Hristo Arishtirov

Хоровият диригент Христо Арищиров

Драги приятели на оперната и хорова музика, днес на 15 април 2020 г. пиша за втори път статия за един голям хоров диригент, когото лично познавах в продължение на редица години и който ни напусна през 2002 г. – обаятелният Христо Арищиров, дълги години главен диригент на Хора на запасните офицери в Габрово и на редица други хорове в София и другаде.

До 2019 година не съм писал за него, макар и той отдавна да е заслужил тази чест. Може би причина за това беше факта, че нямах досатъчно събрана информация и негови снимки, но след като този пропуск се ликвидира, реших най-сетне на 13 април 2019 г. – на рождения му ден да сторя това. През изтеклите повече от 7 години, в които пиша моите „оперни истории“ и наред с тях статии и за диригенти, както симфонични, така и хорови, съм писал за десетки хорови диригенти, през 2019 г. дойде време и за него. Днес пиша не точно на рождения му ден, а 2 дни по-късно, тъй като на 13 април имах статия за певицата Косена Кирова (2021-2007), която е родена на тази дата.

Особено държа на Христо Арищиров, защото в годините от 1966 до моето заминаване за Германия през 1974 г. той ме е ръководил в моята хорова дейност като баритон в тази първокласен хоров състав в Габрово, така че научих не малко нещо при неговото вещо ръководство, при което той не щадеше сили и време да ни обучава в тънкостите на хоровото изкуство, където неговият висок професионализъм вече се беше достатъчно оформил от голямата му хорова практика до 1966 г.

До този период Хора на запасните офицери в Габрово имаше друг диригент – Стефан Ботев, при когото съм пял много години също и преди това – в Смесения хор на читалище „Априлов-Палаузов“ в Габрово, но Ботев не беше със специално хорово образовение и Христо Арищиров след идването си в Габрово наложи други мащаби и кръгове на действие, които след 2-3 години дадоха своя отличен резултат.

При това към Хора на запасните офицери от над 85 мъже имаше и камерен състав от 20-25 хористи, със съвсем специални задачи и отделно обучение, което беше още по-интензивно. В този състав също съм участвал през годините до 1974. И в двата състава наш вокален педагог беше прекрасният Георги Делиганев от Русе, на когото преди няколко дни посветих статия, която предизвика огромен интерес. Изобщо работата на тандема Арищиров-Делиганев в Габрово даде в продължение само на няколко години такива богати резултати, че и двата състава бяха за пример между подобните в България състави по подготовка, програма, изпълнение и успехи.

Преди да мина към конкретни данни, искам да подчератя големите заслуги и на двамата за моето музикално издигане през този период, когато са били мои ръководители, независимо че по-късно моите професионални интересни в Германия не ми позволиха да отделям достатъчно време за това хубаво мое хоби, което имам от дете – хоровата музика.

Най-напред днес в тази статия за Христо Арищиров ще се спра на кратки мои спомени за тези години в Габрово, свързани с неговата работа там. Цитирам една част от тях, които изложих през 2006 г. в една книга, която написах и издадох тогава в Габрово, посветена на моя баща Пенчо Контохов, който е бил особено дълго време хоров деец в Габрово, чак до смъртта му през 1977 г. Цитирам:

(Мои спомени от 2005-2006 година):

За да довърша допълненията си, ще прибавя още, че от началото на 60-ях години в Габрово се основа Представителен мъжки хор на запасните офицери с името “Емануил Манолов”, който в разстояние на 5-6 години се разви и укрепи както в организационно, така и в художествено отношение, като проявите му надхвърлиха района на Габрово и съседните градове. Когато главен диригент през 1966 г. стана софийският диригент ХРИСТО АРИЩИРОВ (първоначално диригент беше Стефан Ботев) и за вокален педагог беше привлечен русенският специалист Георги Делиганев, хорът се издигна на много високо равнище и доби национална стойност.

От 1962 г. до 1974 г. аз пях в този хор като бас-баритон и така продължих дългогодишната певческа традиция на баща ми. Към хора имаше и камерен състав с по-специален репертоар от 18-20 певци, в който участвувах също. С тези два хора сме гостували с концерти из цялата страна, предимно в София, Варна, Русе, Пловдив, Бургас, Добрич, Велико Търново, Плевен и в десетки други градове, както и в чужбина: Югославия, Италия, СССР, Холандия, Великобритания, Полша. Представяли сме България на известни международни хорови конкурси, където сме печелили и призови места. След моето заминаване за Германия аз преустанових хоровата си дейност, траяла почти 35 години. В Дармщадт, където живеем от много години не пеех повече в хорове, главно поради служебна заетост. Изключение беше само участието ми през 1976-1977 г. в разширения хор на Държавната опера в града при изнасяне през този сезон на операта “Лоенгрин” от Рихард Вагнер. Едно от представленията можа да посети и баща ми при гостуването му тук през есента на 1976 г.

Що се отнася до Хора на запасните офицери в Габрово, той продължава дейността си и след началото на новия 21-и век, аз поддържам контакти с много от хористите при моите ежегодни посещения в Габрово. За съжаление, поради кризата за финансиране на културата този хор не е вече това, което беше в миналото. В средата на месец септември 2002 г. в София почина проф. Христо Арищиров, който до 1993 г. беше диригент на хора. Същият бе професор по хорово пеене в Нов Български университет в Благоевград, мисля и в Музикалната академия в София. От много години диригент на хора е Димитър Цонев, който беше втори диригент по времето на Арищиров. Дано този хор продължи делото на именития си патрон Емануил Манолов, чието име носеха през миналите десетилетия толкова много състави в музикално Габрово !

Накрая бих добавил и това, че църковният хор при “Св. Богородица” съществува от десетина години пак – сега като мъжки състав с диригент Димитър Цонев. Всяка неделя от 9 до 10,30 ч. той съпровожда литургията, както е било някога в моите детски години и на мене прави особено удоволствие да го слушам, когато съм в Габрово и да се връщам 60 години назад ! Там пеят много мои приятели от миналото, начело с Иван Попиванов и Андрей Андреев (той пее чудесно соло в “Отче наш” !), а Иван дирижира малка група певци, които после съпровождат църковните сватбени ритуали в тази църква. Така след много десетилетия кръгът на спомените от детството ми, в които винаги изпъква образа на баща ми, когато посещавам тази църква, се затваря чрез приятните часове на медитиране и усещането за една велика безкрайност на природата!

(край на цитата)

Следващите бележки написах наскоро във връзка с настоящата статия за Христо Арищиров:

Последната ми среща с проф. Христо Арищиров беше през лятото на 1998 или 1999 г. в Благоевград. Тогава бяхме на летуване в България със съпругата ми, и на път с колата ни от Рилския манастир се отбихме в Благоевград за няколко часа. Случайно в един магазин за домашни потреби се срещнахме с Христо – страшно се зарадвах, не се бяхме виждали след нашето заминавене през 1974 г. за Германия. Прекарахме заедно половин час, той нямаше повече време за приятния ни разговор. Спомнихме си за миналите хубави години в Габрово, където сме прекарали заедно стотици – не, хиляди часове по време на репетиции, концерти, пътувания и по разни хотели при нашите гостувания в България и чужбина. Той си спомни много добре за мен, аз бях по време на годините от 1966 до 1974 редовен член на хора в Габрово, помагал съм му при някои спорове във връзка с ред и дисциплина по време на гостувания, където държеше на моя авторитет сред хористите.

Той си спомни също и за многото поздравителни картички, които съм му пращал в София (имах домашния му адрес) по Коледа, Великден и при други празници в първите няколко години след заминаването ми за Германия. Христо беше все същият, е – годините бяха дали своя отпечатък, но той беше весел, усмихнат, все такъв запален с работата си на музикант, за което ми разказа някои важни неща…

Това беше, вече не се видяхме… Чак през средата на септември 2002 г., пак при мое гостуване в Габрово научих за смъртта му. Моят добър приятел в Габрово – гимназиалният учител по математика Иван Попиванов (мир на праха му!), който беше един от най-добрите и прилежни хористи в Габровския хор, заедно с други членове на хора, бяха пътували до София няколко дни преди аз да си дойда в Габрово, за да присътстват на погребението на Христо Арищиров, на което бяха официално поканени от близките му. Иван се познаваше добре и със съпругата на маестрото.

С това приключват спомените ми за живота и познанството ми с един забележителен човек и музикант, какъвто беше Христо Арищиров – докрай отдаден на хоровото изкуство, закърмен с най-доброто наследство, което са оставили дедите на това изкуство в България.

Почивай в мир, скъпи Христо!

През 2020 г. ще се навършат 18 години от неговата кончина в средата на септември 2002 г.

(край на цитата)

На това място искам още кратко да отбележа, че в момента Хорът на запасните офицери вече не същестува, той е прекъснал дейността си по различни причини. При моите ежегодни посещения в Габрово съм срещал и говорил с мои приятели – бивши певци в този хор, които са ми казвали, че основната причина е отказа на Министерство на отбраната да поддържа финансово този хор. Преди години ситуацията беше съвсем друга, тъй като всички разходи по поддържане дейността на хора – заплати на диригенти, корепетитори, вокален педагог, наеми за помещения, разноски за костюми на певците и разходи по пътувания и организиране на концерти се поемаха именно от това министерство. Сега някои от тези бивши членове на хора пеят в двата хора при църквите „Света Тройца“ (диригент Бистра Мамулева, която стана корепетитор на този хор през 1974 г., точно когато заминах за Германия) и „Света Богородица“ (доскоро там диригент беше Димитър Цонев – писах по-горе за него, но сега вече имат друг диригент). Останала е хубавата традиция – мисля един път седмично бивши хористи да се събират в едно заведение в Габрово на „приказки, кафе и аперитив“, където си припомнят „хубавото старо време“. Наскоро при статията за Георги Делиганев – на 7 април 2020 г. във връзка с рождения му ден писах за едно такова събиране на бивши хористи в Габрово, при което той е бил поканен и поздравен за юбилея си. Ще цитирам този абзац – може не всички мои читатели да са го чели:

„(…) Както споменах вече, габровският ежедневен вестник „100 вести“ в броя си от 20 август 2019 г. отделя цели две страници на този юбилей – две снимки на маестрото (както и други) и редица информации под формата на извадки от статии или изказвания на хористи от Габрово за работата на маестро Делиганев. На първата от тези страници има хубава статия от известния габровски тенор Александър Райнов (има и негова снимка), в която се дават сведения за среща на маестрото с бивши хористи от Хора на запасните офицери, състояла се в Габрово. Както вече писах, маестро Делиганев има селска къща край Габрово и предполагам, че през лятото на 2019 г. е бил там, така че това събиране в едно малко ресторантче в Габрово не е било проблем, освен лошото време. Тук няма да давам подробности, защото аз имам снимки на двете страници, които ще поместя тук и всеки може да прочете текстовете (…)

(край на цитата)

След този обширен увод ще премина към биографични бележки, творчески път и редица подробности за дейността на маестрото.

Най-напред ще изложа данните от неговата скромна Уикипедия-страница в Интернет, после ще направя добавки.

Христо Георгиев Арищиров е български диригент и хорист. Роден е на 13 април 1933 г. в Горна Джумая. Започва да дирижира хора в гимназията и пее в читалище „Никола Вапцаров“. Следва в Българската държавна консерватория и завършва диригентския клас на професор Георги Даскалов. Занимава се изключително с музика и хорово изкуство.

От 1978 г. до 1980 г. е консултант към Първия български хор „Янко Мустаков“ в Свищов, с който постига големи успехи и организира хоровите празници „Янко Мустаков“.

Професор Арищиров е сред създателите на специалност Хорово движение е Югозападния университет в родния си град. Основава академичния смесен хор, който днес е преименуван в негова чест. Председател е на Българския хоров съюз.

На 25 май 1982 г. е обявен за почетен гражданин на Свищов, а на 25 май 2000 г. е обявен за почетен гражданин на Благоевград.

(край на данните от Уикипедия-страницата му)

Даже тук не е внесена датата на смъртта му през средата на септември 2002 г. Тя не е съобщена като точна дата и в другите източници, с които разполагам. Може да се съди за приблизителна дата онази, която е спомената като дата на съобщение в медиите, свързано с 15 години от кончината му. Цитирам:

15.09.2017

15 години от смъртта на проф. Христо Арищиров, български хоров диригент и педагог (1933-2002). Диригент на Женския хор на издателство “Наука и изкуство” (1956-1959), на Смесения хор при Военномедицински институт (ВМИ) в София (1963-1966), на Мъжкия хор “Емануил Манолов” в Габрово (1966-1993) и на хор “Владимир Маяковски” (1960-2002). Председател на Българския хоров съюз (1991-2002). Основател на специалността “Хорово дирижиране” в Югозападния университет “Неофит Рилски” (ЮЗУ) в Благоевград, първи декан на Факултета по изкуствата в университета и преподавател в него до смъртта си. Почетен гражданин на Свищов (25 май 1982).

(край на цитата)

Още по време на годините, в които проф. Христо Арищиров е в разцвета на силите си и работи с пълни сили на различни места за развитие на българското хорово изкуство, неговата дейност е високо оценена от съответните ръководни места и заслужено наградена. През май 2001 г. – една година преди кончината му той получава от Министерство на културата почетна грамота и плакет. Цитирам информация за това:

в. „Култура“, бр. 20, 24 май 2001 г.

Награди на Министерството на културата

В чест на 24 май 2001 г. Министерството на културата удостои с почетни грамоти и плакети (имената са подредени по азбучен ред):

Театър
Александър Балкански, Анета Сотирова, Бойка Велкова, Борислав Чакринов, Валентин Ганев, Валентин Стойчев, Васил Попилиев, Георги Русев, Димитър Хаджиянев, Катя Динева, Константин Коцев, Мария Стефанова, Таня Масалитинова.

Писатели, преводачи, книгоиздатели
Благой Димитров, Весела Люцканова, Вихрен Чернокожев, Ерика Лазарова, Жана Николова-Гълъбова, Ирина Александрова, Кръстю Пастухов, Малина Томова, Раймонд Вагенщайн, Стоян Каролев, Федя Филкова, Фросима Парашкевова.

Библиотеки и читалища
Боряна Христова, Дора Илиева, Любомир Илиев, Христо Тъпанов, Цанка Георгиева.

Училища по изкуствата и културата
Кунка Панчева, Петър Петров, Цветанка Апостолова, Юлия Кехайова-Ненова, Янка Сърмова.

Музика и танц
Александрина Пендачанска, Асен Овчаров (посмъртно), Ваня Костова, Вълкана Стоянова, Кирил Стефанов, Милен Начев, Росица Баталова, ХРИСТО АРИЩИРОВ, Христо Недялков.

Кино
Александър Янакиев, Васил Михайлов, Иван Андонов, Росица Вълканова.

Паметници на културата
Бонка Илиева, Златка Кирова, Люба Красовска, Мария Чичикова, Стефка Ангелова.

(част от списъка …)

(край на цитата)

През 2008 г. една чудесна инициатива на проф. Христо Арищиров като председател на Българския хоров съюз (1991-2002) и на негови колеги намира продължение и след смъртта му през 2002 г. Цитирам информация във връзка с това:

Портал „Читалища“ април 2008 г.

Четвърти национален хоров фестивал – Разград 2008

В периода 31 май – 1 юни 2008 год. гр. Разград ще бъде домакин на Четвъртия национален хоров фестивал – Разград`2008. Фестивалът е под почетния патронаж на кмета на община Разград – г-н Денчо Бояджиев. 

История на фестивала

По инициатива на Българския хоров съюз, през месец май 2000 г. в гр. Шумен се осъществява регионална творческа среща и концерт на хоровете от градовете Разград, Русе, Търговище и Шумен под надслов „България посреща с песен ХХІ-ви век”. Следващата 2001 г. идеята намира продължение чрез хоровия празник „Здравей, хилядолетие”, реализиран на разградска сцена. Постепенно назряват условия и желание за разширяване и обогатяване формата на регионалните хорови концерти и възникването на Хоров фестивал в Разград от национален характер. Набелязани са най-важните цели – установяване на творчески контакти между хоровете от различни градове и популяризиране на хоровото изкуство.

С активната помощ от страна на БХС и тогавашния му председател проф. ХРИСТО АРИЩИРОВ, съвместните усилия на Община Разград, НЧ „Развитие”, певците от хор „Железни струни” и ценните съвети от страна на проф. Венета Вичева, се ражда първото издание на фестивала. Той се провежда на 17 и 18 май 2002 г. В него вземат участие домакините от хор „Железни струни” с диригент Красен Иванов, женски камерен хор „Златна лира” от Търговище с диригент Илиана Иванова, хор „Родни звуци” от Шумен с диригент проф. Венета Вичева, хор „Седянка” от Силистра с диригент Антонина Колева, мъжки хор „Св. Иван Рилски” – гр. Дупница, с диригент Радко Енчев и хор „Славянско единство” от Горна Оряховица с диригент Донка Копринкова. Всички участници получават почетен знак, диплом, снимки и видеозапис от концертите. Взето е решение фестивалът да се провежда през година и да бъде „отворен” за всички категории хорове за школувано пеене (…)

(продължава с данни за следващи хорови фестивали през идните години)

(край на цитата)

През 2013 г. Българското Национално Радио посвети предаване за проф. Христо Арищиров по повод 80 години от рождението му през 1933 г. Цитирам:

БНР

Спомен за Христо Арищиров

публикувано на 19.04.2013

Помните ли маестро Христо Арищиров?

Христо Арищиров е роден на 13 април 1933 г. в Благоевград. Пее в хора на читалище “Никола Вапцаров” и дирижира хора на гимназията. Учи в Българската държавна консерватория, в диригентския клас на проф. Георги Димитров. Целия си живот отдава на музиката и хоровото изкуство.

Проф. Арищиров е един от създателите на специалност “Хорово дирижиране” в Югозападния университет “Неофит Рилски” в Благоевград. Създател е на академичния смесен хор, който сега носи неговото име. Бил е председател на Българския хоров съюз.

Чуйте интересни факти от биографията му и негови спомени, запазени в Златния фонд на БНР.

(край на цитата)

За да може да се чуят тия спомени и данните от биографията му, цитирам линк към това предаване:

http://bnr.bg/post/100061200/spomen-za-hristo-arishtirov

Както стана ясно от някои материали, в течение на годините Христо Арищиров е получил почетно гражданство на някои градове, в които е ръководител много успешно съответни хорове. Ще цитирам в хронологичен ред тези решения на съответните общини в България, където те са взети. Както ще видим, това е станало първо в Габрово – на 22 декември 1976 г. – 10 години след като маестрото започва дейността си там като главен диригент на Мъжкия хор “Емануил Манолов” или както често се пише Хор на офицерите от запаса.

Сайт на Община Габрово:

Христо Георгиев Арищиров

Христо Георгиев Арищиров, провъзгласен на 22 декември 1976 г. за почетен гражданин на Габрово, известен български хоров диригент. Заслужил артист през 1979 г. като главен диригент на Мъжкия хор на офицерите от запаса „Емануил Манолов“, за чието професионално израстване допринася изключително много. Под неговото ръководство хорът печели много отличия – две първи награди от Х-я Международен хоров конкурс „Чезаре Сегици“ в Гориция, Италия, призова купа от Международния хоров радио конкурс „Нека народите пеят“ във Великобритания.  Провъзгласен за 10-годишната му работа като главен диригент на Мъжкия хор на офицерите от запаса „Емануил Манолов“, за постигнатите успехи и завоюваните национални и международни отличия.

(край на цитата)

Сайт на Община Свищов:

Награждаване:

Удостоен със званието Почетен гражданин на Свищов с решение № 50 на ИК на ОбНС от 25.05.1982 г. Протокол № 5.

Информация:

Христо Арищиров е роден на 13.04.1933 г. в Благоевград. Учил е в Българската държавна консерватория, в класа на проф. Георги Димитров.

От 1978 г. до 1980 г. е консултант към Първия български хор “Янко Мустаков” – Свищов. Големите успехи и художествените завоевания на Първи български хор “Янко Мустаков” на Петия републикански фестивал на художествената самодейност и Четвъртия събор на хоровете от крайдунавските градове – “Силистра – 80” се дължат на всеотдайната работа на з. а. Христо Арищиров.

От 1978 г. до 1980 г. е консултант към Първия български хор “Янко Мустаков” – Свищов. Големите успехи и художествените завоевания на Първи български хор “Янко Мустаков” на Петия републикански фестивал на художествената самодейност и Четвъртия събор на хоровете от крайдунавските градове – “Силистра – 80” се дължат на всеотдайната работа на з. а. Христо Арищиров.

За организирането на първите хорови празници “Янко Мустаков” – една отдавнашна мечта на свищовското гражданство, голяма заслуга има з. а. Христо Арищиров – Председател на организационния комитет за тяхното провеждане. По настоящем Христо Арищиров е професор по дирижиране в Югозападния университет в Благоевград. Председател е на Българския хоров съюз.

(край на цитата)

Сайт на Община Благоевград

Списък „Почетен гражданин на Благоевград“

ПОЧЕТНИ ГРАЖДАНИ НА БЛАГОЕВГРАД


проф. Атанас Димитров Катцулов – 11 юни 1997 година
Кирил Стефанов – 28 май 1998 година
Йордан Ванчев – 29 октомври 1998 година
Филип Аврамов – 29 април 1999 година  (посмъртно)
ПРОФ. ХРИСТО АРИЩИРОВ – 25 май 2000 година
Петър Сотиров Михтарски – 12 юни 2003 година
Ивайло Викторов Андонов – 12 юни 2003 година

(…) продължава …

(край на цитата)

Още през 2012 г. в Благоевград е взето важно решение: една хорова зала в Народно читалище „Никола Й. Вапцаров-1866“ в града е наречена на името на проф. Христо Арищиров. Цитирам съобщение в медия:

Сайт на Народно читалище „Никола Й. Вапцаров-1866“ Благоевград

10.02.2012 г.

Тържествено именуване на хорова зала при читалището на името на проф. Христо Арищиров

На 10.02.2012 г.  се проведе тържествено именуване на хорова зала при читалището на името на видния хоров диригент, отдал целия си живот на музиката и хоровото изкуство – проф. Христо Арищиров.
 
Всичко стана по предложение на председателя на читалище “Никола Вапцаров – 1866” – Тома Манасиев.  Така спомена за именития радетел на хоровата музика и благодарността към неговият принос ще остане в историята.

На тържеството присъстваха роднини на проф. Арищиров, а в негова чест градски детски хор изпълни музикални изпълнения. 

Проф. Арищиров е пеел и свирел в читалище “Никола Вапцаров”, по-късно е един от създателите на специалност “Хорово дирижиране” в ЮЗУ “Неофит Рилски” в Благоевград. Създател е на Академичния смесен хор, който също носи неговото име. Бил е председател на Българския хоров съюз, работил е неуморно за утвърждаване на българското хорово изкуство у нас и по света.

(край на цитата)

Една година по-късно също в Благоевград е изнесен внушителен хоров концерт по повод 80-годишнината от рождението на проф. Христо Арищиров. Ето информация:

Портал „Дарик“ Благоевград

С хоров концерт честват 80 години от рождението на проф. Христо Арищиров

28 май 2013 г.

Грандиозен хоров концерт по повод 80-годишнината от рождението на проф. Христо Арищиров ще събере любителите на хоровата музика в Благоевград. Юбилейният спектакъл ще се проведе днес, в големия салон на читалище “Никола Вапцаров”.

Участие в концерта, който ще започне в 19:00 часа, ще вземат Градски детски хор, Смесен хор “Ален мак” и Дамски камерен хор “Лира”, съобщават от пресцентъра на общинска администрация. Христо Арищиров е роден на 13.04.1933 г. в  Горна Джумая. Племенник е на големия български художник Стоян Сотиров.

Проф. Христо Арищиров е основател на специалността “Хорово дирижиране” в ЮЗУ “Неофит Рилски”. Създател е на Курсовия хор и на Академичния смесен хор, който днес носи неговото име.

Той е първият декан на Факултета по изкуствата в Югозападен университет „Неофит Рилски“, където преподава до смъртта си. През май 1991 г. става Председател на Български хоров съюз и работи за утвърждаването и развитието на българското хорово изкуство.

От миналата година Народно читалище “Никола Й. Вапцаров 1866” именува Хоровата си зала на негово име.

(край на цитата)

Наскоро ми попадна информация за издадени в България дискове със записи на десетки хорови творби в изпълнение на различни български любителски хорове от най-високо качество, ръководени от отлични диригенти. Заинтересувах се и открих, че наред с редицата от най-познати в близкото минало такива хорове има записи и на Хора на запасните офицери в Габрово с диригент проф. Христо Арищиров. Това са 2 диска, издадени от фирма „GEGA NEW“ в София. В анотацията пише, че общо са 3 диска, но аз намерих подробности за 2 от тях и ги цитирам, защото представляват общ интерес. Дадено е пълно описание на включените в тях произведения по автори и заглавия. Цитирам:

Музикална компания „GEGA NEW“

GD244 Българско хорово изкуство, vol.1

Описание

Участват: Смесен хор на БНР, Детски хор “Бодра смяна” със солист М. Калинкова, Детски хор “Добрич”, Хор на софийските момчета, Хор “Детска китка” – Пловдив, Детски хор на БНР, Женски хор “Христина Морфова”, Камерна капела “Полифония”, Софийски камерен хор “Васил Арнаудов”, Софийски камерен хор “Любомир Пипков”, Камерен хор “Добруджански звуци” – Добрич, Женски камерен хор на НАМТИ – Пловдив, Нов академичен камерен хор “Св. Св. Кирил и Методий”, Смесен хор “Родина” – Русе, Хор “Морски звуци” – Варна, Смесен хор “Хармония”, Смесен хор “Св. София”, Мъжки хор “Кавал” със солист Минчо Попов, МЪЖКИ ХОР “ЕМАНУИЛ МАНОЛОВ” – Габрово”, Мъжки хор “София”, Мъжки хор “Гусла”.

Диригенти: Михаил Милков, Бончо Бочев, Лиляна Бочева, Захари Медникаров, Адриана Благоева, Златина Делирадева, Христо Недялков, Лилия Гюлева, Ивелин Димитров, Теодора Павлович, Васил Арнаудов, Крикор Четинян, Петя Павлович, Марин Чонев, ХРИСТО АРИЩИРОВ, Валентин Бобевски, Васил Стефанов.

Съпровождат на пиано: Наталия Гешева, Дора Славчева, Никола Дюлгеров

[1] Родна песен – муз. Добри Христов 0’56”

[2] Конче водя, мамо – муз. Георги Димитров, т. народен 2’17”

[3] Закукала кукувица – муз. Филип Кутев, т. народен 1’33”

[4] Акварел – муз. Тодор Попов, ст. Н. Зидаров 2’06”

[5] Дяволита песен – муз. Филип Павлов, ст. Х. Харалампиев 2’14”

[6] Пристанище “Ел Баба” – муз. Филип Павлов, ст. М. Ганчев 3’08”

[7] Пицикати – муз. Александър Танев 3’18”

[8] Славей ми пее – муз. Георги Златев-Черкин, ст. Б. Морфов 3’14”

[9] Заро моме – муз. Николай Кауфман, т. народен 3’19”

[10] Унес – муз. Александър Текелиев, ст. Е. Багряна 2’38”

[11] Като сняг, съвсем като сняг – муз. Тодор Попов, ст. Вл. Голев 2’46”

[12] Мехметьо, севда голема – муз. Иван Спасов, т. народен 5’07”

[13] Хайде, бре Яно – муз. Петко Стайнов, т. народен 2’27”

[14] Вечерний здрач – муз. Георги Димитров, ст. Ив. Вазов 3’59”

[15] Любовна нощ – муз. Любомир Пипков, ст. В. Петкова 5’46”

[16] Утро край морето – муз. Александър Райчев, ст. К. Христов 3’07”

[17] Стани ми, майчо – муз. Филип Кутев, т. народен 3’29”

[18] Сечената – муз. Петър Льондев, т. народен 2’11”

[19] Заспало е челебийче – музика: Асен Карастоянов, т. народен 4’43”

[20] Моя родна земя – муз. Евгени Чешмеджиев, ст. П. Пенев 2’14”

[21] Дивертименто – муз. Александър Танев 2’15”

[22] Дафино вино цървено – муз. Добри Христов, т. народен 4’05”

[23] Що ми е мило и драго – муз. Петко Стайнов, т. народен 2’20”

Total: 69’12”

Предлаганата програма е начало на поредица от 3 диска, съставена на принципа на антологията и е илюстрация на развитието и постиженията на академичното хорово изкуство в България. Записите са на детски, женски, камерни, мъжки и смесени състави, като най-ранният е от 1965 г. Всички хорове са носители на най-високите отличия от престижни хорови конкурси и фестивали. Постиженията на хоровете са пряко свързани с постиженията на българската хорова композиторска практика. Мнозина от най-талантливите творци се обръщат към този жанр и техни творби се превръщат в емблематични. Така програмата, замислена да представи хоровото изпълнителско изкуство в България, дава много ясна представа и за българската композиторска школа в различните периоди от своето развитие. И за да бъде максимално пълно, изданието предлага подробна анотация за включените записи, както и текстовете на песните.

Продажна цена 11,99 лв.

(край на цитата)

GD270 Българско хорово изкуство, vol.2

Песни на фолклорна основа

Описание

Участват: Смесен хор “Морски звуци” – Варна, Смесен хор “Родна песен” – Бургас, Смесен хор “Дунавски звуци” – Русе, Детски хор “Искра” – Казанлък, Детски хор “Проф. Георги Димитров” – Ямбол, Женски хор “Арфа” – София, Пловдивско певческо дружество “Ангел Букорещлиев”, Детски хор – Добрич, Софийски камерен хор “Васил Арнаудов”, Мъжки хор “Св. Иван Рилски” (“Марек”) – Дупница, Мъжки камерен хор “София”, Смесен хор “Света София”, МЪЖКИ ХОР “ЕМАНУИЛ МАНОЛОВ” – Габрово, Смесен хор “Хармония” – София, Смесен хор “Родина” – Русе, Смесен хор “Родина” – Стара Загора, Младежки хор “София”, Камерна капела “Полифония” – София, Женски хор на Националната академия за музикално и танцово изкуство – Пловдив, Софийски камерен хор “Любомир Пипков”, Женски хор “Христина Морфова” – София, Детски хор “Бодра песен” – Шумен, Детски хор на Българското национално радио, Детски хор “Дружна песен” – Сливен, Хор на софийските момчета.

Диригенти: Марин Чонев, Михаил Ангелов, Крикор Четинян, Стоян Кралев, Стефка Пастърмаджиева, Офелия Русева, Петя Павлович, Теодора Павлович, Захари Медникаров, Крум Максимов, Димитър Русков, Валентин Бобевски, ХРИСТО АРИЩИРОВ, Емил Минев, Васил Арнаудов, Ивелин Димитров, Лилия Гюлева, Венета Вичева, Христо Недялков, Методи Григоров, Адриана Благоева.

[1] Ръченица – Добри Христов, т. народен 1’04”

[2] Леле, моме – Добри Христов, т. народен 2’08”

[3] Луд гидия – Марин Големинов, т. Пенчо Славейков 5’20”

[4] Рибарска наздравица – Георги Димитров 3’03”

[5] Цъфнало е кокиче – Георги Димитров, т. народен 2’26”

[6] Гайдар – Светослав Обретенов, т. народен 1’39”

[7] Люлки-вейки – Филип Кутев, т. народен 1’23”

[8] Драгана и славея – Филип Кутев, т. народен 3’13”

[9] Стара са майка ни ложе – Тодор Попов, т. народен 2’47”

[10] Дилмано, дилберо – Здравко Манолов, т. народен 2’03”

[11] Тъпан бие – Здравко Манолов, т. народен 2’17”

[12] Делю хайдутин – Димитър Петков, т. народен 4’21”

[13] Закъснила е Лалица – Жул Леви, т. народен 1’42”

[14] Току ми е грижа – Александър Танев, т. народен 4’52”

[15] Йове, малай моме – Александър Танев, т. народен 2’32”

[16] Два тъпана бият – Иван Спасов, т. Георги Генов 2’08”

[17] Радо, бела Радо – Иван Спасов, т. народен 2’56”

[18] Яна – Кирил Стефанов, т. народен 3’54”

[19] Бре, Петрунко – Красимир Кюркчийски, т. народен 1’26”

[20] Пиленце пее, говори – Красимир Кюркчийски, т. народен 3’37”

[21] Седнало е Гьоре – Стефан Мутафчиев, т. народен 2’08”

[22] Урок по гъдулка – Николай Стойков, т. Веса Паспалеева 2’01”

[23] Чудното хоро – Георги Костов, т. Асен Разцветников 2’18”

[24] Зима – Милко Коларов, т. Вътьо Раковски 1’53”

[25] На хорото – Петър Льондев, т. Таня Първанова 1’53”

Total: 65’04”

Продължава поредицата “БЪЛГАРСКО ХОРОВО ИЗКУСТВО” (vol. 1 – GD 244). Втората програма е с обработени народни песни или авторски песни на фолклорна основа. Още със създаването на първите хорове в България, основна част от репертоара им са предимно китки (потпури) от български народни песни. Оттогава до днес музикалният фолклор е сред най-използваните интонационни източници. А много от създадените на тази основа песни са се превърнали в класика на хоровото творчество. Затова е и съвсем естествено една цяла програма да бъде посветена на тези песни, станали емблематични за българското хорово изкуство.

Продажна цена 11,99 лв.

(край на цитата)

Вярно е, че увеличавам размера на тази статия, но горната информация е особено ценна за справки.

В хода на подготовка на настоящата статия попаднах на една информация, която особено ме зарадва: внучка на проф. Христо Арищиров е тръгнала по неговия път, макар и не като хоров диригент, а като пианистка, и то със значителни вече постижения. Направо цитирам:

Вестник „България“ (Орган на българите в САЩ)

Родна пианистка в стремеж към постигане на мечтата си

Радостина Павлова

(без дата)

Ивана Говедарска е родена през 1993 г. в гр. София. През 2012 г. завършва Национално музикално училище „Л. Пипков”, в класа по пиано на Светла Славчева. Бакалавърската си степен получава в класа по пиано на световноизвестния пианист проф. Иван Дреников в Национална музикална академия „Проф. Панчо Владигеров”. През юни 2017 г. завършва магистратура с отличен успех в Консерватория Лисеу, Барселона, в класа по пиано на проф. Станислав Почекин.

Лауреат е на национални и международни конкурси, сред които „Надежди, Таланти, Майстори” (Добрич, България), „Prof. Josef Dichler” (Виена, Австрия), „Международен конкурс за млади пианисти” (Ниш, Сърбия), „Ciudad de Marbella” (Марбея, Испания). През 2015 г. взима участие във “Festival de piano and master classes de Saint Savin”, Франция, а през 2016 г. на фестивала „MusikFest Piano Camp”, Минесота, САЩ. Има възможността да участва в концерти и да работи с изтъкнати музиканти от Европа и САЩ. През август, тази година, отново участва на “Festival de piano and master classes de Saint Savin”, Франция, като стипендиант. На проведения там конкурс, резултатът на който се определя от вота на професорите, артистичните директори и публиката, Ивана е един от четиримата лауреати измежду 18 участници от 7 страни. Последният успех идва преди броени дни, когато й е присъдена Първа награда на конкурс „Best Scarlatti Performance” от поредицата “Great Composers Competition”.

Изнася самостоятелни концерти във Франция, Испания, Гърция и България, солист е на Академичния симфоничен оркестър на Национална музикална академия „Проф. Панчо Владигеров”. Участва в прегледа „Нова българска музика” в Съюза на българските композитори, където представя произведения от български автори, изпълнявани за първи път. Участва в редица майсторски класове на изтъкнати пианисти от цял свят.

Здравей, Ивана! Разкажи ни най-напред повече за каузата, за която се бориш в момента?
– В момента тече моята crowdfunding кампания за набиране на средства за обучението ми по програма “Master Music Training” в Conservatori del Liceu – Барселона. Идеята дойде в разговор с част от моя екип от фондация „Тротоара”. Crowdfunding кампаниите функционират така, че крайната цел да бъде достигната чрез малки дарения от голям брой хора. До момента успях да достигна 53%, а крайният срок е 15 ноември. Повече информация можете да намерите на следния адрес:

  • https://www.indiegogo.com/projects/pianist-music-training-in-spain-piano/x/17321623 Изключително съм благодарна на всеки един от вас, който има възможност да помогне!

– Кой те насочи към музиката?
– Любовта ми към музиката бе породена от моя дядо – ХРИСТО АРИЩИРОВ, който не само беше един от най-известните хорови диригенти в България, но беше и изключителна личност. Както той обичаше да казва за своите две дъщери (майка ми и леля ми), те дори „говорят фалшиво”. Затова и желанието му аз да продължа по неговия път беше голямо. Разказвали са ми, че няколко месеца след като съм се родила е имал работа в Музикалната академия в София и специално е запазил пъпа ми, за да го „хвърли” там. Може би въпросът „Къде ти е хвърлен пъпа?” не е случаен.

– Кои са учителите, които са помогнали в изграждането ти като пианист?
– Имала съм огромен късмет с преподавателите, които съм имала. Още в Музикалното училище в София, 12 години учих със Светла Славчева – един изключителен педагог, който изгради много ценни качества у мен и ме научи на много неща, за което винаги ще съм й благодарна. По-късно имах огромната чест не само да се запозная с проф. Иван Дреников, но и да уча при него в Музикалната Академия. Каквото и да кажа за него ще бъде малко – пианист със световно признание, който със своя собствен почерк оставя огромна следа в българското изпълнителско изкуство. Понастоящем работя с проф. Станислав Почекин, който ми помага в нататъшното ми усъвършенстване като музикант.

– На кои световно известни съвременни пианисти симпатизираш?
– О, това е много хубав, но и много труден въпрос. В днешно време е страхотно, че имаме възможност да слушаме безброй онлайн записи и да сме запознати какво се случва в световен мащаб. За мен, обаче, е изключително важно живото изпълнение – да отида на концерт и изпълнителят да ме грабне от първата нота, да ме накара да настръхна. Много малко са го правили, а един от тях определено беше Даниил Трифонов.

– Има ли зала, в която си свирила, която е най-запомняща за теб?
– Определено запомнящи са Teatro Ciudad de Marbella, която се намира в Малага, Испания, както и Abbaye de Saint Savin, в Сент-Савин, Франция, която е под егидата на ЮНЕСКО.

– Освен пианото, свириш ли на други музикални инструменти?
– Докато карах бакалавър в Музикалната академия в София, учех като избираем предмет орган при проф. Нева Кръстева. Въпреки краткото време, вярвам, че успях да усвоя някои от основните тънкости. Имах възможността да участвам в концерти, дори свирих концерт за орган с Академичния симфоничен оркестър на Национална музикална академия „Проф. Панчо Владигеров”.

– Какво още искаш да постигнеш в музиката?
– В музиката, както и в изкуството, винаги можеш да постигаш още и още и това няма край. За себе си искам да продължавам да се стремя към честността. Когато си честен в това, което правиш, постигаш и всичко останало.

– На кого искаш да благодариш?
– На първо място бих искала да благодаря на моите родители, роднини и всички приятели, които винаги са до мен и ме подкрепят. На моите преподаватели, без които нямаше да съм това, което съм. И не на последно място да благодаря на всички хора, които вярвайки в мен и подкрепяйки ме, ми дават сили да продължавам напред и да вярвам, че това, което правя, има смисъл! 

Радостина Павлова
кореспондент на в. “България”

(край на цитата)

Остава да пожелаем на младата Ивана Говедарска пълен успех в изпълнение на желанията й – за радост на близките и роднините си, особено в памет на знамениттия си дядо.

Една последна информация от 2018 г. в днешната ми статия ни връща окончателно в атмосферата на спомените за проф. Христо Арищиров:

Сайт на Хорът на софийските момчета

Хорът на софийските момчета с орден “Йоан Кукузел”

22 ноември 2018 г.

На 21 ноември в зала “България” Хорът на софийските момчета с диригент проф. д-р Адриана Благоева и пианист Зорница Гетова взе участие в тържествения концерт, посветен на празника „Въведение Богородично“ – Денят на християнската младеж и християнското семейство.

На концерта присъства и Негово Светейшество българският патриарх Неофит. След изпълненията си съставът бе награден от Светия Синод на Българската православна църква с новоучредения орден за църковни заслуги “Йоан Кукузел”. Високото църковно отличие бе присъдено на Хора на софийските момчета и проф. д-р Адриана Благоева за сериозния им принос в разпространението и популяризирането на църковно-славянската музика у нас и по света и по повод 50-годишния юбилей на хора.

(край на цитата)

Трябва да споделя, че във връзка с този Хор на софийските момчета, който съществува вече 50 години, проф. Христо Арищиров е направил изказване, което аз имам записано. Ето го:

“Много рядко в живота на един музикант се срещат радостни, незабравими минути с истинско хорово изкуство. Щастлив съм, че чух един великолепен хор – Хора на софийските момчета. На тези изключителни момчета и тяхната талантлива и много можеща диригентка Адриана Благоева – на добър час!”

                                      проф. Христо Арищиров, диригент

(край на цитата)

Само какъв хубав комплимент, изказан от диригент за своя колежка!

Днешната статия ще завърша с малка справка относно някои записи на хорови изпълнения, които е дирижирал проф. Христо Арищиров. Цитирам три такива: два от изпълнения в YouTube, и един – запис на дългосвиреща грамофонна плоча през 1977 г. на Мъжкия хор „Емануил Манолов“ в Габрово. Цитирам:

Линк в YouTube:

Am 19.12.2015 veröffentlicht

РАЗГРАДСКА ФИЛХАРМОНИЯ “Проф. Димитър Ненов”
ХОР “МАЙКОВСКИ”
Диригент: Георги Чимширов
Диригент на хора: Христо Арищиров
Солисти: Галя Горчева – сопран Александър Крулев – баритон

……

Линк в YouTube:

Am 25.03.2015 veröffentlicht

ДИМИТЪР НЕНОВ – “КОЛЕДА”
ХОР “МАЯКОВСКИ” И РАЗГРАДСКА ФИЛХАРМОНИЯ
Диригент: ГЕОРГИ ЧИМШИРОВ,

Диригент на хора: ХРИСТО АРИЩИРОВ

……..

Мъжки хор “Емануил Манолов” – Габрово, диригент ХРИСТО АРИЩИРОВ; съпровожда на пиано Ирина Щиглич

ВХА 2121

Фирма „Балкантон“, издание 1977 г.

Комунистическа / Д. Петков; текст Цв. Ангелов. Моя родна земя / Евг. Чешмеджиев; текст П. Пенев. Колчем зарана си замина: текст народен. Чудно хоро / Л. Пипков; текст Ас. Разцветников. Залюбих си едно либе: текст народен / Ф. Кутев. Сватба: текст народен / Хр. Тодоров. Хорал / Т. Попов; текст Д. Дебелянов. Обичам те / Ал. Танев; текст С. Таджер. Надеждата / Дж. Росини. Хор из операта „Вълшебната флейта“ / В. А. Моцарт. Мотет / Як. Галус. Красавице, ще идем ли / Фр. Пуленк; бълг. текст Ирина Щиглич. Среднощен час / Й. Брамс. Приспивна / М. Блантер; солист Н. Станчев. Хор из операта „Октомври“ / В. Мурадели; солист Ил. Катевски. Студен вятър / Ан. Новиков
(край на цитата)
…..
Нека днес на 15 април 2020 г. почетем 87 години от рождението на 13 април 1933 г. на големия хоров диригент, когото лично познавах в продължение на редица години – обаятелният проф. Христо Арищиров, дълги години главен диригент на Хора на запасните офицери в Габрово и на редица други хорове в София и другаде.
Мир на праха му! …….

Schreibe einen Kommentar

Deine E-Mail-Adresse wird nicht veröffentlicht.