Тенорът от САЩ Артуро Серджи е роден преди 100 години
Драги приятели на оперната музика, днес на 8 ноември 2025 г. (хубавият религиозен празник „Арахангеловден“) пиша за пръв път статия за забележителния певец от САЩ Артуро Серджи (Каган), чиято майка има италиански произход, роден в Ню Йорк на днешния ден преди кръглите 100 години – на 8 ноември 1925 г. След един бурен живот, пълен с изяви както в Америка, така и в Европа, тенорът Артуро Серджи умира на 3 януари 2006 г. на 80-годишна възраст при автомобилна катастрофа близо до Остин, Тексас, САЩ.
Артуро Серджи е пял в продължение на много години в Германия, включително в Хамбургската държавна опера, във Франкфурт на Майн, Кьолн, на фестивалите в Байройт и в Мюнхен, в Берлинската държавна опера, в Кралската опера „Ковънт Гардън“ и в Метрополитън опера в Ню Йорк, както и в много водещи оперни театри по целия свят. Само пет дни преди смъртта си, на 29 декември 2005 г., той се свързва с любителите на музиката в Алтенбург, Германия, за да подготви нов проект. По това време той живее със семейството си в САЩ. За своите постижения и музикални творби, той е удостоен с наградата за култура на град Алтенбург през 1998 г., а през август 2005 г. областният администратор му връчва „Медал за специални заслуги на област Алтенбург“.
Американският тенор Артуро Серджи е прекарал по-голямата част от кариерата си в Европа, където е живял повече от десетилетие. Той е роден като Артър Каган в Бруклин, бил е член на ансамбъла на Метрополитън опера в продължение на четири сезона – от 1963 до 1967 г. Там той е пял, наред с други роли, теноровите партии в оперите „Лоенгрин“, „Отело“, „Аида“, както и ролята на Алфред в оперетата „Прилепът“ от Йохан Щраус (син). Завръща се в Ню Йорк през 1968 г. за първия си рецитал в кметството, после е солист в „Реквием“ на Берлиоз със Симфоничния оркестър „Pro Arte“ на колежа „Хофстра“. След това Артуро Сержи поеме ролята на Фауст в операта „Мефистофел“ от Ариго Бойто. Малко след това се изявява в „Едип цар“ от Игор Стравински. Той избира сценичното си име „Серджи“, докато учи в Италия, като заимства „Серджи“ от учителя си по пеене там.
Артуро Серджи изживява изключителен живот и остава отдаден на сцената, която толкова много обича. Той е водещ тенор в Метрополитън опера в Ню Йорк и в „Ковънт Гардън“ в Лондон. Изявява се и като главен тенор в оперните театри на Вупертал, Франкфурт, Хамбург и Кьолн. Най-значимата му роля е тази на Лоенгрин в постановката по случай 100-годишнината на Вагнер в Байройт. Той изпява повечето от главните тенорови роли на най-престижните сцени в света. През 2005 г. той се изявява в Болоня пред публика от над 600 души и получава възторжени отзиви. Последното му изпълнение е през ноември 2005 г. – концерт в Сан Маркос, Тексас, по случай 80-ия му рожден ден, заобиколен от много приятели и семейството му.
Цитирам кратката „визитна картичка“ на забележителния американски оперен певец (тенор) Артуро Серджи Каган. Днес на 8 ноември 2025 г. щяха да се навършат 100 години от рождението му.
Артуро Серджи Каган, чието истинско име е Артър Лесли Каган (Arthur Leslie Kagan), е роден на 8 ноември 1925 г. в Ню Йорк. Неговата майка има италиански произход. Той умира на 3 януари 2006 г. на 80-годишна възраст при автомобилна катастрофа близо до Остин, Тексас, САЩ.
Изключителна кариера:
Артуро Серджи е известен белкантов тенор с впечатляваща международна кариера. Той е имал изяви както в Метрополитън опера в Ню Йорк, така и в Кралската опера „Ковънт Гардън“ в Лондон, както и на много други оперни сцени.
Образование: Учи в Манхатънското музикално училище, а по-късно в Рим при Серджо Назор, чието първо име приема за сценичното си име „Серджи“.
Дебют: Дебютира на сцена през 1954 г. в главната роля на операта „Отело“ от Верди във Вупертал, Германия.
Европа: Бързо се превръща във водещ тенор в престижни европейски оперни театри, включително тези във Вупертал, Хамбург, Кьолн и Франкфурт, както и в Ла Скала в Милано и в Барселона.
Байройт: Особен акцент в кариерата му е ролята му на Лоенгрин в продукцията на Виланд Вагнер за 100-годишнината на фестивала в Байройт.
САЩ: Дебютира в Метрополитън опера през 1963 г. като Димитрий в „Борис Годунов“ от Мусоргски.
По-късен живот:
След активната си певческа кариера Серджи се установява в Тексас, където поема професорска длъжност по вокално изкуство и е кантор в няколко конгрегации. Той продължава да пее и изнася последния си концерт малко преди смъртта си, по случай 80-ия си рожден ден през ноември 2005 г.
Артуро Серджи е описан като човек, който се наслаждава на живота пълноценно и никога не слиза истински от сцената.
(край на уводните бележки)
Сега ще се спра на биографични бележки и дейност на тенора Артуро Серджи, взети от източници на английски и немски езици. Първо цитирам неговата Уикипедия-страница на немски език (подобна на тази на английски език):
Артуро Лесли Каган Серджи (8 ноември 1925 г. – 3 януари 2006 г.) е американски оперен тенор и професор по пеене в Тексаския университет в Остин.
Живот
Артуро Серджи е основател и директор на Международната музикална академия „Изток-Запад“, директор на Музикалната театрална академия в Алтенбург, Германия с нейните ежегодни майсторски класове по пеене и до 2000 г. директор и организатор на Музикалния фестивал в Алтенбург.
Артуро Серджи е пял в продължение на много години в Германия, включително в Хамбургската държавна опера, във Франкфурт на Майн, Кьолн, на фестивала в Байройт, фестивала в Мюнхен, в Берлин, в Кралската опера „Ковънт Гардън“ и в Метрополитън опера в Ню Йорк, както и в много водещи оперни театри по целия свят. Само пет дни преди смъртта си, на 29 декември 2005 г., той се свързва с любителите на музиката в Алтенбург, за да подготви нов проект.
За своите постижения и музикални творби, той е удостоен с наградата за култура на град Алтенбург през 1998 г., а през август 2005 г. областният администратор му връчва „Медал за специални заслуги на област Алтенбург“.
Артуро Серджи е бил и кантор на конгрегацията „Бет Израел“ през 70-те и началото на 80-те години на миналия век в Хюстън, Тексас.
Той загива при пътна катастрофа.
(край на данните от неговата Уикипедия-страница)
От източник в САЩ се дават следните кратки биографични бележик (оригинал на немски език и после превод на български):
Mini-Bio: Arturo Sergi wurde am 8 November 1925 in New York, USA geboren. Er war Schauspieler, bekannt für The Metropolitan Opera Presents (1977), Simplicius Simplicissimus (1961) und La Traviata (1960). Er war mit Leonore Glickman verheiratet. Er starb am 3 Januar 2006 in Austin, Texas, USA.
Familie: Ehepartner – Leonore Glickman (1 Kind)
Wissenswertes:
- He moved to Austin, Texas to help design University of Texas’s Bass Concert Hall.
- He had an 80th birthday concert at Texas State University shortly before dying.
- He met his wife, Leonore Glickman, while performing in Germany.
- Born Arthur Leslie Kagan.
- His grand-daughter is finishing film school in NYC.
Zitate: Never leave someone upset; Anyone can learn how to sing.
(край на цитата)
Превод:
Кратка биография: Артуро Серджи е роден на 8 ноември 1925 г. в Ню Йорк, САЩ. Той е актьор, известен с „Метрополитън опера представя“ (1977), „Симплициус Симплицисимус“ (1961) и „Травиата“ (1960). Той е бил женен за Леонор Гликман. Починал е на 3 януари 2006 г. в Остин, Тексас, САЩ.
Семейство: Съпруга – Леонор Гликман (1 дете)
Интересни факти:
Той се премества в Остин, Тексас, за да помогне в проектирането на концертната зала „Бас“ на Тексаския университет.
Малко преди да почине, той изнася концерт по случай 80-ия си рожден ден в Тексаския държавен университет.
Среща съпругата си Леонор Гликман, докато пее в Германия. Роден е като Артър Лесли Каган.
Внучката му завършва филмово училище в Ню Йорк.
Негови цитати: „Никога не оставяй някого разстроен“; „Всеки може да се научи да пее“.
(край на превода)
По време на оперната си дейност в Европа Артуро Серджи е имал и концертна дейност, също и като солист на известния в тия години „Cäcilienchor“ („Цецилиенхор“). Цитирам сведения за два такива концерта на този хор във Франкфурт на 9 и 10 март 1958 г., при които Артуро Серджи е солист. Дирижира световно известният диригент Сър Джордж Шолти:
Програма за концерти на „Cäcilienchor“ във Франкфурт на 9 и 10 март 1958 г.:
Konzerte Gesamt-Repertoire Sonderkonzerte Plakate & Programme
Dirigenten Orchester Mitwirkende Chöre Solisten Musiker Veranstalter Orte
Solist: Arturo Sergi
Tenor
Informationen über Solistinnen und Solisten sind nur teilweise dokumentiert. Für die ersten hundert Jahre gibt es nur wenige konkrete Belege, dafür aber eine umfassende Liste aus der Festschrift zum 100-jährigen Jubiläum 1918, welches zahlreiche Sängerinnen und Sänger auflistet, die mit dem Cäcilienchor solistisch gesungen haben. Hierfür sind aber nur die jeweiligen Jahre, nicht die konkreten Konzerte verzeichnet. Ein Anspruch auf Vollständigkeit besteht explizit nicht.
(край на цитата)
Превод:
Концерти | Пълен репертоар | Специални концерти | Плакати и програми
Диригенти | Оркестри | Участващи хорове | Солисти | Музиканти | Организатори | Място
Солист: Артуро Серджи
Тенор
Информацията за солистите е само частично документирана. За първите сто години има малко конкретни доказателства, но съществува изчерпателен списък от възпоменателната публикация за 100-годишнината през 1918 г., в който са изброени множество певци, които са се изявявали като солисти с „Цецилиенхор“. Този списък обаче включва само съответните години, а не конкретните концерти. Не се твърди за пълнота.
Дата
Заглавие
Изпълнители
Глас
Неделя, 9 март 1958 г.
Бетовен: “Хорова фантазия” (Оп. 80)
Бетовен: Симфония № 9 (Оп. 125)
Сър Джордж Шолти (Диригент)
Оперен театър и оркестър на музея във Франкфурт
Хайнц Шрьотер (Пиано)
Концертен хор на градските театри във Франкфурт (под диригентството на Шолти)
Музейно дружество (Организатор)
Тенор
…..
Понеделник, 10 март 1958 г.
Бетовен: “Хорова фантазия” (Оп. 80)
Бетовен: Симфония № 9 (Оп. 125)
Сър Джордж Шолти (Диригент)
Оперен театър и оркестър на музея във Франкфурт
Хайнц Шрьотер (Пиано)
Концертен хор на градските театри във Франкфурт (под диригентството на Шолти)
Музейно дружество (Организатор)
Тенор
(край на превода)
Редица данни за дейността на Артуро Серджи в Германия могат да се научат от портала на немски език „Tamino Klassikforum“, в който оперни любители дискутират в дадени дни проявите на известни в определена ехоха оперни певци. Направо ще цитирам в превод данните за такава дискусия относно делото на Артуро Серджи, проведена в дните от 8 до 11 ноември 2012 г.:
Портал „Tamino Klassikforum“
8 ноември 2012 г.
Артуро Серджи, тенор, * 8 ноември 1927 г., Ню Йорк; † 3 януари 2006 г., Остин, Тексас,
истинско име Артър Каган; баща му е американец, майка му италианка.
Артуро Серджи е пял в продължение на много години в Германия, например в Хамбургската държавна опера, във Франкфурт на Майн, Кьолн, на фестивала в Байройт, фестивала в Мюнхен, в Берлин, в Кралската опера „Ковънт Гардън“ и в Метрополитън опера в Ню Йорк, както и в много водещи оперни театри по целия свят.
Артуро Серджи е бил и кантор на конгрегацията „Бет Израел“ през 70-те и началото на 80-те години на миналия век в Хюстън, Тексас.
Освен това, той е бил директор и организатор на Музикалния фестивал в Алтенбург до 2000 г.
…
11 ноември 2012 г.
Артуро Серджи пя много в Германия в продължение на няколко сезона в края на 60-те години на миналия век.
Веднъж чух една доста приемлива партия на Бакхус от него в театър „Кювили“ в Мюнхен. По някакъв начин той убедително улови вакхическата природа на героя и се справи добре с високите ноти!
Между 1963 и 1966 г. Артуро Серджи пее доста редовно в Метрополитън опера, включително Григорий в „Борис Годунов“, Щолцинг, Отело (всъщност го чух там редом с Миланов и Мерил!), Лоенгрин, Едгардо, Ернани, Радамес и Валтер в „Танхойзер“. Вярвам, че той беше горе-долу дубльорът, който се намесваше, когато звездите бяха неразположени, тъй като пя няколко от ролите само веднъж или два пъти. Но той дори участва в прощалния концерт в старата МЕТ – редом с Мофо, между другото, в секстета от „Лучия“! В новата опера, доколкото знам, той е пял само Алфред в „Прилепът“ и Якоб Шмит в „Махагони“.
Изглежда не е оставил след себе си много записи; иначе г-н Крал със сигурност щеше да ги спомене. Имам само селекция от откъси от „Фиделио“, в които той пее Флорестан редом с Аня Силя. Изглежда все още не е преиздаден на CD.
“““`
11 ноември 2012 г.
Отдавна си мъча главата да си спомня кой запис на Артуро Серджи притежавам. Имам и този „Фиделио“. Добра възможност да изровя отново този откъс и да го чуя. Интересен актьорски състав, също и заради Аня Силя и Петер Лагер.
W.S.
…..
11 ноември 2012 г.
Артуро Серджи, който прие фамилията си в знак на почит към учителя си Серджо Назор, беше постоянният тенор на Хамбургската държавна опера по време на младостта ми. Слушах го много често, независимо дали като Лоенгрин (още през 1957 г.), Щолцинг, Хофман или в много роли на Пучини и Верди. Винаги надежден, никога, според мен, изключителен. Високият му ръст и огромното му физическо присъствие контрастираха с доста тесния му глас. Но театър като Хамбург се нуждаеше от тенори като него.
Спомням си един от най-големите му успехи. Серджи беше заменен като Щолцинг в едно представление, но трябваше да го отмени поради неразположение. Неговият заместник (не си спомням името му) също пристигна в Хамбург неразположен и трябваше да отмени представлението след втори акт. Когато внезапно възстановеният Серджи се появи на сцената в обущарската работилница, той получи бурни аплодисменти.
В Байройт през 1964 г. Серджи пя Валтер фон дер Фогелвайде в „Танхойзер“. За съжаление, вече нямам брошурата с обявяването на актьорския състав, но ако не се лъжа, Серджи беше определен за главната роля, което в крайна сметка не се случи, нито пък дебютът в Байройт на Кристоф фон Донани.
На следващата година Серджи пя Валтер фон дер Фогелвайде в Байройт.
Поздрави, Петер
…..
11 ноември 2012 г.
Имам запис с италиански и неаполитански песни от Артуро Серджи (достъпен за MP3 сваляне от „Amazon“). Не бях запознат с откъса от „Фиделио“.
„Хората, които не са почувствали нищо в живота, не могат да пеят“ (Енрико Карузо)
„Non datemi consigli che so sbagliare da solo“ („Не ми давайте съвети, мога да сгреша и сам) – (Джузепе ди Стефано).
Поздрав: Манфред
…..
11 ноември 2012 г.
Цитат от Петер Шюнеман: През 1964 г. Серджи пя Валтер фон дер Фогелвайде в „Танхойзер“ в Байройт. За съжаление, вече нямам брошурата, обявяваща актьорския състав, но ако не се лъжа, Серджи беше определен за главната роля, което в крайна сметка не се случи, нито пък дебютът в Байройт на Кристоф фон Донани.
Благодаря за информацията!
Бърз поглед в базата данни показа, че всъщност имам този запис. Ето и пълния актьорски състав:
Танхойзер: Волфганг Виндгасен
Елизабет: Леони Рисанек
Волфрам фон Ешенбах: Еберхард Вехтер
Венера: Барбро Ериксън
Херман, ландграф на Тюрингия: Марти Талвела
Валтер фон дер Фогелвайде: Артуро Серджи
Битеролф: Хуберт Хофман
Хайнрих Писарят: Херман Винклер
Райнмар фон Цветер: Герд Нинстед
Пастир: Елза Маргарета Гардели
Хор и оркестър на фестивала в Байройт
Отмар Суитнер
19 юли 1964 г
…….
11 ноември 2012 г
Откъсът от „Фиделио“ от Франкфурт, показан по-горе, е включен в тази CD поредица „Великият оперен фестивал“ 1-5, издаден под лейбъла „Parnass“ от „Bertelsmann Records“, е:
http://sphotos-f.ak.fbcdn.net/…697978657_n.jpg;n;300;300
Бетовен “Фиделио”
(От 1963 г.)
Марселина – Силвия Щалман
Леонора – Аня Силя
Хакино – Вили Мюлер
Роко – Петер Лагер
Дон Писаро – Леонардо Воловски
Дон Фернандо – Ернст Гутщайн
Първи затворник – Курт Волински
Втори затворник – Карлос Фелер
Флорестан – Артуро Серджи
Хор и оркестър на Общинските театри
Франкфурт на Майн
Диригент: Ловро фон Матачич
´´´´´
Понякога се предлага в „eBay“.
Ако се задълбочите малко в живота на певеца, ще откриете, че има доста негови записи. Просто трябва да погледнете.
С подобен състав на споменатия по-горе „Фиделио“, имах плоча с откъс от „Аида“ на Верди на немски език с Артуро Серджи като Радамес, Ернст Гутщайн като Амонасро и Франкфуртския оркестър, дирижиран от Карл Бамбергер (Концертна зала MMS, 1958).
„Прилепът“ от Метрополитън през 1967 г., споменат от Карузо, в който Артуро Серджи пее Алфред, е достъпен за безплатно сваляне от „todOpera“.
Обичайните доставчици на записи на живо предлагат оперите на Рихард Щраус „Електра“ и „Ариадна на Наксос“, а наличен е и петактният „Дон Карлос“ – представлението от 1966 г., в което Серджи е наречен „неудачният актьор на годината“.
Има и запис на „Махагони“ от Ню Йорк.
Това, което за съжаление не успях да намеря, е записа на неговия лондонски „Вълшебният стрелец“ под ръководството на Кемпе („Ковънт Гардън“ 1963). [„Operashare“ го предлагаше преди време, но връзките не работеха.]
Харалд
(край на превода)
Както писах още в началото, след приключване на европейската си кариера Артуро Сержи се завръща в САЩ през 1968 г. и изнася първия си рецитал в кметството в Ню Йорк, после е солист в „Реквием“ на Берлиоз със Симфоничния оркестър „Pro Arte“ на колежа „Хофстра“. След това Артуро Сержи поеме ролята на Фауст в операта „Мефистофел“ от Ариго Бойто. Малко след това се изявява в „Едип цар“ от Игор Стравински.
За този период има рецензии в авторитетния вестник „The New York Times“. Цитирам две такива в превод на български език:
Портал “Ню Йорк Таймс”
РОБЪРТ ШЪРМАН
1 април 1968 г.
Артуро Серджи, тенорът на Метрополитън опера, който дебютира в Ню Йорк с рецитал в кметството в събота вечер, има пленителна усмивка. Той е търпелив със закъснелите, с готовност приема аплодисменти и се наслаждава на хумора на песни като “Целувката” от Бетовен или буйната радост на “Auf der Bruck” от Шуберт.
Изразителното му лице, искрящите му очи и заразителният му ентусиазъм към музиката предават топлина, която е рядкост в наши дни. Всичко това обаче би било безсмислено, ако г-н Серджи не беше изключителен певец. За щастие, той е. Гласът му е мощен и ясен, понякога малко прекалено оперен за интимните песни, които изпълняваше, но все пак способен да предаде по-нежните емоции. С Дейвид Гарви като негов възхитителен акомпанятор, тенорът предложи разнообразна и добре балансирана програма: три песни на Бетовен, включително красивата “Аделаида”, и по пет от Шуберт, Брамс, Волф и Рихард Щраус. Други артисти може би щяха да им придадат повече дълбочина, да подчертаят значението им по-ясно. Г-н Серджи се забавляваше прекалено много, както и публиката му.
(край на превода)
Цитирам втората рецензия:
Портал „Ню Йорк Таймс“
От Алън Хюз
8 август 1969 г.
Артуро Серджи се покланя в Градската опера в „Мефистофел“
Американският тенор Артуро Серджи, който е прекарал по-голямата част от кариерата си в Европа, където е живял повече от десетилетие, оглавява списъка с певци, дебютирали в Нюйоркската градска опера тази есен.
Г-н Серджи, роден като Артър Каган в Бруклин, е бил член на ансамбъла на Метрополитън опера в продължение на четири сезона, от 1963 до 1967 г. Там той е пял, наред с други роли, теноровите партии в „Лоенгрин“, „Отело“, „Аида“ и „Прилепът“. Завръща се в Ню Йорк през 1968 г. за първия си рецитал в кметството, а миналата пролет е солист в „Реквием“ на Берлиоз със Симфоничния оркестър „Pro Arte“ на колежа „Хофстра“. Изглежда, че е пял често и извън Ню Йорк, например в оперните театри на Хамбург, Кьолн, Мюнхен и Берлин.
На 30 септември г-н Сержи ще поеме ролята на Фауст в „Мефистофел“ от Ариго Бойто. През пролетта ще се появи в „Едип цар“ от Стравински. Той избира сценичното си име, докато учи в Италия; заимства „Серджи“ от учителя си по пеене там.
Сред други артисти, които дебютират в Нюйоркската опера тази есен, са тенорите Джеймс Маккрей, Доналд Пили и Кенет Рийгъл, както и баритоните Клод Корбей, Джон Робърт Дънлап, Франко Иглесиас и Джон Даренкамп.
След дълго отсъствие се завръщат Валтер Касел и Хърбърт Бийти, и двамата от които за последно са пели с трупата през 1966 г., и Николас ди Вирджилио, който отсъства от 1964 г. Двама неактьори, които се присъединяват към ансамбъла за първи път, са Доналд Мичъл, сценограф, и Хал Джордж, художник по костюми, които работят заедно по новата продукция на „Мефистофел“.
Нови лица на улица „Хенри“
Андрю Фриърсън, член на Нюйоркската градска опера от 1957 до 1965 г., е назначен за директор на Музикалното училище на улица „Хенри“. Той наследява Робърт Игън, който се мести в университета „Дюкейн“ в Питсбърг като заместник-декан по музика. Завършил „Джулиард“, г-н Фриърсън е експерт по африканска музика и ръководи ансамбъл „Фриърсън“, който представи програмата „Музикални ехота на Африка“ на деца в държавните училища в Ню Йорк. Миналата година той изнесе лекции за характеристиките на черната музика в Нюйоркския университет и университета „Шоу“ в Роли, Северна Каролина.
Музикалното училище на улица „Хенри“, разположено на улица „Гранд“ 504, е създадено преди 42 години като част от селището на улица „Хенри“. Сега то има близо 1000 ученици.
Органна музика, тогава и сега
Върджил Фокс ще изнесе четири рецитала за орган във Филхармоничната зала през предстоящия сезон. Първият концерт, на 21 октомври, е посветен на музиката на Бах; На 25 ноември ще бъде изпълнена френска музика; на 18 януари ще последва програма, озаглавена „La Belle Époque“; а на 24 февруари той ще изпълни съвременни концерти за орган заедно със „Симфонията на Новия свят“.
Бенджамин Щернберг ще дирижира оркестъра в заключителната програма, която ще се състои от четири произведения за орган и оркестър.
(край на превода)
В източниците за Артуро Серджи има редица материали главно след смъртта му през януари 2006 г. Понеже това е станало в САЩ, доста от данните са от медии там, но има такива и от Европа. Цитирам в превод на български такива публикации:
Некролог за Артуро Серджи
Публикувано от „San Antonio Express-News“ на 8 януари 2006 г.
Артур „Артуро“ Лесли Каган Серджи, роден на 8 ноември 1925 г. в Ню Йорк, почина неочаквано при инцидент в Остин, Тексас, на 3 януари 2006 г.
Артуро живя изключителен живот и остана отдаден на сцената, която толкова много обичаше. Той беше водещ тенор в Метрополитън опера в Ню Йорк и в „Ковънт Гардън“ в Лондон. Изявяваше се и като главен тенор в оперните театри на Вупертал, Франкфурт, Хамбург и Кьолн. Най-значимата му роля е тази на Лоенгрин в постановката по случай 100-годишнината на Вагнер в Байройт. Той изпя повечето от главните тенорови роли на най-престижните сцени в света. Миналата година той се изяви в Болоня пред публика от над 600 души и получи възторжени отзиви. Последното му изпълнение беше през ноември тази година, концерт в Сан Маркос, Тексас, по случай 80-ия му рожден ден, заобиколен от много приятели и семейство.
Артуро беше един от малкото живи певци, които са пели както в старата Метрополитън опера, така и в Линкълн център. Той беше един от онези, които се появиха на корицата на списание „Life“ по случай закриването на старата Метрополитън опера през 1964 г. Кариерата му започва през 1954 г. с дебюта му като един от най-младите и най-успешни интерпретатори на Отело в света в операта на Верди във Вупертал. През живота си е получил множество награди и е особено горд с Културната награда на град Алтенбург. През 1970 г. Артуро се оттегля от сцената и става вокален преподавател в Тексаския университет, където се издига до позицията доцент по вокално изкуство. По-късно се завръща на сцената и работи като кантор.
През 1990 г. основава Международната музикална академия „Изток-Запад“ в Алтенбург. Мисията на академията е да обединява студенти от враждуващи нации, за да правят музика заедно и да изграждат мостове към мира. Метрополитън опера беше в кръвта му, а последната му продукция там беше през 1995 г., когато пя в „Махагони“ от Курт Вайл. Възрастта не можа да го спре от сцената и миналата пролет се завърна в Уичита, Канзас, като Микадо. Любовта на Артуро към юдаизма се събуди рано. След като се оттегли от сцената, той служи като кантор в конгрегацията „Кехилат Шалом“ в Хънтингтън, Ню Йорк; конгрегацията „Бет Ел“ в Сан Антонио, Тексас; конгрегацията „Бет Израел“ в Хюстън, Тексас; конгрегацията „Кол Ами“ в Остин, Тексас; и по-малки конгрегации в Остин, Ларедо, Тексаската долина и Виктория, Тексас. Артуро беше ученик по „белканто“ – вокален стил, който подчертава ясен, красив тон. Той пя почти до смъртта си. Гласът на Артуро беше ясен и мощен, а възрастта не беше направила нищо, за да омаловажи един от най-великите гласове на века.
Той е учил при много известни преподаватели по „белканто“, включително Леон Кортили в Колумбийския университет и Фридрих Шор в Манхатънското музикално училище; Анджело Мингети в Консерваторията „Джузепе Верди“ в Милано, Италия; и най-вече при своя маестро Серджо Назор, който го е оформил в певеца, в който се е превърнал. Най-голямата му радост е била да вижда внучката си Ан да се изявява с него и сякаш да следва стъпките му. Той е бил във възторг и от факта, че петгодишният му внук Матю е наследил някои от талантите му – включително красив глас. Артуро е надживян от съпругата си Ленор Вивиан Каган Серджи, с която са женени на 47 години и която живее в Сан Маркос, Тексас; единствения си син Дейвид и снаха му Бронвин, също в Сан Маркос; и внуците си Ан и Матю. Той е оплакан и от роднините си Елън и Норман Уорд; племенницата си Санди и племенника си Майкъл; и безброй ученици и приятели в цяла Америка, Европа, Русия и Израел.
Погребалната служба ще се състои в понеделник, 9 януари 2006 г., в 10:00 ч. в мемориалния параклис „Пенингтън“ в Сан Маркос. Погребението ще се състои в 14:00 ч. в Националното гробище „Форт Сам Хюстън“ в Сан Антонио, Тексас. Погребението ще бъде организирано от погребалния дом „Пенингтън“, 323 N. Comanche, San Marcos, TX 78666, телефон (512) 353-4311.
(край на превода)
Цитирам две траурни съобщения относно смъртта на Артуро Серджи от медии в Европа (в оригинал на немски език и в превод на български):
Портал „KLASSIK.com“
6.01.2006
Amerikanischer Tenor war Mitbegründer der Altenburger Musiktage
Arturo Sergi ist tot
Texas / Altenburg, 06.01.2006. Der amerikanische Tenor Arturo Sergi ist im Alter von 80 Jahren in Texas gestorben. Sergi war eng mit der thüringischen Stadt Altenburg verbunden. Er gehört zu den Mitbegründern der Altenburger Musiktheater-Akademie sowie der Altenburger Musiktage und wurde 1998 mit dem Kulturpreis der Stadt Altenburg geehrt.
In seiner langen Karriere war Sergi auch an der Hamburgischen Staatsoper und an der New Yorker Metropolitan Opera tätig. Auch arbeitete er als Professor für Gesang an der University of Texas in Austin.
(край на цитата)
Превод:
Портал „KLASSIK.com“
6 януари 2006 г.
Американският тенор е съосновател на Музикалния фестивал в Алтенбург
Артуро Серджи почина
Тексас / Алтенбург, 6 януари 2006 г. Американският тенор Артуро Серджи почина в Тексас на 80-годишна възраст. Серджи е имал тесни връзки с град Алтенбург в Тюрингия. Той е един от съоснователите на Академията за музикален театър в Алтенбург и Музикалния фестивал в Алтенбург и е удостоен с наградата за култура на град Алтенбург през 1998 г.
По време на дългата си кариера Серджи е участвал и в Хамбургската държавна опера и Метрополитън опера в Ню Йорк. Работил е и като професор по пеене в Тексаския университет в Остин.
(край на превода)
Цитирам второто траурно съобщение за Артуро Серджи в Европа:
Портал „Klassische Kunstnachrichten“
Tenor Arturo Sergi stirbt
Der Tenor Arturo Sergi starb am 3. Januar, wie Opera News berichtet.
Von Vivien Schweitzer
10. Januar 2006
Arturo sang über sechzig Vorstellungen an der Metropolitan Opera. Seine erste Rolle an diesem Haus war die des Grigori in der Produktion von Boris Godunow im Jahr 1963. Weitere Rollen, die er an der Met verkörperte, waren Turiddu in Cavalleria Rusticana , Radam in Aida , Lohengrin, Alfred in Die Fledermaus und Jacob Schmidt in der Produktion von Aufstieg und Fall der Stadt Mahagoni im Jahr 1984, seinem letzten Auftritt an der Met.
Sergi sang auch bedeutende Rollen am Royal Opera House Covent Garden, in Hamburg, Frankfurt und in Bayreuth.
1970 wurde er Dozent für Gesang an der University of Texas in Austin. Sein letzter Auftritt war 2004 in der Titelrolle von Shakespeares „ Der Mikado“ an der Wichita Grand Opera.
Sergi war 80 Jahre alt und starb in Austin, Texas.
(край на цитата)
Превод:
Портал „Новини за класическите изкуства“
Тенорът Артуро Серджи почина
Тенорът Артуро Серджи почина на 3 януари, както съобщава „Opera News“.
От Вивиан Швайцер
10 януари 2006 г.
Артуро е пял в над шестдесет представления в Метрополитън опера. Първата му роля в театъра е тази на Григорий в продукцията на „Борис Годунов“ от 1963 г. Други роли, които е изпълнил в Метрополитън опера, са Туриду в „Селска чест“, Радамес в „Аида“, Лоенгрин, Алфред в „Прилепът“ и Якоб Шмит в продукцията на „Възход и падение на град Махагони“ от 1984 г., последното му участие в Метрополитън опера.
Серджи също така е пял значителни роли в Кралската опера „Ковънт Гардън“, в Хамбург, Франкфурт и Байройт.
През 1970 г. става преподавател по вокално изкуство в Тексаския университет в Остин. Последното му изпълнение е през 2004 г. в главната роля на „Микадо“ от Шекспир в „Гранд опера“ в Уичита.
Серджи беше на 80 години и почина в Остин, Тексас.
(край на превода)
Ще приключа днешната статия за Артуро Серджи с повече подробности за неговата кариера в Метрополитън опера в Ню Йорк:
На сцената на МЕТ в Ню Йорк Артуро Серджи е имал общо 63 изяви в опери и оперети през годините от 1963 до 1984. Дебюта му в МЕТ е на 25 март 1963 г. в ролята на Григори в операта „Борис Годунов“ от Мусоргски. Последната му изява в МЕТ е на 27 януари 1984 г. в ролята на Якоб Шмит в операта „Възходът и падението на града Махагони“ от Курт Вайл.
Цитирам списък на всички опери и оперети, в които той е имал участия в МЕТ:
Модест Мусоргски: „Борис Годунов“ (Григори) – 4 участия
Рихард Вагнер: „Майсторите певци от Нюрнберг“ (Валтер фон Щолцинг) – 2 участия, „Лоенгрин“ (Лоенгрин) – 1 участие, „Летящият холандец“ (Ерик) – 3 участия, „Танхойзер“ (Валтер) – 6 участия
Джакомо Пучини: „Отело“ (Отело) – 3 участия
Пиетро Маскани: „Селска чест“ (Туриду) – 1 участие
Джузепе Верди: „Макбет“ (Макдъф) – 1 участие, „Аида“ (Радамес) – 1 участие, „Ернани“ (Ернани) – 1 участие
Гаетано Доницети: „Лучия ди Ламермур“ (Едгардо) – 1 участие
Джан Карло Меноти: „Последният дивак“ (Коданда) – 2 участия
Пьотр Чайковски: „Дама Пика“ (Герман) – 1 участие
Йохан Щраус син: „Прилепът“ (Алфред) – 8 участия
Курт Вайл: „Възход и падение на града Махагони“ (Якоб Шмит) – 28 участия.
(край на данните за дейност в МЕТ)
Нека днес на 8 ноември 2025 г. почетем 100 години от рождението на забележителния певец от САЩ Артуро Серджи, роден днес преди кръглите 100 години – на 8 ноември 1925 г. След един бурен живот, пълен с изяви както в Америка, така и в Европа, той умира на 3 януари 2006 г. на 80-годишна възраст при автомобилна катастрофа.
Мир на праха му!
……
Записи:
Anna Moffo, Arturo Sergi, Justino Díaz etc. – Chi mi frena …
….
Il Trovatore (selezione) – Arturo Sergi Edith Lang – 2
…….
Arturo Sergi- Gondola song
Arturo Sergi sings an Italian aria.
….