Немският сопран Аня Силя навършва днес 80 години

Драги приятели на оперната музика, днес на 17 април 2020 г. ще отбележа рождения ден на една оперна певица от световен мащаб, която навършва кръглите 80 години и още не е престанала напълно с певческата си кариера. Това е сопранът от Германия Аня Силя (Anja Silja, по-точно Anja Silja Regina Langwagen), която и до днес остава – това си е мое мнение – особен пример за вокално дълголетие, много широк репертоар от опери във всички епохи, стилове и националности на композиторите – предкласика и класика, романтизъм, съвременни опери. Това са композитори от цяла Западна Европа, включително и Рихард Вагнер и Рихард Щраус, както и такива като Чайковски, Мусоргски, Рахманинов, Яначек, Бела Барток, Стравински, Прокофиев, Шостакович, Албан Берг, Арнолд Шьонберг, Франсис Пуленк, Франц Шрекер, Готфрид фон Айнем, Ариберт Райман и десетки други.

Още в началото искам да дам три примера за нейното певческо дълголетие. През 2016 г. тя играе в „Комише опер“ в Берлин в ролята на Großmutter в едно произведение на Х. К. Грубер (подробности малко по-късно!), макар че вече е навършила 76 години:

H K Gruber  :  Geschichten aus dem Wiener Wald 22p, 29 Mai 2016; 11, 17 Jun 2016; 7 Jul 2016   Berlin, Komische Oper Komische Oper Berlin Dirigent   Hendrik Vestmann Regisseur   Michał Zadara Bühnenbild   Robert Rumas Kostüme   Julia Kornacka video    Barbara Wysocka, Artur Sienicki Beleuchtung   Diego Leetz Dramaturg   Johanna Wall   ~ Marianne    Cornelia Zink Alfred    Tom Erik Lie Oskar    Adrian Strooper Valerie    Ursula Hesse von den Steinen Zauberkönig    Jens Larsen Die Mutter    Christiane Oertel Die Großmutter    Anja Silja Erich    Ivan Turšić Rittmeister/ Beichtvater    Hans Gröning Mister    Hans-Peter Scheidegger Fleischergeselle Havlitschek    Timothy Oliver

(край на цитата)

През 2015 г. открих участие на Аня Силя в планиран през май 2015 г. концерт във Виенската държавна опера, при който тя пее заедно с прочути нейни колеги: Красимира Стоянова, Агнес Балтса, Нийл Шикоф и Феручио Фурлането. Може би концертът е в нейна чест – на 17 април 2015 г. тя навърши 75 години, а във Виенската опера тя е оставили незаличими следи по време на дългогодишната си кариера. Ето извадката от това съобщение:

3 Mai 2015
Wien, Staatsoper
Dirigent	Frédéric Chaslin
	~
Tenor	Neil Shicoff
Sopran	Krassimira Stoyanova
Mezzo	Anja Silja
Bass	Ferruccio Furlanetto
Mezzo	Agnes Baltsa

(край на цитата)

Особено ме радва Крисимира Стоянова, че е била поканена да вземе участие в такава важна изява.

Дейността на Аня Силя на сцената на Виенската държавна опера може да се научи от следната справка в архива на този театър:

Titel des Werks	Rolle/Funktion der Person	Datum der ersten/letzten Vorstellung	Anzahl der Vorstellungen
Die Zauberflöte	Königin der Nacht	02.05.1959	1 mal
Elektra	Elektra	29.03.1966	1 mal
Götterdämmerung	Dritte Norn	09.01.1966–12.06.1966	2 mal
Kabale und Liebe	Luise	17.12.1976–26.06.1977	7 mal
Les Contes d’Hoffmann	Stella	16.10.1966–23.10.1967	5 mal
Les Contes d’Hoffmann	Giulietta	16.10.1966–23.10.1967	5 mal
Les Contes d’Hoffmann	Antonia	16.10.1966–23.10.1967	5 mal
Les Contes d’Hoffmann	Olympia	16.10.1966–23.10.1967	4 mal
Lulu	Lulu	16.12.1968–25.05.1973	19 mal
Osud	Mílas Mutter	23.10.2005–26.05.2006	10 mal
Pique Dame / Pikovaya dama	Gräfin	28.10.2007–08.10.2010	21 mal
Salome	Herodias	08.09.1995–03.02.2004	5 mal
Salome	Salome	25.11.1965–14.09.1972	29 mal

(край на цитата)

От 1959 г. до 2010 г. тя е имала през тези 51 години общо 114 участия на тази престижна сцена, като започва от Царицата на нощта във „Вълшебната флейта“ (Моцарт) и приключва с Графинята в „Дама Пика“ (Чайковски). Както се вижда, през изявите си от 1995 до 2010 Аня Силя пее вече и алтови партии (майката в операта на Яначек „Osud“) и мецосопранови (Графинята в „Дама Пика“ и Херодиас (Иродиада) в „Саломе“). Това също е забележително за нея, но не е изключение. Затова в концерта на 3 май 2015 г. е отбелязано, че е мецосопран.

Понеже говорим за творческо дълголетие, нека видим и участията на Аня Силя през последните пет години в световен мащаб (справка в OPERABASE):

Mai 15		Concert	Mezzo	Wien(SO)	ML: Frédéric Chaslin;
Mär 15		Geschichten aus dem Wiener Wald	Grossmutter de	Wien(Theater)	ML: HK Gruber; R: Sturminger
Jul-Aug 14		Geschichten aus dem Wiener Wald	Grossmutter de	Bregenz(Fest)	ML: HK Gruber; R: Sturminger
Jan-Feb 14		Die Gespenstersonate	Die Mumie de	Frankfurt(Oper)	ML: Januschke; R: W Sutcliffe
Jan-Feb 13		The Gambler	Großmutter de	Frankfurt(Oper)	ML: Sebastian Weigle; R: H Kupfer
Mär 12		Pikovaya Dama	Gräfin ru	Hamburg(SO)	ML: Lawrence Foster; R: Willy Decker
Nov 11		Candide	The Old Lady	Berlin(UDL)	ML: Wayne Marshall; R: Boussard
Sep-Okt 11		Kat’a Kabanova	Kabanicha cs	Karlsruhe	ML: Gedschold; R: G Köhl
Jun 11		Candide	The Old Lady en	Berlin(UDL)	ML: Wayne Marshall; R: Boussard
Mär-Apr 11		Pikovaya Dama	Die Gräfin	Berlin(Komische)	ML: Patrick Lange; R: T Reinhardt
Okt-Nov 10		Dialogues des Carmelites	Madame de Croissy fr	Dusseldorf	ML: Axel Kober; R: Guy Joosten
Sep-Okt 10		Pikovaya Dama	Gräfin	Wien(SO)	ML: Sokhiev; R: Nemirova
Mär 10		Pierrot Lunaire	NoRole de	Toulouse(Capitole)	ML: Altinoglu; R: Christian Rizzo

(край на цитата)

При изявите й през септември / октомври 2010 г. във Виенската държавна опера като Графинята в „Дама Пика“ режисьор на постановката е българката Вера Немирова, чиято международна кариера е забележителна и се развива много успешно. Това е гордост за „оперна България“. Както е добре известно, през март 2015 г. Немирова постави в Русе „Катерина Измайлова“ от Шостакович, след като точно преди 50 години нейният баща – режисьорът Евгени Немиров е поставил също там за пръв път в България тази опера на големия руски композитор. Скоро четох, че големият музикален организатор Иоан Холендер – дълги години директор на Виенската държавна опера е бил в Русе по повод на тази нова постановка, тъй като е искал да заснеме кадри от операта. Холендер има сега собствено предаване във виенски тв-предавател.

Вторият пример е също внушителен, още повече, че се касае не само за участие в концерт, а и такова в един от най-известните мюзикъли на Ленард Бърнстейн – „Кандиде“ в ролята на Старата Лейди на сцената на „Teatro Comunale“ във Флоренция. Ето подробностите:

Leonard Bernstein  :  Candide [P] 23, 29, 31 Mai 2015; 3 Jun 2015   Auf Englisch mit Übertiteln auf Italienisch, Englisch Firenze, Teatro Comunale Dirigent   John Axelrod Regisseur   Francesco Micheli Bühnenbild   Federica Parolini Kostüme   Daniela Cernigliaro Beleuchtung   Angelo Linzalata   ~ Candide    Keith Jameson Cunegonde    Laura Claycomb Dr. Pangloss/Martin    Richard Suart The old lady    Anja Silja Maximilian    Gary Griffiths Paquette    Jessica Renfro The Captain/The Governor/Vanderdendur/Crook    Chris Merritt Ragotski/Croupier    Christopher Lemmings Inquisitor/Charles Edward    Timothy Martin Inquisitor/Hermann Augustus    Luca Casalin Inquisitor/Tsar Ivan    Hector Guedes Inquisitor/Sultan Achmet    Christopher Turner Inquisitor/Stanislaus    Alessandro Calamai Cacambo    Gianluca di Lauro Premiere

(край на цитата)

Забележителни спектакли, заедно с редица други известни личности от различни държави.

Последните оперни изяви на Аня Силя са в операта „Geschichten aus dem Wiener Wald“ във Виена и Берлин съответно през 2015 г. и 2016 г., и в Брегенц през лятото на 2014 г. по време на Фестивала в този град. Ето по-вече информация за спектаклите през март 2015 г. във Виена (предполагам, че ролята на Аня Силя е за мецосопрано или алт):

H K Gruber  :  Geschichten aus dem Wiener Wald 14, 16, 18, 21, 23 Mär 2015   Auf Deutsch mit Übertiteln auf Deutsch Wien, Theater an der Wien Wiener Symphoniker Vokalensemble NOVA Dirigent   HK Gruber Regisseur   Michael Sturminger Bühnenbild, Kostüme   Renate Martin, Andreas Donhauser Beleuchtung   Olaf Winter Chorleitung   Colin Mason   ~ Marianne    Eva Liebau Alfred    Daniel Schmutzhard Oskar    Jörg Schneider Valerie    Angelika Kirchschlager Zauberkönig    Albert Pesendorfer Mutter    Anke Vondung Grossmutter    Anja Silja Erich    Michael Laurenz Rittmeister/Beichtvater    Markus Butter Mister    David Pittman-Jennings Der Hierlinger Ferdinand    Alexander Kaimbacher Havlitschek    Robert Maszl Emma    Susanne Grosssteiner Koproduktion mit Bregenzer Festspiele, Bregenz (край на цитата) Тази съвременна опера в 3 действия не е известна на широкия кръг оперни любители. По тази причина по-долу давам едно обяснение на немски език, за да се получи известна информация. Фактически през лятото на 2014 г. е била премиерата й по време на Музикалния фестивал в Брегенц, а през месец март 2015 г. е имало 5 спектакъла на същата опера във виенския „Theater an der Wien“. Както на спектаклите в Брегенц, така и на тия във Виена певицата Аня Силя участва в ролята на Grossmutter (бабата). Прави впечатление участието на известната певица Ангелика Кирхшлагер в ролята на Valerie.

Oper in 3 Akten von HK Gruber

Text nach Ödön von Horváth
Libretto von Michael Sturminger

auf Deutsch und Wienerisch mit deutschen Übertiteln

Premiere am 23. Juli 2014 – 19.30 Uhr

Dauer: 2.40 Stunden (mit einer Pause)

„Geschichten aus dem Wienerwald“ heißt ein charmanter Walzer von Johann Strauss (Sohn). Diesen Titel trägt auch das bekannteste und mehrfach verfilmte Theaterstück des ungarisch-österreichischen Schriftstellers Ödön von Horváth, das 1931 am Deutschen Theater Berlin uraufgeführt wurde. Eine bittere Satire über die Verlogenheit und Brutalität des Kleinbürgertums, ironisch benannt nach dem im Walzer so idealisierten Mittelgebirge nahe der österreichischen Hauptstadt. Die Wiener Gemütlichkeit wird zur hohlen Floskel, die tragisch-brutale Geschichte um das süße Mädel Marianne und den biederen Fleischhauer Oskar spiegelt die von der Weltwirtschaftskrise und Existenzängsten geprägten späten 1920er-Jahre wider.

Taugt dieses Stück auch zur Oper? Horváth selbst dachte an den Komponisten Kurt Weill, der mit dem Dichter Bertolt Brecht Die Dreigroschenoper zum Erfolg geführt hatte. Doch dieses Projekt kam nicht zustande. Heute gibt es wohl keinen besseren als den Wiener HK Gruber, der dem Stück eine musikalische Gestalt gebеn könnte.  Der Komponist, Dirigent, Chansonnier und Schauspieler mixte bereits in seinem Pandämonium Frankenstein!! ganz unterschiedliche Ebenen von Wiener Musik über Sprechgesang bis hin zum Kabarett – das weltweit gefeierte Stück wurde 2012 bei den Bregenzer Festspielen aufgeführt. Nun verwandelt er Geschichten aus dem Wiener Wald zum Musiktheater. Das Resultat ist 2014 in Bregenz zu erleben. Die Idee stammt vom Regisseur und Librettisten Michael Sturminger, der das Stück auch inszenieren wird.

(край на цитата)

След тези встъпителни бележки ще се спрем на биографията на певицата. Аня Силя е родена на 17 април 1940 г. в Берлин в семейство с артистични традиции и рано получава съответното възпитание при тази среда, разбира се при наличието на голям талант. Още като 8-годишна започва да учи пеене, на 10 години участва в първите си концерти в огромната зала на берлинския Titania-Palast, по-късно също в Хамбург. На 15 години пее често във вокални рецитали, а на 16 е нейният оперен дебют в ролята на Розина в „Севилският бръснар“ от Росини на сцената на оперния театър в Брауншвайг (1956 г.). На 19 години пее на фестивала в Aix-en-Provence / Франция в ролята на Царицата на нощта във „Вълшебната флейта“ от Моцарт, както и на сцената на Виенската държавна опера (дебют на 2 май 1959 г. под диригенството на Карл Бьом). От тази продукция има запазен телевизионен запис. Дебютира на 20 години в ролята на Сента в „Летящият холандец“ от Вагнер на Феставила в Байройт (1960 г.). Този дебют там е толкова успешен, че внукът на Вагнер – Виланд Вагнер, който е заедно с брат си Волфганг един от ръководителите на този фестивал, я ангажира и за следващи роли и изяви. Между двамата се създава тесен творчески контакт, който по това време се дискутира нашироко и излиза в някои медии извън пределите на нормалните отношения в артистичния свят. Извън Байройт Аня Силя участва в продукции на Вагнерови и други опери под режисурата на Виланд Вагнер: Изолде в „Тристан и Изолде“, Брунхилде във „Валкюра“ и „Зигфрид“, в „Електра“, „Фиделио“, „Отело“, „Лулу“, „Воцек“ (диригент Пиер Булез). Следват нови роли: Леонора в „Трубадур“, Леди Макбет в „Макбет“ и Виолета в „Травиата“ от Верди, Лиу и после главната роля в „Турандот“ от Пучини, Касандра в „Троянците“ от Берлиоз, Сантуца в „Селска чест“ от Маскани, четири роли в „Хофманови разкази“ от Офенбах, Констанце в „Отвличане от сарая“ и Fiordiligi в „Така правят всички“ от Моцарт, Татяна в „Евгений Онегин“ от Чайковски. Аня Силя гостува в редица престижни оперни театри във Франкфурт, Тулуза, Париж, Торино, Неапол, Цюрих, Барселона, Женева, Будапеща, в Нидерландия, в Лондон (Royal Festival Hall и в Covent Garden), както и в САЩ (дебют там през 1968 г. в Сан Франсиско като Саломе) и в Чикаго. Първото й участие като Леди Макбет е при продукцията през 1967 г. с диригент Кристоф фон Донани, с когото има продължителна връзка, завършила с брак (имат три деца). Съпругът й е световно известен диригент, по време на ангажимента му в „Cleveland Orchestra“ в САЩ двамата се развеждат през 1990 г.

През 1965 г. Аня Силя играе с огромен успех партията на Саломе в едноименната опера от Рихард Щраус в Държавната опера в Щутгарт, през 1966 г. блести на фестивала в Единбург като Лулу в операта на Албан Берг. В тези години тя постъпва в ансамбъла на Държавната опера в Щутгарт, където играе в редица главни роли в оперите: Мари в операта „Воцек“ и Лулу в едноименната опера от Албан Берг, както и Саломе в операта от Рихард Щраус. В тази роля Аня Силя дебютира с огромен успех на сцената на МЕТ в Ню Йорк през 1972 г., както и в ролята на Леонора във „Фиделио“ от Бетовен. След дебюта в Байройт тя изгражда внушителен Вагнеров репертоар: Кундри в „Парсифал“, Елизабет в „Танхойзер“, Елза в „Лоенгрин“, Ева в „Майсторите певци от Нюрнберг“, много роли в тетралогията „Пръстенът на нибелунга“. Наред с тях Аня Силя пее Тоска в едноименната опера от Пучини, редица главни роли в опери от Яначек („Случаят Макропулос“, „Йенуфа“, „Катя Кабанова“, по-късно и в „Осуд“), Курт Вайл („Възходът и падението на града Махагони“) и десетки други. В хода на кариерата си Аня Силя се развива много успешно в характерни и трудни роли от съвременни опери и композитори, като в двете опери на Арнолд Шьонберг „Очакване“ и „ Pierrot Lunaire“ и в операта на Сергей Прокофиев от 1955 г. „Огненият ангел“, както и при премиерата на операта „Коварство и любов“ от Готфрид фон Айнем (либрето Борис Блахер и Лоте Ингриш) през 1976 г. във Виена. Особено впечатление правят редовните й изяви на Фестивала в Глайндбърн във Великобритания, където в ролята на Емилия Марти в операта на Яначек „Случаят Макропулос“ тя поставя еталон за сценично и вокално изпълнение. В тази роля тя дебютира през 1970 г. на сцената на Държавната опера в Щутгарт.

Много често авторитетните музикални критици определят Аня Силя за особено явление през миналия 20-и век. Докато 18-и и 19-и век се помнят с много примадони и изключително добри певици и певци, които обаче не са така многостранни, Аня Силя е единствената с толкова бързо развитие на кариерата си в най-ранна възраст, с такъв труден и огромен репертоар, поради което тези критици не могат да я сравнят с друга певица от същата генерация. При това те подчертават, че първоначалните й колоратурни партии се разширяват твърде бързо в типично драматичния жанр. Особено впечатление прави нейната извънредно впечатляваща сценична игра, допълваща отлично школувания и нюансиран сопранов глас. В това отношение ще цитирам един пасаж от изказване на английски критик, чийто думи звучат най-добре в оригинал: „Anja Silja’s performance was a tour-de-force. Her voice is not beautiful by any stretch of the imagination, but it is clearly projected, and every phrase carries its overtones—psychological not musical—which suggest the child-like degenerate, over-sexed princess in all too clear a manner. Her nervous, almost thin body is never still; she rolls on her stomach and on her back; she crawls, she slithers, she leaps, she kneels…. There is no denying that this is one of the great performances of our time”. Става въпрос за играта й в „Саломе“ от Рихард Щраус, но това не е единствен случай. Не искам да правя сравнение, още е рано, но като наблюдавам от повече от двадесет години развитието на българското сопрано Алекс Пенда (Александрина Пендачанска), правя известен паралел с многостранността на Аня Силя. Както е известно, в последно време Алекс Пенда има огромен успех като Саломе в операта на Рихард Щраус, наскоро игра и Кармен в операта на Бизе, както и в много други свои изяви по световните сцени. Дано по-късно се посвети и на роли в опери от Вагнер.

От началото на 80-те години Аня Силя постоянно разширява оперния си репертоар: главни роли в „Лейди Макбет от Мценск“ от Шостакович, Грете в „Далечният звук“ от Шрекер, Regan в „Лир“ от Aриберт Райман, Принц Орловски в „Прилепът“ от Йохан Щраус, Кърмачката (мецосопранова партия) в „Жената без сянка“ и Клитемнестра в „Електра“ от Рихард Щраус, Jocasta в “Œdipus rex” от Стравински, Майка Мария в „Диалогът на кармелитките“ от Пуленк, Юдит в операта „Замъкът на херцог Синята брада“ от Бела Барток. От началото на новото хилядолетие тя има гастроли в Кливланд, Бостон, Мадрид, Лайпциг, Прага, Рио де Жанейро. За записа с участието й в „Йенуфа“ от Яначек в Ковънт Гардън Аня Силя получава Grammy Award.

От началото на 90-те години заедно с интензивната си вокална дейност Аня Силя се провявява и като оперен режисьор. През април 1990 г. тя дебютира в тази дейност при продукцията на „Лоенгрин“ от Вагнер на сцената на оперния театър в Брюксел „Théаtre de la Monnaie“. Наред с тези дейности тя се изявява и като отлична изпълнителка на песенен репертоар от най-различни автори, включително и руски: Мусоргски, Рахманинов и други, които включва в многобройните си рецитали и концерти в различни държави.

В момента Аня Силя живее в Париж в закупения от нея дом на големия френски диригент André Cluytens (информация от страницата й на английски език в Уикипедия). Една от последните й трудни оперни роли е от януари 2013 г. в операта „Играчът“ от Дмитри Шостакович, поставена във Франкфурт от големия оперен режисьор Хари Купфер.

……

Silja now resides in Paris, having purchased the former home of the conductor André Cluytens.[5] In January 2013, she sang the role of the Grandmother (“Babulenka”) in The Gambler, in Frankfurt, in the production by Harry Kupfer, and, in 2017, she was the Narrator in Schoenberg’s Gurre-Lieder, in Hamburg, conducted by Kent Nagano.

……

Дискографията на Аня Силя е огромна. Както при оперните си изяви, така и тук нейни диригенти са световно известни личности. Следва част от най-важните записи:

Ludwig van Beethoven

• Fidelio : Auszüge (Sergi; Matačić, 1964) Eurodisc
• Alban Berg
  • Lulu: Lulu-Suite (Dohnányi, 1973) Decca
  • Lulu (Fassbaender, Berry, Hotter; Dohnányi, 1976) Decca
  • Wozzeck (Waechter; Dohnányi, 1979) Decca
• Hans Werner Henze
  • La Cubana (Latham-König, 1982) Wergo
• Leoš Janáček
  • Jenůfa (Mattila, Silvasti, Hadley; Haitink, 2001) [live] Erato
• Giacomo Puccini
  • Tosca: Auszüge in Deutsch (King, Fischer-Dieskau; Maazel, 1966) Decca
• Arnold Schönberg
  • Erwartung; Sechs Lieder (Dohnányi, 1979) Decca
  • Pierrot Lunaire (Craft, 1999) Koch Entertainment
  • Erwartung (Craft, 2000) Koch Entertainment
• Richard Strauss
  • Salome: Schlussszene (Dohnányi, 1973) Decca
  • Salome (Nielsen, Hale; Schønwandt, 1997) Chandos Records
• Richard Wagner
  • Der fliegende Holländer (Crass; Sawallisch, 1961) [live] Philips
  • Lohengrin (Varney, Thomas, Vinay; Sawallisch, 1962) [live] Philips
  • Tannhäuser (Bumbry, Windgassen; Sawallisch, 1962) [live] Philips
  • Das Rheingold (Windgassen, Adam; Böhm, 1966) [live] Philips
  • Götterdämmerung (Nilsson, Windgassen; Böhm, 1967) [live] Philips
  • Der fliegende Holländer (Adam, Talvela; Klemperer, 1968) EMI
  • Die Walküre (Schnaut, Marc, Elming, Hale; Dohnányi, 1992) Decca Records
• Kurt Weill
  • Aufstieg und Fall der Stadt Mahagonny (Schlemm, Neumann; Latham-König, 1985) Capriccio
  • Die sieben Todsünden (Nowak, 2002) Hänssler
• Russian songs Rachmaninow: 10 Lieder; Mussorgski: Lieder und Tänze des Todes; Skrjabin: Klaviersonate Nr. 9 „Schwarze Messe“ Anja Silja, Sopran, Andrej Hoteev, Klavier. – Aufnahme: Berlin, Jesus Christus Kirche, 2009. SONY RCA Red Seal 88697 49036 2

………….

DVDs

• Ludwig van Beethoven
  • Fidelio (Popp, Cassilly, Adam; Leopold Ludwig, Regie: Hess, 1968)
• Leoš Janáček
  • Jenůfa (R. Alexander; A. Davis, Regie: Nikolaus Lehnhoff, 1989) [live]
  • Die Sache Makropulos (Tear; A. Davis, Regie: Lehnhoff, 1995) [live]
• Richard Strauss
  • Salome (Malfitano, Terfel; Dohnányi, Regie: Luc Bondy, 1997) [live]
• Francis Poulenc:
  • Dialogues des Carmélites (Chor und Orchester der Mailänder Scala unter Riccardo Muti, Naxos 2004)

………..

Аня Силя е получила редица отличия и награди, най-важните от които са:

• 1988 Bundesverdienstkreuz
• 2004 Grammy Awards
• 2005 Joana-Maria-Gorvin-Preis
• 2011 Europäischer Kulturpreis am 4. März 2011 in der Frankfurter Paulskirche, Laudator: Luc Bondy

(край на цитата)

Особено се радвам днес на 17 април 2020 г. да поздравя за рождения й ден голямата и многостранна певица Аня Силя и да й пожелая добро здраве и все още да има успех във вокалното изкуство. Още през 80-те години съм бил на нейни изяви в Държавната опера в Берлин и съм бил винаги възхитен от гласа и драматичното й изкуство.

………..

Изпълнение на Аня Силя:

Anja Silja “Hojotoho” Die Walkure

Osaka, 1967

…..

Изпълнение на Аня Силя:

Anja Silja – Mozart: ABDUCTION FROM THE SERALGIO, Ach ich liebte & Martern, Frankfurt 1963

…….

Изпълнение на Аня Силя:

Anja Silja: Wagner – Der fliegende Holländer, ‘Senta’s Ballade’

……

Изпълнение на Аня Силя:

Anja Silja sings Liebestod (Rome 1965)

Richard Wagner TRISTAN UND ISOLDE Liebestod Anja Silja, soprano Orchestra dell’opera di Roma André Cluytens, conductor 1965

´´´´

Интервю на Аня Силя с Аугуст Евердинг:

Anja Silja – Da Capo – Interview with August Everding 1991

´´´´´´