Arley Reece – operastars

Тенорът от САЩ Арли Рийс е роден вчера преди 70 години

Драги приятели на оперната музика, вчерашният ден 27 август 2015 г. посветих на големия български тенор Камен Чанев, като написах голяма статия в две части, която обхващаше както данни от обширната му вокална дейност, така и редица сведения за изявите му през тази и предните няколко години, интервюта с него и изказвания на колеги и приятели.

По липса на време не можах да отбележа кръглия рожден юбилей на негов колега – тенор от САЩ, който вчера имаше 70-годишен юбилей. Това е певецът Арли Рийс (Arley Reece), роден на 27 август 1945 г. в Тексас, починал на 22 октомври 2005 г. в Марл (град в Германия, в провинция Северен Рейн – Вестфалия, недалеч от големия град Реклингхаузен). От доста години Рийс заедно със съпругата си Кейт живеят в Германия, в града Дорстен, близо до Марл.

Най-запалените любители на музиката сигурно знаят с какво е известен в областта на класическата музика този град Марл, който за мен лично беше непознат от друга област. Между другото, той не е голям град – около 90 хиляди жители, но от 1956 г. е център на един симфоничен оркестър с доста голяма известност през последните 50 години. Именно поради това ми е познато името на града Марл. Този оркестър се нарича „Philharmonia Hungarica“ и има интересна история. За съжаление, през 2001 г. неговото съществуване се преустанови. Както в редица други държави, и в Германия стремежа за икономии в областта на културата се чувства в някои сектори, особено когато интереса на публиката намалее в дадена област или географски регион и инвестициите от страна на държавата намалеят или бъдат спрени. Ето една информация на руски език за „Philharmonia Hungarica“, която най-добре описва историята и съдбата на този чудесен оркестър:

«Philharmonia Hungarica» — симфонический оркестр, работавший в 1956—2001 годах и состоявший из венгерских музыкантов, не пожелавших остаться в Венгрии после того, как Венгерское восстание 1956 года было подавлено советскими войсками. Первоначально был основан в Бадене под Веной, затем базировался в германском городе Марль. Первый концерт состоялся 28 мая 1957 года.

Первым руководителем оркестра был Золтан Рожняи (1956—1961), во главе с которым оркестр с большим успехом гастролировал в 1959 г. в США. Большую поддержку оркестру на ранней стадии его истории оказывал Антал Дорати, бывший его почётным президентом; после смерти Дорати в 1988 г. этот пост занял Иегуди Менухин.

В 1961—1967 гг. во главе оркестра стоял Мильтиадес Каридис. Затем на протяжении многих лет оркестром руководил Алоис Шпрингер. Чередуясь с Анталом Дорати, Шпрингер в 1970-е годы осуществил с Philharmonia Hungarica уникальный проект: полную запись всех 104 симфоний Йозефа Гайдна.

В последние годы существования оркестра его возглавляли Юстус Франц, а затем Роберт Бахман.

На всём протяжении существования оркестра он, по понятным политическим причинам, получал значительную финансовую и организационную поддержку от правительства ФРГ. После того, как коммунистический режим в Венгрии прекратил своё существование, эта поддержка постепенно стала сходить на нет. В силу падения интереса к оркестру в 2001 году он был распущен; прощальный концерт состоялся в Дюссельдорфе 22 апреля: послушать Девятую симфонию Брукнера собрались около 150 слушателей (при вместимости зала 2000 человек).

(край на цитата)

Превод:

„Philharmonia Hungarica“ е симфоничен оркестър, който работи от 1956 до 2001 г. и се състои от унгарски музиканти, които не искат да останат в Унгария, след като унгарското въстание от 1956 г. е потушено от съветските войски. Първоначално е основан в Баден близо до Виена, след това базиран в германския град Марл. Първият концерт се състои на 28 май 1957 г.

Първият ръководител на оркестъра е Золтан Розняи (1956-1961), под чието ръководство оркестърът обикаля САЩ с голям успех през 1959 г. Оркестърът получава голяма подкрепа в ранните етапи на своята история от Антал Дорати, който е негов почетен президент; след смъртта на Дорати през 1988 г. позицията поема Йехуди Менухин.

От 1961 до 1967 г. сркестърът се ръководи от Милтиад Каридис. След това дълги години оркестърът се ръководи от Алоис Шпрингер. Заедно с Антал Дорати, Шпрингер предприема уникален проект с „Philharmonia Hungarica“ през 70-те години: пълен запис на всичките 104 симфонии на Йозеф Хайдн.

През последните години от съществуването на оркестъра той се ръководи от Юстус Франц, а след това от Роберт Бахман.

През цялото време на съществуването си оркестърът по очевидни политически причини получава значителна финансова и организационна подкрепа от германското правителство. След като комунистическият режим в Унгария престана да съществува, тази подкрепа постепенно започва да изчезва. Поради спадащ интерес към оркестъра, той е разпуснат през 2001 г. Прощалният концерт се състоя в Дюселдорф на 22 април: около 150 слушатели се събират, за да слушат Деветата симфония на Брукнер (с капацитет на залата от 2000 души).

(край на превода)

Жалко, жалко – как замират такива хубави традиции, без да има виновни за това. Често съм гледал предавания по телевизията, особено с диригента Юстус Франц, който умееше да прави също и добра реклама чрез многобройните си връзки.

След това отклонение се връщам на Арли Рийс. Все пак вчера имах време да поразровя архива си и да потърся сведения за него. До сега не бях чувал за този тенор, макар и да го имах в календара си. Разбира се, всички източници бяха на немски и английски езици. Когато прочетох, че Арли Рийс е имал изява и във Виенската държавна опера в „Отело“ от Верди, и то през годината 1987, ми стана интересно. Знам добре, че през тази година бяха едни от най-големите успехи на Пласидо Доминго във Виена и то точно в тази опера. Чрез архива на Виенската опера намерих това, което ме интересува, но също и участието на Арли Рийс като Отело. Беше ми интересно, дали в тази поредица от 17 спектакъла на „Отело“ през сезона 1987/88 само Пласидо Доминго е пял в ролята на Отело или и други тенори. Разбира се, че и други, Доминго пее там Отело още от 1982 г. (6 пъти), после през 1987 – първите 4 пъти в началото на цикъла от 17 спектакъла (на 10, 13, 17 и 20 май), на 24 май пее Арли Рийс, после други „поемат щафетата“. Каква беше изненадата ми, като прочетох състава на 24 май, за да видя с кого е участвал Арли Рийс – трима български артисти. Ето състава:

OTELLO

Sonntag, 24. Mai 1987 | 19:00 | in italienischer Sprache

5. Aufführung in dieser Inszenierung

Zubin Mehta | Dirigent
Peter Wood | Inszenierung
Stephen Lewis | Bühnenbild
Luciana Arrighi | Kostüme
Robert Bryan, Robert Stangl | Lichtregie
Helmuth Froschauer | Choreinstudierung

Arley Reece | Otello
Renato Bruson | Jago
Kaludi Kaludow | Cassio
Wilfried Gahmlich | Rodrigo
Kurt Rydl | Lodovico
Goran Simić | Montano
Claudio Otelli | Ein Herold
Anna Tomowa-Sintow | Desdemona

Margarita Lilowa | Emilia

(край на цитата)

Наред с диригента Зубин Мета, Ренато Брузон, Курт Ридл и Арли Рийс, участват като Дездемона Ана Томова-Синтова и съответно Калуди Калудов – Касио и Маргарита Лилова – Емилия. Знаех за тези участия на Томова-Синтова, тя беше в тези години на върха на изкуството си и при предните изяви през май е била партньорка на четирите спектакла с Пласидо Доминго. Още по-голяма беше изненадата ми за Калуди Калудов. От справката за него се оказа, че той е пял в ролята на Касио при всичките 17 спектакъла на „Отело“ в сезона 1987/88. И той тогава беше също на върха на постиженията си и чест гост на Виенската държавна опера. Изобщо „Отело“ има богата история там – Димитър Узунов играе 15 пъти в ролята на Отело през годините от 1960 до 1965, а на 22 октомври 1965 г. се налага да влезе в трето действие поради недиспониране на тенора, играл в първите две действия. Няма да се спирам на други роли, но като Касио също друг български тенор – Божидар Николов има 9 участия през годините 1990 до 1992. Понеже започнах с Пласидо Доминго, той играе като Отело във Виена още 4 пъти през 1989 г. и 7 пъти между 1991 и 1997 г.

Защо се спрях толкова подробно на „Отело“ – очевидно заради Арли Рийс. Нищо не знаех за него и като разбрах, че Калуди Калудов е пял една вечер заедно с него, реших да му се обадя. Късно снощи чрез Фейсбук (ние сме приятели) се свързахме и на моя въпрос относно Арли Рийс той ми отговори любезно:

„Помня Рийс. Той беше само ковък и мисля, че пя един спектакъл. Беше едър мъж и мисля че беше американец“.

(край на цитата)

Стана ми приятно, че Калуди Калудов след почти 30 години си спомня за този колега (може да са се срещали и на други сцени). Пише ми „ковък“ – сигурно иска да каже, че певецът е бил доста податлив на изискванията на режисьор и диригент. Че е американец също е вярно, както и това, че имал едра фигура – за това знаех от биографията му.

След тези предварителни бележки ще се спра на биографията и творческия път на артиста.

Арли Рийс (Arley Reece) е роден на 27 август 1945 г. в Yoakum / Тексас, починал на 22 октомври 2005 г. в Марл / Германия. След завършване на средното си образование той работи като търговски служител. Тъй като има хубав глас и желание да се отдаде на вокална практика, следва музика и пеене в „New University of Texas“ (вокално изкуство при Eugene Conley). Продължава това обучение в „Manhattan School of Music New York“ при Daniel Ferro. През 1970 г. е неговият оперен дебют при „American Opera Society“ в ролята на Assad в операта „Савската царица“ („Die Königin von Saba“) от Карл Голдмарк (1830-1915). Сигурен съм, че нито авторът, нито операта са познати на масовия музикален читател. Ето малко информация:

„Кarl Goldmark, често също Carl Goldmark и Károly Goldmark (роден на 8 май 1830 г. в Keszthely, Königreich Ungarn, Kaisertum Österreich, починал на 2 януари 1915 г. във Виена), е австрийско-унгарски композитор, музикален педогаг и цигулар с еврейско потекло.

Композирал е следните 7 опери:

Die Königin von Saba. Oper in 4 Akten (op. 27; 1871). Libretto: Salomon Hermann Mosenthal. UA 10. März 1875 Wien (Hofoper)
Merlin. Oper in 3 Akten. Libretto: Siegfried Lipiner. UA 19. November 1886 Wien (Hofoper)
Das Heimchen am Herd. Oper in 3 Akten. Libretto: Alfred Maria Willner (nach Charles Dickens: The Cricket on the Hearth). UA 21. März 1896 Wien (Hofoper)
Der Fremdling. Libretto: ?. UA 1897
Die Kriegsgefangene (Briseïs). Oper in 2 Akten. Libretto: Emil Schlicht (= Alfred Formey). UA 17. Januar 1899 Wien (Hofoper)
Götz von Berlichingen. Oper in 5 Akten. Libretto: Alfred Maria Willner (nach Goethe). UA 16. Dezember 1902 Budapest (Nationaloper). Neufassung: UA 1910 Wien
Ein Wintermärchen. Oper in 3 Akten. Libretto: Alfred Maria Willner (nach Shakespeare). UA 2. Januar 1908 Wien (Hofoper)“

(край на цитата)

От всички тези опери „Савската царица“ се счита за най-добрата му творба, която веднага след премиерата донася на Голдмарк световна известност. Не случайно в оперната история е отбелязано, че „тази опера е една от най-успешните опери през късните десетилетия на 19-и век“.

Сюжетът е библейски – Савската царица е владетелка на Шаба/Шева (или Сава/Саба, Сабейско царство) – древна държава, намирала се в Южна Арабия (Арабия Феликс), на територията на днешен Йемен.

На повече подробности няма да се спирам, ще отбележа, че след големите успехи на операта в края на 19-и век тя е почти забравена, но след Втората световна война идва един ренесанс, може би поради факта, че музиката е в стила на тази от Рихард Вагнер и редица оперни театри я преоткриват. Ето списък на действащите лица:

König Salomon (Bariton)

Die Königin von Saba (Mezzosopran)

Assad, Salomons Liebling (Tenor)

Der Hohepriester (Bass)

Sulamith, seine Tochter (Sopran)

Baal-Hanan, Palastaufseher (Bariton)

Astaroth, Sklavin der Königin (Sopran)

Der Tempelwächter (Bass)

Gefolge des Königs und der Königin, Wachen, Krieger, Priester, Leviten, Tänzerinnen, Volk, Sklaven. Chor, Ballett und Statisterie.

(край на цитата)

Известният немски музикален критик Dieter Zöchling пише в една своя статия следното заключение:

„Савската царица“ е една изпълнена с изящна мелодика опера, въздействаща със сценичното си изпълнение, с чудесни кантилени, мощни хорови сцени и пластично представяне на характерите“.

(край на цитата)

Като чета тези редове си мисля, кога ще дойде ред и на тази класическа опера да бъде представена в България – ето през януари т.г. се навършиха 100 години от смъртта на автора й – Карл Голдмарк, а колко оперни любители го познават?

Все пак за най-запалените оперни любители искам да цитирам няколко от най-добрите музикални записи на операта:

Recordings

Karl Goldmark: Die Königin von Saba – Complete recording from a live 1970 performance of the work by the American Opera Society Orchestra conducted by Reynald Giovaninetti with Arley Reece as Assad and Alpha Floyd as the Queen of Sheba. The CD also includes excerpts from the opera in a studio recording made in Vienna (1903–1909) with Leo Slezak as Assad and Elsa Bland as the Queen of Sheba). Label: Gala
Karl Goldmark: Die Königin von Saba – Complete 1980 studio recording by the Hungarian State Opera, conducted by Adam Fischer with Siegfried Jerusalem as Assad and Klara Takács at the Queen of Sheba. Label: Hungaroton
Karl Goldmark: Die Königin von Saba – Assad’s act 2 aria “Magische Töne”, recorded in 1967 by Nicolai Gedda with the Orchester des Bayreischen Staatsoper, Munich, conducted by Giuseppe Patane. Label: EMI.

(край на цитата)

Не е излишно да се каже, че при първия запис става въпрос за днешния юбиляр Арли Рийс в главната тенорова роля, в другите записи участват тенори като Лео Слезак, Зигфрид Йерузалим и Николай Гедда – имена със световно реноме.

Сега ще продължа с биографията на Арли Рийс: Артистът изгражда завидна кариера най-напред в „New York City Centre Opera“, където през 1974 г. играе в ролята на Бакхус в операта „Ариадне на Наксос“ от Рихард Щраус. През този период гостува в оперния театър във Вашингтон и в много оперни центрове в Северна Америка. През 1973 г. гастролира за пръв път в Европа, първо в „Théatre de la Monnaie“ в Брюксел, после в Оперния театър в Любек (тук се установява да живее), в Оперния тетър в Цюрих, в Държавните опери в Щутгарт и в Дюселдорф-Дуисбург, в „Deutsche Oper Berlin“, в Женева, Лион и Карлсруе.

По-късно става член на ансамбъла на Театъра в Гелзенкирхен. През 1987 г. гостува в Мадрид и в Оперния театър в Берн. През 1987 г. е единствената му изява на сцената на Виенската държавна опера в ролята на Отело от операта на Верди (за това писах подробно в началото). Тази роля е една от неговите гланцови роли, която играе на редица оперни сцени. В репертоара му влизат роли от опери на Вагнер – в Барселона играе Танхойзер в операта от Вагнер в „Teatro Liceo“. През годините 1988-1990 във Варшава се поставя в „Театр Виелки“ тетралогията „Пръстенът на нибелунга“ от Вагнер, в който Арли Рийс играе в ролите на Зигмунд и Зигфрид. През 1990 г. в Лиеж играе в ролята на Калаф в „Турандот“ от Пучини, също и в Оперния театър във Висбаден. На сцената на този театър през 1991 г. играе ролята на Рицар Хуго в операта „Undine“ от Лорцинг. През 1992 г. гостува в Театъра в Десау / Германия в ролята на Алва в операта „Лулу“ от Албан Берг.

В обширния репертоар от драматични роли на Арли Рийс влизат освен неговите Вагнерови герои още: Дон Хосе в „Кармен“ от Бизе, Канио в „Палячи“ от Леонкавало, Каварадоси в „Тоска“ от Пучини, Hüon von Bordeaux в „Оберон“ от Карл Мариа фон Вебер, Макдъф в „Макбет“ и Манрико в „Трубадур“ от Верди.

Арли Рийс е известен и като концертен певец и солист в симфонично-ораториални творби. За фирмата „Телефункен“ е направил цялостен запис на „Ritorno d’Ulisse in patria“ от Клаудио Монтеверди. Преди това е участвал в тази опера в Държавната опера в Цюрих през 1977 г. В още две други опери от Монтеверди – „Орфей“ и „Коронацията на Попеа“ той играе под режисурата на Жан-Пиер Понел. Има гастроли и на редица музикални фестивали, като тези в Единбург (през 1978 г. заедно с Цюрихската опера в творби от Монтеверди, две години по-късно заедно със „Scottish Opera“ във „Воцек“ от Албан Берг), Висбаден, Флоренция, Берлин, също и на сцената на Миланската Скала.

Един британски музикален критик го определя така:

„His voice moved from early music to the heavier demands of the 20th century with ease. Reece was also an accomplished interpreter of Wagner in many German houses“.

(край на цитата)

Превод:

„Гласът му премина с лекота от старинната музика към по-тежките изисквания на 20-ти век. Рийс също беше опитен интерпретатор на Вагнер в много немски оперни театри“.

(край на превода)

Искам да цитирам в оригинал и друго мнение с кратка биография:

„His career began in New York where he had studied and he joined the City Opera in 1970 for two years. His first engagement abroad was at the 1973 Wexford Festival singing in Prokofiev’s The Gambler. The Netherlands Opera engaged him in 1976 for Macduff in Verdi’s Macbeth and his UK debut was with Welsh National that year singing Hermann in Tchaikovsky’s Queen of Spades. It was then that the Zurich management offered Reece a contract to join the conductor Nikolaus Harnoncourt’s project to stage the Monteverdi operas. It was an adventurous project as Monteverdi had been rarely staged in modern times and the distinguished director Jean-Pierre Ponelle was put in charge.

Reece, a man of considerable girth and with a sweet and effortless tone in his singing, assumed the important tenor role of Iro in Il Ritornio D’Ulisse in Patria and was with the company when they brought that and L’Orfeo to the Festival in 1978.

It was Peter Diamond’s last Festival and the opera programme was particularly strong. He revived the famous Carmen (though Placido Domingo was absent) and Scottish Opera under Alexander Gibson presented a compelling Pelleas et Melisande. To this was added Zurich Opera with the two Monteverdi operas. They were controversial and audacious inclusions but Diamond wanted to show that Edinburgh could give a platform to the burgeoning enthusiasm for early music. Reece sang with much clarity and the performances at the King’s were well received. Such was their acclaim the productions were further presented in Berlin, Milan and Florence and were then televised and recorded. Reece can also be heard on discs of Kurt Weill’s Mahagonny and Roussel’s Psalm 80.

Reece returned to sing the Drum Major in the Wozzeck that Scottish Opera unveiled at the Festival in 1980. The production (Colin Graham) was stark and clinical. Under Gibson’s vivid conducting, the music took on a frightening feel and Reece’s huge frame gave an extra dimension to the Drum Major’s flirtation with Marie. Reece sang the taxing music superbly and the production was one of Scottish Opera’s most compelling interpretations“.

(край на цитата)

Превод:

„Неговата кариера започва в Ню Йорк, където е учил, и той се присъединява към „City Opera“ през 1970 г. за две години. Първият му ангажимент в чужбина е на Фестивала в Уексфорд през 1973 г., когато пее в „Играчът“ от Прокофиев. Холандската опера го ангажира през 1976 г. с ролята на Макдъф в „Макбет“ от Верди, а дебютът му в Обединеното кралство е с „Welsh National“ същата година, когато пее Херман в „Дама Пика“ от Чайковски. Тогава ръководството на Цюрих предлага на Рийс договор за участие в проекта на диригента Николаус Арнонкур за поставяне на оперите на Монтеверди. Това е приключенски проект, тъй като Монтеверди беше рядко поставян на сцена в съвременните времена и изтъкнатият режисьор Жан-Пиер Понел беше поставен начело.

Рийс, мъж със значителни размери и със сладък и непринуден тон в пеенето, поема важната роля на тенор на Иро в „Il Ritornio D’Ulisse in Patria“ и е с ансамбъла, който изпълнява операта „Орфей“ на фестивала през 1978 г.

Това е последният фестивал на Питър Даймънд и оперната програма е особено силна. Той съживява прочутата „Кармен“ (въпреки че Пласидо Доминго отсъства), а Шотландската опера под ръководството на Александър Гибсън представя завладяващата „Пелеас и Мелизанда“. Към това се добавя Цюрихската опера с двете опери на Монтеверди. Това са противоречиви и дръзки включвания, но Даймънд искаше да покаже, че Единбург може да даде платформа на процъфтяващия ентусиазъм за ранна музика.

Арли Рийс пее с много яснота и изпълненията му в ролята на Кралят са добре приети. Тези изпълнения са така признати, че продукциите са представени допълнително в Берлин, Милано и Флоренция и след това са излъчени по телевизията и записани.

Арли Рийс може да бъде чут и на дискове в „Mahagonny“ от Курт Вайл и „Psalm 80“ от Русел. Той се завръща на сцената, за да изпее ролята на Drum Major във „Воцек“ от Албан Берг, който Шотландската опера представя на фестивала през 1980 г. Продукцията на Colin Graham е ярка и клинична. Под яркото дирижиране на Гибсън музиката придобива плашещо усещане, а огромната фигура на Рийс дава допълнително измерение на флирта на Drum Major с Мари. Рийс изпява превъзходно натоварващата музика и продукцията е една от най-завладяващите интерпретации на Шотландската опера“.

(край на превода)

Нямам точни сведения кога Арли Рийс е преустановил активната си вокална дейност. Занимавал се е и с педагогическа работа, заедно със съпругата си Кейт, която е професионална танцьорка. Както писах в началото, живеят в град Дорстен, където основават музикално-танцово студио. В медиите има адрес, понеже след смъртта на Арли Рийс през 2005 г. съпругата му продължава тази дейност. Ето един адрес от Интернет:

Reece-Studio-Theater- Schule Kate & Arley Reece GbR

Glück-Auf-Straße 27A

46284 Dorsten, Recklinghausen – Nordrhein-Westfalen – Germany

Tel. 02362 776137 / 02362 776138

Арли и Кейт Рийс имат дъщеря – Беатрис, която е наследила таланта на баща си – мецосопрано със солидно музикално образование, но от медиите се научава, че играе повече в мюзикъли и подобни продукции. Ето малка информация на немски език:

„Der Koffer ist weg, aber Hauptsache, ich bin hier.“ Beatrice Reece kommt frisch aus Mykonos eingeflogen, um am kommenden Montag in ihrer Rolle als „Prudence“ bei der Produktion „Beatles, das weiße Album“ des Westfälischen Landestheaters in Recklinghausen auf der Bühne zu stehen. Die 27-jährige Sängerin aus Dorsten führt mittlerweile mit Leidenschaft das klassische Künstlerleben: Heute hier, morgen dort. „Ich bin gerne zu Hause. Aber nach zwei Wochen brennt es unter den Nägeln“, lacht sie. Wie im vergangenen Sommer. Nach sechs Wochen intensiver Proben mit dem WLT gab es in Castrop-Rauxel die gefeierte Premiere und zwei weitere Vorstellungen des Beatles-Stücks. Danach stand bis jetzt zum 10. Oktober erst mal nichts auf dem Programm. Das Musical „Beatles.Das Weiße Album“ von Reinhard Friese in der Inszenierung des Westfälischen Landestheaters unter der musikalischen Leitung von Tankred Schleinschock gibt es am Montag 10. Oktober um 20 Uhr im Ruhrfestspielhaus Recklinghausen zu sehen“.

Geboren 1984 in Dorsten; Sängerin und Tänzerin. – In ihrer Kunst hat sich das vereinigt, was ihr die Eltern mitgegeben haben. Vom Vater, Arley Reece, bekam sie den Gesang, von ihrer Mutter, der englischen Balletttänzerin Helen Kate Reece, den Tanz. Mit Fleiß und Charme, mit Können und Kunst tanzte und sang sie sich schon in jungen Jahren auf die Bühne. Ihr Vater war der international bekannte amerikanische Tenor Arley Reece, der zusammen mit seiner Frau in Dorsten das „Reece-Studio“ gründete, das nach seinem Tod im Jahr 2005 von seiner Frau weitergeführt wird. Tochter Beatrice erhielt privaten Gesangsunterricht. Ihre Eltern schafften das Fundament ihrer Kunst”.

(край на цитата)

Превод:

„Куфарът го няма, но най-важното е, че съм тук.“ Беатрис Рийс пристигна прясно от Миконос, за да се появи в ролята си на „Прудънс“ в постановката „Бийтълс, Белият албум“ във „Westfälisches Landestheater“ в Реклингхаузен следващия понеделник, за да застане на сцената. 27-годишната певица от Дорстен сега води живота на класическия артист със страст: днес тук, утре там. „Харесва ми да съм у дома. „Но след две седмици започва да става горещо“, смее се тя. Като миналото лято. След шест седмици интензивни репетиции с „WLT“, знаменитата премиера и още две изпълнения на парчето на Бийтълс се състояха в Кастроп-Рауксел. След това нямаше нищо по програмата до 10 октомври. Мюзикълът „Бийтълс. Белият албум“ от Райнхард Фризе в продукцията на „Westfälisches Landestheater“ под музикалното ръководство на Танкред Шлайншок може да бъде гледан в понеделник, 10 октомври от 20:00 ч. в „Ruhrfestspielhaus“ в Реклингхаузен.

Родена в Дорстен през 1984 г.; Певица и танцьорка. Това, което родителите й са й дали, се е събрало в нейното изкуство. Тя изучава пеене от баща си – Арли Рийс, и танци от майка си, английската балетистка Хелън Кейт Рийс. С труд и чар, с умения и изкуство, тя танцува и пее, и си проправя път на сцената в ранна възраст. Нейният баща е международно известният американски тенор Арли Рийс, който заедно със съпругата си основават „Reece Studio“ в Дорстен, което съпругата му продължава да управлява след смъртта му през 2005 г. Дъщерята Беатрис получава частни уроци по пеене. Родителите й създават основата на нейното изкуство”.

(край на превода)

Нека пожелаем на Беатрис Рийс нови успехи в музикалната й кариера, а на баща й – тенора Арли Рийс, един ден след вчерашния му 70-годишен юбилей – да си спомним днес за неговата музикална дейност. След малко повече от един месец ще се навършат 10 години от смъртта му – на 22 октомври 2015 г. Мир на праха му!

……………

Изпълнения: