Днес се навършват 105 години от рождението на легендарната певица от САЩ Астрид Варнай
Драги приятели на оперната музика, днес на 25 април 2023 г. се навършват кръглите 105 години от рождението на Астрид Варнай (1918-2006) – американска певица с унгарски произход, драматичен сопран, за която до сега писах статия два пъти – на 25 април 2018 г., когато се навършиха точно 100 години от рождението й, и през 2020 г. на друга дата.
Астрид Варнай е била една от най-бележитите сопрани през миналия век, с изяви по всички известни световни сцени, певица с огромен репертоар – предимно драматичен, обхващащ десетки заглавия от опери на Вагнер, Рихард Щраус, Верди, Маскани, Бетовен, Яначек, Готфрид фон Айнем и много други.
Не е ли забележителен факта, че Астрид Варнай е имала в дългата си вокална кариера общо 210 изяви на сцената на МЕТ в Ню Йорк през годините от 1941 до 1979 – това са близо 40 творчески сезона, в които тя блести преди всичко в силно драматичните роли от опери на Вагнер и Рихард Щраус. Жена с внушителна осанка, великолепен глас и изящна драматична игра, вникваща се в детайли от развитието на трудните образи на героините си. Астрид Варнай се налага особено в МЕТ като титуляр в редица роли от този жанр. Но тя е жена със силен характер и при едно разногласие през 1956 г. със шефа на МЕТ – прословутият интендант Рудолф Бинг, напуска МЕТ за дълъг период – чак до 1974 г., когато наново е поканена за няколко трудни роли в опери от Рихард Щраус и Леош Яначек и завършва триумфалния си път на 22 декември 1979 г. след редица изяви в операта на Курт Вайл „Възходът и падението на града Махагони“.
Ще дам съставите на артистите при дебюта и при последната й изява в МЕТ, както и при едно междинно участие в „Саломе“ през 1977 г.:
(Debuts: Astrid Varnay, Mary Van Kirk, Maria Van Delden
Broadcast)
Metropolitan Opera House
December 6, 1941 Matinee BroadcastDIE WALKÜRE {326}
Wagner-Wagner
Brünnhilde..............Helen Traubel
Siegmund................Lauritz Melchior
Sieglinde...............Astrid Varnay [Debut]
Wotan...................Friedrich Schorr
Fricka..................Kerstin Thorborg
Hunding.................Alexander Kipnis
Gerhilde................Thelma Votipka
Grimgerde...............Mary Van Kirk [Debut]
Helmwige................Maria Van Delden [Debut]
Ortlinde................Maxine Stellman
Rossweisse..............Lucielle Browning
Schwertleite............Anna Kaskas
Siegrune................Helen Olheim
Waltraute...............Doris Doe
Conductor...............Erich Leinsdorf
…..
Metropolitan Opera House
February 7, 1977SALOME {106}
Salome..................Leonie Rysanek
Herod...................Ragnar Ulfung
Herodias................Astrid Varnay
Jochanaan...............Norman Bailey
Narraboth...............Kenneth Riegel
Page....................Sheila Nadler
Jew.....................Charles Anthony
Jew.....................Andrea Velis
Jew.....................Nico Castel
Jew.....................Ernesto Gasco
Jew.....................Richard Best
Nazarene................Robert Goodloe
Nazarene................Manfred Schenk
Soldier.................Philip Booth
Soldier.................Andrij Dobriansky
Cappadocian.............Russell Christopher
Slave...................Alma Jean Smith
Mannassah...............Gilbert Ireland
Conductor...............Erich Leinsdorf
…..
Metropolitan Opera House
December 22, 1979 Matinee Broadcast
In EnglishRISE AND FALL OF THE CITY OF MAHAGONNY {11}
Jenny...................Teresa Stratas
Jimmy Mahoney...........Richard Cassilly
Leocadia Begbick........Astrid Varnay [Last performance]
Trinity Moses...........Cornell MacNeil
Fatty...................Ragnar Ulfung
Jacob Schmidt...........Arturo Sergi
Moneybags Billy.........Vern Shinall
Alaska Wolf Joe.........Paul Plishka
Toby Higgins............Michael Best
Girl....................Klara Barlow [Last performance]
Conductor...............James Levine
(край на цитата)
По-долу в тази статия ще дам повече подробности за живота и кариерата на Астрид Варнай, но нека тук в сбита форма представя нейната кратка биография:
Астрид Варнай (1918-2006) е американска певица с унгарски произход, драматичен сопран, от 1972 г. – мецосопран, световно известна в изпълнение на силно драматични роли в опери от Рихард Вагнер.
Ето малко информация за най-важните периоди в кариерата й:
Дебюта на Астрид Варнай е на 6 декември 1941 година в Метрополитен Опера в Ню-Йорк, когато тя се налага да замести неочаквано заболялата Лоте Леман в партията на Зиглинде във «Валкюри» от Вагнер. Скоро след това Астрид Варнай става една от водещите сопрани във Вагнеров репертоар, а така също и забележителна изпълнителка в роли от опери на Рихард Щраус. В Метрополитен Опера тя гастролира освен в роли от опери на Вагнер като Саломе и Електра в едноименните опери от Рихард Щраус, също като Маршалката в “Кавалерът на розата”. Други нейни роли: Амелия-Мария в «Симон Боканегра» от Верди, Сантуца в «Селска чест» от Маскани. Още през 1942 година тя участва в премиерата на операта от Джанкарло Меноти «The Island God». От 1944 година гастролира също в Оперния театър в Чикаго, в ролите на Зиглинде и Амнерис. През годините 1946-1961 редовно гостува в Сан Франциско, където има огромен успех в ролите на Джоконда в едноименната опера от Понкиели и Леонора във «Фиделио» от Бетовен. През 1948 година е европейския дебют на Астрид Варнай (Ковънт Гардън, Лондон), а през 1951 година изпълнява партията на Лейди Макбет в операта „Макбет“ от Верди във Флоренция.
През 1951 година Астрид Варнай получава за пръв път покана от режисьора Виланд Вагнер да участва във Вагнеровия фестивал в Байройт и гастролира там в течение на следващите 17 години в главни роли. В тези години тя участва и на фестивали в Мюнхен, Залцбург и Цюрих. През 1956 година Варнай напуска Метрополитен поради разногласия с тогавашния шеф на МЕТ Рудолф Бинг и гостува преди всичко в Европа, особено често в Германия. Играе редовно в Дюселдорф и Щутгарт, които по това време често са били наричани «зимен Байройт». От 1974 г. наново играе в МЕТ главни роли в опери от Яначек („Йенуфа“), Рихард Щраус („Електра“, „Саломе“) и Курт Вайл („Възходът и падението на града Махагони“).
Последната оперна изява на Астрид Варнай е през 1995 година в Мюнхен.
(край на цитата)
На сцената на Виенската държавна опера Астрид Варнай има общо 54 изяви през годините от 1965 до 1975. Цитирам конкретни данни:
Santuzza | 3 Vorstellungen | 18.01.1967–24.10.1967
Claire Zachanassian | 5 Vorstellungen | 23.11.1971–18.06.1973
Brünnhilde | 3 Vorstellungen | 27.02.1965–03.01.1966
Elektra | 3 Vorstellungen | 10.05.1967–05.11.1967
Klytämnestra | 2 Vorstellungen | 21.01.1974–10.05.1974
Brünnhilde | 2 Vorstellungen | 06.06.1965–09.01.1966
Die Küsterin Buryja | 2 Vorstellungen | 16.10.1972–25.10.1972
Kabanicha | 7 Vorstellungen | 19.04.1974–24.09.1975
Ortrud | 6 Vorstellungen | 18.05.1965–16.04.1967
Kundry | 6 Vorstellungen | 07.11.1965–01.11.1967
Herodias | 11 Vorstellungen | 25.11.1965–02.09.1975
Brünnhilde | 1 Vorstellung | 06.01.1966
Isolde | 3 Vorstellungen | 21.02.1965–29.12.1966
(край на цитата)
Дебюта на Астрид Варнай във Виенската държавна опера е на 21 февруари 1965 г. в ролята на Изолда в „Тристан и Изолда“ от Рихард Вагнер. Цитирам ансамбъла при тази първа нейна изява:
BESETZUNG | 21.02.1965
| Musikalische Leitung | Heinrich Hollreiser |
|---|---|
| Inszenierung | Herbert von Karajan |
| Bühnenbild und Kostüme | Emil Preetorius |
| Tristan | Hans Beirer |
| König Marke | Gottlob Frick |
| Isolde | Astrid Varnay |
| Kurwenal | Heinz Imdahl |
| Melot | Hans Braun |
| Brangäne | Hilde Rössel-Majdan |
| Ein Hirt | Peter Klein |
| Stimme des Seemanns | Anton Dermota |
(край на цитата)
Последната изява на Астрид Варнай във Виенската държавна опера е на 24 септември 1975 г. в ролята на Кабанича в „Катя Кабанова“ от Леош Яначек. Цитирам ансамбъла при тази последна нейна изява:
BESETZUNG | 24.09.1975
| Dirigent | János Kulka |
|---|---|
| Inszenierung | Joachim Herz |
| Ausstattung | Rudolf Heinrich |
| Chorleitung | Norbert Balatsch |
| Dikoj | Oskar Czerwenka |
| Boris | Peter Lindroos |
| Kabanicha | Astrid Varnay |
| Tichon | Waldemar Kmentt |
| Katja | Antigone Sgourda |
| Kudrjasch | Heinz Zednik |
| Warja / Varvara | Rohangiz Yachmi |
| Kuligin | Hans Christian |
| Glascha | Axelle Gall |
| Fekluscha | Anny Felbermayer |
| Die alte Gräfin | Edith Steininger |
| Ein Betrunkener | Nikolaus Simkowsky |
(край на цитата)
След тези уводни бележки ще се спра по-подробно на нейната биография и творчески път:
Иболика Астрид Мариа Варнай (Ibolyka Astrid Maria Varnay), родена на 25 април 1918 г. в Стокхолм, починала на 4 септември 2006 г. в Мюнхен, е американска оперна певица с унгарски произход. Тя добива особена популярност чрез дългогодишните си участия в сопранови роли със силно драматичен характер от музикалните драми на Рихард Вагнер. През 1972 г. Астрид Варнай преминава от сопран в мецосопран.
Бащата на певицата – унгарецът Александер Варнай (1889-1924) е тенор, който до изселване на фамилията в САЩ през 1920 г. работи като режисьор и продуцент в Кралската опера в Стокхолм. Майката на певицата – Мария Явор също е унгарка и е прочут колоратурен сопран.
Астрид Варнай учи вокално изкуство първо при майка си, после в Ню Йорк, от 1939 г. при Херман Вайгерт (Hermann Weigert), заедно с когото в разстояние на 18 месеца научава почти целия Вагнеров репертоар. През 1944 г. тя става негова съпруга. На възраст от 22 години младата певица е научила вече следните роли: Сента, Елза, Елизабет, Ева, Зиглинде, трите Брюнхилди, Изолда, Третата орисница, Гутруне в опери от Рихард Вагнер, както и Аида, Дездемона, Сантуца и Леонора (във „Фиделио“ от Бетовен).
На 6 декември 1941 г. Астрид Варнай дебютира на сцената на МЕТ в Ню Йорк, като замества в ролята на Зиглинде недиспонираната Лоте Леман във „Валкюри“ от Вагнер, като има за партньор Лауриц Мелхиор в ролята на Зигмунд. Не е излишно да се припомни, че на следващия ден – 7 декември 1941 г. Втората световна война навлиза в решителна фаза – именно тогава се извършва историческото нападение на Япония срещу САЩ – атакуването на Пърл Харбър на Хавайските острови. Нека направя малко отклонение и поясня на по-младите читатели за какво става въпрос:
„Нападението над Пърл Харбър е изненадваща въздушна атака на японския Императорски флот срещу американската военноморска база Пърл Харбър, Хаваи, извършена сутринта на 7 декември 1941 г.
Без предварително обявяване на война от японска страна, базата е атакувана от 353 японски бойни самолета – бомбардировачи и торпедоносци, на две вълни, излитащи от шест самолетоносача. Унищожена е голяма част от американския тихоокеански военноморски флот. Поради това през следващата приблизително половин година японците има пълно надмощие в Тихия океан. Скоро след атаката срещу Пърл Харбър започва и японската офанзива срещу британските и холандските колонии в Югоизточна Азия, с което Втората световна война придобива окончателния си характер на глобална война. Атаката над Пърл Харбър е битка, при която самолетоносачите и линейните кораби са доминиращият елемент.
Атаката е повратна точка в развоя на Втората световна война, тъй като става повод за влизането на САЩ, която да този момент е неутрална; всъщност в периода до 7 декември общественото мнение в САЩ е настроено предимно към запазване на политика на изолация от световния конфликт. Въпреки, че атаката причинява на САЩ значителни военни загуби, тя в крайна сметка се оказва с фатални последствия за Япония, тъй като още на следващия ден (8 декември) САЩ й обявяват война, преминават към Съюзниците и мобилизират населението си в бойна готовност. Огромният индустриален потенциал на страната спомага до голяма степен за успехите им във войната. Днес в САЩ наименованието Пърл Харбър е синоним за унищожителна атака без предупреждение“.
(край на цитата)
В тази година лично аз бях юноша на 10 години и вече разбирах от „световна политика“ – спомням си много добре новините по радиото и съобщенията във вестниците.
Продължавам с кариерата на Астрид Варнай: на 12 декември 1941 г. тя наново трябва да замести неразположена за участие певица – Хелен Траубел в роляа на Брюнхилда. През следващите години Астрид Варнай играе почти всички главни Вагнерови роли на сцената на МЕТ – вече писах подробности в началото на тази статия – общо 210 изяви. Стана въпрос и за това, че от 1948 г. тя блести с главни роли в оперите „Саломе“ и „Електра“ от Рихард Щраус – вече като мецосопран.
След края на Втората световна война Астрид Варнай гастролира по големите европейски оперни сцени – през 1948 г. е нейния дебют в Европа в ролята на Изолда в „Тристан и Изолда“ от Вагнер на сцената на Ковънт Гардън в Лондон. През май 1951 г. дебютира във Флоренция в ролята на Лейди Макбет в операта от Верди. Там се запознава с голямата певица Марта Мьодл и режисьора Густав Грюндгенс, който поставя там операта „Макбет“.
През 1943 г. Астрид Варнай получава поданство на САЩ и по препоръка на певицата Кирстен Флагстад и покана от Виланд Вагнер – един от шефовете на Музикалния фестивал в Байройт, е първата американска певица, която през 1951 г. участва в този фестивал. До 1968 г. тя има постоянно изяви в Байройт и е считана за една от „новите градителки на Музикалния фестивал в Байройт“, наред с Марта Мьодл и Биргит Нилсон. В редица публикации и до днес се твърди, че „те са трите големи Вагнерови примадони след Втората световна война“.
През есента на 1951 г. Астрид Варнай пее за пръв път в Берлин, една година по-късно – в Мюнхен, където играе в прочутия „Prinzregententheater“ 8 представления едно след друго. От 1955 г. тя пее редовно на сцената на „Немската опера на Рейн“ в Дюселдорф-Дуисбург, където получава първия си европейски годишен договор за 36 спектакъла годишно и където няколко години след това работи и като вокален педагог. След смъртта на съпруга й през 1955 г. Астрид Варнай заминава за Мюнхен и остава да живее там постоянно до смъртта си през 2006 г.
Астрид Варнай пее до 1991 г. всички главни роли в нейния жанр и работи на всички големи оперни сцени в Европа, също и с най-известните диригенти и режисьори в епохата. Общо е имала повече от 100 изяви като Ортруд в „Лоенгрин“ и толкова като Изолда в „Тристан и Изолда“. В ролята на Брюнхилда във „Валкюри“ е имала над 140 участия. Отлични са участията й в роли в операта „Електра“, където 79 пъти е била Електра и 121 пъти Клитемнестра. В една от по-късните й роли – Иродиада в „Саломе“, в която постига знаменити успехи, има 213 пъти участия.
През 1987 г. Астрид Варнай става член на Учителското тяло при Оперното студио в Мюнхен. След операции на коляното, от 1990 г. тя редуцира сценичните си изяви. Последната й оперна роля е през 1995 г. като Кърмачката в операта „Борис Годунов“ от Мусоргски на сцената на Баварската държавна опера в Мюнхен.
През 1996 г. тя издава своята автобиография. На 4 септември 2006 г. Астрид Варнай умира в Мюнхен след една изцяло изпълнена жизнена кариера. Урната с праха й е поставена в гробището „Friedhof am Perlacher Forst“ в Мюнхен – „Gräberfeld 54, Urnenwand 5 innen, Grabnummer 170“.
Делото на Астрид Варнай е уникално в историята на оперното изкуство през 20-и век. В редица медии са дадени десетки отзиви и коментари по този въпрос. Аз няма да се спирам на подробности, цитирам само в оригинал някои информации на немски език, после ще дам мой превод на български:
„Astrid Varnay hatte eine ähnlich kräftige Stimme wie Birgit Nilsson, die nach ihr in Bayreuth ankam und mit der sie sich viele Rollen teilte, ebenso wie mit Martha Mödl. Ihr dunkles Timbre war wärmer, der Gesang ausdrucksvoller, ihre Diktion jedoch nicht so klar. Nilsson klingt vergleichsweise stählern, Varnay jedoch menschlicher. Dass die Sängerin relativ in Vergessenheit geraten konnte, lag an ihrem kleineren Repertoire und ihren weniger zahlreichen Gastspielen. Der Hauptgrund scheint jedoch zu sein, dass es von ihr nur tontechnisch oft mittelmäßige Liveaufnahmen gibt, so z.B. die von Herbert von Karajan geleitete Elektra von 1964.
Im Gegensatz zu manchen Opernsängern war Astrid Varnay eine sehr talentierte Charakterdarstellerin. Eindrücklich agierte sie als Elektra oder im 1. Akt von Tristan und Isolde, im 2. Akt der Götterdämmerung und vor allem in Siegfried, 3. Akt, dort die Momente des Erwachens, bevor sie zu „Heil Dir Sonne“ ansetzte. Die Körpersprache und was sich, einmal aufgerichtet, in dem unsagbar ausdrucksstarken Gesicht ereignete, wird jenen, die sie erleben durften, als Theater-Opernerlebnis in Erinnerung bleiben. So faszinierte sie ihr Publikum auch während ihrer letzten aktiven Bühnenjahre, insbesondere als Klytämnestra und Herodias, als Kabanicha in Janaceks Katja Kabanova und als Küsterin in Jenufa, sowie in Cameo-Auftritten – wie Mamma Lucia in Cavalleria Rusticana.
Nach einer vielzitierten Anekdote wurde Wieland Wagner kritisch auf sein karges Bühnenbild bei einer Bayreuth-Aufführung angesprochen, woraufhin er erwidert haben soll: „Was brauche ich einen Baum auf der Bühne, wenn ich Astrid Varnay habe?“ Gustaf Gründgens war ebenso als ein großer Verehrer ihrer Kunst bekannt. Als er 1951 die Oper Macbeth von Verdi mit ihr in der Hauptrolle in Florenz inszenierte, bedauerte er es zutiefst, kein Sänger zu sein, da er am liebsten zusammen mit ihr auf der Bühne stehen und singen wolle.
Zitat:
„Astrid was unique. She was a great, singing actress who could act, using her face, her body and her voice. She gave everything on stage.“ (Martin Bernheimer, Musik-Kritiker der Los Angeles Times.)
(deutsch: “Astrid war einzigartig. Sie war eine großartige singende Schauspielerin die ihr Gesicht, ihren Körper und ihre Stimme zum Spielen einsetzen konnte. Auf der Bühne gab sie alles.”)
(край на цитата)
Превод:
„Астрид Варнай имаше подобен мощен глас като Биргит Нилсон, която пристигна в Байройт след нея и с която споделяше много роли, както и Марта Мьодл. Тъмният й тембър беше по-топъл, пеенето й по-изразително, но дикцията й не толкова ясна. Нилсон звучи сравнително стоманено, докато Варнай звучи по-човешки. Фактът, че певицата е относително забравена, се дължи на по-малкия й репертоар и по-малкото й гостуване. Основната причина обаче изглежда е, че има само нейни записи на живо, които често са посредствени като звук, като „Електра“ от 1964 г., дирижирана от Херберт фон Караян.
За разлика от някои оперни певици, Астрид Варнай е много талантлива характерна актриса. Тя играе впечатляващо като Електра или в 1-во действие на „Тристан и Изолда“, във 2-ро действие на „Залезът на боговете“ и преди всичко в „Зигфрид“, 3-то действие, при моментите на пробуждане, преди да започне „Слава на слънцето“. Езикът на тялото и това, което се е случило, изведнъж изразено в неописуемо изразителното й лице ще остане в паметта на онези, на които е било позволено да го преживеят като театрално-оперно събитие. Така тя очарова публиката си през последните си активни сценични години, особено като Клитемнестра и Иродиада, като Кабанича в „Катя Кабанова“ на Яначек и като Клисарката в „Йенуфа“, както и в епизодични роли – като Maма Лучия в „Селска чест“.
Според много често цитиран анекдот, Виланд Вагнер е бил критично попитан за оскъдния му сценичен дизайн на представление в Байройт, след което той отговорил: „Защо имам нужда от дърво на сцената, когато имам Астрид Варнай?“ Густав Грюндгенс също е голям неин почитател, известен с изкуството си. Когато поставя операта „Макбет“ от Верди с нея в главната роля във Флоренция през 1951 г., той дълбоко съжалява, че не е певец, тъй като би се радвал да бъде на сцената и да пее и играе с нея.
Цитат
„Астрид беше уникална. Тя беше страхотна пееща актриса, която можеше да използва лицето, тялото и гласа си. Тя даде всичко от себе си на сцената.” (Мартин Бернхаймър, музикален критик на „Los Angeles Times“).
(край на превода)
До края на тази статия ще дам още списък на наградите, които Астрид Варнай е получила, също една информация за филм относно трите певици Варнай, Мьодл и Нилсон (на немски език), както и дискографията й от източник на италиански език:
Auszeichnungen
1963: Bayerische Kammersängerin
1981: Mitglied des Bayerischen Maximiliansordens für Wissenschaft und Kunst
1988: Wilhelm-Pitz-Preis (Vereinigung deutscher Opernchöre und Bühnentänzer in der Deutschen Angestellten-Gewerkschaft vorgeschlagen vom Bayreuther Festspiel-Chor)
2003: Meistersinger-Medaille von der Bayerischen Staatsoper
Goldener Ehrenring der Stadt Bayreuth
…….
Film
Bayreuth Primadonnen. Martha Mödl, Birgit Nilsson und Astrid Varnay im Gespräch mit Klaus Schultz. Deutschland, 1997, Regie: Hubert Ortkemper, Produktion: Bayerisches Fernsehen, Erstausstrahlung: 20. April 1997, englisches Transkript (Memento vom 5. Juli 2008 im Internet Archive)
…….
Discografia parziale
- Giordano, Andrea Chénier – Chailly/Pavarotti/Caballé, 1984 Decca
- Mascagni: Cavalleria rusticana – Wolfgang Sawallisch/Symphonieorchester des Bayerischen Rundfunks, Archipel – Walhall
- Mascagni: Cavalleria Rusticana – Montserrat Caballé/Philharmonia Orchestra/Josè Carreras/Matteo Manuguerra/Riccardo Muti, 1979 EMI
- Orff: Oedipus Der Tyrann – Gerhard Stolze/Hans Günter Nöcker/James Harper/Karl Christian Kohn/Kieth Engen/Rafael Kubelik/Symphonieorchester des Bayerischen Rundfunks, Deutsche Grammophon
- Strauss R.: Elektra – Astrid Varnay/Elisabeth Hongen, Disques Dom
- Verdi: Simon Boccanegra – Astrid Varnay/Leonard Warren/Metropolitan Opera Orchestra/Fritz Stiedry, Sony
- Wagner, Der Fliegende Hollander – Herman Unde/Ludwig Weber/Josef Traxel/Wolfgang Windgassen/Astrid Varnay/Elisabeth Schartel/Orchestra e Coro del Festival di Bayreuth/Hans Knappertsbusch, Archipel – Walhall
- Wagner: Der Fliegende Holländer – Fritz Reiner/Thomas Hayward/Sven Nilsson/Hans Hotter/Hertha Glaz/Astrid Varnay/Set Svanholm/Metropolitan Opera Orchestra & Chorus, Sony
- Wagner: Die Walküre (Bayreuth 1958) – Orchester der Bayreuther Festspiele/Hans Knappertsbusch/Astrid Varnay/Leonie Rysanek/Jon Vickers/Hans Potter/Josef Greindl, Archipel
- Wagner: Die Walküre (Bayreuth 1957) – Orchester der Bayreuther Festspiele/Hans Knappertsbusch/Astrid Varnay/Birgit Nilsson/Ramón Vinay/Hans Hotter/Josef Greindl, IMD – Walhall
- Wagner: Götterdämmerung (Live) – Astrid Varnay/Wolfgang Windgassen/Ursula Boese/Gottlob Frick/Chorus & Orchestra of the Royal Opera House, Covent Garden/Franz Konwitschny, Walhall
- Wagner: Götterdämmerung (Live) – Astrid Varnay/Dorothea Siebert/Paula Lenchner/Hans Knappertsbusch/Bayreuther Festspielchor & Festspielorchester/Wolfgang Windgassen/Elisabeth Schartel/Hermann Uhde/Josef Greindl/Gustav Neidlinger/Maria von Ilosvay/Elisabeth Grümmer/Birgit Nilsson, Walhall
- Wagner: Lohengrin (Bayreuth 1953) – Astrid Varnay/Josef Greindl/Joseph Keilberth/Wolfgang Windgassen, Teldec
- Wagner: Lohengrin (Live) – Aase Nordmo-Lovberg/Theo Adam/Astrid Varnay/Eberhard Waechter/Bayreuther Festspielchor & Festspielorchester/Lorin Maazel, MYTO Historical
- Wagner: Lohengrin – Erich Leinsdorf/Metropolitan Opera Orchestra & Chorus/Norman Cordon/Astrid Varnay/Lauritz Melchior, Sony
- Wagner, Lohengrin – Sawallisch/Crass/Thomas/Silja, 1962 Decca
- Wagner: Parsifal – Fritz Stiedry/Astrid Varnay/Metropolitan Opera Orchestra, Archipel – Walhall
- Wagner: Siegfried (Bayreuth 1958) – Orchester der Bayreuther Festspiele/Hans Knappertsbusch/Astrid Varnay/Wolfgang Windgassen/Gerhard Stolze/Hans Hotter/Frans Andersson, Archipel
- Wagner: Siegfried – Herbert von Karajan/Bernd Aldenhoff/Astrid Varnay/Orchester der Bayreuther Festspiele, Archipel – Walhall
- Wagner: Tannhäuser – Metropolitan Opera Orchestra & Chorus/Astrid Varnay/Ramon Vinay/Roberta Peters/Jerome Hines/Brian Sullivan/Clifford Harvuot/George London/Paul Franke/Norman Scott/Margaret Harshaw, Sony
- Wagner: Tristan und Isolde, (Live) – Astrid Varnay/Ramon Vinay/Bayreuth Festival Orchestra/Eugen Jochum, Andromeda
- Wagner: Tristan Und Isolde – Rudolf Kempe/Blanche Thebom/Josef Metternich/Metropolitan Opera Chorus and Orchestra, Archipel – Walhall
- Wagner, Beethoven, Verdi: Astrid Varnay – Complete Opera Scenes and Orchestral Songs on DG, Deutsche Grammophon
…….
DVD & Blu-Ray
- Offenbach, Orpheus in der Unterwelt (Deutsche Oper Berlin, 1984) – Jesús López-Cobos/Donald Grobe/Julia Migenes/Hans Beirer/Astrid Varnay, Arthaus/Naxos
- Strauss, R., Salome – Böhm/Stratas/Weikl/Varnay, regia Götz Friedrich, 1974 Deutsche Grammophon
- Strauss, R., Elettra – Böhm/Rysanek/Varnay/Fischer-D., regia Götz Friedrich, 1981 Deutsche Grammophon
- Weill, Rise and Fall of the City of Mahagonny – James Levine/Teresa Stratas/Richard Cassilly/Astrid Varnay/Cornell MacNeil/Paul Plishka/Metropolitan Opera, regia John Dexter 1979
(край на цитата)
Нека завърша днешната статия със следната забележка: през 2018 г. в края на април се появиха в Интернет редица статии и линкове към предавания на различни тв- и радио-предаватели, посветени на 100-годишнината от рождението на Астрид Варнай. Тогава не писах по този въпрос, защото моята статия за нея беше на 23 април, а рождения ден на певицата – 2 дни по-късно и тези статии и предавания се появиха след като вече бях пуснал във ФБ моята статия. Искам днес да цитирам линк към едно чудесно предаване тогава на авторитетната медия в Германия – портала „BR Klassik“ на Баварското радио в Мюнхен, където редовно при такива годишнини се публикуват хубави статии за съответната личност.
Ето линка за Астрид Варнай от април 2018 г.:
Нека почетем днес на 25 април 2023 г. 105 години от рождението на легендарната певица Астрид Варнай.
Мир на праха й!
……
Изпълнение на Астрид Варнай:
Astrid Varnay ” Ich sah das Kind” Parsifal
Astrid Varnay sings “Ich sah das Kind” from Parsifal by Richard Wagner Düsseldorfer Symphoniker Arnold Quennet, conductor Deutsche Oper am Rhein, Düsseldorf, 29.III.1961
…
Изпълнение на Астрид Варнай:
Wagner – Die Walküre – Schützt mich … O hehrstes Wunder! – Astrid Varnay, Martha Mödl (1954)
Richard Wagner Die Walküre Schützt mich und helft in höchster Noth! … Nicht sehre dich Sorge um mich … So fliehe denn eilig, und fliehe allein! … Fort denn eile, nach Osten gewandt! … O hehrstes Wunder! Brünnhilde – Astrid Varnay Gerhilde – Hertha Wilfert Ortlinde – Birgit Nilsson Waltraute – Elisabeth Schärtel Schwertleite – Maria von Ilosvay Helmwige – Hilde Scheppan Siegrune – Gisela Litz Grimgerde – Georgine von Milinkovic Rossweisse – Hetty Plümacher Sieglinde – Martha Mödl Orchester der Bayreuther Festspiele Joseph Keilberth, conductor
…..
Изпълнение на Астрид Варнай:
Early Astrid Varnay’s Glorius Sustained C6 as AIDA
´´´´´´
Астрид Варнай говори за Херберт фон Караян:
Astrid Varnay erzählt amüsant über Herbert von Karajan, und wie Hildegard Hillebrecht “grün” im Gesicht wurde
´´´´