2004 година Христина
Ангелакова е първата жена-директор на
Националната опера и балет в
София. През периода 2004 – 2008 година
като председател на фондация “Национална
опера и балет” осъществява едни от
най-значимите събития в културния
календар на столицата. От 2012 година е
артистичен директор на Музикалния
фестивал «Моцартови празници» в Правец.
Доцент в ДМА «Проф. Панчо
Владигеров» – София.
Христина Ангелакова
е удостоена с почетното звание
“Комендаторе” на Италианската република
за изключителни заслуги към културата
на Италия.
Сега новите добавки от 2016 г., за някои от които цитирах по-горе съответните заглавия. Както писах в началото, в дните при подготовка на статията през 2016 г. попаднах на редица нови интервюта и материали от 2016 г., като цитирах заглавията и малки извадки от тях. Тук ще се спра на най-важните източници, като дам части от тях. Тези читатели, които желаят да се запознаят с целите текстове на някои информации, могат лесно да ги намерят в Интернет по дадените от мен заглавия и източници. Цитирам в хронологичен ред – от април до септември 2016 г.:
Април 2016 г.
ЗВЕЗДИТЕ НА БЪДЕЩЕТО
Христина Ангелакова представя Русалина Мочукова
На 23 април, събота, от 11.00 часа във Фоайето на Старозагорската опера ще се състои второто издание от цикъла ЗВЕЗДИТЕ НА БЪДЕЩЕТО. Във фокуса на прожекторите този път е сопраното Русалина Мочукова, която ще бъде представена от оперната прима ХРИСТИНА АНГЕЛАКОВА. Една звезда на небето официално ще носи имената на две земни звезди – международният сертификат, поръчан от Сдружение „Настоятелство на Старозагорска опера“ ще бъде връчен за втори път в края на матинето от Председателя на Настоятелството г-жа Татяна Станчева.
Световно признатата оперна певица Христина Ангелакова, покорила с гласа си най-престижните оперни сцени, пяла под палката на най-големите диригенти на 20-ти век в партньорството на Лучано Павароти, Хосе Карерас, Ренато Брузон, Гена Димитрова, Николай Гяуров продължава своя звезден път като предава своя опит и умения на младите таланти. Една от нейните талантливи ученички е сопраното Русалина Мочукова. И днес, когато вече Русалина Мочукова има зад гърба си богат репертоар и блестящи сценични изяви в България и по света, връзката учител-ученик не се прекъсва. Русалина Мочукова продължава да търси съветите и опората на своята обожавана педагожка, да споделя проблемите и радостите си, да се радва на присъствието ѝ в оперната зала. Христина Ангелакова от своя страна не пропуска възможността да пътува, за да подкрепи поредния успех на своята ученичка, както и да я кани да участва в оперните проекти, които неуморната оперна прима инициира и организира непрекъснато.
На 23 април Христина Ангелакова ще представи Русалина Мочукова пред старозагорската публика. А Русалина Мочукова ще зарадва своите приятели и почитатели с атрактивна програма от арии и песни на Хендел, Перголези, Рейналдо Хан, Рахманинов, Чайковски, Бърнстейн…Някои от избраните арии сопраното ще изпълни за първи път в България – те са включени в нейния албум „Антични арии”, записан в Австрия и който ще излезе на компакт диск до края на годината. Акомпанимент на пиано Снежина Врангова ……
(началото на статията)
…………
Телевизия ВiT
КултурНО представя оперната прима Христина Ангелакова
Моника Панчева 19 май 2016 Културно
Оперната прима ХРИСТИНА АНГЕЛАКОВА е от онези артисти, които сякаш нямат умора.
Певица, която не обича рамките, преподавател, който не търпи клишета и създател на оперен фестивал, който само за няколко години успя да се наложи като едно от най-значимите събития в културния живот на страната ни.
……………………
БНР
Отзвук от “Музикант на годината 2015”: Интервю с маестра Христина Ангелакова
публикувано на 25.05.2016
Автор: Ирена Гъделева
Интервю с Христина Ангелакова
В националната анкета “Музикант
на годината” широката аудитория
на предаването за класическа музика
“Алегро виваче” всяка година
гласува за своите фаворити сред
българските музиканти. Прави го
мотивирано и често много разпалено.
В допитването за 2015 година имаше
голяма група хора, които отбелязаха
специалното място на голямата наша
оперна прима и музикален мениджър
ХРИСТИНА АНГЕЛАКОВА в българския
музикален живот заради подкрепата,
която тя оказва за младите оперни
изпълнители и оперните театри извън
столицата. Водещ беше и мотивът, че
маестра Ангелакова е деен организатор
на фестивала “Моцартови празници”
в Правец, където се осъществяват
доста нестандартни идеи и представяния
на класическия моцартов репертоар.
Голямата подкрепа и обич от страна
на слушателите стана причина Христина
Ангелакова да получи наградата в
категория “Изключителен принос
към българската култура”. Чуйте в
звуковия файл интервю с оперната певица
и уважаван педагог – отзвук от церемонията
“Музикант на годината 2015”.
Програма Хоризонт Музика Алегро Виваче Музикант на годината 2015 Христина Ангелакова
…………….
21 юни 2016 г. Телевизия „Bulgaria ON AIR“
ХРИСТИНА АНГЕЛАКОВА: Интересът към класическата музика се завръща
“Правете качествени неща и възпитавайте вкус”, призова от ефира на Bulgaria ON AIR оперната певица.
Межуднародният фестивал “Моцартови празници” ще се състои за дванадесета поредна година. Той ще се проведе в Правец в периода 16-20 август, а гостите на събитието ще имат възможността да се насладят на великолепна класическа музика.
“Ще открием с внушителен концерт с три рояла, а хората ще се наслядат на много хубава музика. Ще им подарим качествен фестивал. Стремим се всяка година да има нещо по-различно и нестандартно. Отбелязваме 10 години от първото представление на „Севилският бръснар“, което ще направим в балетен вариант.”
Това обяви в Сутрешния блок на Bulgaria ON AIR известната оперна певица Христина Ангелакова. Тя призна, че фестивалът привлича все повече публика, като се увеличава присъствието на младите хора. На въпрос дали се е върнал интересът към класическата музика, тя оговори: „Да! Хората бяха демотивирани и дезориентирани. Нещата се поизбистриха доста и тези, които обичат класическата музика, вече не искат да се лишават от нея“. Според оперната прима се привлича публика, която би била чувствителна към класическата музика, но още не знае, че тя е толкова хубава. “Важното е да се правят качествени неща, за да се възпитава вкус. Дори гласът на човек да е неповторим, ако той не може да се използва така, че да накара публиката да затаи дъх, защо е този глас”, каза още Христина Ангелакова в студиото на телевизията.
………………….
БНР
В навечерието на “Моцартовите празници” гостуваме в дома на маестра ХРИСТИНА АНГЕЛАКОВА
публикувано на 15.08.2016
Автор: Росица Кавалджиева
”Каста дива” гостува в дома на маестра Христина Ангелакова
Време е да се настроим на вълните на
12-ия международен фестивал “Моцартови
празници” в Правец, който ще
започне на 16-и август на сцената на
Езерото RUI Pravets Resort с концерт на
Симфоничния оркестър на Българското
национално радио под диригентството
на маестро Диан Чобанов.
Очакваме
с интерес петте фестивални дни до 20-и
август, които ни предлагат общо 11
събития, красива музика в качествени
изпълнения, поднесени с оригинални
идеи и акомпанирани от кулинарни
изкушения!
Още за творческата концепция на фестивала чуйте в звуковия файл от ексклузивното интервю на Росица Кавалджиева с маестра Христина Ангелакова за предаването за музикално-сценични изкуства и културен туризъм „Каста дива“. Голямата българска оперна певица и артистичен директор на „Моцартовите празници“ Христина Ангелакова разказва още за любимите предмети в своя дом – изискано и очарователно съчетание на висока класа и топъл уют.
Програмата на „Моцартовите празници“ можете да видите тук.
Програма Хоризонт Музика Каста дива
……………………
Портал „Плевен за Плевен.bg“
30.09.2016 г.
Музиканти от 8 държави идват в Плевен за юбилейните 30-и Лауреатски дни „Катя Попова“
Публикувано от: Радослав Христов
За
Плевен е въпрос на
чест да
организира 30-ото юбилейно издание на
Международния музикален фестивал
„Лауреатски дни „Катя Попова“,
още повече, че през тази година отбелязваме
50 години от трагичната гибел на
емблематичната ни прима. Това сподели
на пресконференция днес кметът
Георг Спартански в
качеството си на председател на
организационния комитет за Лауреатските
дни, които ще се проведат в Плевен от
4 до 9 октомври. Повече
подробности около мащабния музикален
форум пред медиите пък споделиха
членовете на комитета – началникът на
Отдел „Култура“ в Общината
Стефка Григорова
и директорът на Плевенска
филхармония Любомир
Дяковски (…..)
С
благодарност започна и директорът на
Филхармонията Любомир Дяковски, като
персонално той благодари на кмета
Спартански, че се е съгласил Лауреатските
дни да бъдат организирани
от Общината и Плевенска филхармония.
Затова имаме толкова добра селекция от
музиканти, а фактът, че ще дадем началото
с операта „Тоска“
съвсем не е случаен,
тъй като по този начин искаме да дадем
един нов тласък за връщане на оперното
дело в нашия град, подчерта Дяковски.
Световноизвестният тенор повдигна завесата, като анонсира, че за откриването на Лауреатските дни са поканени да присъстват две живи легенди на музикалната сцена – дългогодишната партньорка на Гена Димитрова в концерти и оперни спектакли – Бруна Балиони, както и нашата прима ХРИСТИНА АНГЕЛАКОВА. Убеден съм, че меломаните ще получат един продукт не по-слаб от този, представян на Софийски музикални седмици или Мартенските музикални дни, заяви още директорът на Плевенска филхармония. ……
(части от статията)
Това бяха част от цитати и извадки от статии за Христина Ангелакова, които са били публикувани през 2016 г.
Сега ще цитирам някои от материалите, на които попаднах през 2017 г. (не са дадени в хронологичен ред):
Оперната прима Христина Ангелакова в „Голямото интервю“ на Би Ай Ти
8.07.2017
Световноизвестната българска оперна певица Христина Ангелакова е героят на днешното „Голямо интервю“ по Би Ай Ти. С голямото ни мецосопрано разговаря колегата ни Кремена Николова.
Кармен, Азучена, Федора, Мадалена, Олга, Марфа, Лукреция – Христина Ангелакова е изиграла всички големи мецосопранови роли, пяла е на най-големите световни сцени, включително в меката на оперното изкуство Ла Скала, и с най-великите оперни гласове на нашето време, сред които Монсерат Кабайе, Лучано Павароти, Хосе Карерас.
Родена в Исперих, бъдещата звезда започва своя път като цигуларка, а първата й цигулка е купена лично от брата на Панчо Владигеров.
Красивият й глас я завежда в Държавната музикална консерватория в София и в академията „Санта Чечилия“ Рим. Оттам, пътят до най-престижния оперен театър е напълно естествен.
Кариерата й в Миланската скала започва с ролята на Улрика от „Бал с маски“ под диригентството на Клаудио Абадо. Следват години, в които името на Ангелакова се утвърждава в оперния елит.
Една катастрофа, когато е на върха на славата си, я кара да намали темпото и да избере обратния път към родината. В София тя продуцира, преподава и е била няколко години директор на националната ни опера. Дни, за които си спомня с леко огорчение.
От няколко години Христина Ангелакова е артистичен директор и вдъхновител на фестивала Моцартови празници в Правец, който става все по-популярен.
За силата на изкуството, спомените за добре изживян живот, критериите за красивото, доброто и вечното, кумирите и партньорите, преподаването и младите надежди, трудностите пред таланта и неумолимия ход на времето – вижте цялото интервю с оперната прима Христина Ангелакова (…)
……
Портал „Dir.bg“
Христина Ангелакова: Съжалявам, че се върнах в България
11 юли 2017
Валерия Калчева
“Искам да запазя по-дълго у себе си желанието си да върша нещо, да завърша нещо, да го направя по възможно най-добрия начин”.
Това казва специално
пред „Дир.бг“ световноизвестната ни
певица.
– Има ли нещо в живота
Ви като се обърнете назад, за което
съжалявате? Кое бихте направили по
друг начин, госпожо Ангелакова?
– Съжалявам, и то в късните години
сега съжалявам, че съм се върнала в
България. Съжалявам 90 на 100, или да кажем
80 на 100, защото пък иначе нямаше да имам
точно това дете. Сигурно пак щях да се
омъжа, пак щях да имам дете, но не това
точно… Друго щеше да бъде. Но съжалявам
чисто професионално, че съм се върнала…
Начинът, по който държавата гледа към
културата, е следващото нещо, от което
имам горчив вкус, разочарована съм. И
после – има и нещо друго. В България
всичко е разрешено и всичко е възможно
и най-големите улеснения, облекчения
и почит са към българина, който живее
навън. Идва за малко тук и след това
пак си заминава. Затова си мисля, че
трябваше да остана навън, да си идвам
да си правя майсторски клас, да пея,
когато съм пеела и съм била във форма.
При всяко положение щях да бъда
по-удовлетворена.
– За какво
благодарите на Господ?
– Не
само за гласа, не само за гласа…
Благодаря му, че ме е направил такава,
каквато съм, че ме е създал такава
каквато съм. Защото – да, наследила
съм от баща, от майка, но нали те също
носят от преди родова памет някаква,
генна памет. И за събирането на двама
души, майка ми и баща ми, за да създадат
мен, също има намесата на нещо Свише.
Единствено, което ме мъчи, е, защо имам
тези проблеми с движението, а аз искам
толкова много да ходя насам-нататък,
да посещавам концерти, да ходя на
театър… Дори и да отида, аз винаги
трябва да се съобразявам дали средата
е подходяща за хора с проблеми с
придвижването, а у нас този проблем е
голям… Движа се с бастун. Казват:
“Помогни си сам, да ти помогне и Господ!”
Но не е достатъчно. Ето, аз правя
операции, лекувам се, но … Това ми тежи
най-много…
Цялото
интервю четете в сайта за култура на
“Дир.бг” – Impressio.
………………
БНТ
7.07.2017
Международният музикален фестивал “Моцартови празници” ще се проведе за тринадесети път от 12 до 16 юли 2017 година в Правец.
В рамките на пет фестивални дни и вечери ще бъдат представени оперни, оперетни, симфонични, танцови и камерни концерти и спектакли с участието на утвърдени имена от световните музикални сцени, млади оперни таланти от различни страни, камерни класически и джаз формации, Софийска филхармония, оркестъра, хора и балета на Държавна опера – Стара Загора, оркестъра и хора на Бургаската опера, оркестъра на Държавна опера – Варна и Държавен куклен театър – Варна. Повече за предстоящите събития разказа Христина Ангелакова, артистичен директор на МФ “Моцартови празници”, гост в студиото на “Още от деня”. Вижте.
В навечерието на “Моцартовите празници” – оперната прима Христина Ангелакова (…)
………………..
„Жената днес“ брой 6, 2017 г.
Кремена Николова
Христина Ангелакова от Исперих до „Ла Скала“
Оперната прима откровено за славата, трудностите и щастието да си баба
Примата ХРИСТИНА АНГЕЛАКОВА е пяла на всички най-големи оперни сцени по света. Родена в Исперих, завършила Националната музикална академия „Панчо Владигеров“. Специализира в академията „Санта Чечилия“ в Рим и в Центъра за млади оперни певци към „Ла Скала“ в Милано. Партнирала си с най-големите звезди на оперния небосклон. От 2001 до 2004 г. е директор на Софийската опера. Преподавател в НМА, а от 5 години е директор е на Моцартовия фестивал в Правец и председател на фондация „Опера и балет“.
Едва ли зад сухите биографични факти може да прозрете силната воля и неизчерпаемата енергия на Маестра Христина Ангелакова, за която операта отдавна е единственият начин на съществуване. Тя ме „разхожда“ из живота си без грам претенция и поза.
К.Н. Как се стига от Исперих до „Ла Скала“?
Дълъг е пътят, но когато човек има цел, амбиции и силно желание, всичко може да се случи. Обаче едно желание не е достатъчно. Искането трябва да е съчетано с постоянство и с можене. Баща ми беше юрист, майка – секретарка в гимназията. Не са бивали непрекъснато на опера. Дори не знам в онези години дали са влизали. Татко сигурно, защото е завършил право в Белград и предполагам, че там е имал среща с това изкуство. Но имаше отношение. А Исперих, особено в ония години, беше едно малко градче, но каква интелигенция. Ненапразно давам непрекъснато този пример: Панчо и Любен Владигерови идваха да свирят в Исперих. Говорим за 1950-1952-ра година. Това са ни най-големите музиканти. С Панчо Владигеров се гордеем пред цял свят. Любен Владигеров ни помогна да купим първата ми цигулка. Но и в училище се грижеха. Ходехме да гледаме любителски оперети. В този затънтен Делиорман имаше условия за изкуство. В провинцията имаше много интелигенция, която сама създаваше събития.
К.Н. Осъзнавахте ли къде сте стигнала, когато за първи път стъпихте на сцената на „Ла Скала“ – символа на операта?
Най-голямото ми вълнение беше, когато отидох да ме прослушат за центъра за специализация, който е в „Ла Скала“. Помня много добре, че трябваше да пътувам през нощта с влака от Рим до Милано, да пея през деня и отново да се върна през нощта с влака в Рим, защото нямах пари за хотел. А вълнението беше силно, тъй като в един момент си дадох сметка кой е стъпвал на тази сцена. В моята генерация уважението към големите певци е още по-голямо, отколкото е сега на по-младите. Идолите имаха по-големи мащаби. И тогава, като си представих първо големите певци, второ, всички мецосопрани: Фиоренца Косото пееше още, голямата Федора Барбиери, Джулиета Симионато, имах чувството, че всичко това вибрира във въздуха на сцената. Хубаво е. Пожелавам на младите колеги да успеят да преживеят такива емоции.
К.Н. Кой беше първият ваш кумир, с когото излязохте да пеете?
Може би първото голямо име беше Павароти. Вече бях имала няколко ангажимента, когато ме поканиха да запишем операта „Луиза Милер“ в „Рай Торино“. Павароти ме впечатли веднага с неговото физическо и вокално присъствие. Просто не можех да си представя по-красив глас, не можех да си представя певец, който да пее по-леко. Сякаш правеше всичко на шега. Той беше човек със симпатия към всички колеги. За първи път тогава видях и буквално си опулих очите, че пие газирана студена вода. А тук всички лекари са ни казвали: Като пееш, внимавай, студено не пий, не яж сладолед, на течение не стой. Всички тези правила при него не важаха. И аз си казах: Ооо, значи и така може да се стане голям!
После имахме възможност в Испания да се срещнем да пеем „Бал с маски“ и да бъдем десетина дена заедно с Павароти, Мирела Френи и Кабайе. От разстоянието на времето, сега съм благодарна на живота и на късмета, че съм имала възможността да се срещам с тези хора, да пеем на една сцена, да бъдем в един ресторант, а някой път и в дискотека даже.
К.Н. Кои са най-разпространените клишета за оперните певци?
Те сега съвсем се разрушиха. Тогава целият режим на оперния певец беше малко по-различен. Повече си пазехме гласовете. А газираното се оказва, че не е проблем. Зависи човек как свиква с цялата си физика. Вярно е, че когато се работи с един инструмент повече, той става по-чувствителен. Но колкото по-естествен е режимът, толкова по-лесен е и животът като певец. Тогава имаше много повече примадонщина – и в обличането, и в държанието. Аз живеех в Милано в дома на една графиня и тя много ми помагаше в намиране на дрехи. И винаги казваше: „Трябва като минаваш през улицата, трамваят да спре.“ Разбира се, аз бях на 27- 28 години, тя беше на 70 и вярваше, че оперната прима трябва да бъде забелязваща се навсякъде. Това ми е останало от нея.Липсва ми официалността в операта. Сега се ходи и по дънки и по кецове.
Аз бях ядосала доста хора, когато бях директор на Софийската опера. Бях издала заповед, че не може да се влиза в партера и на първи балкон необлечени подобаващо. Не бива в операта да влезеш грубо. И това не би трябвало да звучи нито странно, нито старомодно, нито високопарно.
К.Н. Славата е ясна, но как се преминава през паденията с достойнство?
Въпрос на характер е и на здрава нервна система. Защото и славата може да има пагубни резултати. Имала съм тежки моменти, имам и грешки, но все повече мисля, че сбърках, че се върнах.
К.Н. Това е много тъжно.
Тъжно е, разбира се. Но във всичко, което правя, все се налага да използвам личните си познанства и приятелства, което не е нормално. Приятелите са длъжни да ми помагат непрекъснато. Би трябвало да бъде държавна политика. Да се помага на всички, които искат да правят нещо стойностно. Толкова ми се искаше да стана директор на Софийската опера. Дали не е била грешна тази амбиция? Защото аз си мислех, че ще я превърна в „Скалата“. Отидох там и тялом, и духом. Първа отивах и последна си тръгвах след спектаклите. А то не е във възможностите на един човек, ако наистина няма държавна политика и политици, които да мислят, че това наистина е визитната картичка на България.
К.Н. Защо се хванахте в такова време да правите фестивала „Моцартови празници“ в Правец?
Не мога да не правя нищо. Това ми доставя удоволствие, а и виждам, че има хора, които имат необходимост и от такива събития. И стават все повече на нашия фестивал. Той е на 13 години, но в последните 5 е по-мащабен и привлича внимание. Явно имам болестта да правя нещата големи, истински. Операта е мащабно изкуство. Тази година фестивалът е от 12 до 16 юли, а програмата е моята голяма гордост. Събрали сме най-добрите изпълнители. Има и много иновативни представления.
К.Н. Какви са мечтите ви днес?
С гордост мога да се похваля, че съм прясна баба. От почти 4 месеца имам внучка – Неда. Тя е най-голямото ми щастие в момента, защото аз станах майка в най-активната си кариера. И сега ми е мъчно за това, че не съм била достатъчно време с детето си. Затова се възхищавам много на Соня Йончева и Александрина Пендачанска, които си гледат децата. Сега смятам да наваксам. И мечтая да живея по-дълго, за да се радвам на израстването й.
………
Портал „Епицентър“
Старозагорската опера в Народния театър
Ученици на Христина Ангелакова и Калуди Калудов пеят в “Бохеми“
23 юни 2017 | 20:30
Беса Лугичи и Михайло Малафи се срещнаха за първи път у нас в спектакъла на операта „Травиата“ от Джузепе Верди
Те са млади и много талантливи. И двамата са свързани с България и дори без повод, с удоволствие разказват защо обичат нашата страна. Преди всичко защото и двамата – сопраното Беса Лугичи и украинският тенор Михайло Малафи, се считат за благословени да се учат от своите оперни идоли – световнопризнатите български оперни певци ХРИСТИНА АНГЕЛАКОВА и Калуди Калудов.
Беса Лугичи и Михайло Малафи се срещнаха за първи път в Старозагорската опера в спектакъла на операта „Травиата“ от Джузепе Верди, с който бе открит настоящият творчески сезон на театъра. Беса Лугичи вече бе позната на старозагорската публика от своя блестящ дебют в ролята на Лучия ди Ламермур.
Михайло беше пял в Софийската опера в ролята на Алфред. По време на репетициите на „Травиата“ младите певци непрекъснато се окуражаваха един друг. Беса Лугичи гледаше своя колега с широко отворени очи, изумена от неговия красив глас и вокална стабилност – впечатляваща за неговата възраст. И само повтаряше: „Поздравления за Калуди! Толкова млад и така пее“. Михайло пък се възхищаваше на своята партньорка, на която ѝ предстоеше да направи дебют в ролята на Виолета: „Беса, ти имаш най-красивия глас. Напомняш ми на Ана Нетребко!“
След „Травиата“ директорът на Старозагорската опера Огнян Драганов ангажира Беса Лугичи и Михайло Малафи да участват в премиерата на операта „Бохеми“ от Пучини. Певците участваха с голям успех в двата премиерни спектакъла, но си пожелаваха да пеят заедно. Мечтата им ще се сбъдне на 1 юли на сцената на Народния театър „Иван Вазов“ в София. Беса Лугичи ще бъде Мими, а Михайло Малафи – нейният любим Рудолфо.
От учителите с любов
ХРИСТИНА АНГЕЛАКОВА:
„Мисля си, че всеки, който се е занимавал и се занимава и е приел преподаването като мисия, а не като средство за какво ли не, винаги е в очакване да му се сбъдне срещата с „добрия“ ученик, с истински талантливия, с този, който освен глас, носи и огъня на неукротимото желание да навлезе дълбоко в недрата на голямото изкуство. Много ми се иска да ви убедя , че и аз съм една от тези, които не правят компромиси с изкуството и се стремя да отстоявам тези принципи с всички сили.
Дълъг увод, за да споделя за прекрасното си изживяване като учител и спътник на Беса Лугичи в последните пет години. Преди пет години и малко отгоре ми се обади Силвия Томова, която току-що се беше завърнала от един свой ангажимент от Прищина, Косово.Помоли ме да чуя Беса и това беше началото на един дълъг и успешен път, изпълнен с много работа, с изключителна отдаденост от страна на Беса, и скромно казано, и от моя страна.
Колко на място би прозвучала поговорката „Каквото повикало, такова се и обадило.“ И разбира се, че успехите не закъсняха.
Дойде голямата награда от конкурса „Елена Николай“ в Панагюрище, дебют в Русенска опера с ролята на Мими от „Бохеми“, дебют на сцената на Старозагорска опера с ролята на Лучия от „Лучия ди Ламермур“, Реквием –Моцарт, в неговия нестандартен прочит с хор, оркестър и балет на Русенска опера, част от програмата на „Моцартови празници – Правец 2015“, дебют в „Травиата“ – пак в Старозагорската опера и т.н. Беса още дълги години, пожелавам ѝ го от сърце, ще пише своята творческа биография и в нея винаги ще има редове на благодарност за Найден Тодоров и състава на Русенска опера, за Огнян Драганов и състава на Старозагорска опера, на чиято сцена Беса израсна още повече и сигурно и за всички нас, които сме били и ще бъдем нейни почитатели, съдници и спътници в живота ѝ. И съм убедена, че за нея България ще бъде винаги дълбоко скътана в сърцето и с много благодарност.“
Калуди Калудов
„Михайло Малафи е един невероятен талант, който никога не е бързал да прави голяма кариера, за каквато е роден. Гласът му е богат на тембри лиричен тенор, който с времето ще се трансформира в един от най-търсените драматичнит енори. Това ще му позволи да изпее роли, които изискват повече плътност и гъстота в звукоизвличането.
Легатото, с което разполага, може да бъде сравнено само с това на най-великите тенори на съвремието.
Срещнахме се случайно – участвахме на един и същи фестивал в Бялисток в Полша. Там се запознахме, а месец по-късно Михайло дойде на първия си майсторски клас с мен. Скромно момче от Украйна и не беше трудно да разбера, че няма как да си позволи каквато и да е такса. Той беше моя избраник и аз вече виждах докъде може да стигне този изключително талантлив млад човек.
След третия майсторски курс го заведох на конкурса „РЕШКЕ” в Ченстохова, Полша. Там спечели първа награда. След това победи на конкурса в Минск, Беларус и стана лауреат на международния конкурс в Сеул.
Последваха успешни дебюти в различни роли, които подготвяхме заедно: Алфред от „Травиата“, Рикардо от „Бал с маски“, Ленски от „Евгений Онегин“, Рудолфо от „Бохеми“, Херцогът на Мантуа от „Риголето“. Освен в Полша, Украйна и Беларус Михайло Малафи гостува и в България – в Софийската опера като Алфред и на сцената на Старозагорската опера – в ролите на Алфред и Рудолфо. Щастлив съм, че ще бъдат заедно с Беса в спектакъла на Старозагорската опера на операта „Бохеми“ в Народния театър в София. Бях член на журито на конкурса в Панагюрище и познавам това красиво и талантливо създание Беса.
Поздравления за нейната учителка, с която съм имал честта да пея на една сцена! С Христина сега ще имаме друго преживяване и то е различно от това да мислиш само за своята роля. Но е много хубаво това чувство, вълнението, трепетите… Само ние, които сме се посветили на вокалната педагогика с цялата си душа, знаем каква е радостта да отглеждаш децата си – певци и да им помагаш да направят правилния избор и да вървят напред стъпка по стъпка. И какъв житейски подарък е да те намери твоят талантлив ученик!“
………………………
Портал „ARTday.bg“
ХРИСТИНА АНГЕЛАКОВА: УСЕЩАМ ХУБАВАТА МУЗИКА ФИЗИЧЕСКИ
Сряда, 12 юли 2017
Примата в специално интервю на Флор Николова за „ARTday.bg“
Примата ХРИСТИНА АНГЕЛАКОВА не спира да работи. След забележителна кариера, утвърдила я като едно от най-добрите мецосопрани в света, след управлението на Националната ни опера и преподавателската си дейност, тя стана артистичен директор и вдъхновител на един от най-интерсните оперни фестивали в последните години „Моцартови празници“ в Правец. Фестивалът се открива тази вечер и ще продължи до 16 юли.
Откъде черпите толкова енергия? Оперният фестивал „Моцартови празници“ буквално блесна под Вашето ръководство.
Не мога да не правя нищо. Това ми доставя удоволствие, а и знам че има хора, които искат да слушат класика, имат необходимост от хубава музика. И те стават все повече. Фестивалът е на 13 години, но в последните 5 е мащабен и привлича внимание. Явно аз имам болестта да правя нещата големи и истински. Операта е мащабно изкуство, не е камерен концерт.
Тази година фестивалът е посветен на 10 г от влизането на България в ЕС. Поканили сме всички посланици на страните – членки на ЕС. Софийската филхармония с диригент Найден Тодоров откриват фестивала с един прекрасен солстичен състав, с който се гордея: Цветелина Василева, Мариана Пенчева, Камен Чанев, Деян Вачков. Събрани на едно място ме карат да се радвам. Гостува и австрийският цигулар Волфганг Давид.
Втория ден правим експеримент. С моя екип искаме да правим иновативни и нестандартни неща. Оказа се, че има интерес и към такива представления. Забавно е, че аз съм най-възрастната в екипа, но всички идеи за такива експерименти са мои. Тази година Варненската опера представя „Влюбеният Моцарт“. Спектакълът е копродукция на фестивала, операта и кукления театър на Варна. И кактоподозирате вече в спектакъла ще играят кукли.
На 14 юли имаме закачка – оперетен концерт, но с оперни певци. Ще пеят забележителните Цветелина Василева, Габриела Георгиева, Йоана Железчева, Симона Кодева. Иван Момиров, Михаил Михайлов и Иво Йорданов.
На 15 юли гостува балетът „Пепеляшка“ на Старозагорската опера. В същия ден отбелязваме и 220 г от рождението на Доницети с концерт на млади български певци, деца на утвърдени артисти: Мила Михова, Нона Кръстникова, Добрина Икономова, Емил Павлов, Ивайло Йовчев. По-късно ще в идим и националния балет на Косово. А вечерта около басейна ще има джаз и сангрия и учители по танци.
Закриваме на 16 юли с „Кармен“ на Старозагорската опера.
– Какво бихте казала на хората, които не слушат класика? Какво пропускат?
Трудно мога да кажа, какво пропускат. В мен във всяка пора е впита музиката. Това е начин на съществуване. Но аз виждам пълни зали напоследък. Знаете ли, хубавата опера се прави от хората: и тези на сцената и зад кулисите, но и тези в залата. Аз се хващам, че въпреки моята професионална деформация, все още изпитвам физическо удоволствие от хубавата музика. Това е по-важната храна, защото прави понасянето на трудностите по-леко. Нека не ме разбират накриво. Не става по-лек животът, ако ходиш на опера, но става по-приятен и по-смислен.
– Вие самата как
стигнахте до Ла Скала?
Дълъг е пътят, но си мисля, че когато човек има цел, има амбиции всичко се постига. Но едно желание не е достатъчно. Искането трябва да е съчетано с постоянство и с можене.
– Обичаме да казваме, че популярните хора са имали късмет…
Късметът играе някакв роля, разбира се. Да попаднещ в точното време на точното място. Но не можеш да строиш плановете си за живота и професията на един гол късмет. Защото късметът може да се случи, но може и да не се случи и тогава къде отива човек. Глупаво е да осанеш с нереализирани мечти.
– Осъзнавахте ли, къде сте стигнала, когато за първи път стъпихте на сцената на Ла Скала – символа на операта?
Най-голямото ми вълнение всъщност беше, когато отидох да ме прослушат за този център за специализация, който е в Ла Скалат. Помня много добре, че поради липса на средства трябваше да пътувам през нощта с влака от Рим до Милано, да пея през деня и отново да се върна през нощта с влака в Рим, защото нямах пари за хотел. Аз си давах сметка, къде отивам. В моята генерация уважението към големите певци е още по-голямо, отколкото е сега на по-младите. Някак си идолите имаха по-големи мащаби. И тогава, като си представих първо големите певци, второ всички мецосопрани: Фиоренца Косото пееше още, голямата Федора Барбиери, Джулиета Семионата. Всичките са ми били кумири. Всичко това изведнъж имах чувството, че вибрира във въздуха на сцената. Хубаво е. Аз пожелавам на младите колеги да успея да преживеят такива емоции с такава амплитуда. Защото е много хубаво.
И младите си имат своите трудности. Аз преподавам, има млади хора около мен, знам и болките, и шастливите моменти. Но като че ли е малко по… Много ми се иска, когато се радват да се радват повече и дано да не страдат повече. Не им го пожелавам в никакъв случай.
– Славата опиянява, но как се преминава през паденията с достойнство?
Въпрос на характер е и на здрава нервна система, защото тя най-много отреагира на трудностите и понякога се оказва слаба да издържи и на едното и другото. Защото и славата може да има пагубни резултати. Всеки ден го виждаме. За мен мисля, че е ген. Не е само моя заслуга. Но върху това съм градила. Имала съм тежки моменти, имам и грешки, но колкото по-минават годините, толкова повече си мисля, че сбърках, че се върнах.
– Това е много тъжно…
Тъжно е разбира се, но тези, които се мъчат да направят нещо стойностно, нещо което въвлича много хора, нещо, което би било градивно и за страната са самотни бойци. Във всичко, което правя, все се налага да използвам личните си познанства и приятелства, което не е нормално. Приятелите не са длъжни да помагат непрекъснато. Би трябвало да бъде държавна политика. Навремето толкова ми се искаше да стана директор на Софийската опера. Дали не е била грешна тази амбиция? Защото аз си мислех, че ще превърна Софийската опера в Скалата и отидох там и тялом, и духом. Първа отивах и последна си тръгвах след спектаклите. А то не е във възможностите на един човек, ако наистина няма държавна политика и политици, които да мислят, че това наистина е визитната картичка на България. Оперната слава на България трябва да бъде използвана. Но класата вече я няма. На всички нива.
Наблюдавам нашите политици. Речникът, с който боравят, ме смазва. Не мога да издържам тази арогантност, беден речник, наставнически тон и ограниченост в мисленето. Всичко това обижда. А аз дори не искам някакво академично ниво. Това е много пагубно за цялото ни общество. Не искам да си мисля, къде ще стигнем.
Флор Николова
……………….
Портал „SKIF.bg“
Христина Ангелакова се предложи за съветник на Борисов
8 юли 2017 г.
ХРИСТИНА АНГЕЛАКОВА, оперна певица и бивш директор на Софийската опера, заяви, че би станала съветник на премиера Бойко Борисов по културните въпроси. В интервю, излъчено от BIT тази вечер, тя обясни, че би била “като мушица там” и си припомни своя среща с Борисов.
Поводът да се обсъжда има ли нужда премиерът от съветник по културата беше темата кой трябва да кани известни оперни звезди от ранга на Анна Нетребко. Излезе, че това е работа на държавата.
Ангелакова разказа много спомени от кариерата си, прехласна се по бивш царски министър и заяви, че не би излязла отново на сцената.
………………
Дарител на 2016 г.
07.06.2017
Държавна
агенция „Архиви“ стартира процедура
за определяне на направеното най-ценно
дарение за архивите през 2016 г. Физическото
или юридическото лице, предоставило
безвъзмездно най-ценните архивни
документи, ще бъде наградено с отличителния
знак за Дарител на годината. Държавните
архиви направиха своите мотивирани
предложения, които ще бъдат разгледани
от специално назначена комисия.
Отличителният
знак за „Дарител на годината 2016“ ще
бъде връчен по време на честванията на
Международния ден на архивите – 9 юни.
Предложения
на държавните архиви за определяне
Дарител
на годината 2016:
(…)
Шумен
Документи на оперната прима ХРИСТИНА АНГЕЛАКОВА за периода началото на XX в. – 2000 г. – свидетелство за венчание на Борис Стоев Ангелаков и Добринка Тодорова Ангелакова, родители на Христина и Антоанета Ангелакови; некролози и възпоменания за родители и близки; покана от Миланската скала за оперите „Дон Карлос“ и „Фалстаф“ на Верди, „Мадам Бътерфлай“ и „Бохеми“ на Пучини, с участието на Христина Ангелакова в ролята на принцеса Еболи от операта „Дон Карлос“ на Верди; студентски карти от Българска държавна консерватория (днес Национална музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“) – София; грамота от международното жури на Пети международен конкурс за млади оперни певици (1973) за високо художествено камерно изпълнение; грамота от изпълнителния комитет на Градски народен съвет – Шумен за постигнати творчески успехи и международно признание на Пети международен конкурс за млади оперни певици в София; програми за концерти и оперни спектакли в Италия и България; лични и семейни снимки.
Подарени от: Антоанета Борисова Ангелакова – сестра на Хр. Ангелакова
(…)
Какъв хубав жест на г-жа Антоанета Ангелакова – да дари тия важни семейни документи. Така те ще останат за винаги и ще напомнят на идните поколения за една голяма българска оперна певица, направила толкова много за това изкуство в България и по света.
Днес на 29 октомври 2017 година аз лично поздравявам маестра Ангелаковаза 73-та й годишнина с пожелания за здраве, лично щастие, дълъг живот и реализиране на плановете си, особено ангажиментите й по Музикалния фестивал в Правец. Последните три години тя лично ми беше изпратила покани, за което съм й благодарен.
За много години, г-жа Ангелакова!
(край на статията от октомври 2017 г.)
Уви, моите пожелания от преди три години не се сбъднаха … Нека днес на 29 октомври 2020 г. почетем 76 години от рождението на маестра Христина Ангелакова и не забравим онова голямо дело, което тя е сътворила в историята на българкото вокално изкуство – достоен пример за подражание от бъдещите генерации певци на България.
Мир на праха й!
……