Мецосопраното от Грузия Анита Рачвелишвили
Драги приятели на оперната музика, днес на 17 март 2024 г. нямам предвидена дата за статия на оперна тема. В такива случаи обикновено пиша статия за оперен деец, роден на друга дата или за такъв, чийто рожден ден е в месец, в който не съм тук в Германия, където пиша моите статии.
Така е и днес, отдавна съм планирал статия за една сравнително млада, но много известна от 15 години в целия свят оперна певица от Грузия – великолепната Анита Рачвелишвили, която само в продължение на 5-6 години от началото на вокалната си кариера покори всички най-големи оперни сцени по света с изключителното си изкуство. Тя обаче е родена в края на месец юни, когато аз почти никога не съм тук в Германия. По тази причина реших да й посветя статия няколко месеца преди рождения й ден – 28 юни. Тя е родена през 1984 г. и през настоящата 2024 г. ще празнува кръглите 40 години.
Така че днес на 17 март 2024 г. посвещаваам статията си именно на Анита Рачвелишвили. Както писах в самото начало, вече 15 години името й не слиза от програмите на големите оперни театри и то стана толкова популярно в последно време, поради което имам чувството, че е редно да запозная моите ФБ-приятели и читатели с тази изключителна артистка, след като световните медии и критици не се притесняват да сипят суперлативи за нея.
Не трябва да се очудваме на такива феномени – от редица години певци от бившия СССР се налагат решително по най-известните оперни сцени и фестивали в световен мащаб, и то особено след политическите промени около 1990 г. От 25-30 години, като вземем например съставите при редица оперни постановки в МЕТ Ню Йорк, ще забележим особеното присъствие на такива участници в главните роли при много спектакли. Не става въпрос само за Анна Нетребко, Елина Гаранча, Олга Бородина, Галина Горчакова, Виолета Урмана, малко по-късно на Аида Гарифулина, Кристине Ополайс, Оксана Дика, сега на Анита Рачвелишвили (споменавам само дамите, и то най-известните). Имам чувството, че подготовката на много от тия артистки е толкова основна, задълбочена и изградена след целенасочен дългогодишен труд, че щом такива артистки един път „пробият“ на някоя по-известна сцена, веднага идват ангажименти и на редица други от същия ранг. Не съм напълно сигурен дали е точно така, може би има и редица други фактори, но на международния „оперен пазар“ в момента, пък и от доста години, конкуренцията е толкова голяма, че случайно име не може да се наложи ей така също случайно. В дадени случаи това става, но много рядко.
Вярно е, че случайността играе и в този оперен свят голяма роля, по-точно казано, таланта на даден артист да бъде забелязан и подкрепен от човек с голям авторитет. Така се случва и с Анита Рачвелишвили – ако тя си беше останала в родното Тбилиси, където получава музикалното си образование и веднага след това е назначена в тамошния театър за опера и балет, дали така щеше да се развие кариерата й в бъдеще? Но Анита Рачвелишвили заминава да продължи обучението си в Италия, и то не къде да е, а в Академията на Миланската Скала и не след дълго е забелязана от тогавашния шеф на Скалата – маестро Даниел Баренбойм, който е известен със склонността си да подпомага млади и талантливи артисти. Именно той открива в нея особено добрия мецосопранов глас и я ангажира за новата постановка на „Кармен“ в Скалата, и то в главната роля. Това става преди 15 години – през 2009 г. При това неин партньор в ролята на Дон Хосе не е кой да е тенор, а Йонас Кауфман. Резултатът е впечатлителен – продкуцията се радва на огромен успех, редица спектакли се предават от световни тв-предаватели, с което славата на Анита Рачвелишвили расте така, че за 15 години в момента тя е считана за една от най-профилираните и наложили се мецосопрани не само в своята генерация.
За всичко това ще стане въпрос по-долу. Една друга случайност – също след 15 години, именно през лятото на 2019 г. двамата партньори от „Кармен“ през 2009 г. – Рачвелишвили и Кауфман са били солисти при традиционния летен концерт през юли, който се организира на голяма сцена в гората – т.н. „Waldbühne“ в Берлин, където се събират над 30-40 хиляди посетители.
В края на тези встъпителни бележки искам само да подчертая, че както преди 25-30 години изгря звездата на Анна Нетребко, по подобен път сега се развива и пътя на Анита Рачвелишвили, само че в друг гласов жанр. Дали това е случайно? Бъдещето ще покаже…
Преди да премина към биографични бележки и данни за дейността на Анита Рачвелишвили, нека ви съобщя, че тя вече е имала оперно гостуване и в България, но не в София, а в Пловдив – през 2016 г. в ролята на Кармен от операта на Бизе. Цитирам подробности от едно предаване на Българското Национално Радио през ноември 2016 г.:
БНР
Мецосопраното, избрано от Даниел Баренбойм за Кармен в „Ла Скала“, ще пее тази вечер в Пловдив
Анита Рачвелишвили – огнена и на сцената, и в живота
публикувано на 09.11.2016
Автор: Лили Големинова
Анита Рачвелишвили е яркото присъствие в спектакъла на “Кармен” тази вечер в Пловдив. Именно с тази роля тя прави фантастичния си “пробив” в света на операта – на 7 декември 2009 година, при откриването на сезона в „Ла Скала“ (което се предава директно в 180 града из целия свят) Анита е избрана лично от Даниел Баренбоймза главната роля.
За всичко това разказа тя в сутрешното ни “Радиокафе” – със страст, плам и устрем. За това “така рисковано за ръководството на оперния театър решения – да повери ролята на една 25-годишна дебютантка”, за спектакъла, който е можел да отвори целия свят за нея (както е станало) или да постави финална точка на още незапочналата й кариера. Не можеш да не харесаш Анита Рачвелишвили – тя е умна, чаровна, усмихната, позитивна. С лекота “жонглира” с имената на най-големите оперни театри в света, в които е правила Кармен след този знаменателен дебют – в Метрополитен, в Парижката опера, на всички възможни и невъзможни оперни сцени в света”, за задължителните предварителни проучвания, които прави за всяка своя роля, за цялата опера – “за да знам кога, какво и защо се случва, а не просто да следвам указанията на режисьора”. Много емоционално разказва за спектакъла в „Ла Скала“, където на сцената й партнира не кой да е, а Йонас Кауфман,за това че все пак е успяла да спи добре преди дебюта си, защото (тук става рационална) една певица за да пее наистина на максимума на възможностите си, трябва да е в добра форма. И за онзи момент, в който вижда сълзите в очите на своите родители, които са на трети ред.
Какъв летящ старт само за родената в Тбилиси Анита. Свирила е на пиано, после учи пеене в консерваторията в родния си град, получава специална стипендия от президента на Грузия. Дебютът и е на сцената на операта в Тбилиси (още като студентка) в „Риголето“ на Верди (партията на Мадалена) и в „Евгени Онегин“ на Чайковски (в ролята на Олга). През 2006 става постоянен член на операта там, а година по-късно е поканена в Академията на „Ла Скала“, където две години след това идва “големия миг”. Следват „Самсон и Далила“, „Адриана Лекувьор“, „Италианката в Алжир“, „Аида“, „Княз Игор“, „Орфей и Евридика“ … в Берлин, Верона, Амстердам, Лондон…И да не забравим „Дон Кихот“ – именно този спектакъл я среща с нашия Орлин Анастасов (с когото след това работят заедно и в „Хованщина“). “Аз съм дълбоко убедена, че Орлин е един от най-най-добрите баси на всички времена” – бе категорична Анита Рачвелишвили в нашето студио, а Орлин Анастасов разказа в отговор историята как при първото й идване в Парижката опера, когато никой не я познавал, той внимателно слушал коментарите на хористите, (“както знаете, далеч не най-добронамерените хора обикновено”), които след като чули как пее Анита, започнали да си шепнат че се е “появила нова Гена Димитрова – във вариант мецосопран, същия калибър артист”.
Чуйте цялото интервю с Анита Рачвелишвили и Орлин Анастасов.
Цитирам линк към това предаване на БНР::
https://bnr.bg/post/100758417/anita-rachvelishvili-ognena-i-na-scenata-i-v-jivota
Сега ще премина към биографични бележки и данни за дейността на юбилярката.
Анита Рачвелишвили (на грузински ანიტა რაჭველიშვილი, на английски и в международните медии – Anita Rachvelishvili), родена на 28 юни 1984 г. в Тбилиси, е грузинска оперна певица – мецосопрано.
От дете Анита Рачвелишвили показва музикални способности, първоначално учи пиано в музикалната школа на името на Мухран Мачавариани. След това постъпва в Консерваторията в Тбилиси, където следва вокално обучение при Манана Егадзе. Още като студентка в Консерваторията дебютира в Грузинския театър за опера и балет, изпълнявайки ролята на Мадалена в операта „Риголето“ от Верди. Продължава музикалното си обучение в Академията на Миланската Скала. При това обучение директорът на Миланската Скала Даниел Баренбойм я открива и й предлага ролята на Кармен в новата постановка на операта от Бизе в Скалата. Тази постановка от 2009 г., в която в ролята на Дон Хосе участва Йонас Кауфман, се предава по телевизията в редица държави по света и допринася за международната известност на Анита Рачвелишвили.
Международната критика се изказва много ласкаво за тази й роля, отбелязвайки особено силния й глас и впечатлително сценично обаяние. Тази роля на Кармен певицата изпълнява после на редица прочути световни оперни сцени, като Ковънт Гардън в Лондон, Канадската опера, Метрополитън в Ню Йорк, Оперните театри в Сан Франциско и Сиатъл, „Дойче Опер Берлин“, Баварската държавна опера в Мюнхен, „Линден Опер“ в Берлин (Държавната Опера в Берлин), редица сцени в Италия – Торино, Арена ди Верона и други.
В репертоара й влизат редица опери от различни епохи и автори, като Орфей в „Орфей и Евридика“ от Глук, Далила в „Самсон и Далила“ от Сен Санс, Дулсинея в „Дон Кихот“ от Масне, Кончаковна в „Княз Игор“. През 2016 г. Анита Рачвелишвили включва в репертоара си ролята на Амнерис в новата постановка на „Аида“ в Парижката опера, за която роля получава отлични рецензии от музикалната критика. Както и при Кармен, тя играе Амнерис след това на редица други световни сцени. Същото се отнася и до ролята на Азучена в „Трубадур“ от Верди, с която роля Рачвелишвили гастролира в последно време по много световни сцени.
Искам на това място да цитирам някои рецензии за изяви на Анита Рачвелишвили във Франция и другаде в оперите „Хованщина“ от Мусоргски, „Самсон и Далила“ от Сен Санс и „Трубадур“ от Верди.
РЕЦЕНЗИИ ЗА ИЗКУСТВОТО НА АНИТА РАЧВЕЛИШВИЛИ (превод от източници на немски, английски и италиански езици):
„Могъщата Марфа на Анита Рачвелишвили. Мецосопраното поставя своите необикновени вокални способности в услуга на фигура, която е едновременно мистична и чувствена. Нейното щедро пеене изпълва цялото пространство на „Бастилията“ (моя бележка – Б.К.: Оперен театър в Париж), разпръсквайки последователно галещи или решителни вълни от вибрации върху постоянно поддържан, шеметен вокален диапазон”.
Източник: „Crescendo Magazine“
……
„Всички тези музикални сили и диригентът са бурно аплодирани след спускане на завесата – повече от почти всички солисти и толкова, колкото князът и лидерът на староверците, но по-малко отколкото Анита Рачвелишвили. Грузинското мецосопрано, което играе Марфа, демонстрира незабавно своето вокално присъствие, с дълбок гръден глас, който отеква из цялата „Бастилия“, дори когато тя стои облечена като монахиня в тъмнината в дъното на сцената. Тази черна рокля се разменя за синя рокля, а след това бяла по пътя към жертвата. Гласът й също се движи към сценичните светлини и средно високите тонове. Въпреки това, тя поддържа своя дълбок алт и мецо през цялата вечер, вибрирайки с дълбоки резонанси. Тя дори умножава звука си в средния диапазон, когато е изправена пред кланетата (както винаги, „Olyrix“ ви представя целия сюжет на тази опера, за да не загубите нищо от историята, която е ясно представена тук чрез контрастите на тази постановка)“.
Източник: „Olyrix“
…..
„Затова сцените с великата Марфа на Анита Рачвелишвили имат красив вокален и драматичен баланс. Трябва да се каже, че грузинското мецосопрано притежава удивително вокално великолепие. Въпреки някои леко приглушени тонове в долните средни честоти, тя лети през целия диапазон на тази роля, често се доближава до алта с удивителна лекота. Проекцията на гласа е величествена, ниските ноти умело изпяти, вокалната линия заглушена и характерът дължи на нейната искреност и нейното темпераментно вълнение. Страхотно изкуство!“.
Източник: „Premiereloge Opera“
…..
„Най-красивият герой, интензивната и чиста Марфа, е представена от прекрасната Анита Рачвелишвили, която винаги обичаме да виждаме в „Бастилията“ и която играе много очарователна роля тук в композицията. От нейната героична защита на бедната Ема, която заплашва Андрей в първото действие, до запалването на кладата на колективното самоубийство в трагичния финал, тя изобразява интелигентен, сложен герой, чието безупречно и експресивно пеене хипнотизира със своята чистота. Сила и красота. Нейният тембър е узрял, без да губи нищо от своята гъвкавост, и човек се възхищава на страхотната й артистичност, която е дълбоко трогателна в няколко случая и по повече от един начин. Гласът й в гръдните тонове остава също толкова уверен и контролиран в ниския регистър, както и във високите ноти, които могат да последват веднага, без да прекъсват музикалната линия“.
Източник: „Passion Opera – Hélène Adam“
´´´´
„Анита Рачвелишвили пее Далила, амбивалентната героиня, любовница и отмъстител едновременно. Тя покорява Самсон не само с топлото си и съблазнително пеене, но и с чувствената си игра и въплъщава характера си вокално с дълбокия, страстен и мек тон на нейното мецосопрано. От трите й главни арии тя прошепва „Printemps qui begin“ почти злонамерено в първото действие, вече мислейки как да съблазни Самсон (и всички нас); след това тя изпява „Amour!“ viens aider ma faiblesse”, но тук с пълен глас, за да подчертае силната природа на нейния характер. И накрая – „Mon cœur s’ouvre à ta voix“, една от най-известните арии в цялата опера, която тя в началото пее с нежен тон, а след това развива гласа и чувствеността си в цялото им великолепие“.
Източник: „https://bachtrack.com“
´´´´
„Анита Рачвелишвили е родена да бъде протагонистка и грузинското мецосопрано не крие желанието си да се открои: „Като изпълнителка определено предпочитам да бъда протагонистка. Тогава вие имате повече контрол над себе си и ситуацията. Мецосопраните рядко са в центъра на ситуацията“, казва грузинската певица, но Азучена е страхотна роля на „дъщеря-майка“. Тя е проблемна, мрачна жена, заслепена от омраза и все пак изпълнена с любов към сина си. Няма по-смущаваща фигура в операта и нейната интерпретация е предизвикателство, което приемам с радост”. Така че Азучена, изведена на сцената, е разстроена жена, но лудостта на циганката е контролирана с абсолютна техническа строгост – дори по-голяма хомогенност на регистъра, отколкото сме (добре) свикнали от грузинската певица“.
Източник: „Corriere del Mezzogiorno“
…..
„Трубадур“ сред неаполитанските архитектурни шедьоври от миналото, изключителни Нетребко и Рачвелишвили“.
„Азучена е трудна роля и едно мецосопрано трябва да е наясно, че трябва да разкрие мощ и вокален характер – дори в речитативите, които предхождат основните сцени. Анита Рачвелишвили следва звуковия път с голям интерес: тя не забравя великата италианска школа на Симионато и на Косото – всяка нота е на мястото си, точно както всяка декламирана част – и трагичната сила на арията “Stride la vampa” прониква в нас, зрителите, които седяхме на столовете си във възторг“.
Източник: „Gazza Merlina“
….
„Втората примадона – по ред на появяване – е мецосопраното Анита Рачвелишвили: нейният глас винаги е мощен, компактен във всички регистри, с нисък регистър, който понякога е изключително звучен. Тя играе Азучена, разкъсвана между обсебващия спомен за ужасната смърт на майка си и любовта й към Манрико. Циганката на Рачвелишвили изразява изкривени емоции, огледала на нейната заплетена психология, започвайки с мечтателното „Stride la vampa!“, което, когато се подходи с решително отношение, предвещава нейните отмъстителни намерения. Но в „Condotta ell’era in ceppi” мощният вокален орган и интерпретаторската проницателност на Рачвелишвили достигат своя връх: това е вълнуваща история, към която тя подхожда с обезоръжаваща естественост благодарение на техническото си майсторство. За разлика от това, тя изглежда по-майчинска и скромна в дуета „Sì, la stanchezza m’opprime, o figlio“ с Манрико. Азучена е движещата сила на сложния сюжет. Анита Рачвелишвили придава на героинята си драматичната сила на един от затворниците на Микеланджело, особено в първите две части на операта“.
Източник: „ApeMusicale“
…..
„Стратосферно вокално изпълнение в ролята на Азучена от Анита Рачвелишвили, чийто звучен глас с впечатляваща изразителност и със забележителна чувствителност възпроизвежда всички нюанси на много сложен характер, който варира между кръвожадна бруталност и трогателна майчина любов. Нейната “Stride la vampa” и по-късно “Condotta ella era in ceppi” получиха големи аплодисменти от наистина ентусиазираната публика“.
Източник: „Cultura e Spettacolo“
(край на цитатите)
А ето и редица конкретни изяви на Анита Рачвелишвили в Европа и в САЩ:
Дебют в ролята на Далила в операта „Самсон и Далила“ от Сен Санс – концертно изпълнение в Амстердам – в салона на тамошния „Concertgebouw“; също дебют в ролята на Дулсинея в операта „Дон Кихот“ от Масне – в „Театро Лирико“ в Каляри на остров Сардиния; дебют (концертно изпълнение) през есента на 2011 г. в „Карнеги Хол“ в Ню Йорк в ролята на Принцеса де Буйон в операта „Адриана Лекуврьор“ от Чилеа; в Миланската Скала – в ролята на Изабела в „Италианката в Алжир“ от Росини; през 2011 г. – в ролята на Орфей в „Орфей и Евридика“ от Глук при „Festival Castell de Peralada“ в Испания.
За изявите й специално в МЕТ Ню Йорк и във Виенската държавна опера ще дам сведения малко по-късно.
Нека спомена още, че Анита Рачвелишвили има и редица концертни изяви. Ето примери: През 2013 г. тя пее мецосопрановата партия в Реквием от Верди в Токио с диригент Семьон Бичков, през 2015 г. същата партия при Великденския музикален фестивал в Залцбург с диригент Кристиан Тилеман и през есента на същата година – участие в същия Реквием на сцената на Миланската Скала с диригент Зубин Мета.
Искам да цитирам и други данни от биографията и творческия път на Анита Рачвелишвили (някои данни може да се дублират):
БИОГРАФИЯ
Анита Рачвелишвили е международно призната като един от водещите артисти на нашето време. Кариерата й започва през 2009 г. с грандиозен театрален удар за една нощ, когато Даниел Баренбойм я кани да открие сезона на „Ла Скала“ в главната роля в високо оценената нова продукция на „Кармен“ с Йонас Кауфман като Дон Хосе. Това изпълнение отбелязва нейния дебют в ролята и е излъчено по телевизията по целия свят.
Рачвелишвили бързо прави редица международни дебюти в тази роля: в Метрополитън опера в Ню Йорк, „Дойче опер Берлин“, Баварската държавна опера в Мюнхен, Берлинската държавна опера, Операта в Сиатъл, Операта в Сан Франциско, „Театро Реджио“ в Торино и Канадската оперна компания, Операта в Чикаго, „Земпер“-опера в Дрезден, „Театро дел’Опера“ в Рим и „Арена ди Верона“. Тя имя изяви в Парижката опера, в Миланската Скала, в Кралската опера „Ковънт Гардън“, във Виенската държавна опера и много други важни оперни театри.
Ексклузивен дебютен солов албум на Рачвелишвили е издаден през 2018 г. от лейбъла „Sony Classical“, с одобрение от много критици. Този албум е представен в статия на „New York Times“ от 2019 г., озаглавена „Млада певица превзема с буря света на операта“.
Анита Рачвелишвили започва сезон 2020/2021 в Италия, първо в Реквием на Верди в „Teatro Regio“ в Парма и след това като Амнерис в „Аида“ в Миланската Скала. След това тя ще се завърне в Амстердам в новата постановка на Дмитрий Черняков на „Аида“, след което ще се изяви като Кармен във Виена, като Еболи в „Дон Карлос“ в „Дойче опер Берлин“, в Метрополитън опера като Азучена в „Трубадур“ и в „Ковънт Гардън“ в нова продукция на „Аида“.
Рачвелишвили също ще се изяви заедно с Чикагския симфоничен оркестър като солискта в „Стара Рапсодия“ от Брамс с Рикардо Мути. Скорошните й ангажименти включват участия в „Аида“, „Самсон и Далила“ и „Адриана Лекуврьор“ в Метрополитън опера, „Адриана Лекуврьор“ на Залцбургския фестивал, „Кармен“ в Париж и дебюта й като Сантуца в „Селска чест“ в Торино. След това тя открива сезон 2019/1920 в Амстердам като Сантуца. През есента на 2019 г. тя се изявява и като Кончаковна в „Княз Игор“ от Бородин в Париж и се завръща в Берлин, за да пее Кармен в Държавната опера под ръководството на Даниел Баренбойм.
Рачвелишвили дебютира като Еболи в „Дон Карлос“ в Парижката опера през есента на 2019 г. През последните сезони тя направи своя дебют като Азучена в Кралската опера „Ковънт Гардън“ – роля, в която се изявява и в Метрополитън опера и в Париж. Рачвелишвили също получава особени похвали като Любаша в „Царска невеста“ от Римски-Корсаков в Берлин и като Марфа в „Хованщина“ от Мусоргски.
Анита Рачвелишвили е родена в Тбилиси, Грузия. Първоначално учи пиано в училището „Мухран Мачавариани“ и накрая концентрира обучението си върху пеене в същото училище. След това постъпва в Консерваторията „Вано Сараджишвили“ в Тбилиси, където следва вокално обучение при Манана Егадзе. Там тя получава стипендия от президента на Грузия Михаил Саакашвили и малко след това печели наградата „Паата Бурчуладзе“. Още докато учи в консерваторията, Анита дебютира в операта на Тбилиси като Мадалена в „Риголето“ и като Олга в „Евгений Онегин“, след което се присъединява към ансамбъла на театъра.
През 2007 г. е поканена в Академията на Миланската Скала. Именно там Даниел Баренбойм разбира за нея, което води до изявата й като Кармен на 7 декември 2009 г. в Миланската Скала.
След безброй дебюти в театрите по света, Рачвелишвили се завръщ в тези международни оперни театри всеки сезон. Тя пее Амнерис в „Аида“ в Метрополитън опера, Миланската Скала, Оперния театър в Рим, „Театро Реджио“ в Торино, „Арена ди Верона“ и в дебютите си както във Виенската държавна опера, така и в Парижката опера. След първите си изяви като Азучена в „Трубадур“ в „Ковънт Гардън“, тя повтаря ролята си в Метрополитън опера и в Парижката опера. Тя пее първата си Далила в „Самсон и Далила” като дебют в Амстердам на концерт в „Concertgebouw“ и после се изявява като Далила в Париж, Монте Карло и в Метрополитън опера. Тя също така дебютира в Холандската национална опера като Марфа в новата продукция на „Хованщина“ с режисьор Кристоф Лой.
Рачвелишвили започва сътрудничеството си с Рикардо Мути в Мюнхен при Реквиема на Верди, след което пее в същото произведение под ръководството на маестро Мути на Залцбургския фестивал. Тя също се изявява с Мути в Аида“ с Чикагския симфоничен оркестър през 2019 г., където се завръща през 2020 г. за „Селска чест. Тя пее солото в кантатата „Александър Невски“ от Прокофиев със „Staatskapelle Berlin“ под ръководството на Даниел Баренбойм и прави своя дебют в „Барбикан“ в Лондон в концерт с руска музика заедно с оркестъра на Кралската опера под ръководството на сър Антонио Папано.
Рачвелишвили дебютира в Залцбург с Реквиема на Верди под ръководството на Кристиан Тилеман заедно с Йонас Кауфман, с когото по-късно участва в няколко концерта в цяла Германия.
(край на цитата)
Нека на това място дам списък на целия оперен репертоар на Анита Рачвелишвили, взет от източник на италиански език:
Repertorio
Repertorio operistico
| Ruolo | Titolo | Autore |
|---|---|---|
| Carmen | Carmen | Bizet |
| Končakovna | Il principe Igor’ | Borodin |
| Olga | Evgenij Onegin | Čajkovskij |
| Principessa di Bouillon | Adriana Lecouvreur | Cilea |
| Orfeo | Orfeo ed Euridice | Gluck |
| Santuzza | Cavalleria rusticana | Mascagni |
| Dulcinée | Don Quichotte | Massenet |
| Cherubino | Le nozze di Figaro | Mozart |
| Seconda corifea | Assassinio nella cattedrale | Pizzetti |
| Suora Zelatrice | Suor Angelica | Puccini |
| Lyubasha | La fidanzata dello zar | Rimskij-Korsakov |
| Isabella | L’Italiana in Algeri | Rossini |
| Dalila | Samson et Dalila | Saint-Saëns |
| Fenena | Nabucco | Verdi |
| Maddalena | Rigoletto | Verdi |
| Azucena | Il trovatore | Verdi |
| Amneris | Aida | Verdi |
(край на цитата)
Нека тук отбележа, че от 2016 г. Анита Рачвелишвили е омъжена за грузинския певец и музикант Отар (Ото) Майсурадзе.
През 2017 г. Рачвелишвили получава и първата си значителна музикална награда – „Bachtrack Opera Awards“ за най-добра певица.
Преди да премина към подробности за участия на сцените на МЕТ и Виенската държавна опера, искам да цитирам една статия от 2018 г. за Анита Рачвелишвили в авторитетен немски портал:
Портал „Zeit Online“
Mit Mann und Mops
Eine Stimme wie ein Vulkan: Die Georgierin Anita Rachvelishvili erobert die Opernbühnen der Welt. Kein Mezzosopran klingt aktuell so pfeffrig, funkelnd und klar.
15 März 2018
Wer der Mezzosopranistin Anita Rachvelishvili auf Facebook oder Twitter folgt, kommt nicht nur in den Genuss der üblichen Rollenfotos aus New York, Paris oder Wien (als Carmen, Azucena, Amneris, Santuzza), sondern auch von Schnappschüssen ihres Sportmopses Frankie (längere Beine, längere Schnauze) und ihres frischgebackenen Ehemanns: Küsschen tauschend in Venedig, Gassi gehend im Central Park, Impressionen aus einem glücklichen Leben. Die 33-Jährige, die gerade eine Weltkarriere macht, genießt, was ihr widerfährt, den Erfolg, die Liebe, und lässt ihre Fans von Herzen daran teilhaben. Sicher dürfen Marketingstrategien nicht mit Menschen verwechselt werden, zumal da das Klischee der barocken, schwarzlockigen, glutäugigen Georgierin im Opernzirkus allzu leicht zu bedienen ist. Rachvelishvili aber gelingt es, Seele zu zeigen – weshalb neben aller Musik eben auch Mann und Mops von Wichtigkeit sind.
Eine Stimme, auf Anhieb, wie ein Vulkan: magmafarben funkelnd, voller pfeffrig-feuriger Noten und in ihrer Urwüchsigkeit kaum zu bändigen. Ein tolles Organ indes haben viele. Was Rachvelishvili auszeichnet, ist ihr meisterinnenhaft differenzierter Umgang mit dem Repertoire. Dieser Sängerin bleibt keine dramatische Nuance verborgen, und in welchem Fach sie sich gerade bewegt, das hört man ihr beim bloßen Einatmen an. Ob Saint-Saëns’ Dalila oder Rimski-Korsakows Ljubascha, ob Verdis Eboli oder Massenets Charlotte: Es ist, als reagiere ihr Stimmapparat mit feinsten Synapsen auf die jeweilige sprachliche und musikalische Idiomatik, ja als versetzten die Notentexte ihn in einen Zustand intuitiver Osmose. Rachvelishvilis Mezzo begreift, ohne zu klügeln, und dass dahinter sehr viel sehr harte Arbeit steckt, macht ihn noch attraktiver.
(край на цитата)
Превод:
Портал „Zeit Online“
Със съпруг и куче порода мопс
Глас като вулкан: Анита Рачвелишвили от Грузия покорява световните оперни сцени. Гласът на никой друг мецосопран не звучи в момента така перфектно, пламтящо и ясно.
От Кристине Лемке-Матуей
15 март 2018 г.
От сп. „Цайт“ № 12/2018
Който следи изявите на Анита Рачвелишвили в социалните мрежи Фейсбук или Туитер, той не може да не изпита само удоволствието на снимките от нейни роли в Ню Йорк, Париж или Виена (като Кармен, Азучена, Амнерис, Сантуца), но и фотосите на нейния спортен мопс Франки (продълговати крака и муцунка) и на съпруга й от съвсем скоро: взаимно разменящи се целувки във Венеция, или в Сентрал Парк в Ню Йорк – импресии от един щастлив живот. Тази 33-годишна певица, която в момента при световната си кариера се наслаждава на онова, което идва насреща й, именно успехът и любовта, като позволява на нейните обожатели най-сърдечно да вземат участие в този процес. Не трябва да се смесват маркетингови стратегии с настроението на хората, макар че това клише в „оперния цирков свят“, свързано с добре изглеждащата грузинка с барокови черти и тъмни къдрави коси, може да се обслужи съвсем леко. На Анита Рачвелишвили обаче се удава да покаже душа – ето защо наред с музиката, от важност и значение са също представите за съпруг и мопс.
Един глас, който веднага прави впечатление на вулкан: тече като тъмна магма, плътни огнени тонове, които не могат да се овладеят в своята самобитност. Такъв съвършен орган притежават много певици. Това което обаче различава Рачвелишвили от тях е майсторски диференцирания подход към избрания от нея репертоар. Никакъв драматичен нюанс не остава скрит за тази певица. Независимо в коя роля тя да се намира в момента, това се чувства даже и при дишането й. Дали пее Далила при Сен Санс или Любаша при Римски-Корсаков, дали Еболи при Верди или Шарлота при Масне – струва ни се, че нейният звуков апарат реагира с най-финни синапси на съответната речитативна и музикална идиоматика, като че ли нотният текст я привежда в състояние на интуитивна осмоза. Мецосопранът на Рачвелишвили трябва да се приеме точно като такъв, без много да мъдруваме, и да знаем, че зад него стои твърде много тежка подготвителна работа, което го прави още по-привлекателен.
(край на превода)
Цитирам линк към тази статия:
https://www.zeit.de/2018/12/anita-rachvelishvili-saengerin-mezzosopran
Сега за ролите на Анита Рачвелишвили в МЕТ Ню Йорк.
До момента тя има общо 62 изяви на тази сцена в следните 6 опери: „Кармен“ от Бизе в ролята на Кармен (премиера на 5 януари 2011 г.), „Княз Игор“ от Бородин в ролята на Кончаковна (премиера на 6 февруари 2014 г.), „Трубадур“ от Верди в ролята на Азучена (премиера на 22 януари 2018 г.), „Аида“ от Верди в ролята на Амнерис (премиера на 26 септември 2018 г.), „Адриана Лекуврьор“ от Чилеа в ролята на Принцеса де Буйон (премиера на 31 декември 2018 г.) и „Самсон и Далила“ от Сен Санс в ролята на Далила (премиера на 13 март 2019 г.).
Цитирам състава на ансамбъла при дебюта на Анита Рачвелишвили в МЕТ:
Metropolitan Opera House
January 5, 2011CARMEN {970}
Georges Bizet-Henri Meilhac/Ludovic Halévy
Carmen......................Anita Rachvelishvili [Debut]
Don José....................Roberto Alagna
Micaela.....................Hei-Kyung Hong
Escamillo...................Dwayne Croft
Frasquita...................Joyce El-Khoury
Mercédès....................Margaret Thompson [Debut]
Remendado...................Scott Scully
Dancaïre....................Malcolm MacKenzie
Zuniga......................Keith Miller
Moralès.....................Michael Todd Simpson
Conductor...................Edward Gardner
(край на цитата)
В ролята на Дон Хосе четем името на прочутия френски тенор Роберто Аланя.
Три години по-късно Анита Рачвелишвили има нова премиера в МЕТ – този път като Кончаковна в „Княз Игор“ от Бородин – една продукция почти изцяло с певци от Русия или от бившите й републики. Цитирам състава при премиерата:
Metropolitan Opera House
February 6, 2014 Broadcast/Streamed
New ProductionPRINCE IGOR {11}
Alexander Borodin-Alexander Borodin/Vladimir Stasov
Prince Igor.............Ildar Abdrazakov
Yaroslavna..............Oksana Dyka [Debut]
Vladimir................Sergey Semishkur [Debut]
Prince Galitzky.........Mikhail Petrenko
Khan Konchak............Stefan Kocán
Konchakovna.............Anita Rachvelishvili
Skula...................Vladimir Ognovenko
Yeroshka................Andrey Popov
Ovlur...................Mikhail Vekua [Debut]
Nurse...................Barbara Dever
Maiden..................Kiri Deonarine [Debut]
Conductor...............Gianandrea Noseda
(край на цитата)
Искам да обърна внимание на певицата Оксана Дика от Украйна (родена през 1978 г.), чийто дебют в МЕТ е именно в тази опера. Тя също като Анита Рачвелишвили изгражда в момента знаменита международна кариера на редица прочути сцени. Цитирам малък откъс за нея от източник на английски език:
“ (…) On the concert stage, Dyka sang with I Musici de Montréal the Symphony No. 14 by Shostakovich in Montreal in 2004. This was such a successful performance that she sang the work again with the Orchestra di Padova e del Veneto in Italy in 2007 and with the Odense Symphony Orchestra in Denmark in the same year. She also sang From Jewish Folk Poetry by Shostakovich. Dyka sang Verdi’s Requiem with the Ljubljana Symphony Orchestra (June 2007) and a scenic version at the Tampere Opera in Finland (2008). Dyka sang this work again in 2011, performed by the Jerusalem Symphony Orchestra. Other concert performances include Beethoven’s Symphony No. 9 (January 2007, Auditorium di Milano) and Britten’s War Requiem (2004, Kiev). In January 2005 she sang at the inauguration concert for president Viktor Yushchenko.
Dyka’s debut role at New York’s Metropolitan Opera was in 2014 as Yaroslavna from Borodin’s Prince Igor. She shared the title role of Aida with Liudmyla Monastyrska and Tamara Wilson next season at the same house.
In October and November 2017, she performed the title role in Zeffirelli‘s production of Turandot with Aleksandrs Antonenko and later Arnold Rawls as Calàf, Maria Agresta as Liù, and James Morris as Timur under Carlo Rizzi‘s baton at the Metropolitan Opera. She was praised for her icy character, penetrating, steady high notes, and the intimidating rendition of the Act II aria In questa reggia but also received reviews that pointed the slight weakness in conveying the character swift to vulnerability”.
(край на цитата)
Превод:
“ (…) На концертната сцена Оксана Дика пее с „I Musici de Montréal“ Симфония № 14 от Шостакович в Монреал през 2004 г. Това е толкова успешно изпълнение, че тя пее произведението отново с „Orchestra di Padova e del Veneto“ в Италия през 2007 г. и със Симфоничния оркестър на Одензе в Дания през същата година. Тя също пее от еврейската народна поезия на Шостакович, през същата година участва в Реквиема на Верди със Симфоничния оркестър на Любляна (юни 2007 г.) и сценична версия в Операта на Тампере във Финландия (2008 г.). Оксана Дика участва в това произведение отново през 2011 г., изпълнено от Йерусалимския симфоничен оркестър. Други концертни изпълнения включват Симфония № 9 на Бетовен (януари 2007 г., „Auditorium di Milano“) и „Военен реквием“ на Бритън (2004 г., Киев). През януари 2005 г. тя пее на концерта при встъпването в длъжност на президента Виктор Юшченко.
Дебютната роля на Оксана Дика в Метрополитън Опера в Ню Йорк е през 2014 г. като Ярославна от „Княз Игор“ на Бородин. През следващия сезон тя споделя също в Метрополитън Опера главната роля на Аида с Людмила Монастирска и Тамара Уилсън.
През октомври и ноември 2017 г. Оксана Дика изпълнява главната роля в „Турандот“ при постановката на Дзефирели, с Александър Антоненко и по-късно Арнолд Ролс като Калаф, Мария Агреста като Лиу и Джеймс Морис като Тимур под палката на Карло Рици в Метрополитън опера. Тя е похвалена за ледения си характер, проницателни, стабилни високи ноти и плашещото изпълнение на арията „In questa reggia“ във второ действие, но също така получава рецензии, които посочват леката слабост в предаването на характера, бърз до уязвимост”.
(край на превода)
През 2018 г. започват изявите на Анита Рачвелишвили на сцената на МЕТ в опери от Верди – първо през февруари в „Трубадур“ в ролята на Азучена, през есента като Амнерис в „Аида“. Цитирам състава при премиерата й в „Аида“:
Metropolitan Opera House
September 26, 2018 BroadcastAIDA {1163}
Giuseppe Verdi--Antonio Ghislanzoni
Aida....................Anna Netrebko
Radamès.................Aleksandrs Antonenko
Amneris.................Anita Rachvelishvili
Amonasro................Quinn Kelsey
Ramfis..................Dmitry Beloselskiy
King....................Ryan Speedo Green
Messenger...............Arseny Yakovlev [Debut]
Priestess...............Gabriella Reyes [Debut]
Conductor...............Nicola Luisotti
(край на цитата)
Нейна партньорка като Аида тук е Анна Нетребко – почти изцяло състав от Русия. Само няколко месеца по-късно – в последния ден на 2018 г. – идва и следващата премиера на Анита Рачвелишвили в МЕТ – в операта „Адриана Лекуврьор“ от Чилеа. Цитирам състава при премиерата:
Metropolitan Opera House
December 31, 2018 Broadcast/Streamed
New productionADRIANA LECOUVREUR {74}
Francesco Cilèa-Arturo Colautti_Eugene Scribe-Ernest Legouve
Adriana Lecouvreur......Anna Netrebko
Maurizio................Piotr Beczala
Princess di Bouillon....Anita Rachvelishvili
Michonnet...............Ambrogio Maestri
Bouillon................Maurizio Muraro
Abbé....................Carlo Bosi
Jouvenot................Sarah Joy Miller [Debut]
Dangeville..............Samantha Hankey
Poisson.................Tony Stevenson
Quinault................Patrick Carfizzi
Major-domo..............Christian Rozakis
Chambermaid.............Anne Dyas [Debut]
Duclos..................Snezhana Chernova [Debut]
Pantalone...............Bill Corry [Debut]
Conductor...............Gianandrea Noseda
(край на цитата)
И тук наново играе Анна Нетребко в главната роля, Маурицио е тенорът от Полша Пиотр Бечала, който в момента е един от най-известните в генерацията си тенори в световен мащаб.
И последната премиера на Рачвелишвили в МЕТ в началото на 2019 г. – ролята на Далила в „Самсон и Далила“ от Сен Санс. Цитирам съответния състав при тази последна премиера:
Metropolitan Opera House
March 28, 2019Samson et Dalila {239}
Camille Saint-Saëns/Ferdinand Lemaire
Samson.....................Kristian Benedikt
Dalila.....................Anita Rachvelishvili
High Priest................Laurent Naouri
Abimélech..................Tomasz Konieczny
Old Hebrew.................Günther Grossböck
Philistine.................Tony Stevenson
Philistine.................Jeongcheol Cha
Messenger..................Scott Scully
Conductor..................Mark Elder
(край на цитата)
Тук искам да обърна внимание на бас-баритона от Полша Томаш Конечни (роден през 1972 г.) в ролята на Абемелех, който от 25 години изгражда значителна международна кариера главно в Германия и в други страни от Европа и Америка в много широк репертоар, има изяви в опери от Вагнер (наскоро и в Байройт и в Залцбург) и се очертава като певец с много впечатлителни качества.
Що се отнася до участия на Анита Рачвелишвили на сцената на Виенската държавна опера, то е доста скромно, само в две опери до сега – в „Аида“ от Верди, и то в 3 спектакъла между 25 април и 1 май 2018 г. и една изява в главната роля в „Кармен“ от Бизе през 2021 г. Цитирам:
Vorstellungen mit Anita Rachvelishvili
Amneris | 3 Vorstellungen | 25.04.2018–01.05.2018
CARMEN
Carmen | 1 Vorstellung | 21.02.2021
Ето състава при първата й изява там:
Besetzung | 25.04.2018
| Dirigent | Evelino Pidò |
|---|---|
| Inszenierung | Nicolas Joël |
| Ausstattung | Carlo Tommasi |
| Choreographie | Jan Stripling |
| Chorleitung | Thomas Lang |
| Aida | Kristin Lewis |
| Der König | Ryan Speedo Green |
| Amneris | Anita Rachvelishvili |
| Radames | Jorge de León |
| Ramfis | Sorin Coliban |
| Amonasro | Paolo Rumetz |
| Ein Bote | Leonardo Navarro |
(край на цитата)
В ролята на Радамес играе тенорът от Испания Хорхе де Леон, който в последно време заема достойно място в групата на младите драматични тенори по големите световни оперни сцени. През октомври 2019 г. той играе за пръв път в ролята на Калаф от „Турандот“ на Пучини в Оперния театър в Барселона, след като има до тогава редица успешни изяви в ролите на Радамес, Манрико, Пинкертон, Туриду, Каварадоси, Дон Хосе, Макдулф, Андре Шение и Де Грийо.
Във Виена заедно с Анита Рачвелишвили играе като Аида певицата Кристин Луис от САЩ, родена през 1975 г., която също има значителна международна кариера на прочути оперни сцени.
Последна изява на Анита Рачвелишвили във Виенската държавна опера в „Кармен“ в главната роля на Кармен:
BESETZUNG | 21.02.2021
| Musikalische Leitung | Andrés Orozco-Estrada |
|---|---|
| Inszenierung | Calixto Bieito |
| Szenische Einstudierung | Calixto Bieito, Joan Anton Rechi |
| Bühne | Alfons Flores |
| Kostüme | Mercè Paloma |
| Licht | Alberto Rodríguez Vega |
| Choreinstudierung | Thomas Lang |
| Carmen | Anita Rachvelishvili |
| Don José | Piotr Beczala |
| Escamillo | Erwin Schrott |
| Micaëla | Vera-Lotte Boecker |
| Frasquita | Slávka Zámečníková |
| Mercédès | Szilvia Vörös |
| Zuniga | Peter Kellner |
| Moralès | Martin Häßler |
| Remendado | Carlos Osuna |
| Dancaïre | Michael Arivony |
| Lillas Pastia | Yta Moreno |
| Das Mädchen | Maya Andrea Pandrea |
(край на цитата)
Както четем, режисьор е често скандалният, но много талантлив Каликсто Биейто от Испания, Дон Хосе е полякът Пиотр Бечала, а Ескамилио – също известният от доста години баритон от Уругвай Ервин Шрот.
За някои конкретни изяви на Анита Рачвелишвили в периода от 2018 ди 2020 години може да се направи справка в банка данни за изяви на оперни певци (на немски език), от която цитирам съответна извадка (в обратен хронологичен ред). Дадени са съответните месеци и години, оперни заглавия, роля и театър, както и имената на съответните диригенти (ML) и режисьори:
Il trovatore
Azucena
Wiener Staatsoper
ML: Armiliato / R: Abbado, Stetka
Carmen
Carmen
Gran Teatre del Liceu, Barcelona
ML: Summers / R: Bieito
Samson et Dalila
Dalila
Wiener Staatsoper
ML: Chaslin / R: Liedtke
Staatsoper Unter den Linden, Berlin
Carmen
Carmen
ML: Barenboim / R: Kušej
Prince Igor
Kontchakovna
Opéra National de Paris
Opéra Bastille
ML: Jordan / R: Kosky
Don Carlo
La Principessa Eboli
Opéra National de Paris
Opéra Bastille
ML: Luisi / R: Warlikowski
Cavalleria rusticana
Santuzza
De Nationale Opera, Amsterdam
Nationale Opera & Ballet
ML: Elder / R: Carsen
Adriana Lecouvreur
La principessa di Bouillon
Salzburger Festspiele
Großes Festspielhaus
ML: Armiliato
Carmen
Carmen
Opéra National de Paris
Opéra Bastille
ML: Viotti / R: Bieito
Adriana Lecouvreur
La principessa di Bouillon
The Metropolitan Opera, New York
Metropolitan Opera House
ML: Noseda / R: McVicar
Samson et Dalila
Dalila
Opéra de Monte-Carlo
Salle Garnier
ML: Yamada / R: Grinda
Aida
Amneris
The Metropolitan Opera, New York
Metropolitan Opera House
ML: Luisotti / Domingo / R: Frisell, Pickover
Samson et Dalila
Dalila
The Metropolitan Opera, New York
Metropolitan Opera House
ML: Elder / R: Tresnjak
(край на цитата)
Както четем, през годината 2020 Анита Рачвелишвили засилва участието си във Виенската държавна опера с гастроли като Азучена и Далила (след трите спектакла в „Аида“ през 2018 г. като Амнерис), също така изяви в Барселона, Берлин, Париж, Амстердам, Залцбург. Именно през юли и август т.г. на Музикалния фестивал в Залцбург се очакваха с повишен интерес изявите й в ролята на Принцеса де Буйон в операта „Адриана Лекуврьор“ от Чилеа, в която роля тя постига особен успех при спектаклите в МЕТ Ню Йорк през 2018 г. За съжаление много от горните планирани изяви не се проведоха поради световната „Ковид-пандемия“. Така например изявите й през 2020 г. във Виенската държавна опера изобщо не се състояха.
Що се касае до музикални записи, Анита Рачвелишвили има такива, за някои от които се дават сведения на английски език в Интернет. Цитирам превод на тази информация:
Записани произведения
Анита Рачвелишвили се изявява в „DVD“-записи на „Орфей и Евридика“ и „Княз Игор“, както и в стрийминг видеоклипове на „Княз Игор“, „Кармен“, „Аида“ и „Адриана Лекуврьор“ при изяви в МЕТ Ню Йорк. Тя пее също в албум на италианската прогресивна рок група „Profusion“.
Албуми:Година
Заглавие
Лейбъл
2018 г.
„Анита“
Sony Classical
2021 г.
"Елегия"
Sony Classical
(край на цитата)
За някои от тия записи разполагам с рецензии, които цитирам:
„СЕЛСКА ЧЕСТ“ | „CSO Resound“
Рикардо Мути ръководи Чикагския симфоничен оркестър, Чикагския симфоничен хор и състав от изключителни солисти в „Селска чест“ от Пиетро Маскани. Като опера „Селска чест“ е едно от най-трайните произведения на сцената и нейната изключителна популярност никога не е отслабвала. Това изящно концертно изпълнение от февруари 2020 г. улавя незабравимия звук на ариите и мелодиите в операта на Маскани, опияняващите цветове на нейната сицилианска атмосфера и неотложното, сърцераздирателно темпо на драмата, несравнима в оперния репертоар.
Целият ансамбъл, със забележителното представяне на Сантуца от мецосопраното Анита Рачвелишвили, улавя всички емоции и нюанси на операта на Маскани, докато се насочва към неизбежната си катастрофа – известното интермецо, предлагащо единствения момент на почивка.
„Селска чест“ е първото издание от „CSO Resound“, налично в „Spatial Audio“ с формат „Dolby Atmos®“.
„Силите на Мути осигуряват всяка възможна страст, но никога не изпадат в сензация или вулгарност. Вие се наслаждавате на идиоматичната „италианска история“. Това е най-доброто оркестрово изпълнение в памет на новаторската музика на Маскани.“ — „Opera News“.
„CSO“, Рикардо Мути, солистите триумфират. Предлагане на абсолютни суперлативи във всяко едно отношение“ — „Chicago Sun-Times“.
„Рикардо Мути запалва фитила за музика, която вече е запалена“ – „Corriere della Sera“.
„Спектакъл за вечността“ – „Chicago am Gang“.
…….
„ЕЛЕГИЯ“ | „Sony Classical, Lenø Records“
Пиано – Винченцо Скалера
„Sony Classical“ с гордост представя „Élégie“, новия албум на грузинското мецосопрано Анита Рачвелишвили, в който албум е включена част от нейния песенен репертоар, към който тя има специална връзка, въпреки че е най-известна като звезда на най-големите оперни театри в света. Рикардо Мути я нарече „без съмнение най-доброто Вердиево мецосопрано на планетата днес“, но тук тя разкрива друга страна на своето изкуство. Албумът е издаден на 9 юли 2021 г. и предварителните поръчки са достъпни сега – с любезното съдействие на „Jensen Artists“.
(край на цитата)
Ще завърша статията си за Анита Рачвелишвили с една публикация в сайта на Баварското радио в Мюнхен през май 2023 г. (на немски език, после в мой превод на български):
Портал „BR Klassik“ Мюнхен
ANITA RACHVELISHVILI ÜBER “AIDA”
“MIR TREIBT DAS TRÄNEN IN DIE AUGEN”
12.05.2023 von Sylvia Schreiber
Den Krieg kennt die georgische Mezzosopranistin Anita Rachvelishvili aus ihrer Kindheit. Jetzt singt sie die Amneris in der Neuinszenierung von “Aida” an der Bayerischen Staatsoper. Im Interview erzählt sie, wie der Krieg und die Geburt ihres Kindes ihre Kunst beeinflussen.
Anita Rachvelishvili: Ich hatte schon ein paarmal zusammen mit dem Regisseur Damiano Michieletto gearbeitet, und er ist wirklich ein außergewöhnlicher Typ. Er erklärt einem jedes einzelne Gefühl, das man auf der Bühne zeigen soll. Diese Aida ist so ursprünglich und doch total zeitgemäß, sehr reduziert, sehr menschlich, ohne hübsche ägyptische Accessoires. Wir thematisieren die Probleme, die Kriegssituationen auf der ganzen Welt. Wir stellen also keinen ägyptisch-äthiopischen Krieg dar. Wir schauen auf die Konflikte, auf die Sorgen, auf die Ängste, die Zerstörung, die Verluste, die in so einer Kriegssituation entstehen, und zwar für die Menschen.
„Wir haben in der ‘Aida’-Inszenierung im ersten Teil ein Kind auf der Bühne, ein totes Kind. Und mir treibt das jedes Mal wirklich Tränen in die Augen, wenn ich das sehe“ (Anita Rachvelishvili)
BR-KLASSIK: Sie haben den Krieg angesprochen. In der Ukraine, also im Nachbarland ihrer Heimat herrscht gerade Krieg. Sie leben face-to-face mit dem Krieg, jeden Tag, wenn Sie zu Hause sind.
Anita Rachvelishvili: Ja, der Konflikt ist direkt an der Grenze zu meinem Heimatland. Aber ich muss sagen, ich kenne eine solche Lage seit meiner Kindheit. Wir hatten in Georgien den Krieg im Land. Ich kenne die Situation ohne Strom, ohne Gas, ohne Wasser, ohne Heizung, ohne Essen zu leben. Ich kenne also die schwierige Lage der Menschen dort, ich verstehe sie. Aber was ich nie verstehen werde ist, dass Menschen um ein Stückchen Land kämpfen. Warum Menschen töten? Das ist verrückt: Bomben auf Krankenhäuser, auf Kindergärten, ich werde nie verstehen, warum. Wir haben in der “Aida”-Inszenierung im ersten Teil ein Kind auf der Bühne, ein totes Kind. Und mir treibt das jedes Mal wirklich Tränen in die Augen, wenn ich das sehe.
AMNERIS ALS STOLZE PHARAONENTOCHTER ODER ALS VERLETZTE FRAU?
BR-KLASSIK: Amneris ist die Pharaonentochter, sie hat einen gewissen Stolz, hat auch eine gewisse Eitelkeit. Und trotzdem verkörpert sie Emotionen. Sie ist kraftvoll, sie ist schwach, und sie ist einsam…
Anita Rachvelishvili: Wir kennen Amneris ja als Femme fatale. Sie kann alles. Sie bekommt alles. Unsere Amneris ist anders. Michieletto sieht alles in der Amneris, was ich schon immer darstellen wollte. Ich habe sie immer für eine eifersüchtige, unsichere, einsame Frau gehalten, obwohl sie alles hat. Aber, was sie wirklich will, das ist Liebe. Wenn eine Person, hier eben Radames, jemand anderen liebt, dann kann man daran einfach nichts ändern. Und so endet Amneris verzweifelt, zerstört und machtlos.
„Für mich ist meine Stimme etwas, was mir Gott gegeben hat“ (Аnita Rachvelishvili)
BR-KLASSIK: Und Sie gehen überall mit der Stimme hin. Sie sind auch so mutig, manchmal diesen schönen Klang einfach wegzulassen und fast schon zu schreien vor Verzweiflung, schlagen die Stimme mit einer richtigen Kraft in den Zuschauerraum.
Anita Rachvelishvili: Für mich ist meine Stimme etwas, was mir Gott gegeben hat. Es ist eine natürliche Kraft, mit der ich geboren wurde. Sie erfordert enorm viel Arbeit, viele Opfer. Im letzten Jahr habe ich ein Kind bekommen, und meine Stimme war nach der Geburt komplett weg. Ich konnte einfach nicht mehr singen. Es hat mich fast umgebracht, weil ich es so liebe zu singen. Es war, als ob man mir die Beine abgenommen hätte und ich musste wieder komplett neu gehen lernen. Wenn Sie sagen meine Stimme klingt voll, dann ist das nicht nur meine Stimme. Das bin komplett ich. Da gibt es keine Anita mehr. Das ist nur die Rolle, das Leben auf der Bühne, meine ganze Liebe, mein ganzer Körper. Das Wunderbare in der Oper ist, dass man durch das ganze Team gestützt wird. Und hier in der “Aida” haben wir Daniele Rustioni als Dirigenten. Er liebt die Sänger, er kennt jedes Wort aus dem Libretto, er ist smart zum Orchester. Er ist wirklich magisch und ergibt all das an uns weiter.
ANITA RACHVELISHVILI KANN AUCH JAZZ, POP UND ROCK
BR-KLASSIK: Haben Sie denn noch Zeit mit ihrer Band in Georgien zu spielen und zu singen?
Anita Rachvelishvili: Wenn ich zuhause in Georgien Musik mache, dann gebe ich normalerweise nur Wohltätigkeitskonzerte. Mit meiner Crossover-Band machen wir Jazz und Broadway-Musik, also etwas ganz anderes. In diesen kurzen Pausen zuhause versuche ich, möglichst viel für mein Heimatland Georgien zu tun. Aber manchmal mache ich auch eine richtige Pause. Das ist auch wichtig.
BR-KLASSIK: Können Sie denn zwischen der klassischen Stimme und der Jazz-Stimme hin und her springen?
Anita Rachvelishvili: Ich habe ja mit Jazz, Pop und Rockmusik begonnen und diese Vergangenheit hilft mir da natürlich. Aber es ist tatsächlich nicht einfach, die Stimme zu wechseln. Vor ein paar Jahren habe ich mit Jonas Kaufmann in Berlin in der Waldbühne ein Konzert gegeben, und da haben wir auch andere Sachen außer Oper gesungen. Wir haben also normal gesungen und sind dann in die Opernstimme gesprungen. Und ich muss sagen: Wir hatten beide richtig viel Spaß dabei.
(край на цитата)
Превод:
Портал “BR Klassik” Мюнхен
АНИТА РАЧВЕЛИШВИЛИ ЗА “АИДА”
„ТОВА ПРЕДИЗВИКВА СЪЛЗИ В ОЧИТЕ МИ“
12 май 2023 г. от Силвия Шрайбер
Грузинското мецосопрано Анита Рачвелишвили познава войната от детството си. Сега тя пее Амнерис в новата продукция на „Аида” в Баварската държавна опера. В интервюто тя обяснява как войната и раждането на детето й влияят на изкуството й.
Анита Рачвелишвили: Работила съм няколко пъти с режисьора Дамиано Микиелетто и той наистина е необикновен човек. Той обяснява всяко едно чувство, което трябва д проявите на сцената. Тази Aида е толкова оригинална и същевременно напълно съвременна, много намалена, много човешка, без никакви красиви египетски аксесоари. Ние се занимаваме с проблемите и военните ситуации по света. Така че ние не изобразяваме египетско-етиопска война, а разглеждаме конфликтите, притесненията, страховете, унищожението, загубите, които възникват в такава ситуация на война, а именно за хората.
„В първата част на постановката на „Аида” имаме дете на сцената, мъртво дете. И наистина предизвиква сълзи в очите ми всеки път, когато го видя” (Анита Рачвелишвили)
БР-КЛАСИК: Споменахте войната. В момента има война в Украйна, съседната страна на вашата родина. Вие живеете лице в лице с войната всеки ден, когато сте у дома.
Анита Рачвелишвили: Да, конфликтът е точно на границата с моята родина. Но трябва да кажа, че познавам такава ситуация от детството си. Имахме война в Грузия. Познавам ситуацията да живееш без ток, без газ, без вода, без отопление, без храна. Така че познавам трудното положение на хората там, разбирам го. Но това, което никога няма да разбера е, че хората се борят за парче земя. Защо да убиват хора? Това е лудост: бомби по болници, по детски градини, никога няма да разбера защо. В първата част на постановката на „Аида” имаме дете на сцената, мъртво дете. И наистина това предизвиква сълзи в очите ми всеки път, когато го видя.
АМНЕРИС КАТО ГОРДА ДЪЩЕРЯ НА ФАРАОН ИЛИ КАТО РАНЕНА ЖЕНА?
БR-KLASSIK: Амнерис е дъщерята на фараона, тя има известна гордост и също така има известна суета. И все пак тя въплъщава емоции. Тя е силна, тя е слаба и тя е самотна…
Анита Рачвелишвили: Познаваме Амнерис като фатална жена. Тя може всичко. Тя получава всичко. Нашата Амнерис е различна. Микиелетто вижда всичко в Амнерис, което винаги съм искала да изобразя. Винаги съм я смятал за ревнива, несигурна, самотна жена, въпреки че има всичко. Но това, което тя наистина иска, е любовта. Ако човек, в този случай Радамес, обича някоя друга, тогава просто няма какво да направите по въпроса. И така Амнерис завършва отчаяна, унищожена и безсилна.
„За мен гласът ми е нещо, което Бог ми е дал“ (Анита Рачвелишвили)
БР-КЛАСИК: Вие се налагате навсякъде с гласа си. Освен това сте толкова смела, че понякога просто отпускате този красив звук и почти крещите от отчаяние, удряйки публиката с истинска сила.
Анита Рачвелишвили: За мен гласът ми е нещо, което Бог ми е дал. Това е естествена сила, с която съм родена. Това изисква огромен труд и много жертви. Миналата година родих дете и гласът ми напълно изчезна след раждането. Просто не можех да пея повече. Това почти ме уби, защото много обичам да пея. Сякаш краката ми бяха отнети и трябваше да се уча да ходя отначало. Когато казвате, че гласът ми звучи пълно, това не е само моят глас. Това съм изцяло аз. Анита вече я няма. Това е само ролята, животът на сцената, цялата ми любов, цялото ми тяло. Страхотното в операта е, че те подкрепя целият екип. И тук в “Аида” имаме Даниеле Рустиони като диригент. Обича певците, знае всяка дума от либретото, умее да работи с оркестъра. Той е наистина вълшебен и ни предава всичко това.
АНИТА РАЧВЕЛИШВИЛИ МОЖЕ И ДА ЗНАЕ ДЖАЗ, ПОП И РОК
BR-KLASSIK: Имате ли още време да свирите и пеете с групата си в Грузия?
Анита Рачвелишвили: Когато правя музика у дома в Грузия, обикновено правя само благотворителни концерти. С моята кросоувър група правим джаз и бродуейска музика, така че това е съвсем различно. По време на тези кратки почивки у дома се опитвам да направя колкото се може повече за моята родина Грузия. Но понякога си давам и истинска почивка. Това също е важно.
BR-KLASSIK: Можете ли да прескачате между класическия глас и джаз гласа?
Анита Рачвелишвили: Започнах с джаз, поп и рок музика и разбира се този опит ми помага. Но всъщност не е лесно да промените гласа си. Преди няколко години изнесох концерт с Йонас Кауфман в Берлин във „Валдбюне“ (моя бележка – Б.К.: това е голяма открита сцена в гориста местност край Берлин) и пеехме и други неща освен опера. Така че пеехме нормално и след това включихме „на оперен глас“. И трябва да кажа: и двамата се забавлявахме много, докато го правехме.
(край на превода)Да пожелаем добро здраве, лично и семейно щастие и нови музикални успехи на Анита Рачвелишвили по случай рождения й ден на 28 юни 2024 г. – 40 години! Толкова млада и вече с такава международна известност.
За много години, Анита Рачвелишвили!
.....
Записи:
Изпълнение на Анита Рачвелишвили:
Anita Rachvelishvili / ანიტა რაჭველიშვილი
G. Bizet "Carmen - Habanera" - პაატა ბურჭულაძე 60
...
Изпълнение на Анита Рачвелишвили и Анна Нетребко:
Anna Netrebko and Anita Rachvelishvili on Aida
The two leading ladies of Verdi’s "Aida" discuss their roles with host Isabel Leonard during the October 6 Live in HD transmission. 2018–19 season.
......
Изпълнение на Анита Рачвелишвили:
Anita Rachvelishvili - Dalila's Aria from Samson & Dalila Saint-Saens
Anita Rachvelishvili - Mezzo Soprano
.....
Изпълнение на Анита Рачвелишвили:
Anita Rachvelishvili, "Condotta ell'era in ceppi" (Il trovatore)
Anita Rachvelishvili singing Azucena's narrative "Condotta ell'era in ceppi" from Giuseppe Verdi's opera "Il trovatore".
´´´´´´
Изпълнение на Анита Рачвелишвили:
Anita Rachvelishvili and David Aladashvili
XXII MUSIC FESTIVAL STARS OF THE WHITE NIGHTS Anita Rachvelishvili (mezzo-soprano) and David Aladashvili (piano) Sergei Rachmaninoff Sing Not to Me, Beautiful Maiden, Op. 4 No. 4, lyrics by Alexander Pushkin
....
Изпълнение на Анита Рачвелишвили:
Анита Рачвелишвили
....